СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, трети състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
при секретаря М. И., като разгледа докладваното от съдия К. т.д. № 1467 по описа за 2003 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.196 и сл. от ГПК /отм./ вр. с пар. 2 ал.1 от ПЗР на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ж. „Ф. 61”, ЕФН [ЕГН] и Ж. „Б.”, ЕФН [ЕГН] срещу решение от 14.01.2003 г. на СГС, ФО, постановено по ф. д. № 13 496/ 99 г. в частта с която по предявения от Л. К. Х. иск срещу Ж. „Ф. – 3 – Н.”, Ж. „Ф. – 61” и Ж. „Б.” е признато за установено: нищожността на вписаната в регистъра на СГС с решението от 16.06.97 г. по ф. д. № 5951/ 97 г. Ж. „Б.”, нищожността на вписаната в регистъра на СГС с решението от 13.07.1998 г. по ф. .д. № 7973/ 98 г. Ж. „Ф. -3- Н.” и нищожността на вписаната в регистъра на СГС с решението от 13.12.2000 г. по ф.д. № 15 435/ 99 г. Ж. „Ф. – 61”, както и в частта за разноските.
Р. е обжалвано и от Ж. „Ф. - 3 - Н.” ЕФН [ЕГН] в частта с която се признава нищожността на вписването в регистъра на СГС, ФО на Ж. „Ф. – 3 – Н.”
По жалбата на Ж. „Ф. 61” и Ж. „Б.”:
Твърди се, че решението е неправилно и е постановено в нарушение на процесуалните и материалноправните правила. Излагат се доводи, че в първоинстанционното производство, страните са били лишени от възможността да участват, тъй като не са представлявани в съответствие с чл. 26, ал. 3 от ЗЖСК, а именно от всички членове на УС.
Твърди се, че ищцата няма правен интерес да атакува вписвания на Ж. „Б.” и Ж. ”Ф. 61”, тъй като същата е член на Ж.”Ф. – 3 – Н.”.
Въззивниците се противопоставят на изложените от СГС мотиви, че разделянето на Ж. е недопустимо. Позовават се на решенето от 21.10.1982 г. на учредителното общо събрание на Ж. „Ф.”, възникнала чрез обединение на Ж. „Ф.”, Ж. „Б.” и Ж. „Н.”. Всяка една от тези кооперации при вливането си е имала отредени блокове, самостоятелни строителни петна и строителни разрешения, като след вливането те са запазили самостоятелни финансови /генерални/ сметки за всеки едни от трите блока – 61, 62 и 63, както и учреденото им право на строеж. По тази причина, предвид обективното съществуване на организациите като самостоятелни, се е наложило и възстановяване на прекратените стари кооперации чрез решението на обединената Ж. „Ф.” от 15.04.1992 г. Твърди, че последното е било предмет на съдебен спор, но с решение № 163 от 11.09.1997 г. по гр. д. № 136/ 95 г. на ВС е оставено в сила.
По жалбата на Ж. „Ф. - 3 - Н.:
Въззивникът поддържа становище, че ако процесното разделяне на Ж. „Ф.” се възприема като нарушение на ЗЖСК, то такова би следвало да бъде и решението от 15.04.1982 г. с което е учредена тази кооперация. Позовава се на факта, че при обединяването на първоначално учредените три кооперации в Ж. „Ф.”, всяка една е запазила финансовите си средства в собствените си текущи бъдещи сметки с цел да се финансира по отделно строителството на жилищните блокове – [жилищен адрес] бл. 62 и бл. 63. Допускало се проектите на всяка една кооперация да бъдат променяни, по усмотрение на кооператорите, при което строителството на бл. 63 (в който ищцата имала отреден апартамент) се забавя значително, тъй като кооператорите са решили от панелен, той да бъде изграден в монолитен. Твърди, че с Решение № 163 на ВКС по гр. д. № 136/ 1995 г. окончателно било санкционирано решението на ОС на Ж. „Ф.”.
Въззиваемата страна Л. Х. оспорва жалбите. Твърди, че за призоваването на ответниците са спазени всички процесуални правила.
Поддържа становище, че процедурата по разделяне на Ж. е забранена от закона, а доколкото се предвижда в ЗК, то той е неприложим . Излага доводи, че разделянето на Ж. „Ф.” е извършено, за да се избегне предвиденото в Закона за Ж. изравняване стойностите на апартаментите в трите блока. Към момента на разделянето, членовете на Ж. „Ф. 61”и Ж. „Б.” вече са били снабдени с апартаменти от постоените от Ж.”Ф.” бл. 61 и [жилищен адрес] поради което недопустимо било същите да се сочат за обекти на новоучредените Ж.. Противопоставя се на позоваването на въззивниците на Решение № 163 от 1997 г. на ВКС, тъй като, доколкото е отменил решението на СРС, то това е само с оглед факта, че първоинстанционния съд се е произнесъл „плюс петитум”.


Въззивните жалби са допустими – подадени са в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
СГС е сезиран с искане на Л. Х., за заличаване вписванията в търговския регистър на Ж. „Ф. – 61”, Ж. „Б.” и Ж. „Ф. - 3 - Н.”. Сред многократните уточнения на иска, липсва позоваване на конкретно от посочените в чл. 498, ал. 1 от ГПК (отм.) основания – нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство, поради което САС приема, че претенцията е насочена към установяване, при условията на евентуалност и на трите дефинирани в закона, причини за заличаване.
С последната депозирана пред СГС молба от 15.05.2002 г. ищцата е изложила следните обстоятелства, за които счита, че обуславят основателността на иска й:
Несъблюдаване на регистрацията с факта, че решението от 15.04.1992 г. за разделяне на Ж. „Ф.” е обжалвано по съдебен ред и към момента на процесните вписвания все още не е било приключило съдебното производство по гр. д. № 2194/ 92 г. по описа на СРС, 54 състав.
Несъответствие на учредителния протокол на Ж. „Ф. - 3 - Н.” с изискванията на чл. 6 от ЗЖСК, тъй като ищцата не е присъствала на учредителното събрание, а поставения в списъка на учредителите неин подпис не бил автентичен. Идентичен проблем с истиността на подписите, съществувал и за други лица, което водело до съмнение, че е извършена фалшификация.
Наличието на невярно обстоятелство в учредителния протокол от 27.05.1998 г. на Ж. „Ф. - 3 - Н.” досежно мястото на което е преведено учредителното събрание.
Учредителния протокол на Ж. „Ф. - 3 - Н.” не е бил подписан от председателя на УС Г. и членът на УС Л., от което следвало, че те не са членове на посочената кооперация.
Липсата на разделителен протокол във връзка с решението на разделяне на Ж. „Ф.”от 15.04.1992 г., въпреки твърдението на ответниците, че такъв съществува и позоваването на същия при регистрацията им.
Нарушаване на принципа на равнопоставеност на член –кооператорите на Ж. „Ф.”, предвид факта, че бл. 61 и чл. 62 са построени и снабдени с акт 16, а бл. 63 не е завършен.
Ответниците по иска са оспорили същия. Като аргументи в подкрепа на решенето за разделяне сочат разпоредбата на чл. 37 от ЗЖСК, досежно прекратяване на Ж. след като е започнало изграждане на жилищната сграда. Постановление № 4/ 1987 г. на Пленума на ВС, не се изключвало прилагането по аналогия на отделни разпоредби от ЗКО (отм.) за случаи, които са неуредени в ЗЖСК, каквото било преобразуването чрез разделяне на Ж..
За да признае нищожността на вписванията, СГС е изложил мотиви, че не съществува разпоредба, която да регламентира разделяне или отделяне на нови от вече съществуваща Ж.. Прекратяването на Ж. било изрично уредено и се допускало само в хипотезите преди започване или довършване на дейността на строежа по начин посочен в чл. 37 от ЗЖСК и при постигане целите за които е създадена тя по начина посочен в чл. 35 и чл. 36 от ЗЖСК. Недопустимо било да възникне правоприемство, така както е посочено в решението на ОС от 15.04.1992 г. досежно правоотношения във връзка със сгради, някой от които построени. Освен незаконосъобразното позоваване на процесното разделяне, били допуснати от учредителни събрания и други нарушения на ЗЖСК. Предвид изложеното съдът е приел, че нарушенията на ЗЖСК са довели до нищожност на съдебните решения с които са постановени вписванията по учредяването на ответниците.
Софийски апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на страните и събраните пред двете инстанции доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Изграждането на три подобекта (жилищни блока) [жилищен адрес] бл. 62 и бл. 63 от кв. 95 на[жк]е предмет на целите на Ж. „Ф.”, вписана в търговския регистър след проведеното на 15.04.1982 г. общо събрание с гласовете на членуващите в Ж. „Б.” и Ж. „Н.”, на което е взето решение последните, да бъдат влети в Ж. „Ф.”. Отразено е, че строежа на отделните обекти, ще е с отделни генерални сметки, като правата и задълженията на член-кооператорите от Ж. „Б.” и Ж. „Н.” се запазват след вливането им в Ж. „Ф.”.
Не се спори между страните, че на 15.04.1992 г. ОС на Ж. „Ф.”, под точка четири от дневния ред е взело решение за разделянето й чрез възстановяването на влелите се към нея през 1982 г. три Ж., а именно: Ж. „Б.” с наименованието Ж. „Ф. – бл. 62” и Ж. „Н.” с наименованието Ж. „Ф. - бл. 63”, като Ж. „Ф.” се възстанови с наименованието Ж. „Ф. – бл. 61”. Възстановените Ж. е отразено, че приемат отделните финансови сметки, генерални сметки, проектно – сметна документация и отделни архитектурни проекти, строителни разрешения и др. съобразно конкретните обекти: Ж. „Ф. – бл. 61” за [жилищен адрес] Ж. „Ф. – бл. 62” за бл. 62 и Ж. „Ф. – бл. 63” за бл. 63. Подчертано е, че правата и задълженията на членовете кооператори от Ж. „Ф.” се запазват като права и задължения в кооперацията, където те ще членуват след възстановяването на трите Ж. в съответствие с определените им в отделните жилищни блокове, конкретни обекти.
С решение от 16.06.1997 г. по № 5951/ 97 г. на СГС, ФО е вписана Ж. „Б., С., със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]. При извършената от САС служебна проверка по фирменото дело се установи, че в решението на СГС са взети предвид фактите удостоверени с протокол за учредяване на Ж. от 24.04.1996 г. инкорпориращ решение на Ж. „Ф.” за отделяне на Ж. „Б.” и протокол от 08.05.1996 г. с решения на ОС на Ж. „Б.”.
С решение от 13.12.2000 г. по ф.д. № 4602/ 91 г. на СГС, ФО е вписана Ж. „Ф. – 61”, [населено място] със седалище и адрес на управление ,л. Х.” [жилищен адрес]0. При извършената от САС служебна проверка по фирменото дело се установи, че съдът се е позовал на представените от молителите протокол от ОС на Ж. „Ф.” от 15.04.1992 г. и учредителен протокол от 16.10.1998 г.
С решение от 30.07.1998 г. по ф. д. № 7973/ 98 г. на СГС, ФО, е вписана Ж. „Ф. - 3 - Н.”, със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], ул. „Х., бл. 63. При извършената от САС служебна проверка по фирменото дело се установи, че към релевантните за регистрацията доказателства са включени Протокол от 15.04.1992 г. на ОС на Ж. „Ф.” и протокол от учредително събрание от 27.05.1998 г.
Не се спори между страните, че с решение от 08.03.2001 г. по ф.д. № 4602/ 91 г. на СГС, ФО, е било вписано прекратяването на Ж. „Ф.” поради разделянето й съгласно решението от 15.04.1992 г.
Разделянето на Ж. „Ф.” чрез възстановяване на влелите се през 1982 г. Ж. „Б.” с бл. 62 и Ж. „Н.” с бл. 63 е предмет и на т. 6 от решение на ОС от 24.04.1996 г. на Ж. „Ф.”. То обаче е отменено с Решение от 19.01.1998 г. на СРС по гр. д. № 4516/ 1996 г.
Решението за разделяне на Ж. „Ф.” по т. 4 от протокол № 17 от 15.04.1992 г. е било отменено с решение от 20.06.1994 г. на СРС по гр. д. № 2805/ 92 г., но с решение № 163 от 11.09.1997 г. на ВКС акта на първоинстанционния съд е бил обезсилен в частта, досежно произнасянето за законосъобразността на решенията по т. 1,2,3 и 4 от посоченото по-горе общо събрание, тъй като съдът не е бил сезиран с иск срещу тях.
Отмяната на решението по т. 4 от протокол № 17 от 15.04.1992 г. на Ж. „Ф.” е факт с решение от 09.07.2009 г. на СГС, ВО, ІІ – Д състав по гр. д. № 3648/ 2007 г.
Въпреки, че по делото са събирани и други доказателства, то те не следва да бъдат обсъждани, предвид ирелевантността им към рамките на спорното право.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед последиците към които е насочена претенцията на ищеца, тя следва да се квалифицира, като обективно съединени искове при условията на евентуалност, всеки един с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). Той е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство (виж Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк.д. № 1/ 2002 г., ОСГК, докладчик съдията Д. П.). Предявяването на иска има за цел да се приложи чл. 498 от ГПК (отм.), да се установи недопустимост или нищожност на вписването, респективно вписване на несъществуващо обстоятелство.
Съобразно дадените указания в тълкувателното решение, задължително за съдилищата, нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. ВКС е посочил като такива случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда.
Недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице - чл. 494 ГПК или вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран.
Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър Първата хипотеза касае отразяване в регистър на дадено обстоятелство, без да е издадено съдебно регистърно решение или отразяване в отклонение от съдържанието му. Втората хипотеза, касае вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Ако решението подлежи на вписване, се допуска съединяване на иск за установяване нищожност на решението на ОС с иск за установяване на пороци при вписването.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на исковете. В процесния случай, последиците при уважаване на иска са свързани със заличаване на Ж.”Б.”, Ж.” Ф. – 61” и Ж. „Ф. – 3 Н.”. Ищцата трябва да установи, от къде произтича правният й интерес, да иска това. Доколкото би могло той да следва от членственото правоотношение, то такова за ищцата е налице само с Ж. „Ф. - 3 - Н.”. Същевременно само това обстоятелство не обуславя извод за наличие на интерес, тъй като той не идва "априори" от факта на наличие на членствени права.
След обстойно ревизиране на изложените в исковата молба обстоятелства, става ясно, че крайната й цел, чрез заличаването на кооперациите е, да бъде възстановена Ж. „Ф.” във вида преди разделянето й с решението от 15.04.1992 г., тъй като ищцата се счита ощетена от последствията му, довели според нея до незавършването на [жилищен адрес] въпреки внесените в Ж. средства.
След процесното разделяне от 15.04.1992 г. обаче, вписаните, макар и не непосредствено след датата на решението Ж. ”Ф. 61”, Ж. „Ф. – 3 Н.” и Ж. „Б.” са три напълно самостоятелни правни субекти, които въпреки правоприемството с Ж. „Ф., досежно членския състав и целта на всяка кооперация, представляват отделни от нея юридически лица. При вписването на всяка една от тях в търговския регистър, теоретично е възможно да се допусне нарушение, което в хипотезите очертани по-горе, действително да представлява обстоятелство, обуславящо заличаването им. Обаче, съобразно очертаните от ищцата рамки на интереса й, само при едно единствено обстоятелство, би се стигнало до търсения от нея резултат – възстановяване на Ж. „Ф.” и това е, ако се констатира порок на решението от 15.04.1992 г., послужило като основание за учредяването на Ж. „Ф. - 3 - Н.” и Ж.”Ф. – 61”. Като основание за учредяването на Ж. „Б.” е визирано решението на ОС на Ж. „Ф.” от 24.04.1996г., но то е отменено с Решение от 19.01.1998 г. на СРС по гр. д. № 4516/ 1996 г. (т.е. преди завеждането на исковата молба).
Този порок може да е незаконосъобразност на решението или нищожност, но в първия случай, тя трябва да е установена с влязъл в сила съдебен акт преди вписването. Иск за нищожност на решенията на ОС на Ж. „Ф.” за разделянето й обаче, в настоящото производство не е предявен, а само при установяване нищожността на същото, т. е само при комулирането на този иск с иска по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), тя би имала интерес от заличаване на ответниците. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че ищцата не притежава материалноправна легитимация за предявените искове и само на това основание те следва да бъдат се отхвърлени като неоснователени, а решението на първоинстанционния съд, да се отмени като неправилно.
Дори и в обратната хипотеза, която не се споделя от съда, ако допуснем, че от релевираните в първоинстанционното производство доводи, би могло да се извлече предявяването на иск за нищожност, то той също е неоснователен. Хипотетично, освен в случаите на чл. 39 от ЗЖСК досежно приемането на членове, решението на ОС би могло да е нищожно, ако допуснатото от ОС противоречие с разпоредби на нормативен акт е с изключителен интензитет. Такова то може да е, ако законова разпоредба забранява, предмета на решението (разделянето на Ж.), да бъде обект на волята на членовете кооператори.
Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗЖСК обаче регламентира прекратяване на кооперацията и начина по който това се извършва, но само в контекста на обстоятелството, че е постигната целта, за която е учредена. В този смисъл е и Постановление № 4 от 18.05.1987 г. по гр. д. № 4/ 86 г. на Пленума на ВС. Изложените в него мотиви са насочени само към внасяне на яснота досежно пътя по който, настъпва прекратяване на Ж. при постигане на целта, поставяйки акцент на факта, че вписването в този случай има само оповестително действие. Именно предвид настъпване на прекратяването по право, ВС е указал, че е неприложимо регламентираното в Закона за кооперативните организации (отм.) ликвидационно производство, предвид нормата на чл. 35, ал. 3 от ЗЖСК. Забрана за позоваването по аналогия на чл. 13 от ЗКО (отм.) относно преустройството на Ж. не е визирана, но по същество към спорното право по делото, ЗКО (отм.) е неприложим, тъй като същият е отменен с ДВ. бр. 63 от 3.08.1991 г., а решението за разделяне на Ж. „Ф.” е последващо, от 15.04.1992 г.
Прекратяване освен при постигане на целта, ЗЖСК предвижда и с разпоредбата на чл. 37, а именно преди започване или завършване на строежа с решение на общото събрание, което определя начина за уреждане на имуществените отношения. Атакуваното прекратяване чрез разделяне, представлява вариант именно на второто, заложено в нормата предположение – преди завършване на строежа, в случая преди завършване и на трите блока. На кой етап от изграждането му е допустимо това, законът не е въвел ограничения, а и обективно е невъзможно да съществуват такива, тъй като никаква правна норма не е в състояние да държи по принуда член кооператорите обвързани в правоотношения, създадени от тях доброволно. След като принципно е възможно, прекратяването да бъде факт, то по аргумент на по-силното основание, каква ще е формата на това прекратяване – чрез ликвидация или чрез преобразуване (разделяне или вливане) е ирелевантно. Как следва да се разпределят облигационните вземания и задължения, каква ще е съдбата на вещните права притежавани от кооперацията зависи от степента на завършване на строежа и е в компетентност само на общото събрание. Решението му може да бъде законосъобразно или не, но пороците при този подялба, са различни и неотносими към релевираната от страната нищожност, поради недопустимост на прекратяването, в случая чрез разделяне.
Извън изложените до тук съображения, дори и в обратната хипотеза, която не се споделя от САС, при наличие на правен интерес, предявените искове са отново неоснователни.
По иска за установяване на недопустимост на вписванията:
Учредяването на Ж. съгласно чл. 8 от ЗЖСК, е обстоятелство което подлежи на вписване. Няма данни за наличието на нарушения, опорочаващи валидността на съдебните решения, съпътстващи регистрацията на ответниците. Молбите за вписването им са отправени от легитимирани лица - управителните съвети, съобразно изискванията на чл. 8, ал. 1, изр. второ от ЗЖСК и въз основа на тях, съдът се е произнесъл.
По иска за установяване на нищожност на вписваният:а
Вписванията са извършени въз основа на решения на ОС на съответните Ж.. Доколкото решението на ОС на Ж. „Ф.” за разделяне е преюдициален за възникването им факт, то такова е съществувало валидно към датите на регистрацията им. Отмяната на решението на ОС на Ж. „Ф.” от 24.04.1996 г. въз основа на което е вписана Ж. „Б.” (с решение на СГС от 16.06.1997 г.) е с последващо във времето Решение от 19.01.1998 г. на СРС и има действие само за напред.
Отмяната на решението на ОС на Ж. „Ф.” от 15.04.1992 г. въз основа на което е вписана Ж. „Ф. 61” (с решение на СГС от 13.12.2000 г,) и Ж. „Ф. - 3 - Н.” (с решение на СГС от 30.07.1998 г.) е с последващо във времето Решение от 09.07.2009 г на СГС, и има действие само за напред.
По иска за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства:
Доколкото вписването на нищожно решение на ОС е вписване на несъществуващо обстоятелство, то по изтъкнатото по-горе тълкуване от САС на волята на членовете на Ж. „Ф.” досежно разделянето, тя не е нищожна.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора в съответствие с чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) Л. К. Х., следва да бъде осъдена да заплати направените от въззивниците разноски за двете инстанции, но искане за това от тях не е направено, поради което и не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
ОТМЕНЯ решение от 14.01.2003 г. на СГС, ФО, постановено по ф. д. № 13 496/ 99 г. в частта с която по предявения от Л. К. Х. иск срещу Ж. „Ф. - 3 - Н.”, Ж. „Ф. – 61” и Ж. „Б.” са признати за установени, нищожността на вписването в регистъра на СГС с решението от 16.06.97 г. по ф. д. № 5951/ 97 г. на Ж. „Б.”, нищожността на вписването в регистъра на СГС с решението от 13.07.1998 г. по ф. .д. № 7973/ 98 г. на Ж. „Ф. -3- Неразделна” и нищожността на вписването в регистъра на СГС с решението от 13.12.2000 г. по ф.д. № 15 435/ 99 г. на Ж. „Ф. – 61”, както и в частта за разноските, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. К. Х. срещу Ж. „Ф. - 3 - Н.”, Ж. „Ф. – 61” и Ж. „Б.” искове с правно основание чл. 431, ал. 2 във вр. с чл. 498 от ГПК (отм.) за признаване за установено при условията на евентуалност, недопустимост и нищожност на вписванията в търговския регистър, както и несъществуване на вписани обстоятелства при регистрацията на Ж. „Б.” с решение на СГС от 16.06.97 г. по ф. д. № 5951/ 97 г., Ж. „Ф. - 3 - Н.” с решение на СГС от 13.07.1998 г. по ф. .д. № 7973/ 98 г. и Ж. „Ф. – 61” с решение на СГС от 13.12.2000 г. по ф.д. № 15 435/ 99 г., като неоснователни.

В останалата част решението е влязло в сила. Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.