Софийският апелативен съд, гражданска колегия, Х-ти с-в, в публично заседание на деветнадесети октомври …....………....…….……………..……
през две хиляди и осемнадесета година……...в състав:

При секретаря … Диана Аначкова…...……...………….и в присъствието на
Прокурора……Славов…….…........….………..като разгледа докладваното от съдия Стойчева…………...….…..…гр. дело № 1084............…...по описа
за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 8151 от 02.12.2017г., постановено по гр.дело №7841/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 23-и състав, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М. А. С. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр.първо от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.06.2012г. (влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 6 250 лв. като предявеният иск е отхвърлен до пълния претендиран размер от 120 000 лв. като неоснователен.
Със същото решение ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на М. А. С. сумата от 2 250лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство) от незаконно обвинение на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр.първо от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.06.2012г. (влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното й изплащане.
Постъпила е въззивна жалба от М. А. С., подадена чрез процесуалния му представител адв. Х. Я., с която се обжалва съдебно решение № 8151 от 02.12.2017г., постановено по гр.дело № 7841/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 23-и състав в отхвърлителната му част до пълния претендиран размер от 120 000 лв. на иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон - разп. на чл.52 от ЗЗД, като не са спазени критериите за справедливост на присъденото обезщетение и то не съответства на реално претърпените от жалбоподателя вреди, които са с такъв голям обем и интензивност, че не биха могли да бъдат компенсирани с каквато и да е парична сума.
Наведени са твърдения, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че в резултат на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение жалбоподателят е претърпял страдания и негативни емоции, по-големи от обичайните, т.к. е изтърпял за продължителен период от време наложени му мерки за ограничаване на правата му в личен и в професионален план.
Оспорва приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от стана на ищеца, като твърди че той никога не се е укривал от органите на ответника.
По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваната част и да постанови решение, с което да уважи в пълния размер от 120 000 лв. предявения срещу ПРБ иск за неимуществени вреди. Претендира се разноски, съобразно представен списък.
Отговор на въвзивната жалба на М. С. не е постъпил.
Постъпили са в срок въззивна жалба и допълнение към въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, подадена чрез СГП,с които се обжалва съдебно решение № 8151 от 02.12.2017г., постановено по гр.дело № 7841/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 23-и състав в частта, в която са уважени предявените искове срещу ПРБ.
Наведени са възражения относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част. Излагат се доводи, че в първоинстанционното производство е останал недоказан факта на твърдените търпени от ищеца неимуществени вреди. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди, претърпени в семеен план и евентуално воденото срещу него незаконно обвинение.
Излагат се доводи, че определеният размер на присъденото обезщетение от първоинстанционния съд е необоснован, като съдът не е изложил мотиви защо е приел точно този размер за справедлив. Твърди се, че е нарушена разп. на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението и не е съобразена трайната съдебна практика. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал събраните гласни доказателства, не е обсъдил всички възражения направени от ответника –жалбоподател в отговора на исковата молба, вкл. и възражението за изтекла погасителна давност досежно претендираната компенсаторна лихва.
Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил принципа на справедливостта, предвид разп. на чл.52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Поддържа направеното възражение с отговора на исковата молба досежно сумите, претендирани по иска за обезщетяване на претърпени имуществени вреди.
Поддържа направеното възражение с отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност досежно претендираната лихва.
Обжалва решението и в частта за разноските, като твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил направеното от ответника възражение за прекомерност на същите.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваните части и отхвърли предявените срещу ПРБ искове, евентуално да намали размера на присъдените обезщетения, както и да отмени решението в частта за разноските.
Въззиваемата страна – М. С. депозира писмен отговор по въззивните жалби. Оспорва същите.
Предявени са от М. А. С. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3, предл. 1 от ЗОДОВ.
В исковата молба ищецът твърди, че органи на ответника ПРБ са образували и водили срещу него незаконно наказателно производство с обвинение в престъпление от общ характер, продължило около 9 години, като с тези си действия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, притеснения в личен, семеен и професионален план, накърнен авторитет сред близки и приятели, уронване на доброто име в обществото. Твърди също, че за процесния период е бил подложен на огромно психическото напрежение и стрес от повдигнатото и поддържано обвинение, били са ограничени личната му свобода и правото на свободно предвижване.
По изложените съображения ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на ответника и сумата от 2 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство.
Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в постъпилия писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът за неимуществени вреди е неоснователен, тъй като не са доказани претърпените вреди, оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и действията на органи на ответника по процесното наказателно производство и всички твърдени от ищеца претърпени вреди. Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение. Прави възражение за погасителна давност досежно претендираната лихва.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а и от доказателствата по делото се установява, че с Постановление на органи на ответника срещу ищеца е образувано наказателно производство за престъпление по чл.203 и по чл.339 от НК. Била е проведена процедура по екстрадиране на ищеца в Република България, била е взета мярка за неотклонение срещу ищеца „задържане под стража“ за периода от 28.11.2003г. до 02.03.2006г. ( видно от представено удостоверение от МП-ГД“ИН“).
С присъда №83 на Софийския Военен Съд от 05.11.2009г. по НОХД №83/2008г., М. С. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение- престъпление по чл.203 ал.1 вр. 201,вр. чл.20 ал.4 от НК.
С решение № 70 от 27.01.2012г. на Военно-Апелативния Съд, по ВНОХД № 57/2011 год., е потвърдена присъда №83 на Софийския Военен Съд от 05.11.2009г. по НОХД №83/2008г.
С решение № 181/2012г. на ВКС, 2-ро НО по НОХД № 423/2012год., е оставено в сила решение № 70 от 27.01.2012г. на Военно-Апелативния Съд, по ВНОХД № 57/2011 год.
Производството по повдигнатото на ищеца обвинение по чл. 339 от НК е било прекратено поради изтекла абсолютна давност. В настоящото производство се претендират вреди, претърпени от ищеца от повдигнатото и поддържано обвинение по чл. чл.203 ал.1 вр. 201,вр. чл.20 ал.4 от НК.
В първоинстанционното производство , по делото са разпитани трима свидетели- Д. Ц. Ц., Г. И. С. и Д. В. Д.. Съдът кредитира изцяло показанията и на всички свидетели, съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК.
Представена е Справка от ГД „Изпълнение на наказанията“ към МП. Съдът кредитира същата.
По делото са приложени редица ксерокопия на печатни материали и разпечатки на електронни медии, съставляващи публикации относно воденото срещу ищеца наказателно производство в периодичния печат и медии.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, всяка от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо. Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледани по същество въззивната жалба на М. С. и въззивната жалба на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди срещу ПРБ е основателен.
Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена), претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.
Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 120 000 лв.
Предвид постановяването на оправдателната присъда, с която окончателно е приключило воденото срещу ищеца наказателно производство, следва да се приеме, че действията на органите на ответника срещу него относно образуване на предварителното производство, проведена процедура по екстрадиране пред съдебните органи на Република Чехия, вземане мярка за неотклонение “задържане под стража” за период от около три години и обвинение в извършване на престъпление, поддържано неколкократно и системно пред първоинстанционния и пред въззивния съд, са били незаконни по см. на чл.2 от ЗОДОВ.
Тези незаконни действия са довели до търпени от ищеца страдания, изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, ограничаване на правото му на свободно придвижване чрез налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от около три, изменена впоследствие в парична гаранция от 10 000лв. и чрез налагане на ПАМ „забрана за напускане на страната“ за период от 18.12.2003г. до 29.05.2009г.
Незаконните действия на органи на ответника са довели до търпени от ищеца страдания, изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, ограничаване правото му на труд, правото му на свободно придвижване, довели са до изпитвани негативни емоции и субективно чувство на срам и вина, създаване на трудности при завръщането му към обичайния начин на живот след постановяване на оправдателната присъда. Съдът приема за доказан факта, че е било дискредитирано доброто име на ищеца, уронени са били честа и достойнството му, както в професионалните среди, така и в обществото.
Съдът приема, че съществува причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и действията на органите на ответника. Изпълнен е ФС на нормата на чл.2 т.3 предл. първо на ЗОДОВ и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.
Съдът не приема за доказани изложените от ищеца твърдения, че неправомерните действия на органи на ответника са довели до прекратяване на брака му и до кончината на баща му. Съдът приема за ноторен и ненуждаещ се доказване факта, че най-близките родственици, в т.ч. съпруга и родител, винаги изпитват огромно безпокойство и притеснение, когато се води наказателно производство срещу техен близък, но сам по себе си този факт не доказва пряката причинно-следствена връзка между твърдените фатални събития, настъпили в живота на ищеца и твърдени от него в исковата молба като основания на претенцията му за обезщетение и воденото срещу него наказателно производство.
Съдът не приема за доказани изложените от ищцата твърдения, че неправомерните действия на органи на ответника са довели до разгласяване в обществото на повдигнатото и поддържано срещу ищеца незаконосъобразно обвинение.
По делото са представени множество публикации в периодичния печат, съдът кредитира всички тях и приема за доказан факта, че фактите и обстоятелствата, свързани с повдигане и поддържане на обвинението срещу ищеца и наложените му мерки за неотклонение са били широко разгласени в обществото и са станали достояние на неограничен, изключително широк кръг от хора. Разгласяването на тези обстоятелства безспорно е довело до уронване престижа на ищеца в обществото, накърняване на доброто му име, честта и достойнството му. Разгласяването, обаче, е било извършено от различни медии, но не и от органите на ответника. Не бяха ангажирани доказателства, които да доказват незаконосъобразност на действията на органите на ответника при изпълнение на задълженията им за осигуряване на достъп до информация на съответните медии.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищеца, и уронване на престижа му в обществото. Основни критерии при определяне на страданията, претърпени от ищеца са характерът на обвинението, срокът и продължителността на водените следствени и процесуални действия, както и конкретните обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищеца и създаването на обективни трудности в обичайния му живот, както по време на воденото наказателно производство, така и след приключване на същото. При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази и обществено-икономическата обстановка в страната, както и обичайния стандарт на живот, въпреки че се отнася до обезщетение на претърпени болки и страдания, които е трудно да бъдат оценени от обективна страна в материални блага.
Предвид свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира, съдът намира, че ищецът е изживявал за период от около десет години негативни емоции, довели до постоянен стрес, несигурност и притеснения, до дискредитирането му в обществото. Наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, и наложената му ПАМ са довели до значително ограничаване на правото му на лична свобода и на придвижване, до изтърпяване на ежедневен дискомфорт и значителни неудобства за изключително продължителен период от време.
С оглед изложеното съдът намира, че сумата от 120 000 лв. представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди следва да бъде изцяло уважен.
Настоящият съдебен състав намира, че пред първоинстанционния съд не е било направено от ответника възражение за съпричиняване в увреждането от ищеца, по реда на чл. 5 от ЗОДОВ.
По съществото си възражението по чл.5 ал.1 или/и ал.2 от ЗОДОВ, съставлява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Това възражение е правопогасяващо и може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба (евентуално при определени предпоставки в първото по делото съдебно заседание), но е и с пледоариите в хода по същество на делото, както е сторено в случая. Пропускането на посочения срок преклудира възможността на ответника да бъда направено това възражение.
Възражението, като правопогасяващо следва да бъде направено конкретно и ясно, като бъде заявено, дали същото се прави по реда на ал.1 или по реда на ал.2 от чл.5 на ЗОДОВ. Следва да бъдат изложени конкретни и точни обстоятелства, на които се основава възражението, пряката причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия увреждащ резултат, както и да бъде посочен размера на приноса на пострадалия в увреждането,
В случая това не е сторено, поради което и не може да се приеме, че съдът е бил сезиран надлежно с възражение по чл.5 от ЗОДОВ, поради което няма и основание такова възражение да бъде разглеждано.
По предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди: предвид изложеното по-горе, съдът намира, че същият е основателен и доказан. Видно от съдържащите се в приложеното наказателно дело доказателства, претендираните от ищеца суми са заплатени като адвокатски хонорари в проведеното наказателно производство. Обстоятелството, наведено от ответника и като възражение във въззивната жалба, че не във всички договори са посочени точно номерата на делата, по които е осъществявано представителство, е ирелевантно досежно факта на реалното заплащане на възнаграждението, уговорено по договорите за поръчка, каквито са по същността си адвокатските договори.
По наведените във въззивните жалби оплаквания: Спорният въпрос с оглед и двете постъпили въззивни жалби е размерът на следващото се обезщетение за претърпените вреди.
Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство счита, че определеният общ размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди не съответства на тежестта и характера на уврежданията и не е съобразено с чл.52 от ЗЗД. Предвид изложеното по-горе настоящата съдебна инстанция намира оплакванията на въззивника ищец за частично основателни. Присъденото обезщетение следва да бъде завишено с 20 000 лв. ведно със следващата се лихва върху тази сума от 21.06.2014г.
Въззивникът-ответник в първоинстанционното производство смята, че определеният размер на обезщетението от първоинстанционния съд е силно завишен.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че оплакванията на този жалбоподател са неоснователни и недоказани, вкл. и в частта за разноските, предвид цената на уважените искове.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията в закона за изменение на решението в частта за разноските. С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 6250 лв. сторени разноски. Първостепенният съд не е изложил мотиви относно формирането на тази сума. Съгл. нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът е изцяло или частично уважен разноските следва да се заплатят от ответника, а по отношение на заплатения адвокатски хонорар за един адвокат, съобразно уважената част на иска. Волята на законодателя е съвсем ясно формулирана в цитираната разпоредба, а именно, че по съразмерност се предвижда единствено присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат, а относно дължимата държава такса и други направени разноски, същите се присъждат в пълен размер. Видно от приложените платежни нареждания ищецът е заплатил 10 лв. държавна такса и 7500 лв. адвокатски хонорар. Настоящият състав приема, че сумата от 6 240 лв., не обосновава прекомерност на адвокатския хонорар, предвид цената на исковете.
По възражението, наведено от ПРБ в още с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба, за изтекла погасителна давност за периода 22.06.2012г.-21.06.2014г досежно претендираната законова лихва и върху двете главници. Това възражение е основателно.
Видно е, че оправдателната присъда е влязла в сила на 22.06.2012г. От тази дата се дължи законна лихва върху присъдените обезщетения. Съгл. разп. на чл. 111 ал.1 б. В от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Обстоятелството, че в случая се отнася до компенсаторна лихва, претендирана като акцесорна претенция, а не до самостоятелен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, не дерогира посочената разпоредба. Напротив, направеното своевременно възражение задължава съда,да присъди компенсаторна лихва само за периода след 21.06.2014г., т.к. исковата молба е заведена на 21.06.2017г.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част по иска за претендирани неимуществени вреди и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до общ размер от 120 000 лв. ведно със следващата се законова лихва от 21.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението следва да бъде отменено и в частта му, с която е присъдена законова лихва върху главниците и по двата иска за периода от 22.06.2012г. до 21.06.2014г.
В останалата му част решението следва да бъде потвърдено. Обжалваното съдебно решение в частта за разноските също следва да бъде потвърдено.
По претенцията за разноски в настоящата инстанция: съдът приема следното: С оглед изхода от правния спор, разноски на страните за въззивната инстанция не следва да се присъждат.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 8151 от 02.12.2017г., постановено по гр.дело № 7841/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 23-и състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска, предявен от М. А. С. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на обезщетение на осн. чл.2 ал.1, т.1 и т.3 предл. първо от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда по НОХД №83/2003г. по описа на Софийския Военен Съд от 05.11.2009г. по НОХД №83/2008г., М. С. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение- престъпление по чл.203 ал.1 вр. 201,вр. чл.20 ал.4 от НК, за разликата над присъдената сума от 100 000 лв.(сто хиляди лева) до размера от 120 000 лв.( сто и двадесет хиляди лева) , и в частта, с която е присъдена законна лихва върху като главница от 100 000 лв. (сто хиляди лева) и главница от 2 250 лв.( две хиляди двеста и петдесет лева) за периода от 22.06.2012г. до 21.06.2014г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес [населено място], [улица] да заплати на М. А. С. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.** по иск с правно осн. чл.2 ал.1, т.1 и т.3 предл. първо от ЗОДОВ допълнително сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от незаконно водено наказателно производство приключило с оправдателна присъда по НОХД №83/2003г. по описа на Софийския Военен Съд от 05.11.2009г. по НОХД №83/2008г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.06.2014г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. А. С. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място], [жк], вх.*, ет.*, ап.** предявена срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес [населено място], [улица] за присъждане на законна лихва за периода от 22.06.2012г. до 21.06.2014г. върху главница от 100 000 лв. (сто хиляди лева) и върху главница от 2 250 лв.( две хиляди двеста и петдесет лева), присъдени като обезщетение по искове с правно осн.чл.2 осн. чл.2 ал.1, т.1 и т.3 предл. първо от ЗОДОВ, като погасена по давност.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение решение № 8151 от 02.12.2017г., постановено по гр.дело № 7841/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 23-и състав, в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Софийска Апелативна Прокуратура.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.