СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, 1 състав, в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

при секретаря П. Х., като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.дело № 1568 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.07.2015г, постановено по гр.д. № 12969/2009г Софийски градски съд, ІГО, 17-състав е обявил за нищожен договор за покупко- продажба, обективиран в НА №96, н.д. №88/2008г на нотариус К., с който на 02.04.2008г Н. М. И. като пълномощник на С. С. Г. е продал на себе си , недвижим имот апартамент №26 в [населено място], [ж.к.], [жилищен адрес] бивш блок 27, вх.Б, ет.2 , на осн. чл.26,ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД- поради липса на съгласие.
С определение от 30.12.2015г по същото дело СГС е изменил , на осн. чл.248 от ГПК, решението от 24.07.2015г в частта за разноските като е осъдил Н. М. И. да заплати на М. Т. и Б. Т. сумата от 2389.87лв , разноски по делото.
Решението на СГС от 24.07.2015г е предмет на обжалване с въззивна жалба в неговата цялост, депозирана от ответника Н. М. И., представляван от адв. П.. Във въззивната жалба въззивникът - ответник поддържа оплакване, че решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и при нарушаване на материалния закон. Поддържа, че съдът е разглеждал факти, относими към иск, който не е бил предявен. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил доказателствата в съвкупност , а едностранчиво. Поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.26,ал.2, пр.2 от ЗЗД. Поддържа, че по делото не е ясно какъв или какви искове са приети за разглеждане и не е разпределена доказателствената тежест. Поддържа,че съдът е нарушил процесуалния закон при събиране на доказателствата. Съобразявайки изложеното въззивникът моли въззивния състав да отмени решението на СГС и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално да обезсили решението и да го върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Въззиваемата страна – ищци пред СГС М. С. Т. и Б. С. Т., представлявани от адв. А. депозиреат писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват жалбата и поддържат ,че решението на СГС е правилно и законосъобразно.
В о.с.з. въззивникът Н. И. се представлява от адв. П., който поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът представя писмени бележки, съгласно които първноинстанционният съд неправилно е приел, че договор за покупко-продажба, обективиран в НА №96 е нищожен, поради липса на съгласие. Въззивникът развива съображения за едностранчиво тълкуване на събраните по делото доказателства. Развива съображения за неправилно приложение на чл.26,ал.2, пр.2 от ЗЗД, като подчертава че липсата на съгласие е осование за нищожност , когато е осъзнавана. Поддържа, че по делото няма предявен иск за недействителност на сделка поради липса на предсатвителна власт, както и няма иск за унищожаване на упълномощаването поради измама на упълномощителя. Въззивникът поддържа, че ясно С. Г. е изразила воля да се разпореди с имота си , за което е получила и 80 000лв. Поддържа,че пълномощното е валидно. Въззивникът оспорва исковете предявени от ищците като недоказани и неоснователни. Моли решението на СГС да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени.
Въззиваемата страна М. и Б. Т. се представлява от дв. А., който оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззиваемите представят писмени бележки по делото, в които развиват съображения , че сделката за покупко-.продажба е нищожна поради липса на съгласие, поради липса на представителна власт , поради липса на воля, предвид липсата на индивидуализация на имота в пълномощното и поради нарушаване на предписаната от закона форма. Поддържат, че решението на СГС е мотивирано, че събраните по делото доказателства не обясняват защо С. Г. е заверила пълномощното в Д., а не в С.. Поддържат, че воденият регистър от нотариус Р. С. съдържа зачерквания и забелвания, че не са спазени поредността на вписванията . Поддържат, че по делото не се установява пътуване на С. Г. до Д., което навежда на извод за нарушена процедура по заверката на нейния подпис под пълномощното. Поддържат, че не следва да се кредитира разпита на свид. П., тъй като събраните доказателства обосновават недостоверността на изложеното от него. Поддържат, че по никакъв начин не се доказва воля на С. Г. да се разпореди със своя имот. Поддържат, че пълномощното не съдържа описания на имота, за който ответникът е упълномощен да представлява С. Г., което е порок на упълномощаването. Поддържат, че разписката на която се позовава ответника е неистинска и ответника лансира различни хиппотези за нейното изгубване. Молят решението на СГС да бъде потвърдено. Претендират разноски по делото.
Представителят на въззивника адв. П. заявява възражение за прекомерност на разноските за адв. възнаграждение, претендирани от въззиваемата страна.
Третото лице помагач П. Г. И. не взема становище по жалбите и не се представлява в о.с.з.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона направено с ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4 .
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно като краен резултат поради неправилно приложение на императивни материално-правни разпоредби от съда, допуснати при подвеждането на твърдяните от ищците факти под съответната правна норма.
По делото се установява от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници , изд. от СО, район Надежда № 001109 от 08.09.2009г , С. С. Г. е починала на 04.09.2009г и ищците са нейни наследници по закон.
Не е спорно по делото , а и се установява от представения НА № 87, н.д. № 77/2005г по описа на нотариус Р. Р. с район на действие СРС, че С. С. Г. е била собственик на апартамент № 26 в [населено място], [ж.к.], [жилищен адрес] бивш блок 27, вх.Б, ет.2 при съседи – стълбище, апартамент № 27, двор и двор със застроена площ от 65.20кв.м. и избено помещение №18.
По делото е представено в препис пълномощно, с което С. С. Г. упълномощава Н. И. И. с ЕГН [ЕГН] да я представлява пред всички органи по въпроси, свързани със собствеността на недвижим имот , а именно апартамент № 26 на етаж 2, вх.Б, в бл.249 със застроена площ от 65.20кв.м2, при съседи – стълбище, апартамент № 27, двор и двор и избено помещение № 18, да има право да се разпорежда , включително да прехвърля, дарява, продава, заменя, ипотекира на когото намери за добре и за цена, каквато прецени, описания имот. Да договаря сам със себе си. Пълномощното е подписано от С. С. Г. с посочване на трите имена , като първото е изписано С. и параф. Пълномощното е със заверен подпис и съдържание от нотариус 096 С. с район на действие РС-Димитровград на 25.03.2008г
От представения общ регистър на нотариус с рег.№ 096 с район на действие РС- Димитровград се установява ,че на 25.03.2008г под № 3161 е вписана заверка на подпис на С. С. Г. в полза на Н. И. И. за продажба на имот в [населено място]- ап.26, ет.2, вх.Б, бл.249. Следващите вписани сделки до № 3165 са също на името на С. Г.- заверка съдържанието на пълномощното и заверки на декларации. Видно от представения общ регистър на нотариуса така описаните нотариални удостоверявания следват хронологично и не се забелязва във връзка със същите да са налични изтривания, забелвания или дописвания.
Видно от НА № 96, н.д. № 88 по описа на нотариус К., с район на действие СРС, на 02.04.2008г С. С. Г., представлявана от Н. М. И. продава на Н. М. И. собствения си апартамент № 26 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] бивш блок 27, вх.Б, ет.2 със застроена площ от 65.20кв.м. и избено помещение №18 за сумата от 22713.70лв, която сума пълномощника на продавача заявява, че е получил напълно и в брой от купувача. Данъчната оценка на имота е 22713.70лв. При съставянето на НА е вписано, че са ползвани НА № 87, н.д. № 77 на нотариус с рег. № 104, пълномощно рег. № 3162 на нотариус 096 с район на действие РС-Димитровград, декларации, удостоверения и квитанции.
По делото е представена разписка, с която С. С. Г. декларира, че на 25.03.2008г е получила сумата от 80 000лв от Н. И. И., представляваща продажната цена на апартамент № 26, вх.Б, бл. 249 със застроена площ от 65.20кв.м. и избено помещение №18.
В о.с.з. на 08.03.2011г е открито производство по оспорване истинността на представената разписка.
В о.с.з. на 28.03.2014 е изслушано заключението на СПЕ, изготвено от вещото лице И. И., който след анализ на общите и частни признаци на почерка достига до извод, че ръкописният текст „С. С. Г.” е изписан от едно лице и след сравнения със събрания сравнителен материал, като съобразява съвпаденията при изписването на буквените знаци като посока, форма, разположение на съставните елементи и на графични признаци, съвпадение в степента на почерковата обработеност, в начина на изписване и свързване на знаците дава заключение, че ръкописният текст с името „С. С. Г.” е написан от С. С. Г. и подписът в разписката е положен от С. С. Г.. Според вещото лице доколкото са констатирани различия в почерка те нямат характерно значение. Те са въпрос на вариантност и на положение, поза на изписване .
Вещото лице допълва заключението си устно като сочи, че няма как да се каже дали подписът е положен преди текста в документа, видимо е само,че изписването на трите имена на С. Г. е на значително отстояние от линията на положения подпис. Според вещото лице няма признаци , които да говорат за кражба на подпис или ръкопис.
Вещото лице още заявява, че е изследвал оригинал на оспорената разписка.
Заключението на вещото лице И. е оспорено от ищцовата страна в срока по чл.203, ал.1 от ГПК.
В същото о.с.з. на 28.03.2014г представителят на ответника адв.- П. представя, в изпълнение на задължение по чл.183 от ГПК, официално заверен препис от разписката .
Официално завереният препис от разписката/л.243 от делото на СГС/ носи на гърба си удостоверяване от нотариус Р. Д., с район на действие СРС от 01.02.2013г , че е верен препис, снет от оригинал, представен от К. М. Н. и има рег. № 3617.
С молба от 14.11.2014г ответникът чрез адв. П. заявява, че не разполага с оригинала на разписката, поради кражба от лекия му автомобил. Представен е и протокол за разпит на ответника Н. И. от 18.04.2012г във връзка с документи , издадени във връзка с процесната сделка/л.32-34 от делото на САС/ , съгласно който той заявява и се подписва под протокола за разпит, че документите са изгорели при пожар.
В о.с.з. на 08.03.2018г е изслушана допълнителна СПЕ, изготвена от в.л. И. И., който дава заключение, че ръкописният текст- име на С. С. Г. и подписа в разписката от 25.03.2008г са изпълнени от С. С. Г. , а цифровият текст 25.03 и израза „двадесет и пети март” не са изпълнени от С. С. Г.
В о.с.з.вещото лице допълва , че първото от заключението си е правил на база оригинал на оспорената разписка. Вещото лице поддържа заключението си, че са налице различия в сравнителния материал и изследваните почерк и подпис, но те не са съществени, а са допустими с оглед начина на изписване. Вещото лице сочи, че е налице вариантност в изписване на някои букви в самия сравнителен материал. Вещото лице сочи още, че в сравнителния материал името на С. е винаги изписано С., а само в изследвания образец- С..
Своевременно , така даденото заключение от в.л. И. е оспорено от ищците по делото.
В о.с.з. на 30.05.2019г е изслушана тройна СПЕ, изготвена от вещите лица С. Х., С. Ч. и д-р С. Б. , които дават категорично заключение, че подписът в разписката обект на изследване е копие на подпис положен от С. Г. и името в разписката е копие на име, написано от С. Г.. Заключението на вещите лица не е оспорено от страните по делото.

С определение от 10.05.2017г е прието за своевременно направеното оспорване истиността на удостовереното в нотариалния печат, поставен на 01.02.2013г при заверяване преписа от оспорената разписка , с което е удостоверена верността на преписа на разписката, изх. от С. Г..
В о.с.з. на 08.03.2018г е изслушат свид. К. Н., който установява,че Н. И. му е кум. Установява, че преди 6-7 години той дошъл в С. и помолил свидетеля да отиде при нотариус и да завери документ, тъй като се съдил за някакъв имот. Според свидетеля документа , който му дал бил в оригинал. Свидетелят го занесъл на нотариус и му дали копие. Документът бил на една страница, разписка, за пари. Според свидетеля е занесъл документа на нотариус Р. Д.. Установява, че на влизане в кантората на нотариуса те посреща момиче, има каса и нотариусът седи на голяма маса. Кантората на нотариуса се намирала на ул. А. К. зад турското посолство. Според свидетеля нотариалната кантора представлявала мезонет с няколко стаи и вити стълби. Според свидетеля заверката на документа станала между 10 и 14.00часа
В о.с.з. на 14.06.2018г е изслушана съдебно-компютърно-техническа експертиза, изготвена от в.л. П. П. във връзка с компютърната система, ползава от нотариус Р. С. с район на действие РС-Димитровград, като вещото лице установява, че към 2008г този нотариус е водел регистъра си ръчно и информация за заверките, които е извършил не се съхраняват на други носители. Вещото лице е изследвало електронния служебен архив на нотариус Р. Д. с район на действие СРС и е установило , че през 2013г този нотариус е ползвал компютърна система за автоматизиране на дейността на нотариусите „Нотарис”. Според вещото лице програмата дава автоматично номера в регистри , книги и дела съобразно вида на нотариалното действие. Поддържа автоматично вписване в общ регистър, азбучен указател и др. регистри. Според вещото лице в програмата не е предвидена функционалност за документиране на действия- хронологичен запис на събития, така че да са проследими действията. Програмата позволява извършване на корекции на въведени данни, като на съхранение остават само нововъведените данни. При изследване на програмата вещото лице е констатирало, че запис с рег. № 3617 от 2013г е на стр. 707 със запис предходен номер 3616 и следващ запис с № 3618 от 01.02.2013г. Като действие , вписано зад този № 3617 е посочено препис от разписка за 80 000лв за продажба на апартамент 26,ет.2, бл. 249 на С. С. Г. с приносител К. М. Н..
В о.с.з. вещото лице уточнява, че програмата позволява извършване на последващи промени, без да останат следи за начина и времето на извършване на промените. Вещото лице уточнява , че не е констатирало записани данни за часа на извършване на процесното нотариално удостоверяване.

В о.с.з. на 30.05.2019г е прието и удостоверение на РС-Димитровград за това,че в района на съда/ където е и нотариалната кантора на нотариус С. по твърдения на ищците/ не се извършва видеонаблюдение.
С писмо от [община] № 94С-2880-1 от 30.06.2010г се установява, че ответника с ЕГН [ЕГН] е записан с имената Н. М. И. в ЛРК на [населено място]

В о.с.з. на 28.03.2014г е изслушана свид. Г. С.- майка на ищците, която заявява,че с починалата С. са живели в различни входове на един и същи блок. Установява, че 2008г С. Г. започнала много да забравя и да не вижда добре, имала и двигателни проблеми. Според свидетелката началото на 2008г С. Г. изгубила личната си карта , после станала жертва на кражба на пари. След това свидетелката установява, че от съседка на С. и от самата С. разбрала, че при нея дошъл мъж във връзка с откраднатите пари и С. подписвала някакви документи. Свидетелката установява, че с дъщерите й са се грижили за С.. Установява, че за пълномощното в Д. разбрала през 2009г, когато разбрали и че апартамента на С. вече не се води на нейно име , а е продаден. Свидетелката установява, че дните в които е подписано пълномощното С. не е пътувала никъде, като свързва тези дни с преживян инцидент- наводнение. Свидетелкатата установява, че С. се е придвижвала с бастун и нямала сили и физическа възможност да стигне до Димитроврад. Свидетелката установява още, че С. не е говорила за лице на име Н. и никога не е разполагала с пари.
От разпита на свид. В. П. се установява, че този свидетел се познава с ответника, който е виждал на два пъти- едни път в Х. и един път пред блока. Свидетелят установява, че С. и Н. са се познавали и са се срещали в Х., докъдето той закарал С. .Свидетелят установява да е работил като такси и че и друг път е карал бабата. Според свидетеля С. му е разказала, че е била приятелка с майката на Н., ходили в Д. до гробища, казала , че са ходили до нотариус. Според свидетеля същия ден се върнали в С.. Свидетелят установява, че С. ходела при жена му, която била в съседния вход и му се обаждала да отиде да я вземе. Свидетелят установява, че С. му казала, че ще ходи до гроба на майката на Н. и после до нотариус. Свидетелят установява,че Н. му платил 200лв за курса. Свидетелят установява, че това пътуване е било през 2008г и после возил бабата още няколко пъти. Свидетелят установява, че баба С. била нисичка, пълна с червеникава коса.Установява още, че времето в деня на пътуването е било сухо, без мъгла и валеж. Установява, че бабата има две внучки, с които не била в добри отношения.Според свидетеля те всички се оплаквали и нямали добри отношения в този период. Свиделетя установява, че по едно време при С. се нанесли цигани. Установява още, че е возил С. до пощата, до поликлиника. Свидетелят уточнява още,че е работил като таксиметроф шофьор за [фирма]
По делото е представено удостоверение от ИА”Автомобилна администрация” , от което се установява, че на [фирма] не е издавано удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, а на В. Й. П. е издадено удостоверение за „водач на лек таксиметров автомобил” на основание изпитен протокол от 13.06.2013г .
Видно от молба от 08.05.2015г от М. П., собственик на [фирма] разпитаният като свидетел В. П. е нейн син, а фирмата й е извършвала през 2008г дейност ”пътнически таксиметров транспорт” на основание сключен франчайз договор с [фирма] и е подавала съответните декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.
От справка на Н. от11.11.2014г, се установява, че на 25.03.2008г времето в района на [населено място] е било облачно, със слаб вятър, температура до 10 С, слаб валеж, в [населено място] - облачно с температура до 15С , слаб валеж, в [населено място] облачно с валежи.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Решението на СГС е допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по заявените като спорни от страните факти. Съдът неправилно е квалифицирал разгледания иск, но този порок не води до недопустимост на решението. Решението на СГС е постановено при разглеждане на фактите, твърдяни и установени от страните , поради което следва да се приеме, че съдът не е разгледал непредявен иск и не е излязъл от рамките на сезирането , поради което и решението се явява допустимо.
Пред СГС са правени множество уточнения на ИМ, последно с молби от 14.04.2010г и 15.03.2011г, с които молби ищецът заявява, че поддържа при условията на кумулативност три иска за нищожност на сделката по покупко-продажба на имота апартамент № 26 поради липса на съгласие, поради липса на представителна власт и поради липса на воля, предвид липсата на индивидуализация на имота в пълномощното и поради липса на предписана от закона форма, тъй като порока в упълномощителната сделка води до нищожност на последващата- за покупко- продажба.
Поради неяснота какви факти ищците поддържат като правопораждащи, след множеството уточнения на ИМ, настоящата съдебна инстанция е поскала от ищците да уточнят своите искови претенции като фактически твърдения и искания към съда.
С молба от 06.12.2016г ищците, представлявани от адв. А., заявяват, че поддържат като факти, че упълномощителната сделка не поражда правни последици и не прави Н. И. пълномощник на С. Г., тъй като пълномощното е заверено неприсъствено и липсва съгласие на С. Г. за упълномощаване на ответника за продажба на конкретния нейн имот- процесния апартамент. Поддържат, че С. Г. не е познавала Н. И., че при подписване на ползваното пълномощно е смятала, че изявява воля за друго, а не за покупко- продажба на процесния имот. Поддържат, че имотът не е описан в пълномощното, поради което следва да се приеме, че ответникът не е бил упълномощаван да се разпорежда вместо С. Г. с конкретния имот, а от друга страна и С. Г. не е изявявала воля да бъде извършено разпореждане с нейния имот- процесния апартамент. Ищците поддържат още, че неоформянето по законоопределения начин на сделката по упълномощаване води до недействителност на последващата разпоредителна сделка, която се явява сключена при липса на форма. Поддържат искането си за прогласяване на нищожност на сделката по покупко-продажба на имота- апартамент № 26 поради липса на съгласие, поради липса на представителна власт и поради липса на воля, предвид липсата на индивидуализация на имота в пълномощното и поради липса на предписана от закона форма, тъй като порока в упълномощителната сделка дови до нищожност на последващата- за покупко- продажба.
Тълкувайки изявленията на ищците съдът пирема, че е сезиран с искове по чл.42,ал.2 от ЗЗД- за недействителност на сделка, сключена от пълномощник. Действително ищците са поддържали искания за нищожност на тази сделка. Дали сделката е нищожна или недействителна е правна квалификация, която съдът е властен да даде и дадената от страните такава не обвързва съда, когато квалифицира правните искове. Ищците твърдят, че упълномощителната сделка страда от пороци, поради което сключената от пълномощника последваща сделка не поражда действие по отношение на представляваното лице. С оглед указанията дадени на съдилищата с ТР № 5/2014г на ОСГТК на ВКС- т.2 така наведените твърдения са относими към иск за установяване относителна недействителност на една сделка, сключена от представител с порок в представителната власт, по отношение на представлявания или неговите универсални правоприемници. Ето защо първите два от предявените искове съдът квалифицира като иск с правно основание чл.42,ал.2 от ЗЗД , а третият- по чл.26,ал.2 пр.3 от ЗЗД доколкото се твърди, че договорът за копупко-продажба сам по себе си е нищожен поради липса на форма- неспазена процедура по сключването на договора.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че пълномощното е присъствено заверено, че С. Г. е получила продажната цена по сделката и е упълномощила ответника да договаря сам със себе си . Поддържа, че упълномощителната сделка е валидна, че формата на договора за покупко-продажба е законосъобразна и че е ясна индивидуализацията на имота, за разпореждането , с който С. Г. упълномощава ответника.
При предявени искове за нищожност и недействителност на сделка, независимо от съединяването на исковете , заявено от ищците съдът следва да разгледа същите в поредността, която се дължи с оглед действието на сделката. Така в случая следва да се разгледа първо иска с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД- за нищожност на договора за покупко-продажба поради неспазена форма, тъй като тази форма на нищожност е абсолютна и по отношение на всички и ако се констатира валидност на сделката следва да се провери нейната действителност по реда на чл.42,ал.2 от ЗЗД.
Искът по чл.26,ал.2, пр.3 от ЗЗД е неоснователен.
Ищецът твърди,че сделката по покупко-продажба е нищожна поради неспазена форма, поради опорочената форма на упълномощаването.
Дори и да се докажат тези твърдения на ищеца, то това не би довело до нищожност на сделката за покупко-продажба поради несъобразяване на формата, предписана от закона. Формата, която законът изисква за валидност на сделка по прехвърляне на вещни права върху недвижим имот е нотариална- договорите се извършват с нотариален акт/чл.18 от ЗЗД/. Формата на договора за покупко-продажба е спазена, сделката е изповядана с нотариален акт № 96. Липсват твърдения за нищожност на нотариалните действия във връзка с изповядването на тази сделка.
От друга страна доказването на твърденията на ищеца за пороци при упълномощителната сделка не влече нищожност на последващата сделка извършена от пълномощника без представителна власт, а води до недействителност на сделката, за което тълкуване на закона изрично са дадени указания от ВКС с ТР №5/2014г на ОСГТК -т.2.
Ето защо заявеният иск за нищожност на сделката по покупко-продажба на процесния имот поради неспазена форма се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за недействителност на сделката по покупко-продажба на имота –апартамент № 26 поради липса на съгласие и липса на представителна власт по отношение на конкретния имот. Така заявените като два иска са свързани, доколкото липсата на воля у упълномощителя води до липса на представителна власт. Независимо от това съдът следва да се произнесе по исковете както са заявени от ищците като правопораждащи факти.
Ищците обосновават първия си иск по чл.42,ал.2 от ЗЗД с липса на съгласие като посочват, че пълномощното е заверено неприсъствено и без съгласието на С. Г., че тя не е волеизявявала и формирала воля за продажба на имота си, не е имало съгласие за извъпршване на такава покупко-продажба и че не е познавала Н. И. И. или Н. М. И.. Отделно от това ищците навеждат твърдения и с тях се обосновава втория иск за недействителност на процесната сделка , че ответникът няма представителна власт да се разпорежда с процесния имот поради индивидуализация на имота в пълномощното.
От представеното по делото пълномощно се установява , че външно то отговаря на изискванията на чл.589, ал.2, изр.2 от ГПК и на чл.37 от ЗЗД, по което спор между страните няма.
Автентичността на изявлението в пълномощното по делото не е спорна. Няма заявен спор, че подписът под пълномощното е на С. Г., както и че тя е изписала имената под документа.
Съдебният състав намира,че по делото не е оборено изявлението на нотариус С., че С. Г. се е явила пред него и е положила подпис или е потвърдила положения си подпис и е изписала имената си под пълномощното. В тази част изявлението на нотариуса, съдържащо се в надписа върху документа/чл. 590,ал.1 от ГПК/ , на осн. чл.179 от ГПК има материална доказателствена сила и удостоверените като възприети от него факти, не се опровергават по делото.
Ищците по делото не оспорват така направеното изявление за факти на нотариуса като неистинско. Заявявайки неприсъственост на положения подпис от С. Г. на тях им е разпределена доказателствената тежест , с определие от 07.12.2016г, да установят своите твърдения. Категорични доказателства в подкрепа на своите твърдения ищците не представят.
До извод за противното – за неприсъственост на заверката на подписа под пълномощното- не водят и показанията на свид. С., чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК. Изнесените от тази свидетелка факти не се подкрепят от други доказателства, с оглед обосноваване на извод, че показанията й са достоверни и безпристрастни. Дори и в частите, в които могат да бъдат подкрепени показанията на свид. С. - за изгубените документи на С. Г. да се представи заявителски материал, за посетилият С. мъж на когото тя е разписвала документи по данни на тяхна съседка , за наводнението – да се поиска разпит на съсетите и т.н. – не са представени доказателства за установяване на обективността на свидетелските показания. Тези свидетелски показания създават съмнение в удостовереното от нотариус С. при заверяването на подписа на С. Г. , но не са достатъчни, за да се приеме, че е оборена обвързващата сила на нотариалното удостоверяване.
По отношение на показанията на свид. П. настоящият съдебен състав приема, че същите не могат да се ползват за изграждане на изводи по делото. Това е така, защото неговите показания се опровергават от събрания доказателствен материал по искане на ищците- в частите касаещи времето, както и в частите, че е работил като таксиметров шофьор към 2008г. От събраните по делото доказателства се установява, че свидетелят има право да работи като таксиметров шофьор от 2013г, от което следва ,че няма как към 2008г, поне законно, свидетелят да е работил като шофьор на такси. Установява се и разминаване във времето , така както е описано от свидетеля и удостовереното от Н.. Поради опровергаването на свидетелските показания в в посочените им части съдебният състав намира, че не може да кредитира показанията на този свидетел и в останалата им част , поради което същите не могат да служат за обосновка на изводи по делото.
От гореизложеното следва, че удостовереното от нотариус С. явяване на С. Г. пред него за оформяне на пълномощното за разпореждане с недвижим имот в полза на ответника не е опровергано и нотариалното удостоверяване е валидно. Спазена е формата на чл. 589 и чл.590 от ГПК и чл.37 от ЗЗД за изявление за упълномощаване на представител с представителна власт за разпореждане с недвижим имот.
Недоказано остава и твърдението на ищците за това , че С. Г. не е имала воля да извършва покупко-продажба на имота, тъй като подписвайки пълномощното е имала съзнание ,че подписва други документи. Единствено свид.С. установява факти за това, че ищцата е подписвала документи на непознат мъж, но дори и тя не твърди, че тогава е подписано и пълномощното. Както беше посочено по-горе тези показания на свид. Свиделенова съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, същите са и неподкрепени от други доказателства по делото. Сами по себе си посказанията на свид. С. не могат в тази им част да се ценят като свидетелски показания, тъй като тя не установява факти, които е възприела лично , а такива които са й преразказани от С. Г. и трети лица. Ето защо следва да се приеме,че по делото няма доказателства за това, че изявената воля от С. Г. за разпореждане с нейн имот не е била съзнавана, че тя не е била наясно какво подписва или че е била въведена в заблуждение за това , какво е съдържанието на подписания от нея документ.
По същите съображения съдът приема, че по делото не се установява по надлежен ред обстоятелството, че С. Г. не се е познавала с Н. И. И. или Н. И. М. .
Изявлението на С. Г. за учредяване на представителна власт на Н. И. И. е автентично, направено в надлежна форма при спазване на процесуалните правила за такова волеизявление.
От съдържанието на изявлението на С. Г. се установява, че същата изявява воля ответника Н. М. И., записан в пълномощното и разписката като Н. И. И., да я представлява по действия с конкретен имот. Пълномощното , подписано от С. Г., не е общо , поради което към него не намират приложение разясненията , дадени с ТР № 5/2014г на ОСГТК на ВКС- т.1. Както и в това ТР е посочено упълномощителя има право да наложи ограничения на представителната власт на своя пълномощник било то по отношение на конкретни сделки, за конкретен имот или за конкретни параметри на самата сделки.
В случая от направеното от С. Г. изявление се установява, че същата желае да наложи ограничения в представителната власт на своя пълномощник посочен с имената Н. И. И., за който не се спори че е ответника Н. М. И., като той да има представителна власт да представлява упълномощителката във връзка с действия и сделки, в това число и да договаря сам със себе си, без ограничения за вид сделка и цена, но само по отношение на конкретен имот. С. Г. не учредява обща представителна власт на Н. И., ограничава я до имот, който обаче не е пълно идентифициран. Въпреки, че е посочен като номер, етаж, блок , съседи , квадратура имотът не е конкретизиран с посочване на град и квартал, в които се намира, а адреса или местонахождението на имот- апартамент е сред основните идентификационни данни на имота по смисъла на чл.27,ал.1,т.3 от ЗКИР, в редакцията към 2008г. Като не е описан с административен адрес имотът не е достатъчно индивидуализиран, по начин различим го от други такива. В случая няма значение обстоятелството дали С. Г. е имало други имоти отговарящи на описанието в пълномощното. От значение е, че тя е искала пълномощникът Н. И. И. да има представителна власт за конкретен имот, а този конкретен имот не е описан еднозначно. Порокът в изявеното от упълномощителя не може да бъде преодолян чрез тълкуване на волята й, тъй като волята не е неясна , а е непълна. Тази непълнота в описанието на имота, за които е учредена представителна власт на Н. И. И. не се конкретизира от документите, придружаващи оформянето на пълномощното и не може да се замести от обстоятелството, че ищцата има само един имот. Имотът , за който е учредена представителна власт от С. Г. е неконкретизиран, при едно общо пълномощно, но с представителна власт за конкретен имот. Този порок на изявлението на пълномощника не е отстранен своевременно, нито пък е потвърдена представителната власт на ответника по отношение на продадения от него на себе си имот, така че да стане ясно, че упълномощителката е изявила воля за учредяване на представителна власт за имота, предмет на процесната сделка.
Упълномощаването е валидно и действията на пълномощника обвързват представлявания когато упълномощителната сделка не страда от пороци, като приложими към тази сделка са разпоредбите на чл.26 и сл. от ЗЗД, на осн. чл.44 от ЗЗД, когато пълномощникът е действал в рамките на представителната си власт, съобразно волеизявлението на упълномощителя в пълномощното / чл.39,ал.1 и чл.42,ал.2 от ЗЗД/ и когато пълномощникът не е извършил действия във вреда на представлявания.
Сега разглежданото упълномощаване не отговаря на тези изисквания на закона При гореизложените мотиви за вида на упълномощаването и липсата на доказателства, че представителната власт на ответника е учредена за представителство на С. Г. по отношение на конкретния продаден имот, предмет на сега оспорената сделка, съдебният състав приема, че ответникът не е бил надлежно упълномощен да представлява С. Г. като страна по сделката по НА № 96. Така изповяданата сделка представлява сделка, сключена от пълномощника без представителна власт и същата не е потвърдена от упълномощителя или неговите правоприемници. Ето защо и на посоченото основание- чл.42,ал.2 от ЗЗД оспорената сделка по НА № 96 се явява относително недействителна по отношение на ищците по делото, като сключена от лице без представителна власт учредена от упълномощитнеля за разпореждане с конкретен негов имот.
До обратни изводи по делото не може да се стигне и при съобразяване на представената разписка, с която С. Г. удостоверява получаването на парична сума- цена по сделката й с ответника - на 25.03.2008г . Не може да се мотивира извод за потвърждаване на сделката и от представената по делото разписка за получени суми от С. Г.. Автентичността на разписката по делото не е установена, съответно не е установено авторството на изявлението, обективирано в същата. Съдът приема този извод с оглед обстоятелството ,че изслушаната първоначална СПЕ на в.л. И. И., единствено изготвена на база оригинал на разписката, е оспорена аргументирано и в срок от ищците по делото. Останалите единична и тройна СГЕ дават заключение въз основа на копие на разписката, като тройната СГЕ, единствено неоспорена от страните , дава заключение , че подписът под разписката е копие на подпис на С. Г., както и името изписано под разписката е копие на име, написано от С. Г.. От така дадените заключения не може да се направи категоричен извод за това,че разписката е подписана от лицето , посочено за нейн автор- С. Г.. Ето защо от така представената разписка не може да се направи извод, че С. Г. потвърждава представителната власт на ответника за извършване на процесната сдела, или потвърждава самата сделка, още повече че и в разписката описанието на имота не е пълно , а имената на съдоговорителя на С. Г. са изписани като Н. И. И..
С оглед изложеното предявеният иск за недействителност на процесната сделка на осн. чл.42,ал.2 от ГПК поради липса на представителната власт на пълномощника по отношение на конкретния имот се явява доказан по основание и като такъв следва да бъде уважен.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което иска с правно основание чл. 26,ал.2 от ЗЗД да бъде отхвърлен, искът по чл.42,ал.2 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на сделката по НА № 96 поради липса на съгласие да бъде отхвърлен , а иска по чл.42,ал.2 от ЗЗД за прогласяване на недействителността на сделката поради липса на представителна власт да бъде уважен по отношение на ищците.
По отношение на разноските:
С оглед изменения изход от спора на изменение подлежи и първоинстанционното решение в частта за разноските.
С оглед изхода от спора – отхвърлен е иска за нищожност на сделката по НА № 96 , а е уважен иска за недействителност на тази сделка съдебният състав намира, че от общо доказаните от ищците разноски пред първата инстанция от 2389.87лв , ответникът следва да им заплати сумата от 1194.94лв. От общо доказаните от ответника разноски пред първата инстанция- 320лв ищците следва да му заплатят сумата от 160лв.
Пред настоящата инстанция въззивникът претендира 168.94лв, от които с оглед изхода от спора върху ищците следва да бъдат възложени 84.47лв.
Въззиваемите претендират разноски от 4870лв, от които 3600лв- адвокатско възнаграждение. Въззивникът прави възражение за прекомерностк на това заплатено адв. възнаграждение. При цена на исковете по делото в размер на по 33 786лв, минималният размер на адв. възнаграждение, изчислен по реда на чл.7,ал.2 от НМРАВ възлиза на сумата от 1543.58лв на иск за ищец. Като съобрази, че адв. А. представлява две ищци, по два кумулативно съединени иска, като съобрази и множеството извършени съдебно-процесуални действия по делото пред въззивната инстанция , както и фактическата и правна сложност на спора съдебният състав приема, че заплатеното на адв. А. възнаграждение не е прекомерно. От доказаните от въззиваемите разноски от 4870лв върху ответника следва да се възложи сумата от 2435лв.
Предвид изложените съображения, съдът



Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 24.07.2015г постановено по гр.д. № 12969 /2009г по описа на Софийския градски съд, ІГО, 17-ти състав, с което е обявена нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 96 на нотариус Е. К. , поради липса на съгласие , както и в частта, с която Н. М. И. е осъден да заплати на М. С. Т. и Б. С. Т. разноски за сумата над 1194.94лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и на Б. С. Т. с ЕГН [ЕГН] против Н. М. И. с ЕГН [ЕГН] за установяване на нищожност на осн. чл.26, ал.2пр.3 от ЗЗД на договор за покупко- продажба, обективиран в НА №96, н.д. №88/2008г на нотариус К., с който на 02.04.2008г Н. М. И. като пълномощник на С. С. Г. е продал на себе си , недвижим имот апартамент №26 в [населено място], [ж.к.], [жилищен адрес] бивш блок 27, вх.Б, ет.2, със застроена площ от 65.20кв.м, при съседи – стълбище, апартамент № 27, двор и двор и избено помещение № 18- поради неспазване на предписаната от закона форма, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск М. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и на Б. С. Т. с ЕГН [ЕГН] против Н. М. И. с ЕГН [ЕГН] за прогласяване недействителността на договор за покупко- продажба, обективиран в НА №96, н.д. №88/2008г на нотариус К., с който на 02.04.2008г Н. М. И. като пълномощник на С. С. Г. е продал на себе си , недвижим имот апартамент №26 в [населено място], [ж.к.], [жилищен адрес] бивш блок 27, вх.Б, ет.2, със застроена площ от 65.20кв.м, при съседи – стълбище, апартамент № 27, двор и двор и избено помещение № 18 , на осн. чл.42,ал.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД недействителността по отношение на М. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и на Б. С. Т. с ЕГН [ЕГН] на договор за покупко- продажба, обективиран в НА №96, н.д. №88/2008г на нотариус К., с който на 02.04.2008г Н. М. И. като пълномощник на С. С. Г. е продал на себе си , недвижим имот апартамент №26 в [населено място], [ж.к.], [жилищен адрес] бивш блок 27, вх.Б, ет.2, със застроена площ от 65.20кв.м, при съседи – стълбище, апартамент № 27, двор и двор и избено помещение № 18 , поради липса на представителна власт по отношение на този имот.
ОСЪЖДА М. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и Б. С. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Н. М. И. с ЕГН [ЕГН] сумата от 244.47лв- разноски по делото , направени пред двете съдебни инстанции , на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.






ОСЪЖДА Н. М. И. с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и на Б. С. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата от 2435лв-разноски по делото направени пред въззивната инстанция, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищците – П. Г. И..

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: