СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:

и при участието на секретаря Ваня Илиянова и на прокурорите от С. Стоянов и Колева, като разгледа докладваното от съдията Т. Г. ВНОХД № 146 по описа за 2017 година на САС, въз основа на доказателствата и закона

ОТМЕНЯ на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК присъда № 136/12.05.2016 година, постановена по НОХД № 2574/2015 година по описа на СГС, НО, 14-ти състав в наказателно-осъдителната ѝ част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подс. Н. С. С., [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН [ЕГН]

ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че в периода от около 16.20 часа на 09.02.2015 година до 14.02.2015 година, в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия в Районен съд – Русе, поискал дар – пари в размер на 1 000 (хиляда) лева, който не му се следва, от адвокат С. И. С., защитник на М. М., обвиняем по ДП № 336-ДП-278/15 година по описа на ОДМВР – Р., за да извърши действие по служба – да одобри споразумение за решаване на ДП № 336-ДП-278/15 година по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/2015 година по описа на РС – Русе и направил опит да приеме дар – пари в размер на 500 (петстотин) лева, който не му се следва, от адвокат С. И. С., защитник на М. М., обвиняем по ДП № 336-ДП-278/15 година по описа на ОДМВР – Р., загдето е извършил действие по служба – одобрил споразумение за решаване на ДП № 336-ДП-278/15 година по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/2015 година по описа на РС – Русе, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, тъй като бил задържан от служители на Държавна агенция „Национална сигурност” и на основание чл. 304 НПК
ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 302, т. 1, б. „а”, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

ОТМЕНЯ на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК присъда № 136/12.05.2016 година, постановена по НОХД № 2574/2015 година по описа на СГС, НО, 14-ти състав в частта относно прилагането на чл.307а НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частта, с която подс. Н. С. С. е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 302, т. 2 и по чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 НК и в частта относно веществените доказателства.

ПОСТАНОВЯВА след влизане на присъдата в сила НОХД 206/2015 година по описа на РС Русе ведно с к.н.д. 204/2015 година по описа на Апелативен съд Велико Т. ДА СЕ ВЪРНАТ на РС – Русе.
Разноските по делото на основание чл. 190 НПК остават за сметка на държавата

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Върховен касационен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………
(М. М.)



ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Вл. А.)


2:………………
(Т. Г.)


Въззивното производство пред САС е второ по ред и е образувано след като с решение № 33/08.02.2017 година, постановено по н.д. № 25/2017 година, ІІІ н.о., е касирана присъда № 25/18.10.2016 година, постановена по ВНОХД 804/2016 година по описа на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия по допускане на доказателства.
С посочената присъда е отменена присъда № 136/12.05.2016 година на СГС, НО, 14-ти състав, с която подс. Н. С. С. е бил признат за виновен по чл. 302, т. 1, б. „а”, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК е наказан с ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ, ГЛОБА в размер на 3 000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА – да заема магистратска длъжност в съдебната власт и да упражнява юридическа професия - за срок от ТРИ ГОДИНИ за това, че в периода от около 16.20 часа на 09.02.2015 година до 14.02.2015 година в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – съдия в Районен съд – Русе, поискал дар – пари в размер на 1 000 лв., който не му се следва, от адв. С. И. С., защитник на М. М. – обвиняем по ДП № 336-ДП-278/15 година по описа на ОДМВР – Р., за да извърши действие по служба – да одобри споразумение за решаване на ДП № 336-ДП-278/15 година по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/15 година по описа на РС – Русе и направил опит да приеме дар – пари в размер на 500 лв., който не му се следва, от адвокат С. И. С., защитник на М. М. – обвиняем по ДП № 336-ДП-278/15 година по описа на ОДМВР – Р., загдето е извършил действие по служба - одобрил споразумение за решаване на ДП № 336-ДП-278/15 година по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/15 година по описа на РС – Русе, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, тъй като бил задържан от служители на ДА „НС”.
На основание чл. 304 НПК със същата присъда първостепенният съд е оправдал подсъдимия С. по първоначалното обвинение - деянието да е престъпление по чл. 302, т. 2, б. „а“ НК, както и да е продължавано престъпление по чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 НК, на основание чл. 307а НК е осъдил подс. С. да заплати в полза на държавата сумата от 500 лв., в какъвто размер е бил предметът на престъплението – опит за подкуп и се произнесъл по въпроса за част от веществените доказателства и разноските по наказателното производство.
В срока по чл. 319 НПК присъдата е протестирана от СГП бланкетно с искане за постановяване на нова присъда, с която С. да бъде осъден по обвинението пред първата инстанция и за утежняване на положението му чрез увеличаване на наказанието лишаване от свобода на пет години, увеличаване размера на наложената глоба на 10 000 лв. и увеличаване на наказанието лишаване от права на пет години.
В допълнително изложение към протеста се излагат пространни фактически и правни доводи за това, че събраната и проверена от първата инстанция доказателствена маса налагала извод, че деянието на подсъдимия С. е продължавано престъпление, извършено чрез две деяния, което осъществявало признаците и на квалифициран подкуп по чл. 302, т. 2, б. „а“ НК.
Твърди се, че при описаната в мотивите фактическа обстановка съдът е направил несъответен на нея правен извод, че формата на изпълнителното деяние „поискал“ не била осъществена при условията на квалифицирания признак „чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение“. Според подалия протеста прокурор, фактическата обстановка разкривала „комплицираност на ситуацията“. Безспорно било, че изнудваното лице в случая бил частният обвинител С. С. в качеството му на адвокат, но опасността от накърняване на права и законни интереси при недаване на подкупа, респективно – от неодобряване на споразумението, била както за подзащитния на адв. С. С. – обвиняемият М. М., така и за самия С. С.. Това било така защото, ако споразумението не било одобрено, С. нямало да си е свършил работата като адвокат в съответствие с волята на майката на непълнолетния обвиняем М. той да не изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода. Според прокурора за правилната преценка дали деянието на подс. С. съставлява случай на квалифициран пасивен подкуп „чрез изнудване“, съдът задължително следвало да обсъди в тяхната взаимна връзка две несъмнено установени по делото обстоятелства - че парите, предназначени за подкупа, били осигурени от частния обвинител С. С. и били негови лични и че мотивацията му да ги даде била, че ако не го стори клиентите му ще бъдат „мачкани“ и ще пострада професионалната му дейност като наказателен адвокат. Съдът, обаче, бил разкъсал логическата връзка между фактите и изкуствено обособил две различни групи факти – от една страна - фактите, които касаят непълнолетния обвиняем, за когото е било сключено споразумението, а от друга страна – фактите, свързани с поведението на неговия защитник. Разделянето на единната обстановка на две било довело и до погрешния правен извод на съда, че няма изнудване по отношение на С. С., тъй като не били поставени в опасност от накърняване неговите законни права и интереси. Според прокурора същественият правен въпрос бил дали има изнудване, когато едно лице възприема непосредствено поведението на извършителя, но неблагоприятните последици от недаването на подкуп биха настъпили за друго лице. Основавайки се на ТР №72/74 на ОСНК и Решение № 357/02.08.2013 година по н.д. №1050/13 година на ВКС, І н.о., прокурорът застъпва виждането, че в хипотезата на чл. 302, т. 2, б. „а“ НК законодателят не е ограничил възможността неблагоприятните правни последици, ако подкупът не бъде даден, да настъпят и за лице, различно от изнудвания. Такъв бил и настоящият случай, в който неблагоприятните последици засягали правната сфера не на едно, както е приел съдът, а на две лица. Съдът в мотивите си бил обсъдил възможността да бъдат накърнени правата и законните интереси само на обвиняемия М., но не и тези на самия частен обвинител С. С., като погрешно бил приел, че неимуществените последици, които биха настъпили за него, са несъставомерни. Според прокурора в закона и теорията нямало изискване накърнените при подкуп чрез изнудване права и законни интереси да са само такива с имуществен характер. Поддържа се, че правото на свободно упражняване на адвокатска дейност е право с неимуществен характер и съзнанието на С. С., че явяването му като защитник по наказателни дела пред съдии от Русенски районен съд ще бъде затруднено след подаването на сигнала, било това обстоятелство, което изиграло съществена роля при взимането на решение от него да предостави свои лични средства като подкуп.
По-нататък, обаче, в противоречие с аргументираната в протеста теза, че неблагоприятните последици, при положение, че подкупът не се даде, засягали както правната сфера на св. М., така и тази на неговия защитник – частен обвинител по делото, прокурорът счита, че от субективна страна подсъдимият С. много ясно бил съзнавал, че изнудва именно частния обвинител С., тъй като от доказателствата по делото безспорно се установявало, че между подсъдимият С. и св. М. в качеството му на обвиняем не бил осъществен какъвто и да е било контакт и дори самият М. не знаел, че е поискан подкуп. Въпреки това в протеста се настоява, че от доказателствата по делото безспорно се установявала опасността да бъдат застрашени както законните права и интереси на обвиняемото лице – св. М., така и законните права и интереси и на самия С. С. и се прави извод, че е налице подкуп, извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение.
По-нататък в протеста се изразява и несъгласие с разбирането на съда, че след като подсъдимият е осъществил две различни форми на изпълнителното деяние на пасивния подкуп – „поиска“ и „приеме“ – то това представлявали различни фази на едно и също деяние, поради което престъплението не е нито продължавано, нито е налице съвкупност. Според прокурора именно фактът, че са били осъществени две от формите на изпълнителното деяние, е предпоставка за това престъпната деятелност на подсъдимия да бъде квалифицирана като продължавано престъпление. В подкрепа на това свое съждение прокурорът сочи, че между осъществяването на двете деяния имало промеждутък от време, през който подсъдимият бил пасивен, но се активизирал след изтичането на определен от него при поискването на подкупа срок за даването му и тогава започнал да търси адв. С., за да го получи. След анализ на показанията на св. С., прокурорът счита, че подсъдимият преди да пристъпи към осъществяването на всяка една вменените му форми на изпълнителното деяние, бил взел самостоятелно, отделно решение. Формите на изпълнителното деяние „поиска“ и „получи“ поотделно покривали признаците на различни състави на престъплението подкуп – първото деяние било извършено чрез изнудване, а второто – представлявало недовършен опит, като фактическите обстоятелства при поискването били различни от тези при опита за приемане на подкупа. В подкрепа на виждането, че в конкретния случай се касаело за две самостоятелни деяния, включени в продължаваното престъпление, прокурорът се аргументира и с доводите, че ако подсъдимият бил сигурен, че след като поиска подкупа той ще го получи, т.е. – ако подсъдимият имал формирано решение едновременно за поискване и за приемане на подкупа, то той нямало да употреби психическо въздействие и да си служи с изнудване, за да си подсигури получаването на парите.
По-нататък в протеста се излагат и съображения за несъответност на наложеното наказание от гледна точка на обществената опасност на деянието и личната степен на обществена опасност на дееца. Твърди се, че като смекчаващо отговорността обстоятелство не може да бъде взето предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, тъй като това обстоятелство е условие за заемане на длъжността „съдия“, а по делото не били събрани доказателства, които да са със съществена тежест, без да са изключителни или многобройни и които да обосновават определянето на наказание в минималния изискуем от закона размер. Отделно от това според прокурора не били налице и основания за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Събраните по делото характеристични данни за подсъдимия били двупосочни – от външна страна той се ползвал с положителна репутация на добър професионалист и университетски преподавател, но от показанията на свидетелите С. С., Г. Г. и С. М. се установявало, че той нееднократно грубо нарушавал закона, имал сходни случаи на неправомерно поведение като магистрат, прояви на отмъстителност, ако не се изпълни поетият към него ангажимент. Съдът при индивидуализацията на наказанието следвало да вземе предвид всички обстоятелства относно начина на извършване на престъплението – настоятелността на подсъдимия, претекста, който е използвал – „детето ми е болно“, упоритостта, с която е преследвал целта си. Това налагало и извод, че условното наказание нямало да спомогне за неговото поправяне и за постигане целите на наказанието. В подкрепа на тези доводи са цитирани и конкретни решения на ВКС, касателно наложени наказания на магистрати за пасивен подкуп. Размерът на наложените наказания глоба и лишаване от права също е оценен като нисък и несъответстващ както на степента на обществена опасност на деянието, така и на обществената опасност на дееца, като се сочи, че сумата на поискания подкуп не следва да има определящо значение, тъй като самото престъпление подкуп е с висока степен на обществена опасност.
С протеста не се правят искания за събиране на доказателства.
В срока по чл. 319 НПК присъдата е обжалвана бланкетно и от частния обвинител С. И. С. с оплакване за допуснато от първостепенния съд нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и с искане напълно аналогично на направеното в постъпилия протест относно правилното приложение на материалния закон и за утежняване положението на подс. С.. След запознаване с мотивите на присъдата частният обвинител е заявил, че допълнителни писмени съображения ще изложи в срока по чл. 320, ал. 3 НПК, но такива по делото не са постъпили.
В срока по чл. 319 НПК присъдата е обжалвана бланкетно и от подс. Н. С. с оплаквания за непълнота на доказателствата, неправилност на присъдата поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство и при съдебното разглеждане на делото, довели до ограничаване правото му на защита, които по виждането на жалбоподателя са неотстраними във въззивното производство, тъй като се свеждали до нарушаване на принципите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК. Правят се алтернативни искания - за постановяване на нова въззивна присъда, с която жалбоподателят да бъде оправдан по обвиненията в диспозитива на обвинителния акт и присъдата или за отмяна на присъдата и връщане на делото на СГП или на СГС.
След запознаване с мотивите на решаващия съд жалбоподателят излага пространни съображения за допуснати от СГС нарушения на чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК, както и за неправилна и превратна интерпретация на част от доказателствената съвкупност, като се твърди, че съдът е игнорирал факти, подробно посочени в жалбата, които опровергават достоверността на и без това вътрешнопротиворечивите показания на главния свидетел – частния обвинител С. и на свидетеля С. М., които наред с неправилно интерпретираното съдържание на изготвените веществени доказателствени средства в резултат на ползвани СРС, са поставени в основата на обжалваната присъда.
Не се прави искане за събиране на доказателства във връзка с твърдяната в жалбата непълнота на доказателствата и се иска постановяването на нова присъда, с която да бъде оправдан по обвинението да е извършил престъпление пасивен подкуп.
В срока по чл. 319 НПК присъдата е обжалвана и от един от защитниците на подс. С. – адв. Р. Г. от САК, като неправилна – необоснована, постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - като явно несправедливо и с искане за нейната отмяна и за оправдаването на подс. С..
Твърди се, че изводите на съда относно обстоятелствата - извършено ли е инкриминираното деяние и автор ли е на това деяние подсъдимият С., са несъответни на събраните по делото доказателства. Решаващият съд не се е съобразил с принципа по чл. 14 НПК и не е обсъдил обективно, всестранно и пълно всички факти и обстоятелства по делото и по този начин е допуснал нарушение на изискванията за формиране на вътрешното си убеждение. Във връзка с деянието на подс. С. от 14.02.2015 година се поддържа виждането, че е налице приготовление, а не опит за извършване на престъпление по чл. 301-302 НК.
В допълнение към тази жалба, след запознаване с мотивите на съда, се излагат аргументи, основани на доказателствата, проверени от първата инстанция в подкрепа на релевираните с бланкетната жалба оплаквания и обосноваващи искането за постановяването на нова въззивна присъда. Сочи се, че твърдението в обвинителния акт, че подс. С. се е запознал с дело № 206/2015 година по описа на Русенския районен съд по време на провеждано от него друго съдебно заседание, за чието решаване е поискал подкуп, с категоричност е опровергано от събраните доказателства, а възприетата от съда версия кога това е станало, изложена в мотивите, не се подкрепя от показанията на П. Д., аудиозаписа от съдебно заседание и разпечатките на проведените телефонни разговори. Съдът неглижирал съществен за предмета на делото факт – че подсъдимият е съобщил, че свидетелят С. му дължи 500 лв., какъвто размер била и паричната сума, която С. е носел и се готвил да предаде, което поставяло въпроса по какъв начин, след като според държавното обвинение той е искал сумата от 1000 лв., подсъдимият е познал каква е носената от свидетеля сума, за да изгради оценената като защитна теза, че се касае за заемни отношения помежду им. И в тази жалба се сочи, че достоверността на показанията св. С. как се е стигнало до уведомяването на окръжния прокурор Г. Г. за корупционните действия на подсъдимия е опровергана от наличните по делото разпечатки за проведените телефонни разговори. Във връзка с направения от съда извод, основан на съдържанието на веществените доказателствени средства, че подсъдимият на 13.02.2015 година отговарял по начин, който несъмнено изразявал очакване на продължение на разговора в тази насока, защитникът сочи, че след като подс. С. е очаквал издължаване от същия този свидетел, естествено било той безропотно да търпи излиянията му по повод получаването на някакви пари от някакви клиенти, поради което ползваният от съда цитат не потвърждавал на всяка цена извода, че всъщност подсъдимият участвал в разговор, уточняващ детайли по получаване на парите за подкуп. В допълнението към въззивната жалба защитникът се спира и на активното поведение на служителя на Д., който е разпоредил на св. С. да даде тласък за претендираното престъпно поведение на подс. Н. С.. Според защитника реакцията на подсъдимия на 14.02.2015 година при първоначалния опит на служителите на Д. да го задържат, е естествена и съответна на създадената ситуация, като от нея не могат да се правят изводи в подкрепа на обвинителната теза.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения от противните страни срещу подадените протест и въззивни жалби.
Настоящият състав, като съобрази релевираните в протеста и въззивните жалби оплаквания и се запозна с материалите по делото, счете, че за изясняване на обективната истина е необходимо допълнително да разпита свидетелите Г. Б. П. и С. И. С. – частен обвинител и жалбоподател.
След проведеното съдебно следствие прокурорът от С. С. по същество поддържа подадения протест и оспорва основателността на жалбите на подсъдимия и неговия защитник, доколкото заявява, че поддържа изцяло внесения от първоинстанционната прокуратура обвинителен акт както по отношение на изложената в него фактическа обстановка, така и по отношение на правната квалификация. Счита, че първото от деянията – „поискване“ - е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, тъй като подсъдимият поставил като условие на свидетеля С., че ако не му се даде исканият подкуп, няма да одобри споразумението. При това положение като защитник св. С. С. нямало да си изпълни в пълен обем задълженията съобразно изискванията на наказателния процес и да осъществи всичко зависещо от него и подкрепящо тезата, правата и интересите на подзащитния му. Според прокурора интерес в конкретния случай представлявало какво е имал предвид законодателят под „изнудване посредством злоупотреба със служебно положение“ и дали ставало въпрос за използване на някакъв вид принуда или заплаха, в резултат на което да има злоупотреба със служебно положение. По-нататък в пледоарията си прокурорът заявява, че не споделя съдебната практика, която приема, че в случаите, когато се осъществени както поискване, така и получаване на подкуп, са касае за едно престъпление, което не е продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, тъй като това водело до затруднения както от теоретичен характер при формулиране на обвинението, така и до процесуални усложнения. В подкрепа на застъпеното виждане се излагат различни възможни хипотези на пасивен подкуп, които нямат връзка с предмета на делото. По-нататък прокурорът изразява и несъгласие с наложеното с проверяваната присъда наказание като счита, че то следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Такива били високата обществена опасност на деянието и дееца, като последната била повишена поради начина на извършване на престъпленията, сочещ на настоятелност, упоритост, реплики от рода „детето ми е болно“, усърдност и дързост, както и обстоятелството, че се въздейства върху колега юрист. Уронен бил дълбоко престижът на съдебната власт, тъй като престъплението намерило широк отзвук в обществото. Освен това по време на осъществяването на второто изпълнително деяние подсъдимият бил направил опит противозаконно да пречи на орган на властта да си изпълни задълженията като напуснал местопроизшествието, за да не бъде заловен и така се стигнало до преследването му по улиците на града. Всички тези обстоятелства следвало да бъдат съобразени при индивидуализацията на наказанието и се предлага на подс. С. да бъде наложено наказание около средния му размер, което не позволява да бъде приложен чл. 66, ал. 1 НК. Накрая в пледоарията си прокурора заявява, че поддържа изцяло и касационния протест, в който подробно били изложени скицираните от него обстоятелства.
Прокурорът от С. К. заявява подкрепа на пледоарията на колегата си.
Частният обвинител С. също се присъединява към пледоарията на представителите на държавното обвинение. Счита, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена и въз основа на нея се налагал извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, като се касае за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Счита, че е налице случай и на квалифициран пасивен подкуп по чл. 302, т. 2, б. „а“ НК, тъй като когато длъжностно лице съзнава, че единствено то, а не някое друго длъжностно лице може да извършва действията по служба, се касае за изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, за което бил посочил практика на ВКС в съдебните прения пред първата инстанция. Пледира тезата на подсъдимия за дадени назаем пари през 2014 година да бъде оценена като несъстоятелна и защитна, тъй като била твърде обичайна в дела за подкупи, а освен това не била подкрепена с писмени и гласни доказателства. Частният обвинител се солидаризира с исканията на представителите на държавното обвинение за увеличаване размера на наложените на подс. С. наказания.
Защитникът на подс. С. – адв. Г., поддържа подадените от него и от подсъдимия въззивни жалби. Сочи, че осъдителната присъда е необоснована, тъй като констатациите на съда, изложени в мотивите към нея, не съответстват на доказателствата по делото, които не са анализирани в нарушение на чл. 14 НПК обективно, всестранно и пълно. Съдът или изкривявал доказателствата и ги изопачавал, или ги неглижирал, подминавайки ги мълчаливо, въпреки че обстоятелствата били посочени в пледоарията на защитата. Сочи, че по делото имало няколко основни пункта във връзка с фактическата обстановка, без изясняването на които не би могло да се направи извод в посока на обвинителната теза. Първият от тях бил причината за срещата между подсъдимия и св. С. около 16:00 часа, когато според свидетеля е бил поискан подкупът. Според защитника в доказателствения материал, а и в изводите на съда е останала празнота по въпроса как съдия С. е узнал за възложеното му дело, при това с подробности преди срещата си със С. С., при положение, че деловодителката му П. Д. го е уведомила по телефон в 16:19 часа, че има разпределено дело, което пораждало и въпроса по каква причина деловодителката ще му съобщава този факт, ако подсъдимият вече се е запознал с него. Съдът, обаче, игнорирал показанията на тази свидетелка без да каквито и да е основания за това. Вторият епизод касаел решението на С. С. да звънне на окръжния прокурор на 12.02.2015 година късно вечерта, което било мотивирано от обаждането на свидетеля М. със съобщение, че съдия С. търси адв. С. за някакви пари. Редът на обажданията според документите бил друг – С. С. се обадил на окръжния прокурор преди съдия С. да говори със свидетеля М.. Третият епизод бил на 14.02.2015 година, когато С. С. се качил в колата на подсъдимия. Защитникът счита, че качването на св. С. в лекия автомобил не може да бъде прието за начало на изпълнителното деяние, тъй като нито от СРС, нито от показанията на С. С. можело да се направи извод, че в този автомобил е станало каквото и да е във връзка с предаването на този подкуп. Самият С. С. след реализацията на протеклата оперативна разработка, е слязъл от колата и си заминал свободен, за да бъде извикан на другия ден да предаде парите за демаркиране. Според адв. Г. показанието на С. С., че е носил в себе си 500 лв., е само негово, той разказва това, а дали ги е носил, дали са били в предния десен джоб на дънките му или не, не е установено по надлежния ред при положение, че тези пари са основното веществено доказателство. Въз основа на тези обстоятелства защитникът заключава, че парите като веществено доказателство не са приобщени по надлежен ред към това дело и следователно - не могат да бъдат ценени като доказателства, а се и пораждал въпросът – а ако св. С. С. не ги е носил в джоба си, за какъв опит за подкуп може да се говори, когато липсва предметът на престъплението.
Вторият защитник на подс. С. – адв. С., също поддържа жалбата на подсъдимия и пледира за оправдаването му. Оспорва тезата на държавното и на частното обвинение, че деянието на подсъдимия би могло да бъде изобщо квалифицирано по чл. 302, т. 2, б. „а“ НК, тъй като тази конструкция изначално не почива на процесуалния закон, според който в случай, че споразумението не бъде одобрено, делото ще бъде разгледано от друг съдебен състав. Следователно – подсъдимият С. по никакъв начин не би могъл да утежни положението на конкретните клиенти на частния обвинител, за които е договорено възможно най-сериозното наказание за престъплението, в което са обвинени – условно осъждане с електронен контрол. Сочи, че непосредствено след задържането на подсъдимия близките на неговите клиенти са разпитани пред съдия и са разказали, че адвокатът им – С. С. – е заявил, че съдията по делото е сменен и затова трябва да дадат 1000 лв., но са положени усилия от страна на наблюдаващия прокурор това неизгодно за държавното обвинение показание да бъде преодоляно чрез извършването на очна ставка в присъствието на наблюдаващия прокурор, така че свидетелката да каже, че може би се е объркала. Защитникът пледира да бъде анализирано не само поведението на подсъдимия, но и това на основния свидетел по делото – С. С., който е с професионален опит като следовател, дългогодишен прокурор, районен прокурор и наказателен адвокат, както и съдържанието на осъществените и контролирани със СРС контакти между него и подсъдимия, в които нямало никаква яснота и конкретика. Защитникът поставя под съмнение и действията на служителите на Д. и приобщените по делото пари, като поставя въпроса дали те се явяват веществено доказателство, по кой ред е извършено тяхното белязване, на какво основание св. П. е съставила протоколите за получаване на парите, предаването им за белязване и връщането им на св. С., каква е процесуалната стойност на тези протоколи и защо свидетелката не е съобщила на разследващите за тези протоколи, които е съставила, обстоятелството, че е имало белязани пари и че те са се намирали в С. С.. Това поведение на свидетелката било довело до това извършеният оглед да не постигне целите си. В заключение защитникът счита, че по това дело е налице в съчетание провокация, която е започнала от органите на Д. и преследвани от С. С. цели, свързани както с реакцията на клиентите, така и със съществуващите други негови проблеми с клиенти.
Подс. С. в своя защита пледира, че по делото с категоричност от заключението на съдебно-техническата експертиза на аудиозапис, показанията на деловодителя П. Д. и на съдия П. Ч., както и от приобщените по делото деловодни справки е установено, че той не е имал знание за самото дело. Този факт подсъдимият счита за основен и определящ за преценката дали показанията на основния свидетел С. С. са достоверни. Излагат се съображения, основани на веществените доказателствени средства, изготвени в резултат на експлоатираните СРС, показанията на С. С. и разпитаните по делото поемни лица за недостоверност и на показанията на св. П. относно възприети от нея фрази, произнесени от подсъдимия и както и че С. С. й е предал за маркиране сумата от 1000 лв. Подсъдимият поддържа и всички изложени във въззивната му жалба аргументи като заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен и моли присъдата на СГС да бъде отменена в осъдителната й част като бъде оправдан, да бъде потвърдена присъдата в нейната оправдателна част и въззивната инстанция да се произнесе и по веществените доказателства – иззетите от подсъдимия мобилни телефони и компютърна конфигурация на РС Русе.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства от първата инстанция и във въззивното производство, намери за установено следното:

Подсъдимият Н. С. С. е [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан.
С решение на В. по протокол №29/15.09.1999 година подс. Н. С. бил назначен за съдия в РС Русе. Встъпил в длъжност на 17.09.1999 година и я заемал до 05.03.2015 година, когато бил временно отстранен от нея до приключването на настоящото наказателно производство.
Подсъдимият бил председател на 9-ти наказателен състав. Негов съдебен секретар била св. А. С., а деловодител – св. П. Д., която била деловодител и на още два наказателни състава, един от които бил 6-ти наказателен състав на съдия П. Ч..
Председател на РС Русе по време на инкриминираните деяния бил В. В., който бил председател на 4-ти наказателен състав. Съобразно създадената организация на работа на съдиите от наказателното отделение на РС дежурствата били седмични, от понеделник до неделя, като дежурели по двама съдии по график.
Със заповед № 698/23.12.2014 година на председателя на съда бил одобрен график за дежурствата на съдиите и секретарите по НПК и ГПК за периода от 05.01.2015 година до 19.04.2015 година с посочване включително на етаж, кабинет, служебен и мобилен телефон, сведен до знание както на всички районни съдии и съдебни секретари, така и до ОДМВР Р., О. – Р., Р., районните полицейски управление в Р., В., Д. м., С. п., Транспортна полиция, РДГП Р. и Митница Р. (ДП, т. 1, л. 294-302).
Съобразно този график в седмицата от 09.02.2015 година до 15.02.2015 година дежурни наказателни съдии били П. Ч. и Н. С., последният със секретар А. С. и деловодител П. Д..
Съдия П. Ч. бил зам. председател на РС Русе до съкращаване от В. на щата за тази длъжност, но с устна заповед председателят В. му бил възложил в негово отсъствие да извършва разпределението на постъпилите в съда по дежурство наказателни дела.
РС Русе ползвал деловодната система САС „Съдебно деловодство“ на [фирма] – клон В.. Всяко събитие в деловодната система се записвало като се отбелязвало дата, час, операция, номер на документ/дело, допълнителна класификация и потребител. Тези данни били недостъпни за корекция и се съхраняват в системния журнал.
Към 09.02.2015 година според Вътрешните правила за разпределение на делата на случаен принцип номерирането на наказателни дела се извършвало от служба „Регистратура“ чрез задаване на пореден номер от САС „Съдебно деловодство“ като тази операция включвала следните стъпки - регистриране на входящия документ чрез задаване на вида на документа, предмет, дела на други институции и съдебни инстанции (паркетно дело, прокурорска преписка и др.), ЕИСПП номер на НП; добавяне на участниците в съдебния процес – вносител, обвиняем, адвокат, страни и др.; образуване на въведения входящ документ в наказателно дело като деловодната програма автоматично давала пореден номер на наказателно дело, който е необходим за разпределението му. Така регистрираното наказателно дело се предоставяло на председателя на съда за разпределянето му на случаен принцип. Разпределеното дело се предавало в деловодството на съда за извършването на по-нататъшни деловодни действия.
Последователността на всички тези действия се записвала в системния журнал на деловодната програма, като действията по регистриране на входящ документ били видими при справка по номер на входящ документ, а действията след образуването му в дело – при справка по номер на наказателното дело. Двете справки били независими една от друга, като в справката по номер на наказателното дело не била видима информацията относно действията по входящия документ. (НОХД, т. 1, л. 356-360).
На 09.02.2015 година подс. Н. С. имал за разглеждане 6 дела, които не били по дежурство. Те били насрочени, а заседанията по тях приключили както следва: НАХД 2071/2014 година, насрочено за 9,30 часа, приключило в 10.00 часа; АНД 1/2015 година, насрочено за 9,40 часа, заседанието започнало в 10.20 часа и приключило в 10.22 часа; АНД 2325/14 година – изпратено по подсъдност на РС Бяла, АНД 2493/14 година, насрочено за 10.00 часа, започнало в 11.06 часа и приключило в 11.15 часа, НОХД 2575/2014 година, насрочено за 11.00 часа, започнало в 11,21 часа и приключило в 11.25 часа. Заседанието по последното шесто дело - НЧХД 54/2015 година, било насрочено за 14.00 часа (НОХД, т. 1, л. 327-328). Всички заседания подс. С. провел в съдебна зала № 5, находяща се на втория етаж на Съдебната палата в [населено място], на който етаж се помещавала РП Р., а на същият етаж се намирал и кабинетът на съдия С..
В РС Русе на дежурство се разпределяли наказателните производства, които изисквали незабавно произнасяне от съдия, както и тези споразумения по чл. 381 НПК, по които обвиняемите са били задържани на основание чл. 64, ал. 2 НПК за срок от 72 часа. Такива споразумения, внесени в 72-часовия срок на задържане на обвиняемите, през 2012 година били 98, като 88 от тях били разгледани в деня на внасянето им, а 10 – на следващия ден; през 2013 година били внесени 124 споразумения, от тях – 111 разгледани в деня на постъпването им, а 14 – на следващия ден; през 2014 година - 119 споразумения, от които 104 разгледани в деня на постъпването им, а 15 – на следващия ден. В периода от 01.01.2015 година до 31.03.2015 година (до датите на инкриминираните деяния и малко повече от месец след това) били внесени 40 споразумения, като от тях в деня на постъпването били разгледани 35, а 5 – на следващия ден (ДП, т. 1, л. 291). Съдиите се съобразявали при насрочването на този вид дела по дежурство кога изтича 72-часовият срок на задържане и видно и от показанията и на разпитаните по делото прокурори М. и Г. – не е имало случай, когато дежурният съдия да е насрочил и разгледал делото извън този срок. Създадената организация и координация между РП Р. и РС Русе имала за цел както постигане на максимална бързина за приключване на наказателните производства, така и избягване на образуването на отделно производство по мярка за неотклонение, каквото искане винаги било внасяно от РП Р., когато в досъдебното производство имало задържани за 72 часа обвиняеми лица.
На 05.02.2015 година по реда на чл. 212, ал. 2 НПК започнало ДП № 336-ЗМ-278/2015 година по описа на ОДМВР Р. за извършено на 04.02.2015 година от неизвестен извършител престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, от което е пострадал Т. Д.. Разследването било възложено на разследващ полицай Н. Х.. На 06.02.2015 година за това престъпление като обвиняеми с участието на назначен служебен защитник – св. Л. В., били привлечени първоначално непълнолетните М. И. М. и М. Д. А., като М. бил задържан от свидетеля - прокурор Х. М., за срок от 72 часа, считано от 21.40 часа на 06.02.2015 година, а А. – от същия прокурор и за същия срок, но считано от 22.55 часа. Според справките за съдимост на РС Русе от 06.02.2015 година двамата обвиняеми били осъждани. На М. с влязло в сила на 08.05.2014 година споразумение по НОХД 574/2014 година на РС Русе било наложено наказание „обществено порицание“ за извършен от него в съучастие с друго лице грабеж, а на А. било наложено наказание „Пробация“ за срок от 7 месеца с влязло в сила на 19.09.2014 година споразумение по НОХД 224/2014 година на РС Попово, за извършено в съучастие с друго лице противозаконно ползване на лек автомобил. Грабежът, за който бил привлечен А. като обвиняем по ДП № 336-ЗМ-278/2015 година, бил извършен по време на изтърпяването на наказанието пробация. В резултат на проведените процесуално-следствени действия се установил и третият извършител на грабежа, от който пострадал Т. Д., непълнолетният И. Е. С.. Той също бил привлечен като обвиняем на 07.02.2015 година с участието на друг служебен защитник – адв. К. Д., но по отношение на него разследващият полицай определил мярка за неотклонение „Под надзор на родителя“. По време на извършване на процесуално-следствените действия св. Х. поддържал връзка с наблюдаващия прокурор М. за хода на разследването. Двамата се разбрали, че на 09.02.2015 година сутринта Х. ще докладва досъдебното производство на М., за да се подготвят искания за задържането под стража на М. и А..
На 09.02.2015 година около 9.00 часа св. С. М., майка на М. М., придружена и от св. М. П. отишли в прокуратурата, за да намерят наблюдаващия прокурор и да разберат какво ще се случи с М.. Двете се срещнали с прокурор М., от който разбрали, че ще внесе искане за задържането под стража на М. М., но имало възможност да се сключи споразумение, ако бъдат възстановени отнетите при грабежа пари в размер на 35 лв. Двете жени излезли от кабинета на прокурора и П., която се познавала с адв. С. С. и знаела телефонния му номер [ЕГН], го потърсила в 9:20 часа от ползвания от нея телефон [ЕГН]. Оказало се, че С. се намирал в този момент в Съдебната палата и М. и П. се срещнали с него, като той взел данните на М. М. и отишъл да направи справка за досъдебното производство в деловодството на прокуратурата.
През това време около 9.30 часа св. Х. дошъл в прокуратурата, като носел със себе си делото, за да го докладва на М., но той го помолил да го изчака, тъй като трябвало до влезе в заседание. Св. М. тръгнал за зала, а след приключване на заседанието се спрял до колегата си прокурор М., който разговарял със дежурния съдия Ч. и обяснявал, че ще внесе споразумение и искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, които са по едно и също досъдебно производство. М. от своя страна съобщил, че също ще внася мярка, след което тръгнал към кабинета си, пред който заварил да го чакат св. Х. и адв. С. С., който след справката в деловодството бил дошъл, за да разговоря с М. да се приключи наказателното производство със споразумение.
Тримата влезли в кабинета на прокурора и С. се запознал със справката за съдимост на М. като установил, че той не е осъждан на лишаване от свобода. М. предложил наказание лишаване от свобода под една година и приложение на чл. 64 НК като М. бъде освободен от изтърпяването му, но бъде настанен във възпитателно училище интернат. От своя страна адв. С. предложил да бъде наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от три години и определяне и на пробационна мярка за целия изпитателен период. В крайна сметка М. и С. постигнали съгласие наказанието на М. да е две години лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок, през който да изпълнява и пробационната мярка „ограничаване в свободното придвижване от 21.00 часа до 06.00 часа” като в срок от шест месеца тази мярка да бъде изпълнявана чрез електронно наблюдение. М. предложил на адв. С. да поеме защитата и на А., тъй като до този момент служебният защитник В. не се била поинтересувала какво се случва с делото. С. С. се съгласил. Тогава М. изказал личното си мнение, че при подобни параметри на споразумението, ако то се паднело на дежурния съдия Ч., нямало да има никакви проблеми с одобряването му, но се опасявал дали ще бъде така, ако бъде разпределено на съдия Н. С., защото по думите на прокурора той „в последно време много се лигави с прокуратурата и връща неоснователно дела“. Адв. С. С. взел решение да говори със съдия Н. С. дали би одобрил споразумение с подобни параметри и го потърсил в кабинета, но той бил заключен. Върнал се обратно в кабинета на прокурор М. и го попитал за мобилния телефон на съдията. М. му дал телефонния номер и в 11:43 часа С. С. го потърсил на телефон [ЕГН]. Разговорът протекъл в присъствието на разследващия полицай Х. и прокурора М.. В този разговор св. С. С. без да посочва имена и подробности по казуса попитал съдия С. дали би одобрил споразумение с условно наказание на непълнолетно лице за грабеж при положение, има едно предходно осъждане, което не пречка за условното осъждане, на което съдията отговорил, че не може нищо да каже без да се е запознал с делото, а и не знае дали ще му се падне на него.
След този разговор адв. С. С. излязъл от кабинета на прокурор М., а св. Х. предприел действия по приключването на досъдебното производство, които включвали както набавянето на справка за съдимост на третото привлечено към наказателна отговорност лице, а така също и разпитите на близките на непълнолетните – майката на М. М. – св. С. М. и лелята на М. А. – св. М. М., както и окончателното привличане на тези двама обвиняеми, които действия свидетелят извършвал в кабинета на прокурор М.. Разпитът на св. С. М. протекъл в периода от 12.00 часа до 12.20 часа. След нея била разпитвана св. М. М..
В 12.40 часа св. М. П. се обадила на мобилния телефон на адв. С. и той се срещнал с нея и със св. С. М. в заведение „Кралска закуска“ в близост до Съдебната палата. На тази среща адв. С. С. се уговорил със С. М., че ще поеме защитата на сина й срещу 500 лв., от които получил веднага 350 лв. Свидетелят обяснил, че ще подготви споразумение, с което ако прокурорът и съдията се съгласят, М. М. щял да бъде освободен. Преди тази среща и докато все още се намирали в Съдебната палата св. М. възстановила предмета на грабежа в размер на 35 лв., които били върнати на пострадалото момче.
След този разговор с П. и М. адв. С. С. се върнал в кабинета на прокурор М., където разследващият полицай Х. извършил окончателните привличания и разпит на обвиняемите М. М. и М. А. с участие на С. като упълномощен защитник, за което двамата подписали пълномощни с посочено в тях възнаграждение от по 500 лв. В пълномощното на М. било отразено и направеното от майка му плащане в размер на 350 лв. Видно от постановленията за привличане и разпит, тези действия са започнали по отношение на М. М. в 13.00 часа и приключили в 13.20 часа, а по отношение на М. А. – в 13.30 часа и приключили в 13.50 часа, след което прокурор М. пристъпил към подготвянето на споразумението, което се отнасяло и по отношение и на тримата обвиняеми - М. М., М. А. и И. С., последният – със сл. защитник адв. К. Д.. След подписването на споразумението от всички обвиняеми и двамата защитници - С. и Д. - прокурор М. го отнесъл в деловодството на РП Р., като това станало около 15.00 часа. М., П. и М. нямали представа за условията на споразумението, а последната – нямала представа и затова, че племенникът ѝ М. А. ще бъде защитаван от адв. С. С. като упълномощен защитник.
Междувременно подсъдимият С. започнал да разглежда насрочените от 14.00 часа дела. Първото от тях - НОХД 194/2015 година, било постъпило на дежурството му споразумение за прекратяване на наказателното производство, разпределено му в 10.48 часа. Съдебното заседание започнало в 14.00 часа и приключило в 14.10 часа, след което подс. С. пристъпил към разглеждането на насроченото съобразно графика на състава му НЧХД №54/2015 година, което започнал в 14.10 часа и приключил в 14.28 часа. После подсъдимият излязъл от съдебната зала и тръгнал към кабинета си, тъй като следващото дело – ЧНД 201/2015 година, постъпило също на дежурство, било насрочено от него за 15.30 часа (НОХД, т. 1, л. 327, л. 338-342, л. 464). Преминавайки по коридора на РП Р., за да стигне до кабинета си, подсъдимият видял адв. С. С., който чакал в близост до кабинета на прокурор М.. Адвокатът се приближил към него и му пошепнал фразата: „А бе, Н., тия прокурори много те говорят тебе“. Тези думи учудили подсъдимия, който се поинтересувал какво има предвид, но С. С. отклонил отговора като му казал, че сега не е удобно и когато се освободи, да му се обади и ще му каже подробности. Подсъдимият започнал да размишлява върху казаното от адвокат С., тъй като не бил в добри колегиални отношения със св. Г. Г. – настоящ окръжен прокурор на [населено място] и бивш районен прокурор на Р., породени както от обстоятелството, че той като районен прокурор изисквал от подсъдимия по телефон обяснения за причините, поради които не е одобрил споразумение или е прекратил съдебно производство и върнал делото на прокуратурата, а така също за това защото преобразувал от дознание в следствено дело воденото срещу неизвестен извършител наказателно производство по чл. 194, ал. 1 НК за кражба на два реда стари керемиди. По това производство пострадали били съседите на подс. С., а във връзка с подадената от тях жалба срещу него, той не само бил разпитван като свидетел по досъдебното производство, но и в двора му бил извършван оглед на съхраняваните от него керемиди. Накрая наказателното производство било прекратено от РП Р. на постановление от 25.07.2013 година, тъй като се установило, че изобщо не липсват керемиди (ДП, т. 10, л. 77-82).
Подсъдимият отишъл в съдебна зала № 5, за да започне разглеждането на внесеното искане за задържане под стража на трима обвиняеми, единият от които - К. С. С., бил защитаван от адв. Л. В., служебният защитник на обвиняемите М. М. и М. А.. Делото било под № 201/2015 година и било разпределено на подсъдимия в 13.57 часа. Докато въвеждали в залата обвиняемите, деловодителката П. Д. го потърсила в 15.34 часа от ползваната изходяща линия от съда с номер [ЕГН] на мобилния му телефон, който подсъдимият винаги взимал със себе си в зала, когато е дежурен. Д. му съобщила, че е постъпило нова дело на дежурство, което е за мярка за неотклонение, но е без досъдебното производство. Подсъдимият поискал да го види. Разглеждането на ЧНД 201/2015 година започнало в 15.35 часа, а малко по-късно Д. донесла делото в залата. Това било образуваното и разпределено по дежурство в 15:26 часа на подс. С. ЧНД 204/2015 година. В кориците на делото се съдържало само искане за вземане на мярка за неотклонение, тъй като досъдебното производство било приложено към образуваното по внесено споразумение от РП Р. НОХД 203/2015 година и разпределено по дежурство в 14:44 часа на съдия Ч.. Това били и двете производствата, за които преди обяд прокурор М. споделил със съдия Ч., че ще внесе в съда.
От 15:37:17 до 15:37:34 часа подсъдимият произнесъл фразата „Е сега ми обясни как ще я изгледаме, като те са минали седемдесет и два часа…., но тя се отнасяла до образуваното ЧНД 204/2015 година. Тази комуникация между съдията и деловодителката му била възприета от свидетелката - адв. В., която знаейки кога изтича задържането на нейните подзащитни М. и А., останала с погрешното впечатление, че на съдия С. се докладва тяхното наказателно производство.
Към посочения момент подписаното от прокурор М., защитниците С. С. и К. Д. и обвиняемите М. М., М. А. и И. С. споразумение, за което В. не знаела, че е постигнато и няма да се иска задържане под стража на подзащитните й, все още не било постъпило в съда.
В регистратурата на РС Русе сключеното споразумение, приложено към ПД 55/15, постъпило в 15:40:14 часа и започнала неговата обработка от служителката М. Г., която го образувала под № 206/2015 година. След това делото било отнесено на председателя на съда, който го разпределил на съдия Н. С. в 15:46:06 часа. След това Г. предала ЧНД 206/2015 година на деловодителката П. Д., която в 15:49:04 часа влязла в деловодната система в операцията редактиране, след което подшила постъпилото досъдебно производство в папка и го надписала. Д. започнала да чака да приключи и производството по ЧНД № 203/2015 година, за да окомплектова ЧНД № 204/2015 година с досъдебното производство и да докладва двете дела на съдия С. (НОХД, т. 1, л. 238, л.464).
В 15:53:59 часа подс. С. приключил заседанието по ЧНД 201/2015 година (НОХД, т. 2, л. 590) и се върнал в кабинета си, след което решил да излезе и да се разведри. От мобилния си апарат Huawei, в който била поставена СИМ карта на Виваком с номер [ЕГН], подсъдимият избрал в 15:58:36 часа лице, въведено в адресната книга апарата като J., но разговор не бил проведен. Тъй като продължавал да разсъждава върху казаното от адв. С., подсъдимият решил да му се обади. По делото не са налични записи от охранителните камери на входовете на съдебната палата, чийто начален час да е преди 15 часа и 59 минути, поради което не може да бъде установено в колко точно часа подсъдимият е напуснал сградата, но със сигурност това е било преди посочения час, тъй като в 16:01:19 минути, когато подсъдимият се обадил от СИМ картата на М. с номер [ЕГН], поставена в другия му мобилен телефон „Л.“ на адв. С. на номер [ЕГН] и провел разговор с него с продължителност малко повече от една минута, той вече е бил извън обхвата на охранителните камери.
В този разговор подсъдимият поискал да узнае какво е възнамерявал да му каже св. С., когато са се видели в коридора, на което свидетелят отвърнал, че прокурорите много го говорели за споразуменията. Подсъдимият настоял за някаква конкретика и кой говори на тази тема, но свидетелят уклончиво казал, че не е удобно по телефон и трябва да се видят. Тогава подсъдимият предложил, тъй като в момента нямал ангажимент, да се видят при барчетата, които били отстрани на съдебната палата. Свидетелят С. се съгласил като казал, че ще му трябват десетина минути, за да дойде.
След този разговор в 16:03:32 часа подсъдимият се върнал в съдебната палата. В периода от 16:06:34 часа до 16:07:04 часа Н. С. разговарял с това лице J., което върнало отговор на пропуснатото обаждане. След това подсъдимият се обадил от СИМ картата на М. с номер [ЕГН] на прокурор М. като провел с него разговор от 16:10:53 часа до 16:11:53 часа, в който го попитал какво споразумение е внесъл в края на деня. Прокурор М. се поинтересувал има ли някакъв проблем и подсъдимият му казал, че ще го насрочи за следващия ден. Тогава прокурор М. му отвърнал, че това няма как да стане, тъй като на две от обвиняемите лица изтичат сроковете за задържане за 72 часа, а подсъдимият спонтанно реагирал, че „контрата“ сега е в него. С това разговорът между двамата приключил и в 16:11:24 часа според данните на охранителната камера Н. С. напуснал сградата на съда и се отправил към мястото на срещата със С. С.. Съпоставката между часовете, отразени от охранителната камера и часовете на мобилния оператор, както и снимковия материал и видеозаписа, предявен на подсъдимия (ДП, т. 6, л. 51-53 и НОХД, т. 2, л. 599-600) налагат извод, че този разговор подсъдимият е водил и приключил докато е напускал сградата на съда.
Към 16:13 часа подсъдимият бил стигнал на уговореното място и в 16:13:46 часа се обадил на адв. С., за да го попита къде е, на което свидетелят му съобщил, че ще дойде всеки момент.
Минута или две по-късно св. С. С. дошъл на мястото на срещата и му казал, че прокурорите много негодуват, че е връщал споразумения, а това се отразявало на показателите им за качество на работа. Тъй като подсъдимият считал, че свидетелят е бил прокурор и имал пряко наблюдение върху работата му и знаел, че никога не връща случайно дела, настоял да му каже кой персонално е казал това нещо. С. С. замълчал, но после казал, че прокурорите дори говорели, че ще възобновят „делото за керемидите“. Подсъдимият се ядосал и продължил да настоява да му съобщи кой говори всичко това. Тогава С. С. под предлог да бъде сигурен и да не е голословен обещал да му даде информация след два-три дни. В хода на този разговор подсъдимият го попитал и какво става с неговите пари. Ставало въпрос за дадена от подсъдимия на С. С. през месеците април или май 2014 година назаем сума от 500 лв., които свидетелят бил поел задължение да върне до месец и половина два. Подсъдимият дал тогава парите от съжаление, тъй като С. С. не бил в особено опрятен външен вид и твърдял, че негов клиент – С. Б., постоянно го преследвал и искал той да му върне платените за някаква защита 1000 лв., а близките на С. били отказали да му дадат такава сума. Въпреки че подсъдимият през есента на 2014 година и около К. на 2014 година напомнил на С. С. за задължението му, той все още не бил върнал заетата сума. При новото напомняне в този разговор св. С. С. обещал, че ще оправи работата, тъй като имал клиенти и даже очаквал плащания на хонорари. На раздяла св. С. С. се поинтересувал дали е идвало нещо от Х. М. и дали е разпределено на подсъдимия, на което Н. С. отговорил, че никой не го е викал. С това разговорът между двамата приключил и подсъдимият тръгнал към съдебната палата.
В 16:19:18 часа подсъдимият бил потърсен от деловодителя си П. Д. на мобилния си телефон, тъй като свидетелката била притеснена, че не е докладвала все още както дело № 204/2015 година, което вече било окомплектовано с досъдебното производство, тъй като НОХД 203/2015 година приключило около 16 часа, така и постъпилото споразумение, по което било образувано дело № 206/2015 година. Деловодителката знаела, че подсъдимият С. е извън сградата на съда, тъй като от своя колежка – Р. Д. разбрала, че са се видели набързо в коридора и съдията казал, че излиза за малко, но ще се върне бързо, за да види делата по дежурство. При това обаждане подсъдимият С. съобщил на деловодителката си, че е наблизо и идва. Св. Д. взела делата и застанала пред кабинета на съдия С., за да го изчака. Св. Ч. я забелязал и отишъл при нея, интересувайки се дали има нещо за него по дежурство, както и дали прокурор М. е внесъл нещо. Д. му отговорила, че и двете дела са на доклад на съдия С., а едното от тях е на М., по чл. 198 НК. В този момент през външната врата на коридора влязъл подсъдимият Н. С., който видно от записите на охранителните камери на съдебната палата влязъл в сградата на съда в 16:22:54 часа (ДП, т. 6, л. 84,85 и НОХД, т. 2, л. 600).
С. се пошегувал с Ч., че вероятно манипулира системата и затова делата му се падат на него, мислейки че той е извършил разпределението, след което влязъл в кабинета си с деловодителката и насрочил НОХД 206/2015 година за 17.30 часа, а ЧНД 204/2015 година – за 18.00 часа. Извършеното насрочване на НОХД 206/2015 година било въведено в деловодната система в 16:34:43 часа от друг деловодител, който помогнал на Д., за да бъдат обработени деловодно и двете дела. Междувременно, след приключването на съдебното заседание по ЧНД 201/2015 година в 15:53 часа, секретар-протоколиста С. минала през деловодството на съда, за да остави делото и тогава разбрала, че освен докладваното в съдебното заседание ЧНД 204/2015 година е образувано и НОХД 206/2015 година по внесено споразумение. С. взела по един екземпляр от искането за вземане на мярка за неотклонение и от споразумението и отишла на работното си място, за да подготви протоколите за заседанията.
В 16:22:56 часа адв. С. С. бил потърсен по телефона от св. М. П. и двамата се уговорили да се видят в заведението „Кралска закуска“, където П. да дойде заедно с майката на М. М.. В този разговор адвокатът съобщил на П., че всичко е „на шест“, да не се притесняват, но има нещо, което не е за телефон.
След това в 16:38:16 часа С. С. бил потърсен от св. П. Д., която му съобщила за часа на разглеждане на НОХД 206/2015 година и че е на доклад на съдия С..
Малко преди 17.00 часа, когато вече св. С. С. със сигурност знаел на кого е разпределено делото и за колко часа е насрочено неговото разглеждане, св. П. и св. М. дошли в заведението „Кралска закуска“, където адв. С. бил седнал заедно с друг колега адвокат. Тримата – С. С., М. П. и С. М. се отделили на друга маса и С. им съобщил, че е сменен съдията по делото и новият иска, за да одобри споразумението, чието съдържание свидетелките не знаели, да му бъдат платени веднага 1000 лв. С. бил видимо пиян и силно миришел на алкохол. Св. П., която добре се познавала с него, тъй като С. първо бил прокурорът по нейни дела, а след напускането на прокуратурата – неин адвокат, се усъмнила в казаното, тъй като при С. било „рецидив“ според свидетелката да иска пари под предлог, че трябва да даде на някого, или да плати за някаква такса, а в същото време - да седна на маса и да ги похарчи за ядене и пиене, тъй като имал проблем с алкохола. М., притеснена, започнала да обяснява, че няма толкова пари, но всичко ще направи, за да ги събере, само детето й да не влиза в затвора. В същото време тя си мислела, че С. нещо я лъже и че вероятно двамата с П. искат нещо от тези пари. С това разговорът между тримата приключил, като адв. С. ги напътил да отиват в съдебната палата, за да чакат да приключи делото.
Разглеждането на НОХД 206/2015 година започнало в определения час и съдия Н. С. одобрил внесеното от прокурор М. споразумение, след което пристъпил към разглеждането на ЧНД 204/2015 година.
Видно от заключението на допълнителната компютърно-техническа експертиза, чийто предмет са били мобилните телефони на подсъдимия С., иззети при задържането му на 14.02.2015 година (ДП, т. 8, л. 23-35) и разпечатките от мобилния оператор М-тел за телефони [ЕГН] и [ЕГН], намиращи се в същия том на досъдебното производство, в периода след 09.02.2015 година подсъдимият е потърсил адв. С. С. двукратно на 11.02.2015 година - в 15:36:37 часа и в 17:31:59 часа от мобилен номер [ЕГН], като разговор не е провеждан, което се установява както от разпечатката на С. С., така и от тази на подс. Н. С..
На 12.02.2015 година в 13:27:46 часа подс. С. потърсил адв. С. С., но разговор не бил проведен, независимо от отчетената продължителност от около 6 секунди по разпечатките на двата мобилни оператора, тъй като в тази на С. С., търсенето, отчетено по часовника на мобилния оператор в 13:28:09 часа, с какъвто час фигурира и в разпечатката на подсъдимия, е посочено като „Условно пренасочен разговор“.
След това на същата дата, в 16:40:29 часа подсъдимият се опитал да се свърже с адв. С. М., за който знаел, че е непрекъснато с адв. С. С., на мобилен телефон [ЕГН], но разговор не бил проведен, тъй като номерът бил невалиден. Според показанията на св. М. този номер бил изключен за неплатени сметки.
Веднага след това подсъдимият набрал адв. М. на другия му известен номер [ЕГН] в 16:40:39 часа и провел кратък разговор от малко повече от минута, в който се интересувал знае ли къде е С. С., тъй като не си вдигал телефона и да му предаде да се обади. М. обещал, че като го види, ще му каже.
На същата дата подсъдимият решил отново да избере М., за да разбере дали се е видял със С. и го набрал в 18:03:57 часа, но разговор не бил проведен.
Освен известния на подсъдимия С. номер [ЕГН], на който комуникирал със свидетеля, адв. С. М. ползвал и мобилен № [ЕГН] и на този телефон на 12.02.2015 година той двукратно в 14:04:01 часа и 14:13:39 часа бил избиран от адв. С. С. и двамата разговаряли.
На 12.02.2015 година в 20:52:04 часа адв. С. С. се обадил на адв. С. М. на телефон [ЕГН] и провел разговор с него с продължителност от 77 секунди. След този разговор в 21:03:15 часа адв. С. М. избрал подсъдимия, но разговор не бил проведен, установено от заключението на компютърно-техническата експертиза, в който това избиране фигурира като пропуснато обаждане на М. Сим карта с телефонен номер [ЕГН].
В 21:07:44 часа адв. С. С. се обадил на окръжния прокурор на Р. като му казал, че иска да съобщи за корупция в съдебната власт. Г. си помислил, че става въпрос за прокурор или следовател и предложил веднага да се срещнат, но С. му казал, че може да изчака и до сутринта, но иска двамата да разговорят на всяка цена лично. Продължителността на разговора е била 37 секунди.
В 21:11:47 часа, след като подсъдимият С. видял пропуснатото обаждане от адв. М., го избрал. Видно от разпечатката на мобилния оператор точният час на това обаждане с продължителност от 40 секунди е бил в 21:11:55 часа и следователно - подс. С. се е обадил на св. С. М. със сигурност не само след като св. С. е избрал св. Г. Г., но е бил вече и приключил разговора си с него. В този разговор подсъдимият се поинтересувал къде е св. С., дали пак се е запил и отново помолил да му се обади.
На 13.02.2015 година св. С. С. отишъл в 9.00 часа в кабинета на окръжния прокурор и притеснен и разтреперан му казал, че го изнудват за пари. Разказал на св. Г. Г. как е бил нает за защитник на непълнолетен обвиняем, какво е предложил като параметри на споразумението по отношение на този обвиняем, какви били притесненията на прокурора М. във връзка с одобрението му, ако то се падне на дежурния съдия Н. С., как се е свързал със съдията по телефон, за да му обясни за какво е делото и какви са параметрите на договореното наказание за неговия подзащитен и как съдията му отговорил, че не знаел дали делото ще се падне на него след разпределението и ако това се случело, той щял да му се обади. По-нататък адв. С. разказал, че около 14.30-15.00 часа подписали споразумението и прокуратурата го внесла за разглеждане в съда, той се върнал в кантората си и че съдия С. му се обадил по телефона и му казал, че иска да се срещнат, защото делото било разпределено на него. Отишъл на уговорената среща в централната част на града в близост до съдебната палата и пощата и Н. С. му казал, че това наказание условно лишаване от свобода са го договорили, но неговият подзащитен е осъждан. С. С. бил пояснил, че формално нямало пречка, тъй като бил осъждан като непълнолетен на обществено порицание и Н. С. казал „Е добре, аз ще го одобря това наказание, ама няма ли да почерпите за това?“, при което адв. С. казал, че е съгласен да почерпи след делото, да се видят някъде, да хапнат и да пийнат, но съдията отговорил с усмивка, че нямал това предвид и го попитал няма ли да му дадат поне едни 1000 лв. Когато адвокатът му казал, че подзащитният му е непълнолетен, живее само с майка си, която получавала някакви малки доходи от работата си и че дори и неговият хонорар не бил изплатен в пълен размер, съдията му казал, че при това положение няма да насрочи делото за този ден, а ще го разгледа на следващия, до когато те имат време да съберат парите. При обяснението на адв. С., че срокът 72 часа на задържане изтича същия ден в 21.00 часа и ако делото не е насрочено, прокуратурата ще внесе искане за задържане под стража, съдия С. казал, че им дава време до 19 часа на същия ден да съберат парите. След като адвокатът С. казал, че такава сума не могат да съберат по-рано от 14 дни, защото момчето имало някакви роднини в чужбина, които дотогава можели да ги изпратят и като гарантирал, че сумата от 1000 лв. ще му бъде дадена, дори ако трябва да е даде от себе си, Н. С. се съгласил и насрочил делото за разглеждане. След това С. С. оценил протеклото съдебно заседание по одобряване на споразумението като някаква пародия, тъй като бил предварително подготвен протокол, че то се одобрява, съдът не бил изчерпил всички въпроси, свързани с одобряването му, а поканил страните да го подпишат. По-нататък разказал, че в следващите няколко дни Н. С. го търсил по телефона, но той не го вдигал и тогава започнал да звъни на други колеги адвокати и по-специално на адв. С. М., на който казал да му предаде да се свърже с него, защото е много несериозен и трябва да се оправят за едни пари. След това споделил с окръжния прокурор, че тези пари едва ли хората ще ги съберат и ще му ги дадат, за да ги предаде на подсъдимия С., след като споразумението е одобрено и техният проблем е решен и че по всяка вероятност тези пари ще трябва той да ги даде от собствения си джоб, защото ако не го направел, от тук нататък щяло да започне „мачкане“ на клиентите по делата, като под „мачкане“ разбирал да бъдат налагани тежки наказания. Накрая С. С. заявил, че повече така не може да работи и иска да подаде официален сигнал, като дори носел със себе си написания сигнал, адресиран до Окръжна прокуратура. На окръжния прокурор му направил впечатление емоционалният разказ на С. С., когато говорил за договорения размер на наказанието с прокурор М., за което казал, че и с присъда, и със споразумение, едва ли по инстанционния контрол би останало окончателно наказание при определения максимален изпитателен срок и с пробационна мярка през този срок. Във връзка с изготвения от С. сигнал св. Г. Г. му обяснил, че има вътрешни правила за работа по сигнали за престъпления, извършени от магистрати и съгласно заповед на Главния прокурор проверката трябва да се извърши от Д..
На 13.02.3015 година в [населено място] в командировка били директорът на дирекция „Противодействие на корупцията“ на Д. Д. В., заедно с негови колеги. Г. се свързал с В., който от своя страна се срещнал с адв. С. С. в кабинета на Г.. Двамата отишли в ТД на Д., където В. лично го изслушал и подготвили сигнал до председателя на Д.. След това В. лично уведомил председателя на агенцията и аргументирал необходимостта от започване на спешни оперативни мероприятия за проверка на дадените от адв. С. данни.

В следващата част мотивите на присъдата са поверителни на основание приложение 1, раздел ІІ, т. 6 към чл. 25 ЗЗКИ и са приложени към секретните материали по делото.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Й. и И. Й. (поемни лица), както и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.2 НПК показания на Й., които са трети, изцяло незаинтересовани от изхода на делото лица, присъствали от момента, в който на подс. С. били поставени белезници до приключване на проведените първоначални следствени действия по извършване на личен обиск на подсъдимия, при който са иззети мобилните му телефони и по претърсване на лекия автомобил Форд, се установява поведението на подсъдимия. Първоначално той седял на тротоара, в последствие, тъй като му станало лошо, поискал вода, да му бъдат свалени белезниците и да седне в автомобила. Подс. С. седнал в служебен автомобил, без обозначения по него, при отворени врати, като около него имало служители на полицията. Всички изчаквали да започнат процесуално-следствените действия, като през това време подс. С. повтарял и свидетелите лично възприели да казва, че е „натопен” от С. С., че С. С. му дължал сумата от 500 лв., които разчитал да ги получи, тъй като синът му бил студент. Установява се, също така, че в тяхно присъствие подсъдимият се обадил на съпругата си, казал й, че животът му е свършен, но тя да продължи напред и че това, което ще чуе по медиите, просто не било вярно. Показанията на тези двама свидетели не са в синхрон с показанията на св. Г. П., според които въпреки че тя помолила подсъдимия да спре да вика, тъй като по този начин привличал внимание, С. продължил като се обръщал към частния обвинител с изразите „Предател! С., какво направи? Ти ме предаде! К. къде са парите!“. Поемните лица заявяват, че не са чули подобни думи, но това несъответствие в показанията на свидетелите по преценка на този състав е от несъществено значение за предмета на делото. Каквито и думи и квалификации подсъдимият да е употребил по отношение на св. С. С., от тях не може да бъде направен извод за авторството на подсъдимия в престъплението, в което е обвинен.
По-нататък св. П. помолила частния обвинител да се отдалечи, за да не провокира подс. Н. С., а след това С. С. тръгнал заедно със служителите на Д. и отишъл в ОДМВР - Р.. Нито към момента на физическото задържане на подс. Н. С., нито в един по-късен момент - при започване на действията по разследване чрез извършените личен обиск и претърсване на лекия автомобил, органите на досъдебното производство не са извършили проверка чрез способите на НПК дали у св. С. С. действително са били налични предадените му за съхранение в 10.45 часа на същата дата белязани пари. Това е било наложително, тъй като белязаната сума е била предадена на частния обвинител приблизително три часа преди фактическото задържане на подс. Н. С. и той е имал обективна възможност както да я носи поставена в плик в предния десен джоб на дънките си, каквото разяснение свидетелят дава в разпита си пред въззивната инстанция, така и да я е оставил в кантората си преди да се качи в лекия автомобил на подсъдимия. Затова по виждането на този състав възраженията на двамата защитници на подсъдимия, че не е установено по несъмнен начин дали изобщо С. С. е носел в себе си инкриминираната сума пари, за да я предаде като подкуп на подсъдимия, са резонни, защото 500-те лева са предадени от частния обвинител за демаркиране с протокол, съставен отново от Г. П. едва на следващия ден – 15.02.2015 година, при положение, че на 14.02.2015 година С. С. е бил разпитван като свидетел по започнатото досъдебно производство, включително и пред съдия.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. Н. С. (частично), показанията на св. С. С. (частично), показанията на свидетелите Х. М., Г. Г., Н. Х., Д. В., Г. П., С. М. (включително приобщените от досъдебното производства показания по чл. 281 НПК), М. П. (включително приобщените от досъдебното производство показания по чл. 281 НПК), Л. В., П. Д., А. С., Р. П. И., И. Й., П. Ч., А. Ж., протоколи за обиск, претърсване и изземване, заключенията на видеотехническите експертиза, компютърно-техническа експертиза, разпечатките на мобилните оператори, изготвените в резултат на експлоатирани СРС веществени доказателствени средства.
Действително, както е констатирала и първата инстанция, за това какво точно се е случило на 09.02.2015 година са налице два диаметрално противоположни гласни доказателствени източника – обясненията на подсъдимия С. и показанията на частния обвинител С. С..
Настоящият състав възприе различна фактическа обстановка от посочената в мотивите на проверяваната първоинстанционна присъда, като кредитира обясненията на подсъдимия като цяло като валидно и достоверно доказателствено средство, с изключение на частта, в която подсъдимият обяснява, че към момента на осъществената среща с частния обвинител изобщо не е имал знание, че процесното споразумение му е разпределено като дежурен съдия. Обстоятелството, че в тази част обясненията на подсъдимия са оценени като средство на защита, а не като доказателствено средство, не може да промени крайния извод на въззивната инстанция, че доказателствата по делото сочат, че подс. Н. С. не е осъществил на 09.02.2015 година деянието по чл. 301, ал. 1 НПК – поискване на подкуп, за да одобри споразумение за решаване на ДП № 336-ДП-278/2015 година по описа на ОДМВР Р. с обвиняем М. М., по съображения, които ще бъдат изложени по-нататък.
Този състав на САС, подобно и на първата инстанция, оцени обясненията на подсъдимия като последователни логични, вътрешно-непротиворечиви и което е по-важно – като такива, които се подкрепят от доказателствената маса пряко или косвено.
От показанията на св. Х. и св. М., както и от разпечатката на мобилния телефон на подсъдимия се установява по несъмнен начин кога св. С. С. е потърсил подс. С., за да се осведоми дали при параметрите на постигнатото между него и прокурора М. споразумение, подсъдимият би го одобрил. От същите гласни доказателствени източници, а и от показанията на самия С. става ясно, че на подсъдимия не са били съобщени каквито и да е било подробности относно това кое е досъдебното производство, кои са обвиняемите лица, дали те са задържани за 72 часа на основание НПК, а единствено и само, че се касае за непълнолетен обвиняем, който е осъждан на наказание, което не е пречка за прилагане на чл. 66, ал. 1 НК, както и че подсъдимият е заявил, че нищо не може да каже без да е видял досъдебното производство и не се знае дали ще му бъде разпределено. Тук е мястото да се посочи и констатираното от този състав противоречие между показанията на св. С. С. и показанията на св. Г. Г. по въпроса как точно е завършил този телефонен разговор между частния обвинител и подсъдимия, което се явява и вътрешно противоречие в показанията на самия С. С.. Пред първата инстанция частният обвинител не съобщава, че подсъдимият му е казал, че ако делото му бъде разпределено, той ще му се обади, но такава версия е изградил пред св. Г. Г. при подаването писмения сигнал за твърдяните от него корупционни действия на подсъдимия.
По-нататък – твърдението на подсъдимия, че след като е приключил разглеждането на НЧХД 54/2015 година, преминавайки покрай кабинетите на прокурорите на път за своя кабинет е видял св. С. и той се приближил и му пошепнал, че „прокурорите много го говорят” не е доказателствено необезпечено. Налице са показанията на прокурорите Г. и М., според които подсъдимият е бил един от съдиите, които най-често е връщал дела на прокуратурата и е отказвал да одобри сключени споразумения. Тези показания са подкрепени и с представени по делото справки, изготвени от РП Р.. Налице са показанията на М., а и на самия св. С., който разказва за опасенията на наблюдаващия прокурор, че той е изказал съмнение дали подсъдимият ще одобри или не постигнатото споразумение. Именно това съмнение е било причината св. С. да търси по телефон подс. С.. По-нататък – от показанията на св. Х., а и от приложеното по настоящото наказателно производство НОХД 206/2015 година, се установява, че самото споразумение няма как да е било изготвено и подписано от всички страни преди 14.30 часа на 09.02.2015 година, тъй като разследващият полицай Х. е извършвал окончателни привличания на М. и А., извършвал е разпити на техните близки, окомплектовал е самото досъдебно производство. Както сам св. Х. разказва пред първостепенния съд, споразумението било подписано около 15.00 часа, след което около 15.30 часа той си тръгнал от прокуратурата. При тези факти съобщеното от подсъдимия, че св. С. е бил в близост до кабинета на прокурор М. и се е приближил към него, пошепвайки информацията за отношението на прокурорите към подсъдимия, бе възприето от настоящия състав за достоверно.
Несъмнено, тезата на държавното обвинение, че НОХД 206/2015 година е докладвано на подсъдимия като дежурен съдия по време на разглеждане на ЧНД 201/2015 година, е опровергана от разпечатките от деловодната система на РС Русе и техническата експертиза на приобщените по делото аудиозаписи от съдебното заседание.
Показанията на св. П. Д., св. А. С., записите от охранителните видеокамери на съдебната палата (съответно – заключенията на техническата експертиза), предявени на страните и разпечатките на мобилните оператори, обслужващи ползваните от подсъдимия телефонни номера с категоричност изключват подсъдимият, след приключването на ЧНД 201/2015 година да се е запознал с внесеното в РС процесно споразумение и да е бил наясно със страните по него, тяхното съдебно минало и клаузите на споразумението. Показанията на св. Д. и С. са логични, последователни, вътрешно непротивречиви и от тях се установява, че делото е било при деловодителя Д., която е предоставила екземпляр от споразумението на С., за да подготви протокола. Подсъдимият не се е отбивал нито при С., нито при Д. и не е имал физически досег по какъвто и да е начин с внесеното споразумение. Записите от видеонаблюдението на Съдебната палата сочат, че той преди 16.00 часа (и преди да се обади на св. С.) е бил извън сградата на съда, в периода от 16.03 часа до към 16.11 часа се е върнал в сградата на съда, но е провеждал и телефонни разговори, последният – с прокурор М., воден докато напуска наново съдебната палата, за да се срещне със св. С..
Именно въз основа на съдържанието на проведения между прокурор М. и подсъдимия разговор настоящият състав приема, че подсъдимият е имал само принципното знание, че освен разпределената му мярка за неотклонение, по която е било образувано ЧНД 204/2015 година, му е разпределено и споразумение, внесено от прокурор М.. По делото не е установено как подсъдимият е научил за това, но този факт не е от значение за предмета на настоящото производство, тъй като видно и от показанието на св. М. той не е съобщавал страните по това производство, а единствено и само, че не е възможно да бъде разгледано на следващия ден (какъвто случай, видно от приложената и коментирана по-горе в мотивите справка за внесените и одобрени споразумения с лица задържани за 72 часа, не би бил изключение), тъй като на двама от обвиняемите срокът на задържане по чл. 64, ал. 2 НПК изтича същата вечер. Затова обяснението на подсъдимия, в частта му, в която твърди, че изобщо не е знаел, че му е разпределено процесното споразумение, бе оценена като средство за защита.
Настоящият състав кредитира като достоверно обяснението на подсъдимия относно мотивите му да се срещне със св. С. и да научи подробности за това, което той му е прошепнал, предвид очевидно изострените служебни отношения между подсъдимия и прокурори от РП Р., за което изобилно свидетелстват както показанията на свидетелите М. и Г. Г., така и приложените по делото справки и то - по докладчици кой не е одобрил споразумение и какво е станало впоследствие с него. Като контролен факт в подкрепа на този извод, настоящият състав оцени и приложеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство във връзка с кражбата на керемиди от съседна на имота на подсъдимия къща, в чиято обстоятелствена част се сочи името подс. Н. С.. В. това постановление дава и логичното обяснение за това защо към момента на задържането му подс. Н. С. е приел, че по отношение на него пак се извършва провокация.
По-нататък – този състав оцени като достоверно и обяснението на подсъдимия в частта, в която разказва, че св. С. му е обещал, че за да не бъде голословен, ще му трябват два –три дни (факт е, че срещата е на 09.02.2015 година, а първият опит на подсъдимия да се свърже със св. С. и то – неуспешен, е от 11.02.2015 година), както и че в този разговор е станало приказка и затова кога св. С. ще му върне дадените през 2014 година назаем 500 лв.
За да оцени като достоверно в тази част обяснението и за недостоверни показанията на св. С., в които отрича да е взимал такава сума назаем и дори твърди, че е дал пари назаем на подсъдимия, съдът взе предвид показанията на св. Ж., който е имал знание за облигационните отношения между подсъдимия и частния обвинител и обстоятелството, че св. С. С. със сигурност към К. на 2014 година все още не се е бил издължил. Обяснението на подс. С. по какъв повод е дал на св. С. сумата от 500 лв. се подкрепя косвено от приложените по делото молби, жалби и искания от С. Б., който считал, че С., а и М., като негови упълномощени защитници, са взели пари за нещо, което само са обещали да свършат. С най-голяма тежест, обаче, в подкрепа на обяснението на подсъдимия, е обстоятелството, че подготвените със СРС за предаване на 14.02.2015 година пари са били точно в размер на 500 лв., при положение, че частният обвинител непрекъснато е твърдял, че от него се искат 1 000 лв. и по делото няма каквато и да е индиция подсъдимият да е знаел, че С. С. носи в себе си 500 лв. Налице са и гласни доказателства – показанията на двете поемни лица, които достатъчно дълго време са били заедно с подсъдимия, докато са изчаквали да бъдат предприети личния обиск и претърсването на лекия му автомобил и които лично и непосредствено са възприели изявленията на Н. С., че частният обвинител му дължи сумата от 500 лв. и че го е натопил. Настоящият състав споделя аргументите на защитата, че ако не са съществувал такива облигационни отношения, то е необяснимо по какъв начин подсъдимият ще съобщи именно тази сума, след като през цялото време св. С. е твърдял, че от него се искат 1 000 лв. и всъщност от показанията пред въззивната инстанция се установява, че той е взел сам решение, непосредствено преди да предаде сумата за белязване, че няма толкова пари и че може да отдели от средствата си само 500 лв.
В подкрепа на обяснението на подсъдимия, че в разговора, протекъл на 09.02.2015 година, той не е поставял условия да одобри споразумението, ако му бъдат заплатени поне 1000 лв., нито пък е заявявал, че ще го насрочи за следващия ден, за да даде възможност парите да бъдат събрани, са несъмнено установените факти, че подсъдимият не е познавал делото, че то не е било насрочено от него, че деловодителката Д. се е обадила на частния обвинител С., за да му съобщи за кога е насрочено разглеждането и че е на доклад на подсъдимия едва след като срещата между двамата е била приключила. Освен това – обективно по делото са налице данни, че съдиите от РС Русе винаги са разглеждали споразуменията, съобразявайки се с това кога изтича срокът по чл. 64, ал. 2 НПК, поради което настоящият състав намира, че подсъдимият С. е нямало как да разгледа делото на следващия ден.
По-нататък – в подкрепа на обясненията на подсъдимия по този въпрос са и още два факта – този, че св. С. е научил в колко и от кого ще се разглежда делото преди да се срещне със св. П. и майката на М. – М. и обстоятелството, съобщено от св. М. още в разпита ѝ пред съдия, осъществен още на 14.02.2015 година, когато е задържан подсъдимия по делото – че св. С. С. им е съобщил при срещата в заведението „Кралска закуска”, че е сменен съдията по делото и новият иска 1000 лв., за да одобри споразумението. По делото е установено по несъмнен начин, че подобна смяна на докладчици по делото няма.
Разпечатките на мобилния оператор М-тел с категоричност опровергават и застъпената от частния обвинител теза, че подсъдимият настоятелно е продължил да го търси и след като на 12.02.2015 година св. С. М. му телефонирал и му съобщил нещо от типа по думите на свидетеля пред първата инстанция „Този много нахален взе да става. Обади му се. Разберете се за тези пари. Каза ми несериозник си бил. Търси те. Издирва те. В. му се обади”, той потърсил окръжния прокурор Г. Г., за да му съобщи за извършено корупционно действие от магистрат.
Видно е при съвкупното обсъждане на данните за проведените разговори и пропуснати обаждания от св. С., св. М., св. Г. и подс. С. на 12.02.2015 година (разпечатки на мобилни оператори, както и заключение на техническата експертиза, изследвала иззетите от подсъдимия мобилни апарати и техните сим карти), че не М. е потърсил св. С., а обратното – С. е потърсил М., че след проведения от тях разговор С. е избрал окръжния прокурор Г. Г., че М. действително е търсил подс. С. вечерта, но разговор не е бил осъществен между двамата и че когато подс. С. е видял пропуснатото обаждане и е позвънил на М., разговорът между св. С. С. и св. Г. Г., който е единственият за този ден, вече е приключил.
При тези факти, настоящият инстанция счита, че показанията на частния обвинител С. С. и подкрепящите ги косвено показания на св. С. М. са опровергани изцяло като недостоверни. Доказателствената им стойност не може да бъде променена и от показанията на разпитаните свидетели М. П., С. М., М. М., М. М., М. А., тъй като те съставляват производни доказателствени източници и в тях се възпроизвеждат твърденията на частния обвинител. Същото се отнася и до показанията на св. Г. Г. и св. В..
При тази възприета от настоящия състав за несъмнено доказана фактическа обстановка не може да бъде направен от правна страна друг извод, освен че подсъдимият Н. С., който по начало е годен субект на престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1 НК, не е извършил нито една от вменените му форми на изпълнителното деяние на престъплението пасивен подкуп. Подсъдимият нито е поискал, нито е направил опит да получи дар в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – съдия, за да извърши действие по служба и загдето е извърши действие по служба – за да одобри и затова, че е одобрил споразумението за прекратяване на наказателното производство по отношение на обвиняемите М. М. и М. А..
Релевираните с подадения протест доводи, поддържани и във въззивното производство, както и развитието на цялата ситуация около подс. Н. С. след подаването от страна на частния обвинител на сигнал, че е изнудван да даде подкуп, налагат да бъде посочено и следното в приниципен план:
Съгласно т. 9 от ППМС № 8/81 на ВС изнудване посредством злоупотреба със служебното положение по смисъла на чл. 302, т. 2 НК е налице, когато длъжностното лице с цел да набави за себе си имотна облага поставя другиго при условия, които го принуждават да даде неследващ се дар или друга имотна облага, за да предотврати извършване на такива действия или бездействия по служба, които биха поставили в опасност или накърнили неговите права и интереси. Следователно – предложената от прокуратурата конструкция – изнудван защитника, но поставени в опасност интересите на подзащитния му и на неговата майка, която искала постигането на определен резултат, поначало е невъзможна, защото това не са права и интереси на упълномощения защитник.
По-нататък – твърдението, че е налице продължавано престъпление, когато за едни и същи действия по служба първо се поиска, а после се и получи подкуп от длъжностното лице, сочи че държавното обвинение не прави разлика и смесва различния понятия – изпълнителното деяние като елемент от конкретен престъпен състав и възможните различни форми на изпълнителното деяние на този престъпен състав. При престъплението по чл. 301, ал. 1 НК законодателят е предвидил четири възможни форми на изпълнителното деяние – поискване на дар или каквото и да е облага, приемане на дар или каквато и да е облага, приемане на предложение за дар или каквато и да е облага и приемане на обещание за дар или каквато и да е облага, които се свързват с осъществени или предстоящи да се осъществят от длъжностното лице правомерни действия или бездействия. Следователно, когато деецът осъществи две или повече форми на едно и също изпълнително деяние, каквото е формулираното с обвинителния акт обвинение, той извършва едно престъпление, което не е продължавано, тъй като с поведението си той преследва една користна цел, на която подчинява поведението си.
Настоящият състав намира за нужно, също така, да посочи, че предприетите от органите на Д. действия във връзка с проведената операция за установяване на така наречената корупционната дейност на съдията от РС Русе Н. С. не съответстват на стандартите, поставени в съдебната практика на ЕСПЧ, за да бъде прието, че подсъдимият не е жертва на извършена по отношение на него провокация.
Българското процесуално и материално наказателно право поначало не урежда изрично последиците за провокирания в случаите, когато успешно е осъществена провокация към извършване на престъпление, тъй като в чл. 24 НПК липсва подобно основание, което да изключва образуването на наказателно производство или да води до прекратяване на образувано наказателно производство. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че с изменението на чл. 307 НК (ред. ДВ, бр. 21/2000 година) е заличена ал. 2, според която отпада наказуемостта на провокирания в случаите на провокация към подкуп - когато преднамерено е била създадена обстановка или условия, за да се предизвика даване или получаване на подкуп, с цел да бъде изобличен онзи, който даде или приеме подкупа.
Същевременно Република България е страна по ЕКЗПЧОС. ЕСПЧ нееднократно се е занимавал с жалби за нарушено право на справедлив процес по чл. 6, § 1 на ЕКПЧ и е констатирал наличието на подобно нарушение, когато жалбоподателят е осъден, след като е бил провокиран от правоохранителни органи да извърши престъпление. В своята практика Съдът последователно и неотклонно е посочвал, че изискването за справедлив процес се прилага към всички престъпления, от очевидните до най-сложните и че правото на справедлив процес заема такова значимо място в демократичното общество, че то не може да бъде пренесено в жертва на целесъобразността (Delcourt v. B. от 17 януари 1970 г., § 25; Bannikova v. R. от 04 ноември 2010 г., § 33).
Отчитайки спецификата на приложимите способи на разследване в борбата срещу трафика на наркотици и корупцията, ЕСПЧ неотклонно приема, също така, че общественият интерес не може да обоснове използването на доказателства, получени в резултат на полицейска провокация, тъй като използването им излага обвиняемият на риск да бъде лишен окончателно от справедлив процес от самото му начало (Teixeira de C. v. Portugal от 9 юни 1998 г., §§ 35-36 и 39, Khudobin v. R. от 26 октомври 2006 година, § 135, Vanyan v. R. от 15 декември 2005 г., §§ 46 и 47, Ramanauskas v Lithuania от 5 февруари 2008 г., § 54 и Bannikova v. R., § 34).
В своята обширна практика Съдът е разработил и концепция за провокацията, която нарушава чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, за разлика от използването на законни оперативни методи при разследване на престъпление. Според тази концепция, обобщена по делото Bannikova v. R. и възпроизведена и в решението по делото Vesselov and others v. R. от 2 октомври 2012 г., провокация е налице, когато полицейските служители – било те лица от специалните служби или лица, работещи по техни инструкции – не са се ограничили до пасивно по съдържанието си разследване на престъпленията, включително и чрез използването на специални разузнавателни средства и операции под прикритие, а са упражнили влияние върху разследваните лица, така че да ги подтикнат да извършат престъпление, което те иначе не биха извършили, като по този начин целят да съберат доказателства и образуват производство за престъплението.
В конкретния случай, установените по делото съвместни действия на частния обвинител С. С. и служителите на Д., обективирани в резултати от приложените СРС, коментирани изрично в засекретената част на мотивите на настоящия акт, с категоричност не отговарят на пасивно по съдържанието си разследване на съобщеното от С. С. престъпление.
Що се отнася до искането на подсъдимия с акта си настоящия състав да се произнесе по веществените доказателства по делото, това следва да стори по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК в зависимост от изхода на делото първостепенният съд, който е пропуснал да се произнесе по този въпрос с присъдата си.

По изложените съображения СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(М. М.)


ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

(Вл. А.)


2:………………
(Т. Г.)