СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 12 състав, в открито заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:при секретаря Н. ВЬОНГ, като разгледа докладваното от съдията Махмудиева въззивно гр. дело№ 1169 / 2019 г. по описа на САС, и за да се произнесе, взе предвид СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу Решение № 7576/03.12.2018 г., постановено по гр.д.№8436/2017 г. на СГС – I ГО – 17 с-в, с което по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, предявен от Е. Г. А. против Прокуратурата на Република България, съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от образуване на наказателно производство за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл. 201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, което наказателно производство е било прекратено, ведно със законната лихва от 03.07.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди горницата до пълния предявен размер на иска от 200 000 лв., както и е отхвърлил претенцията за законна лихва за периода от 30.05.2016 г. до 02.07.2017 г., както и иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 183 410,95 лв., като е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 370 лв. разноски за производството.
С въззивна жалба вх.№164916/14.12.2018 г. Прокуратура на Република България обжалва решението изцяло в неговата осъдителна част, с оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, като настоява същото да бъде отменено в тази част, и вместо него предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен, а алтернативно – да бъде намален размера на уважената претенция за неимуществени вреди. Съдът неправилно е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 пр.2 от ЗОДОВ. Определеният от съда размер на обезщетението е завишен в нарушение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Не е установена пряка причинно-следствена връзка между влошаването на здравето на ищеца и повдигнатото обвинение. С Допълнение към въззивна жалба, с вх.№167268/20.12.2018 г. ответникът е релевирал допълнителни оплаквания, за липса на доказателства за настъпил стабилитет на постановлението за прекратяване на наказателното производство, и неправилен фактически извод на съда, че в резултат на воденото наказателно производство ищецът не е могъл да започне работа, като събраните в тази връзка свидетелски показания са твърде общи и некоректни.
Въззивната жалба с вх.№164916/14.12.2018 г., както и Допълнението към въззивната жалба с вх.№167268/20.12.2018 г. са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, жалбоподателят не дължи държавна такса на осн. чл.83, ал.1, т.3 от ГПК, жалбата и допълнението към нея отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261от ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на насрещната страна, и в срок е постъпило Отговор на въззивна жалба, с вх.№16723/07.02.2019 г., подаден от Е. Г. А., чрез адв. М. М., редовно упълномощен. Застъпва се становище за неоснователност на въззивната жалба и допълнението към нея. Поддържа се правилност на решението в осъдителната му част, и се настоява в тази част съдебният акт да се потвърди. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
С въззивна жалба вх.№6999/18.01.2019 г. ищецът Е. Г. А., чрез адв. М. М., обжалва решението в неговата отхвърлителна част изцяло – за разликата над уважения размер на присъденото обезщетение от 40 000 лв., до пълният предявен размер на иска от 200 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху отхвърлената главница за периода от 30.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху уважената главница за периода от 30.05.2016 г. до 02.07.2017 г., както и в която е отхвърлен иска за осъждане на ПРС за сумата от 183 410,95 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, съответно е отхвърлена и претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за вреди, считано от датата на увреждането 30.05.2016 г., както и в частта на присъденото адвокатско възнаграждение. Релевирани са оплаквания за неправилни фактически изводи на съда относно вида и размера на претърпените вреди, както и на хронологията на фактическата обстановка, които не кореспондират на събраните по делото доказателства, неоснователно са омаловажени здравословните проблеми на ищеца, като са приети за фамилна обремененост. Допуснато е нарушение на принципа на справедливостта, чрез присъждане на занижен размер на обезщетението, който не съответства на действително претърпените от ищеца вреди. Основание за присъждане на по-висок размер на обезщетението е също обстоятелството, че ищецът е публична личност. Не е взета предвид тежестта на повдигнатото обвинение и обстоятелството, че психологическите проблеми са оставили трайни поражения върху здравословното състояние на ищеца. Обстоятелството, че постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство е влязло в сила, е служебно известен факт на съда и не следва да се доказва от ищеца, а и се установява от текста на Определение №3619 по н.ч.д.№3063/2016 г. на СГС, от който е видно, че жалба от ищеца не е подавана. В частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният иск за имуществени вреди, решението е необосновано и неправилно. Съдът е приел в мотивите си, че е налице причинна връзка между повдигнатото на ищеца обвинение и прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, поради невъзможността да изпълнява трудовите си задължения. Трудовото правоотношение е прекратено единствено поради задържането на ищеца под стража. Съдът не е взел предвид и обстоятелството, че към датата на задържането ищецът е бил в предпенсионна възраст, и е можел да се пенсионира, но поради действията на ответника е могъл да се пенсионира едва 10 години по-късно. Настоява в тази част решението да бъде отменено, и предявеният иск да бъде уважен в пълният му размер от 183 410,95 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното плащане.
Въззивната жалба на ищеца е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да подаде отговор.
С въззивните жалби и отговора страните не са направили доказателствени искания, и не са представили нови доказателства, поради което нови доказателства във въззивнтата инстанция не са събрани.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в изискуемата от закона форма, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.
По правилността на решението, във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба и изложените от страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:
На 03.07.2017 г. ищецът Е. Г. А. е предявил против Прокуратурата на Република България обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени вреди от незаконно обвинение, за което наказателното производство е било прекратено с влязло в сила постановление, като за претърпените неимуществени вреди ищецът е претендирал обезщетение в размер на 200 000 лв., а за имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи във връзка с прекратяването на трудовото му правоотношение, които след извършено в хода на процеса изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, ищецът е претендирал в размер 183 410,95 лв. от пропуснат доход от трудово възнаграждение, и в размер от 13 121,28 лв. от пропуснато обезщетение при прекратяване на договора поради пенсиониране, уговорено в Колективен трудов договор, в размер на 7 брутни работни заплати при трудов стаж при същия работодател над 10 години.
С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 13121,28 лв. от пропуснато обезщетение по К. в размер на 7 БРЗ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение при пенсиониране, при стаж над 10 години при същия работодател. Съдът констатира, че в съдебното решение не са формирани нито мотиви, нито диспозитив по този иск, поради което е налице непълнота на съдебният акт, но в срока по чл.250 от ГПК никоя от страните не е поискала произнасяне на съда по този иск /включително липсват оплаквания в тази връзка във въззивнитеа жалби/. Ето защо, с изтичането на срока по чл.250 от ГПК съдът е десезиран с тази претенция, и към настоящия момент не се дължи произнасяне по нея нито от първостепенния, нито от въззивния съд. Пред въззивната инстанция по двете въззивни жалби се поддържа висящността на спора изцяло по иска за обезщетения за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 30.05.2016 г. до окончателното плащане, както и изцяло по иска за обезщетение за имуществени вреди от пропуснат доход от трудово възнаграждение, до размера от 183 410,95 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 30.05.2016 г. до окончателното плащане.
Между страните не е било спорно, а и се установява от приложеното по делото Постановление за привличане на обвиняем от 13.12.2006 г. /на л.10/, че на 13.12.2006 г. ищецът Е. Г. А. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ЗМ №143/2006 г. по описа на ГД „ППООРП“, пр.пр. №9800/2006 г. по описа на СГП, за това, че:
- през периода 24.11.2004 г. до 16.08.2005 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – зам. Изп. д-р на [фирма], като извършител, в съучастие с още четири лица, с общо 12 платежни нареждания е присвоил чужди пари, собственост на [фирма], връчени в това му качество и поверени му да ги управлява, на общо стойност 317 402 лв., като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, предвид начина му на извършване, стойността на присвоеното имущество, качеството на лицата, заемащи отговорно служебно положение, високата обществена опасност на деянието и тежките последици, настъпили за дружеството – престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;
- през периода от 29.12.2003 г. до 26.08.2005 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице – зам. Изп. д-р на [фирма], като извършител, в съучастие с още четири лица, с общо 20 платежни нареждания е присвоил чужди пари, собственост на [фирма], връчени в това му качество и поверени му да ги управлява, на общо стойност 786 964 лв., като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, предвид начина му на извършване, стойността на присвоеното имущество, качеството на лицата, заемащи отговорно служебно положение, високата обществена опасност на деянието и тежките последици, настъпили за дружеството – престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
За престъпленията, за които на ищеца е било повдигнато обвинение е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 до 20 години, както и „конфискация“ на част или на цялото имущество на осъдения, както и „лишаване от права“ да заема определена държавна или обществена длъжност и да упражнява определена професия или дейност. Така предвиденото наказание „лишаване от свобода“ за срок повече от 5 години, определя престъплението, за което на ищеца е било повдигнато обвинение, като „тежко престъпление“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
На същата дата, ищецът е бил задържан под стража за срок от 72 часа с прокурорско постановление /на л.15/.
С Определения от 13.12.2006 г., постановени по ЧД № О-964/2006 г. на СГС и по ЧД№О-963/2006 г. на СГС /на л.18 и л.19/, са дадени разрешения от съда на органите на досъдебното производство да извършват претърсване в жилище, находящо се в [населено място], на [улица], стопанисвано от Е. Г. А., както и в жилище в [населено място], на [улица], собственост на Е. Г. А., и да извършат изземване на документи, пари и предмети, които имат значение за делото. На същата дата е извършено претърсване и изземване на движими вещи на ищеца от жилището му в [населено място], на [улица] /съгласно протокол на л.16/
На 14.12.2006 г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем за същите престъпления, по прецизирано обвинение /съгласно постановление на л.22/.
На същата дата е извършено претърсване на стопанисваното от него жилище в [населено място], на ул.“К. Б. I/, без изземване на движими вещи /съгласно протокол на л.27/.
На 15.12.2006 г. с Определение по НЧД № И-276/2006 г. на СГС /на л.527, съгласно Протокол от 15.12.2006 г. на л.507-527/ по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С Определение от 22.12.2006 г. по ВНЧД №1722/2006 г. на САС наложената на ищеца мярка за неотклонение е потвърдена /на л.545, съгласно Протокол на л.530-546/.
На 15.12.2006 г. ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем.
С Постановление от 19.12.2006 г. /на л.528/ и Заповед №06010127/19.12.2006 г. на ищеца е наложена принудителна административна мярка по чл.75, т.3 от ЗБДС „Забрана да напуска пределите на Република България“ /съгласно Съобщение рег.№06028479/19.12.2006 г. на л.31/.
На 05.01.2007 г. е била издадена Обезпечителна заповед по НОХД№С-1/07 на СГС, НО, 12 н.с., за допуснато обезпечение на наказанието „конфискация“, предвидено за престъплението, за което на ищеца е било повдигнато обвинение по дознание №143/06 на ГД“ППООРП“, пр.пр.№9800/06 г. на СГП, чрез налагане на ЗАПОР върху банковите сметки на ищеца в [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], банка [фирма], и [фирма] /л.578/. Обезпечителната мярка е била наложена от съдия – изпълнител по изп.д.№10003/07 г. на 18.01.2007 г. /съгласно Запорно съобщение на л.35/. На 02.03.2007 г. е издадена втора Обезпечителна заповед по НЧД№С-44/07 г. на СГС, НО, 12 с-в, с която е наложено допълнително обезпечение на наказанието „конфискация“, чрез налагане на запор и върху банковите сметки на ищеца и в [фирма].
С Определение от 07.03.2007 г. по НЧД №С-45/07 г. на СГС, НО, 23 състав, е оставена без уважение молбата на ищеца да бъде изменена взетата по отношение на него по дознание №ЗМ-143/2006 г. по описа на ГД“ППООРП“, пр.пр. №9800/2006 г. на СГП, мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава. Определението е потвърдено с Определение от 16.03.2007 г. по ВНЧД №С-16/2007 г. на САС /на л.547-553/.
С Определение на СГС от 18.05.2007 г. мярката за неотклонение на ищеца е била изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“. С Постановление от 28.09.2007 г. /на л.556/ наблюдаващият прокурор изменя мярката за неотклонение на ищеца от „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. Постановлението в частта на определения размер на гаранцията е обжалвано от А., но е потвърдено с Определение от 06.11.2007 г. по ЧД №3579/2007 г. на СГС, НО, 14 с-в /на л.558/.
На 12.12.2007 г., съгласно Постановление за привличане на обвиняем /на л.38 - 108/, ищецът е привлечен отново в качеството на обвиняем за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, по прецизирано обвинение за това, че в периода от 04.02.2003 г. до 16.03.2006 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице – заместник изпълнителен директор на [фирма], като извършител в съучастие с още 4 лица, присвоил чужди пари в общ размер на 4 519 957,49 лв. на [фирма], поверени му да ги управлява. На същата дата е разпитан в качеството на обвиняем.
На 20.12.2007 г. ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем с ново постановление /на л.109-168/, за извършено длъжностно присвояване на сумата в общ размер от 4 531 521,99 лв., което присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, в същия период, при същата правна квалификация на обвинението. На същата дата са му предявени материалите по разследването.
Впоследствие, на 07.01.2008 г., на 08.01.2008 г., на 10.01.2008 г. и на 16.01.2008 г. на ищеца отново са били предявени материалите по разследването.
На 11.02.2008 г. делото е изпратено на СГП с мнение за предаване на обвиняемите на съд.
На 02.04.2008 г. СГП внася в СГС обвинителен акт срещу ищеца и другите четирима обвиняеми по същото досъдебно производство, по който е образувано НОХД №1068/2008 г. по описа на СГС , НО, 19 с-в. По това съдебно производство са проведени общо 17 открити съдебни заседания - на 11.06.2008 г., 23.09.2008 г., 31.10.2008 г., 19.11.2008 г., 20.11.2008 г., 17.12.2008 г., 18.12.2008 г., 13.01.2009 г., 26.02.2009 г., 16.03.2009 г. /на това съдебно заседание обв. А. не се е явил, поради заболяване, което става причина за отлагане на делото/, 06.04.2009 г., 07.04.2009 г., 14.05.2009 г., 15.05.2009 г., 24.06.2009 г. и 25.06.2009 г. На 25.06.2009 г. съдът обявява Присъда №243 /на л.169-259/, с която признава подсъдимия Е. Г. А. за невиновен и го оправдава по повдигнатите му обвинения.
След постановяване на присъдата, с протоколно определение от 25.06.2009 г. /на л.564/ съдът изменява взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. в „Подписка“.
Така постановената по отношение на ищеца оправдателна присъда е била протестирана от СГП. По протеста на СГП и жалбите на осъдените подсъдими е образувано ВНОХД № 230/2010 г. на САС, НК, 5-ти състав. В това съдебно производство да проведени 15 съдебни заседания - на 11.06.2010 г., 16.07.2010 г., 29.10.2010 г., 26.11.2010 г., 17.12.2010 г., 25.02.2011 г., 20.05.2011 г., 20.06.2011 г., 08.07.2011 г., 04.11.2011 г., 13.01.2012 г., 02.03.2012 г., 18.04.2012 г., 13.06.2012 г., 15.06.2011 г. На 15.06.2012 г. е постановена Присъда №18, с която се потвърждава Присъда №243/25.06.2009 г. в частта й, в която ищецът е бил оправдан /на л.260-286/.
След произнасяне на присъдата, с протоколно определение от с.з. на 15.06.2012 г. съдът потвърждава взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „подписка“ на Е. А..
Присъдата е протестирана от САП, и на 12.09.2012 г. делото е изпратено на ВКС, и на 13.09.2012 г. е образувано КНОХД № 1722/2012 г. на ВКС – 2-ро НО. Пред касационната инстанция е проведено 1 открито съдебно заседание на 08.11.2012 г., и с Решение №494/29.05.2013 г. ВКС /на л.287-305/ отменя изцяло постановената Присъда №18/15.06.2012 г., постановена по ВНОХД №230/2012 г. на САС и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. В мотивите се посочва, че при постановяване на съдебния акт е опорочен принципът за формиране на вътрешно убеждение у решаващия съд на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което е съществено, тъй като нарушава основен принцип в наказателното правораздаване и винаги води до нарушаване на процесуалните права на засегнатата от него страна. На 29.05.2013 г. делото е върнато в САС.
На 30.05.2013 г. е образувано ВНОХД №537/2013 г. на САС, НО, 4-ти състав. По делото е проведено едно открито съдебно заседание на 23.09.2013 г., и с Решение №318/20.10.2013 г. /на л.306-320/ съдът отменя изцяло присъда №243/25.06.2009 г., постановена по НОХД №1068/2008 г. на СГС, НО – 19-ти състав, включително в оправдателната й част по отношение на подсъдимия Е. А., и връща делото на СГП за отстраняване на пропуски, неясноти и противоречия в обвинителния акт.
След връщане на делото на СГП, ищецът Е. А. е подал молба да му бъдат върнати част от иззетите веществени доказателства – документи, преносими компютри и др., която е била оставена без уважение с постановление на СГП от 03.01.2014 г., потвърдено с Определение №221/24.01.2014 г. на СГС, НО, 10 състав /на л.568/.
С Постановление от 03.01.2014 г. /на л.565/, на основание чл.234, ал.8 от НПК, и факта на изтичането на срок от 1 г. и 6 м. от привличането на ищеца към наказателна отговорност за тежко престъпление, е отменена наложената на Е. Г. А. мярка „Забрана за напускане пределите на Република България“, както и наложената му мярка за неотклонение „Подписка“.
На 06.01.2014 г. наблюдаващият прокурор отменя наложената на Е. А. обезпечения на наказанието „конфискация“ /Постановление на л.567/.
На 11.02.2014 г. СГП внася в СГС обвинителен акт срещу ищеца и останалите четирима обвиняеми по същото досъдебно производство.
На 11.02.2014 г. е образувано НОХД №693/2014 г. на СГС, НО, 26-ти състав, което е било прекратено с Разпореждане от 07.04.2014 г. на съдията-докладчик, и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Срещу разпореждането е подаден протест от СГП, по който е образувано ВНЧХД №510/2014 г. на САС, и с Определение №198 / 19.06.2014 г. /на л.321-323/ е потвърдено разпореждането от 07.04.2014 г. на СГС за връщане на делото на СГП.
След връщане на делото на СГП не са извършени допълнителни следствени действия, и на 30.03.2015 г. отново е внесен в СГС обвинителен акт срещу ищеца и другите обвиняеми, по който е образувано НОХД №1272/2015 г. на СГС, НО, 26-ти състав. Същото е прекратено с разпореждане от 20.05.2015 г. на съдията – докладчик и отново е върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На 01.06.2015 г. СГП подава частен протест срещу разпореждането, по който е образувано ВНЧД №742/2015 г. по описа на САС, НК, 3-ти н.с. С определение №264/18.09.2015 г. на САС /на л. 324-332/ е потвърдено разпореждането от 20.05.2015 г. по НОХД №1272/2015 г. на САС за връщане на делото на СГП.
След връщането на делото на СГП делото е възложено на нов разследващ екип от НСлС и с постановление от 04.01.2016 г. СГП дава нови, подробни указания за извършване на действия по разследването.
На 12.01.2016 г. ищецът Е. А., подава молба до СГС на основание чл.368 от НПК, във връзка с която е образувано производство по реда на чл.369 от НПК по НЧД №343/2016 г. на СГС, НО, 19-ти състав. С Определение №897/14.03.2016 г. СГС /на л.333-334/ връща делото на СГП, като дава на СГП тримесечен срок за внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство.
С постановление от 30.05.2016 г. на СГП /на л.570-577/ е прекратено наказателното производство по сл.д.№30/2015 г. по описа на НСлС, пр.пр.№ 9800/2006 г. в частта му по отношение на Е. А. и още един от обвиняемите, за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
На 17.06.2016 г. подсъдимата А. подава жалба до СГС срещу постановлението на СГП от 30.05.2016 г. за частично прекратяване на наказателното производство. По жалбата е образувано НЧД №3063/2016 г. на СГС, което с Определение №3619/07.11.2016 г. оставя жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима, и прекратява производството по нея. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 25.11.2016 г. /което се установява от Констативен протокол от 27.09.2017 г. /на л.487-500//.
От Писмо изх.№А-01-671/18 от 12.10.2018 г. на ИВСС /на л.486/ се установява, че ищецът е подал Заявление вх.№РС – 17 – 143 / 04.04.2017 г. по описа на ИВСС, по което е било образувано производство по реда на чл.60а и сл. от ЗСВ за прекомерна продължителност на частично прекратено наказателно производство по сл.д.№30/2015 г. по описа на НСлС, пр.пр. №9800/2006 по описа на СГП, довела до нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. След извършване на проверка е съставен Констативен протокол от 27.09.2017 г., който е бил изпратен на Министъра на правосъдието с Писмо изх.№РС-17-143/23.09.2017 г. /на л.487/. С Констативния протокол от 27.09.2017 г. /на л.487-500/ се установява описаната по-горе фактическа обстановка. Установява се, че с поведението си Е. А. и неговите процесуални представители не са допринесли за забавяне на производството. Два пъти съдебното производство е било отлагано поради заболяване на ищеца Е. А. – в с.з. на 16.03.2009 г. по НОХД №1068/2008 г. на СРС, НО, 19 състав, и в с.з. на 20.11.2013 г. по НОХД №14538/2012 г. на СРС, НО, 105 с., като произтеклите от това забавяния са незначителни – в първия случай 20 дни, във втория – 12 дни.
Досъдебното производство срещу ищеца е протекло общо 2 години, 9 месеца и 7 дни, като делото е връщано два пъти от съдебна фаза във фазата на досъдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебната фаза е продължила общо 6 години, 4 месеца и 24 дни, през който период три пъти е внасян срещу ищеца обвинителен акт в съда и делото е разгледано три пъти на първа, два пъти на въззивна и един път на касационна инстанция.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. О. Е. А. /син на ищеца/, се установява, че задържането на ищеца на 13.12.2006 г. станало внезапно, след като бил повикан на разпит като свидетел: „Той ни каза, че го викат за свидетел и след това се появи по новините, с белезници“. За задържането близките били уведомени от адвоката на ищеца, като в следващите 4-5 месеца нямали контакт с него. Около 4-5 месеца след задържането синът и дъщерята на ищеца успели да се срещнат с него, като срещата била в присъствие на прокурори, които слушали разговора. Ищецът бил много притеснен, по време на срещата бил с белезници, питал само как е семейството. Дъщерята на ищеца била бременна по това време, и поради притеснението за нейния баща имала проблеми с бремеността и често се налагало да ходи на лекар. При тази среща свидетелят забелязал, че баща му е много отслабнал, питал за всички от семейството, как и дали се справяме, като не ги гледал в очите. Около половин година ищецът бил в ареста, след това го пуснали от ареста с мярка за неотклонение „домашен арест“, с която останал още няколко месеца. Замяната на мярката за неотклонение се наложила поради влошаване на психическото му и физическо състояние. Изобщо не комуникирал, бил много притеснен, питал постоянно сина си кога ще продължи да учи, тъй като се наложило свидетелят да прекъсне следването си, за да започне работа и да издържа семейството – трябвало да се погасява ипотечен кредит, и да се помага на сестра му за отглеждането на новороденото й дете. Съпругата на ищеца започнала втора работа. Докато бил под домашен арест, ищецът заспивал трудно, като проблемите със съня продължават и до сега. Наложило се да викат „Бърза помощ“, защото възникнали проблеми със сърцето на ищеца. Наложило се да ходи на стоматолог. Общото му здравословно състояние се влошило. Ищецът бил притеснен и за баща си, който по-късно в хода на наказателното производство починал. Затворил се в себе си. Всички приятели се отдръпнали от него – когато бил под „домашен арест“ никой от тях не дошъл да го види, страхували се да не им се случи същото. Преди да му повдигнат обвинението, ищецът имал много приятели – почти всяка седмица със съпругата му излизали с приятели, ходели на планина, на вечеря, на излети, а впоследствие вече до семейството останали само техните кумове. Хората го сочели по улиците и казвали: „Това е крадецът от „Т.“. След като променили мярката му за неотклонение на „парична гаранция“, ищецът започнал да си търси работа, но когато отивал на интервю хората му се присмивали, като питали как да го назначат, като всички вестници пишат как бил крал. Подал документи и за редовна позиция към Министерството на енергетиката, но от там били възмутени от това – казали му: „Как не ви е срам изобщо да подавате такива документи!“. Случило се изобщо да не искат да приемат документите му, когато искал да кандидатства за работа. След приключването на наказателното производство ищецът започнал работа в малка фирма, като технически секретар, въпреки че бил пенсионер. Към момента ищецът не бил преодолял стресът и напрежението от наказателното производство, все още не искал да ходи до магазина, за да не се среща със съседи и познати, с които преди пиел кафе и бира, а сега му се присмивали. По време на наказателното производство ищецът срещнал подкрепа от страна на семейството си.
Съдът преценява така събраните гласни доказателства при условията на чл.172 от ГПК, като отчита близката родствена връзка на свидетеля с ищеца, и вероятната му заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца. Въпреки това, съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира последователни, логични, основани на личните впечатления на свидетеля от ежедневни контакти с ищеца както преди, така и след привличането му като обвиняем, и след прекратяване на наказателното производство, а също и като кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства за негативните промени в здравословното състояние на ищеца, както следва:
- От Епикриза от МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, Клиника по Токсикология, от 16.03.2009 г. по ИЗ №7874 /на л.337/, се установява, че ищецът е бил хоспитализиран от 14.03.2009 г. до 16.03.2009 г. по повод алергичен пристъп след прием на аналгин; от Болничен лист №1312143-1057/17.03.2009 г. се установява, че в периода от 14.03.2009 г. до 20.03.2009 г. ищецът е бил нетрудоспособен, поради заболяване: „Алергия медикаментоза. Дерматозис алергика гравис“ /на л.336/;
- От Постановление от 05.07.2007 г. /на л.560/ се установява, че през периода, през който ищецът е търпял мярка за неотклонение „домашен арест“, е възникнала нужда на ищеца от провеждане на стоматологично лечение, което му е било разрешено, и от Амбулаторен лист №69 /на л.378/ се установява, че в периода от 06.07.2007 г. до 10.07.2007 г. е проведено стоматологично лечение на ищеца.
- Със Съдебнопсихологична експертиза от 12.05.2007 г., назначена по дознание №ЗМ143/2006 г. /на л.339/, е констатирано влошаване на психическото състояние на ищеца, изразяващо се в „Реактивна депресия. Депресивен епизод с умерена тежест.“
- От Молба вх.№9800/06 от 21.08.2007 г. и приложено към нея Медицинско направление №295/14.08.2007 г. /на л.554-555/ се установява, че на 14.08.2007 г., докато ищецът е търпял мярка за неотклонение „домашен арест“, е настъпило внезапно влошаване на здравословното му състояние, наложило преглед от специалист – кардиолог.
Фактът, че наказателното производство срещу ищеца е широко отразявано в медиите, не е бил спорен между страните по делото. Този факт е ноторен за съда, а за него свидетелства и обстоятелството, че решението на ВКС по посоченото наказателно производство е публикувано на официалния сайт на Върховния касационен съд, в раздел „Решения на ВКС“ - „Решения на ВКС по дела с изключителен интерес“- „/делото на В. Д./“. В отговора на исковата молба /на л.437/ ответникът не оспорва факта на медийната разгласа, нито се оспорват като доказателства представените с исковата молба копия от медийни публикации: „Що се касае до приложените фотокопия на публикации от медийни публикации, които според процесуалния представител на ищеца действали депресивно на неговия повереник и го злепоставяли в обществото, следва да се има предвид, че Прокуратура на РБ не определя и не може да влияе върху стила и начина на отразяване и разпространение на факти от страна на средствата за масово осведомяване и не може да отговаря за това“. От Писмо изх.№1865/18.05.2018 г. от регистратурата на Главния прокурор /на л. 475/ се установява, че „Изявления по делото /от предходния текст на писмото е несъмнено, че се визира наказателното производство срещу Е. Г. А./ за медиите са правени единствено от наблюдаващия прокурор. Същите не са качвани на официалния сайт на ПРБ“. От показанията на св. О. Е. А., се установява, че задържането на ищеца на 13.12.2006 г. било отразено в новините, където ищецът бил показан с белезници, а впоследствие наказателното производство срещу ищеца за извършено от него присвояване на пари от „Т.“ било широко отразявано в медиите. От приложените по делото копия от публикации в пресата /на л.354-403/ се установява, че наказателното производство срещу висшите служители на [фирма], включително срещу ищеца Е. Г. А., е широко отразено в медиите, непосредствено след задържането му на 13.12.2006 г. Въпреки лошото качество на приложените копия от статии, ясно се вижда, че в голяма част от тях е публикувана снимката му, ясно се чете посочване на името и фамилията на ищеца, изпълняваната от него длъжност в [фирма] – „финансовия директор Е. А.“, факта на задържането му и характера на повдигнатото му обвинение, като изрично се посочва, че източникът на информация е наблюдаващият прокурор по делото Б. Д. /в.“Стандарт“ от 14.12.2006 г., статия „Рокади в килиите“ на л.354, статия „И Ж. Топлото смени масажния стол с килия“ на л.355-356 и статия„Търсят още сметки в австрийски банки“ на л.357, статия „Шефовете в парното са източили над милион“ на л.358; в. „Стандарт“, бр.5021/30.12.2006 г., статия „Уволниха Р. от „Т.“ на л.371; в.“Дневник“ от 14.12.2006 г., стр.2 – л.373; в. „24 часа“, от 04.01.2007 г., стр. 5, статия „Шофьорите на Топлото разхождали банкера от Англия“ – л.387; в. „24 часа“ от 25.05.2007 г. в раздел „На прицел“ е публикувана снимка на ищеца с белезници, и с информация относно повдигнатото срещу него обвинение и наложената му мярка за неотклонение – л.395; в. „Труд“, брой от 14.12.2006 г., статия „Още четирима точили милиони от парното“ със снимка на ищеца и името му – л.396, и др./.
От приетата по делото Заповед №818/29.12.2006 г. /на л.347/ се установява, че трудовото правоотношение на ищеца с [фирма] е било прекратено, считано от 30.12.2006 г., поради „Обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“. Посочената заповед няма данни да е била връчена на ищеца, и да е влязла в сила, но от приетата по делото Справка за социално осигуряване на ищеца за 2006 г. /на л.413-414/ се установява, че за месец декември, 2006 г. същият е осигурен за 9 работни дни, а за 2007 г. липсват данни за осигуряването му. Социалното осигуряване на ищеца е възобновено от м. февруари, 2008 г., на значително по-нисък доход от този, на който е бил осигуряван за периода до м. декември, 2006 г. От така приложените по делото доказателства съдът намира за установено, че трудовото правоотношение на ищеца действително е било прекратено през м. декември, 2006 г.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че на 13.12.2006 г. ищецът Е. Г. А. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ЗМ №143/2006 г. по описа на ГД „ППООРП“, пр.пр. №9800/2006 г. по описа на СГП, за две престъпления по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършени през периода от 29.12.2003 г. до 26.08.2005 г. и от 24.11.2004 г. до 16.08.2005 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – зам. Изп. д-р на [фирма], като извършител, в съучастие с още четири лица, присвоил чужди пари, собственост на [фирма], връчени в това му качество и поверени му да ги управлява, на общо стойност 317 402 лв., и на обща стойност 786 964 лв., като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, предвид начина му на извършване, стойността на присвоеното имущество, качеството на лицата, заемащи отговорно служебно положение, високата обществена опасност на деянието и тежките последици, настъпили за дружеството. Така повдигнатите обвинения са за „тежки престъпления“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за всяко от които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 до 20 г., както и „конфискация“ на част или на цялото имущество на дееца, както и „лишаване от права“ да заема определена държавна или обществена длъжност, и да упражнява определена професия или дейност. Впоследствие, през месец декември, 2007 г., повдигнатото на ищеца обвинение е било прецизирано, като при същата правна квалификация, ищецът е бил обвинен за по-тежко престъпление, извършено в периода от 04.02.2003 г. до 16.03.2006 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице – заместник изпълнителен директор на [фирма], като извършител в съучастие с още 4 лица, извършил длъжностно присвояване на сума в особено големи размери - общо на 4 531 521,99 лв., представляващо особено тежък случай. Така воденото срещу ищеца наказателно производство е продължило от 13.12.2006 г., когато за пръв път е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, до 25.11.2016 г., когато постановлението на СГП от 30.05.2016 г. за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на ищеца е влязло в сила - общо 9 години и 11 месеца и 18 дни. През този период ищецът е бил с най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ 6 месеца и 6 дни - в периода от 13.12.2006 г., когато е бил задържан под стража за срок от 72 часа с прокурорско постановление, до 18.05.2007 г., когато мярката за неотклонение на ищеца е била изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“, която мярка за неотклонение е била приложена по отношение на ищеца до 28.09.2007 г. /общо 4 месеца и 10 дни/, когато е изменена от „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. С мярка за неотклонение „парична гаранция“ ищецът е бил в периода от 28.09.2007 г. до 25.06.2009 г. /общо 1 година, 8 месеца и 27 дни/, когато съдът изменява взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. в „Подписка“. Мярка за неотклонение „Подписка“ ищецът е търпял до 03.01.2014 г. – т.е. 4 години, 6 месеца и 8 дни. Освен мярката за неотклонение, по време на наказателното производство срещу него ищецът е търпял принудителна административна мярка по чл.75, т.3 от ЗБДС „Забрана да напуска пределите на Република България“ в периода от 19.12.2006 г. до 03.01.2014 г. – общо 8 години и 15 дни. За периода от 05.01.2007 г. до 06.01.2014 г. – общо 7 години и 1 ден, върху банковите сметки на Е. А. е бил наложен запор за обезпечение на наказанието „конфискация“, предвидено за престъплението, в което е бил обвинен. Три пъти е внасян срещу ищеца обвинителен акт в съда и делото е разгледано три пъти на първа, два пъти на въззивна и един път на касационна инстанция. Ищецът е бил принуден да се явява лично за извършване на процесуално-следствени действия по наказателното производство общо 9 дни в досъдебното производство, както и 34 дни в открити съдебни заседания в съдебната фаза.
Нормално и извън съмнение е, че по време на цялото наказателно производство, ищецът е изпитвал неудобство, чувствал се е унизен, притеснен и несигурен, накърнени са били неговите морални и нравствени ценности, накърнено е било социалното му общуване. Тези вреди са обичайни за всяка личност, обвинена в извършване на престъпление, което обвинение впоследствие е било отречено със сила на пресъдено нещо, и настъпването им не се нуждае от доказване.
Съдът намира също за установено от фактическа страна, че наказателното производство срещу ищеца е било широко отразявано в медиите, като подробна информация за характера на повдигнатото му обвинение /длъжностно присвояване в особено големи размери – на пари в размер над един милион лева/ и движението на наказателното производство, е била предоставяна на медиите от наблюдаващия прокурор по делото Б. Д..
В случая незаконното наказателно преследване е насочено срещу гражданин, заемащ висок професионален пост /ищецът е заемал длъжността „Зам. Изпълнителен директор на [фирма]/ и наказателното преследване е съчетано с широко медийно отразяване на случая, то е причинило край на кариерата на ищеца, като до пенсионирането си той не е могъл да заеме друга материалноотговорна длъжност, нито е могъл да постъпи на работа, съответна на неговата квалификация и професионален опит, бил е влошен обществения му статут /от разпита на св.А.: „Хората го сочеха по улиците и казваха: „Това е крадецът от „Т.“…“съседи и хора, които преди това са го канили на кафе и на по била, а в един момент го канят само за да го осмиват и да му се подиграват: „Какъв беше шеф преди и сега какво стана с теб“…“съседите ни сочеха с пръст и казваха: „Ето го големият шеф. Сега тръгнал по интервюта на работа и никой не го взима.“/, изпаднал е в изолация от обичайната си социална среда /“Всички приятели се отдръпнаха от него…Към този момент контактува с двама-трима от предишните си приятели. Той имаше много познати и приятели. Преди всяка седмица излизаха с майка ми и с приятели, ходеха на планина, по вечери, на излети. В момента само двамата с майка ми и може би кумувете им.“/. Тези неимуществени вреди подлежат също на обезщетяване, тъй като същите са извън пределите на обичайните вреди от незаконно наказателно преследване /в т.см. Решение №184/05.10.2016 г. по гр.д.№1168/2016 г. на ВКС – 3-то гр.отд./.
Съдът намира за установено също, че по време на наказателното производство е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца - отслабнал, не можел да спи, имал проблеми със сърцето, влошил се зъбният му статус, получил алергичен пристъп от употребата на аналгин, появило се психично разстройство „Реактивна депресия. Депресивен епизод с умерена тежест.“
По делото са събрани обилни доказателства и за тежкото здравословно състояние на бащата на ищеца – Г. П. А.. От представеното Експертно решение на ТЕЛК №3515/04.12.2003 г. /на л.407/ съдът намира за установено, че същият е бил с призната 100% трайно намалена работоспособност с потребност от чужда помощ, но това негово състояние не е било в причинна връзка с наказателното производство срещу ищеца, тъй като е констатирано три години преди привличането на ищеца в качеството на обвиняем, и от представените медицински документи на л.408-411 се установява, че същият е боледувал от онкологично заболяване – карцином на простатната жлеза. Съдът намира за релевантно за спора обстоятелството, че бащата на ищеца се е нуждаел от чужда помощ, която до задържането на ищеца му е била оказвана от ищеца. Съдът намира за установено, че ищецът е търпял тревоги за състоянието на баща си - опасения и угризения, че същото може да бъде влошено от стреса във връзка с наказателното производство срещу сина му. Съдът намира за установено от фактическа страна и обстоятелството, че ищецът е търпял тревоги и притеснения как наказателното производство срещу него и задържането му влияят върху живота на близките му – върху бременната му дъщеря, върху сина му, който е преустановил следването си, за да участва в издръжката на семейството и да поеме грижите за дядо си, за съпругата си, която е трябвало да започне втора работа, за да може да покрива финансовите задължения на семейството.
При така установените от фактическа страна неимуществени вреди, претърпени от ищеца в пряка причинна връзка с незаконното наказателно преследване срещу него в периода от 13.12.2006 г. до 25.11.2016 г. /почти десет години/, съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, първостепенният съд правилно е определил справедливото обезщетението в размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, която сума кореспондира на тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение и предвиденото за него тежко наказание /„лишаване от свобода“ за срок от 10 до 20 г., както и „конфискация“ на част или на цялото имущество, както и „лишаване от права“ да заема определена държавна или обществена длъжност, и да упражнява определена професия или дейност, които наказания са предвидени кумулативно/, продължителността на наказателното производство /почти пълни 10 години/, срока на лишаването на ищеца от свобода, чрез търпените от него мерки за неотклонение /“задържане под стража“ и „домашен арест“/, наложените му ограничения от търпените общо над шест години мерки за неотклонение „парична гаранция в размер на 15 000 лв.“ и „подписка“, допълнителните ограничения от наложените му принудителна административна мярка „забрана да напуска пределите на Република България“ за повече от 8 години, и от наложения обезпечителен запор върху банковите му сметки за период от 7 години, широката медийна разгласа на наказателното преследване срещу него, загубената възможност да работи съобразно квалификация и опита си, и настъпилите негативни промени в социалния статус и начин на живот на ищеца.
Съобразно така приетото от въззивната инстанция, решението на първостепенния съд се явява правилно и законосъобразно в частта му по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, поради което в тази част същото ще следва да се потвърди.
По отношение на претенцията за законна лихва, съдът намира за установено от фактическа страна, че постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца е влязло в сила на 25.11.2016 г., която дата се установява от извършената проверка от комисията към ИВСС с Констативния протокол от 27.09.2017 г. /на л.487-500/. От тази дата се дължи на ищеца законна лихва върху присъденото му обезщетение за неимуществени вреди, до окончателното им плащане. Тъй като първостепенният съд е присъдил на ищеца законната лихва върху главница от 40 000 лв. за периода от датата на предявяването на иска 03.07.2017 г., въззивният съд следва да присъди на ищеца законната лихва върху тази сума и за периода от 25.11.2016 г. до 02.07.2017 г. Решението на първостепенния съд в частта му, в която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на постановяване на определението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца 30.05.2016 г. до влизането му в сила – т.е. до 24.11.2016 г., се явява правилно и законосъобразно, и ще следва да се потвърди.
Съдът намира за установено, че в пряка причинна връзка с наказателното производство срещу него, е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца с [фирма] – посоченото основание в заповедта за прекратяването на договора е обективната невъзможност на ищеца да изпълнява възложените му функции, произтичаща от приложената към ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ във връзка с наказателното производство срещу него. Съдът намира за установено също, че воденото срещу ищеца наказателно производство значително го е затруднило да започне работа на друго работно място, поради вида на повдигнатото му обвинение – за длъжностно присвояване, която правна квалификация е пряко свързана с длъжностното му качество и материалната отговорност, свързана с изпълняваната от него ръководна длъжност. Въпреки положените от него усилия да започне работа, поради добилото публичност обвинение срещу него, той е бил изключително затруднен да намери каквато и да е работа /“…когато отива на интервю и там хората му се присмиват и го питат как иска да го назначат изобщо на работа, при положение, че всички вестници обясняват как бил крал. Понеже е работел цял живот в сферата на топлофикация и Министерството на енергетиката, беше подал и там документи за редовни позиции. Те му казваха: „Как не ви е срам изобщо да подавате такива документи!“ Веднъж дори не искаха да му ги приемат.“/. С оглед на така установените по делото обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за търпените от ищеца имуществени вреди. Налице е причинна връзка между повдигнатото му обвинение, и задържането му под стража във връзка с него, с прекратяването на трудовото му правоотношение, както и с последващото му оставане без работа за значителна част от периода на висящност на наказателното производство срещу него, както и с това, че ищецът е бил лишен от възможност да получава доходи от труд съобразно квалификацията и стажа му, като е бил принуден да приеме неквалифицирана и ниско платена работа. Касае се за доказана възможност за увеличаване на имуществото на ищеца, която при нормални обстоятелства е била сигурна за ищеца и би била реализирана. Видно от събраните по делото доказателства, ищецът е работел по безсрочен трудов договор, на отговорна длъжност, като не се установяват други причини за прекратяване на трудовото му правоотношение, освен обективната невъзможност да изпълнява задълженията си, предизвикана от задържането му под стража за продължителен и неопределен период. Налице е сигурност в достатъчна степен, че е щял да получава за процесния период трудовото възнаграждение, съответно на длъжността, която е заемал преди това. От друга страна ищецът не е бездействал, търсил е работа по трудово правоотношение в сферата, в която е работел преди това, както и в други сфери, независимо от специалността си, и когато е успял да намери работа, макар и несъответна на квалификацията и опита му, и значително по-ниско платена, той е започнал да работи. Следователно, съдът намира, че ищецът е положил всички усилия да ограничи вредите. Предвид това, претенцията му за присъждане на пропуснати ползи от неполученото трудово възнаграждение е основателна, и ще следва да се уважи за целия претендиран период, до размер на установената по делото разлика между общия размер на трудовото възнаграждение, което би получил на предишната си длъжност, и установените по делото действителни доходи, които ищецът е получил за процесния период /в този смисъл е и постановеното Решение №192 от 21.12.2018 г. по гр.д.№4457/2017 г. на ВКС – III г.о./.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза /на л.582/, от която се установява, че за периода 30.12.2006 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено, до 16.09.2016 г., когато ищецът е придобил право на пенсия /която дата е преди влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу него/, общото брутно трудово възнаграждение, което би получил на предишната си длъжност, е в размер на 183 410,95 лв. Съдът кредитира така изготвеното заключение, като компетентно, обосновано и безпристрастно. От така установената сума, следва да се приспаднат реално получените доходи от ищеца през същия период. Същите се установяват по размер от приетите по делото справки за осигурителния доход на ищеца за същия период /на л.413-426/, както следва:
- За 2007 г. ищецът не е реализирал никакви доходи /същият е бил с мярка „задържане под стража“ и „домашен арест“ до 28.09.2007 г./;
- За 2008 г. е реализирал доход в размер на 5324,34 лв.;
- За 2009 г. е реализирал доход в размер на 7367,01 лв.;
- За 2010 г. е реализирал доход в размер на 7316,10 лв.;
- За 2011 г. е реализирал доход в размер на 6892,72 лв.;
- За 2012 г. е реализирал доход в размер на 7213,57 лв.;
- За 2013 г. е реализирал доход в размер на 6721,40 лв.;
- За 2014 г. е реализирал доход в размер на 1313,90 лв.;
- За 2015 г. е реализирал доход в размер на 4933,02 лв.;
- За 2016 г. – до м. септември вкл., е реализирал доход от 5659,36 лв.
Или за процесния период от 30.12.2006 г. до 16.09.2016 г. ищецът реално е реализирал доходи от трудово правоотношение в общ размер на 47082,06 лв. Следователно, претърпяната от ищеца вреда от неполучено трудово възнаграждение за процесния период се установява в размер на 136 328,89 лв., до който размер следва да се уважи искът за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода от 30.12.2006 г. до 16.09.2016 г. Тази сума следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея, от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца – 25.11.2016 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора, на ищеца следва да се присъдят изцяло претендираните разноски за държавна такса за въззивната инстанция в размер на 5 лв., както и да му се присъдят допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, съобразно резултата от въззивната инстанция. Общо уважените от съда претенции с решението на въззивната инстанция, са в размер на 176 328,89 лв., от общо предявените искови претенции в размер на 396 531,28 лв. Следователно, на ищеца на осн. чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски в размер на 176 328,89 / 396 531,28 части от общо установените разноски от 3600 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС – т.е. сумата от 1600,87 лв. С решението на първостепенния съд в полза на ищеца са присъдени 360 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, поради което въззивната инстанция следва да му присъди още сумата от 1240,84 лв. за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Не следва да се присъждат претендираните от ищеца пред въззивния съд със списъка по чл.80 от ГПК разноски за първоинстанционното производство за експертиза в размер на 300 лв., за удостоверения в размер на 15 лв., и за държавна такса в размер на 10 лв. Разноските за държавна такса от 10 лв. за първоинстанционното производство са присъдени изцяло от първостепенния съд, и в тази част решението се потвърждава. Разноските за експертиза и за удостоверения са били претендирани пред първостепенния съд със списъка по чл.80 от ГПК, но за тях липсва произнасяне на първостепенния съд. Страната е следвало да поиска допълване на решението в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК, но такова искане не е направено, поради което направеното искане едва със списъка по чл.80 от ГПК, депозиран в последното съдебно заседание пред въззивната инстанция, се явява преклудирано, и въззивният съд не дължи произнасяне по него.
Така мотивиран, съдът

ОТМЕНЯ Решение № 7576 от 03.12.2018 г., постановено по гр.д.№8436 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд – I ГО – 17 с-в, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от Е. Г. А., с ЕГН [ЕГН], против Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от незаконно наказателно производство по обвинение за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл. 201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, което е било прекратено, за сумата до размера от 136 328,89 лв. /сто тридесет и шест хиляди триста двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 25.11.2016 г. до 02.07.2017 г., И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: [населено място], [улица], на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, да заплати на Е. Г. А., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата от 136 328,89 лв. /сто тридесет и шест хиляди триста двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода от 30.12.2006 г. до 16.09.2016 г., претърпени от ищеца от незаконно наказателно производство по обвинение за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл. 201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, което е било прекратено с Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 30.05.2016 г., постановено по ДП № 30/2015 г. по описа на НСлС, пр.пр.№9800/2015 г. по описа на СГП, влязло в сила на 25.11.2016 г., КАКТО и да заплати на Е. Г. А., с ЕГН [ЕГН], законната лихва върху главница в размер от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ за периода от 25.11.2016 г. до 02.07.2017 г., КАКТО и законна лихва върху главница в размер от 136 328,89 лв., за периода от 25.11.2016 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7576 от 03.12.2018 г., постановено по гр.д.№8436 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд – I ГО – 17 с-в, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: [населено място], [улица], на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Е. Г. А., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], още сумата от 1240,84 лв. /хиляда двеста и четиридесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, КАКТО и сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща разноски за държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.