СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданска колегия, 4 състав, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:като разгледа докладваното от съдията В. въззивно гр.д. № 279 по описа за 2003г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.389 ГПК.
С молба от 26.01.2018г. италианските граждани М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б., А. Ф. М. Б., А.-М. И. Б., Д. Р. Б., Е. А. Б., Н. М. Б., С. Д., Д. Д., Е. П., В. П., А. М. Р. В., А. П. М., Ф. Ф., А. П., А. М. Б., Д. Ч., А. У. Ф. Ф., Д. Л. Е. Ф. и М. Д. В. са поискали да бъде допуснато обезпечение на предявените от тях против „8-ми Март“ АД искове по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху два недвижими имота.
В молбата се твърди, че молителите са наследници на акционери в бившето текстилно акционерно дружество „Ф.“, притежаващи общо 67,881 % от капитала на дружеството. Твърди се, че молителите са страни или наследници на страни по гр.дело № 279/2003г. по описа на САС, производството по което с определение на съда, постановено в открито съдебно заседание от 18.10.2004г. е спряно, на основание чл.182, ал.1, б. „г“ ГПК(отм.) до приключване с влязло в сила решение по гр.д. № 15284/2002г. по описа на СРС, ГК, 44 състав, образувано по спор между страните по чл.108 ЗС по отношение на процесния имот. Твърди се, че на 07.07.2016г. е постановено въззивно решение по гр.д. № 2056/2010г., с което искът за собственост, предявен от молителите против „8-ми Март“ АД е уважен и същите са признати за собственици с конкретно, посочени идеални части за всеки от тях върху недвижим имот, с административен адрес: [населено място], Район Н., [улица], с площ 22 400 кв.м, намиращ се в кв. 16 по плана на [населено място], местността „Н.-В. р.- запад“ и попадащ в парцели I-„За чисто производство, складове и администрация“, парцел VII – „За чисто производство, складове и администрация“, парцел VIII – „За чисто производство, складове и администрация“ и парцел IX – „За чисто производство, складове и администрация“, ограден по зелените линии на скица № 13 към комплексната СТЕ на л. 785 от том III на въззивното дело по възз. гр. дело № 2056/2010 г. по описа на СГС, ГО, IV-д състав, заедно с намиращите се в него сгради, както следва: 1. тъкачница, съществувала към 1947г. като масивна на един етаж, със застроена площ около 5875,48 кв.м, със столова към нея с площ 134,25 кв.м, към която основна сграда са направени пристройки на изток, юг и запад, със застроена площ, увеличена на около 8600 кв.м; 2. ремонтно-монтажен цех-РМЦ (склад - ремонтна работилница), съществувал към 1947г. като масивна едноетажна сграда с площ около 205 кв.м, от която част от застройката е премахната, а част е пристроена, като по този начин застроената площ е станала 560 кв.м; 3. охрана на труда и складове - едноетажна сграда, застроена на 69.60 кв.м към 1947 г., към която е изпълнен втори етаж, със същата площ или общо разгърната застроена площ 138 кв.м; 4. цех за гравиране (склад за платове и гравьорно отделение) - сграда, съществувала към 1947г. като масивна, едноетажна, със застроена площ 1040 кв.м, впоследствие надстроена с един етаж, като от нейния обем е премахната пристройка от запад и е извършена пристройка от север, съставляваща двуетажна сграда със застроена площ 642 кв.м и разгърната застроена площ 1284 кв.м; 5. цех за щамповане, съществувал към 1947г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ около 1321 кв.м, впоследствие надстроена с втори етаж - около 1321 кв.м, свързан с първия етаж, или с обща разгърната застроена площ 2642 кв.м; 6. апретурен цех, съществувал към 1947г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ около 3440 кв.м, към която са извършени едноетажни функционално свързани помежду си и с основната сграда пристроявания, с обща застроена площ 5438 кв.м, както и новопостроена едноетажна постройка (коридор и склад) със застроена площ 160 кв.м, приобщена към апретурния и щамповия цех; 7. административна сграда - Дирекция, съществувала към 1947г. като масивна на два етажа, със застроена площ 189 кв.м, към която е надстроен трети етаж или с общо Р. около 534 кв.м и 8. административна сграда - двуетажна, съществувала към 1947г. като едноетажна сграда, свързана с апретурния цех, със застроена площ около 190 кв.м, а с изпълнения втори етаж с разгърната застроена площ от 380 кв.метра и ответника е осъден да им предаде владението върху идеални части от имота. В молбата се твърди, че решението на второинстанционния съд по иска по чл.108 ЗС още не е влязло в сила.
Според молителите, без допускане на исканото обезпечение ще бъде невъзможно или ще се затрудни реализирането на правата им по решението на съда по иска по чл.59 ЗЗД, тъй като дружеството ответник не разполага с достатъчно средства, които биха послужили за удовлетворяване на паричните претенции на молителите.
Искането е да бъде наложена възбрана върху недвижим имот с административен адрес: [населено място], Район Н., [улица], намиращ се в кв. 16 по плана на [населено място], местността „Н.-В. р.-запад“, представляващ терен с площ 85 024 кв. м, за който „8-ми МАРТ“ Е. претендира, че е собственик, легитимирайки се с Акт за държавна собственост на недвижим имот № 5247/10.07.1970г., представен на лист 167 от делото и възбрана върху 31,9777 % идеални части от административни и производствени сгради, разположени в недвижим имот с административен адрес: [населено място], Район Н., [улица], намиращ се в кв. 16 по плана на [населено място], местността „Н.-В. р.- запад“ и попадащ в парцели I-"За чисто производство, складове и администрация", парцел VII - "За чисто производство, складове и администрация", VIII - "За чисто производство, складове и администрация" и IX - "За чисто производство, складове и администрация", ограден по зелените линии на скица № 13 към комплексната СТЕ на лист 785 от том III на въззивното дело по възз. гр. дело № 2056/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IV-д състав, за сумата 300 085,78 лева, представляваща сбора от цената на предявените искове, ведно със законна лихва за забава.
След преценка на изложените в молбата по чл.389 ГПК доводи и след обсъждане на представените по делото доказателства, този състав на САС намира за установено следното:
От представените към молбата по чл.389 ГПК писмени доказателства се установява, че молителите са ищци и наследници на ищци по гр. дело № 1302/1996 г. по описа на Софийски градски съд, съответно въззиваеми и наследници на въззиваеми по гр. д. № 279/2003 г. по описа на САС.
С определение от 18.10.2004г., производството по гр.д. № 279/2003г. е спряно до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 15284/2002г. по описа на СРС, ГК, 44 състав, образувано искова молба на молителите в настоящото производство или техни наследодатели против „8-ми Март“ АД по иск с правно основание чл.108 ЗС.
С решение от 07.07.2016г. по въззивно гр.д. № 2056/2010г. по описа на СГС, искът за собственост, предявен от молителите против „8-ми Март“ АД е уважен и същите са признати за собственици на идеални части от недвижим имот, с административен адрес: [населено място], Район Н., [улица], с площ 22 400 кв.м, намиращ се в кв. 16 по плана на [населено място], местността „Н.-В. р.- запад“ и попадащ в парцели I-„За чисто производство, складове и администрация“, парцел VII – „За чисто производство, складове и администрация“, парцел VIII – „За чисто производство, складове и администрация“ и парцел IX – „За чисто производство, складове и администрация“, ограден по зелените линии на скица № 13 към комплексната СТЕ на л. 785 от том III на въззивното дело по възз. гр. дело № 2056/2010 г. по описа на СГС, ГО, IV-д състав, заедно с намиращите се в него сгради и дружеството е осъдено да предаде на ищците владението върху посочените в решението идеални части от недвижимия имот.
Молбата по чл.389 ГПК е подадена пред въззивния съд и е процесуално допустима и този състав на САС дължи разглеждането й по същество:
Обезпечителното производство по своята същност е самостоятелна форма на защита на граждански права. Неговата цел е да обезпечи не правилността на решението, което ще се постанови в исковия процес, а осъществяването на правните последици от това решение. Предвид спецификата на това производство съдът, сезиран с искането за допускане на обезпечение на иска, който молителят възнамерява да предяви, или който вече е предявен, извършва проверка на твърденията по молбата/исковата молба и доказателствата към нея и извършва преценката дали претенциите са допустими и вероятно основателни, дали има обезпечителна нужда и дали исканата мярка е подходяща. Ако писмените доказателства са недостатъчни, за да обосноват вероятна основателност на иска в пълния предявен размер или на някои от предявените искове, съдът може да допусне обезпечението на иска при условията на гаранция (чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК).
Според този състав на САС, в конкретния случай са осъществени предпоставките предвидени в закона, за допускане на исканото обезпечение- допустимост на иска по чл.59 ЗЗД и представени доказателства в подкрепа на твърденията, на които той се основава; принципно допустима от закона обезпечителна мярка и адекватност на мярката, с оглед нуждата от обезпечение.
Като съобразява представените по делото писмени доказателства и въпреки постановеното по делото първоинстанционно решение, с което исковете по чл.59 ЗЗД са уважени, съставът на САС намира, че обезпечението следва да бъде допуснато условно - срещу представяне на парична гаранция, съобразно чл.391, ал.2 от ГПК. Съдът извърши преценка какъв би бил справедливият размер на паричната гаранция, като съобрази както цената на предявните искове, така и всички други обстоятелства по делото и намира, че в конкретния случай гаранция в размер 30 000 лева, представляваща около 10 % от цената на исковете, е подходяща.
Съставът на САС намира, че е налице интерес от обезпечаване на иска, чрез налагане на възбрана единствено върху 31,9777 % идеални части от административни и производствени сгради, разположени в недвижим имот с административен адрес: [населено място], Район Н., [улица], намиращ се в кв. 16 по плана на [населено място], местността „Н.-В. р.- запад“. Съдът намира, че допускането на възбрана върху посочените идеални части от построените сгради е адекватната и съразмерна на обезпечителната нужда обезпечителна мярка.
Всичко това прави молбата за допускането на обезпечението за частично основателна.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ДОПУСКА, на основание чл.389 ГПК, обезпечение на исковете с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД предявени от М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б., А. Ф. М. Б., А.-М. И. Б., Д. Р. Б., Е. А. Б., Н. М. Б., С. Д., Д. Д., Е. П., В. П., А. М. Р. В., А. П. М., Ф. Ф., А. П., А. М. Б., Д. Ч., А. У. Ф. Ф., Д. Л. Е. Ф. и М. Д. В. против „8-ми Март“ АД, за заплащане на сумата 300 085,78 лева, ЧРЕЗ : НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху 31,9777% идеални части от административни и производствени сгради с административен адрес: [населено място], Район Н., [улица], намиращ се в кв. 16 по плана на [населено място], местността „Н.-В. р.- запад“ и попадащ в парцели I-„За чисто производство, складове и администрация“, парцел VII – „За чисто производство, складове и администрация“, парцел VIII – „За чисто производство, складове и администрация“ и парцел IX – „За чисто производство, складове и администрация“, ограден по зелените линии на скица № 13 към комплексната СТЕ на л. 785 от том III на въззивното дело по възз. гр. дело № 2056/2010 г. по описа на СГС, ГО, IV-д състав и представляващи, както следва: 1. тъкачница, съществувала към 1947г. като масивна на един етаж, със застроена площ около 5875,48 кв.м, със столова към нея с площ 134,25 кв.м, към която основна сграда са направени пристройки на изток, юг и запад, със застроена площ, увеличена на около 8600 кв.м; 2. ремонтно-монтажен цех-РМЦ (склад - ремонтна работилница), съществувал към 1947г. като масивна едноетажна сграда с площ около 205 кв.м, от която част от застройката е премахната, а част е пристроена, като по този начин застроената площ е станала 560 кв.м; 3. охрана на труда и складове - едноетажна сграда, застроена на 69.60 кв.м към 1947 г., към която е изпълнен втори етаж, със същата площ или общо разгърната застроена площ 138 кв.м; 4. цех за гравиране (склад за платове и гравьорно отделение) - сграда, съществувала към 1947г. като масивна, едноетажна, със застроена площ 1040 кв.м, впоследствие надстроена с един етаж, като от нейния обем е премахната пристройка от запад и е извършена пристройка от север, съставляваща двуетажна сграда със застроена площ 642 кв.м и разгърната застроена площ 1284 кв.м; 5. цех за щамповане, съществувал към 1947г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ около 1321 кв.м, впоследствие надстроена с втори етаж - около 1321 кв.м, свързан с първия етаж, или с обща разгърната застроена площ 2642 кв.м; 6. апретурен цех, съществувал към 1947г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ около 3440 кв.м, към която са извършени едноетажни функционално свързани помежду си и с основната сграда пристроявания, с обща застроена площ 5438 кв.м, както и новопостроена едноетажна постройка (коридор и склад) със застроена площ 160 кв.м, приобщена към апретурния и щамповия цех; 7. административна сграда - Дирекция, съществувала към 1947г. като масивна на два етажа, със застроена площ 189 кв.м, към която е надстроен трети етаж или с общо Р. около 534 кв.м и 8. административна сграда - двуетажна, съществувала към 1947г. като едноетажна сграда, свързана с апретурния цех, със застроена площ около 190 кв.м, а с изпълнения втори етаж с разгърната застроена площ от 380 кв.метра, при условията на ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер 30 000 лева, вносима от молителите.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед, след представяне на доказателства, че определената като гаранция сума е внесена по специалната сметка на САС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за допускане на обезпечение в останалата част-в частта, с която е поискано допускане на обезпечение на исковете по чл.59 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху недвижим имот с административен адрес: [населено място], Район Н., [улица], намиращ се в кв. 16 по плана на [населено място], местността „Н.-В. р.-запад“, представляващ терен с площ 85 024 кв. м, за който „8-ми МАРТ“ Е. претендира, че е собственик, легитимирайки се с Акт за държавна собственост на недвижим имот № 5247/10.07.1970г., представен на лист 167 от делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба, в едноседмичен срок, който за молителите тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщението от съдебния изпълнител за наложената обезпечителна мярка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: