Решение

128
гр. София, 03/25/2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, VII състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:А. Ж.
Е. К.

при секретаря ХРИСТОВА и с участието на прокурора НАЧЕВА изслуша докладваното от съдия Е. К. ВНОХД № 25 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 164 от 26.06.2018г. по НОХД № 3433/16г. Софийски градски съд, НО, 28 с-в е признал подсъдимата С. М. Б. - П. / снета по делото самоличност/ за невиновна в това на 13.08.2009 година, в [населено място], в сградата на Селскостопанска академия, намираща се в [населено място], [улица], в качеството си на длъжностно лице - Председател на Управителния съвет на Селскостопанска академия и Председател на Селскостопанска академия, съзнателно да е сключила неизгодна сделка - Договор № СО-01-40/13.08.2009г. между Селскостопанска академия и [фирма] и от това да е произлязла значителна вреда в размер на 1 326 671,36 лв. /един милион триста двадесет и шест хиляди шестотин седемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ за Селскостопанска ащадемия, като случаят е особено тежък и я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.220, ал.2, вр. ал.1 от НК.
За проверка на така постановената присъда в законния срок е постъпил въззивен протест и допълнение към него по реда на чл.320, ал.4 от НПК от прокурор при СГП. В протеста се поддържа, че присъдата е неправилна. Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин в хода на съдебното следствие, като следва да се вземат предвид показанията на разпитаните свидетели, както и изготвените и приети съдебно икономически и агротехнически експертизи и останалите писмени доказателства. Поддържа, че в качеството й на председател на УС на ССА и председател на ССА подсъдимата е субект на престъплението, тъй като е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” НК, оправомощено по силата на нормативен акт да сключва сделка / чл.3, ал.3 и чл.12, ал.5 от ЗССА/, вкл. за отдаване под наем на недвижимите имоти, стопанисвани от държавните предприятия към ССА. Излагат се теоретични съображения и се сочи практика по тълкуването на понятието „неизгодна сделка”. Поддържа, че в настоящия случай от фактическа страна е установена икономическата неизгодност на сключения от подсъдимата с „Л. К.” договор от 13.08.2009г. Излагат се съображения във връзка с характера на дейността и структура на ССА. Сочи се разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ, съгласно която предоставените от държавата земеделски земи на научни, научно-производствени и учебни заведения могат да се използват единствено и само за целите, за които са предоставени, като ползвателите на тези земеделски земи нямат право да ги предоставят за ползване на други лица, както и че същата е основанието, на което земеделски земи от държавния поземлен фонд в [община], обл. Д. в землищата на [населено място] - 5 424, 589дка и [населено място] -4,426158 дка са предоставени на ССА. Счита, че не следва да се кредитират показанията на св.В. Ц., дадени в хода на съдебното следствие в частта, касаеща възможността за отдаване под наем на земите, тъй като следва да се съобрази нормативно установената забрана в чл.24б, ал.2 ЗСПЗЗ, според която ползвателите им нямат право да ги предоставят за ползване на трети лица. Във връзка с договора за съвместна дейност между ССА и [фирма] се позовава на обстоятелството, че не са представени доказателства за точни разчети за количества и вид на храна за коне, конкр
етизация на обем на засаждане, добив, преработка и стойност на инвестицията, брой персонал. Излага се фактологията във връзка със сключения на 13.08.2009г. в [населено място], в сградата на ССА Договор № СО-01-40/13.08.2009г. между ССА, представлявана от подс.Б. и [фирма]. Финансовото му изражение за една година възлизало на 1,79 лв. на дка с ДДС. Годишните парични вноски следвало да бъдат внасяни в срокове, определени с график за срока на действие на договора, като актуализация на вноските се допуска само съобразно инфлационния индекс, определен от НСИ в края на всяка година. Не били събрани доказателства подсъдимата да е предприела действия в тази насока.Според заключението на вещите лица по приетите комплексни агро-техническа и съдебно - икономическа експертизи и допълнителна такава стойността на пазарната арендна цена на декар обработваема площ за района на Д. възлиза на 70-80 лв. на един декар, при наемната цена по така сключения договор от 1.80 лв. с ДДС. Видно от заключението на допълнителната агро-техническа и съдебно-икономическа експертиза за 2009г. пазарната арендна цена към момента на сключване на договора - м.август, възлиза на 40 лв. с ДДС на декар; за стопанската 2010-2011г. - в размер на 48 лв. с ДДС на декар, за 2011-2012г. – 63 лв. на дка., т.е. много по-високи от определената съгласно инкриминирания договор. Поддържа, че неизгодността е обективирана от занижената наемна цена, която е в пъти по-ниска от посочената от вещите лица средна пазарна цена. Договорът се явявал и икономически неоправдан. Счита, че без изследване са останали въпросите дали преди сделката са извършвани независими оценки и експертни становища за реалната пазарна цена, как въобще се е стигнало до предлагане на имотите, как е определена цената, с каква цел е създадено това дружество, какви са били въобще възможностите и интересите му за изпълнение предмета на договора. В хода на съдебното следствие не били събрани доказателства за нуждата от такъв договор и относно съществените елементи от съдържанието му. Счита, че не са представени надлежни доказателства, от които да се установява действителност на формирания финансов резултат при стопанисването на предоставените имоти от ДПФ. Счита, че от събраните доказателства /програми и отчети за изп
ълнение на договора/ не се доказва осъществяване на научно-изследователска дейност. Не е посочено разработването на нов сорт едногодишни полски култури, който да е станал интелектуална собственост на Д. - Генерал Т., а използваните сортове „К.” и „Е.” са сертифицирани съответно през 2003г. и 1997г. и същите са интелектуална собственост на Д. - Генерал Т.. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства как активно участва Д. - Генерал Т. при изпълнението на договора. Изводите за икономическа неефективност и липсата на необходимост от договора се потвърждавали от следните обстоятелствата: сключен е в кратък срок без проучване и подготовка, без представени разчети за посочения предмет и очаквана финансова ефективност и в нарушение на чл.24б ЗСПЗЗ и чл.46-47 ППЗСПЗ, Д. земеделски институт - Ген. Т. би се справил самостоятелно с предмета на договора, тъй като разполага с необходимия научен кадрови капацитет и технически възможности, предметът на договора не е изпълнен, тъй като научно-изследователската дейност не е извършена, не е работен нов сорт едногодишни полски култури, всички използвани сортове за производство са утвърдени и достатъчно изследвани, както в опитни, така и в производствени условия и са интелектуална собственост на Д. - Ген. Т., признати през 1997г. и 2003г.; използваните сортове царевица и пшеница са високодобивни при условията на процесиите земи. Счита, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимата, според която сключването на договора се е дължало на лошото финансово състояние на академията. Задълженията на ССА са се установили едва през месеците ноември и декември. Не са събрани доказателства как активно участва в изпълнението на договора Д. - Ген. Т., не са открити документи за водена кореспонденция между ССА, МЗХ и Д. - Ген. Т. по повод необходимостта от предоставяне на земеделските земи за осъществяване на програма за научна дейност.Поддържа, че е налице обективна съставомерност на деянието по чл.220 от НК, тъй като от договора, който представлявал скрит такъв за аренда, била произлязла значителна вреда в размер на 1 326 671,36 лв. при реална пазарна аренда цена за един дка обработваема площ в района на общ. Б. от 70 лв. за
един дка. Тази сума е особено големи размери, съгласно критериите, възприети в TP №1/98г. на ОСНК, отнесени към т.2,б.”б” на ПП №1/83г. на ВС и Решение № 312/2008г. на ВКС. Счита, че от обективна страна случаят се явява и особено тежък - хронологичната подреденост на действията на подсъдимата при сключването на договора - без взето Решение на УС на ССА, сключването му в кратък срок без проучване и подготовка, в нарушение на нормативните изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, размерът на причинената вреда и качеството на подсъдимата с оглед заеманата от нея длъжност. В протеста се поддържа, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимата напълно е съзнавала, че редът и начинът за сключване на инкриминирания договор са в нарушение на нормативните изисквания на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, предварителна подготовка за сключването на договора чрез изготвяне на доклад до МЗХ и без конкретизация на условията по договора, договорът е сключен без наличието на Протокол от УС на ССА с оглед функцията на Председателя на ССА да утвърждава решения за отдаване под наем на недвижими имоти, контрол върху изпълнението на договора не е осъществяван, изготвените програми и отчети за изпълнението на договора са формални и не доказват осъществяването на научно-изследователска дейност. „Л. К.” е поискал предоставянето на замята с цел изграждане на съвременен коневъден център с хиподрум, като за отглеждане и изхранване на конете е било необходимо земята да бъде засята с фуражни култури, което не представлява извършване на научно­изследователска дейност. Счита за установено, че подсъдимата е съзнавала, че договорът е неизгоден за организацията, която представлява, предвид занижената стойност, отколкото е реалната пазарна аренда цена. Процесният договор за аренда в частта му относно договореното арендно плащане на декар противоречал на добрите нрави, тъй като е сключен при неизгодни условия съобразно конкретната практика на района. Нарушен бил принципа на справедливостта, тъй като се създавали условия за неоснователно обогатяване на арендатора и била налице неравнопоставеност на насрещните задължения. В този смисъл се сочи практика на ВКС. Субективните очаквания у подсъдимата за евентуален бъдещ позитивен икономически ефект от съзнателно сключената от нея сделка, не могат да изключат вредата за представляваната от нея организация като обективен признак на престъплението по чл.220 НК. Счита, че в представите на подсъдимата е имало ясна представа за липсата на икономически ефект от сключения от нея договор и създаването на едностранна полза за „Л. К.”. Поддържа, че в процесния случай договорът е договор за наем, поради неспазването на предвидената в ЗАЗ форма за сключването му с нотариална заверка на подписите. Дори и да се приеме, че е налице договор за рента, то видно от заключението на вещите лица е, че се дължи арендна вноска в размер на 974 861 лв. Моли да подсъдимата да бъде призната за виновна по възведеното с обвинителния акт престъпление по чл.220, ал.2 вр. ал.1 от НК. Алтернативно, в случай, че съдът счете, че подсъдимата не е извършила престъплението по чл.220, ал.2 вр. ал.1 НК, моли при същите факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, да се измени правната квалификация на деянието, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, а именно по чл.219 НК. Позовава се на константна практика по този въпрос. По делото е безспорно установено, че подсъдимата е действала в рамките на своите правомощия, като е представлявала съответното юридическо лице – ССА и в рамките на своите правомощия със сключването на процесната сделка с неизгодни икономически условия. В правната теория нямало спор, че съставът на чл.219, ал.3 НК и чл.220 от НК се отнасят като общ към специален. Съставът на чл.219, ал.3 НК е по-благоприятен за дееца, от този по чл.220, ал.2 НК, като по-леко наказуем. Те са с еднаква субективна страна, доколкото за съставомерността на двете престъпления е необходим умисъл. Поначало деянието по основния състав по чл.219, ал.1 НК е форма на бездействие, но както е отбелязал ВКС „в редица случаи деецът извършва и действия, които са неправилни, некомпетентни или например недостатъчни действия за запазване на повереното му имущество”. Щетата по чл.219 от НК настъпва в резултат на неполагане достатъчно грижи за ръководенето, управлението и стопанисването или запазването на повереното имущество. Деянието по ал.1 се извършва по непредпазливост, а престъплението по чл.2
20 НК - с пряк умисъл. Сключването на неизгодна сделка, от която са произлезли значителни вреди по непредпазливост е престъпление по чл.219, ал.1 НК.
С протеста не се правят доказателствени искания, не се сочат други доказателства.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК не са допуснати от въззивния състав разпит на подсъдимата или събиране на други доказателствени материали.
На 18.02.2019г. от защитника на подсъдимата Б. – П. - адв.В. В., по делото е постъпило възражение срещу протеста на СГП. Излагат се подробни съображения същият да бъде оставен без уважение. На първо място с възражението се оспорва и се излагат подробни съображения за процесуалната негодност на обвинителния акт, послужил като основание за образуване на съдебното производство, като се поддържа фактическа несъстоятелност, съответно необоснованост и едностранчива интерпретация на възведените от обвинителя твърдения. Защитата счита, че така описаното от прокурора престъпление е изначално несъставомерно, тъй като от инкриминираната сделка не е произлязла значителна вреда, а е налице твърдение за „пропусната полза”. Сочи се практика на ВКС по приложението на чл.219 и чл.220 от НК. В обвинителния акт липсвало описание на факти за особена тежест на случая. Поддържа, че цитираните в обвинителния акт нормативни разпоредби са неотносими към фактологията по сключването и изпълнението на инкриминирания договор за съвместна дейност. По същество на делото във възражението се сочат фактите, които правели инкриминирания договор необходим за функционирането и дейността на ССА и Д. – Генерал Т., а именно: поземленият фонд на ССА намалявал, рязко намалява бюджетната субсидия, земеделските земи не са обработвани от години или са заграбени. Сключването на договор за съвместна дейност с [фирма] обезпечава финансиране за обработването на земите, съответно дава възможност на ССА и на Д. – Генерал Т. да се извършва бъдеща научна дейност.Поддържа, че действителното съдържание на инкриминирания договор е такъв за съвместна дейност.Позовава се на поставената за изпълнение с него цел.Относно паричната вноска на [фирма] поддържа, че тя не е арендна такава, а е определена съобразно разходите за научна дейност на Д.-Генерал Т..Счита, че неправилно СГС в мотивите си не е кредитирал обясненията на подсъдимата в частта относно подготовката на договора и какво е отчетено за стойността на разходите. Отбелязва се съдържанието на чл.5, чл.7.2 и чл.8 от договора, както и на придружаващия тго анекс, озаглавен „Изпълнение на договор за съвместна дейност между ССА и [фирма], който бел производствена програма за 2009/2010г., която включвала научно-изследователска и опитно-производствена производствена дейност.Счита, че със съставения приемо-предавателен протокол установявал фактическото довеждане до знанието на МЗХ на конкретния договор, чието съгласие се разкривало от предоставянето на идентификационни кодове на земеделските земи.Излагат се подробни съображения за правната природа на договора за съвместна дейност, който не бил изключение в практиката на ССА.Поддържа, че доказателствата по делото установяват съществени и многостранни ползи за ССА, съответно Д. – Генерал Т. от сключването на договора, изразяващи се в обработването на пустееща земя, спестяването за държавния бюджет на производствени разходи за това, рисковете от капиталовложенията, получаваната сума от 17 500 лева покривали разходите за научна дейност, реализирана е такава дейност, охранявана е земята. Сочи съдебна практика и поддържа, че по делото не са налице доказателства за неизгодност на сделката.Поддържа липса на умисъл у подсъдимата за сключване на неизгодна сделка.Като аргумент сочи обстоятелството, че договорът не е развален и до сега се изпълнява.
Представителят на Софийска Апелативна прокуратура в съдебно заседание пред въззивния съд поддържа протеста на основанията, изложени в него. Счита, че се касае за прикриване на арендна или наемна сделка, както и че не е извършвана съвместна научно-изследователска дейност. Паричната такса за ССА е била силно занижена.Умисълът бил обективиран от прибързаният начина на сключване на сделката, без да са направени икономически изследвания.
Защитата на подсъдимата адв.В.В. моли да бъде оставен без уважение протеста. Подробни съображения са изложени от него във възражението против протеста, които поддържа.Излага съображения за постигнатите ползи от сключването на договора, за разходите, които [фирма] е направило за съответните години, рисковете които е поело, както и за дадената възможност за научно-изследователска дейност и постигнатите в тази насока резултати.Позовава се на факта, че този договор не е развален и до настоящия момент, независимо от персоналната промяна в министерството и ръководството на ССА, тъй като общото убеждение е, че същият е от взаимна полза.
В лична защита подсъдимата поддържа пледоарията на защитника си.
В последната си дума пред въззивния съд подс.Б.-П. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.Заявява, че не е направила нищо нередно по отношение имуществото на държавата, а е изпълнила задълженията си като длъжностно лице.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите, изложени в протеста, материалите по делото и като съобрази становищата на страните, застъпени в съдебно заседание, намира за установено следното:
След извършено прецизно съдебно следствие, Софийски градски съд е събрал всички доказателствата, имащи значение за правилното му решаване. Извършеният собствен анализ на доказателствената съвкупност, доведе САС до извод, че безспорно са установени от първоинстанционния съд всички факти, включени в предмета на доказване, като въз основа на тях са направени правилни фактически изводи. Поради това въззивната съдебна инстанция изцяло възприе фактическата обстановка, установена от Софийски градски съд.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са изградени след анализ на следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства - обясненията на подс.С. Б. - П., дадени пред съдебния състав в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Х. Б., В. Ш., В. М., Н. К., вкл. тези, дадени от него на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал. 4, вр. ал.1, т.1 от НПК, Т. К., И. Т., В. Д., А. Д., И. К., Р. В., приобщените по реда на чл.283, вр. чл.373, ал.1 от НПК показания на разпитаните на досъдебното производство свидетели Г. К., Р. Г., В. Ц., Г. П., Д. С., Д. И., Е. Д., И. Е., И. С., К. П., Л. Г., М. Д., Н. Д.-Т., Н. Д., Р. Б.-К., С. Г., С. М., Г. С. и Ц. Р., способи на доказване – заключенията на комплексната агротехническа и съдебно-икономическа експертиза /л.41-64, т.44 от д.п./, допълнителната комплексна агротехническа и съдебно-икономическа експертиза /л.74 - 100, т.47 от д.п./, допълнителната агротехническа и икономическа експертиза /л.307-323 от с.д./, допълнителната агротехническа и икономическа експертиза /л.428-445 от с.д./, множеството писмените доказателства, приложени по досъдебното производство, както и тези приети в хода на съдебното следствие, въз основа на които е достигнал до следната фактология:
Подсъдимата С. М. Б. - П. е [дата на раждане] в [населено място], българка, български гражданин, с висше образование, народен представител в 44-то Народно събрание, неосъждана, живееща в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН].
Със Заповед № KB-131/04.07.2008г. на министър-председателя на РБ подс.С. Б. - П. била назначена за председател на Селскостопанска академия /ССА/ и изпълнявала тази длъжност до 28.06.2011г. Наред с това, подсъдимата била и председател на Управителния съвет на ССА в същия период.
Селскостопанска академия била юридическо лице на бюджетна издръжка, със самостоятелен бюджет, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на земеделието и храните. Дейността на ССА е регламентирана в Закона за селскостопанската академия и У. й правилник. Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за селскостопанска академия /в ред. ДВ бр.43/2008г./, ССА е създадена за извършване на научни изследвания, за научно-приложна, иновативна и образователна дейност в областта на земеделието и храните. ССА се ръководи от Председател и Управителен съвет на ДДА, членовете на който се назначават от министъра на МЗХ. Председателят на ССА се назначава от Министър председателя на Р България. Мандатът на ръководните органи е четири години.
За осъществяване на възложената й от закона дейност, на ССА били предоставени земеделски земи от държавния поземлен фонд. Част от така предоставените земеделски земи се обработвали от лица, с които ССА или институти от нейната система били сключили договори за съвместна дейност.
В землището на [община] се намирали землища и имоти в [населено място] и [населено място], собственост на Държавен поземлен фонд, които се отдавали под наем.
Със Заповед № РД 46-704/20.06.2006г. на заместник - министъра на земеделието и горите земеделска земя от държавния поземлен фонд с обща площ 9 850,747 дка, от които 5 424,589 дка в землището на [населено място] и 4 426,158 в землището на [населено място], [община], област Д., били предоставени за ползване на държавното дружество [фирма]. Към края на 2008 и първата половина на 2009г. така предоставените на дружеството земеделски земи не били обработвани, тъй като се намирало в несъстоятелност. Земите били в силно заплевено състояние вследствие на продължителната им необработка.
Един от институтите в системата на Селскостопанската академия бил Д. земеделски институт, с адрес на управление в [населено място].
С писмо от 5.12.2008г. до министъра на земеделието и горите, с копия до подс.С. Б. - П., в качеството й на заместник министър на същото министерство и председател на ССА, и до директора на Областната служба по земеделието и храните - [населено място], тогавашният директор на Д. земеделски институт /Д./ ст.н. с. д-р П. П. поискал да бъдат отдадени за ползване на института земеделски земи от държавния поземлен фонд с обща площ от 4 354,009 дка, разположени в землището на [населено място], с номера на имотите: № 21001 с площ 3 009,856 дка, № 23001 с площ 488,560 дка и № 24001 с площ 855,593 дка. Това искане било обосновано с необходимостта от увеличаване на площите за осъществяване на производството на предбазови и базови семена, поради нарастване на нуждите на земеделските производители и повишеното търсене на семена от сортовете слънчоглед и зърнено-житни култури, създадени в Д., с оглед на увеличаване на броя на сортовете от тези култури вследствие на създаването на нови сортове.
Писмото на директора на Д. било препратено от подс.С. Б. - П. с нейно писмо от 28.12.2008г. до директора на Дирекция „Поземлени отношения” в МЗГ, с което се предлагало Заповед № РД - 46 - 691/03.11.1997г. на министъра на земеделието и горите, с която на Д. били предоставени земи от държавния поземлен фонд, да бъде допълнена с исканите парцели земеделска земя с площ 4 354,009 дка. По така изпратените писма не последвало развитие.
На 08.07.2009г. подс.С. Б. - П. изпратила доклад с изх. № 04-05-231 на ССА до министъра на земеделието и горите, в който посочвала, че [фирма] от 2007г. било в производство по несъстоятелност, с назначен синдик и не ползвало предоставените му със Заповед № РД 46-704/20.06.2006г. на заместник - министъра на земеделието и горите земеделски земи. В доклада подсъдимата предлагала посочената заповед да бъде отменена и на основание чл.24, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и чл.47 от Правилника за приложение на ЗСПЗЗ същите земеделски земи да бъдат предоставени за ползване на ССА за осъществяване на научна и производствена дейност.
По така внесения от подс.С. Б. - П. доклад на 21.07.2009г. директорът на дирекция „Поземлени отношения” в МЗХ изготвил доклад до министъра на земеделието и храните, в който предложил да бъде издадена заповед за предоставяне на основание чл.24б от ЗСПЗЗ на ССА на земите от държавния поземлен фонд с обща площ 9 726,224 дка, намиращи се в землищата на [населено място] и [населено място].
На 21.07.2009г. със Заповед № РД 46-752 от същата дата, издадена на основание чл.24б от ЗСПЗЗ, министърът на земеделието и храните наредил предоставянето за ползване на ССА на 9 726,224 дка земеделски земи от държавния поземлен фонд в [община], област Д., от които 5 300,070 дка в землището на [населено място] и 4 426,154 дка в землището на [населено място]. С писмо от 24.07.2009г. на директора на Дирекция „Поземлени отношения” в МЗХ копия от заповедта били изпратени до директора на Областна дирекция „Земеделие” - [населено място], до началника на Общинската служба по земеделие - [населено място] и до Селскостопанска академия.
В същия период от време - месеците юли и началото август 2009г., на неустановена от доказателствата по делото дата, била проведена среща между св.И. Т., в качеството му на пълномощник на изпълнителния директор на [фирма] и подс.С. Б. - П.. На тази среща св.Т. разказал за проявявания от [фирма] интерес към възможността за развитие на производство на фураж чрез обработка на земеделските земи, които са били предоставени на държавното предприятие [фирма]. Същият бил породен от обстоятелството, че в края на 2008г. дъщерното дружество на [фирма] - [фирма] било придобило голяма част от имотите на държавното предприятие в [населено място], планирало да изгради там модерен коневъден център и за да се осигури фураж за отглежданите коне.
Междувременно други служители на [фирма], между които и св.В. Д., провели срещи с тогавашното ръководство на Д. земеделски институт, чиито директор по това време бил доцент доктор П. П. /починал през 2011 г./, за да проучат възможността за обработване на земеделските земи, които били ползвани преди това от предприятието „С. К.”.
В хода на тези разговори се достигнало до становище / от страна на ръководството на Д. и на подсъдимата/, че съществува правна възможност за обработване на земите, към които проявявали интерес представителите на [фирма], и това е подписването на договор за съвместна дейност, каквато практика ССА имала и до този момент.
На 07.08.2009г. от [фирма] било изпратено заявление до подс.С. Б. - П., в качеството й на председател на ССА, в което било посочено, че дружеството разполага с опит в обработването на земеделска земя и интерес в инвестирането в същия отрасъл, че същевременно стопанисва и дивечовъден ловен участък, както и разполага с една от най-добрите конни бази на Б. полуостров с около 99 жребци и кобили, че дъщерното дружество [фирма] през месец декември 2009г. е закупило част от имотите на бившия конезавод „С. К.”, намиращи се в [населено място] и се предвижда развъждане и отглеждане на около 800 коне, за чието изхранване е необходима обработваема земеделска земя, върху която да бъдат засети необходимите фуражни култури за хранене на коне. Въз основа на така изложените обстоятелства в заявлението се сочело, че [фирма] притежава необходимия ресурс и опит да разработи 9 850,747 дка земеделски земи от държавния поземлен фонд в [община], предоставени в собственост на ССА, като бъде сключен договор за съвместна дейност в областта на земеделието относно посочените земи поне за срок от 10 години, което ще доведе до по-ефективно използване на земята, а и ще спомогне за създаване на съвременни условия за развитието на коневъдството и превръщането му от хоби в печеливш бизнес.
След получаването на това заявление, подс.С. Б. - П. провела разговор с главния научен секретар на ССА - св.Н. К. /чиято предишната длъжност била директор на Института по почвите „П.”/ във връзка с възможността за отдаване на земеделски земи от академията на други лица за осъществяване на съвместна дейност. Св.К. обяснил на подсъдимата, че практиката на института била да се сключва договори за съвместна дейност със земеделски производители, които да обработват земите, а институтът да провежда научни опити. Тази практика се налагала, тъй като научната организация нямала средства за обработка на предоставените й земи, държавна собственост, а ако те не бъдат обработвани, това би било основание за тяхното отнемане. След така проведения разговор, подс.С. Б. - П. казала на св.Н. К. да включи в дневния ред на насроченото за 10.08.2009г. заседание на Изпълнителното бюро на ССА като точка за обсъждане евентуалното сключване на договор за съвместна дейност за обработване на процесните 9 726,224 дка земеделски земи.
На проведеното на 10.08.2009г. заседание на Изпълнителното бюро на ССА св.Н. К. докладвал по същата като т.3 от дневния ред, след което било взето решение, с което Изпълнителното бюро дало съгласие за сключване на такъв договор. За отговорник за изпълнението на решението била определена свид.Т. К., заемаща по това време длъжността юрисконсулт в ССА.
След така взетото решение на Изпълнителното бюро, бил изготвен проект за договор за съвместна дейност между академията, от една страна, и [фирма], от друга.
Съгласно чл.1 от този проект за договор, ССА и [фирма] обединявали усилията си за извършване на съвместна научно­изследователска, опитно-производствена дейност и изграждане на пилотни експериментални площи в областта на земеделието, както и за по-ефективното използване на земеделската земя, като в изпълнение на това било предвидено страните ежегодно да извършват съвместни научни разработки и експерименти в аграрния сектор. Съгласно чл.2 от проекта, договорът се сключвал за срок от десет години от датата на подписването му. В чл.3 било предвидено, че за изпълнение на целите по чл.1, ССА предоставя на [фирма] възмездно имот, представляващ земеделска земя в размер на 9 726,224 дка, в това число 5 300,070 дка в землището на [населено място] и 4 426,154 дка в [населено място], [община], област Д., за извършване на съвместна научно­изследователска и опитно-производствена дейност, като подробната индивидуализация на имотите ще бъде извършена от страните с приемо-предавателен протокол, съставен при приемането им, който е неразделна част от договора. В раздела на проекта за договор „Права и задължения на съдружниците” било предвидено ССА да оказва съдействие и методическа помощ при отглеждането на култури и извършване на научно-изследователска и опитно-производствена дейност на предоставения имот, както и че ССА дава съгласие [фирма] да кандидатства със земята пред И. /разплащателните агенции/ за отпускане на субсидии за производство на селскостопанска продукция, като същото дружество се задължава да си служи с предоставения му от ССА имот само по предназначение, а именно като обработваема земеделска земя, както и че се задължава да участва в провеждането на полски опити, съобразно изискванията и указанията на ССА. Също така били предвидени задължения за дружеството да не преотстъпва имота или части от него на трети лица, както и да го стопанисва с грижата на добър стопанин. В същия раздел били предвидени и задължения за заплащане на неустойки от страна на [фирма] при забава на дължимата парична вноска, както и че при неплащане на вноската и неустойката в 30-дневен срок от изтичане на установения срок, ССА има право да прекрати едностранно и без предизвестие договора. Друго задължение за дружеството според проекта за договор било да осигурява цялостна охрана на имота за своя сметка. В раздела „Финансови взаимоотношения” на проекта за договор било предвидено, че ССА предоставя възмездно на [фирма] имота срещу част от получения добив под формата на годишна парична вноска в размер на 17 500 лв. с включен ДДС, като били установени и сроковете за заплащане на годишните вноски, а именно 31.08 за всяка от годините от 2010г. до 2019г.
Така изготвеният проект за договор бил подписан от юрисконсулта на ССА - св.Т. К., както и от св.В. М., която по това време замествала главния счетоводител на академията.
На 13.08.2009г. в сградата на Селскостопанска академия същият договор, с № СО-01-40 бил подписан от подс.С. Б. - П., като представител на ССА, и от св.И. Т., в качеството му на пълномощник на изпълнителния директор на [фирма].
След подписването на договора, бил изготвен и документ с наименование „Изпълнение на Договор за съвместна дейност между Селскостопанска академия и [фирма]”, подписан от св.И. Т. от страна на [фирма], а за ССА - от подс.С. Б.-П., както и от свидетелките Т. К. и В. М.. Като основание за изготвяне на документа била посочена необходимостта от приемане и изпълнение на производствена програма за периода 2009/2010г., която да включва научно-изследователска и опитно-производствена дейност. Като приоритети в документа били посочени подготовка на почвата и засяване със сортове, собственост на ССА, респективно на Д. - Генерал Т., от хлебна пшеница. Били изброени четири имота в [населено място], с обща площ 6 460 дка, които да бъдат засети с пшеница сорт „К.”, собственост на Д.-Генерал Т., като след посочване на характеристиките на същия сорт, било посочено, че той ще се изследва при конкретните условия за неговите студо- и сухоустойчивост. След това в същия документ били изброени три имота, с обща площ 4 900 дка, два от които в [населено място] и един в [населено място], които да бъдат засети с пшеница сорт „Е.”, също собственост на Д.-Генерал Т., като след изброяването на характеристиките на сорта, било посочено, че той ще се изследва при конкретните условия за сухо и студоустойчивост. След това в документа било посочено, че площ от 3 185 дка ще бъдат засети през пролетта с царевица, като било препоръчано изследване на сорта „Pioner – Кларика”. Отглеждането на двете култури през първата половина на договора било обосновано с прекалено голямата заплевеност на земите, вследствие на тяхната продължителна необработка, което налагало през първата година отглеждане на култури като пшеницата и царевицата, толерантни към тези условия. Документът завършвал с текст, според който през месец септември 2010г. следва да се представи отчет за извършените наблюдения в съответствие с проект за сухо и студоустойчивост на почвите.
На 14.09.2009г. от Службата по картография и кадастър - [населено място] били издадени скици на поземлените имоти в землищата на селата С. и К., които били предоставени на ССА със Заповед № РД 46-752/21.07.2009г.
На 25.09.2009г. на основание чл.7, ал.3 от договора за съвместна дейност от 13.08.2009г. бил подписан приемо-предавателен протокол. От страна на ССА протоколът бил подписан от св.Н. К., а от страна на [фирма] - от св.И. Т.. В протокола било документирано предаването на ползването върху 16 поземлени имота, индивидуализирани по площ и идентификатори по кадастралните карти на [населено място] и на [населено място], [община], област Д..
След подписването на приемо-предавателния протокол от страна на [фирма], под прякото ръководство от св.В. Д., започнало обработването на земеделските имоти в землищата на селата С. и К., като били засети пшеница и царевица. Дейността на [фирма] по обработка и засяване на земеделските земи, предмет на договора за съвместна дейност със ССА, била консултирана със св.Р. В., който бил агроном. Той от своя страна съгласувал необходимите дейности със св.И. К., който в периода 2009 - 2010г. бил научен секретар на Д. земеделски институт и замествал при отсъствие тогавашния директор на института доц. доктор П. П., и който в края на 2010г. заел тази длъжност.
В края на месец март 2010г. св.Н. К., след като се запознал с представени от [фирма] технологични карти и таблици за отчет за извършените дейности и направени разходи по обработката и засяване на земеделските земи, предмет на договора за съвместна дейност от 13.08.2009г., изготвил констативен протокол по чл.4, ал.1 от същия договор за състоянието на обработваемите земи и отглежданите култури, намиращи се в землищата на [населено място] и [населено място], [община] към 26.03.2010г. В констативния протокол били обобщени данните за засетите площи с пшеница и царевица, наблюдения за състоянието на растенията, били коментирани отчетените в таблиците разходи и невключените в тях допълнителни разходи, както и необходимите за извършване на следващите мероприятия допълнителни средства и очакваната себестойност на продукцията. В заключителната част на констативния протокол било посочено, че се спазват добрите земеделски практики при отглеждане на есенниците, като не се наблюдават съществени отклонения, било препоръчано да се спазват технологичните карти при пролетните култури и била направена прогноза за вероятните разходи за доотглеждане на пшеница и за производство на царевица, непосочени в таблицата за материалните разходи.
Констативният протокол, изготвен от св.К. бил изпратен до [фирма] с писмо от 30.03.2010г., подписано от подс.С. Б. - П., като в писмото било посочено, че направените препоръки са в интерес на съвместната дейност, съгласно предмета на сключения договор от двете страни.
На 20.09.2009г. св.И. Т. подписал отчет за изпълнението на договора за съвместна дейност между ССА и [фирма] през реколтната 2009/2010г. В доклада били посочени засетите площи от пшеница сортове „Е.” и „Кристал” по парцели, извършените мероприятия, особеностите на метеорологичните условия, извършените наблюдения, както и добива от реколтата. В заключителната част на доклада било посочено, че резултатите от проведените наблюдения показват добра зимоустойчивост на проучваните сортове, както и че добрият есенно-зимен запас, както и значителните валежи през периода май-юни 2010г. не са дали възможност за определяне на сухоустойчивостта на проучваните сортове.
Такъв отчет бил изготвен и на 18.09.2011г. за изпълнението на договора за съвместна дейност през реколтната 2010/2011 година, като в заключителната му част било посочено, че тя била благоприятна за пшеницата, влажните условия през пролетта довели до появата на някои вредители, като брашнеста мана и ръжда, но това не е оказало съществено влияние върху продуктивността на сортовете, а липсата на екстремни за развитието на пшеницата условия (ниски температури, повратни студове, засушаване) допринесла до реализиране на висок продуктивен потенциал от страна на проучваните сортове. Този отчет бил подписан от Е. С. и М. Д..
Преди започването на стопанската 2010-2011г. била изготвена Програма за изпълнението на договора за съвместна дейност между ССА и [фирма], в която било предвидено да се проследи студо- и сухоустойчивостта на два сорта обикновена зимна пшеница при условията на землища С. и К., с включването на два сорта „Е.” и „И.”. В програмата били посочени дейностите, които ще бъдат извършени по обработка, сеитба и подхранване на земите, както и наблюденията, които следвало да бъдат извършени по отношение на растителния процес. В програмата били посочени и конкретните парцели, по идентификатор и площ, които следвало да бъдат засети с всеки един от двата сорта. С така изготвената програма били запознати свидетелите И. К. и Р. В., които удостоверили това чрез подписването й.
Наблюдения върху развитието на пшеница от сортовете „Е.” и „К.”, засети върху опитни полета на Д. земеделски институт през месец октомври 2010г. извършвал доцент доктор К. К., като резултатите от тези наблюдения били отразени в научен доклад от авторски колектив, в който К. участвал,който бил публикуван в сборник с научни трудове на Русенския университет през 2013г. Сред наблюдаваните от К. К. опитни полета били и обработваните от [фирма] земеделски земи, предмет на договора за съвместна дейност със ССА от 13.08.2009г.
С парични преводи, съответно през 2010г., и 2011г. [фирма] заплатил на ССА дължимите, съгласно договора за съвместна дейност от 13.08.2009г. годишни вноски за стопанските години 2009/2010 и 2010/2011г.
Видно от представени от [фирма] технологични карти, през 2009-2010г. на земеделските земи, предмет на договора за съвместна дейност със ССА от 13.08.2009г., са били засети: с пшеница на обработваема площ от 6 460 дка, от която е получен добив от 2 558,16 тона готова продукция, при себестойност на 1 дка 99,10 лв., което показва среден добив от 350 кг. на декар; с царевица са засети 3 180 дка обработваеми площи и е получена 1 923,90 тона готова продукция при себестойност на 1 дка 114,30 лв., което показва 605 кг. среден добив на декар. Съгласно същите технологични карти, през 2010 - 2011г. с пшеница са били засети обработваеми площи от 4 865 дка и е получен добив от 2 529,80 тона готова продукция, при себестойност на 1 дка 65,06 лв., което сочи постигнат 520 кг. среден добив на декар; с царевица са засети 3 075 дка обработваеми площи и е получена 1 983,375 тона готова продукция при себестойност на 1 дка 88,54 лв., което показва 645 кг. среден добив на декар, и с рапица са засети 1 700 дка обработваеми площи и е получена 528,70 тона готова продукция при себестойност на 1 дка 157,02 лв., които резултати показват получен 311 кг. среден добив на декар.
Назначената в хода на съдебното следствие допълнителна агротехническа и икономическа експертиза /л.307-317 от съдебното дело/ не е могла да даде отговор на поставените задачи какви са били стопанските разходи, извършени от [фирма] за обработка, засяване и растителна защита на площите в [населено място] и [населено място] за 2009, 2010 и 2011г. и какъв е бил реализираният финансов резултат, поради липсата на съхранявани след изтичане на 5 годишния срок за това отчетни документи на дружеството и поради прогнозния характер на посочените в технологичните карти стойности, които в много случаи се отклоняват от реално изпълнените и вложени. Според същото заключение, в технологичните карти се съдържат натурални и количествени показатели, които могат да служат само за ориентир, без каквато и да е категоричност за нуждите на съда.
При използване на съдържащите се в същите технологични таблици данни за разходите на [фирма] по обработката на земеделските земи, предмет на договора със ССА за съвместна дейност и отглеждането на засетите там през 2009/2010г. и 2010/2011г. земеделски култури, назначената в хода на съдебното следствие втора допълнителна агротехническа и икономическа експертиза /л.428-445 от с.д./ е дала заключение, че производствената себестойност на единица произведена при обработката на същите земи продукция от [фирма] за 2009/2010г. е 303 лв./тон, а за 2010/2011г. е 195 лв./тон, а производствените разходи за обработка на земите за двете посочени стопански години са 2 310 823 лв. Според същото заключение, ако земеделските земи, предмет на договора за съвместна дейност между ССА и [фирма], са били отдадени под аренда, дължимата за ползването им арендна вноска за стопанските 2009/2010г. и 2010/2011г., при съотнасяне към средната типична като приложима по такива договори за 2009г. в област Д. натурална рента от 32 % от произведената продукция, би била общо в размер на 974 861 лв., а при парична рента в размер на 40 лв./дка по данни, съдържащи се в Аграрен доклад на Министерството на земеделието и храните, арендната вноска би била в размер на 788 060 лв.
Със Заповед № КВ-76/28.06.2011г. на министър-председателя на Република България подс.С. Б. - П. била освободена като председател на УС на Селскостопанската академия преди изтичане на 4-годишния мандат, поради констатациите за системно неизпълнение на задълженията, съдържащи се в доклад с вх. № 04.08-106/28.06.2011г. от министъра на земеделието и храните, както и нарушения, визирани в окончателен одитен доклад за извършен одит на финансовото управление на ССА за периода 01.01.2009г. - 31.12.2009г.
На 21.11.2011г. тогавашният председател на Селскостопанска академия св.Г. К. подал сигнал до директора на Дирекция „Главен инспекторат” при Министерски съвет относно сключения на 13.08.2009г. договор за съвместна дейност между ССА и [фирма]. В доклада било посочено, че същият е прикрит договор за аренда, тъй като не е конкретизирано в какво се състои съвместната дейност; било посочено и че с договора е нарушена разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗСПЗЗ; че [фирма] е получил финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ и от това само за кампания 2010г. са нанесени имуществени вреди на ССА в размер на 275 251,46 лв.; че в областта, в която се намират земеделските земи, предмет на договора, арендните вноски са в статистически размер от 80 лв. на декар и в тази връзка вредите от договора са на приблизителна стойност от 778 097,92 лв.; че предвид средния добив през 2010г. на пшеница в страната и статистически данни за цената на тон, претърпените загуби могат да бъдат изчислени на приблизително 1 478 384 лв. В доклада се предлагало да бъде разпоредена проверка по случая и като бъде констатирана истинността на изложеното, да бъдат препоръчани действия с цел да бъде ангажирана наказателната отговорност на длъжностните лица, заради които са настъпили и ще настъпят вредни последици от имуществен и неимуществен характер за ССА.
Междувременно, със заповед № Р - 252/16.11.2011г. на министър - председателя била назначена междуведомствена експертна работна група със задача да извърши специализирана проверка в Селскостопанска академия, която да обхване периода 2010-2011г. Така назначената междуведомствена експертна група изготвила доклад, в който изложила заключения, като съдържащите се в доклада на св.Г. К., а именно, че договорът за съвместна дейност от 13.08.2009г. между ССА и [фирма] представлява прикрит договор за аренда; че същият е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.246, ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.24, ал.2 от същия закон; че [фирма] е кандидатствал и получил субсидия за предоставените му по договора земеделски земи; че, както е посочено в доклада на св.Г. К., като се вземат предвид арендните вноски за декар в географския район, където се намират същите земи и средния добив от декар за 2010г., сумата за пропуснатите ползи от страна на ССА нараства на 1,5 млн. лева. Била отправена и препоръка от страна на МЗХ и ССА да бъде извършена преценка относно необходимостта от прекратяване на договора.
Така изготвеният доклад бил изпратен до Софийска градска прокуратура със сигнал на директора на Дирекция „Главен инспекторат” в Министерския съвет, като по сигнала била образувана преписка №4458/2012г. по описа на СГП, по която, след разпоредената първоначално предварителна проверка, било образувано и настоящето наказателно производство.
На 01.11.2012г. с писмо с изходящ № ПД-34 от същата дата, тогавашният председател на Селскостопанска академия П. С. уведомил [фирма], че от датата на получаването на писмото ССА счита за прекратен договорът за съвместна дейност, сключен на 13.08.2009г. между двете страни.
На 03.12.2012г. от страна на [фирма] била внесена искова молба в Софийски районен съд срещу Селскостопанска академия, с която се предявявал установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, а именно да бъде установено, че договорът от 13.08.2009г. е действащ, както и че същият не е развален от страна на ССА с известието с изх. № ПД-34/01.11.1912г. При условията на евентуалност бил предявен осъдителен иск, с който се искало, ако установителният иск бъде отхвърлен и бъде признато за установено, че договорът за съвместна дейност е развален с известието на ССА, или е нищожен, или е унищожен, да бъде осъдена ССА да заплати сумата от 5 000 лв., представляваща част от сумата от 5 000 000 лв., с която академията се е обогатила неоснователно за сметка на [фирма], във връзка с вложените от дружеството в имотите на ответника посевни материали и торове, както и във връзка с обработката и привеждането на процесиите имоти в годни за отглеждане на селскостопански култури.
След подаването на исковата молба от [фирма] последвали преговори с тогавашния председател на ССА П. С., като двете страни достигнали до съгласие да се увеличи размерът на дължимата финансова вноска от страна на дружеството и да преустановят спора дали договорът е развален или прекратен.
В съответствие с така постигнатите договорки на 23.01.2013г. бил подписан констативен протокол, в който било документирано съгласието на представляващите ССА и [фирма], че към посочената дата договорът за съвместна дейност не е прекратен или развален, тъй като не са налице нито едно от предвидените в него основания за прекратяване или разваляне; ССА се задължила да изпрати уведомление до областните служби по земеделие и гори, с което да ги уведоми, че договорът не е развален или прекратен; [фирма] се задължило да предприеме незабавни действия за прекратяване на делото, образувано по предявената му искова молба.
На 24.01.2013г. между ССА и [фирма] било подписано допълнително споразумение към договора за съвместна дейност от 13.08.2009г., с който били допълнени условията за извършване на съвместни научни изследвания и експерименти в аграрния сектор, като се предвиждало преди началото на всяка стопанска година да бъде изготвяна съвместна програма за научно­изследователска и опитно-производствена дейност; бил конкретизиран краят на стопанската година, като се обвързал същия с прибирането на реколтата от всички земи, предмет на договора; било предвидено, че при неплащане на паричната вноска до изтичане на този срок ССА има право да прекрати договора едностранно и без предизвестие. Със същото допълнително споразумение бил променен и чл.9 от договора за съвместна дейност от 13.08.2009г., като било предвидено тя да представлява възнаграждение в размер на 10 % от формираният финансов резултат при стопанисването на предоставения имот, но не по-малко от 92 00 лв. годишно без ДДС, като под финансов резултат, формиран при стопанисването на предоставения имот се разбирала положителната разлика между приходи и разходи, извършени при отглеждането на културите, по данни от счетоводството на дружеството. В допълнителното споразумение било предвидено, че всички останали разпоредби на договора остават непроменени.
След така подписаното допълнително споразумение продължило изпълнението на договора за съвместна дейност в следващите стопански години.
Гореизложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно, и в тяхната взаимовръзка /л.21-39 от мотивите/. В съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателства. Според САС по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриването на обективната истина са изпълнени отговорно. Така, анализирайки доказателствата събрани по делото, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи относно длъжността, която подсъдимата е заемала към инкриминираната дата, респ. правомощията, с които е разполагала. Позовавайки се на съответните норми от Закона за селскостопанската академия, първият съд е извел необходимостта на академията да бъдат предоставяни земеделски земи от ДПФ, а именно за осъществяване на възложената й по посочения закон дейност. Съществено обстоятелство за обосноваване необходимостта от сключването на процесния договор е установеното посредством гласните и писмени доказателства, че част от така предоставените земи от ДПФ са се обработвали от частни лица, с които ССА или институтите, включени в нейната структура, са сключвали договори за съвместна дейност. В мотивите на присъдата си СГС внимателно, и в хронологична последователност е проследил наложилата се необходимост от обработване на процесните земи, намиращи се в землищата на [населено място] и [населено място]. Обясненията на подсъдимата, като основен и пряк източник на доказателства във връзка с предисторията на сключването на процесния договор внимателно са проверени от решаващия съд за тяхната достоверност чрез съпоставката им с намиращи се по делото документи – заповеди, доклади, заявление и писма, както и с показанията на разпитаните като свидетели различни длъжностни лица, които са били наясно с актуалното запуснато състояние на земите. Съществено в случая е, че са разпитани като свидетели лица, които са имали компетентността да предприемат действия - правни и фактически, за положителна промяна на това положение. Във връзка с процесните земи и необходимостта от конкретни действия за стопанисването им, градският съд внимателно е изяснил и ролята на Д.-Генерал Т., респ. проявеният от този институт интерес към тези земи във връзка с възможността за извършването на научна и опитна дейност. Тук е мястото да се отбележи, че особено внимателно от решаващия съд са обсъдени подробните обяснения, които е давала подсъдимата в хода на съдебното следствие. По всеки от фактите, интересуващи процеса, за които тя е изложила собствена версия, СГС е извършил необходимата проверка за достоверност, съпоставяйки го с други доказателства, в които се съдържа информация по този въпрос. В резултат, първият съд като цяло е възприел обясненията на подсъдимата, приемайки, че същите са подкрепени, респ. не са опровергани от други доказателствени източници.
Така е установена по несъмнен начин по делото извършената административно-бюрократична работа, предхождаща сключването на инкриминирания договор, обективирана съответно в приобщените по делото доклади и издадени заповеди от компетентните органи на изпълнителната администрация от МЗХ. Правилно решаващият съд не е намерил връзка между тази предварителна дейност по повод на процесните земи и някакви конкретни искания на фирма [фирма], в какъвто смисъл е формулирано обвинението. Внимателното проследяване хронологията на кореспонденцията между ССА, МЗХ, респ. негови дирекции, съпоставено с темпоралните данни, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, взели участие в процедурата по промяна статута на земята, а впоследствие и при сключването на инкриминирания договор, е довело СГС до правилния извод, че цялата тази административна дейност е извършена не с цел обслужване интересите на определено юридическо лице, а за осигуряване на Д. – Генерал Т., институт включен в състава на академията, на конкретните земи в землищата на селата С. и К. във връзка с проявения вече интерес от негова страна за развитие на научната му дейност.
Обстоятелство, което има значение за съставомерността на деянието по чл.220, ал1 от НК, в случая е и финансовото състояние на ССА, както и на включения в нейната система добруджански институт, към момента на сключване на инкриминираната сделка. В обвинителния акт са възведени твърдения според които, институтът е могъл със собствени ресурси и техника да обработва процесните земи. За изясняване на този въпрос съдебният състав е проявил изключителна процесуална активност, в резултат на което по делото са приобщени множество, разнородни по своята природа доказателства, въз основа на които е достигнал до обоснования фактически извод, че поради значителното съкращаване на държавните субсидии, Д. – Генерал Т. не е имал самостоятелен ресурс за обработка и научно-производствена дейност във въпросните земи. В мотивите на присъдата си първостепниният съд е подложил на критичен анализ изготвените на досъдебното производство комплексна агротехническа и съдебно-икономическа експертиза и допълнителна към нея, поставени в основата на обвинителната теза. Новосъбраните доказателства, вкл. подробния разпит на св.И. К., първоначално секретар, а впоследствие и директор на Д. – Генерал Т., опровергават заключението на посочените експертизи, които без да са направили съответните проучвания, са приели като „безспорно” обстоятелство наличието на научен, кадрови и технически капацитет на института да обработва земите.
Доказателствената маса е безпротиворечива относно обстоятелствата, при които се е достигнало до сключването на процесния договор за съвместна дейност. СГС е проследил и извел въз основа на тях, в хронологичен порядък, събитията от тяхното начало, поставено със заявения интерес от страна на [фирма] към обработването на процесните земи, обективирано и в приложено по делото заявление от дружеството. Особено информативни във връзка с процедурата по сключване на договора за съвместна дейност са показанията на св.Н. К., който освен че в този момент е заемал длъжността „главен научен секретар” на ССА, е имал и предходен управленски опит в областта на земеделието като директор на институт „П.”. Градският съд при обсъждане на доказателствата, касаещи технологията на сключване на процесния договор, е дал пълноценен отговор на поддържаните от прокуратурата доводи за прибързаност, респ. неиздържаност на документацията, която е съпътствала сключването на този договор. Доказателствата сочат, че възможността за сключването на такъв договор е била обсъдена на редовно заседание на ИБ на ССА, което по така включена точка от дневния ред, е дало своето съгласие.
По делото няма спор относно клаузите, при които е подписан договорът за съвместна дейност, още повече, че е приложен и оригиналният документ, подписан от подсъдимата и св.И. Т., действащ като пълномощник на изпълнителния директор на [фирма]. Във връзка с отделните клаузи на договора, първият съд не е кредитирал обясненията на подсъдимата единствено в частта относно размера на определената годишна парична вноска и в частност, че това е било резултат на предварително извършена калкулация на разходите, които Д. Г.Т. има за опитна и научна дейност. САС възприема доказателствената интерпретация на първия съд относно това обстоятелство, тъй като действително обясненията на Б.-П. в тази им част не се подкрепят от никакви други доказателствени източници. По делото са налични доказателства за наличие на необходими и обективно извършвани от института разходи във връзка със специфичната му дейност по повод на процесните земи. Защо обаче, и по какъв начин, в договора за съвместна дейност е фиксирана точно сумата от 17 500 лева, не става ясно. В този смисъл, обясненията на подсъдимата, с които се обосновава съдържанието на тази клауза от договора, правилно не са кредитирани от СГС.
По категоричен начин по делото са установени обстоятелствата, при които е било започнато изпълнението на така сключения договор за съвместна дейност. В тази насока са налични и документи – „Изпълнение на договор за съвместна дейност между ССА и [фирма], както и приемо-предавателен протокол.
Главният спор по делото се е концентрирал около това какъв по своята правна природа е инкриминираният договор. Решаващият съд е отделил особено внимание при обсъждане на доказателствата, съдържащи информация по този въпрос. С обвинителния акт се поддържа, такава теза се развива и в постъпилия против присъдата въззивен протест, че договорът за съвместна дейност прикривал договор за аренда. Обвинителната теза се базира на изготвени на досъдебното производство експертизи, на които е поставен въпрос за средната арендна вноска при отдаването под аренда на земеделска земя от същата категория, която според вещите лица е изчислена като по-висока от размера на договорената между ССА и [фирма] годишна вноска. За да даде отговор на този съществен за правилното решаване на делото въпрос, СГС е изходил не само от съдържанието на инкриминирания договор, но и от доказателствата, установяващи какво е било обективното изпълнение на клаузите по този договор. Така безспорно по делото е установено, че след подписването на приемо-предавателния протокол от страна на [фирма], дружеството е започнало обработването на земеделските земи. Същественото обстоятелство в случая е, установеното не само посредством гласните доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите Д., В., К. и др, но и чрез приобщени по делото писмени доказателствени средства, че наред с дейността по засяване и отглеждане на земеделски култури / надлежно установено какви/, е осъществявана и научна дейност от специалисти при института /предимно чрез наблюдение / по отношение на тези посеви. В тази насока внимание заслужава констативният протокол по чл.4, ал.1 от договора за съвместна дейност, чието съдържание е недвусмислено доказателство за действителния предмет на този договор, а именно като такъв за съвместна дейност. В същата насока са и представените по делото Програма и Отчет за изпълнението на договора за съвместна дейност за реколтната 2010/2011г., както и Научен доклад, публикуван в сборник с научни трудове на Русенския университет, чието съдържание е потвърждение на приетото от съда, че са били осъществявани научни наблюдения по отношение на отглежданите култури. Въз основа на така приетите в хода на съдебното следствие доказателства, обективиращи научната дейност на Д. – Генерал Т., правилно СГС не е кредитирал назначената от него комплексна агро-техническа и съдебно-икономическа експертиза и допълнителна към нея в частта относно заключението им, че в хода на изпълнението на договора за съвместна дейност не била извършвана реална научно-изследователска и научно-производствена дейност. В същия смисъл се е произнесла и допусната от СГС допълнителна агро-техническа и икономическа експертиза, чието заключение е изготвено без да са взети предвид приложените по делото и обсъдени по-горе гласни /показанията на свидетели/ и писмени доказателствени средства - отчети, програми и технологични карти.
Първостепенният съд е обсъдил и дал верен по съществото си отговор на всяко от възраженията на представителя на обвинението, направени в хода на съдебните прения, с които се прави опит да се обоснове тезата за липса на научно-изследователска дейност във връзка с изпълнението на инкриминирания договор. Настоящата инстанция напълно се съгласява с подробните и професионално изготвените мотиви на първата инстанция, поради което не намира за необходимо да ги приповтаря.
Обвинението е конструирано въз основа на заключенията на комплексната агро-техническа и съдебно-икономическа експертиза и допълнителна към нея, които освен, че съдържат отговори на въпроси от фактическо или правно естество, по един напълно необоснован начин са определили размер на пазарна арендна вноска за декар обработваема земя в същия район. За да не кредитира посочените експертни заключения, СГС се е обосновал с допълнително приобщените в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, съдържащи се в извлечение от издание на ССА ”Състояние и тенденции в развитието на пазара на земя в България”, технологични карти от [фирма], както и на заключението на назначената от него допълнителна агро-техническа и икономическа експертиза.
На базата на правилно установените фактически положения, въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, първоинстанционният съд е приел за неустановено по делото, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимата С. М. Б.-П. да е осъществила състава на престъплението по чл.220, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Изводите на решаващия съд са обосновани, почиват на вярна интерпретация на събраните от него доказателствата по делото, направени са след събиране и проверка на всички възможни такива, поради което присъдата не е необоснована, не е постановена при непълнота на доказателствата, при разглеждане на делото не са били допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които да са накърнили правата на страните и да дават основания за отмяна на постановения акт и връщането на делото за допълнително разследване.
В съгласие с тълкувателната практика, намерила място в Постановление № 7/76г. по н.д. № 10/76г. на Пленума на ВС, първоинстанционният съд е извършил внимателен анализ на обстоятелствата във връзка с инкриминирания договор в контекста на законовото понятие „неизгодна сделка” съгласно посочената норма на НК. За решаването на въпроса за неизгодността на една сделка следва да бъде установено по делото дали някоя от страните по нея, в случая ССА, чиито председател е била подсъдимата към момента на сключването й, е била поставена в такова положение, при което да е претърпяла вреди, при това значителни по своя характер. Освен това, „неизгодността” следва да е била налице към момента на сключване на сделката, а не да е последица на някакви настъпили след това обстоятелства във финансовото положение на договарящите страни, или в по-общ икономически план. Преди да пристъпи към обсъждане на този основен елемент от обективния състав на престъплението, Градският съд внимателно е анализирал, и изходил от това, каква е действителната правна природа на инкриминирания договор. Отговорът на този въпрос е от съществено значение, тъй като самото обвинение е построено върху тезата, че същият, озаглавен като такъв за съвместна дейност, в действителност прикривал договор за аренда или за наем. При решаването на този правен по съществото си въпрос, първостепенният съд е изложил подробни и верни според настоящия състав съображения. Внимателно е съпоставена нормативната база, регулираща отношенията по повод сключване на договор за аренда, съответно договор за наем на земеделска земя. Като е изходил от съдържанието на подписания между страните договора / предмет, права и задължения и пр./, правилно решаващият съд е заключил, че в случая не се касае за граждански правоотношения по аренден или наемен договор. Съществената отлика е в изрично уговореното между страните, че имотът, предмет на договора, се предоставя за извършване на съвместна научно-изследователска, опитно–производствена дейност за изпълнение на целите по чл.1 от същия /извършване на съвместна научно-изследователска, опитно-производствена дейност и изграждане на пилотни експериментални площи в областта на земеделието, както и по-ефективното използване на земеделската земя/. За действителната природа на обсъждания договор градският съд е направил извод, отчитайки, че страните по него са се съгласили да имат редица права и задължения, насочени към постигане на посочената по горе цел, които по никакъв начин не могат да намерят място в един типичен договор за аренда. Особено съществено в случая е и обстоятелството, на което е обърнал изрично внимание и първият съд, че по делото обективно е установено изпълнение между страните на поетите между тях ангажименти, което е резултат на значителната доказателствената активност на съда и защитата в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие.
При обосноване на присъдата си от правна страна, за да достигне до окончателния извод за необходимост от оправдаване на подсъдимата, първият съд е дал отговор на всяко едно от обвинителните твърдения, залегнали в прокурорския акт. Въззивният състав, след внимателно запознаване с тази част от мотивите на присъдата, не намери никакво основание за тяхното коригиране или допълване със съображения, вкл. по повод на постъпилия протест, където единствено са повторени вече направените възражения в пледоарията на прокурора по същество. В тази връзка, правилно, след много подробен анализ, СГС е отхвърлил като несъстоятелно обвинението в частта относно вменени по отношение на подсъдимата като нарушени конкретни норми от ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му. Прочита и съпоставката на нормите на чл.24, ал.2 и ал.5, и на чл.24б, ал.2, вр.ал.1 от ЗСПЗЗ налага извод за неотносимостта им в конкретния случай, тъй като както беше вече посочено и обосновано по-горе, договорът предмет на обвинението по своята правна същност не е такъв за предоставяне на земеделска земя за ползване. От друга страна, правилна е констатацията на СГС, че подс.Б.-П. не е адресат на инкриминираните й норми на чл.24а, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.46 и чл.47 от ППЗСПЗЗ.
Първостепенният съд е извършил много внимателна преценка за относимост и на вменените по отношение на подсъдимата на специфичните за дейността на А. норми, чиито председател тя е била. Въззивният състав напълно се съгласява с крайния извод на СГС, че към момента на сключване на договора за съвместна дейност, не са съществували нормативни или вътрешноведомствени за академията актове, които да са предписвали някакви процедури, които съответно подсъдимата да е нарушила.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.220, ал.1 от НК се изразява в сключването на неизгодна сделка. Неизгодна е онази сделка, която изобщо не е било необходимо да се сключва или макар да е била необходима, е могло да бъде сключена при по-изгодни условия. По начало условията се преценяват в икономически и юридически аспект. В тази връзка сделката може да бъде неизгодна не само с оглед цената, но и с оглед характера, количество, качество, срокове, начин на плащане, неустойки и пр. Освен това, икономическата значимост на сделката следва да се преценява към момента на сключването й. За съставомерността на деянието следва неизгодността да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема. В конкретния казус доказателствената съвкупност е категорична, че инкриминираната сделка е била необходима, както и че не е имало възможност за договаряне при по-добри условия. От една страна, договорът е сключен в съответствие с възложените на ССА функции, а от друга – в конкретната икономическа ситуация академията не е имала финансов ресурс да обезпечава извършването на научни изследвания чрез самостоятелно обработване на селскостопанска земя. За необходимостта от сключването на инкриминираната сделка убедително доказателства съставлява фактът, че този договор не е някакъв прецедент в дейността на академията и на институтите, включени в нейната система, както и че изпълнението на същия този договор е продължило, след внасяне на някои промени в клаузите му, което е нещо естествено и напълно в обхвата на договорната свобода на страните по него.
В мотивите на присъдата си СГС е изложил убедителни съображения, с които е отхвърлил като несъстоятелна аргументацията на прокуратурата за неизгодността на сделката, с които настоящия състав напълно се съгласява. Отново следва да се посочи като недопустим възприетия от обвинителя подход, при обосноваване на обвинителния акт, да се използват части от експертните заключения, които са напълно извън компетентността на вещите лица. Безкритичното доверяване на „експертните” изводи е станало причина за очевидната необоснованост и вътрешна противоречивост на обвинителния акт. Именно това е наложило по делото да бъдат събирани допълнително един значителен обем от доказателства, вкл. да бъдат назначавани експертизи със задачи, пряко касаещи отговора на най-съществения въпрос за неизгодността на инкриминираната сделката. Градският съд е подложил на внимателен анализ новопридобитата информация, за икономическата еквивалентност на уговорената между страните парична вноска и разходите, които дружеството е следвало да направи в изпълнение на поетите от него задължения по договора. Липсата на съхранени документи поради изтеклия дълъг период от време е направило невъзможно формирането на извод за обема и себестойността на реализираната от [фирма] продукция при обработването на процесните земи. Дори само тази фактологична неяснота поставя в невъзможност решаващите инстанции да направят извод за неизгодност на процесния договор от гледна точка на неговия паричен еквивалент – вложени средства, получена реализация/печалба, съответно справедливо дължима годишна парична вноска.
От обективна страна за съставомерността на престъплението по чл.220, ал.1 от НК се изисква и да е произлязла значителна вреда. Това означава, че следва да са настъпили реално претърпени материални щети, като намаляване на активите или увеличаване на пасивите на стопанския субект, или за причинени други загуби, напр. от платени неустойки, глоби, лихви и пр. В конкретния случай, при самото обосноваване на този елемент от фактическия състав, обвинението е възприело експертния извод за икономически резултат в приход на ССА при евентуалното отдаване на процесните земи под аренда. По делото обаче, няма никакви доказателства, че такава възможност е съществувала за академията. Тъкмо обратното, установено е, че процесните земи са били пустеещи или заграбвани по неправомерен начин. Освен това, намалените субсидии по отношение на ССА и институтите, включени в нейната система, в т.ч. Д.-Генерал Т., са ги поставяли в невъзможност да осъществяват присъщата си дейност. При това положение, несъстоятелно е обвинение, което се крепи на някаква възможна, хипотетична „изгодна” сделка, от където пък да се правят изводи за неизгодност на така сключената от подсъдимата в качеството й на председател на ССА. Съдебната практика, коректно посочена и в мотивите на съда, по приложението на чл.220, ал.1 от НК е категорична, че „пропуснати ползи” не могат да обосновават обвинение, респ. осъдителна присъдата по посочения текст на закона.
При отсъствието на обективна съставомерност на деянието, излишно е да бъде обсъждано дали в случая са налице признаците по обвинението за тежкоквалифициращия състав по ал.2 на чл.220 НК – случаят да е особено тежък, както и за субективна страна на престъплението.
По изложените съображения и след като също не намери доказателства, от които да се установява престъплението, за което е обвинена подс.Б.-П., въззивният състав прие, че правилно и законосъобразно СГС я е признал за невиновна и я е оправдал за това, че на 13.08.2009 година, в [населено място], в качеството си на длъжностно лице -Председател на Управителния съвет на Селскостопанска академия /ССА/ и Председател на ССА, съзнателно е сключила неизгодна сделка - договор № СО-01-40/13.08.2009г. между ССА и [фирма] и от това е произлязла значителна вреда в размер на 1 326 671,36 лв. /един милион триста двадесет и шест хиляди шестстотин седемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ за Селскостопанска академия, като случаят е особено тежък.
След като е достигнал до този извод по същество на обвинението, при така установената фактология, първостепенният съд е изпълнил и задължението си да провери дали в случая няма основания да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата за друго престъпление. Правилно и законосъобразно е приетото, че поведението на подсъдимата не може да се преквалифицира служебно от съда, тъй като то не носи белезите на близките по своята природа престъпления по чл.219 от НК и чл.282 от НК.
По възраженията на протестиращата страна:
Недоволството от присъдата се свежда главно до необоснованост на извода на СГС, че инкриминираната по отношение на подс.Б.-П. сделка не е „неизгодна” по смисъла на чл.220, ал.1 от НК. При обсъждане на доказателствата в настоящото решение САС изложи съображенията си, поради които счита за правилен и законосъобразен изводът на първата инстанция за правната природа на сключения договор /като такъв за съвместна дейност/ и доказаната необходимост от сключването му в този момент. Липсата на доказателства за настъпила от сключването му „значителна вреда”, и при положение, че „пропусната полза” не може да запълни този елемент от фактическия състав на резултатното престъпление, съставлява самостоятелно основание за неангажиране отговорността на подсъдимата. Напълно произволни са поддържаните твърдения за реализиране на по-благоприятен финансов резултат за ССА, обоснован въз основа на едно компрометирано откъм неговата компетентност експертно заключение. Вярно е, че нито прокурорът, нито съдът имат компетентност да дават отговори на въпроси от областта на агротехниката, но също изводи относно правния характер на един договор, респ. оценката за негова симулативност или неизгодност, не могат да бъдат обект на такава експертиза. Именно поради излизането извън пределите на компетентността на вещите лица, първия съд е допуснал още две комплексни агротехнически и икономически експертизи. Отговорите на поставените на тези експертизи въпроси в пълна степен изясняват обстоятелствата, включени в предмета на доказване, при това в кореспонденция с останалите приобщени по делото в хода на съдебното следствие множество писмени и гласни доказателства.
Въззивната инстанция е поставена в невъзможност да изложи по-конкретни съображения, с които да отговори на възражения на недоволната от присъдата страна, доколкото в самия прост и допълнението към него отново се възпроизвежда поддържаната с обвинителния акт фактология, без да става ясно кои от изводите на решаващия съд страдат от неправилност, респ. кои са неизяснените обстоятелства по делото.
При направената служебна проверка на постановената присъда не се констатираха нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и да водят до нейната отмяна, поради което същата следва да се потвърди изцяло.
С оглед горното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 7 състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 164 от 26.06.2018г. по НОХД № 3433/16г. на Софийски градски съд, НО, 28 с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в петнадесет дневен срок от съобщаването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.