Решение

3042
гр. София, 12/28/2018 г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение – 10 състав в открито заседание на 02.11.2018 г. в състав:
Председател : Цветко Лазаров
Членове : Нина Стойчева
Цветан Колев

при участието на секретаря Павлина Христова и в присъствието
на прокурора разгледа докладваното от съдията Лазаров в.гр.д. № 724 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 6932 от 18.10.2017 г., постановено по гр.д. № 13764/2015 г. от Софийски градски съд, ответникът - Гаранционен фонд е осъден да заплати на Д. И. К., [ЕГН], на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. ”г” от КЗ /отм./ и на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг С. Н. К., ЕГН [ЕГН], настъпила на 18.02.2015 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху, считано от 28.05.2015 г., като е отхвърлен главният иск - частичен, за разликата над уважения до предявения размер от 200 000 лв., при обща претенция от 260 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Гаранционен фонд да заплати поотделно на М. С. К., ЕГН [ЕГН] и на Н. С. К., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. ”г” от КЗ /отм./ и на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща С. Н. К., ЕГН [ЕГН], настъпила на 18.02.2015 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху, считано от 28.05.2015 г., като е отхвърлен всеки един от частичните главни искове, за разликата над уважения до предявения размер от 180 000 лв., при обща претенция от 200 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Гаранционен фонд да заплати:
- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса, в размер на сумата от 6 400 лева;
- на адв. П. К. от САК, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 16 241.14 лева с начислен ДДС;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Д. И. К., [ЕГН]; М. С. К., ЕГН [ЕГН] и Н. С. К., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Гаранционен фонд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 104.29 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника - Гаранционен фонд в частта, в която е осъден да заплати на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 100 000 лв. до размер на сумата от 160 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъдените обезщетения са завишени по размер и не съответстват на действително претърпените неимуществени вреди, а освен това първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че пострадалият С. Н. К., ЕГН [ЕГН], като пешеходец е пресичал пътното платно на булеварда, на място, което отстои на 23 метра от надлежно обозначена пешеходна пътека, с което неправомерно поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Моли въззивният съд да отмени решението в частта, в която е осъден да заплати на всеки един от ищците, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за разликата над сумата от 100 000 лв. до 160 000 лв. и вместо това да отхвърли всеки един от главните искове в тази част.
Моли да му се присъдят направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК.

Ищците са подали насрещна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която всеки един от главните искове е отхвърлен, за разликата над уважения до предявения размер с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателите поддържат, че присъдените обезщетения са занижени по размер и не съответстват на действително претърпените неимуществени вреди.
Молят въззивният съд да отмени решението в частта, в която всеки един от главните искове е отхвърлен, за разликата над уважения /160 000 лв./ до предявения размер и вместо това да осъди ответника да заплати на първия ищец допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 40 000 лв., а на втория и на третия ищец да присъди допълнително обезщетение, в размер на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2015 г.
Поискали са ответникът да заплати на техния процесуален представител адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК.

Подпомагащата страна – Д. С. С., ЕГН [ЕГН] изразява становище, че са присъдени обезщетения са завишени по размер.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищците - Д. И. К., [ЕГН]; М. С. К., ЕГН [ЕГН] и Н. С. К., ЕГН [ЕГН] са предявили против Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ /отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на 18.02.2015 г, около след 07:00 часа, в [населено място], на [улица]е настъпило ПТП, между лек автомобил „Ауди“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Д. С. С., ЕГН [ЕГН] и С. Н. К., който е бил пешеходец.

Ищците твърдят още, че:
- лекият автомобил преди настъпването на ПТП е бил противозаконно отнет от Д. С. С., ЕГН [ЕГН] от владението на неговия собственик с намерение да се ползва и е управляван от водача в пияно състояние със скорост от 102 км/ч. при максимално разрешена за населеното място от 50 км/ч.;
- водачът е загубил контрол върху управлението и автомобилът след удар в десния бордюр и крайпътно дърво се е занесъл, при което е ударил пресичащия пътното платно на булеварда С. Н. К.;
- вследствие на удара пешеходецът е получил травматични увреждания, несъвместими с живота и починал;
- пострадалият е бил съпруг на първия ищец и родител на втория и на третия ищец;
- с присъда № 20 от 02.07.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 270/2015 г. от Окръжен съд Сливен, влязла в сила на 17.07.2015 г., водачът на лекия автомобил е бил признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение, установени с чл. 5, ал. 3; чл. 20, ал. 1; чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества, със скорост от 102 км/ч. при максимално разрешена от 50 км/ч. е причинил смъртта на пешеходеца С. Н. К., след което избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ от НК;
- сезирали са Гаранционен фонд с молба да им изплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди, но последният отказал;
С предявените като частични главни искове поискали от съда да осъди ответника да заплати:
- на първия ищец обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 200 000 лв., при обща претенция от 260 000 лева;
- поотделно на втория и на третия ищец обезщетения, в размер на 180 000 лв., при заявени поотделно общи претенции, в размер на 200 000 лв.
Поискали съдът да присъди законната лихва върху всяко едно от обезщетенията, считано от 28.05.2015 г.
Поискали ответникът да заплати на техния процесуален представител адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК.

Ответникът – Гаранционен фонд подал отговор /л. 37/, с който оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят.
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения, които да са съобразени с обстоятелството, че пострадалият е пресичал пътното платно на 25 метра от надлежно обозначената пешеходна пътека, с което поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, в съотношение на Ѕ за водача и Ѕ за пешеходеца.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.

По молба на ответника като подпомагаща страна е конституиран Д. С. С., ЕГН [ЕГН], който оспорил основателността на исковете в първото по делото съдебно заседание, състояло се пред първоинстанционния съд.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.02.2015 г, около след 07:00 часа, в [населено място], на [улица]е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Д. С. С., ЕГН [ЕГН] и пешеходеца С. Н. К..
Д. С. С. с противозаконно отнет лек автомобил от владението на неговия собственик /баща му/ с намерение да го ползва, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.81 на хиляда, установена по надлежния ред и след употреба на наркотични вещества е управлявал МПС със скорост не по – малка от 100 км/ч., при максимално разрешена за населеното място от 50 км/ч., при което загубил контрол върху управлението, вследствие на което лекият автомобил първоначално се ударил в десния бордюр на булеварда и намиращото на това място дърво, след което се занесъл и блъснал с дясната си страна пешеходеца.

Пешеходецът е пресичал пътното платно косо и е ударен на около 23 метра след надлежно обозначената с пътна маркировка пешеходна пътека тип „зебра“, считано по посоката на движение на лекия автомобил.

Така установения механизъм на настъпване на ПТП се установява от приложените по делото копие от влязла в сила осъдителна присъда /л. 4/; констативния протокол, съставен от служителите на пътна полиция /л. 11/ и заключенията на вещите лица, извършили в първата инстанция две независими една от друга автотехнически експертизи, приложени на л. 70 и л. 107.

От заключенията на вещите лица се установява, че на конкретния участък от булеварда, на който е настъпило ПТП, всеки един от участниците е могъл да възприеме другия, когато е отстоял от него на около 100 метра.

Вследствие на удара пешеходец С. Н. К. е получил увреждания, които са били несъвместими с живота и е починал.

Пострадалият е бил съпруг на първия ищец и родител /баща/ на втория и на третия ищец.

С присъда № 20 от 02.07.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 270/2015 г. от Окръжен съд Сливен, влязла в сила на 17.07.2015 г., водачът на лекия автомобил - Д. С. С., ЕГН [ЕГН] е бил признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение, установени с чл. 5, ал. 3; чл. 20, ал. 1; чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества, със скорост от 102 км/ч. при максимално разрешена от 50 км/ч. е причинил смъртта на пешеходеца С. Н. К., след което избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ от НК.

С посочената присъда № 20 от 02.07.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 270/2015 г. от Окръжен съд Сливен, влязла в сила на 17.07.2015 г., водачът на лекия автомобил - Д. С. С., ЕГН [ЕГН] е бил признат за виновен и в това, че лекият автомобил, който е управлявал е собственост на неговия баща С. Х. С. и е бил противозаконно отнет с намерение да го ползва – престъпление по чл. 346, ал. 2 от НК.

На 27.02.2015 г. ищците са сезирали ответника за настъпилото ПТП и с молба да им заплати обезщетение, която е отхвърлена с решение № 21-3/21.05.2015 г. на Управителния съвет на ГФ - л. 41.

В първата инстанция и във въззивната инстанция са събрани гласни доказателства за претъпените от ищците болки и страдания от смъртта на С. Н. К..

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан подадените от страните жалби и спорът се концентрира до размера на обезщетенията за неимуществени вреди, на което има право всеки един от ищците и наличието, респективно отсъствието на поведение на пострадалия, с което пряко и непосредствено да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, както и за определяне на неговото процентно съотношение.

По главните искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ /отм./.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и владението върху което е било отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 436 от НК.

В разглежданият случай ПТП е настъпило на 18.02.2015 г. на територията на Република България и е причинено от МПС, което се намира обичайно на територията на Р. България и владението върху него е било отнето чрез престъпление по чл. 346 от НК, извършено от участника в ПТП Д. С. С., ЕГН [ЕГН] .

Наказателното производство по отношение на водача на лекия автомобил Д. С. С., ЕГН [ЕГН] е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, с която признат за виновен в противозаконното отнемане на МПС, т.е. в извършването на престъпление по чл. 346 от НК.
Със същата присъда водачът Д. С. С., ЕГН [ЕГН] е бил признат за виновен и в това, че при управлението на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 5, ал. 3; чл. 20, ал. 1; чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества, със скорост от 102 км/ч. при максимално разрешена от 50 км/ч. е причинил смъртта на пешеходеца С. Н. К., след което избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ от НК.

Посочената присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 ГПК.

Събраните по делото доказателства установяват, че ищецът е пресичал пътното платно на булеварда косо и ПТП е настъпило, т.е. пешеходецът е бил ударен на място, което е около 23 метра след надлежно обозначената на пътното платно пешеходна пътека тип „зебра“.
От заключенията на автотехническите експертизи се установи, че на конкретния участък от булеварда, на който е настъпило ПТП, всеки един от участниците е могъл да възприеме другия, когато е отстоял от него на около 100 метра.

Посочените обстоятелства обосновават извода на настоящия съдебен състав, че пострадалият като пешеходец е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходни пътеки , като преди да навлязат на платното да се съобразят с разстоянието до приближаващите се ППС и с тяхната скорост.
Посоченото поведение е в пряка причина връзка с настъпването на ПТП и вредоносния резултат, като съотношението е 60 % за водача и 40 % за пешеходеца.

Предявените искове са доказани по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от всеки ищец неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Въззивният съд приема, че пълният размер на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което има право всеки един от ищците възлиза на сумата от 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лева, което е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС и с конкретните данни по делото, относно възрастта на пострадалия и неговото обществено положение; близките отношения на пострадалия с всеки един от ищците, които са имали до внезапно и преждевременно настъпилата смърт; обществено – икономическата конюктура в държавата и за сравнение лимита на застрахователните обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност“ към деня на увреждането – 18.02.2015 г.
Така определеното обезщетение, на което има право всеки един от ищците следва да се намали с приетия процент на съпричиняване / 40 %/, поради което всеки един от главните искове /частични/ е основателен до размер на сумата от 96 000 /деветдесет и шест хиляди/ лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 200 000 лв. за първия ищец и до 180 000 лева за втория и за третия ищец.

По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./, фондът изплаща обезщетения по реда, определен с правилника за устройството и дейността на фонда, и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на ал. 9.
В разглеждания случай претенцията е заведена на 27.02.2015 г., поради което ще следва да се начисли законната лихва, считано от 28.05.2015 г.

С оглед на изложеното от двете въззивни жалби, подадени от главните страни основателна е самото тази, която е подадена от ответника.

Ответникът с жалбата иска отмяната на решението на първоинстанционния в частта, в която е осъден да заплати на всеки един от ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 100 000 до 160 000 лева, поради което решението в частта, в която са присъдени обезщетения, до размер на сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2015 г. е влязло в сила.

Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъден да заплати на всеки един от ищците, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ/отм./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2015 г., за разликата над сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева до 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лева и вместо това да се отхвърли всеки един от исковете в тази им част.

Следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която всеки един от главните искове е отхвърлен, за разликата над сумата от 160 000 лв. до пълния предявен размер, който за първия ищец е до 200 000 лв., а за втория и за третия ищец до 180 000 лв.

Следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъден да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., на процесуалния представител на ищците – адв. П. К. адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, за разликата над сумата от 12 708 /дванадесет хиляди седемстотин и осем/ лева до 16 241.14 лв.

Първоинстанционният съд е осъдил ответника, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса в размер на сумата от 6 400 лв., която се дължи само за един от главните искове, съобразно неговата основателност /160 000 лв./, поради което същият съд ще следва да събере разликата до пълния размер на дължимата се държавна такса за трите иска.

Доводите на ищците, изложени в насрещната жалба, с която искат отмяната на първоинстанционното решение в частта, в която всеки един от главните искове е отхвърлен за разликата над уважения до предявения размер и за присъждане на допълнително обезщетение до този размер не се споделят от въззивния съд по изложените съображения за наличието на съпричиняване и от обстоятелствата, които имат значение за определяне на справедливото по размер обезщетение, на което има право всеки един от ищците.

По разноските:
С оглед изхода на делото всеки един от ищците следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, държавна такса в размер на сумата от 1 066.66 /хиляда шестдесет и шест лв. и шестдесет и шест ст./ лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 150 /сто и петдесет/ лева.
Процесуалният представител на ищците няма право на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., тъй като никой от ищците не е представили доказателства, че попада в кръга на лицата, очертан в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Освен това от показанията на разпитаните свидетели във въззивната инстанция се установи, че ищците имат постоянна работа, но техните трудови възнаграждения и имуществено състояние не са удостоверени.

По тези съображения, Софийски апелативен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 6932 от 18.10.2017 г., постановено по гр.д. № 13764/2015 г. Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът - Гаранционен фонд е осъден да заплати на Д. И. К., [ЕГН], на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. ”г” от КЗ /отм./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг С. Н. К., ЕГН [ЕГН], настъпила на 18.02.2015 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху, считано от 28.05.2015 г., за разликата над сумата от 100 000 лева до размер на сумата от 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. К., [ЕГН] против Гаранционен фонд главен иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. ”г” от КЗ /отм./, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг С. Н. К., ЕГН [ЕГН], настъпила на 18.02.2015 г. при ПТП, за разликата над сумата от 100 000 лева до размер на сумата от 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лв.

ОТМЕНЯ решение № 6932 от 18.10.2017 г., постановено по гр.д. № 13764/2015 г. Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът - Гаранционен фонд е осъден да заплати поотделно на М. С. К., ЕГН [ЕГН] и на Н. С. К., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. ”г” от КЗ /отм./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща С. Н. К., ЕГН [ЕГН], настъпила на 18.02.2015 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху, считано от 28.05.2015 г., за разликата над сумата от 100 000 лева до размер на сумата от 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ всеки един от предявените от М. С. К., ЕГН [ЕГН] и от Н. С. К., ЕГН [ЕГН] против Гаранционен фонд главни искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. ”г” от КЗ /отм./, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща С. Н. К., ЕГН [ЕГН], настъпила на 18.02.2015 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху, считано от 28.05.2015 г., за разликата над за разликата над сумата от 100 000 лева до размер на сумата от 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6932 от 18.10.2017 г., постановено по гр.д. № 13764/2015 г. Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил предявените от Д. И. К., [ЕГН], М. С. К., ЕГН [ЕГН] и Н. С. К., ЕГН [ЕГН] против Гаранционен фонд главни искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. ”г” от КЗ /отм./, имащи за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Н. К., ЕГН [ЕГН], настъпила на 18.02.2015 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху, считано от 28.05.2015 г., за разликата над сумата от 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лв. до размер на сумата от 200 000 лв. за първия ищец и до 180 000 лв. за втория и за третия ищец.

Решение № 6932 от 18.10.2017 г., постановено по гр.д. № 13764/2015 г. Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът - Гаранционен фонд е осъден да заплати поотделно на Д. И. К., [ЕГН]; М. С. К., ЕГН [ЕГН] и на Н. С. К., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. ”г” от КЗ /отм./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща С. Н. К., ЕГН [ЕГН], настъпила на 18.02.2015 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху, считано от 28.05.2015 г., до размер на сумата от 100 000 лева не е обжалвано и е влязло в сила.

ОТМЕНЯ решение № 6932 от 18.10.2017 г., постановено по гр.д. № 13764/2015 г. Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът - Гаранционен фонд е осъден да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., на адв. П. К. от САК, адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за разликата над сумата от 12 708 /дванадесет хиляди седемстотин и осем/ лева до 16 241.14 лв.

ОСЪЖДА Д. И. К., [ЕГН]; М. С. К., ЕГН [ЕГН] и Н. С. К., ЕГН [ЕГН], поотделно да заплатят на ответника - Гаранционен фонд, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, държавна такса в размер на сумата от 1 066.66 /хиляда шестдесет и шест лв. и шестдесет и шест ст./ лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението е постановено при участието на Д. С. С., ЕГН [ЕГН], конституиран като подпомагаща страна по молба на ответника.

Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и чл. 284 от ГПК.

Председател:

Членове : 1. 2.