СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД търговско отделение, девети състав в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:като разгледа докладваното от съдията Ж. ф. дело № 984 по описа за две хиляди и петнадесета година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТР.

С решение № 1793 от 25. 11. 2014 г. по т. д. № 2248/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-17 е оставена без уважение жалбата на [фирма] – [населено място], в процес на регистрация, представлявано от управителя Р. Г. Й., подадена чрез адвокат-пълномощника му В. Б., в срещу отказ № 20140324150729 – 2/28. 03. 2014 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, с който е отказано вписване на първоначална регистрация на дружеството.
Така постановеното решение е обжалвано от търговското дружество в процес на регистрация – заявител [фирма] чрез адвокат - пълномощника му Б. с доводи за незаконосъобразност и необоснованост и искане за отмяната му и постановяване на решение, с което съдът да задължи агенцията да впише новоучреденото дружество, като се претендира присъждане на разноски. В жалбата се поддържа, че изводите на съда били неправилни, тъй като в събраните становища на БНБ и КФН се сочело, че виртуалната валута – „биткойн” не представлява законно платежно средство или финансов инструмент по смисъла на ЗПФУ, с оглед на което за сключването на сделки с такава не е необходимо издаване на лиценз за извършване на инвестиционна дейност и предоставяне на инвестиционни услуги по смисъла на чл. 5, ал. ал. 2 и 3 ЗПФИ. Съдът необосновано приел, че след като в предмета на дейност на дружеството се включва и всяка друга, незабранена от закона дейност, е възможно в тази дейност да попаднат и сделки по чл. 5 от цитирания закон или сделки от кръга на дейности на инвестиционен посредник, за които е необходимо да бъде издаден лиценз по смисъла на чл. 6 от същия закон, съответно вписването на дружеството следва да бъде извършено след представянето на такъв лиценз съобразно чл. 19 ЗПФИ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 4 ЗТР и е процесуално допустима.
Съдът като съобрази доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото прие следното.
Подадено е заявление до Агенцията по вписванията от [фирма] чрез избрания управител, представляван от адвокат-пълномощник, за първоначална регистрация на дружеството. Агенцията по вписванията – Търговски регистър след дадена възможност на заявителя за отстраняване на недостатъци във връзка с привеждане на предмета на дейност на новоучреденото дружество в съответствие с българското законодателство, е постановил отказ за първоначална регистрация на дружеството, тъй като сочената в заявения предмет на дейност на дружеството виртуална валута има характер на финансов инструмент, а отношенията, свързани с финансовите инструменти, подлежат на специфична правна уредба, която има за цел да осигури защита на инвеститорите и която въвежда редица специални изисквания към лицата, които управляват и контролират инвестиционни посредници. Посочено е, че заявената дейност касае отношения, свързани с платежни системи, платежни институции и дружества за електронни пари, а отношенията, които възникват с тях, са поставени под регулацията и надзора на специални органи. Отказът е мотивиран с това, че представените със заявлението документи не установяват търговецът да отговаря на изискванията на специалните закони.
За да отхвърли жалбата срещу отказа за вписване с обжалваното решение, съдът е приел, че отказът е законосъобразен. Сочи се, че тъй като предметът на дейност на новоучреденото дружество не се ограничава само до сделки с „биткойни”, добиване и покупко-продажба на машини и устройства за добиване на „биткойни”, а е посочено, че ще се развива и всякаква друга, незабранена от закона дейност, съдът счита, че е възможно в тази дейност да попаднат сделки по смисъла на чл. 5 ЗПФИ, тоест сделки от кръга на дейности на инвестиционен посредник, за извършването на които е необходимо да бъде издаден лиценз по смисъла на чл. 6 от същия закон. Едва, след представянето му Агенцията по вписванията вписва новоучредено дружество, съобразно предвиденото в чл. 19 ЗПФИ. При липса на ясно отграничен предмет и доколкото към заявлението не е представен лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник според съда са налице основанията да бъде постановен отказ за вписването на заявените обстоятелства.
При горните данни и като съобрази служебно събраните от СГС становища на БНБ и КФН съдът намира, че подадената жалба срещу акта на СГС е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ТЗ за вписване в търговския регистър извършването на дейност на инвестиционен посредник, както и на други дейности, за които отделен закон предвижда извършването им с разрешение на държавен орган, се представя съответния лиценз или разрешение. В нормата на чл. 19 от Закона за пазарите на финансови инструменти е предвидено, че Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър дружеството, съответно правото да се извършват услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 – такива на инвестиционен посредник в неговия предмет на дейност, след като й бъде представен издаденият от КФН лиценз.
В случая заявеният за вписване предмет на дейност на новоучреденото еднолично дружество с ограничена отговорност е: добиване и покупко-продажба на виртуална валута, покупко-продажба на машини и устройства за извършване на добив на виртуална валута, както и извършване на всяка една друга незабранена от закона дейност в страната и чужбина.
Съгласно писмо изх. № БНБ - 108809/19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка, изпратено по повод изискано от СГС становище, виртуалната валута „биткойн” не представлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойн” не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация. Покупко- продажбата на виртуални валути и разплащанията с тях, включително и „биткойн”, не попадат в обхвата на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09. 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13. 11. 2007 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, респективно в обхвата на Закона за платежните услуги и платежните системи, с който посочените европейски актове са транспонирани в българското законодателство. Разпоредбите на тези актове не са приложими по отношение на покупко - продажбата на „биткойн” и извършване на операции по разплащане с „биткойн”. Сочи се, че БНБ не е компетентен орган по отношение на сделките с финансови инструменти. С оглед последното е изискано и становище на Комисията за финансов надзор. С писмо изх. № 07-00-114/23.10.2014 г. комисията е изразила становище, че дейностите, свързани с придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни” не са регулирани от действащото европейско и национално законодателство и не подлежат на лицензионен и регистрационен режим. В чл. 3 от Закона за пазарите на финансовите инструменти изрично са изброени финансовите инструменти, които подлежат на регулация от КФН. Към настоящия момент „биткойните” или другите виртуални валути не са признати и не се третират като финансови инструменти по смисъла на ЗПФИ и спрямо тях не следва да се прилагат изискванията на ЗПФИ. За сключване на сделки с „биткойни” не е необходимо издаване на лиценз от КФН за извършване на инвестиционна дейност и предоставяне на инвестиционни услуги по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 3 ЗПФИ. Отразено е, че предвид същността на „биткойн” и други подобни „криптовалути”, надвишаващи 200 различни вида, те биха могли да представляват и/или да послужат като базов актив на деривативни финансови инструменти, което към момента не е отразено в действащите нормативни актове. Дава се заключение, че с оглед описания от заявителя бизнес модел и предмет на дейност, нормите на ЗПФИ биха били приложими към тази дейност, само ако тя има за предмет дейности, свързани с предлагането на финансови инструменти, чийто базов актив е „биткойн” като например договори за разлика или деривативни инструменти, за което е необходимо притежаването на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник. Ако дружеството няма намерение да извършва такива сделки с базов актив електронни валути, то дейността му няма да подлежи на лицензиране от КФН.
С оглед изложеното и като съобрази заявеният за вписване предмет на дейност на новоучреденото дружество, съдът намира, че с оглед този предмет на дейност липсва пречка по смисъла на чл. 119, ал. 3 ТЗ и чл. 19 ЗПФИ за първоначална регистрация на дружеството. Това е така, тъй като виртуалната валута не представлява финансов инструмент по смисъла на чл. 3 ЗПФИ, а покупко-продажбата същата и покупко-продажбата на машини и устройства за извършване на добив на такава валута, включени в заявения за вписване предмет на дейност на новоучреденото дружество, не са дейност на инвестиционен посредник или дейности и услуги по смисъла на чл. 5, ал. ал. 2 и 3 ЗПФИ, за която се изисква лицензиране от КФН, предпоставка за вписване. Касае се до дейности с „виртуална валута” или „биткойн”, които не са регулирани от действащото европейско и национално законодателство в областта на капиталовите пазари и не подлежат на лицензионен и регистрационен режим. Хипотетичното извършване от дружеството на дейности, свързани с предлагането на финансови инструменти, чийто базов актив е виртуална валута, например договори за разлика или деривативни инструменти, изискващи лицензирането като инвестиционен посредник, не може да обоснове отказ за регистрацията му. Такива сделки и дейности не са визирани от заявения за вписване предмет на дейност на новоучреденото дружество и не биха могли да се отнесат към включеното в него „извършване на всяка една друга незабранена от закона дейност”. Осъществяването на инвестиционни услуги по занятие без лиценз би могло да обоснове административнонаказателна отговорност или имуществена санкция по ЗПФИ или наказателна отговорност, ако съставлява престъпление.
С оглед на горното, като прецени, че са налице условията по чл. 21 ЗТР за извършване на исканото вписване, съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като атакуваният отказ се отмени и на Агенцията по вписванията – търговски регистър да бъдат дадени задължителни указания да извърши исканото вписване на новоучреденото дружество по подаденото заявление. Следва да се посочи, че към заявлението са приложени всички изискуеми документи за вписване на новоучредено търговско дружество, удостоверяващи спазването на изискванията по чл. 119, ал. 1 ТЗ, включително за внасянето на целия капитал на дружеството от 1000 лв., дружественият договор има минимално необходимото и предписано от закона съдържание. Представени са доказателства, че едноличният собственик на капитала е определен за управител и представляващ дружеството, като същият е представил нотариално заверено съгласие с образец на подписа му – чл. 141, ал. 3 ТЗ и декларации по чл. 141, ал. 8 и чл. 142 ТЗ. Налице са и изискуемите декларации по чл. 13, ал. ал. 4 и 5 ТЗ и доказателства за заплатени дължими такси.
Искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като производството по обжалване на откази на Агенцията по вписванията – Търговски регистър по чл. 25 ЗТР е охранително и за същото са приложими нормите на ГПК, а съобразно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.
Воден от горното, съдът

ОТМЕНЯ решение № 1793 от 25. 11. 2014 г. по т. д. № 2248/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-17 състав и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ отказ № 20140324150729 – 2/28. 03. 2014 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър по заявление за вписване на новоучредено дружество – [фирма].
УКАЗВА на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши вписване на първоначална регистрация по подаденото заявление вх. № 20140324150729/24. 03. 2014 г. на [фирма] – [населено място] – новоучредено дружество.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: