Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
при участието на секретаря ИРЕНА МИЛКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитров т.д. № 5218 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в производството „АЛЕКС ФАРМА СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] срещу първоинстанционно решение № 1085 от 14. 06. 2019 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав по т.д. № 3466 по описа на съда за 2017 г., с което са уважени предявените срещу жалбоподателя от „ПОЛМОШ БЕЛСКО-БЯЛА С.А.“ /чуждестранно дружество с регистрация в Полша/, искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т.т. 1, 2, 3 и 4, и е отхвърлен този по ал. 2, т. 2 от Закона за марките и географските означения – отменен /ЗМГО/, със законните последици.
Във въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените срещу жалбоподателя искове да бъдат отхвърлени в цялост, законните последици, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата – ищец в производството, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата, претендира разноски за въззивната инстанция.
Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима в частта и срещу първоинстанционното решение в неговата част, с която са уважени предявените срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т.т. 1, 2, 3 и 4 от ЗМГО.
Независимо от заявеното в уточнителна молба по делото от 21. 11. 2019 г., а именно – че се обжалва първоинстанционното решение в неговата цялост, въззивната жалба е недопустима в частта и срещу същото в неговата част, с която е отхвърлен предявеният срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 76, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, доколкото за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалването на постановения в негова полза в тази му, отхвърлителна част, първоинстанционен съдебен акт.
Разгледана по същество в частта и, в която е допустима, въззивната жалба е неоснователна по същество.
В осъдителната му част първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателите пред въззивния съд оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по иск, който не е предвиден в закона, като се развиват съображения срещу присвоената на предявените искове правна квалификация по чл. 76 от ЗМГО.
Поначало правната квалификация на иска, дори и да е неправилна, обуславя не недопустимост, а неправилност на решението, стига съдът да се е произнесъл, съобразно с твърденията на страната относно фактите, на които се основава иска, и с търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), без да ги променя или подменя, и в конкретният процесен случай именно такова, съобразено с твърденията на ищеца и с вида на търсената от него, защита на заявеното му за съдебна защита, негово спорно субективно материално право, произнасяне на първоинстанционния съд е налице по делото.
Неоснователно е оплакването срещу допустимостта на исковете /р. II от въззивната жалба/, съответно – и на обжалваното съдебно решение, с което съдът се е произнесъл по същите по същество, базирано на въобще неприложимата по делото хипотеза, визирана в двете посочени във въззивната жалба, и на посоченото място от нея, тълкувателни решения на касационната съдебна инстанция, съдържащи обаче разрешения, както това е посочено и от самия жалбоподател в жалбата му, досежно защитата на правото върху регистрирана търговска марка, но когато същото е нарушено чрез действия по извършването на търговска дейност с оригинални стоки, т.е. със стоки, носещи графичното изображение на знака на регистрираната марка със съгласието на притежателя и /с изчерпани или неизчерпани права върху същата/ – хипотеза, която, както се посочи, няма нищо общо с процесната по делото.
От ясно заявените от ищеца, негови фактически твърдения в исковата му молба, и съответстващия им петитум /срв. чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК/, не може да се извлече и намек за твърдения в изложения непосредствено по-горе, и в р. II на жалбата смисъл. Напротив – ищецът ясно твърди в исковата си молба правото му върху процесните три марки на общността, да е нарушено от осъществен от ответника внос на стоки, обозначени без знанието и съгласието на ищеца, със знак, сходен на ползващите се със защита марки на ищеца, които стоки са идентични със стоките, за които същите марки на ищеца са регистрирани, поради което и съществува вероятност от объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на знака с марката – хипотеза, точно попадаща под хипотезиса, на именно приложените от първоинстанционния съд, и присвоени като правна квалификация на иска, материалноправни разпоредби на чл. 73, ал. 1, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т.т. 1-3 от ЗМГО, обуславящи приложението и на отново правилно приложените от първоинстанционния съд, разпоредби и на чл. 76, ал. 1, т.т. 1-4, и ал. 2, т. 2 от с.з.
По-натам, доколкото при извършената от въззивния състав проверка на първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, при условията и в пределите, установени от цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата му, първоинстанционното решение се явява и правилно по същество, поради следното:
Неоснователно е първото оплакване от р. III на въззивната жалба, базирано на твърдения, че вносът на процесните стоки не нарушава права на ищеца върху процесните марки, тъй като поставеният знак върху стоките не е идентичен или сходен на марките на ищеца и не може да доведе до объркване на потребителите относно произхода на стоките.
Обратното е еднозначно и ясно установено от заключението на допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно маркова експертиза /СМЕ/ с вещо лице /ВЛ/ инж. П. И., което заключение въззивният състав също изцяло кредитира, като обективно, обосновано, и основано на специалните знания на ВЛ, и което в същината си, действително установява липса на сходство в словните елементи на знака, с който процесните стоки са обозначени, с тези, съдържащи се в защитените марки на ищеца /липса на фонетично сходство, и наличие на смислово такова в ниска степен, като част от елементите на преценка/, но също така ясно заключава, че е налице висока такава степен на сходство в доминиращите в конкретния случай, графични елементи на същия знак и марките на ищеца, като в крайна сметка ВЛ категорично заключава, че при оценката в цялост, използваният от ответника знак за означаване на процесните стоки, е сходен на регистрираните марки на ищеца, при идентичност на стоките, за които са регистрирани същите, и стоките, за които ответникът използва знака за обозначение, при което съществува вероятност от объркване за средния потребител, който е вероятно да направи извод, че означените с тях стоки произхождат от едно и също и ли от икономически свързани предприятия.
Не са годни да обосноват извод, обратен на непосредствено изложения по-горе, ангажираните от ответника писмени доказателства, като диспозитивни документи, съставени в рамките на административнонаказателно и наказателно производства – същите, доколкото не са свидетелстващи официални документи, не се ползват, включително и по отношение на съда, с обвързваща го материална доказателствена сила, а обратното на установеното в тях от органи и лица, чиито становища въобще не съставляват годни доказателства в гражданския процес, е установено в същия с присъщите му, годни доказателствени средства, включително посоченото ясно и еднозначно заключение на ВЛ по СМЕ. Същото важи и за ангажираните от ответника доказателства в уверение на това, че е отхвърлена заявената опозиция на заявката му за регистрация на марка, като неотносими към релевантните за основателността на предявените искове, обстоятелства, включващи като главен елемент от фактическия състав, годен да обоснове ангажиране отговорността на ответника, само наличието или не на осъществено от него, нарушение на изключителните права на ищеца върху регистрираните му марки /и което наличие или неналичие, не се влияе от възможността за регистриране на конкретно заявената от ответника за регистрация марка, или от евентуалния отказ за такава регистрация, постановен по административен ред, включително и съдебно потвърдени/.
Неоснователни са по-натам оплакванията, базирани на твърденията на жалбоподателя, че в случая няма осъществен деликтен състав, доколкото не била установена вреда, както и причинно-следствена връзка между нарушението и вредата. Не сочи на такава липса заявеното в жалбата обстоятелство, че процесната стока е била спряна на митницата, съответно – не било установено ищецът да е претърпял пропусната полза, включително и като пряка, и непосредствена последица от нарушението – ищецът не е и претендирал обезщетение за такава и в частност – да е пропусната такава в резултат на нереализирането от негова страна на стоки, като процесните, в какъвто смисъл необосновано са изложени твърдения на жалбоподателя в съответната част от жалбата му, а заявената за обезщетение, и обезщетена, съобразно конкретното съдържание на обжалваното първоинстанционно решение вреда, е всъщност резултат от нереализирана възможност за получаване от страна на ищеца, именно вследствие нарушението на правата на марките му от страна на ответника, на лицензионно възнаграждение в установеният от кредитираното, по вече изложените по-горе съображения, заключение на ВЛ по СМЕ, размер, и това е ясно видно от съдържанието на мотивите към обжалваното първоинстанционно решение, към които и в тази им част, въззивният състав препраща.
На последно място, съобразно изложението на жалбоподателя, но не на последно място по важност – не са от претендираното от жалбоподателя естество, съответно – годни да обосноват неоснователност на иска, поради липса на виновно поведение в лицето на ответника, обстоятелствата, изтъквани като такива във въззивната жалба. Нито обстоятелството, че процесните стоки са внесени на територията на страната от дистрибутора на притежателя на марката, нито наличието на изтъквания дистрибуционен договор, нито представеният лицензионен договор, са годни по правните си характеристики да изключат отговорността на ответника за установеното по делото да е осъществено от него, нарушаване на правата на ищеца върху регистрираните му марки – ответникът черпи правата си по посочените договори от свои съдоговорители, контрахенти, които нямат каквито и да било права върху марките на ищеца, за да биха могли законосъобразно да му ги преотстъпят под каквато и да било легална правна форма, та по този начин същите да са противопоставими на заявените за съдебна защита, изключителни права на самия ищец, а изтъкваното от ответника в жалбата му, като да е осъществено от него, предварително пазарно проучване, по съдържанието си всъщност установява обратното на твърдяното от него. Поради изложеното и съдът не споделя съображенията на жалбоподателя, че в процесният случай е действал добросъвестно – обстоятелство, установяването на което по делото е изцяло в негова тежест, с оглед презумирането от материалния закон, на субективният елемент от общия фактически състав на всеки деликт, и което съдът и в настоящия си въззивен състав, в случая не приема за успешно установено от ответника по делото.
Всичко изложено дотук сочи на недопустимост на въззивната жалба, с която настоящият въззивен състав е сезиран, в частта и срещу първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, съответно – на неоснователност на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в останалата му част, поради което и в първата и част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а във втората – без уважение, и по същество обжалваното първоинстанционно решение в частта му, с която предявените срещу жалбоподателя искове са уважени, като валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено, със законните последици.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите и на обжалваното първоинстанционно решение.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски за въззивната инстанция, а ответникът по жалбата има право на такива в установения по делото да са действително извършени, размер.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя – ищец за прекомерност на заплатените от противната нему страна в производството – ищеца, разноски за адвокатско възнаграждение за защита и пред двете съдебни инстанции. Така заплатените размери въззивният състав намира за съответни на действителната фактическа и правна сложност на делото, и на конкретният начин на протичането му в двете съдебни инстанции, броя на проведените по делото открити съдебни заседания, значителният обем и видът на събраните по делото писмени доказателства, съответно – предметът на изследване от допуснатите съдебни експертизи, и на сложността на конкретната правна материя, налагаща преценка включително на наднационални източници на правото.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „АЛЕКС ФАРМА СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], въззивна жалба срещу решение № 1085 от 14. 06. 2019 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав по т.д. № 3466 по описа на съда за 2017 г., в частта и срещу същото решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният от „ПОЛМОШ БЕЛСКО-БЯЛА С.А.“ /чуждестранно дружество с регистрация в Полша/, срещу „АЛЕКС ФАРМА СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], иск с правно основание чл. 76, ал. 2, т. 2 от ЗМГО /отм./
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1085 от 14. 06. 2019 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав по т.д. № 3466 по описа на съда за 2017 г. в останалата му част, с която са уважени предявените от „ПОЛМОШ БЕЛСКО-БЯЛА С.А.“ /чуждестранно дружество с регистрация в Полша/, срещу „АЛЕКС ФАРМА СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т.т. 1, 2, 3 и 4 от ЗМГО /отм./, и в частта му за разноските.
ОСЪЖДА „АЛЕКС ФАРМА СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на „ПОЛМОШ БЕЛСКО-БЯЛА С.А.“ /чуждестранно дружество с регистрация в Полша/, сумата 3227 лева разноски за адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство.
В частта му, с която частично е оставена без разглеждане въззивната жалба и в която си част настоящото решение има характер на определение, същото подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
В останалата му част, решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: