СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТК , 3 състав , в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и единадесета година , в състав:
при участието на секретаря В. Б. , като взе предвид докладваното от съдия Б. т.д.№ 761 по описа за две хиляди и единадесета година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по жалба на [фирма] против постановеното от СГС, ТО, VІ – 12 състав решение от 03.01.2011 год. по т.д .№ 1853 / 2010 год., с което са уважени предявените от R. B. G. против жалбоподателя обективно съединени искове ,с правно основание чл.76 ал.1 т.1 и чл.76 ал.1 т.2 от ЗМГО , като съдът е признал за установено по отношение на ищеца, че ответникът [фирма] е нарушил правата на R. B. G. върху притежавани от него търговски марки марки : B. с per. N 00915 , B. IRN 675705 , марка фигуративна IRN 675706 и марка на Общността N[ЕИК] B. , посредством внос на 17 753 броя филтри пакетирани в кашони с надписи AUTOWORLD, 80FIA, B., , както следва: 10 300 бр. маслени филтри; 3 475бр. горивни филтри и 3 978бр. въздушни филтри и е осъдил [фирма] / постановено решение от 15.02.2011 год. , за поправка на очевидна фактическа грешка в изписване наименованието на ответника / да преустанови нарушението, на осн. чл.76 ал.1 т.2 ЗМГО, вкл. постановявайки разгласяване диспозитива на решението, чрез публикуването му във всекидневниците "Сега" и "Труд", както и в часовия пояс 14-18ч. на Б., за сметка на ответника . Жалбоподателят счита решението неправилно и необосновано тъй като съдът не е направил диференциация между частично сходство на две законосъществуващи търговски марки, какъвто е конкретния случай и противоправна умишлена и м и т а ц и я на марка , каквато се твърди в исковата молба . Според жалбоподателя съдът не е съобразил представените доказателства установяващи , че производителят на процесните задържани стоки –Групата B. , включваща компаниите B. F. M. , B. I. L. , B. M. L. и други , е утвърдена компания от Х. К. , която повече от четвърт век е един от лидерите на световния пазар в производството на автомобилни филтри , части и аксесоари, като търговското наименование на компанията е едновременно и нейна търговска марка , с която са брандирани произвежданите от компанията продукти, вкл. задържаните стоки . Счита ,че пренебрегвайки последното съдът е нарушил нормата на чл.8 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост / транспонирана в чл.14 от ЗМГО / , според която „ търговското име се закриля във всички страни - членки на Съюза , без задължение за депозиране или за регистрация, независимо дали съставлява или не част от търговска марка „ . Оспорва извода на съда за неприложимост на нормата в конкретния случай предвид различие между субекта – нарушител , внасящ стоките материализиращи нарушението на търговската марка и субекта – притежател на търговското име и техен производител , след като марката и търговското име се ползват от първия със съгласието на втория . Жалбоподателят намира ,че съдът безкритично е възприел заключението на специализираната експертиза по делото, установяваща конфликтно сходство между двете марки ,като преценката за това сходство е от изключително субективен характер .В този смисъл страната счита, че съдът не е съобразил детайлно изложените от нея в писмения отговор по иска и писмената защита аргументи за липса на конфликтно сходство , обосновавайки изводите си основно върху приетото заключение . Намира , че съдът неправилно е тълкувал и приложил закона , абстрахирайки се от начина на продажба и разпространение на пазара на процесните стоки , обозначени с противопоставените марки . В този смисъл твърди, че внесените автомобилни филтри не са предмет на масово разпространяване / в квартални магазини, супермаркети и пр./ , а се разпространяват в специализирани магазини за авточасти и аксесоари , със съдействието на компетентни консултанти . Масова практика е закупуването и подмяната на този вид автомобилни части директно в специализираните автосервизи . Следователно релевантния потребител на този вид стоки , съобразявайки и ясното обозначаване върху опаковката на същите на производителя и държавата на производство , не би могъл да изпадне в заблуждение относно действителния произход на стоката . Обжалва решението в частта по присъдените в полза на ищеца разноски, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, за заплащане на което липсват отчетни документи. Претендира разноски за двете инстанции ,вкл. присъждане разходи по задържането на стоките и наложения върху тях запор , както и отмяна на допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение на исковете .
Ответната страна оспорва жалбата и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, а искането за отмяна на допуснатото обезпечение да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо . Намира, че съдът е съобразил всички наведени от страните доводи и доказателства , вкл. факта , че противопоставената от ответника негова заявка за регистрация на марка B., вх.№ 115 714 на Патентното ведомство , не създава противопоставими права . Намира правилно игнорирането на регистрираната в К. идентична словна марка рег.№ 6363254 с притежател B. M. L. , с оглед териториалното действие на регистрацията и обстоятелството , че е притежание на трето за спора лице . Намира , че съдът е изложил обосновани мотиви относно неприложимост на чл.8 от Парижката конвенция, респ. чл.14 от ЗМГО , съобразявайки че защитата на търговското име по смисъла на същата разпоредба касае хипотезите на ползването му за идентифициране като субект на търговското право, а не с цел отличаване стоките и услугите, произвеждани от него . Досежно кредитирането на заключенията на единичната и тройна специализирани експертизи и неоспорването на последната от ответника ,при непротивопоставени други доказателства в подкрепа на тезата за липса на конфликтно сходство между марките на ищеца и знака B. , вкл. невъзможност за въвеждане на потребителя в заблуждение , счита че правилно съдът е обосновал крайните си изводи с тези на вещите лица .
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК ,от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и като насочена срещу валиден и допустим съдебен акт следва да се разгледа по същество .
Не съществува между страните спор относно фактите, че ищецът - R. B. G. е притежател на изключителни права върху регистрирани марки, действащи на територията на Република България , както следва : 1/ марка B. с per. N 00915, със срок на закрила до 19/04/2011, с приоритет от 15/05/1954, за стоки от класове 6,7,8,9,11,12,17,19,21 на МКСУ, включително за «филтри за течни горива, филтри за масло, филтри за течности, въздушни филтри" от клас 7 на МКСУ; 2 / марка B. IRN 675705 със срок на закрила до 14/12/2016 с приоритет от 08/08/1996, за стоки от класове, 7,9,11,12, 20,35,36,37,38,39,41,42 на МКСУ, включително за стоките «запалителни свещи за двигатели с вътрешно горене, запалителни свещи за дизелови двигатели" от клас 7 на МКСУ, регистрирана по реда на Мадридската спогодба;3/ марка фигуративна IRN 675706 със срок на закрила до 14/12/2016 с приоритет от 08/08/1996, за стоки от класове, 7,9,11,12, 20,35,36,37,38,39,41,42 на МКСУ, включително за стоките «маслени филтри, горивни филтри и въздушни филтри" от клас 7 на МКСУ, регистрирана по реда на Мадридската спогодба и 4/ марка на Общността N[ЕИК] B., със срок на закрила до 01/04/2016, действаща на територията на Република България , считано от 01/01/2007, съгласно Глава V,I, т.1 от Договора за присъединяване на Р. България към Европейския съюз и във връзка с чл. 72а, ал.1 и ал.2 от ЗМГО, за стоките от класове 7,9,11,12,20,35,36,37,38,39,41,42, включително за стоките ««маслени филтри, горивни филтри и въздушни филтри" от клас 7 на МКСУ. Останалите две регистрирани от ищеца търговски марки - марка на Общността B. I. for life N 4202396 със срок на закрила до 14/12/2016 с приоритет от 08/08/1996, действаща на територията на Р. България считано от 01/01/2007, съгласно Глава V,I, Т.1 от Договора за присъединяване на Р. България към Европейския съюз и във връзка с чл. 72а, ал.1 и ал.2 от ЗМГО, за стоки от класове, 7,9,11,12, 20,37,38,39,41,42 и 45 на МКСУ, включително за стоките «маслени филтри, горивни филтри и въздушни филтри" от клас 7 на МКСУ, регистрирана по реда на Мадридската спогодба и марка B. S. IRN 727184 със срок на закрила до 2212/2019 с приоритет от 22/12/1999, за услуги от класове, 37и 41 на МКСУ, включително за услугите «инсталиране, поддръжка и поправка на съставни части и аксесоари на моторни превозни средства, сервиз и поправка на моторни превозни средства по време на спортни състезания" от клас 37 на МКСУ, регистрирана по реда на Мадридската спогодба, със защитени цветове червено и синьо - н е с а о б е к т на предявените искове, с оглед петитума на исковата молба . Не се спори между страните , че чрез дъщерното си дружество [фирма], С., България осъществява внос и разпространява на територията на Република България стоки, от обхвата на закрила на горепосочените регистрирани марки, и по специално, маслени, горивни и въздушни филтри произведени, пакетирани и означени с марки B., в съответствие със стандартите и показателите на R. B., чиито опаковки се отличават от пръв поглед поради характерната комбинация от жълт фон с червено означение на марката B., гаранция за наличието на съответните технически характеристики и качество на означените с марките B. филтри за потребителите. Безспорно е и обстоятелството ,че ответникът е осъществил посочения от ищеца в н о с на означени с марката B. 17 753 броя горивни, маслени и въздушни филтри по ЕАД 10BG 002002НО052412/0707201 О , задържани с разписка 4326/08.07.2010 г. на Митница В. , както и че осъществява разпространение на идентични стоки на вътрешния пазар . Не се спори , че знакът B. се явява част от фирмено наименование на производителя на внесените стоки и идентичен с регистрирана от същия търговска марка , без регистрацията да е противопоставима на територията на Република България .
Настоящият състав , ограничен в произнасянето си от доводите по въззивната жалба, съгласно чл.269 предл. второ от ГПК , съобразявайки , че същите не касаят като спорна или неустановена в пълнота фактическата обстановка по делото, а единствено интерпретацията на установените от съда факти в обосноваване правните му изводи по спора , на основание чл. 272 ГПК препраща към изложението на същата в първоинстанционното решение .В допълнение счита , че следва да се съобрази следното :
В настоящото въззивно производство ответникът представя доказателство за постановена регистрация по негова заявка № 115 714 от 10.08.2010 год. / направена в хода на първоинстанционното производство / на търговска марка - комбинирана , рег.№ 76803 / 11.05.2011 год. със срок на действие 10.08.2020 год. , вкл. за стоки от вида на процесните , ползването на спорния знак върху които е предмет на исковете, в клас 7 по МКСУ.В този смисъл жалбоподателят счита релевантна извършената от Патентното ведомство експертиза по същество при съобразяване с евентуално наличие на конфликти сходни марки по смисъла на чл.12 от ЗМГО , в аспект на оспорване приетите по делото заключения като абсолютно доказателствено средство относно преценката на конфликтно сходство .
Ответникът сочи релевантни при анализа за сходство следните различия между словните марки на ищеца и знака B. , съдържащ се в регистрирана комбинирана търговска марка, притежание на производителя на внесените стоки, без противопоставимост на регистрация в Република България към подаването на исковата молба : 1/ различна конфигурация на буквите , цветово различие и различие в разположението на фигуративни елементи / логото при търговските марки на ищеца е изведено извън състава на думата, а при B. е интегрирано в думата, като стилизирано изобразяване на буквата „О” / ; 2 / Марката B. е изобразена в червен цвят ,със стандартен шрифт и лого в сив цвят / изнесено извън състава на думата / , а B. - в син цвят , с червена стилизирана и инкорпорираща логото буква „О” , със специфичен наклонен / италик / шрифт ; 3 / Фонетично различие предвид наличие на 4 съгласни и една гласна при първата и 3 съгласни и 2 гласни - при втората , като крайният гласен звук „ I” придава особена отличителност , създаваща асоциации за свързаност на марката с особености на езиците от азиатския континент; 4/ смислово различие, тъй като всяка от марките възпроизвежда търговското име на производителя на стоките, за които и от чието име е регистрирана .Оспорвайки допустимостта на приложените фотоси като доказателствено средство, в евентуалност, с оглед приемането им като такива , противопоставя възражението, че опаковките на самите стоки , като форма, размери , цветово съчетание , позициониране на надписи и изображения , доминиращи фигуративни елементи извън марката , неприсъстващи при опаковките на ищеца , респ. многократното изписване на марката върху опаковките на ищеца, за разлика от еднократното й позициониране , за сметка на по-голям размер на буквите в опаковките на внасяните от ответника стоки , вкл. ясното индикиране върху опаковките на производителя на стоките , изключват възможността за свързване на знака B. с марките на ищеца . Ответникът е представил извлечения от корпоративна интернет страница на ответника , както и от такива на производителя B. I. L. , в удостоверяване репутацията и предмета на дейност на производителя на филтрите - твърдян като негов търговски партньор / отговор на искова молба ,стр. 6, раздел „ доказателствени искания „ / . Изпращач на внесената от ответника и задържана стока съгласно писмо на Агенция „ Митници „ изх.№ 9100 – 42 / 12.07.2010 год. е именно B. I. L.. Регистрацията на търговската марка B. е в полза на B. M. L. / сертификат за регистрация с рег.№ 633254 , за стоки включващи и автомобилни филтри , подновена до 09.03.2013 година / .
При изготвяне на възложените експертизи е извършен , в съответствие с разпореденото от съда с доклада по делото , о г л е д на обектите на представените по делото фотоси , в качеството им на веществени доказателства . В заключенията на единичната и тройната експертизи са възпроизведени снимки на опаковки на задържаните маслени , горивни и въздушни филтри , респ. на самите стоки , носещи знак B. . И двете експертизи безпротиворечиво установяват идентичност на стоките в кл.7 за които са регистрирани марките на ищеца и задържаните, внасяни от ответника стоки от същия клас, носещи спорния знак . Тройната експертиза е установила , че маслените филтри , материализиращи според ищеца нарушението, са издържани в идентична на оригиналните стоки на ищеца цветова комбинация от синьо и бяло , като знака B. също е изписан в бяло, подобно на продуктите на ищеца . Надписите върху опаковките на задържаните стоки са положени върху идентичен жълт фон на опаковките на ищеца , като буквата „О” е изпълнена в характерна цветова комбинация от бяло и червено .
Единичната и тройна експертизи са достигнали до безпротиворечиви изводи относно наличието на в и з у а л н о и ф о н е т и ч н о сходство между словните марки на ищеца B. и знака B. , при и д е н т и ч н о с т на стоките от клас 7 на МКСУ , предлагани от ищеца и внесените и разпространявани от ответника - маслени, горивни и въздушни филтри , изключая „ хидравлични филтри „ и „ филтри за течности „, които тройната съдебно - маркова експертиза е определила като с х о д н и , а не идентични . Сравнявайки с л о в н и т е марки на ищеца с противопоставения знак, по същество регистрирана към момента на нарушението от трето лице к о м б и н и р а н а търговска марка , непротивопоставима на територията на Република България , относно визуалното сходство експертизите са отчели, съобразявайки елементите на сходство, а не съдържащите различия като основа за изводите си , че : възприемането на с л о в н и я елемент в комбинирания знак B. е доминиращо , за сметка на фигуративния елемент - изпълнението на буквата „О”; налице е съвпадение на 4 от петте букви , съставящи словните елементи , както и еднаква дължина на думите , изписвани с главни латински букви, макар леко наклонени в знака на ответника , пълно съвпадение на първите три букви и напълно разпознаваема , макар като стилизирана с оглед инкорпорирания фигуративен елемент буква „О” в знака на ответника, идентично на разположената в същата поредност буква „О” от словните марки на ищеца . Тройната експертиза е подчертала, че различното изобразяване на буквата „О” , с различен цвят спрямо останалите букви , не променя разпознаваемостта й като стилизирана буква „О” , както и че различието в шрифта не влияе върху установимата висока степен на сходство, тъй като не е трайно разграничимо от паметта . Фонетичното сходство е потвърдено въз основа наличието на три еднакви съгласни и гласни звука, подредени идентично / при произнасяне / , като вещите лица са счели безпротиворечиво, че последната неударена гласна „ И ” / I / - макар чуваема при произнасяне - е недостатъчна да отличи двата знака до степен на липса на сходство , докато еднаквото начало на думите увеличава степента на сходство както във фонетичен, така и във визуален аспект . Отчетено е , че нито една от думите не е описателна по отношение стоките „ филтри „ .Фонетично марката на ищеца се съдържа изцяло в знака B. . Относно с м и с л о в о т о сходство единичната експертиза приема, че такова не може да се изследва, тъй като никоя от двете думи няма смислово значение . До същия извод, но с мотиви ,че и двете думи следва да се приемат като имена или фантазийни , т.е. без смислово значение, е достигнала и тройната СМЕ . Липсата на смислово значение подсилва фонетичното сходство . И двете експертизи са приели липсата на установимо сходство между о б р а з н а т а / фигуративна / марка на ищеца рег.№ IR 675706 и знака B. , предвид липсата на установимо сходство между образните елементи във фигуративната марка на ищеца и знака на ответника . Експертизите са приели, че установената висока степен на сходство във визуално и фонетично отношение , при и д е н т и ч н о с т на стоките , разпространявани с марките на ищеца и тези носещи знака нарушител , предвид обстоятелството , че марките на ищеца са с висока отличителна способност на българския пазар / наложени от години , чрез реално присъствие на стоките, разпространявани с тази марка / , е налице възможност за потребителите да бъдат заблудени , че стоките разпространявани със знака B. произхождат от едно и също лице или от свързани лица или са произведени с разрешението на маркопритежателя .В аспект на вероятността за объркване включваща възможност за свързване на марките и знака експертите са се позовали на практика на Съда на европейските общности , цитирайки конкретно : C. C - 251/ 95 S. и C. C – 342 / 97 L. / сайт на O. - http & //curia .eu.int / jurisp / .
Относно възражението си за разпространение на филтрите и на ищеца и тези внасяни от ответника само в специализирана мрежа от магазини, при опосредяване закупуването им от професионални консултанти или закупуването им при директно възлагане на услуга в автосервиз, изключващо свободния избор на средностатистическия потребител , ответникът не е ангажирал доказателства . Извадките от сайтове , както и самите сайтове - информацията в същите - не удостоверяват сами по себе си момента на предприета реализация на филтрите със знака B. , нито разпространението им, вкл. и наред или отделно от стоките , носещи марките на ищеца , единствено по начин опосредяващ избора на масовия потребител чрез упражняването му от осъществяващо услуга с ползване на стоките лице или специализиран продавач – консултант . В този смисъл, не са налице убедителни за съда доказателства относно известността на филтрите с марка B. на българския пазар и тяхната разпознаваемост от потребителя .
Съдът и въз основа на установената фактическа обстановка намира от правна страна следното :
По същество въззивната жалба възпроизвежда доводите на ответника, свързани с всички заявени в първоинстанционното производство правоизключващите възражения , както следва : 1/ Търговската марка „B." съставлява фирменото наименование на производителя на внасяните стоки - B. I. L., H. K. , поради което и на основание чл.8 от Парижката конвенция , идентична по съдържание норма на чл.14 от ЗМГО , не може да бъде забранено ползването му , вкл. по обозначаване на произвежданите от него стоки и разпространението им от т р е т о лице с този знак - ответника ; 2 / Нe съществува конфликтно сходство между марката на ищеца и нарушаващия знак , в аспект на изключена вероятност за въвеждане на потребителя в заблуждение, тъй като стоките, материализиращи нарушението , се продават в специализирани магазини, а подмяната им като авточасти се извършва в специализирани автосервизи от квалифициран персонал , който н е може да бъде въведен в заблуждение относно произхода на стоките , вкл. с оглед опаковките , съдържащи достатъчно информация за изключване свързването на знака B. с регистрираните от ищеца търговски марки B. .

Ищецът се позовава на и з к л ю ч и т е л н о т о с и п р а в о върху притежаваните от него марки - като тези на Общността са произвели действие по реда на §26 ал.1 ЗМГО от момента на присъединяване на РБ към ЕС – да забрани на ответника използването в търговската му дейност – по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 и т.3 - внос и разпространение на пазара - на знака B. за обозначаване на стоки , предвид недаденото си съгласие в качеството на маркопритежател и тъй като този знак се явява с х о д е н на марките на ищеца за стоки , които са и д е н т и ч н и и л и с х о д н и на тези разпространявани със знака - нарушител , тъй като съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва възможността за свързване от тях на знака с марките . Предявените искове са с правно основание чл.76 ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл. 73 ал.1 вр. с чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО .

Относно първото противопоставено възражение първоинстанционният съд, съобразно разпоредбата на чл.14 т.1 ЗМГО , позовавайки се на практиката на Съда на европейските общности - C. С-17/06,C. S. v C. SA , според което решение наименованието на дружество само по себе си няма за цел отличаването на стоки или услуги, а цели само неговото идентифициране и доколкото използването на фирменото наименование се ограничава до посочената функция, тя не е "използване" по смисъла на закона, респективно не може да бъде забранено , п р и е м а че в случая защитата на тази норма е неприложима, тъй като чл.14 т.1 ЗМГО визира непосредствено използване на „ своето име „ от неговия носител , какъвто не се явява о т в е т н и к а [фирма] .
Съгласно цитираното решение на С. С – 17 / 06 C. S. v C. SA , тълкувателно по характер относно приложението на нормата на чл.5 / 1/ от Директива № 89 / 104 / Е. от 21.12.1988 год. за сближаване на законодателствата на държавите –членки в областта на търговските марки , във вр . с която е тълкувано и приложението на чл. 6/1/ от същата и които норми са по същество транспонирани съответно в чл.13 ал.1 и чл.14 т.1 от ЗМГО , използването от трето лице на търговското му наименование / „company name „, „ trade name „ , „ shop name „ / и д е н т и ч н о с по - рано регистрирана от друго лице търговска марка , за разпространение на пазара на и д е н т и ч н и стоки или услуги , без разрешението на маркопритежателя , предпоставя право на маркопритежателя да упражни изключителното си право да забрани ползването на знака от третото лице , доколкото ползването засяга или е възможно да засегне присъщата на търговската марка основна функция - за обозначаване произхода на стоката или услугата по начин такъв , че да гарантира на потребителя разграничаването , без възможност от объркване, на стоките или услугите на един производител от тези на друг .Това му право , обаче, не е абсолютно и подлежи на ограничение в хипотезата на чл.6 от упоменатата Директива за сближаване законодателствата на държавите - членки в областта на търговските марки , съответно чл.6 / 1 / идентична по съдържание на уредената в чл.14 т.1 от ЗМГО хипотеза , т.е. когато ползваният и д е н т и ч е н на регистрираната по-рано марка знак съставлява търговското наименование на третото лице и същото го п о л з в а по начин който не противоречи на добросъвестната търговска практика . Релевантно за приложението на нормата „ ползване „ , както сочи и първоинстанционният съд , не е ползването с присъщата функция на търговското наименование - за обозначаване на търговеца като субект , а ползване „ в търговската му дейност , с цел реализиране на печалба и във връзка с предлаганите от него стоки и услуги „ / относно понятието „ използване „ – решение на С. - C – 206 / 01 - A. Football C. v M. R. /. Противоречието на това ползване с добросъвестната търговска практика се преценява според обстоятелствата във всеки конкретен случай.Тълкувателното решение не разглежда изрично хипотезата на ползване на знак , съставляващ ч а с т от търговското наименование на ползващото знака лице , която ч а с т конфронтира като с х о д н а , а не идентична , на регистрирана по-рано търговска марка . Логическото тълкуване на нормата на чл.14 т.1 от ЗМГО , във взаимообусловеността й от съдържанието на защитата на изключителното право на маркопритежателя, по мнение на настоящия състав предпоставя приложимост само при и д е н т и ч н о с т между ползвания знак и търговското наименование на ползващото го лице , дори този знак да съставлява само ч а с т от регистрираната по-рано търговска марка . Настоящият случай следва да се разгледа единствено в хипотезата на чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО . Противопоставено е ползване на знак , който от една страна не е идентичен, а сходен с марките на ищеца и не съставлява пълно възпроизвеждане на търговското наименование на производителя. Доколкото търговския партньор на ответника, от който същият получава разпространяваните със спорния знак стоки , би се ползвал от защита по смисъла на чл. 8 от Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост / идентична на чл.14 т.1 от ЗМГО / и на територията на Република България , като компания на държава - членка / Китай / на Световната организация по индустриална собственост , ответникът би имал право да противопостави т о в а чуждо право, изключващо собствената му недобросъвестност, респ. оборващо презумпцията на чл.73г от ЗМГО. Както се посочи по-горе, обаче, обстоятелствата по съдържанието на ползвания знак спрямо съдържанието на търговското наименование на производителя - B. I. - изключва приложението на чл.8 от ПК , респ. чл.14 ал.1 от ЗМГО .
Относно изследване на противопоставените знак и марки съгласно нормата на чл.13 ал. 1 т.2 ЗМГО съдът намира, че установената от експертизите и споделяна от настоящия състав в и с о к а с т е п е н н а с х о д с т в о във визуално и фонетично отношение между словните марки на ищеца и знака , в съчетание с и д е н т и ч н о с т т а на стоките разпространявани с марките и знака и в и с о к а т а о т л и ч и т е л н о с т на марката на базата на и з в е с т н о с т т а й / 13-то място в световната класация на СУПЕРБРАНД , с дългогодишни традиции и реално присъствие на българския пазар и изключително висока репутация с оглед качеството на предлаганите стоки , свързани с автомобилната индустрия / предпоставя в е р о я т н о с т от объркване на потребителя , която включва възможност за свързване на знака с марката .Както са посочили и вещите лица, въз основа на тълкувателни решения на С. относно понятието „ вероятност от объркване „ / C. C 251 /95 S. BV v P. AG , C. C 342 / 97 - L. S. M. & Co. G. v K. H. BV , а също относими C. C - 39 / 97 C. v M. / , достатъчен е р и с к а потребителят да би могъл да свърже знака – нарушител с производителя на стоките , разпространявани с противопоставената му марка , съществуването на който риск се преценява с оглед всички конкретни обстоятелства . При марките с висока отличителна способност , дори при по-малка степен на сходство между разпространяваните с марките и знака стоки / услуги , а в случая дори преобладаващо се касае за и д е н т и ч н и / изключая хидравлични филтри и филтри за течности / , рискът от объркване е по-голям и затова тези марки са по-силно защитени / така S. - par.24 , C. - par .18 , L. - par. 20 / . Нещо повече, високата отличителност на марката, независимо сама по себе си / с оглед силно отличителни елементи в самата нея като знак / или предвид репутацията й / какъвто е настоящия случай / дори при с х о д н и стоки или услуги , увеличава риска от объркване на потребителя и при по - малка степен на сходство с противопоставения знак – нарушител / така L. - par. 21 / . В случая е налице висока отличителност на словните марки на ищеца , висока степен на сходство между марките и знака – нарушител , при идентичност на стоките за предлагането на които се ползват марките и знака , които обстоятелства в съвкупност, съобразявайки , че средностатистическия потребител / специфичен кръг релевантни потребители в случая не се явява доказан / възприема марката к а т о ц я л о , а не в детайлите й / S. - par. 23 , L. - par. 25 /,както и че същият рядко има възможност да направи директно сравнение между противопоставимите марки и знак / в случая не се установи и да са разпространявани носещите ги стоки в едни и същи магазини или сервизи / , т.е. се осланя на несъвършената си представа за марката / така L. - par. 26 , C. C- 210 / 96 Gut S. and T. par. 31 , S. par. 23 / ,настоящият състав намира, че ползването на знака B. от ответното дружество, чрез вноса на стоки – горивни, маслени и въздушни филтри ,идентични със стоките на маркопритежателя - ищец , обуславя нарушение по смисъла на чл.13 ал.1 т.2 вр. с ал.2 т.3 от ЗМГО .Относно последващото разпространение на същите - нарушение по чл.13 ал.2 т.2 предл.първо ЗМГО - дори да се приеме , че е налице признание на ответника, н я м а п р о и з н а с я н е от първоинстанционния съд , с оглед диспозитива на решението му , при липса на искано от ищеца допълване на решението / .
Досежно третото възражение на ответника , освен заключението на специализираната съдебно - маркова експертиза , съдът е изложил съображението, че опосреденото чрез специализирани сервизи достигане на стоките до пазара, не изключва само по себе си възможност за свързване с крайния потребител . В тази връзка следва да се отчете липсата на доказателства , че стоките се разпространяват само по начин осигуряващ посредничеството на специализиран консултант , вкл. осъществяващ услуга по монтаж , т.е. че е изключен директния , неповлиян освен от собствената му преценка и убеждение , избор на средностатистическия потребител . Не се установи от ответника, че независимо от дългогодишните традиции на компанията - производител на внесените от него филтри / впрочем различна от компанията регистрирала търговската марка B. / разпространяваните на българския пазар стоки с този знак са ясно разпознаваеми спрямо идентичните стоки на ищеца и че дори отчитайки различието в з н а к а и марката потребителите не биха изключили възможността да се касае за производство на свързани предприятия или с разрешение на маркопритежателя.
Обстоятелството, че понастоящем е извършена регистрация на ТМ B. от ответника , предвид датата на заявката - последваща датата на твърдяното и неоспорено , като факт на осъществен внос , нарушение по смисъла на чл. 13 ал.2 т.3 предл. първо от ЗМГО , е ирелевантно за уважаването на исковете по чл.76 ал. 1 т.1 вр. с чл.73 ал.1 вр. с чл.13 ал.1 т.2 вр. с ал.2 т.3 от ЗМГО , изключая досежно фигуративната марка IR 675706 . Самото обстоятелство, че извършвайки материална експертиза преди влизане в сила измененията на ЗМГО , т.е. и по абсолютните и по относителните основания за отказ за регистрация , Патентното ведомство е приело, че следва да регистрира марката , е неотносимо към свободната преценка на настоящия състав в противния смисъл . Същата , обаче, не би могла да се противопостави на вече извършената регистрация на знака като търговска марка на ответника , противопоставима на територията на Република България, вкл. на словните марки на ищеца , т.е. да обоснове уважаване и на исковете с правно основание чл.76 ал.1 т.2 от ЗМГО за осъждане ответника да преустанови нарушението . Оповестителното действие на решението съгласно чл.76 ал. 2 т.3 от ЗМГО има значение само спрямо охраняване интересите на трети лица и то за в бъдеще , поради което и с оглед отхвърлянето на исковете по чл.76 ал.1 т.2 от ЗМГО , искането на това основание също не следва да бъде уважено . Ответникът би бил в правото си да противопостави така регистрираната търговска марка за в бъдеще , а за ищеца остава възможността да защити правата си за в бъдеще чрез иск за заличаване регистрацията на марката на ответника / чл.26 ал. 3 т.1 вр. с чл.12 ал.1 ЗМГО / .
С оглед изхода на делото следва да бъде изменено определението на първоинстанционния съд в частта по присъдените разноски , като в първоинстанционното производство ищецът обуславя присъждане на разноски от 4 531,22 лв. , а ответникът - на 2 600 лева или по компенсация ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 1931,22 лева, т.е. определението за разноски следва да се отмени за разликата над тази сума . Във въззивното производство въззивникът е понесъл разноски, от които с оглед уважената част от жалбата му , има право на възмездяване на сума от 1060 лева , при неизвършени от въззиваемия разноски в същото .Съдът не споделя доводите за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника , с оглед правната сложност на спора и обстоятелството, че се касае за множество обективно съединени искове ,всеки от който обуславя самостоятелно възнаграждение за процесуална защита .ГПК не изисква особена форма за доказване на заплащането на адвокатското възнаграждение, което и като изпълнение касае вътрешното правоотношение между довереник и доверител по договора за поръчка . Начина на удостоверяването му , с оглед нуждите на фиска , са ирелевантни за присъждането му като понесен в производството разход за страната.
Предвид горното , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА постановеното от СГС , ТО , VІ – 12 състав от 03.01.2011 год. по гр.д.№ 1853 / 2010 год. решение в ч а с т т а в която е признато за установено по отношение на R. B. G., S. ,G., със съдебен адресат адв. Е. Ц.Ч., че [фирма], [улица], ап.22, със съдебен адресат адв. Р. Д., е нарушил правата на R. B. G. върху регистрирана от ищеца ф и г у р а т и в н а търговска марка IRN 675706 със срок на закрила до 14/12/2016, с приоритет от 08/08/1996, за стоки «маслени филтри, горивни филтри и въздушни филтри" от клас 7 на МКСУ, регистрирана по реда на Мадридската спогодба , посредством внос на 17 753 броя филтри пакетирани в кашони с надписи AUTOWORLD, 80FIA, B., , както следва: 103ООбр. маслени филтри; 3 475бр. горивни филтри и 3 978бр. въздушни филтри осъществен към 16.07.2010 год. , к а к т о и в ч а с т т а в която е осъден [фирма] да преустанови нарушението по смисъла на чл.13 ал.2 т.3 от ЗМГО – внос на горивни, маслени и въздушни филтри , носещи знака B. , к а к т о и в ч а с т т а в която е постановено разгласяване диспозитива на решението , на основание чл.76 ал.2 т.3 от ЗМГО , к а к т о и в частта по присъдени в тежест на ответника , дължими на ищеца разноски н а д сумата от 1 931,22 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от R. B. G. против [фирма] иск с правно основание чл.76 ал.1 т.1 вр. с чл.73 ал.1 вр. с чл. 13 ал.1 т.2 ЗМГО - за установяване по отношение на R. B. G. , че [фирма] е нарушило правата на първия върху регистрирана от него ф и г у р а т и в н а търговска марка IRN 675706 , чрез в н о с на стоки от клас 7 съгласно МКСУ – горивни, маслени и въздушни филтри , носещи знак B. , к а к т о и предявените искове с правно основание чл.76 ал.1 т.2 вр. с чл.73 ал.1 вр. с чл.13 ал.1 т.2 и ал.2 т.3 от ЗМГО , за преустановяване на нарушението спрямо притежаваните от ищеца търговски марки : словни B. с per. N 00915 , B. IRN 675705 и марка на Общността N[ЕИК] B. , както и фигуративна марка IRN 675706 , к а к т о и о т х в ъ р л я искането за разгласяване диспозитива на решението , съгласно чл.76 ал.2 т.3 от ЗМГО .
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част .
ОСЪЖДА R. B. G., S.,G., със съдебен адресат адв.Е. Ц.Ч. да заплати на [фирма] , съобразно уважена част от въззивната му жалба понесени във въззивното производство разноски в размер на 1060 лева .
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от уведомяване на страните, пред Върховен касационен съд .


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :