СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД-НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
при участието на секретар Маргарита Иванова и в присъствието на прокурора Т., разгледа докладваното от съдия Ш. ВНОХД № 116 по описа за 2018 и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 19.09.2017 год. по НОХД № 5048/2016 год., Софийски градски съд, НО, 25-ти състав, е признал подсъдимата Р. Д. Ж. с ЕГН [ЕГН] за виновна в това, че 30.06.2012 г. в [населено място], на [улица]като длъжностно лице - прокурор при ОП- [населено място] използвала своето служебно положение- представила се на полицаи С. и С. от група „Охрана на обществения ред" на Сектор „Охранителна полиция" към 01 РУ- Д., че е прокурор, за да набави за другиго Ж. С. Ж. - нейн съпруг противозаконна облага-да бъде преустановена извършваната по същото време и на същото място полицейска проверка на Ж. и за да не бъде санкциониран по ЗДвП, поради което и на основание чл.283, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б" от НК, й наложил наказание „Пробация", със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца две пъти седмично;
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца.
Със същата присъда, СГС е признал подсъдимата Р. Д. Ж., за виновна в това, че в периода 31.10.2012 г. -04.06.2013 г. в [населено място], в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление пред съд и пред друг надлежен орган на властта, като свидетел, устно и съзнателно е потвърдила неистина както следва:
На 31.10.2012 г. в [населено място] в сградата на ОД на МВР - [населено място], находяща се на адрес: [населено място], [улица], пред надлежен орган на властта - разследващ полицай З. Ц., като свидетел по ДП № ЗМ - В-228/2012 г. по описа на службата, устно и съзнателно е потвърдила неистина като заявила , че: „...когато отидох на място единия полицай, на когото подадох документите бе пред микробуса на съпруга ми заедно с него, а полицейската кола беше зад микробуса, а другият полицай беше от другата страна на микробуса, не беше при нас при този разговор. Категорично заявявам, че другият полицай не е присъствал на тези разговори, които водихме с този полицай.", „Мъжът ми не е оказвал никаква съпротива на полицаите".
На 22.01.2013г. в [населено място] в сградата на АС- [населено място], находящ се на адрес: [населено място], [улица], пред съд - 29 състав на АС- Варна, с председател съдия К. Д. като свидетел по Адм.Д. № 4203/2012 г., устно и съзнателно е потвърдила неистина като заявила, че: „...През това време другия полицай го нямаше.... Бяхме само тримата. Полицаят извика другия си колега и двамата се нахвърлиха отгоре на съпруга ми." и ,…Съпругът ми нищо не е направил. Твърдя, че в мое присъствие не се е държал предизвикателно, за да го задържат. Като му занесох документите повтаряше, че няма да даде кръвна проба. Тихо, кротко и спокойно го казваше."
На 04.06.2013 г. в [населено място] в сградата на PC - Д., находяща се на адрес: [населено място], [улица], пред съд -17 състав на PC - Д. с председател Р. С. и съдебни заседатели Й. К. и Н. Р., като свидетел по НОХД № 1972/2012 г. устно и съзнателно е потвърдила неистина като заявила, че: „...При тази ситуация бях аз, той /съпругът й/ и г-н С.. Другият полицай беше от другата страна на микробуса и не присъства. Нито една от репликите не е чул. Категорична съм, че го нямаше.“, „Не, категорично в мое присъствие не е имало /реплики на съпруга й към полицейския служител С./. По-скоро провокативното поведение беше от страна на полицая“, „Не, в мое присъствие не съм чула никакви реплики. До момента в който бях там, не е имало“, „Не, не е посягал /съпругът й/ жестикулираше с ръцете, каза му „Ти разбра ли, че няма да дам“, но не го е удрял. И другият полицай всъщност го нямаше на това място. Ние бяхме само тримата от дясната страна на микробуса.“, „То нямаше никакво предупреждение, как да откаже /да влезе в полицейския автомобил/“, „Не е отправял никакви реплики /към полицейските служители, които в последствие са пристигнали на мястото на инцидента/“ и „Не, не съм видяла да го докосва.", поради което и на основание чл.290, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.„б" я е осъдил на наказание „Пробация" със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца две пъти седмично;
„Задължилни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени на подсъдимата Р. Д. Ж. по настоящото наказателно производство, а именно „Пробация“ със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца две пъти седмично;
„Задължилни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца.
Съдът, на основание чл.189, ал.3 от НПК, се е произнесъл и по въпроса за разноските, като ги е възложил в тежест на подсъдимата Ж..
В законоустановения срок присъдата е протестирана от представител на Софийска градска прокуратура, с доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание, чрез приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, поради несъответствието му на обществената опасност на извършените престъпления, а и поради липса на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Предложението е за изменение на първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част в посока увеличение на наказанието, чрез отмяна приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК. За престъплението по чл.283, пр.2-ро от НК, прокурорът предлага наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чрез отлагане изпълнението му за срок от три години, на основание чл.66 от НК, а за престъплението по чл.290, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК-наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чрез отлагане изпълнението му за срок от четири години, на основание чл.66 от НК. Предлага на подсъдимата Ж. да бъде наложено на основание чл.23, ал.1 от НК, едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години.
В депозираните писмени, допълнителни съображения към протеста, прокурорът счита, че извън чистото съдебно минало на подсъдимата Ж. и добрите й характеристични данни (за които липсват доказателства), неправилно като многобройни смекчаващи обстоятелства, даващи основание за приложението на чл.55, ал.1, т.2, б. „б" НК, съдът приел екстремната ситуация в която била попаднала подсъдимата; обстоятелството, че била съпруга; житейското обяснение на поведението й, с оглед дейността, която упражнявал съпругът й и от която е получавал доходи; семейното положение на подсъдимата към момента на постановяване на присъдата; изминалият период от време от инкриминираното деяние.
Събраните по делото доказателства не сочели на екстремна ситуация, дори напротив, действията на подсъдимата спрямо полицейските служители (свидетелите С. и С.) били израз на субективната й увереност, че позоваването на заеманата от нея длъжност (прокурор) е достатъчно основание на съпруга й да не бъде извършвана проверка и да не бъде санкциониран за това, че управлява автомобила си след употреба на алкохол и без документи. Към момента на осъществяване на престъплението по чл.283 от НК, свидетелят Ж. бил спокоен, такова било и поведението на извършващите проверка свидетели С. и С.. Агресията на Ж., както и съдът бил приел в мотивите си, била провокирана именно от това, че думите на подсъдимата Ж. не предизвикали целения ефект проверката срещу него да бъда преустановена.
Независимо, че подсъдимата била съпруга на Ж., към този момент, тя била и прокурор, поради което и била осъществила престъплението по чл.283 от НК. Подсъдимата не апелирала към свидетелите С. и С. да го освободят, защото от това му зависи прехраната или на друго някакво основание, а именно да го направят, защото е магистрат. Това превръщало поведението й в съставомерно. Съдът не бил съобразил и обстоятелството, че подсъдимата, чрез защитника й, е представила и съдът е приобщил по делото „становище от Р. Ж. - прокурор от Окръжна прокуратура [населено място]". Видно от съдържанието на това писмено доказателство на бланка на Окръжна прокуратура Д., демонстрирайки служебното си положение, подсъдимата била изразила становище в качеството си на жалбоподател по проверка срещу полицейските служители (свидетели по настоящото дело) и била отправила колегиален призив към апелативния прокурор да отведе прокурорите от Районна и Окръжна прокуратури Д. и да възложи проверката на друга районна прокуратура. Посоченото обстоятелство водело до единствения възможен извод, че злоупотребата със служебно положение от страна на подсъдимата не било изолирано поведение, плод на екстремност на обстановка. Цитираното по-горе „становище" въпреки, че било след инкриминирания период и след привличането й към наказателна отговорност, следвало да се анализира във връзка с индивидуализацията на наказанието й по чл.283 от НК, като незаконосъобразно желание при неизгодни за подсъдимата ситуации да претендира решения в своя полза заради служебното й положение. В тази връка съдът бил пропуснал да даде оценка на цитираното становище.
По отношение на обстоятелството, че упражняваната от свидетеля Ж. дейност осигурявала доходи за семейството, според прокурора, по делото липсват събрани доказателства в тази посока (документи или твърдения на разпитаните лица), поради което намира, че в тази част мотивите на съда почивали на предположение, водещо до неправилни изводи.
Според прокурора, настъпилата промяна в семейния статус на подсъдимата, четири години след инкриминирания период, не следва да бъде ценено като смекчаващо вината обстоятелство, защото няма никаква връзка с повдигнатите и поддържани от прокуратурата обвинения спрямо нея (за престъпление по служба и за такова против правосъдието).
Правно незащитим бил мотивът на съда, че изминалия период от време (четири години от инкриминираната дата) следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство. Досъдебното производство срещу подсъдимата било проведено в рамките на една година и три месеца (включва и времето по издирване и установяване местонахождението на свидетеля Ж.), а съдебното производство пред първоинстанционния съд било приключило в рамките на единадесет месеца, поради което обективно срокът на провеждане на настоящото производство (в двете негови фази) било в границите на разумния такъв.
По отношение обвинението по чл.290 от НК, съдът не бил отчел съществени факти, имащи значителна тежест при индивидуализация на наказанието на подсъдимата за това престъпление. Обвинението по този текст от НК било за три деяния, осъществени в период от близо осем месеца, пред три различни органа- такъв по разследването, наказателен съд и административен съд. Същите били извършени след като на подсъдимата Ж. е било изрично разяснено правото да не дава показания по обвинения срещу съпруга й. Т.е., налице била трайност при реализация на престъплението, разкриваща субективната увереност на подсъдимата Ж., че заеманата от нея длъжност–прокурор, противопоставена на тази на свидетелите-полицаи е достатъчно основание да не бъде дадена вяра на неверните й твърдения, инкриминирани по делото. С оглед изложеното, прокурорът счита, че при индивидуализацията на наказанието, следва да се приложи разпоредбата на чл.54 от НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а не по чл.55 от НК, както е направил съдът, поради което и в тази част присъдата следва да бъде изменена.
Недоволна от присъдата е останала и подсъдимата Ж., която чрез защитника си е атакувала първоинстанционният съдебен акт с въззивна жалба, в срока по чл.319, ал.1 от НПК. В бланкетната жалба излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на наказателното производство, основаващи отмяна на присъдата по чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.1, т.1 от НПК, без да сочи конкретни факти в тази насока. Твърди, че съдебното производство е проведено, а присъдата е постановена от незаконен състав. Твърди и, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон-основание по чл.334, т.2, вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК. Моли за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на съответния съд за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.
В допълнението към въззивната жалба, защитникът на подсъдимата навежда доводи за превратен коментар от страна на първоинстанцинния съд на установени по делото факти в нарушение на изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, довел до неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че относно престъплението по чл.283, пр.2-ро от НК, в обвинителния акт са изложени несъставомерни твърдения, неподкрепени от доказателствата по делото. За доказване или опровергаване на повдигнатото обвинение, според защитника, по изискуемия от закона безспорен и несъмнен начин следва свидетелските показания да се проверяват за тяхната достоверност посредством съпоставянето им с обективни данни, когато са налични такива по делото. Такива обективни данни - експертизи, протоколи по делото липсвали. Свидетелят С. бил разпитван във връзка с този инцидент няколкократно в най-различни досъдебни и съдебни производства, но съгласно чл. 280 от НПК, за нуждите на настоящото производство, тези разпити не можели да бъдат приобщени, но пък можели да бъдат ползвани като средство за проверка на процесуалното поведение на свидетеля като цяло и в частност да подпомогнат решаващата инстанция при изпълнение на задължението им, произтичащо от принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. Показанията на този свидетел, според защитника, еволюирали в насока все по-голяма категоричност, че подсъдимата се е представила като прокурор и едва ли не се била разпоредила, че следва да бъде преустановена веднага проверката. При разпита му през 2012 г. такива изявления и твърдения не се съдържали, независимо от изминалия кратък период от време от събитието до разпита му като свидетел.
Показанията на свидетеля С. С. се припокривали с тези на свидетеля С., но имало и противоречия в частта, относно поведението на подсъдимата Ж. при пристигането и на мястото на проверката. В показанията си, този свидетел, никъде не казвал, че когато подсъдимата Ж. пристигнала на мястото на проверката се била представила като прокурор.
Показанията на свидетеля Д. С., според защитника, следвало да се ценят и от гледна точка на обстоятелството, че той е бил страна в производство по което подсъдимата Ж. е свидетелствала и което се е развило по повод възникналия инцидент. В това производство С. бил частен обвинител и граждански ищец и неговите свидетелски показания в това процесуално качество следвало да бъдат подложени на изключително прецизен анализ, тъй като, като страна в производството С. излагал не само факти, но и бранел свои законни права и интереси.
Според защитника обръщението от подсъдимата Ж. към полицаите: „Какво правите? Нямате право да го задържате! Аз съм прокурор.“ не били в контекста на чл.283 от НК, а касаели разпоредбата на Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, която Ж., като юрист, познавала много добре. Тази наредба не предвиждала принудително отвеждане на водача до болнично заведение за даване на кръвна проба или за удостоверяване на отказ от даване на кръвна проба. Такава хипотеза била предвидена в чл.4 от Наредбата, когато с техническо средство се констатира концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, длъжностното лице от службата за контрол може да придружи водача до лечебното заведение. Във всички други случаи предписанието по тази наредба вменява на длъжностното лице да попълни талон за медицинско изследване, в което се описва лечебното заведение, водача и срока, в който водачът следва да се яви.
Според защитника подсъдимата Р. Ж. не е извършила престъпление по чл.283, пр.2-ро от НК, защото тя не била оказала въздействие на полицаите да преустановят полицейската проверка, а е попитала дали могат да си тръгнат от там и след като е получила отговор „не" се е отдръпнала и ги е оставила да си вършат работата.
По отношение на престъплението по чл.290 от НК, извършено в периода 31.10.2012г.-04.06.2013г. в [населено място], в [населено място] и в [населено място] при условията на продължавано престъпление пред съд и пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно и съзнателно да е потвърдила неистина, защитникът излага подроби доводи в насока, че подсъдимата е твърдяла, че не е видяла удари, но не отрича, че мъжът й е жестикулирал и е възможно, при това положение, полицейският служител С. да е бил закачен или ударен, което съвсем не означавало, че Ж. непременно лъже. В заключение моли обжалваната присъда да бъде отменена на основание чл.334, т.1 във връзка с чл.335, ал.1, т.1 от НПК и делото да бъде върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав или да бъде постановена оправдателна присъда.
В представеното лично от подсъдимата допълнение към въззивната жалба, се навеждат доводи за допуснати в хода на наказателното производство съществени процесуални нарушения, довели до неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон от страна на първоинстанционния съд. Съображенията й в тази насока са, че обстоятелствата, за които е свидетелствала по НОХД № 1972/2012г. на РС – Добрич, не били залегнали във фактическите изводи на съда, постановил присъдата, а след анализ и оценка на извършените по делото разпити на свидетели, които са единствено полицейски служители - колеги, които биха могли да бъдат и в приятелски отношения по между си. Поради това, възпроизведените от нея факти по отношение на местоположението й и това на свидетелите С., С. и Ж., както и направените от нея изводи за това, че С. не е бил в близост до нея, до Ж. и до С. и поради тази причина не е видял Ж. да удря С., се намирали извън предмета на доказване по наказателното дело и нямали пряко отношение за правилното му решаване, тъй като изводите на съда не били повлияни от тях. Подсъдимата твърди, че дадените от нея показания, цитирани и в обжалваната присъда не били увредили по никакъв начин обществените отношения, свързани с дейността на правосъдната система, като ревизирания съд е следвало да обърне внимание на обстоятелството, че в случая извършено от подсъдимата деяние, би могло да се квалифицира по чл.9, ал.2 от НК. В случая, с признаването й за виновна по обвинението по чл.290 от НК, първоинстанционният съд бил приложил неправилно материалния закон. В тази връзка цитира съдебна практика - Р-347-2004 г. на ВКС, III н.о.
Според подсъдимата, дадените от нея свидетелски показания по преюдициалното наказателно производство, били последователни, а показанията на полицейските служители са вътрешно противоречиви, както и противоречащи си едни спрямо други, поради което обвинителната теза, че именно тя осъществила обективните и субективни признаци на престъплението по чл.290 от НК били необосновани, а извода на ревизирания съд в тази насока напълно незаконосъобразен. Съдът и държавното обвинение се били съобразили единствено с численото превъзходство на полицейските служители спрямо подсъдимата, като по настоящото наказателно производство липсвали каквито и да било други доказателства.
Допуснатите, според подсъдимата, нарушения на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд намирали израз в незаконния състав, разгледал делото, предствляващо основание за цялостна отмяна на проверяваната присъда. За повдигнатите на подсъдимата две обвинения за извършени престъпления по чл.290, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.283 от НК, закона предвижда наказание „лишаване от свобода“ съответно до пет и до три години. Това обстоятелство предвиждало първоинстанционният съд да заседава в състав от един съдия, чл.28, ал.1, т.1 от НПК. В нарушение на тази норма от процесуалния закон съда разгледал делото в незаконен състав от един съдия и двама съдебни заседатели, като в такъв състав провел съдебното следствие и постановил присъдата си. В подкрепа на тезата си, подсъдимата цитира съдебна практика на ВКС /Решение № 27 от 16.04.2014г. на ВКС по н.д. № 2238/2013г., II н.о., НК, Решение № 209/16.05.2013г. на ВКС по н.д. № 610/2013г., II н.о., НК, Решение № 142/06.04.2010г. на ВКС по н.д. № 761/2009г„ I н.о., НК/.
Подсъдимата намира протеста на Софийска градска прокуратура за неоснователен, поради неподкрепата на изложените фактически изводи от събрания по делото доказателствен материал.
Моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста и допълнителното изложение към него. Пледира за уважаването му, излагайки доводи за липса на предпоставките за приложение на чл.55 от НК. Депозираната от подсъдимата въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда, намира за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Защитникът на подсъдимата Р. Д. Ж. моли за уважаване на въззивната жалба. Отново твърди наличие на допуснато от първоинстанционният съд процесуално нарушение, представляващо основание по чл.348, ал.3, т.1 и 3 от НПК във вр.чл.335, ал.2 от НПК и излага подробни съображения в тази насока. Излага доводи и за допуснати нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК, при които и в резултат на тези нарушения, съдът бил извършил превратен анализ на събраните доказателствата, довел до неправилно прилагане на материалния закон. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на оправдателна такава. В условията на алтернативност, моли за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционният съд, на основание чл.335, ал.2, във вр.чл.348, ал.3, т.1 и 3 от НПК, за ново разглеждане от друг състав на СГС. По отношение на протеста, защитника изразява становище за неговата неоснователност.
В предоставеното й право на лична защита, подсъдимата Ж. се солидаризира с казаното от защитника си. В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установи следното:
Простеста на Софийска градска прокуратура и въззивната жалба на защитника на подсъдимата Ж. срещу присъдата на Софийски градски съд са процесуално допустими, тъй като са подадени от процесуално легитимирани страни по чл.318, ал.1 от НПК в законоустановения от чл.319, ал.1 от НПК срок.
Разгледана по същество, въззивната жалба на защитника на подсъдимата Р. Д. Ж. е основателна, по съображения, изложени изрично в нея.
Софийски апелативен съд, съобразявайки изложените във въззивната жалба доводи за допуснати от страна на първоинстанционният съд процесуални нарушения, обосноваващи наличието на хипотезата на чл.335, ал.2 от НПК, във вр. чл.348, ал.3 от НПК, констатира, че първоинстанционната присъда на Софийски градски съд по НОХД № 5048/2016 г. действително е постановена при допуснато абсолютно процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.3 от НПК, наличието на което въззивният съд на основание чл.314 от НПК е длъжен да констатира и отстрани по реда на чл.335, ал.2 от НПК служебно и без да е изрично сезиран от страните.
Съдът осъществява наказателнопроцесуалната си функция чрез определения в чл.28 от НПК съответен състав. За да бъдат валидни действията и решенията му, съставът, в който той заседава трябва да бъде законен - в него следва да участват съдии и съдебни заседатели, чийто брой е стриктно съобразен с изискванията на закона. В обсъждания случай с оглед предявените срещу подсъдимата Ж. обвинения за престъпление по чл.283 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до три години и за престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК-наказуемо с лишаване от свобода до пет години, наказателното дело е следвало да бъде разгледано като първа инстанция от съда в едноличен състав от съдия съгласно чл.28, ал.1, т.1 от НПК. Софийски градски съд обаче е провел съдебните заседания и е приключил първоинстанционното съдебно производство в състав от съдия и двама съдебни заседатели. Допуснатото от Софийски градски съд нарушение на процесуалните правила е особено съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК и може да бъде отстранено само чрез валидно повтаряне на първоинстанционното съдебно производство, тъй като нарушенията на разпоредбите относно състава на съда са безусловни основания за отмяна. В този смисъл е без значение дали колегиалният състав е бил подменен с едноличен съд или обратното, дали броят на съдиите и съдебните заседатели е по-малък или по-голям от изискуемия. Щом броят на членовете на състава не е съобразен със закона, всякога е налице абсолютно процесуално нарушение.
При установяването на този абсолютен порок на атакувания съдебен акт, настоящата инстанция, като въззивна такава, следва да упражни правомощията си по чл.335, ал.2, вр. чл.334, т.1, пр. второ от НПК. Делото следва да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, тъй като постановената от незаконен състав проверявана присъда е напълно опорочена. Това обстоятелство не позволява на състава на САС да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да действа като "втора първа инстанция", въззивният съд трябва да има за база годен съдебен акт, какъвто в случая липсва.
С оглед констатираното основание за отмяна на атакувания съдебен акт, липсва необходимост от подробно обсъждане на релевираните във въззивната жалба на защитника на подсъдимата и самата подсъдима, както и в протеста на Софийска градска прокуратура оплаквания и възражения. Задължителните указания на САС се отнасят единствено до отстраняването на констатираното нарушение на изискванията за законност при формирането на решаващия съдебен състав на съда, на който делото се връща за ново разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, вр. чл.334, т.1, пр. второ от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав,

ОТМЕНЯ присъда от 19.09.2017 г., постановена по НОХД № 5048/2016 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 25-ти състав, като
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание.

Решение не подлежи на обжалване и протест.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.