Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

при секретаря Т. С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 768 по описа на 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5590 от 22.08.2018 год., постановено по гр.д.3724/11 год. по описа на СГС, I-6 състав е признато за установено по отношение на ответниците С. Б. С., М. Л. Б. Х., Ф. фон В., А. фон В., О. фон В., С. Е. М. Л., М. Л.-Б. дьо Ш., починала в хода на производството и заменена от наследниците си П. Ф. А. дьо ла Л. М. и Ф. Ж. М. Л.-Б. и ответника Столична Община, че ищецът Република България е собственик на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот, находящ се в [населено място], район Искър, представляващ парк „Врана“ целия с площ от 992 672 кв.м., съставляващ имот пл. № 2731 по кадастралния план на [населено място] /имоти пл. № 2731 на площ от 971 300 кв.м. и № 2731 на площ от 21 372 кв.м. по неодобрения кадастрален план на [населено място]/, местност „Врана“, нанесен в плана през 2001 г. в кадастрални листове №№ 630, 631, 654, 655, 674, 675, 693 и 694, при граници на целия имот: юг- [улица], изток-напоително поле и стопанство „Врана“, север-напоително поле и северозапад-дере, ведно с построените в имота сгради, а именно: централна сграда на дворец, състояща се от една триетажна и две двуетажни масивни сгради с мазета на общо площ от 2013 кв.м., масивна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж на два етажа и телефонна централа с обща застроена площ от 528 кв.м., горска къща в парка застроена на 64 кв.м., оранжерии в парка с площ 729 кв.м., хамбар с площ от 75 кв.м., сграда-клуб на 140 кв.м., масивна сграда-караулка на площ от 64 кв.м., навес при оранжериите на площ от 180 кв.м., помпена станция на площ от 48 кв.м., сграда-склад на площ от 42 кв.м., който имот и сградите в него са нанесени в кадастралната карта и регистри на СО, район Искър, [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-31/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съобразно която имотите се индивидуализират по следния начин:
Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731 с площ от 958 510 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: №№ 44063.1447.2732, 44063.1447.101, 44063.1447.3424, 44063.1447.8, 44063.1447.3415, 68134.1508.3060, 68134.1508.27, 68134.1508.29, съгласно скица № 15-116558/23.04.2014 г. на СГКК;
Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2732 с площ от 21360 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи от всички страни поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-116565/23.04.2014 г. на СГКК, заедно с находящите се в поземлените имоти самостоятелни обекти-сгради, както следва:
1.Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.1 със застроена площ 895 кв.м., брой етажи: три, предназначение: друга сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128258/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
2. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.10 със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128259/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
3. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.11 със застроена площ 140 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128261/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
4. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.12 със застроена площ 307 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128262/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
5. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.13 със застроена площ 191 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128263/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
6. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.14 със застроена площ 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128265/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
7. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.15 със застроена площ 132 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128267/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
8. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.16 със застроена площ 112 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128268/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
9. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.17 със застроена площ 499 кв.м., брой етажи: два, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128269/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
10. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.18 със застроена площ 43 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128270/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
11. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.2 със застроена площ 51 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128271/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
12. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.20 със застроена площ 48 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128272/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
13. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.21 със застроена площ 52 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128274/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
14. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.22 със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128275/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
15. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.23 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: сграда за енергопроизводство, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128277/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
16. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.3 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128278/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
17. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.4 със застроена площ 47 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128280/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
18. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.5 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128282/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
19. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.6 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128283/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
20. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.7 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128285/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
21. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.8 със застроена площ 7 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128287/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
22. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.9 със застроена площ 231 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128289/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
23. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.19 със застроена площ 152 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128307/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
24. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.1 със застроена площ 331 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128291/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
25. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.2 със застроена площ 359 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128293/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
26. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.3 със застроена площ 94 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128296/30.04.2014 г., издадена от СГКК.
Със същото решение ответниците С. Б. С., М. Л. Б. Х. са осъдени да предадат на основание чл.108 от ЗС на Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2732 с площ от 21360 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи от всички страни поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-116565/23.04.2014 г. на СГКК, който имот съставлява реална част от Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731 целият с площ от 958 510 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: №№ 44063.1447.2732, 44063.1447.101, 44063.1447.3424, 44063.1447.8, 44063.1447.3415, 68134.1508.3060, 68134.1508.27, 68134.1508.29, съгласно скица № 15-116558/23.04.2014 г. на СГКК, заедно с находящите се в поземленият имот самостоятелни обекти-сгради, описани подробно по-горе, при уславие, че Република България заплати на С. Б. С., сумата от 1 323 495 лева, представляваща увеличената стойност на имота, вследствие извършените от този ответник подобрения.
Със същото решение Столична Община е осъдена да предаде на основание чл.108 от ЗС на Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението на поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731 с площ от 958 510 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: №№ 44063.1447.2732, 44063.1447.101, 44063.1447.3424, 44063.1447.8, 44063.1447.3415, 68134.1508.3060, 68134.1508.27, 68134.1508.29, съгласно скица № 15-116558/23.04.2014 г. на СГК, без включената в този имот реална част, представляваща Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2732 с площ от 21360 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи от всички страни поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-116565/23.04.2014 г. на СГКК.
Със същото решение е отменен по реда на чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 26, том ІІІ, рег. № 6554, дело № 386/18.09.2001 г., като оставя без уважение като неоснователно искането за отмяна и на нотариален акт № 179, том 2, рег. № 6012, дело № 342/2001 г., и двата на Нотариус с рег. № 203 на НК.
Със същото решение е отхвърлен предявения от Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството против ответниците Ф. фон В., А. фон В., О. фон В., С. Е. М. Л., М. Л.-Б. дьо Ш., починала в хода на производството и заменена от наследниците си П. Ф. А. дьо ла Л. М. и Ф. Ж. М. Л.-Б. иск по чл.108 от ЗС за осъждането им да предадат на ищеца владението върху горните имоти.
Със същото решение са отхвърлени предявените от Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството против ответниците С. Б. С., М. Л. Б. Х. и Столична Община обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС и чл.86 от ЗЗД за осъждането на ответниците, както следва: тримата да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от по 5 001 лева, представляваща стойността на добивите, които са извличали от процесните имоти за периода от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г. и сумата от по 1 000 лева, представляваща законната лихва върху горната сума за периода от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г., а само първите двама да заплатят на ищеца сумата от 6 924 460 лева или по 3 462 230 лева всеки, а третия от тях - сумата от 5001 лева, представляваща обезщетение за ползването на процесните имоти през периода 07.08.2001 г.01.03.2011 г., както и сумата от 1 721 136,92 лева или по 860 568,46 лева, всеки един от първите двама, а ответникът Столична Община - сумата от 1 000 лева, представляваща законна лихва върху горните суми за периода от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г., като са разпределени е разноските по делото.
С определение № 24839 от 07.11.2018 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е изменил постановеното решение, като е отхвърлил искането на Република България за осъждане на Столична община да заплати на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото за разликата над дължимата сума от 550 225.49 лева до присъдените с решението разноски в размер на 724 106.97 лева.
Решението е обжалвано от ищеца Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител в частта в която предаването на владението на имотите от ответниците С. Б. С., М. Л. Б. Х. е поставено в зависимост от заплащане на ответника С. на сумата от 1 323 495 лева, представляващи увеличената стойност на имот, вследствие извършени от този ответник подобрения, като се излагат доводи за недопустимост на заявеното право на задържане, като защитно средство, доколкото ответниците са недобросъвестни владелци. Отделно от това твърде, че решението в частта в която е уважено правото на задържане е неправилно. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като ответниците предядат владението върху имотите, без да им бъде признато право на задържане. Претендира разноски.
Решението е обжалвано и от ответниците С. Б. С. и М. Л. Б. Х. в установителната и осъдителна част с доводи за неправилност, като се излагат пространни доводи, че Държавата не собственик на процесните недвижими имоти и неправилно съдът я е признал за такъв. Съдът не е изследвал задълбочено събраните по делото доказателства, поради което е достигнал и до неправилен правен извод. Твърди се, че при липса на един от елементите на фактическия състав на ревандикационният иск, то неправилно съдът го е уважил. Молят решението в обжалваните части да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноските по делото.
Въззиваемите Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, С. Б. С., М. Л. Б. Х. и Столична община взаимно оспорват жалбите на насрещната страна, като твърдят неоснователност.
Въззиваемите А. фон В., О. фон В., С. Е. М. Л., М. Л.-Б. дьо Ш., починала в хода на производството и заменена от наследниците си П. Ф. А. дьо ла Л. М. и Ф. Ж. М. Л.-Б. не изразяват становище.
Подадени са и две частни жалби, от Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и от Столична община срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в които се правят оплаквания за неправилност.
Въззиваемите по частните жалби депозират отгорови с които оспорват изложеното в тях.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решенията в обжалваните части за валидно. Жалбите са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими. По очертаните от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен искове с правно основание чл.108 от ЗС, като ищецът Република България иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците С. Б. С., М. Л. Б. Х., Ф. фон В., А. фон В., О. фон В., С. Е. М. Л., М. Л.-Б. дьо Ш., починала в хода на производството и заменена от наследниците си П. Ф. А. дьо ла Л. М. и Ф. Ж. М. Л.-Б. и ответника Столична Община, че е собственик на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот, находящ се в [населено място], район Искър, представляващ парк „Врана“ целия с площ от 992 672 кв.м., съставляващ имот пл. № 2731 по кадастралния план на [населено място] /имоти пл. № 2731 на площ от 971 300 кв.м. и № 2731 на площ от 21 372 кв.м. по неодобрения кадастрален план на [населено място]/, местност „Врана“, нанесен в плана през 2001 г. в кадастрални листове №№ 630, 631, 654, 655, 674, 675, 693 и 694, при граници на целия имот: юг- [улица], изток-напоително поле и стопанство „Врана“, север-напоително поле и северозапад-дере, ведно с построените в имота сгради, а именно: централна сграда на дворец, състояща се от една триетажна и две двуетажни масивни сгради с мазета на общо площ от 2013 кв.м., масивна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж на два етажа и телефонна централа с обща застроена площ от 528 кв.м., горска къща в парка застроена на 64 кв.м., оранжерии в парка с площ 729 кв.м., хамбар с площ от 75 кв.м., сграда-клуб на 140 кв.м., масивна сграда-караулка на площ от 64 кв.м., навес при оранжериите на площ от 180 кв.м., помпена станция на площ от 48 кв.м., сграда-склад на площ от 42 кв.м., който имот и сградите в него са нанесени в кадастралната карта и регистри на СО, район Искър, [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-31/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съобразно която имотите се индивидуализират по следния начин:
Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731 с площ от 958 510 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: №№ 44063.1447.2732, 44063.1447.101, 44063.1447.3424, 44063.1447.8, 44063.1447.3415, 68134.1508.3060, 68134.1508.27, 68134.1508.29, съгласно скица № 15-116558/23.04.2014 г. на СГКК;
Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2732 с площ от 21360 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи от всички страни поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-116565/23.04.2014 г. на СГКК, заедно с находящите се в поземлените имоти самостоятелни обекти-сгради, както следва:
1.Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.1 със застроена площ 895 кв.м., брой етажи: три, предназначение: друга сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128258/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
2. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.10 със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128259/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
3. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.11 със застроена площ 140 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128261/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
4. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.12 със застроена площ 307 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128262/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
5. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.13 със застроена площ 191 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128263/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
6. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.14 със застроена площ 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128265/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
7. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.15 със застроена площ 132 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128267/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
8. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.16 със застроена площ 112 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128268/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
9. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.17 със застроена площ 499 кв.м., брой етажи: два, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128269/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
10. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.18 със застроена площ 43 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128270/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
11. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.2 със застроена площ 51 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128271/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
12. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.20 със застроена площ 48 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128272/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
13. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.21 със застроена площ 52 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128274/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
14. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.22 със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128275/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
15. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.23 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: сграда за енергопроизводство, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128277/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
16. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.3 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128278/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
17. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.4 със застроена площ 47 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128280/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
18. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.5 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128282/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
19. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.6 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128283/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
20. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.7 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128285/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
21. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.8 със застроена площ 7 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128287/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
22. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.9 със застроена площ 231 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128289/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
23. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.19 със застроена площ 152 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128307/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
24. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.1 със застроена площ 331 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128291/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
25. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.2 със застроена площ 359 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128293/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
26. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.3 със застроена площ 94 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128296/30.04.2014 г., издадена от СГКК, като и ответниците С. Б. С., М. Л. Б. Х. да бъдат осъдени да му заплатят сумата от по 5 001 лева, представляваща стойността на добивите, които са извличали от процесните имоти за периода от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г., сумата от по 1 000 лв., представляваща законната лихва върху горната сума за периода от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г. Моли съща така съда да постанови решение, с което ответниците С. Б. С., М. Л. Б. Х. да заплатят на ищеца сумата от 6 924 460 лева или по 3 462 230 лева, а ответникът Столична Община - сумата от 5 001 лева, представляваща обезщетение за ползването на процесните имоти през периода 07.08.2001 г.01.03.2011 г., сумата от 1 721 136,92 лева или по 860 568,46 лева, всеки един от тях, а ответникът Столична община сумата от 1 000 лева, представляваща законна лихва върху горните суми за периода от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г. Моли съда да прогласи нищожността на Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. и Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. по реда на косвения съдебен контрол, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъдат отменени нотариален акт № 26, том ІІІ, рег. № 6554, дело № 386/2001 г. и нотариален акт № 179, том 2, рег. № 6012, дело № 342/2001 год.
Ответниците С. Б. С., М. Л. Б. Х. и Столична община оспорват предявените срещу тях искове, а останалите ответници правят волеизявление с което ги признават.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателствата по делото намира следното:
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да е собственик на имота, а ответникът да го владее без правно основание, т.е. искът по чл. 108 от ЗС е ревандикационен иск, предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В тази връзка основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.
Безспорно е по делото, че ответниците М. Л. Б. Х. и С. Б. С. се легитимират като собственици и владеят поземлен имот 44063.1447.2732, заедно с построените в него сгради и сградите, построени в имот с идентификатор 44063.1447.2731, както и че ответникът Столична община се легитимира като собственик и владее поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, а останалите ответници нито владеят имотите, нито претендират да са техни собственици.
Спорен по делото е въпросът дали ищецът е собственик на имотите и дали се легитимира като такъв. За да се приеме, че ищецът е собственик на имота, трябва да бъде доказано осъществяването на придобивен способ, въз основа на който ищецът да е придобил правото на собственост върху имота и да притежава това право на собственост към момента на предявяване на иска.
Ищецът Държавата поддържа следните придобивни способи:
1/ въз основа на Акт за държавна собственост № 1208/12.04.1989 г. Република България се легитимирала като собственик на недвижим имот „Парк Врана” заедно с находящите се в него сгради;
2/ „изначално” /имотите изначално били държавна собственост, като правата на Държавата са упражнявани от Интендантството на цивилната листа/ - според държавата собствеността върху процесиите сгради, доколкото те са строени върху държавна земя и то от и за нуждите на Българската държава, била изначално държавна. Позоваването на този придобивен способ е направено от Държавата с твърдение, че владението върху имота било упражнявано от Интендантството на цивилната листа като държавна институция, чиято функция била да управлява средства, които са част от държавния бюджет и са предназначени за издръжка на монархическата институция, както и че Интендантството притежава собствена правосубектност като разпоредител с бюджетни средства и представлява държавен орган, тъй като самостоятелно може да придобива права и да поема задължения от свое име. Поради това и собственик на процесиите имоти била Държавата;
3/ придобиване на процесиите имоти ех lege, по силата на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници /ЗОДСИСБЦ, обн. в ДВ, бр. 305/31.12.1947 г./ - позоваването на този придобивен способ е направено с твърдение, че Държавата била придобила собствеността на оригинерно основание, с влизане на закона в сила. Според ищеца фактът, че с Решение № 12 от 04.06.1998 г. по к.д. № 13/1998 г. на КС на РБ законът е обявен за противоконституционен, е без практическо значение, тъй като решението нямало реституционен характер.
Преди да се пристъпи към на фактическите твърдения, на база на които Държавата претендира, че е собственик на процесните имоти, както и на направените възражения на ответниците срещу тях, следва да се установи дали правният спор касае едни и същи имоти - т.е. дали имотите, на които Държавата претендира да е собственик, са идентични с имотите, които ответниците С. С. и М. Л. Х. твърдят, че са тяхна собственост и ги владеят.
В тази връзка между страните не се спори, а и се установява от събраните доказателства, като заключенията на съдебно-техническата експертиза /първоначална комплексна съдебно-техническа, частично приета /само по отношение на част „А”/ и повторна такава/, че имотите, предмет на предявената искова претенция са идентични с имотите, за които има издадени документи за собственост или има съставени описи преди одържавяването им със ЗОДСИСБЦ, както и с имотите, за които са издадени Акт за държавна собственост и Акт за общинска собственост, и с имотите, които са възстановени на наследниците на Ц. Б. III и отписани от актовите книги със Заповед № РД 57-34/23.01.2001 год. на Кмета на Столична община, изменена със Заповед № РД-57-513/07.08.2001 год. От приетото заключение на повторната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д., процесните сгради са изцяло индентични със сградите, описани в следните приложени по делото документи: Акт за държавна собственост № 1208/12.04.1989 г; Акт за частна общинска собственост № 443/03.11.1999 г., който е отписан от актовите книги съгласно Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на Кмета на Столична община; Нотариален акт № 179, том 2, регистър 6012 по дело 342 от 2001 г.; Нотариален акт № 26, том 3, регистър 6554 по дело 386 от 2001 г.; Опис и оценка на имотите на Негово Величество Царя, които ще се застраховат при застрахователно дружество „България” от 28.06.1923 г.; Опис на сградите, собственост на бившия цар и държавни, предадени за ползване на дворцовото Интендантство от 01.01.1933 г.; Опис на личните имоти, притежание на бившия цар от 1946 г.; Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на Кмета на Столична община; Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. на Кмета на Столична община, с която се изменя Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г.
По отношение на поземлените имоти с идентификатори 44063.1447.2731 и 44063.1447.2732 е установена пълна идентичност с терените, описани в следните документи: Опис и оценка на имотите на Негово Величество Царя, които ще се застраховат при застрахователно дружество „България” от 28.06.1923 г.; Опис на сградите, собственост на бившия цар и държавни, предадени за ползване на дворцовото Интендантство от 01.01.1933 г.; Опис на личните имоти, притежание на бившия цар от 1946 г.; Нотариален акт № 159, т. VIII, дело № 328/1928 г. като е посочено, че именно това е документът, по който може да се установи идентичност на имота като цяло и като части от него, съпоставяйки съседите на имота, посочени в н.а. от 1928 г. с тези по приложените към експертизата скици/; В Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на Кмета на Столична община, с която се нарежда да се отпише от актовите книги за общинска собственост АОС № 443/03.11.1999 г. на район „Искър” и да се предаде владението на наследниците на Ц. Ф. I и Ц. Б. III недвижим имот, представляващ парк „Врана”, заедно с построените в мястото сгради; В Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. на Кмета на Столична община, с която се изменя Заповед № РД-57-34, като се добавят обекти; Акт за държавна собственост № 1208/12.04.1989 г.; Акт за частна общинска собственост № 443/03.11.1999 г„ който е отписан от актовите книги съгласно Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на Кмета на Столична община; Нотариален акт № 179, том 2, регистър 6012 по дело 342 от 2001 г.; Нотариален акт № 26, том 3, регистър 6554 по дело 386 от 2001 г. и скици, издадени от Дирекция „Софийски кадастър” за имоти с пл.№№ 2731 и 2732 по данни от цифровия кадастър; копие от неодобрен кадастрален план - скица, издадена от ОП „Софийски кадастър” на 02.08.2001 г. за имот пл.№ 2731, нанесен през 2001 г. в к.л. 630, 631 и сл. с площ 992 672 кв.м.; предложение за разделяне на имот пл.№ 2731 - скица, издадена от ГИС-С. през м. август 2001 г., за разделяне на имот пл.№ 2731, к.л. 630, 631 и сл. на два отделни самостоятелни имоти с пл.№ 2731 с площ от 971 300 кв.м. и пл.№ 2732 с площ от 21 372 кв.м.; копие от цифров кадастрален план - скици, издадени от Дирекция „Териториално планиране”, отдел „Териториален кадастър” на 25.04.2014 г. за поземлени имоти №№ 2731 и 2732 в 2014 г„ съответно с площ 971 300 кв.м. и 21 372 кв.м., пл. район [населено място]; удостоверение № 07-00-319/06.08.2001 г„ издадено от СО - район „Искър”, че АОС № 443/1999 г. е отписан от актовите книги за общинска собственост; протокол № 25/20.04.2001 г„ Решение № 77 на Столичния общински съвет /СОС/ относно приемане дарението на имот, част от парк „Врана”, находящ се в район „Искър”; протокол № 30/15.10.2001 г„ Решение № 3 на СОС, с което се изменя Решение № 77; писмо на ГИС-С. изх.№ 94-0-1587/1/30.06.2011 г. и удостоверение изх.№ 07-00-37/24.01.2001 г„ издадено от СО - район „Искър” за конкретизиране на сградите, намиращи се в парк „Врана”, които са отписани от актовите книги.
Според вещото лице, посочените доказателства са достатъчно основание за установяване идентичност на процесния имот /имот № 2731 и 2732/ по местоположение като част от общ такъв, представляващ Имението Врана”. По отношение на поземлените имоти с идентификатор 44063.1447.2731 и 44063.1447.2732 е установена и частични идентичност с терените, описани в крепостни актове и частни продавателни документи, описани по землища и посочени подробно от същото вещо лице в Приложение от № 1 до № 11 към заключението, с които актове Ф. I е закупувал терени, на база на които е оформено Имението „Врана”.
По първото твърдяно придобивно основание, съдът приема следното:
Съставянето на акт за държавна собственост само по себе си не може да доведе до придобиване на право на собственост за Държавата, тъй като съставянето на акт за държавна собственост не е придобивен способ, уреден в закон. Актът за държавна собственост може само да констатира вече възникнало право на собственост за Държавата, но няма правопораждащ ефект относно самото право на собственост. Като всички останали субекти, Държавата придобива право на собственост чрез сделка, по давност или по друг начин, уреден в закона (чл. 77 от ЗС).
В представения по делото Акт за държавна собственост № 1208/12.04.1989 г. не е отразено на какво правно основание Държавата е станала собственик на актуваните имоти - въз основа на сделка, по давност или въз основа на друг уреден в закона придобивен способ, а е посочено, че имотът е „одържавен” на 12.04.1989 г., за да може от самия акт да се установи материализиран преди съставянето му придобивен способ. Отделно от това, от представена Заповед № РД-09-132/10.03.1989 г., се установява, че до съставяне на АДС № 1208/12.04. 1989 г. за процесиите имоти въобще не е бил съставян АДС, а самото актуване на имота като държавен е изрично предвидено с оглед предаването на процесния имот на предприятия СК ’’Озеленяване” и СП ’’П.” към СГНС. Поради това няма как Държавата да е станала собственик въз основа на Акт за държавна собственост № 1208/12.04.1989 г., ако преди това на някакво придобивно основание не е придобила собствеността, поради което и искът за собственост, предявен на това основание, е неоснователен.
По второ придобивно основание, съдът приема следното:
Ищецът твърди, че е собственик на процесиите сгради, доколкото те са строени върху държавна земя и то от и за нуждите на Българската държава. За да бъде доказано придобиване на собствеността по този придобивен способ, следва да се докажат следните обстоятелства: че теренът, върху който са строени сградите, е държавен и че строителството на сградите е извършено от държавата със средства от държавния бюджет.
В развитото производство не се установи наличието на нито един от посочените елементи на фактическия състав на твърдения придобивен способ. От събраните по делото доказателства се установява, че собственик на терена, върху който са били построени процесните сгради, към момента на построяването им е Ц. Ф. I, който е придобил собствеността въз основа на множество извършени прехвърлителни сделки, с които е изкупувал отделни имоти, при окрупняването на които е възникнал дворцовият комплекс „Врана” във вида, в който същият е бил одържавен през 1946 г.
Придобиването на отделните поземлените имоти е извършено в периода от 1899 г. до 1915 г. чрез сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, извършени във формата на крепостни актове, частни продавателни записи и спогодителни протоколи. Сделките, с които имотите са били придобивани от Ц. Ф. I. са извършени в предвидената форма за валидност към момента на осъществяването им. Съгласно чл. 34 от действащия в периода Закон за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела (ЗНОСИНД), сделките, с които се прехвърля право на собственост и ограничени вещни права, се извършват във формата на крепостни актове, а след 1910 г. - във формата на нотариални актове. Разпоредбите обаче на чл. 219-220 от ЗЗД /отм./ за периода от 1892-1910 г. предвиждат алтериативност на формата за валидност, като наред е крепостните актове допускат сключването на договори и в частна писмена форма, като при спор за собственост между приобретатели от един и същ праводател официалната форма се ползва с предимство. Ето защо всички актове, с които Ц. Ф. I е придобивал самостоятелни имоти, при окрупняването на които е възникнало имението „Врана”, са прехвърлили в патримониума му правото на собственост върху тях. Фактът, че посредством тези сделки Ц. Ф. е придобил собствеността върху процесиите имоти, се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Така от показанията на свидетеля Д. се установява, че „знам, че този имот е бил на хаджи Б. П. — чифлика, който е бил откупуван още от Ц. Ф.. Там е било пусто място и Ц. Ф. е откупувал парчета ниви и най-добре ги знам тези неща от С. Г.”. Свидетеля П. дава показания - „от него /дядо му - акад. И. Б./ съм чувал, че там на мястото е бил чифликът на Х. Б. и Ц. Ф. е купил този чифлик. Това става в края на XIX век, последните години, и започнал да купува земи наоколо земите, които са били малки парцели с много собственици. Изкупувал ги е, за да създаде това общо имение в сегашните граници”. Свидетеля Ш. пък заявява, че „имотът започва да се оформя като такъв през 1899 г Ц. Ф., тогава княз, започва да изкупува земите около Г. и основният, сърцевината на днешния парк „Врана”, това е имотът Чардаклия, който преди Освобождението е бил собственост на О. Паша, след Освобождението е нает от Х. Б. П., който след това го откупува от неговите наследници. Х. Б. започва да взема сериозни кредити от някои банки. Самият Х. Б. е обявен в несъстоятелност и имотът е обявен на публичен търг от Народната банка“.
Показанията на посочените свидетели, макар и да не възпроизвеждат преки впечатления /което е невъзможно към момента с оглед отдалечеността във времето на фактите, подлежащи на установяване и продължителността на човешкия живот/ се кредитират от съда, тъй като установяват безпротиворечиво едни и същи факти. Показанията на всеки свидетел са вътрешно непротиворечиви, а показанията на всички свидетели в тяхната съвкупност са еднозначни и не си противоречат. Показанията на свидетелите възпроизвеждат факти, които свидетелите знаят от свои изключително близки родственици, които са възприели тези факти пряко. Така свидетеля П. е внук на академик Б., който е бил един от най-приближените на цар Ф. и е живял със семейството си в двореца в С. по времето на цар Ф. и по времето на цар Б. III до изгонването през 1946 г. на наследниците на цар Б. III или свидетелите са узнали тези факти от лица, които са били част от най-близкото обкръжение както на Ц. Ф., така и на Ц. Б. III и поради това са възприели тези факти пряко /източниците на свидетеля Ш. са Л. Р., дъщеря на последния Интендант на цивилната листа полк. А. Р., както и Р. Н., В. В. и С. М., които са били служители на Царя и са живели заедно е царското семейство/. От друга страна, фактите установени от свидетелските показания, съответстват на фактите, установени от събраните по делото писмени доказателства - актовете, с които Ц. Ф. I е придобивал имоти, посочени по-горе. Писмените и гласни доказателства, съпоставени и със заключението на вещото лице Д. за идентичност на имотите, закупувани с отделни актове от Ц. Ф. I, с имението „Врана”, води до извода, че Държавата не е била „изначално” собственик на терена, върху който са построени сградите на дворцовия комплекс „Врана”.
На следващо място ищеца, освен че не доказа да е била собственик на терена, върху който са построени процесиите сгради, което е предпоставка за прилагане на презумпцията по чл. 78 от ЗИСС, не доказа и твърденията си, че строителството е извършено от държавата със средства от държавния бюджет в релевантния периода 1903 г. - 1912/1914 г., в който период са построени дворците-старият дворец и новият дворец. За посочения период е действал Закон за отчетността по бюджета /обн. в ДВ, бр. 69/28.03.1903 г./, при режима на който перата по държавния бюджет са били посочвани изрично по предназначение, а отчетниците по бюджета /т.е. разпоредителите с бюджетни средства/ са изброени изчерпателно в Приложенията към Закона за отчетността по бюджета. От съдържанието на бюджетите за този период /1903 - 1912/1914 г./ се установи, че Държавата не е предоставяла каквито и да било средства за строителство на Двореца „Врана”. От съдържанието на всички следващи бюджети /от 1913 г. до 1946 г./ отново не се установи Държавата да е предоставила каквито и да било средства за стопанисване или поддръжка на Дворец „Врана”. Отделно от това, от застрахователна Полица № 148129, към която е приложен опис и оценка на имотите на Негово Величество Царя, които ще се застраховат при застрахователно дружество „България” за период от 7 години, начиная от 28.06.1923 г., се установява, че към 1923 г. процесиите сгради, означени като Дворец „Врана”, са на обща стойност 5 950 000.00 лева, от които „Нов дворец” - 4 100 000 лева, а „Стар Дворец” - 1 850 000 лева. Разход в бюджетите на Държавата за периода от 1903 до 1912/1914 г. в размер на такава сума за извършване на строителство на Двореца „Врана” не се установяват. Поради това съдът приема, че Държавата не е доказала твърдението си, че строителството на процесиите сгради е извършено със средства от държавния бюджет в периода 1903 - 1912/1914 – 1930 год.
От събраните по делото доказателства се установява, че Дворец „Врана“ е построен с лични средства на българския владетел Ф.. Тези лични средства за строителство на сградата са били от цивилната листа на царя /отпускана ежегодно като заплата/възнаграждение на монарха/ и от личните средства, получени от майка му К. К., както и получен личен заем от руското правителство. Това се установява от разпитаните по делото свидетели, като първоначално е построен старият дворец - ловна хижа за удовлетворяване ловната страст на монарха, а по-късно е построен и новият дворец за удовлетворяване нуждите на семейството на монарха за отдих и туризъм. Така свидетеля Д. установява, че „дворецът и паркът се намират на „Ц. шосе", 9-ти км. Има две сгради - старата хижа, която се води ловна хижа на Ц. Ф., и новият дворец, който Ц. Б. заедно с Царица Й. го строят за семейството си. С. Г. ми е разказвал как е построен дворецът, старата част как е направил Ц. Ф., паркът как е изграден. Той ми е казвал, че това си е имот, който е строен за личните нужди на Ц. Ф., за царското семейство и е строен от Ф., с лични средства. Съществувала е Цивилна листа към Интендантството, която се е занимавала точно с това. Заплатата на царете е била Цивилната листа, която те са предоставяли от тяхно име на Интендантството да закупува тези имоти и най-различни неща. Този имот първо е ползван от Ц. Ф. до абдикацията му, след което го наследява Ц. Б.. Този имот е ползван за личен имот, за частно ползване за семейство. Разказвано му е, че за целия процес, Ц. Ф. е трябвало да вземе заем за построяването на двореца“. Свидетеля П. пък заявява, че „изкупувал ги е, за да създаде това общо имение в сегашните граници. След това е започнал строежът на дворците - първо на стария дворец, по-малкия, след 1900 г. в продължение на няколко години е бил построен. След това започва строежът на новия, който е бил завършен преди Б. война и след това е ползван от Ц. Ф. до неговата абдикация. Когато той абдикира, остава за сина му Б., който става цар. Дворецът общо взето е бил използван като жилище За лични нужди са правени дворците. Чувал съм, че с лични средства е закупил Ц. Ф. както самия чифлик на мястото, на което са дворците, така и другите земи, които са имали други собственици, за да се получи собственост върху цялото“. Свидетеля К. от своя страна установява, че „вилата на Ф. е строена в периода 1903 - 1905 г. по проект на архитект австриец, собственост на царското семейство, а вече от 1909 г. до 1912 г. се строи лятната резиденция на Ф. и сина му Б. от арх. Н. Л.. Стопанисвало го е царското семейство, което е живяло там. Имотът първоначално е бил като вилен имот извън С., а след това с построяване на новата част — като резиденция на царското семейство“. Свидетеля Г. установява, че „Ц. Ф. започва да ги строи, като закупува със свои лични средства и със средства от своята майка — княгиня К., която изключително много го е поддържала, и с част от нейните средства той закупува голяма част от имотите, както за „Врана”, така и за останалите дворци в Р.. „Врана” е строена около 1904 г. До 1912 г. първо се построява малката лоена хижа и впоследствие се построява новият дворец. Те са строени като крайградска вилна къща, където семейството да може да си почива. След абдикацията на Ц. Ф. и възкачване на престола на Ц. Б. имотите се ползват като лична собственост, включая и дворецът „Врана”, а не както е дворецът в С. и дворецът в Е., които са били за представителни нужди. Това, което ми говореше и мадам П., и д-р С., че това са били любимите места за почивка на семейството. Обсъждано е, че това е личният дом, така да се каже градската вила, и че това е построено с лични средства на Ц. Ф.”. Свидетеля Ш. установява, че „...Основните сгради са двата двореца - големият, построен 1909 г. - 1912 г., и старият дворец, който е първата сграда, построен през 1903 - 1904 г. Имотът започва да се оформя като такъв през 1899 г. Имота първоначално Ц. Ф., тогава княз, започва да изкупува земите около Г..... И двата двореца започват да се строят по времето на Ц. Ф., още княз - 1904 г.... Построен е абсолютно като частна вила на царското семейство, извънградска. Ц. Ф., както е известно, е изключителен орнитолог и ботаник....има нужда от място, на което да осъществява своите научни занимания, както и лоената си страст. Впоследствие през 1909 г. започва строежът на големия дворец.... Царското семейство е използвало този свой дом именно като частния дом на своето семейство. Там са посрещали свои роднини.... Ц. Ф. започва да строи и първия, и следващия дворец с лични свои средства, както по линия на майка си - княгиня К., така и по линия на Цивилната листа, която представлява неговата годишна заплата като държавен глава. За всички госпожи, покойни вече, с които съм разговарял, беше ясно, че този дворец е строен с частните средства на царското семейство, включително и особено важно от разказите на Л. Р., чийто баща е последният интендант на двореца.... Всичко е с техни частни средства - парите на княгиня К., средствата от Цивилната листа, заема на руския император Завършен е дворецът 1912 г., а 1913 г. започва обзавеждането на големия дворец. Полагане на основния камък е 1909 г.“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, макар и да не възпроизвеждат преки впечатления по изложените по-горе съображения.
В., същото е възприето в Решение № 76 от 12.10.2020 г. по гр.д. № 1475/2016 г. по описа на ВКС, I гражданско отделение: „съдът може да основе фактическите си констатации относно извършено строителство и осъществено владение и на свидетелски показания, които не почиват на преките впечатления на свидетеля в хипотеза, при която строителството е извършено, а владението - осъществено в отдалечен период от време спрямо момента на разглеждане на правния спор, ако източникът, от който свидетелят е получил информацията е известен и достоверен, доколкото процесуалният закон не установява забрана за това. Когато свидетелските показания не са основани на преки и непосредствени впечатления поради отдалечеността във времето на събитията, за които се отнасят, но се основават на информация, възприета от очевидци на тези събития, тези показания следва да бъдат кредитирани.
Фактите, установени от свидетелските показания, съответстват на фактите, установени от събраните по делото писмени доказателства.
Така, от разписка от 02.09.1912 г., подписана лично от Ц. Ф., се установява, че Ц. Ф. е получил 3 млн. франка заем от руското правителство, като заемът е гарантиран е личното му имение Врана и други недвижими имоти. От Писмо от 12/25 ноември 1911 г. от посланик А.Н. до заместник министъра на външните работи на Русия, изпратено по повод предоставяне на българския цар на заема от руското правителство, се установява, че причината Ц. Ф. да иска заем от руското правителство е задлъжняването на цар Ф. към БНБ с повече от 2 млн. франка при лихва от 7 %, за което царят бил издал полици в полза на БНБ. В Писмото от 12/25 ноември 1911 г. на посланик А.Н. се сочи „че имуществените дела на царя далеч не са в блестящо състояние: от една страна той е накупил и настроил в България прекалено много, а княгиня К., която и без това похарчи в България много за укрепване престола на сина си, не даде в завещанието си, както се очакваше, особено предимство на своя любимец, който така получи след смъртта на майка си от 600 до 700 хиляди франка годишен доход и нищо повече.”.
Доводите на ищеца, че заемът, тъй като бил от 1912 г. и бил последващ във времето извършването на строителството на Дворец „Врана”, не можел да бъде свързан с придобиването на процесиите имоти, са неоснователни и противоречат на събраните по делото доказателства, от които се установява, че Ц. Ф. е имал нужда и е получил заем от руското правителство в размер на 3 000 000 франка заем именно защото царят е „накупил и настроил в България прекалено много”. А както е установено по настоящото дело към 1912 г. Дворец „Врана” вече е бил построен, така че цар Ф. при всички случаи е имал нужда да „рефинансира” извършеното строителство. Тези доводи са възприети изцяло в Решение № 76 от 12.10.2020 г. по гр.д. № 1475/2016 г. по описа на ВКС, 1-во гражданско отделение.
Неоснователни са доводите на ищеца, че процесиите сгради били построени от Българската държава за нуждите на Българската държава, като владението върху построеното се е упражнявало от Интендантството на цивилната листа, което било държавна /публична/ институция, поради това и построеното било собственост на Държавата. Както вече бе възприето, Държавата не е била собственик на терена към построяване на сградите, нито се доказа да са използвани средства от държавния бюджет за строителството им, поради което няма как да е придобило право на собственост върху построените сгради, дори строителството да е извършено от Интенданството, както твърди ищецът по делото. Доколкото представеният от ищеца нотариален акт за собственост от 1928 г. /макар и неподписан от нотариус, поради което е и без каквото и да било правно значение/ е съставен на името на Интендантството. Следва да се разгледа въпросът за правния статут на Интендантството и въпросът като чий представител е действало то - на Царя или на Държавата, поради относимостта към предмета на делото на въпросите за характера на Цивилната листа и за Интендантството.
Досежно Цивилната листа настоящия състав приема, че законодателството у нас не е съдържало легална дефиниция на понятието „цивилна листа”, независимо че това понятие е било употребявано често както в парламентарните дебати при приемане на годишните Закони за бюджета, така и в законодателството - в разходната част на ежегодните Закони за бюджета цивилната листа е била сочена като отделно перо в разходната част на съответния бюджет, предназначена за издръжката на Княза. Конституцията на Княжество България от 1879 г. урежда цивилната листа, без да я дефинира и назовава „цивилна листа”, като предвижда: „Народното събрание определя за обдържване на Княза и на неговия двор 600 000 франка на година” /чл. 35 от Конституцията/. От дебатите, съпътствали приемането на конституцията на Княжество България, се установява, че учредителите на третата българска държава са разбирали под „обдържване” именно годишното възнаграждение, което Князът следва да получава за заеманата от него длъжност и упражняваната от него функция на държавен глава - т.е. „платата на княза”. С изменението на Конституцията от 1879 г., извършено на 11 юли 1911 г., цивилната листа става конституционно уредена - чл. 35 от Конституцията от 1879 г., изм. от 1911 г., предвижда „Народното събрание с особен закон определява на Царя и на неговия двор цивилна листа”. Общоприето е в конституционноправната доктрина под „цивилна листа” да се разбира определена по законодателен ред парична сума, която държавата предоставя на монарха за издръжката на монарха и неговия двор. Без да се навлиза в подробен исторически и сравнителноправен анализ, следва да бъде отбелязано, че като правен институт цивилната листа възниква тогава, когато имуществото на монарха се отделя от имуществото на държавата, т.е. когато монархията от абсолютна се превръща в парламентарна/конституционна, а монархът - от лице, което се идентифицира изцяло с държавата, се превръща в лице, натоварено с управлението на държавата.
Институтът на цивилната листа е възникнал в Англия и оттам е пренесен в останалата част на Европа, като най-общо моделите на цивилна листа в европейските монархии са три: при английския модел на цивилната листа възнаграждението на монарха се определя като размер еднократно, при поемане на управлението и този размер важи за целия период на управлението; при т.нар. пруски модел размерът на цивилната листа е определен в конституцията, но може да се променя със съгласието на монарха и парламента. Този модел е бил възприет първоначално у нас с разпоредбата на чл. 35 от Конституцията от 1879 г., която предвижда: „Народното събрание определя за обдържване на Княза и на неговия двор 600 000 франка на година” /чл. 35, ал. 1 от Конституцията/, като размерът на „обдържването” „ не може да бъде нито уголемено без съгласието на Народното събрание, нито намалено без съизволението на Княза” /чл. 35, ал. 2 от Конституцията/. Познат е и трети модел, при който размерът на цивилната листа и перата, включени в нея, не са определени в Конституцията, а се определят с нарочен закон. Този модел е възприет у нас с изменението на Конституцията от 1879 г., извършено на 11 юли 1911 г., и на практика от този момент размерът на Цивилната листа е определян по размер от ежегодните закони за държавния бюджет, като отделно и допълнително се предвиждат допълнителни пера, вън от перото „цивилна листа”, за веществени и лични разходи, свързани с монарха.
В монархическите държави съществува различие и относно това какво се включва в Цивилната листа като приход /от какви източници тя се формира/ и какво трябва да покрива тя като разходи. В част от монархиите приходната част на Цивилната листа се формира от суми, предвидени в държавния бюджет, а в други - Цивилната листа е сбор от суми, получени от бюджета, и приходи, получени като доходи както от личните имоти на монарха, така и от държавните имоти, предоставени му за ползване със закон от държавата. У нас след 1911 г. приходната част на Цивилната листа включва както суми, предоставени от държавния бюджет, така и суми, получени като доходи от частните имоти на царя и от държавните имоти, предоставени му за ползване от държавата.
Различна е уредбата и по отношение на разходната част на Цивилната листа. В едни от монархическите държави сумите, отпускани по линия на Цивилната листа на монарха, покриват освен частните разходи на монарха и неговия двор, и заплатите на всички държавни служители и въобще всички чиновници в държавата, без военните разходи. В други монархии цивилната листа включва само заплатата на монарха, като останалите разходи за „обдържване“ на двора /разходи за пътувания, кореспонденция и обслужващ монарха персонал, включително за издръжка на държавните имоти, предоставени на монарха/ се включват като самостоятелно перо в държавния бюджет.
У нас е възприет вторият модел, като разходите за „царя и неговия двор” са включвани в разходите на законите за бюджета, в раздел Върховно правителство, като са включвали: 1/ цивилна листа - заплатата, която получава монарха и с която може лично да се разпорежда както намери за добре и 2/ специална разходна част, която да покрива административните и други нужди на двора, включително заплатите на служителите в дворците-държавна собственост, предоставени за ползване на монарха с оглед заеманата от него функция като държавен глава, както и разходите за тяхното поддържане, разходите на монарха за пътувания, административни разходи и т.н.
Посоченото се установява от представените от ищеца по делото държавни бюджети - например в разходната част на Бюджета за 1944 г. се вижда, че разходите за Върховното правителство включват като отделни пера: цивилната листа /заплатата на царя/, посочена в Глава 1 от Бюджета от 1944 г., и отделно и самостоятелно перо лични разходи за заплати и надници на персонала при царския двор /Глава 2.А от разходната част на бюджета за 1944 г./ и веществени разходи за пътешествия, канцеларски материали, доставка на мебели и покъщнина, поддържане на паркове и градини, както и разходи за поддръжка на държавните дворци в С. и Е., които, както е общоизвестно, са държавни /Глава 2.Б от разходната част на Бюджета за 1944 г./.
Със сумата от цивилната листа - със заплатата си, монархът се разпорежда свободно. Поради това придобитото от монарха със средства от цивилната му листа не става собственост на държавата, независимо че държавата предоставя чрез бюджета част от тези средства /част, защото след определен период приходната част на цивилната листа започва да включва не само приходи от бюджета, но и доходи от личните недвижими имоти на Царя/. Обстоятелството, че институтът на цивилната листа е публичноправен институт, но той не би могъл да бъде и друг, тъй като този институт е уреден в Конституцията и урежда финансовите отношения между монарха и държавата, която той управлява, и за което му се плаща със средства от бюджета, не може да доведе до извод, че щом възнаграждението на монарха е предоставено от бюджета, то всичко, придобито от владетеля е предоставената му цивилна листа, става държавна собственост. М. е могъл свободно да се разпорежда със средствата от цивилната листа, както намери за добре, защото това са негови лични средства, и това е било безспорно в българския парламентаризъм и в българската юриспруденция. Според проф. В. „Държавният глава може да има частнисекретари, Интенданти, конюхи и каквото обича. Това е негова частна работа, за това, обаче, не трябва да му се отпуща от други кредити, освен цивилната листа” и „М. е свободен да разполага с цивилната си листа така свободно, както и всеки обикновен държавен чиновник, като се спазва предназначението на перата, ако има такива”.
Не може да бъде споделена тезата, че средствата, предоставени на монарха като цивилна листа, понеже имали държавен произход, защото са от бюджета, превръщали в държавна собственост всичко, придобито с тези средства. Ако се възприеме тази теза ще се окаже, че всички държавни служители на Княжеството/Царството, а и всички държавни служители на Републиката днес, в това число Президентът, членовете на кабинета и въобще всички други държавни служители, каквото и имущество да придобият със средства от заплатата си, то би станало държавна собственост - защото несъмнено техните заплати се плащат от бюджета и в този смисъл личните им средства имат „държавен” произход. Нещо повече - ще се окаже, че монархът е единственото лице в държавата в периода 1879 г. - 1944 г лишено от възможност да придобива каквото и да било имущество като лична собственост, защото каквото и да придобие със средства от „платата си”, от цивилната листа /заплатата си/, то ще стане държавна собственост. Поради това и придобитите от монарха имоти с платените му средства от цивилната листа /заплатата му/ стават негова частна собственост, а не собственост на държавата.
Досежно статута на Интенданството настоящия състав приема следното:
Интендантството не е уредено нито в Конституцията от 1879 г., нито законодателно в периода от 1879 г. до 1944 г.. Единственият нормативен източник, от който можем да съдим какво представлява Интендантството, е Правилникът за управлението на цивилната листа на Негово Величество Царя, по който се уреждат и защитават имотно-паричните отношения на монарха. Съгласно § 3 от Правилника за цивилната листа „Интендантството е гражданският институт, представляващ интересите на двора”. Поради това Интендантството фигурира във всички правни актове /съдебни решения, нотариални актове, договори и пр./, които касаят личните имуществени отношения на царя. Царят не би могъл да бъде страна лично /нито пък да участва в друго процесуално качество/ не само в съдебните производства, но и в нотариалните производства. И това не е случайно. Съгласно чл. 2 от Закона за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела /обн. в ДВ, бр. 15/14.02.1885 г., многократно изменян и допълван/ „нотариусите се назначават с указ от Княза, по представление от Министъра на правосъдието” /а нотариусите съгласно чл. 108 от ЗУС са били част от съдебната система/, поради което несъмнено монархът лично не би могъл да бъде страна по акт или участник в нотариално производство. Поради това в по-ранните години от развитието на Третата българска държава участието на Царя в нотариалните производства по издаване на нотариални актове за негови лични имоти е било извършвано чрез представител - най-често Интендантът на двора или личният адютант на монарха.
Постепенно във времето се оформя разбирането, че Интендантството следва да фигурира в правните актове, които касаят личните интереси на монарха. Това разбиране става общоприето след приемане на Правилника за цивилната листа, в който Интендантството вече изрично е уредено като „гражданския институт за защита интересите на двора”. Поради това и в съставяните по-късни нотариални актове за имоти на Царя фигурира Интенданството, а не Интенданта, като представител /пълномощник/ на Царя. По този начин е съставен и представеният от ищеца Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка акт № 159 от 12.09.1928 г., том VIII, регистър 159, дело 328/1928 г., в който акт като собственик по давностно владение е признато Интенданството на Цивилната листа на Н.В.Царя. Интендантството на цивилната листа у нас се явява другото „аз”, alter ego-то на монарха, което го замества и чрез което той участва в гражданския оборот, в съдебните и нотариални производства. От процесуална гледна точка Интенданството на цивилната листа действа като своеобразен „процесуален субституент” на Царя, поради невъзможността Царят лично да участва в гражданския оборот и да бъде страна в съдебни и нотариални производства. Затова имуществата, придобивани от Интендантството, са имущества, придобити в собственост на Царя, защото Интенданството действа по изричната разпоредба на Правилника за цивилната листа за защита интересите на Царя, а не за защита интересите на държавата (§ 3 от Правилника).
Разбирането, че Интендантството на цивилната листа, понеже било държавен орган, винаги действало като представител на държавата, не намира нито нормативна опора, нито се споделя в утвърдената правна доктрина от онова време. Тъкмо обратното - Интенданството е създадено, за да осигури възможност за участие в гражданския оборот на специфичен и особен правен субект, какъвто е монархът във всяка конституционна монархия. М., като конституционен орган, концентрира в себе си законодателната, изпълнителната и съдебната власт, което му пречи да участва пряко в гражданския оборот, без това да засегне неговата конституционна неприкосновеност /чл. 8 от Конституцията/ и неотговорност. Поради това у нас, по модела на другите конституционни монархии, е създаден специфичен граждански институт - Интендантството на Цивилната листа, чрез който да се защитят интересите на Царя и чрез който той може да участва в гражданския оборот.
Трябва да се има предвид и друго - когато се описват имотите на царя, след името на Негово Величество Царя като собственик обикновено се посочва и Интенданството в скоби след монарха - „собственост на Негово Величество Царя /Интендантството/” /така Раздел I от Описа на имотите на Царя от 1 януари 1933 г./ . В описа на личните имоти, притежание на бившия Ц., от 24.09.1946 г. са посочени като лична собственост на Царя всички сгради, които са придобити е правни актове както на името на Царя, така и на името на Интендантството. Описът от 24.09.1946 г. е съставен по искане на Министерство на Земеделието и Държавните Имоти е оглед индивидуализирането на „бившите царски имоти”. Това се установява от Писмо вх. № 27275/24.09.1946 г. на Министерство на земеделието, което е представено от ответника С. с отговора на исковата молба, в което изрично е отбелязано, че „за държавните имоти, които бяха дадени за ползване на бившия държавен глава, имате списък при Вас”, като по този начин е направено ясно разграничение между личните, частни имоти на царя, и държавните, които са му били предоставени за ползване.
От изложеното следва, че Интендантството на цивилната листа е управлявало и стопанисвало както частните имоти на Царя, така и тези държавни имоти, които са му били предоставени от държавата за ползване в качеството му на държавен глава, но за тези два вида имоти /частните имоти на Царя и държавните имоти, предоставени му за ползване/ е съществувал различен режим на регистрация и отчетност. И точно защото Интендатството е стопанисвало частните имоти на Царя, не е могло да ги придобие по давност, е оглед правилото на чл. 11 от Закона за давността /отм./. В Решение № 76 от 12.10.2020 г. по гр.д. № 1475/2016 г. по описа на ВКС, I гражданско отделение е прието, че: „Последователно в българското законодателство след Освобождението и до наши дни се провежда принципът, че онзи, на когото е възложено управлението или представителството на чуждо имущество, не може да свои това имущество против онзи, когото представлява или от чието име и за чиято сметка управлява това имущество. В този смисъл и разпоредбата на чл. 11 от Закона за давността /отм./, според която тези, които владеят в името на други лица, не могат да придобиват чрез давност за своя сметка. Този принцип следва да намери приложение и в настоящия случай, като се приеме, че Интендантството на Цивилната листа не може да завладее, т.е. да има фактическа власт и да свои за себе си частните имоти на царя, за които е било задължено по силата на §94, т.12 от Правилника за управлението на Цивилната листа на И.В.Царя да държи подробен инвентар и да се грижи, а след 1918г., както вече беше отбелязано, е натоварено да пази, управлява и ползва, т.е. да упражнява единствено управителни функции“.
По третото придобивно основание, в което се твърди, че Държавата е станала собственик на сградите ех lege, по силата на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници /ЗОДСИСБЦ, обн. в ДВ, бр. 305/31.12.1947 г./, съдът приема следното:
Държавата е придобила собствеността върху процесните сгради по силата на ЗОДСИСБЦ, тъй като към момента на влизане на закона в сила имотите са били собственост на ответниците, като наследници на Ц. Б. III въз основа на осъществено наследствено правоприемство, а законът има пряк отчуждителен ефект по отношение на тези имоти, тъй като за придобиване на собствеността от страна на Държавата не е предвидено и не е необходимо издаване на допълнителни актове - административни или съдебни, за да настъпи вещно прехвърлителният ефект и собствеността да премине от патримониума на семействата на бившите царе и техните наследници в патримониума на Държавата. Придобивното основание е деривативно, а не оригинерно. Това е така, тъй като при оригинерните придобивни способи не е налице елемент „праводаване”, т.е. правото възниква в полза на титуляра му при осъществения „оригинерен” придобивен способ, независимо дали то е съществувало у друг правен субект или не, докато при деривативните придобивни способи правото на собственост се придобива само ако то е принадлежало на праводателя, независимо от акта, с който се придобиват правата - независимо дали придобиването става въз основа на правна сделка, по силата на административен акт или по силата на закона. Продавачът трябва да е собственик на вещта, за да стане собственик и купувачът, когато придобиването се извършва е правна сделка. Държавата, за да стане собственик въз основа на одържавяване, трябва да отчужди /отнеме/ имота от неговия действителен собственик, а не от несобственик.
Деривативният характер на придобивния способ по чл.1 от ЗОДСИСБЦ следва и от предметния обхват на закона и от начина, по който законодателят е очертал приложното му поле: по отношение на кои лица и за кои имоти законът има отчуждително действие. Предвидено е, че държавата става собственик на имотите, които принадлежат на семействата на бившите царе и техните наследници. Няма съмнение, че под понятието „принадлежащи” законодателят има предвид имоти, които са собствени. Да принадлежи едно имущество някому означава лицето да го притежава, а на плоскостта на вещното право означава да е собственик на имота/вещта. Законодателят свързва придобиването от страна на държавата не само с притежаване на правото на собственост върху конкретни имоти, но посочва и начина, по който тези имоти следва да са придобити - имотите следва да са „лично придобити и наследени” от адресатите на закона, за да бъдат имотите засегнати от закона. Тази формулировка не оставя никакво съмнение, че имуществата, придобивани от държавата по силата на този закон, са само онези, които са били собственост на семействата на бившите царе и техните наследници към момента на влизането му в сила. По този закон държавата не е могла да стане собственик на имот на който и да било друг гражданин на тогавашната Н. Република България, освен на членовете на семействата на бившите царе Ф. и Б. и техните наследници. След като държавата не би могла да стане собственик на процесиите имоти, ако те не са принадлежали на семействата на бившите български царе и техните наследници, то и придобиването е деривативно - правата на държавата са основани на правата на праводателите й, независимо че „праводаването” е извършено без /и против/ волята на праводателите.
Нещо повече - фактът, че е приет нарочен закон, по силата на който имотите на бившите царе Ф. и Б. III и техните семейства, са обявени за държавна собственост, е основание да бъде прието, че до влизане в сила на ЗОДСИСБЦ държавата не е притежавала имотите на друго основание. Няма как Държавата към този момент да е била собственик на процесните имоти и да приеме нарочен закон за обявяване държавна собственост на имоти, вече придобити от нея чрез друг придобивен способ.
Следва да се отбележи и друго - ЗОДСИСБЦ има конкретен и чисто персонален характер. Законът е адресиран до конкретно и точно определен кръг лица - семействата на бившите царе Ф. и Б. и техните наследници, засяга притежаваните от тези лица недвижими имоти, находящи се на територията на Република България, лично придобити и наследени. С оглед съдържанието и правните си последици ЗОДСИСБЦ наподобява много повече индивидуален административен акт /от вида на отчуждителните административни актове/, отколкото нормативен акт, съдържащ общи правила за поведение, адресирани към неограничен кръг правни субекти. Това е възприето и в Решение № 76 от 12.10.2020 г. по гр.д. № 1475/2016 г. по описа на ВКС, I гражданско отделение: „Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници - ДВ, бр. 305 от 31.Х.1947 г., според възприетата от Конституционния съд класификация, е ненормативен акт /закон във формален смисъл/“. ЗОДСИСБЦ не съдържа общи правила за поведение, адресирани към неограничен кръг правни субекти, а представлява едностранно властническо изявление, въз основа на което се отнема собствеността на конкретно определени лица в полза на държавата.
Въз основа на това ЗОДСИСБЦ, като материализира придобивното основание, осъществено в полза на държавата /придобиване по силата на акта - ех lege/, се явява правният акт, въз основа на който държавата се легитимира като собственик. Същевременно самият закон, до отмяната му с Решение № 12/04.06.1998 г. на КС, се явява документът, с който държавата удостоверява правото си на собственост и легитимира държавата като собственик. Доколкото обаче ЗОДСИСБЦ е прогласен за противоконституционен като формален закон е невалиден от момента на издаването си, а в настоящия случай, с влизане в сила на Конституцията от 1991 г., доколкото е заварен от нея /в този смисъл Решение 3 от 28.04.2020 г. на КС по конституционно дело 5 от 2019 г./.
Както бе установено по настоящето производство, към момента на влизане в сила на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и техните наследници правото на собственост върху процесните имоти е принадлежало на едно от посочените в закона лица, а именно на бившия цар Ф. I. От момента на влизане на закона в сила имотът е станал държавна собственост. Република България обаче не се легитимира на това основание като собственик на имота нито към момента на предявяване на иска, нито към момента на приключване на съдебното дирене по делото.
С Решение № 12 от 4.06.1998 г. по к.д. № 13/98 г. /обн. ДВ, бр. 66 от 10.06. 1998 г./ Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и борис и на техните наследници - ДВ, бр. 305 от 31.Х..1947 г., а с Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. /обн. ДВ. бр. 42 от 12.05.2020 г./, т.1 Конституционният съд прие, че обявените за противоконституционни ненормативни актове - закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента - са невалидни от приемането или издаването им. За такива актове, приети преди Конституцията от 1991 г., невалидността настъпва от момента на влизане в сила на Конституцията.
Както бе посочено по-горе, законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници - ДВ, бр. 305 от 31.Х..1947 г., според възприетата от Конституционния съд класификация, е ненормативен акт /закон във формален смисъл/, чиито правни последици са породени еднократно в правния мир от момента на влизането му в сила, и отпадат от момента на влизане в сила на Конституцията на Република България от 1991 г. по причина обявяването му за противоконституционен от Конституционния съд. От този момент насетне Република България не може да се легитимира като собственик на имотите, обявени за държавна собственост с този закон, включително и на имотите, предмет на спор по настоящото дело, с оглед настъпилата невалидност на акта, послужил като придобивно основание. Като собственици на имота към момента на предявяване на иска, както и към момента на приключване на устните състезания по делото, се легитимират наследниците по закон на лицето, което е притежавало правото на собственост върху тези имоти към момента на влизане в сила на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници.
Решението на Конституционния съд, с което е обявен за противоконституционен закон във формален смисъл /ненормативен по естеството си акт/, според мотивите към Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. /обн. ДВ. бр. 42 от 12.05.2020 г./, има действие само по отношение на преките последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт /в случая обявяване на имота за държавна собственост/. Обявената "ex tunk" противоконституционност на такъв акт би могла да постави редица въпроси, чието разрешаване е от компетентността на органа, постановил акта, но според мотивите към Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. /обн. ДВ.бр. 42 от 12.05.2020 г./, до уреждането им при наличието на правен спор тези въпроси се решават от съдилищата съобразно Конституцията, принципите и правилата на съответното отраслово право.
В очертаната от Решение № 3 от 28 април 2020 г. на Конституционния съд по к.д. № 5/2019 г. рамка, и настоящият въззивен състав, както и състава на ВКС, постановил Решение № 76 от 12.10.2020 год. по гр.д. 1475/16 год., изхождайки от установения в Конституцията на Република България принцип на правовата държава, както и от принципа за неприкосновеност на частната собственост, от принципите и правилата на гражданското право и в частност на вещното право, приема следното:
Невалидният правен акт според принципите и правилата на гражданското право, не може да легитимира посочения в него правен субект като носител на предоставените с този акт права. Доколкото невалидният акт е ненормативен, запазването на последиците му след настъпването на неговата невалидност е невъзможно. В този смисъл в Решение № 3 от 28 април 2020 г. на КС по к.д. № 5/2019 г. е прието, че решението на КС, с което такъв акт е обявен за противоконституционен, има действие само по отношение на преките последици на обявения за противоконституционен ненормативен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони.
Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Българската държава придобива право на собственост чрез предвидените в чл.3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ придобивни способи, както и чрез принудително отчуждаване по реда на Глава трета ЗДС. Държавна собственост са и имотите, посочени в чл.2 от ЗДС.
В настоящия случай по делото не се установи Република България да е придобила правото на собственост върху процесните недвижими имоти чрез правна сделка или по давност, както и чрез някой от изброените в чл.3 от ЗДС придобивни способи. Процесните имоти не са сред обектите по чл.18, ал.1 от Конституцията на Република България, определени със закон за изключителна държавна собственост, не са определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост след постановяване на решението на КС с цел последващо уреждане на отношенията по повод този имот, нито са предоставени на ведомство за изпълнение на неговите функции, нямат национално значение по смисъла на чл.2, ал.2, т.5 от ЗДС. Актът, с който тези имоти са били отнети през 1947 г., към настоящия момент е обявен за противоконституционен, а с оглед неговото правно естество и за невалиден, поради което според общите принципи на вещното право не може да легитимира държавата като собственик на имуществото, което е придобила въз основа на този акт - предвидените в закона способи за придобиване на вещни права върху недвижими имоти губят своята противопоставимост спрямо лицето, от което имотът е бил придобит, ако валидността им бъде отречена.
Настъпилата от влизане в сила на сега действащата Конституция на Република България невалидност на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници дава правото на лицата, които са притежавали правото на собственост върху процесния недвижим имот към момента на влизане на закона в сила, да възстановят собствеността си. В хипотези, при които правните последици на определено придобивно основание са настъпили, но впоследствие самото придобивно основание е отречено, действа принципът за възстановяване на предишното правно положение. Нарочен акт за възстановяване на предишното правно положение би бил необходим само ако актът, въз основа на който държавата е придобила собствеността, продължава да действа. В този смисъл доводите на процесуалните представители на Българската държава, че процесните имоти към един момент са имали статут на публична държавна собственост, не биха могли да променят извода за настъпилата реституция на предишното правно положение /restitutio ad integrum/. За ирелевантно за настоящия правен спор следва да се приеме обстоятелството, каква е защитната позиция по настоящото дело на останалите наследници на бившият български цар Ф.. По отношение на ответниците по делото държавата не доказва наличието на противопоставимо им основание, на което да притежава правото на собственост, поради което и за неоснователна следва да бъде приета претенцията ѝ за предаване на владението, независимо от обстоятелството какъв обем от права притежават те.
Българската държава не се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти на нито едно от основанията, посочени при предявяването на иска за предаване на владението, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу С. Б. С., М. Л. Б. Х., Ф. фон В., А. фон В., О. фон В., С. Е. М. Л., М. Л.-Б. дьо Ш., починала в хода на производството и заменена от наследниците си П. Ф. А. дьо ла Л. М. и Ф. Ж. М. Л.-Б. и ответника Столична Община искове, както в установителната им част досежно правото на собственост, така и в осъдителната им част за предаване владението върху процесните недвижими имоти бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед направения извод за принадлежността на правото на собственост върху процесните недвижими имоти, предявените от Република България срещу ответниците С. Б. С., М. Л. Б. Х. и Столична община искове за заплащане по реда на чл. 73 стойността на добивите, които ответниците са получавали от процесните имоти също са неоснователни. С обжалваното решение така предявените искове са отхвърлени, поради което в тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивния съд, следва да бъде отменено е определението, постановено в производството по чл.248 от ГПК.
Отново с оглед изхода на спора на ответника С. Б. С. следва да бъдат присъдени допълнителни разноски за пред първоинстанционният съд в размер на 24 372.15 лева, както и сумата от 35 151 лева, разноски за пред въззивния съд. На ответника М. Л. Б. Х. следва да бъдат присъдени допълнителни разноски за пред първоинстанционният съд в размер на 14 534.49 лева, както и сумата от 84 142 лева, разноски за пред въззивния съд. На ответника Столична община не се дължат разноски, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, съдът


ОТМЕНЯ решение № 5590 от 22.08.2018 год., постановено по гр.д.3724/11 год. по описа на СГС, I-6 състав в частта в която е признато за установено по отношение на ответниците С. Б. С., М. Л. Б. Х., Ф. фон В., А. фон В., О. фон В., С. Е. М. Л., М. Л.-Б. дьо Ш., починала в хода на производството и заменена от наследниците си П. Ф. А. дьо ла Л. М. и Ф. Ж. М. Л.-Б. и ответника Столична Община, че ищецът Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот, находящ се в [населено място], район Искър, представляващ парк „Врана“ целия с площ от 992 672 кв.м., съставляващ имот пл. № 2731 по кадастралния план на [населено място] /имоти пл. № 2731 на площ от 971 300 кв.м. и № 2731 на площ от 21 372 кв.м. по неодобрения кадастрален план на [населено място]/, местност „Врана“, нанесен в плана през 2001 г. в кадастрални листове №№ 630, 631, 654, 655, 674, 675, 693 и 694, при граници на целия имот: юг- [улица], изток-напоително поле и стопанство „Врана“, север-напоително поле и северозапад-дере, ведно с построените в имота сгради, а именно: централна сграда на дворец, състояща се от една триетажна и две двуетажни масивни сгради с мазета на общо площ от 2013 кв.м., масивна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж на два етажа и телефонна централа с обща застроена площ от 528 кв.м., горска къща в парка застроена на 64 кв.м., оранжерии в парка с площ 729 кв.м., хамбар с площ от 75 кв.м., сграда-клуб на 140 кв.м., масивна сграда-караулка на площ от 64 кв.м., навес при оранжериите на площ от 180 кв.м., помпена станция на площ от 48 кв.м., сграда-склад на площ от 42 кв.м., който имот и сградите в него са нанесени в кадастралната карта и регистри на СО, район Искър, [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-31/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съобразно която имотите се индивидуализират по следния начин:
Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731 с площ от 958 510 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: №№ 44063.1447.2732, 44063.1447.101, 44063.1447.3424, 44063.1447.8, 44063.1447.3415, 68134.1508.3060, 68134.1508.27, 68134.1508.29, съгласно скица № 15-116558/23.04.2014 г. на СГКК;
Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2732 с площ от 21360 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи от всички страни поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-116565/23.04.2014 г. на СГКК, заедно с находящите се в поземлените имоти самостоятелни обекти-сгради, както следва:
1.Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.1 със застроена площ 895 кв.м., брой етажи: три, предназначение: друга сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128258/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
2. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.10 със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128259/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
3. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.11 със застроена площ 140 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128261/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
4. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.12 със застроена площ 307 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128262/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
5. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.13 със застроена площ 191 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128263/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
6. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.14 със застроена площ 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128265/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
7. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.15 със застроена площ 132 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128267/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
8. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.16 със застроена площ 112 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128268/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
9. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.17 със застроена площ 499 кв.м., брой етажи: два, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128269/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
10. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.18 със застроена площ 43 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128270/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
11. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.2 със застроена площ 51 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128271/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
12. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.20 със застроена площ 48 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128272/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
13. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.21 със застроена площ 52 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128274/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
14. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.22 със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128275/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
15. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.23 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: сграда за енергопроизводство, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128277/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
16. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.3 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128278/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
17. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.4 със застроена площ 47 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128280/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
18. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.5 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128282/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
19. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.6 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128283/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
20. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.7 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128285/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
21. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.8 със застроена площ 7 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128287/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
22. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.9 със застроена площ 231 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128289/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
23. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.19 със застроена площ 152 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128307/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
24. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.1 със застроена площ 331 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128291/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
25. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.2 със застроена площ 359 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128293/30.04.2014 г., издадена от СГКК;
26. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.3 със застроена площ 94 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128296/30.04.2014 г., издадена от СГКК,
както и в частта в която ответниците С. Б. С. и М. Л. Б. Х. са осъдени да предадат на основание чл.108 от ЗС на Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2732 с площ от 21360 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи от всички страни поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-116565/23.04.2014 г. на СГКК, който имот съставлява реална част от Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731 целият с площ от 958 510 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: №№ 44063.1447.2732, 44063.1447.101, 44063.1447.3424, 44063.1447.8, 44063.1447.3415, 68134.1508.3060, 68134.1508.27, 68134.1508.29, съгласно скица № 15-116558/23.04.2014 г. на СГКК, заедно с находящите се в поземленият имот самостоятелни обекти-сгради, описани подробно по-горе, при условие, че Република България заплати на С. Б. С., сумата от 1 323 495 лева, представляваща увеличената стойност на имота, вследствие извършените от този ответник подобрения,
както и в частта в която Столична Община е осъдена да предаде на основание чл.108 от ЗС на Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението на поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731 с площ от 958 510 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: №№ 44063.1447.2732, 44063.1447.101, 44063.1447.3424, 44063.1447.8, 44063.1447.3415, 68134.1508.3060, 68134.1508.27, 68134.1508.29, съгласно скица № 15-116558/23.04.2014 г. на СГК, без включената в този имот реална част, представляваща Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2732 с площ от 21360 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи от всички страни поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-116565/23.04.2014 г. на СГКК,
както и в частта в която е отменен по реда на чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 26, том ІІІ, рег. № 6554, дело № 386/18.09.2001 г.,
както и в частта в която С. Б. С. и М. Л. Б. Х. са осъдени на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплатят на Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството разноски в размер на 93 433.44 лева,
както и в частта в която Столична община е осъдена на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството разноски в размер на 724 106.97 лева лева,
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството против С. Б. С., М. Л. Б. Х., Ф. фон В., А. фон В., О. фон В., С. Е. М. Л., М. Л.-Б. дьо Ш., починала в хода на производството и заменена от наследниците си П. Ф. А. дьо ла Л. М. и Ф. Ж. М. Л.-Б. и ответника Столична Община, иск с правно основание чл.108 от ЗС досежно подробно описаните и конкретизирани по-горе недвижим имоти.
ОСЪЖДА Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на С. Б. С. общо сумата от 59 523.15 лева, а на М. Л. Б. Х. – сумата от общо 98 676.45 лева, представляващи разноски за двете съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5590 от 22.08.2018 год., постановено по гр.д.3724/11 год. по описа на СГС, I-6 състав останалата част.
ОТМЕНЯ определение № 24839 от 07.11.2018 год. по гр.д.3724/11 год. по описа на СГС, I-6, постановено в производство по чл.248 от ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/


2/