СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
След като съобразно чл. 249, ал. 3 от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Г. ВЧНД № 368 по описа за 2018 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 23.02.2018 г. по НОХД № 2921/2017 г. на СГС – НО, 19-ти състав, постановено в разпоредително заседание, е прекратено съдебното производство по делото – поради становище за допуснати на ДП съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на всеки от подсъдимите В. П. и Ю. Д.-Ц. поради недостатъчно ясно обвинение; постановено е връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на недостатъците в обвинителния акт.
Потвърдени са мерките за неотклонение на подсъдимите – „Гаранция”, в пари: 15 000 лв. спрямо подсъдимия В. П., и 2 000 лв. спрямо подсъдимата Ю. Д.-Ц..
Потвърдена е и мярката за процесуална принуда спрямо подсъдимия В. П. чрез налагане на забрана да напуска пределите на страната без разрешение.

Определението е протестирано, в срок, с искане за отмяна на частта му за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. Твърди се, че няма съществени нарушения на процесуалните правила на ДП, ограничаващи правото на ясно обвинение на когото и да било от подсъдимите, поради което следва да се насрочи разглеждането на делото в открито съдебно заседание.

Определението е обжалвано, в срок, от защитник на подсъдимата Д.-Ц., в частта му относно потвърждаването на мярката й за неотклонение. Иска се отмяната й с позоваване на неиндивидуализиране на мотивите на СГС и с безукорност на поведението на подсъдимата досега на ДП.

Определението е обжалвано, в срок, от защитник на подсъдимия П., с искане за отмяна на частите му, с които се потвърждава мярката му за неотклонение и се потвърждава мярката му за процесуална принуда чрез забрана да напуска страната без разрешение. Твърди се безупречно процесуално поведение досега на подсъдимия, липса на данни за укриването му или за опасност да извърши престъпление и несъобразеност на гаранцията с материалното състояние на подсъдимия.



След като разгледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

С внесения в СГС обвинителен акт (ОА) е повдигнато обвинение срещу В. П., че е извършил продължавано чрез две деяния умишлено престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
СГС е приел, че има неяснота при описанието в обстоятелствената част на ОА на второто деяние от това престъпление, изразено във фактическа деятелност на подсъдимия В. П. като областен управител чрез продажбата при търг с явно наддаване на държавен апартамент в С., [улица], бл. 156/1, ет. 13, ап. 25 съобразно по-ниската от двете пазарни стойности, дадени от независими оценители. СГС е отчел, че описаните в обстоятелствената част на ОА относно това деяние редица фактически действия на подсъдимия П. са в хронологическите рамки от неустановена дата след 12.10.2015 г. до 26.04.2016 г.; същевременно в заключителната част на ОА имало акцент на 19.02.2016 г., когато е открита тръжната процедура. Поради това се приема неяснота относно твърдението на държавното обвинение кога е осъществено изпълнителното деяние и кога е причинена твърдяната щета – на датата на откриване на тръжната процедура ли или на датата на сключване на договора за продажба.
САС намира следното: В посочените хронологически рамки на второто деяние от продължаваното престъпление по чл. 219 от НК - от неустановена дата след 12.10.2015 г. до 26.04.2016 г. - държавното обвинение е изброило редицата от всички значими според него действия, конкретизирани по естество, време, последици и правно съотнасяне (обстоятелствена част на ОА – НОХД, л. 7-13); в този период първото посочено с точната му дата действие е на 28.10.2015 г. (заповед за отнемане на апартамента от МВР), а последното е на 26.04.2016 г. (договор за продажба). В заключителната част на ОА относно това деяние е посочен същият времеви интервал – от неустановена дата след 12.10.2015 г. до 26.04.2016 г., но, за разлика от обстоятелствената част, не са изброявани всички фактически действия, а само някои от тях - откриването на тръжната процедура на 19.02.2016 г. с обявяването в нея на по-ниската от двете пазарни стойности и продажбата на 26.04.2016 г. на апартамента на тази по-ниска стойност; посочен е и размерът на твърдяната причинена щета, представляваща разликата между двете оценки.
Няма процесуално изискване заключителната част на ОА да преповтаря изцяло обстоятелствената, обратното: семантическото тълкуване на определянето на двете части – съответно „обстоятелствена” и „заключителна”, предпоставя подробно изложение в първата и обобщено до най-значимото във втората.
Чрез съдържанието на конкретния ОА държавното обвинение твърди осъществяване на безстопанственост чрез цялата поредица от описани в обстоятелствената част фактически действия, представляващи в случая сложния фактически състав на една продажба, както и чрез предхождащи я неформални действия (срещи в присъствие на служители на областна администрация, на които се обсъждали различните варианти за продажба на апартамента именно на свидетеля В. П. – НОХД, л. 7). Тези действия са изброени изчерпателно в обстоятелствената част на обвинителния акт, а най-важните според прокуратурата са посочени и в заключителната част (откриването на търга и продажбата); хронологическите рамки на релевираната деятелност са еднакви и в обстоятелствената, и в заключителната част на обвинителния акт, като и двете приключват с продажбата. Поради това САС намира, че няма неяснота в обвинението: прокуратурата твърди, че с всички изброени в обстоятелствената част на ОА фактически действия в определен времеви период подсъдимият е проявил безстопанственост, на която е придадено и цифрово изражение (размер на щетата). Изпълнителното деяние е цялата вменена на подсъдимия фактическа деятелност, осъществена във времето по протежение на целия сложен фактически състав на отчуждаването (чрез продажба), а щетата е крайният резултат на тази деятелност, т.е. оформена е при приключването й.
Поради това САС не намира чрез конкретното словесно оформление на обвинителния акт относно второто деяние от продължаваното престъпление по чл. 219 от НК да е нарушено правото на защита на подсъдимия П. поради неяснота на обвинителните твърдения за времето и начина на извършване на престъплението и времето на причиняване на щетата.

Със същия ОА е повдигнато пред съд обвинение срещу подсъдимия В. П. още и за продължавано чрез три деяния престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено чрез извършването - при наличие на неприключен правен спор между държавата и съсобственика-юридическо лице (ЮЛ) - на продажбата (вместо на възможната реална делба) от държавата на ЮЛ на съответните идеални части от съсобствеността на държавата (над 80 %) върху три недвижими имота с обща площ над 7 300 кв.м., за цена общо - 658 870 лв., вместо за 10 989 000 лв. (действителната им пазарна стойност). Във фактическа връзка с това обвинение е и повдигнатото със същия ОА пред съда обвинение срещу подсъдимата Ю. Д.-Ц. за извършено от нея продължавано чрез три деяния престъпление по чл. 260, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено от нея като лицензиран оценител чрез невярната оценка и заключение за определяне на пазарната стойност на съответните идеални части от съсобствеността на държавата върху трите недвижими имота. СГС е счел, че датирането на престъпната деятелност на подсъдимата Д.-Ц. като извършена на 25.04.2016 г. е в противоречие с твърдението за настъпила щета, обвързана с датата 08.07.2016 г., когато са били продадени от подсъдимия П. оценяваните от подсъдимата Д.-Ц. имоти.
САС намира следното: За дата на продължаваната престъпна деятелност на подсъдимата Ю. Д.-Ц. е посочен 25.04.2016 г. – денят, когато тя предала трите си експертни оценки на постоянно действащата при Областна администрация - С. комисия, на която със заповед на подсъдимия П. било възложено да провежда процедури по приемане на пазарни оценки (НОХД, л. 29). Датата на депозирането на експертните оценки на подсъдимата Ю. Д.-Ц. е само един от фактите, на които прокуратурата придава значимост в цялостната верига от същностно и хронологично свързани действия на подсъдимия П. по повод продажбата на трите недвижими имота, които действия започнали на неустановена дата през 2015 г. (НОХД, л. 17) и приключили с отписването на имотите от актовите книги (след продажбата им на 08.07.2016 г. и вписването й на 11.07.2016 г. в Службата по вписванията - НОХД, л. 23-24). По естеството си действията на подсъдимата Д.-Ц. са обвързани с продажната цена на имотите: сочените стойности по оценките й и продажните цени съвпадат дословно. Т.е. прокуратурата придава значение на факта, че същата стойност като в депозираното от подсъдимата Д.-Ц. на 25.04.2016 г. оценяване се проявява в по-късен момент от времето, при продажбата на оценяваните от нея имоти след два месеца и половина, на 08.07.2016 г. Твърди се още, че подсъдимата е осъзнавала: предназначението на извършваното от нея оценяване - да се използва при предстояща продажба на идеални части от съсобствеността на държавата върху оценяваните недвижими имоти; неверността на оценяването си в насока на многократно занижаване на действителната пазарна стойност на държавни имоти. Поради това прокуратурата обвързва извършеното от подсъдимата оценяване с настъпилата след него във времето щета – както обективно, като реално настъпил резултат, така и субективно, като съзнавана към момента на оценяването от подсъдимата предстояща последица. Поради това САС не намира нито противоречие, вътрешно за обвинението срещу Ю. Д.-Ц., нито противоречие между него и повдигнатото срещу В. П. обвинение.

За да потвърди всяка от двете мерки за неотклонение – 15 000 лв. парична гаранция спрямо подсъдимия В. П. и 2 000 лв. парична гаранция спрямо подсъдимата Ю. Д.-Ц., СГС се е позовал на естеството на внесените обвинения, поради което биха могли да се претендират значителни имуществени вреди от увредената държава, на броя обвинени лица по делото – двама души, и на предстоящата необходимост от извършване на допълнителни спрямо проведените на ДП процесуалноследствени действия. САС споделя изцяло становището на първостепенния съд за наличието и влиянието на тези обстоятелства. Твърди се извършването на престъпления, причинили сериозни имуществени вреди на държавата, наказуеми както следва: по чл. 219, ал. 3 от НК – с лишаване от свобода от две до осем години и възможно лишаване от право; по чл. 220, ал. 2 от НК – с лишаване от свобода от три до десет години и възможно лишаване от право; по чл. 260, ал. 1 от НК – лишаване от свобода от три месеца до три години и с лишаване от право. Делото може да се определи като случай с висока фактическа и правна сложност предвид броя обвинени лица и вида и обема на предстоящите съдебноследствени действия, свързани с над 20 свидетели, сложни експертизи и множество документи. Навлизането на делото в решаващата му фаза – съдебната, изисква подсигуряване в съответната степен на присъствието на подсъдимите, съобразно становището на съда за необходимост от това.
Семантическото и систематичното тълкуване на чл. 61, ал. 2 от НПК обуславят извод, че материалното състояние не е именно водещият за съобразяване фактор при определяне на този вид мярка за неотклонение, а се отчита след преценяване на тежестта на останалите обстоятелства по чл. 57 от НПК.
Поради това за да изпълни поставените й от чл. 57 от НПК цели, мярката за неотклонение спрямо всеки от подсъдимите по делото следва да бъде такава, че да осигури присъствието му пред съда по време на предстоящото събиране на доказателствени средства за обширна и сложна фактология, при конкретните тежки обвинения и при очакваната тежест и продължителност на процеса. При тези обстоятелства, както видът на всяка от мерките за неотклонение – гаранция в пари, така и размерът й спрямо всеки от подсъдимите - съпоставен и с естеството и тежестта на вменената му престъпна дейност, се явяват съответни на изискванията на чл. 57 и чл. 61 от НПК.
Въпреки общото мотивиране относно мерките за неотклонение на СГС, начинът на изложението и съдържанието му показва, че СГС е съобразил значимите за въпроса обстоятелства относно всеки от подсъдимите, поради което липсата на формално индивидуализирани за всеки подсъдим мотиви няма значението, придадено му от защитник.
Съображенията относно правото на първостепенния решаващ съд да осигури присъствието на подсъдимите по време на съдебното събиране на доказателствените средства, обсъждането им и първоинстанционното решаване на делото се отнасят и за процесуалното ограничаване спрямо подсъдимия П. чрез наложената му забрана да напуска пределите на страната. Следва да се отчете, че тази забрана не е абсолютно ограничение на придвижването на подсъдимия П. извън България: той може да напуска страната, но при съответно разрешение.
Предвид изложеното дотук, се обуславя извод, че протестът е основателен, жалбата на всеки от защитниците е неоснователна, а определението на СГС е неправилно относно прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора и е правилно по въпроса за мерките за неотклонение и за мярката за процесуална принуда.


В заключение: определението следва да бъде отменено в частта му, за която се отнася протестът, и потвърдено в частта му, за която се отнасят жалбите на защитниците, поради което СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОТМЕНЯ постановено в разпоредително заседание ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 23.02.2018 г. по НОХД № 2921/2017 г. на СГС – НО, 19-ти състав, в частта му, с която се прекратява съдебното производство и се връща делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения на правата на подсъдимите.
ПОТВЪРЖДАВА определението в частите му, с които се потвърждават мярката за неотклонение на всеки от подсъдимите В. П. и Ю. Д.-Ц. и се потвърждава мярката за процесуална принуда на подсъдимия В. П. чрез забрана да напуска пределите на Република България без съответно разрешение.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на действията по реда на глава деветнадесета от НПК.