Софийският апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
при секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията Е.Т. гр.д. № 615 по описа за 2017година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.11.2016г. по гр.д. № 126/2015г. по описа на Благоевградски окръжен съд е прието за недоказано оспорване верността на съдържанието на документ писмо рег. № ИД –ВИ-10/12.01.2015г. на Национално бюро за контрол на СРС в т.2, в която е обективирана констатация за неправомерно прилагане на СРС в периода 30.01.-30.03.2009г по искания на ОД на МВР Б. с посочени изходящи от нея писма и са отхвърлени исковете на М. С. М. против ОДМВР Б. за обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ, търпени вследствие на незаконно използване и неправомерно прилагане на СРС в периода 30.01.2009г-30.03.2009г. и законната лихва върху главницата от 30.09.2009г. - датата на преустановяване на незаконното използване на СРС до окончателно изплащане и в негова тежест са присъдени деловодни разноски.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство М. М. в отхвърлителната му част като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че съдът неправилно тълкувал термина употребен в чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ, че незаконосъобразно използване на СРС предпоставя нарушения във фазата по прилагането на СРС и използване на резултатите от него, той бил в противоречие със ЗСРС гл.1, от който можело да се направи извод, че се включва и етапите по искане и разрешение за използване, затова отговорността на държавата и тази дейност на разследващия орган. Неправилни били изводите на съда, че за начало на погасителната давност следва да се приеме, моментът на преустановяване на действията 30.03.2009г., което практически поставяло засегнатите лица в невъзможност въобще да реализират права, тъй за тези нарушения биха били уведомени в по-късен момент, а в случая узнал от писмо рег. № ИД –ВИ-10 от 26.01.2015г. на НБ за контрол на СРС. Неправилно било прието, че констатациите в доклада на НБ за контрол на СРС не обвързвали съда и не били задължителни за него, а цялата приложена преписка свидетелствала за неправомерност при използването на СРС при липса на материално основание по няколко посочени текста в НК и за неспазване изискванията на ЗСРС в редакцията преди изм. 2013г. Изтъква се още, че с неправомерното използване на СРС били засегнати негови основни конституционни права, от което търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, установени с доказателства по делото.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в пълния заявен размер.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна ОДМВР Б., с който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на решението.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното решението е валидно и допустимо / чл.269, изр.първо ГПК/.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от М. М. против Окръжен съд Благоевград и ОДМВР Б. искове за присъждане в условията на солидарност на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ за неправомерно използване на СРС в размер на 50 000лв и лихва от датата на преустановяване на незаконното използване на СРС, считано от 30.03.2009г.
Производството срещу ОС Благоевград е било прекратено, поради това, че не е пасивно процесуален легитимиран като процесуален субституент на държавата по искове извън предвидените хипотези в ТР №5/2013г на ОСГК, ВКС, който съдебен акт е потвърден по реда на инстанционния контрол.
Исковете против ОД на МВР Б. се основават на твърдения за незаконно използване на СРС във връзка с оперативно-издирвателни действия на служители на ОДМВР Б. в периода 30.01.2009г.- 30.03.2009г по искане на ответника с рег. № ******г. и рег. № ******г, за което бил уведомен на 26.01.2015г. от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства /Н.СРС/, вследствие на което търпял неимуществени вреди с описаното в исковата молба съдържание.
Неоснователни с оглед на очертаните с исковата молба факти са доводите против допустимостта на иска, поради липсата на процесуална легитимация на ответника. Пряката дейност по искането и фактическото използване на СРС се осъществява от разследващия орган, което обосновава процесуалната легитимация да отговаря като процесуален субституент на държавата за вреди от незаконно използване на специални разузнавателни средства по чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ, а по делото не е спорно, че посочените искания за разрешаване използването на СРС изхождат служители на ОД МВР Б..
В срока за отговор ответникът ОДМВР Б. е направил възражения против допустимостта на исковете, поради липса на надлежна процесуална легитимация, евентуално против основателността, позовани на правоизключващо възражение за погасяването им по давност - изтичане на предвидения пет годишен давностен срок от преустановяване на твърдените незаконни действия през 30.03.2009г до завеждане на исковата молба. Изтъкнати в отговора са още доводи против наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на държавата чрез съответния разследващ орган по реда на ЗОДОВ, като в тази връзка се оспорват констатациите на Н.СРС във връзка с незаконосъобразността при използването и прилагането на СРС и се твърди, че са били спазени законовите изисквания и на следващо място, че не е налице пряка причинна връзка между използването на СРС и претендираните от ищеца неимуществени вреди.
Представителят на Прокуратура на РБ е заявил становище за неоснователност на исковете.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че процесните искания за използване на специални разузнавателни средства с рег. № ******г. и рег. № ******г са били във връзка с оперативно-издирвателни действия от служители на ОДМВР Б. и въз основа на които е било издадено разрешение за лицето М. С. М. от органа по чл.15 ЗСРС за срок от 60дни, считано от 30.01.2009г.
По молба на ищеца е била извършена проверка от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства /Н.СРС/, при която е констатирано, че спрямо него в периода 30.01.2009г. - 30.03.2009г. неправомерно са били прилагани СРС по искания на ОДМВР Б. рег. № ******г. и рег. № ******г въз основа на разрешения на Председателя на ОС Благоевград с рег. № 12/21.01.2009г. и 13/21.01.2009г. За тези констатации ищецът е бил уведомен с писмо рег. № ИД–ВИ-10/26.01.2015г. по чл.34ж, ал.1 ЗСРС. Констатациите в доклада на НБКСР обхващат посочени от ищеца периоди 2003/2004г и 29.05.2008г.-29.08.2008г., касаещи повдигнатото срещу него обвинение по чл.252, ал.1 НК, като нарушения са констатирани само по повод на цитираните две искания. Според резултатите от проверката на Н.СРС заявителят ОДМВР Б. е внесъл в ОС Благоевград искания и е получил разрешения за използване на СРС спрямо М. по няколко текста на НК –чл.253,255,256,257 и чл.308, по които с изключение на чл.253 НК, нито едно от останалите престъпления не попада в обхвата на тези, за които е предвидено използването на СРС; като основание за използване на СРС в исканията и разрешението на Председателя на Б. е посочен чл.257 НК – деяние, което е било декриминализирано през 2006г /чл.257 НК, отм. бр.75/2006г./, т.е. три години преди изготвяне на исканията и получаване на разрешенията. При проверката било установено на следващо място, че исканията на органа по чл.13, ал.1 ЗСРС не са били основани на никакви данни, наличието на които се явява задължителна предпоставка за използването на СРС /чл.12, ал.1 и чл.14 ал.1, т.1 ЗСРС/.
От приложена справка на ОДМВР Б. в извършени фондове и регистри /л.58/ се установява, че посочените две искания и разрешения и събраните материали и информация във връзка с тях са били унищожени по реда на чл.31, ал.3 ЗСРС с протокол за унищожаване с рег. № 19621/10.04.2009г. на основание заповед от 25.03.2009г. /л.60/, като видно от самия протокол към справката само по едно от исканията рег. ******г. е била събрана информация по см. на 25 ЗСРС., впоследствие надлежно унищожена. Справката свидетелства още, че срещу М. е водено 1 досъдебно производство под № 111/2011г на ОД на МВР Б. за престъпление по чл.252, ал.1 НК, образувано на 26.04.2011г за това, че в периода 28.01.2003г-29.12.2010г. е извършвал по занятие банкови сделки, като предоставил на три лица кредити, за които се иска разрешение.
Констатациите в доклада на Н.СРС са били разгледани и на 18.12.2014г и е взето решение за неправомерно прилагане на СРС спрямо М. в периода 30.01.-30.03.2009г по искания с рег. № ОДМВР Б. рег. № ****** г. и рег. № ******г въз основа на разрешения на ОС Благоевград с рег. № 12/21.01.2009г. и 13/21.01.2009г., за които ищецът е бил уведомен с писмо рег. № ИД–ВИ-10/26.01.2015г. по чл.34ж, ал.1 ЗСРС. Неправомерността на използваните СРС спрямо ищеца е установена с акт на компетентния държавен орган по чл. 34б, ал.1 от Закона за СРС, който осъществява контрол на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, така и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Решението на Н.СРС като издаден от компетентен държавен орган, извършил проверка в рамките на правомощията си по установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Той се ползва с материална доказателствена сила за верността на удостоверените от длъжностното лице факти, която не бе оборена успешно в настоящия процес. До този извод се достига от представените доказателства, включително тези в преписката на ДОИ на Н. - като
основание в исканията е било посочено, че лицето участва в престъпна схема, ръководена от А.Я. за неправомерно изчисляване, приспадане и възстановяване на ДДС или т.нар. източване на ДДС, но в самите искания липсват данни за деяние по посочените текстове от НК, вместо това са цитирани разговори на М. с адвокат по повод сделки с недвижими имоти. За да е налице законосъобразно прилагане на СРС е необходимо мотивирано писмено искане, съгласно чл.14 ЗСРС в действащата редакция /бр.109/23.12.2008г./, което следва да съдържа пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление. В конкретния случай не се установява някое от тези условия да е било налице – в исканията не се съдържат конкретни факти или обстоятелства, че М. е извършил или че ще извърши тежко престъпление по смисъла на посочените текстове от НК.
Не се споделят от настоящия състав изводите на първата инстанция, че в обхвата на фактическия състав по чл.2, ал.3 т.7 ЗОДОВ се включват само технически и фактически действия по изпълнението и прилагането на СРС и използване на резултатите от тях. Терминът „използване” на специални разузнавателни средства не би следвало да се тълкува толкова стеснително, тъй като представлява процес, включващ действия по искане на разрешение, получаване на разрешение и извършване на определени фактически и/или правни действия по изпълнение и събиране на информация, като нарушаването на всеки от тези неразривно свързани по между си етапи, ще опорочава законосъобразността на целия процес по прилагането и използването на СРС.
Неоснователно е правоизключващото възражение на ответника за погасяване правото на иск с изтичане на общата пет годишна давност, за чиито начален момент ще следва да се счете преустановяване на незаконните действия /30.03.2009г/. Този въпрос не е изрично уреден в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, тъй като предхожда създаването на фактическия състав на чл.2,ал.1, т.7 ЗОДОВ /ДВ бр.17/06.03.2009г/, но би следвало да се направи аналогия с началния момент на давността, предвидена за другите незаконни актове на правозащитни органи - от момент, когато бъде окончателно потвърден незаконния характер на тези действия /влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателно производство, влизане в сила на оправдателна присъда за извършено престъпление и т.н./. В случая използването на СРС е признато за незаконно с решение на Н.СРС, който е компетентният държавен орган, имащ правомощието да осъществява контрол за законност и да защитава интересите на гражданите при незаконно използването на СРС. От датата на уведомяване по чл. 34ж, ал.1 ЗСРС, засегнатото лице има официална информация, че е било обект на незаконно използване на СРС /26.01.2015г./, от когато според настоящия състав започва да тече погасителния давностен срок и вземането за обезщетение става изискуемо.
Не се възприемат на следващо място изводите за неоснователност на исковете, обосновани с аргумента, че поискването и разрешаването на СРС, предхожда създаването на фактическия състав на чл.2,ал.1, т.7 ЗОДОВ /ДВ бр.17/06.03.2009г/. Действително, за възникване отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е необходимо към момента, към който се твърди от ищеца, че са извършени действия от правозащитните органи, в резултат на които е търпял вреди, тези действия да са обхванати от фактическите състави в закона, за които е предвидена отговорността на държавата. В конкретния случай е видно от данните по делото, че и двете искания за използване на СРС са разрешени на 21.01.2009г. за срок от два месеца и по едното от тях с рег. № ******г е събирана информация чрез СРС, унищожена с протокол от 10.04.2009г. На разпоредбата на чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ не е придадена обратна сила, поради което тя е приложима за незаконно използване на СРС след 06.03.2009г. Това ще значи за част от периода 06.03.2009г до 30.03.2009г., като при липса на доказателства в кой точно момент са извършвани фактически техническите действия по изпълнението, ще следва да се приеме, че незаконните действия в този период са обхванати от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка с неправомерното използване на СРС ищецът ще търпи вреди само и единствено във връзка с искането рег. № ******г, по което са били извършвани фактически действия по събиране на информация в посочения период, което не се отнася за другото искане рег. № 20232-001-07/5-1с/20.01.2009г. Второто цитирано искане макар и незаконно не би могло да бъде източник на неблагоприятни правни последици, тъй като не е послужило за събиране на информация чрез СРС, по който начин да е било упражнено посегателство върху личната сфера на лицето и съответно засегнати основни конституционни права– неприкосновеност на личността, жилището, тайната на кореспонденцията и други съобщения, защитени в чл.34 КРБ. Поради това ищецът ще има основание да претендира вреди на посоченото материалноправно основание за незаконно използване на СРС по искането рег. № ******г за посочения период 06.03.2009г до 30.03.2009г, за което има данни, че са извършвани действия по събиране на информация чрез СРС.
Незаконното използване на СРС засяга граждански права, ползващи се с конституционна защита /чл.32 -34 от КРБ/ и международно признание /чл.8 КЗПЧОС/ - неприкосновеност на личността, жилището, тайната на кореспонденцията и други съобщенията в много по-силен интензитет, тъй като специалните разузнавателни средства, за разлика от другите способи по НПК, се осъществяват без знанието на засегнатото лице, което се намира в естественото си, обичайно поведение в личния, неконтролиран живот и представляват значително посегателство върху неговата лична сфера.
Незаконното посегателство върху личната сфера е източник на т.нар. преумптивни вреди с посоченото в исковата молба изражение – душевни страдания, стрес, напрежение и чувство на злепоставяне, които в конкретния случай се установяват като търпени от събраните пред първата инстанция доказателства. Според св. М. /съпруга на ищеца/ през м.януари 2015г споделил, че е бил подслушван, от тогава се променил – станал притеснен, това се отразило на здравословното му състояние, започнал да се оплаква от високо кръвно, безсъние, потърсил лекарска помощ. Когато в публикации се изнесла информация за подслушването се затворил, изолирал от познати, приятели. За сходни обстоятелства свидетелства Д.Р., според когото от тогава месец януари 2015г. започнал да вдига кръвно, да посещава невролог, изолирал се от социални контакти особено след публикацията в интернет сайт. Когато било публично разгласено, че бил подслушван общи техни познати избягвали комуникация с него, за да не бъдат прихванати разговори и след това и те да бъдат обект подслушване. По делото пред първата инстанция е изслушана СППЕ, според заключението базирано на описаното от свидетелите негово състояние, се констатира невропатично разстройство – състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство с прояви на тревожност и чувство за несправяне със ситуацията. Изводите на експерта обобщават, че преживяното от ищеца стресогенно събитие се намира в причинна връзка с описаните преживявания на напрегнатост, подтиснатост, безсъние, с постепенно овладяване на симптоматиката.
Тези доказателства безспорно очертават търпени неимуществени вреди –влошаване на психичното и емоционално състояние на ищеца в причинна връзка с незаконното използване на СРС, но не могат да обосноват, че този силен интензитет на негативни душевни преживявания и съпътстващото влошаване на здравето се дължи само и единствено на конкретното деликтно поведение /незаконно използване по искане рег. № ******г за посочения период 06.03.2009г до 30.03.2009г/, за което са налице предпоставки да се реализира отговорността по чл.2, ал.3 т.7 ЗОДОВ. Както се установява от множеството писмени доказателства /жалби до различни институции/ ищецът е имал съмнение, че е обект на СРС за период от година, преди официално да бъде уведомен от Н.СРС, така има данни за други случаи на използвани спрямо него СРС, които са от естество да породят същите неблагоприятни душевни преживявания, но са извън предмета на делото поради липса на констатации за закононарушения. Освен посоченото, в близък до същия период спрямо него са водени досъдебни производства, включително по чл.252, ал.1 НК приключило с осъдителна присъда, които също са източник на повишено напрежение и емоционален стрес. По тази причина не би могло да се приеме, че неблагоприятните последици върху неговото здраве и психика в този интензитет се намират изцяло в пряка причинна връзка с процесния деликт. Тази липса на възможност да се разграничат процесните вреди от други негативни преживявания на ищеца и наслагването на множество стресогенни фактори ще следва да се има предвид при определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД, което според настоящия състав следва да бъде в размер от 4000лв. Над този размер претенцията се явява неоснователна, като следва да се посочи, че не би могло са се реализира отговорността на ответника за публичното разгласяване на злепоставящата ищеца информация, допринесла в много силна степен за описаните вреди, тъй като не се установява този резултат да се дължи на действия на служители на ответника, за да има основание да се ангажира неговата отговорност. По въпросния случай са били подадени жалби и сигнали до множество институции, така че остава неясен източникът на информация, послужил за въпросната публикация.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще следва се отмени в отхвърлителната му част за сумата от 4000лв, представляваща разликата между установеното за дължимо и претендираното обезщетение от 50 000лв, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2015г. В останалата отхвърлителна част решението ще подлежи на потвърждаване.
Поради изложеното, САС
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 21.11.2016г. по гр.д. № 126/2015г. по описа на Благоевградски окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от М. С. М. против Областна Дирекция на МВР Б. искове за обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ за сумата от 4000лв, представляваща разликата между установеното за дължимо и претендираното обезщетение от 50 000лв и лихва за периода от 26.01.2015г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Б. да заплати на М. С. М. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] сумата от 4000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2, ал.1, т.7 ЗОДОВ за незаконно използване на СРС по искане с рег. № ****** г за периода 06.03.2009г.-30.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2015г. до окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.11.2016г. по гр.д. № 126/2015г. по описа на Благоевградски окръжен съд в останалата обжалвана осъдителна част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: