СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

като изслуша докладвано от съдията Д. ч.гр.д. № 127 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 407, ал. 3, вр. чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], действаща чрез процесуалния представител юрисконсулт Ч., подадена против разпореждане от 08. 11. 2016 г. на СГС, ГО, I-19 състав, постановено по гр.д. № 4921/2014 г., с което съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу въззивника.
Сторени са оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се в жалбата, че СГС не бил компетентен да постанови обжалваното разпореждане, като такъв бил САС като съд, допуснал изпълнението на основа на акт по смисъла на чл. 404, т. 3 от ГПК. На следващо място, сторени са твърдения за прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнителното дело на румънския ЧСИ, за което било дадено съгласие на Първи районен съд Б., както и за анулиране на всички актове на принудително изпълнение, което явно сочело на неправилност на постановеното от настоящата инстанция решение. Сочи се, на следващо място, че с подаването на жалба по реда на чл. 45, § 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001, банката била упражнила потестативното си право да обжалва решението по допускане изпълнение на заключението от 21. 06. 2013 г. или т.нар. „декларация за изпълняемост“. По–натам, въззивникът навежда твърдения, че липсата на осъдителен диспозитив в заключението правело недопустимо издаването на изпълнителен лист въз основа на същото, като съгласно чл. 665, ал. 4 от РПК на Румъния, последното имало действие само на територията на страната.
Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срок писмен отговор, с който оспорва така подадената частна жалба като неоснователна. Въззиваемият определя за несъстоятелни оплакванията на насрещната страна за недопустимост на обжалвания съдебен акт, като компетентен да постанови разпореждането за издаване на изпълнителен лист бил именно СГС. Сочи се на следващо място, че въпросът за изпълнителната сила на чуждестранно съдебно решение на територията на Република България е следвало да се разгледа в рамките на производството по чл. 623 от ГПК, но не и в настоящото такова. Изпълнителното дело на румънския ЧСИ не било прекратено, а спряно, като чуждестранният съд не се бил произнасял по правото на принудително изпълнение, за което било дадено съгласие с разпореждането от 21. 06. 2013 г. Неоснователен бил и инвокираният от въззивника довод относно отсъствието на осъдителен диспозитив в разпореждането от 21.06.2013 г.
Моли се за оставяне частната жалба без уважение като неоснователна и постановяване на съдебен акт, с който обжалваният такъв да бъде потвърден.
Съдът, като съобрази данните по делото, във връзка с доводите на страните, намира следното:
Доколкото въззивникът твърди с частната жалба, че не е получавал покана за доброволно изпълнение, твърдение, неоспорено от насрещната страна, и доколкото липсват данни за образувано срещу банката изпълнително производство, то следва да се приеме, че частната жалба е депозирана в законовоустановения срок. Последната изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима и, като такава, следва да бъде разгледана по същество.
За неоснователни настоящият състав намира твърденията на въззивника за недопустимост на обжалваното разпореждане като постановено от некомпетентен да се произнесе съдебен състав. С разпоредбата на чл. 405, ал. 4 от ГПК законодателят е установил, че съдът по допускането на изпълнението издава изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и 3 от ГПК. Макар с постановеното по гр.д. № 4921/2014 г. разпореждане № 4138/10. 06. 2014 г. СГС, ГО, I-3 състав, да е оставил без уважение молбата на въззиваемия за издаване на изпълнителен лист въз основа на разпореждането от 21. 06. 2013 г., следва да се вземе предвид, че с цитираната разпоредба се има предвид не съда, уважил молбата по чл. 623 от ГПК, а този, компетентен да я разгледа като първа инстанция. Обратното би имало за последица осуетяване на триинстанционността на уредения с нормата на чл. 407, ал. 3 от ГПК контрол по отношение на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист въз основа на посочените в чл. 404, т. 2 и т. 3 изпълнителни титули. В този смисъл са и Определение № 24 от 12. 01. 2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по гр.д. № 5890/2014 г. и Определение № 385 от 02. 07. 2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по ч.гр.д. № 2770/2013 г.
На следващо място, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 404, т. 3 от ГПК, съгласно която на принудително изпълнение подлежат решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. В конкретния случай, с постановеното по т.д. № 3275/2014 г. решение № 1920/01. 10. 2015 г. САС, ТО, 3-ти състав, е отменил разпореждане № 4138/10. 06. 2014 г. на СГС, ГО, 3-ти състав, като е признал и допуснал изпълнението на разпореждането от 21. 06. 2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд – Б., с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора Агенция за плащания и участие в земеделието против [фирма], в съответствие с изпълнителния документ – Банкова гаранция № 000LG-L-003436/31. 07. 2012 г. за плащане на сумата от 22033854, 39 евро, както и разходите по изпълнението. Същото решение е влязло в законна сила с постановяване на определение № 803/25. 10. 2016 г. на ВКС, ТК, I TO, постановено по т.д. № 233/2016 г., с което не е допуснато касационно обжалване на така постановеното и обжалвано от въззивника в настоящото производство въззивно решение.
С оглед изложеното, доколкото молбата на Агенция за плащания и участие в земеделието съдържа искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в законна сила съдебно решение за признаване и допускане изпълнението на акт на чуждестранен съд и доколкото последното удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане, обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, с което същата е уважена, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
На следващо място, предвид изложеното по–горе, неотносими се явяват сторените от въззивника твърдения за отмяна в държавата по произход на разпореждане от 21. 06. 2013 г. и дали същото може да се превърне в изпълнително основание у нас, доколкото същите имат значение единствено в приключилото в настоящия случай производство по реда на чл. 623 от ГПК. В този смисъл са и мотивите на решаващия състав на САС, ГО, 12-ти състав, изложени в постановеното по гр. д. № 5361/16 г. определение № 3875/18. 11. 2015 г., съгласно които длъжникът е упражнил правото си на защита в пълен обем, като е изчерпил всички свои възражения, отнасящи се до липсата на предпоставките за издаване на декларация за изпълняемост, които са били разгледани от въззивния съд по същество. От съдържанието на Регламент № 44/2001 г. е видно, че не се уреждат две отделни и самостоятелни производства за защита на длъжника срещу искането за допускане на принудително изпълнение.Съдебното производството е само едно и всички възражения относно липсата на предпоставките за допускане на принудителното изпълнение следва да се направят от длъжника именно в неговите рамки, какъвто е и настоящият случай.
Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08. 11. 2016 г. на СГС, ГО, I-19 състав, постановено по гр.д. № 4921/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд на Република България по реда и при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Председател: Членове:1. 2.