СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
като разгледа докладваното от съдия Д. в. н. ч. д. № 727/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С разпореждане, постановено на 02.06.2017 год., на основание чл. 249, ал.2,вр. ал.1 вр. чл. 248, ал.2, т. 3 от НПК, на Софийски градски съд е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 2091/2017г. и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да постанови протестираното разпореждане, съдът е приел, че на ДП са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, тъй като изготвеният обвинителен акт срещу обвиняемия Х. Х. А. за извършено престъпление по чл. 282 ,ал.1 от НК не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Аргументите били свързани с липсата на яснота и конкретика относно съставомерни признаци на деянието, за които е повдигнато обвинението, а именно: непосочване на конкретни обстоятелства, обосноваващи длъжностното качество на обвиняемото лице, непосочване на кои конкретни данни от бланкетната наказателно правна норма са били в нарушение на службата,респективно неизпълнението на служебните задължения, липсата на индивидуализация на всички признаци от обективната страна на престъплението, поради които обвинението приема, че обв. А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 282 ал.1 от НК. По изложените съображения съдът приел, че процесуалните права на обвиняемия били ограничени ,поради което прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на гореописаните нарушения.
Срещу постановения съдебен акт е депозиран протест от двама прокурори при градска прокуратура с релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането със заявено искане за неговата отмяна. Посочено е, че съдията-докладчик неправилно е прекратил съдебното производство и се поддържа становище относно липсата на съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид изложените в протеста доводи, материалите по делото, намира за установено следното:
Констатацията на съдията-докладчик от първостепенния съд, че внесеният обвинителен акт не покрива изискуемите от закона реквизити се споделя и от настоящата инстанция. С оглед факта, че обвинителният акт предопределя фактическите рамки на обвинението и очертава предмета на доказване по делото, на обвиняемия следва да бъдат предявени всички обстоятелства, отнасящи се до съставомерните признаци на деянието. Това още означава, че в обвинителния акт следва да намерят място всички установени по делото обстоятелства, като при това трябва да бъдат изложени по достатъчно ясен, конкретен и разбираем начин, за да не бъде затруднено обвиняемото лице при упражняване на правото си на защита. Това е необходимо и с оглед изясняване на съответната на твърдените факти правилна правна квалификация. В обстоятелствената част на акта задължително следва да намерят отражение всички онези факти и обстоятелства, които индивидуализират от обективна и субективна страна престъплението и неговия автор. В заключителната част на обвинителният акт същите тези обстоятелства следва да се аргументират конкретно. Индивидуализацията обаче не е възможна, ако в окончателното обвинение не са описани елементите от престъпния състав на деянието, в което се е изразило противоправното поведение на обвиняемия. Претендираната спрямо него отговорност е за негово конкретно деяние и непосочването на всички тези данни в обстоятелствената и заключителна част (диспозитива) в обвинителния акт съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като винаги води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство. В настоящия случай в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице фактически дефицит (не се съдържат факти) и липсва индивидуализация на конкретните действия, респ. бездействия, чрез които обвиняемият е извършил инкриминираното престъпление. Както правилно е отбелязал градският съд, в акта се претендира ,че престъплението е извършено и при двете форми на изпълнителното деяние,без да са конкретизирани действията, респективно бездействията довели до вредните последици. Липсата на яснота и конкретика относно съставомерни признаци на деянието, за които е повдигнато обвинението, а именно: непосочване на конкретните обстоятелства, обосноваващи длъжностното качество на обвиняемото лице, неговите конкретни задължения произтичащи от тази длъжност, с отразяване на начина , по който е била включена в организационната структура на ведомството, непосочване на кои конкретни данни от бланкетната наказателно правна норма са били в нарушение на службата, особено неизпълнението на служебните задължения, липсата на индивидуализация на всички признаци от обективната страна на престъплението, поради които обвинението приема, че обв. А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 282 ал.1 от НК е довело до ограничаване правата на обвиняемото лице. При посочената конструкция на обвинителния акт е очевидно, че в тази част обвинението има само декларативен, заявяващ дадена престъпна дейност характер, без тази дейност да се основава на конкретна фактология, от която да бъде извлечена. Цитирането на законовите текстове, под които се субсумира дадена престъпна дейност не освобождава прокурора от задължението, в обстоятелствената част на обвинителния акт да опише пълно и прецизно не само конкретното престъпление, но и конкретното участие на обвиняемото лице в него. Необходимо е в посочената част на обвинението да се мотивира наличието на всеки един елемент от обективната и субективна страна на разследваното престъпление.
В случая въззивният състав намира за несъстоятелни възраженията на двамата прокурори досежно констатираните от съдията-докладчик неясноти, противоречия и пропуски относно изброените по-горе конкретни обстоятелства. Въпросната фактология е част от предмета на доказване, респективно правната квалификация на деянието. Едновременно с това, надлежната конкретизация на престъпния състав с обстоятелствата от предмета на доказване, гарантира правото на обвиняемият да знае в какво точно е обвинен и охранява правото му на защита.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, по повод констатиран недостатък относно липсата на обосновка и непосочване кои от конкретните данни на бланкетната наказателно правна норма са били в нарушение на служебните задължения, съответно неизпълнение на службата. Никъде в обвинителния акт не е конкретизирано каква е следвало да бъде тази обосновка, като дори в настоящият протест не е взето становище относно визирания от съдията-докладчик порок (конкретно бездействието). Настоящият състав счита за необходимо да подчертае, че последвалото връщане на делото за коригиране на обвинителния акт не е проява на излишен формализъм, а добросъвестно съблюдаване на изискванията към съдържанието на обвинителния акт, установени от закона и с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
В тази връзка се налага изводът, че обстоятелствената част на обвинителния акт е непълна, тъй като липсва описание на конкретни факти. Касае се за елементи от обективния състав на престъплението по чл. 282 ал.1 от НК, поради това те трябва да намерят достатъчно ясен израз в съдържанието на обвинителния акт. Във връзка с описанието на елементите от фактическия състав на престъпното деяние субсумирано по чл.282,ал.1 НК и начина, по който са изброени дванадесетте задгранични представителства, свързано с обстоятелството , че им е изпратено писмо с едно и също съдържание, не само не съдейства за изясняване на прокурорската позиция, а е от естество да внесе допълнителна неяснота , тъй като не е конкретизирано времето, при което е извършено твърдяното неправомерно разпореждане във всяко задгранично представителство. Споделя се извода на съда, че неконкретизирането на тези елементи- период от време и място, начин е пречка да се прецени конкретното съдържание на цялото престъпление. Констатираните пропуски и непълноти в съдържанието на внесения обвинителен акт несъмнено водят до ограничаване правото на защита на обвиняемия, тъй като той е лишен от възможността да узнае обвинението в неговата цялост и яснота.
Предвид изложеното САС намира, че атакуваното разпореждане е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 345 вр. чл. 341, ал.2 НПК
Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, постановено на 02.06.2017г. год., на основание чл. 249,ал.2,вр. ал.1 вр. чл. 248, ал.2, т. 3 от НПК на СГС, с което е било прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 2091/2017г. и делото върнато на градска прокуратура за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.


Определението е окончателно.


Председател: Членове: