СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 2 състав, в публично съдебно заседание на първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

при секретаря П. Х., като изслуша докладваното от съдията Д. гр. дело № 502 по описа за 2005 година, за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 196 и следв. от ГПК /отм./.
С решение № 183 от 23.12.2004 г., постановено по гр. д. № 422/2003 г. на Видински Окръжен съд, са отхвърлени предявените от А. Б. С. и В. П. П. срещу Р. О. Д. искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 17 333 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на дюкянско помещение на [улица]/15 в [населено място], както и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 3 605 лв. обезщетение за забава за периода от 01.04.2000 г. до 20.05.2003 г.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците А. Б. С. и В. П. П., които го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че неправилно съдът е приел, че претенцията касае неоснователното ползване на дюкяна на [улица] [населено място], когато всъщност спорът бил за дюкянското помещение на [улица], като същевременно не е зачетена силата на пресъдено нещо на решенията, постановени по повод споровете относно собствеността на имота. Молят обжалваното решение да бъде отменено и предявените претенции – уважени изцяло.
Въззиваемият Р. О. Д. оспорва жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото и като обсъди инвокираните от страните доводи и възражения съобразно с чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм./, намери от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползите, с които ответникът Д. се е обогатил и от които ищците са лишени в периода от 13.02.2000 г. до предявяването на иска на 29.05.2003 г., чрез ползването от ответника на собствения на ищците недвижим имот, представляващ магазин от 51 кв.м., построен в имот пл. № 2681 от кв. 329 по плана на [населено място], находящ се на [улица], както и за заплащане на обезщетение за забава за периода от 01.04.2000 г. до 20.05.2003 г. в общ размер от 2605 лв.
Твърденията, на които се основават исковете са, че на 13.02.2000 г. ответникът Д. бил въведен във владение в имота на ищците въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 751/1997 г. на Видински Районен съд. Впоследствие, с решение № 495 от 31.10.2001 г. по гр. д. № 1028/2000 г. на Видински Окръжен съд, потвърдено с решение № 623 от 07.05.2003 г. по гр. д. № 515/2002 г. на ВКС, ІV г.о., искът на Д. за собственост над процесния магазин бил отхвърлен, но въпреки отправената телеграма и нотариалните покани, връчени на 29.01.2002 г. и на 22.08.2002 г., ответникът отказвал да освободи имота, използвайки го за търговски цели. В открито съдебно заседание, проведено на 09.09.2003 г. ищците са уточнили, че спорът е за магазина, находящ се в сградата, построена в имот пл. № 2681, а в съдебното заседание от 23.11.2004 г. е уточнено, че магазинът е на [улица]с улична номерация № 15, а не „№ 13”, както погрешно поради техническа грешка е било изписано в исковата молба. Това уточнение е направено повторно в заседанието, проведено на 01.03.2017 г., в което с оглед настъпилите в хода на делото промени имотът с процесния магазин е уточнен според актуалния му регулационен статут като поземлен имот № 34 с идентификатор 10971.502.59.1.1.
Ответникът Д. оспорва исковете като възразява, че ищците не са собственици на така уточнения спорен недвижим имот, поради което, въпреки че в процесния период е владял същия, не им дължи никакво обезщетение.
От фактическа страна по делото се установява, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 493 дело № 647/1922 г. (лист 343) С. В. е придобил дворно място с площ от 268 кв.м., съставляващо парцели № ІІ, ХVІ и ХVІІІ от кв. 98 по плана на [населено място], заедно с построените в него два дюкяна и магаза. С нотариален акт № 96 том ІІ дело № 832/1974 г. В. С. К. е призната за собственик на един дюкян на ул.[улица] (сега [улица]) № 13 при съседи: Р. Д. и улица, както и на жилище на същата улица и номер, заедно с 2/3 ид.ч. от мястото, с площ от 268 кв.м. , съставляващо имот пл. № 4 от кв.221 по плана на [населено място]. С нотариален акт № 85 том ІІ дело № 828/1976 г. В. К. е продала чрез Видинския градски народен съвет по реда глава ІІ от ЗСГ на Съвета на адвокатската колегия [населено място] дюкянското помещение на ул.[улица] № 13 застроено на площ от 54 кв.м., с таван от 9 кв.м., находящо се в имот пл. № 4 от кв. 221 по плана на [населено място]. През 1992 г. по силата на чл. 1 от ЗВСНМРА на В. К. са реституирани два магазина на [улица]: единият с площ от 32.39 кв.м., а другият – с площ от 54 кв.м., и двата находящи се в бивш имот пл. № 4 от кв. 221.
С нотариален акт № 113 том ІІІ дело № 852/1996 г. В. С. К. дарила на своята племенница - ищцата А. Б. С., ¾ ид.ч. от един дюкян на [улица], при съседи: Р. Д. и улица, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, съставляващо имот пл. № 2682 с площ от 268 кв.м., чийто съседен имот е този с пл. № 2681. С нотариален акт № 88 том ІІ дело № 526/1997 г. А. С. е продала на Б. Н. дюкяна, находящ се на [улица], както и жилището, разположено на същата улица и номер, заедно с 4/6 ид.ч. от дворното място, съставляващо имот пл. № 2682 от кв. 329, целият от около 268 кв.м., при съседи: имот пл. № 2681, 2677, 2683 и улица.
С нотариален акт № 167 том V дело № 1745/1997 г. Б. Н. и съпругата му Ю. Н. са продали обратно на А. Б. С. и В. П. П. по ½ ид.ч. от един дюкян, находящ се на [улица], а от жилището на същата улица и номер – само вътрешната (откъм двора) стая, без предната от към [улица]стая, обособена и използвана като дюкянско помещение, ведно с 4/6 ид.ч. от дворното място, съставляващо имот пл. № 2682 в кв. 329 по плана на [населено място], целият с площ от 268 кв.м.
Установява се, че с нотариален акт № 182 том І дело № 428/1974 г. Р. Д. М. и съпругата му М. Д. са дарили на двамата си сина О. Д. (ответника по делото) и С. Д. масивния дюкян, построен върху 44 кв.м. на [улица](тогава – [улица]) № 15, в имот пл. № 4 от кв. 221. Не се спори, че след извършената делба между дарените, с нотариален акт № 51 том ІІІ дело № 1009/1982 г. О. Р. Д. е признат за собственик на масивна жилищна сграда на два етажа на [улица], построена в имот пл. № 4 от кв. 221, със съсед – В. К.. С констативен нотариален акт № 162/2003 г. ответникът е признат за собственик на поземлен имот № 34, идентичен с част от стар имот пл. № 4 и част от имот пл. № 2681 по плана от 1986 г., ведно с построената в него двуетажна сграда, състояща се от две стаи и коридор на втория етаж, а на първия – от магазин с площ от 44 кв. м. и пивница от 40 кв.м. с избено помещение, разположено под половината част от сградата.
Според заключенията на вещите лица по приетите съдебно-технически експертизи, магазинът на ищците и този на ответника са построени в две съседни (застроени на калкан) сгради, построени съответно през 1902 г. и 1903 г. в два съседни парцела ІІ и ІІІ. По силата на регулационния план от 1965 г. имотите са обединени в общ имот пл. № 4 от кв.21. Този имот по плана от 1986 г. е разделен на имот пл. № 2681 и имот пл. № 2682 в кв. 329. По плана от 2000 г. бившият имот пл. № 2681 отговаря на имот пл. № 34, а имот пл. № 2682 отговаря на имот пл. № 35. С договора, оформен в нотариален акт № 167/1997 г., ищците са придобили собствеността на имот пл. № 35 (стар пл. № 2682), а ответникът Д. се легитимира като собственик на дюкяна в съседния имот пл. № 34 (стар 2681). Според заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, спорният магазин с площ от 54 кв. м. попада в имот стар пл. № 2681 от кв. 329 по плана на [населено място] (сегашен № 34) и се намира на адрес: [улица]. При оглед вещите лица са констатирали, че процесният дюкян представлява магазин за текстил с площ от 54,18 кв.м., а в дясно от него се намира пивницата, която изглежда необитаема.
Установява се от показанията на разпитания поделото свидетел, че през 2000 г. ответникът влязъл във владение на спорния магазин, като ищците си възстановили владението през 2013 г. Тези показания се подкрепят от представения още с исковата молба протокол за принудително отнемане на вещи от 13.02.2000 г., с който ответникът Д. е въведен във владение на магазина от съдия-изпълнител по изп. д. № 186/1999 г.
С решение № 495 от 31.10.2001 г. постановено по гр. д. № 1028/2000 г. на Видински окръжен съд, влязло в сила на 07.05.2003 г., е бил отхвърлен предявеният от О. Д. срещу А. С. иск за собственост на дюкянското помещение, с площ от около 50 кв.м., обособено като самостоятелен обект от имот пл. № 2681 в кв. 329 по плана на [населено място]. Силата на пресъдено нещо на посоченото решение обвързва страните и техните правоприемници с установлението, че ответникът не е собственик на посочения имот, без това да означава, че собственик е именно насрещната страна А. С.. Ето защо, само въз основа на същото не може да се приеме за доказан спорния по делото факт за притежанието на процесния дюкян и принадлежността му към патримониума на ищците. От друга страна, обстоятелството, че С. е направила отказ от иск за собственост по отношение на същия магазин в процес, воден с ответника Д., единствено има за последица парализирането на евентуална нейна бъдеща собственическа претенция (установителна или ревандикационна), със същия предмет и на същото основание. Отказът от иска обаче няма претендирания от ответната страна установителен ефект в отношенията им, който да налага да се приеме, че тя не е собственик на имота и не може да претендира обезщетение за лишаване от ползването му. Издаденият обратен изпълнителен лист също не легитимира ищците като собственици на имота, тъй като титулът не почива на влязло в сила решение, с което да е уважена тяхна ревандикационна претенция срещу ответника, а на отхвърлителното решение по иска за собственост на последния, поради което преследва единствено целта за връщане на фактическото (не и правното) положение в състоянието на нещата отпреди първоначалния въвод.
В случая ищците претендират, че са обеднели за сметка на ответника от неоснователното ползване от страна на последния на имота им, придобит с договора за покупко-продажба, оформен в нотаришален акт № 167/1997 г., с който им е прехвърлена собствеността на дюкян в сградата, находяща се в стар имот пл. № 2682 от кв. 329 по плана на [населено място]. По делото липсват доказателства ищците да са придобили собствеността и на дюкяна, находящ се на [улица] [населено място] и попадащ в имот пл. № 2681, който им е бил отнет принудително и владението върху който впоследствие са си възстановили. Обстоятелството, че този имот е бил реституиран на праводателката К. не означава, че тя го е и прехвърлила, напротив, видно от представения нотариален акт № 113/1996 г. прехвърлителната сделка има за предмет магазин, находящ се в съседния имот пл. № 2682 от кв. 329 на [населено място]. Поради това, с договора, обективиран в посочения нотариален акт, не е настъпил вещно-транслативен ефект по отношение на спорния дюкян. Тъй като представените доказателства не легитимират ищците като собственици на магазина, който в процесния период е владян от ответника, то същите не се явяват обеднели, независимо, че по делото не е установено и ответникът да е станал негови собственик. За тях не е възникнало вземане от неоснователно обогатяване, каквото би имал собственикът на имота, от чието ползване е лишен. Ето защо, предявените искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с тези по чл. 86 от ЗЗД предвид акцесорния им характер.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника Д. следва да бъдат присъдени и сторените разноски пред въззивната съдебна инстанция, в общ размер на 757 лв.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 183 от 23.12.2004 г., постановено по гр. д. № 422/2003 г. на Видински Окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от А. Б. С. и В. П. П. срещу О. Р. Д. искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 17 333 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на дюкянско помещение на [улица] [населено място], построено в поземлен имот № 34 с идентификатор 10971.502.59.1.1. стар имот пл. № 2681 от кв. 329 по плана на [населено място], както и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 3 605 лв. обезщетение за забава за периода от 01.04.2000 г. до 20.05.2003 г.
ОСЪЖДА А. Б. С. с ЕГН-[ЕГН] и В. П. П. с ЕГН-[ЕГН] и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. В., да заплатят О. Р. Д. с ЕГН-[ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез адв. Л., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 757 лв., представляваща направените разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в тридесет дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.