СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТО, 6 състав, на 27.май две хиляди и петнадесета година, в публичното заседание, в следния състав:

секретар К. Х. …………………………………………………………………,
прокурор …………..……………………………………………………………………………..,
като разгледа докладваното от съдия Ц. т. д. № 275 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1450 от 07.08.2014год., постановено по т.д. № 24/09 год., СГС, ТО, VІ- 5 състав е осъдил [фирма], рег. по ф. д.№ 2666/02год. на Окръжен съд Пловдив, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.6, ап.50 да заплати на К. К. К., дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на САЩ, със седалище и адрес на управление [населено място], щата Д.,САЩ, със съдебен адрес: [населено място], [улица]- адв. Б. Б., на основание чл.76, ал.1, т.3 от ЗМГО сумата в размер на 40 000лв. - обезщетение за претърпените вреди в резултат на нарушения на регистрирани марки рег.№ 22362 "Соса Соlа"- комбинирана; марка рег.№ 48929- комбинирана; комбинирана марка с рег. № 07157 „К. К."; фигуративна марка peг. № 22363; фигуративна марка № 21191; комбинирана марка с рег.№ 37042 -"F."; словна марка "F.", рег. № 4541; комбинирана марка с peг. № 38151 „F. orange", чрез използването в търговската дейност на [фирма] без съгласието на правопритежателя на знаците „С. C. L."; „С. K. L." и „"F.zy" за обозначаване на произвеждани от ответника безалкохолни напитки, предлагането им на пазара, съхраняването им с цел продажба и тяхната реклама; постановил е на основание чл.76, ал.1,т.4 от ЗМГО унищожаване на стоките- предмет на нарушението и е осъдил [фирма] да заплати на К. К. К. на основание чл..78,ал.1 от ГПК сумата 4038лв.- разноски по делото.
В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от ответникът [фирма], с която се обжалва първоинстанционно решение като неправилно. Твърди, че освен влязлото в сила решение № 972 от 19.10.10год. на СГС, ТО, VІ- 6 състав, с което е установен факта на нарушението, по делото няма събрани други доказателства относно размера на претендираното обезщетение. Липсвали доказателства за настъпили щети в патримониума на ищеца, както и за наличието на причинно- следствена връзка между осъществените от [фирма] продажби и претърпените от ищеца вреди, както и за техния размер. Неправилни били и изводите на съда за неоказано съдействие от страна на дружеството на вещото лице, довело до неправилното прилагане на чл. 161 от ГПК, както и за наличието на представителна власт на адв. Б., тъй като 2009 год. С. У. не е в ръководството на ищцовото дружество. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, като съответно определи справедлив размер на обезщетението за извършеното нарушение с оглед всички събрани доказателства.
С писмения си отговор К.-К. К. оспорва въззвината жалба Твърди, че възражението на [фирма], че исканите документи са унищожени поради изтичане на срока по чл.42 от ЗСч се прави за първи път с въззивната жалба, като в случая срокът за съхранение на документи е 10години. Компанията е предявила иска си през 2008год., т.е. преди да изтече срока за съхранение и следователно тяхното унищожаване при висящ съдебен спор представлява възпрепятстване на събирането на доказателства по см. на чл.161 ГПК. Излага и че в настоящият случай приложима е нормата на чл.76б ЗМГО, като съдът определя конкретния размер при условията на чл.76а, ал. 2 и ал.3 ЗМГО, като в настоящият случай предвид доказаната продължителност на нарушението, големия брой нарушения на правата върху търговски марки на Компанията, тяхната отличителност и известност, както и боря на нарушаваните знаци и обстоятелствата, че стоките, обозначени с тях, са продавани на територията на цялата страна, счита че размера на присъденото обезщетение съответства на чл.76, ал.2, т.2 и т.3 ЗМГО. Неоснователен бил и доводът за липсата на представителна власт на адв. Б., издадено през 2007год, при подадена искова молба през 2008год., като без значение било дали С.У. е бил в ръководството на компанията към 2009год., а по делото липсвали доказателства за оттегляне на това пълномощно. Иска се съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.

САС, ТО, 6 състав, намира за установено, следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.76, ал. 1, т.3 и т.4 от ЗМГО.
В исковата молба на К.-К. К.- дружество учредено и съществуващо съгласно законите на САЩ, със седалище и адрес на управление в [населено място], щата Д., САЩ, се излага, че е световен лидер в производството на безалкохолни напитки, чиито търговски марки се ползват с изключително широка известност, а марката „С. C." е оценена като водеща търговска марка в света, като в Патентно ведомство на Р.България е регистрирал следните свои марки за стоки от клас 32- безалкохолни напитки: марка рег. №49929- комбинирана, комбинирана марка с рег. №07157 „К. К.", фигуративна марка рег. №22363, фигуративна марка рег. №21191, комбинирана марка с рег. №37042- „F.", словна марка „F." рег. № 4541, комбинирана марка с рег.№ 38151 „F. orange". Твърди, че ответното дружество [фирма] в продължение на шест години произвежда, съхранява, разпространява и рекламира широк асортимент от газирани напитки, част от които обозначава със знаци сходни на марките регистрирани от него марка, като това сходство се разкрива в следните случаи: обозначение със знак „С. C. L." в етикети, поставени върху бутилки с газирани напитки, имитиращо марките „С. C." , обозначение със знак „С. K. L." в етикети, поставени върху бутилки с газирани напитки, имитиращи защитената марка „К. К.", обозначение със знак „F.zi" върху етикети, поставени върху бутилки с газирани напитки, имитиращи защитената марка „F." на Компанията. Нарушенията върху правата на притежаваните марки произтича от използването в търговската дейност на ответника на знаци, сходни във висока степен със защитените марки на Компанията, чрез поставянето им върху стоки идентични на стоките, за които са регистрирани марките, без съгласието на притежателя, като формите на използване са: предлагане на пазара, съхранение, рекламиране на стоки, означени с тези сходни на марките на К.-К. К.. Иска се съдът да осъди ответника да заплати му сумата от 40 000лв.- обезщетение за претърпените в резултат на нарушенията вреди, да постанови унищожаване на стоките, предмет на нарушението, с присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът [фирма], оспорва предявените искове. Оспорва представителната власт на адв. Б., упълномощен преди повече от 5години, тъй като липсвала яснота дали това пълномощно не е оттеглено. Твърди и че липсват ангажирани от ищцовото дружество доказателства за претърпени имуществени вреди, за реализирането на търговска печалба от ответника именно чрез използване в търговската му дейност на етикети за обозначаване на произвежданите от него безалкохолни напитки и за търговските загуби на Компанията в региона, в който [фирма] продава безалкохолните си напитки. Иска се съдът да постанови решение, с което искът да бъде уважен за сумата от 500лв.
САС, ТО, 6 състав, намира за установена следната фактическа обстановка:
С решение № 972 от 19.10.2010год., постановено по т.д. № 2244/08год., СГС, ТО,VІ- 7 състав, на основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗМГО е приел за установен по отношение на [фирма] факта на нарушението от негова страна на изключителното право на К. К. К. върху следните марки за стоки от клас 32- безалкохолни напитки: марка рег. №49929- комбинирана; комбинирана марка с рег. №07157 „К. К."; фигуративна марка рег. №22363; фигуративна марка рег. №21191; комбинирана марка с рег. №37042- „F."; словна марка „F." рег.№4541; комбинирана марка с рег. № 38151 „F. orange", изразяващи се това,че [фирма] в продължение на шест години произвеждал, съхранявал, разпространявал и рекламирал широк асортимент от газирани напитки, част от които обозначавал със знаци сходни на марките регистрирани от К.-К. К. , чрез поставянето им върху стоки идентични на стоките, за които са регистрирани марките, без съгласието на притежателя на следните знаци: обозначение със знак „С. C. L." в етикети,поставени върху бутилки с газирани напитки, имитиращо марките „Соса C.", обозначение със знак „С. K. L." в етикети, поставени върху бутилки с газирани напитки, имитиращи защитената марка „К. К.", обозначение със знак „F.zi" върху етикети, поставени върху бутилки с газирани напитки, имитиращи защитената марка „F.", които нарушения, са извършени през периода от 20.09.2007год. до 30.05.2008год., като о на основание чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО е осъдил [фирма] да преустанови нарушението, с присъждане на направените по делото разноски.
С влязло в сила на 02.10.12год., решение № 148 от 27.01.2012год., постановено по т.д. № 1857/11год., САС, ТО, 6 състав е потвърдил първоинстанционното решение, като е променил само периода на извършеното нарушение, приемайки че: нарушението за търговска марка F." е започнало на 03.09.2003год. и продължава; нарушението на търговската марка „С. C." е започнало на 19.09.2003год. и продължава и нарушението на търговска марка „К. К." е започнало на 13.07.2007год. и продължава.
Видно от приложеното по делото заявление от вещото лице И. П., изготвянето на съдебна експертиза е невъзможно поради получено от счетоводителя на [фирма] обяснение, че не е водена индивидуална печалба от даден асортимент, поради което и такива данни не могат да му бъдат предоставени.
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК, САС, ТО, 6 състав, намира от правна страна следното:
Неоснователен е доводът на жалбоподателят за липсата на представителна власт на процесуалния представител на ищцовото дружество- адв. Б.. По делото е приложено, издадено на 26.03.2007год., пълномощно /с нот. заверка на подписа и с апостил/, с което К.-К. К., представлявано от С. У.- вицепрезидент, е упълномощил адв. Б.Б. да защитава дружеството пред всички съдилища с право да извършва всякакви действия в негова полза. Не се спори по делото, а и от приложените по делото доказателства се установява, че към датата на пълномощното С. У. е вицепрезидент на дружеството, като без значение е дали към 2009год. той е продължил да заема този пост. По делото липсват доказателства за извършено от доверителя оттегляне на даденото на адв. Б. пълномощно по чл.35 ГПК, поради което и правилно Софийски градски съд е приел, че налице валидно упълномощаване на адв. Б. по см. на чл.34 ГПК.
Основателен обаче е доводът на жалбоподателят за недоказаност на твърдяната имуществена вреда, както и че тя е пряка и непосредствена последица от нарушението. Предявен е иск с правно основание чл. 76, ал.1, т. 3 ЗМГО за присъждане на обезщетение за имуществени вреди- претърпени вреди, изразяващи се в намаляване приходите от продажба на продуктите с марката С.- К. /съгласно направеното в съдебното заседание на 27.05.15год. уточнение/. Посочената правна норма представлява специален деликтен състав на гражданската отговорност, към който намират съответно приложение и общите правила на ЗЗД относно института на непозволеното увреждане- чл.45 ЗЗД, чиито фактическия състав включва: наличие на противоправно поведение, представляващо нарушаване правата върху чужда търговска марка, вина у нарушителя, вреда и причинна връзка между нарушението и вредата. Не се спори по делото, че ищцовото дружество е притежател на процесните марки, изключителното право на което е нарушено от [фирма] чрез „използване” по смисъла на чл.13, ал.2, т.1 и т.2 ЗМГО, който факт е приет за установен с влязло в сила решение. Аналогично на чл.51, ал.1 ЗЗД, разпоредбата на чл.76а, ал.1 ЗМГО предвижда, че на репариране подлежат претърпените имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, но само доколкото са пряка и непосредствена последица от нарушението, т.е. предполага доказване на конкретната вреда /претърпяна загуба и/ или пропусната полза/, претърпяна от носителя на изключителното право върху марката на общността, включително и причинно-следствената й връзка с установеното нарушение по чл.13, ал.2, т. 2 и т.3 ЗМГО. В настоящият случай обаче по делото липсват ангажирани от ищцовото дружество доказателства, че процесното нарушение е довело до намаляването на приходите му от продажбата на продукти с марката К.-К., каквото обезщетение като претърпени вреди се претендира. Следва да се отбележи и че нормата на чл.76б ЗМГО, на която К.-К. К. се позовава, съдържа презумпция единствено относно размера на вредата, но не и относно нейното настъпване като пряка и непосредствена последица от увреждането, което следва да бъде доказано от ищеца. В настоящият случай, дори да се приеме, че [фирма] е създало пречки за изготвяне на допусната съдебна експертиза, то тази пречка би била свързана с установяване размерът на приходите на [фирма] от продажбата на безалкохолните напитки С. C. L., С. K. L. и С. F.zy /за установяването на които приходи е допусната експертизата/, но не и относно установяване на твърдяното намаляване на приходите на К.-К. К. от продажбата на продукти с марката К.-К., в което именно по нейно твърдение се изразяват претърпените вреди, като по принцип възможното увеличаване на приходите на нарушителя не винаги има за пряка и непосредствена последица намаляване приходите от продажбата за маркопритежателя. С оглед на изложеното и предявеният на основание чл.76, ал.1, т.3 ЗМГО иск следва да бъде отхвърлен.
При несъвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на Софийски градски съд, решението в частта, с която предявеният на основание чл.76, ал.1, т. 3 от ЗМГО иск е уважен, решението следва бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което този иск бъде отхвърлен.
В частта, с която предявеният на основание чл.76, ал.1, т.4 от ЗМГО иск е уважен, липсват изложени от жалбоподателят доводи, като с оглед изхода на спора по иска п правно основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗМГО следва да бъде уважен и акцесориня спрямо него иск с правно основание чл.76, ал.1, т. 4 от ЗМГО, до който правилен извод е достигнал първоинстанционният съд, чието решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
По съдебните разноски: С оглед изхода на спора, К.-К. К. следва да бъде осъдено да заплати на [фирма] направените по делото разноски, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 800лв.- заплатена държавна такса. По делото липсват ангажирани от [фирма] доказателства, че твърдяното плащане на сумата от 1250лв.- договорена адв. възнаграждение за І инстанция е извършено по банков път /така както е посочено в договора за правна защита и съдействие/, както и отбелязване на начина на заплащане на договореното адв. възнаграждение за настоящата инстанция от 750лв.- по банков път или в брой, поради което и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции не следва да бъдат присъждани- в този смисъл са задължителните разяснения, дадени с ТР №6/12год., постановено по тълк. дело №6/12год. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл.25 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.76, ал.1, т. 4 ЗМГО, [фирма] следва да бъде осъдено да заплати по сметката на Софийски апелативен съд сумата от 40лв.- държавна такса за обжалване на иска по чл.76, ал.1, т. 4 от ЗМГ, която такса не е заплатило.
Водим от изложеното, САС, ТО, 6 състав,


ОТМЕНЯ решение № 1450 от 07.08.2014год., постановено по т.д. № 24/09 год., в частта, с която СГС, ТО, VІ- 5 състав е осъдил [фирма] да заплати на К. К. К.- дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на САЩ, на основание чл.76, ал.1, т.З от ЗМГО сумата от 40 000лв.- обезщетение за претърпените вреди в резултат на нарушения на регистрирани марки рег.№ 22362 "С. С."- комбинирана; марка рег.№ 48929- комбинирана; комбинирана марка с рег. № 07157 „К. К."; фигуративна марка peг. № 22363; фигуративна марка № 21191; комбинирана марка с рег.№ 37042 -"F."; словна марка "F.", рег. № 4541; комбинирана марка с peг. № 38151 „F. orange", чрез използването в търговската дейност на [фирма] без съгласието на правопритежателя на знаците „С. C. L."; „С. K. L." и „"F.zy" за обозначаване на произвеждани от ответника безалкохолни напитки, предлагането им на пазара, съхраняването им с цел продажба и тяхната реклама и в частта, с която е осъдил [фирма] да заплати на К. К. К. на основание чл..78, ал.1 от ГПК сумата 4038лв.- разноски по делото, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.-К. К.- дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на САЩ, със седалище и адрес на управление: [населено място], щата Д., САЩ, съдебен адрес: [населено място], [улица]- [фирма], срещу [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.6, ап.50, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 501- адв. М.Р. и адв. С.Й., иск с правно основание чл. чл.76, ал.1, т.З от ЗМГО за заплащане на сумата от 40 000лв.- обезщетение за претърпените вреди в резултат на нарушения на регистрирани марки рег.№ 22362 "С. С."- комбинирана; марка рег.№ 48929- комбинирана; комбинирана марка с рег. № 07157 „К. К."; фигуративна марка peг. № 22363; фигуративна марка № 21191; комбинирана марка с рег.№ 37042 -"F."; словна марка "F.", рег. № 4541; комбинирана марка с peг. № 38151 „F. orange", чрез използването в търговската дейност на [фирма] без съгласието на правопритежателя на знаците „С. C. L."; „С. K. L." и „"F.zy" за обозначаване на произвеждани от него безалкохолни напитки, предлагането им на пазара, съхраняването им с цел продажба и тяхната реклама.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1450 от 07.08.2014год., постановено по т.д. № 24/09 год., в частта, с която СГС, ТО, VІ- 5 състав е постановил на основание чл.76, ал.1, т. 4 от ЗМГО унищожаване на стоките- предмет на нарушението.

ОСЪЖДА К.-К. К.- дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на САЩ, със седалище и адрес на управление: [населено място], щата Д., САЩ, съдебен адрес: [населено място], [улица]- [фирма], да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.6, ап.50, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 501- адв. М.Р. и адв. С.Й., направените по делото разноски в размер на 800лв.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.6, ап.50, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 501- адв. М.Р. и адв. С.Й., да заплати по сметката на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД сумата от 40лв.- дължима държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: