СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, единадесети състав, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
като разгледа докладваното от съдията Т. т.д. №584/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.258 ГПК, вр. чл. 229, ал.1 от ГПК.
Във връзка с наведените твърдения и доказателствени искания във въззивната жалба на [фирма] и в производството по обратния иск страните по делото [фирма](молба вх. №120831 от 08.10.2015 г.) и ТБ [фирма](молба вх. №131186 от 28.10.2015 г.) за инициирано наказателно производство срещу П. Т. М.(НОХД №5525/2014 г. на СГС, 18 с-в), трето лице помагач на страната на ТБ [фирма] и ответник по обратния иск, е изискана и приложена по делото присъда от 19.04.2016 г. на Софийски градски съд, НК, 18 състав.
С присъдата се установява, че П. Т. М. е признат за виновен в това ,че в периода от 23.06.2009 г. до 15.09.2009 г. в [населено място], [улица], клон „Ц." на Търговска банка [фирма], в условията на продължавано престъпление с 45 деяния, като длъжностно лице - главен счетоводител на клон "Централен" на Търговска Банка [фирма] , сам и в съучастие е В. И. В. присвоил чужди пари /собственост на Търговска Банка [фирма]/ - сума в размер на 4 402 887.90 щатски долара, равностойни на 6 068 546.20лв.по депозитни и разплащателни сметки с титуляри [фирма], [фирма] и [фирма], връчени в това му качество, като за улесняване на присвояването е извършил друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание- престъпление по чл.316, във вр. с чл. 310, ал.1, във вр. с чл.308, ал.1 и по чл.309, ал.1 от НК, като длъжностното присвояване е в големи размери.
С Определение № 1624/18.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 2750/2013 г. на САС, 10 състав, с което е привлечено третото лице-помагач П. Т. М., едно от твърденията на ответната Търговска банка [фирма] е, че претърпените от ищеца [фирма] вреди са в резултат на неправомерни действия на П. М. – неин служител, и в случай, че се приемат тези доводи за основателни, за банка възниква основание да претендира обезщетение за вреди срещу това трето лице.
Предявеният от ищеца [фирма] е именно за депозирани в Търговска банка [фирма] парични средства, които не е било възможно да бъдат изтеглени обратно, поради факта, че по банковата сметка е нямало наличности. Периодът на банковите транзакции съвпада с периода, който е установен в цитираната по-горе присъда. Очевидна е връзката в твърденията на ищцовата страна за предоставени парични средства в Търговска банка [фирма], липсата на средствата по банковата сметка и установеното с невлязла в сила присъда присвояване на средства, вкл. от сметката на [фирма].
С постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение № 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК, е прието, че в случаите, когато за престъплението, в резултат на което е настъпила вредата е образувано наказателно дело, съдът спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като присъдата по наказателното дело обуславя изхода по гражданския спор.
Когато изходът на гражданския спор е обусловен от наличието на влязла в сила присъда за присвояване, съдът следва да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до отпадане на процесуалната пречка за развитие на процеса.
Налице е хипотеза на чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК, поради което настоящия състав на САС
СПИРА производството по т.д. №584/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК до приключване на наказателното производство срещу П. Т. М. с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховния касационен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.