СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, девети състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:при участието на секретаря М. И. като разгледа докладваното от съдията Ж. т. дело № 4568 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1145 от 21. 07. 2014 г. по т. д. № 152/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав са отхвърлени предявените от Г. инк., Д., САЩ срещу [фирма] - [населено място] искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО за установяване факта на нарушение правото на ищеца върху търговска марка G. с рег. № 57867, регистрирана на 1. 02. 2007 г. за услуги от класове 35 и 42 МКСУ и за преустановяване на нарушението, както и искането да се разгласи за сметка на ответника диспозитива на решението в два всекидневника „Труд” и „Стандарт” и в часовия пояс от 19 ч. до 21 ч. на Б. и Б..
Така постановеното решение е обжалвано от ищеца по първоинстанционното производство с доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната му и постановяване на друго решение по същество, с което исковете да бъдат уважени. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В жалбата се поддържа, че в атакуваното решение съдът правилно е приел, че ищецът притежава валидна регистрация на марка G., рег. № 57867 от 4. 02. 1998 г., която е надлежно защитена, а ответникът – общоизвестна марка G. I. /словна/, приета за общоизвестна за периода след 18. 04. 1998 г. и използвана за идентични и сходни услуги, както и че двете марки са сходни по смисъла на чл. 12 ЗМГО. Неправилно съдът приел, че са налице два административни акта, даващи равни права на страните, че чл. 6 бис от Парижката конвенция дава предимство на общоизвестната марка с по-широка закрила, и че ищецът е бездействал, тъй като марката на ответника е обявена за общоизвестна от 2007 г., а преди това ищецът не е предприел никакви действия, за да се защити. Поддържа се, че преди 2007 г. ищецът не можел да се защити поради липсата на регистрация на марката му, а през периода 2007 г. – 2012 г. обжалвал решението на Патентното ведомство за обявяване на марката G. I. за общоизвестна. Излагат се съображения, че изводът на съда за два административни акта, даващи равни права на страните, е неправилен, тъй като изключителното право върху марка не може да има действие ex tunc и да се противопостави на марки, регистрирани преди приоритетната дата на съответната марка. Същото се отнасяло и до общоизвестните марки – те можели да се противопоставят на други марки, регистрирани и/или използвани след датата, от която марката се счита за общоизвестна – в случая 18. 04. 2007 г. Освен това статутът на общоизвестната марка на ответника бил по чл. 50б /отм./ ЗМГО и бил временен – до 30. 05. 2014 г. В жалбата се посочва, че съдът незаконосъобразно заключил, че чл. 6 бис на Парижката конвенция дава предимство на общоизвестна марка в процесния случай. Ответникът – притежател на общоизвестната марка G. I. нямал право, дори и през периода на нейния статут на общоизвестна марка, да я ползва във вариант, в който по-ранната надлежно защитена марка G. представлява доминиращия елемент на първата.
Ответникът по жалба я оспорва и изразява становище, че атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът като съобрази доводите на страните прие следното.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ищеца срещу ответника искове за установяване на факта на нарушение на регистрирана от ищеца търговска марка чрез използване от ответника на сходен на нея знак в търговската му дейност за обозначаване на идентични услуги – нарушение, осъществявано чрез поставяне на знака в интернет страницата на ответника и иск за преустановяване на нарушението. Претендира се и разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението в два всекидневника – вестниците „Труд” и „Стандарт” и в часовия поят от 19 до 21 ч. на Б. и Б..
Ищецът Г. инк, САЩ твърди, че е носител на правата върху марка G., словна с рег. № 57867 с приоритет от 4. 02. 1998 г., регистрирана на 1. 02. 2007 г. за услуги от класове 35 и 42 от МКСУ. Същата била призната за общоизвестна преди 1992 г. в мотивите на решение № 9641/24. 09. 2008 г. по адм. д. № 2381/2008 г. на ВАС, V отделение. Ответното дружество [фирма] използвало на страницата си в интернет знак G. I.. Касаело се до сходство на двата знака и използване на марката в търговската дейност на ответника. Знакът бил поставен като заглавие на интернет страницата и представлявал отличителна характеристика на цялостния уеб дизайн на страницата, поради което оставал винаги на видно място за потребителя, независимо от натиснатия навигационен бутон, сменящ информацията върху страницата, но не и нейното заглавие. Знакът бил поставен допълнително и по-долу вляво и отново се появявал винаги, независимо от смяната на информацията в резултат на натискане на друг навигационен бутон. Знакът бил поставен за трети път непосредствено до информацията за дружеството – ответник, в която се рекламира неговата дейност. Служел за обозначаване услугите на ответника. Гореизложеното представлявало нарушение на марката на ищеца.
Исковете са по чл. 76, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗМГО.
Ответникът – търговско дружество оспорва исковете. Поддържа възражение за недопустимост на исковете предвид влязлото в сила решение по гр. д. № 2389/2008 г. на САС, с което бил отхвърлен искът на ищеца срещу ответника за установяване недобросъвестност при заявяване на регистрация на марка G., за която ищецът твърдял, че е сходна с ползвана от ответника друга марка; произнасянето на Патентното ведомство в полза на ответника с оглед статута на използваната от него марка G. I. на общоизвестна и неизползването на марката на ищеца в предходен период. Поддържа, че е собственик на последната цитирана марка, която е общоизвестна, поради което използването на знак в търговската му дейност, имащ за наименование идентично на това на регистрираната от него марка, не води до нарушаване на правата на ищеца върху процесната марка. Направено е възражение, че двете марки не са сходни до степен на заблуда на потребителите. Общоизвестната марка на ищеца била с висока отличителна способност, като двете словни части в нея не следвало да се разглеждат по отделно, а като единен израз.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, в частност доводите във въззивната жалба, прие за установено следното от фактическа страна.
Не се спори и е видно от представеното свидетелство на Патентното ведомство на РБ, че по национален ред е регистрирана словна марка G. с рег. № 57867 за класове 35 и 42 от МКСУ, заявена на 4. 02. 1998 г, регистрирана на 1. 02. 2007 г. със срок на защита до 4. 02. 2018 г. /уведомление на цитирания орган/ и с притежател ищеца - Г., инк, Н., САЩ. В клас 35 са включени: осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, маркетингови, социални, статистически, политически и икономически проучвания; събиране, публикуване, анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и друга статистическа информация; съставяне на прогнози, а в клас 42 – даване на консултации и разработка на информационни продукти, свързани с осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, маркетингови, социални, статистически, политически и икономически проучвания, със събиране, публикуване, анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и друга статистическа информация, със съставяне на прогнози. Съгласно представения по делото статус на марката от 13. 02. 2013 г. на 19. 04. 2007 г. в ПВ е постъпило искане за заличаване на регистрацията на марката съгласно чл. 26, ал. 3, т. 4 вр. чл. 12, ал. 2, т. 3 ЗМГО.
С оглед представеното по делото с молба от 29. 05. 2015 г. на представителя на ответника решение № 24 от 23. 01. 2015 г. на председателя на ПВ, с което на основание чл. 46, ал. 5 ЗМГО е отменена регистрацията на марка с рег. № 57867 G., словна с притежател ищеца по искане по чл. 25, ал.1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1 ЗМГО, като отменянето има действие от 4. 04. 2008 г., и направеното искане за отмяна хода по същество на делото и приемане на цитираното доказателство /молба от 9. 07. 2015 г./ трябва да се посочи следното. В случая не е налице основание за отмяна на хода по същество и приемане на цитираното доказателство, както и наличие на пречка за движение на производството, тъй като не се касае до влязъл в сила административен акт от значение за регистрацията на процесната марка. Освен това независимо, че отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО има действие от началото на петгодишния период на неизползването /чл. 28, ал. 1 ЗМГО/, отменянето и заличаването на регистрацията не засягат влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването /чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГО/.
На 18. 04. 2007 г. ответникът е подал искане за определяне на марка G. I., словна като общоизвестна и с решение № 13-ОМ от 19. 03. 2009 г. на ПВ на основание чл. 50б, ал. 2 /отм./ ЗМГО е определена като общоизвестна на територията на РБ към 18. 04. 2007 г. цитираната марка с притежател ответника за: стоки от клас 16, подробно посочени, услуги от клас 35 на МКСУ „проучване на пазара, изследвания с търговска цел, проучване на обществено мнение, статистическа информация” и услуги от клас 41, подробно цитирани. Публикацията на решението за общоизвестност е извършено в Официален бюлетин на ПВ № 5/2009 г. с дата 30. 05. 2009 г., като срокът на статута изтича на 30. 05. 2014 г. /справка за статуса на марката/. Цитираното решение е вписано в съществуващия до 10. 03. 2011 г. регистър на общо известните марки при ПВ. Жалбата на ищеца срещу това решение е отхвърлена с решение № 2372 от 2. 05. 2012 г. по д. № 5140/2009 г. по описа на Административен съд – София град, оставено в сила с решение № 16046 от 15. 12. 2012 г. по адм. д. № 9701/2012 г. по описа на ВАС.
По делото не се спори и се установява от представените в настоящото производство заявка и писмо от 12. 02. 2013 г., че ответникът е заявил за регистрация комбинирана марка G. I. на 18. 04. 2006 г. В производството е постановен предварителен отказ с оглед по-ранната регистрация на процесната марка на ищеца и по-късно производството е спряно, какъвто е и настоящия му статус.
С решение № 41 от 25. 01. 2010 г., влязло в сила на 16. 03. 2011 г., по гр. д. № 2389/2008 г. по описа на САС след отмяна на атакувания първоинстанционен акт е отхвърлен искът, предявен от ищеца по настоящото производство срещу ответника за установяване недобросъвестност на ответното дружество при заявяване за регистрация на марка G. – комбинирана с рег. № 1970 за услуги от клас 42, на основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО.
По делото са представени във формата на писмени документи разпечатки от 12. 01. 2012 г. на страници от интернет сайт „G.-bbss”, които визират предлаганите услуги и конкретни изследвания, извършени през 2011 г., от които е видно използването на знака G. I. под формата на заглавие на интернет страницата, долу вляво и непосредствено до съкратеното наименование на ответника, отдолу в сайта.
В заключението на съдебно-марковата експертиза на вещото лице П. се поддържа, че доминиращият елемент на марката G. I. е именно нейното единство като знак – в цялостната съвкупност на двете слова, както и характерното атрактивно графично и цветово оформление в синьо-бяло, което привлича вниманието на потребителите. Композиционната единност на знака привлича погледа и вниманието на потребителите се фокусира в него. След анализа на визуално, фонетично и смислово сходство се извършва обща оценка въз основа на цялостното впечатление от марката и знака и то е, че марката на ищеца и знакът на ответника не са идентични и сходни до степен на объркване на потребителя. Марката на ответника, особено с логото си е общо известна на територията на Р България за услугите от клас 35, заедно със стоките от клас 16, респективно свързаните с тях услуги то клас 41, а така също в широк кръг от специализирани потребители - социолози или бизнес заинтересовани потребители. За стоките от клас 16 и услугите от клас 35 и 41 марката G. international, съгласно отговора на предходните въпроси, е налагана непрекъснато от 1991 г. и понастоящем на територията на Р България от Агенцията за социологически проучвания на ответника, което означава, че марката на ответника се свързва с него. Марката G. international е комбинирана марка. Съставена е от фигуративни и словни елементи. Словните елементи са разположени един над друг. Двата словни елемента са изписани с два различни шрифта, думата G. е с главни прави букви в синьо на бял фон, а думата international - с по-малки ,наклонени букви в бяло върху син фон. Двата фигуративни елемента представляват плътна линия в синьо - отгоре и отдолу правоъгълник, също в синьо. Погледната от горе на долу, един под друг са плътната синя линия, думата G. и под нея думата international, вписана в синия правоъгълник. Процесният знак както се използва е единна композиционна цялост и с нейната отличителност е от неразградимата връзка между словния елемент от двете думи.
Съгласно заключението на повторната съдебно-маркова експертиза, изготвена от вещото лице В. П., отличителният елемент на марката е този, който служи за осъществяване на основната функция на марката - да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица. Доминиращ елемент е този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителя. Доминиращият елемент не винаги е отличителен, както и обратното. Експертизата определя като доминиращ елемент от логото G. I. словният елемент G.. Като отличителен елемент експертът определя цитираното словосъчетание, като поддържа, че в него тежестта се носи от първата дума G., а втората не е с отличителна способност и няма тежест, защото е често използвана и се явява описателен елемент, който директно подсказва международна дейност. Във връзка с въпроса за идентичност и сходство на марките на ищеца и на ответника, сравняваните марка и знак са сходни в средна степен, което сходство е породено от общия словен елемент G.. Релевантният кръг потребители за идентичните и сходните услуги е широк и един и същ - професионалисти в областта на проучванията и изследванията на общественото мнение, други лица, ползващи услуги в областта на проучванията и изследванията на общественото мнение, като и обикновени граждани-потребители. Вписаните от ответника стоки и услуги в близост до знака на ответника в неговия сайт, сравнени с вписаните услуги в марката на ищеца са както следва: стоките на ответника от клас 16 „издания на хартиен носител” са сходни на услугите от клас 35 от марката на ищеца „публикуване” , защото тези стоки и услуги са свързани; услугите на ответника клас 35 на МКСУ са сходни и свързани с вписаните в марката на ищеца услуги от клас 35. В интернет страницата на ответника е вписано, че „проучването на общественото мнение включва планиране, провеждане, обработка на данните, докладване и анализ на констатираните факти, проучване чрез стандартни анкетни карти”. Услугите на ответника, от клас 41 и от клас 16 са свързани с услугите ”публикуване” от клас 35 на марката на ищеца. Услугите от клас 42 на ответника „консултантски услуги за набиране на данни” са сходни на услугите от клас 42 „даване на консултации, разработка на информационни продукти, свързани с осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, маркетингови, социални, статистически, политически и икономически проучвания, със събиране, публикуване, анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и друга статистическа информация, със съставяне на прогнози”. Знакът G. international на ответника е известен на българските потребители за стоките и услугите в класовете: 16 - печатни произведения и изделия, книги и периодични и непериодични издания, 35 - проучване на пазара, изследвания с търговска цел, проучване на общественото мнение, статистическа информация и 41 - издателски услуги, издаване на книги, издаване на периодични и печатни издания, он-лайн публикуване на периодичини издания. За посочените стоки и услуги знакът е налаган непрекъснато от 1992 от 2007 г., а и след това от Агенция за социологически проучвания [фирма]. което означава, че знакът се свързва с българската фирма [фирма]. Релевантният кръг потребители за идентични и сходни услуги е широк и един и същ - професионалисти в областта на проучванията и изследванията на общественото мнение, други лица, ползващи услуги в областта на проучванията и изследванията на общественото мнение, както и обикновени граждани, потребители. Доминиращият елемент в знака G. е отличителен и в знака G. I.. В това словосъчетание тежестта се носи от първата дума G., а думата international не е с отличителна способност и няма тежест. Поради това масовият потребител би запомнил знака най-лесно чрез неговия доминиращ елемент, а специализираните потребители биха възприели знака в неговата цялост или в неговия словесен вариант.
Въззивният съд възприема заключението на повторната съдебна-маркова експертиза на вещото лице П. като основа за изводите си досежно релевантните факти и не дава вяра на това на вещото лице П.. За горното съдът изходи от компетентността на вещите лица и сравнителните белези, използвани от експертите, за заключенията им. Експертът П. е съобразила заключението си с отличителните черти на двата сравнявани знака, докато при изводите си П. се е ръководил и от белези извън марките - напр. използване на G. в други марки, които не са за класовете стоки и услуги за регистрираната марка на ищеца и обявената за общоизвестна на ответника. Последното е недопустимо с оглед предмета на делото, определен от твърденията и исканията на ищеца и възраженията на ответника.
При горните факти съдът прие следното от правна страна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. В случая не може да се приеме с оглед предмета на иска по чл. 94 ГПК /отм./ вр. чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО – да се установи недобросъвестността на ответното при заявяването за регистрация на марка G. - комбинираната за услуги от клас 42 и влязлото в сила съдебно решение по този иск, че е налице отрицателно условие от значение за правото на иск по чл. 76, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗМГО в настоящото производство.
Предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗМГО са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 75 вр. чл. 76, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗМГО притежателят на право върху марка има право да предяви искове за установяване на нарушение и за преустановяване на нарушението. Предпоставка за предявяване на исковете е нарушение на ответника на правото на ищеца върху търговската марка. Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО посочва какво следва да се разбира под използване на марката в търговската дейност, като съгласно т.т. 2 и 4 такива са предлагането или предоставянето на услуги под тази марка и използването на марката в търговските книжа и в реклами.
По делото се установява, че ищецът е притежател на националната марка G., словна, регистрирана за класове стоки и/или услуги 35 и 42 с № 57 867 от 1. 02. 2007 г. и съответно има правото да забрани на трети лица без негово съгласие ползването й в търговската дейност по смисъла на горевизираните разпоредби. Установените по делото факти са, че е налице сходство между знака G. I., поставен на интернет страницата на ответника, включваща описание и реклама на предлаганите от него услуги и презентация на дейността му като търговец, и регистрираната марка на ищеца G., като е налице идентичност/сходство между услугите, предлагани от ответника, и тези, покрити от регистрацията на марката на ищеца. Съществува съобразно заключението на обсъдената и възприета от съда съдебно-маркова експертиза възможност за объркване на потребителя, в частност на неспециализираните лица в ползването на услуги от клас 35 и 41, която включва възможност за свързване на знака, използван от ответника, с регистрираната марка на ищеца. Ето защо трябва да се заключи, че използването без съгласието на притежателя на марката G. на същата доминираща и отличаваща знака дума в знака на ответника, поставен на интернет страницата му при предлагането и рекламирането на дейността му и на предлаганите от него услуги, ответникът е нарушил правата на ищеца върху притежаваната от него словна марка, защото поради сходство на знака с марката и идентичността/сходството на стоките на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.
Неоснователно е възражението на ответника, че признатият по негово искане статут на общоизвестност на използваната от него марка G. I. изключва извод за нарушение на правото на ищеца върху регистрираната му марка. Съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 3 ДР на ЗМГО „общоизвестна марка” е марката по чл. 6 bis от ратифицираната от България Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост /по-нататък Парижката конвенция/. Цитираната норма задължава всяка страна – членка на конвенцията да отказва или обезсилва регистрацията, както и да забранява използването на търговска марка, която възпроизвежда, имитира или подвежда, което може да доведе до заблуда по една марка, която компетентната в страната на регистрацията или на употребата власт смята за всеобщо известна като марка на лице, прието от Конвенцията за нейн ползвател. Със закрилата по цитираната разпоредба се ползват марките, които са признати за всеобщо известни от компетентния орган, действащ в страната, в която са регистрирани марките, или от компетентния орган в страната, в която се използват. Същественото в случая е, че се касае до пречка за регистрация на марка, сходна или идентична с общоизвестната и предназначена за означаване на идентични или сходни стоки, тоест по-ранна по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО, възпроизведена в нашия закон и до право да се забрани използването на марка при доказване, че същата е общоизвестна. При изясненото следва да се приеме, че статутът на общоизвестност на използваната от ответника марка G. I. въобще не може да се противопостави на ищеца – притежател на регистрираната национална марка G., съответно на правото му да установи извършеното от ответника нарушение на правата му и да иска преустановяване на нарушението. Статутът на общоизвестност би имал значение при спор досежно регистрацията или използването на марка, която има възпроизвеждащ, имитиращ или подвеждащ характер, но по отношение на общоизвестната марка – в случая марката G. I., пред какъвто не сме изправени по предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗМГО. Само за пълнота на изложението трябва да се посочи, че марката с твърдян общоизвестен статут на ответника не е имала характера на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 3 / съответно т. 7 понастоящем/ ЗМГО към датата на подаване на заявката за регистрация на процесната марка. Независимо от горното трябва да се изтъкне, че статутът на общоизвестност на цитираната марка, притежание на ответника, е признат по реда на отменения чл. 50 б ЗМГО – отмяната е от ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10. 03. 2011 г., като датата, от която марката е определена за общоизвестна е 18. 04. 2007 г., и срокът на статута е изтекъл на 30. 05. 2014 г. /чл. 2, ал. 2 от изгубилата значение с оглед горната отмяна Наредба за реда и начина за определяне в Патентното ведомство на марка като общоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията на Република България/ или понастоящем въобще е изключено позоваването на него от ответника. Към настоящия момент определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се извършва от Софийски градски съд по общия исков ред или от Патентното ведомство при подадена опозиция или искане за заличаване на регистрация /чл. 50а, ал. 2, т. т. 1 и 2 ЗМГО/. Касае се до ред съобразен с дадената от цитирания международен акт закрила на общоизвестните мерки, като по него използваната от ответника марка не е призната за общоизвестна. Накрая трябва да се посочи, че по делото липсват данни за регистрация на използваната марка G. I. в страна по Парижката конвенция, както и за определянето от компетентния орган, действащ в страната на евентуалната й регистрация, като световноизвестна.
По изложените съображения предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗМГО следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено по отношение на ответника факта на нарушението от негова страна на правата на ищеца върху притежаваната от него словна марка и съответно да бъде осъден да преустанови нарушението. Трябва да бъде уважено и искането по чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО.
Несъвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния в атакуваното решение налага последното да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго съобразно изложеното.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца трябва да се присъди сумата от 3308, 40 лв. разноски за двете инстанции.
Воден от горното, съдът
ОТМЕНЯ решение № 1145 от 21. 07. 2014 г. по т. д. № 152/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предявен от Г. инк, 1001 Г. д., О., Н., САЩ срещу [фирма] – [населено място] факта на нарушение на правото върху търговска марка „G.” с рег. 57867, словна, регистрирана за стоки от класове 35 и 42 на МКСУ, изразяващо се в поставяне от ответника на знака G. I., сходен на марката, на интернет страница на ответника, служеща за предлагане на услуги от ответника и рекламиране на дейността на ответника и на предлаганите от него услуги, без съгласието на притежателя на правата върху търговската марка – ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК] да преустанови горното нарушение на правото на Г. инк, 1001 Г. д., О., Н. върху словна търговска марка „G.” с рег. 57867.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО разгласяването за сметка на [фирма] – [населено място] на диспозитива на решението в два всекидневника – вестниците „Труд” и „Стандарт”и в часовия пояс от 19 до 21 часа на телевизионни организации с национално покритие – Б. и Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на Г. инк, 1001 Г. д., О., Н. сумата от 3308, 40 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: