Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в закрито заседание на 28.12.2012 г., в състав:

като разгледа докладваното от съдия Ч. ч.гр.дело 372 по описа за 2006 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 213 б „а” ГПК /отм./.
Обжалвано е определение на ОС Монтана, постановено на 7.12.2005 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 186/2005 г., образувано по искове на [община] срещу [фирма] С., [фирма] С. и [фирма] [населено място] за установяване на правоотношения, съединени по почин на ищеца поради връзка между споровете по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./. производството срещу [фирма] П. е прекратено поради липса на процесуална легитимация, исковете срещу [фирма] С. за несъществуването на вземане срещу [община] за сумата 553 897,71 лв. и отрицателен установителен иск за собственост върху търговско предприятие – обект на договор за продажба по чл. 15 ТЗ, както и искът срещу [фирма] [населено място] за недължимост на сумата 294060,31 лв. от иска също са оставени без разглеждане като недопустими поради липса от правен интерес от завеждането им. В частната жалба на [община] се поддържа, че определението е неправилно. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на исковете.
При проверка на допустимостта на частната жалба САС констатира следното:
Същата е подадена от заинтересована легитимирана страна срещу определение от вида на преграждащите развитието на делото, възстановените книжа не съдържат данни за датата на връчването на постановеното в закрито заседание определение за прекратяване на производството от 7.12.2005 г. на жалбоподателя. В. номер на частната жалба /от 23.12.2005 г./, разпореждането на М. за връчването на преписи от нея на ответниците и образуването на въззивно частно производство пред САС са инстанция за подаването й в срок. Частната жалба не страда от дефекти, прекратяването е постановено за констатирани в хода на първоинстанционното производство дефекти на ИМ, поради което преписи от жалбата не се представят за връчване съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 3 във вр. чл. 100, ал. 2 изр. 2 ГПК /отм./.
Предвид изложеното частната жалба на ищеца се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При преценка на основателността на жалбата САС съобрази следното:
По възстановеното дело се съдържат данни за изгубване на процесуалната правоспособност на ответното дружество [фирма] поради заличаването му от търговския регистър с решение от 10 юни 2005 г. по ф.д. № 242/2005 г. на ОС Пазарджик поради обявяването му в несъстоятелност. С предходно решение е вписана промяна на седалището и адреса на управление, посочени в ИМ. Заличеният търговец е [фирма] със седалище П., същият е изгубил своята правоспособност преди завеждане на делото и подаването на ИМ не е породило процесуални правоотношения между [община] и несъществуващия ответник. Недопустим е искът за прогласяване нищожност на договора между него и продавача [фирма] [населено място] от 21 март 2002 г. за продажба на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ. [фирма] [населено място] е обявено в неплатежоспособност и в несъстоятелност, поради липса на имущество. Производството по несъстоятелност е прекратено и дружеството е заличено от търговския регистър с решение на М. по гр.д. № 194/2003 г. от 22.7.2003 г. [община] се явява трето лице по оспореното правоотношение, надлежни ответници по иска за недействителност на договора по чл. 15 ТЗ са страните по него. Участниците в оспореното правоотношение не съществуват в правния мир, същите са заличени от търговския регистър преди завеждане на делото, поради което порокът е неотносим и производството е прекратено правилно в частта, в която се претендира прогласяване на договора за продажба на търговско предприятие за нищожен/т.1 от петитума на ИМ/. Неправилно претенцията е квалифицирана от жалбоподателя като инцидентен установителен иск. Искът по чл. 118 ГПК /отм./ е способ за последващо кумулативно обективно съединяване на искове при оспорено преюдициално правоотношения, в случая той е един от първоначално предявените с ИМ установителни искове поради връзка между тях. Исковете не са нито с идентични страни, нито имат за предмет общи права и задължения на ответниците или права и задължения, почиващи на едно и също основание.
Отделните искове са обединени по почин на ищеца в едно и също производство чрез предявяването им с една искова молба. Исковете по т. 3 и 4 в петитума относно несъществуване на парични вземания /недължимост на суми от [община] към [фирма] и [фирма] Л./ са отрицателни установителни искове за правоотношения по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и предпоставят интерес от предявяването им за ищеца – за съществуването му е достатъчно в процесния случай ответниците по двата иска претендират отричаните от него облигационни права- съдебно или извън процеса.
В случая съдът се е позовал произволно на признание на иска срещу [фирма] Л., каквото по делото липсва. В проведеното от М. единствено о.з. от 24.11.2005 г. не е даден ход на делото, а процесуалният представител на ответното дружество – адв. К. – е изразила становище по част от исковете, по които [фирма] въобще не е страна и не е взела становище по иска за недължимост на сумата 294060,31 лв. нито е признала фактите, на които [община] основава претенцията си. Липсата на интерес е нередовност на ИМ, за която съдът следи служебно по всяко време и ако М. е счел, че липсват данни в ИМ за наличието на такъв, е следвало да укаже на общината да изложи факти и обстоятелства, обуславящи такъв, с писмена молба с копие за ответниците и предупреждение за прекратяване на производството като последица от неизпълнение на указанията в законния седмодневен срок, едва при неизпълнение на надлежно съобщените указания производството подлежи на прекратяване.
В писмено становище на законния представител на [фирма] С. по исковете /молба до ОС Монтана/ е оспорена допустимостта на отрицателния установителен иск срещу него за собственост върху търговското предприятие „Л.” като съвкупност от права и задължения поради подсъдност на спора на АС при Н. и е поискано отделянето на посочената част от производството и изпращането му по подсъдност на СГС с оглед седалището на дружеството – [населено място]. Поискано е и прекратяване на производството по иска за недължимост на сумата 553 897,71 лв., поради обстоятелството, че оспореното парично вземане е предмет на иск по в.а.д. №19/2005 г. на Търговския АС при Националната юридическа фондация е евентуалното отделяне на производството по облигационния иск и изпращането му по подсъдност на СГС – по седалището на ответника, за да се произнесе по допустимостта и основателността на иска. Налице е извънсъдебно оспорване в арбитражен процес, както и оспорване на вземането в исковия процес пред ОС Монтана от ответника [фирма] С., опровергаващи произволния извод на първоинстанционния съд за липса на интерес.
По изложените съображения определението за прекратяване на производството по описаните искове следва да бъде отменено, а делото – върнато на М. за произнасяне по допустимостта и основателността им след даване възможност на ищеца да уточни интереса от завеждането на всеки отделен иск, събиране и обсъждане на доказателствата, представени от страните след постановяване на обжалваното определение /във възстановените производства/ относно новонастъпили факти и обстоятелства, релевирани за допустимостта и основателността на претенциите. Съдът не се е произнесъл и по исканията по подсъдност на друг съд. процесуалните бездействия на М., описани в мотивите, опорочават определението досежно исковете по т.2,3 и 4 в петитума на ИМ.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила само в частта спрямо заличеното дружество „П. г.”. Правноорганизационната форма и седалището му са посочени неправилно в ИМ, първата грешка е възпроизведена и в определението, но представените доказателства установяват тъждеството между дружествата, чиято идентичност не се оспорва и от страните, изразили становище по исковете срещу „П. г.”.
В останалата му част определението следва да бъде отменено, а делото – върнато на ОС Монтана за по-нататъшни процесуални действия по разглеждането на исковете срещу [фирма] С. и срещу [фирма] [населено място] съобразно указанията в мотивите.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ в сила определението на ОС Монтана, постановено на 7.12.2005 г. по гр.д. № 186/2005 г. В ЧАСТТА, В КОЯТО е прекратено производството по исковете срещу [фирма] П., предявени от [община] с ИМ от 20.10.2005 г.

ОТМЕНЯ определението в останалата му част, в която е прекратено производството по установителните искове срещу [фирма] С. и [фирма] Л..

ВРЪЩА делото за по-нататъшни процесуални действия по исковете за недължимост на суми и по отрицателния иск за собственост върху търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Определението в потвърдителната му част /спрямо [фирма] П./ подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на [община] с частна жалба при условията на чл. 280 ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1………………

2………………