СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 8-ми граждански състав, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

като разгледа докладваното от съдия Кр. М. ч. гр. д. № 5958 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от КОНПИ (КОНПИ) – чрез юрист В. П., с надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощно, намиращо се на стр. 2961 от кориците на делото по първоинстанционното производство), срещу Определение № 550/17.06.2016 г., постановено по гр. д. № 889/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба и е прекратено образуваното съдебно производство по делото.
Първоинстанционният съд, за да постанови обжалвания съдебен акт, е приел, че прекратяването на процесното наказателно производство с Постановление от 03.02.2016 г. по пр. пр. № 5113/2015 г. по описа на СГС; ДП № 111/2015 г. по описа на СО при СГП, образувано срещу И. И. Г., представлява абсолютна процесуална пречка за допустимост на исковете с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ, предявени от КОНПИ, тъй като то е прекратено поради обстоятелството, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, като на основание чл. 75, ал. 3 ЗОПДНПИ частният въззивник е освободен от процесуалното задължение предварително да заплаща държавна такса, поради което е допустима и редовна.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Частният жалбоподател твърди, че по действащия ЗОПДНПИ законодателят не е обусловил висящността на исковия процес, образуван по иск на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, респ. основателността на предявения иск по чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ с установяване на престъпна дейност от ответника и нейната пряка или косвена връзка с придобитото от проверяването лице през релевантния период имущество, по отношение на което може да се направи логическо умозаключение (обосновано предположение), че то незаконно е придобито (арг. чл. 21, ал. 1 от закона).
Ответниците по въззивната частна жалба – И. И. Г., [фирма] и М. И. Д.-Б., са подали в законоустановения срок отговор на въззивната частна жалба, в която поддържат становище за нейната неоснователност.
По повдигнатия с въззивната частна жалба процесуалноправен спор е образувано тълк. д. № 4/2016 г. по описа на ВКС, ОСГК по следния въпрос: „Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ?”
Настоящият съдебен състав – в своето мнозинство, възприема правните съждения, обективирани в цитираното и от СОС Определение № 165/1.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 921/2016 г., I г. о., ГК. За да се обезпечи едно от основните права на гражданите, което е закрепено на конституционно равнище, а именно правото на частна собственост (арг. чл. 17, ал. 3 КРБ), проверката от специално уредения в закона орган – КОНПИ, за значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (арг. чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ), може законосъобразно да започне само при надлежно сезиране от прокурора (при привличане на проверяваното лице като обвиняем за извършване на описаните в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ престъпления; когато наказателното производство не е образувано или е прекратено на основанията, предвидени в чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ, респ. когато образуваното наказателно производство е спряно и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем поради наличие на процесуалните пречки, уредени в чл. 22, ал. 3 ЗОПДНПИ) или от съответния административнонаказващ орган, когато срещу проверяваното лице има влязъл в сила акт за административно нарушение от естество да създава облага, ако облагата е на стойност над 150000 лв. към момента на придобиването й, и не може да бъде отнета по друг ред.
В случай че прокурорът сезира КОНПИ за извършване на проверка дали по отношение на проверяваното лице е налице обосновано предположение за придобиване на имущество от незаконни източници, без изначално да са били налице уредените в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ процесуални предпоставки, всички осъществени впоследствие от КОНПИ правни действия и издадени от него актове по отношение на проверяваното лице ще бъдат незаконни. Следователно, надлежното сезиране на компетентния административен орган от прокурора представлява законно основание както за извършване на проверката дали имуществото на проверяваното лице е придобито със средства от законни източници, така и за възникването и съществуването на процесуалното право на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В този смисъл, ако впоследствие отпадне законното основание за сезиране на КОНПИ за извършване на проверка относно законността на придобитото имущество от проверяваното лице, всички осъществени действия и издадени актове от този административен орган се считат за незаконни. Поради тези правни съображения ако образуваното наказателно производство впоследствие бъде прекратено поради недоказаност на обвинението, какъвто е настоящият случай, отпада законното основание, обуславящо възникването и съществуването на процесуалното право на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Установи се, че с Постановление от 03.02.2016 г., издадено от прокурор при СГП, е прекратено образуваното наказателно производство срещу ответника И. И. Г. за осъществяване на обществено опасни дейния и по трите престъпни състави: 1) по чл. 253, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК; 2) по чл. 255 НК и 3) по чл. 251 НК, тъй като при извършените процесуално-следствени действия в досъдебното производство не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение за извършване от обвиняемия на тези престъпления. Именно в обстоятелствената част на сезиращата съда искова молба от КОНПИ с вх. № 2475/22.10.2015 г. са наведени фактически твърдения, че КОНПИ е сезиран от прокурора за извършване проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ поради образувано досъдебно производство № 411/2013 г. по описа на отдел „Следствен” при СГП за разследване на извършено престъпление по чл. 253, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като впоследствие с Постановление на СГП от 06.03.2015 г. са отделени материали от наказателното производство по пр. пр. № 10568/2013 г. по описа на СГП, отнасящи се до И. И. Г. за престъпления по чл. 251, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК; чл. 255 НК и чл. 253, ал. 2 НК и са заведени под нов № 5113/2015 г. по описа на СГП, сл. д. № 111/2015 г. по описа на СО при СГП. Именно това новообразувано наказателно производство е било прекратено с Постановление от 03.02.2016 г., издадено от прокурор при СГП.
Следователно, с прекратяването на наказателното производство е отпаднало законното основание за образуване на производството по проверка от КОНПИ по реда на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ, обуславящо съществуването на процесуалното право на осъдителен иск с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В този смисъл налице е абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата.
Поради тези правни съображения обжалваното Определение като правилно трябва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 550/17.06.2016 г., постановено по гр. д. № 889/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба и е прекратено съдебното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано при процесуалните предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС с касационна частна жалба в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение от жалбоподателя.
ПРЕПИС от настоящото Определение да се връчи на страните! ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Не споделям схващането, което е формирано и в част от практиката на съдилищата, че прекратяването на образувано наказателно производство поради обстоятелството, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, представлява абсолютна процесуална пречка за допустимост на исковете с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ, предявени от КОНПИ.
Считам, че за да се достигне до точния смисъл, до действителната нормативна воля на законодателя, изразена в тази правна норма, следва да се проведе систематическо, логическо, телеологическо и политико-историческо тълкуване, както предписва правната норма на чл. 46, ал. 1 ЗНА.
При действието на ЗОПДИППД (отм.) на отнемане в полза на държавата подлежи имуществото, придобито пряко или косвено от престъпна дейност. т.е. това обогатяване от престъпна дейност трябва обосновано да бъде предположена логически с оглед обстоятелствата по делото, в случай че проверяваното лице не установи законен източник за придобиването на имуществото. Връзката между престъпното деяние, за извършването на което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда, е косвена, когато придобиването е опосредено чрез други действия, напр. с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Но дори и връзката с престъпното деяние да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото.
Следователно, влизането в сила на осъдителна присъда бе задължително условие (своеобразно sine qua non) за подаване на мотивирано искане в съда за отнемане на имущество, придобито от незаконни източници. С действащия ЗОПДНПИ се възприе различен по своето съдържание и цели подход – да се отнема в полза на държавата имущество, което е придобито от незаконен източник, макар и да не е доказано с влязла в сила присъда, че проверяваното лице е извършило престъпление и от което може да се направи основателно предположение, че тази незаконна облага е именно от престъпна дейност (при пряка или косвена връзка). В този смисъл обстоятелството дали е висящо образуваното наказателно производство, респ. дали проверяваното лице е признато за виновно в извършване на определено престъпно деяние, което е свързано пряко или косвено с придобитото имущество от незаконни източници, е ирелевантно за крайния изход на съдебното производство по т. нар. „гражданска конфискация”, образувано по искова молба, подадена от КОНПИ. Изрично в този смисъл е правната норма, уредена в чл. 2 ЗОПДНПИ, който предписва, че производството по този закон се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица. Нещо повече, не е необходимо да се доказва причинна връзка (пряка или косвена) между придобитото имущество и неговия престъпен произход. Достатъчно е да не бъде установено по несъмнен начин от проверяваното лице, че то е придобито от законен източник – арг. чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ – „За имущество по ал. 1 се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник”.
Само надлежният държавен (административен) орган – КОНПИ, с призната специална властническа компетентност може да образува производство по проверка на доходите на проверяваното физическо лице и то, само когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, без да се изследва дали то естествена, необходима, закономерна последица (при пряка или косвена причинно-следствена връзка) от престъпно деяние. Съгласно легалната дефиниция, уредена в чл. 21, ал. 2, във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ, обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. когато се констатира несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250000 лв. (респ. 150000 лв. след изменението на закона - ДВ, бр. 103/2016 г.) за целия проверяван период – но не повече от 10 години назад от започване на проверката (чл. 27, ал. 3 ЗОПДНПИ).
Но за да се обезпечи основното право на гражданите – неприкосновеността на частната собственост (арг. чл. 17, ал. 3 КРБ), законодателят е създал механизъм за ограничаване възможността административният орган, овластен с извършването на проверката и сезирането на гражданския съд с иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата – КОНПИ, да злоупотребява със своите правомощия. Един от тези способи е уредената правна възможност КОНПИ да извърши проверка, само след като бъде изрично сезиран от прокурор при образувано наказателно производство за извършено престъпление от тези, изброени в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ или от административно-наказващ орган при извършено тежко административно нарушение. Следователно, образуването на наказателно производство за разследване на някое от изброените в чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ престъпления представлява не законно основание за образуване на административно производство за проверка законността на придобитото на значителна стойност имущество, а законен повод за сезиране на КОНПИ – законното основание за отнемането на имуществото в полза на държавата ще представлява незаконният източник на имуществото, което е на значителна стойност. В този смисъл прокурорът като независим орган притежава единствено сезираща КОНПИ функция, като дори и впоследствие наказателното производство да бъде прекратено с Постановление на прокурора, респ. проверяваното лице да бъде оправдано за извършване на престъплението, за което е обвинен, това обстоятелство не обуславя отпадането на абсолютните процесуални предпоставки, при чието проявление възниква и съществува правото на иск на държавата чрез КОНПИ да бъде отнето незаконно придобитото имущество от проверяваното лице – арг. чл. 2 от закона. Тъй като съответният акт на административно-наказващият орган подлежи на съдебен контрол, в значителна степен се прегражда и възможността да се сезира КОНПИ с цел незаконно да се увредят субективните права и законните интереси на гражданите.
В този смисъл са както принципните тълкувателни разяснения, дадени в мотивите на Решение № 13/13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., така и мотивите към Законопроекта: „Двете производства нямат връзка помежду си, още повече, че наказателното производство може да бъде прекратено или обвинението да не бъде доказано по безспорен начин... Прилагането на гражданска конфискация е друга форма на защита на обществените интереси, различна от наказателното преследване. При гражданската конфискация не са решаващи авторството на престъпното деяние и вината на извършителя. Отнемането на имуществото не е наказание на виновното лице, а мярка за защита на обществения интерес... Подробно се уреждат условията и процедурата за отнемане на имущество, за което е обосновано предположението, че е незаконно придобито, доколкото не е установен законен източник. За разлика от действащия закон, отнемането на имущество не се предхожда от влязла в сила осъдителна присъда, което именно характеризира механизма на гражданската конфискация. Концепцията за гражданската конфискация не изисква установяването на причинно - следствена връзка между деянието, за което лицето е обвинено, и имуществото, което се проверява в гражданското производство. Ето защо осъждането, респективно оправдаването на проверяваното лице с влязла в сила присъда не може да е предпоставка нито пречка за предявяването на иск за отнемане на имуществото”.
Тъй като липсва взаимовръзка между проведеното наказателно производство и отнемането на незаконно придобитото имущество в полза на държавата, в случай че проверяваното лице бъде оправдано по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление измежду тези, описани в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, образуваното съдебно производство по предявен иск с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ не следва да бъде прекратявано.
На по-силно основание не представлява абсолютна процесуална пречка за съществуването на правото на иск по чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ прекратеното наказателно производство.
В този смисъл е и Определение № 268 от 3.10.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3947/2016 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК: „Третият от поставените от касатора правни въпроси /представлява ли прекратяването на наказателното производство срещу проверяваното лице основание за прекратяване на вече образуваното съдебно производство по ЗОПДНПИ при съществуващата в закона разпоредба на чл. 2/ е от съществено значение за делото, тъй като с обжалваното определение е потвърдено определение за прекратяване на делото именно поради това, че след образуване на съдебното производство по чл. 74 ЗОПДНПИ е било прекратено наказателното производство срещу ответницата К. П. и поради това предявеният срещу нея иск по чл. 74 от ЗОПДНПИ иск станал недопустим. По този въпрос, обаче, обжалваното определение противоречи на задължителна практика на ВКС- определение № 335 от 06.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2462 от 2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в което е прието обратното: че изискването проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпленията, посочени в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, трябва да е налице само към момента на образуване на съдебното производство по чл. 74 ЗОПДНПИ, но не и в неговите следващи етапи и до неговото приключване.”.
Поради тези правни съждения считам, че обжалваното определение като неправилно трябва да бъде отменено, а делото върнато на СОС за продължаване на следващите съдопроизводствени действия по него.

Съдия: