СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, седми състав, в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:при секретаря П. Х. като разгледа докладваното от съдията К. гр.дело 23 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 7358 от 06.11.2017 г. по гр. д. № 8775/2017 г. на Софийски градски съд ЗД [фирма] е осъдено да заплати на М. А. П. сумата 45000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 07.04.2016 г., и сумата 2950,82 лева – обезщетение на имуществени вреди в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете суми от 25.05.2017 г., на основание чл. 432, ал.1 вр. чл.477 от КЗ. Отхвърлена е претенцията на ищцата за заплащане на законна лихва за периода 07.04.2016-24.05.2017 г.
Ищцата обжалва решението в отхвърлителната част относно периода на законната лихва. Оспорва довода на съда, че изискуемостта на обезщетението е свързана с уведомяване на застрахователя, като счита погрешно тълкуването на нормите на чл. 497 вр. чл. 429 от КЗ.
Решението е обжалвано от ответника с въззивна жалба в осъдителната част за присъденото обезщетение за неимуществени вреди над 10000 лева. Жалбоподателят се оплаква от необосновано и неоснователно завишен размер на обезщетението, което не съответства на тежестта на търпените болки и на процеса на възстановяване. Твърди съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалата с принос 50 %, което неправилно не било отчетено от съда. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът за обезщетение на неимуществени вреди да бъде отхвърлен над посочената сума.
Въззиваемата оспорва жалбата на ответника.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени от М. А. П. против ЗД [фирма] искове с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 07.04.2016 г. по вина на водач на застрахован при ответника автомобил за сумите 2950,82 лева и 45000 лева. Твърди се в исковата молба, че ищцата е получила увреди на здравето при ПТП на 07.04.2016 г., причинено от застрахован при ответника водач: множество счупвания на подбедрицата, контузия на главата, болки в дясно коляно. Извършено е открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и фибула. Уврежданията причинили силни болки и страдания, невъзможност да стъпва на оперирания крак за продължителен период.
Ответната страна е оспорвала исковете като е направила възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение и за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалата, която пресичала без да съобрази приближаващите ППС и тяхната скорост.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на събраните доказателства и се възприема от настоящата инстанция при условията на чл.272 от ГПК. Същата не се оспорва и от страните във въззивнита жалби. От правна страна:
По жалбата на ищцата: Оплакването е относно отхвърляне на иска за обезщетение за забава плащането на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за периода от настъпване на увреждането (датата на ПТП 07.04.2016 г) до 25.05.2017 г. – изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ от представяне на доказателствата по чл.106, ал.3 от КЗ пред застрахователя. С новия Кодекс на застраховането /Обн. - ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от застрахователя на деликвента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие. Приложима е новата уредба, тъй като застрахователната полица е от 19.02.2016 г. – по аргумент от § 22 от ПЗР на КЗ. В случая ищцата е уведомила застрахователя за събитието с предявяване на претенция на 28.04.2017 г. Съгласно нормата на чл.497, ал.1, т.1, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ. Ето защо жалбата на ищцата е неоснователна. Като е присъдил законната лихва върху обезщетението, считано от 25.05.2017 г., съдът е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди.
По жалбата на ответника: На първо място, неоснователно е оплакването за наличие на съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищцата. Без да оспорва фактическите констатации, възприети в обжалваното решение, жалбоподателят ответник развива доводи за съпричиняване от пострадалата ищца пешеходец, които не се възприемат от настоящата инстанция. Както е прието в т. 6а на ТР, съпричиняване от пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека, е налице, ако е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. В случая обстоятелствата, на които ответникът основава възражението си за съпричиняване, са несъобразяване от пешеходката с посоката и скоростта на приближаващото МПС. Д. е неоснователен предвид установения механизъм на ПТП. Ищцата е пресичала двупосочен път с две платна, всяко с по две ленти за движение. След като е пресякла платното за насрещно движещи се автомобили, тя е продължила пресичането на платното, по което се е движил автомобилът на деликвента, преминала е първата (за нея) лента на това платно, като автомобилът, приближил по тази лента, е спрял, за да я пропусне. Към момента, в който е навлязла на платното за движение ищцата не е имала видимост към л.а. “Рено К.“, който се е намирал на 58 метра от нея. Следователно не може да се направи извод за нарушение на чл.113, т.1 от ЗДвП. Възражението за съпричиняване е неоснователно и правилно е оставено без уважение от първоинстанционния съд.
По размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Не се оспорват възприетите от съда факти, въз основа на които е постановено обжалваното решение. Спорът пред настоящата инстанция е и относно справедливия размер на обезщетение на неимуществените вреди за ищцата, съобразно с причинените душевни болки от уврежданията. По въпросите относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество влязлото в сила решение в частта, с която е присъдено обезщетение от 10000 лева, формира сила на пресъдено нещо, обвързваща съда и страните.
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя, след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за неоснователна поради следното:
Страните не оспорват направените в обжалваното решение фактически констатации относно обстоятелствата, от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.04.2016 г. – преживените от ищцата болки и страдания от получените увреждания, поради което липсва основание за въззивната инстанция да ги ревизира. Във въззивната жалба не са направени оплаквания по възприетото относно причинените на ищцата увреждания, установени от съдебно-медицинската експертиза, поради което няма причина за ревизиране на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Спорен е само правният въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да компенсира установените по делото вреди.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от в.л. Г., писмените доказателства и показанията на свидетелката Н.:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – закрито многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица;
б/. продължителността на лечебния и възстановителния период – 13 дни болнично лечение при операцията за открито наместване с фиксация; 15 дни физиолечение и рехабилитация; три месеца на легло без възможност за стъпване на десния крак, шест месеца без възможност за ставане и самообслужване, придвижване с проходилка; общ период на възстановяване 6 месеца;
в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – през целия период на лечение е търпяла болки, по- интензивни първите два месеца и 3-4 седмици по време на първоначалната рехабилитация; възможно е да изпитва болки при промяна на времето и претоварване;
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 84 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ – шест месеца на легло, затруднение в придвижването и самообслужването;
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно състояние –дефицит при сгъване на коляното;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 45 000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените неимуществени вреди. При постановяване на решението си първоинстанционния съд присъдил 45000 лева за неимуществени вреди и в този размер решението следва да се потвърди.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд в обжалваните части, с които ответникът е осъден да заплати обезщетение над 10000 лева до 45000 лева за неимуществени вреди, и искът за обезщетение за забава е отхвърлен за периода 07.04.2016-24.05.2017 г., обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото страните не си дължат разноски пред въззивната инстанция.
По изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7358 от 06.11.2017 г. по гр. д. № 8775/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на М. А. П. сумата над 10000 лева до 45000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 07.04.2016 г., и в частта, с която е отхвърлен искът на М. П. за обезщетение за забава върху 45000 лева за периода 07.04.2016-24.05.2017 г.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.