Решение

1811
гр. София, 07/12/2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТО, 13 състав, на 17.04.две хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА Х.
ХРИСТО ЛАЗАРОВ
секретар В. И. …………………………………………………………………,
прокурор …………..………………………………………………………………………….,
като разгледа докладваното от съдия Ц. т. д. № 6512 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 5229 от 14.07.2017год., постановено по т.д. № 5152/14 год., СГС, ТО, VІ- 21 състав е осъдил [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на П. И. Ш., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ сумата 164 000 лв., дължима по издаден от [фирма] /предишно наименование на ответника/ на 21.03.2008год. запис на заповед за сумата от 164 000 лв., по който тригодишният срок по чл. 531 ТЗ за предявяване на пряк иск срещу издателя е изтекъл, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014 г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 9080 лв.- разноски по делото.

В законнопределеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Групово“ ООД/с предишно наименование [фирма]/, с която се обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че съдът е формирал изводите си въз основа на неправилно тълкуване и интерпретиране на твърденията на страните, което е довело до неправилност на атакувания съдебен акт. Излага и че не се е съобразил със задължителната практика на ВКС, постановена по чл.290 ГПК- решение № 133 от 05.07.113год. на ВКС по т.д. № 104/11год. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.
С писмения си отговор П. Ш. оспорва въззивната жалба и и ска съдът да потвърди обжалваното решение, по съображения подробно изложени в отговора, с присъждане на разноски.

САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявен е иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ.
В исковата молба на П. И. Ш. се излага, че на 21.03.2008год., в [населено място], [фирма] /с ново наименование- [фирма]/ се е задължило като издател по запис на заповед неотменимо и безусловно срещу представяне, без протест и без разноски, да заплати на П. И. Ш. или на негова заповед сумата от 164 000 лв.. Падежът на задължението по записа на заповед е 21.04.2008год., като в деня, следващ датата на падежа на задължението по записа на заповед - 22.04.2008год., той е предявен на издателя [фирма] за плащане съгласно чл. 491 ТЗ, чрез законния му представител С. С. Т., което обстоятелство е удостоверено с подпис на законния представител на издателя и печат на дружеството. На 22.04.2011 год. изтекъл тригодишният давностен срок по чл. 531 ТЗ за предявяване на прекия иск срещу издателя на записа на заповед от 21.03.2008год., от която дата е изгубил исковете си по процесния запис на заповед поради давност и същият е прескрибиран. Твърди, че са налице предпоставките на чл.534 ТЗ: редовен от външна страна менителничен ефект, за предявяването на правата по който е изтекъл специалният давностен срок по чл. 531 ТЗ. Доколкото е налице липса на плащане на дължимата по записа сума, е налице неоснователно обогатяване на издателя [фирма] /сега [фирма]/ за негова сметка, както и претърпяна от него вреда, изразяваща се в пропуска да увеличи имуществото си със сумата, предмет на записа на заповед - 164 000 лв. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 164 000лв. по записа на заповед, ведно със законната лихва от предявяването на иска и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че ищецът не е спазил законовото си задължение да представи процесния запис на заповед в оригинал. Между същите страни било заведено гр.д. № 9033/11год. по описа на СГС, 21 състав, по което е постановено невлязло в сила решение, с което П. Ш. е осъден да му заплати сумата, с която неоснователно се е обогатил в размер на 30 000лв.- частичен иск от иск в пълен размер на 161 175,90 лв. В производството по гр.д. № 9033/11год., П. Ш. твърдял, че процесния запис на заповед е издаден като обезпечение на дадена от него на дружеството сума от 164 000лв. във връзка с договор за строителство, като ако съдът приеме тази теза на П. Ш., от заявява, че сумата по записа на заповед не се дължи, тъй като апартаментите са построени, като с договор за доброволна делба от 26.11.2008год. изрично е посочено, че страните считат дяловете за равностойни и не си дължат суми. Иска се съдът да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.
С доп. молба, ищецът уточнява, че каузалното отношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, не е посоченият от ответното дружество договор за заем, а финансиране на строителството на 4 бр. апартаменти.
САС, ТО, 13 състав като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Менителничен иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ е предоставен на приносителя на запис на заповед, който е пропуснал да реализира правата си по записа на заповед срещу издателя поради преюдициране или прескрибиране на менителничния ефект.
Предпоставките за уважаване на иска са: наличието на действителен менителничен ефект; менителничния иск да е погасен по давност /прескрибиран менителничен ефект/ или не са извършени необходими действия по запазване на правата по него /преюдицирани менителнични ефекти/; търпяна от приносителят на менителничния ефект вреда от невъзможността да реализира менителничните си имуществени права, поради прескрибиране или преюдициране на менителничния ефект.

Именно погасяване правото на приносителя на записа на заповед на прекия иск по чл. 531, ал.1 ТЗ е онзи юридически факт, от който за него възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал.1 ГПК срещу издателя на ефекта. Действително при менителничните отношения не е достатъчно само обективното изтичане на определения давностен срок, тъй като давността не се прилага служебно- арг. чл.120 ЗЗД, поради което при липса на предхождащ неуспешно проведен пряк менителничен иск, в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 534, ал.1 от ТЗ е да установи заявената изрична воля на издателя на ефекта да се ползва от изтекла давност срещу исканото от кредитора изпълнение, каквото доказване не бе проведено. Липсата на изрично възражение на ответното дружество, че по отношение на вземането по записа на заповед не е настъпила погасителна давност, респ., че ищецът притежава преките си искове по чл.531 ТЗ, както неправилно е приел първоинстанционния съд, не може да обоснове извода, че приносителят на процесния запис на заповед е изгубил исковете си поради настъпила погасителна давност.
В случая няма изрично позоваване на изтекла погасителна давност от страната длъжник по задължението с източник ефекта, поради което и в полза на ищеца не се възникнали права, които да упражни чрез предявяване на субсидиарния менителничен иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ, което прави безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за възникване на вземането, а именно обогатяване на ответното дружество с размера на съдебно заявената претенция за сметка на поемателя по записа на заповед, включително и правата произтичащи от твърдените каузални правоотношения, които страните твърдят, че се обезпечават с процесния запис на заповед, за които се установи в рамките на процеса, че не е прескрибиран.
С оглед на изложеното и предявеният на основание чл.534 ТЗ
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При несъвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният на основание чл.534 ТЗ бъде отхвърлен.
ПО съдебните разноски: С оглед изхода на спора П. Ш. следва да бъде осъден да заплати на [фирма] направените по делото разноски в размер на общо 5180лв. Направеното от пълномощника на П. Ш. възражение по чл.78, ал. 5 от ГПК относно размера на заплатеното за въззивната инстанция адв. възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното от пълномощника на дружеството адв. възнаграждение е в размери далеч под минимално установените с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004год.

Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав,

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 5229 от 14.07.2017год., постановено по т.д. № 5152/14 год., с което СГС, ТО, VІ- 21 състав, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. Ш., ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1- АД „М., Ш., П.“, чрез адв. М Ш., срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 9- адв. С. А., иск с правно основание чл.534 ТЗ за заплащане на сумата от 164 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014 год. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА П. И. Ш., ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1- АД „М., Ш., П.“, чрез адв. М Ш., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 9- адв. С. А., направените по делото разноски в размер на общо 5180лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/.
2/.