Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VII състав, в публично заседание на втори февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

при секретаря Валентина Колева разгледа докладваното от съдия М. в.гр.д. № 3427 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК вр. с чл. 623 ГПК.
С разпореждане от 09.06.2014 г. по гр.д. № 4920/2014 г. на СГС е оставена без уважение молбата на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /A./ - Румъния, Б. за допускане на изпълнение на територията на Република България на разпореждането /заключението/ от 19.04.2013 г., постановено по дело № 16498/299/2013 г. на Първи районен съд – Б., Румъния, с което се дава съгласие за принудително изпълнение на основание изпълнителен документ, състоящ се в писмо за банкова гаранция № 000 LG-L-003539 от 24.09.2012 г. за плащане на сумата от 278 192.60 евро и заплащане на сума за разноски в размер на 19 000 румънски леи плюс разходите по изпълнението /отделно определени по предвидения от румънския закон ред, в размер на 22 402,58 леи/ и се оторизира A. да събере принудително задълженията, съдържащи се в изпълнителния документ.
Със същото разпореждане СГС е оставил без уважение и молбата на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /A./ - Румъния, Б. за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” на вземанията по банкови сметки на ответника [фирма] във всички банки, действащи на територията на Република България, последователно, до достигане на сумата от 278 192.60 евро.
Против така постановеното разпореждане е постъпила в срок редовна и допустима въззивна жалба от Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /A./ - Румъния, Б. чрез редовно упълномощен адв. М. Б. от САК. Въззивникът развива подробни съображения защо разпореждането на СГС е неправилно и следва да се отмени. Изтъква се, че незаконосъобразно първоинстанционния съд е приел, че акта на румънския съд не представлявал „съдебно решение” по смисъла на чл. 32 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. от 22.12.2000 г., поради което и е отказал допускането му до изпълнение на територията на България. Изтъква се, че съгласно чл. 41 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. се предвижда съдебното решение да бъде обявено за изпълняемо веднага след формалностите по чл. 53, без никакъв преглед на чл. 34 и 35 от Регламента. Следвало СГС да осъществи проверка само от външна /формална/ страна на представените от молителя документи и доколкото те били представени и редовни, трябвало да се допусне изпълнение, а това не е сторено.
Не се отрича в жалбата, че разпореждането /заключението/ на румънския съд не било постановено в рамките на състезателен /исков/ процес, но се поддържа, че това не е нужно за целите на допускане изпълнението му в България по реда на Регламента. Въззивникът счита, че чл. 34, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. не изисква производството да е състезателно от самото му начало. Достатъчно било, макар и производството да е започнало като едностранно, след постановяване на акта ответникът да е имал възможност да го оспори. Разпореждането на Б. съд е постановено в отсъствие на длъжника, но същият бил уведомен за него по надлежен начин и е имал достатъчно време да организира защитата си и да започне дело по оспорване на съдебния акт.
В заключение се отправя искане до САС да отмени изцяло разпореждането от 09.06.2014 г. по гр.д. № 4920/2014 г. на СГС и да постанови решение, с което се уважи молбата на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /A./ - Румъния, Б. за допускане на изпълнение на територията на България на разпореждането /заключението/ от 19.04.2013 г., постановено по дело № 16498/299/2013 г. на Първи районен съд – Б., Румъния, с което се дава съгласие за принудително изпълнение на основание изпълнителен документ, състоящ се в писмо за банкова гаранция № 000 LG-L-003539 от 24.09.2012 г. за плащане на сумата от 278 192.60 евро и заплащане на сума за разноски в размер на 19 000 румънски леи плюс разходите по изпълнението /отделно определени по предвидения от румънския закон ред, в размер на 22 402,58 леи/, както и да се уважи молбата на въззивника да се допусне обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” на вземанията по банкови сметки на ответника [фирма] във всички банки, действащи на територията на България, последователно, до достигане на сумата от 278 192.60 евро. Претендират се разноски.
С писмен отговор на въззивната жалба, въззиваемата страна [фирма] е изразила становище за правилност на обжалвания съдебен акт и иска потвърждаването му. Претендират се разноски във втората инстанция, а именно юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
За да се произнесе, Апелативен съд – С., взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Разглежданата въззивна жалба е подадена в срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт /чл. 269 ГПК/.

Производството в първата инстанция е образувано по реда на чл. 623 ГПК вр. с чл. 33 и следващите от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. и по молба на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /A./ - Румъния, Б.. С молбата се иска от СГС да се допусне до изпълнение на територията на Република България на разпореждането /заключението/ от 19.04.2013 г., постановено по дело № 16498/299/2013 г. на Първи районен съд – Б., Румъния, с което се дава съгласие за принудително изпълнение на основание изпълнителен документ, състоящ се в писмо за банкова гаранция № 000 LG-L-003539 от 24.09.2012 г. за плащане на сумата от 278 192.60 евро и заплащане на сума за разноски в размер на 19 000 румънски леи плюс разходите по изпълнението /отделно определени по предвидения от румънския закон ред, в размер на 22 402,58 леи/ и се оторизира A. да събере принудително задълженията, съдържащи се в изпълнителния документ спрямо [фирма], [населено място] с ЕИК:[ЕИК]. Моли се след влизане в сила на разпореждането на молителя да се присъдят съдебно-деловодните разноски и да се издаде изпълнителен лист.

Със същата молба е направено и искане за допускане на обезпечение чрез обезпечителна мярка „запор” върху вземанията по банковите сметки на [фирма], [населено място] с ЕИК:[ЕИК] във всички банки, опериращи на територията на България последователно, до достигане на сумата от 278 192.60 евро.

Към молбата е представено заключение от 19.04.2013 г. по дело № 16498/299/2013 г. на Първи районен съд – Б., Румъния, заверено с апостил с превод на български език и Сертификат /Приложение V/ от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г.

От представената пред СГС молба и приложените към нея писмени доказателства е видно, че с Разпореждане /Заключение/ от 19.04.2013 г., постановено по дело № 16498/299/2013 г. на Първи районен съд – Б., Румъния, се дава съгласие за принудително изпълнение на основание изпълнителен документ, състоящ се в писмо за банкова гаранция № 000 LG-L-003539 от 24.09.2012 г. за плащане на сумата от 278 192.60 евро и заплащане на сума за разноски в размер на 19 000 румънски леи плюс разходите по изпълнението /отделно определени по предвидения от румънския закон ред, в размер на 22 402,58 леи/ и на второ място се оторизира A. да събере принудително задълженията, съдържащи се в изпълнителния документ.

Изследвайки молбата и приложените към същата писмени доказателства, СГС е приел, че акта на румънския съд е постановен в рамките на особено производство, уредено в румънския граждански съдопроизводствен закон /ГПК на Румъния/, при което не се е развил състезателен процес пред румънския съд. Счел е, че разпореждането /заключението/ на Първи районен съд – Б. не отговаря на критериите, посочени в чл. 32 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г., заключението нямало изпълнителна сила и на тази база е отхвърлил, както молбата за допускане на изпълнението му на територията на България, така и молбата за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху вземания по банкови сметки /тук следва да се отбележи, че неправилно СГС е употребил фразата „запор върху сметки” вместо „запор на вземания”, тъй като сега действащия ГПК не предвижда изпълнителен или обезпечителен способ „запор на сметки”, а само „запор на вземания”; имущественото право, върху което може да се посегне е самото вземане като вид облигационно право, а не банковата сметка като такава/.

За да се прецени основателността на жалбата, най-напред следва да се направи анализ на понятието „съдебно решение" по смисъла на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

Член 32 на Регламент (ЕО) № 44/2001 съдържа легална дефиниция на понятието „съдебно решение". Това е „всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и определянето на разноските от служител на съда". Само съдебно решение, което отговаря на тази дефиниция, тълкувана с оглед целите и систематиката на Регламент (ЕО) №44/2001, подлежи на свободно движение в рамките на държавите членки на ЕС съгласно опростената процедура, установена в същия нормативен акт.

Съдебното решение най-напред трябва да попада в предметния обхват на Регламент (ЕО) №44/2001, описан позитивно и негативно в чл. 1.
Опростената процедура по допускане до изпълнение, регламентирана позитивно-правно в чл. 38 и сл. от Регламент (ЕО) № 44/2001, предполага съдебно решение с осъдителен диспозитив. Установителните и конститутивни съдебни решения подлежат единствено на признаване, но не и на допускане до изпълнение.
Съдебното решение трябва да е постановено от съд или правораздавателен орган, т.е. от съдебен държавен орган, който решава спор между страни по собствено убеждение в този смисъл – вж. решение на С. по дело С - 414/92 S. Kleinmotoren G. v. E. Boch.
Съдебното решение, чието допускане до изпълнение се иска, трябва да е постановено принципно в края на едно състезателно производство, в което се изисква участие, не само на ищец, но и на ответник, който да е призован и да е взел (или съответно да е можел да вземе) участие в производството. Практиката на Съда на ЕС (С.) модифицира това изискване, като го разширява и до съдебни решения, постановени в едностранни производства - „ех parte” (напр. обезпечителни производства, заповедни производства, относно разноски или обезпечаване на доказателства), но само при определено условие: съдебното решение не трябва да е изпълняемо в държавата, където е постановено, преди ответникът да е имал възможност да подаде жалба и производството да придобие спорен, състезателен характер.
Този правен извод се подкрепя от следната съдебна практика на С.:
1. Решение по дело 166/80 P. Klomps v. Karl M. (точка 9), произнесено във връзка с чл. 27, т. 2 на Брюкселската конвенция, съответстващ на чл. 34, т. 2 на Регламент (ЕО) № 44/2001, според което „..... чл. 27, т. 2 е създаден да гарантира, че съдебното решение няма да бъде признато и допуснато до изпълнение според Конвенцията, ако ответникът не е имал възможност да се защити пред първия сезиран съд. Следователно мярка като немската заповед за плащане (Zahlungsbefehl), която позволява на ищеца след уведомяването на ответника и липса на възражение от негова страна да се снабди с решение, което е изпълняемо според Конвенцията, трябва да бъде връчена в достатъчен срок на ответника за да организира защитата си и съответно такава мярка трябва да се разбира като документ за образуване на производството съгласно чл. 27, т.2. От друга страна решение като заповед за изпълнение по немското право (Vollstreckungsbefehl), която се издава след връчване на заповед за плащане и която сама по себе си е изпълняема според Конвенцията, не се включва в това понятие дори и подаването на жалба срещу заповедта за изпълнение, подобно на жалбата срещу заповедта за плащане, да трансформира процедурата в състезателна Така решение на С. по дело 125/79 Denilauler v. Couchet F., точка 8..
2. Решение по дело С-123/91 Minalmet G. v. Brandeis L.., според чийто диспозитив - „Член 27 (2) от Брюкселската конвенция трябва да се тълкува като препятстващ възможността решение, постановено в отсъствие на ответника в една държава членка, да бъде признато в друга държава членка, в случай че на ответника не е връчен надлежно документът за образуване на производството, дори и впоследствие да е узнал за постановеното решение и не се е възползвал от средствата за защита, предоставени му от правото на държавата, където е постановено решението". Решаващите мотиви на това решение се съдържат в точка 19 и 20, според които достатъчният срок за защита на ответника започва да тече от образуването на производството. Възможността в един по-късен момент да бъде подадена жалба срещу решение, постановено при отсъствие на ответника, което вече е станало изпълняемо, не представлява равностойна ефективна алтернатива за защита преди постановяването на решението. След като решението е постановено и е станало изпълняемо, дори и ответникът да може да поиска спиране, това може да е обусловено от допълнителни предпоставки и процесуални трудности. Възможността за ответника да се защити срещу решение, постановено в негово отсъствие, се намалява значително. Такъв резултат е против целта на разглежданата разпоредба.”
3. Решение на С. по дело С-474/93 H. I. Bv v. A. M. C., в чиято т. 19 изрично е посочено, че „документът за образуване на производството или друг равностоен документ по смисъла на чл. 27 (2) от Конвенцията означава документа или документите, които трябва да бъдат връчени надлежно и в срок на ответника, за да може да защити правата си преди да бъде постановено изпълняемо решение в държавата по произход".
4. Решение на С. по дело С- 39/02 Maersk O.&Gas A/S v. F. de H. en W. de B. (точки 50 и 51), отнасящо се до обратната хипотеза: когато дадена заповед е постановена в края на първоначална фаза без изслушването на двете страни, но е можела да бъде предмет на обжалване от двете страни преди да бъде поставен въпросът за нейното признаване или допускане до изпълнение. Такава заповед, доколкото няма правен ефект преди да бъде връчена на страните, попада в понятието съдебно решение по смисъла на чл. 25 от Конвенцията (чл. 32 на Регламент (ЕО) № 44/2001).
Следва да се посочи, че горното се поддържа и в правната доктрина. В коментара на Регламент „Б. I" (ИК „С.”, 2012 г.), както във връзка с чл. 32 П., В., Регламентът „Б. I", С., ИК „С.”, 2012 г., стр. 431-432., така и във връзка с чл. 34, т. 2 М., Б., Регламентът „Б. I", С., ИК „С.”, 2012 г., стр. 459., изрично се посочва, че „решенията, постановени в производства, които са се развили ех parte, подлежат на признаване и/или допускане до изпълнение, само ако изпълняемостта на решението не е настъпила, преди ответникът да е имал възможност да подаде жалба и производството да се преобразува в състезателно”.
Процесуалният представител на въззивника намира, че въззиваемото дружество е могло да се защити след уведомяването на издаденото разпореждане от румънския съд и да заведе дело по оспорване на вземането. Следва обаче да се изтъкне, че наличието на възможност за защита, вкл. реалното подаване на жалба срещу вече изпълняем акт в държавата по произход, не превръща акта /в случая – разпореждането на румънския съд/ в съдебно решение по смисъла на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 44/2001, съответно не подлежи на признаване и допускане до изпълнения по установения в същия регламент ред.
Така установената практика на С. е закрепена позитивно-правно и при реформата на Регламент (ЕО) №44/2001, който е отменен на 10.01.2015 г. от Регламент (ЕС) №1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В неговия чл. 2, буква „а", във връзка с временните, включително обезпечителни мерки, е посочено изрично, че понятието за съдебно решение „…..не включва временна, включително обезпечителна мярка, която е постановена от такъв съд или правораздавателен орган без призоваване на ответника, освен ако решението, съдържащо мярката, е връчено на ответника преди изпълнението".

По делото не е спорно, че разпореждането на румънския съд е базирано на „изпълнителен документ", който може да бъде „решение, подлежащо на изпълнение, окончателно решение, както и всякакви други решения или документи, които съгласно закона подлежат на изпълнение" - чл. 632, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на Румъния (ГПКР). В чл. 698, ал. 1 вр. с чл. 640 от ГПКР са посочени „други изпълнителни документи" - „кредитни документи - менителницата, записът на заповед, други кредитни документи".

Установява се на следващо място, че в такава хипотеза заинтересованата страна - титуляр на изпълнителен документ - разполага с възможността да защити правата си в рамките на специална съдебна процедура, която се инициира с подаване на заявление до румънски съдебен изпълнител. Ако съдебният изпълнител прецени, че има право да открие процедура по изпълнение, той сезира компетентния съд. Компетентният съд разглежда молбата на съдебния изпълнител без призоваване на страните (чл. 665, ал.2 от ГПКР, превод на български език на който е осигурен от молителя и се намира на лист 48 от първоинстанционното дело). Той се произнася с акт (разпореждане, заповед, решение), с който постановява, че кредиторът може да събере изцяло или частично сумата на основание изпълнителния документ, заедно с разноските по изпълнението, обявява акта за подлежащ на принудително изпълнение в Румъния и овластява изрично кредитора да пристъпи към принудително изпълнение (чл. 665 във вр. с чл. 662 от ГПКР) – вж. на лист 48 и 49 от делото в СГС. Актът на съда е изпълняем от момента на постановяването му.
Съдебният изпълнител връчва на длъжника копие от акта на съда, както и копие от изпълнителния документ, и, ако законът не предвижда друго, покана за изпълнение. Длъжникът разполага с 15-дневен срок от момента на връчването, в рамките на който може да възрази „срещу самото изпълнение", срещу „правото за получаване на принудително изпълнение", както и срещу всяко действие, описано в чл. 711 от ГПКР. Според чл. 712, ал.2 от ГПКР, ако принудителното изпълнение се извършва въз основа на друг изпълнителен документ, различен от съдебно решение, при оспорване на изпълнението могат да се ползват и фактически и правни мотиви, отнасящи се до съществото на правото, съдържащо се в изпълнителния документ, но само ако законът не предвижда във връзка с този изпълнителен документ специфичен процесуален начин за отменянето му. Според чл. 713 от ГПКР възражението, отнасящо се до смисъла, сферата или прилагането на изпълнителния документ, се подава до инстанцията, произнесла решението, което се изпълнява /вж. лист 52/. Ако подобно възражение визира изпълнителен документ, който не е издаден от съдебен орган, компетентността за разрешаването му принадлежи на изпълнителната инстанция. По възражението съдът се произнася с решение, което подлежи само на апелативно обжалване.
Започналото изпълнение може да бъде спряно при условията, установени в съответно в чл. 718 от ГПКР, в преобладаващия брой случаи срещу предоставяне на гаранция (за изключение от това задължение - чл. 718, ал. 4 ГПКР). Спирането се постановява единствено и само с решение на компетентния съд. Съгласно чл. 718, ал. 6 от ГПКР „при всички случаи, инстанцията ще се произнесе по молбата за прекъсване с решение, дори преди срока, определен за отсъждане по възражението".
Според чл. 719, ал. 1 от ГПКР, ако приеме възражението срещу изпълнението, инстанцията, вземайки предвид предмета му, според случая, ще даде право или ще анулира оспорвания изпълнителен документ, ще се разпореди за анулиране или прекратяване на самото изпълнение, ще анулира или ще изясни изпълнителния документ.
Поради изложеното Апелативен съд – С. приема, че актът, издаден от румънския съд на основание чл. 632 и чл. 638, ал.1, т.З във връзка с чл. 665 от Гражданския процесуален кодекс на Румъния не е съдебно решение по смисъла на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 44/2001. Той се издава в рамките на производство ех parte и към момента на постановяването му е изпълняем на територията на Румъния. Благодарение на незабавната му изпълняемост кредиторът може с помощта на съдебен изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение на задълженията, съдържащи се в изпълнителния документ, а всички публични агенции трябва да подпомагат незабавното и ефикасното изпълнение на всички действия по принудителното изпълнение. Към момента на постановяване на изпълняемия акт ответникът не е участвал в производството и не е имал възможност да подаде жалба, така че то да се трансформира в състезателно. Така не е изпълнено условието, при което актовете, постановени в едностранни производства, придобиват качеството на съдебно решение по смисъла на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 44/2001. Производството пред румънския съд се е развило като едностранно и е останало такова до постановяването на изпълняемия акт, а видно от посочената по-горе съдебна практика на С. и правната доктрина П., В., Регламентът „Б. I", С., ИК „С.”, 2012 г., стр. 431-432, както и М., Б., Регламентът „Б. I", С. ИК „С.”, 2012 г., стр. 459., в тези случаи актовете нямат характер на съдебни решения.
Актът на румънския съд много наподобява заповедта за изпълнение, издадена на основание чл. 417 ГПК, като включва в себе си и разпореждане за незабавно изпълнение. Този акт, подобно на немската заповед за изпълнение (Vollstreckungsbefehl), предмет на разглеждане в решението на С. 166/80 P. K. v. K. M., по изтъкнатите съображения не следва да има характер на съдебно решение. Доктрината също приема, че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, придружена от разпореждане за незабавно изпълнение, не изпълнява изискванията на Регламент (ЕО) №44/2001 и няма характер на съдебно решение така П., В., Регламентът „Б. I", С., ИК „С.”, 2012 г., стр. 432..

На признаване и допускане до изпълнение по реда на Регламент (ЕО) №44/2001 подлежат само съдебните решения, които попадат в легалната дефиниция, установена в чл. 32 от същия регламент, тълкувана с оглед неговите цели и систематика от Съда на ЕС. САС намира, че актът, постановен от румънския съд на основание чл. 632 и чл. 638, ал.1, т.З във връзка с чл. 665 от Гражданския процесуален кодекс на Румъния не е съдебно решение, при което той не подлежи на движение в рамките на държавите членки съгласно специалните правила, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 44/2001.

Оплакванията във въззивната жалба от неправилна процесуална дейност от страна на СГС са несъстоятелни поради следното:
Първоинстанционният съд, който следва да обяви съдебно решение на друга държава-членка на ЕС за изпълняемо на своя територия при прилагането на чл. 41 от Регламент (ЕО) №44/2001 осъществява следните проверки: 1) спазена ли е определената в чл. 39 от Регламента местна и родова подсъдност, 2) представени ли са документите, описани в чл. 53 - копие от съдебното решение, отговарящо на необходимите условия за установяване на автентичността му, и факултативно - сертификата, указан в чл. 54 (приложение V), 3) наличието на съдебно решение по смисъла на чл. 32 от Регламента, 4) дали решението попада в предметния обхват на Регламента, 5) дали решението е изпълняемо в държавата по произход и 6) дали е платена дължимата държавна такса Вж. П., В., Регламентът „Б. I", С., ИК „С.”, 2012 г., стр. 503-504..
Една от проверките на първоинстанционния съд е дали е сезиран със съдебно решение на друга държава членка. Тази своя проверка той може да осъществи на базата на представеното му копие на съдебното решения и евентуално с помощта на придружаващия го сертификат (приложение V към Регламент (ЕО) №44/2001).
Доколкото сертификатът трябва да удостоверява обстоятелства, свързани със съдебното решение и неговото постановяване, той притежава производен, вторичен характер. Първостепенно значение има самото съдебно решение. От неговото съдържание първоинстанционният съд, осъществявайки процедурата по чл. 41 от Регламент (ЕО) №44/2001, обикновено може да прецени дали е постановено в едностранно или в състезателно производство. Също от съдържанието на решението може да се прецени и дали то е изпълняемо към момента на постановяването му. Информация за наличието или липсата на съдебно решение може да бъде извлечена и от сертификата. В неговата точка 4.4. се помества информация относно дата на връчване на документа за образуване на производството, когато решението е постановено неприсъствено. Ако тази дата съвпада с датата на самото съдебно решение и началния момент на неговата изпълняемост, това е индиция, че производството се е развило без участието на ответника и че решението е било изпълняемо преди той да е бил в състояние да подаде жалба, съответно да го трансформира от едностранно в състезателно. И в случая, това е точно така, тъй като тези дати съвпадат.
Поради тези мотиви, въззивната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна [фирма]. Същите предявяват претенции за заплащане на сумата от 52 197.87 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, като на тази претенция няма противопоставяне /възражение за прекомерност/ от страна на въззивника, с оглед на което тази сума ще следва да се присъди на въззиваемото дружество.

Мотивиран от изложеното, САС, ГО, VІІ състав

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 09.06.2014 г. по гр.д. № 4920/2014 г. на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /A./ - Румъния, Б., със седалище и адрес на управление: Румъния, [населено място], ІІ район, [улица] със законен представител Г. Д. Б. – генерален директор да заплати на [фирма], [населено място] с ЕИК:[ЕИК] сумата от 52 197.87 /петдесет и две хиляди сто деветдесет и седем лева и 0.87 ст./ лв. юрисконсултско възнаграждение във втората инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

Председател: Членове: 1. 2.

гр. д. № 3 427/2 014 година по описа на Софийския апелативен съд

Особено мнение на съдията Д. Д. по решение № 486/12.03.2 014 година, постановено по гр. д. № 3 427/2 014 година по описа на Софийския апелативен съд

С постановеното по гр. д. № 3 427/2 014 година по описа на Софийския апелативен съд, решение № 486/12.03.2 015 година е потвърдено разпореждане №28 404/22.07.2 014 година, постановено по гр. д. № 4 920/2 014 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение. С него е оставена без уважение молбата на Министерството на земеделието и селското стопанство на Република Румъния, чрез Агенцията за плащания и участие в земеделието (A.) [населено място], Република Румъния, подадена по реда на чл. 623 от ГПК, за допускане на изпълнението на територията на Република България, на разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място], с което се дава съгласие за принудително изпълнение, на основание изпълнителен документ, представляващ банкова гаранция № 000-L-003539 от 29.04.2 012 година за сумата от 278 192.60 € и за заплащане на сумата от 19 000 леи, както и на разходите за изпълнението (определени отделно по предвидения в румънския закон ред в размер на 22 402.58 леи) и се оторизира A. да събере принудително задълженията. За да потвърди обжалваното разпореждане на Софийски градски съд мнозинството на въззивния състав на Софийския апелативен съд приема, че уредената в чл. 38 и следващите от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година от 22.12.2 000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела предполага съществуването на съдебно решение с осъдителен диспозитив, което да е постановено от съд или правораздавателен орган, т. е. от съдебен държавен орган, който решава спор между страни по собствено убеждение. Това решение принципно би следвало да се постанови в края на едно състезателно производство, в което задължително се изисква участието не само на ищеца, но и на ответника. Прието е, че практиката разширява това изискване и до решения, постановени в едностранни производства, но само при определено условие, а именно съдебното решение не трябва да е изпълняемо в държавата, където е постановено, преди ответникът да е имал възможност да подаде жалба и производството да придобие спорен, състезателен характер. В тази връзка и след като е преценка на действащите в Република Румъния правни разпоредби мнозинството на състава на Софийския апелативен съд е направило извод, че постановения от румънския съд акт не е съдебно решение, при което той не подлежи на движение в рамките на държавите членки, съгласно специалните правила, съдържащи се в Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година. Приема се, че на признаване и допускане до изпълнение по реда на Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година подлежат само съдебни решения, които попадат в легалната дефиниция, установена в чл. 32 от същия регламент, тълкувана с оглед неговите цели и систематика на Съда на ЕС. Считам, че така направения извод на мнозинството на състава ва Софийския апелативен съд не може да бъде възприет, поради слените съображения:

[фирма] [населено място] е предоставило в полза на A. банкова гаранция №№ 000-L-003539 от 29.04.2 012 година до размера на сумата от 278 192.60 €. С тази гаранция се обезпечава задължението на [фирма] [населено място] към A. за транспортиране на продукта бяло пшенично брашно, опаковано в индивидуални пакети в количество от 36 250.177 тона до складовите помещения на съответното компетентно поделение до 31.12.2 012 година. По силата на чл. 638, ал. 1, т. 3 от във връзка с чл. 632 от ГПК на Република Румъния тази гаранция е документ, който подлежи на принудително изпълнение. Видно от разпоредбите на чл. 663 и чл. 664 от ГПК на Република Румъния за да се реализира това предварително изпълнение трябва да бъде подадена молба до съдебния изпълнител. От своя страна последният е длъжен с решение да регистрира молбата и да образува изпълнително дело. По силата на чл. 665, ал. 1 от ГПК на Република Румъния в срок до максимум три дни от датата на регистриране на молбата съдебният изпълнител изисква да се разпореди одобрение на изпълнението от страна на съда, до който подава заверен препис от молбата на кредитора, изпълнителния документ, решението си по чл. 664, ал. 1 от ГПК на Република Румъния и доказателства за платена такса. Съгласно чл. 665, ал. 2 от ГПК на Република Румъния молбата за одобрение на принудителното изпълнение се разглежда от съда без призоваване на страните. Постановеното решение задължително трябва да е с посоченото в чл. 665, ал. 3 и ал. 7 от ГПК на Република Румъния съдържание. Същевременно съдът може да отхвърли молбата за одобрение на изпълнението в изброените в чл. 665,ал. 5 от ГПК на Република Румъния случаи, като това решение подлежи на обжалване от страна на кредитора по реда на чл. 665, ал. 6 от ГПК на Република Румъния. Именно при изпълнение на тази процедура е постановено и разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място], с което се дава съгласие за принудително изпълнение, на основание изпълнителен документ, представляващ банкова гаранция № 000-L-003539 от 29.04.2 012 година за сумата от 278 192.60 € и за заплащане на сумата от 19 000 леи, както и на разходите за изпълнението (определени отделно по предвидения в румънския закон ред в размер на 22 402.58 леи) и се оторизира A. да събере принудително задълженията.

Съгласно чл. 32 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година за целите на регламента „съдебно решение" означава всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава-членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и определянето на разноските от служител на съда. Касае се до автономно определение, което е дадено конкретно за нуждите на регламента и чиято цел е да уеднакви различията на съдебните актове, постановявани в различните страни, както и производствата, в които същите се постановяват. Затова преценката дали разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място], с което се дава съгласие за принудително изпълнение, на основание изпълнителен попада в приложното поле на Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година трябва да се извърши именно с оглед на установените в чл. 32 от същия критерии. В случая е налице акт на съд, в който е материализирано изявление на същия по повод на отправена до него молба за разрешаване на правен въпрос в рамките на неговата компетентност. При това разрешеният с решението въпрос попада в обхвата на Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година, така както е установен в чл.1 от същия като изключенията са изрично предвидени в чл. 2 от регламента. С оглед на това разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място] представлява съдебно решение по смисъла на чл. 32 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година и установява задължение на [фирма] [населено място] към A., в посочения в него размер. Освен, че установява задължението разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място] съдържа и разпореждане за пристъпване към принудително изпълнение по отношение на [фирма] [населено място], предвид на което има и изпълнителна сила и подлежи на изпълнение в Република Румъния. Затова по отношение на същото може да бъде правено искане за признаване и за допускане на изпълнението му в Република България по установения в Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година ред. В случая с молбата вх. № 42 847/04.04.2 014 година, въз основа на която е образувано производството по гр. д. № 4 920/2 014 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение е поискано допускането на изпълнението на разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място] на територията на Република България. Правилата за това са уредени в разпоредбите от чл. 38 до чл. 56 включително от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година.
Съгласно чл. 53, пар. 1 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година страната, която иска допускане до изпълнение трябва да представи молба за това до компетентния съд, към която да приложи копие от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му, а съгласно пар. 2 от същата разпоредба трябва да представи и сертификата по чл. 54. В случая това задължение е изпълнено. Самият сертификат по чл. 54 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година е издаден въз основа на з заключение от 28.11.2 013 година, постановено по дело № 42553/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място]. Именно с него се установява и обстоятелството, че разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място] представлява съдебно решение по смисъла на чл. 32 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година, а също така и обстоятелството, че подлежи на принудително изпълнение в държавата по произход-Република Румъния. Преразглеждането на този сертификат от съда по допускане на изпълнението е недопустимо, както е недопустимо и преразглеждането на съдебното решение по същество, което изрично следва от разпоредбите на чл. 45, пар. 2 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година. Съгласно чл. 41 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година съдебното решение се обявява за изпълняемо веднага след завършване на формалностите по член 53 без да се прави преразглеждане по членове 34 и 35 като страната, по отношение на която се иска изпълнение, няма право през този етап от производството да прави изявления по молбата. Предвид на това при произнасянето си първоинстанционният съд не може да се произнася за това дали са налице предвидените в разпоредбата на чл. 34 и чл. 35 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година основания за отказ за допускане на изпълнението. За да постанови отказа си първоинстанционният съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 34, т. 2 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година като в случая дали това е правилно или не е без значение, доколкото това обстоятелство задължително следва да бъде преценено от въззивната инстанция. Съгласно посочената разпоредба не се допуска до изпълнение решението когато то е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да започне дело за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това. Разпоредбата не прави разграничение между случаите когато документът за образуване на производството не е връчен на длъжника поради процесуално нарушение на съда и когато това не е направено в случаите когато това е така, тъй като подобно връчване не е предвидено по процесуалните правила на съда на държавата по произход. С оглед на това разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година намира приложение и при едностранните производства. Производството по чл. 665 от ГПК на Република Румъния е именно такова производство, тъй като се развива изцяло без участието на длъжника. Наистина по силата на чл. 665, ал. 2 от ГПК на Република Румъния съдът се произнася и без да призове кредитора, но производството е започнало именно по негово искане по чл. 664 от ГПК на Република Румъния, при което съдебния изпълнител е само посредник между кредитора и съда по молбата за одобрение на изпълнението. От тълкуването на чл. 34, ал. 2 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година следва, че решението, чието допускане до изпълнение се иска трябва да бъде постановено в спорно производство, в което длъжникът е взел участие или най-малкото е имал възможност да организира защитата си. Както се посочи по-горе обаче от приложението на чл. 34, т. 2 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година не са изключени и едностранните производство. Тълкуването на разпоредбата обаче, в частта и където е посочено, че изпълнението се допуска „освен ако ответникът не е успял да започне дело за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това“ сочи, че забраната за допускане на изпълнението не се отнася до производство, за които макар и да са започнали като едностраннни съществува възможност да се преобразуват в двустранни спорни такива, след надлежното уведомяване на длъжника за решението по едностранното производство. В тази връзка са пар. 50 и пар. 51 от решение от 14.10.2 004 година по дело № С-39/2 002 година на С. Maersk O.&Gas A/S Firma de Haan en W de B. и решение от 13.07.1 995 година по дело № С-474/1 993 година на С. H. I. Bv v A. M. C. като в последното връчването на съдебното предписание за вземането се счита за връчване на искова молба или друг заместващ документ. И двете решения изрично сочат, че липсата на връчване на искова молба или друг заместващ документ е основание за отказ за допускане на изпълнението. Същите обаче третират разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, съгласно която не се допуска признаване на съдебно решение ако то е постановено в отсъствие на страната, когато на ответника не е надлежно връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, т. е. ненадлежното връчване е изрично основание за отказ. В случая обаче тази разпоредба е неприложима, тъй като действа чл. 32, т. 2 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година, съгласно която не се допуска до изпълнение решението когато то е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да започне дело за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това. Затова ненадлежното връчване на документа за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си вече не е абсолютно основание за отказ, а трябва да се преценява доколко длъжникът би могъл да реализира ефективно защитата си. В тази връзка са пар. 75, пар. 76, пар. 77, пар. 77 и пар. 78 от решение от 28.09.2 009 година по дело № С-420/2 007 година на С. (голям състав) M. A. v D. C. O. end E. O.. Затова се допуска изпълнение и на съдебни решения, при които на длъжникът не е бил връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, включително и когато се касае до едностранни производства, за които съществува възможност да бъдат трансформирани в двустранни спорни такива, било чрез подаване на възражение в самото производство от длъжника, било чрез оспорване на решението в отделно исково производство. В тези случаи не е възможно решението да бъде допуснато до изпълнение, ако изпълняемостта му е настъпила преди на длъжника да бъде връчен препис от него и да е имал възможност да подаде жалба като едностранното производство се преобразува в състезателно. Целта е да не се постигне изпълнение на решението преди длъжника да е упражнил правото си на защита. В случая видно от доказателствата по делото разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място], изпълнителния документ, поканата за плащане, решението за изпълнителните разноски са връчени на [фирма] [населено място] на 15.08.2 013 година, каквото е изискването на чл. 666, ал.1 от ГПК на Република Румъния. При това по силата на ал. 2 на същата разпоредба липсата на такова връчване води до нищожност на изпълнението. От този момент за [фирма] [населено място] е възникнала възможността да направи възражение по реда на чл. 711 от ГПК на Република Румъния в установените по чл. 714 от ГПК на Република Румъния срокове, при което да се постигне анулиране на разпореждането-чл. 719 от ГПК на Република Румъния. При това по силата на чл. 712, ал. 2 от ГПК на Република Румъния възражението може да се основава на фактически и правни мотиви, отнасящи се до съществото на правото, съдържащо се в изпълнителния документ, но само ако законът не предвижда във връзка с изпълнителния документ специфичен процесуален начин за отменянето му. Това възражение ще се разгледа по установения в разпоредбите на чл. 716 и чл. 717 от ГПК на Република Румъния ред, който предвижда провеждането на спорно производство. Отделно от това може да се проведе и оспорване по исков ред, когато това е предвидено в закона, в каквато насока е чл. 638, ал. 2 от ГПК на Република Румъния. От това следва, че на длъжника задължително се връчват предвидените в чл. 666, ал. 1 от ГПК на Република Румъния документи, въз основа на които той може да организира защитата на правата си, при което едностранното производство да бъде трансформирано в двустранно спорно такова. В тази връзка следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл. 672 от ГПК на Република Румъния, съгласно която с изключение на случаите, при които законът предвижда друго, актовете на принудително изпълнение, могат да се извършват само след изтичане на предвидения в поканата срок, или при липса на такъв, в срока посочен в решението, с което се одобрява изпълнението. Преценена във връзка с чл. 714 от ГПК на Република Румъния разпоредбата на чл. 672 от ГПК на Република Румъния сочи, че реални изпълнителни действия срещу длъжника могат да бъдат предприети след изтичане на срока за възражение по чл. 711 от ГПК на Република Румъния, но във всички случаи те се предприемат след връчването на книжата по чл. 666, ал. 2 от ГПК на Република Румъния. Затова за [фирма] [населено място] е възникнала възможността да подаде възражение или да оспорва вземането на A. по исков ред, като по този начин преобразува едностранното производство в спорно такова. Наистина видно от чл.638, ал. 2 и чл. 718 от ГПК на Република Румъния подаването на възражение или исково производство няма да спре изпълнението на разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място], освен при изричен акт на съда в тази насока. Това обаче не би могло да бъде основание за отказ за допускане на изпълнението, тъй като разпоредбата на чл. 34, т. 2 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година не поставя като изискване за това да не е допуснато предварително изпълнение на решението. От значение в случая е това изпълнение да не е започнато преди връчването на съдебния акт на длъжника, а последното да е предпоставка за започване на изпълнението. Тези случаи са аналогични на хипотезата на чл. 417 и чл. 417 от ГПК, а също така и на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, при което актът за образуването не е връчен на ответника. По отношение на последното обаче важат пар. 77 и пар. 78 от решение от 28.09.2 009 година по дело № С-420/2 007 година на С. (голям състав) M. A. v D. C. O. end E. O., според които това решение подлежи на допускане до изпълнение, при положение че е налице възможност за оспорването им, независимо от това, че изпълнителен лист въз основа на тях и да се предприеме изпълнение преди самото им оспорване и евентуалното им връчване на ответника. В този случай изпълнението на решението би могло да се приравни на такова, при което е допуснато предварително изпълнение на съдебното решение преди влизането му в сила. В тази случаи изпълнението на решението следва да се допусне, в случай че е възможна защита и срещу предварителното изпълнение на същото. В тази връзка не споделям доводите на мнозинството от състава на Софийския апелативен съд, че доколкото положението е сходно с това по чл. 417 от ГПК Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година, въпреки че такъв теоретичен извод е направен и в цитирания в решението коментар. В тази връзка е и развитието на законодателство, съгласно чл. 2, б. „а”, абзац 2-ри във връзка с чл. 45 и чл. 46 от Регламент (ЕС) № 1 215/2 012 година на Европейският парламент и на Съвета от 12.12.2 012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела Съгласно същата и по точно изр. 2 понятието решение не включва временна, включително обезпечителна, мярка, която е постановена от такъв съд или правораздавателен орган без призоваване на ответника, освен ако решението, съдържащо мярката, е връчено на ответника преди изпълнението. Видно е, че за да се допусне изпълнението съгласно тази разпоредба решението трябва да е връчено преди изпълнението, но и изпълнението да не се допуска след оспорването. Признаването на изпълнителната сила на такова решение, респективно допускането му до изпълнение, независимо дали предварителното изпълнение е по силата на закона или по преценка на съда, са предвидени изрично в разпоредбите на чл. 37, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година като защитата на длъжника в такъв случай се осъществява чрез спиране на производството по чл. 622 и чл. 623 от ГПК. Освен това правата на длъжника срещу предварителното изпълнение до известна степен са защитени и от разпоредбата на чл. 405, ал. 4 във връзка с чл. 404, т. 3 и чл. 623, ал. 6 от ГПК. С оглед на това ако [фирма] [населено място] е подала възражение или е оспорила вземането на A. по исков ред са налице предпоставките за допускане на изпълнението на разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място], доколкото няма данни изпълнението на същото да е спряно по реда на чл.638, ал. 2 и чл. 718 от ГПК на Република Румъния. В тази връзка разпоредбата на чл. 36, т. 2 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година поставя като изискване за допускане на изпълнението възможността за трансформиране на едностранното производство в двустранно такова, но не изисква задължително разрешаването на спора със сила на присъдено нещо. Освен това видно от данните по делото подадените от [фирма] [населено място] искания за спиране на изпълнението и възражения са оставени без уважение от съответните съдебни инстанции в Република Румъния. Освен това видно от представените доказателства [фирма] [населено място] не е подала възражение по чл. 711 от ГПК на Република Румъния в сроковете по чл. 714 от ГПК на Република Румъния. Същата е подавала възражения срещу действията на съдебния изпълнител по вече образуваното изпълнително производство и е искала спирането на изпълнението във връзка с тези възражения. Затова [фирма] [населено място] не е оспорила разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място] по реда на чл. 711 и в сроковете по чл. 715 от ГПК на Република Румъния, поради което не е упражнила възможността да превърне едностранното производство в двустранно и спорно такова. При положение, че е изчерпан установения в законодателството на Република Румъния ред за оспорване на разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място], то не съществуват пречки за допускането му за изпълнение на територията на Република България към този момент, доколкото в този случай без значение е дали решението е подлежало на предварително изпълнение или не. В този случай съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът ще трябва да зачете този факт и да постанови решението си с оглед на него. При това както се посочи по-горе целта на забраната по чл. 34, т. 2 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година е да се възпрепятства допускането на изпълнение на чуждото решение преди длъжника да упражни правото си на защита. Затова е без значение дали в държавата по произход е било допуснато предварително изпълнение на това решение. Последното не изключва решението от кръга на тези по чл. 32 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година, а е само пречка за допускането му до изпълнение, която ще отпадне след като длъжникът упражни правата си и производството се трансформира в спорно такова или пък ако не ги упражни въпреки, че има възможност за това.
С оглед на горното намирам, че не са налице пречки за допускане на изпълнението на разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място] по смисъла на чл. 34, т. 2 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година, а доколкото не са установени и такива по чл. 34, т. 1, т. 3 и т. 4 и по чл. 35 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година изпълнението на разпореждането трябва да бъде допуснато. Предвид на това обжалваното разпореждане би трябвало да бъде отменено в тази му част и да се постанови решение, с което да се допусне изпълнението на разпореждане от 19.04.2 013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място] на територията на Република България. Без значение е дали между [фирма] [населено място] и A. са налице други спорни производства и какви са допуснатите по тях обезпечения, доколкото отказа за допускане на изпълнение може да бъде обоснован само с наличието на пречки по чл. 34 и чл. 35 от Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година, но не и с други обстоятелства. Не може да бъде прието твърдението, че изпълнението не трябва да се допуска, тъй като A. е разполагала с възможностите, предоставени й с Регламент (ЕО) № 805/2 004 година на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2 004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, тъй като приложението на същия е факултативно и не е установено да има предимство пред Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2 001 година и кредиторът да реализира вземанията си по реда на първия регламент, в случай, че длъжникът не оспори задължението си.
Тъй като разпореждането на Софийски градски съд е потвърдено изцяло не е разглеждано оплакването на A. срещу същото в частта му, с която е отхвърлено искането му по чл. 623, ал. 4 от ГПК. В тази си част разпореждането е правилно доколкото A. не е обосновал твърдения за съществуваща обезпечителна нужда от налагането на исканите обезпечителни мерки.