СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, 8 състав в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
в присъствието на секретаря и прокурора
след като сложи за разглеждане докладваното от съдия Грозева внд № 1188 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното :


Производството е по реда на чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал. 4 т. 1 вр. чл. 248 ал. 1 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от СГП срещу определение на СГС постановено по нохд № 3004/18 г. по реда на чл. 249 от НПК.
В протеста се сочи, че съдът неоснователно е уважил искането на защитата за прекратяване на производството и за връщане на делото на прокуратурата, поради нарушение на чл. 246 ал. 2 от НПК. Според прокурора внесения обвинителен акт позволява пълноценно упражняване на правото на защита, като констатираните нередовности в обвинителния акт неправилно са окачествени от съда като съществени процесуални нарушения по см. на чл. 249 ал. 4 т. 1 от НПК, поради което се настоява определението на СГС да бъде отменено.

САС след като обсъди наведените в протеста аргументи, атакувания с него акт, както и материалите по делото, намери следното :
Протестът е основателен.
В СГС срещу подс. Л. Л. е внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд № 3004/18 г. като обвинението е за това, че в периода от 7.08.2014 г . до 30.06.2015 г. в София в качеството си на длъжностно лице, не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество, като в нарушение на чл. 21 г т. 1 от Закона за пътищата – не организирал по най- добрия начин дейността на подчинените си, изразяващо се в това, че :
- не възложил на екипа на управление на проект лот 1 АМ Марица да извърши проверка дали предвидените СМР по подобект 1 „Стабилизиране на теренна основа под насипите и изграждането на пластове от зона Б“ в обявлението за обществена поръчка не са били включени в предмета на договор № РД 33-16 от 1.08.2011 г. между АПИ и и Чием Чи ди равена“ за строителство на лот 1 на АМ
-не поискал от Дирекция ИПОПТКФ обосновка на необходимостта от различни видове СМР за подобект 2 „Укрепване на откоси на изкопите“ и разчети как е формирана прогнозната стойност на обществената поръчка , сключил договор от 30.06.2015 г. с „Пътища Пловдив“ за допълнителни СМР на стойност 51 343 630,80 лв. и от това са последвали значителни щети за АПИ в общ размер на 41 630 050,80 лв. като сума, платена на „Пътища Пловдив“, като следва :
за първата сума – дейността, за която е направено плащане е следвало да се извърши от италианската фирма,
за втората сума -тя е платена за направата на дренажа и не е била нужна
за трета сума –тя е била платена въпреки това, че в посочения участък материалът е бил годен за изграждане на зона А и
за четвъртата сума – тя е за доставка на материал за изграждане на зона А и е била платена, поради несъответствие на материала на изкопа в участъка, въпреки, че добитият от този участък материал е бил годен за изграждане на зона А , като престъплението е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
В разпоредителното заседание, провело се на 16.08.2018 г., СГС е счел, че прокуратурата е допуснала отстраними съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на подсъдимия и налагат прекратяване на съдебното производство, поради което е върнала делото на СГП за отстраняването им.
В атакувания съдебен акт е прието, че от фактическото описание в обвинителния акт не ставало ясно какви са били правомощията на Дирекция „ИПОПТФК“ и защо е било необходимо/какво е задължавало/ подсъдимият да изиска от нея документация и информация. На следващо място не ставало ясно- наличието на причинно- следствена връзка между приетото в обвинителния акт неправомерно поведение на подс. Л. и настъпването на имуществените вреди , като в акта е посочено като твърдение, че членовете на екипа на обекта при АПИ са изготвяли документи и са правили разчети –прогнозни стойност , които са представени два месеца по- късно, след обявяване на обществената поръчка. Не ставало ясно, как според СГП, към датата на обявяване на обществената поръчка, подс. Л. е „бил наясно“ каква сума следва да похарчи, но умишлено не е създал нужната организация, за да „е ясен начина“ на формиране на прогнозната стойност, като не е изискал разчети за количествата и видовете СМР. Поради посочените неясноти в акта , СГС е приел, че обвинителни акт не отговаря на чл. 246 ал. 2 от НПК.
Становището на настоящата съдебна инстанция е, че посоченият кръг от обстоятелства, които са останали „неясни“ за съда, касаят съществото на делото и подлежат на установяване в хода на съдебното следствие, поради което не се явяват основания за прекратяване на съдебното производство. С внесения обвинителен акт прокуратурата е инкриминирала определен кръг от факти, които според нея следва да се субсумират в състава на престъплението по чл. 219 ал. 4 от НК. Непълната и неясна фактология или непрецизна правна формулировка в обвинителния акт не може да бъде основание да се счете, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, щом от съдържанието на акта стават ясни основните параметри на обвинението и участието на подсъдимия в тях.
Качеството на обвинителния акт е резултат от аналитичната дейност на държавния обвинител и в случаите, когато акта не е годен да изпълни предназначението си - да лимитира предмета на доказване и да обоснове тезата за наличие на извършено престъпление, прокуратурата търпи правните последици при постановяване на крайния съдебен акт, с който съдът се произнася по доказаността на обвинителната теза. Правомощията на съда в процедурата по чл. 248 от НПК не следва да водят до вмешателство в работата на прокуратурата чрез указване на това как държавното обвинение да конструира или обоснове тезата си.
От друга страна, няма спор, че обвинителния акт има предназначение да информира подсъдимия в какво се състои обвинението, за да може той да се защити по него, поради което, когато той не отговаря на това изискване, съдът следва да упражни правомощията си като върне делото на прокуратурата за отстраняване на недостатъците в него. Последните обаче, следва действително да са от такъв характер, че да лишават подсъдимия от тази възможност, а не да представляват непълнота във фактологията. Настоящият случай САС не съзира такива основания.
Според САС внесения обвинителен акт отговаря на изискванията на закона, поради което липсват основания за връщането на делото на ДП за изготвяне на нов обвинителен акт, тъй като констатираните от съда пропуски не препятстват пълноценното осъществяване на правото на защита, защото от обвинителния акт става ясно каква е фактическата рамката на обвинението, като тя в най –синтезиран вид е залегнала в диспозитива към акта. Въззивният съдебен състав се съгласи с изложените в протеста доводи, още повече, че приетите от съда недостатъци в акта не са били констатирани от защитата на подс. Л., като такива препятстващи упражняване на правата му в процеса.
На следващо място, според САС не е налице несъответствие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение формата на изпълнителното деяние - че се касае за бездействие от страна на подс. Л., а не за активни действия свързани със сключване на договора от 30.06.2015 г. В обвинителния акт ясно е посочено, че подс. Л. не е възложил на екипа на управление на проект лот 1 АМ-Марица да извърши проверка дали предвидените СМР в обявлението за обществена поръчка не са били включени в предмета на договор № РД 33-16 от 1.08.2011 г. между АПИ и „Чием Чи ди равена“ за строителство на лот 1 на АМ и второ, че не поискал от дирекция „ИПОПТКФ“ обосновка на необходимостта от различни видове СМР за подобект 2 и разчети за това как е формирана прогнозната стойност на обществената поръчка. Обвинението твърди, че от инкриминираното поведение /бездействе/ на подс. Л. се е стигнало до сключването на договора от 30.06.2015 г. с „Пътища- Пловдив“, за който липсва самостоятелно обвинение. Нито в акта се твърди, че сключването на договора е част от съставомерното поведение на подсъдимия. Цитираният договор, според прокурора, представлява част от „механизма“, от който са настъпили щети за АПИ. При тази позиция на държавното обвинение, дадените указания за включване на друго изпълнително деяние, освен „бездействие“, се явяват надхвърлящи правомощията на съда в процедурата по чл. 248 от НПК.
Ето защо САС счита, че прокуратурата не е лишила подсъдимия от възможност да научи в какво точно е обвинен, тъй като с акта са очертани в достатъчно степен характеристиките на деянието и участието на подсъдимия в тях.
На последно място, разпоредбата на чл. 249 ал. 4 от НПК касае установяване на съществени процесуални нарушения, които са свързани с ограничаване процесуалните права на обвиняемия, неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници, а не и такива на държавното обвинение, каквито на практика се твърдят с атакувания съдебен акт. Законът предвижда възможност по инициатива на държавното обвинение в хода на съдебното следствие по реда на изменение на обвинението / чл. 287 от НПК/ пропуските да бъдат отстранени, без да се налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната фаза на процеса.
Воден от изложеното САС намери, че следва да отмени атакувания съдебен акт и да изпрати делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия, с оглед на което и на основание чл. 341 ал. 2 от НПК

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение на СГС от 16.08.2018 г. постановено по нохд № 3004/18 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.


Председател : Членове : 1. 2.