СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на втори юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

при участието на секретаря Д. Аначкова и в присъствието на прокурора Тойчев, разгледа докладваното от съдия Шербанова ВНОХД № 185 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 169 от 28.06.2019 г., постановена по НОХД № 3626/2016 г., Софийски Градски съд, НО, 26-ти състав е признал подсъдимия В. Д. Д., български гражданин, с висше образование, неосъждан към инкриминирания период, ЕГН [ЕГН], за невиновен по повдигнатите му обвинения, а именно: за това, че в периода от 10.01.2003 г. до 16.03.2006 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, със 152 деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.„б“ от НК-изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ АД, като извършител, в съучастие с Л. М. А., ЕГН [ЕГН]-помагач /по отношение на която наказателното производство е прекратено на основание чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК/ и М. Л. А. /преди С./ присвоил чужди пари–общо сума в размер на 4 424 800.82 лева, собственост на „Топлофикация София“АД, представляваща платено в повече над средната пазарна стойност от 7 349 218.36 лева на оборудване, доставено на „Топлофикация София“АД, поверени му да ги управлява, разпоредил да бъдат извършени плащания от сметка № [ЕГН] в „Общинска банка“ АД, клон „В.“ в [населено място] с титуляр „Топлофикация София“АД и от сметка № [ЕГН] в „ДЗИ банк“АД, клон „С.“ в [населено място], с титуляр „Топлофикация-София“ АД в полза на „Шибър“ ЕООД /Прострим груп“ ЕООД, включително и чрез „Брокер къмпани“ЕООД, „Мако трейдинг“ ЕООД, „Титан компани“ЕООД, „Одекс“ ЕООД, „Марисол-България“ ЕООД, „Солди мем“ ЕООД, „Хидромонтаж“ ЕООД и „Арма трейдинг“ ЕООД, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
С тази присъда Софийски градски съд е признал подсъдимата М. Л. А. /по обвинителен акт С./, за невиновна в това, че в периода от 10.01.2003 г. до 16.03.2006 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, със 152 деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като управляващ и представляващ „Шибър“ЕООД/ „Прострийм груп“ ЕООД, „Хидромонтаж“ ЕООД и „Арма трейдинг“ ЕООД, като помагач, в съучастие с В. Д. Д.-извършител и Л. М. А. с ЕГН [ЕГН]-помагач /по отношение на която наказателното производство е прекратено на основание чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК/, умишлено улеснила В. Д. Д. да присвои чужди пари -общо сума в размер на 4 424 800.82 лева, собственост на „Топлофикация София“ АД, представляваща платено в повече над средната пазарна стойност от 7 349 218.36 лева за оборудване, доставено на „Топлофикация София“АД, поверено му да го управлява, разпоредил да бъдат извършени плащания от сметка № [ЕГН] в „Общинска банка“ АД, клон „В.“ в [населено място] с титуляр „Топлофикация София“АД и от сметка № [ЕГН] в „ДЗИ банк“ АД, клон „С.“ в [населено място], с титуляр „Топлофикация-София“АД в полза на „Шибър“ ЕООД/Прострим груп“ ЕООД, вкл. и чрез „Брокер къмпани“ ЕООД, „Мако трейдинг“ ЕООД, „Титан компани“ ЕООД, „Одекс“ ЕООД, „Марисол-България“ ЕООД, „Солди мем“ ЕООД, “Хидромонтаж“ ЕООД и „Арма трейдинг“ ЕООД, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
В законоустановения срок, срещу оправдателната присъда на Софийски градски съд е депозиран протест от Софийска градска прокуратура, с доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на същата. Прокурорът поддържа тезата, че събрания по делото доказателствен материал /писмени, гласни и веществени доказателства/, в достатъчна степен на категоричност доказват виновността на подсъдимите В. Д. и М. С. /А./, в извършването на престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност. Сочи, че Д., като извършител и С./А./ - помагач, използвали сключването на процесните 152 икономически неизгодни за „Топлофикация - С.“ - ЕАД сделки с цел - присвояване на парични суми, собственост на дружеството-получател на стоките, като вредоностният резултат бил формиран от разликата между реално платената цена от получателя и действителната средна пазарна стойност на всяка една от доставките, т.е. длъжностно присвояване. Цитира ППВС № 7/23.12.1976 г. - т.6, абзац 2-ри, раздел I-ви от обстоятелствената част и т.6, абзац 2-ри от диспозитивната му част. Извършените плащания по доставките, предмет на повдигнатото обвинение, не били останали само в рамките на неизгодната търговска сделка, но от обективна и субективна страна покривали признаците на квалифицирано длъжностно присвояване по смисъла на чл.203, ал.1, вр. чл.201 от НК.
В защита на тезата си за неизгодността на 152-те сделки, за „Топлофикация-София“ ЕАД, прокурорът сочи значителната разлика между митническата стойност на доставените материали, по всяка една от доставките и крайната, платена от „Топлофикация-София“ ЕАД цена, при условие, че в митническата стойност била включена производствената цена на доставеното изделие, транспорта му до митническата ни граница, включително разходите за контейнер и опаковка, митническата такса и разходи за застраховка (чл.35, ал.1 и ал.4 и чл.38, ал.1, т.1, б.„а“, б.„в“ и т.5, б.„а“, б. „в“ от Закона за митниците).
Според прокурора, от анализа на всяка една от 152-те доставки, материализиран в заключението по въпрос № 3 от допълнителната комплексна съдебно-счетоводна, финансова и техническа експертиза, установената разлика в процентно съотношение между доставна стойност по съответните митнически декларации и реално платена стойност от „Топлофикация - С.“ – ЕАД включени в обвинението, била както следва:
- при доставките по т.104 и т.110, платените от топлофикационното дружество суми, надвишавали стойностите, посочени в инвойс-фактурите и митническите декларации между 30 % и 40 %;
- при доставките по т.т.34, 81 и 146, надплатеното в повече било между 40 % и 50 %;
- при доставките по т.т.18 и 55, надплатеното в повече било между 50 % и 60 %;
- при доставките по т.т. 49, 95, 109 и 136, надплатното в повече било между 60 % и 70 %;
- при 9 от доставките, по т.т.21, 29, 56, 101, 117, 128, 139, 150 и 151, надплатеното в повече било между 70 % и 80 %;
- при 27 от доставките – по т.т.1-3, 23-26, 28, 30, 32, 42, 50, 57, 69-70, 73-74, 77-78, 82, 85-88 и 151-153, надплатеното в повече било между 80 % и 90 %;
- при 21 от доставките – по т.т.4-5, 8-13, 22, 27, 25-36, 43, 66, 83, 97, 106, 123, 140, 143 и 149, надплатеното в повече било между 90 % и 100 %;
- при 32 от доставките – по т.т. 6-7, 14-17, 31, 40, 45-47, 52, 75-76, 94, 96, 98, 105, 107, 112, 116, 118-122, 129, 135, 137, 141 и 144, надплатеното в повече било между100 и 110 %;
- при 22 от доставките – по т.т. 38, 51, 54, 61-63, 65, 67, 70, 79, 84, 92, 102, 108, 113-115, 124-125, 138, 141 и 147, надплатеното в повече е между 110 % и 120 %;
- при 6 от доставките – по т.т. 20, 130-131, 133-134 и 145, надплатеното в повече е между 120 % и 130 %;
- при 5 от доставките – по т.т. 33, 48, 59, 111 и 148, надплатеното в повече е между 130 % и 140 %;
- при доставките по т.т. 41, 53 и 89, надплатеното в повече е между 140 % и 150 %;
- при 4 от доставките – по т.т.19, 93, 103 и 155, надплатеното в повече е между 150 % и 160 %;
- при доставките по т.т. 60, 64 и 90, надплатеното в повече е между 160 % и 170 %;
- при доставките по т.т. 39 и 72, надплатеното в повече е между 180 % и 190 %;
- при доставката по т. 80, надплатеното в повече е 218,55 %;
- при 5 от доставките – т.т. 37, 99-100 и 126-127, надплатеното в повече е между 220 % и 230 %;
- при доставката по т.66, надплатеното в повече е 428,62 %.
Като обобщение, прокурорът сочи, че при 84 от всичките 152 доставки надплатеното от „Топлофикация С.“ - ЕАД, над размера на доставната стойност по митническата декларация е с разлика от над 100 и повече проценти. При 105 от доставките надплатеното в повече е над 90 %, като тук се включват и 84-те доставки с разлика над 100 %. При 132 от доставките надплатеното в повече е с разлика над 80 %.
Според прокурора, по 27 от доставките, между „Топлофикация-С.“-ЕАД и доставчика „Шибър“ ЕООД или с някоя от седемте фирми - посредници, „търговски агенти“ на „Шибър“ ЕООД, е имало сключени предварителни договори, като:
- по 3 от доставките, надплатеното от топлофикационното дружество е било между 70 % и 80 %;
- по 2 от доставките, наплатеното е между 80 и 90 %;
- по 5 от доставките, надплатеното е между 90 и 100%;
- по 11 от доставките, надплатеното в повече е между 100 и 200%;
- по 4 от доставките, надплатеното в повече е над 200 %.
За икономическата неизгодност на процесните сделки, според прокурора, следвало да се съди не само от процентното надвишаване на платеното спрямо доставната стойност по митническа декларация, но и от платената абсолютна стойност. Като пример сочи, че по т.49 от експертизата, надплатеното за тази доставка било 64.46 %, но по абсолютна /номинална/ стойност тази сума била една от най високите - 177 561,25 лева, доколкото процентната разлика се извежда от по-високата база на митническа стойност на доставката. 
Икономическата неизгодност на платените от „Топлофикация - София“ ЕАД, процесни сделки, според прокурора, се обосновавали и от факта, че от една страна, стойността на всяка една от тях, се била увеличила с повече от 25 %, само в рамките на отсечката от митническата граница на страната ни - до склада на съответния столичен топлофикационен район, а от друга - това увеличение било формирано на по-голяма база от производствената цена, т.е. по митническа стойност на стоката, включваща в себе си, освен цената на производителя и митническа такса, транспортни разходи, и разходите за опаковка, и за застраховки. Според прокурора, доказателствено несъстоятелно било след внасянето на стоките на българската митница, доставната им цена да се увеличи с повече от 25 % с оглед на извършени последващи транспортни разходи по превозването им до съответния склад на „Топлофикация С.“ – ЕАД и плащане на комисионно възнаграждение за превозвача /спедитора/ или посредника, който евентуално да е транспортирал тези стоки от митницата - до съответния склад на „Топлофикация - С.“-ЕАД, защото по делото липсвали доказателства (договори, фактура, товарителница, превозен билет, данъчна декларация по ЗДДС и др.), за извършен транспорт от страна и за сметка на „Шибър“ - ЕООД и/или от страна и за сметка на която и да е от друга фирма, заявена като „агент“ на „Шибър“ЕООД - „Хидромонтаж“, „Арма Трейдинг“, „М. Трейдинг“, „Брокер Къмпани“, „Т. Къмпани“ (респ. „М. България“), „Одекс“ или „Солди МЕМ“. Липсвали и доказателства (спецификации, фактури, протоколи), установяващи извършено сглобяване на детайли от доставена арматура във времето след внасянето на стоките в България или пък за разглобяването им след внасянето им в страната и за последващо сглобяване преди транспортирането им до склада на съответния топлофикационен район в [населено място]. Липсата на доказателства за извършено сглобяване и/или разглобяване, придружено с последващо сглобяване, значело, че доставените стоки при пристигането им до българската митница, а и след това - до физическото им преместване в склад/ове/ на „Топлофикация - С.“-ЕАД, са били в цялостен вид, готови за директно влагане в употреба. Липсата на доказателства за платен транспорт от „Топлофикация - София“ ЕАД след българската митница, налагала извода, че транспорта до склада на получателя е бил осъществен от и за сметка на самия получател.
Извода за икономическата неизгодност за „Топлофикация София“ ЕАД, от процесните 152 сделки, според прокурора, се извличал и от петорната допълнителна комплексна съдебно-счетоводна, финансова и техническа експертиза (ДКССФТЕ, от л.227 до л.255), в която били съпоставени доставните стойности по митническите декларации на едни и същи по вид, качество, характеристики и име на производител стоки, платени от „Топлофикация - С.“ - ЕАД, от една страна чрез Световната банка на производителя „Адамс Арматурен“, на основание сключените договори от 01.06.2004г., във връзка с изпълнение на проекта за рехабилитация, съфинансиран от Световната банка (СБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Международен фонд „К.“ (МФ„К“) и Европейския съюз (чрез програма „ФАР“), и от друга страна, платени на „Шибър“ - ЕООД или на седемте фирми-агенти на „Шибър“-ЕООД, във връзка с изпълнение на доставките, включени в обвинението. Така, според експертизата, митническата стойност на всички платени по проекта за рехабилитация доставки са близки до митническите ценови стойности на внесените от „Шибър“- ЕООД стоки от същия производител, включени в обвинението. Като пример за по-нисък процент от 25 % на комисионно възнаграждение сочи и факта, че през 2008-ма и 2009-та години „Топлофикация София“ ЕАД, била получила две доставки от фирма „Риск Инженеринг“ АД на общо 6 броя шибри с ел. задвижки, тип Dn 500/25 и Dn 400/25, каквито детайли са били и предмет на част от процесиите доставки, включени в обвинението. По тези доставки комисионното възнаграждение за фирмата-доставчик „Риск Инженеринг“ е надвишило доставната цена, платена преди това от същата фирма-доставчик на фирмата – производител между 8 % и 12.46 %. Тези проценти били под половината от заложения в обвинението праг от 25 %, с който евентуално се е увеличила пазарната стойност по всяка една от процесните 152 доставки, след внасянето им в страната.
Неизгодността на одобрените от подсъдимия Д. оферти, с извършените по тях плащания, според прокурора се доказва и от факта, че в проформа-фактурите, стоките били привидно фрагментирани, с посочване на еднаква цена на отделните съставни части на изделието, независимо от второстепенната им функция - болтове, втулки или уплътнения, в сравнение със съществена част от арматурата, помпата или от самия компресор, като ротори, статори или охлаждаща линия на електрически двигатели. Като пример сочи доставките по т.48 и 49 от ДКССФТЕ, с предмет - помпи, на които по издадените от „Шибър“ЕООД проформа-фактури, капака за ел.двигателя на помпата или на болт и гайка за присъединяване, били по-скъпи или на цени, еднакви, с цените на роторните и статорните намотки за самия двигател. При доставката пък на клапа Ди 700/25 с ел. задвижване – т.61 от експертизата,отделните елементи на иначе неделимата стока били платени два пъти – при фактурирането и при доставката.
Прокурорът твърди, че макар и по косвен път, обвинителната теза е несъмнено доказана – платените 152 доставки не са останали само в рамките на неизгодна за получателя търговска сделка, а са покрили от субективна страна признаците на квалифицирано длъжностно присвояване по смисъла на чл.203, ал.1, вр. чл.201 от НК, реализирано от двамата подсъдими съответно като извършител и помагач при условията на общност на умисъла. Според прокурорската теза, извън познанството на двамата подсъдими, преди и по време на инкриминирания период, по делото са налице достатъчно доказателства установяващи прякият им умисъл в действията им, по присвояване на парични суми, собственост на „Топлофикация - С.“ - ЕАД, формирани като разлика между платената крайна цена за всяка една доставка от получателя и действителната/реалната/ й средна пазарна стойност. В подкрепа на тезата си, прокурорът сочи, че процесните сделки са били изпълнени в условията на неконкурентна, непублична и непрозрачна среда - при драстично заобикаляне и нарушаване на разпоредбите на действалите последователно по това време два Закона за обществените поръчки. Подсъдимите Д. и А. /С./, съзнавали, че при производствена необходимост, „Топлофикация - София“ЕАД като публично предприятие е следвало да организира обществени поръчки за доставки на посочените в обвинителния акт стоки, доколкото от една страна тези доставки не били част от изпълнението на проекта за рехабилитация, съфинансиран със средства на СБ, ЕБВР, МФ„К“ и ЕС, а от друга - общата им стойност за всяка една календарна година от инкриминирания период 2003г. – 2006 г. надхвърлял значително минималните прагове, установени в закона /ЗОП/, над които е следвало да се проведе процедура за избор на изпълнител. И двамата подсъдими, като управляващи предприятия, били наясно с основанията и предпоставките за прилагане на разпоредбите на ЗОП или на Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете /НВМОП/, определени в чл.7, ал.1 от ЗОП /отм./. Прокурорът сочи, че в качеството си на изпълнителен директор на „Топлофикация - София“ЕАД подсъдимият Д., с цел незаобикалянето на ЗОП е следвало да анализира и обобщи всички доклади на подчинените му директори на топлорайони, давани в края на календарната година и исканото от тях оборудване за следващата година да бъде обезпечено в една обща доставка, която да бъде предмет на една единна процедура за възлагане на обществена поръчка. Вместо това, подсъдимият Д., наредил отделно плащане на всеки един детайл от тръбопроводната арматура, респ. на всяка една помпа или на всеки един компресор, директно към конкретен доставчик. Разрешил плащане по проформа-фактури от доставчици, чрез фрагментирането на доставката на отделни компоненти, въпреки, знанието му, че всяка една стока е щяла да бъде изпратена от производителя към доставчика в цялост и, че подобно фрагментиране ще увеличи крайната доставна цена на продукта.
През инкриминирания период, освен „Шибър“-ЕООД (наименова „Прострийм Груп“ЕООД, считано от месец юли 2005г.), налични били и други български фирми - производители или официални вносители на цялата гама от топлопроводна арматура, които при проведена процедура по ЗОП, като конкурентни на „Шибър“-ЕООД, биха способствали за намаляване на доставните цени. Тези конкурентни фирми, според прокурора е можело да бъдат открити от подсъдимия Д., чрез запитване до други топлофикационни и/или до други енергийни дружества в страната, или чрез справка в интернет-мрежата. Макар и към месец януари 2003г., „Шибър“-ЕООД да не е имало конкуренция в дистрибутирането на продукти от производители като „Адамс Арматурен“, „KSB“, „Фриц Холтер - Холтер Арматурен“ и „Хора Холтер Регеларматурен“, „VEXVE“, „Армак“ и други (каквото обстоятелство не е налице, доколкото „Шибър“ЕООД е било официален представител само на „Адамс Арматурен“ООД, но не и на останалите фирми-производители), то действалите към инкриминирания период разпоредби на ЗОП са давали възможност в процедурите по възлагане на обществени поръчки да бъде поканена за участие всяка една чуждестранна компания — производител, включително и от посочените по-горе. Прокурорът застъпва тезата, че действалите по това време ЗОП, НВОП под праговете, определени в чл.7, ал.1 от ЗОП, както и НВМОП, в разпоредбите си на чл.19, ал.1, т.1 и чл.13, ал.1, т.1, допускали участие в процедури на пряко договаряне и на изпращане/получаване на оферти за участие и от чуждестранни юридически лица, от което следвало, че подсъдимият Д. е можел да отправи директни запитвания за доставки до всички чуждестранни компании-производители на арматура, помпи или на компресори, избягвайки посредничество на български фирми.
Подсъдимият Д. щял да предотврати драстичното надвишаване на доставните цени по всяка една от инкриминираните доставки, при положение, че „Топлофикация София“ ЕАД е получавало идентични по вид, качество и характеристики стоки от избраната чрез международен търг фирма-изпълнител „Адамс Арматурен“.
Всички процесни доставки, доколкото не са били реализирани в условията на необходимост от предоляване на спешни /аварийни/ ситуации в отделните столични топлофикационни райони, е следвало, според прокурора, да бъдат заложени и реализирани като част от изпълнението на проект „Рехабилитация на топлофикационната система на [населено място]“, съфинансиран от СБ, ЕБВР, МФК и ЕС, започнал да се изпълнява от 2003-та година, с цел - цялостна подмяна на старата тръбопроводната мрежа на „Топлофикация С.“ - ЕАД с нова и по-енергийно ефективна, както и изграждане на нови абонатни станции в жилищни и обществени сгради, училища и детски градини, разположени на територията на Столична община. В случай на описаните от прокурора действия, „Топлофикация - София“ ЕАД, според него, със сигурност би спестило плащането на парични средства, надвишаващи сумите, посочени в митническите декларации за всяка една от инкриминираните доставки.
Множество от процесните доставки, изобщо не били производствено необходими, към момента на офертите и извършване на плащанията от получателя, доколкото стоките били заприходени в склада на съответния топлофикационен район през 2004 г. или през 2005 г., но са били реално използвани не през следваща календарна година – 2005 г. или 2006 г., а много по- късно - през 2007-ма, 2008-ма, 2009-та и през 2012-та години. Такива били доставките по т.т. 20, 31, 41, 49, 87, 99, 104, 109, 111, 134, 135, 138 и 140 от обвинението, а доставката по т. 62 изобщо не била употребена, към момента на изготвянето на допълнителната 5-на КССФТЕ. За включените в обвинението под № 114 до № 120, не били установени доказателства, че са постъпвали реално /физически/ в склад на топлофикационното дружество.
Подсъдимите Д. и А. /С./, като ръководни длъжностни лица на търговски предприятия, били наясно с приблизителните ценови пазарни параметри, при които всяка една от 152-те доставки на стоки, ще стигне до българската митница. С оглед професионалния си, управленски и търговски опит, всеки един от подсъдимите знаел, че в цената на доставките по митническа декларация ще бъдат включени всички разходи за производство, опаковане, транспорт, застраховки и комисионно възнаграждение на посредника за реализирането на доставките от първоначалната дестинация до съответния митнически пункт на страната.
Подсъдимите Д. и А./С./ били знаели, че и седемте фирми-агенти на „Шибър“ ЕООД, били фиктивни посредници при доставките, защото „Хидромантаж“ ЕООД било дъщерно дружество на „Шибър“ЕООД, а шестте фирми-агенти - „Арма трейдинг“ ЕООД, „Мако Трейдинг“ ЕООД, „Брокер Къмпани“ ЕООД, „Т. Къмпани“ /преименувана в „М. България“/ ЕООД, „Одекс“ ЕООД и „Солди МЕМ“ ЕООД, предмета им на дейност бил коренно различен от покупка, дистрибуция или доставка на тръбопроводна арматура за промишлени или битови нужди. Подсъдимият Д. бил знаел, че като изпълнителен директор на „Топлофикация София“ ЕАД, с поставянето на резолюция „Да“ върху описите с приложени към тях проформа- фактури, издадени от шестте фирми, разпорежда плащане към тези дружества, които нямали нито кадрови, нито технически капацитет, нито пък контакти с производители, за да извършат такива доставки. Целта на подсъдимите, според прокурора, била - от една страна да се създаде привидно впечатление за формална състезателност между няколко /поне три/ оферти за доставки на процесното оборудване, а от друга - привидно да се оправдае завишаването на крайната доставна стойност на отделната процесна стока.
Липсата на подпис на подсъдимия Д. върху платежните нареждания, по извършените плащания към „Шибър“-ЕООД, респективно към фирмите му - агенти, за извършените доставки, според прокурора, не изключва отговорността му за длъжностно присвояване, при посредствено извършителство. Доказателство за това били наличните по делото достатъчно на брой свидетелски показания, сочещи, че като изпълнителен директор именно подсъдимият Д. наложил практиката - всички плащания по издадени от доставчиците фактури, с получател „Топлофикация София“ ЕАД, да бъдат предварително съгласувани с него, като еднолично вземал решения, на кого да се плати и по кои доставки плащането да бъде отложено. Прокурорът пояснява, че за всяко предстоящо плащане служители на дирекция „Снабдяване“ изготвяли опис, който съгласували със служителите от счетоводния отдел, след което описът бил предоставян за одобрение от подсъдимия Д., чрез поставяне на резолюция „Да“. Тогава от счетоводния отдел подготвяли текстово /по съдържание/ съответните платежни нареждания, които били подписвани от подсъдимия Д., а в негово отсъствие от неговите заместници - свидетелите Р. или А. и съответно от главния счетоводител на дружеството. С тези множество разпоредителни действия, контролирани от подсъдимия Д. сумарната щета от 4 424 800.82 лева, била в особено големи размери.
Прокурорът определя инкриминираното поведение на двамата подсъдими като особено тежък случай, поради огромната по мащаба си присвоена сума, отнесена както към процесния времеви период, така и към днешни дни, нахдвърляща с повече от 27 665 пъти размера на MP3 за страната през 2006 г., възлизаща на 160 лева), т.е. надвишавала е с 27 525 пъти минималния праг за особено големи размери, установен с ТР № 1, постановено по Т.Д. № 1 / 1998г., на ОСНК на ВКС.
- Предмет на присвояване били парични средства, собственост на публично предприятие, което към процесния времеви период, не било в добро финансово състояние;
- Присвояването било извършено от отговорно длъжностно лице, стоящо най- високо в управленската йерархия на ощетеното юридическо лице;
- Присвояването било извършено в периода, в който ощетеното юридическо лице било кредитирано от международни финансови институции, за да постигне по-добра енергийна ефективност при преноса и доставките за крайните потребители на топлинна енергия, за да бъде по-конкурентно на пазара на потребление на енергийни продукти и услуги в столицата. Освен това, престъплението имало и продължаван характер - включващо в себе си изключително голям брой отделни деяния – 152, които били извършени в условията на задружна престъпна дейност.
Възразявайки срещу мотивите на първоинстанционният съд, представителят на държавното обвинение поддържа, че в случай на прието от съда само допускане на неизгодност на сделките, изброени в обвинителният акт, от страна на подсъдимия Д., то при същите фактически обстоятелства, съдът е следвало да обсъди извършена от него умишлена безстопанственост - престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3 от НК, в редакцията му преди влизане в сила на ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 75 / 2006г.
Прокурорът допуска и възможност, че подсъдимият Д. не е предвиждал неизгодността на сключените процесии сделки, както и, че не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат за управляваното от него дружество. В този случай, счита, че подсъдимият Д. е следвало да бъде осъден за извършена непредпазлива безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, тъй като, като изпълнителен директор в инкриминирания период, е следвало, с оглед изложените по-горе съобръжения /управленски опит, неприлагането на процедурите по ЗОП, реална възможност лично да проследи и се запознае с ценовите стойности по паралелните доставки на същите стоки, които са се извършвали по същото време, но във връзка с изпълнение на проекта, съфинансиран от СБ, ЕБВР, МФК и ЕС/, той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че плащанията по всяка една от инкриминираните доставки, драстично била надвишавала средната им пазарна доставна стойност.
В заключение, основавайки се на чл.318, ал.1, вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК, прокурорът предлага отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, осъдителна такава, по отношение и на двамата подсъдими.
Предлага:
1. Подсъдимия В. Д. Д. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, с кумулативно налагане на наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване; „конфискация“ на цялото имущество и „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност“, както и „лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“, свързана с управление на търговско дружество /предприятие/, за срок от 13 /тринадесет/ години.
На основание чл.25, вр.чл.23 от НК, на подсъдимия Д. да бъде наложено едно общо най-тежко наказание измежду наказанието по настоящото наказателно производство и наказанието по НОХД № 1876/2008 г., на СГС – /3 години лишаване от свобода и лишаване от право по чл.37, т.6 от НК, за срок от 3 години/, а именно: едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, за срок от 10 /десет/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, от чието изпълнение да бъде приспаднато времето, през което Д. е бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.2 от НК, към определеното общо най-тежко наказание да се присъедини изцяло и наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 за срок от 13 /тринадесет/ години, както и да се присъедини изцяло и наказанието конфискация на цялото имущество на Д.;
2. Подсъдимита М. Л. А. /С./ да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, с кумулативно, и при условията на чл.58, б.„б“ от НК, налагане на наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване; „конфискация“ на част от имуществото и „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност“, както и „лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“, свързана с управление на търговско дружество /предприятие/, за срок от 8 /осем/ години.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че подсъдимият В. Д. Д. само е допускал неизгодността на процесните сделки, по които „Топлофикация - С.“ - ЕАД се е явявала получател /купувач/, то прокурорът предлага Д. да бъде признат за виновен, при същите фактически обстоятелства, в извършване на престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3 от НК /в редакцията му преди влизане в сила на ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 75 / 2006г./ - умишлена безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, с налагане на наказания „лишаване от свобода“, за срок между 3 и 5 години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и „лишаване от права“ по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК за срок между 6 и 8 години, които наказания, по правилата на чл.23 - чл.25 от НК, да бъдат групирани с наказанията, наложени му по НОХД № 1876/2008 г., по описа на СГС.
Като втора алтернатива, в случай, че съдът приеме, че подсъдимият В. Д. Д. не е предвиждал неизгодността на сключените процесни сделки, както и, че не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат за управляваното от него дружество, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, то прокурорът предлага Д. да бъде признат за виновен, в извършване на престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.1 от НК /в редакцията му преди влизане в сила на ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 75 / 2006 г., като по-благоприятен закон/ - непредпазлива безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, с налагане на наказания „лишаване от свобода“, за срок между 1 и 3 години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и „лишаване от права“ по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК за срок между 4 и 6 години, които наказания, по правилата на чл.23 - чл.25 от НК, да бъдат групирани с наказанията, наложени му по НОХД № 1876/2008 г., по описа на СГС.
В представените по реда на чл.320, ал.4 от НПК, допълнителни писмени изложения към протеста, след запознаване с мотивите на първоинстанционната присъда, представителят на СГП твърди наличието на достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимите В. Д., като извършител и М. С. /А./ - помагач, в използването на сключваните 152 икономически неизгодни за „Топлофикация - С.“ - ЕАД сделки, с цел присвояване на парични суми, собственост на дружеството-получател, като вредоностният резултат се е формирал от разликата между реално платената цена от получателя и действителната средна пазарна стойност на всяка една от доставките. Прокурорът възразява срещу правния извод на първоинстанционният съд, че било неудачно позоваването от прокуратурата на Постановление № 7 от 23.12.1976 г., на Пленума на ВС на РБ, по н.д. № 10 / 76 г. /когато длъжностно лице цели да присвои повереното му за пазене и управление чуждо имущество и използва сключването на неизгодна сделка като основание за плащане или предаване на имущество, деянието/ята/ му следва да се квалифицира/т/ като длъжностно присвояване, а не като престъпление по чл.220 от HK/, защото се касаело за нови фактически положения, които не били предявени на подсъдимите лица, респективно последните не се били защитавали срещу такива факти. Зададената в обстоятелствената част на обвинителният акт фактическа рамка, според прокурора, съдържала описание на всички принципно релевантни към елементите на състава по чл.20 от НК данни за процесните 152 сделки, в това число данни за: време на сключване, договорена стойност, платена цена, начин и място на плащане, доставчик и получател по сделката, средна пазарна стойност, размер на договорена комисионна, размер на причинена имуществена вреда на предприятието-ощетено юридическо лице, както и данни за субективното отношение на подсъдимите към условията за сключване и към резултата от изпълнението по всяка сделка. Несубсумирането от държавното обвинение в заключителната част на ОА на поведението на подсъдимите, във връзка с квалифициращото-обстоятелство по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.220, ал.1 от НК, не само че не било ограничено правото им на защита, но и не се изисквала последваща процесуална активност на прокурора по реда на чл.287, ал.1 от НПК, с цел обезпечаване формалното основание на решаващият орган да обсъди деянията, съгласно указаното в т.6 на ППВС. Това, според прокурора, е така защото повдигнатото обвинение било за квалифицирано длъжностно присвояване по чл.203, ал.1 от НК, което, като по-тежко наказуемо, поглъща в себе си всички по-леко наказуеми хипотези, установени в чл.202, ал.1 и ал.2 от НК. Съдът, след като приел недоказаност на обвинението за извършено престъпление по чл.203 от НК, е бил длъжен да обсъди поведението на подсъдимия Д. в контекста на извършена от него умишлена или непредпазлива безстопанственост и затова не било необходимо изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК от държавното обвинение, доколкото от една страна, обвинителния акт били изложени факти за множество на брой неизпълнени от Д. нормативни задължения и правомощия по ЗОП /отменени/, по НВОП /отм./, по НВМОП/отм./, по ТЗ, по Устава и по Правилника за устройството и дейността на „Топлофикация - С.“ - ЕАД, както и по длъжностна характеристика, които поотделно и в своята съвкупност били покрили по съдържание елемента от изпълнителното деяние на чл.219, ал.1 от НК - „неполагането на достатъчно грижи за ръководене, управление и стопанисване на поверено имущество“ и стоят в каузална връзка с причинения вредоносен резултат - значителна имуществена щета за предприятието „Топлофикация - С.“ - ЕАД. От друга страна престъпленията по чл.219, ал.1 - ал.4 от НК, били по-леко наказуеми от престъплението по чл.203, ал.1 от НК, за което било повдигнато обвинение с обвинителният акт.
Възражения срещу протеста не са депозирани.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста. Поддържа тезата за достатъчност в своята съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, отнасящи се до авторството и съучастието на двамата подсъдими, в престъпленията, за които са привлемени към наказателна отговорност. Прокурорът от САП изцяло споделя изложената в протеста аргументация. Моли за отмяна на първоинстанционната, оправдателна по отношение на подсъдимите Д. и А. присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият В. Д. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимата М. А. да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК.
Прокурорът от САП поддържа и изложените в протеста алтернативни искания, а именно за признаването на подсъдимия Д. за виновен при същите фактически обстоятелства, в извършване на умишлена безстопанственост в особено големи размени, представляващи особено тежък случай, квалифицирана като престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3 от НК или за признаването на подсъдимия Д. за виновен в извършване на непредпазлива безстопанственост в особено големи размери, представляващо особен тежък случай, квалифицирано като престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.1 от НК.
Служебният защитник на подсъдимия В. Д., пледира за потвърждаване на оправдателната по отношение на подсъдимия В. Д. присъда, като правилна и законосъобразна. Признаването на Д. за невиновен в извършеното престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201 от НК, било в резултат на правилен и пълен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и личните обяснения на подсъдимия. Защитникът изразява съгласие с извода на първоинстанционният съд, за липсата на каквито и да било доказателства, обосноваващи извод, че между подсъдимите Д. и А. са съществували отношения, надхвърлящи професионалните и обуславящи престъпния общ умисъл и на двамата. Изборът на „Шибър“ ЕООД за доставчик на арматура бил в резултат на проведени търгове по правилата на международните финансови институции, в които била избрана именно фирма „Адамс Арматурен“, чийто единствен представител за България е фирма „Шибър“ЕООД.
По делото било и безусловно установено, че „Топлофикация - София“АД, като изпитващо постоянен дефицит на части за ремонтни дейности, с цел нормалната дейност на дружеството, налагало периодичност на доставките, поради което и не било налице презапасяване. Безспорно било установено, че избраният от банките производител е доставял оборудването на „Топлофикация - София“АД, което било с най - високо качество. Тези факти обосновавали изводи за наличието на пряка техническа, технологична и договорна обвързаност между „Топлофикация - София“АД с избора на доставчик на арматура и оборудване, както и че доставеното оборудване на „Топлофикация -София“ АД, по силата на откритите процедури, била на стойност не по-малко от 77 % от стойността на цялото съвместно финансиране. По безспорен начин била установена и създадената организация, доставките извън проекта за рехабилитация да бъдат в съответствие с доставките по същия проект, по качество и съвместимост, с оглед нормалната експлоатация и ремонт на топлофикационната мрежа.
Защитникът твърди и, че по делото липсват доказателства, подкрепящи твърдението на обвинението, за договорка мужду подсъдимите Д. и А., „Шибър“ЕООД да извърши повече доставки на оборудване за „Топлофикация - София“АД, включително чрез разделяне на изделието по части, за да се избегне приложението на ЗОП.
Защитникът споделя извода на първоинстанционният съд, че обвинителната теза, касаеща инкриминираните доставки на арматура, на цени по-високи от средната пазарна цена на същите, била лишена от съдържание.
Липсвали и данни за наличието на друга възможност за „Топлофикация - София“АД, да закупи арматура на по-ниска цена или друга, сравнима с друг производител или доставчик на конкурентна цена на арматура с качеството и техническите характеристики, необходими за „Топлофикация - София“АД. Твърдейки процентната разлика между платеното от „Топлофикация - София“АД и действителната пазарна стойност на доставките, формирана на въведените стоки, прокуратурата целяла да обоснове тезата за присвояване на инкриминираната сума, без обаче да отчита установеното от експертите, че разлика между продажната цена на изделията по фактури на доставчика и доставената стойност на същите при топлофикационното дружество, представлява, така наречената търговска надценка, а не печалба, от която продавачът-доставчик формира своите текущи разходи, съответно и калкулира печалба от тях.
Установеното, че от „Топлофикация - София“АД са излезли посочените парични средства и платени на „Шибър“ ЕООД или на негови агенти, срещу които управляваното по това време от Д. дружество е получило арматурата, заприходена в активите на същото и поетапното й влагане в топлофикационната мрежа, не би могло да обоснове извод, че Д. е извършил разпоредителни действия с имущество на управляваното от него дружество, като свое собствено, целейки да облагодетелства себе си или друг правен субект, за което му е повдигнато обвинението за престъпление по чл.203, ал.1 вр. с чл.201 от НК.
В заключение служебният защитник моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, с която подсъдимият Д. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В личната си защита, подсъдимият В. Д., поддържа изложеното от защитника си. Счита, че обвинението почива на три основни тези, като нито една от тях не отговаря на събраните по делото доказателства, и респективно на обективната истина.
Първо, по отношение на т. нар. щета, която била изчислена, като разлика между фактурираните части и митническите декларации, подсъдимият Д., сочи като противоречаща на обективната истина, а освен това невярна. В тази връзка цитира особеното мнение на съдията от ВКС С. М., „В никакъв случай щетата не може да бъде разликата между фактурната стойност и митническата декларация, тъй като не може да се очаква, че фирма, която внася за 100 единици ще продава за 100 единици!“.
Втората теза на прокуратурата, касаела сключените 143 договора, описани в табличен вид в експертизата. Твърденията на подсъдимия са, че такива договори по делото няма, защото при поискването им, както от първоинстанционният съд, така и от защитата, се оказало, че вещите лица, изготвили експертизата, не са ги виждали, а са ги прочели в постановлението на прокуратурата за експертизата и те са ги описали. Независимо, че тези договори не били налични и не можело да се установи от кого са подписани, дали са влезли в сила и т.н., то по твърдение на прокуратурата, те съществували, като едната от трите й основни тези.
Трето, както в обвинителният акт, така и в постановлението за назначаване на допълнителната експертиза, прокуратурата неправилно използвала понятието средна пазарна цена. В тази връзка подсъдимият Д. излага съображения, че в практиката и в икономическата наука, понятие „средна пазарна цена“ няма, а има понятия „средна цена“ и „пазарна цена“. Под средна цена, според подсъдимия, следвало да се разбира напр. „трябва да вземете поне марка „Сони“, „Самсунг“, за да кажете, че това е средната цена. Средна цена на телевизор „Сони“ на 40 инчов телевизор, няма как да кажете, че има средна цена“. Пазарната цена, както обяснил професор Т., била цената, която два субекта сключват към дадения момент определена сделка. Но комбинация между двете била невъзможна. Като пример сочи: „Когато на 04.01, беше убит генерал С., петрола на международните пазари стигна 72 $ за барел. На бензиностанциите в България, един литър бензин беше стигнал цена 2.15 лв. По време на пандемията сорта „брент“ падна до 18-20 $, а американския суров петрол имаше отрицателна стойност, защото нямаше къде да го съхраняват. В момента 1 литър бензин на бензиностанцията на „Л.“ струва 1.66 лева. Ако използваме този термин „средна пазарна цена“, то тогава се получава, 2.15 лева, пикова цена януари месец и към момента 1.66 лева, прави 3.81 лева средна цена „пазарна“, защото няма такова нещо. 380 : 2, за да се получи средна цена, става 1.90 лева, и се получава, че всеки които е купувал бензин на цена над 1.90 лева, което беше до 13 март - 15 март 2020 г., спокойно може да бъде подсъдим по този начин, защото е нанесъл щета на фирмата си, защото има служебни коли и се ползват горива. По същия начин няма, как да има средна пазарна цена за конкретната арматура и за каквото и да било, за жито, за метали и всичко което има пазарна стойност и съответно се ориентира към съответните стокови борси по света“. Като извод от изложеното, подсъдимият твърди, липса на каквито и да било доказателства за повдигнатото му обвинение по чл.203 от НК.
Подсъдимият Д. изразява съмнение относно компетентността на техническия експерт М. С., защото имал придобита специалност ВиК в инженерно-строителен институт /ИСИ/, който изготвил икономическа експертиза, но изразил мнение и по технически въпроси. Некомпетентността на експерта С., според подсъдимия, се изразявала в това, че „топлотехника се учи в МЕИ и хората които завършват топлотехника и работят в енергетиката са в Министерство на енергетиката, а хората които учат ВиК, завършват ИСИ или ВИАС и работят към Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Този експерт сравни оборудване за студена вода с арматура и оборудване за енергийни котли и енергийна система“.
Повдигнатото му обвинението по чл.219 от НК – безстопанственост, подсъдимият счита освен за недоказано и за абсолютно несъстоятелно, защото „няма как нещо да е похабено и разпиляно и същевременно да е присвоено. Няма как да направя и двете едновременно“. В тази връзка излага съображения, че противно на твърденията на прокуратурата, че не бил положил достатъчно грижи за управление на повереното му имущество, съгласно чл.14, т.3 от Правилника за устройството на „Топлофикация - София“АД, каквито задължения имал, точно на основание чл.14, т.3 от този Правилник, подсъдимият бил издал две заповеди, всяка по 19 страници. Първата била издадена през 2002 г., с обнародването на Закона за обществените поръчки, а втората - през 2004 г., в която написал подробни указания за стриктното спазване на ЗОП. Втората заповед била връчена, срещу подпис на всички длъжностни лица, имащи отношение към доставките.
По отношение на искането за осъждането му по чл.220 от НК - неизгодна сделка, подсъдимият Д. твърди, че такова обвинение не му е предявявано. От страна на прокуратурата не били представени доказателства за това обвинение, поради което е затруднен да го коментира.
Защитникът на подсъдимата М. А. оспорва протеста. На първо място сочи, че по отношение на подсъдимия Д., твърдението на прокуратурата било за осъществени от него неизгодни сделки, затова, че всяка една от доставките била надвишила значително митническата й стойност. В опровержение на това твърдение адв.Д. излага съображения, че няма търговец, който да продава на доставна цена, тъй като това би обезсмислило търговията, като идея - да купиш и да продадеш с цел печалба. Възразява срещу твърдението на прокуратурата, че стоката увеличила цената си, /цитира/ „само в рамките на направлението, дестинацията е от митническата граница на страната ни до склада на съответния столичен топлофикационен район. По тази пътечка се е увеличила цената.“. Възразява и срещу твърдението на обвинението, че било недопустимо и разумно от стопанска гледна точка, цената да се е увеличила с повече от 25 %, като излага съображения, че не е от компетенциите на прокуратурата да обсъжда въпроса за търговската надценка, след като тя не е нормативно установена, поради което и въпросът за разумността или не на надценката, не била в компетенциите на прокуратурата.
Недоумение, според защитника, будело и обстоятелството, че прокурорът първо твърдял липса на писмено доказателство, отразяващо извършен транспорт за сметка на „Шибър“ ЕООД или за сметка на някое дружество - негов агент, а след това твърдението му, че липсват и доказателства за платен транспорт от „Топлофикация - София“АД. Тази неяснота поставяла защитата в затруднение да разбере какво точно иска да каже прокурора /че стоките сами са се преместили от границата до склада/, а и не се разбира, какво отношение има този въпрос към евентуална неизгодност на сделките. В тази връзка, касателно отношенията между „Шибър“ЕООД и „Адамс Арматурен“, защитникът се солидаризира с изложеното от първоинстанционният съд /макар и да сочи, че този въпрос е неотносим към съставомерността на деянието/, че когато получавал информация, че изделието е произведено и подготвено за транспортиране, фирмата получавала опаковъчен лист и остатъчна фактура за окончателно плащане, след което организирала транспорта, който заплащала на спедиторската или на транспортната фирма, застраховала стоката, обмитявала със съответните митнически такси, заплаща се ДДС и я транспортирала до собствен склад до предаването й на купувача, когато се подписвал приемателно - предавателен протокол.
Защитникът възразява и срещу твърдението на прокурора, че дори да се приеме хипотетично, че транспорта е бил организиран от „Шибър“ ЕООД или от нейните агенти, това не можело да оскъпи сделката с повече от 25 %. Този довод отново противоречал на търговския принцип, че продавачът – в случая подсъдимата М. А., трябва да продава без печалба и която, според обвинението, следвало да продава на доставната цена, увеличена с транспортните разходи. Това обезмисляло търговията, като човешка дейност - да се продава стоката на цената, на която е купена, след като бъде платено за транспорта й, е чиста лудост, защото няма търговия без печалба, а надценката не била нормирана от закона.
Защитникът е категорична, че подсъдимата М. А. не може да отговаря за неизгодна сделка, защото не е длъжностно лице в „Топлофикация - София“АД, а търговец, с който това дружество е сключило сделка.
Изразява и недоумение от предложените в протеста три алтернативи за признаване на подсъдимия В. Д. за виновен и осъждането му – за сключване на неизгодна сделка, за длъжностно присвояване, за умишлена безстопанственост и за безстопанственост извършена по непредпазливост. В тази връзка сочи, че прокурорът е орган за законност, който бил длъжен да знае, какво обвинение поддържа, т.е. това обвинение, което е доказано по несъмнен начин от фактическа и правна страна, защото обвинението е съвкупност от факти и права. Недопустимо било прокурорът, като държавен обвинител да не знае, на каква правна квалификация съответстват установените факти и доказателства и да пледира алтернативно. Правото на алтернативно пледиране било предоставено на защитата, с цел изтъкване пред съда и на най-незначителната теза, в полза на подсъдимия. Не може, според защитника, по несъмнен начин да са доказани едни и същи факти и те да сочат на четири различни правни квалификации. Целта на изложеното от прокурора в протеста, според защитника, е В. Д. да бъде осъден на всяка цена, за каквото и да било.
По отношение на подзащитната й М. А., адв.Д., заявява, че тя не е длъжностно лице и няма нищо общо с „Топлофикация - София“АД и намира изложеното от прокурора „евентуално съучастие в присвояване“ за несъстоятелно, а от тук и искането на прокурора – в случай, че подсъдимият В. Д. бъде признат за виновен по чл.203 от НК, М. А. да бъде осъдена като помагач, защото присвояването било несъмнено доказано, макар и „по косвен път“.
В частта на протеста, касаеща искането за осъждане на подсъдимите В. Д. и М. А. като съучастници, мотивирано от прокурора с факта на познанството им преди и по време на инкриминирания период, защитникът изтъква, че при сключване на сделка, съконтрахентите във всички случай се познават, но от този факт не може да се правят изводи за задружна престъпна дейност, която изисква общност на умисъла. Защитникът сочи още, че изложеното в протеста, касателно необходимостта от провеждане в „Топлофикация - София“ АД на обществени поръчки, при производствена необходимост, изобщо не касаят подсъдимата А., защото организирането на обществени поръчки по никакъв начин не е зависело от нея, защото тя, като продавач, продава стоката си, независимо дали са обявени обществени поръчки или не. Обявяването на обществена поръчка било в компетенциите единствено на „Топлофикация - София“АД и М. А. по никакъв начин не можела да съдейства или да попречи за организирането на такава поръчка.
Според защитника, твърдението на държавното обвинение, че подсъдимите Д. и А. са знаели, че фирмите агенти на „Шибър“ЕООД, се използват фиктивно при доставките, било напълно опровергано от доказателствата. Освен това, стремежът на подсъдимата да гарантира вземанията си, бил напълно нормален, ако възложителят по една или друга причина откаже да плати, още повече, че в случая се касаело за доставки в значително количество и на висока стойност. Подзащитната й А. била на ясно с недоброто финансовото положение на „Топлофикация - София“АД, но в крайна сметка това обстоятелство нямало нищо общо с обвинението, след като комисионната на агентските договори била за нейна сметка. Забавянето в плащанията от страна на „Топлофикация- София“ АД, били доказани, както от обясненията на подсъдимата, така и от свидетелските показания и от самите агентски договори. Тези договори били сключени, за да бъдат агентските фирми гаранти по финансовите задължения на топлофикационното дружество към „Шибър“ ЕООД. Предвидените в агентските договори комисиони не са оскъпявали доставките тъй като изделие доставено от „Шибър“ ЕООД и от агентска фирма били фактурирани на една и съща цена. Това означавало, че М. А. намалявала печалбата си с размера на комисионната и потвърждавало обясненията й, че тези договори са сключени, за да гарантират евентуално неизпълнение от страна на заявителя. Това също било без особено значение, защото подсъдимата, като търговец, работила в свой интерес. Конкурирала се е в свободния пазар с други търговци. Доставяла стоката си и формирала цена, при продаването й, в случай на приемане на цената от страна на купувача. Изложеното обаче, било без значение за отговорността на подсъдимата, дали длъжностните лица от „Топлофикация - София“АД били спазили закона за обществените поръчки, защото това задължение не било на А.. Отделен бил въпроса, че по делото били представени заповеди подписани от В. Д. за спазване на закона за обществените поръчки.
Във връзка с твърдението на държавното обвинение, за съучастието на подсъдимата А. в престъплението по чл.203, ал.1, вр. чл.201 от НК, като помагач, защитникът изтъква, че важен принцип в правото при присвоителните престъпления е, че недлъжностно лице може да бъде субект на длъжностно присвояване само ако се сговори с длъжностното лице да действат в съучастие и осъществят заедно това престъпление. Съществуването на сговор между двамата подсъдими, не бил доказан по никакъв начин. Законът и правната наука не познават присвояване, извършено със сключване на изгодна сделка. Няма такава правна фигура, а обратното твърдение било просто абсурдно.
Защитникът цитира и част от отменителното решение на Софийски апелативен съд от 29.10.2013 г., въз основа на което делото е било върнато на прокурора за допуснати съществени процесуални нарушения, според което „По същественото в случая е, че в обвинителния акт на няколко места се сочи, че „Топлофикация - София“ АД е закупувала изделията на по-високи цени, над реалните и т.н., без да се сочи, коя е реалната цена на която дружеството е можело да закупи същите изделия със същите качества от други фирми. Твърденията, изложени в обвинителния акт, за това, че подсъдимите са знаели, че същите стоки са можели да се намерят на много по - ниски цени и че това не са реалните, по никакъв начин не е подкрепено с отбелязването на конкретни факти. Без посочването на това изключително съществено обстоятелство, коя според обвинението е реалната стойност на инкриминираните изделия, подсъдимите не биха могли да се защитят адекватно и ефикасно“. Поставеният от САС, с цитираното решение, въпрос за реалната стойност на доставените стоки, не бил решен и с процесният обвинителен акт, защото според защитника, този въпрос бил нерешим, а обвинението било измислено. Поради факта, че няма нормативно определени цени при свободен пазар, не можело да се разбере, какво означава изложеното в обвинителния акт понятие „по високи от средната пазарна цена“. В обвинителният акт не било посочено колко е тя, за всяко изделие и защо М. А. трябва да продава на средна или под средната цена, при положение, че тя, бидейки търговец, продава на цената, на която купувачът се е съгласил да купи. При положение, че не е задължена да продава на определена цена, А. не може да бъде обвинявана в това, че е продала по-скъпо. И отново възниквал въпроса, по-скъпо от кое? При пазарната икономика искането търговецът да продава на загуба или без печалба е нелогично. Размерът на печалбата се решавал при договарянето. Все в тази насока защитникът развива тезата, че търговските субекти нямат пределни цени на печалба или надценка, регламентирани по нормативен път. Всяка цена била пазарно ориентирана, поради което и не можела да бъде константна величина, поради влиянието й от различни обстоятелства. Чрез определената от продавача търговска надценка, последният покрива направените текущи разходи, мита, доставно – складови и транспортни разходи, гаранционно обслужване, опаковка и доставка, монтаж и технически консултации, ДДС, обучение на служители и т.н., а след това калкулира печалба. Защитникът цитира чл.2 от договора за търговско представителство, според който, „Шибър“ ЕООД, в качеството си на представител на „Адамс Арматурен“ за България, сключва сделки от свое име, във връзка с продуктите и услугите, предмет на същия договор от името на „Адамс Арматурен“, а съгласно чл.4 от Договора, това представителство е изключително. Стандартният гаранционен срок е 12 месеца от датата на монтажа или 18 месеца от датата на доставката, като дистрибуторът поема разходите за гаранционен ремонт, извършен след посочените срокове. Наред с това, изключителното представителство, обвързвало М. А. с редица разходи - задължението да има високо квалифициран и обучен персонал, като немската фирма обучавала инженерите и техниците на „Шибър“ ЕООД, а разноските за обучението били поемани от „Шибър“ ЕООД и за това по делото били приложени доказателства. Свидетелските показания установявали, че доставените от „Шибър“ ЕООД компоненти и агрегати, се отличавали с високо качество. Дружество „Адамс Арматурен“ била световно известна фирма, която спечелила търгове по правилата на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие и е избрана за доставчик. В този смисъл фирмата „Адамс Арматурен“ не е била нов доставчик за „Топлофикация - София“АД. При положение, че нейни части вече били вложени в топлофикационната мрежа, е било технически неоправдано и неизгодно да се използват части с други по-лоши технически характеристики от тези които притежават компонентите, вложени в топлопреносната мрежа, според свидетелските показания и според заключението на вещото лице Т.. Отделно от това „Шибър“ ЕООД/„Прострийм груп“ ЕООД било и представител на производителя. Така на практика М. А. била обвинена в това, че изпълнила задълженията си по договорите.
Според защитника, протестът страда от първичен съществен недостатък. В него не било посочено какви са пороците на първоинстанционната присъда, налагащи коригирането й, а единствено съдържал искане за осъждане на подсъдимите. Всички доводи изтъкнати в протеста били обстойно обсъдени от първоинстанционния съд в едни прецизни и всеобхватни мотиви. Съдът е обсъдил обстоятелството, че „не са събрани, каквито и да било доказателства, от които да се изведе, че между подсъдимите Д. и А. са съществували отношения надхвърлящи професионалните, които да обуславят престъпен общ умисъл“. Такива доказателства не били посочени и в протеста. Защитникът се съгласява и с изложеното от първоинстанционният съд, че в страната няма производители на такива части, което е наложило внасянето им от чужбина. Освен това, съдът изрично е приел, че със свои заповеди /изцяло игнорирани в протеста/, подсъдимият В. Д. разпоредил, в качеството си на изпълнителен директор, при доставките на стоки да се спазват общите и специални правила на ЗОП и Правилника за приложението му, като е предвидено изключение по силата, на което да не се прилага чл.6 от ЗОП - при наличие на международни споразумения, по които доставките се възлагат по определена от тях процедура или възлагането е по специална процедура на дадена международна организация. Съдът обстойно обсъдил довода на прокуратурата за така нареченото „фиктивно представителство“ в мотивите си, като отхвърлил този довод на основата на събраните доказателства. Независимо от това, в протеста отново се твърдяло фиктивно представителство без да се оспорват мотивите на съда. Съдът обстойно бил обсъдил и алтернативните искания на държавното обвинение, за осъждането на В. Д. по чл.220 и по чл.219 от НК, който обаче не касаел подсъдимата А.. В обобщение протестът, според защитника, бил написан така, сякаш няма присъда, тъй като не се сочели някакви конкретни нейни недостатъци, а се повтаряли всички искания, направени пред първоинстанционния съд. Това обстоятелство, според защитника, не било основание за отмяна на присъдата, поради това, че не били удовлетворени исканията на прокурора. Искайки отмяна на присъдата, прокурорът е следвало да посочи нейните пороци. Макар прокурорът да твърдял, че присъдата е необоснована, то не конкретизирал, кои факти не съответстват на направените от съда изводи. Твърдението за неправилност на присъдата, включвало бланкетно всички отменителни основания, които липсвали в основанието на протеста. Прокурорът твърдял и неправилно приложение на закона, като се давали четири алтернативи за правилно приложение на материалния закон или иначе казано „Съдът неправилно приложил закона, а Вие имате четири алтернативи да го приложите правилно“. Защитникът поставя въпроса кой е правилния материален закон тогава? С други думи, касаело се за протест, който от съдържателна гледна точка поначало не може да предизвика отмяна на съдебния акт, защото не сочи пороци на присъдата. Независимо от това, изложените доводи, в подкрепа на искането за осъждане били абсолютно неоснователни.
С оглед изложените съображения, защитникът пледира за неуважаване на протеста на Софийската градска прокуратура.
В предоставеното й право на лична защита, подсъдимата А. заявява, че поддържа казаното от адвокат Д..
В допълнение към изложеното от адв.Д., подсъдимият В. Д., твърди, че всички доставки били извършени на база сключени международни споразумения с Европейската банка за възстановяване и развитие и след това със Световната банка, като двете споразумения, имали силата на закон, поради ратифицирането им от Народното събрание на Република България, били приложени по делото. И в двете споразумения изрично било написано, че всички доставки ще се извършват по правилата на банките. В изпълнение на това, били организирани 36 търга за доставка на арматура и резервни части. Пордъсимият възразява срещу изложеното в обвинителният акт твърдение, че „Шибър“ ЕООД било единствен доставчик. Това дружество било доставчик на 6 % от всички направени през този период доставки. Освен, правилата на банките, които били залегнали в договорите одобрени от Народното събрание, със силата на закон и самия закон за обществените поръчки в редакцията му от 2002 г. - чл.6, ал.1, т.2 и в редакцията му от 2004 г. - чл.16, ал.1, т.3, б.„Д“, допускали изключения от спазването на закона за обществените поръчки, в случай на над 50 % - но чуждестранно участие в даден проект и когато евентуално новите доставки допълнително биха влошили техническото състояние на мрежата. Като пример сочи ТЕЦ – С. / с четири комина и ТЕЦ, с посока летището/, от където тръгва Лозенската магистрала, която свършва на края на улица Козяк - на гърба на бившата „Мототехника“. Според подсъдимия Д., тази топлопреносна магистрала с диаметър 1 200 мл и дължина 22 километра, била реновирана изцяло по този проект. Д. твърди, че „абсолютно невъзможно и недопустимо е, тъй като в „Топлофикация - София“АД имаше звено за въвеждане на проекта, като половината му състав бяха представители на банките да се внесе оборудване, както в случая на „Адамс Арматурен“ или на „KSB“, което е с най-високо качество и след това да направим това което иска прокуратурата, да направим ЗОП и за останалата част от магистралата да сложим друго оборудване. Тук сме сложили, оборудване, което издържа на 8 атмосфери на 98 градуса и да сложим китайска или румънска арматура, която издържа на 60 градуса и на 4 атмосфери. За да ме разберете - имаме един автомобил от 4 цилиндъра и го ремонтирате, като му слагаме 3 свещи „Бош“ и една румънска свещ или китайска. Тогава автомобилът ще върви много трудно, след което ще спре да върви въобще.“.
В заключение, във връзка с „многогодишното говорене за източването на „Топлофикация - София“АД, подсъдимият Д., изтъква, че преди стартирането на проектите до 2002 година, „Топлофикация - София“АД било със 192 милиона загуба. На база направените инвестиции и подобряване на енергийната ефективност, били спестени толкова средства, че точно в инкриминирания период от 2002 г. до края на 2005 г. и началото на 2006 година, е бил единствения период в който дружеството е било на печалба. Към настоящият момент, дефицита на „Топлофикация - София“АД, бил 1 милиард и 300 лева и няма никакви инвестиции.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият В. Д. моли за цялостно потвърждаване на първоинстанционната присъда.
В предоставеното й право на последна дума, подсъдимата М. А. също моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, като провери атакуваната присъда по оплакванията в протеста и служебно изцяло, съгласно чл.314 ал.1 от НПК, намира следното:
Настоящото въззивно производство е трето поред.
С присъда № 243/09 г. по НОХД № 1068/08 г. на СГС, подсъдимите В. Д. Д., Л. А. и М. Л. С. са били признати за виновни в извършване на престъпление чл.203, ал.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, по отношение на Д., като извършител, съответно във вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 от НК, по отношение на А. и С. - помагачи, за което им е било наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок съответно за Д. от 14 години, за А. – 12 години и за М. С. – 10 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
На основание чл.203, ал.2 от НК, съдът е постановил конфискация на цялото имущество на подсъдимия Д. и конфискация на половината от имуществото на подсъдимата А..
На основание чл.37, т.6 от НК, подсъдимите В. Д., Л. А. и М. С. са лишени от правото да заемат материално отговорна длъжност за срок от 3 години.
С тази присъда, подсъдимите В. Д., Л. А. и М. С. са признати за невиновни и оправдани по първоначално повдигнатите им обвинения в престъпление по чл.219, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, както и по обвинението за съучастие с подсъдимите А. и Р. в престъпления по чл.203, ал.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Признати са и за невиновни по отношение квалификацията на деянието във вр. с чл.202, ал.1, т.1 от НК /улесняващо престъпление/.
Със същата присъда са признати за невиновни в извършване на престъпление по чл.203, ал.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и подсъдимите Е. А. и Г. Р., поради което на основание чл.304 от НПК, са оправдани.
С присъда от 15.06.2012 г., по ВНОХД № 230/2010 г., на Софийски апелативен съд, е отменил присъда № 243/09 г. по НОХД № 1068/08 г. на СГС, в частта, с която подсъдимите В. Д., Л. А. и М. С. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, съответно във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, по отношение на Д. и във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, по отношение на А. и С., за което им е било наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок: съответно за Д. от 14 години, за А. – 12 години и за М. С. – 10 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване; в частта, в която е постановена конфискация на цялото имущество на Д. и конфискация на половината от имуществото на подсъдимата А.; в частта, в която на основание чл.37, т.6 от НК, Д., А. и С. са лишени от правото да заемат материалноотговорна длъжност за срок от 3 години; както и в частта относно приложението на чл.59 от НК за подсъдимите А. и С. и изцяло в частта относно възложените на подсъдимите разноски, вместо което са оправдани по повдигнатите им обвинения. Присъдата е потвърдена в останалата й част.
С решение от 29.05.2013 г. по НД №1722/2012 г. на ВКС, присъдата по ВНОХД № 230/2010 г. на САС е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Второто въззивно производство е приключило с решение от 29.10.2013 г. по ВНОХД № 537/13 год. на САС, с което е отменена изцяло първоинстанционната присъда по НОХД № 1068/08 год. на СГС и делото е върнато на прокурора за ново разглеждане с указания за отстраняване на недостатъци на обвинителния акт, изразяващи се в противоречия, неясноти и пропуски.
По внесен обвинителен акт от СГП е образувано НОХД № 693/2014 г. на СГС, 26 -ти състав, който с разпореждане от 07.04.2014 г., потвърдено впоследствие от САС по ВНОХД № 510/14 г., е прекратил съдебното производство и върнал делото на СГП, поради неотстраняване на недостатъците в обвинителния акт.
Впоследствие с разпореждане от 20.05.2015 г. на СГС, НО, 26 състав, съдебното производство по новообразуваното НОХД № 1272/2015 г. също е прекратено и върнато на СГП с указания за отстраняване на констатираните неясноти и пропуски в обвинителния акт, ограничаващи правото на защита на обвиняемите. С определение от 18.08.2015 г. по ВНОХД № 742/15 г. на САС разпореждането е потвърдено.
С определение от 11.05.2016 г. по НЧД № 2118/16 г. на СГС, НО, 17 състав, образувано по молба на обвиняемите С., А. и Д., на основание чл.369, ал.1 от НПК, съдът е върнал на СГП досъдебното производство и е дал възможност в тримесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт; с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание; със споразумение за решаване на делото или да прекрати наказателното производство.
На 30.05.2016 г., със свое постановление, СГП частично е прекратила наказателното производство спрямо обвиняемите Р. и А., което постановление е стабилизирано с оглед влязлото в сила определение на съда по НЧД 3063/16 г. на СГС, НО, 24 състав.
Обвинителният акт е внесен в съда, в указания от последния срок - 10.08.2016 г., което е обосновало прекратяването на производството по НЧД № 2118/16 година.
На основание внесения обвинителен акт срещу В. Д. Д. за извършено престъпление по чл.203, ал.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, срещу Л. М. А. за престъпление по чл.203, ал.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1, от НК и срещу М. Л. С. също за престъпление по чл.203, ал.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от НК е образувано НОХД № 3626/2016 г., по описа на Софийски Градски съд, НО, 26-ти състав.
С разпореждане от 19.01.2017 г. на съдията-докладчик, съдебното производство и по това дело е било прекратено поради несъответствието на обвинителният акт с изискванията на чл.246 от НПК. Съображенията на СГС са били в насока, че макар и в голяма степен да са отстранени недостатъците на обвинението, обвинителната теза да е формулирана в достатъчна степен, с посочване на фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат установени и отграничаване на формата на съучастие на всеки един от обвиняемите, продължава да съществува пропуск в обвинителната теза относно начина на формиране на размера на присвояването, т.к. никъде в обвинителния акт не бил посочен начина на формиране на средната пазарна цена на всяко едно изделие, доставено на „Топлофикация София”ЕАД, предвид обстоятелството, че като предмет на присвояването се сочи разликата между средната пазарна цена и реално изплатената от дружеството за инкриминираните изделия, без обаче да е посочено изрично средната пазарна цена на всяко едно от изделията и съществувало ли е реално такова предлагане на вътрешния пазар, т.е. констатирана е неяснота как се формира инкриминираната сума. Съдията-докладчик е изложил, че дори и да се приеме, че в резултат на математическо действие би станало ясно стойностното измерение на твърдяната от прокурора средна пазарна цена за всяко от изделията, то с особена острота се поставя въпроса на каква база е изведена тази средна пазарна цена, в която насока е отчетена липса на факти и обстоятелства. Изрично е отбелязано отново, че съставомерен елемент от престъпния състав на присвояването по чл.201 от НК, респ. чл.203 от НК е размерът на присвояването и за установяването на този размер са необходими факти и обстоятелства каква именно е средната пазарна цена, на която дружеството е могло да закупи това оборудване и оттам да се обоснове стойностното измерение на присвояването, които факти и обстоятелства да са известни на обвиняемите, така че те да могат да се защитят пълноценно. Тези съображения не са били споделени от състава на САС, ревизирал протестираното от прокурор при СГП разпореждане, в резултат на което последното е било отменено и делото внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдебното следствие по НОХД № 3626/2016 г., по описа на Софийски Градски съд, НО, 26-ти състав, е било проведено по диференцираната процедура на чл.371, т.1 от НПК, като с определение съдът е одобрил изразеното от подсъдимите съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите и вещите лица, а да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство и тези по НОХД № 1068/2008 г. на СГС.
Производството по НОХД № 3626/2016 г., по описа на Софийски Градски съд, НО, 26-ти състав, е финализирано с оправдателна по отношение на подсъдимите Д. и С. присъда, която именно е предмет на ревизия от настоящата въззивна съдебна инстанция.
При собствения прочит на делото, настоящата инстанция намира, че Софийски градски съд е спазил правилата на съдебното следствие в наказателния процес, обстойно и задълбочено е анализирал доказателствата, събрани на досъдебното производство и на съдебното следствие пред него и след правилна преценка на наличния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите към присъдата.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост, несправедливост на присъдата, за непълнота на доказателствата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила /без обаче да са изложени конкретни доводи в подкрепа на тези оплаквания, а само дословно е проповторена пледоарията на прокурора пред СГС/, както и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаните спрямо подсъдимите деяния и тяхното участие.
Анализирайки всички доказателствени източници, настоящата инстанция споделя приетото за установено от първоинстанционният съд, че подсъдимият В. Д. Д. е с висше образование, към инкриминираният период е неосъждан.
С решение от 01.03.1993 г. по ф.д. № 1084/93 г. на СГС е регистрирано търговско дружество „Топлофикация-София” ЕАД с общинско имущество, с двустепенна система на управление - Надзорен и Управителен съвет, представлявано от Председателя на УС.
След решение на Надзорният съвет от 24.06.1996 г., със съдебно решение от 08.07.1996 г. е вписана промяна в УС на дружеството, като за член на УС е вписан подсъдимият Д..
С решение на Управителния съвет от 21.08.1996 г., одобрено от Надзорния съвет, за председател на УС е избран В. Д., а промяната е вписана с решение на СГС от 24.09.1996 година.
С решение на едноличния акционер-Столичен общински съвет от 17.06.2002 г. системата на управление е променена на едностепенна, като за целта е създаден Съвет на директорите с 5 членове и е утвърден нов устав съобразно тази промяна. С решение от 24.07.2002 г., Съвета на директорите е избрал за изпълнителен директор на дружеството подсъдимия Д., като тази промяна е вписана с решение на СГС от 29.07.2002 година.
На 16.07.2003 г., в СГС е вписана промяна в правно-организационната форма на дружеството, което от Еднолично акционерно дружество е трансформирано в Акционерно дружество, с акционери Столична община с 58.197 % и Министерство на енергетиката и енергийните ресурси - 41.803%.
През инкриминирания период 2003 г. - 2006 г., „Топлофикация-София” АД, оперирало с две банкови сметки-№ [ЕГН] в „Общинска банка”, клон „В.” в [населено място] и № [ЕГН] в „ДЗИ Банк”АД, клон „С.” в [населено място]. Право на разпореждане със сметките и средствата по тях имали подсъдимият В. Д. и свидетелите Е. А., Г. Р. и Ц. К..
С решение на Съвета на директорите от 11.04.2006 г., подсъдимият Д. е бил освободен от длъжността изпълнителен директор и избран за заместник-председател на Съвета на директорите, а с решение на Общото събрание на дружеството от 23.06.2006 г., Д. е освободен като член на Съвета на директорите, вписано с решение на СГС от 05.07.2006 година.
Съгласно Устава на „Топлофикация-София” АД, Правилника за устройството и дейността му и длъжностната характеристика на длъжността „изпълнителен директор“, подсъдимият Д. е имал задължението да организира дейността на дружеството, да осигурява стопанисването и опазването на негово имущество-чл.30, ал.1, т.3 от Устава, да упражнява вменените му с нормативни актове, решения на едноличния собственик на капитала или на Съвета на директорите, права и задължения, включително да организира дейността на дружеството и осигурява стопанисването и опазването на неговото имущество- чл.14, ал.1, т.3 от Правилника и п.1, б.”а” и „б”,т.4 от длъжностната му характеристика.
Подсъдимата М. Л. А. /по обвинителен акт С./, преди и към инкриминираният период, като управител и представител на „Шибър”ЕООД /„Прострийм груп” ЕООД е имала търговски взаимоотношения с „Топлофикация-София” АД.
Фирма „Шибър” е регистрирана първоначално като дружество с ограничена отговорност, с решение на СГС от 01.11.1995 г., по ф.д. № 18241/1995 г. със съдружници Л. П. и Б. Д., със седалище и адрес на управление в гр.”С.”,[жк], [жилищен адрес] Булстат[ЕИК] и данъчен № [ЕГН]. Впоследствие с решение от 17.04.1997 г., Б. Д. е заличен като съдружник и на негово място е вписана подсъдимата М. С., на която са прехвърлени дружествените дялове на Д. и която заедно с П. е управлявала дружеството. С решение на СГС от 03.08.2001 г., Л. П. е заличен като управител и тези функции са поети изцяло от М. С., на която впоследствие П. е прехвърлил дружествените си дялове и същата, след вписано решение от 20.02.2002 г., е станала едноличен собственик на капитала.
С решение от 28.07.2005 г. е вписана промяна в наименованието на дружеството от „Шибър” ЕООД, на „Прострийм груп” ЕООД, както и промяна на седалището и адреса на управление-гр.С., [улица]. В последствие с решение от 05.08.2005 г. адресът на управление и седалището отново е променен в[жк], [жилищен адрес].
„Хридромонтаж” ЕООД е регистрирано на 16.12.1991 г., с решение на СГС по ф.д. № 23467/91 г., като дружество с държавно имущество. На 16.09.2003 г. е вписано в СГС решение за прехвърлянето на всички дружествени дялове на „Шибър”ЕООД по договор с Агенцията за приватизация от 18.08.2003 г., като „Шибър”ЕООД е станало едноличен собственик на дружеството, управлявано от М. С., с адрес на управление в [населено място], [улица], Булстат[ЕИК] и данъчен № [ЕГН].
„Арма трейдинг” ЕООД е регистрирано на 12.05.1997 г., с решение на СГС, по ф.д. №4553/97 г. с едноличен собственик на капитала, управител и представител С. И. С., със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] Булстат[ЕИК] и данъчен № [ЕГН]. С решение от 11.06.2001 г. на СГС, негов едноличен собственик е станала М. С.. Впоследствие, с решение от 24.04.2003 г. на СГС едноличен собственик е станала Н. К., която е била и негов управител и представител.
„Мако Трейдинг” ЕООД е регистрирано на 01.04.2004 г., с решение на СГС, по ф.д. № 3542/04 г. с едноличен собственик на капитала, управител и представител М. С.. На 28.05.2005 г. е вписана промяна в собствеността на капитала, който е прехвърлен на Т. С. Т., а наименованието е променено на „Мако тел Трейдинг” ЕООД с Булстат №131229635 и данъчен № [ЕГН].
На 07.01.2005 г. е сключен агентски договор №7 между „Шибър” ЕООД и „Мако Трейдинг” ЕООД, по силата на който последното посредничи за извършването на продажби на клиенти в страна на промишлена арматура и резервни части към нея, внасяни от „Шибър“ ЕООД, с уговорена комисионна в полза на агента в размер на 23 % от продажбите, без ДДС. Към договора е приложен опис на артикулите и препоръчителната цена на тяхната продажба, с договорка да не се допуска отклонение от тези цени повече от 5 % при предлагането на стоките на крайните клиенти.
С решение на Софийски градски съд от 17.10.2003 г., е вписана промяна, в наименованието на „Брокс 2001” ЕООД на „Брокер къмпани” ЕООД с едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ Т. Т., а с решение на СГС от 03.02.2004 г., за едноличен собственик на капитала е вписан „Зандберг лимитид” /Република К./, с Булстат[ЕИК] и данъчен № [ЕГН]. На 26.01.2005 г., е вписана и промяна на седалището и адреса на управление от С. в К.. На 11.12.2003 г. е сключен агентски договор № 9367-01 между „Шибър” ЕООД и „Брокер къмпани” ЕООД за посредничество, аналогичен на този с „Мако трейдинг”ЕООД.
„Марисол България” ЕООД е регистрирано с решение на СГС от 26.03.1998 г. по ф.д. № 3848/98 г., с управляващ и представляващ Х. Й. Ф.. С решение от 06.03.2003 г. на съда, като едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ е вписан О. Т. К., а с решение от 09.09.2004 г. наименованието е променено на „Титан Компани” ЕООД с Булстат №121651435 и данъчен № [ЕГН].
На 29.04.2004 г. между „Шибър” ЕООД и „Марисол България”ЕООД е сключен аналогичен /със същите параметри/ на описания по-горе агентски договор за посредничество на промишлена арматура и резервни части към нея.
„Одекс” ЕООД е регистрирано на 25.11.1999 г., с решение на СГС, с едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ П. А. Г.. На 10.10.2003 г. между „Одекс” ЕООД и „Шибър” ЕООД е сключен агентски договор № 2792, идентичен на описаните по-горе.
Дружество „Солди мем” е регистрирано с решение на СГС от 13.06.1991 г. като колективна фирма на граждани по Указ за стопанската дейност № 56. С решение от 04.01.2000 г. дружеството е преобразувано от събирателно дружество в дружество с ограничена отговорност, със съдружници Я. М. К. и Д. И. Н.. С решение на СГС от 29.12.2003 г., е вписана промяна на съдружниците, като Я. К. е заличен, а на негово място е вписан като съдружник „Рекламна и разпространителска къща Струма” ЕООД с управляващ и представляващ Д. Н., Булстат[ЕИК] и данъчен № [ЕГН]. С решение на СГС от 16.12.2004 г., е вписано прехвърляне на търговското предприятие на „Евконтакт” ЕООД, а с решение от 25.07.2005 г. е вписано прекратяване на „Солди мем” ООД и обявяването му в ликвидация.
На 15.01.2003 г., между „Шибър” ЕООД и „Солди мем” ООД, е бил сключен агентски договор № 1448 с идентични клаузи на посочените по-горе договори.
Посредством сключените агентски договори, „Шибър” ЕООД разпределяло, срещу възнаграждение, риска от евентуално неплащане на ликвидни и изискуеми вземания от длъжника „Топлофикация София” АД, между себе си и дружествата, с които „Шибър” ЕООД е имало сключен комисионен договор, като поеманите задължения от тези фирми са били в рамките на 50 000 лв., по който начин комисионната, която са получавали е била в размер на около 23 % от стойността на фактурираните доставки за топлофикационното дружество, а комисионното възнаграждение за всяка една доставка се получавали от управляваните от подсъдимата А. /С./ фирми. Поръчваната арматура била доставяна в складовете на „Топлофикация София” АД, които били общи за всички топлофикационни райони и заприходявана по надлежния ред.
На 27.03.2003 г. бил подписан договор между „Адамс Арматурен” и „Шибър” ЕООД, по силата на който последното получило изключително представителство за продажба на продуктите на „Адамс Арматурен” на българския пазар, като това дружество си запазило правото да извършва и преки продажби при участие в тръжни процедури, финансирани от Световната банка или Европейската банка за възстановяване и развитие, или когато това е от значение за разпространението и рекламата на марката „Адамс”. Възможност за преки продажби съществувала и в случай, че местният представител не може да изпълни изискванията във връзка с тръжната процедура.
„Адамс Арматурен” предоставил на дистрибуторите си, включително и ”Шибър” ЕООД, възможността свободно да определят цената на арматурата в зависимост от местните условия, като изрично било отразено в договора, че „Адамс Арматурен” няма да определя цените за тези пазари на доставяната арматура. От своя страна, изискванията на „Адамс Арматурен” включвали дистрибуторите му да разполагат с квалифициран и обучен технически персонал, да изпращат за своя сметка служители от този персонал за ежегодно обучение в централния офис в Германия, редовно да организират презентации и семинари, да участват в изложения, конференции и др. и да провеждат подходяща търговска и рекламна дейност, с оглед увеличаване пазарния дял на чуждия доставчик, като разноските за тези събития били за сметка на местния представител, в случая „Шибър”ЕООД за България.
С цел осъществяване дейността си, през инкриминирания период, „Топлофикация София” АД, сключило 152 сделки с посочените по-горе дружества, за покупка и доставка на оборудване към топлофикационното дружество, а именно:
1. На 27.08.2003 г. съгласно митническа декларация № 5101/4-20696 бил извършен внос от „Шибър” ЕООД на 1 бр.”Шибър Dn 500/25”, комплект с ел.задвижка AUMA NORM, на стойност 15850 лева. Доставката към „Топлофикация София” АД, била фактурирана с три проформа фактури: №20601/13.05.2003 г. за 9985 лв., № 20604/16.05.2003 г. за 9824 лв.; №20602/14.05.2003 г. за 9870 лева. След издаването на данъчните фактури, посочените суми са били изплатени с платежно нареждане № 83 от 04.06.2003 година.
2. На 25.10.2003 г., съгласно митническа декларация № 5002/4013066 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 500/25”, комплект с ел.задвижка AUMA NORM. За сделката били издадени проформа фактури: № 16811/21.01.2003 г. за 9985 лв., № 16912/23.01.2003 г. за 9870 лв. и №17011/03.02.2003 г. за 9824 лева. След издаването на данъчните фактури, посочените суми са били изплатени с платежни нареждания № 340/20.02.2003 г., № 493/24.03.2003 г. и № 466 /27.02.2003 г. били изплатени.
3. На 25.10.2003 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-13066 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 500/25”, комплект с ел.задвижка AUMA NORM. За доставката към Топлофикация С.” АД, били издадени проформа фактури: № 16711/30.01.2003 г. за 9985 лв., № 16812/31.01.2003 г. за 9870 лв. и № 17111/05.02.2003 г. за 9824 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
4. На 24.09.2003 г., съгласно митническа декларация № 500/4-59745 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 400/25”, комплект с ел.задвижка AUMA NORM. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: №20521/20.05.2003 г. за 9310 лв., № 20523/15.05.2003 г. за 7450 лв. и №20525/15.05.2003 г. за сумата от 9120 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
5. На 27.08.2003 г., съгласно митническа декларация № 5101/4- 20696 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 400/25”, комплект с ел.задвижка. Доставката към Топлофикация С.” АД, била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 20601/14.05.2003 г. за 9310 лв., № 20603/16.05.2003 г. за 7450 лв. и № 20505/12.05.2003 г. за сумата от 9 120 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
6. На 27.08.2003 г., съгласно митническа декларация № 5101/4- 20696 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 400/25”, комплект с ел.задвижка. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 20501/07.05.2003 г. за 9310 лв., № 20503/09.05.2003 г. за 7450 лв. и № 20605/19.05.2003 г. за 9120 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
7. На 27.08.2003 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-20696 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 400/25”, комплект с ел.задвижка. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 20531/25.05.2003 г. за 9310 лв., № 0533/24.05.2003 г. за 7450 лв. и № 20535/25.05.2003 г. за 9120 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
8. На 25.10.2003 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-13066 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 400/25”, комплект с ел.задвижка. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 21502/23.05.2003 г. за 9310 лв., № 21503/21.05.2003 г. за 7450 лв. и № 21505/26.05.2003 г. за 9120 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
9. На 25.10.2003 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-13066 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 400/25”, комплект с ел.задвижка. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 20701/08.05.2003 г. за 9310 лв., № 20703/27.05.2003 г. за 7450 лв. и № 20705/13.05.2003 г. за 9120 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
10. На 25.10.2003 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-13066 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 400/25”, комплект с ел.задвижка. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 12811/14.01.2003 г. за 9310 лв., № 14314/16.01.2003 г. за 9120 лв. и № 15210/17.01.2003 г. за 7450 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
11. На 25.10.2003 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-13066 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 400/25”, комплект с ел.задвижка. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 12711/28.01.2003 г. за 9310 лв., № 14214/28.05.2003 г. за 9120 лв. и № 15110/29.01.2003 г. за 7450 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
12. На 27.08.2003 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-20696 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 300/25”, комплект с ел.задвижка. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 12210/10.01.2003 г. за 8120 лв. и № 12510/13.01.2003 г. за 7040 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
13. На 27.08.2003 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-20696 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 300/25”, комплект с ел.задвижка. Доставката към Топлофикация С.” АД, била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 12110/24.01.2003 г. за 8120 лв. и №12410/27.01.2003 г. за 7040 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
14. На 13.11.2003 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-72715 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 250/250”, комплект с ел.задвижка. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: №19911/26.03.2003 г. за 9940 лв., №21011/19.04.2003 г. за 9910 лв., № 21013/22.04.2003 г. за 9840 лв., №20613/14.04.2003 г. за 9740 лв., № 20712/15.04.2003 г. за 9314 лв., №21023/25.04.2003 г. за 9978 лв., № 21108/28.04.2003 г. за 9890 лв., №20914/18.04.2003 г. за 9870 лв. и № 21021/24.04.2003 г. за 9458 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
15. На 13.11.2003 г., съгласно митническа декларация № 5000/4- 72715 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 250/250”, комплект с ел.задвижка. Доставката към Топлофикация С.” АД, била документирана, чрез издаване на проформа фактури: №20809/16.04.2003 г. за 9940 лв., №20002/03.04.2003 г. за 9910 лв., №20103/04.04.2003 г. за 9840 лв., №21202/29.04.2003 г. за 9740 лв., №21203/30.04.2003 г. за 9314 лв., №20707/08.04.2003 г. за 9978 лв., №20611/10.04.2003 г. за 9890 лв., №20011/01.04.2003 г. за 9870 лв. и №20401/05.04.2003 г. за 9458 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
16. На 13.11.2003 г., съгласно митническа декларация № 5000/4- 72715 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 250/250”, комплект с ел.задвижка. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 6232/30.09.2003 г. за 9940 лв., № 6266/07.10.2003 г. за 9910 лв., № 6359/15.10.2003 г. за 7114 лв., №6398/20.10.2003 г. за 9740 лв., №6451/23.10.2003 г. за 6200 лв., №6259/03.10.2003 г. за 9978 лв., №6329/13.10.2003 г. за 9890 лв., №6439/22.10.2003 г. за 9870 лв., №6306/09.10.2003 г. за 7458 лв. и №6248/01.10.2003 год. за сумата от 9840 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
17. На 13.11.2003 г., съгласно митническа декларация № 5000/4- 72715 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Dn 250/250”, комплект с ел.задвижка. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 6229/29.09.2003 г. за 9940 лв., № 6294/08.10.2003 г. за 9910 лв., № 6373/16.10.2003 г. за 7114 лв., № 6382/17.10.2003 г. за 9740 лв., № 6457/27.10.2003 г. за 6200 лв., №6264/06.10.2003 г. за 9978 лв., № 6348/14.10.2003 г. за 9890 лв., №6413/21.10.2003 г. за 9870 лв., № 6315/10.10.2003 г. за 7458 лв., №6255/02.10.2003 г. за 9840 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
18. На 09.02.2004 г., съгласно митническа декларация № 5102/4-1128 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой ”Клапа Бътерфлай ADAMS Dn 500 Pn 25. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 5828/16.07.2003 г. за 9930 лв., № 5825/25.07.2003 г. за 9690 лв., № 5853/01.08.2003 г. за 8950 лв. и № 5846/31.07.2003 г. за 8510 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
19. На 24.09.2003 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-59710 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Възвратна клапа Dn 62/ Рп 320”. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 20902/22.05.2003 г. за 9890 лв. и № 20701/16.05.2003 г. за 9910 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
20. На 23.04.2004 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-10581 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай ADAMS Dn 500 Pn 25”. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 6652/21.11.2003 г. за 9150 лв., № 6657/26.11.2003 г. за 6820 лв., № 6654/24.11.2003 г. за 8510 лв., №6662/27.11.2003 г. за 9150 лв., № 6673/01.12.2003 г. за 6820 лв., №6670/28.11.2003 г. за 8510 лв., № 6697/10.12.2003 г. за 8510 лв., №6699/11.12.2003 г. за 6820 лв., № 6692/09.12.2003 г. за 9150 лв., №6679/03.12.2003 г. за 9150 лв., № 6690/08.12.2003 г. за 6820 лв. и №683/04.12.2003 г. за 8510 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
21. На 09.02.2004 г., съгласно митническа декларация № 5102/4-1128 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Регулираща клапа Dn 250/ Рп 25”. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 5844/30.07.2003 г. за 9080 лв., № 5836/28.07.2003 г. за 7426 лв., № 5852/31.07.2003 г. за 9080 лв. и №5819/17.07.2003 г. за 7426 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
22. На 09.02.2004 г., съгласно митническа декларация № 5102/4-1128 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай ADAMS Dn 500 Pn 25”. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 6523/04.11.2003 г. за 9975 лв., № 6542/07.11.2003 г. за 8510 лв., № 6572/11.11.2003 г. за 9930 лв., № 6587/13.11.2003 г. за 8950 лв. и № 6632/19.12.2003 г. за 6215 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
23. На 09.02.2004 г., съгласно митническа декларация № 5102/4-1128 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай ADAMS Dn 600 Pn 25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 5797/10.07.2003 г. за 9975 лв., № 5822/21.07.2003 г. за 8950 лв., №5811/14.07.2003 г. за 8510 лв., № 5791/09.07.2003 г. за 7300 лв. и №5809/14.07.2003 г. за 6427 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
24. На 09.02.2004 г., съгласно митническа декларация № 5102/4-1128 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай ADAMS Dn 600 Pn 25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 5840/30.07.2003 г. за 9975 лв., № 5798/10.07.2003 г. за 8950 лв., № 5817/16.07.2003 г. за 8510 лв., № 5801/11.07.2003 г. за 7300 лв. и № 5799/10.07.2003 г. за 6427 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
25. В периода от 06.08.2003 г. до 05.09.2003 г. /не е посочена митническата декларация за внос на изделието/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай ADAMS Dn 600 Pn 25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури: №5942/18.08.2003 г. за 9975 лв., №5885/07.08.2003 г. за 8950 лв., №5871/06.08.2003 г. за 8510 лв., №5955/20.08.2003 г. за 7300 лв. и №5961/21.08.2003 г. за 7925 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
26. В периода от 11.08.2003 г. до 05.09.2003 г. /не е посочена митническата декларация за внос на изделието/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай ADAMS Dn 600 Pn 25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури: №5948/19.08.2003 г. за 9975 лв., № 5982/22.08.2003 г. за 8950 лв., №5992/25.08.2003 г. за 8510 лв., № 5905/13.08.2003 г. за 7300 лв. и №5891/11.08.2003 г. за 7925 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
27. На 12.07.2004 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-9173 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай” с ел.задвижка 1200/25. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 9485/03.11.2004 г. за 19885 лв., № 9490/03.11.2004 г. за 29245 лв., № 9511/04.11.2004 г. за 28895 лв., № 9515/04.11.2004 г. за 23675 лв., №9524/05.11.2004 г. за 29250 лв. и № 9530/05.11.2004 г. за 8100 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
28. На 29.12.2004 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-16378 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай” с ел.задвижка 1200/25. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 8210/16.06.2004 г. за 9995 лв., № 8212/16.06.2004 г. за 9940 лв., № 8228/17.06.2004 г. за 9880 лв., №8226/17.06.2004 г. за 9830 лв., № 8215/16.06.2004 г. за 9780 лв., №8219/17.06.2004 г. за 9990 лв., № 8222/17.06.2004 г. за 9790 лв., №8232/17.06.2004 г. за 9985 лв., № 8245/18.06.2004 г. за 9335 лв., №8248/18.06.2004 г. за 9870 лв., № 8236/18.06.2004 г. за 9820 лв., №8239/18.06.2004 г. за 9890 лв. и № 8241/16.06.2004 г. за сумата от 9895 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
29. На 29.12.2004 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-16378 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай” с ел.задвижка 1200/16. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури:№ 8173/14.06.2004 г. за 9980 лв., № 8176/14.06.2004 г. за 9940 лв., № 8179/14.06.2004 г. за 9780 лв., №8183/14.06.2004 г. за 9990 лв., № 8189/15.06.2004 г. за 9790 лв., №8192/15.06.2004 г. за 9830 лв., № 8194/15.06.2004 г. за 9880 лв., №8199/15.06.2004 г. за 9950 лв., № 8204/16.06.2004 г. за 9820 лв. и №8207/16.06.2004 г. за 9890 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
30. На 23.04.2004 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-10581 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа ADAMS” с ел.задвижка 1200/16. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури:№ 7026/19.01.2004 г. за 9950 лв., № 7039/20.01.2004 г. за 8100 лв., № 7035/20.01.2004 г. за 9250 лв., №7029/10.01.2004 г. за 9820 лв., № 6741/29.12.2003 г. за 9580 лв., №6729/23.12.2003 г. за 8630 лв., № 6726/22.12.2003 г. за 8580 лв., №6719/19.12.2003 г. за 9450 лв., № 6718/17.12.2003 г. за 8510 лв., №6710/15.12.2003 г. за 8950 лв. и № 6703/12.12.2003 г. за 9980 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
31. На 12.08.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-24673 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа ADAMS МАС 16”. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 9549/08.11.2004 г. за 19885 лв., № 9553/09.11.2004 г. за 29245 лв., № 9566/10.11.2004 г. за 28895 лв., № 9578/11.11.2004 г. за 29250 лв. и № 9585/11.11.2004 г. за 9640 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
32. На 23.11.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-81117 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Регулираща клапа Ду 600/25“. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури: № 7758/21.04.2004 г. за 9975 лв., № 7807/27.04.2004 г. за 9510 лв., № 7804/27.04.2004 г. за 6610 лв., № 7797/26.04.2004 г. за 9740 лв. и № 7793/26.04.2004 г. за 9860 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
33. На 04.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5100/4-30696 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Клапа 150/10“. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактура № 6981/14.01.2004 г. за сумата от 7680 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
34. На 23.11.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-81117 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Регулираща клапа Ду 600/25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 7760/21.04.2004 г. за 9860 лв., № 7764/21.04.2004 г. за 9740 лв., №7773/22.04.2004 г. за 6110 лв. и № 7777/22.04.2004 г. за 9510 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
35. На 27.08.2004 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-24352 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай с ел.задвижка 400/25“. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 7683/12.04.2004 г. за 9890 лв., № 7687/12.04.2004 г. за 9860 лв. и №7694/13.04.2004 г. за 9780 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
36. На 27.08.2004 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-24352 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай с ел.задвижка 400/25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 7770/13.04.2004 г. за 9890 лв., № 7708/14.04.2004 г. за 9860 лв. и №7714/14.04.2004 г. за 9780 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
37. На 25.06.2004 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-7676 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Dn400/ Рп16”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури №8679/02.08.2004 г. за 9190 лв., № 8685/02.08.2004 г. за 8980 лв. и №8682/02.08.2004 г. за 9860 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
38. На 31.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5104/4-11573 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло три броя „Сферичен кран Dn600/ Рп25”. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 7912/11.05.2004 г. за 9890 лв., № 7915/11.05.2004 г. за 9940 лв., № 7917/11.05.2004 г. за 9900 лв., №7920/11.05.2004 г. за 9975 лв., № 7925/12.05.2004 г. за 9950 лв., №7930/12.05.2004 г. за 9920 лв., № 7932/12.05.2004 г. за 9788 лв., №7936/12.05.2004 г. за 9700 лв., № 6860/30.12.2003 г. за 9890 лв., №6868/30.12.2003 г. за 9920 лв., № 6873/31.12.2003 г. за 9940 лв., №6875/31.12.2003 г. за 9900 лв., № 6880/05.01.2004 г. за 9950 лв., №6888/05.01.2004 г. за 9975 лв., № 6896/06.01.2004 г. за 9788 лв., №6900/06.01.2004 г. за 9700 лв., № 7880/05.05.2004 г. за 9890 лв., №7882/05.05.2004 г. за 9940 лв., № 7884/05.05.2004 г. за 9900 лв., №7887/05.05.2004 г. за 9975 лв., № 7898/10.05.2004 г. за 9920 лв., №7895/10.05.2004 г. за 9950 лв., № 7904/10.05.2004 г. за 9788 лв. и №7906/10.05.2004 г. за 9700 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
39. На 08.07.2004 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-7411 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър с ел.задвижване Dn600/ Рп25”. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 6998/15.01.2004 г. за 9940 лв., № 7013/16.01.2004 г. за 9910 лв., № 7021/19.01.2004 г. за 5200 лв., № 7002/15.01.2004 г. за 9973 лв. и № 7017/16.01.2004 г. за 9860 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
40. На 15.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-31109 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Шибър с ел.задвижване Dn400/ Рп25”. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 6908/05.01.2004 г. за 9710 лв., № 6910/05.01.2004 г. за 9420 лв., № 6912/05.01.2004 г. за 7550 лв., № 6914/06.01.2004 г. за 9710 лв., № 6916/06.01.2004 г. за 9420 лв. и № 6917/06.01.2004 г. за 7750 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
41. На 23.06.2004 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-6615 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър с ел.задвижване Dn200/ Рп160 /200/250”. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 7006/16.01.2004 г. за 9985 лв., № 7019/19.01.2004 г. за 9946 лв., № 7033/20.01.2004 г. за 9975 лв., № 7042/20.01.2004 г. за 9984 лв., № 7046/21.01.2004 г. за 9950 лв., 7050/21.01.2004 г. за 9935 лв. и № 7053/21.01.2004 г. за 9945 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
42. На 30.04.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-27511 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Регулиращ вентил Dnl25/ Рп25“. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 6923/07.01.2004 год. за сумата от 9995 лв., № 6925/07.01.2004 год. за сумата от 9775 лв. и №6927/08.01.2004 год. за сумата от 9780 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
43. На 07.02.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-1831 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Регулиращ вентил HORA с ел.задвижка Dn100/ Рп63”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 8691/03.08.2004 г. за 9200 лв., № 8693/03.08.2004 г. за 9320 лв. и № 8696/03.08.2004 г. за 4450 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
44. На 07.02.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-1831 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Регулиращ вентил HORA с ел.задвижка Dn25/ Рп40“. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 8704/04.08.2004 г. за 5940 лв. и № 8708/04.08.2004 г. за 9320 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
45. На 15.07.2004 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-7784 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Ел.задвижване AUMA за шибър ZTS200/200“. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 7548/24.03.2004 г. за 9870 лв. и № 7554/24.03.2004 г. за 2720 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
46. На 15.07.2004 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-7784 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Ел.задвижване AUMA за шибър ZTS200/200“. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактура №7304/24.03.2004 г. за сумата от 5 256 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
47. На 26.03.2005 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-18953 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Помпа-центробежна Omega 300-700 KSB”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 8250/18.06.2004 г. за 9995 лв., № 8253/21.06.2004 г. за 9875 лв., №8257/21.06.2004 г. за 9895 лв., № 8259/22.06.2004 г. за 9925 лв., №8262/22.06.2004 г. за 9975 лв., № 8265/23.06.2004 г. за 9895 лв., №8267/23.06.2004 г. за 9795 лв., № 8270/24.06.2004 г. за 9675 лв., №8273/24.06.2004 г. за 9775 лв., № 8275/25.06.2004 г. за 9915 лв., №8278/25.06.2004 г. за 9885 лв., № 8282/28.06.2004 г. за 9870 лв., №8303/30.06.2004 г. за 9940 лв., № 8446/20.07.2004 г. за 9980 лв., №8475/21.07.2004 г. за 9990 лв., № 8504/22.07.2004 г. за 9930 лв., №8522/23.07.2004 г. за 9990 лв., № 8286/28.06.2004 г. за 9960 лв., №8338/07.07.2004 г. за 9950 лв., № 8395/14.07.2004 г. за 9910 лв., №8421/19.07.2004 г. за 9990 лв., № 8754/11.08.2004 г. за 9985 лв., №8768/12.08.2004 г. за 9990 лв., № 8929/01.09.2004 г. за 9895 лв., №8294/29.06.2004 г. за 9920 лв., № 8746/10.08.2004 г. за 9970 лв., №8326/06.07.2004 г. за 9940 лв., № 8715/05.08.2004 г. за 9940 лв., №8290/29.06.2004 г. за 9890 лв., № 8350/09.07.2004 г. за 9990 лв., №8368/12.07.2004 г. за 9910 лв., № 8380/13.07.2004 г. за 9970 лв., №8299/30.06.2004 г. за 9930 лв., № 8726/06.08.2004 г. за 9910 лв., №8734/09.08.2004 г. за 9940 лв., № 8319/05.07.2004 г. за 9920 лв., №8934/01.09.2004 г. за 9970 лв., № 8943/02.09.2004 г. за 9980 лв., №8949/02.09.2004 г. за 9985 лв., № 8955/03.09.2004 г. за 9975 лв., №8959/03.09.2004 г. за 9975 лв., № 8882/09.09.2004 г. за 9895 лв., №9020/14.09.2004 г. за 9870 лв., № 9032/15.09.2004 г. за 9890 лв., №9040/16.09.2004 г. за 9940 лв., № 9064/20.09.2004 г. за 9990 лв., №9065/20.09.2004 г. за 9910 лв., № 9035/15.09.2004 г. за 9920 лв., №8967/08.09.2004 г. за 9995 лв., № 8987/09.09.2004 г. за 9975 лв., №9044/16.09.2004 г. за 9920 лв., № 9045/16.09.2004 г. за 9940 лв., №9051/17.09.2004 г. за 9940 лв., № 8998/10.09.2004 г. за 9795 лв., №9002/10.09.2004 г. за 9675 лв., № 9021/14.09.2004 г. за 9960 лв., №9017/14.09.2004 г. за 9885 лв., № 9011/13.09.2004 г. за 9915 лв., №9008/13.09.2004 г. за 9775 лв., № 9091/24.09.2004 г. за 9980 лв., №9099/27.09.2004 г. за 9990 лв., № 9110/27.09.2004 г. за 9930 лв., №9085/23.09.2004 г. за 9990 лв., № 9120/28.09.2004 г. за 9940 лв., №9134/29.09.2004 г. за 9910 лв., № 9135/29.06.2004 г. за 9940 лв., №9140/30.09.2004 г. за 9970 лв., № 9146/01.10.2004 г. за 9985 лв., №9081/21.09.2004 г. за 9910 лв., № 9118/28.09.2004 г. за 9990 лв., №9189/11.10.2004 г. за 9975 лв., № 9180/07.10.2004 г. за 9985 лв., №9154/04.10.2004 г. за 9895 лв., № 9148/01.10.2004 г. за 9990 лв., №9167/05.10.2004 г. за 9970 лв., № 9169/06.10.2004 г. за 9980 лв., №9054/17.09.2004 г. за 9950 лв., № 9080/21.09.2004 г. за 9970 лв., №8972/08.09.2004 г. за 9875 лв., № 9185/08.10.2004 г. за 9975 лв., №8984/09.09.2004 г. за 9925 лв. и № 8975/08.09.2004 г. за 9895 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
48. На 28.02.2006 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-7298 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Помпа-мрежова с ел.двигател RDL 500/1035 А”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 10177/31.01.2005 г. за 24980 лв., № 10180/31.01.2005 г. за 24990 лв., №10184/31.01.2005 г. за 24995 лв., № 10191/01.02.2005 г. за 24870 лв., №10195/01.02.2005 г. за 24960 лв., № 10203/02.02.2005 г. за 24960 лв., №10238/04.02.2005 г. за 23995 лв., № 10199/01.02.2005 г. за 24150 лв., №10206/02.02.2005 г. за 24750 лв., № 10213/03.02.2005 г. за 24390 лв., №10215/03.02.2005 г. за 24940 лв., № 10208/02.02.2005 г. за 24270 лв., №10231/04.02.2005 г. за 24700 лв., № 10219/03.02.2005 г. за 24180 лв., №10234/04.02.2005 г. за 24910 лв., № 10242/07.02.2005 г. за 24920 лв., №10247/07.02.2005 г. за 24970 лв., № 10249/07.02.2005 г. за 24960 лв., №10252/07.02.2005 г. за 24210 лв., № 10260/08.02.2005 г. за 24970 лв., №10263/08.02.2005 г. за 24930 лв., № 10266/08.02.2005 г. за 24910 лв., №10268/08.02.2005 г. за 24950 лв., № 10271/08.02.2005 г. за 24660 лв., №10279/09.02.2005 г. за 24570 лв., № 10283/09.02.2005 г. за 24750 лв., №10286/09.02.2005 г. за 24950 лв., № 10290/09.02.2005 г. за 24195 лв., №10245/07.02.2005 г. за 24250 лв. и № 10293/09.02.2005 г. за 23805 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
49. На 12.08.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-24673 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 900/25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана чрез издаване на проформа фактури № 9905/30.12.2004 г. за 18785 лв., № 9909/30.12.2004 г. за 29245 лв., № 9911/30.12.2004 г. за 28895 лв., № 9913/30.12.2004 г. за 19865 лв. и № 9915/30.12.2004 г. за 9565 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
50. На 12.05.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-6964 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Dn800/Pn25 с ел.задвижване”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана чрез издаване на проформа фактури № 9918/31.12.2004 г. за 17985 лв., № 9925/31.12.2004 г. за 28895 лв., № 9921/31.12.2004 г. за 29245 лв., № 9930/31.12.2004 г. за 10455 лв. и № 9915/30.12.2004 г. за 9565 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
51. На 23.08.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-25686 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло три броя „Помпа центробежна KSB 65/4В MULTITEC”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури №11152/16.05.2005 г. за 17965 лв., №11161/17.05.2005 г. за 19954 лв., №11216/25.05.2005 г. за 19954 лв., №11204/20.05.2005 г. за 17965 лв., №11190/19.05.2005 г. за 19954 лв. и № 11171/18.05.2005 г. за 17965 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
52. На 15.07.2004 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-7784 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 500/25” и един брой „Самозаключващо се устройство и индикатор на позиция”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 10464/01.03.2005 г. за 24990 лв., №11696/10.08.2005 г. за 20990 лв., № 10467/01.03.2005 г. за 24250 лв., №11700/10.08.2005 г. за 23675 лв., №11706/11.08.2005 г. за 24950 лв., №11714/12.08.2005 г. за 19115 лв., №11718/12.08.2005 г. за 19865 лв., №10509/08.03.2005 г. за 24990 лв., №10518/09.03.2005 г. за 24250 лв., №10522/09.03.2005 г. за 20990 лв., №10533/10.03.2005 г. за 23675 лв., №10538/10.03.2005 г. за 24950 лв., №11709/11.08.2005 г. за 19865 лв. и №11723/15.08.2005 г. за 19115 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
53. На 28.05.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-15366 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай Dn 150/ Рп 10”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 10393/22.02.2005 г. за 11250 лв. и № 10402/23.02.2005 г. за 24780 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
54. На 08.07.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-11004 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Помпа СРК С3.1 40-200 с двигател”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 10298/10.02.2005 г. за 14790 лв. и № 10300/10.02.2005 г. за 15170 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
55. На 26.05.2005 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-6397 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло шест броя „Аксиален ксилофонен компенсатор АЯ”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 10571/15.03.2005 г. за 16950 лв. и № 10562/14.03.2005 г. за 23250 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
56. На 20.06.2005 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-7894 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Шибър 600/25 с ел.задвижка”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 10368/18.02.2005 г. за 22155 лв., № 10386/21.02.2005 г. за 24970 лв. № 10379/21.02.2005 г. за 22155 лв., № 10374/18.02.2005 г. за 24970 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
57. На 04.05.2005 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-29527 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 58 /петдесет и осем/ броя ”Колена тип Ф”. Доставката била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 11753/18.08.2005 г. за сумата от 7 717 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
58. На 13.09.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-16397 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло три броя „Шибър Dn 200/200 с ел.задвижка”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури №10311/11.02.2005 г. за 24980 лв., № 10314/11.02.2005 г. за 21313 лв., №10321/14.02.2005 г. за 24985 лв., № 10324/14.02.2005 г. за 24980 лв., №10332/15.02.2005 г. за 21313 лв., № 10336/15.02.2005 г. за 24985 лв. №10345/16.02.2005 г. за 21313 лв., № 10356/17.02.2005 г. за 24985 лв. и №11690/09.08.2005 г. за 24980 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
59. На 12.08.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-24672 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой ”Клапа Ду 700/25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 10148/27.01.2005 г. за 16245 лв., № 10166/28.01.2005 г. за 20990 лв., № 10169/28.01.2005 г. за 9374 лв. и № 11686/09.08.2005 г. за 26350 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
60. В периода от 24.01.2005 г. до 26.08.2005 г. /липсват данни за митническа декларация за внос на изделието/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Ду 700/25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 10107/24.01.2005 г. за 16245 лв., № 10116/25.01.2005 г. за 20990 лв., № 10119/25.01.2005 г. за 9374 лв. и № 10110/24.08.2005 г. за 26350 лв., изплатени с платежно нареждане, след издаване на данъчни фактури.
61. На 30.08.2005 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-71627 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой ”Клапа Ду 700/25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 11677/08.08.2005 г. за 16245 лв., № 10131/26.01.2005 г. за 20990 лв., № 10134/28.01.2005 г. за 9374 лв., № 11681/08.08.2005 г. за 26350 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
62. На 22.08.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-15011 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър KSB Dn 80/Рп 80”. Доставката към Топлофикация С.” АД била документирана, чрез издаване на проформа фактури № 11734/16.08.2005 г. за 22650 лв. и № 11729/15.01.2005 г. за 22650 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
63. На 18.01.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-469 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Dn 400/ Рп 16”. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от „Хидромонтаж”ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1788/02.08.2004 г. за 9190 лв., № 1793/02.08.2004 г. за 9860 лв. и № 1799/02.08.2004 г. за 8980 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
64. На 30.04.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-27511 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Регулиращ вентил Dn 150/ Рп 40”. Доставката била извършена от „Хидромонтаж” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1005/10.02.2004 г. за 9980 лв., № 1009/10.02.2004 г. за 9360 лв., № 1013/10.02.2004 г. за 7920 лв., № 1019/11.02.2004 г. за 9980 лв. и № 1024/10.02.2004 г. за 9360 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
65. На 26.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-14110 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Помпа KSB тип WELSTAR W 10-190 ТЗ“. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от „Хидромонтаж” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №1049/20.02.2004 г. за 9835 лв., № 1056/23.02.2004 г. за 9945 лв., № 1061/23.02.2004 г. за 9630 лв., № 1070/24.02.2004 г. за 9590 лв. и № 1076/24.02.2004 г. за 9157 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
66. На 04.10.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-66828 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Помпа KSB тип S100B”. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от „Хидромонтаж” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 1045/19.02.2004 г. за сумата от 1422 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
67. На 23.11.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-81117 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Оп600/Рп25”. Доставката била извършена от „Хидромонтаж” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1503/22.02.2004 г. за 9975 лв., № 1505/22.02.2004 г. за 9860 лв., № 1509/22.02.2004 г. за 9740 лв., № 1515/23.04.2004 г. за 6110 лв., №1521/23.04.2004 г. за 9510 лв., №1528/26.04.2004 г. за 9975 лв., №1533/26.04.2004 г. за 9860 лв., №1539/26.04.2004 г. за 9740 лв., №1546/27.04.2004 г. за 6110 лв. и № 1550/27.04.2004 г. за 9510 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
68. На 29.12.2004 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-16378 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай с ел.задвижване 1200/25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от „Хидромонтаж” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №1628/23.06.2004 г. за 9985 лв., № 1631/23.06.2004 г. за 9820 лв., № 1639/24.06.2004 г. за 9890 лв., № 1647/25.06.2004 г. за 9335 лв., № 1650/25.06.2004 г. за 9870 лв., №1642/24.06.2004 г. за 9985 лв., № 1625/23.06.2004 г. за 9880 лв., №1619/22.06.2004 г. за 9830 лв., № 1615/22.06.2004 г. за 9790 лв., №1606/21.06.2004 г. за 9940 лв., № 1602/21.06.2004 г. за 9995 лв., №1609/21.06.2004 г. за 9780 лв. и № 1613/22.06.2004 г. за 9990 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
69. На 30.04.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-27511 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Регулиращ вентил HORA Dn65/Pn40 с ел.задвижка. Доставката била извършена от „Хидромонтаж” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1807/03.08.2004 г. за 7130 лв. и № 1811/03.08.2004 г. за 9320 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
70. На 30.04.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-27511 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Регулиращ вентил HORA Dn150/Pn16 с ел.задвижка”. Доставката била извършена от „Хидромонтаж” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1815/04.08.2004 г. за 9560 лв., № 1818/04.08.2004 г. за 9730 лв., № 1822/04.08.2004 г. за 4450 лв. и №1826/04.08.2004 г. за 9710 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
71. На 25.10.2003 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-13066 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър -500/25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № [ЕГН]/26.05.2003 г.за 9985 лв., №[ЕИК]/02.06.2003 г.за 9870 лв. и № [ЕГН]/30.05.2003 г.за 9824 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
72. На 27.08.2003 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-20696 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър -500/25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № [ЕГН]/29.05.2003 г. за 9985 лв., № [ЕГН]/28.05.2003 г. за 9870 лв. и № [ЕГН]/27.05.2003 г. за 9824 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
73. На 27.08.2003 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-20696 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър -250/250”. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № [ЕГН]/15.05.2003 г. за 9314 лв., № [ЕГН]/13.05.2003 г. за 9890 лв., № [ЕГН]/19.05.2003 г. за 9910 лв., № [ЕГН]/08.05.2003 г. за 9840 лв., № [ЕГН]/16.05.2003 г. за 9940 лв., № [ЕГН]/22.05.2003 г. за 9740 лв., № [ЕГН]/21.05.2003 г. за 9458 лв., №[ЕГН]/09.05.2003 г. за 9978 лв. и №[ЕГН]/16.05.2003 г. за 9870 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
74. На 13.11.2003 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-72715 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър -250/250”. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № [ЕГН]/14.05.2003 г. за 9314 лв., № [ЕГН]/12.05.2003 г. за 9890 лв., № [ЕГН]/19.05.2003 г. за 9910 лв., № [ЕГН]/07.05.2003 г. за 9840 лв., № [ЕГН]/15.05.2003 г. за 9940 лв., № [ЕГН]/21.05.2003 г. за 9740 лв., № [ЕГН]/20.05.2003 г. за 9458 лв., № [ЕГН]/09.05.2003 г. за 9978 лв. и № [ЕГН]/16.05.2003 г. за 9870 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
75. На 23.11.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-8117 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 600/25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № [ЕГН]/26.04.2004 г. за 9975 лв., № [ЕГН]/26.04.2004 г. за 9860 лв., № [ЕГН]/23.04.2004 г. за 9510 лв., №[ЕГН]/23.04.2004 г. за 6110 лв. и №[ЕГН]/22.04.2004 г. за 9740 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
76. На 23.11.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-8117 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 600/25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №[ЕГН]/22.04.2004 г. за 9975 лв., № [ЕГН]/22.04.2004 г. за 9860 лв., № [ЕГН]/27.04.2004 г. за 9510 лв., №[ЕГН]/27.04.2004 г. за 6110 лв. и №[ЕГН]/26.04.2004 г. за 9740 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
77. На 26.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-14110 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Помпа KSB WELLSTAR W 10-190/ТЗ с ел.двигател”. Доставката била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № [ЕГН]/24.02.2004 г. за 9835 лв., № [ЕГН]/24.02.2004 г. за 9945 лв., № [ЕГН]/24.02.2004 г. за 9630 лв., №[ЕГН]/24.02.2004 г. за 9590 лв. и №[ЕГН]/24.02.2004 г. за 9157 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
78. На 07.02.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-1831 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Вентил, регулиращ HORA 50/25”. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №[ЕГН]/03.08.2004 г. за 6900 лв., № [ЕГН]/04.08.2004 г. за 9710 лв. и № [ЕГН]/03.08.2004 г. за 9320 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
79. На 07.05.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-1831 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Вентил, регулиращ HORA 150/16”. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №[ЕГН]/04.08.2004 г. за 9560 лв., № [ЕГН]/04.08.2004 г. за 9730 лв. и № [ЕГН]/04.08.2004 г. за 4450 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
80. На 29.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5102/4-6415 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Помпа за сярна киселина К8В”. Доставката била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № [ЕГН]/17.02.2004 г. за 9355 лв. и №[ЕГН]/17.02.2004 г. за 9755 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
81. На 29.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-6415 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Помпа KSB СРК С 3.1 40- 200”. Доставката към Топлофикация С.” АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № [ЕГН]/18.02.2004 г. за 9955 лв., №[ЕГН]/18.02.2004 г. за 9990 лв. и №[ЕГН]/18.02.2004 г. за 9975 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
82. На 31.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5104/4-11573 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Кран сферичен 600/25”. Доставката била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №[ЕГН]/30.12.2003 г. за 9920 лв., №[ЕГН]/31.12.2003 г. за 9940 лв., № [ЕГН]/31.12.2003 г. за 9990 лв., № [ЕГН]/05.01.2004 г. за 9950 лв., № [ЕГН]/05.01.2004 г. за 9975 лв., № [ЕГН]/30.12.2003 г. за 9890 лв., № [ЕГН]/06.01.2004 г. за 9788 лв. и № [ЕГН]/06.01.2004 г. за 9700 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
83. На 20.06.2005 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-7891 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър с ел.задвижване 500/25”. Доставката била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № [ЕГН]/24.02.2005 г. за 18245 лв. и № [ЕГН]/25.02.2005 г. за 16205 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
84. На 20.06.2005 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-7891 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър с ел.задвижване 500/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №[ЕГН]/22.02.2005 г. за 18245 лв. и № [ЕГН]/23.02.2005 г. за 16205 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
85. На 20.06.2005 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-7891 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър с ел.задвижване 500/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №[ЕГН]/10.02.2005 г. за 18245 лв. и № [ЕГН]/11.02.2005 г. за 16205 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
86. На 20.06.2005 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-7891 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър с ел.задвижване 500/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № [ЕГН]/08.02.2005 г. за 18245 лв. и № [ЕГН]/09.02.2005 г. за 16205 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
87. На 04.05.2005 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-29527 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 26 /двадесет и шест/ броя ”Колена 630/9,720/9,820/9”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №[ЕГН]/22.08.2005 г. за 23088 лв., № [ЕГН]/18.08.2005 г. за 21624 лв., № [ЕГН]/22.08.2005 г. за 19316 лв. и № [ЕГН]/19.08.2005 г. за 21624 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
88. На 20.06.2005 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-7891 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло три броя „Шибър 300/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от Арма Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № [ЕГН]/14.02.2005 г. за 17495 лв., № [ЕГН]/15.02.2005 г. за 17495 лв. и №[ЕГН]/16.02.2005 г. за 17495 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
89. На 30.09.2005 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-71627 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Спирателна клапа DN700/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Мако Трейдинг”ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 7014/26.01.2005 г. за 9374 лв., № 7008/26.01.2005 г. за 26350 лв., № 7011/26.01.2005 г. за 20990 лв. и № 7002/25.01.2005 г. за 16245 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
90. На 12.05.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-6964 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Спирателна клапа Оп500/Рп25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Мако Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 7018/27.01.2005 г. за 21590 лв., № 7021/27.01.2005 г. за 20540 лв. и № 7024/27.01.2005 г. за 9145 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
91. На 21.09.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-29161 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 8 /осем/ броя „Регулиращ вентил Оп40/320”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Мако Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №7222/23.02.2005 год. за 21165 лв., №7212/22.02.2005 г. за 21165 лв., №7201/21.02.2005 г. за 21165 лв., №7237/24.02.2005 г. за 21165 лв., №7231/24.02.2005 г. за 21165 лв., №7216/22.02.2005 г. за 21165 лв., №7225/23.02.2005 г. за 21165 лв. и №7205/21.02.2005 г. за 21165 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
92. На 25.01.2006 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-1870 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Помпа мрежова с ел.двигател RDLO 500/1035А”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Мако Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №7090/07.02.2005 г. за 24980 лв., № 7030/31.01.2005 г. за 24920 лв., №7045/01.02.2005 г. за 24210 лв.,№ 7033/31.01.2005 г. за 24250 лв., №7037/31.01.2005 г. за 24970 лв., № 7093/07.02.2005 г. за 24990 лв., №7101/07.02.2005 г. за 24960 лв., № 7098/07.02.2005 г. за 24870 лв., №7095/07.02.2005 г. за 24995 лв., № 7106/08.02.2005 г. за 24150 лв., №7109/08.02.2005 г. за 24960 лв., № 7139/09.02.2005 г. за 23955 лв., №7137/09.02.2005 г. за 24910 лв., № 7133/09.02.2005 г. за 24700 лв., №7116/08.02.2005 г. за 24270 лв., № 7126/09.02.2005 г. за 24940 лв. и №7120/08.02.2005 г. за 24390 лв.,№ 7129/09.02.2005 г. за 24180 лв., №7063/03.02.2005 г. за 24660 лв., № 7083/04.02.2005 г. за 23805 лв., №7059/02.02.2005 г. за 24950 лв., № 7066/03.02.2005 г. за 24570 лв., №7079/04.02.2005 г. за 24195 лв., № 7113/08.02.2005 г. за 24750 лв. №7042/01.02.2005 г. за 24960 лв., № 7074/04.02.2005 г. за 24950 лв., №7048/01.02.2005 г. за 24970 лв., № 7051/02.02.2005 г. за 24930 лв., №7054/02.02.2005 г. за 24910 лв. и № 7069/03.02.2005 г. за 24750 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
93. На 19.10.2006 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-81723 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа с ел.задвижка Dn400/ Рп 16”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Мако Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №9145/18.10.2005 г. за 13105 лв. и № 9138/17.10.2005 г. за 18720 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
94. На 12.06.2006 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-12307 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Запорен орган и лост за ПКК Dn200/300 Рп25/10”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Мако Трейдинг” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 9110/13.10.2005 г. за 24640 лв. и № 9122/14.10.2005 г. за 16250 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
95. На 31.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-6507 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло три броя „Шибър Dn500/ Рп 25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 4512/08.01.2004 г. за 9870 лв., № 4513/18.01.2004 г. за 9985 лв., № 4515/08.01.2004 г. за 9824 лв., №4516/09.01.2004 г. за 9885 лв., № 4519/09.01.2004 г. за 9870 лв., №4520/12.01.2004 г. за 9824 лв., № 4521/12.01.2004 г. за 9985 лв., №4523/13.01.2004 г. за 9870 лв., № 4524/13.01.2004 г. за 9824 лв., №4526/14.01.2004 г. за 9360 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
96. На 31.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5104/4-11573 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Сферичен кран Dn500/Рп 25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 6111/10.05.2004 г. за 9552 лв., № 6123/11.05.2004 г. за 9950 лв., № 6127/11.05.2004 г. за 9788 лв., № 6131/11.05.2004 г. за 9700 лв., № 6114/10.05.2004 г. за 9940 лв. и № 6120/10.05.2004 г. за 9900 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
97. На 31.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5104/4-11573 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Сферичен кран Dn500/Рп 25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 6134/12.05.2004 г. за 9552 лв., № 6139/12.05.2004 г. за 9940 лв., № 6143/12.05.2004 г. за 9900 лв., №6148/13.05.2004 г. за 9788 лв., № 6151/13.05.2004 г. за 9700 лв. и №6145/13.05.2004 г. за 9950 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
98. На 29.12.2004 г., съгласно митническа декларация № 5104/4-16378 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай Dnl200/Pn 16”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №6212/14.06.2004 г. за 9980 лв., № 6214/14.06.2004 г. за 9940 лв., №6233/15.06.2004 г. за 9950 лв., № 6237/16.06.2004 г. за 9820 лв., №6241/01.07.2004 г. за 9890 лв., № 6225/15.06.2004 г. за 9790 лв., №6228/15.06.2004 г. за 9830 лв., № 6230/15.06.2004 г. за 9880 лв., №6218/14.06.2004 г. за 9780 лв. и № 6220/14.06.2004 г. за 9990 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
99. На 12.08.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-24673 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай Dn900/ Pn 25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №6824/30.12.2004 г. за 28895 лв., № 6821/30.12.2004 г. за 29245 лв., №6818/30.12.2004 г. за 18785 лв., № 6828/30.12.2004 г. за 19865 лв. и № 6831/30.12.2004 г. за 9565 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
100. На 31.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5102/4-6506 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай Dn900/ Pn 25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №4541/16.01.2004 г. за 7920 лв., № 4533/15.01.2004 г. за 9680 лв. и №4537/15.01.2004 г. за 9360 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
101. На 22.04.2004 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-10581 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Клапа Dn600/ Pn 25“. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 4551/19.01.2004 г. за 9870 лв., № 4557/20.01.2004 г. за 9310 лв., № 4561/20.01.2004 г. за 9590 лв., №4565/21.01.2004 г. за 8960 лв., № 4573/21.01.2004 г. за 9870 лв., №4586/22.01.2004 г. за 9590 лв. и № 4579/22.01.2004 г. за 9310 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
102. На 14.12.2004 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-1558 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Помпа СРКС1 100-200 Dn125/ Рп16”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 6515/25.08.2004 г. за 9890 лв., № 6518/25.08.2004 г. за 9955 лв., № 6520/25.08.2004 г. за 9985 лв., № 6523/26.08.2004 г. за 9890 лв., № 6526/26.08.2004 г. за 9955 лв. и № 6528/26.08.2004 г. за 9985 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
103. На 12.07.2005 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-9173 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Клапа Бътерфлай Dnl200/ Рп25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 6722/04.11.2004 г. за 23675 лв., № 6729/05.11.2004 г. за 29250 лв., № 6716/04.11.2004 г. за 28895 лв., № 6702/03.11.2004 г. за 19885 лв., № 6711/03.11.2004 г. за 29245 лв. и №6732/05.11.2004 г. за 8100 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
104. На 12.08.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-2467 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Клапа Dn1000/Рп25“. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 6761/18.11.2004 г. за 29250 лв., № 6742/15.11.2004 г. за 19885 лв., № 6755/17.11.2004 г. за 28895 лв. и № 6765/18.11.2004 г. за 9640 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
105. На 12.05.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-6964 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Dn800/Рп25“. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 6839/31.12.2004 г. за 29245 лв., № 6834/31.12.2004 г. за 17985 лв., № 6843/31.12.2004 г. за 28895 лв. и № 6846/31.12.2004 г. за 10455 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
106. На 23.11.2004 г., съгласно митническа декларация № 500/4-81117 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Dn900/Рn25“. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 5291/23.07.2004 г. за 9990 лв., № 5294/27.07.2004 г. за 9945 лв., № 5297/30.07.2004 г. за 9785 лв., №5299/03.08.2004 г. за 9940 лв., № 6011/08.08.2004 г. за 8845 лв., №6015/09.08.2004 г. за 9870 лв., № 6026/10.08.2004 г. за 9335 лв., №6002/09.08.2004 г. за 8950 лв., № 6005/07.08.2004 г. за 9280 лв. и №6022/10.08.2004 г. за 9880 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
107. На 23.11.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-81117 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Dn900/Рn25“. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 5291/23.07.2004 г. за 9990 лв., №5294/27.07.2004 г. за 9945 лв., № 5297/30.07.2004 г. за 9785 лв., №5299/03.08.2004 г. за 9940 лв., № 6011/08.08.2004 г. за 8845 лв., №6015/09.08.2004 г. за 9870 лв., № 6026/10.08.2004 г. за 9335 лв., №6002/09.08.2004 г. за 8950 лв., № 6005/07.08.2004 г. за 9280 лв. и №6022/10.08.2004 г. за 9880 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
108. На 31.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-6506 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Регулиращ вентил Dn65/ Рn40“. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 4546/16.01.2004 г. за сумата от 9 940 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
109. На 12.11.2003 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-72444 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Регулиращ вентил NORI Dn40/ Рп320“. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Брокер Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 6182/03.06.2004 г. за 9993 лв., № 6185/03.06.2004 г. за 8752 лв., № 6188/04.06.2004 г. за 9993 лв. и №6192/04.06.2004 г. за 8752 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
110. На 12.08.2005 г., съгласно митническа декларация № 5001/4-24673 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 1000/25“. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 0402/03.11.2004 г. за 19885 лв., № 0406/03.11.2004 г. за 29245 лв., № 0411/04.11.2004 г. за 28895 лв., № 0419/05.11.2004 г. за 19865 лв. и № 0423/05.11.2004 г. за 9640 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
111. На 12.05.2005 г., съгласно митническа декларация № 5003/4-6964 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 800/25“. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 0472/31.12.2004 г. за 29245 лв., № 0475/31.12.2004 г. за 28895 лв., № 0468/31.12.2004 г. за 17985 лв. и № 0479/31.12.2004 г. за 10455 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
112. На 12.08.2005 г., съгласно митническа декларация № 5001/4-24673 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 900/25“. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 0461/30.12.2004 г. за 19865 лв., № 0455/30.12.2004 г. за 29245 лв., № 0459/30.12.2004 г. за 28895 лв., № 0452/30.12.2004 г. за 18785 лв. и № 0464/30.12.2004 г. за 9565 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
113. На 30.09.2005 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-71627 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 700/25 с ел.задвижване”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 0553/26.01.2005 год. за 26350 лв., № 0548/25.01.2005 год. за 16245 лв., № 0557/26.01.2005 год. за 20990 лв. и № 0559/26.01.2005 год. за 9374 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
114. На 30.09.2005 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-71627 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 700/25 с ел.задвижване”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 0562/27.01.2005 г. за 18850 лв., № 0573/28.01.2005 г. за 16245 лв., № 0569/28.01.2005 г. за 26350 лв. и бл № 0576/28.01.2005 г. за 9280 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
115. На 14.06.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-8786 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Шибър с ел.задвижване 100/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 0635/11.02.2005 г. за сумата от 11 590 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
116. На 20.06.2005 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-7891 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър с ел.задвижване 350/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 0644/14.02.2005 г. за сумата от 19 920 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
117. На 19.03.2005 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-17179 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър с ел.задвижване 350/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 0652/15.02.2005 г. за сумата от 19 920 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
118. На 20.06.2005 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-7891 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър ръчен 350/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 0666/16.02.2005 г. за сумата от 13 835 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
119. На 20.06.2005 г., съгласно митническа декларация № 5002/4-7891 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър ръчен 350/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 0678/17.02.2005 г. за сумата от 13 835 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
120. На 14.06.2005 г., съгласно митническа декларация № 5003/4-8786 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър ръчен 150/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 0689/18.02.2005 г. за сумата от 13 554 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
121. На 15.04.2005 г., съгласно митническа декларация № 5104/4-9298 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Предпазнопружинен клапан ARI SAFE 150/40”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 0619/09.02.2005 г. за сумата от 17 170 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
122. На 19.03.2005 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-17179 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Предпазнопружинен клапан ARMAK 150/40”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 0607/07.02.2005 г. за сумата от 18 850 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
123. На 19.03.2005 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-17179 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло два броя „Предпазнопружинен клапан ARMAK 150/40”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Титан Къмпани” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 0612/18.02.2005 г. за сумата от 18 850 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
124. На 31.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5104/4-11573 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Сферичен кран 500/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Марисол България” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 0042/10.05.2004 г. за 9552 лв., № 0044/10.05.2004 г. за 9940 лв., № 0048/10.05.2004 г. за 9900 лв., № 0051/11.05.2004 г. за 9950 лв., № 0054/11.05.2004 г. за 9788 лв. и № 0057/11.05.2004 г. за 9700 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
125. На 31.05.2004 г., съгласно митническа декларация № 5104/4-11573 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Сферичен кран 500/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Марисол България” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 0072/13.05.2004 г. за 9550 лв., № 0076/13.05.2004 г. за 9788 лв., № 0079/13.05.2004 г. за 9700 лв., №0060/12.05.2004 г. за 9552 лв., № 0064/12.05.2004 г. за 9940 лв. и №0069/12.05.2004 г. за 9900 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
126. На 29.12.2004 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-16378 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Бътерфлай с ел.задвижване 1200/16”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Марисол България” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури №0152/15.06.2004 г. за 9950 лв., № 0131/14.06.2004 г. за 9980 лв., №0134/14.06.2004 г. за 9940 лв., № 0136/14.06.2004 г. за 9780 лв., №0139/15.06.2004 г. за 9990 лв., № 0148/15.06.2004 г. за 9830 лв., №0145/15.06.2004 г. за 9790 лв., № 0158/16.06.2004 г. за 9820 лв., №0150/15.06.2004 г. за 9880 лв. и № 0161/16.06.2004 г. за 9890 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
127. На 26.03.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-18789 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 5 /пет/ броя „Вентил NORI 50/320,1.5415”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Марисол България” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 0105/03.06.2004 г. за сумата от 7 805 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
128. На 26.03.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-18789 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Вентил NORI 40/320,1.7380”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Марисол България” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 0105/03.06.2004 г. за сумата от 2 188 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
129. На 26.03.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-18789 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 4 /четири/ броя „Вентил NORI 40/320,1.7380”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Марисол България” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура №0108/03.06.2004 г. за сумата от 8 752 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
130. На 26.03.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-18789 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 5 /пет/ броя „Вентил NORI 50/320,1.5415“. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Марисол България” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура № 0111/04.06.2004 г. за сумата от 7 805 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
131. На 26.03.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-18789 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 4 /четири/ броя „Вентил NORI 40/320,1.7380”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Марисол България” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактура №0114/04.06.2004 г. за сумата от 8 759 лв., изплатена с платежно нареждане, след издаване на данъчна фактура.
132. На 13.11.2003 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-72715 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 2 /два/ броя „Шибър Оп250/250”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс”ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1040/30.09.2003 г. за 9978 лв., № 1072/15.10.2003 г. за 9870 лв., № 1078/14.10.2003 г. за 7114 лв., №1052/03.10.2003 г. за 9910 лв., № 1090/16.10.2003 г. за 6200 лв., №1121/29.10.2003 г. за 9740 лв., № 1109/24.10.2003 г. за 9890 лв., №1068/10.10.2003 г. за 7458 лв., № 1059/07.10.2003 г. за 9940 лв., №1049/02.10.2003 г. за 9840 лв., № 1054/06.10.2003 г. за 9940 лв., №1045/01.10.2003 г. за 9840 лв., № 1062/08.10.2003 г. за 7458 лв., №1065/08.10.2003 г. за 9910 лв., № 1103/22.10.2003 г. за 9890 лв., №1113/27.10.2003 г. за 7114 лв., № 1125/30.10.2003 г. за 9740 лв., №1086/15.10.2003 г. за 9870 лв. и № 1095/20.10.2003 г. за 6200 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
133. На 02.03.2004 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-41519 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 3 /три/ броя „Сферичен кран Оп600/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс”ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1228/15.12.2003 г. за 9890 лв., № 1247/17.12.2003 г. за 9940 лв., № 1260/19.12.2003 г. за 9900 лв.,№ 1267/23.12.2003 г. за 9975 лв., №1263/22.12.2003 г. за 9950 лв., № 1241/16.12.2003 г. за 9920 лв., №1271/29.12.2003 г. за 9788 лв., № 1278/30.12.2003 г. за 9700 лв., №1605/05.05.2004 г. за 9890 лв., № 1608/05.05.2004 г. за 9940 лв., №1611/05.05.2004 г. за 9900 лв., № 1614/05.05.2004 г. за 9975 лв., №1622/10.05.2004 г. за 9950 лв., № 1625/10.05.2004 г. за 9920 лв., №1629/10.05.2004 г. за 9788 лв., № 1634/10.05.2004 г. за 9700 лв., №1658/12.05.2004 г. за 9920 лв., № 1640/11.05.2004 г. за 9890 лв., №1643/11.05.2004 г. за 9940 лв., № 1648/11.05.2004 г. за 9900 лв., №1651/11.05.2004 г. за 9975 лв., № 1654/12.05.2004 г. за 9950 лв., №1662/12.05.2004 г. за 9788 лв. и № 1665/12.05.2004 г. за 9700 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
134. На 12.08.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-2457 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 1000/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 2258/16.11.2004 г. за 29245 лв., № 2264/17.11.2004 г. за 28895 лв., № 2273/18.11.2004 г. за 29250 лв., № 2252/15.11.2004 г. за 19885 лв. и № 2278/18.11.2004 г. за 9640 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
135. На 12.08.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-2457 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 900/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 2324/30.12.2004 г. за 29245 лв., № 2327/30.12.2004 г. за 28895 лв., № 2330/30.12.2004 г. за 29250 лв., № 2321/30.12.2004 г. за 18785 лв. и № 2332/30.12.2004 г. за 9565 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
136. На 29.12.2004 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-16378 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа Dnl200/ Рп 16”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1739/14.06.2004 г. за 9980 лв., № 1743/14.06.2004 г. за 9940 лв., № 1745/14.06.2004 г. за 9780 лв., №1748/14.06.2004 г. за 9990 лв., № 1755/15.06.2004 г. за 9830 лв., №1759/15.06.2004 г. за 9880 лв., № 1770/16.06.2004 г. за 9890 лв., №1752/15.06.2004 г. за 9790 лв., № 1761/15.06.2004 г. за 9950 лв. и №1766/16.06.2004 г. за 9820 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
137. На 12.07.2005 г., съгласно митническа декларация № 5102/4-19173 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 2 /два/ броя „Клапа Бътерфлай с ел.задвижка 1200/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 2296/03.11.2004 г. за 19885 лв., № 2211/04.11.2004 г. за 23675 лв., № 2240/10.11.2004 г. за 8100 лв., № 2214/05.11.2004 г. за 29250 лв., № 2206/04.11.2004 г. за 28895 лв., №2201/03.11.2004 г. за 29245 лв., № 2222/08.11.2004 г. за 19885 лв., №2234/10.11.2004 г. за 23675 лв., № 2217/05.11.2004 г. за 8100 лв., №2229/09.11.2004 г. за 28895 лв. и № 2225/09.11.2004 г. за 29245 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
138. На 24.09.2003 г., съгласно митническа декларация № 5100/4-59715 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 2 /два/ броя „Шибър Dn400 Рn25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1295/07.01.2004 г. за 9710 лв., № 1300/08.01.2004 г. за 9420 лв., № 1303/08.01.2004 г. за 7550 лв., №1309/09.01.2004 г. за 9710 лв., № 1316/09.01.2004 г. за 9420 лв. и №1322/12.01.2004 г. за 7550 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
139. На 12.05.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-6964 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 800/25“. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 2339/31.12.2004 г. за 29245 лв., № 2343/31.12.2004 г. за 28895 лв., № 2336/31.12.2004 г. за 17985 лв. и № 2347/31.01.2004 г. за 10455 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
140. На 24.06.2003 г., съгласно митническа декларация № 5104/4-4416 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Регулиращ вентил за пара Dn125 Рn25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1329/13.01.2004 г. за 9995 лв., № 1334/13.01.2004 г. за 9975 лв. и № 1341/14.01.2004 г. за 9780 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
141. На 23.04.2004 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-1058 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 2 /два/ броя „Клапа 700/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1186/01.12.2003 г. за 9980 лв., № 1190/03.12.2003 г. за 9810 лв., № 1195/04.12.2003 г. за 9980 лв., №1207/09.12.2003 г. за 9950 лв., № 1223/12.12.2003 г. за 9990 лв., №1193/03.12.2003 г. за 9975 лв., № 1183/01.12.2003 г. за 9950 лв., №1201/05.12.2003 г. за 9980 лв., № 1204/08.12.2003 г. за 9810 лв., №1226/12.12.2003 г. за 9975 лв., № 1198/05.12.2003 г. за 9950 лв. и №1211/10.12.2003 г. за 9990 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
142. На 12.07.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-9173 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 2 /два/ броя „Клапа 700/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 2411/26.01.2005 г. за 9374 лв., № 2408/26.01.2005 г. за 20990 лв., № 2403/25.01.2005 г. за 26350 лв. и № 2398/25.01.2003 г. за 16245 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
143. На 07.02.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-1831 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 2 /два/ броя „Регулиращ вентил HORA 150/16”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 2461/08.02.2005 г. за 24465 лв. и № 2454/07.02.2005 г. за 24465 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
144. На 21.09.2005 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-29161 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 6 /шест/ броя „Регулиращ вентил HORA за впръскване 40/320”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 2483/10.02.2005 г. за 20165 лв., № 2468/09.02.2005 г. за 20165 лв., № 2489/11.02.2005 г. за 20165 лв.,№ 2494/11.02.2005 г. за 20165 лв., № 2472/09.02.2005 г. за 20165 лв. и №2479/10.02.2005 г. за 20165 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
145. На 01.07.2005 г., съгласно митническа декларация № 500/4-46724 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Многопоточна помпа за промишлени тръбопроводи OMEGA KSB 300-700 А”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1887/14.07.2004 г. за 9865 лв., № 1910/26.07.2004 г. за 9870 лв., №1917/28.07.2004 г. за 9890 лв., № 1922/30.07.2004 г. за 9930 лв., №1939/06.08.2004 г. за 9990 лв., № 1994/09.08.2004 г. за 9910 лв., №1919/29.07.2004 г. за 9920 лв., № 1869/05.07.2004 г. за 9995 лв., №1882/12.07.2004 г. за 9975 лв., № 1928/03.08.2004 г. за 9920 лв., №1926/02.08.2004 г. за 9940 лв., № 1931/04.08.2004 г. за 9940 лв., №1890/15.07.2004 г. за 9795 лв., № 1893/16.07.2004 г. за 9675 лв., №1914/27.07.2004 г. за 9960 лв., № 1907/23.07.2004 г. за 9885 лв., №1901/21.07.2004 г. за 9915 лв., № 1895/19.07.2004 г. за 9975 лв., №1959/13.08.2004 г. за 9980 лв., № 1962/16.08.2004 г. за 9990 лв., №1966/17.08.2004 г. за 9930 лв., № 1955/12.08.2004 г. за 9990 лв., №1873/19.08.2004 г. за 9940 лв., № 1977/20.08.2004 г. за 9910 лв., №1980/23.08.2004 г. за 9940 лв., № 1981/23.08.2004 г. за 9970 лв., №1987/24.08.2004 г. за 9985 лв., № 1950/11.08.2004 г. за 9910 лв., №1971/18.08.2004 г. за 9990 лв., № 2018/02.09.2004 г. за 9975 лв., №2005/30.08.2004 г. за 9985 лв., № 1991/25.08.2004 г. за 9895 лв., №1990/25.08.2004 г. за 9990 лв., № 1997/26.08.2004 г. за 9970 лв., №2001/27.08.2004 г. за 9980 лв., № 1937/05.08.2004 г. за 9950 лв., №1947/10.08.2004 г. за 9970 лв., № 1871/06.07.2004 г. за 9875 лв., №2009/31.08.2004 г. за 9975 лв., № 1887/09.07.2004 г. за 9925 лв. и №1875/08.07.2004 г. за 9895 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
146. На 09.02.2004 г., съгласно митническа декларация № 5102/4-1128 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 600/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1168/20.11.2003 г. за 6215 лв., № 1152/14.11.2003 г. за 8950 лв., № 1147/11.11.2003 г. за 9930 лв., № 1135/06.11.2003 г. за 8510 лв. и №1129/03.11.2003 год.за сумата от 9 975 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
147. На 12.05.2005 г., съгласно митническа декларация № 5103/4-6964 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа 500/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Одекс” ЕООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 2416/27.01.2005 г. за 21590 лв. и № 2422/28.01.2005 г. за 17850 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
148. На 27.06.2003 г., съгласно митническа декларация № 5104/4-13599 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Клапа регулираща Оn200”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Солди Мем” ООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1415/11.04.2003 г. за 8100 лв. и № 1418/14.04.2003 г. за 7200 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
149. На 21.08.2003 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-20269 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 3 /три/ броя „Клапа Dn300/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Солди Мем” ООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1303/03.02.2003 г. за 9190 лв., № 1326/18.02.2003 г. за 9190 лв., № 1313/12.02.2003 г. за 9190 лв., № 1331/20.02.2003 г. за 9320 лв., №1317/14.02.2003 г. за 9320 лв., № 1306/06.02.2003 г. за 9320 лв. и №1310/10.02.2003 г. за 7035 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
150. На 21.08.2003 г., съгласно митническа декларация № 5101/4-20269 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър”ЕООД внесло 2 /два/ броя „Клапа Бътерфлай Dn400/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Солди Мем” ООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1339/24.02.2003 г. за 9890 лв., № 1347/28.02.2003 г. за 9890 лв., № 1341/26.02.2003 г. за 9860 лв., №1355/06.03.2003 г. за 9860 лв., № 1351/05.03.2003 г. за 8920 лв. и №1362/12.03.2003 г. за 8920 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
151. На 17.02.2003 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-81919 от същата дата /без посочена в митническата декларация стойност/, „Шибър” ЕООД внесло един брой „Шибър Оn600/25”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Солди Мем” ООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1492/14.05.2003 г. за 9940 лв., № 1410/08.04.2003 г. за 9945 лв., № 1495/16.05.2003 г. за 9973 лв., №1502/20.05.2003 г. за 9825 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
152. На 12.11.2003 г., съгласно митническа декларация № 5000/4-72451 от същата дата /без посочена митническа стойност/, „Шибър” ЕООД внесло 2 /два/ броя „Шибър Dn200/250 с ел.задвижване”. Доставката до „Топлофикация София“ АД била извършена от „Солди Мем” ООД и документирана, чрез издаване на проформа фактури № 1368/14.03.2003 г. за 9793 лв., №1375 /19.03.2003 г. за 9726 лв., № 1380/21.03.2003 г. за 9550 лв., №1382/24.03.2003 г. за 9945 лв., № 1386/25.03.2003 г. за 9566 лв., №1390/27.03.2003 г. за 9850 лв., № 1399/31.03.2003 г. за 9870 лв., №1395/28.03.2003 г. за 9793 лв., № 1402/02.04.2003 г. за 9726 лв., №1405/07.04.2003 г. за 9550 лв., № 1410/08.04.2003 г. за 9945 лв., №1412/09.04.2003 г. за 9566 лв., № 1414/10.04.2003 г. за 9850 лв. и №1371/17.03.2003 г. за 9870 лв., изплатени с платежни нареждания, след издаване на данъчни фактури.
В топлофикационното дружество била въведена практика за всяка следваща година да се изготвя план за доставка на необходимото оборудване. За целта, директорите на четирите топлофикационни района изготвяли заявки за нужната арматура, която била доставяна със съответното качество и съвместимост с изградената топлопреносна мрежа. Отделно се правели заявки от страна на директорите на топлорайоните за аварийни доставки, в случай на авария в определен възел на топлофикационната система. Всеки топлорайон имал склад, от който, в случай на аварии или повреди, необходимата арматура била предоставяна за нуждите на съответния район. Оборудването се приемало с представител на доставчика, в присъствието на техническо лице от „Топлофикация София” АД, като се изготвяла складова разписка въз основа на издадената фактура. Не било допускано свръх запасяване, като дори съществувал дефицит поради липса на финансови средства.
Счетоводството на „Топлофикация София” АД, се осъществявало от „Централно счетоводство”, подпомагано от счетоводни отдели, ръководени от главен счетоводител и заместник, които функционирали към всеки топлорайон, с цел по-голям контрол при обработката на първичната счетоводна документация, в счетоводните отдели на всеки един от четирите топлофикационни района. Платежните нареждания се изготвяли от съответния счетоводител на база представена фактура за съответната доставка. Така създадената счетоводна организация не позволявала плащане по банков път без подпис на изпълнителния директор или негов заместник. Всеки счетоводител отговарял за вземането си по счетоводна операция, а пряко за взетите счетоводни операции отговаряли главният счетоводител и неговият заместник. Във финансово-счетоводния отдел се представяли фактури за доставки /проформа или оригинални данъчни фактури/, утвърдени от отдел материално-техническо обслужване. Изготвените от счетоводния отдел платежни нареждания, се представяли на ръководството за разписване и разплащане. В топлофикационното дружество била въведена системата на двоен подпис - счетоводните документи се подписвали от изпълнителния директор Д. или един от зам. изпълнителните директори /Р. или А./, директора на „Финансова дирекция” К., а след това втори подпис полагал и главният счетоводител, който отговарял за редовността на сделката, поставял печат и дата и занасял документите в банката. В зависимост от местодоставката на стоката, в счетоводния отдел на съответния топлорайон се изпращала фактурата, за проверка на получената стока и изготвяне на складови разписки. В дружеството имало приоритетни задължения за плащанията, като за целта се съставял списък- например, на „Булгаргаз” за доставен газ, общини, данъци, заплати и след това друг списък за плащания към контрагенти за извършени ремонти и доставки по дати, така, че никоя фактура да не престои неплатена повече от месец. Подсъдимият Д. изисквал да се спазват тези приоритети, без да разпорежда кои именно платежни нареждания да бъдат подписани.
Финансовото и техническо състояние на Топлофикация С.”АД било лошо, както преди управлението му от подсъдимия Д., така и по време на управлението му и след него. Това налагало спешна нужда от рехабилитация и финансиране на належащите ремонти. За целта бил изготвен проект за „Рехабилитация на топлофикационната система на [населено място]”, реализиран въз основа на Инвестиционна програма, обезпечена с финансови средства от Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/, на обща стойност 30 000 000 евро, Международен фонд за подпомагане спирането на АЕЦ „К.” на обща стойност 20 000 000 евро, Международната банка за възстановяване и развитие-Световна банка на обща стойност 26 000 000 евро и собствени средства на „Топлофикация С.”. Проектът бил съставен от отделни части, а именно: рехабилитация на мрежата, рехабилитация на абонатните станции, както и управление на проекта и техническа помощ. Проектирането е било изготвено от проектантските звена на дружеството, координирани от специално създадената структура —Звено за изпълнение на проекта в състав от български специалисти, подпомагани от чуждестранен технически консултант, избран по правилата на ЕБВР и финансиран с грант по програма ФАР и Международния фонд за подпомагане спирането на АЕЦ ”К.”. Изискванията за състава, правомощията и процедурите за дейността на звеното били регламентирани с Инструкция за работа по изпълнението на проект за Рехабилитация на топлофикационната система на [населено място], изготвена въз основа на Правилник за управление на „Топлофикация С.”, Заповед № 358 от 07.12.2001 г., на изпълнителния директор за назначаване на Звено за изпълнение на проекта, заемно споразумение № 3228 от 14.08.2002 г. с ЕБВР, споразумение за грант № 004, заемно споразумение № 4704 от 18.06.2003 г. със Световната банка, стандартни документи за осигуряване на стоки, работи и консултантски услуги на всяка една от банките. Процедурите за избор на доставчик и изпълнител били формулирани в съответствие с правилата на банките-кредитори, които задължили дружеството да спазва техните процедури при осигуряване на доставките, което изискване не било в противоречие с действащия тогава Закон за обществените поръчки. Съгласно приетите правила на Световната банка, не може да се извършва доставка на оборудване за рехабилитация без проект и открит търг, затова били проведени два търга за избор на доставчик на арматура по процедурите на Световната банка, като същите били на два етапа, първият от които включвал предварителна селекция на предложенията за съответствие на параметрите на предлаганото оборудване с изискванията на техническата спецификация, разработена и одитирана по правилата на Световната банка, а вторият етап - бил за избор на единствен доставчик, на базата на най-ниската цена, предложена от фирмите, преминали високия праг на предварителната селекция, като се отчитали изискванията към оборудването, цената и доставчика. Техническите характеристики и изискванията за качество на арматурата били формулирани по критериите на Банката, като част от тръжната документация.
Тръжните процедури били проведени в съответствие с изискванията на Световната банка в две фази - първата по класиране на участниците, отговарящи на условията на търга и втората - по избор на участник, предложил най-ниска цена за доставка на оборудване, но без компромис с техническите характеристики, като при всеки търг е установена неизменност на техническите условия. В групата по допустимост били допускани само фирми, отговарящи с тръжните си предложения на фиксираните параметри, съгласно техническата спецификация, формирана по критериите на Банката. Продължаването на рехабилитацията на топлопреносната мрежа с арматура от друго, по-лошо, качество и технически характеристики, различни от тези на производителите-доставчици било прието за нелогично и контрапродуктивно с оглед на това, че топлопреносната мрежа е система от взаимно свързани сегменти /подсистеми/ и при промяна на изискванията към качеството на влаганото оборудване в посока влошаване, би значело промяна общо на параметрите на системата. Арматура с по-ниско качество, би била и с по-висока аварийност на експлоатационните параметри и би довело да аварийност в няколко сегмента на мрежата като цяло.
Заедно с офертата си, участникът предоставял препоръчителен списък с резервни части, нужни за 5-годишен период на експлоатация след края на гаранционния срок, както и количества и цени за резервните части. Предвидено било цената на резервните части да не се включва в общата цена на офертата и купувачът да не я взема предвид при оформяне на офертата, като си запазва правото по време на възлагане на договора да разшири обхвата на доставките с резервни части, които е преценил за подходящи при единични цени на резервните части като посочените в офертата. Договорени били задължения на доставчика да осигури гаранции на доставеното оборудване за своя сметка, като отстранява всички дефекти, да демонтира или да поправи доставената арматура и частите, които са инсталирани, но са показали дефекти поради грешки в проектирането, материалите или производствени дефекти. Гаранциите върху доставеното оборудване били за период от 12 месеца от монтажа, но не повече от 18 месеца от деня на доставката „франко” склада на потребителя. Във връзка с гаранциите на доставеното оборудване не са били поставени задължения към „Топлофикация С.” да продължи изпълнението на договора за рехабилитация с части от същия производител или със същото качество. Съгласно правилата на Световната банка за гарантиране правилното функциониране на системата, при доставките задължително се формира парк от резервни части, гарантиращи поддържане на системата за 5-годишен период.
За периода от 01.01.2003 г. до месец май 2004 г., били проведени 11 търга по правилата на международните финансови институции за доставка на абонатни станции, честотни преобразуватели за ОЦ „З.”, магистрални тръби, компенсатори, арматура, в т.ч. за доставка и монтаж на изолация и строително-монтажни работи по реконструкция на топлопреносната мрежа. Тръжните процедури били проведени в съответствие с изискванията на Световната банка в две фази - първата за класиране на участници, отговарящи на условията на търга, а втората - от преминалите първата селекция за избор на участник, предложил най-ниска цена за доставка на оборудване, който начин на класиране осигурявал структурни гаранции за отсъствие в момента на търга на потенциален доставчик с по-ниска цена, от финалната при същото качество.
Извън правилата за провеждане на търгове по правилата на световните финансови институции, подсъдимият Д., в качеството му на изпълнителен директор на „Топлофикация С.”, издал Заповед № 121 / 22.05.2012 г., с нареждане, провеждането на тръжни процедури по възлагането на обществените поръчки да се извършва при спазване на Закона за обществените поръчки и Правилника за приложението му, както и Заповед № 435 от 30.09.2004 г. във връзка с настъпилите изменения в ЗОП и Заповед № 45/2005 г. В първите две заповеди било предвидено да не се прилага чл.6 от ЗОП, при наличие на международни споразумения, по които се възлагат по определена от тях процедура или възлагането е по специална процедура на дадена международна организация.
Създадена била организация доставките извън проекта за рехабилитация да бъдат в съответствие с доставките по този проект, по отношение на качество и съвместимост, с оглед нормалната експлоатация и ремонт на топлофикационната мрежа. Доставките по тези търгове били финансирани от топлофикационното дружество и били успоредни на извършваните по проекта, който обхващал главните стълбове и отклонения, а дружеството извършвало ремонта на останалите участъци. За целта се изисквала съвместимост на извършваните от „Топлофикация” доставки, с тези, финансирани от Банките по параметри и качество. В съответствие с тези заповеди били определени комисии за провеждане на търговете, в които участвали юристи и технически специалисти, които съобразно изискванията на закона класирали участниците.
В резултат от проведените тръжни процедури, били сключени договори за доставка на компоненти с различни фирми, между които и с фирма „Адамс Арматурен” за доставка на арматура, с технически характеристики и качество по изискванията на Световната банка.
Изключителен представител на „Адамс Арматурен” за България през периода 2003-2006 г. е „Шибър”ЕООД, което автономно е определяло цените на продуктите на българския пазар. Вътрешни клиенти на дружеството били почти всички топлофикационни дружества в страната, в т.ч. и „Топлофикация С.”, предвид обстоятелството, че изделията за топлопреносната мрежа-кранове, шибри, вентили, помпи, клапи и други, не се произвеждали в България, а основно в Германия - в заводите на „KSB” и „Адамс Арматурен”, като за сделките с последното, имало определени служители, които посещавали топлофикационните райони, срещали се с техническите лица, а заявките пристигали по факс, след което се отправяли запитвания до съответния чуждестранен доставчик с поставените технически параметри.
Случвало се определен агрегат да бъде доставен на части по решение на доставчика, в зависимост от конструкцията на изделието и рисковете при транспорта, но не и по инициатива на дружеството, тъй като би отпаднала гаранцията. Процесът на доставка започвал със запитване от вътрешния клиент и след подписване на договор или поръчка, „Шибър” ЕООД отправяло поръчка до чуждестранния доставчик и извършвало авансово плащане между 30 % и 100 % от стойността на изделието. При получена информация, че изделието е произведено и подготвено за транспортиране, „Шибър” ЕООД получавало опаковъчен лист и остатъчна фактура за окончателно плащане, след което организирало транспорта, който заплащало на спедиторската или транспортната фирма, застраховали стоката, обмитявала се със съответните митнически такси и сборове, заплащал се ДДС и я транспортирали до собствен склад до предаването й на купувача, когато се подписвал и приемо-предавателен протокол. Фирма „Шибър” ЕООД била изключителен представител и на дружествата „КSВ”, ”Холтер регел арматурен”, които както и „Адамс Арматурен” се доверявали на фирми с технически опит, а едновременно с това, провеждали обучения на служителите за тази специфична дейност.
По отношение на гаранционния срок същият бил обикновено в рамките на 12 месеца от монтажа, но не повече от 18 месеца от доставката, но „Шибър” ЕООД определяло гаранция и до 60 месеца, тъй като самите продукти били доказали качеството си при дълга употреба, но даването на тази по-дълга гаранция се калкулирала в цената, тъй като била за сметка на дружеството. Общо разходите по доставката на поръчаното изделие били от порядъка на най-малко 30 % - 35 %.
Сделките за доставки на оборудване между „Шибър” ЕООД и „Топлофикация София” АД, представлявали облагаеми доставки по смисъла на тогава действащия ЗДДС, тъй като и двете дружества били регистрирани по този закон. При всяка продажба към към „Топлофикация”, „Шибър” ЕООД издавало данъчни фактури и начислявало ДДС.
Така, от събраните по делото доказателства, било установено, че по инкриминираните 152 доставки, топлофикационното дружество е заплатило цена, по-висока от посочената в митническата декларация за съответната доставка, като разликата между стойностите, на които изделията са били внасяни в страната и стойностите, които дружеството е платило за доставката им възлиза на 4 424 800.82 лева.
През периода 2004 г. - 2006 г. извън „Шибър” ЕООД, респективно фирмите, с които последното е имало сключен агентски договор, други вносители на арматура с параметрите и качеството, необходими за дейността на „Топлофикация С.”, не е имало, като не е имало и български производители на такава арматура, поради което за нуждите на топлофикационните дружества е бил необходим внос на съответните изделия.
За нуждите на наказателното производство са приети многобройни комплексни финансово-счетоводни и технически експертизи, заключенията по които могат да бъдат обобщени в насока, че пазарната стойност на изделията е определена при използване на единичните стойности от митническите декларации на доставките, увеличени с % за посредничеството по сделките, като в цената в една част от митническите декларации са включени транспортните разходи франко митница, в друга не са посочени, а монтажът им е бил извършван за сметка на „Топлофикация София” АД. При прегледа на материалите по делото експертите не са установили данни за сравнение с доставни и продажни цени на идентични изделия, внасяни от други фирми. Според първоначалната и допълнителната експертизи на вeщото лице Т. инкриминираните доставки са част от проектите за рехабилитация на топлопреносната мрежа, финансирани от ЕБВР и Световната банка.
Според последната, изготвена на досъдебното производство експертиза /т.113 от ДП/, от вещите лица Г., Г., П., Д. и Н., пазарната стойност е определена при използване на единичните стойности от митническите декларации на доставките, като същите са увеличени с 25 % за посредничеството по сделките, а изчислената разлика общо за всички доставки на изделията между средната пазарна стойност и платената от дружеството е в размер на 4 419 026.07 лв., но в окончателната стойност са включени и изделията по № 45, 58 и 91, за които е установена положителна разлика-заплатената от дружеството сума е по-ниска от установената в експертизата пазарна стойност, като коригираната с посочените три изделия обща стойност, която представлява разлика между заплатеното от дружеството и установената пазарна стойност възлиза на 4 424 800.92 лева.
Описаната фактическа обстановка, съвпадаща с изложената от първоинстанционният съд, настоящата инстанция извежда от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите П. Л., Г. Н., П. Д., П. И., П. Г., Т. Т., Д. Н., Р. К., Х. Г., Е. Д., Н. Н., О. К., Д. Б., Н. К., К. С., П. М. и Н. Т., Е. А. и Г. Р., С. Р., В. К., Ц. К., В., Н. Б.; на свидетелите Д. Г., Х. В., Е. Н., К. В., Е. М., И. И., Х. Х., Н. Д., дадени по НОХД № 1068/08 год. на СГС, включително и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК; обясненията на подсъдимия В. Д.; заключенията на комплексната съдебно-счетоводна, финансова и техническа експертизи, както и заключенията на експертите Б. Г.-Вегертседер, С. Х., П. К. и Т. Г., също депозирани на досъдебното производство, за които е дадено съгласие от страните по реда на чл.371, т.1 от НПК, както и другите събрани по делото относими доказателства.
Въззивната инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите В. Д. Д. и М. Л. А. да бъде признати за виновни по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.203, ал.1, във вр. чл.201, във вр. чл.26, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия Д. и за престъпление по чл.203, ал.1, във вр. чл.201, във вр. чл.26, ал.1, във вр. чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК, по отношение на подсъдимата А.. Вменените на подсъдимите Д. и А. престъпления не са подкрепени нито с преки, нито с косвени доказателства, за каквито и да било действия от страна на последните, поради което и протеста на Софийска градска прокуртура срещу първоинстанционният съдебен акт се явява неоснователен. Всички факти и обстоятелства, оспорени в протеста /преди това изложени и в хода на съдебните прения и пред първоинстанционният съд/, първоинстанционният съд подробно и задълбочено е анализирал, като е съпоставил събрания по делото доказателствен материал, както по отделно, така и в неговата съвкупност, въз основа на който е формирал и правните си изводи, които настоящата инстанция напълно споделя.
При установената и изложена по-горе фактическа обстановка, въз основа на посочените доказателства, правилно и законосъобразно първостепенният съд е достигнал до извода, че от правна страна подсъдимите В. Д. Д. и М. Л. А. не са осъществили състав на престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1 от НК.
За да е съставомерно престъплението по цитираната наказателна разпоредба, събраните по делото доказателства следва безспорно да установяват, че и двамата подсъдими са длъжностни лица, че като такива, в съучастие помежду си - В. Д., като извършител, а М. А., като помагач, са присвоили чужди пари, вещи или други ценности, в случая собственост на „Топлофикация София“ АД, връчени им в това качество или поверени им да ги пазят или управляват, че присвояването на тези пари е извършвано многократно – в условията на продължавано престъпление, както и че присвояването на чуждото имущество, е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
Нито едно от тези обстоятелства обаче, не е установено по категоричен начин.
Действително, безспорно установено по делото е, че подсъдимият В. Д., през инкриминираният период, е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК с оглед на заеманата от него длъжност в „Топлофикация София“ АД, с произтичащите от това права и задължения, като му е било възложено да изпълнява със заплата ръководна работа в дружеството, както и работа, свързана с управление на чуждо имущество, т.е. същият е имал ръководно-решаващи функции в „Топлофикация София” АД, както и функции по пазене и управление на имуществото на
Това обаче, е несъотносимо към подсъдимата М. Л. А., защото през инкриминирания период, тя не е била в последното, поради което и би могъл да е субект на престъплението по чл.201 от НК.трудовоправни отношения с „Топлофикация - София“АД, още по-малко е била длъжностно лице, поради което нелогично е повдигнатото й обвинение по чл.203, във вр. чл.201 от НК. Събраните по делото доказателства с ктегоричност установяват, че подсъдмата А. е търговец, по смисъла на ТЗ, едноличен собственик на капитала и управител на „Шибър“ ЕООД /Прострийм груп“ЕООД, посредством което А. е сключвала процесните сделки с топлофикационното дружество.
Неоснователно е твърдението на държавното обвинение и за тъй нареченото противозаконно присвояване на имущество, собственост на „Топлофикация София“ АД, от подсъдимите В. Д. и М. А., в резултат на съвместната им дейност.
Престъплението по чл.201, ал.1 от НК е резултатно и е съставомерно, когато вследствие на разпоредителни действия на дееца част от имуществото на дружеството напусне патримониума му и настъпва вреда в размер, равен на този, с който се е облагодетелствало лицето. Изпълнителното деяние се изразява в това, че длъжностното лице, на което е връчено или поверено имуществото, се разпорежда с него като със свое, а резултатът на престъплението е причинена имотна щета, която следва да бъде установена.
Именно изпълнителното деяние не е изведено в обвинителната теза на прокуратурата. Липсват доказателства относно начина на формиране на пазарната цена на всяко едно изделие, доставено на „Топлофикация София”ЕАД, предвид обстоятелството, че като предмет на присвояването се сочи разликата между средната пазарна цена и реално изплатената от топлофикационното дружество за инкриминираните изделия, без обаче да е посочено изрично средната пазарна цена на всяко едно от изделията и съществувало ли е реално такова предлагане на вътрешния пазар, т.е. липсва основа от която да се изчисли присвоил ли е подсъдимият Д. „чужди пари –общо сума в размер на 4 424 800.82 лева, собственост на „Топлофикация София“АД, представляващи платено в повече над средната пазарна стойност от 7 349 218.36 лева“, както се твърди от обвинението. Дори и да се приеме, че в резултат на математическо действие /каквото е твърдението на прокурора/ би станало ясно стойностното измерение на твърдяната от прокурора средна пазарна цена за всяко от изделията, то с особена острота се поставя въпроса на каква база е изведена тази средна пазарна цена, защото съставомерен елемент от престъпния състав на присвояването по чл.201 от НК, респ. чл.203 от НК е размерът на присвояването и за установяването на този размер са необходими факти и обстоятелства каква именно е средната пазарна цена, на която дружеството е могло да закупи това оборудване и оттам да се обоснове стойностното измерение на присвояването, а такива факти и обстоятелства по делото не се сочат. Именно поради тази причина първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ заключенията на назначените по делото експертизи, като е изложил подробни мотиви защо кредитира определени експертизи, а други - не.
Съдът е обсъдил заключенията на изготвените от вещите лица Г., А., С., Г., П., Д., Н., Ш. и С., комплексни счетоводно-финансови и технически експертизи, според които завишението на цените на инкриминираните изделия е установено чрез сравнението на цените на същите при вноса /доставната им цена/ и продажните цени по фактури към „Топлофикация София” АД, но тези експерти не са дали отговор именно на въпроса на каква база приемат, че доставките по инкриминираните сделки са на завишени цени, отговорът на който въпрос е значим за съставомерността на присвояването.
С основание СГС е дал вяра на изготвената от вещите лица Л. К. и Е. Г. комплексната експертиза, която дава подробни сведения относно начина на изпълнение на доставките, разходите за това, инвестираните средства. При прегледа на материалите по делото тези експерти също не са установили данни за извършено сравнение с доставни и продажни цени на идентични продукти, внасяни от други фирми. При механизма на ценообразуване на инкриминираните доставки, важен фактор е конкуренцията, като в зависимост от характеристиките на конкретния пазар и видът на стоката тя би могла да допринесе за постигане на значително по-ниски ценови равнища на дадена стока. Тези експерти са установили, че при част от инкриминираните доставки са декларирани транспортни разходи, както и такива, в които не са посочени, но в случаите, когато същите са за сметка на фирма „Шибър” доставната цена на изделията би се увеличила със стойността на разходите по транспорта, като това увеличение се включва в митническата стойност, посочена в декларациите. Отчитат като друг фактор стойността на застраховката при внос, която също се включва в доставната цена и би я повишила, а впоследствие се увеличава и крайната цена, на която вносителят продава стоката си. Според тази експертиза, продажната цена не се увеличава от увеличението на гаранционния срок, предоставен от търговския представител, въпреки че такова увеличение не е било изключено. Поясняват, че дали ще има увеличение на продажната цена или тя ще запази равнището си, зависи не само от печалбата, а и от приходите съгласно стандарт НСС 1. Приходи от обичайната дейност /нетните приходи от продажби на стоки/ се образуват от продажната цена на изделията и количеството на продажбите. Разходите по същия стандарт се признават във финансовия отчет на базата на връзката им с приходите. Разходите по икономически елементи включват разходи за материали, разходи за външни услуги, разходи за амортизации, разходи за възнаграждения и осигуровки, други разходи. Сумите с корективен характер включват балансовата стойност на продадените активи, а това е доставната стойност на съответните стоки. Сумата на печалбата /загубата от дадена дейност се определя като разлика между общата сума на приходите от дейността и общата сума на разходите за дейност, а върху установената стойност, когато е положителна величина се начислява данък върху печалбата. Същите вещи лица са разяснили, че разликата между продажната цена на изделията по фактурите на дружеството-доставчик и доставната стойност на същите стоки представлява търговска надценка, а не печалба. Търговската надценка се определя от продавача, като чрез нея дружеството покрива направените текущи разходи и включва калкулираната печалба. След запознаване с материалите по делото, вещите лица също са установили, че не се съдържат данни за определяне на състава и структурата на цените на инкриминираните изделия, като са посочили, че в тези документи е посочена само цена, а не механизъм, по който е определена. Калкулирането на цената следва да се извършва от доставчика. Разяснили са, че в агентския договор между „Шибър” ЕООД и „Адамс Арматурен” ООД са посочени показатели, с които се формира цената-мита, доставно-складови и транспортни разходи, гаранционно обслужване, опаковка и доставка, монтаж и технически консултации, ДДС, печалба за вносителя и комисионна за агента, като тези показатели не са обвързани с механизъм на определянето им или със стойности.
Първоинстанционният съд е взел под внимание и комплексната съдебно-счетоводна, финансова и техническа експертиза на вещите лица Г., Г., П., Д. и Н., съдържаща се в т.113 от досъдебното производство /изготвена след отмяна на присъдата на СГС по НОХД № 1068/08 год. и на САС по ВНОХД № 230/10 год. и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила/ и заключението на вещото лице А. Т., изготвило техническа експертиза в хода на проведеното съдебно следствие от САС по ВНОХД № 230/10 година.
Според вещото лице Т. банките-кредиторки са задължили „Топлофикация София” АД да спазва техните процедури при осигуряване на доставките, като това изискване не е било в противоречие с действащия тогава Закон за обществените поръчки и по силата на приетите правила не може да се извършва доставка на оборудване за рехабилитация на топлопреносната мрежа без проект и открит търг, като е имало изисквания към оборудването, цената и доставчика при стриктно спазване на единни технически условия, описани в техническата спецификация. Експертът е констатирал, че тръжните процедури са проведени в съответствие с тези изисквания. В съдебно заседание пред първоинстанционният съд, вещото лице Т., е заявил, че не е констатирал технически несъответствия между доставеното от дружеството оборудване и заложеното в проекта за рехабилитация и това е било невъзможно поради факта, че критериите, по които са подбрани участниците и изискванията към оборудването са били в строго изпълнение на методиката, дадена от Европейската банка. Спазено е било и изискването за съвместимост на техническите параметри на оборудването. Според експерта инкриминираните доставки са част от проекта за рехабилитация и модернизация на топлопреносната мрежа, финансиран от международните кредитни институции.
На обратното становище са цитираните по-горе петима експерти Г., Г., П., Д. и Н., според които инкриминираните доставки не включват тези, доставени и платени в проекта за рехабилитация на топлофикационната система на С., касаеща участието на „Топлофикация С.” в проекта, но са вложени в топлопреносната мрежа и монтажа им е извършен за сметка на дружеството.
В хода на изготвяне на експертизата вещите лица са взели предвид заповед № 107 от 23.04.2004 г. на подсъдимия Д., в качеството му на изпълнителен директор на „Топлофикация С.”, издадена във връзка с изпълнението на проект за доставка на арматура, финансиран със заем от Международната банка за възстановяване и развитие чрез провеждане на международен търг с №W6/04 съгласно правилата на банката, като на основание чл.14, т.3 от Правилника за устройството и дейността на дружеството е назначена комисия със задача да проведе тръжна процедура по отваряне на офертите и оценка на получените технически предложения на фирмите, допуснати до участие в търга въз основа на условията на Международната банка за възстановяване и развитие, която, със свое решение от 12.05.2004 г., е класирала на първо място за ЛОТ 1 и ЛОТ2 „Адамс Арматурен” — Германия, който е определен като квалифициран и в състояние да извърши договора участник. На 01.06.2004 г. между двете дружества са сключени договори за доставка на арматура, според които транспорта се урежда и заплаща от доставчика и цената му се включва в цената по договора. На 15.11.2004 год. по силата на анекс №1 са коригирани цените по договорите и отново е договорено, че транспорта се заплаща от доставчика.
Договорените арматури са доставени от „Адамс Арматурен” и на дружеството е заплатено чрез открита специална сметка в БНБ на името на „Топлофикация София” АД.
Експертите са описали в заключението си извършени доставки в инкриминирания период на идентични изделия от „Адамс Арматурен” и от други доставчици-„Шибър” ЕООД– на доставки с №№ 1,2,3,20,22,23,24,25,26, 32,34,35,36,53,61,62,63; „Мако трединг” ЕООД – на доставки № 92,93; „Титан къмпани”ЕООД - №№ 115 и 116; №144 и №145,149,150-с „Одеск”ООД – на доставки с №№ 144,145,149 и 150; „Хидромонтаж” ЕООД - №69; „Арма трейдинг” ЕООД - № 77,78,85,86,87 и 88; „Брокер къмпани” ЕООД - № 100,104; [фирма] - № 152 и 153, както и от „Риск инженеринг”, но последното извън този период. Вещите лица са отразили, че плащанията за доставчика „Адамс Арматурен” са заплатени от специалната сметка на „Топлофикация” в БНБ, докато за останалите доставки не са посочили откъде са постъпили плащанията. Посочили са, че монтажа на всички изделия по Приложение 1 е извършен със собствени средства на „Топлофикация София” АД, а разходите по доставката на изделията по това приложение от външните доставчици, са включени в статистическата стойност по митническата декларация.
Вещите лица са дали заключение и че всички сделки, за които са представени договори в размер на 1 780 999 лв. са сключени под най-ниските ценови прагове по ЗОП и НВМОП, като в табличен вид са описали изделията, които са разделени на части -Приложение 1. Според тях заплащането на доставките на тези изделия са извършени авансово, като общата сума е надвишила средната пазарна стойност в размер на 4 419 026.07 лв., която сума е дала отрицателно отражение на финансовите резултати на дружеството.
В показанията си пред първоинстанционният съд, експертите поясняват, че като аналог са имали предвид доставени 4 изделия по проекта за рехабилитация от страна на Световната банка с вносители „Арма трейдинг”, ”М. трейдинг”, ”Брокер къмпани” и „Т. къмпани”, /т.е. фирмите, с които „Шибър” ЕООД е имало сключени агентски договори, което е останало извън вниманието на експертите/, а други вносители не са установили. Без да са взели предвид техническите характеристики на изтъкнатите от тях 4 изделия вещите лица са ги приели като представителна извадка за всички над 150 позиции.
По отношение на доставянето на изделията на части, вещите лица заявяват, че от чисто техническа гледна точка е възможно да бъдат доставени на части, но отбелязват, че то е доставено като цяло изделие до митническия пункт, след което е фактурирано на отделни части.
Експертите поддържат и, че сумата от 4 419 026.07 лв. е общата пазарна стойност на всички изделия, която е изведена от пазарните стойности на всяко едно от изделията и е в резултат на статистическата цена от митническата декларация плюс транспортните разходи, които са включени в тази декларация и процент за посредника- 25%, който процент са извели от практическия си опит по посреднически сделки за доставка на такива изделия и който не е постоянно число, а зависи от изделието, но те са взели предвид еднакъв процент, защото се касае за изделия от една и съща група, свързани с едно и също производство. Излагат и че този процент може да бъде извлечен, когато поръчката е по ЗОП и има състезателен характер, но отделните фирми си определят различни проценти. В конкретния случай са приели, че този процент няма граница, тъй като доставчикът е един.
Поясняват, че пазарната стойност на изделието е стойността, въз основа на която се извършва сделка между две независими лица, в която е включена и печалбата на доставчика, за определянето на която няма нормативно установени правила и която за всеки бранш е различна. Според тях средната пазарна стойност може да бъде изведена и при наличие на само един доставчик на такива изделия, като процента на комисионната зависи само от него, тъй като няма с кого да се конкурира и случаят бил точно такъв. Твърдят, че средната пазарна стойност представлява цената на доставката по митническа декларация, в която е обхваната стойността на изделието и транспортните разходи до митницата плюс цената на посредника.
Относно транспортните разходи заявяват, че не са взели предвид транспортните разходи от митницата до склад на дружеството, тъй като няма данни за това. Твърдят, че по принцип транспорта след митница следва да се включи, но поради това, че фирмата-доставчик не е имала транспортни средства, не са го взели предвид.
Предвид липсата на конкретни отговори на поставените въпроси относно пазарната цена на всяко едно от инкриминираните изделия, първоинстанционният съд с основание не я е взел предвид при изграждане на изводине си по фактите, поради нейната необоснованост, аргументирайки се от заявеното от вещите лица в съдебно заседание, че са приели за аналог доставени 4 изделия по проекта за рехабилитация от страна на Световната банка с вносители „Арма трейдинг”, ”М. трейдинг”, ”Брокер къмпани” и „Т. къмпани”, при условие, че те са част от фирмите, с които „Шибър” ЕООД е имало сключени агентски договори, а едновременно с това други вносители не са установили. Тези експерти не са взели предвид техническите характеристики на изтъкнатите от тях 4 изделия за доставка с издател по фактурата Световната банка, но са ги приели като представителна извадка за всички над 150 позиции, без да са изследвали всяко едно от тях относно параметрите за съвместимост. Заявяват, че не са взели предвид техническата документация за изделията при все, че за техническите параметри данни в митническата декларация няма и въпреки това са извели, че посочените 4 изделия имат сходни характеристики, тъй като се използват за една и съща цел. Признават, че не са работили с информация за техническите характеристики на всяко изделие, както и че не са изследвали договорите по приложение 1, не са изследвали въпроса откъде е постъпило плащането по повод проекта за доставка на арматура във връзка със заповед №107 от 23.04.2004 год.-дали от ЕБВР или от „Топлофикация София” АД.
Експертите не са отговорили и на въпроса дали при изготвяне на заключението си са се запознали с договорите със Световната банка и ЕБВР във връзка с проекта за рехабилитация и модернизация на топлопреносната мрежа, като са работили единствено по фактурите за доставка и митническите декларации. Експертите признават и, че извън постановлението за възлагане на експертизата, не са ползвали други документи извън митническите декларации, договорите за доставка и счетоводната документация.
По отношение на таблица № 4 от заключението, в която са показани изделията, за които е платена по-висока цена от договорената, вещите лица не са направили справка каква е била доставната цена на тези изделия, като признават, че понякога доставната цена се променя и поддържат, че това няма отношение към крайната им констатация.
Липсата на отговори на част от поставените въпроси и напълно произволните и представляващи предположения отговори по друга част от въпросите, е дало основание на първоинстанционният съд да не кредитира изготвената от Г., Г., П., Д. и Н. СФЕ, поради нейната необоснованост. Поради това и правилно СГС е кредитирал заключението на изготвената от вещото лице А. Т. СТЕ, като пълно, компетентно и обосновано, в съответствие с всички приложени по делото писмени доказателства.
Отделно от това, че подсъдимият В. Д. не е присвоявал чуждо нему имущество /собственост на „Топлофикация София“ АД/, в каквато насока са писмените доказателства, са и показанията на свидетелите А. и Р., дадени пред първоинстанционният съд, които детайлно пресъздали организацията на работа в дружеството и на неговите отделни звена, финансовото състояние на последното, нуждата от рехабилитация на топлопреносната мрежа и впоследствие начина на финансиране на проекта за рехабилитация, процедурата за снабдяване на топлорайоните с необходимите им изделия и арматура, начина и приоритетите при изплащането на задълженията на дружеството по принцип и в частност към фирма „Шибър”ЕООД, следваните процедури при изпълнението на доставките по проекта за рехабилитация, финансиран от международните кредитни институции, както и процедурите по доставките извън този проект, финансирани от „Топлофикация С.”, но съобразени с изискванията на същите кредитни институции предвид спецификата на изделията, които е следвало да отговарят по параметри и качество на вложените преди това, така, че да са съвместими с доставените по линия на проекта за рехабилитация. В същата насока са и показанията на свидетелите Н., Д., М., И. и Н., от които се установяват доставките в складовете на дружеството, тяхното осчетоводяване.
Доказателствено необезпечено, а следователно и неоснователно е и изложеното в прокурорския протест твърдение за съучастническата дейност на подсъдимите В. Д., като извършител и М. А. - като помагач. САС споделя тезата на защитата, че при сключване на сделки е нормално съконтрахентите да се познават, но от този факт не може да се правят изводи за задружна престъпна дейност, която изисква общност на умисъла.
Събраните по делото доказателства сочат, че подсъдимият В. Д., като изпълнителен директор на „Топлофикация София“ АД и подсъдимата М. А., като представител на фирмата – доставчик „Шибър“ ЕООД на частите, необходими за дейността на топлофикационното дружество, са изгрдили професионални отношения, но липсват каквито и да е доказателства, сочещи, че тези отношения са надхвърляли професионалните такива, в каквато насока е и твърдението в протеста.
Липсват и доказателства тенденциозно да е избрана фирмата на подсъдимата А. за единствен доставчик на арматура за топлофикационното дружество с цел същата да бъде облагодетелствана или представляваните от нея фирми, чрез закупуването на резервни части на завишени цени.
Изложеното в протеста, касателно необходимостта от провеждане в „Топлофикация - София“ АД на обществени поръчки, при производствена необходимост, изобщо не касаят подсъдимата А., защото организирането на обществени поръчки по никакъв начин не е зависело от нея, тъй като тя не е била служител на топлофикационното дружество, а като продавач, продава стоката си, независимо дали са обявени обществени поръчки или не. Обявяването на обществена поръчка е било в компетенциите, а и в задълженията единствено на „Топлофикация - София“АД и М. А. по никакъв начин не е можела да съдейства или да попречи за организирането на такава поръчка. Освен това, от събрания по делото доказтелствен материал се установява, че изборът на „Шибър” ЕООД, като доставчик на арматура, съвсем не е бил произволен, а е резултат от проведени търгове по правилата на международните финансови институции, в които е избран като доставчик „Адамс Арматурен”, което дружество от своя страна е имало за единствен представител в България „Шибър” ЕООД. Това обстоятелство, разгледано на плоскостта, че части на този доставчик са били вложени вече в топлофикационната мрежа и респективно е създадена необходимост от съвместимост между използваните части, прави твърденията на прокурора в тази насока неоснователни.
От друга страна, установено е по делото, че в „Топлофикация София“ АД е имало постоянен дефицит на части за ремонтни дейности, поради което и нужда от процесните доставки, необходими за нормалната дейност на последното, и съвсем не е имало презапасяване, т.е. за доставяне на ненужна арматура. В този смисъл са и показанията на свидетеля А., че от една страна запасите е следвало да отговарят на Наредбата за техническа експлоатация, а от друга страна е следвало да се спазва и лицензията, като за целта е било необходимо авариите да се отстраняват в срок до 24 часа, а по изключение до 48 часа, като в противен случай дружеството е дължало неустойка на клиентите, които не поучават енергия, което би имало за последица рязко влошаване на икономическото състояние на дружеството.
Събраните по делото доказателства опровергават и изложеното в протеста твърдение за наличието на производители в страната, отговарящи на специфичните изисквания към влаганата арматура в топлофикационното дружество. Установената липса на такива производители поставя и въпроса дали следва да се прилагат процедурите по ЗОП или специалните процедури на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, с оглед задоволяване нуждите на топлофикационното дружество на плоскостта на твърденията на обвинението, че същите не са били за изпълнение на проекта за рехабилитация, финансиран от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, с оглед обстоятелството, че именно части на „Адамс Арматурен” вече са били вложени в топлофикационната мрежа и в този смисъл е било технически неоправдано и икономически неизгодно да се използват части с по-лоши характеристики от тези на вече вложените.
Според кредитираното от СГС експертно заключение на проф.Т. /с което и въззивната инстанция се съгласява/ инкриминираните доставки са част от проекта за рехабилитация и разплащанията са били осъществени от получените по този проект средства, като се касае за периодично изпълнение на договори, сключени в инкриминирания период с международна организация, по правилата на ЕБВР и СБ, с одобрен от тях доставчик, от което следва, че не е било необходимо за нито една от инкриминираните доставки да се обявява обществена поръчка по реда на ЗОП.
Дори и да се приеме, че тези доставки са били предназначени за задоволяване нуждите на топлофикационното дружество извън този проект, следва за се имат предвид Заповед № 121 / 22.05.2012 г., с нареждане, провеждането на тръжни процедури по възлагането на обществените поръчки, при спазване на ЗОП и Правилника за приложението му, Заповед № 435 от 30.09.2004 г. във връзка с настъпилите изменения в ЗОП и Заповед № 45/2005 г., издадени от подсъдимия Д., в качеството му на изпълнителен директор на топлофикационното дружество, с които последният е разпоредил спазването на общите и специални правила на ЗОП и правилника за приложението му, както и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, при доставката на стоки, като е предвидено и изключение – неприложението на чл.6 от ЗОП, при наличие на международни споразумения, по които доставките се възлагат по определена от тях процедура или възлагането е по специална процедура на дадена международна организация. Освен това, показанията на свидетелите Н., Д., И., Г., В. и В., които като директори на топлофикационни райони през инкриминирания период дават значими сведения относно организацията на работа в последните. Установяват, наличието на създадена организация, процедурата по заявяването на необходимата за дейността на района арматура, координацията между районите при необходимост от конкретни изделия при възникнала авария, качеството на същите с оглед съвместимостта им с вложените до този момент в топлопреносната мрежа на столицата и непрестанната нужда на дружеството от арматура, доставките извън проекта за рехабилитация да бъдат в съответствие с доставките по този проект, предвид необходимостта от качествена съвместимост, с оглед нормалната експлоатация и ремонт на топлофикационната мрежа. В изпълнение на тези заповеди били определени комисии за провеждане на търговете, в които участвали юристи и технически специалисти, които съобразно изискванията на ЗОП, класирали участниците.
Именно в резултат от проведените тръжни процедури са сключени договори за доставка на компоненти с различни фирми, между които за доставка на арматура с фирма „Адамс Арматурен” с технически характеристики и качество по изискванията на Световната банка, изключителен представител на което за България през периода от 2003 до 2006 година е „Шибър”ЕООД.
Не намира опора в доказателствата по делото и изложеното в протеста твърдение за фиктивността на сключените между „Шибър”ЕООД и „Брокер Къмпани” ЕООД, „Мако Трейдинг”ЕООД, „Титан Компани”ЕООД, „Одекс”ЕООД, „Марисол-България” ЕООД, „Солди Мем“ ЕООД, „Хидромонтаж”ЕООД и „Арма Трейдинг”ЕООД договори за агентство, създадени с цел да създадат привидност на избор на доставчик. По силата на тези комисионни договори „Шибър”ЕООД е разпределяло срещу възнаграждение риска от евентуално неплащане на ликвидни и изискуеми задължения, които би имало срещу своя длъжник „Топлофикация С.”, между себе си и отделните дружества, с които е имало сключен комисионен договор. В тази връзка показанията на свидетелите Г., Т., Н., В., В., Х., К., Б., С., Т. и К. разкриват детайлите по сключените с фирма „Шибър” ЕООД агентски договори, начина на изпълнение на същите, разходите по изпълнение на доставките, инвестираните средства. Те установяват, че поеманите задължения от представляваните от тях фирми са били в рамките на 50 000 лв., като по този начин комисионната, която са получавали е била в размер на около 23 % от стойностите, на които са били фактурирани доставките към топлофикационното дружество, като комисионното възнаграждение за всяка една доставка са получавали от управляваните от подсъдимата А. фирми. Тези показания са подкрепени от сключените инкриминирани сделки, без да се пренебрегва и установеното от тях относно начина, по който същите са сключвани- след представяне на оферта съгласно техническите параметри на изделието и изискванията за качество и цена. Следва да се има предвид и установеното от доказателствата по делото, че изделие, доставено от „Шибър”ЕООД и от агентска фирма е фактурирано на една и съща цена, т.е. сключените с последните договори са гарантирали евентуално неизпълнение на финансово задължение от страна на заявителя, а доказателства за договорки между подсъдимите Д. и А. в тази насока няма.
Доказателтвено необезпчено е и твърдението на протестиращия първоинстанционната присъда прокурор, за предварителен сговор между подсъдимите В. Д. и М. А. „Шибър”ЕООД/ ”Прострийм груп” ЕООД да извърши повече доставки на оборудване за „Топлофикация София” АД, включително и чрез разделяне на изделието на части, с цел избягване приложението на ЗОП, защото липсват доказателства за наличие на договорки между подсъдимите Д. и А. за разделянето на изделията на части с цел да се слезе под определените в ЗОП ценови прагове и да се избегне приложението им, още по-малко подсъдимият Д. да е разпореждал извършване на авансови плащания по издадените от доставчика фактури преди оборудването да бъде доставено.
Нещо повече, тези твърдения са опровергани както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите, между които и тези на св.А. и Р., според които в дружеството е била създадена организация за плащанията, които ежедневно са били обработвани от финансово-счетоводния отдел на дружеството и предавани на оправомощените лица, между които и подсъдимия Д., за подпис и същите съобразно изградените приоритети, посочени по-горе и постъпленията на финансови средства, са разпореждали на кои дружества да се заплаща, така че и да не се начисляват лихви, т.е. подсъдимият Д. не е решавал еднолично, по кои фактури и на кои дружества да се нареждат плащания в смисъла, твърдян от държавното обвинение.
Твърденията на държавното обвинение, че инкриминираните изделия са фактурирани и заплащани на части въпреки, че се касае за неделимо изделие са бланкетни. Липсват дори и в обвинителният акт данни по коя конкретна сделка са доставени на части принципно неделими изделия, кой е разпоредил това действие и на кого, как това е довело до увеличение на цената, поради което и няма как да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия Д., тъй като така формулирани фактическите обстоятелства са неясни и недостатъчни така, че същият да може пълноценно да се защитава по вменените му факти.
Твърденията на държавното обвинение, че инкриминираните доставки на арматура са на цени, по-високи от средните пазарни цени на същите, съдът намира за лишени от съдържание, тъй като, в каквато насока е и изложеното пред САС възражение на подсъдимия Д., изначално не се сочело каква е била средната пазарна цена за всяко едно изделие и по този начин формулирана обвинителната теза лишава подсъдимите от ефективна защита. Липсват и твърдения, а и данни по делото, за съществуването на друга възможност за „Топлофикация С.” да закупи арматурата на друга цена - по-ниска или на средната такава, като в тази насока е безспорно установено, че друг производител или доставчик на арматура с качеството и техническите характеристики, необходими на топлофикационното дружество, на конкурентна цена към този момент не е имало.
В протеста, прокурора пространно се спира на процентната разлика между платеното от „Топлофикация С.” и действителната, пазарна стойност на отделната доставка, формирана на граничния пункт, през който стоките са били въведени, за да обоснове тезата за наличие на присвояване на инкриминираната сума, без да държи сметка обаче на установеното от експертите, че разликата между продажната цена на изделията по фактурите от дружеството-доставчик и доставната стойност на същите стоки представлява търговска надценка, а не печалба, която надценка се определя от продавача /доставчика/, като чрез нея дружеството покрива направените текущи разходи и включва калкулираната печалба. Като се има предвид, че в наличните проформа-фактури, фактури, договори и декларации за внос няма данни за определяне на състава и структурата на цените на инкриминираните арматурни изделия, то калкулирането на цената е следвало да се извърши от доставчика „Шибър” ЕООД, като в агентския договор между последното „Адамс Арматурен”ООД са посочени показатели, по които се формира цената-мита, доставно-складови и транспортни разходи, гаранционно обслужване, опаковка и доставка, монтаж и технически консултации, ДДС, печалба за вносителя и комисионна за агента, които показатели не са обвързани с механизъм на определянето им или със стойности. Като се има предвид, че посочените разходи следва да се приспаднат от посочената по-горе разлика и обстоятелството, че търговските субекти нямат лимитирани нива на печалба и надценка, регламентирани по нормативен път, то тезата на обвинението, че размера на присвояването е просто математическата разлика между цената по митническите декларации и тази, платена от „Топлофикация С.” е неоснователна.
С оглед установеното, че „Топлофикация София” АД е изплатило посочените парични средства на фирма „Шибър”ЕООД и неговите агенти, срещу които управляваното от подсъдимия Д. дружество е получило арматура, заприходена в активите на дружеството и поетапно влагана в топлофикационната мрежа, то не би могло да се приеме, че подсъдимия Д. е извършвал разпоредителни действия с имуществото на управляваното и представлявано от него дружество като със свое собствено и по този начин е целял облагодетелстване на друг правен субект, поради което и повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е несъставомерно от обективна страна, поради което обсъждането на субективната такава e безпредметно.
Изложеното в протеста твърдение, за съучастието на подсъдимата А. в престъплението по чл.203, ал.1, вр. чл.201 от НК, а именно, че в периода от 10.01.2003 г. до 16.03.2006 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, със 152 деяния, като управляващ и представляващ „Шибър” ЕООД /’’Прострийм труп ЕООД, „Хидромонтаж” ЕООД и „Арма Трейдинг”ЕООД, като помагач, в съучастие с В. Д. Д.-извършител, умишлено улеснила последния /като без наличие на стопанска необходимост и обоснованост от доставка на оборудване се договорила с В. Д. и Л. А. да се достави оборудване-арматура и резервни части за „Топлофикация София”АД, без да се провеждат процедури за възлагане на обществени поръчки в нарушение на ЗОП и Наредба за възлагане на малки обществени поръчки, с цел оборудването да бъде закупено от „Топлофикация С.” на цени над средните пазарни цени, всички доставки да бъдат извършени от „Шибър” ЕООД/„Прострийм груп”ЕООД, представлявани от М. С., включително и чрез „Брокер къмпани” ЕООД, „Мако трейдинг”ЕООД, „Титан къмпани” ЕООД, „Одекс” ЕООД, ”Марисол България” ЕООД, „Солди мем” ЕООД, „Хидромонтаж” ЕООД и „Арма трейдинг” ЕООД, определила цени над средните пазарни цени за доставяното на „Топлофикация София”АД от „Шибър”ЕООД/”Прострийм груп”ЕООД оборудване, създала привидност, че последното не е единствен доставчик на оборудване за „Топлофикация София”АД, като уговорила получаването на запитвания и изпращането на оферти и фактуриране на оборудване от името на посочените осем търговски дружества представила на В. Д. данни за посочените дружества и номера на банковите им сметки, по които да бъдат извършвани плащания, разпоредила на лицата, водещи счетоводството на тези дружества, оборудването да бъде фактурирано в нарушение на Закона за счетоводството на части, с отделни фактури, като стойностите по тях да са под минималните прагове, допускащи неприлагането на процедурите за възлагане на обществени поръчки, разпоредила така издадените фактури да се изпращат на „Топлофикация София”АД, да присвои чужди пари-общо сума в размер на 4 424 800.82 лв., собственост на „Топлофикация София”АД, поверени му да ги управлява, като разпоредил за бъдат извършени плащания от сметка № [ЕГН] в „Общинска банка” АД, клон „В.” в [населено място] с титуляр „Топлофикация София”АД и от сметка № [ЕГН] в „ДЗИ Банк”АД, клон „С.” в [населено място] с титуляр „Топлофикация София”АД в полза на „Шибър” ЕООД /’’Прострийм груп”ЕООД, включително и чрез цитираните по-горе осем търговски дружества, като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, също не намира доказателствена подкрепа.
В тази връзка, следва да бъде споделена и тезата на защитника, че важен принцип в правото при присвоителните престъпления е, че недлъжностно лице може да бъде субект на длъжностно присвояване само ако се сговори с длъжностното лице да действат в съучастие и осъществят заедно това престъпление. Съществуването обаче на сговор между двамата подсъдими, не доказан по никакъв начин от държавното обвинение. Обстоятелството, че двамата подсъдими са работили по реконструкцията на топлопреносната мрежа, като подсъдимата А. е доставяла необходимите части на топлофикационното дружество, което е обусловило и познанството им, съвсем не е доказателство, че между тях е имало предварителна договорка, представляваната от А. фирма тенденциозно да бъде избрана за единствен доставчик на арматура за „Топлофикация С.” АД, за да бъде облагодетелствана последната чрез закупуването на резервни части на завишени цени или за постигнато съгласие подсъдимия Д. да получи част от сумата, заплатена на „Шибър” ЕООД или агентите му.
Липсата на доказателства за присвояване от страна на подсъдимия Д. има за последица оправдаването и на подсъдимата А. в качеството й на помагач по смисъла на чл.20, ал.4 от НК. С оглед вменените й форми на изпълнителното деяние като помагач в присвояването, посочени по-горе, няма доказателства за създадени отношения между тях извън професионалните такива, които да обусловят престъпния им общ умисъл за присвояване и съучастие.
В нито един доказателствен източник не се съдържат данни в подкрепа на обвинителната теза, че подсъдимата А. се е договорила с В. Д. и осигурила привидното участие на посочените по-горе фирми в сключването на сделки за доставка на оборудване на „Топлофикация С.” от чужбина, че е определяла цени над средните пазарни цени, че е разпоредила фактурирането на оборудването на части с цел неприлагане на ЗОП, по отношение на инкриминираните фирми, че е уговорила получаването на запитвания и изпращането на оферти и фактуриране на оборудване от името на тези дружества и представила на В. Д. данни за тях и номера на банковите им сметки, по които да бъдат извършвани плащания, както и разпоредила така издадените фактури да се изпращат на „Топлофикация София”АД, не са престъпни, а представляват действия от нормалния търговски оборот.
Формирането на цената на доставеното оборудване е било в съответствие с показателите, предвидени в сключения агентски договор между „Шибър”ЕООД и „Адамс Арматурен” относно мита, разходи за доставка и склад, гаранционно обслужване, опаковка, монтаж, технически консултации, печалба за вносителя и комисионна за агента, разходи за обучение на техниците и инженерите на фирма „Шибър”ЕООД, които разходи, наред с калкулираната печалба, неминуемо водят до определяне на цена, по-висока от доставната, като изрично следва да се подчертае, че е извън всякаква търговска логика сключването на сделки без да се търси печалба.
Твърденията, че подсъдимата А. осигурила привидното участие на посочените по-горе осем търговски дружества, също не намира подкрепа в доказателствата по делото. Установено е от свидетелските показания, че агентските договори са сключени, за да бъдат агентските фирми гаранти по финансовите задължения на топлофикационното дружество към фирмата на подсъдимата по доставената арматура, както и че комисионната на тези фирми е била за сметка на А., а тези комисионни в размер на 23 % от стойностите, на които са били фактурирани доставките за „Топлофикация С.”, по никакъв начин не са оскъпявали изделието, тъй като, според доказателствата, изделие, доставено от фирма „Шибър” ЕООД и такова, доставено от агентска фирма, е фактурирано на една и съща цена.
Несподеляеми са и предложените в протеста, алтернативни, текстове по чл.219 и чл.220 от НК, по които подсъдимите Д. и А. да бъдат признати за виновни и осъдени за умишлена или непредпазлива безстопанственост, в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, но при същите фактически обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
В тази връзка напълно основателни и обосновани са мотивите на първостепенният съд за процесуалната недопустимост на наказателната ангажираност на подсъдимите Д. и А. по тези разпоредби.
Макар и разпоредбата чл.220 от НК, касаеща съзнателното сключване на неизгодно сделка от длъжностно лице, във вреда на управляваното от него предприятие, да е по-леко наказуемо престъпление, при положение, че се касае за нови фактически положения, които не са били описани в обстоятелствената част на обвинителният акт и не са били предявени по надлежния ред от обвинението на подсъдимите, то последните не са били запознати с тези факти и не са се защитавали по тях. Освен това, за да е налице престъпление по чл.220 от НК, не е достатъчно позоваването единствено на заплащането на инкриминираните доставки, тъй като наличието на тези сделки е само един от елементите на състава на това престъпление, като се изисква от обективна страна договорът да бъде неизгоден в две хипотези-пълна липса на необходимост от сключването му или в неизгодност на отделни клаузи и в невъзможност да се постигне целеният икономически ефект, а такива твърдения в обвинителният акт липсват. Твърдейки в обвинителния акт неизгодност на инкриминираните сделки, прокурорът отново се позовава на разликата между реално платената цена от „Топлофикация София” АД и действителната стойност на всяка една от доставките, без да се сочи коя е тя и защо е неизгодна при условие, че не са посочени факторите, които я правят такава, като например наличие на други оферти за доставка на същите по вид и качество стоки, но на по по-ниски цени, при които дружеството би заплатило по-малка сума. С оглед и на това, правилно първоинстан съд е намерил за неудачно от страна на държавнто обвинение, позоваването на ППВС №7/76 год., според което когато длъжностното лице цели да присвои поверено му за пазене и управление обществено имущество и използва сключването на неизгодна сделка като основание за плащане, предаване и др. на обществено имущество, деянията му следва да се квалифицират като длъжностно присвояване, защото в конкретния случай липсват факти в посочения по-горе смисъл, по които подсъдимите да са упражнили правото си на защита. Изложените обстоятелства са налагали повдигането на ново обвинение от страна на прокуратурата, при спазване предвидената н чл.287 от НПК процедура.
Същото се отнася и за престъплението по чл.219 от НК. Изпълнителното деяние на това престъпление се състои в неполагането на достатъчно грижи при ръководеното, управлението, стопанисването или запазването на поверено на дееца - длъжностно лице имущество или при осъществяване на възложената му работа, като деянието може да се осъществи както с действие-юридическо или фактическо, така и с бездействие. Дали деецът е положил достатъчно грижи или не, следва да се установят конкретните му права и задължения, съответствието или не на поведението му с определени нормативни изисквания или общопризнати правила и в резултат на това да са настъпили значителни вреди за предприятието, като между деянието и престъпния резултат следва да има причинна връзка.
Напълно резонно първоинстанционният съд е подчертал, че безстопанствеността може да бъде улесняваща длъжностното присвояване, но едно и също имущество и една и съща щета не могат да бъдат едновременно предмет на престъпния състав по чл.219 от НК и на този по чл.201 от НК, а още по-малко е възможно улесняващото и улесненото престъпление да се извършат с едни и същи действия, т.е. едни и същи обстоятелства и един и същ съставомерен резултат, да бъдат субсумирани под два различни престъпни състава, дори и при наличието на визираните в ППВС № 3/70 г. предпоставки - улесняващото престъпление може да бъде извършено преди или едновременно с присвояването, но не и след завършване на последното. Обстоятелството, че при обосноваване на тезата в обвинителния акт прокурорът се е позовал на извършени от подсъдимия Д. нарушения на ЗОП и Наредбите към него, не променя факта, че се касае за едни и същи действия, заключаващи се в плащане на сумите по инкриминираните фактури, от което следва, че заплатените от „Топлофикация София” АД парични средства веднъж са елемент от състава на улесняващото престъпление „безстопанственост” по чл.219 от НК, а след това на присвояването по чл.203 от НК, което е недопустимо.
От друга страна при този престъпен състав е от значение размерът на щетата като съставомерен елемент, който не може да бъде математическата разлика между цената на изделието по митническите декларации и тази, платена от „Топлофикация С.” /в т.см. е и особеното мнение на съдията-докладчик по н.д. №1722/12 год. по описа на ВКС/. В тази връзка съвсем основателно първият съд е поставил въпроси /който се поставя и от защитниците на подсъдимите в пледуарията им/, коя е действителната стойност на всяко едно от доставените изделия, на която дружеството е могло да закупи същите изделия, със същите качествени характеристики и от кои други фирми. Отговори на тези въпроси не само не се съдържат в обвинителния акт, но не се извличат и от доказателствата по делото, респективно липсват и в пледоарията на прокурора по съществото на делото.
Поради изложеното, настоящият състав намира, че няма правно и фактическо основание, да се уважи алтернативното искането на държавното обвинение за признаването на подсъдимите Д. и А. за виновни в престъпленияпо чл.220 от НК или по чл.219 от НК и осъждането им по тези текстове.
От всичко изложено настоящият съд намира за напълно обоснован изложения от първата инстанция извод, че в настоящия случай не се установява по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.304 от НПК, предвид липсата на каквито и да било доказателства, подсъдимите В. Д. Д. и М. Л. А. /по обвинителен акт С./, да са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.203, ал.1, във вр. чл.201, във вр. чл.26, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия Д. и за престъпление по чл.203, ал.1, във вр. чл.201, във вр. чл.26, ал.1, във вр. чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК, по отношение на подсъдимата А., по повдигнатото им обвинение, поради което и не се налага отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна такава по отношение на подсъдимите В. Д. Д. и М. Л. А..
При този изход на процеса правилно първоинстанционният съд е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, сторените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата. С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка не констатира наличието на основания за изменение или отмяна на присъдата, въззивният съд прие, че тя следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски апелативен съд, НК, 4-ти състав



ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 169 от 28.06.2019 год. по НОХД № 3626/2016 год., Софийски Градски съд, НО, 26-ти.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд на Република България, в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.