СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, 8 състав, в публичното заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

при секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдия Кр. М. гр. дело № 4556 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 2451/12.04.2017 г., постановено по гр. дело № 14812/2015 г. по описа на СГС, I ГО, 18 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от [фирма] срещу Министерство на правосъдието осъдителен деликтен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60279, 09 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на бездействие на ДСИ А. К., изразяващо се в невключването на обезпечено с ипотека вземане на ищеца в извършеното разпределение по изпълнително дело № 24/2011г., както и незапазването по сметка на ДСИ на приспадаща му се част след извършена публична продан на ипотекирания в негова полза имот, ведно със законната мораторна лихва от предявяване на исковата молба – 17.11.2015 г., до окончателното й заплащане.
Решението е обжалвано изцяло от ищеца, като въззивникът поддържа, че то е неправилно, тъй като първоинстанционният съд незаконосъобразно е достигнал до правния извод, че правото на ищеца да бъде конституиран и присъединен в изпълнителното производство е изцяло съобразено, а задължението на ДСИ да осигури участие на ищеца е изпълнено, тъй като ДСИ не е бил длъжен нито служебно да следи за „други” вземания на ищеца, нито „да ги присъединява служебно във висящия изпълнителен процес”. Поддържа, че придобиването на качеството присъединен по право кредитор не е в зависимост от наличието или липсата на постановление на съдебния изпълнител за конституирането на дадено лице като присъединен взискател, а от това дали то отговаря на предвидените в процесуалния закон изисквания за присъединяването. От друга страна, счита, че твръдяното противоправно поведение на ДСИ се изразява в обстоятелството, че при насочването на изпълнение върху процесния ипотекиран в полза на банката имот за удовлетворяване на нейно хирографарно вземане ДСИ не е приложил нормативното правило, уредено в чл. 459, ал. 1, изр. 2 ГПК, като не е запазил по сметка на съдебния изпълнител припадащата се на обезпечения кредитор сума, респ. не му я е предал.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият-ответник е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, като твърди, че не е установено в процеса на доказване твръдяното противоправно и виновно поведение на държавния съдебен изпълнител при и по повод изпълнение на възложената му от ответното министерство работа. Счита, че, тъй като ищецът е бил надлежно уведомяван за всички извършени по изпълнителното дело действия, то съдът правилно е приел, че правото на ищеца да бъде конституиран и присъединен в изпълнителното производство не е нарушено, като последният е имал възможността да упражни правото си на присъединяване във висящия изпълнителен процес. В този смисъл, поддържа, че въпреки привилегированото положение на ипотекарния кредитор в изпълнителния процес, който се счита винаги за присъединен по право взискател, то същият дължи надлежно и своевременно уведомяване на съответния съдебен изпълнител за наличието на вземане към длъжника по изпълнението, поради което счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че изцяло на преценката на ищеца е оставена възможността да заяви за събиране в изпълнителното производство други свои вземания, като посочи какъв е техният размер, въз основа на какъв изпълнителен титул се претендират, върху какво имущество да бъде проведено изпълнението и т.н.
Третите лица-помагачи на страната на ответника не са подали писмен отговор в законоустановения срок, но ответникът по обратния иск – А. Х. К., в писменото становище от 05.02.2018 г. релевира правни доводи за неоснователност на въззивната жалба, респ. за неоснователност на обратния иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и оспорванията на въззиваемия.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
СГС, ГО, I-18 състав е бил сезиран с осъдителен деликтен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и обратен иск под евентуалност.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че не е доказано твръдяното от ищеца противоправно поведение от страна на държавния съдебен изпълнител при или по повод изпълнение на възложената му работа, тъй като ищецът е бил надлежно уведомяван от съдебния изпълнител за всяко предприето от него процесуално действие в рамките на изпълнителното производство, като включително е било спазено и изискването на чл. 501, ал. 1 ГПК за съобщаване на ипотекарния кредитор за насрочения опис и извършената продан на ипотекирания имот. В този смисъл, приел е, че правото на ищеца да бъде конституиран и присъединен в изпълнителното производство е изцяло съобразено, поради което задължението на държавния съдебен изпълнител да осигури възможността на банката за участие е надлежно изпълнено, доколкото последният не е имал задължение нито да следи служебно за други вземания на банката, нито да ги присъединява служебно във висящото изпълнително производство.
Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се навеждат фактически твърдения за причиняване на имуществени вреди от виновното противоправно деяние на държавен съдебен изпълнител, за чиито незаконосъобразни действия и бездействия Министерство на правосъдието носи уредената в чл. 49 ЗЗД обезпечително-гаранционна отговорност. Ищецът поддържа, че е налице незаконосъобразно бездействие от ДСИ при РС-гр. Мадан – при и по повод на извършване на възложената му работа, изразяващо се невключване на обезпеченото с ипотека вземане на ищеца в извършеното от съдебния изпълнител разпределение след извършване на публична продан на ипотекирания в полза на ищеца имот; респ. в незапазване по сметка на държавния съдебен изпълнител на приспадащата се на ищеца – обезпечен кредитор, сума.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения – претърпени загуби и/или пропуснати ползи); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
От Договори за банков кредит от 26.05.2006 г. и от 31.05.2007 г. се установява, че ищецът [фирма] е предоставил на [фирма] инвестиционен банков кредит и кредит-овърдрафт по разплащателна сметка, като за гарантиране точното изпълнение на породените от тези кредитни сделки парични задължения е учредено лично (персонално) обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство от 23.12.2008 г. с В. С. И. и Б. С. И.. В полза на банка [фирма] е издадена срещу [фирма], В. С. И. и Б. С. Заповед за незабавно изпълнение от 24.01.2011 г. по реда на чл. 417 ГПК от РС-гр. Мадан по гр. д. № 15/2011 г. и изпълнителен лист към същата, за солидарно заплащане на следните суми - 1) 70000 лв. – главница, ведно със законната мораторна лихва от 20.01.2011 г. до окончателното изпълнение на главното парично задължение; 2) 7644,33 лв. – възнаградителна лихва и 3) 1552,89 лв. – съдебни разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 24/2011 г. по описа на СИС при РС-гр. Мадан.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 27.06.2011 г. по образуваното изпълнително дело № 24/2011 г. по описа на СИС при РС- Мадан е постъпила молба от взискателя [фирма], с която последният е поискал да бъде наложена възбрана върху притежавания от солидарно отговорните длъжници Б. И. и В. И. недвижим имот, представляващ поземлен имот III-637, застроен и незастроен, с площ от 1223 м², включващ имоти с пл. № 637 (с площ от 973 м²) и с пл. № 15 (с площ от 250 м²), съставляващ бензиностанция кв. 61, [населено място], ведно с построената в него едноетажна масивна сграда и навес. Към тази молба взискателят е представил и Нотариален акт № 9/16.01.2007 г., том I, рег. № 115, дело № 4/2007 г., удостоверяващ договор за учредяване в негова полза на реално (вещно) обезпечение – договорна ипотека върху по-горе описания имот, за обезпечаване на вземането му срещу В. С. И. по Договор за банков кредит за ремонт и строителство № 91/15.01.2007 г. Поради неизпълнение на породените от тази кредитна сделка правни задължения срещу В. С. И. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 108/2011 г. по описа на СИС при РС-гр. С.. По искане на взискателя на 12.07.2011 г. е вписана възбрана върху този имот с вх. № 374/17.07.2011 г. на Служба по вписванията – [населено място], като на 01.08.2011 г. е изпратено уведомление до взискателя за насрочените описи, което е връчено на 23.08.2011 г. На 21.10.2011 г. е бил извършен описът на недвижимия имот, собственост на Б. И. и В. И.. На 11.02.2013 г. по делото е постъпила молба на основание чл. 459, ал. 1, във вр. с чл. 456 ГПК от [фирма], с която се прави искане за присъединяване по изпълнителното дело, като с постановление на ДСИ от 11.02.2013 г. посоченият кредитор е присъединен. С обявление на ДСИ от 07.08.2013 г. е насрочена публична продан на описания недвижим имот в периода от 10.09.2013 г. до 10.10.2013 г., за което взискателят [фирма] е бил уведомен със съобщение от 07.08.2013 г., връчено на 13.08.2013 г. С постановление от 16.10.2013 г. на основание чл. 496, ал. 1 ГПК ДСИ е възложил процесния имот на купувача [фирма] за сумата от 242200 лв., като за посоченото постановление взискателят - банка [фирма], е бил уведомен на 22.10.2013 г. На 06.11.2013 г. ДСИ е изготвил протокол за разпределение на сумата, постъпила от публичната продан на имота - съгласно определения от съдебния изпълнител ред на привилегиите осребрената сума от публичната продан на ипотекирания имот е разпределена, както следва: 1) за [фирма] – 4627,55 лв., представляващи разноски по изпълнението (специална привилегия по чл. 136, т. 1 ЗЗД); 2) за Районен съд-гр. Мадан – 11460,81 лв., представляващи държави такси по изпълнението, ведно с ДДС (специална привилегия по чл. 136, т. 1 ЗЗД); 3) [фирма] – 50 лв. (специална привилегия по чл. 136, т. 1 ЗЗД); 4) [община] – 1601,04 лв., представляваща данък върху недвижим имот (специална привилегия по чл. 136, т. 2 ЗЗД); 5) [фирма] - 100803,53 лв. (специална привилегия по чл. 136, т. 3 ЗЗД); 6) НАП – 0,69 лв. (обща привилегия по 136, т. 6 ЗЗД) и 6) [фирма] – 43450,69 лв., по присъединеното от този взискател вземане. Постановено е остатъкът от осребрената сума – в размер на 80205,69 лв., да бъде възстановена на длъжниците по изпълнението. Разпределението било предявено на участниците, като на взискателя [фирма] е била връчена призовка на 12.11.2013 г. На 11.11.2013 г. по делото е постъпила молба за присъединяване от кредитора банка [фирма], с която е поискано да се присъедини обезпеченото с ипотека върху имота, предмет на публичната продан, вземане на банката спрямо длъжника В. И. - съгласно приложено удостоверение по чл. 456 ГПК, издадено от ДСИ при СИС към РС Смолян по изпълнително дело № 108/2011 г. Посоченото разпределение е предявено на страните на 09.12.2013 г., като срещу него в законоустановения срок е постъпила жалба от взискателя [фирма] и с влязло в сила решение на АС-гр. П. по гр. д. № 281/2014 г. процесното разпределението на ДСИ по изпълнително дело № 24/2011 г. е потвърдено.
От приетата като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява, че към 06.11.2013 г. вземането на [фирма] по изпълнително дело № 24/2011г. по описа на ДСИ при РС-гр. Мадан е общо в размер на 140314,20 лв., от които главница 93719 лв., лихви (възнаградителни и мораторни) 10668,95 лв., разноски в заповедното производство 4367,76 лв., разноски в хода на изпълнителното производство 4627,55 лв. и законна лихва за периода от 20.01.2011 г. до 06.11.2013 г. - 26930,94 лв., а обезпеченото с ипотека вземане по изпълнително дело № 108/2011 г. по описа на ДСИ при РС-гр. С., произтичащо от Договор за банков кредит за ремонт и строителство № 91/15.01.2007 г. е в размер общо на 350278,49 лв., от които 285178,96 лв. главница и 65099,53 лв. лихва, като по посоченото дело след 06.11.2013 г. е постъпила сума в размер на 80205,69 лв., от които 5313,88 лв. за държавна такса по изпълнителното дело и 74891,79 лв. за погасяване на вземания за лихви и главница по договора.
При така приетите за установени правнорелевантни факти настоящата съдебна инстанция достига до следните правни изводи:
Както бе изяснено, противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила за поведение и фактическо осъщественото от дееца. Установява се, че в извършеното от ДСИ разпределение на 06.11.2013 г. не е било включено обезпеченото вземане на ищеца [фирма] срещу В. И. по Договор за банков кредит за ремонт и строителство № 91/15.01.2007 г.
Изпълнителният процес по ГПК представлява сурогат на липсващото доброволно изпълнение и в този смисъл е правно регламентирана процедура за принудително удовлетворяване на притезателни права. Поначало производството по принудително изпълнение по ГПК е индивидуално. Въпреки това в чл. 456 ГПК е предвидена възможността за встъпване на кредитор с изпълнителен лист или удостоверение от съдебен изпълнител във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател, за да се удовлетвори от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес. Паралелно с тази възможност за встъпване във висящо изпълнително дело в ГПК са предвидени и хипотезите, в които определени кредитори се считат за присъединени по право. Съгласно чл. 459, ал. 2 ГПК такъв присъединен по право взискател е този, в полза на когото е учредена ипотека върху имота, обект на принудителното изпълнение по висящото изпълнително дело. В случай че съдебният изпълнител установи, че по отношение на имота, който е предмет на принудителното изпълнение по образуваното пред него изпълнително дело, е налице учредена ипотека в полза на кредитор - различен от взискателя, то той е длъжен да съобщи на обезпечения кредитор за насрочването на описа и проданта, съгласно разпоредбата на чл. 501 ГПК, и след получаване на продажната цена от извършената публична продан, да запази по сметка припадащата се на ипотекарния кредитор сума - съобразно правилото на чл. 459, ал. 1, изр. второ ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК за причинените вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение кредиторът може да търси обезщетение от ДСИ по реда на чл. 49 ЗЗД. По отношение на определени действия на съдебния изпълнител законът предвижда отделен ред за обжалването им като незаконосъобразни. Така съгласно чл. 463 ГПК извършеното разпределение може да бъде обжалвано пред окръжен съд в 3-дневен срок от предявяването му на кредитора. В този случай се поставя въпросът дали предшестваща отмяна или потвърждаване по съдебен ред на обжалвано действие или бездействие на съдебен изпълнител ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса за процесуалната му законосъобразност, с оглед предпоставките за имуществена отговорност на съдебния изпълнител за вреди съгласно чл. 441 ГПК, или по иска за вреди съдът следва да извърши самостоятелна преценка на всички предпоставки за деликтната отговорност. Отговор на този въпрос е даден в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 238/30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г. на ВКС: „Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес.” Въззивната инстанция споделя това становище, поради което изводите, до които е стигнал АС- [населено място] в Решение № 281/2014 г. не обвързват настоящата съдебна инстанция.
Следователно, за да се установи противоправно поведение, изразяващо се в процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, вследствие на което са настъпили вреди, съдът трябва да извърши самостоятелна преценка за законосъобразност на деянието (в конкретния случай осъществено чрез бездействие) на ДСИ, изразяващо се в: 1) невключване на обезпеченото с ипотека вземане на ищеца в извършеното разпределение, респ. 2) незапазване по сметка на държавния съдебен изпълнител на приспадащата се на ищеца – обезпечен кредитор, сума.
Както бе изяснено, ищецът [фирма] е ипотекарен кредитор по ипотечен договор, обезпечаващ точното изпълнение на паричните задължения по Договор за банков кредит за ремонт и строителство № 91/15.01.2007 г., сключен с В. И., който заедно с Б. И. е поръчител по сключения между банка [фирма] и Сфера” О. Договор за инвестиционен банков кредит и кредит-овърдрафт по разплащателна сметка от 31.05.2007 г. В процеса на доказване бе установено и правнорелевантното обстоятелство, че в производството по изпълнително дело № 24/2011 г. по описа на СИС при РС-Мадан (за удовлетворяване на вземане, което не е гарантирано чрез реално обезпечение) взискателят - [фирма], е поискал налагане на възбрана и насочване на принудително изпълнение върху недвижимия имот, собственост на Б. И. и В. И., който е ипотекиран в полза на банката за вземането й по сключения с В. И. договор за банков кредит № 91/15.01.2007 г., а именно поземлен имот III-637, застроен и незастроен, съставляващ бензиностанция кв. 61, [населено място], ведно с построената в него едноетажна масивна сграда и навес, вследствие на което този имот е изнесен на публична продан и придобит от [фирма] за сумата от 242200 лева. На 06.11.2013 г. ДСИ е изготвил протокол за разпределение на сумата, постъпила от публичната продан на имота, съгласно който на присъединения хирографарен кредитор [фирма] е разпределена сумата от 43450,69 лв., като е разпоредено остатъкът от 80205,69 лв. да бъде върнат на длъжниците по изпълнението.
В отклонение от общото правило, уредено в чл. 456, ал. 1 ГПК, когато е насочено изпълнение върху ипотекиран имот за обезпечение точното изпълнение на правно задължение, различно от изпълняемото право, предмет на осъществените принудителните изпълнителни способи, какъвто е настоящият случай, ипотекарният кредитор се присъединява по право (служебно от съдебния изпълнител, а не по негова молба). Именно случаите на присъединяване по право на кредитори, които ГПК предвижда, са проява на служебното начало. Присъединяване по право законът признава в полза на държавата за дължимите й от длъжника публични вземания (чл. 458 ГПК). Присъединяване по право законът признава и в полза на ипотекарния кредитор, на заложния кредитор и на кредитора с право на задържане, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението (чл. 459, ал. 2 ГПК), тъй като с извършване на публичната продан се погасяват обезпечителните права върху вещта – арг. чл. 175, ал. 1 ЗЗД, като ипотекарният кредитор има право да се удовлетвори от осребрената сума съобразно реда на привилегиите. Следователно, правото за предпочитателно удовлетворяване от цената на вещта, предмет на обезпечението, трябва задължително да бъде зачетено при разпределението (чл. 460 ГПК, във вр. с чл. 136 ЗЗД). В този смисъл, с присъединяването на кредитор възниква задължение за съдебния изпълнител да постанови разпределение на постъпленията по делото съобразно реда на чл. 460 ГПК, като най-напред отдели суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Докато при присъединяването по искане на кредитор може да се извърши съгласно чл. 456, ал. 1 ГПК през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, на имащия качеството на присъединен по право кредитор съдебният изпълнител е длъжен служебно да осигури възможност за участие в делото. За ипотекарния кредитор това е предвидено в чл. 501, ал. 1 ГПК: при продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдебният изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта. В този смисъл, придобиването на качеството присъединен по право кредитор не е в зависимост от наличието или липсата на постановление на съдебния изпълнител за конституирането на дадено лице като присъединен взискател, а с оглед на обстоятелството дали то отговаря на предвидените в процесуалния закон изисквания за присъединяването.
Следователно, въз основа на събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция достига до безспорния и категоричен правен извод, че при извършване на разпределението ДСИ не е упражнил своето законно правомощие, уредено в правната норма на чл. 459 ГПК, да запази припадащата се на обезпечения с учредена договорна ипотека кредитор сума по своята сметка и да му бъде предадена, след като представи изпълнителен лист, при съобразяване в изготвеното разпределение на всички вземания на кредитори с право на предпочитателно удовлетворяване – арг. чл. 136 ЗЗД. В това негово бездействие се изразява противоправното, противонормено поведение на държавния съдебен изпълнител, като ирелевантен за правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото дело, е фактът, че с влязло в сила решение, постановено по реда на чл. 463 ЗЗД незаконосъобразно изготвеното разпределение на осребрената при публичната продан на процесния ипотекиран имот сума е влязло в сила.
От една страна, както бе изяснено, съдебният изпълнител е бил длъжен служебно да съобрази обстоятелството, че банката е ипотекарен кредитор, като за обезпечение на вземане, което не е тъждествено с изпълняемото право по изп. д. № 24/2011 г. по описа на ДСИ при РС-гр. Мадан, в нейна полза е учредена договорна ипотека върху имота, предмет на изпълнителните действия по това изпълнително производство, поради което при изготвеното разпределение е бил длъжен да запази припадащата се на ипотекарния кредитор сума (по реда на привилегиите), като му я предаде, след като представи изпълнителен лист. Именно с молба с вх. № 846/11.11.2013 г. банката-взискател е представил по изп. д. № 24/2001 г. по описа на СИС при РС-гр. Мадан Удостоверение от ДСИ при РС-гр. С. по изп. д. № 108/2011 г., от което се изяснява, че за принудителното удовлетворяване на други парични вземания на длъжника В. С. И., които са обезпечени с учредена договорна ипотека върху процесния имот, от чиято продажна цена на публичната продан е извършено разпределението по изп. д. № 24/2001 г. по описа на СИС при РС-гр. Мадан, е издаден изпълнителен лист. От друга страна, при изготвяне на процесното разпределение ДСИ е бил наясно, че продаденият на публичната продан имот е бил обект на учредената в полза на [фирма] договорна ипотека за обезпечаване удовлетворяването на парични вземания, различни от тези, предмет на процесното изпълняемо право, поради което е удостоверил, че банката се ползва с предпочитателно удовлетворяване по реда на чл. 136, т. 3 ЗЗД, т.е. като ипотекарен кредитор.
Тъй като съдебният изпълнител е бил длъжен служебно да присъедини обезпеченото с ипотеката върху обекта на изпълнението вземане на банката, е ирелевантно обстоятелството дали до изготвяне на разпределението този взискател е поискал с молба да бъде „присъединен” с обезпеченото вземане. Както бе изяснено, тази правна възможност е уредена в чл. 456, ал. 1 ГПК, когато се присъединяват взискатели по техен почин, докато при обезпечени с ипотека кредитори, какъвто е настоящият случай, съдебният изпълнител служебно трябва да съобрази правото им на предпочитателно удовлетворение при изготвяне на разпределението. Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. В този смисъл, съдебният изпълнител, за да упражни законосъобразно своите правомощия, не се е нуждаел от съдействие на ипотекарния кредитор, поради което неоснователно се явява поддържаното от ответника и пред настоящата съдебна инстанция частично правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (т. нар. „компенсации на вини” по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Следователно, в причинно-следствена връзка с противоправното деяние на ДСИ, изразяващо се в бездействие, ищецът [фирма] е изгубил качеството си на привилегирован кредитор по отношение на вземането си срещу В. И. по Договор за банков кредит за ремонт и строителство № 91/15.01.2007 г. Размерът на породените парични вземания по този договор, съгласно неоспореното от страните заключение на приетата ССЕ, възлиза на сумата от 350278,49 лв. (285178,96 лв. главница и 65099,53 лв. лихви). Вещото лице изяснява правнорелевантния факт, че след датата на извършеното разпределение, а именно на 06.11.2013г., по изпълнително дело № 108/2011 г. по описа на СИС при РС-гр. С., което е образувано за събиране на вземането на [фирма] срещу В. И. (по наложения запор върху сумата, която с процесното разпределение е била определена за връщане на длъжниците по изпълнението по изп. д. № 24/2001 г. по описа на СИС при РС-гр. Мадан), е постъпила сумата в размер на 80205,69 лв., от които 74891,79 лв. са отнесени за погасяване на вземанията за лихви и главница по Договор за банков кредит за ремонт и строителство № 91/15.01.2007 г. (обезпечените с учредената ипотека парични вземания) и 5313,88 лв. – държавна (окончателна) такса по изпълнителното производство. Следователно, остатъкът на дължимата сума по изп. д. № 108/2011 г. по описа на СИС при РС-гр. С. е в общ размер на 275386,70 лв.
В случай че съдебният изпълнител бе приложил правилно закона при изготвяне на разпределението на осребрената при публичната продан на ипотекирания имот сума – при съобразяване с установения ред за предпочитателно удовлетворяване на вземанията на присъединените по право и по тяхна молба кредитори, внесената продажна цена в размер на 242200 лв. би се разпределила, както следва: 1) 4627,55 лв. за [фирма] – сторени съдебни разноски (специална привилегия по чл. 136, т. 1 ЗЗД); 2) 11424,81 лв. за РС-гр. Мадан – държавни такси (специална привилегия по чл. 136, т. 1 ЗЗД); 3) 1601,04 лв. за [община] – местен данък за продадения имот (специална привилегия по чл. 136, т. 2 ЗЗД) и 4) 224746,60 лв. за [фирма] като ипотекарен кредитор за вземанията, които са обезпечени с ипотека - от стойността на процесния продаден ипотекирани имот (тази сума е следвало да бъде заделена по сметка на ДСИ и да бъде предадена на ипотекарния кредитор при представяне на изпълнителен лист с молбата от 11.11.2013 г. Вземанията на държавата в размер на 0,69 лв. се погасяват с последваща обща привилегия по чл. 136, т. 6 ЗЗД, а сторените от присъединения взискател по негова молба [фирма] в размер на 50 лв. не се ползват с право на предпочитателно удовлетворяване, тъй като те не са сторени и в полза на останалите кредитори (арг. чл. 136, т. 1 ЗЗД и т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК). Тъй като този присъединен взискател е хирографарен кредитор, неговото вземане в размер на сумата от 43450,69 лв. не се ползва с право на предпочитателно удовлетворение. По изп. д. № 24/2011 г. по описа на ДСИ при РС-гр. Мадан на взискателя [фирма] е била преведена общо сумата от 105431,08 лв. (4627,55 лв. + 100803,53 лв.) – съобразно влязлото в сила разпределение. По запорно съобщение по изп. д. № 108/2011 г. по описа на СИС при РС-гр. С. съдебният изпълнител при РС-гр. Мадан е превел по сметка на съдебния изпълнител при РС-гр. С. сумата от 80205,69 лв. с платежно нареждане от 17.07.2014 г., като този сума представлява част от продажната цена на изнесения на публичната продан ипотекиран имот, предназначена във влязлото в сила разпределение за връщане на длъжниците по изпълнението. Установява се от приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на ССЕ, че от тази сума 5313,88 лв. са внесени по сметка на РС-гр. С. – държавна такса по изпълнението, а остатъкът от 74891,79 лв. е изплатен на взискателя по изп. д. № 108/2011 г. по описа на СИС при РС-гр. С.. Следователно, на ищеца са изплатени от осребрената сума при продажбата на ипотекирания имот 180322,87 лв. (105431,08 лв. + 74891,79 лв.). Тъй като от цената на продадения на публичната продан ипотекиран в полза на [фирма] имот ищецът е следвало да получи сумата общо от 229174,15 лв. (242200 лв. - 11424,81 лв. - 1601,04 лв.), поради което причинената му имуществена вреда от противоправното поведение на ДСИ при РС-гр. Мадан е в размер на сумата от 48851,28 лв. (229174,15 лв. - 180322,87 лв.)
Именно, доколкото сумата, която остава да се дължи по изпълнително дело № 108/2011 г., е в размер на 275386,70 лв., то настоящата съдебна инстанция приема за доказано по делото, че вследствие на противоправното бездействие на ДСИ, изразяващо се в невключване на обезпеченото с ипотека вземане на [фирма] в извършеното разпределение, както и незапазването по сметка на приспадащата се част от сумата, получена от осъществената публична продан на ипотекирания в полза на банката имот, ищецът [фирма] е претърпял имуществена вреда, представляваща претърпяна загуба, в размер на 48851,28 лв. Незаконосъобразен се явява правният извод на първоинстанционния съд, че не е налице намаляване патримониума на ищеца, тъй като изпълнителното производство срещу физическите лица – ипотекарни длъжници, все още е висящо и ако бъде присъдено обезщетение за причинени на взискателя имуществени вреди, би се достигнало до неоснователно обогатяване – получаване на една и съща сума на две различни основания. От една страна, ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), не установи в процеса на доказване, че по това изпълнително дело длъжникът по изпълнението притежава други секвестируеми имуществени права, от които взискателят може да удовлетвори изпълняемото право в значителен размер – установява се от заключението на ССЕ, че към 06.11.2013 г. всички задължения по изп. д. № 108/2011 г. по описа на СИС при РС-гр. С. са в размер на сумата от 350278,49 лв. От драга страна, от Удостоверение № 95/11.04.2014 г., издадена от орган при НАП, се установява, че за длъжника по изпълнението липсват данни за регистрирани трудови договори, поради което загубването на привилегията при принудителното удовлетворяване на изпълняемото право от ипотекирания имот представлява имуществена вреда за банката-ипотекарен кредитор. В случай че ответното министерство заплати дължимото обезщетение, то като сурогат на неосъществената реална парична престация трябва да бъде приспаднато от остатъка на задълженията по изпълнителното производство. Следователно, не би се достигнало до неоснователно обогатяване, както поддържа и пред въззивната инстанция въззивникът-ответник.
Претърпяната от ищеца загуба е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното бездействие на ДСИ, доколкото, както вече беше изяснено, загубването на привилегията и невъзможността ипотекарният кредитор – ищецът, да получи изпълнение на своето вземане от цената, получена от извършената публична продан на ипотекирания имот, се дължи именно на невключването на обезпеченото вземане в разпределението и на незапазването по сметка на ДСИ на сумата, която се полага на ищеца в качеството му на ипотекарен кредитор. Следователно, предявеният иск е основателен до размера от 48851,28 лв., поради което първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в тази част.
По обратния иск
При уважаване на главния иск е настъпило вътрешното процесуалното условие за разглеждане на предявения от Министерство на правосъдието срещу ДСИ А. Х. К. иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди при изпълнение на своите трудови функции – при или по повод на възложената й от работодателя работа, предявен под евентуалност за сумата от 25010 лв., част от глобално претендирания размер от 60276,09 лв. (арг. чл. 271, ал. 2 ГПК).
Държавният съдебен изпълнител е в трудови правоотношения с Министерство на правосъдието – арг. чл. 278 ЗСВ, поради което за вреди, причинени от негови действия към увреденото лице ще отговаря именно възложителят на работата при условията на чл. 49 ЗЗД. В отношенията между работодателя и работника по учреденото трудово правоотношение приложими са нормативните правила, уредени в чл. 203-206 КТ. Следователно, за имуществени вреди, които са причинени умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон, а за вреди, причинени на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. С нормата на чл. 206, ал. 3 КТ изрично е уредено правото на регрес, което възниква в полза на работодателя, обезщетил третите лица за причинените от служителя вреди.
Работодателят - Министерство на правосъдието, нито излага в обратната искова молба фактически твърдения, нито установи, че в обективната действителност са възникнали материалните предпоставки, обуславящи пораждането на пълната имуществена отговорност на виновния ДСИ – арг. чл. 203, ал. 1 КТ, а именно вредата да е причинена умишлено, да е в резултат на престъпление или да не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения, само в които случаи се прилага гражданският закон. В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата или от плащане на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й. Ако в едномесечен срок служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума по трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в ГПК, т.е. прилагат се правилата, уреждащи ангажирането на ограничената имуществена отговорност по специалния ред – чл. 210 КТ. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС с Решение № 150/11.07.2016 г. по гр. д. № 4231/2015 г., ІV г. о.
Следователно, обратният иск трябва изцяло да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор, предмет на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца трябва да се присъди сумата от 2926,60 лв. – представляваща сборът от заплатената държавна такса и заплатеното възнаграждение за изготвяне на ССЕ, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и сумата от 977,03 лв. – заплатена държавна такса. На страните не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като съобразно уважения, респ. отхвърлената част от предявения иск, респ. от въззивна жалба дължимото юрисконсултско възнаграждение е в тъждествен размер – за осъщественото пред първоинстанционния и въззивния съд процесуално представителство. Следователно, първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответното министерство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 450 лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОТМЕНЯ Решение № 2451/12.04.2017 г., постановено по гр. дело № 14812/2015 г. по описа на СГС, I ГО, 18 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу МИНИСТЕРСТВО НА ПРОВАСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД до сумата от 48851,28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от държавен съдебен изпълнител към СИС при РС-гр. Мадан по изп. д. № 24/2011 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2015 г., до окончателното й заплащане, както и в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ПРОВАСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 450 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на [фирма] по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 48851,28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от държавен съдебен изпълнител към СИС при РС-гр. Мадан по изп. д. № 24/2011 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2015 г., до окончателното й заплащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2926,60 лв. – съдебни разноски пред СГС и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 977,03 лв. – съдебни разноски пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу ДСИ А. Х. К. обратен иск (под евентуалност) за заплащане на сумата от 25010 лв., предявен като частичен от глобалната сума в размер на 60276,09 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по изп. д. № 24/2011 г. по описа на СИС при РС-гр. Мадан, ведно със законната лихва от подаване на обратния иск – 17.11.2015 г. (съобразно уточнителната молба от 18.05.2016 г.), до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на А. Х. К. и М. Б. Б.-П. – трети лица-помагачи на страната на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.