Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитров т.д. № 5863 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в производството „БЛИЦ ТРЕЙД 1“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] срещу първоинстанционно решение № 1397 от 30. 07. 2019 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-12 състав по т.д. № 2298 по описа на съда за 2018 г., в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за марките и географските обозначения /отм./, че „Блиц Трейд 1“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], е извършило нарушение на правата на „Ч. ХОЛДИНГС /ИП/ Л.“ /CHIVASС H. L. /IP/ - дружество, съществуващо съгласно законодателството на Ш., регистрационен номер 331555 при търговския регистър на Ш., със седалище и адрес на управление в: О. Кралство, Ш., Р. р. 111-113, Р. РА3 4DY, представлявано от адв. М. К. М. от САК, личен номер [ЕГН] и адв. М. С. А. от САК, личен номер [ЕГН], върху: Словна марка на Общността „S." с peг. № 4486271, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за стоки клас 33; Комбинирана търговска марка S. с peг. № 11113438, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за стоки клас 16, 32, 33; Фигуративна марка с № 11113479, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за стоки клас 16, 32, 33, чрез износ на стоки – 13 340 бр. бутилки с вместимост от 0,7 литра всяка, уиски марка "S." -12 years old scotch whisky, задържани от Агенция „Митници“, Митница „Югозападна“, със законните последици.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявеният срещу жалбоподателя иск да бъде отхвърлени в цялост, със законните последици, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата – ищец в производството, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата, претендира разноски за въззивната инстанция.
Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима.
По същество въззивната жалба е неоснователна.
В обжалваната му част първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, при условията и в пределите, установени от цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
На свой ред, съобразно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09. 12. 2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания
При така изложеното и задължително за въззивния състав досежно правомощията му по ревизия на обжалваното първоинстанционно решение, се налага извод, че преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата му, първоинстанционното решение се явява и правилно по същество, поради следното:
Неоснователно е първото оплакване в жалбата, базирано на твърдението, че не жалбоподателят – ответник в производството е извършил процесното, и установено с обжалваното първоинстанционно решение, нарушение на правата на ищеца, в качеството му на маркопритежател.
Безспорно е, но у и установено по делото от събраните, и неоспорени писмени доказателства, че както ответникът – жалбоподател излага в жалбата си, същият е превозвач, че процесният превоз му е възложен от друго лице – товародател, че превозът е на товар с получател отново друго лице, като крайното назначение на стоката е на територията на ЕС – в република Л., че собственикът на стоката отново не е ответникът – превозвач. Безспорно е обаче, и е установено по делото от събраните, и неоспорени писмени доказателства, също и това, че именно по време на извършвания от жалбоподателя, в изпълнение на сключения от него с товародателя, договор за превоз на стоки по шосе, такъв превоз на процесната стока, с товарен автомобил и водач на превозвача – ответник и жалбоподател, същата стока е задържана от митническите органи, при осъществяването на митнически контрол, при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета /Регламента/Регламентът/.
Съгласно съдържанието на Регламента т. /10/ от Преамбюла, същият съдържа единствено процедурни правила за митническите органи, в какъвто смисъл Регламентът не въвежда критерии за установяване на нарушение на право в областта на интелектуалната собственост. Съответно – последните са предмет на националната материалноправна уредба, така както същата е въведена в действащия, национален обективен правов ред на държавите – членки.
Приложимо материално право в изложената материя в процесния период, е отменения ЗМГО, в чл. 13, ал. 1 на който разпорежда, че правото върху марка включва правото на притежателя ѝ да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана, или поради неговата идентичност или сходство с марката, и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.
На свой ред чл. 13, ал. 2 от с.з. в своята т. 3 установява, че използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е и … „ 3. вносът или износът на стоките с този знак“.
Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на закона съдържа легална дефиниция на понятието „внос и износ на стоки“, съобразно която такъв внос или износ е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим.
Безспорно е установено по делото, че фактическото пренасяне през границата на Република България, на процесните стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрираните марки на ищеца, към момента на задържането им от митническите органи – на границата, именно при пренасянето им, е осъществявано от жалбоподателя, точно в твърдяното от него по делото, качество само на превозвач, но пък и той осъществяващ с превозно средство и шофьор, превоза на стоките през границата, съответно – и фактическото им пренасяне през границата по см. на п. 1, т. 12 от ДР, вр. с чл. 13, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1 от ЗМГО /отм./
Осъществяването на фактическа власт върху реален, веществен имуществен обект /corpus/, се заключава именно във фактическото, от обективна страна осъществявано държане на вещта, осъществявано чрез буквалното и държане, чрез извършване на действия по нейното позициониране на определено място в пространствено отношение, опазване, съхраняване на определено място или в определен обем, но и включително нейното носене, последващо пренасяне, натоварване, разтоварване, преместване от едно място на друго – ръчно или чрез друг способ, включително превозно средство и др.п., без при това да се държи сметка за субективното отношение на осъществяващия фактическата власт върху вещта – ако и доколкото същата се държи като своя, лицето би било владелец, а фактическата власт – владение, съответно – в противен случай – налице би било държане, а лицето би било държател /срв. чл. 68, чл. 69 от Закона за собствеността/.
Такава именно фактическа власт жалбоподателят осъществява, в качеството си на превозвач на процесната стока, която е натоварена на превозно средство, управлявано от шофьор, чрез които превозно средство и шофьор, жалбоподателят изпълнява сключения договор за превоз, в качеството си на превозвач, и именно той - превозвачът, осъществява фактическото пренасяне на стоката през границата, съставляващо износ по см. на ДР, вр. с чл. 13 от ЗМГО /отм./
Неоснователно е оплакването, базирано на тълкуването от страна на жалбоподателя, на разпоредбата на чл. 2, т. 14, in fine от Регламента – описаните там хипотези са уредени алтернативно, видно от използвания съюз „или“, а не кумулативно /в какъвто смисъл би бил използван съюзът „и“/, съответно – в случая именно превозвачът, какъвто е жалбоподателят, точно покрива показателите на последната хипотеза, а именно – да е лицето, осъществяващо, и имащо физически контрол върху тези стоки – той ги превозва, той ги държи, натоварени в товарния отсек, в ремаркето на камиона, чрез който осъществява превоза, и ги прекарва до местоназначението на предаването им на получателя, той е лицето, което шофьорът, управляващ камиона, легитимира като оправомощен по силата на договора за превоз /със съпътстващите го документи, в случая – по т.нар. „ЧМР“ конвенция – товарителница и др.п./, да извърши представянето им пред граничните и митнически органи, той оформя митническият им, и друг режим на превоз, и т.н.
Показателно е в случая и също установеното по делото обстоятелство, че именно в лицето на жалбоподателя – превозвач, митническите органи са припознали държателят на стоките, отказал в случая съгласие за унищожаването им по реда и за нуждите на Регламента.
Видно е от изложеното и за въззивния състав, че от обективна страна именно жалбоподателят – превозвач, е лицето, извършило процесното нарушение на правата на маркопритежателя – ищец, чрез конкретното, установено по делото да е осъществено, противоправно поведение, състоящо се във фактическото пренасяне през държавната граница на Република България, на процесните стоки, представляващо на свой ред „износ“ по см. на цитираните разпоредби на специалния закон.
Без значение е при това, съобразно изричната законова дефиниция, дадена в ДР на ЗМГО /отм./, дали по отношение на същите стоки е задействан въобще, някакъв режим на митническо оформяне, и ако да – какъв.
Що става въпрос за съставомерността на действията на жалбоподателя – превозвач, преценявани от тяхната субективна страна /вината, макар и да се предполага, принципно е кумулативно законоустановен елемент от фактическия състав на всеки деликт, бил той общ, или специален - срв. пр. решение № 6 от 01. 04. 2010 г. по т.д. № 451/2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о./, отново в приложимия специален закон, разпоредбата на чл. 76г. от ЗМГО /отм./ предвижда, че юридическите лица /каквото е ищцовото дружество/ носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях /включително всички, ангажирани и от жалбоподателя – ответник, в качеството му на превозвач, по фактическото осъществяване на процесния превоз – шофьори, товарачи, и др.п./, като в този случай вината се предполага до доказване на противното.
Вземайки предвид задължението на превозвача, а когато същият е юридическо лице – търговец – чрез натоварени/упълномощени от него физически лица, да приеме товара, съответно, подразбира се – и да го прегледа, за нуждите на предстоящия му превоз – срв. чл. 368, ал. 1 от ТЗ, чл. 8 и чл. 10 от приложимата и в случая, Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), то и няма как голословно превозвачът да се освободи от отговорността си, законоустановена в разпоредбите на ЗМГО /отм./, вкл. чл. 76г от с.з., с простото си твърдението за незнание относно обстоятелствата, сочещи на наличното от обективна страна, нарушаване на правата на ищеца – маркопритежател.
Законоустановената в чл. 76г. от ЗМГО /отм./ презумпция, действително е оборима, по делото обаче същата остава необорена от страна на жалбоподателя, върху когото процесуалният закон възлага доказателствената тежест за такова едно оборване.
Налице е служебно констатирано да е допуснато от първоинстанционния съдебен състав, процесуално нарушение при изготвянето и обявяването на страните, на доклад по делото – в изготвения проект за такъв, въобще липсва разпределяне на доказателствена тежест между страните, съобразно правнорелевантните за спора факти, очертаващи предмета на доказване в производството, а в протокола от проведеното по делото, първо открито съдебно заседание, извършването от страна на съда, на устен доклад, или препращането към предходно изготвен и съобщен на страните, писмен такъв, въобще не са обективирани.
Независимо от изложеното обаче въззивният съд, съобразно цитираната по-горе, като задължителна за съдилищата, практика на касационната инстанция, обективирана в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09. 12. 2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, не само не е длъжен, но и няма право да служебно нито да инициира, нито да отстранява така констатираните да са допуснати от първоинстанционния съдебен състав, процесуални нарушения.
На свой ред ирелевантна за отговорността на жалбоподателя, ангажирана на конкретното, прието в настоящото производство, да е осъществено, основание, е отговорността на другите лица по веригата на осъществявания превоз, включително собственика и/или изпращача, и получателя на стоката, в какъвто смисъл ирелевантни се явяват за спора и ангажираните пред въззивния съд доказателства в уверение на предприети от ищеца – маркопритежател, действия за ангажирането и на тяхната отговорност, поради което и съдът не ги обсъжда нарочно.
Всичко изложено дотук сочи на неоснователност на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, поради което и същото в частта му, с която предявеният срещу жалбоподателя иск е уважен, като валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено, със законните последици.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите и на обжалваното първоинстанционно решение.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски за въззивната инстанция, а ответникът по жалбата има право на такива в установения по делото да са действително извършени, размер.
По делото е приложена фактура с предмет на доставката осъществяване на представителство пред настоящия съд и определен размер на адвокатски хонорар, с уговорката, че същият ще бъде изплатен по банкова сметка, но не са представени доказателства за извършено такова плащане, поради което и съдът не присъжда разноски на ответника по жалбата за защита във въззивната инстанция.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Пети съставПОТВЪРЖДАВА решение № 1397 от 30. 07. 2019 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-12 състав по т.д. № 2298 по описа на съда за 2018 г., в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за марките и географските обозначения /отм./, че „Блиц Трейд 1“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], е извършило нарушение на правата на „Ч. ХОЛДИНГС /ИП/ Л.“ /CHIVASС H. L. /IP/ - дружество, съществуващо съгласно законодателството на Ш., регистрационен номер 331555 при търговския регистър на Ш., със седалище и адрес на управление в О. Кралство, Ш., Р. р. 111-113, Р. РА3 4DY, представлявано от адв. М. К. М. от САК, личен номер [ЕГН] и адв. М. С. А. от САК, личен номер [ЕГН], върху: Словна марка на Общността „S." с peг. № 4486271, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за стоки клас 33; Комбинирана търговска марка S. с peг. № 11113438, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за стоки клас 16, 32, 33; Фигуративна марка с № 11113479, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за стоки клас 16, 32, 33, чрез износ на стоки – 13 340 бр. бутилки с вместимост от 0,7 литра всяка, уиски марка "S." -12 years old scotch whisky, задържани от Агенция „Митници“, Митница „Югозападна“ и в частта му за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: