СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданска колегия, 14 с-в, в закрито съдебно заседание в състав:

като разгледа докладваното от съдия Кр. Филипова ч. гр. дело № 1568 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С определение от 20.02.2019 г. по т.д. № 23/18 г., СГС, VІ-4 с-в, е спряно производството по делото до приключване на производството по адм.д. № 1211/19 г., АССГ, с влязъл в сила съдебен акт.
Срещу определението е депозирана частна жалба от [фирма]. Поддържа, че производствата по отмяна и регистрация на марка по чл. 25 ЗМГО, дори когато са в съдебна фаза, нямат преюдициален характер спрямо производство по искове за установяване на нарушение на правото върху същата марка по чл. 76 ЗМГО. Позовава се на чл. 28, ал. 4 ЗМГО, като сочи, че влезли в сила съдебни решения по искове за нарушения на право върху марка не се изпълняват само ако преди самото изпълнение влезе в сила административния акт за отмяна или заличаване на мярката. Подчертава, че до влизане в сила на акта за заличаване, марката се ползва със закрила, поради съществуващата регистрация. Позовава се на практика на ВКС и САС, като сочи, че тя е относима и към настоящия спор, макар и да не е по идентични казуси. Подчертава, че е недопустимо да се спре производството по чл. 76 ЗМГО при наличие на всяко искане за заличаване на мярка. Поддържа, че законодателят е предвидил възможност за спиране по ЗПРПМ, но не и по ЗМГО. Претендира отмяна на определението за спиране.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата. Поддържа, че преюдициалността на производството пред административния съд се обуславя от това, че ако влезне в сила обжалвания административен акт за заличаване на регистрацията, то поради обратното действие (от подаване на заявката за регистрация) ищецът [фирма], вече няма да се ползва от закрилата на закона. Изтъква, че чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГО не е приложим, тъй като в случая не е налице влязло в сила решение, което да е изпълнено. Сочи, че ако в хода на гражданския процес пред СГС влезне в сила решението на административния съд, то последното ще бъде взето предвид, следователно е необходимо да се спре гражданското производство. Твърди, че практиката, на която се позовава жалбоподателя касае различни от настоящи спор хипотези, като на свой ред цитира актове на САС и ВКС, в подкрепа на тезата си.
Ответникът [фирма] не взема становище по жалбата.
След като се запозна с данните по делото съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Пред СГС е постъпила искова молба от [фирма], насочена срещу [фирма] и [фирма], с която са предявени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМГО. Ищцовото дружество е претендирало, че притежава права върху марка, регистрирана пред Патентното ведомство през 2015 г. с рег. № 90906, клас 29 и 30. В хода на процеса пред СГС е депозирано решение на Патентното ведомство – с № 173 от 12.10.2018 г., с което на основание чл. 46, ал. 5 ЗМГО вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО е заличена регистрацията на процесната марка. Видно от удостоверение – л. 1252, издадено от АССГ по адм.д. № 1211/2019 г., решението на Патентното ведомство е обжалвано от [фирма].
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Настоящият състав при обсъждане на данните по делото констатира, че постановяваните от съдилищата актове по сходни казуси не са еднозначни. При преценка на наличната практика и доказателствата по делото въззивният съд счита, че към процесният случай следва да се приложи разрешението, закрепено в следните актове на съдилищата – определение № 773 от 7.03.2017 г. по гр.д. № 796/17 г., САС, недопуснато до касация с определение № 332 от 19.06.2017 г. по ч.т.д. № 1312/17 г., ТК, ІІ ТО, определение № 91 от 03.02.2012 г. по ч. т. д. № 787/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, като съображенията за това са следните:
С исковете, предвидени в чл. 76, ал. 1 от ЗМГО, законът дава възможност на притежателят на марка да защити правата си срещу нарушител. Последният, освен посочената гражданска отговорност по чл. 76 ЗМГО, може да носи административно-наказателната отговорност (чл. 81 ЗМГО) и наказателна отговорност (чл. 172б НК). Безспорно, при произнасяне досежно основателността на предявените искове, съдът следва да разгледа като основен въпрос дали ищецът е титуляр на надлежно регистрирана, съответно защитима марка. По силата на чл. 28, ал. 3 от ЗМГО ако регистрацията на марка бъде заличена, то това ще има действие от датата на подаване на заявката – т.е. заличаването има обратно действие. При тази разпоредба на закона се налага извода, че ако с така предвидената обратна сила бъде заличена дадена марка, то със същата обратна сила ще отпадне и противоправността на дадено лице, което е ползвало марката в предходен период, тъй като следва да се счита, че регистрираният притежател никога не е придобивал права върху тази марка. Поради казаното се налага извода, че въпросите дали марката следва да се заличи или не са от определящо значение за уважаването на исковете по чл. 76 ЗМГО и за носенето на отговорност от сочения за нарушител.
Горните мотиви не могат да се дерогират от съществуващата в закона норма на чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГО, според която заличаването на регистрацията не засяга влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването. Соченото правило гарантира гражданския оборот и стабилността в обществено-икономическите отношения (подобно например на нормата на чл. 48, ал. 1 СК, която предвижда, че унищожаването на брака има действие само за в бъдеще). Т. 1 на ал. 4 съставлява по естеството си забрана да се търси преуреждане на отношения, разрешени вече в съдебен спор при това с приключило вече изпълнение, дори да се окаже, че съдебните решения са взети за защита на марка, която практически следва да се приеме за нерегистрирана. Логично е да се приеме обаче, че правилото има предвид само спорове, които са били окончателно разрешени и уредени преди да е възникнал въобще спора относно действителността на регистрацията на марката, респ. за нейното заличаване. Ако се проведе до край разбирането, че въпреки съществуващия висящ съдебен спор относно заличаването на марката, процесите по чл. 76 ЗМГО ще продължат своя ход, ще се стигне до неравноправно положение на субектите – тези, чиито дела са приключили в кратък период от време със съответно изпълнение, ще получат своята защита. Тези обаче, чиито казуси са протекли в по-дълъг процес няма да могат да достигнат до удовлетворяване на правата си. Отделно от казаното ще се създаде възможност за генериране на нови съдебни спорове. Такъв би бил случая при влязло в сила решение по уважени искове по чл. 76 ЗМГО, което все още не е изпълнено, и междувременно е постановено окончателно съдебно решение за заличаване на марка. Както по-горе бе посочено при такова решение и по силата на чл. 28, ал. 3 ЗМГО с обратна сила отпада предоставената на марката защита още от датата на заявката, а от там отпада и противоправността в поведението на ответника по исковете по чл. 76 ЗМГО. За такъв ответник ще възникне възможност да претендира по съдебен ред установяване на недължимост на присъдено обезщетение, тъй като ищецът (чиято марка е междувременно заличена) няма да може да се ползва от ал. 4 на чл. 28 ЗМГО.
Ето защо в случая следва стриктно да се съблюдава закона и правилото на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, който предвижда, че когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, то налице са основания за спиране на обусловения процес. В случая обусловеният процес е този по чл. 76 ЗМГО, а обуславящия е административния процес, в който ще се извърши преценка за наличието на основания за заличаване (с обратна сила) на регистрацията на марката. Впрочем именно по такъв начин следва да се възприема и становището, в акта на който се позовава и самия жалбоподател – определение № 434 от 17.07.2009 г. по ч.т.д. № 263/2009 г., І ТО, където се акцентира върху точното прилагане на нормата на чл. 182, ал. 1, б. „г“ от отменения ГПК. В разгледания от ВКС казус се е касаело да наличие само на административна процедура и липса на процес в „същия или друг съд“, което именно следва да се приеме за водещ мотив, обусловил решението на Върховния съд за отказ за спиране на исковото производство. Безспорно не са налице основания за спиране, когато пред административен орган се развива дадено производство, макар и то да има отношение към съдебния спор. Наличието на съдебен обуславящ процес обаче следва да бъде зачетено, с оглед спазването както на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, така и на чл. 302 ГПК (според който влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен) и чл. 17, ал. 2 ГПК (според който по правило гражданският съдът може да се произнася инцидентно само по валидността на административните актове, но не и по тяхната законосъобразността).
Теоретично би могло да се разсъждава за различно разрешение в случай, че се касае само до предявени искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО, като се приеме, че дори да е титуляр на марка, чиято регистрация е спорна, то носителят й има право на привременна защита, до нейното заличаване по надлежен ред. Подобна правна фигура не е непозната – напр. защита е предоставена от закона и на владелец, установил с насилие или по скрит начин владение върху движима или недвижима вещ, като той може да предяви иск за защита на владението си срещу всяко нарушение. В разглеждания в настоящото дело случай обаче са предявени и претенции за обезщетение на вреди, като с оглед специфичния характер на тази деликтна отговорност, основна предпоставка е установяването на противоправността на действието – по-горе вече бе посочено, че тази противоправност би отпаднала, ако с обратна сила марката се заличи.
За пълнота следва да се посочи, че практиката, на която се позовава жалбоподателя, в която се прави преценка за преюдициалност на други развиващи се граждански спорове и отношението им към претенцията по чл. 76 ЗМГО не може да се вземе предвид, доколкото в настоящият случай обуславящ е административен съдебен процес. От изхода на същия зависи дали със задна дата ще настъпят промени, които ще се отразят на отношенията на страните.
С оглед изложените мотиви, настоящият състав намира, че производството пред СГС е спряно в съответствие със закона и постъпилата частна жалба се явява неоснователна.
Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на [фирма] срещу определение от 20.02.2019 г. по т.д. № 23/18 г., СГС, VІ-4 с-в, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по адм.д. № 1211/19 г., АССГ, с влязъл в сила съдебен акт.
Определението може да се обжалва пред ВКС в 7-дневен срок от съобщението до страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.