СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:като разгледа докладваното от съдията Ж. ч. гр. дело № 731 по описа за две хиляди и шестнадесети година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 396 ГПК.

С определение № 5787 от 15. 09. 2015 г. по т. д. № 5594/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав е допуснато обезпечение на исковете, предявени на основание чл. 60а, ал. 1 З. от [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от постоянните синдици Р. А. и Л. И., срещу Н. И. К., Е. Б. Г., А. В. В., [фирма] и Ф. М. за осъждането им да върнат, евентуално – да прехвърлят собствеността на притежаваните от тях акции от капитала на [фирма] на [фирма] /в несъстоятелност/, които акции представляват имущество с произход от цитираната банка, и на евентуалните искове за заплащане на сума, равняваща се на разликата между пазарната стойност на записаните от тях акции от капитала на [фирма], определена към датата на записване на акциите /евентуално към датата на завеждане на исковата молба/ и платената от тях номинална стойност на акциите чрез налагане на запор върху акциите – безналични поименни акции от капитала на [фирма] на ответниците, подробно посочени в атакуваното определение като брой и съответстващ им процент от капитала на дружеството.
Така постановеното определение е обжалвано от ответниците Г. и В. в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените срещу тях искове чрез налагане на запор върху собствените им акции от капитала на [фирма], с доводи за неправилност и искане за отмяната му. Поддържа се, че исковете са недопустими, тъй като не са предявени от синдиците на банката в несъстоятелност, а от самата нея чрез синдиците. Съгласно чл. 62, ал. 1 З. легитимирани да предявят исковете били само синдиците. Излагат се съображения за очевидна неоснователност на предявения главен иск. Тъй като при твърдяното увеличение на капитала на [фирма] чрез записване на нови акции от ответниците по исковете липсвало правоприемство по отношение на жалбоподателите Г. и В. не бил налице фактическият състав по чл. 60а З.. Фактическият състав по цитираната норма вр. пар. 1, т. 7 ДР на З. включвал придобиване на имущество със средства на банката и последващи сделки с това имущество, като последната сделка или е вноска в капитала на търговско дружество /т. 2 на чл. 60а, ал. 1 З./ или по нея липсва еквивалентност или изпълнение от крайния потребител /т. 1 на чл. 60а, ал. 1 З./. В случая съобразно фактическите твърдения на ищеца не били налице тези хипотези. При очевидната неоснователност на предявения иск обезпечението не следвало да се допуска. Въведени са и твърдения за погасяване на кредитното задължение на [фирма] по договора с банката в несъстоятелност с прихващания.
Частна жалба срещу определението на съда в частта за допускане на обезпечение на предявените срещу [фирма] искове чрез налагане на запор върху собствените му акции от капитала на [фирма] е подадена от цитираното дружество чрез адвокат – пълномощниците му с доводи за неправилност и искане за отмяната му и постановяване на друго определение, с което искането за допускане на обезпечение да бъде отхвърлено. В случая не били налице предпоставките за допускане на обезпечение на исковете, тъй като същите били недопустими. На първо място, се поддържа, че исковата молба е нередовна. Прави се позоваване на неяснота досежно размера на задължението на „Д. Х.” АГ към банката по договора за кредит и цената на исковете. Напълно неясен и неразбираем бил петитумът на евентуалния иск. С оглед на горното исковата молба не отговаряла на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК, поради което обезпечаването на исковете било недопустимо. На този извод сочела и недопустимостта на исковете с оглед невъзможността по чл. 60а, ал. 1 З. да се претендира парична компенсация, а не връщане на придобито имущество. В жалбата се изтъква, че в обжалвания съдебен акт не били изложени мотиви досежно вероятната основателност на предявените искове. Представените към исковата молба писмени доказателства определяли предявените искове като вероятно неоснователни. Претендираното връщане имало за предмет имущество, което не било с произход банката по смисъла на пар. 1, т. 7 ДР на З.. Не бил налице фактическият състав на нормата на чл. 60а З.. Придобитият актив със средствата на банковия кредит били определения брой акции от капитала на [фирма] на „Д. Х.” АГ и нито една от тях не била предмет на последваща сделка между цитираното дружество и жалбоподатели или което и да е трето лице. Поддържа се възражение, че към момента на подаване на исковата молба банката в несъстоятелност не била кредитор на „Д. Х.” АГ, поради което отсъствала обезпечителна нужда.
Ответниците по частните жалби – синдиците на банката в несъстоятелност ги оспорват и изразява становище, че атакуваното определение в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество – основателни.
[фирма] /в несъстоятелност/, в изложението [фирма] /в несъстоятелност/ е предявила срещу жалбоподателите Г., В. и [фирма] и още две лица искове по чл. 60а, ал. 1 З., както следва: 1. за осъждане на ответниците да върнат, евентуално – да прехвърлят собствеността върху всички притежавани от тях безналични поименни акции от капитала на [фирма] на банката в несъстоятелност, които акции представляват имущество с произход от банката; 2. при условията на евентуалност да бъдат осъдени да заплатят съразмерно на банката в несъстоятелност парична сума, равняваща се на разликата между пазарната стойност на записаните от тях акции от капитала на [фирма], определена към датата на записване на акциите /евентуално към датата на завеждане на исковата молба/ и платената от тях номинална стойност на акциите, до размера на непогасеното от прекия длъжник „Д. Х.” АГ задължение по договор за банков кредит от 15. 12. 2012 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците по исковете са придобили собствеността върху 84, 85 процента от капитала на [фирма] – дружество, което преди това е било придобито от „Д. Х.” АГ чрез предоставен от [фирма] банков кредит. Поддържа се, че [фирма] е закупено от „Д. Х.” АГ с парични средства, които имат произход от банката в несъстоятелност. Акции от капитала на [фирма] впоследсвие били придобити от ответниците без срещу тях да бъде предоставена насрещна равностойна престация. Касаело се придобиване на 84, 85 процента от капитала на последното цитирано дружество чрез участие в увеличението на капитала, при което са заплатили номиналната вместо по-високата пазарна стойност на новите акции – тоест облагодетелствали са се за сметка на банката. Горното станало възможно чрез взето на 18. 09. 2014 г. решение на едноличния собственик на капитала на [фирма] „Д. Х.” АГ за увеличаване на капитала на дружеството чрез издаване на нови акции, които се придобиват от нови акционери – К., Г. и В. по номинална стойност или чрез действия на прекия длъжник на банката съзнателно се намалявало неговото имущество, като се съдействало за преминаването на част от него в патримониума на трети лица и се създавали пречки за банката да събере вземанията си по предоставяния по-рано банков кредит. С решение от 5. 12. 2014 г. на общото събрание на същото дружество се извършило ново увеличение на капитала му, като новите 563 900 акции отново се придобили от трети лице – всички ответници по номинална стойност. Поддържа се, че като са заплатили номиналната стойност на акциите от увеличаването на капитала на [фирма] ответниците безспорно са извършили престация на значително по-ниска стойност от полученото и са се обогатили за сметка на кредиторите на банката в несъстоятелност. С оглед на горното се твърди, че на основание чл. 60а З. процесното имущество – собствеността върху 84, 85 процента от капитала на [фирма] следва да бъде върнато/прехвърлено в масата на несъстоятелността на К. и да послужи за удовлетворяване на кредиторите на банката.
В исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на исковете чрез налагането на запор върху акциите на ответниците от капитала на [фирма].
За да допусне обезпечението на исковете чрез налагането на запор върху акциите на ответниците, включващи и частните жалбоподатели в настоящото производство с атакуваното определение, Софийски градски съд приема, че предявените искове са вероятното основателни.
Обжалваното определение в атакуваните му от частните жалбоподатели части е незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 З. по искане на синдика съдът може да допусне обезпечение на исковете, с които се цели попълване на масата на несъстоятелността. Обезпечението на иска се допуска, когато искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че искът е основателен. Допускането на обезпечение на исковете за попълване на масата на несъстоятелността на банката е предпоставено от установяване допустимостта, вероятната основателност на иска, удостоверена с представени писмени доказателства, доказващи пораждането на претендираното право, и обезпечителната нужда съобразно цитираната норма и приложимия чл. 391 ГПК.
В случая се касае до искане за обезпечаване на предявени искове, квалифицирани като такива по чл. 60а З., предявени от [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от постоянните й синдици, срещу ответниците, частни жалбоподатели в настоящото производство, което е неоснователно, тъй като не е налице процесуалната предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а именно редовна искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 60а З. синдикът може да предяви искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато: 1. третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или 2. полученото от третото лице е под форма на парична и/или непарична вноска в капитала му. П.. 1, т. 7 от ДР на З. предвижда, че „произход от банката” е всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма. С оглед цитираните норми, за да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК за редовност на исковата молба предявеният иск по чл. 60а З. за връщане на получено имущество от трето лице изисква ищецът да въведе твърдения за предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, за придобиване на имущество от трето лице в първоначален или променен вид, независимо от броя и формата на междинните прехвърлянията, както и за предпоставките по т.т. 1 и 2 на нормата. Последните изискват при получаването на имуществото от третото лице с произход от банката то да не изпълнило насрещна престация или същата да е на значително по-ниска стойност от полученото /т. 1/ или полученото от третото лице да е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му.
В настоящия случай са предявени искове за „връщане” или евентуално за „прехвърляне на собственост” от ответниците, в частност от частните жалбоподатели на акции от капитала на [фирма] на банката в несъстоятелност и евентуални искове за заплащане „съразмерно” от ответниците на парична сума, съставляваща разлика между пазарната стойност на записаните от тях акции от капитала на това дружество и заплатената от тях номинална стойност на акциите до размера на непогасеното задължение на прекия длъжник на банката „Д. Х.” АГ по договор за банков кредит от 15. 12. 2012 г., като с оглед твърденията и искания сме изправени пред недостатъци на исковата молба, предпоставящи неоснователност на исканията за обезпечението им.
На първо място, при така формулираните искания досежно главните и евентуалните искове липсва яснота за претендираното, като следва да се посочи, че на основание чл. 60а З. синдикът може да иска от третото лице само „връщане” на получено имущество с произход от банката. Искане за осъждане за „прехвърляне на собственост” върху акции не съответства на твърденията за получено имущество с произход банката. Що се отнася до евентуалните искове за заплащане на парични суми, то те са изцяло неконкретизирани по размер и по отношение на всеки от ответниците. Досежно тези искове не би могло да се приеме, че същите се основават на твърдения за осъществяване на фактическия състав по чл. 60а З. поради предмета на претенциите, а в случая липсва позоваване на други обстоятелства, които да породят спорните права за заплащане на парични суми – разлики между пазарната и номиналната стойност на процесните собствени на ответниците акции.
На второ място, с оглед предпоставките по чл. 60а З. и цитираната дефинитивна норма в случая не са въведени твърдения, че имуществото, предмет на претендираното връщане, акции от капитала на [фирма] е с произход от банката. По делото се поддържа, че със средства по договор за банков кредит акциите от капитала на цитираното дружество са придобити от „Д. Х.” АГ – пряк длъжник на банката, който е станал едноличен собственик на капитала на българското дружество. Липсват твърдения обаче акциите, предмет на претендираното връщане, от ответниците да са с произход банката, и да са налице условията по чл. 60а, ал. 1, т. т. 1 или 2, тъй като позоваването е на придобиване на тези акции от ответниците при увеличения на капитала на [фирма] чрез издаване на нови акции. Не се поддържа да е осъществено прехвърляне на първоначално придобитите от „Д. Х.” АГ акции на ответниците или придобиването от тях на нови акции при увеличенията на капитала да е станало със средства, предоставени от банката.
С оглед доводите в частните жалби следва да се изтъкне, че в исковата молба действително е посочен като ищец банката в несъстоятелност, но с оглед предявяването на исковете от синдиците и предмета им – връщане на имущество в масата на несъстоятелността на банката следва да се приеме, че съобразно възможността по чл. 60, ал. 3 З. исковете са предявени от синдиците на банката.
При горните изводи досежно нередовността на исковата молба съдът не обсъжда дали в случая е удостоверена вероятната основателност на предявените искове с представените с исковата молба писмени доказателства. Само за пълнота на изложението трябва да се посочи, че в обезпечителното производство е изключено съдът да обсъжда защитни възражения на ответниците по исковете, тъй като те са свързани с преценката по същество.
По изложените съображения атакуваното определение в обжалваните му части следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което исканията на синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/ за обезпечение на исковете срещу ответниците Г., В. и [фирма] чрез запор върху собствените им безналични поименни акции от капитала на [фирма] се отхвърлят и се обезсили издадената обезпечителна заповед в тези части.
Воден от горното, съдът


ОТМЕНЯ определение № 5787 от 15. 09. 2015 г. по т. д. № 5594/2015 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваните части, с които е допуснато обезпечение на предявените искове от синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу Е. Б. Г., А. В. В. и [фирма] чрез запор върху акциите на цитираните лица от капитала на [фирма] и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исканията на синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/ за допускане на обезпечение на предявените срещу Е. Б. Г., А. В. В. и [фирма] искове за осъждане на цитираните ответници да „върнат” или евентуално да „прехвърлят собствеността на” акциите им от капитала на [фирма] на банката в несъстоятелност и евентуални искове за заплащане „съразмерно” от ответниците на парична сума, съставляваща разлика между пазарната стойност на записаните от тях акции от капитала на това дружество и заплатената от тях номинална стойност на акциите до размера на непогасеното задължение на прекия длъжник на банката „Д. Х.” АГ по договор за банков кредит от 15. 12. 2012 г. чрез запор върху собствените на ответника Е. Б. Г. 125 760 бр. безналични поименни акции от капитала на [фирма], върху собствените на ответника А. В. В. 129 690 бр. безналични поименни акции от капитала на [фирма] и върху собствените на ответника [фирма] 281 950 бр. безналични поименни акции от капитала на [фирма].
ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед в горните части.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: