Софийски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание и в състав:като разгледа в.ч.гр.д. № 3894 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

С протоколно определение от 01.03.2018 г. по гр.д. 3607/ 2017 г. по описа на Софийски градски съд, състав на СГС е прекратил производството по делото поради процесуална недопустимост на предявените искове, като срещу това определение е постъпила частна жалба от ищеца Ц. Л. Г., в която се правят оплаквания за неговата неправилност. Прави се до САпС искане, то да бъде отменено и вместо това, да се постанови друго определение, с което да се разпореди продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е в срок и производството е допустимо – така чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. При размяната й по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна – Народното събрание на Република България не е изразила писмено становище.

От материалите по делото, САпС констатира следното:

Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ц. Л. Г. против Народното събрание на Република България /НС/, с която са предявени няколко кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: а/ да се обяви нищожността на Решение на НС от 21.01.2015 г. за освобождаване на г-н Ц. Г. като подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банков наздзор“; б/ да се обяви нищожността на Решение на НС от 29.07.2015 г. за назначаване на г-н Д. К. за подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банков наздзор“; в/ да се установи, че г-н Ц. Г. е подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банков наздзор“; г/ да бъде осъдено НС да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 лв. /частично от 462 000 лв./ ведно с мораторната лихва от датата на увреждането до датата на исковата молба; д/ да бъде осъдено НС да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. /частично от 110 000 лв./ ведно с мораторната лихва от датата на увреждането до датата на исковата молба; е/ да бъде осъдено НС да заплати законната лихва върху претендираните суми за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.

В условията на евентуалност, се моли СГС - ако не бъдат уважени така предявените искове - на основание чл. 4, §3 от ДФЕС и произтичащия от него принцип на ефективност, ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

С отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, НС на РБ е възразило против допустимостта на предявените искове и е направило доказателствени искания.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 01.03.2018 г., СГС е постановил атакуваното с частната жалба протоколно определение, с което е прекратил производството поради недопустимост на предявените искове. Съображенията са били, че исковете са недопустими, макар и в мотивната част на протоколното определение да са посочени различни доводи защо са недопустими установителните искове и защо са недопустими осъдителните искове.

САпС в настоящия си състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните причини:

Исковите претенции, предявени пред СГС от Ц. Л. Г., са за отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и са насочени срещу българската легислатура – НС на РБ.

На съда е служебно известно, че е образувано ТД № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по следните въпроси – „Кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, § 3 от ДФЕС, с която се търси реализиране отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС?“ и „Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, § 3 от ДФЕС?“.

Служебно известно е също така, че производството по тълкувателното дело е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по т. 1 и т. 2 по дело С-571/2016 г.

Решаването на въпросите по тълкувателното дело е важно за настоящето производство, тъй като предявените пред СГС претенции на Ц. Л. Г. против НС, са именно такива по реда на чл. 4, § 3 от ДФЕС.

Същевременно, с т. 1 от ТР № 8 от 7 май 2014 г. по ТД № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се прие, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 от ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.

Дори и тълкувателното дело да е съвместно – на ВКС и на ВАС, то очевидно е, че настоящата инстанция не може да спре производството по делото, а това е в правомощията единствено на ВКС.

При това положение, настоящият състав на САпС намира, че следва преграждащото по-нататъшния ход на делото определение на СГС да бъде потвърдено и при евентуално касационно обжалване, да се изчака постановяване на тълкувателното решение по ТД № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за да се прецени впоследствие допустимостта на предявените искове и кой е компетентния съд да ги разгледа.

Така интересите на правосъдието и търсещите закрила и съдействие от него лица, биха били по-добре охранени, вместо да се връща делото обратно на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по всички предявени искове /или пък по част от тях/. Ако бъде предпочетено, атакуваното с частната жалба протоколно определение на СГС да бъде отменено изцяло или частично, то съществува голяма вероятност от постановяване на недопустим съдебен акт по същество. Според САпС последното би било по-неблагоприятния вариант при така създалата се ситуация.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.03.2018 г. по гр.д. 3607/ 2017 г. по описа на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е обжалваемо в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: Членове: 1. 2.