в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
при секретаря Ваня Илиянова и в присъствието на прокурора Слабакова, като разгледа докладваното от съдия Трифонов ВНОХД №139 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №267 от 03.11.2017 г., постановена от СГС,НО,2 състав, по НОХД №4822/2017 г.,подс.С. Н. С. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и пр.3,вр.чл.115,като му е наложено на основание чл.58 а,ал.2 от НК наказание лишаване от свобода в размер на 25 /двадесет и пет/ години,което да бъде търпяно при първоначален строг режим.Със същата присъда подс.С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354 а,ал.3,пр.2,т.1 от НК,като на основание чл.58 а,ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца,което да бъде търпяно при първоначален строг режим,както и глоба в размер на 2000 лева.Съдът на основание чл.25,ал.1,вр.чл.23,ал.1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 25 /двадесет и пет/ години,към което на основание чл.23,ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 2 000 лева.На основание чл.59,ал.1 от НК СГС е приспаднал от срока на определеното наказание Л. времето,през което подс.С. С. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по настоящото производство,считано от 25.06.2017г.,до влизане в сила на присъдата.На основание чл.354 а,ал.6 от НК СГС е отнел в полза на държавата иззетите по делото наркотични вещества.С присъдата на основание чл.189,ал.3 от НПК съдът е осъдил подс.С. да заплати по сметка на СГС сумата от 15 667,70 лева-направени по делото разноски,сумата от 2000 лева-направени разноски от частните обвинители за адвокатско възнаграждение,както и сумата от 10 лева-за издаване на изпълнителен лист.
Срещу посочената присъда са постъпили протест и допълнение към него от прокурор при СГП с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл.116 от НК,и с искане за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на 30 години,колкото е максимално предвиденият срок в закона.
Срещу присъдата на СГС,НО,2 състав е постъпила жалба и допълнение към същата от частните обвинители В. Н. и Р. Н.,чрез повереника им-адв.Н. Д. с две оплаквания-за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.116 от НК и за това по чл.354 а,ал.3 от НК,както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,доколкото първостепенният съд е отказал да конституира частните обвинители като граждански ищци по делото и да приеме за съвместно разглеждане предявеният от тях граждански иск за неимуществени вреди ,без да има процесуално основание за това.Също така се навежда довод и за друго нарушение на съдопроизводствените правила-доколкото съдът не е записал в присъдата си първоначално определеното наказание на подс.С.,преди редукцията му по чл.58 а от НК.Отправят се алтернативни искания-за увеличаване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода,или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Срещу посочената присъда е постъпила жалба и допълнение към същата от защитника на подс.С. Н. С. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.Оспорва се преценката на първостепенния съд при определянето на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.Според защитата е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.Към преценените от СГС такива-чистото съдебно минало и позитивни характеристични данни, според жалбоподателя следва да бъдат добавени данните за психичното състояние на подс.С.,това,че е бил приет за обучение в три специалности във висше учебно заведение.Оспорва се изводът на първия съд,че следва да бъдат преценени като отегчаващи отговорността на подс.С. С. обстоятелства проявената агресия след извършване на деянието спрямо други лица при пътуването му към [населено място] /за което няма доказателства по делото/,отклоняването на С. от ангажиране на наказателната му отговорност /напуснал след деянието [населено място] и се отправил към [населено място]/.По отношение на тази констатация на СГС защитникът посочва,че преди подсъдимият да напусне [населено място],същият е показал трупа на пострадалата на свид.Н. П. и е признал за извършеното деяние,поради което не може да се направи извод за опит за отклоняване от ангажиране на наказателна отговорност.Неправилно според жалбоподателя е и обстоятелството,че първият съд не е преценил при индивидуализацията на наказанието на С. изказаното от него съжаление и разкаяние,определено в мотивите като закъсняло.Според защитника подобно поведение би следвало да се счита за смекчаващо отговорността му обстоятелство.
В жалбата на подс.С. се оспорва и преценката на първостепенния съд за това,че извършеното престъпление от подсъдимия се явява изключително тежко,като в тази насока липсват мотиви.Навежда се довод,че механизмът на извършване на конкретното инкриминирано деяние е взет предвид при квалифицирането му,поради което същият не може да бъде взет предвид при определянето на наказанието,по аргумент от чл.56 от НК.
Прави се искане за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода,като според жалбоподателя най-подходящо е същото да бъде лишаване от свобода в предели от 15 до 20 години.
В протеста и жалбите не се прави искане за събиране на доказателства в рамките на въззивното производство.
В съдебно заседание представителят на С. поддържа подадения протест от прокурор при СГП с искането в него за увеличаване на размера на наложеното на подс-С. наказание.Прокурорът изразява становище,че по едно от исканията във въззивната жалба на частните обвинители позициите на държавното и частното обвинение съвпадат,досежно увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода,но от друга страна не споделя оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради отказа пострадалите да бъдат конституирани като граждански ищци по делото.В тази насока представителят на С. намира,че правата на пострадалите да потърсят обезщетение за неимуществени вреди от подс.С. С. не са преклудирани,доколкото пострадалите могат да предявят иск по реда на ГПК пред гражданския съд.Също така прокурорът посочва,че СГС не е нарушил разпоредбата на чл.58 а,ал.2 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия,нито тази по чл.252 от НПК-по реда на провеждане на съдебното заседание.От друга страна според държавния обвинител е неоснователно оплакването в жалбата на защитника,че първият съд е отчел едни и същи обстоятелства при квалифициране на престъплението и при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия.
В съдебно заседание повереникът на частните обвинители моли САС да отмени изцяло постановената първоинстанционна присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.,които са довели и до неправилно приложение на материалния закон.Представителят на частното обвинение твърди,че съдът е определил наказанието,без да се съобрази с разпоредбата на чл.58 а от НК и с ТР 2/2015г.на ОСНК,като е бил задължен да дефинира ясно параметрите, при които налага наказанието.Според повереника СГС е .следвало първо да посочи какво наказание по вид и размер налага, след това да посочи основанието за редуцирането на последното и окончателния размер на наложеното наказание на подс.С..Според процесуалния представител на частното обвинение това е станало едва в мотивите на съда,което е недопустимо,тъй като по този начин е налице противоречие между мотиви и диспозитив на постановения съдебен акт.
От друга страна повереникът посочва,че СГС неправилно е индивидуализирал размера на наложеното наказание лишаване от свобода,като е приел като смекчаващо вината му обстоятелство чистото му съдебно минало-според адв.Д. е налице задължение за всеки български гражданин да не извършва престъпление,поради което такъв факт не може да ползва дееца.Също така според представителя на частните обвинители неправилно са приети като смекчаващи обстоятелства изразеното съжаление и оказаното съдействие от страна на подс.С. при разкриване на обективната истина по делото.Адв.Д. изразява становище,че в случая личността на дееца е с изключително завишена степен на обществена опасност,като отделно от това същият е бил признат за виновен по това производство и в извършването на престъпление по чл.354 а от НК.Според повереника при определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление по чл.354 а от НК,първоинстанционният съд е допуснал същото съществено нарушение на процесуалните правила,както и при определяне на санкцията по обвинението по чл.116 от НК.
Според адв.Д. е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила-първоинстанционният съд неоснователно и формално не е допуснал до съвместно разглеждане предявените граждански искове за неимуществени вреди от страна на пострадалите.Повереникът се съгласява със становището на държавния обвинител,че действително остава открит пътя за разглеждане на този въпрос по реда на ГПК,но от друга страна правилният подход в случая налага разглеждането на гражданските претенции да стане в едно съдебно производство,в което се решават и въпросите относно повдигнатото обвинение срещу подс.С..Представителят на частните обвинители прави две алтернативни искания-САС да отмени присъдата на първия съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда,или да увеличи размера на наложеното наказание до максимално предвидения в НК такъв при приложението на диференцираната процедура.
В съдебно заседание защитникът на подс.С. С. изразява несъгласие с аргументите на представителя на частното обвинение,като счита,че от една страна по делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които да налагат отмяната на присъдата на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда,като счита,че първостепенният съд не е нарушил закона при определяне на наказанието на подсъдимия по всяко едно от двете обвинения и волята на съдебния състав в тази посока е ясна.Такава е позицията на защитата и по оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради обстоятелството,че не са приети за съвместно разглеждане,предявените от пострадалите граждански искове за неимуществени вреди.
От друга страна защитникът изразява несъгласие с позицията на държавното и частното обвинение за това,че на подс.С. С. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в максимален размер,като изрично изтъква,че отдавна възприето положение в теорията и практиката е ,че чистото съдебно минало всякога се явява смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.Също така според защитника първостепенният съд не е обсъдил важен по делото факт-видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза,подс.С. С. към момента на извършване на инкриминираното деяние е страдал от личностово разстройство,бил е в психотичен епизод,маниен епизод,в рамките на биполярно афективно разстройство.Именно това състояние е повлияло върху подс.С. последния да вземе решение и да извърши престъплението по чл.116 от НК.Според защитата неправилно СГС не е възприел като смекчаващо обстоятелство и изразеното съжаление от подс-С.,макар и последното да е станало на по-късен етап след извършеното убийство на В. Н..Това обстоятелство,както и фактът ,че тежкото престъпление е било извършено в състояние на психоза,са безспорно смекчаващи отговорността на С. обстоятелства.В тази насока се изтъква и състоянието на пристрастеност към наркотичните вещества у подс.С.,датираща още от 13-годишната му възраст.По делото са установени обстоятелства относно това,че С. е бил лекуван на два пъти,като се е опитал да пребори зависимостта си към тези вещества.Също така според защитата неправилно първият съд е ценил едни и същи обстоятелства един път като квалифициращи самото деяние,и втори път-като отегчаващи отговорността на дееца.Според защитника в мотивите на първия съд не се съдържа отговор на въпроса защо най-справедливо в случая се явява налагането на наказание доживотен затвор на подс.С.,и защо следва да бъде определено в крайна сметка наказание от 25 години лишаване от свобода.Навежда се довод за това,че в случая съответно на извършеното престъпление се явява наказанието лишаване от свобода,като същото следва да бъде индивидуализирано в рамките на законовите предели за това наказание,визирани в разпоредбата на чл.116 от НК,след което съдът да редуцира размера му с 1/3.
Подс.С. С. в лична защита заявява,че всеки ден в затвора се разкайва за извършеното от него,като осъзнава безсмислието и вредата от действията си.Изразява съжаление,че е отнел живота на В. Н..Моли САС да измени присъдата на СГС в частта по отношение на наложеното наказание.
Съдът,след като прецени изложените в протеста и жалбите доводи,и след като провери изцяло правилността на проверявания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК,намира за установено по делото следното:
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал следните гласни и писмени доказателства-самопризнание на подс.С. Н. С.,направено по реда на чл.371,т.2 от НПК,показания на свидетелите Н. Н.,И. К.,Т. Ц.,Н. П.,В. К.,Б. П.,Н. С.,В. Н.,Е. Е.,Р. Н.,Н. П.,С. П. и П. Д., дадени на досъдебното производство,писмените доказателства,приложени в досъдебната фаза на производството,прочетени и приети на основание чл.283 от НПК-протокол за оглед на местопроизшествие,ведно с албум към него,протокол за оглед на труп,ведно с албум към него,протокол за оглед на местопроизшествие,протоколи за претърсване и изземване,ведно с албум към единия от тях,протокол за обиск на подс.С. С.,протокол за освидетелстване на подсъдимия,протокол за доброволно предаване от свид.С. П.,медицинска документация,касаеща подс.С. С.,удостоверение от [фирма],удостоверение от СУ „Св.К. О.“,характеристики за подс.С.,писмо от ареста на НСлС,протокол за медицинско изследване,акт за смърт на В. Н.,удостоверение за наследници,справка за съдимост на подсъдимия;също така е приобщил и изготвените експертни заключения по назначените по делото балистична експертиза,комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза,биологични експертизи,Д.-експертизи,съдебно-медицинска експертиза на труп,петорна биотрасологична и съдебно-медицинска експертиза,дактилоскопна и трасологични експертизи,видеотехническа експертиза,съдебно-оценителна експертиза и физико-химична експертиза,които е обсъдил внимателно и задълбочено.
Въз основа на обстойния им анализ първоинстанционният съд е приел следното:
Подс.С. С. [дата на раждане] в [населено място],български гражданин,неосъждан,със средно образование,разведен,безработен.
Подс.С. С. живеел в [населено място], ж.к.“Света Т.“, [улица], ет.*,ап.**,което жилище е собственост на неговите родители.Той бил приет да следва в Нов български университет,специалност „Психология“,където преустановил обучението си,след което докато учил до III курс в Софийски университет „Св.К. О.“,специалност „История“,се запознал с бъдещата си съпруга-свид.Б. П.,като от брака си имат едно дете.На 12.09.2013г.двамата се развели.Подсъдимият бил зависим от наркотични вещества,чиято употреба при него датирала от 13-годишна възраст,като от употреба на марихуана постепенно прераснала в такава на амфетамини и метамфетамини.От около 2012г. С. започнал да посещава частен психиатричен кабинет при свид.П. Д.,която му предписала медикаментозна терапия.За периода 12.06.2015г.-14.09.2015г.подсъдимият бил лекуван в Д. „С. Иван Р.“-гр.Нови Искър с диагноза „биполярно афективно разстройство,сегашен епизод-маниен с психотични симптоми“.В периода 26.10.2016г.-24.11.2016г. и от 25.11.2016г.-27.01.2017г.С. С. преминал курс по психосоциална рехабилитация в Център за лечение на зависимости „Р.-И.“-гр.В.,във връзка със синдрома на зависимост,при който престой,след проведени консултации с психиатър и психотерапевт,било установено психическо и поведенческо разстройство,предизвикано от комбинирана употреба на психоактивни вещества.
В. В. Н. била родена в [населено място],но от около осем години живеела в [населено място].Тя била студентка в Датски университет и работела във фитнес център „Пулс“.През месец март 2017г. С. С. и В. Н. се запознали в социалната мрежа „Ф.“ и в началото на месец март 2017г.Н. се преместила да живее при подсъдимия в жилището,което последният обитавал на посочения по-горе адрес в[жк].В съвместното им битие имало конфликти между подс.С. и В. Н.,които най-вече били плод на съмнения у подсъдимия в изневяра от страна на Н.,същите прераствали в двустранни нападки.От друга страна в този период от време С. С. пред свои познати афиширал сериозни намерения по отношение на бъдещите си отношения с В. Н.,която представял в позитивна светлина.
Вечерта на 22.06.2017г.подс.С. и пострадалата Н. се намирали в посоченото жилище на адрес[жк], [улица],ет.*,ап.**.В. Н. си легнала по-рано от подсъдимия в стаята,използвана за спалня.В ранните часове на 23.06.2017г.С. С. легнал в леглото до незаспалата Н. и въпреки направени опити от негова страна за комуникация,такава между тях не се осъществила.Приемайки,че пострадалата не споделя с него свои безпокойства и изнервен от това,подсъдимият станал и започнал да удря с ръце и с метален стик за голф по стената,след което застанал до леглото,където лежала В. Н.,като вдигнал стика за голф над главата си.В този момент Н. уплашена и плачейки извикала :“И.,съжалявам,моля те спри,недей!“,но С. С. нанесъл силен удар със стика за голф в главата на В. Н. в областта на лявата слепоочна орбитална област,с който удар й причинил открита тъпа черепно-мозъчна травма и лицева травма,изразяваща се в общо четири рани,както следва:линейна разкъсно-контузна рана на челото вдясно;разкъсно-контузна рана на лицето в областта на челото вляво и ляво слепоочие,с подлежащо счупване на лицевия скелет-на лявата скулна кост над очната дъга вляво;счупване на черепната основа на предната и средната черепни ямки вляво;субарахноидален кръвоизлив на лявата голямомозъчна хемисфера,оток и кръвонасядане на гърба на носа;оток ,кръвонасядане и подкожен хематом на горния клепач на лявото око,субконюктивален кръвоизлив на лявото око слепоочно,две цепковидни рани в задната част на дясната теменна област с гладко прекъсване на космите по ръбовете на раните,с масивно кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна покривка в областта на раните.
След удара стикът за голф се счупил и в ръката на подсъдимия останала металната му дръжка.Пострадалата започнала да губи много кръв,но дишала,виждала и чувала.Тогава С. С. преместил тялото на В. Н. от спалнята на земята и ударил втори път главата й със счупения метален край на дръжката на стика за голф,с което й причинил лицева травма.Подсъдимият обхванал с две ръце шията на пострадалата и започнал да я души.След това С. взел от кухнята кухненски назъбен нож с обща дължина 32,5 см.и дължина на острието 20 см.Върнал се в спалнята като пострадалата все още имала сърдечна дейност и осъзнавала какво се случва с нея,и започнал да нанася пробождащи и режещи удари във врата на В. Н.,като с една прободно-порезна рана по задната повърхност на шията вляво извършил и прерязване на сухожилните връзки между първи и втори,също така и между втори и трети шийни прешлени с минимално отваряне на гръбначно-мозъчния канал, и прерязване на вербалните кръвоносни съдове,след което продължил целенасочените си действия да реже,причинявайки множество наслагващи се порезни рани по задната повърхност на шията вдясно с прерязване на меките тъкани в дълбочина.
След това подс.С. взел друг кухненски нож с обща дължина 32,5 см. и дължина на острието 19,5 см.,с който пробол в дълбочина от 3 см.гърба на В. Н. вдясно от гръбначния стълб.След като преустановил тези свои действия подсъдимият взел друг нож с дължина 196 мм.и ширина 43 мм.,с режеща част с ширина 12 мм.,с който нанесъл удар в шията на пострадалата,причинявайки прободнопорезно нараняване на шията отдясно наляво.Острието на ножа останало забито в шията на В. Н.,а пластмасовата дръжка на ножа-в ръцете му.
След като установил смъртта на Н.,подс.С. завил мъртвото й тяло със сива завивка,покриваща преди това леглото,и поставил плюшена играчка котарак върху трупа й.
Причината за смъртта на В. Н. е острата кръвозагуба от нанесените порезни и прободно-порезни рани наранявания в областта на шията,главата и гърба от страна на подсъдимия като в генезата на смъртта й принос имала и настъпилата в резултат на нанесените от него удари в главата на пострадалата черепно-мозъчна травма.
След няколко часа,около 08.30 часа на 23.06.2017г.,подс.С. позвънил на свид.Н. П. и я поканил в дома си,за да поговорят.Свид.П. пристигнала в апартамента и в хода на разговора помежду им попитала къде е приятелката му В.,която не познавала до този момент,на който въпрос подсъдимият не отговорил.На последващ неин въпрос какво са правили предходната вечер,С. С. заявил,че е легнал до В. Н. и забелязал,че кракът й трепнал,след което със знак и движение на ръката си показал на свид.Н. П.,че прерязал гърлото на пострадалата.Тъй като свидетелката не показала,че разбира значението на този жест,подсъдимият заявил:“Аз я убих“ и помолил П. да го последва,отвеждайки я до стая,използвана за спалня,на чиито под Н. П. видяла трупа на В. Н.,покрит със завивка за легло,върху която била поставена плюшена играчка котарак.След кратък разговор за извършеното от С. С.,наказанието,което се предвижда за това престъпление,разбирането от страна на близките му и това,че той не желае да се предаде в полицията,свид.П. си тръгнала от апартамента.
В следобедните часове на същия ден подсъдимият отпътувал с личния си автомобил „Волво ХС 90“ с ДК [рег.номер на МПС] за [населено място].
На 26.06.2017г.,около 21.30 часа,подс.С. С. бил задържан от полицейски служители в [населено място].Непосредствено след задържането му било извършено токсикологично изследване,което установило комбинирана употреба на наркотични вещества-амфетамин,екстази,тетрахидроканабинол и кокаин.
Бил извършен оглед на жилището,в което подсъдимият и пострадалата пребивавали-в[жк], [улица],ет.*,ап.**,където полицейски служители установили труп на жена,идентифицирана в последствие като В. Н..При това следствено действие били иззети два кухненски ножа,поставени под формата на буквата „Х“,стик за голф в две части,черна пластмасова дръжка /ръкохватка с метална гривна отпред,биологични следи от кафеникава материя.По време на огледа в жилището органите на МВР установили,че в стая,обособена като кухня,върху масата в помещението подс.С. С. държал розови хапчета и прахообразно вещество.Върху печка в същото помещение С. държал и самозалепващо се пликче,съдържащо 5 бр.розови хапчета,както и прахообразно вещество.При тяхното последващо изследване било установено,че те съдържат компоненти на амфетаминопроизводни,както следва:розово прахообразно вещество МДМА /3.4метилендиоксиметамфетамин/,с нето тегло 0,05гр.,розова таблетка МДМА /3.4метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 0,33 гр.,с процентно съдържание на МДМА 34,7%,розова таблетка МДМА /3.4метилендиоксиметамфетамин/ ,с нето тегло 16,33 гр.с процентно съдържание МДМА 34,7 %,розова таблетка МДМА /3.4метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 1,61 грама,с процентно съдържание на МДМА 34,7 %,амфетамин с нето тегло 0,99 грама с процентно съдържание на амфетамин 16,1%,амфетамин с нето тегло 0,50 грама с процентно съдържание на амфетамин 16,1 %.Общата стойност на посочените вещества е 502,70 лева.Тези наркотични вещества са високорискови такива и подлежат на контрол съгласно Конвенцията на О. от 1961г.за упойващите вещества,ратифицирана от Република България и обн.ДВ бр.87/1996г.,Конвенция на О. от 1988г-за борба срещу незаконния трафик,ратифицирана от Република България и обнародвана ДВ бр.89/1993г.и Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични-Приложение №1,приета с ПМС №293/11г.,към чл.3,т.1 от ЗКНВП /ДВ бр.30/1999г./-„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел,че подс.С. Н. С.. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и пр.3,вр.чл.115 от НК,и по чл.354 а,ал.3,пр.2,т.1 от НК.От субективна страна СГС е посочил,че деянията са извършени при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК.
Настоящата инстанция споделя фактическите констатации,направени от първоинстанционния съд,които приема.Действително по делото не се спори от страна на страните по фактите,подс.С. е признал по реда на чл.371,т.2 от НПК фактическата обстановка,отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт,като е дал пред СГС съгласие да не събират доказателства относно последната.И настоящата инстанция приема,че така направеното самопризнание от страна на подс.С. С. се подкрепя от събраните на досъдебната фаза доказателства,поради което липсват пречки за разглеждане на настоящото производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК.
Съдът след произнасяне на определението по чл.372,ал.4 от НПК,с което изразява становището си по съответствието на самопризнанието на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени средства,събрани в досъдебното производство,не следва и не може в мотивите към присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите,които установяват фактите по обвинителния акт.Това е една от базисните характеристики на съкратеното съдебно следствие,което се основава на самопризнанието на подсъдимия-допуска се изключение от принципите на непосредственост и устност в наказателното съдопроизводство.След като обосновано първоинстанционният съд е преценил,че досъдебното производство е било проведено обективно,всестранно и пълно,че не са допуснати съществени процесуални нарушения,че доказателствените материали категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия,то и с основание е уважил направеното искане за провеждане на диференцираната процедура по глава 27 от НПК,в хипотезата по чл.371,т.2 от НПК.В последната насока САС подкрепя извода на първостепенния съд.
На следващо място,настоящият съдебен състав се съгласява изцяло и с направения правен извод по делото.Действително,с оглед на признатата от страна на подс.С. С. фактическа обстановка,описана в обвинителния акт,подкрепена от събраните доказателства на досъдебната фаза от процеса,може да се направи несъмнен извод,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и пр.3,вр.чл.115 от НК,и по чл.354а,ал.3,пр.2,т.1 от НК.
Изводите от правна страна на СГС са правилни,съответни на приетата фактическа обстановка,описана в обвинителния акт,съответстваща на събраните на досъдебното производство доказателствени материали.Правилно първостепенният съд е посочил,че в случая подс.С. е осъществил квалифициран състав на престъплението убийство,като са налице два квалифициращи признака-убийството е извършено по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост.По отношение на първия квалифициращ признак с основание СГС е приел,че за да се квалифицира престъплението по чл.116,ал.1,т.6,пр.2-ро следва жертвата приживе да е изпитвала изключителни физически болки и страдания,които значително превишават същите при убийство по основния състав на това престъпление,като предсмъртните мъки траят през един по-продължителен период.По делото безспорно е установен механизмът на причиняване на смъртта на пострадалата В. Н. от подс.С. С.,неколкократното причиняване на тежки увреждания по главата и тялото на жертвата с различни средства,включително и задушаването й.Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп /л.51-59,т.3 ДП/,всички описани в последното наранявания,констатирани по пострадалата,носят морфологични белези на прижизненост /кръвонасядания в околните тъкани/,за което говори и вдишването и поглъщането на кръв.Проведени са токсикологични изследвания на кръвта на трупа,които са отчели негативни резултати за повлияване на жертвата от алкохол,наркотични или силно действащи вещества.В същия смисъл са отговорили и експертите на поставения им въпрос-относно времето на причиняване на уврежданията,дали пострадалата е била жива и дали същите са били мъчителни за В. Н.- в заключението по назначената петорна съдебно-медицинска експертиза /л.83-109,т.3 ДП/.Вещите лица категорично посочват,че всички данни относно събитията и последователността на инцидента навеждат на извод,че пострадалата е имала възможност да осъзнава и емоционално да възприема и преработва ужаса на ситуацията,в която е изпаднала,и да изпитва в пълна степен болките от причинените наранявания,поради което смъртта на В. Н. е причинена по особено мъчителен начин за убитата.Нанасянето на прободно-порезни наранявания в областта на гърба и задната повърхност на шията е станало при налична сърдечна дейност.Данните от аутопсионния протокол за остра кръвозагуба и за прижизненост на всички наранявания,установени по пострадалата /с изключение на прободно-порезното нараняване на шията с входна и изходна рани по двете й странични повърхности/,налагат извод,че смъртта на В. Н. не е настъпила незабавно,но е настъпила с общ бърз темп-в порядъка на минути.В този смисъл правилно първостепенният съд е приел,че подс.С. С. е извършил убийство по особено мъчителен начин за убитата.
Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за това,че убийството е извършено с особена жестокост-в тази насока са наличните по делото доказателства относно многобройността и силата на нанесените удари,мястото на уврежданията,използваните средства за постигане на целения резултат.
Правилен е изводът на СГС относно субективната съставомерност на деянието,осъществено от подс.С. С.,споделят се доводите и в тази насока на първия съд.От една страна за субективната страна на деянието може да се направи извод от механизма на извършване на престъплението,сила на нанесени удари,интензитет на посегателство,мястото,където са причинени уврежданията.В конкретния случай,от доказателствата по делото може да се направи извод за това,че деецът е имал съзнанието ,че действа с особена жестокост и е извършил убийството по особено мъчителен начин за жертвата.В тази насока с основание първостепенният съд се е позовал на обективните данни по делото-брой и локализация на нараняванията по тялото на убитата В. Н.,употребените средства за постигане на инкриминирания резултат,продължителността на нанасяне на ударите по жертвата,непрекъсването на този процес след изпадането на пострадалата в безпомощно състояние,избрания начин на умъртвяване-последователно чрез нанасяне на удари със стик за голф,в последствие задушаване на пострадалата,и накрая удари с три различни ножа.Всички тези данни потвърждават извода на СГС за обективна и субективна съставомерност на деянието,осъществено от подс.С. С. по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и пр.3,вр.чл.115 от НК.
Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за това,че подс.С. Н. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354 а,ал.3,пр.2,т.1 от НК.Инкриминираните наркотични вещества са намерени в дома на подс.С.,по делото са налице множество данни за това,че подсъдимият употребява такива от много години-от 13-годишна възраст,за пострадалата,обратно-липсват такива данни.В тази посока СГС правилно се е позовал и на показанията на свид.Н. П.,дадени на досъдебното производство,относно наличието на посочените вещества,в последствие намерени при извършения оглед на местопроизшествие,когато е посетила апартамента на подс.С. на 23.06.2017г.,след 08.30 часа сутринта.
В обобщение САС ще посочи,че споделя изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна,като правилни.
Що се касае до размера на наложените на подс.С. С. наказания за всяко едно от престъпленията,в извършването на които същият е признат за виновен,и доколкото протестът на прокурор при СГП,жалбите на частното обвинение и на защитата са основно с оплаквания за явна несправедливост на последните,САС намира следното:
На първо място настоящият съдебен състав споделя доводите на първостепенния съд за това,че в случая извършеното престъпление от подс.С. С. по чл.116,ал.1 от НК е изключително тежко по смисъла на чл.38 а,ал.2 от НК,предвид установените обстоятелства по механизма на извършване на деянието и начина на умъртвяване на жертвата-първоначално подсъдимият е нанасял удари със стик за голф по главата на В. Н.,след това същата е била душена,преди С. да започне да й нанася удари с три различни ножа,от което може да се направи извод за висока степен на обществена опасност на деянието,а проявената престъпна упоритост при умъртвяване на жертвата указва на завишена опасност и на самия деец /независимо от обстоятелството,че същият е неосъждан към инкриминираната дата/.
От друга страна настоящият съдебен състав не може да се съгласи с друг довод на СГС-в мотивите си първият съд е посочил,че „счита за ненужно да коментира налагане на наказание доживотен затвор без замяна,тъй като в процедура по чл.373,ал.2 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.58 а,ал.2 от НК това наказание не се налага“.Подобен извод противоречи на материалния закон,и в частност на регламента,предвиден в чл.58 а от НК.В алинея втора на този текст законодателят изрично е посочил,че когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна,не го налага.Следователно съдът в оценъчната си дейност при определяне на наказанието при извършено престъпление по чл.116,ал.1 от НК е задължен да обсъди и дали са налице основанията за налагане това най-тежко наказание.В случая СГС не е анализирал правилно съдържанието на чл.58 а,ал.2 от НК,като извън обстоятелството,че в тази насока липсват съответни протест и/или жалба по линия на частното обвинение с такова искане, според настоящия съдебен състав това не е основание за отмяна на съдебния акт,доколкото САС счита,че не са налице основанията по чл.38,ал.1 от НК,тъй като видно от волята на законодателя такова наказание,което по природата си е временна и изключителна мярка,се налага единствено в случаите,когато целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с по-леко наказание,и деецът е непоправим.Настоящият случай според този съдебен състав не е такъв,а и отново следва да се отбележи липсата на съответни жалба от частния обвинител и протест от прокурора.
На следващо място САС не може да се съгласи и с друг довод на първостепенния съд,който има пряко отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност на подс.С. С..СГС,след като е посочил,че съответно на извършеното престъпление се явява наказанието доживотен затвор,с което настоящият съдебен състав се съгласява,е приел,че в съответствие с разпоредбата на чл.58 а,ал.2 от НК наказанието следва да бъде определено в пределите от двадесет до тридесет години лишаване от свобода.Тази позиция на първия съд не се споделя от настоящия съдебен състав ,тъй като противоречи на разпоредбата на чл.58 а,ал.3 от НК,а също така и на записаното в ТР №2/2015 г.на ОСНК.В последното,т.1.1,ВКС изрично е посочил,че „логическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл.58 а,ал.2 и ал.3 от НК показва,че те са свързани помежду си и се прилагат в тяхната единна и логична взаимовръзка.Недопустимо е да бъдат прилагани разделени и всяка самостоятелно от другата,защото се загубва техния юридически смисъл и значение“.В т.1.2 от същото тълкувателно решение ВКС е посочил,че когато производството е протекло по реда на Глава Х. от НПК,при обвинение за престъпление по чл.116,ал.1 от НК,след като съдът е определил наказание доживотен затвор,не може да го наложи,а следва да го замени със следващото по тежест наказание лишаване от свобода.Размерите на това заместващо наказание ще бъдат в рамките от 15 години Л. до 30 години Л.,тъй като специалният минимум е посочен в състава на престъплението,в случая чл.116,ал.1 от НК,към който препраща разпоредбата на чл.58 а,ал.3 от НК,а максималният размер е определен в чл.58 а,ал.2 от НК.Следователно наказанието на подс.С. С.,по обвинението за квалифицирано убийство,следва да бъде определено в рамките от 15 до 30 години лишаване от свобода.
След като изложи тези свои принципни съображения,пряко касаещи индивидуализацията на наказанието,САС споделя голяма част от мотивите на първостепенния съд при определяне на размера му.Не се споделя посоченото като отегчаващо обстоятелство големия брой от удари ,нанесени с различни средства от подс.С. на пострадалата В. Н.,доколкото това обстоятелство е част от обвинителната теза и квалификацията на деянието,поради което и в съответствие с чл.56 от НК същото не може да бъде преценявано втори път при определяне на размера на наложеното наказание.Така или иначе според настоящия съдебен състав следва да бъдат преценени като отегчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства престъпната упоритост,проявена за постигане на целения общественоопасен резултат от престъплението по чл.116 от НК,младата възраст на пострадалата,безпричинния акт на агресия от страна на подсъдимия спрямо близък човек,това,че деянието на подс. С. се квалифицира по повече от едно от основанията ,визирани в чл.116,ал.1 от НК.От друга страна като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни /т.4,л.167-170 ДП/,изразеното съжаление и разкаяние за извършеното престъпление пред СГС и пред настоящата инстанция,това,че същият страда от психично заболяване-смесено личностово разстройство, дисоциална,емоционално нестабилна личност,съгласно заключението на комплексната СППЕ.
Настоящият съдебен състав счита,че неправилно първостепенният съд е приел като отегчаващо отговорността на подс.С. обстоятелство това,че същият се е отклонил от наказателна отговорност след извършването на убийството,като отпътувал за [населено място].Подобен довод не може да бъде възприет,тъй като видно от показанията на свид.Н. П.,кредитирани от първия и въззивния съдебни състави,подс.С. С.,преди да отпътува за [населено място] е показал трупа на В. Н. на посочената свидетелка и е направил признание за стореното от него,която в последствие е уведомила органите на МВР за извършеното тежко престъпление.Поради това САС не може да възприеме тезата,че С. се е отклонил от наказателно преследване-същият не е заличил следите си,към момента на отпътуване към С. не е имал процесуалното качество на обвиняем,нито ограничение за свободно придвижване.Видно от справка,приложена на л.79,т.4 от ДП подсъдимият е задържан на 26.06.2017г.,два дни след обявяването му за общодържавно издирване.
САС не споделя доводите на първостепенния съд по отношение на друго обстоятелство,ценено като отегчаващо отговорността на подс.С.-негова посткриминална дейност,изразена в агресия спрямо личността на други лица по време на неговото пътуване към [населено място].По делото не са налице такива категорични данни.Действително същият е обявен за общодържавно издирване с телеграма на ОДМВР-Я. /л.79-80,т.4 ДП/,на л.134 от същия том е приложена справка за принудителното довеждане на лицето във връзка с данни за съпричастност към престъпление по чл.199,ал.1,т.3 от НК.В т.1 от ДП са приложени и докладни записки на РУП-Я. и ОД на МВР-Я.,които обаче нямат доказателствена стойност.Според САС това са крайно недостатъчни данни ,за да се направи преценка,каквато е направил първия съд,поради което това обстоятелство не следва да се вземе предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност по настоящото производство.
От друга страна изразеното съжаление и разкаяние от страна на подс.С.,направени пред САС и СГС, не могат да не бъдат взети като смекчаващо отговорността му обстоятелство.Според настоящия съдебен състав няма значение в кой момент от висящността на наказателния процес подсъдимият е направил подобни изявления,но същите показват променената му позиция към вече извършено тежко престъпление.
Според настоящия съдебен състав обаче крайният извод на СГС за това,че наказанието на подс.С. С. следва да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства,е правилен и съответен на доказателствата по делото.На базата на тези свои съображения първият съд е определил наказание лишаване от свобода в размер на двадесет и пет години,като вече бе отбелязано по-горе,СГС неправилно е определил границите,в които да индивидуализира последното.Наказанието следва да бъде определено при минимални граници от 15 години Л.,и максимален предел от 30 години Л..Поради това САС счита ,че определеното при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.С. наказание е в размер на 22 /двадесет и две/ години и 6 /шест/ месеца.
Що се касае до наложеното наказание за другото престъпление-това по чл.354 а,ал.3 от НК,първостепенният съд е индивидуализирал същото в минимален размер на предвиденото в санкционната част на чл.354 а,ал.3 от НК,след което е редуцирал размера му с една трета на основание чл.58 а,ал.1 от НК,както и глоба в минимален размер.Настоящият съдебен състав намира,че това наказание е съответно на извършеното престъпление,което не се отличава с висока степен на обществена опасност.Не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК-няма данни по делото за изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства,нито най-лекото,предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко с оглед на извършеното от него.Единствено САС не може да се съгласи с посоченото в мотивите на първия съд за това,че дългогодишната употреба на наркотични вещества от различен вид при подсъдимия е отегчаващо отговорността му обстоятелство досежно обвинението по чл.354 а,ал.3 от НК.При подс.С. е налице болестна зависимост към наркотични вещества,видно от заключението на назначената по делото комплексна СППЕ,което състояние няма как да бъде оценено като отегчаващо отговорността на подсъдимия.
За пълнота САС следва да отбележи,че въззивната жалба на частните обвинители В. Н. и Р. Н. по отношение на искането за завишаване на размера на наложеното наказание на подс.С. С. за извършеното престъпление по чл.354 а,ал.3 от НК,е процесуално недопустима.Жалбоподателите имат качеството на пострадали,но от деянието,квалифицирано по чл.116,ал.1 от НК.В този смисъл те не могат да навеждат доводи във връзка с престъпление,от което не са претърпели преки вреди,включително и по размера на наложеното наказание.
Настоящият съдебен състав намира,че първостепенният съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение във връзка с посочване на размера на наложеното наказание за всяко едно от престъпленията,за които подс.С. С. е бил признат за виновен.В чл.301,ал.1,т.3 от НПК,е посочено,че сред въпросите ,които съдът решава при постановяване на присъдата,е този за определяне на размера на наказанието /след като е преценил,че подсъдимият подлежи на наказание/.Няма законова разпоредба,респективно съдът не е задължен да се произнесе в този смисъл,според която съдебният състав в производство по реда на Глава Х. от НПК първо в присъдата си трябва да посочи определеното наказание по общия ред и след това окончателното такова ,определено при условията на чл.58 а,ал.1-4 от НК.Съдът в присъдата си следва да посочи наказанието ,което налага в окончателния му вид и размер.В този смисъл първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
Правилно съдът е преценил,че са налице основанията за определяне на общо най-тежко наказание в настоящото производство,доколкото подс.С. е извършил две отделни престъпления,преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.От друга страна присъдата в тази й част следва да бъде изменена,като от основанието за определяне на общото наказание отпадне чл.25,ал.1 от НК,тъй като за двете престъпления е постановена една присъда,а от друга страна САС вече посочи,че по-тежкото наказание,наложено на подс.С. следва да бъде в размер на 22 години и 6 месеца,и респективно такъв е и размерът на общото наказание,определено при условията на чл.23,ал.1 от НК.
Правилно първостепенният съд е присъединил към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 2 000 лева,наложено за престъплението по чл.354 а,ал.3 от НК.
Правилно първостепенният съд е определил наказанието лишаване от свобода да бъде търпяно при първоначален строг режим.Правилно е приспаднато от срока на наложеното наказание Л.,времето ,през което подс.С. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по настоящото производство-на основание чл.59 от НК.
Правилно първостепенният съд на основание чл.354 а,ал.6 от НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението.
Правилно,с оглед на изхода на делото,на подс.С. С. са възложени направените по делото разноски.
Настоящият съдебен състав намира,че е неоснователен друг довод на частното обвинение,поддържан пред САС-за това,че с отказа си да конституира пострадалите като граждански ищци и да допусне до съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди,СГС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.Според този съдебен състав постановеното определение в този смисъл от страна на първия съд не накърнява правата и законните интереси на пострадалите,които могат да предявят своите граждански претенции пред съда по реда на ГПК.
Не е налице и друго твърдяно от повереника на частните обвинители процесуално нарушение-след направено изрично искане от страна на подс.С. и неговия защитник за разглеждане на делото по реда на чл.371,т.2 от Глава Х. от НПК,съдът не е се произнесъл изрично по така направеното искане с определение в съдебно заседание,проведено на 03.11.2017г.Действително СГС се е произнесъл с такова определение,след като е дал ход на съдебното следствие по делото-обявил е,че при постановяване на присъда ще ползва направеното самопризнание от подс.С. С.,без да бъдат събирани доказателства относно фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Принципно определението на съда,касаещо диференцираната процедура, е следвало да предшества определението по даване ход на съдебното следствие,но в случая съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила във вреда на която и да било от страните.Още повече,че повереникът на частните обвинители не се е противопоставил срещу разглеждането на делото по посочения ред в същото съдебно заседание,проведено на 03.11.2017г.,видно от съдебния протокол.
При цялостната служебна проверка съдът не констатира необоснованост,непълнота на доказателствата или допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,налагащи отмяната на първоинстанционния съдебен акт,поради което атакуваната присъда следва да бъде изменена в частта по отношение на наложеното наказание за престъплението по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и пр.3 от НК,в частта по отношение на определеното общо най-тежко наказание на подс.С.,както и досежно основанието за определянето му,а в останалата й част-потвърдена,като правилна.
По изложените съображения и на основаниечл.334,т.3 и т.6,чл.337,ал.1,т.1 и чл.338 от НПК,Съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда №267 от 03.11.2017 г., постановена от СГС,НО,2 състав, по НОХД №4822/2017 г .,като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс.С. Н. С. наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.116,ал.1,т.2 и т.3 от НК от 25 /двадесет и пет/ години,на 22 /двадесет и две/ години и 6 /шест/ месеца;
На основание чл.23,ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание на подс.С. Н. С.-лишаване от свобода в размер на 22 /двадесет и две/ години и 6 /шест/ месеца,като ОТМЕНЯ приложението на чл.25,ал.1 от НК при определянето на общото наказание на подсъдимия.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част,като правилна.
Решението подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от датата на съобщаване на страните за неговото изготвяне пред Върховния касационен съд на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.