СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI състав, в публично съдебно заседание на……. деветнадесети юли …...….. през две хиляди и деветнадесета година в състав:


с участието на секретар ……..П. ХРИСТОВА...................…….…… и на прокурор....................................КРЪСТЕВА.......................разгледа…………... ВНОХД № 164/2019 год. по описа на САС, докладвано от съдията К. като, за да се произнесе, взе предвид следното:


Атакувана е присъда от 16.07.2018 г. по НОХД № 4680/2016 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 21 състав, с която подсъдимият Г. В. К. e признат за виновен в това, че в периода от 08.02.2015 г. до около 23:00 часа на 09.02.2015 г. в [населено място], на неустановено място умишлено е умъртвил малолетния Н. В. П., [дата на раждане] в [населено място], Русия, с документ за самоличност на Руската федерация 64 № 2515916, като притиснал същия в областта на шията, частично задушил носните и дихателните му канали и следствие на това му причинил механична асфикция, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 115, вр. с чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на доживотен затвор без замяна. На основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС съдът е определил първоначален специален режим за изтърпяване на наказанието.
Настоящата въззивна проверка на присъдата на СГС от 16.07.2018 г. следва да обсъди доводите на подсъдимия К. и неговия защитник, залегнали във въззивните жалби и допълнението към тях. В жалбата на защитника се сочи, че присъдата е неправилна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушения на правото на подсъдимия на справедлив процес от безпристрастен съд, както и нарушения на правото на лична защита и от упълномощен защитник. Счита, че в хода на наказателното производство – в досъдебната и съдебната фаза, са допуснати нарушения, които са опорочили доказателствената стойност на събраните доказателства. Поддържа, че за сметка на бързината на производството, съдът е допуснал компромис в процеса на събиране на доказателства, като е ограничил правата на страните, което е довело до непълнота и неправилна оценка на доказателствата. В допълнението към жалбата се развиват съображения за това, че: по делото няма проведено надлежно съдебно производство, както и че липсват протоколи от съдебни заседания, поради ненадлежно проведени процедури по чл. 312 НПК; разсъжденията на съда за лингвистичната близост на славянските езици не са в състояние да преодолеят допуснатите от съда нарушения на правото на подсъдимия на писмен превод на протоколите от съдебните заседания и на писмени доказателства от досъдебното производство; в мотивите на присъдата не е изложена приетата от съда фактическа обстановка, а са преразказани част от показанията на свидетелите; не са обсъдени възраженията на защитата по фактите на обвинението; съдът е ограничил правото на подсъдимия да задава въпроси към свидетелите и да изразява становища по искания за прочитане на показанията на свидетели от досъдебното производство; не са обсъдени в мотивите връзките между отразеното в протоколите за оглед на местопроизшествието и свидетелските показания и експертизите; не са обсъдени възраженията на защитата във връзка с обосноваността на заключенията на съдебномедицинските експертизи и свързаните с тях свидетелски показания и протоколи за оглед; недопускането на поисканите от подсъдимия свидетели, недопускането на превод на документи от турски на български език и неназначаването на хидротехническа експертиза са довели до непълнота на доказателствата по делото; не са обсъдени противоречията в показанията на свидетеля П., нито са обсъдени приобщените по делегация разпити на свидетели. Защитникът отправя искане за отмяна на осъдителната присъда и за оправдаването на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
В жалбата на подсъдимия се сочи, че е бил лишен от право на защита по време на цялото съдебно производство пред първата инстанция; не му е било предоставено копие от материалите по досъдебното и съдебното производство с гриф „вярно с оригинала“; не се е запознал с показанията на свидетелите и заключенията на експертизите, което му е попречило да упражни ефективна защита; не е получил нито едно копие от протоколите за съдебните заседания с превод на руски език, което също е затруднило упражняването на защитата; осигурения му по време на заседанията устен превод не му е позволил да възприеме в пълнота събраните доказателства, доколкото преводачът не е успявал да преведе всичко от казаното; влошеното му здравословно състояние не му е позволявало ефективна защита по време на съдебните заседания. Моли за отмяна на присъдата и за разглеждане на делото по същество.
В съдебно заседание на въззивния съд представителят на С. изразява становище, че жалбите на подсъдимия К. и неговата защита са неоснователни. Счита, че постановената на 16.07.2018. г. присъда от Софийския градски съд е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което настоява за нейното потвърждаване. Поддържа: че в хода на проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани доказателства, които да доведат до промяна на приетите от първата инстанция фактически положения; че извършеният от градския съд анализ на събраните доказателства е изключително подробен и мотивиран, което води до обоснованост на съдебния акт. Прокурорът отправя искане за постановяване на въззивен съдебен акт, с който да се остави жалбата на подсъдимия и на неговия защитник без уважение, като се потвърди присъдата на Софийския градски съд.
Поверениците на частния обвинител В. П. – адвокатите Г. и П., считат присъдата, постановена от първата инстанция за мотивирана, обоснована и законосъобразна и молят за нейното потвърждаване. Считат, че събраните от въззивния съд нови доказателствени материали не са променили по никакъв начин установените от градския съд фактически положения и не са довели до съмнение в правилността на обжалваната присъда. Изразяват становище: че правата на подсъдимия не са били нарушени в хода на провеждане на съдебното производство пред първата инстанция; че подсъдимият е отказвал да получи изпращани му от съда преведени материали по делото; че в производството по делото повече са се коментирали правата на подсъдимия и начина на събиране на доказателствата, а не обстоятелството, че е извършено убийство на едно дете, което е станало жертва на финансовите отношения между своите родители и подсъдимия, дете, което е убито хладнокръвно и планирано, поради което считат присъдата за правилна и мотивирана и молят за нейното потвърждаване.
Защитникът адвокат К. Г. пледира за оправдаване на нейния подзащитен - подсъдимия К., поради недоказаност на обвинението, за което той е предаден на съд от Софийска градска прокуратура. Според адвокат Г. в хода на съдебното производство пред първата инстанция защитата и подсъдимия са били изправени пред необходимостта да се бранят не срещу представителите на държавното и частно обвинение, а срещу председателя на съдебния състав. В тази насока защитникът поддържа становището си, че подсъдимият е бил лишен от справедлив процес пред първоинстанционния съд: счита, че делото е било нагнетено с лично отношение; неприемливото поведение на подсъдимия е било провокирано от отказите на съда да се произнесе по многобройните му искания и молби по делото; установил се е личен конфликт между председателя на съдебния състав и подсъдимия, което е повлияло при решаване делото; че доколкото е нямало такива провокации на досъдебното производство, подсъдимият е имал изрядно процесуално поведение и не е искал отвод на разследващите органи, а единствено на един от преводачите и то поради некачествен превод; не характеровите особености на подсъдимия, а провокациите и липсата на отговор на многобройните му молби, са причина за неговото неприемливо поведение в съдебно заседание.
Според защитника по делото не са налице завършени процедури по чл. 312 НПК. Твърди се, от една страна, че не по всички искания на адвокат Г. за поправка и допълнение на съдебния протокол, е налице произнасяне. Сочи се в тази връзка протокол за съдебно заседание от 19.07.2017 г., както и искане за неговата поправка и допълнение от 28.07.2017 г., по което няма произнасяне; нито едно от разпорежданията на председателя на съдебния състав, с което оставя без уважение искането на защитата за поправка на съдебния протокол, не е внесено за разглеждане от съдебния състав. В тази връзка защитата счита, че при незавършена процедура по чл. 312 НПК, няма легитимен, окончателен съдебен протокол, който да служи за пълноценна въззивна проверка.
На плоскостта на нарушено право на справедлив процес, адвокат Г. настоява за неспазени процедури при провеждане на съдебните заседания: защитата е била ограничавана да задава въпроси към свидетели и вещи лица, задаваните въпроси са отхвърляни без да се записват; извършени са прочитания на показанията на свидетели от досъдебното производство без да е взето становище от защитника и подсъдимия.
Излагат се съображения, че подсъдимият К. е бил лишен от право на лична защита, доколкото не е разполагал с превод на руски език на заключенията на експертизите и други материали, които са били предмет на разглеждане в съдебното производство пред градския съд. Според защитата на подсъдимия тези нарушения няма как да бъдат отстранени от въззивния съд.
По отношение на останалите процесуални нарушения по делото адвокат Г. заявява следното: в първоинстанционното съдебно производство са проведени 28 съдебни заседания, като нито един от протоколите не е бил преведен на руски език и не е изпратен на подсъдимия, въпреки неговите настоятелни искания, което се различава от практиката на други съдебни състави на СГС; на многобройните искания и молби, които подсъдимият е изпращал до съда, не е получен отговор, независимо от неговия резултат. Твърди, че на подсъдимия не е бил предоставен справедлив и независим от лична емоция съд. Поддържа, че по делото липсва протокол за избор на съдебни заседатели, както и че е искал отвод освен на председателя на съдебния състав и на останалите членове, тъй като те са били под негово въздействие.
Според защитника на плоскостта на съществените процесуални нарушения следва да се разглежда и довода, че мотивите към обжалваната присъда не отговарят на изискванията за задълбочено обсъждане на доказателствения материал. В подкрепа на този довод се сочат конкретни части от фактическите констатации в мотивите, които се твърди, че са произволни и не са доказателствено обезпечени: относно приетото от съда, че А. Л. и Н. П. са пътували заедно с подсъдимия на 08.02.2015 г. в посока българското Ч.; че тримата са напуснали жилището на [улица]в [населено място] заедно и А. Л. е оставила там мобилния си телефон; както и фактите относно пътуването на подсъдимия с Л. и детето с неговия автомобил до П. и обратно до С.; за начина, мястото и времето на извършване на умъртвяването на Н. П. и участието на подсъдимия; за това, че данните от камерите на А., телефонните разпечатки, интернет трафика и данните от охранителната система на апартамента на К., не разкриват пряко поведение на подсъдимия, както произволно е приел съдът; невярно е обстоятелството, че СИМ картата, ползвана от А. Л. е била предадена от подсъдимия на разследващите органи, тъй като той им е предал СИМ карта, с която той се е снабдил нарочно от мобилния оператор; телефонът, ползван от Л. е бил активен и след датата 08.02.2015 г., на което съдът не е дал задоволително обяснение; не са изследвани документите от турските авиолинии, които разкриват регистрирани пътувания на лице с имена А. Л. след юли 2014 г. – през октомври, ноември 2014 г. и през февруари 2015 г. Тези данни, според защитата сочат на версия за връзка на Л. с друго лице, за което производни данни се съдържат в показанията на свидетелката Отношенко, но по нея не е работено от разследващите органи и от съда; не се проверявани IP адресите на ползваните от Л. електронни устройства. Според защитата изцяло произволни са фактическите констатации на съда относно икономическите отношения между подсъдимия, от една страна, и Л. и П., от друга, както и спекулациите за възможен мотив за разглежданото престъпление, вменено на подсъдимия К.. Напротив, защитата счита, че мотивът на В. П. за извършване на престъплението е по-вероятен, с оглед на имуществен интерес и влошени отношения на тази база с бившата му съпруга А. Л..
Излагат се подробни съображения от защитата относно недоказаност на времето на настъпване на смъртта на Н. П.. В подкрепа на това се сочи, че при изготвяне на заключението на втората съдебномедицинска експертиза по делото не са отчетени редица обстоятелства – времето от около 24 часа, през което тялото на жертвата е престояло на стайна температура според допусканията на съда в мотивите; неотчитането на белезите по тялото – цвят и форма на послесмъртните пета; оцветяване на вътрешните органи; не е изследван произходът и морфологията на намерените до тялото на жертвата растителни влакна.
Сочат се непълноти и фактически неточности в мотивите на първоинстанционния съд относно поведението на подсъдимия на 09.02.2015 г. – по часове и минути. Поддържат се процесуални нарушения, допуснати при провеждане на разпита на свидетеля К. К., доколкото не е присъствал назначен преводач и защитник, въпреки настояванията на свидетеля.
Обобщеното становище на защитата по същество на делото е, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин – не е доказано времето на смъртта на Н. П., не са установени начинът и мястото на причиняване на смъртта и участието на подсъдимия в извършване на деянието; разследването по делото не е изключило възможността за други версии, които да определят друго време на смъртта на жертвата, съответно друго лице, което да е извършител на деянието.
Защитникът отправя искане за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно, ако се приеме, че посочените процесуални нарушения са съществени и са пречка за произнасяне по съществото на делото – да се отмени присъдата на първата инстанция и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да проведе законосъобразно производство по събиране на доказателствата.
В предоставеното право на лична защита подсъдимият се присъединява изцяло към казаното от упълномощения си защитник.
В последната си дума подсъдимият К. заявява, че не е извършил престъплението, за което го обвиняват.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
Съдебният акт на Софийския градски съд е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила.
Цялостната оценка на протеклото пред първата инстанция съдебно производство налага извода, че правото на справедлив процес на подсъдимия К., гарантирано както от основните принципи на НПК, така и от чл. 6 ЕКПЧ, съществено е било ограничено – игнорирано е правота на подсъдимия на писмен превод на материалите от делото; нарушено е правото на защита на подсъдимия, както и правото му на безпристрастен съд. Конкретните проявления на допуснатите от първата инстанция нарушения се изразяват в следното:

I. Осигуряване на правото на устен и писмен превод на подсъдимия К. в досъдебното и съдебното производство:
Съгласно чл. 55, ал. 4 НПК обвиняемият, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език. Освен в чл. 55 НПК правото на устен и писмен превод в наказателното производство е регламентирано и в новата глава тридесета „а“ в процесуалния закон, регламентираща особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език (ЗИДНПК, ДВ, бр. 21 от 8 март 2014 г.). Съгласно чл. 395а, ал. 2 НПК съдът и органите на досъдебното производство по свой почин или по мотивирано писмено искане на обвиняемия или на неговия защитник могат да предоставят писмен превод и на други документи по делото, освен актовете по чл. 55, ал. 4 НПК, когато те са от съществено значение за упражняване на правото на защита.
Разпоредбите на чл. 55, ал. 4 НПК и глава тридесета „а“ НПК са приети в резултат на транспониране в българското законодателство на нормите на Директива на Европейския парламент и на Съвета 2010/64/ЕС от 20 октомври 2010 г. (Директивата)
Правото на обвиняемия/подсъдимия на устен и писмен превод, ако не разбира или не говори езика, ползван в съдебното производство, е изрично закрепено като съществен елемент от правото на справедлив процес. Изискванията на НПК и Директивата обезпечават ефективна защита на правата на подсъдимия, като му осигуряват възможност да е в състояние да се подготви и/или да вземе участие в действена защита.
Следва да се има предвид, че макар нормите от директивите да нямат директен ефект, те проявяват такъв, когато разпоредби на съответната директива дефинират права на физически лица, насрещно задължен субект, по които е държавата, и тази директива не е правилно транспонирана в националното законодателство. Съгласно принципа за конформното тълкуване компетентните български органи са длъжни да тълкуват националните наказателнопроцесуални норми, свързани с приложението на директивите, в съответствие със залегналите в тях правила. Това е от особено значение при тълкуването на чл. 55, ал. 4 и чл. 395а, ал. 2 НПК, доколкото разбирането, че съдът и органите на досъдебното производство дължат на обвиняемия/подсъдимия писмен превод само на изрично изброените процесуални документи, противоречи на нормите от Директивата.
Конкретните проявления на правото на устен и писмен превод на подсъдимия К., така както са се развили в досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, позволяват да се направят следните фактически и правни изводи:

1. Гарантиране на правото на устен превод в досъдебното производство:
На досъдебното производство е назначен преводач, който е участвал при първото привличане към наказателна отговорност, както и при провеждане на разпитите с обвиняемия. Видно от постановление, съставено на 08.05.2015 г . от водещия разследването полицай, на процесуалното действие по привличане на обвиняем е присъствал освен упълномощеният защитник адвокат Г. и назначеният преводач от руски на български език и обратно В. П. – л.18-19 от т. 2 на досъдебното производство. Същият преводач е присъствал и при непосредствения разпит на обвиняемия, проведен на 08.05.2015 г. – л. 20 от т. 2 на досъдебното производство. За преводач, който да осъществява устен превод от български на руски език и обратно П. е бил назначен с постановление на водещия разследването от 08.05.2015 г. – л. 111 от том 32 на досъдебното производство.
На 05.06.2015 г. е проведен разпит на обвиняемия К., в който е участвала в качеството си на преводач С. М. – л. 25-26 от том 2 на досъдебното производство. За преводач М. е назначена с постановление на водещия разследването от 05.06.2015 г. – л. 110 от том 32 на досъдебното производство.
На 05.06.2015 г. по време на провеждане на разпита на обвиняемия К., неговият защитник адвокат Г. е направила отвод на преводача М. по повод на изразени съмнения в пристрастност и в качеството на превода. С постановление от 10.06.2015 г. прокурор от Софийска градска прокуратура е оставил без уважение искането за отвод на преводача. С постановление на прокурор от С. апелативна прокуратура от 06.07.2015 г. е отстранена С. М. в качеството й на преводач по досъдебното производство – л. 29 – 33 от том 1 на досъдебното производство.
При проведения на 16.05.2016 г. разпит на обвиняемия К. (л. 16 – 17 от том 2 на досъдебното производство) е присъствал преводач – назначената с постановление от 16.05.2016 г. Н. Г. – л. 56 от том 32 на досъдебното производство. Преводачът Г. е присъствала на същата дата и на предявяване на постановлението за привличане към наказателна отговорност спрямо обвиняемия – л. 14-15 от том 2 на досъдебното производство.
С постановление от 19.08.2015 г. с оглед необходимостта от осигуряване на правото на обвиняемия К. на устен превод за преводач от български на руски език и обратно е назначена Н. Г. – л. 100 от том 32 на досъдебното производство. На същата дата е проведен разпит на обвиняемия, на който е присъствал преводачът – л. 27-28 от том 2 на досъдебното производство.
На 04.07.2016 г. е проведен разпит на обвиняемия К. (л. 3-4 от том 33 на досъдебното производство), на който е присъствал надлежно назначен преводач – Н. Г. – постановление от 19.05.2016 г. – л. 54 от том 32 на досъдебното производство.
От 25.05.2016 г. до 15.07.2016 г. е проведено предявяване на материалите от разследването. Видно от протоколите, отразяващи проведеното процесуално действие, преводач е бил осигурен от началото до края на предявяването – л. 38 – 57 от том 33 на досъдебното производство. Постановленията за назначаване на преводачи за предявяването са намират в том 32 от досъдебното производство – л. 49 – 51.

2. Гарантиране на правото на подсъдимия К. на писмен превод на досъдебното производство:
Постановлението за привличане към наказателна отговорност и постановлението за задържане за 72 часа – и двете от 08.05.2015 г. са преведени на руски език и надлежно са връчени на обвиняемия К. – л. 21-24 от том 2 на досъдебното производство. Писменият превод е извършен от преводач П., назначен с постановление от 08.05 2015 г. – л. 112 от том 32 на досъдебното производство.
С постановление от 17.05.2016 г. на водещия разследването е назначен писмен превод от български на руски език на постановление за привличане на обвиняемия К., съгласувано на 12.05.2016 г., и на протокол за оглед на местопроизшествието от 27.03.2015 г. на адрес в [населено място],[жк], район „В.“, [улица], вх „а“, ет. 2, ап. 2 – л. 55 от том 32 на досъдебното производство.
С постановление от 20.05.2016 г. на водещия разследването е назначен писмен превод от български на руски език на следните материали: постановление за назначаване на съдебномедицинска експертиза (СМЕ), предварително заключение по СМЕ № 223/2015 г. и СМЕ на труп № 223/2015 г. по описа на УМБАЛ [фирма]; постановление за назначаване на петорна СМЕ и самата петорна СМЕ по писмени данни; съдебно-техническа експертиза, изготвена от Ч. Ц., за движение по мобилни клетки; протокол за оглед на местопроизшествие от 23.04.2015 г. на лек автомобил марка „Фолксваген К. Поло“ с ДК [рег.номер на МПС] ; протокол за оглед на местопроизшествие от 27.03.2015 г. на лек автомобил марка „Тойота Айго“ с ДК [рег.номер на МПС] ; протокол за оглед на местопроизшествие от 27.03.2015 г. на лек автомобил марка „Фолксваген К. Поло“ с ДК [рег.номер на МПС] ; протокол за оглед на местопроизшествие от 20.03.2015 г. на охраняем резервен водоем, бент „К.“ – лист 52 от том 32 на досъдебното производство.
Поради неизготвен писмен превод на постановлението за привличане към наказателна отговорност от 12.05.2016 г., обвиняемият К. и неговият защитник са отказали да подпишат предявяването на постановлението на 16.05.2016 г., както и протокола за разпит на обвиняем от същата дата – л. 14-17 от том 2 на досъдебното производство.
На 25.05.2016 г. и на 01.06.2016 г. адвокат К. Г. – защитник на обвиняемия К., е получила в превод на руски език доказателствените материали, посочени в постановление на водещия разследването от 20.05.2016 г. – л. 5 – 6 от том 33 на досъдебното производство. Няма данни по делото преведените доказателства да са връчени на обвиняемия К..

Описаните действия на разследващите органи във връзка с осигуряването на правото на устен и писмен превод на обвиняемия позволяват да се направи извод, че правото на К. по чл. 55, ал. 4, вр. с чл. 395а, ал. 1 и ал. 2 НПК е било гарантирано в рамките на досъдебното производство. На обвиняемия е бил осигурен преводач, който е присъствал по време на привличането му към наказателна отговорност, както и по време на проведените разпити. Възражението на обвиняемия и неговата защита по отношение на качеството на превода е било съобразено с постановление на прокурор от Софийска апелативна прокуратура, чрез отстраняване на преводача М.. Преводач е присъствал и по време на предявяване на разследването.
Писмен превод е извършен на постановленията за привличане на обвиняемия, както и за неговото предварително задържане. На защитата се представени в превод на руски език заключенията на съдебномедицинските експертизи, съдебно-техническата експертиза и протоколите за оглед на моторните превозни средства, ползвани от обвиняемия и на водния бент „К.“. Доколкото няма искане на защитата или обвиняемия следва, че решението за предоставяне в превод на руски език на писмени доказателствени средства и заключения на експертизи, е взето по служебен почин на разследващия орган.
Минимално изискуемите процесуални документи, визирани в чл. 55, ал. 4 НПК са преведени и представени на обвиняемия. Няма данни по делото К. да е искал писмен превод на други доказателствени материали, които да са от съществено значение за упражняване на правото на защита. На защитата са преведени и предоставени преводи на руски език на заключенията на съдебномедицинските експертизи и част от протоколите за оглед.
В този смисъл САС прие, че правото на устен и писмен превод на обвиняемия Г. К. е било гарантирано в досъдебната фаза на наказателния процес.

3. Гарантиране на правото на устен и писмен превод в съдебното производство пред първата инстанция:
С разпореждане от 01.12.2016 г. (л. 31 от т. 1 на съдебното дело) за насрочване на съдебното заседание съдията-докладчик от СГС е наредил препис от обвинителния акт, заедно с превод на руски език да се изпрати на подсъдимия. Със същото разпореждане е назначена за преводач от български на руски език и обратно П. Ч.. Същият преводач е назначен и в съдебно заседание от състава на съда – протокол за съдебно заседание, проведено на 23.01.2017 г. – л. 109 от том 1 на съдебното дело.
В съдебно заседание, проведено на 25.05.2017 г. (л. 391 от том 3 на съдебното дело) е назначен за втори преводач от български на руски език и обратно Н. Г.. Обвинителният акт и разпореждането за насрочване на делото са връчени на подсъдимия в съдебно заседание, проведено на 23.01.2017 г. – л. 113 от том 1 на съдебното дело.
Подсъдимият К. е депозирал на 19.01.2017 г. искане за предоставяне на всички материали от досъдебното производство в превод на руски език – лист 93 от том 1 на съдебното дело. Искането е поддържано от защитника на подсъдимия в съдебното заседание, проведено на 23.01.2017 г. – лист 130 от т. 1 на съдебното дело. По това искане на подсъдимия няма произнасяне от страна на съдебния състав, разглеждащ делото.
С молба от 09.03.2017 г. защитникът на подсъдимия е поискала от негово име да му се предостави в превод на руски език протокола от съдебното заседание, проведено на 22.02.2017 г., за да може да упражни правото си по чл. 312 НПК. С резолюция от 09.03.2017 г. председателят на съдебния състав е оставил искането за превод без уважение, като е приел, че протоколът от съдебно заседание не е сред изрично посочените документи по чл. 55, ал. 4 НПК, които подлежат на писмен превод.
На 10.03.2017 г. молба за превод на руски език на протокола от съдебното заседание, проведено на 22.02.2017 г., е депозирана отново от защитника на подсъдимия К.. В молбата адвокат Г. се позовава на разпоредбата на чл. 395а, ал. 2 НПК, както и посочва мотиви за необходимостта от предоставяне на протокола от съдебното заседание в превод на руски език. С резолюция от 13.03.2017 г. председателят на съдебния състав е приел, че по искането е налице произнасяне, с което е препратил към резолюцията си от 09.03.2017 г.
В съдебното заседание, проведено на 26.05.2017 г. адвокат Г. е подновила искането си за предоставяне на протокола от съдебното заседание с превод на руски език, с оглед упражняване на правото му на защита и в частност правото по чл. 312 НПК – л. 439 от том 3 на съдебното дело. С определение от същото заседание съдът е приел, че съгласно чл. 55, ал. 4 НПК на превод подлежат само изрично посочените документи, а извън тях преценката за превод е изцяло на съда, като непредоставянето на писмен превод не е съществено процесуално нарушение. Посочил е също, че обемът на делото не позволява писмения му превод в цялост. Съдът е отбелязал, че служебно ще прецени кои документи от делото имат особено значение за подсъдимия и без искане на К. ще разпореди превода им. Съдът е постановил превод на съдебния протокол от 25.05.2017 г. единствено в частта, в която е оставил без уважение искането на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение.
С уведомление от 07.07.2017 г. адвокат Г. е поискала от съда да изпрати на подсъдимия К. преведен на руски език протокол от съдебното заседание от 26.05.2017 г. На искането е поставена резолюция с дата 10.07.2017 г. - „към дело“ . Молби с подобно съдържание – за предоставяне на протокола от съдебно заседание, проведено на 26.06.2017 г., многократно е отправял и подсъдимият К., но положителен отговор от председателя на съдебния състав не е последвал.
В съдебното заседание, проведено на 17.07.2017 г., защитникът адвокат Г. е направила отново искане за предоставяне на протокола от съдебното заседание, състояло се на 26.05.2017 г., на подсъдимия в превод на руски език – лист 4 от т. 4 на съдебното дело. Същото искане е направено и от подсъдимия – лист 6 от том 4 на съдебното дело. Съдът не се произнесъл изрично по направеното искане за предоставяне на подсъдимия на съдебните протоколи в превод на руски език. В мотивите към определението, с което е оставил без уважение искането за отвод на състава на съда е потвърдил тезата си, че съдът не дължи предоставяне на писмен превод на документи извън лимитативно изброените в чл. 55, ал. 4 НПК – лист 7 от том 4 на съдебното дело.
В съдебното заседание, проведено на 19.07.2017 г. подсъдимият К. е направил възражение за качеството на устния превод, тъй като съдът не съобразявал бързината на задаване на въпросите и даването на отговорите при разпит на свидетелите, което възпрепятствало преводача да превежда в цялост думите на свидетелите по време на разпита. Отговор от състава на съда на това възражение не е даден – л 63-64 от том 4 на съдебното дело. Същото възражение подсъдимият е направил и в писмена молба, на която председателят на съдебния състав е поставил резолюция „към дело“ – л. 133 от том 4 на съдебното дело.
На 31.07.2017 г. подсъдимият е депозирал искане до съда да му бъдат предоставяни в превод на руски език протоколите от съдебните заседания, за да може да упражни правото си по чл. 312 НПК. С резолюция от 22.08.2017 г. председателят на съдебния състав е отклонил искането с резолюцията – „към дело“ – лист 151 от т. 4 на съдебното дело. Същите искания от подсъдимия са постъпили и на 01.08.2017 г., 03.08.2017 г. и 23.08.2017 г., на които председателят на съдебния състав отново е поставил резолюции – „към дело“ – лист 158 – 160, 213, 374 от том 4 на съдебното дело.
Възражение на защитата за непредоставяне на протоколите от съдебните заседания на подсъдимия с превод на руски език е направено отново в съдебното заседание, проведено на 05.10.2017 г. – л. 328 гръб от т. 4 на съдебното дело.
В съдебното заседание, проведено на 13.10.2017 г. защитата е направила възражение за качеството на устния превод, тъй като поради невъзможност да чува какво говори свидетелката, се затруднява и преводът, а липсата на преведени на руски език протоколи ограничава личната защита на подсъдимия – л. 394 от том 5 на съдебното дело. В резултат, съдът е указал на свидетелката Д. да говори по-високо. Същото възражение е направено от подсъдимия и защитата и по-късно в съдебното заседание, което е довело до разпореждането на съда да премести местоположението на К. в съдебната зала, така че да се осигури възможност на преводача да възприема казаното от свидетелите и да може своевременно да превежда чутото.
В съдебното заседание, проведено на 17.10.2017 г. защитникът адвокат Г. е възразила, че на подсъдимия не се изпращат протоколите от съдебните заседания в превод на руски език. В същото заседание К. е заявил, че не е получил материалите от досъдебното производство нито на български език, нито в превод на руски език, което затруднява упражняването на правото му на лична защита – л. 422-423 и л. 429 от том 5 на съдебното дело. В отговор на исканията и възраженията на подсъдимия, и на неговия защитник съдът е посочил, че поради обема на делото и необходимостта от време за копирането им, материалите все още не се предоставени на К., както и че на страните е осигурено достатъчно време да се запознават с доказателствата в деловодството на съда – л. 425 от том 5 на съдебното дело.
На 16.10.2017 г. подсъдимият К. е подал до СГС искане за предоставяне на протоколите от съдебните заседания от 05.10.2017 г. и 13.10.2017 г. На 24.10.2017 г. председателят на съдебния състава е поставил резолюция за изпращане на протоколите на подсъдимия на български език. На същата дата К. е депозирал възражение до съда, в което описва оплакванията си от устния превод в съдебните заседания от пети и тринадесети октомври, както и от непредоставянето на материалите от досъдебното производство. Председателят на съдебния състав е поставил резолюция – „към дело“
С писмо от 25.10.2017 г. СГС е изпратил на подсъдимия К. в Затвора С. копие от материалите по досъдебното производство – 34 тома, както и материалите от съдебното дело, заедно с протоколите от съдебни заседания до 17.10.2017 г. на български език. Върху писмото е отбелязано изявление на подсъдимия, че след проверка на изпратените материали ще потвърди дали ще ги приеме или не – л. 488 – 499 от том 5 на съдебното дело.
От докладна записка, изготвена от Р. З. – специалист Р. в СГС, както и от писмени жалби на подсъдимия се установява, че на 31.10.2017 г. той е бил доведен в регистратурата за класифицирана информация на градския съд, но е отказал да се запознава с материалите по делото без участие на защитник и преводач – л. 509 – 523 от том 5 на съдебното дело.
От изявление на защитата в съдебно заседание, проведено на 27.11.2017 г. се установява, че изпратените в затвора копия от материали от досъдебното и съдебното производство на български език не са предоставени фактически на подсъдимия – л. 584 от том 5 на съдебното дело.
В съдебното заседание, проведено на 23.01.2018 г. адвокат Г. и подсъдимият К. са направили възражение, че подсъдимият е в невъзможност да задава въпроси към вещите лица от състава на тройната съдебно-психиатрична експертиза, поради обстоятелството, че не разполага със заключението на разбираем за него руски език – л. 19 и л. 23 от том 6 на съдебното дело. Същите възражения – за непредоставяне на заключенията на руски език, подсъдимият е направил и при изслушване на заключенията на Д. и техническите експертизи – л. 28 – 43, л. 76 от том 6 на съдебното дело.
В съдебно заседание, проведено на 31.01.2018 г., защитникът и подсъдимият са направили възражения за неполучаване на протоколите от съдебните заседания с превод на руски език – л. 158 – л. 159 от том 6 на съдебното дело. По тези искания, съдът се произнесъл, като общо е оставил възраженията на подсъдимия без уважение. В мотивите към определението съдът е посочил, че суверенно решава въпроса за превод на материали по делото от български на руски език, като не е обвързан от обратното становище на САС, отразено в протокол от 19.01.2018 г. – л. 168 от том 6 на съдебното дело.
От писмено отбелязване, поставено върху писмо на СГС от 05.02.2018 г. се установява, че подсъдимият К. е отказал да получи препис от протокола за съдебно заседание от 23.01.2018 г. и 24.01.2018 г., 26.01.2018 г., тъй като не е преведен на руски език – л. 239, л. 245, 247 от том 6 на съдебното дело.
Препис извлечение от протокола от съдебното заседание, проведено на 23.01.2018 г. в частта за произнасяне на съда по мярката за неотклонение с превод на руски език е било изпратено на подсъдимия, с отбелязване на отказа на К. за получаването му, тъй като не е преведен целият протокол от съдебното заседание – л. 242 – 244 от том 6 на съдебното дело.

Специално внимание следва да се обърне на проведеното пред първоинстанционния съд производство по чл. 395б, ал. 2 НПК – л. 456 – 462 от том 7 на досъдебното производство.
В съдебното заседание, проведено на 22.03.2018 г., по повод на многобройните оплаквания на К. за нарушено право на писмен превод, служебно и без да изслуша становищата на страните, в отсъствие на подсъдимия, който е бил отстранен от съдебната зала, съдът е постановил определение, с което е приел за установено, че подсъдимият К. владее писмено и говоримо български език.
В мотивите към определението съдът се е позовал на многобройни писма и жалби на подсъдимия, адресирани до съда, които били написани на български език от подсъдимия; направил е смислов и граматически анализ на писмените изявления на подсъдимия и е приел, че те са написани на добър български език с познаване, включително и на юридическите термини, практиката на българските съдилища и ЕСПЧ; отчел е обстоятелството, че част от документите подсъдимият лично е представял на съда в съдебно заседание; позовал се е на сведения от затворническата администрация, че подсъдимият е настанен в самостоятелна килия, не общува с други задържани, което изключва чуждата помощ при писане на молбите на български език; приел е, че подсъдимият се е запознавал с материалите по делото в деловодството на съда без преводач, което е индиция, че владее български език; навел е обстоятелството, че К. от дълги години живее в България, женен е за българска гражданка и има бизнес отношения в страната; с банките и нотариусите е контактувал на български език; позовал се е на неконкретизирани свидетели по делото, които твърдели, че общували с К. на български език. Съдът е приел, че независимо от владеенето на български език – писмено и говоримо, следва да запази назначения на подсъдимия преводач в съдебното производство с оглед реализиране на правото на превод на майчин език.
Едва след постановяване на определението съдът е дал възможност на защитата да вземе отношение по въпросите, подлежащи на установяване в процедурата по чл. 395б, ал. 2 НПК. В становището си адвокат Г. е оспорила мотивите на съда като произволни и е поискала събиране на доказателства, оборващи приетите от съдебния състав факти, сочещи за знание на български език от подсъдимия. Съдът е оставил без уважение искането на защитата за събиране на доказателства поради обстоятелството, че вече се е произнесъл по съществото на въпросите по чл. 395б, ал. 2 НПК.
С определение № 201/13.04.2018 г. по ВНЧД № 478/2018 г., САС, НО, 7 състав е отменил определението на СГС от 22.03.2018 г., с което на основание чл. 395б, ал. 2 НПК е приел, че подсъдимият К. владее писмено и говоримо български език. Въззивният съдебен състав е приел, че определението на СГС по чл. 395б НПК е необосновано, недоказано, а изводите са произволни, като не почиват на специални експертни знания при оценка на писмените молби, подавани от подсъдимия К. до съда.
В съдебното заседание, проведено на 30.05.2018 г., адвокат Г. е възразила, че нейният подзащитен не е в състояние да участва лично и да упражни правото си на защита в производството, защото не са му предоставени в превод на руски език протоколите от съдебните заседания и материалите по делото – л. 548 от том 6 на съдебното дело. С определение съдът е приел, че на подсъдимия К. не се дължи писмен превод на протоколите от съдебните заседания – л. 554 от том 7 на съдебното дело.
С искане от 13.06.2018 г. защитникът на подсъдимия е поискал превод на протоколите от съдебните заседания по делото на руски език и предоставянето им на подсъдимия, както и превод на заключението на финансово-икономическата експертиза. Поискани са и материали по ДП № 21/2015 г. на ОД на МВР Б., които са на руски език. Съдът е постановил предаване само материалите от досъдебното производство по описа на ОД на МВР Б., но не се е произнесъл по искането за превод на руски език на посочените материали – протоколи и заключение – л. 51 от том 8 на съдебното дело. Искането за превод на съдебните протоколи и заключенията на експертизи е направено отново от подсъдимия и неговия защитник на 20.06.2018 г. – л. 56 от том 8 на съдебното дело.
Подсъдимият К. е отказал да получи материалите от ДП № 12/2015 г. на ОД МВР Б., както и материали по делото, изпратени от компетентните органи на Руската федерация – л. 58 – 62 от том 8 на досъдебното производство.
На 02.07.2018 г. от името на своя подзащитен адвокат Г. е подала искане до съда за предоставяне на превод на руски език на материалите от съдебното и досъдебното производство. На същата дата председателят на съдебния състав е поставил върху молбата резолюция – „към дело“ – л. 66 от том 8 на съдебното дело.
Възражения за нарушено право на писмен превод е направено отново от подсъдимия и неговата защитата – л. 92 и л. 124 от том 8 на съдебното дело.

При така установените фактически положения относно упражняването на правото на писмен и устен превод от подсъдимия К. в съдебното производство, САС намира от правна страна следното:
Изискването на Директивата за „незабавно“ предоставяне на устния превод и за предоставяне на писмен такъв в „разумен срок“ не се конфронтират, нито обуславят по-голямо или по-малко значение на някои от видовете превод. Задължението за предоставяне на писмен превод поне на посочените в чл. 55, ал. 4 НПК документи е императивно и неизпълнението му не може да се компенсира с осигуряване на устен превод, който се дължи наред и независимо от писмения.
САС намира, че правото на писмен превод на подсъдимия К. в съдебната фаза на наказателния процес е било грубо нарушено до степен на пълното му игнориране. Следва да се има предвид, че регламентацията на минималните стандарти относно правото на писмен превод в чл. 3 от Директивата се свеждат до: право на писмен превод на документи от съществено значение за упражняване на правото на защита и за гарантиране на справедливо производство; дефиниране на кръга от „документи от съществено значение“, подлежащи на писмен превод. С § 2 Директивата уточнява минималния каталог от документи, които винаги и безусловно са „от съществено значение“ и следователно трябва задължително да се превежда в писмен вид. Редакцията на чл. 55, ал. 4 НПК почти дословно преповтаря текста на чл. 3, § 2 от Директивата. Изброяването в тази разпоредба е примерно и неизчерпателно, визира синтезирано само някои от абсолютно необходимите документи „от съществено значение“. Тълкуването на разпоредбата на чл. 55, ал. 4 НПК буквално, извън действителния контекст на чл. 3, § 1 и § 2 от Директивата, е неправилно. В този смисъл в решение № 246 от 11.06.2014 г. по н.д. № 664/2014 г. на ВКС, III н.о. са залегнали съображения относно необходимостта в случаите на производства по реда на глава двадесет и девета от НПК на основание чл. 395а, ал. 2 НПК да се предоставя писмен превод на писменото споразумение като документ от съществено значение за осъществяване на правото на защита на подсъдимата. В решение № 202 от 24.06.2015 г. по н.д. № 1224/2014 г. на ВКС, II н.о., е констатирана потребност от превод на документ, озаглавен „протокол за доброволно предаване“, преценен с оглед конкретните обстоятелства по делото като такъв от съществено значение за упражняване на правота на защита. В обсъждания контекст може да се посочи и решение № 357 от 30.09.2015 г. на ВКС, I н.о. по н.д. № 1027/2015 г., в което се приема, че липсата на писмен превод на документи, които имат „само деловодна стойност и не касаят съществото на обвинението“ не нарушава правото на защита на подсъдимия.
В този смисъл изцяло неправилно и противоречащо на процесуалния закон и Директивата е разбирането, неотклонно поддържано от състава на градския съд, че на писмен превод подлежат единствено и само изрично изброените в чл. 55, ал. 4 НПК процесуални документи. Многократните искания на подсъдимия и неговата защита за предоставяне на писмени преводи на протоколите от съдебните заседания, заключения на експертизи и разпити на свидетели, незаконосъобразно е било игнорирано от първоинстанционния съд. Това е накърнило съществено правото на защита на подсъдимия и конкретно възможността му за лично участие в съдебното производство – правото да задава въпроси към свидетелите и вещите лица, да иска поправки в протоколите от съдебни заседания, да прави други доказателствени искания.
Следва да се подчертае, че отказът на съда да предостави писмен превод на документи следва да се обективира в нарочен мотивиран съдебен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване по чл. 395г, ал. 3 НПК. Липсата на съответен акт логично обуславя и неприложимост на процедурата по обжалването му. Директивата и съответстващите й разпоредби от НПК, регламентиращи възможността за контрол върху актовете, с които се отказва предоставяне на превод на документи или части от тях, са насочени към защита на правата на подсъдимия и осуетяват опасността от накърняване на справедливостта на процеса.
Видно от материалите по делото, описани по-горе, не във всички случаи съдът се е произнасял изрично с диспозитив за отхвърляне на исканията на подсъдимия и неговата защита за предоставяне на писмен превод. В нито един от случаите, съдът не е указвал на страните, че определението за отказ на писмен превод подлежи на самостоятелно обжалване по реда 395г, ал. 3 НПК.
Същевременно правото на устен превод, което въпреки някои проблеми с качеството на превода, дължащи се най-вече на действия на съда, а не на компетентност на преводача, САС намира, че е осигурено на подсъдимия К. в необходимата за упражняване на правото на защита степен.
Независимо от това, обаче, както се приема и в цитираното по-горе решение № 246 от 11.06.2014 г. по н.д. № 664/2014 г. на ВКС, III н.о. писменият превод е самостоятелна гаранция за справедливостта на процеса, съществуваща отделно от останалите (право на защитник и устен превод), като не може да бъде компенсирана от тях. В това решение, както и в решение № 125 от 12.052017 г. по н.д. № 277/2017 г. на ВКС, II н.о. се приема, че нарушението на правото на писмен превод следва да бъде окачествено като отстранимо съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на поставения акт и връщане на делото за нова разглеждане. В последното решение се сочи изрично принципното разбиране, че „нарушенията на чл. 55, ал. 4 НПК са отклонили съдебната фаза на наказателния процес от процесуалните стандарти за неговата справедливост, произтичащи от чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Х. за основните права на ЕС, получили развитие чрез Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, транспонирана в българското законодателство в чл. 55, ал. 4 и глава тридесета „а“ от НПК“.
В цитираната практика на върховната съдебна инстанция ясно е изведена и аргументирано е защитена тезата, че залегналите в чл. 55, ал. 4 и чл. 395, ал. 1 и ал. 2 от НПК процесуални изисквания, съответстващи на чл. 3, §§ 1-3 от директива 2010/64/ЕС , не се формалистични изисквания без реален практически ефект. Тези разпоредби представляват действена гаранция за справедливост на процеса, при това от категорията на минимално изискуемите стандарти за защита интересите на лицето, невладеещо езика на производството. С това свое виждане касационната инстанция е дала категоричен положителен отговор за това, че нарушението на правото на писмен превод е от съществено значение. Върховният касационен съд отхвърля възможността допуснатите на досъдебното производство, респективно от първоинстанционния съд, нарушения на чл. 55, ал. 4 и чл. 395а, ал. 1 и ал. 1 НПК да се санират с последващо връчване на писмен превод от другите инстанции. Този извод произтича от няколко основания: Директивата гарантира правото на защита на невладеещия езика на производството обвиняем/подсъдим в хода на цялостното наказателно производство – на всички негови фази, стадии и етапи, а не само в някои от тях, а същевременно процесуалната активност на по-горните инстанции не освобождава останалите компетентни органи от задължението им по осигуряване на законосъобразния ход на производството; в подобни хипотези „разумният срок“ за предоставяне на превода, изискван от чл. 3, § 1 от Директивата, без съмнение безвъзвратно е изтекъл; при вече осъществено непълноценно обжалване, лишено от законоустановените гаранции за упражняване на правото на защита и за справедливо производство, последващото връчване на писмен превод е на практика безпредметно. Затова, според ВКС в цитираното решение № № 229 от 25.11.2016 г. по н.д. № 821/2016 г. на ВКС, II н.о., допуснатите нарушения на правото на превод се отстраняват чрез отмяна на опорочените съдебни актове и законосъобразното повторение на съответните процесуални действия при изпълнение на задълженията на компетентните органи да осигурят адекватно правото на превод на подсъдимия, който не говори или не разбира езика на наказателното производство, във всеки момент от хода на процеса.
В този смисъл превеждането от апелативната инстанция на протоколи за разпити на свидетели от досъдебното и съдебното производство, заключения на експертизи от досъдебното и съдебното производство, не е в състояние да заличи грубото потъпкване на правото на писмен превод на подсъдимия К. в първата инстанция.
Установено е по делото, че подсъдимият Г. К. е руски гражданин, с право на постоянно пребиваване в Република България. Приетото от първоинстанционния съд в нарочно определение, че К. владее писмено и говоримо български език, освен че е прието от въззивната инстанция в нарочно развило се въззивно частно наказателно производство, като необосновано и незаконосъобразно, противоречи и на правилата, подробно разписани в Директивата. Преценката за това, доколко подсъдимият добре разбира и уверено ползва езика на производството, следва да се основава на „доказателствата в тяхната съвкупност“, и на „данните по делото“ – решения на ЕСПЧ по делата Kamasinski, Husaine, Cuscani. Да се провери дали дадено лице говори или разбира езика, използван в наказателното производство, означава не само да се установи дали лицето притежава достатъчни познания по езика на съответната държава, за да осъществява безпроблемно устно общуване при ежедневните си обичайни контакти, но също и дали разбира езика на съдебния процес, които понятия не всякога са равнозначни. Фактът, че лицата говорят или до известна степен разбират езика на държавата, в която се разглежда делото, не означава непременно, че владеят и специализирания юридически език, използван в наказателното производство.
В този смисъл САС приема, че данните по делото сочат, че подсъдимият К. не владее писмено и говоримо български език в степен да е в състояние да се защитава активно без участие на преводач и без извършване на надлежен писмен превод на доказателствата, които са от съществено значение за упражняване на ефективно право на защита в съдебното производство. Като е отказал писмения превод на исканите от подсъдимия документи на руски език, градският съд съществено е накърнил правото на защита на подсъдимия К.. Отказът на съда да осигури писмен превод е безмотивен и основан единствено на неправилното и незаконосъобразно тълкуване на разпоредбата на чл. 55, ал. 4 НПК и чл. 395а, ал. 2 НПК.
В обобщение САС приема, че въпреки известните затруднения при устния превод, дължащи се на невъзможността на преводача да чува добре казаното от свидетелите и вещите лица и бързото темпо на водене на разпитите, цялостната оценка е, че правото на устен превод в съдебната фаза е гарантирано в достатъчна степен на подсъдимия К..
Не така стои въпросът с правото на подсъдимия на писмен превод. С изключение на частта от съдебните протоколи, в които се е разглеждало искането на К. за изменение на мярката му неотклонение, нито един документ от съдебното дело не е предоставен на подсъдимия в превод на руски език, въпреки десетките искания от негова страна. С изключение на преведените при предявяването на разследването протоколи за оглед и заключение на съдебномедицинските експертизи, не са преведени на руски език други основни доказателствени материали – разпити на свидетели и заключения на експертизи от досъдебното производство, протоколите от съдебните заседания, които са от съществено значение за упражняване на правото на защита. Същевременно съдът от първата инстанция не се е произнасял всеки път с надлежно определение по исканията на подсъдимия и защитата за писмен превод от български на руски език на определени доказателствени материали. От друга страна, не е осигурено правото на подсъдимия и неговата защита да обжалват отказите на съда за превод на писмени материали. Неоснователно и незаконосъобразно съдът е приел, че подсъдимият К. владее писмено и говоримо български език.
В този смисъл САС счита, че първоинстанционният съд е игнорирал изцяло правото на писмен превод на подсъдимия в съдебната фаза на производството, което представлява съществено отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия.

II. Нарушения, свързани с правото на подсъдимия на справедлив процес от безпристрастен съд:

1. Принципни положения за правото на справедлив процес от безпристрастен съд:
Правото на справедлив съдебен процес, така както е уредено в чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 47 от Х. на основните права на ЕС, заема първостепенно място в едно демократично общество, но освен това, що се отнася до наказателното производство, включва най-съществените процесуални гаранции за правото на защита на подсъдимия. Елементи на справедливия наказателен процес са правото на информация на подсъдимия за обвинението и правото му да се запознае с материалите по делото и да има достатъчно време да се подготви за своята защита; правото на адвокатска защита по избор или по назначение; равенство на средствата при събиране на доказателствата; правото на лично участие в съдебния процес; право на независим и безпристрастен съд; правото на преводач. Изброяването на елементите на справедливия наказателен процес не е изчерпателно. В практиката на ЕСПЧ по чл. 6 от Конвенцията се избягва абстрактното изброяване на критерии. Във всеки конкретен случай трябва да се прецени развитието на производството, за да се отговори на въпроса дали делото е разгледано справедливо. Значение има цялостната картина на производството, въпреки че и отделни аспекти могат до такава степен да противоречат на принципа за справедливо гледане, че справедливостта на процеса да може да се прецени независимо от по-нататъшното му развитие. Освен нарушения, свързани с някои от специфичните елементи на правото на справедлив процес, ЕСПЧ установява нарушение на правото на „справедлив съдебен процес“ въз основа на критерия „процес като цяло“ – решение по делото Barbera, Messeguй and Jabardo с/щу Испания (1988 г.).
Нарушенията, свързани с правото на справедлив съдебен процес са свързани с пренебрегване на фундаменталните принципи на наказателния процес – състезателността и равните права на страните, правото на защита, което води до опорочаване из основи на воденото наказателно производство.
Безпристрастността означава липса на предубеждение или пристрастие. За да бъде изпълнено изискването, съдът трябва да отговаря както на субективния, така и на обективния критерий. За първи път критерият е бил формулиран в делото Piersack v B. (1982). По делото Kyprianou срещу К. съдът в С. разграничава два вида случаи, при които е възможно да има нарушение на изискването за безпристрастност, а именно такива, при които е налице или „функционално, или лично“ пристрастие. При първата хипотеза се поставя въпросът за това дали „упражняването на различни функции в рамките на съдебния процес от едно и също лице или йерархични или други връзки с друг участник в производството“ повдига основателно съмнение относно обективната безпристрастност на съда. При втория случай въпросът е дали личното поведение на съдия повдига такова съмнение или сочи на действително пристрастие, така че да засяга както обективната, така и субективната безпристрастност. Що се отнася до субективния критерий, въпросът е дали въз основа на фактите може да се докаже, че член на състава на съда „е действал с лично пристрастие“ срещу жалбоподателя – Hauschildt v D. (1989). По отношение на субективния критерий действа презумпция, че съдията е безпристрастен, „докато се представи доказателство, сочещо обратното“ - Kyprianou срещу К..
При оценка на безпристрастността на съда от значение е ролята на наказателното правосъдие – в едно демократично общество от първостепенна важност е съдилищата да внушават доверие, най-вече у обвиняемия/подсъдимия, когато се касае за наказателното производство – Падовани срещу Италия (1993). Обективният критерий е сравним с английската правна доктрина, че правосъдието не само трябва да се раздава, но е необходимо да се вижда как то се раздава“. В тази връзка ЕСПЧ подчертава важността на „външните прояви“ – Sramek v A. (1984). Става въпрос за доверието, което съдилищата трябва да вдъхват в обществото и най-вече, доколкото се отнася до наказателно производство, в обвиняемия/подсъдимия – Fey v A. (1993).
Между двата подхода към безпристрастността – обективния и субективния тест, не съществува точна граница, тъй като поведение на един съдия може да поражда не само обективно оправдани опасения от гледна точка на външния наблюдател, но може да засяга и личното му убеждение. Извод за предубеденост на един съдия може да се направи, само ако тя става съвсем ясна от поведението му по време на производството или от съдържанието на решението. При всички положения заключението за пристрастност на съдията следва да е резултат от цялостна оценка на неговото поведение в съдебното производство и като как това поведение и процесуални действия са се отразили на общата представа за справедливост на наказателното производство. Както се приема в решението Hauschildt v D. (1989) при прилагането на обективния критерий мнението на страната по делото, която твърди пристрастие, е важно, но не решаващо; от съществено значение е дали съмнението относно безпристрастността може да бъде доказано обективно.
Като има за отправна точка изложените по-горе принципни положения САС счита, че следва да проследи поведението на първоинстанционния съдебен състав и на неговия председател по време на цялото съдебно производство, както и свързаните с това факти, касаещи упражняването на правото на защита на подсъдимия:

2. Хронология на съдебното производство от гледна точка на поведението на състава на съда и в частност на неговия председател:
В процеса на събиране на доказателства по делото, съдът е ограничавал правото на подсъдимия и неговата защита да участват в разпита на свидетелите и вещите лица, като без да излага надлежни и обосновани мотиви не е допускал въпроси и е прекратявал разпитите, без да даде възможност на страните да зададат въпросите си. По този начин е нарушено правото на защита и в частност принципа на равенство на страните и състезателността на производството.
В голяма част от съдебните заседания, съдът е отстранявал подсъдимия от провеждане на цялото съдебно заседание, като така го е лишавал от право на лично участие, а запознаването му с извършените в негово отсъствие действия е ставало с прочитане на протокола от съдебно заседание, който още не е бил изготвен.
Между подсъдимия и председателя на съдебния състав са се установили отношения на нетърпимост, което се е отразило на цялостното протичане на съдебните заседания и е довело до впечатление за личен конфликт между двамата, достигащ до ожесточение. Без да се оправдава и толерира поведението на подсъдимия, председателят на съдебния състав е демонстрирал неумение да ръководи съдебното заседание по начин, който да вдъхва доверие в страните за безпристрастност. Това е намерило изражение и в затрудненията, създадени от председателя на съдебния състав за упражняване на защитата – отнемане на думата на защитника, налагането на глоби, ограничаването в задаването на въпроси към свидетели и вещи лица. Демонстрирането на пристрастност от страна на председателя на съдебния състав е намерило израз и в неспособността да осигури извършване на съдебномедицинска експертиза на подсъдимия през цялото съдебно следствие. Такава е изготвена едва след приключване на съдебните прения и постановяване на присъдата, а при приемането й са допуснати немислими съществени процесуални нарушения – вещите лица от състава на експертизата са разпитани поотделно. Вярно е, че подсъдимият е отказал да яви на преглед пред вещи лица от МВР болница, но е изложил съображения за недоверие към тях, които, основателни или не, е следвало да бъдат съобразени от състава на съда. Показателно е, че при едно от производствата по чл. 270 НПК състава на САС е успял да осигури изготвяне на експертиза в съвсем кратки срокове от вещи лица от УБМЛАЛСМ „Пирогов“. Н. на адекватни мерки за осигуряване на обективни данни за здравословното състояние на подсъдимия и ефективното гарантиране на правото му за лично участие в процеса, съдът е заместил с изискване на справки от Началника на затвора С. за личния режим и поведение на подсъдимия в следствения арест. Отделно от това, съдът е допуснал нарушение на неприкосновеността на отношенията между подсъдим и защитник.
По-долу се излагат в хронологичен ред някои от процесуалните действия на съда и случващото се в съдебна зала, установяващи изложените по-горе в обобщен вид пороци в процесуалната дейност на първоинстанционния съдебен състав:

В съдебното заседание, състояло се на 22.02.2017 г., е проведен разпит на пострадалия - свидетеля В. П.. Без да излага мотиви, съдът многократно е ограничавал правото на защитника да задава въпроси към свидетеля – л. 34 – 36 от том 2 на съдебното дело. Независимо, че е имала още въпроси към В. П., съдът е прекратил разпита, без да даде възможност на адвокат Г. да ги зададе – л. 42-44 от том 2 на съдебното дело. Ограничено е и правото на подсъдимия да участва лично в процеса, като не му е осигурена възможност да зададе въпросите си към свидетеля П. – л. 44-45 от т. 2 на съдебното дело. Ограничено е и правото на подсъдимия и защитника да се консултират по линията на защитата – л. 44 от том 2 на съдебното дело.
След прекратяване на разпита на свидетеля П. защитата е формулирала искане за отвод на председателя на съдебния състав, тъй като не е осигурена възможност за комуникация между защитника и подсъдимия; ограничено е правото на подсъдимия и защитника да задават въпроси. Преди произнасянето на съда по така направеното искане са последвали няколко предупреждения от председателя на съдебния състав към подсъдимия за това, че говори на висок тон и крещи. Съдът е предупредил официално К., че поведението му, освен че е проява на неуважение към съда, може да се квалифицира и като престъпление хулиганство.
С определение от 27.04.2017 г. съдът е изискал от Затвора С. справка за здравословното състояние на подсъдимия, както и за неговото поведение в затвора – л. 237 от том 2 на съдебното дело. На 16.05.2017 г. в СГС е постъпила докладна записка от Л. М. – ИСДВР в Затвора С. на 1 и 6 група. Освен факти за поведението и ежедневието на подсъдимия, в справката са отразени и личните наблюдения на инспектора и характеристика за личността и поведението на К. – л. 321-323 от том 2 на съдебното дело.
В съдебното заседание, проведено на 25.05.2017 г., съдът е отнел възможността на защитата да вземе становище по писмените доказателства, постъпили по делото по искане на съда – л. 8 от том 3 на съдебното дело. След като адвокат Г. е продължила да говори и така да упражнява процесуалните си права като страна в производството, председателят на съдебния състав й е наложил глоба в размер на 500 лева – л. 9 от том 3 на досъдебното производство. Ограничаване на правото на защитата да се изказва по въпроси от значение по делото, е продължило и след налагане на глобата - л. 9 – 10 от том 3 на съдебното дело.
В съдебното заседание, проведено на 19.07.2107 г., председателят на съдебния състав е отправил предупреждение към защитника за нарушение на реда в съдебната зала, изразяващо се в това, че „се обажда, дава отговори на въпроси и по този начин повлиява на отговорите на свидетеля“. Защитата е предупредена, че при следващото прекъсване на разпита на свидетеля от нейна страна ще бъде санкционирана с глоба.
В съдебното заседание, проведено на 17.10.2017 г., при изслушване на страните по въпроса за даване на ход на делото между подсъдимия и председателя на съдебния състав се е провела комуникация по повод направено възражение от К. за това, че не му е осигурено правото да се запознае с материалите по делото, както и на настояване на председателя на състав подсъдимият да си свали слънчевите очила. Поради това, че подсъдимият „крещи и вика“ без да му е давана думата от съда, съставът е постановил отстраняване на К. от съдебното заседание – л. 426 от том. 5 на съдебното дело. Впоследствие подсъдимият е въведен в съдебната зала и е запознат с извършеното в негово отсъствие – снемането на самоличността на явилите се свидетели. Подсъдимият е продължил да прави изявления и възражения за неполучени копия от протоколи за съдебни заседания и за отвод на председателя на съда. Поради това, че подсъдимият продължавал да „нарушава реда в съдебна зала и да крещи“, съдът отново го е отстранил от съдебната зала – л. 430 от том 5 на съдебното дело.
По-нататък цялото съдебно заседание е протекло в отсъствие на подсъдимия, като защитата е отказала да задава въпроси към разпитаните свидетели, поради отсъствие на К. от заседанието. Адвокат Г. е заявила, че не може да формулира въпроси, доколкото не може да се консултира с подзащитния си по отношение на фактите, предмет на свидетелстването. С отстраняването на подсъдимия е нарушено неговото право на лично участие в производството, но също така и възможността на защитата пълноценно да участва в разпита на свидетелите – л. 434 - 441 от том 5 на съдебното дело.
След приключване на разпитите на свидетелите съдът е въвел подсъдимия К. в залата. Подсъдимият е направил изявление, в което и изразил различни свои впечатления от начина на водене на производството и за нарушения на неговите права – л. 442 – 447 от том 5 на съдебното дело.
Съдът е запознал подсъдимия с действията, които били извършени в негово отсъствие чрез прочитане на протокола – л. 448 от том 5 на съдебното дело. Защитата е възразила срещу процедурата по чл. 267, ал. 2 НПК, като е посочила, че съдът не е запознал подсъдимия изцяло с действията, извършени в негово отсъствие. Защитата е възразила, че е нарушено правота на лично участие на подсъдимия в производството, както и че с агресивното си поведение председателят на съдебния състав не може да осигури справедлив процес на подсъдимия – л. 450 от том 5 на съдебното дело
След това съдът е записал в съдебния протокол констатацията си, че „адвокат Г. многократно консултира подсъдимия К., като се доближава и му говори на ухо“. След тази констатация съдът е възпроизвел дословно в съдебния протокол разговора между защитника и подсъдимия – л. 451 - 452 от том 5 на съдебното дело.
Съдебното заседание на 27.11.2017 г. започва с доклад на председателя на съдебния състав. По време на доклада подсъдимият е възразявал против определени обстоятелства, съобщавани от председателя на състава, което е отбелязвано в съдебния протокол. Записан е разговор между подсъдимия и защитата – л. 577 – 578 от том 5 на съдебното дело. Съдът е констатирал, че „подсъдимият К. не спира да крещи, като с това си поведение продължава да нарушава изключително грубо реда в залата до степен, че не може да се провеждат нормално никакви действия“, поради което го е отстранил от съдебното заседание – л. 579 от том 5 на съдебното дело.
По-нататък цялото съдебно заседание е протекло в отсъствие на подсъдимия, като адвокат Г. е отказвала да задава въпроси към разпитания свидетел поради невъзможност да се консултира с подзащитния си. Съдът е приобщил част от показанията на свидетеля Г. без да вземе становището на подсъдимия поради отсъствието му от съдебното заседание – л. 591 от том 5 на съдебното дело.
В същото съдебно заседание е проведен разпит на вещите лица от състава на съдебномедицинската експертиза. Съдът е ограничил правото на защитата да задава въпроси към вещите лица и, въпреки че адвокат Г. е имала питания, съдът е прекратил разпита – л. 597 от том 5 на съдебното дело. В опит да упражни правото си да изразява становище и да задава въпроси към вещите лица, председателят на съдебния състав е предупредил защитата, че нарушава реда в съдебната зала и ще бъде санкционирана с глоба.
След приключване на събирането на доказателства, съдът е въвел подсъдимия К. в съдебно заседание и го е запознал с извършените в негово отсъствие действия, като му е прочел съдебния протокол – л. 607 от том 5 на съдебното дело. След това при постановяване на определението по чл. 270 НПК по искане на К. за изменение на мярката му за неотклонение, в съдебния протокол са записани изявления на подсъдимия, които са определени от съда като опит да му се попречи да постанови определението си по мярката – чл. 616 – 619 от том 5 на съдебното дело.
В съдебно заседание, проведено на 30.11.2017 г. съдът е приел, че отсъствието на защитата поради формално уважителна причина, „обуславя извод за известна процесуална недобросъвестност“. Изтъкнато е, че неявяването в съдебно заседание поради служебен ангажимент, поет от адвокат Г. след отлагане на предишното заседание и съгласуване на датата, е проява на недобросъвестност. Съдът е посочил, че при повторно неявяване на защитата ще назначи резервен защитник - л. 649 от том 5 на съдебното дело. Заседанието по делото е отложено за 05.12.2017 г., като датата не е съгласувана с адвокат Г..
На 30.11.2017 г. защитата е депозирала молба за невъзможност да се яви на 5 декември 2017 г., тъй като по-рано е поела друг служебен ангажимент по НОХД № 279/2016 г. на РС Видин. В съдебното заседание на 5 декември 2017 г. адвокат Г. не се е явила, поради което съдът е приел, че следва да се назначи резервен защитник на подсъдимия. Подсъдимият К. е отказал да го защитава друг адвокат – л. 679 - 680 от том 5 на съдебното дело. Заседанието е отложено за 23, 24, 26 и 31 януари 2018 г.
С молба от 06.12.2017 г. адвокат Г. е посочила, че въпреки присъствието на неин сътрудник в заседанието на 5 декември и негово изявление, че на дата 24 и 26 януари 2018 г. защитата има друг служебен ангажимент, съдът не се съобразил с този факт. Моли за пренасрочване на датите на заседанието – л. 728 от том 5 на съдебното дело.
В съдебното заседание, проведено на 23.01.2018 г., адвокат Г. е изразила несъгласие с назначаването на резервен защитник на подсъдимия, както и че така се цели подмяна на упълномощения защитник въпреки волята на К.. С определение от същото съдебно заседание за резервен защитник е назначена адвокат В. А. – л. 16-17 от том 6 на съдебното дело.
При провеждане на разпита на вещите лица в съдебно заседание от 23 януари 2018 г. подсъдимият е заявил, че не задава въпроси към експертите, поради невъзможността да се запознае със заключенията на руски език – л. 28 – 43 от том 6 на съдебното дело.
В същото съдебно заседание председателят на съдебния състав е предупредил с налагане на глоба адвокат Г. поради комуникацията, която води с подзащитния си на руски език – л. 36 от том 6 на съдебното дело.
В съдебното заседание, проведено на 24.01.2018 г., съдът е ограничил правото на адвокат Г. да задава въпроси към вещото лице М., изготвила техническа експертиза по делото – л. 84-85 от том 6 на съдебното дело. Същото се е случило и по-късно в съдебното заседание при разпита на вещото лице Т., изготвило Д. експертиза по делото – л. 104-105 от том 6 съдебното дело.
В съдебно заседание от 26 януари 2018 г. съдът е ограничил правото на адвокат Г. да задава въпроси към вещото лице Чепински, изготвило Д. експертиза по делото – л. 124 от том 6 съдебното дело. В края на съдебното заседание в съдебния протокол подробно са записани изявления на подсъдимия, с които изразява становище по действията на съда по събиране на доказателства – л. 141- 145 от том 6 на съдебното дело .
В съдебното заседание, проведено на 31.01.2018 г. съдът е записал изявления на подсъдимия по хода на делото и събирането на доказателствата – чл. 159 – 166 от том 6 на съдебното дело. Защитата е направила подробно изявление за нарушенията на правото на защита на подсъдимия, допуснати от съда при разглеждане на делото - л. 169 от том 6 на съдебното.
Видно от протокола за съдебното заседание от 31.01.2018 г. подсъдимият К. е отстранен от съдебното заседание. На л. 166 от съдебния протокол няма надлежно мотивирано определение на съда за отстраняване на подсъдимия от съдебно заседание. Този факт се установява и от заявление на защитника, отразено на л. 171 от т. 6 на съдебното дело. Искането на адвокат Г. е да се постанови връщане на подсъдимия в залата, за да продължи заседанието при спазване на разпоредбите на НПК с участие на К.. Искането не е уважено от съда.
След дадена почивка съдебното заседание е продължило без съдът да направи опит за осигуряване на участието на подсъдимия. Защитата е направила искане за отлагане на делото с цел подготовка по предявяване на веществените доказателства, но съдът не е уважил и това искане – л. 180 от том 6 на съдебното дело.
По-късно в съдебното заседание защитата е направила искане за прекъсване на предявяването на веществените доказателства, тъй като подсъдимият, по сведения на съдебната охрана, не се чувства добре здравословно. Съдът е продължил с предявяването на веществените доказателства. Защитата е отправила отново молба за прекъсване на съдебното заседание, като заявява: „Аз смятам, че моите задължения на адвокат ме мотивират в интерес на защитата на моя подзащитен да напусна съдебното заседание, защото по този начин с оставянето ми тук се превръщам в съучастник в това, моят подзащитен да е подложен на нечовешки условия.“ Адвокат Г. е напуснала съдебното заседание – л. 205 – 206 от том 6 на съдебното дело.
След това в залата е въведен подсъдимият К.. Следва диалог между подсъдимия и председателя на съдебния състав. Съдът е запознал К. с извършеното в негово отсъствие чрез прочитане на съдебния протокол. Председателят на съдебния състав е наложил на адвокат Г. глоба в размер на 500 лева за „допуснато от нейна страна грубо нарушение на правила, свързано със самоволно напускане на съдебното заседание…“ – л. 208-210 от том 6 на съдебното дело.
С определение № 101/26.02.2018 г. САС е оставил жалбата на адвокат Г. против наложената й глоба без разглеждане и е върнал делото на СГС за произнасяне по чл. 266, ал. 4 НПК, доколкото липсва произнасяне на състава на съда по този въпрос.
С писмо от 13.02.2018 г. съдът е поискал от началника на Затвора С. информация относно здравословните оплаквания на подсъдимия, както и „информация за неговите действия, които реализира сам в килията, извежда ли се извън килията, неговите действия извън килията, може ли сам да се обслужва, може ли да се храни сам, може ли да седи, сам да ходи до тоалетната, придружава ли се, кой му пише жалбите.“ – л. 226 от том 6 на съдебното дело. Исканата информация е постъпила в съда чрез писмо от началника на Затвора С. – л. 323-324 от том 6 на съдебното дело.
Съдебното заседание, проведено на 21.03.2018 г., е започнало с недоволството, изказано на висок глас от подсъдимия, че не са му предоставени протоколите от предишните съдебни заседания, а същевременно достъп до протоколите е даден на журналист. Съдът е отстранил подсъдимия от съдебната зала, но мотивирано определение за това не се съдържа в протокола – л. 380 – 381 от том 7 на съдебното дело.
Преди даване ход на делото защитата е поискала подсъдимият да бъде транспортиран до Затвора С., а не да стои в арестантското помещение, след като е отстранен от съдебното заседание. По този повод съдът е указал на съдебната охрана и на затворническата администрация да полагат необходимите грижи за храна, вода и лекарства за подсъдимия К., когато се намира арестантското помещение на Съдебната палата, докато се провеждат съдебни заседание в негово отсъствие – л. 396 от том 7 на съдебното дело.
Съдът се е произнесъл по искането на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение в негово отсъствие – л. 411 – 423 от том 7 на съдебното дело. След произнасянето подсъдимият е въведен в съдебно заседание и му е съобщено за извършеното в негово отсъствие. След това в протокола са записани изявления на подсъдимия, съдържащи обидни думи и недоволство за нарушени негови права – л. 423 – 427 от том 7 на съдебното дело.
По идентичен начин е протекло и съдебното заседание на 22.03.2018 г. – конфронтация между подсъдимия и председателя на съдебния състав, употреба на обидни думи от К. и отстраняването му от съдебната зала – л. 431 – 434 от том 7 на съдебното дело.

Докато се провежда съдебното заседание и подсъдимият К. се намира в арестантското помещение на съдебната палата, той е написал и предал чрез охраната два броя жалби за действия на служители на съдебната охрана спрямо него. Съдът е приложил двете жалби към делото – л. 449 от том 7 на съдебното дело.
Съдът е ограничил правото на защитата да задава въпроси към вещото лице, изготвило биологичната експертиза – л. 450 452 от том 7 на съдебното дело.
В съдебното заседание, проведено на 31.05.2018 г., подсъдимият е направил изявление, че не е в състояние пълноценно да участва лично в процеса, поради здравословни проблеми – л. 3-4 от том 8 на съдебното дело. Същото подсъдимият е заявил и преди приключване на съдебното следствие, когато е бил поканен от съда да даде обяснения – л. 17 от том 8 на съдебното дело.
В съдебно заседание от 16.07.2018 г. подсъдимият е изложил съображения за причините, поради които не е готов да упражни правото си на лична защита в производството – не е получил в превод на руски език протоколите от съдебните заседания; не е запознат с показанията на свидетелите и експертизите по делото; в тежко здравословно състояние е, не се полагат медицински грижи в затвора, а това му пречи да осъществява защитата си.

Видно от протоколите за проведените по делото съдебни заседания още от самото начало на съдебната фаза на процеса са се установили отношения на краен антагонизъм между подсъдимия и защитата, от една страна, и състава на съда и неговия председател, от друга. Още в първото съдебно заседание след отказа на съда да допусне съдебномедицинска експертиза за здравословното състояние на подсъдимия, защитата е направила искане за отвод – л. 118 от том 1 на съдебното дело. След това искания за отвод на председателя на съдебния състав са правени в началото на почти всяко съдебно заседание, отделно подсъдимият е отправял десетки писмени молби до съда с подобно съдържание. Прави впечатление, че в поредица от съдебни заседания подсъдимият е изразявал неодобрението си към воденето на делото от председателя на съдебния състав, включително като е използвал недопустими обидни думи. Това е ставало повод за отстраняване на подсъдимия от съдебно заседание, до отправяне на предупреждения за налагане на глоби и възбуждане на наказателно производство срещу него за хулиганство – л. 48 от том 2 на съдебното дело. Особено показателно е изявлението на защитата в съдебното заседание от 05.10.2017 г. – „Оставам с впечатление, че заради неюридическите реакции на г-н К., председателят на съдебния състав също подходи неюридически и конфликта се получи личен между двамата“ – л. 328 от том 4 на съдебното дело. Многократно изявления за липса на безпристрастност от председателя на съдебния състав са изразявали, както защитникът, така и подсъдимият. Исканията са били предизвикани от немотивираните откази на съда да изследва здравословното състояние на подсъдимия, необоснованото събиране на информация за личния живот на подсъдимия в условията на следствения арест и цялостното впечатление на подсъдимия и защитата за липса на обективност и безпристрастност от страна на съдебния състав и в частност на неговия председател.


3. Като се имат предвид изложените по-горе фактически обстоятелства относно поведението на подсъдимия и защитата, както и съответните процесуални действия на състава на съда и на неговия председател, САС намира за необходимо да обобщи допуснатите от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения на правото на защита на подсъдимия, разглеждано като съставна част от правото му на справедлив съдебен процес от безпристрастен съд:

3.1 Ограничения на защитника за ефективно упражняване на функцията по защита в съдебното производство:
Правото на защита на подсъдимия К. е било ограничавано в няколко аспекта:
Упълномощеният защитник адвокат Г. е била затруднена при упражняване на функцията по защита. В хода на съдебното следствие в процеса на събиране на доказателства по-горе се посочиха многобройни случаи, в които на защитата необосновано е била отнемана възможността да задава въпроси към свидетели и вещи лица. Съдът е преценявал в твърде широки граници относимостта и допустимостта на въпросите и така се е намесвал без основание при упражняване на линията на защитата. Този процесуален порок е неотстраним от въззивния съд, доколкото би означавало да подмени изцяло първата инстанция и така да лиши подсъдимия от една инстанция по фактите.
Освен ограниченията при участие на защитника в процеса на събиране на доказателства, защитникът неоснователно е бил санкциониран с налагане на незаконосъобразни глоби. Наложените глоби от градския съд са все свързани с упражняването на правата на защитата в хода на производството и така обективно са създали затруднения при нейното свободно и ефективно осъществяване. В този смисъл в решението Kyprianou v C. се приема, че за да има обществено доверие в правораздаването, то трябва да е убедено в способността на адвокатската професия да обезпечи ефективно представителство. „Смразяващия ефект“ от наказание, наложено на адвокат за изявленията му пред съда, е важен фактор, който следва да бъде отчитан при определяне на подходящия баланс между съдилищата и адвокатурата в контекста на ефикасното правораздаване. Многобройни са случаите, в които съставът на градския съд, и в частност неговият председател, са влизали в безпричинна конфронтация със защитника. Създадено е обективното впечатление за негативно отношение на съда към защитата, което също е създало трудности за ефективното упражнявана на задачите, стоящи пред защитника на подсъдимия. В този контекст следва да се отбележи и неоснователното назначаване на резервен защитник, което по начина, по който се е развило създава основателното впечатление за допълнителен натиск върху упълномощения защитник. Видно от цитираните по-горе материали по делото, адвокат Г. е предоставила доказателства за невъзможността да се яви в съдебно заседание и то на фона на изрядното й процесуално поведение до момента. Инцидентното затруднение на защитника да се яви в съдебно заседание и то при очевидна служебна ангажираност, е дало повод на съда да назначи резервен защитник на подсъдимия, което в никакъв случай не е било от полза нито за подсъдимия, нито за правосъдието.

3.2 Нарушения на правото на лично участие на подсъдимия в съдебното производство:
Нарушения на правото на защита са били допуснати от първоинстанционния съд и в насока на ограничаване до степен на пълно игнориране на правото на подсъдимия на лично участие в съдебното производство. Непредоставянето на писмени преводи от съществените доказателства – свидетелски показания и заключения на експертизи, които са били от значение за упражняването на правото на лична защита, непредоставянето на писмени преводи от протоколите за проведените съдебни заседания, практически са лишили подсъдимия от възможността пряко и ефективно да участва в процеса на събиране на доказателствата пред първата инстанция. Въззивният съдебен състав направи опит да компенсира това нарушение като нареди писмен превод и предостави на подсъдимия част от свидетелските показания и експертни заключение на руски език, но цялостното преодоляване на това нарушение е невъзможно от този съд, защото би означавало да лиши подсъдимия от една инстанция по фактите.
В значителна част от съдебните заседания, посочени по-горе изчерпателно, съдът е отстранявал подсъдимият от участие за неспазване на реда в производството. Според чл. 267, ал. 1 НПК съдът може да отстрани подсъдимият за нарушения на реда в съдебното заседание, но за определено време, като след завръщането му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие. Поведението на подсъдимия е било неприемливо и неуважително, но изискванията за висок професионализъм, на които трябва да отговаря председателят на съдебния състав, са предпоставяли предприемане на мерки за овладяване на така развилите се конфликтни ситуации и прибягване до отстраняването само в изключителни случаи в съотвествие със смисъла на това процесуално действие. На практика съдът е отстранявал подсъдимият не за определено време, а от целите съдебни заседания, като не е правил опит да осигури личното му участие в процеса. От записаното в съдебните протоколи се установява, че съдът не винаги е изпълнявал задължението си по чл. 267, ал. 2 НПК да запознава подсъдимият за извършените действия в негово отсъствие.

Съдът не е положил дължимите усилия да изследва здравословното състояние на подсъдимия от гледна точка на възможността му ефективно да участва в съдебните заседания. Оплакванията на подсъдимия не са били проверявани чрез назначаване и изслушване на надлежна съдебномедицинска експертиза. Отказите на подсъдимия да съдейства на вещите лица от МВР болница е следвало да бъдат съобразени чрез определяне на вещи лица от друго болнично заведение, както това е било сторено в по-късен момент след приключване на съдебното следствие и от състав на САС в производство по реда на чл. 341, вр. с чл. 270 НПК.

3.3 Нарушение на неприкосновеността на отношенията защитник-подсъдим:
Първоинстанционният съд е допуснал особено грубо нарушение на правото на защита на подсъдимия, като си е позволил да наруши неприкосновеността на доверителните отношения между защитника и подсъдимия. Доказателство за това са записаните разговори между адвокат Г. и подсъдимия К. по време на съдебното заседание, проведено на 17.10.2017 г. – л. 451-452 от том 5 на съдебното дело. Съобразно чл. 33, ал. 3 и чл. 34, ал. 4 от Закона за адвокатурата разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Разгледано в общия контекст на наложените ограничения на подсъдимия и защитника при упражняване на правата им в съдебното производство, посоченото нарушение на неприкосновеността на контактите на адвокат Г. и подсъдимия К., съществено е компрометирало упражняването на защитната функция.

3.4 Предубеденост на съда:
Както се посочи и по-горе значение има цялостната картина на производството, като освен нарушения, свързани с някои от специфичните елементи на правото на справедлив процес, ЕСПЧ установява нарушение на правото на „справедлив съдебен процес“ въз основа на критерия „процес като цяло“ – решение по делото Barbera, Messeguй and Jabardo с/щу Испания (1988 г.).
Същественият въпрос е дали личното поведение на съдията повдига такова съмнение или сочи на действително пристрастие, така че да засяга както обективната, така и субективната безпристрастност. За да установи наличието на нарушение на чл. 6 ЕКПЧ на основание липса на безпристрастен съд, САС се основава на приетото в решението на ЕСПЧ Kyprianou v C., че между обективния и субективния тест за предубеденост няма точна граница, тъй като поведението на даден съдия може не само да поражда обективно оправдани опасения от гледна точка на външния наблюдател (обективен тест), но и да засяга личното му убеждение (субективен тест). Що се отнася до субективния критерий, въпросът е дали въз основа на фактите може да се докаже, че член на състава на съда „е действал с лично пристрастие“ срещу жалбоподателя – Hauschildt v D. (1989).
При така формулираната отправна точка на преценка, въззивният съдебен състав прие, че поведението на състава на съда и в частност на неговия председател в хода на цялото съдебно производство създават обективно впечатления за проявление на „лично пристрастие“, което е създало основателно съмнение за страните и външния наблюдател за липса на безпристрастност.
В това отношение значение имат коментираните по-горе множество ограничения, налагани от съда по отношение на упражняването на защитата – недопускането на въпроси и отнемане на правото на защитата да задава въпроси към свидетели и вещи лица; налагането на глоби на защитника; ограничаването на правото на защитника да се изказва по въпроси от значение за развитието на производството; демонстративното нежелание на съда да изследва по надлежен ред здравословното състояние на подсъдимия и как това се отразява на възможността му да участва в съдебното заседание; изискването от началника на Затвора С. и други длъжностни лица на сведения за поведението и личния живот на подсъдимия в условията на следствения арест с цел преднамерено да се установи злоупотреба с права и симулация; открито заявяваното от председателя на съдебния състав, че подсъдимият симулира и злоупотребява с права; упоритият отказ на съда да се съобрази с правото на подсъдимия на писмен превод на материали от делото, имащи значение за упражняване на правото на защита; отстраняването на подсъдимия за цели съдебни заседания, без да се вземат адекватни мерки за спокойно и законосъобразно провеждане на съдебното следствие; допуснатите множество процесуални нарушения при разглеждане на исканията на подсъдимия за промяна на мярката за неотклонение и излагането на общи и клиширани мотиви за постановяваните откази по различните искания на защитата и подсъдимия.
Обсъдени в съвкупност и цялост, изброените по-горе действия на съда от първата инстанция, налагат общото впечатление, както за страните, така и за въззивния съд, че съдебните заседания по делото в хода на производството пред градския съд, са се превърнали в арена за надмощие между състава на съда и неговия председател, от една страна, и подсъдимия и неговия защитник, от друга. Създадена е обща представа за ожесточаване и преднамерена конфронтация, при което съдът е демонстрирал негативно отношение и предубеждение към подсъдимия, надвишаващи значително възможните конфликтни ситуации в рамките на съдебното производство. Независимо от демонстрираното поведение на подсъдимия, съдът е бил длъжен да се дистанцира от провокациите и да подходи професионално, като не превръща споровете със страните в ескалиращ конфликт, водещ до неуправляемост на съдебния процес в рамките на процесуалния закон. В такива условия, провеждането на съдебното производство в първата инстанция не е създало предпоставки за ефективно упражняване на правото на защита, съответно не е вдъхвало доверие за безпристрастно и непредубедено отношение на съда към разглеждането и решаването на съществените за предмета на делото въпроси.
Извод за предубеденост на един съдия може да се направи, само ако тя става съвсем ясна от поведението му по време на производството или от съдържанието на решението.
В този смисъл следва да се отбележи, че в мотивите към присъдата се съдържат множество силно негативни характеристики за личността на подсъдимия, спекулативни предположения и крайно субективни интерпретации, които са лишени изцяло от доказателствена основа и сочат, че съдът е изградил преднамерено отрицателно отношение към личността на подсъдимия:
В мотивите към присъдата съдът се е позовал на присъда от 1992 г., с която подсъдимият е осъден в Руската федерация, както и на мотивите към нея. Спекулативно посочвайки, че е спорно, доколко присъдата може да се зачита от българския съд, градският съд се е позовал на мотивите към тази присъда, за да възприеме крайно негативни характеристики за личността на подсъдимия. И. на реабилитацията е тълкуван от съда явно превратно във вреда на подсъдимия – л. 2-3 от мотивите на присъдата на СГС.
В съдебния акт се съдържа остро негативна характеристика за личността на подсъдимия, изведена спекулативно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза и селективното позоваване на свидетелски показания – л. 5 от мотивите на присъдата на СГС.
Независимо от изричното определение на САС, с което се приема за неправилно и незаконосъобразно приетото от СГС на основание чл. 395б, ал. 2 НПК, че подсъдимият К. владее писмено и говоримо български език, в мотивите е отделено значително внимание на недопустим и неуместен „лингвистичен“ анализ, също сочещ на предубеждение на съда. Съдът е изразил изрично становището си, че подсъдимият знае български език и злоупотребява с правото си на незнаещ езика на производството чужд гражданин – л. 7 – 10 от мотивите на градския съд. В тази част от съдебния акт съдът е демонстрирал явно липса на безпристрастност при разглеждане на делото.
Сочещи на предубеденост към подсъдимия са и тази част от мотивите, в които се обсъжда здравословното състояние на К. – л. 11-13 и л. 137-138 от мотивите. Съдът изрично е изразил предубеждението си, че подсъдимият злоупотребява с права и симулира здравословните се проблеми. В тази част освен, че са произволни, разсъжденията на съда разкриват и демонстрирания по време на цялото съдебно производство подход на съда да пренебрегва личното участие на подсъдимия в съдебните заседания, като без надлежни медицински изследвания и без наличие на специални познания е приемал симулация от страна на К..
При изложение на фактическата обстановка по делото съдът е допуснал смесване на фактически положения със свои субективни интерпретации, които не почиват на никаква доказателствена основа и показват пристрастен подход – л. 13-47 от мотивите на съдебния акт.
Проява на предубеждение съдът е демонстрирал и позовавайки се на полиграфското изследване, на което е бил подложен подсъдимият, преди още да придобие качеството на обвиняем по досъдебното производство, както и цитирането на информация, споделена при освидетелстването на подсъдимия при изготвяне на съдебно-психиатричната експертиза – л. 48 и л. 64 от мотивите на присъдата.
Обосновавайки авторството на деянието съдът е допуснал остри негативно-емоционални характеристики за личността на подсъдимия, които са изцяло спекулативни и явно лишени от доказателствена основа – л. 121 – 123 от мотивите на присъдата.
Приетото в мотивите за наличие на предумисъл и планиране на убийството, за наличие на особена жестокост, за начина и мястото на извършване на деянието, за мотивите на престъплението, освен че са произволни и непосочени като фактически твърдения дори в обвинителния акт, разкриват предубеждение на съда към подсъдимия – л. 124-136 от мотивите на присъдата.
При определяне на наказанието, съдът също е проявил пристрастие, позовавайки се на явно произволни и неподдържани дори от обвинението утежняващи факти - наличие на предумисъл и предварително планиране на престъплението, проявена особена жестокост при извършване на деянието – л. 145-146 от мотивите на присъдата.
В този смисъл САС приема, че в мотивите на присъдата градският съд е демонстрирал предубеденост, като е използвал изрази, надхвърлящи обичайните предположения, срещани в други съдебни актове и оценявани като несъвместими с чл. 303 НПК; аргументите и словесните формулировки на първия съд сочат за невъзможност за прилагане на дистанциран от различни внушения и предубеждения подход при формиране на вътрешното съдийско убеждение – сродни аргументи са изложени в решение № 158/19.06.2015 г. на ВКС по н.д. № 402/2015 г. на II н.о.
В обобщение САС счита, че съдебният акт на първата инстанция, чрез използваните изрази, внушения и предположения, очертава легитимно и обективно оправдано съмнение, че е постановен от съд, който не е бил безпристрастен в противоречие с чл. 6 от ЕКПЧ.

При всички положения заключението за пристрастност на първоинстанционния съд, възприето от САС, е резултат от цялостна оценка на неговото поведение в съдебното производство, посочено по-горе, както и оценка за това как това поведение и процесуални действия са се отразили на общата представа за справедливост на наказателното производство. Както се приема в решението Hauschildt v D. (1989) при прилагането на обективния критерий мнението на страната по делото, която твърди пристрастие, е важно, но не решаващо; от съществено значение е дали съмнението относно безпристрастността може да бъде доказано обективно – съображенията, развити в този параграф от въззивното решение са от естество да обосноват липса на безпристрастност на решаващия състав от Софийския градски съд.

САС намира за необходимо да вземе отношение по релевираното от защитата основание за незаконосъобразност в действията на градския съд, изразяващи се в нарушения на процедурата по чл. 312 НПК за поправки и допълнения в протокола. След всяко съдебно заседание защитникът е отправяла до съда искане за поправка и допълнения в съдебния протокол. По тези искания е налице произнасяне с разпореждане от председателя на съдебния състав, но не и произнасяне от целия съдебен състав. В случаите на отказ на председателя на съдебния състав да уважи искането за поправка и допълване на съдебния протокол, той съгласно текста на чл. 312, ал. 2 НПК е задължен да внесе въпроса в разпоредително заседание, за да се произнесе съставът на съда. Това не е направено в нито един от случаите на произнасяне от председателя на съдебния състав. Вместо това в разпорежданията си по чл. 312 НПК председателят на състава е вписвал, че те подлежат на обжалване пред съдебния състав, което очевидно е в противоречие с разпоредбата на чл. 312, ал. 2 НПК.
Както се приема в решение № 330/30.09.2014 г. на ВКС по н.д. № 1032/2014 г., I н.о., недовършването на процедурата по чл. 312, ал. 2 НПК, с произнасяне от съдебния състав, обуславя извод за наличие на съмнение относно достоверността на вписаното в съответния протокол. Това обаче не означава, че изобщо липсват валидни съдебни протоколи по делото, както и че нарушението е от категорията на съществените процесуални нарушения. Без съмнение, както се приема и в цитираното решение на върховната съдебна инстанция, във всеки конкретен случай следва да се преценява как недовършването на процедурата по чл. 312 НПК се е отразило на правото на защита на подсъдимия. По настоящото дело нарушенията, които съдът е допуснал на процедурата по чл. 312 НПК следва да се обсъждат на фона на цялостното поведение на решаващия съд, насочено към неглижиране на правото на защита и постановяване на безмотивни или общо мотивирани актове по исканията на подсъдимия и неговия защитник.

Неоснователно е твърдението на защитата за нарушения, свързани със случайното определяне на състава на съда от първата инстанция. Видно от протоколите, приложени към материалите по делото, както председателят на състава, така и член-съдията и съдебните заседатели са определени на случаен принцип при съблюдаване на обичайния ред, прилаган при разпределение на делата и определяне на съдебните състави в наказателното отделение на СГС – л. 1, 98-101, 160-165 от том 1 на съдебното дело по НОХД № 4680/2016 г. на СГС.

Изтъкнатите процесуални нарушения, свързани с правото на писмен превод и правото на защита и справедлив процес от безпристрастен съд, обосновават извод за необходимостта от отменяване на присъдата, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 335, ал. 2 НПК. Нарушенията, описани подробно по-горе са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 3 НПК, доколкото са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник, а разглеждането на делото от предубеден и пристрастен съд е довело до постановяване на съдебен акт от незаконен съдебен състав по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК.
Делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание (включително провеждане на ново разпоредителното заседание, доколкото същото е етап, съставна част, от стадия на съдебното заседание), тъй като допуснатите на съдебната фаза процесуални нарушения напълно опорочават проверяваната присъда. Това обстоятелство не позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да действа като “втора първа инстанция” въззивният съд трябва да има за база годен съдебен акт, какъвто в случая липсва.

С оглед на този основен извод, по принцип е безпредметно обсъждането на останалите, релевирани в жалбата на защитника оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, които възражения следва да намерят убедителен отговор при новото разглеждане на делото.

По изложените дотук съображения и на основание чл. 335 ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, ІI с-в
ОТМЕНЯ присъда от 16.07.2018 г. по НОХД № 4680/2016 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 21 състав и ВРЪЩА делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

Настоящето решение не подлежи на обжалване и протест.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.