Софийският апелативен съд, гражданска колегия ІІ състав
В публичното заседание на единадесети февруари Година 2015
В следния състав :
при секретаря М. И. ____________ и в присъствието на прокурора ______________________като разгледа докладваното от член съдията К. П., гражданско дело № 4018 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК вр. чл.623,ал.6 ГПК.
С разпореждане от 09.06.2014г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 4919/2014г. по описа на същия съд е оставена без уважение молбата на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /A./ - Румъния ,Б. ,подадена от пълномощника адв.М. Б. за допускане на изпълнение на разпореждането / заключението/ от 19.03.2013г. ,постановено по дело №12824/299/2013г. на Първи районен съд-Б., Република Румъния, с което се дава съгласие за принудително изпълнение, на основание изпълнителен документ, състоящ се в писмо за банкова гаранция № 000 LG-L-003277 от 01.06.2012г. за връщане на сумата 9472916,10 и се оторизира A. да събере принудително задълженията, съдържащи се в изпълнителния документ.
Разпореждането е обжалвано в срок от Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /A./ - Румъния, Б. чрез адв. Б. . Моли се същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови акт, с който да допусне принудително изпълнение на така представения съдебен акт. Оплакванията, направени в жалбата са, че неправилно с обжалваното разпореждане е прието ,че представеното Разпореждане / заключение/ от 19.03.2013г., постановено по дело № 12824/ 299/2013г. на Първи районен съд- Б. няма характер на решение по смисъла на чл.32 от Регламент (ЕО) 44/2011. На следващо място се сочи,че съдът неправилно е приел, че изпълнителната сила на процесното разпореждане / заключение/ от 19.03.2013г. е поставена в зависимост от това дали има спор за вземането, съответно, че подаването на възражение от страна на длъжника автоматично спира изпълнителното производство. Изтъква се и че актът ,чието изпълнение се иска да бъде допуснато не попада в хипотезата на чл.34,т.2 от Регламента ,тъй като този текст не изисква производството да е започнало като състезателно от самото му начало ,а е достатъчно след постановяване на акта, ответникът да имал възможност да го оспори.
Въззиваемата страна е депозирала писмено становище,с което оспорва жалбата и моли обжалваното разпореждане на бъде потвърдено. Посочва се ,че заключението на Първи районен съд в Б. е постановено в отсъствие на Банката и без тя да е призовавана по какъвто и да било начин. В 15дневния законов срок същата е възразила срещу допуснатото изпълнение. Излагат се съображения, че актът ,чието признаване се иска не представлява съдебно решение по смисъла на чл.32 от Регламент (ЕО) 44/2001 на Съвета . На следващо място се сочи,че на основание чл.718, ал.4,т.1 от ГПК на Румъния при възражение срещу документ, на база на който пряко е образувано изпълнително дело ,принудителното изпълнение се спира по силата на закона ,без да е необходимо специално разпореждане или заплащане на парична гаранция. Това на собствено основание възпрепятствало допускането на изпълнение на Заключението на съда.
На следващо място се изтъква, че с определение от 17.02.20104г. по гр.д.№2123/2014г.е допуснато обезпечение на бъдещ иск от Банката срещу A., с което е наложен запор върху всички вземания,които A. има против П. АД и чрез спиране на изпълнението на сертификатите, издадени от Първи районен съд-Б. по три дела, сред които това ,по което постановено заключението ,чието и изпълнение се иска.
Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното разпореждане по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото доказателства, намира за установено и доказано следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по молба, подадена от Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /A./ - Румъния, Б., с която се иска да се допусне до изпълнение на територията на Република България Разпореждането /Заключението/ от 19.03.2013г., постановено по дело № 12824/299/2013 г. на Първи районен съд – Б., Румъния. Претендират се и разноските,направени в това производство .
С представеното заключение се дава съгласие за принудително изпълнение на основание изпълнителен документ, състоящ се в писмо за банкова гаранция № 000 LG-L-003277 от 01.06.2012 г. за плащане на сумата 9472916,10 евро и се оторизира A. да събере принудително задълженията, съдържащи се в изпълнителния документ спрямо [фирма], [населено място] с ЕИК:[ЕИК]. Същото не подлежи на обжалване.
Представен е сертификат по чл.54 и чл.58 от Регламент (ЕО) 44/2001г . В същия не е отбелязана дата на уведомяване или изпращане на документа за сезиране на съдебната инстанция.
С молбата се твърди ,че така представеното заключение е връчено на ответника преди подаване на същата и са представени писмени доказателства в подкрепа на това твърдение –искане за връчване на съдебни документи, разпореждане от 12.08.2013г. по гр.д.№33919/2013г. на СРС, съобщение, разписка към него за връчване на съдебни книжа по същото дело и определение за прекратяване на делото за изпълнение на съдебната поръчка. От представения в хода на производството сертификат ,издаден от регистратурата на Съда в Сектор 1-Б. и решение №17054 от 10.09.2014г. се установява, че [фирма], [населено място] е упражнила правото си по чл. 711 от ГПКР- да поиска спиране на принудителното изпълнение и анулиране на решението.
С въззивната жалба е представен сертификат, от който е видно ,че с решение №771 /2014г. от 1.04.2014г. , молбата за обжалване е отхвърлена и възражението е оставено без уважение.
Апелативният съд намира ,че наведените в жалбата доводи, че неправилно градският съд е приел,че подаването на възражение против постановения акт автоматично спира изпълнението са основателни. Възражението против принудителното изпълнение не води до автоматично спиране на изпълнението. Съгласно чл.718 от ГПКР изпълнението може да бъде прекъснато, но само въз основа на основателни мотиви и по молба на заинтересованата страна. Това означава, че е необходим нарочен акт на съда, пред който е подадено възражението, какъвто в случая не представен. Ето защо на това основание не може да се откаже признаването на изпълнението на съдебния акт.
Въззиваемата страна посочва като аргумент в подкрепа на тезата си че не следва да се допуска изпълнението на съдебното решение факта, че с определение от 07.02.2014г. по гр.д.№2123/2014г. е допуснато обезпечение на предявени от П. АД против A. искове чрез налагане на запор върху вземанията на агенцията, произтичащи от три банкови гаранции, между които и тази, въз основа на която е предприето принудително изпълнение, както и спиране на изпълнението на сертификатите по чл.54 от Регламент (ЕО) 44/2001г . па три броя дела на Първи районен съд – Б., Румъния. Сред тях е и делото ,по което е издадено заключението ,чието изпълнение се иска да бъде допуснато. Апелативният съд намира ,че така наложената обезпечителна мярка не може да произведе действие. Спиране на изпълнението може да бъде постановено само спрямо акт, който подлежи на изпълнение, докато сертификатът по чл.54 от Регламент (ЕО) 44/2001г. има удостоверителна функция. С обезпечителна заповед не може да бъде разпоредено да не се зачита силата, която акт, който е част от вътрешното право/ посоченият регламент/ , придава на този сертификат. Що се отнася до запора върху вземания, които ответникът по обезпечението има към молителя, следва да се посочи, че такава обезпечителна мярка не може въобще на бъде налагана. Запор се налага върху вещи или вземания на длъжника към трети лица, а не към самия молител.
Ето защо не може да се приеме,че заключението на Първи районен съд – Б., Румъния не може да бъде допуснато до изпълнение и поради тази причина.
По отношение на основния въпрос – дали представения документ, за който се иска да бъде допуснато изпълнение на територията на Република България представлява съдебно решение по смисъла на чл.32 от Регламент 44/2001г. или не представлява такъв акт, апелативният съд излага следните съображения:
За да бъде уважено искане за признаване на изпълнението на чуждестранно решение е необходимо да бъде представено самото решение и сертификат по чл.54 от Регламент 44/2001 на Съвета. Правомощията на съда се свеждат до проверка на това налични ли са тези документи. Както вече беше посочено, в случая спорно е дали представеното разпореждане / заключение/ представлява „съдебно решение” по смисъла на посочения Регламент и дали не е налице някоя от пречките по чл.34, ал.2 от същия . Поради разликата в правните системи на различните държави - членки на ЕС и многообразието на съдебните актове, в разпоредбата на чл.32 на Регламент /ЕО/ № 44/2001 е дадено определение на термина „ съдебно решение” за целите на Регламента. Този тремин е дефиниран по следния начин: "всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава - членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и определянето на разноските от служител на съда". По същия начин е определен този термин и в чл. 25 от Брюкселската конвенция от 27.09.1968г. относно подведомствеността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право. Следва да се посочи, че от 10.01.2015г. признаването и изпълнението на съдебни решение по граждански и търговски дела става по реда на Регламент 1215/2012, като същия предвижда, че за целите на Регламента „ съдебно решение” /освен термина по чл.2 ,който се припокрива с този по чл.32 от Регламент 44/2001/, включва и временни, включително обезпечителни мерки …, но…не и такива ,които са постановени от съд или правораздавателен орган без призоваване на ответника, освен ако решението, съдържащо мярката, е връчено на ответника преди изпълнението".
Представеното в настоящото производство заключение представлява акт на съд, който материализира неговото изявление за наличие на изпълняемост на задължение на въззиваемата страна. Същият е постановен в рамките на компетентността му по чл. 665 от ГПКР и има нормативно определеното съдържания съгласно ал.3 на чл.665. Особеното в случая е ,че този акт не е постановен в спорно съдебно производство, а в рамките на процедура ,която е близка до тази на издаване на заповед за изпълнение по българското право. Това са т.нар производства ex parte, при които едната страна не участва. Съдебната практика е разширила приложението на Глава III от Регламента и по отношение на тях, но само когато съдебното решение става изпълняемо след като е съобщено на неучаствалата страна, която да може се защити против него пред съд. В този случай се приема, че е налице своеобразно спорно производство. В случаите, при които , постановеният в такъв вид производства акт става изпълняем преди страната да е могла да се защити против него ,то постановените решения /по смисъла на чл.32/ не попадат в обхвата на регламента.
Страната на жалбоподателя посочва няколко решения на Европейския съд по предюдициални запитвания ,на които основава своите възражения, че става въпрос за производство ,което попада в обхвата на Регламента - решение С-474/2008г.- и Р123/91,постановени за разясняване на чл.27,т.2 от Брюкселката конвенция ,както и на решения С-39/02г., С-167/2008, 120/79г., 125/79г.
Съдът намира ,че от така посочените решения не следва извода,че настоящото производство е такова ,което подлежи на признаване по реда на Регламент (ЕО) 44//2001. Така например в Решение С-474/93г. става въпрос за т.нар. „съдебно предписание за плащане”,регламентирано в ГПК на Италия, което се издава в едностранно производство. В решението обаче изрично е прието,че предписанието, но „придружено с исковата молба” има значение като „иск за образуване на производство или равнозначен документ”. Т.е налице е искова молба, от която да стане ясно какво точно е спорното право. Поставеният въпрос касае производство, аналогично на заповедното такова по ГПК на Република България и след подаване на възражение от страна длъжника ,то веднага се трансформира в исково такова. В §18 изрично е посочено,че връчването на съответния документ трябва да бъде направено преди влизане в сила на съдебното решение. В разглеждания случай заключението на съда на подлежи на обжалване, а страната е уведомена от съдебния изпълнил едва след като правото на взискателя е станало изпълняемо.
В Решение С-39/02 е прието ,че Брюкселската конвенция/ и по-конкретно чл.25/ намира приложение и относно решения, които постановяват временни и обезпечителни мерки. Това обаче означава, че става въпрос за решения, които ще действат само до постановяване на окончателен акт, а в настоящия случай става въпрос за такова ,решение ,което води до окончателно събиране на сумата по заключението .
Във всички случаи, които са били предмет на цитираните решения страната е имала възможност да превърне производството в спорно такова, като спора да касае същността на изпълняемото право.
Нарушението на правото на участие по смисъла на чл.34,пар.2 от регламента е от изключителните основания за непризнаване и недопускане на изпълнението на решение. В този смисъл от обхвата на чл.32 са изключени производствата ,които се развиват и приключват без участие на ответника / без ответникът да бъде изслушан, разбрано като предприемане на действия по защита на правата и интересите на ответника/.
От представените по делото писмени доказателства е видно,че съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение ,която е надлежно връчена на длъжника в образуваното пред него производство. В срока по чл.711 от ГПКР [фирма] е подала възражение ,като според 711 същото може да бъде против принудителното изпълнение, решенията на съдебния изпълнител, както и срещу всякакъв изпълнителен акт. Ал.3 дава възможност да се направи възражение и след започване на изпълнението и да иска анулиране на решението,с което се допуска молбата за одобрение на принудителното изпълнение.
Настоящият състав намира ,че подаването на възражение против изпълнението не води до трансформиране на производството в състезателно. Предмет на разглеждане от контролиращия съд е законността на принудителното изпълнение, но не и това дали изпълняемото право съществува. Ако производството се развива въз основа на твърдение на молителя,без участието на ответника и без съда да осъществява контрол върху твърденията му, производството не отговаря на изискванията на регламента. Необходимо е да са спазени правилата на състезателния процес. В случая това изискване не е налице, поради което и следва да се приеме, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, а подадената жалба – неоснователна.
По отношение на разноските: С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноските,които въззивемата страна е направила в процеса. В случая на основание чл.78,ал.8 от ГПК на [фирма] се следва юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита,че същото е в размера по чл.7,ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 300лв.
Водим от гореизложеното Софийският апелативен съд

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 09.06.2014г., постановено по гр.д.№ 4919/2014г. по описа на Софийски градски съд, І ГО- І състав.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /A./ - Румъния, Б. да заплати на [фирма], [населено място] с ЕИК:[ЕИК] сумата 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.