СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, 1 състав, в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав :

При секретаря Таня Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Райкинска в.гр.д. № 2773 по описа на САС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 294 ГПК.
С решение от 11.07.2017 г. на СГС, І-19 състав по гр.д. № 7879/2016 г. е осъдена Прокуратурата на Република България, на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на П. В. С., сумата от 300 000 /триста хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд 4048/10 г. по описа на СГС, НО, 24 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2015 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 500 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата от 39 970, 65 /тридесет и девет хиляди деветстотин и седемдесет лева и шестдесет и пет стотинки/ лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между изплатено обезщетение по чл. 231 от ЗСВ за периода 08.04.2010 г. – 18.02.2015 г., трудово възнаграждение като *** от СРС за периода 19.02.2015 г. до 17.03.2015 г. и брутното трудово възнаграждение, което би получил като *** в СГС за периода 08.04.2010 г. – 18.03.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 10 /десет/ лв. – разноски.
С решение от 27.03.2018 г. по в.гр.д. № 4711/2017 г. на САС, 8 състав е отменено Решение № 5056/11.07.2017 г., постановено по гр. дело № 7879/2016 г. по описа на СГС, ГО, I-19 състав, в частта, в която е уважен предявеният от П. С. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ над сумата от 200000 лв. до размера от 300000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 304а, във вр. с чл. 304, ал. 1, чл. 20, ал. 4 и ал. 1 НК, за което П. В. С. е бил оправдан с влязла в сила Присъда № 310/29.10.2012 г., постановена по нохд № 4048/2010 г. по описа на СГС, НО, 24 с-в, ведно със законната лихва от 03.02.2015 г. до окончателното й заплащане; в частта, в която са уважени предявените от П. С. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата общо от 39970,65 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 304а, във вр. с чл. 304, ал. 1, чл. 20, ал. 4 и ал. 1 НК, за което П. С. е бил оправдана с влязла в сила Присъда № 310/29.10.2012 г., постановена по нохд № 4048/2010 г. по описа на СГС, НО, 24 с-в, ведно със законната лихва от 03.02.2015 г. до окончателното й заплащане и в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв. П. В. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред СГС над сумата от 5530 лв. до присъдения размер от 7718,44 лв., като вместо тона Е ПОСТАНОВЕНО:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. С. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ над сумата от 200000 лв. до присъденото обезщетение в размер от 300000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 304а, във вр. с чл. 304, ал. 1, чл. 20, ал. 4 и ал. 1 НК, за което П. В. С. е бил оправдана с влязла в сила Присъда № 310/29.10.2012 г., постановена по нохд № 4048/2010 г. по описа на СГС, НО, 24 с-в, ведно със законната лихва от 03.02.2015 г. до окончателното й заплащане, а изцяло предявените от П. В. С. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за заплащане на сумата общо от 39970,65 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 304а, във вр. с чл. 304, ал. 1, чл. 20, ал. 4 и ал. 1 НК, за което П. В. С. е бил оправдан с влязла в сила Присъда № 310/29.10.2012 г., постановена по нохд № 4048/2010 г. по описа на СГС, НО, 24 с-в, ведно със законната лихва от 03.02.2015 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
С решение № 86/29.05.2019 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 2586/2018 г. е отменено въззивно решение № 720 от 27 март 2018 г., постановено по гр.д. № 4711/2017 г. по описа на апелативния съд София, в частта му , с която се отменя решение № 5056 от 11 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 7879/2016 г. по описа на Софийския градски съд в частта, с която е уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ на П. В. С., против Прокуратурата на Република България над сумата от 200 000 лева до 300 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, чл. 20, ал. 4 и ал. 1 НК, за което С. е бил оправдан с влязла в сила присъда № 310 от 29 октомври 2012 г., постановена по нохд № 4048/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ведно със законната лихва от 03.02.2015 г. до окончателното й заплащане, и вместо него искът на С. е отхвърлен за 100 000 лева, и в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред Софийския градски съд над сумата от 5530 лева до присъдения размер от 7718,44 лева, и в частта, с която се потвърждава решение № 5056 от 11 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 7879/2016 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на иска на С. против Прокуратурата на Република България за сумата над 300000 лева до пълния предявен размер от 500000 лева, и в частта, с която в тежест на прокуратурата са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
ВКС е обезсилил въззивно решение № 720 от 27 март 2018 г., постановено по гр.д. № 4711/2017 г. по описа на Апелативния съд София, в частта му, с която се отменя решение № 5056 от 11 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 7879/2016 г. по описа на Софийския градски съд в частта, с която е уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ на П. В. С. против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата общо от 39 970,65 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, чл. 20, ал. 4 и ал. 1 НК, за което С. е бил оправдана с влязла в сила присъда № 310 от 29 октомври 2012 г., постановена по нохд № 4048/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ведно със законната лихва от 03.02.2015 г. до окончателното й заплащане, и искът е отхвърлен.
ВКС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София. След връщането на делото в САС е образувано в.гр.д. № 2773/2019 г. на 1 състав.
С решение № 287/22.10.2020 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 2586/2018 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 86/29.05.2019 г., постановено по гр.д. № 2586/2018 г. на ВКС, ІV г.о., като в диспозитива на решението, след „и в частта, с която се потвърждава решение № 5056/11.07.2017 г., постановено по гр.д. № 7879/2016 г. по описа на СГС“, се чете: „за уважаване на иска на С. против Прокуратурата на Република България за сумата 200 000 лева и“.
Към момента първоинстанционното решение не е влязло в сила в никоя част и въззивното производство е висящо по въззивните жалби на П. С. и Прокуратурата на Република България против първоинстанционното решение, депозирани съответно срещу отхвърлителната и в осъдителната му част.
Във въззивната жалба на П. С. се сочи, че той обжалва първоинстанционното решение в частта, с която искът му за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата между присъдените 300 000 лева и пълния предявен размер от 500 000 лева. Твърди се, че присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на справедливостта – принцип, закрепен в чл. 52 ЗЗД. Според жалбоподателя обезщетението следва да се определи най-вече съобразно действително претърпените болки и страдания, а не да се мотивира със социално-икономическата обстановка в страната. Излага доводи, че с присъденото му обезщетение жалбоподателят не може да си позволи адекватно лечение на страданието му от множествена склероза, което в САЩ струвало между 70 000 и 100 000 щ.д. годишно, като сочи и ново лекарство на швейцарска фирма, лечение с което при обезщетение в размер на исканите от него 500 000 лева би могъл да си позволи само за около четири години. Подчертава още, че през цялото време на воденото срещу него наказателно производство в медиите са публикувани злостни статии, в които са изнасяни много лични неща, включително за здравословното му състояние, което, освен че го унизявало, направило болестта му достояние на неговите родители, които не знаели за нея и жалбоподателят силно се притеснявал за влиянието на тази новина над тях. Унижението продължило и след прекратяване на наказателното производство, тъй като в медиите се тиражирали твърдения, че чрез присъденото му обезщетение той си е осигурил доход за престоя си в затвора от 4000 лева на ден, което публично го унизявало и опозорявало. На следващо място сочи, че заболяването му непрекъснато се влошава с поява на нови лезии. Това влошаване не само следвало естествения ход на заболяването, но се дължало и на невъзможността за достъп до адекватното му лечение.
Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на въззивната жалба на П. С., но е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното решение в осъдителната му част. В нея се твърди, че същото е неправилно поради нарушаване на материалния закон, извършени съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. СГС не посочил в решението си коя вреда е във връзка с действията на Прокуратурата и как се формира размер на обезщетението 300 000 лева. Този размер и не съответствал на нормата на чл. 52 ЗЗД, като бил силно и необосновано завишен. Съдът не отчел сложността на наказателното дело и обстоятелството, че подсъдими били три лица. Сочи, че Прокуратурата не отговаря нито за лошите условия в ареста, нито за медийното разгласяване на наказателното дело. Поддържа още, че не е доказано по делото влошаването в здравословното състояние на ищеца да е само във връзка с наказателното производство срещу него. Ищецът търпял вреди и от актовете на съда, който потвърдил задържането под стража. Не било отчетено и обстоятелството, че опревдателната присъда сама по себе си давала морално обезщетение на ищеца.
Излагат се и доводи, че Прокуратурата не отговаря по претенцията за пропуснати ползи, а и същата била неоснователна.
Поддържа се още, че в процеса не е доказана причинно-следствената връзка между воденото наказателно производство и заболяването на ищеца.
Прокуратурата моли да бъде отменено обжалваното решение и исковете да бъдат отхвърлени изцяло, а евентуално присъдените суми да бъдат намалени.
П. С. е депозирал отговор на въззивната жалба на Прокуратурата, в която излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът П. В. С. твърди в исковата си молба, че е *** в СГС, Наказателно отделение, като целият му трудов стаж е положен в органите на съдебната система, считано от 08.06.1998 г., когато бил назначен за младши прокурор в СРП и преминал през прокурор в СРП, съдия в СРП, *** в СРС и *** в СГС. Твърди, че на 01.04.2010 г. в дома му нахлули маскирани лица, които му заявили, че е арестуван, бил проснат на земята и закопчан с белезници. Арестът му бил брутален и съпроводен с изключително голяма показност, извършен от тежко въоръжени органи на МВР и Д., в присъствието на прокурор от СГП. Бил изведен от дома си с белезници и вкаран в микробус, в който бил принуден да седи на колене с наведена глава повече от час като всичко това през цялото време било филмирано с видеокамера от служител на МВР, а видеоматериалът от показното му задържане бил широко разпространен в медиите. В същия ден му било предявено обвинение за престъпление по чл. 304а вр. с чл. 20 ал.4 вр. с ал. 1 от НК и било постановено задържането му за срок от 72 часа по чл. 64 ал.2 от НПК. Твърди, че едва на 04.04.2010 г. с определение на СГС, НО, 32 състав била взета спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража”, потвърдена впоследствие с определение на САС.
Ищецът сочи, че на 08.04.2010 г. по искане на Главния прокурор на РБ с решение на В. бил отстранен от длъжност „*** в СГС” до приключване на наказателното преследване, като срещу него било образувано и дисциплинарно дело № 9/2010 г. по описа на В..
Сочи още, че цялото му имущество било запорирано и възбранено от К. по ЗОПДИППД (от.) и започнала проверка за незаконно придобито имущество, като и досега един от имотите му все още стоял възбранен.
В исковата молба са заявени твърдения, че ищецът останал в ареста на НСлС в продължение на 68 дни и бил поставен в унизителни, нечовешки и опасни условия, които изложили на сериозна опасност неговите здраве и живот. Ежедневно чувал викове: „С., чакаме те в СЦЗ”, както и други вулгарни и нецензурни думи, отправяни му били заплахи, което наложило при ежедневното му извеждане за раздвижване от килията да бъде отделян от другите арестанти. Твърди, че изпитвал страх, паника и срам, не можел да спи, чувствал безсилие и стрес, което постепенно довело до психически срив.
С определение от 02.06.2010 г. мярката му за неотклонение била изменена в „парична гаранция” от 10 000 лв., потвърдена с определение на САС от 08.06.2010 г. Изложени са твърдения, че на 30.06.2010 г. му било предявено ново постановление за привличане като обвиняем за престъпление по чл. 304а вр. с чл. 304ал.1 вр. с чл. 20 ал. 4 вр. с ал.1 от НК, а на 27.08.2010 г. наказателното производство срещу него било частично прекратено по отношение предлагането на подкуп, а съставения на 27.10.2010 г. обвинителен акт визирал само даване на подкуп. На 08.09.2010 г. обвинителният акт на СГП бил внесен в СГС и било образувано нохд 4048/2010 г. по описа на СГС, НО, 24 състав, което приключило с присъда № 310/29.10.2012 г., с която бил признат за невиновен и оправдан по всички повдигнати обвинения. Присъдата била потвърдена с решение на САС, оставено в сила от ВКС с решение от 03.02.2015 г. След влизане в сила на оправдателната присъда с решение от 24.09.2015 г. В. приел, че ищецът не е извършвал дисциплинарно нарушение и не следва да му се налага дисциплинарно наказание.
В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, неполучаване на тринадесета заплата, неполучени плащания от фонд „СБКО”, неполучени плащания за облекло, вследствие незаконното обвинение и произтичащото от него отстраняване от работа за периода м. 04.2010 г. – м. 03.2015 г. (стр. 6 от исковата молба, последен абзац). Твърди се, че с оглед предявяване на обвинението срещу него бил лишен от възможността да кандидатства за повишаване в ранг „*** във ВКС”.
В исковата молба се твърди още, че най-тежките вреди, които ищецът претърпял е увредата на психическото и физическото му здраве, което било непоправимо. Изложени са твърдения, че през месец ноември 2011 г. се появили симптоми на двойно виждане, главозамайване, нестабилност при ходене. Посетил очен лекар, от който бил насочен към изследване с Я., проведено на 07.12.2011 г. в МБАЛ „Токуда Болница София” АД, при което се установила находка, интерпретирана като мултиплена склероза без белези на активност. Твърди се, че по повод силно главозамайване на 09.01.2012 г. постъпил в МБАЛНП „С. Н.”, където престоял до 14.01.2012 г. и му били направени множество изследвания и назначено лечение с кортикостероиди. Издадена му била епикриза с диагноза – множествена склероза– пристъпно-ремитентен ход, лек квадрипирамиден синдром, координационен синдром.
Твърди се, че от установяване на заболяването и въпреки провежданото лечение състоянието на ищеца се влошава като същият търпял постоянно негативни проявления на това заболяване – силно влошено зрение, двойно виждане, главозамайване, изтръпване на крайниците и др. Твърди, че е поставен на постоянно медикаментозно лечение по терапевтична схема като следва да избягва редица храни, както и физическо, психическо и умствено натоварване. В периода 02.10 – 05.10.2012 г. провел болнично лечение в УМБАЛ „А.”, от където му била издадена епикриза – множествена склероза – цереброспинална форма – пристъпно-ремитентен ход на протичане, която се потвърждавала от издадените впоследствие множество епикризи в периода 2013 – 2016 г. Твърди, че е налице проблемно протичане и развитие на болестта, което наложило постоянна нужда от прегледи, многократни постъпвания в болница за овладяване на кризи, посредством венозно поставяне на кортикостероиди в болнични условия. Диагнозата му била потвърдена и от клиника в А., а с решение на ТЕЛК от 20.05.2015 г. била установена 61% трайна неработоспособност с водеща диагноза „множествена склероза”. Въз основа на решението на ТЕЛК със заповед на Председателя на СГС от 27.01.2016 г. бил трудоустроен на длъжността, която заемал, но с облекчени условия на труд – намаляване на трудовото му натоварване на 30%. Изложени са твърдения, че заболяването е вследствие само и единствено от незаконното обвинение спрямо него, което причинило на психиката и организма му жесток стрес и страдания.
Ищецът поддържа, че задържането му, обвинението и воденото наказателно дело срещу него било широко оповестено и редовно следено от средствата за масова информация, като през този период бил третиран като престъпник.
Твърди , че професионалното му име и кариера били съсипани, бил изолиран в професионално и социално отношение, не си позволявал да посещава обществени места и където и да се появявал бил сочен и коментиран, като се чувствал неудобно и унизително. Освен личните му притеснения, изпитвал притеснения и за родителите си – дали ще издържат на стреса, предвид възрастта им, изпитвал срам, когато трябвало да влиза в Съдебната палата, където до преди това било работното му място.
Предвид тези твърдения ищецът претендира ответникът Прокуратура на Република България да бъде осъден да му заплати сумата от 500 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение и сумата от 39 970. 65 лв. – обезщетение за описаните по-горе имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода на отстраняването му от работа вследствие на незаконното обвинение за периода м. април 2010 г. – м. март 2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, както и сторените по делото разноски.
Ответникът – Прокуратура на Р България е оспорвал иска по основание и размер в писмен отговор.
Съобразно указанията, дадени от ВКС, пред настоящата инстанция е направено уточнение на исковата молба, по отношение претенцията на П. С. за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на общо 39 970. 65 лв., като тази претенция е уточнена по пера. Така той е посочил, че общата му претенция за имуществени вреди в размер на 39 970.65 лева за периода м. април 2010 г. – м. март 2015 г., включва следните пера:
- 27 726.54 лева, съставляващи разликата между 171 718.44 лева (брутно трудово възнаграждение на *** в СГС и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит) и 143 991.90 лева (брутно трудово възнаграждение на *** в СРС и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит) за периода 04.2010 г. – 03.2015 г.
- 4 145.11 лева – допълнително трудово възнаграждение за материално стимулиране (награди), което би получил, ако реално бе работил като *** в СГС;
- 1421.70 лева – суми за СБКО, които би получил, ако бе работил реално като *** в СГС;
- 6008 лева – суми за облекло, които би получил, ако работеше като *** в СГС;
- 669.30 лева - разликата в трудовото възнаграждение в периода 19.02.2015 г. – 17.03.2015 г. (връщането му като *** в СРС и встъпването в длъжност като *** в СГС).
Прокуратурата на Република България е депозирала становище по уточнението, в което поддържа, че не е материално легитимирана да отговаря по иска. Освен това пропуснатите ползи следвало да имат сигурен характер, а претендираните нямали такъв, тъй като към 08.04.2010 г. П. С. не бил встъпил в длъжност „*** в СГС“. Неоснователни били претенциите за суми по СБКО и средства за облекло, които били свързани с реално изпълнение на длъжността, докато в исковия период П. С. бил отстранен от длъжност.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са изслушани свидетелски показания. Изслушано е заключение на СМЕ.
Видно от Извлечение от протокол № 14/17.05.2006 г. от заседание на В., П. В. С. е назначен на длъжност „*** в СРС“.
Със Заповед от 26.02.2009 г. на Председателя на САС е командирован в СГС за срок от 6 месеца, считано от 01.03.2009 г.
Видно от Решение № 6500/18.05.2010 г. на ВАС по адм.д. № 243/2010 г. с него е отхвърлена жалба срещу решение на В., с което П. В. С. е повишен на длъжността „*** в СГС“.
По делото е представено постановление за образуване на досъдебно производство от 16.03.2010 г. на СГП, по прок. преп. N 4-4120/2010 г., от което се установява, че същото е образувано срещу П. В. С. – *** в СГС, затова че в началото на месец март 2010 г. в [населено място],[жк], [улица], кафе-бар „К.”, предложил подкуп на следовател П. П. в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – следовател в НСлС-София – престъпление по чл. 304а НК.
Представено е постановление за привличане на обвиняем от 01.04.2010 г. на СГП по прок. преписка 4-4120/2010 г., от съдържанието на което се установява, че П. В. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 304а вр. с чл. 20 ал.4 вр. с ал. 1 от НК затова, че за времето от началото на месец март 2010 г. до 01.04.2010 г. в [населено място], в съучастие като помагач с Т. Н. П. /помагач/ и Н. Г. Ц. /извършител/ умишлено улеснил извършването на престъплението „подкуп” – предложението и даването на подкупа от Н. Ц. на лице, заемащо отговорно служебно положение – следовател П. П. от НСлС, като създал условия за провеждане на срещи и преговори, участвал лично в тях и в определяне размера на подкупа, давал съвети и разяснения относно начина на водене на разследването по досъдебно производство № 105/2009 г. по описа на НСлС от следовател П. в интерес на Н. Ц..
По делото е представено и постановление от 01.04.2010 г. на СГП по прок. преп. 4 -4120/2010 г., от което се установява, че на основание чл. 64 ал.2 от НПК и чл. 199 от НПК е постановено задържането под стража за срок до 72 часа на обвиняемия П. С., считано от 19,50 часа на 01.04.2010 г. до 19,50 часа на 04.04.2010г.
От представеното по делото определение от 04.04.2010 г. на СГС, НК, 32 състав, постановено по н.ч.дело С-227/2010 г. се установява, че по отношение на П. С., обвиняем по ДП 39/2010 г. по описа на НСлС е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” като определението е потвърдено с протоколно определение от 08.04.2010 г. на САС по н.ч.дело П-43/2010 г.
По делото е представено извлечение от протокол № 14/08.04.2010 г. на заседание на В. досежно допълнителна точка 4 относно искане от Главния прокурор на РБ за временно отстраняване от длъжност на П. В. С. - *** в СГС, като е обективирано решение на основание чл. 230 ал.1 от ЗСВ за временното отстраняване на ищеца от длъжност до приключване на наказателното преследване по ДП 39/2010 г. по описа на НСлС.
Представен по делото е и протокол от съдебно заседание от 02.06.2010 г. по н.ч.дело 2546/2010 г. на СГС, НО, 25 състав, в който е вписано определение, с което е изменена мярката за неотклонение на обвиняемия П. С. от „задържане под стража” в „гаранция” в размер на 10 000 лв. по ДП 39/2010 г. на НСлС. Определението е потвърдено с определение от 08.06.2010 г. на САС, по н.ч.д. 196/2010 г.
Представено по делото е и постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 30.06.2010 г. по ДП 39/2010 г. на НСлС спрямо П. С., за това, че за времето от 12.03.2010 г. до 01.04.2010 г. в [населено място], като помагач и в съучастие с обвиняемитеТ. Н. П. – извършител и Н. Г. Ц. – извършител, умишлено улеснил двамата извършители да дадат на 01.04.2010 г. в [населено място], на [улица], в нотариалната кантора на нотариус А. П., подкуп /облага/ - пари в размер на 20 000 евро на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – П. В. П. – следовател в отдел „Следствен” при СГП и участващ в разследването по ДП 105/2009 г. по описа на НСлС като съдействал за организирането и провеждането на срещи с участието на обвиняемия П. и свидетеля П., участвал лично в тези срещи и съдействал за уговаряне на начина на даване на подкупа и на неговия размер, давал съвети и разяснения относно необходимите действия по разследването на ДП – престъпление по чл. 304а вр. с чл. 304 ал.1 вр. с чл. 20 ал.4 вр. с ал.1 от НК.
По делото е представено и постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 27.08.2010 г. по ДП 39/10 г. по описа на НСлС в частта, досежно повдигнатото обвинение на П. С., касаеща участието му в предлагане на подкуп, в частта досежно размера на инкриминираните суми на подкупа, а именно за горницата над 20 000 евро.
По делото е представен обвинителен акт по сл.д. 39/2010 г. на НСлС, по прок. преп. 4750/2010 г. по описа на СГП, от който се установява, че същият е внесен срещу Н. Г. Ц., Т. Н. П. и П. В. С., като по отношение на П. С. е за престъпление по чл. 304а вр. с чл. 304 ал.1 вр. с чл. 20 ал.4 вр. ал.1 от НК.
По делото е представена присъда № 310/29.10.2012 г., постановена по нохд 4048/2010 г. на СГС, НО, 24 състав, ведно с мотивите към нея, от която се установява, че П. В. С. е признат за невинен в това, че за времето от 12.03.2010 г. – 01.04.2010 г. в [населено място], като помагач и в съучастие с извършителите Н.Ц. и Т.К., умишлено е улеснил двамата извършители да дадат на 01.04.2010 г. в [населено място], [улица], в нотариалната кантора на нотариусА. П., подкуп /облага/ - пари в размер на 20 000 евро, на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение –П. В. П. – следовател в отдел „Следствен” при СГП.
По делото е представено и решение № 365/13, постановено на 14.02.2014 г. по внохд 653/2013 г. на САС, НО, Четвърти състав. От съдържанието на същото се установява, че е потвърдена присъда № 310/29.10.2012 г. на СГС, НО, 24 състав, постановена по нохд 4048/2010 г.
Представено е и решение № 189/03.02.2015 г. на ВКС, Второ НО, постановено по касационно наказателно дело 515/2014 г. на 03.02.2015 г.,от което се установява, че е оставено в сила въззивно решение № 365/14.02.2014 г. на САС по внохд 653/2013 г.
Видно от решение № 10-00-040/07.09.2015 г. по дисциплинарно дело 9/2010 г. по описа на В., с него, на основание чл. 319 ал.1 от ЗСВ е предложено от дисциплинарния състав на В. да приеме, че П. В. С. не е извършил нарушение по чл. 307 ал.4 т. 3 и т.4 от ЗСВ. Същото е възприето от В., което се установява от представеното по делото извлечение от протокол 48/24.09.2015 г. на В..
С решение по т.12.1 на В., обективирано в протокол 8/19.02.2015 г. П. С. е възстановен на основание чл. 231 от ЗСВ на длъжност „***” в СРС, видно от представеното по делото извлечение на цитирания по-горе протокол от заседание на В..
С акт за встъпване в длъжност от 18.03.2015 г., представен по делото, П. С. е встъпил в длъжност „*** в СГС – Наказателно отделение”.
Представено е по делото удостоверение изх. № 9000930/15.06.2016 г. на СРС, от което се установяват размерите на щатната заплата, ДТВ за ТСПО и ДДФЛ за периода месец 04.2010 г. – месец 05.2015 г. по отношение на П. В. С..
Приети са по делото са медицински документи, издадени за П. В. С. – резултати от образни изследвания, етапни епикризи и епикризи.
Видно от експертно решение № 1093 от 20.05.2015 г. на ТЕЛК, на П. В. С. е определен процент на трудова неработоспобност в размер на 61% за срок от 3 години поради общо заболяване – множествена склероза – цереброспинална форма, пристъпно-ремитентен ход. Двустранна амбиопия. Квадрипирамиден синдром ЦОНС – субкомпенсиран АХ – I ст.
Представена по делото е Заповед 263/27.01.2016 г. на Председателя на СГС, от която се установява, че П. В. С. следва да бъде трудоустроен за срока на експертното решение – до 01.05.2018 г. на същата длъжност, но с облекчени условия на труд, а именно намалено трудово натоварване т.е. разпределените му дела да бъдат до 30% от средната натовареност на *** в НО на СГС, като същият не следва да дава дежурства и да не бъде включван в извънредни съдебни заседания.
Представена е рецептурна книжка на НЗОК на П. В. С., както и трудовата му книжка.
Приети по делото са фотокопия от печатни издания на средствата за масова информация, съдържащи статии, свързани с воденото срещу П. С. наказателно производство.
По делото е изслушана съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. С. – специалист по нервни болести. В заключението си вещото лице е посочило, че множествената склероза е автоимунно заболяване, при което се предполага генетично предразположение, което в комбинация с някои фактори на околната среда довежда до каскада от имунни отговори, нарушаване на кръвно-мозъчната бариера с пръсната увреда /възпалителна демиелиназация на бялото мозъчно вещество/ на Ц. /пирамидна, малкомозъчна, стволова, сензорна, тазово-резервоарни функции, зрителни, мозъчни или психични и др./, което клинично довежда до неврологичен дефицит от различни симптоми. Вещото лице е посочило, че някои от тези симптоми могат да бъдат бързопреходни, други с непълно възстановяване и да кумулират при следващи пристъпи или да прогресират. Посочено е в заключението, че заболяването има непредсказуем ход – пристъпите настъпват през неправилни интервали от време и не може да се предвиди и тежестта на протичането им и степен на възстановяване. Отразено в заключението е, че се дефинират 4 форми на протичане на множествената склероза като е описана клиничната симптоматика на всяка една от тях и е посочено, че не може да се предвиди какъв ще е хода на болестта. Обективиран е извод, че заболяването се изразява клинично с неврологичен дефицит и с двигателни нарушения: парези от централен тип с намалена мускулна сила, спастично повишен мускулен тонус, ограничена двигателна активност до тежка степен на инвалидизация; с координационни нарушения – атаксия /залитане, нестабилност в походката/, тремор; с говорни, гълтателни, очедвигателни, зрителни нарушения; загуба на сетивност; тазорезервоарни нарушения; когнитивен дефицит; психични нарушения – промяна в настроението, депресия, психоорганичен синдром в напредналите стадии на заболяването. Посочено от вещото лице е, че лечението се осъществява чрез имуномодулираща терапия и кортикостероиди като все още не е намерен оптимален медикамент за лечение на заболяването. Вещото лице е посочило страничните проявления от прилагането на високи дози кортикостероиди, изразяващи се в повишаване на кръвното налягане, нарушения в сърдечния ритъм, повишаване на кръвната захар, съпътстващи инфекции, наддаване на тегло, промяна на настроението, подпухналост на лицето, катаракта, остеопороза и по-рядко увреждане на костите на големите стави /аваскуларна некроза/. Посочени са и страничните ефекти от имуномодулиращата терапия – забавен пулс, стягане в гърдите, затруднено дишане, кашлица, силно главоболие, замаяност, обща слабост или умора, повишена температура, втрисане, болки в тялото, грипни симптоми, промени в зрението, внезапно изтръпване или слабост, проблеми с говора или ходене. Посочено е, че рядко може да предизвика сериозни проблеми с черния дроб и много рядко може да се стигне до тежка алергична реакция. Вещото лице е посочило в заключението си, че през различните стадии на заболяването, страдащите се сблъскват с различни проблеми като пациентите изпадат в депресивно състояние. Посочено е, че в бъдеще, при неблагоприятна прогноза, с нарастването на инвалидността се влошава качеството на живот с ограничаване на ежедневните дейности и социалната активност, невъзможност да изпълняват трудовите си задължения и стават зависими в ежедневието си от други хора. Вещото лице е обосновало извод, че неблагоприятните фактори на социалната среда, свързани със стресови ситуации могат да отключат заболяването множествена склероза и моделират хода на нейното протичане като в медицинската документация на ищеца липсват други причини за отключване на болестта.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. Д.. Вещото лице, след справка в счетоводствата на СРС и СГС е посочила, че размерът на разликата между сумите, които ищецът би получил ако е заемал длъжността „*** в СГС” и сумите, които е получил от СРС за периода от 08.04.2010 г. – 17.03.2015 г. възлиза на 36 583, 61 лв. В съдебно заседание от 06.03.2017 г. вещото лице е заявило, че посочената сума е нетна, а брутната сума, изразяваща се като разлика между сумите, които би получил като *** в СГС и получената от СРС е в размер на 39 970, 65 лв. Видно от заключението нетната сума е разликата между начисленото минус дължимия се данък върху доходите на физическите лица. Видно е също, че за периода 08.04.2010 г. до 19.02.2015 г. основната заплата на *** в СРС е общо 116 123 лева, ДВ за ТСПО в размер на 24% – 24 869.40 лева или общо брутно за периода 143 991.90 лева, а нетно – 129 592.71 лева, в какъвто размер П. С. е получил обезщетение от СРС по чл. 231 ЗСВ.
За периода 08.04.2010 г. до 19.02.2015 г. основната заплата на *** в СГС е в размер на 132 606.50 лева, ДВ за ТСПО в размер на 24% – 39 111.99 лева или общо брутно за периода 171 718.44 лева, а нетно – 154 546.60 лева. За същия период в СГС са платени ДТВ (награда) 4 145.11 лева, СБКО – 1 421.11 лева и са изплатени пари за дрехи в размер на 6008 лева.
За периода 19.02.2015 г. -17.03.2015 г. основната заплата в СРС в размер на 1 555.72 лева, ДВ за ТСПО – 528.95 лева или общо брутно 2 084.67 лева, а нетно – 1 876.20 лева. За същия период в СГС основната заплата е 1 986.45 лева, ДВ за ТСПО – 675.39 лева или общо брутно 2 661.84 лева, а нетно – 2 395.66 лева. СБКО е в размер на 92.13 лева.
Вещото лице е заключило, че размерът на разликата между сумите, които ищецът би получил, ако е заемал длъжността „*** в СГС“ вместо „*** в СРС“ за периода 08.04.2010 г. – 17.03.2015 г. нетно е 36 583.61 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Х. К. - Ш., Б. И. Т., К. А. Б., И. К. А., разпитани в съдебно заседание на 06.03.2017 г. и на свидетелите К. Н. М. и Ю. Е. М. - съпруга на ищеца, разпитани в съдебно заседание на 29.05.2017 г.
Свидетелката К. К. е посочила, че е невролог м Университетска болница по неврология и психиатрия „Св. Н.“ от 1982 г. П. С. е неин пациент и дошъл при нея през 2012 г., когато му била поставена диагноза „множествена склероза“. Това заболяване засяга различни участъци на мозъчната тъкан и зрителните нерви. Той дълго време не виждал, лекували ту едното, ту другото око, поради честотата на пристъпите. Когато има нужда той постъпва в болницата, като лекарствата се поемат от НЗОК. Прилагат се кортикостероиди, които са единственото спасение, които временно подобряват нещата. Използвало се и модифициращо лечение, което само отлагало кризите, няма лекарство, което да излекува болестта. Кортизонът обаче повишава кръвното и ищецът го е повишавал. Той получавал и лечение за кръвното налягане. По-късно в лечението била включена инжекция с много странични ефекти. След нейното поставяне ищецът бил отпаднал и уморен човек дни наред. Заради това през 2014 г. се преминало към лечение в таблетна форма, която обаче била по-опасна, водела до забавяне пулса на сърцето и се изисквало постоянно наблюдение. Все пак това е по-доброто лекарство и то му спестило пристъпи в продължение на последните две години и половина. Не можело обаче да се прогнозира какво ще стане утре. Лошата прогноза била инвалидизация, но всичко зависело от пациента. Сега (2017 г.) състоянието на пациента било стабилно, въпреки че имал намалено зрение и някои други проблеми, но не бил инвалидизиран. По отношение на крайниците имал нестабилност при резки движения. През 2014 г. влизал като слепец в кабинета, тогава сериозно било влошено зрението му и имал депресия. Казвал, че ако не може да вижда, какъв е смисъла на живота му. Сега той идва задължително на комисия на 6 месеца и прави изследвания.
Свидетелят Б. е заявил, че от 2003 г. работи в сферата на конвоирането към Главна дирекция охрана, във връзка с което познава много адвокати, прокурори и съдии. П. С. познавал от 2006 г. като ***, а след това като *** в СРС и СГС. Знае, че той бил задържан през април 2010 г. по разследване за даване на подкуп и му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Свидетелят лично участвал в конвоирането му за съдебно заседание. Конвоирали го със засилена охрана, защото дълго време бил магистрат и част от задържаните под стража били такива въз основа на негови актове. Стараели се той да няма никакъв контакт с другите конвоирани лица. Била получена и информация, че други задържани лица в ареста на „Г.М. Димитров“ са отправяли заплахи към него. Настаняван бил отделно от останалите конвоирани лица, още повече, че си давали сметка, че част от тях са задържани от него. Конвоирали го с белезници като в Съдебната палата се минавало по коридорите и фоайетата, където го срещали колеги съдии, прокурори и адвокати. Пред съдебната зала било пълно с журналисти. Свидетелят сочи, че забелязал в ищеца пълна промяна. Преди бил спокоен и уравновесен човек, с когото можело да се общува, а при явяването му за разглеждане на мерките му, той бил смачкан човек. Бил много потиснат, разтревожен, смачкан. Конвоиран бил 10-15 пъти до Съдебната палата. Погледът му бил забит в земята, не смеел да погледне никого в очите.
Свидетелят Т. е посочил, че работи като командир на отделение в арестите към Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд. Към 2010 г. бил командир на отделение в ареста на „Г.М. Димитров“. Познава г-н С., тъй като той бил задържан. За това се шумяло по телевизията. Свидетелят го извеждал за свиждане, идвали баща му и годеницата му. Той бил един убит човек, който гледал и не знаел какво се случва. Свидетелят се притеснил и за баща му, защото хората изглеждали жестоко при свижданията. С., който бил именит ***, бил съкрушен. Малко преди това били задържани групата на „Наглите“. С. бил в килия, а по диагонал от него бил един от Наглите – П. П. – К.. Другите били настрани, защото не трябвало да се виждат със С., който ги е оставил в ареста. Те говорели на свидетеля: „остави ни го за малко младоженеца, ще го направим жена“, „остави го, ще му разкажем добре ли е с белезници“. Поради това много го пазели да не се засича с други задържани. Обаче се чувало и се почвали едни обидни фрази, те не спирали. Други колеги искали от свидетеля да измисли нещо, да махнат този човек от тука, защото другите постоянно крещели, обиждали го и викали. Казвали: „Остави ни го, ще му обясним правата и задълженията“. Свидетелят наглеждал С., защото мислел, че този човек ще сложи край на живота си. Така изглеждал, бил унизен до безобразие български ***. Дори на годежа си гледал жена си през стъкло, било унизително.
Свидетелят А. е посочил, че познава П. С. от ареста на „Г.М. Димитров“ през 2010 г., когато свидетелят бил в 9-та килия, където вкарали и г-н С., който останал около два месеца. От тази килия ги изкарвали отделно от другите арестанти, за да няма конфликти с г-н С.. Другите им тропали по стената от другите килии и го заплашвали, обиждали го вулгарно, казвали, че ако го срещнат навън, ще го убият. Едните заплахи били от „Наглите“. С. вечерно време ставал неспокоен. Той се притеснявал от обидите и заплахите. Ставал нощно време, разхождал се напред-назад. Чували се разговорите от съседни килии и как П. П. го заплашва, а той бил огромен мъж. Те викали и тропали по стените, искали да го стресират.
Свидетелят М. – състудент и приятел на П. С., както и *** в СГС от 2009 г. е посочил, че преди да го задържат П. С. бил изключително чувствителен, контактен човек с много приятели, човек, който не се заседява вкъщи. Винаги бил душата на компанията. Свидетелят знае, че С. трябвало да пътува на 01.04.2010 г. за М., за да поиска ръката на бъдещата си съпруга. Вечерта обаче на първи април свидетелят разбрал от телевизията какво се е случило и бил шокиран. Искал да му отиде на свиждане, но разбрал, че С. не желае колегите и приятелите да го виждат в това положение, тъй като се чувствал неудобно. Видял го едва в средата на юни 2010 г. Очаквал в него да има промяна, но не очаквал да е толкова голяма. Не приличал на предишния човек. Изгубил бил цялата веселост, духа си, бил изключително сломен, потиснат, отговарял само с да и не. Притеснен бил и от това, че няма никакви доходи. Искал заеми от приятели и роднини, което го натоварвало допълнително. Много от приятелите му се отдръпнали и той останал да контактува буквално с трима човека. Абсолютно никой от колегите му не контактувал с него. Той самият не искал да ходи в съда, а когато се налагало, пращал друг човек да носи документи. Чувствал се неудобно от воденото наказателно производство и от цялата тази публичност. След като се върнал на работа през 2015 г. С. едва контактувал със свидетеля и колежката от кабинета си, а преди това винаги и непрекъснато контактувал с колеги в коридора. В момента (2017 г.) той все още се държи изключително резервирано, боязливо и предпазливо към други хора. Едва преди месец се съгласил след многобройни молби на приятели да излезе с тях. Отделно от това здравето му се влошило, той почти не виждал, трудно ходи, не може да ходи по неравности.
Свидетелката М., съпруга на П. С., е посочила, че се запознала с него през 2008 г., а през 2009 г. вече живеели заедно. През февруари 2010 г. той й предложил брак и трябвало да отидат в М., където живеели родителите й, за да поиска ръката й. Планирали го за В., като тя заминала по-рано. Звъняла му после, но той не вдигал и тя се притеснила. Звъннала на приятел, а той бил учуден, че тя не знае. Той й обяснил за ареста и тя изпаднала в шок. След като баща й я окуражил, тя заминала за България. Видяла го в съда, когато се гледала мярката му. Той изглеждал уплашен, притеснен, в шок, блед. Ходела на всички свиждания в ареста, но си говорели по телефона през стъкло. Той се притеснявал най-вече за родителите си, които били възрастни, а баща му имал заболявания. Бил объркан и не знаел какво му се случва. Когато се прибрал в къщи продължил да е объркан, не говорел, не искал да вижда никого. Не искал да минава покрай съда, защото се притеснявал да не види някой колега. Не се виждал с приятели. Не ходел на работа и разчитали на финансова помощ от родителите си. Той не виждал смисъл от нищо. През 2011 г. отишли до М. и той се оплакал, че не вижда, карал само с едно око. По съвет на баща й, който е хирург, направили Я., след което заключението в Т. било, че се касае за множествена склероза. Лекуван бил с кортикостероиди, а после с инжекции „Аунекс“. От тях той не се чувствал добре, имал грипоподобни симптоми по няколко дни. По-късно пристъпите му зачестили. Консултирали се във Вина и там им сменили лечението с лекарство в таблетна форма. П. С. започнал да чете за болестта си и от това, което разбрал, много се депресирал. Затворил се в себе си. По-късно те се оженили и имат две деца, които осмислили живота им. Разчитат на заплатата на П., тъй като свидетелката е лекар специализант и получава едва около 600 лева.
При първоначалното разглеждане на делото от САС по в.гр.д. № 4711/2017 г. е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б. С. – специалист по нервни болести. Тя е посочила, че П. С. страда от заболяването „множествена склероза“. След започване на имуномодулираща терапия с Fingolimod (Жиления) в началото на 2015 г. бил отчетен регрес на неврологичния статус с подобряване на зрителните смущения и координацията, без нови пристъпи и без нежелани странични реакции, свързани с приема на лекарството. Налице е обаче МРТ находка за наличие на нови лезии и нарастване на старите. Това е новоизобразяващ израз на прогресия, при липса на активност на клиничните изяви. От 2015 г. заболяването е в продължителна клинична ремисия, без регистрирани нови пристъпи с поява на нови симптоми или прогресиране на остатъчните. След март 2017 г. не се отчитат клинични данни за влошаване здравословното състояние, нито се прилага допълнително лечение. Д-р С. е посочила, че престоя в ареста при генетично предразположение е само един от предполагаемите рискови фактори за отключване на каскадата от имунни отговори при множествена склероза. След проявлението на заболяването промяната в здравословното състояние се определя от естествения ход на болестта – пристъпно-ремитентен в момента, с възможност за прогресиране, както и за благоприятно протичане със стациониране на състоянието.
В съдебно заседание д-р С. е пояснила, че въпреки прогресията в лезиите, липсва клинична изява, тъй като те се намират в „неми зони“ на мозъка, които не дават клинична изява. При прегледа на П. С. самият той отрекъл да има влошаване в състоянието му.
Пред въззивния състав по настоящото дело са представени писмени доказателства – медицински документи, съставени след приключване на делото при първоначалното му разглеждане от САС. Изслушано е и заключение на комбинирана СМЕ, изготвено от вещите лица д-р Д. М. – Г. – специалист по образна диагностика, д-р Л. К. – невролог и д-р В. Ц. – офталмолог, неоспорено от страните. Те са посочили, че при ищеца е налице прогресия в размера на старите лезии, като са налице и нови лезии (налице е увеличение на броя и размера на лезиите). Лезиите представляват фокуси на морфологични структурни промени в бялото мозъчно вещество с основен субстрат демиелинизация и възпалително-инфилтративни промени. Демиелинизиращият процес е структурна патоморфологична дистрофична промяна на структурата на миелина вследствие на автоимунен и възпалителен процес. Вещите лица са посочили още, че прогресията на болестта невинаги може да има клинична изява, тъй като същите може да са разположени в т. нар. „глухи мозъчни зони“ или зони в главния и гръбначния мозък, които не са пряко свързани с определена сетивна, двигателна и вегетативна функция. В конкретния случай обаче прогресията се базира не само на находките от образните изследвания, но и на нова клинична симптоматика – нарушения в равновесната функция, квадрипирамидния синдром, нарушение в походката, нарушения в някои видове сетивност, лесна уморяемост, които симптоми са се появили след двойното виждане. Налице е при ищеца промяна на зрението, което за първи път е констатирано през 2011 г. – двойно виждане. Последният Я. (януари 2021 г.) показва демиелинизиращ процес, доказващ ретробулбарен неврит. Към момента пациентът е клинично стабилизиран с налични остатъчни клинични симптоми. Заболяването може да бъде стабилизирано до различна по продължителност ремисия, но не може да бъде излекувано.
Вещите лица не могат да посочат наличие на генетична предразположеност към болестта у ищеца, тъй като по делото липсват доказателства.
Според вещите лица задържането под стража, престоят в ареста и продължилото пет години наказателно производство са фактори отключващи стрес, като би могло да се направи обосновано предположение, че този стрес е възможно да е изиграл роля за поява на заболяването „множествена склероза“, но стресът би могъл да предизвика това заболяване в съчетание от други фактори и причини от индивидуален, конституционален характер, прекарани заболявания, особености на имунния статус и предразположение към това заболяване, като по делото липсва документация, от която да може да се направи извод за наличието на тези други фактори. Етиологията на това заболяване остава неизяснена, но не би могло да се приеме, че стресът самостоятелно би довел до отключване на заболяването, тъй като причините за заболяването са полифакторни и голяма част от тях са свързани с начина на живот. В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че стресът може да доведе до по-осезателно усещане на възникналите вече симптоми. Стресът може да влоши симптомите, но категоричен отговор в този смисъл не може да бъде даден, тъй като не са ясни механизмите, по които става това. Във всички случаи трябва да има някаква предиспозиция, тъй като стресът влияе на много хора, но само някои ще развият това автоимунно заболяване. За конкретния пациент не може да се направи такава преценка, тъй като по делото липсват доказателства за предходното състояние на пациента.
Пред настоящия съдебен състав отново е разпитана съпругата на П. С. – Ю. Е. М., която е посочила, че състоянието на съпруга й е влошено – има промени във вестибуларния апарат, при най-малко спъване той пада, при най-малко натоварване вижда двойно. Често, когато отива в парка с децата, те го водят, защото той не може да се прибере вкъщи. Не може да се справи с четене и писане и не може да си върши работата, което допълнително го изнервя и напряга. Той сам се обслужва в битов план, но когато се преумори не може да си върши работата и не може да шофира. От време на време влиза в болница, последният път за пет дни и лечението му е с кортикостероиди, които водят до повишаване на кръвното налягане, което стига до 220. Той е напрегнат непрекъснато, постоянно е под напрежение и стрес, чувства се изморен.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият състав намира следното:
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда, че отговорността на държавата се ангажира за вреди, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство срещу него бъде прекратено. За да възникне тази отговорност следователно са необходими две предпоставки: повдигане на обвинение за извършено престъпление и оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда, съотв. – прекратяване на наказателното производство. За да е основателен иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконното обвинение следва да са доказани още настъпили вреди в причинна връзка с незаконното обвинение и тяхната конкретна интензивност във връзка с размера на обезщетението.
В случая в първоинстанционното производство е установено, че ищецът е бил привлечен на 01.04.2010 г. като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл. 304а вр. с чл. 20, ал.4 вр. с ал. 1 от НК, по-късно изменено в такова по чл. 304а вр. с чл. 304 ал.1 вр. с чл. 20 ал.4 вр. с ал.1 от НК, както и че наказателното производство е приключило на 03.02.2015 г. с влязла в сила оправдателна присъда, като тези обстоятелства не са спорни в настоящото производство, но е спорно какви неимуществени и имуществени вреди е претърпял П. С. в причинна връзка с незаконното обвинение, както и какъв е размера на следващото му се обезщетение за тях.
В решение № 480/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година по описа на ВКС, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. С оглед на приетото в решението съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. № 1107/2012 година по описа на ВКС, ІV г. о. Същевременно в решение № 542/15.01.2013 година, постановено по гр. д. № 1568/2011 година по описа на ВКС, ІV г. о. е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за изхода на спора, за да се прецени налице ли е конкретна хипотеза на закона, при която може да се ангажира отговорността на държавата за вреди. С Решение № 40 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2683/2019 г., III г. о. са обобщени критериите, които съдът следва да използва при определяне на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди по следния начин: Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Поради това съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл. 4 ЗОДОВ препраща към чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на лицето от полицейските органи (обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска – така ТР № 5/15.06.2015 г., ОСГК, ВКС, по тълк. д. № 5/2013 г.); броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност; общата продължителност на наказателното производство; фазите, през които е преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на наказателното производство с участието на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му минало е негативното отражение на незаконното обвинение върху личността, обществения и професионалния живот (вземат се пред вид преди, по време и след наказателното производство); разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве.
При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия. Те включват време и място на увреждането, етап на обществено-икономическото развитие, конкретна икономическа конюнктура и средностатистически стандарт на живот. Ето защо е неоснователно оплакването на ищеца, че първоинстанционният съд неправилно е взел предвид тези обстоятелства и фактори при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В посоченото решение на ВКС е пояснено още, че от значение е също дали престъплението визира длъжностно качество, както и други особености в субективния състав на престъплението (например користна цел), особено когато незаконно обвиненото лице е заемало длъжност в държавен орган и/ или изпълняваната работа е в публичен интерес. В тези случаи, за да прецени негативния ефект от незаконното обвинение, съдът е длъжен да съобрази професионалните и морални изисквания към заеманата длъжност, а с това - и начина, по който незаконното обвинение се е отразило върху кариерното развитие на увреденото лице. Връзката на тези конкретно проявени факти с наказателното преследване е предпоставка за адекватното обезщетение на накърнените морални ценности.
При съобразяване указанията, дадени с цитирана съдебна практика на ВКС и събраните доказателства се установяват претърпени от П. С. неимуществени вреди във връзка с повдигането обвинение. На първо място, следва да се отчетат естествените презумптивни вреди, които той е претърпял – страх от осъждане, стрес, унижение, накърняване на честта и достойнството му от обвинение в престъпление с висока степен на обществена опасност, нарушение в социалните отношения, които негативни усещания следва да се приеме, че са в значителен интензитет, тъй като няма данни ищецът да е бил привличан като обвиняем и/или осъждан преди. Същите се доказват и от събраните свидетелски показания.
Доказани със събраните доказателства са и различни, и по-големи от презумптивните вреди.
На първо място следва да се посочи, че предвид професията на ищеца – магистрат (първоначално прокурор, а впоследствие и към момента на повдигане на обвинението съдия), която професия е натоварена с изключително високи очаквания от обществото за висок морал и нетърпимост към правонарушенията и за упражняване на която професия законът изисква лицето да не е осъждано за умишлено престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“ (чл. 162, т. 4 ЗСВ), повдигането на обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление и то такова, при което се изисква користна цел, сериозно е засегнало доброто име, честта, престижа и доверието у П. С., който до този момент е имал име на безукорен съдия. Още по-тежко е това засягане предвид широката медийна разгласа на задържането му, както и на последващо извършваните действия по наказателното производство.
П. С. е бил жестоко унизен при задържането му, накаран да стои дълго време на колене в полицейски бус, като действията по задържането са филмирани и разпространени в медиите. По-късно униженията са продължили в ареста, където той е бил задържан заедно с други лица, някои от които вече осъждани, а други задържани именно с негов акт (така свидетелите Б., А. и Т.). Положението месеци наред да стои в ареста с лица, във връзка с наказателните производства лично той е извършил преценка, че следва да бъдат задържани и те са задържани въз основа на неговите актове, сериозно е потъпкало както човешкото, така и професионалното му достойнство. Още с по-голяма сила е бил унижен и от това, че някои от задържаните постоянно са го обиждали и заплашвали. Последното му е донесло много нощи, прекарани в напрежение и страх за живота му (показанията на свидетелите Б. и Т.).
Крайно унизен от обвинението в подкуп и задържането под стража е бил П. С. и пред своите колеги, сред които преди се е ползвал с добро име и свободно е общувал с всички тях (свидетелят М.). Особено унизителни са били случаите, когато са го водели в Съдебната палата с белезници за участие в съдебни заседания, когато по коридорите са го срещали колеги съдии, прокурори и адвокати (свидетелят Б.). След промяна на мярката му за неотклонение в парична гаранция С. е бил дотолкова засрамен и угнетен, че не е искал да ходи в Съдебната палата, да вижда колегите си и дори приятелите си, затворил се е и се е изолирал от всички с години, дори след приключване на наказателното производство (свидетелите М. - колега и съпругата Ю. М.)
Ищецът е бил задържан на 01.04.2010 г. за 72 часа, впоследствие му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е отменена на 08.06.2010 г., като той е бил задържан общо 68 дни. Тази мярка сериозно е засегнала ежедневието му, лишила го е за немалък период от време от едно от изконните човешки права – на свободно придвижване.
Както унижение, така и силно напрежение и страх от невъзможността да издържа себе си и семейството е довело на П. С. отстраняването му от длъжност с Решение на В., на основание чл. 230, ал. 1 ЗСВ по искане на Главния прокурор, т.е., само и единствено поради повдигнатото обвинение в извършване на умишлено престъпление.
Според настоящият състав са събрани категорични доказателства, че заболяването „множествена склероза“ е развито в причинна връзка с обвинението и воденото срещу него наказателно производство. На първо място, първите симптоми, довели до диагностициране на ищеца с посочената болест са настъпили около година след началото на повдигането на обвинението – 2011 г. и престоя на П. С. в ареста. Т.е., във времеви аспект може да се направи връзка между двете. Налице е обаче не само времева връзка, но и такава на причина-следствие. Всички изслушани вещи лица по СМЕ са заявили, е стресът категорично е един от отключващите фактори за заболяването, макар и да не може сам по себе си да го причини. Вярно е, изискват се предразполагащи условия, предиспозиция, като генетична предразположеност или фактори, свързани с конкретния начин на живо на лицето, но те също не могат да изявят заболяването без катализатор, какъвто несъмнено е силният стрес. А че П. С. е преживял изключително силен и продължителен стрес във връзка с повдигането и поддържането на обвинение срещу него, логично следва от всички установени по делото обстоятелства – крайно унизителното задържане на един почтен ***, обвинението в тежко умишлено користно престъпление, задържането му под стража повече от два месеца на едно място с обвиняеми, чиито мерки той е постановил и които са се държали изключително вулгарно и заплашително спрямо него, унижаването му пред колеги в Съдебната палата при воденето му там с белезници, както и пред широк кръг приятели и познати чрез широкото медийно отразяване на случая, всичко това несъмнено е било в състояние да доведе и е довело да силен стрес организма на П. С.. Липсват по делото доказателства, че при П. С. са били налице някои от другите посочени от вещите лица фактори за отключване на заболяването, а ангажирането на такива доказателства е било в тежест на Прокуратурата. След като силният стрес е много възможен фактор за отключване на заболяването, липсват данни за наличие на друг такъв катализатор за проявата му, както и моментът, в който заболяването се е проявило, водят до единствено възможния извод, че заболяването се е отключило от силния стрес, предизвикан от действията във връзка с незаконното обвинение и между заболяването и незаконното обвинение има пряка причинна връзка.
От събраните доказателства - писмени, заключения на СМЕ и свидетелски показания 1свидетелката д-р К. – Ш.) безпротиворечиво се установи, че множествената склероза е автоимунно възпалително заболяване, което засяга мозъка, за което към момента няма лечение. Възможно е само поддържане на неизвестна по продължителност ремисия в симптоматиката, която в случая е двойно и влошено зрение, проблеми с координацията, лесна уморяемост. При това заболяване е възможно задържане, но е възможна и сериозна прогресия, която да доведе дори до инвалидност. При П. С. към момента има влошено зрение и проблеми с координацията, които са стабилизирани в проължителна ремисия. Установява се обаче от изслушаната пред настоящия състав КСМЕ, че се наблюдава влошаван във времето, изразяващо се в поява на повече и по-големи по обем лезии в мозъка, които могат да повлияят симптоматиката към влошаване, а за това говори и увеличеният процент неработоспособност, променен от 61% на 75 % (Експертно решение № 1587/16.06.2021 г., представено пред настоящия състав). П. С. е обречен на постоянно лечение с лекарства (кортикостероиди), които имат сериозни странични ефекти и на живот в постоянен страх за възможна пълна инвалидизация, а междувременно на живот, съпроводен със значителни ограничения в ежедневието поради влошено зрение и координация, невъзможност да се грижи пълноценно за децата си и да работи като останалите си колеги поради трайно намалена работоспособност в размер на 75%.
Не се установява от доказателствата по делото незаконното обвинение да е попречило на кариерното развитие на П. С.. През м. май 2010 г. е влязло в сила решението на В. за повишаване в длъжността „*** в СГС“, където той е встъпил след приключване на наказателното производство. Все пак следва да се отчете, че това встъпване е забавено с пет години поради воденото наказателно производство, както и че развитото в причинна връзка с наказателното производство заболяване и силно намалената трудоспособност на С. са сериозна пречка към кариерно развитие, което предполага значителна натовареност и напрежение, каквито той няма обективна възможност да изтърпи.
Настоящият състав намира, че при установените обстоятелства, съдът следва да приеме за доказан по основание иска за неимуществени вреди в граници, в каквито те са засегнали ищеца конкретно. Изхождайки от горното и предвид възрастта на пострадалия в периода на започването на наказателното производство (47 г.) – възраст, когато човек е много активен социално; характера и интензитета на причиненото му увреждане, установения вид и интензитет на претърпените емоционални и психически страдания и дискомфорт; че на същия е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за които е било предвидено наказание „лишаване от свобода” в значителен размер – до десет години; обстоятелството, че мярката му за неотклонение за 68 дни е била „задържане под стража“, а впоследствие - парична гаранция; обстоятелството, че е наказателен съдия, обвинен в тежко користно престъпление, като обвинението е широко и дълговременно разгласяване в медиите; че в резултат на наказателното производство е развил изключително тежко и нелечимо заболяване; че продължителността на наказателния процес е 5 г., която не излиза извън рамките на разумния срок за водене на наказателен процес, предвид наличието на трима подсъдими; обстоятелството, че е бил оправдан още на първа инстанция, както и предвидения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, при съобразяване икономическите условия в страната към 2015 г. и съдебната практика, съдът намира, че претърпените неимуществени вреди на П. С., описани по-горе, ще бъдат репарирани с обезщетение в размер на 250 000 лева, поради което и частично основателна е въззивната жалба на Прокуратурата, включваща оплакване за нарушаване на чл. 52 ЗЗД и принципа на справедливост от първоинстанционния съд, който е присъдил завишено обезщетение.
Неоснователно е оплакването на ищеца, че дори търсеното от него обезщетение в размер на 500 000 лева е недостатъчно за покриване на лечението му. Присъжданото обезщетение в размер на 250 000 лева е предназначено да обезщети претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, а не имуществените вреди от направени за лечение разноски, които представляват имуществени, а не неимуществени вреди в причинна връзка с незаконното обвинение, а такива не са претендирани по делото.
Настоящият състав намира също, че са частично основателни и претенциите за претендираните имуществени вреди, представляващи пропусната полза от неполучен доход в общ размер на 39 970.65 лева за периода април 2010 г. – март 2015 г.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, като тук се включват и пропуснатите ползи. За да бъде основателен иска за пропуснати ползи, същите не само следва да са в причинна връзка с наказателното производство, но и следва да се установява сигурност в реализирането на пропуснатия доход, ако не беше водено това наказателно производство.
Относно разликата между изплатеното обезщетение по чл. 231 ЗСВ в размер на нетното възнаграждение на районен съдия за периода 04.2010 г. – 19.02.2015 г. (периода на отстраняването от длъжност) и възнаграждението на районен *** за периода 19.02.2015 – 17.03.2015 г. от една страна и възнаграждението на *** в СГС за този период (включващо основно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за прослужено време) в размер на 27 726.54 лева плюс 669.30 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че претенцията е основателна. Неоснователно е възражението на Прокуратурата, че не дължи такова обезщетение, защото имало друг ред за обезщетяване, а именно този по чл. 231 ЗСВ. Ищецът не претендира обезщетение по чл. 231 ЗСВ, той вече е получил такова и същото касае размера на възнаграждението на С. като районен съдия за периода на отстраняването му от тази длъжност. Той претендира обезщетение в размер на разликата между това обезщетение, което е определено съобразно заплатата на *** в СРС в периода на отстраняването и възнаграждението му в СРС в периода 19.02.2015 г. – 17.03.2015 г. от една страна и размера на възнаграждението, което би получил като *** в СГС, с твърдения, че ако не беше наказателното производство, той е щял да получава размера, дължим се на *** в СГС.
По делото е установено, че към момента на повдигане на обвинението на 01.04.2010 г. П. С. е командирован като *** в СГС. Според чл. 227, ал. 5 ЗСВ командированите магистрати получават съответното по-високо възнаграждение. Считано от 03.05.2015 г. пък се установява, че П. С. е повишен с решение на В. като „*** в СГС“. По делото няма данни същият да не е възнамерявал да встъпи в тази длъжност. Следователно, за периода на наказателното производство, ако то не бе образувано и проведено и ако П. С. не бе отстранен от длъжност „*** в СРС“ в тази връзка, той е щял да получава възнаграждение на *** в СГС (първоначално като командирован съдия, а след това като повишен в СГС съдия). Разликата във възнагражденията на *** в СРС и *** в СГС за исковия период е изчислена в изслушаното заключение на ССЕ и тя е в размер на 27 726.54 лева. В същото време за периода 19.02.2015 г. – 18.03.2015 г. (след възстановяването му на длъжност „*** в СРС“) той би получил в повече 669.30 лева, ако работеше като *** в СГС. Това е разликата между брутните размери на възнагражденията на *** в СРС и *** в СГС, като настоящият състав намира обаче, че не се дължи този размер, а нетния размер без включена сума за удържан данък общ доход в размер на 10%. Това е така, тъй като удържаният данък не се явява пропуснат доход за П. С., каквато претенция той има. Следователно, претенцията е основателна само до размер на 24 953.89 лева, съответно до 611.59 лева.
Настоящият състав намира, че не се прекъсва причинната връзка между наказателното производство и пропуснатия по-висок доход предвид обстоятелството, че П. С. е отстранен от работа с решение на В. и това решение е непосредствената причина той да не реализира този по-висок доход като встъпи в длъжността „*** в СГС“. Това е така тъй като решението на В., видно от представеното извлечение от протокола, в който е обективирано, е взето при условията на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, в който случай С. действа при обвързана компетентност (независимо че не е било налице в действителност основание за прилагане на този текст от закона, доколкото П. С. не е бил обвинен в престъпление, визирано от чл. 132 от Конституцията на Република България, решението е взето в тази хипотеза), за разлика от хипотезата на чл. 230, ал.2 ЗСВ, в която органът действа в условия на оперативна самостоятелност.
В случая не е налице някаква обусловеност на решението от оперативната самостоятелност на В., която оперативна самостоятелност отделно и независимо до причини вредата. В хипотезата, в която в действителност е взето решението на В. за отстраняване на П. С., а именно тази на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, това решение е обусловено само и единствено от повдигнатото незаконно обвинение. Ето защо причинната връзка между това обвинение и отстраняването на П. С. от работа, съответно от пропуснатия доход, не е прекъсната.
Относно претенцията, равняваща се на допълнителното трудово възнаграждение за материално стимулиране, което П. С. би получил като *** в СГС за периода 01.04.2010 г. – 03.02.2015 г., в размер на 4 145.11 лева, настоящият състав намира, че същата е основателна, предвид следното:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ с К., с вътрешните правила за работната заплата или с индивидуалния трудов договор могат да се определят допълнителни възнаграждения за постигнат резултат от труда. Макар в случая това възнаграждение да е такова, определяно по целесъобразност, т.е., изплащането му не е гарантирано по принцип, видно от заключението на вещото лице по ССЕ в исковия период на съдиите от СГС е определяно и заплащано такова, като за целия исков период то възлиза именно в размер на исковата сума – 4 145.11 лева. На С.-докладчик е известно, доколкото в исковия период е била *** в СГС, че средствата за допълнителното материално стимулиране са определяни за всички съдии от съда в еднакъв размер. Следователно, ако не беше повдигнато обвинението срещу П. С. и той не бе отстранен от работа по тази причина, той, като *** в СГС, щеше да получи посочената сума като допълнително материално стимулиране. Налице е следователно причинно- следствена връзка между вреда в посочения размер, представляваща пропуск да бъде получен такъв доход и наказателното производство. Предвид обстоятелството, че посоченото допълнително възнаграждение за допълнително материално стимулиране е изплатено на всички ***, то реализирания от ищеца пропуск да увеличи имуществото си с него е сигурен.
Относно претенцията за неполучено СБКО в размер на 1 421.70 лева.
Съгласно чл. 292 КТ, приложим на основание чл. 229 ЗСВ, социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници, а според чл. 293 КТ начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. По делото не са представени решенията на общото събрание на съдиите от СГС за исковия период, но от заключението на ССЕ е видно, че на всеки *** в СГС за исковия *** са изплатени по 1 421.70 лева СБКО, поради което и е сигурно, че П. С. би получил толкова, ако бе работил като *** в СГС в исковия период. Доколкото единствената причина това да не се случи е воденото наказателно производство срещу него и отстраняването му от длъжност в тази връзка, то налице е и пряка причинна връзка между пропуснатия доход и наказателното производство.
Относно претенцията за неполучена сума за облекло в размер на 6008 лева.
Според разпоредбата на чл. 221 ЗСВ, на ***, прокурорите и следователите се изплащат всяка година средства за тога или облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера. Посоченото плащане е за сметка на работодателя и произтича пряко от упражняването на функциите по съществуващото правоотношение. Сумите за облекло са предназначени за обезпечаване полагането на труд от магистратите, съгласно изискванията на закона. Липсата на реално осъществена трудова престация, независимо какви са били причините за това, не предполага изплащането на тези средства с оглед тяхното предназначение. Те не са насрещна престация за положения труд, нито представляват допълнително възнаграждение, а целят единствено да обезпечат изпълнението на задълженията, т.е. средствата осигуряват изпълнение на служебните функции и не са предназначени за обогатяване на правоимащия, нито неполучаването им представлява вреда за него. Предвид изложеното тази претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Или след всичко посочено, на П. С. се дължи обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на общо 31 132.29 лева.
Върху присъдените обезщетения следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила – 03.02.2015 г. (така т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК).
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на П. С. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 250 000 лева до 300 000 лева и в тази част искът следва да бъде отхвърлен, както и да бъде отменено в частта, с която му е присъдено обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи над 31 132.29 лева до претендираните 39 970.65 лева и за разликата искът следва да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част решението на СГС следва да бъде потвърдено.
По разноските: Ищецът е защитил 250 000 лева и 31 132.29 лева, поради което има право на разноски пред въззивната инстанция за адвокат, съобразно този материален интерес. Той не е сторил такива, но е бил защитаван безплатно от адв. В., на която следва да бъде присъдено възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗА, или 5765 лева плюс 1346.81 лева по всеки от двата иска. Репариране на разходите за държавна такса не му се дължи, тъй като въззивната му жалба е частично уважена.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на адв. В. е присъдено възнаграждение пред СГС над 7 111.81 лева до 7 718.44 лева.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК на адв. В. следва да бъдат присъдени 1729.12 лева – адвокатско възнаграждение пред ВКС, според защитения материален интерес.
На Прокуратурата разноски не се следват.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд

ОТМЕНЯ решение от 11.07.2017 г. на СГС, І-19 състав по гр.д. № 7879/2016 г. в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. В. С. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по нохд 4048/10 г. по описа на СГС, НО, 24 състав за сума над 250 000 лева до 300 000 лева, както и в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. В. С. обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, претърпени в причинна връзка със същото наказателно производство, за сума над 31 132.29 лева до претендираните 39 970.65 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл 2 ал.1 т. 3 пр.1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, предявени от П. В. С. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по нохд 4048/10 г. по описа на СГС, НО, 24 състав, за сума над 250 000 лева до 300 000 лева, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи във връзка със същото наказателно производство за сума над 31 132.29 лева до претендираните 39 970.65 лева.
ОТМЕНЯ решение от 11.07.2017 г. на СГС, І-19 състав по гр.д. № 7879/2016 г. в частта, с която на адв. П. С. В., [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 7 е присъдено адвокатско възнаграждение пред СГС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер над 7 111.81 лева до 7718.44 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.07.2017 г. на СГС, І-19 състав по гр.д. № 7879/2016 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. П. С. В., [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 7 възнаграждение пред САС в размер на 7111.81 лева, както и възнаграждение пред ВКС в размер на 1346.81 лева, определени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.