Определение

3614
гр. София, 11/20/2018 г.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, 8 с-в, в за- крито заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в със тав:

Председател: Иванка Ангелова
Членове: К. М.
З. Рубиева

като изслуша докладваното от съдията А. ч.гр.д. № 5254 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. чл.121 от ГПК.
Подадена е от ищцовата страна [фирма] частна жалба срещу Определение № 4634 от 18.09.2018г. по т.д.№ 897/2018г., постановено от VІ-18 състав на СГС, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на АССГ. Излага подробни съображения за неправилност на постановения акт.
Ответникът по частната жалба - ДФ“Земеделие“ депозира отговор, с който оспор ва частната жалба.
Софийски апелативен съд, като взе предвид съображенията на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на об жалване съдебен акт от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалвания акт съставът на СГС е приел, че предмет на делото е връщане на заплатена от ищеца неустойка по сключен с друго дружество Договор за дос тавка и монтаж от 30.03.2015г., която се претендира като обезщетение за вреди вследст вие на забавено изпълнение от страна на ответника на сключения между страните Д. вор № 2013114 от 30.03.2013г. за предоставяне на финансова помощ по „Национална про грама за подпомагане на лозаровинарския сектор 2008/2009 – 2013/2014г.“ за мярка „Пре структуриране и конверсия на винени лозя“. С приемането на Закона за управление на средствата от Европейските структури и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, в сила от 25.12.2015г., са преодолени колебанията относно правното естество на възникналите пра воотношения с източник договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и изявлението на органа за финансова корекция, както и за реда за защита. С него се регу лират заварени от влизането му в сила производства в зависимост от защитата, пред при ета от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно § 10, ал.3 ПЗР на ЗУСЕСИФ предявените в горепосочения смисъл искови мол би до 25.12.2015г. се довършват по досегашния ред, или пред гражданския съд, като новият съдопроизводствен ред е регламентиран в чл.27, ал.1 и чл.5-7 ЗУСЕСИФ. С §6, т.2,б.“б“ от ЗР на ЗИД на АПК, обн. В ДВ, бр.74 от 20.09.2016г., е създадена нов ал.3 на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която „образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, се довършват по досегашния ред, като е прието, че §6, т.2, б.“б“ от ЗР на ЗИД на АПК влиза в сила на 25.12.2015г. / § 7 от ПЗР на ЗИД на АПК/. С приемането на ЗУСЕСИФ се въведе общата правна рамка на национално ниво съгл. чл.174 и 175 ДФЕС относно предоставените от ЕС публични сред ства. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма вече се дефинира като административен договор, подлежащ на оспорване по реда на АПК, който институт намери кодифицирана уредба с приемането на ДИДАПК / ДВ, бр.74/20.09.16г./ В случая обаче не се касае за иск, предявен в разглеждания времеви период, а за искова молба, подадена на 10.05.2018г. ЗУСЕСИФ има характер на процесуален закон и съдър жащият се в същия процесуалноправна норма, уреждаща фактическия състав, осъщест вил се по време на действието й, като новата процесуалноправна норма обаче отменя по родените правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, като ги заме ня с нови, освен ако в новия закон е изрично уредено запазването на породените правни последици. Процесното производство не е заварено и следва да се разгледа по новия предвиден ред, а именно по реда на административнопроцесуалния кодекс, по аргумент от противното от § 10, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Съгл. разпоредбата на чл.128, ал.1,т.3 от АПК споровете относно изпълнението на административни договори се разглеждат от ад министративните съдилища, вкл. и тези за обезщетение за вреди от забавено изпълне- ние на задълженията по тях.
Оплакванията в частната жалба са за неправилност на приложението в случая на ЗУСЕСИФ. Предмет на исковата претенция не е заплащането на незаплатената част от уговорената в договора между страните финансова помощ или наложена финансова корекция, а е иск за обезщетение за претърпени от ищеца вреди вследствие от забавеното изпълнение на задълженията на ответника. Не е съобразено, че процесният договор е сключен преди да бъде приет ЗУСЕСИФ, и преди измененията в АПК, поради което, не зависимо, че една от страните по договора е административен орган, отношенията меж ду същите се регулират от общите разпоредби и претендираните вреди се разглеждат по общия исков ред по правилата на ЗЗД. Цитираните в обжалваното определение разпо редби имат материално-правен характер и законодателят не им е придал изрично обрат но действие.
Определението е правилно и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите му.
Претендира се обезщетение от забавено изпълнение от страна на административ ния орган на сключения между страните Договор № 2013114 от 30.03.2013г. за предоста вяне на финансова помощ по „Национална програма за подпомагане на лозаровинарския сектор 2008/2009 – 2013/2014г.“ за мярка „Преструктуриране и конверсия на винени ло зя“. Исковата молба е подадена на 10.05.2018г., т.е. след влизане в сила на ЗУСЕСИФ. По аргумент от противното от §10, ал.3 от същия производството по подадената искова молба следа да бъде разгледано по новия предвиден ред, а именно – по реда на АПК. Ня ма спор, че сключеният между страните договор е административен. Преди институцио нализирането на договора като административен с чл.37, ал.3 от ЗУСЕСИФ и изменения та на АПК от 2016г. /ДВ бр.74/2016г./ чат от съдебната практика в част от случаите е раз глеждала тези договори като граждански, като след посочените изменения липсва ос нование за такъв подход. По тази причина предявеният иск за причинени вреди от твър- дяното неизпълнение на административен договор следва да се разгледа от администра- тивните съдилища. В този смисъл определение № 22 от 27.02.2018г. на ВАС и ВКС по адм. д. № 3/2018г., 5-членен с-в. Цитираните от състава на СГС норми уреждат съдо производствения ред, по който да се гледат претенциите на бенфициера, поради което твърдението в частната жалба, че са материално правни е неправилно.
Настоящият състав напълно споделя разбирането, че с приемането на ЗУСЕСИФ се създаде нов ред за разрешаване на спорове, между които и тези с предмет договор за предоставяне на средства от структурните и инвестиционни фондове на ЕС. Съобразно този закон правоотношенията между управляващия орган и бенефициера са админи стративно-правни, сключваните договори са административни, като спорове във връзка със съществуването и изпълнението им са подсъдни на административните съдилища, ако са образувани след 25.12.2015г., какъвто е настоящият случай. Съгласно чл.128, ал.1, т.1 и т.3 АПК, споровете, възникнали по повод съществуването, прекратяването и изпълнението на административен договор са подведомствени на административните съдилища.
Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд


О П Р Е Д Е Л И :


ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4634 от 18.09.2018г. по т.д.№ 897/2018г., постановено от VІ-18 състав на СГС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмодневен срок от съобщението до страните, при условията на чл.274, ал.3 ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.