СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД търговско отделение, девети състав в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
при участието на секретаря Е. С. като разгледа докладваното от съдия Ж. т. д. № 2632 по описа за две хиляди и седемнадесета година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 12 от 23. 02. 2017 г. по т. д. № 57/2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове по чл. 694 ТЗ за признаване за установено съществуването на вземанията на [фирма] към [фирма] в общ размер на 102 229 519, 75 лв., произтичащи както следва: от споразумение от 1. 09. 2014 г. в общ размер 39 974 971, 95 лв., от която сума главница 37 987 213, 20 лв., дължима договорна лихва към 30. 06. 2014 г. в размер на 1 987 758, 75 лв., дължима законна лихва върху главницата от момента на обявяване на договора за предсрочно изискуем – 1. 11. 2014 г. до 25. 02. 2016 г. /откриване на производството по несъстоятелност/, обезпечени с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 199/2014 и с особен залог по договор от 27. 10. 2014 г., вписан в ЦРОЗ под № 2014102701098, както и от споразумение от 17. 11. 2014 г. в общ размер 62 254 547, 80 лв., от която сума 53 594 565, 09 лв. главница, дължима договорна лихва към 17 11. 2014 г. в размер на 8 659 982, 71 лв., дължима законна лихва от момента на обявяване на договора за предсрочно изискуем – 11. 12. 2014 г. до 25. 02. 2016 г. /откриване на производството по несъстоятелност/ и дължима лихва от 25. 02. 2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът – търговско дружество е осъден да заплати по сметката на Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 1 022 295, 20 лв.

Така постановеното решение е обжалвано от ищеца по първоинстанционното производство – търговско дружество с доводи за недопустимост и неправилност и искане съответно за обезсилването му и връщане на делото на първоинстанционния съд или за отмяна. Недопустимостта на атакувания акт се извежда от обстоятелствата, че синдикът на длъжника в несъстоятелност – ответник по исковете не е бил надлежно конституиран в производството и на същия не са връчени преписи от книжата по делото, в частност исковата молба за упражняване правото на отговор на същата. Релевират се и евентуални доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила като не е извършил надлежен и пълен доклад по делото. Сочи се, че са налице нарушения на материалния закон и решението е необосновано. В атакувания акт съдът недопустимо се произнесъл по нищожността на представените от ищеца договори - споразумения, договори за заем и цесии, тъй като такива възражения не били включени в предмета на делото. В жалбата се излага, че един акт не би могъл да бъде едновременно нищожен и симулативен. Съдът недопустимо се позовавал на ГФО, обявени в търговския регистър по партидите на дружествата – страни по делото, като не съобразил мотивите на решението за откриване производството по несъстоятелност по отношение на длъжника и по-конкретно изводите за неплатежоспособността му, свързани със задълженията му към кредитора [фирма] – ищец в производството по исковете по чл. 694 ТЗ. Релевират се и доводи, че с оглед изводите си за липса на предмет на договорите за заем, предхождащи процесните споразумения, поради неустановяване предаването на сумите по тези реални договори, първоинстанционният съд следвало да допусне служебно съдебно-счетоводна експертиза. В допълнение към въззивната жалба, депозирано в срока за въззивно обжалване, въззивникът – ищец по исковете поддържа, че съдът неправилно е изключил писмени доказателства от доказателствения материал по делото едва с решението и без даде възможност на ищеца да ги завери като преписи или да ги представи в оригинал. В доклада по делото липсвало отграничаване на спорните от безспорните факти. Излага се, че предявените искове са допустими и основателни. Неправилно било изразеното от съда разбиране, че договорите за заем били нищожни поради липса на престация – предаване на заемната сума на заемателя. Съдът неправилно тълкувал и волята на страните по представените споразумения.

Въззивна жалба срещу визираното решение е подадена и от синдика на ответното дружество в несъстоятелност М., който поддържа доводи за недопустимост на атакувания акт и евентуално – за неговата неправилност и претендира обезсилването, съответно отмяната му. Излага, че съдът следвало да го конституира като страна в процеса като му връчи депозираните от страните по делото искова молба, доказателства, допълнителна искова молба и отговор на последната и му даде възможност за отговор на исковата молба. Нарушено било правото му на участие в процеса и същият бил лишен от възможността да иска назначаване на експертиза. Сочи, че атакуваното решение е неправилно, тъй като по делото не било събрано заключение на съдебно-икономическа експертиза, която да установи по безспорен начин твърденията на страните.

Въззиваемият [фирма] – ответник по исковете не взема становище по въззивните жалби с отговор на същите.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.

Съдът като взе предвид доводите на страните прие следното.

„Ню кооп инвест“ АД е предявило срещу [фирма] искове за установяване, че ответното дружество му дължи следните суми: 37 987 213, 20 лв., представляваща главница по споразумение от 1. 09. 2014 г. на страните; 1 987 758, 75 лв., дължима по споразумението от 1. 09. 2014 г. договорна лихва върху главницата към 30. 06. 2014 г.; 5 369 121 лв. /размерът на вземането е уточнен с молба от 5. 07. 2016 г. на длъжника в първоинстанционното производство/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по споразумението от 1. 09. 2014 г. в размер на законната лихва за времето от 1. 11. 2014 г. /датата на обявяване на вземанията по споразумението за предсрочно изискуеми/ до 25. 02. 2016 г. /датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника/ и законната лихва за забава върху главницата, считано от 25. 02. 2016 г. до окончателното й изплащане, вземанията за които са обезпечени с договорна ипотека по нотариален акт № 199/2014 г. и особен залог по договор от 27. 10. 2014 г., вписан в ЦРОЗ под № 2014102701098; 53 594 565, 09 лв., представляваща главница по споразумение от 17. 11. 2014 г. на страните; 8 659 982, 71 лв., дължима по споразумението от 17. 11. 2014 г. договорна лихва към 17. 11. 2014 г.; 6 591 614, 95 лв. /размерът на вземането е уточнен в съдебно заседание на 6. 12. 2017 г. пред въззивния съд/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по споразумението от 17. 11. 2014 г. за времето от 11. 12. 2014 г. /датата на обявяване на вземанията по последното споразумение за предсрочно изискуеми/ до 25. 02. 2016 г. /датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника/ и законната лихва върху главницата, считано от 25. 02. 2016 г. до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с решение от 25. 02. 2016 г. по т. д. № 76/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд. Ищецът предявил процесните вземания в производството по несъстоятелност на длъжника, които били включени в списъка на неприетите вземания, изготвен от синдика. Допустимото възражението на кредитора срещу неприемане на вземанията било отхвърлено с определение от 10. 06. 2016 г. по ч. гр. д. № 41/2016 г. на съда по несъстоятелността. Твърди се, че процесните вземания съществуват по силата на цитираните споразумения на страните от 1. 09. 2014 г. и 17. 11. 2014 г. Със същите страните уреждали възникнали между тях предходни отношения, но споразуменията имали характеристиката на нови, самостоятелни и действителни договори, източник на нови правни отношения. Предмет на споразуменията били условията и начинът на плащането. В същите били закрепени и уговорки за лихва, неустойка, за реда за прекратяване на договорите, за обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми и за обезпеченията им. Във връзка с дадени от първоинстанционния съд указания с молба, изпратена по пощата на 21. 12. 2016 г., ищецът подробно е изложил какъв е произходът на установените по споразуменията, на които се позовава, вземания. Уточнил е, при конкретно проследяване на сделките, че се касае до вземания с източници договори за заем и договори за цесия.

Исковете са по чл. 694 ТЗ.

Ответникът – длъжник в несъстоятелност е направил признание на исковете и на фактите, от които ищецът извежда спорните права.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е постановил вписване в списъка на лицата за призоваване на синдика на длъжника в несъстоятелност М. с оглед измененията в нормата на чл. 694, ал. 4 ТЗ, предвиждаща задължителното му участие в производството по искове по цитираната разпоредба. В същото заседание явяващият се синдик е депозирал становище за допустимост и основателност на исковете. Заявил е, че е запознат с всички доказателства по делото. С оглед тези доказателства е изразил становище, че е доказано съществуването на вземанията, предмет на процеса, част от които са обезпечени с ипотека и особен залог.

Във въззивното производство, в съдебно заседание на 7. 02. 2018 г. на основание чл. 226, ал. 2 вр. чл. 222 ГПК с оглед прехвърлянето на спорните права с договор за цесия от 21. 12. 2017 г. и съгласието на страните в производството като ищец, жалбоподател по делото е конституиран приобретателят [фирма] /в несъстоятелност/. С влязло в сила определение производството по делото по отношение на първоначалния ищец, въззивник [фирма] е прекратено.

В хода по същество заместилата първоначалния ищец банка в несъстоятелност въззивник, въззиваемият – длъжник в несъстоятелност и синдикът М. изразяват съвпадащи становища за основателност на въззивните жалби, съответно искане за отмяна на обжалваното решение и за признаване за установено съществуването на вземанията на банката.

По делото въз основа на събраните в първоинстанционното и въззивното производство доказателства и служебна справка в електронния Търговски регистър се установява следното.

С решение от 25. 02. 2016 г. по т. д. № 76/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, потвърдено от Софийски апелативен съд в частта досежно началната дата, е открито производство по несъстоятелност на длъжника [фирма] на основание свърхзадълженост с начална дата 30. 11. 2014 г. Процесните вземания са предявени от първоначалния ищец с молба от 25. 03. 2016 г. и са включени в съставения от синдика списък на неприетите вземания, обявен в Търговския регистър на 28. 04. 2016 г. Възражението на предявилия ги кредитор срещу неприемането на вземанията, депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ – на 5. 05. 2016 г., е отхвърлено с определение от 10. 06. 2016 г. по т. д. № 41/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, обявено в търговския регистър на същата дата. Исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство, са предявени с искова молба, депозирана в съда по несъстоятелността на 17. 06. 2016 г.

Със споразумение от 1. 09. 2014 г., сключено между [фирма], кредитор и [фирма], длъжник, страните, като са взели предвид договор за цесия от 28. 08. 2014 г., по силата на който първото дружество е придобило от [фирма] вземания в общ размер на 39 974 971, 95 лв., включващи главница в размер на 37 987 213, 20 лв. и дължима лихва в размер на 1 987 758, 75 лв., начислена до 30. 06. 2014 г., за която цесия е уведомен длъжникът [фирма] от предишния кредитор, са констатирали и са се съгласили, че вземането на кредитора към длъжника по цитирания договор за цесия е в общ размер от 39 974 971, 95 лв. Съгласно т. 4 от договора страните са се споразумели вземането на кредитора да бъде платено за срок от 10 години на равни месечни вноски, като всяка вноска се дължи до последно число на всеки месец и първата е с падеж 30. 09. 2014 г. Подписали са и погасителен план, който е неразделна част от споразумението. В споразумението, т. 6 е намерило отражение съгласието на страните за заплащане на законна лихва за забава и неустойка в размер на 0, 05 % на ден върху забавените плащания. В т. 7 от споразумението е закрепено съгласието на страните, ако забавата за плащане на която и да е погасителна вноска продължи повече от 30 календарни дни или длъжникът не плати две последователни месечни вноски съгласно погасителния план, цялото задължение по споразумението да става предсрочно и незабавно изискуемо, без да е необходима каквато и да е покана и/или уведомление до длъжника.

Съгласно т. 8 от споразумението длъжникът се е задължил да учреди обезпечения в полза на кредитора върху имуществото си. С нотариален акт № 199/2014 г. на 31. 10. 2014 г. длъжникът [фирма] е учредил ипотека върху собствени недвижими имоти в [населено място], [улица], подробно индивидуализирани в акта. В нотариалния акт е възпроизведена и уговорката за предсрочна изискуемост по обсъденото споразумение. Видно от заявление за вписване на договор за залог и потвърждение на Централния регистър на особените залози за вписване в полза на кредитора по споразумението от 1. 09. 2014 г. и за обезпечаване на задълженията на ответника-длъжник по споразумението е учреден и залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на [фирма] по договор за наем от 02. 01. 2014 г., сключен между последното и [фирма]. Като парична сума, за която е учреден залогът, е посочена 26 165 769, 84 лв. Представено е и заявление за вписване на пристъпване към изпълнение.

С уведомление от 13. 11. 2014 г., получено от длъжника [фирма] на 17. 11. 2014 г., ищцовото дружество е заявило, че на основание т. 7 от горевизираното споразумение и поради неплащане на двете погасителни вноски с падеж 30. 09. 2014 г. и 31. 10. 2014 г., обявява цялото задължение по споразумението за предсрочно изискуемо и дължимо, считано от 1. 11. 2014 г.

По делото са представени и писмени доказателства във връзка с предходните на споразумението правоотношения на страните по него и за източника на вземанията, предмет на установяване със споразумението.

С договор за заем от 9. 12. 2013 г. [фирма] се е задължило да предаде в собственост на заемателя [фирма] сумата 20 000 000 евро, която може да бъде усвоявана на части, а заемателят се е задължил да върне сумата в срок от една година, както и да заплати възнаграждение – лихва в размер на 9, 25 % годишно. Съгласно представеното по делото преводно нареждане от 9. 12. 2013 г. [фирма] е наредило на „Корпоративна търговска банка” да преведе на [фирма] сумата от 20 000 евро на основание „договор“. Видно от неоспореното основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Б., прието в настоящото въззивно производство, сумата по заема от 20 000 000 евро е наредена в деня на сключване на договора с цитираното платежно нареждане. На 27. 12. 2012 г. [фирма] е осчетоводила нареждането за плащане и с вътрешнобанков превод е задължила сметката на [фирма] и заверила сметката на ответника със сумата по договора за заем. Договорът за заем е осчетоводен от страните по сделката. Експертното заключение е, че по сделката са погасени задължения на заемателя за сумата от 1 694 064, 19 лв. или 866 161, 26 евро.

С договор за цесия от 18. 08. 2014 г. [фирма] е продало на [фирма] вземането си към [фирма] по договора за заем от 09. 12. 2013 г. за сумата 15 697 721, 88 лв. За цесията старият кредитор е уведомил длъжника на 18. 08. 2014 г., което е удостоверено в представено по делото уведомление, подписано за представител на кредитора и на длъжника [фирма] от Т. И..

С договор за цесия от 18. 08. 2014 г. [фирма] е продало на [фирма] вземането си към [фирма] по договора за заем от 09. 12. 2013 г. за сумата 6 992 858, 08 лв. За цесията старият кредитор е уведомил длъжника на 18. 08. 2014 г., което е удостоверено в представено по делото уведомление, подписано за представител на кредитора и длъжника [фирма] от Т. И..

С договор за цесия от 18. 08. 2014 г. [фирма] е продало на [фирма] вземането си към [фирма] по договора за заем от 09. 12. 2013 г. за сумата 3 288 716, 50 лв. За цесията старият кредитор е уведомил длъжника на 18. 08. 2014 г., което е удостоверено в представено по делото уведомление, подписано за представител на кредитора и на длъжника [фирма].

С договор за цесия от 18. 08. 2014 г. [фирма] е продало на [фирма] вземането си към [фирма] по договора за заем от 09. 12. 2013 г. за сумата 13 995 675, 49 лв. За цесията старият кредитор е уведомил длъжника на 18. 08. 2014 г., което е удостоверено в представено по делото уведомление, подписано за представител на кредитора и длъжника [фирма].

От цитираното заключение се установява, че към 18. 08. 2014 г. – датата на цесиите вземанията на [фирма] към ответника – заемател по договора за заем от 9. 12. 2013 г. са възлизали на 40 372 493, 16 лв., включващи 37 926 267, 07 главница и 2 446 226, 09 лихва. Общо по четирите договора за цесия дружеството с последното цитирано наименование е прехвърлило на цесионерите вземания за общата сума от 39 974 971, 95 лв. Цедентът е осчетоводил продажбата на вземанията си на 18. 08. 2014 г., а длъжникът [фирма], на същата дата, е осчетоводил промяната на кредиторите си.

С договори за цесия от 21. 08. 2014 г. [фирма], [фирма] и с договори за цесия от 22. 08. 2014 г. [фирма] и [фирма] са продали на [фирма] придобитите по предходните четири обсъдени договора за цесия вземания. По делото са представени уведомления за цесиите, изходящи от стария кредитор, до длъжника [фирма], в които е удостоверено получаването им от управителя на последния. Съгласно заключението на цитираната експертиза задълженията към новия кредитор [фирма] – общо в размер на 39 974 971, 95 лв. са осчетоводени от [фирма] на основание уведомленията.

С договор за цесия от 28. 08. 2014 г. [фирма] е продало на [фирма] вземанията си към [фирма] в общ размер на 39 974 971, 95 лв., като за прехвърлянето цедентът е уведомил длъжника на същата дата. Продажбата на вземането е намерила съответното счетоводно отразяване при цедента и цесионера, а на основание уведомлението длъжникът – ответник по исковете е осчетоводил задължението си към новия кредитор [фирма].

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза е отразено, че вземанията на [фирма] по договора за заем от 9. 12. 2013 г., включително тези за лихви, са част от посочените вземания на дружеството по баланса към 31. 12. 2013 г. Задълженията на [фирма] по същия договор са отразени в балансите на дружеството към 31. 12. 2013 г. - 2016 г. при съответното отразяване на кредитора с оглед извършените цесии. Към края на календарните 2014 г., 2015 г. и 2016 г. задълженията са посочени като такива към кредитора [фирма]. Липсват данни за погасени задължения на [фирма] по договора за заем след 9. 12. 2013 г. и вън от отразеното по-горе.

В допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, прието в настоящото производство, е отразено, че след проверка по банковите сметки на длъжника [фирма] се дава заключение за липса на други освен отразените /за сумата от 1 692 180, 73 лв. или 865 198, 26 евро/ погасявания на задълженията по договора за заем от 9. 12. 2013 г. към съответните кредитори при отчитане на извършените прехвърляния на вземанията.

Със споразумение от 17. 11. 2017 г., сключено между [фирма], кредитор и [фирма], длъжник страните са се съгласили, че кредиторът има вземания към длъжника в общ размер на 62 254 547, 80 лв. с източник договори за цесия от 14. 11. 2014 г., сключени със [фирма], включващи дължима главница в размер на 53 594 565, 09 лв. и дължима лихва в размер на 8 659 982, 71 лв., начислена до 31. 10. 2014 г. Страните са се споразумели задълженията да бъдат изплатени в срок от 10 години на равни месечни вноски при дължимост на вноските на 17-то число на всеки месец, като първата е с падеж 17. 12. 2014 г. Уговорена е дължимост на законната лихва за забава и неустойка в размер на 0, 05 % на ден върху забавеното плащане /т. 6/. В т. 7 от договора е предвидено, че при забава на плащането на която и да е вноска повече от 30 календарни дни или при неплащане на две последователни месечни вноски по погасителния план цялото задължение става предсрочно и незабавно изискуемо и се дължи, без да е необходима каквато и да е покана и/или уведомление до длъжника. В клаузата на т. 8 е закрепено, че длъжникът следва да учреди в срок до 15 дни обезпечения на вземанията по споразумението в полза на кредитора чрез ипотеки, залози върху вземания, вещи и търговско предприятие. Неизпълнението на последното задължение за учредяване в срок на обезпечения, чиято стойност покрива размера на задължението, по воля на страните е свързано с последиците по т. 7 или с настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията на ответника по споразумението.

С уведомление от 01. 12. 2014 г., получено от ответника – длъжник по споразумението [фирма] на 2. 12. 2014, ищецът е заявил, че ако в срок до 10. 12. 2014 г. ответникът не учреди в полза на ищеца обезпечения, покриващи размера на задължението по споразумението от 17. 11. 2014 г., всички задължения по този договор следва да се считат за предсрочно изискуеми от 11. 12. 2014 г.

Досежно правоотношенията на страните по споразумението, предхождащи сключването му, и източниците на задълженията са представени писмени доказателства, обсъдени по-долу наред със заключенията на цитираната експертиза.

Съгласно договор за заем от 14. 12. 2012 г. [фирма] се е задължило да предаде на заемателя [фирма] в собственост сумата 14 500 000 евро, а последното дружество е поело задължения за връщане на сумата в срок до 14. 12. 2017 г. и за заплащане на възнаграждение – лихва в размер на 9, 25 % годишно върху усвоената в заем сума. Според цитираното заключение на 14. 12. 2012 г. сумата по заема е наредена и [фирма] е осчетоводила нареждане за плащане, като с вътрешнобанков превод е задължила сметката в банката на [фирма] и е заверила сметката на длъжника [фирма] в същата банка. Заемът е осчетоводен при страните по сделката. Налице са данни за погасяване на задълженията по договора на длъжника до сумата 2 438 520, 71 лв.

С договор за цесия от 12. 11. 2014 г. [фирма] в качеството на цедент е продало на [фирма] вземанията си към [фирма] по договора за заем от 14. 12. 2012 г. в размер на 30 751 756, 56 лв., включващи 25 921 014, 29 лв. главница и 4 830 742, 26 лв. лихви, като за прехвърлянето цедентът е уведомил длъжника на 12. 11. 2014 г.

Видно от договор за цесия от 13. 11. 2014 г. [фирма] е продало горните вземания на [фирма], като първото дружество е уведомило длъжника [фирма] за прехвърлянето съгласно уведомление от същата дата.

Съгласно договор за цесия от 14. 11. 2014 г. придобилото вземанията, посочени по-горе, дружество [фирма] ги е продало на [фирма], като на цитираната дата длъжникът е уведомен за цесията от стария кредитор.

В основното заключение на съдебно-счетоводната е посочено, че прехвърлянията на вземанията са отразени счетоводно при страните по сделките, както и че длъжникът е осчетоводил промяната кредиторите. Заетата сума е отразена в балансите на [фирма] към края на 2012 г.-2014 г. Получаването й в заем от длъжника също е декларирано в балансите му към края на годишните периоди 2012 г. – 2016 г. Липсват данни за други освен посоченото по-горе погасявания по договора за заем /допълнителното заключение/.

С договор за заем от 19. 04. 2011 г., сключен между [фирма] и [фирма], приет като писмено доказателство във въззивното производство, първото дружество в качеството на заемател се е задължило да предаде в собственост на заемателя сумата 1 700 000 парична сума, а второто да я върне в срок до 30. 04. 2013 г., като заплати и лихва в размер на 9, 5 % годишно. Представени са анекси към договора – два броя от 16. 01. 2012 г. и такива от 1. 01. 2013 г. и 25. 03. 2014 г., с които страните по договора за заем са се съгласили заемната сума да бъде увеличена, както следва: с 1 607 181 лв., с 1 086 667 лв., с 908 641 лв. и с 1 823 297 лв. Предмет на анексите е и продължаване срока на договора за заем. Видно от основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза сметката на дружеството – заемател в [фирма] е заверена с оглед нарежданията за банков превод от сметката на [фирма] многократно, като предоставените суми по заема с извършените банкови преводи възлизат общо на 6 039 119 лв. Дава се заключение за осчетоводяване на сделката при [фирма]. Липсват данни за постъпления за погасяване на задълженията по договора за заем. Съгласно заключението заетата сума е декларирана по съответния за страните по заема начин в балансите им към края на 2011 – 2013 г. за [фирма] и към края на 2011 – 2014 г. за [фирма].

С договор за цесия от 03. 11. 2014 г. [фирма] е продало на длъжника [фирма] вземанията си към [фирма] по визирания договор за заем в общ размер на 7 132 90, 96 лв., включващи 6 039 119 лв. главница и 1 093 801, 96 лв. лихви към 31. 10. 2014 г. Цесионерът се е задължил да заплати цена за прехвърленото в размер на 7 132 920, 96 лв. в тримесечен срок от сключването на договора. Уведомлението за цесията, изходящо от цедента, е връчено на длъжника чрез нотариална покана. Съгласно отразеното от нотариуса последната е връчена при условията на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК. Експертното мнение по цитираното заключение е за осчетоводяване продажбата на вземането от страните по договора за цесия.

Видно от договор за заем от 17. 01. 2013 г. [фирма] се е задължило да предаде в собственост на [фирма] сумата от 2 000 000 лв., а заемателят да я върне в срок от една година, но не по-късно от 17. 01. 2014 г. Договорът е анексиран с девет допълнителни споразумения, с които заемната сума е увеличена общо с 5 483 000 лв. и е удължен срокът на връщане на заема. В основното заключение на счетоводната експертиза е отразено, че по цитирания договор, са преведени суми, възлизащи общо на 10 061 054, 38 лв. Налице е заверяване на сметката на заемателя в [фирма] въз основа на нареждане от насрещната страна по заема и извършени вътрешнобанкови преводи от сметката на заемодателя в същата банка. Сделката е намерила счетоводно отразяване при двете страни по нея. Получените преводи за погасяване на задълженията [фирма] по договора за заем възлизат общо на 4 414 277, 58 лв. Получената в заем сума е декларирана от заемателя в балансите към 31. 12. 2013 – 2014 г.

Съгласно договор за цесия от 13. 11. 2014 г. [фирма] е продало на [фирма] вземанията си по последния договор за заем в размер на 6 644 788, 55 лв., включващи 5 646 776, 80 лв. главница и 998 0111, 75 лв. лихви към 31. 10. 2014 г. за цена от 6 644 788, 55 лв. На 13. 11. 2014 г. длъжникът е уведомен за цесията от цедента. Видно от основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза при прехвърляне на главното вземане са отчетени горевизираните погасявания на задълженията по договора за заем. Цесията е осчетоводена при страните по сделката.

С договор за заем от 17. 01. 2013 г. [фирма] се е задължило да предаде в собственост на [фирма] сумата 3 500 000 лв., която заемателят е следвало да върне в срок от една година, но не по- късно от 17. 01. 2014 г. С анекс от 16. 01. 2014 г. страните са се договорили да продължат действието на договора до 17. 01. 2015 г. Видно от основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза сметката на заемателя е заверена с общата сума от 3 165 000 лв. по този договор по нареждане на първото цитираното дружество въз основа на вътрешнобанков превод в [фирма]. Сделката е намерила счетоводното си отразяване при [фирма], като липсват данни за такова при насрещната по нея страна поради липса на достъп до счетоводството й съобразно цитираното заключение. Налице са данни за погасяване на задължението на заемателя за сумата 400 000 лв. Експертът поддържа, че в баланса на заемодателя към края на 2013 г. и в тези на заемателя към 31. 12. 2013 г. и 31. 12. 2014 г. съответно в частта за вземанията и задълженията са включени сумите по обсъдения договор за заем.

С договор за цесия от 13.11.2014 г. [фирма] е продало на [фирма] вземанията си по визирания договор за заем, възлизащи общо на 3 394 361, 25 лв. и включващи 2 765 000 лв. главница и 629 361, 25 лв. лихви към 31. 10. 2014 г., за цена от 3 394 361, 25 лв. Налице са данни за уведомяване на длъжника за цесията от цедента с нотариална покана рег. № 8721/2015 г. на нотариус М., връчена при условията на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47 ГПК. Видно от основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза цедираното вземане за главница съответства на дължимото по заема при отчетено визираното погасяване за сумата от 400 000 лв. Договорът за цесия е намерил счетоводно отразяване при страните по него.

Съгласно договор за заем от 21. 03. 2014 г. [фирма] е предоставило на [фирма] в заем паричната сума 5 750 000 лв. при задължение на заемателя да върне сумата в срок до шест месеца, считано от сключването на договора, и да заплаща лихва за ползването й. Видно от заключението на вещото лице Х. сумата по заема е наредена в деня на сключване на договора от сметката на [фирма] в [фирма] по сметката на заемателя в същата банка и сметката на [фирма] е заверена със същата сума. Заемът е осчетоводен при [фирма]. Липсват данни за извършени погасявания по договора от длъжника.

С договор за цесия от 03. 11. 2014 г. [фирма] е прехвърлило вземанията си по договора за заем на [фирма]. Същите възлизат на 5 750 000 лв. главница и 333 819, 44 лв. лихви към 31. 10. 2014 г. Цесионерът се е задължил да заплати цена в размер на 6 083 819, 44 лв. Длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията от стария кредитор с нотариална покана рег. № 8715/2015 г. на нотариус М., връчена лично на управителя на [фирма]. Дадено е експертно заключение за осчетоводяване на цесията при страните по тази сделка.

Съобразно договор за заем от 23. 04. 2012 г. [фирма] в качеството си на заемодател се е задължило да предаде в собственост на [фирма] в качеството на заемател паричната сума 1 741 300 лв., а заемателят се е задължил да върне сумата в срок до 23. 04. 2012 г. Този договор е изменян с осем анекса, в които е обективирано съгласие за предоставяне на допълнителни суми в заем. Това съгласие е с предмет общ размер на заема от 3 952 161 лв. Експертът дава заключение, че тази обща сума е била преведена от сметката на [фирма] по тази на заемателя с вътрешнобанков превод, тъй като двете сметки са в [фирма]. Налице са данни за осчетоводяване на заема при [фирма]. Не се констатират постъпили суми за погасяване на задълженията по договора на заемателя.

С договор за цесия от 03. 11. 2014 г. [фирма] е прехвърлило вземанията си по горевизирания договор за заем за общата сума 4 685 944, 83 лв., включваща главница от 3 952 161 и лихва 733 783, 83 лв., на [фирма] на цена от 4 685 944, 83 лв. Уведомлението за цесията, изходящо от цедента и отправено до длъжника, е било обективирано в нотариална покана рег. № 8723/2015 г. на нотариус М., връчена на дружеството при условията на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47 ГПК. Вещото лице дава заключение за осчетоводяване на договора за цесия от страните по него.

Съгласно приетия в настоящото въззивно производство договор за заем от 27. 12. 2011 г. [фирма] е предоставило на [фирма] сумата от 2 000 000 евро в заем, като заемателят се е задължил да върне сумата в едногодишен срок от сключване на договора и да заплаща възнаградителна лихва. С анекс към договора от 27. 12. 2011 г. страните са се съгласили да продължат действието на договора до 27. 12. 2013 г., а с анекс от 20. 12. 2013 г. – до 27. 12. 2014 г. Видно от счетоводната експертиза са извършени вътрешнобанкови преводи в [фирма] от сметката на [фирма] към тази на заемателя по процесния договор за общата сума от 5 833 660 лв. Налице са данни за извършени погасявания по договора за заем от заемателя за общата сума от 1 042 439, 62 лв. или 532 990, 91 евро. Получените в заем суми и погасяванията са намерили счетоводно отразяване при [фирма].

С договор за цесия от 3. 11. 2014 г. [фирма] е продало за цена от 3 560 956, 21 лв. вземанията си към [фирма] по обсъдения договор за заем до визираната сума на [фирма] . Налице е уведомяване на длъжника чрез негов представител за цесията от цедента. Цесията е отразена в счетоводството на страните по този договор.

С договор за цесия от 04. 11. 2014 г. [фирма] е продало на [фирма] вземанията си към длъжника [фирма] в размер на 3 560 956, 21 лв. по обсъдения договор за цесия от 3. 11. 2014 г., като съгласно представеното по делото уведомление длъжникът е бил уведомен на 4. 11. 2014 г. за прехвърлянето от стария длъжник. Договорът е отразен счетоводно при страните по него.

Видно от договор за цесия от 04. 11. 2014 г. [фирма] е продало на [фирма] вземанията си за сумата от 7 132 920, 96 лв. с източник договор за цесия от 3. 11. 2014 г. към [фирма] при удостоверено в документ от 4. 11. 2014 г. уведомяване на длъжника чрез представителя му за цесията от цедента.

С договор за цесия от 04. 11. 2014 г. [фирма] е продало на [фирма] вземанията си към длъжника [фирма] в размер на 10 769 764, 27 лв. по договори за цесия от 3. 11. 2014 г., като съгласно представеното по делото уведомление длъжникът е бил уведомен на 4. 11. 2014 г. за прехвърлянето от цедента.

Видно от договор за цесия от 14. 11. 2014 г. [фирма] е продало на [фирма] вземанията си за сумата 10 039 149, 80 лв. по договори за цесия от 13. 11. 2014 г. към [фирма] при удостоверено в документ от 14. 11. 2014 г. уведомяване на длъжника чрез представителя му за цесията от прехвърлителя.

Съгласно договор за цесия от 14. 11. 2014 г., сключен между [фирма] и [фирма], първото дружество е продало на второто вземанията си към [фирма] по договорите за цесия: от 4. 11. 2014 г., сключен с [фирма], от 4. 11. 2014 г., сключен с [фирма], от 14. 11. 2014 г., сключен с [фирма], и от 4. 11. 2014 г., сключен с [фирма]. Вземанията, предмет на прехвърляне, възлизат на общата сума от 31 502 791, 24 лв. Уговорките на страните са за заплащане на цена в същия размер при визирани в сделката, по т. 2 условия. С уведомление, връчено на представителя на длъжника на 14. 11. 2014 г., цедентът е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. В посоченото заключение се поддържа, че продажбата на вземането по обсъждания договор е осчетоводено при страните по сделката. Налице е и осчетоводяване на промяната на кредитора от 14. 11. 2014 г. при длъжника [фирма]

От основното и допълнителното заключение на счетоводната експертиза се установява, че липсват данни за заплатена от [фирма] цена по обсъдените договори за цесия, по силата на които на дружеството са прехвърлени вземания.

От договор от 21. 12. 2017 г., сключен след дадено разрешение на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките между [фирма], представлявана от лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката, и [фирма] се установява, че последното дружество е прехвърлило на банката процесните вземания ведно с всички права и привилегии по тях. Закрепеното в договора съгласие на страните е прехвърлянето да произведе действие на 29. 12. 2017 г. Видно от уведомление, получено на 3. 01. 2018 г. от управителя на [фирма] /в несъстоятелност/ и синдика на същото, цедентът е известил дружеството с цитираното наименование за прехвърлянето на вземанията.

При горните факти съдът прие следното от правна страна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Налице са предпоставките за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, тъй се касае до предявени вземания в производството по несъстоятелност на длъжника, което е висящо, включени в списъка на неприетите от синдика вземания, подадено е валидно и допустимо възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу последния списък, осъществено е произнасяне от съда по несъстоятелността по възражението, с което същото е отхвърлено, като исковете, предмет на разглеждане, са предявени в срока по чл. 694, ал. 1 ТЗ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 105 от 2016 г.

Неоснователни са доводите на въззивниците за недопустимост на първоинстанционния акт, тъй като синдикът на длъжника в несъстоятелност не е бил надлежно конституиран в производството и на същия не е бил връчен препис от исковата молба, съответно не му е дадена възможност за отговор на молбата. С ал. 4 на чл. 694 ТЗ /в ред., ДВ бр. 105/2016 г./ е предвидено задължителното участие на синдика на длъжника като страна в производството по исковете по чл. 694 ТЗ. Касае се до нова процесуална норма, намираща приложение за настоящия исков процес, който към момента на влизане в сила на измененията на чл. 694 ТЗ е бил висящ пред първоинстанционния съд. Ето защо синдикът е следвало да участва в производството и да бъде конституиран като страна, което настоящата инстанция намира за реализирано независимо от непрецизното протоколно определение на Кюстендилския окръжен съд, постановено в съдебно заседание на 25. 01. 2017 г., за „вписването на синдика в списъка на лицата за призоваване“. С оглед етапа, на който се е намирало производството, следва да се приеме, че синдикът е осъществил процесуалните си права като страна да даде становище по исковете. В писмено становище, депозирано в съдебното заседание, в което е конституиран като страна в процеса и е участвал, синдикът на длъжника е заявил, че исковете са допустими и основателни, че се е запознал с доказателствата по делото, които не възразява да бъдат приети, и няма да прави доказателствени искания. Ето защо невръчването на същия на препис от исковата молба не би могло да се разглежда като нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на процесуалните му права като страна по исковете. Независимо от изложеното, трябва да се изтъкне, че дори и да беше налице такова нарушение, същото не се отразява на допустимостта на атакуваното решение с оглед доказаното участие в процес по исковете по чл. 694 ТЗ на синдика на длъжника.

По основателността на исковете

Въззивният съд следва да изтъкне на първо място, че синдикът на длъжника в несъстоятелност не би могъл да прави признание на предявения иск по чл. 694 ТЗ по идентични на изложените при отхвърляне искането на страните за одобряване на съдебна спогодба аргументи. Синдикът е задължителна страна по иска по чл. 694 ТЗ и защитава интересите на всички участници в производството по несъстоятелност. Синдикът не може да се разпорежда с предмета на делото. По иска по чл. 694 ТЗ не може да бъде постановено и решение при признание на иска. Горното е следствие от задължителното участие на синдика като страна по иска, от недопустимостта той да признава иска и от разпростирането на субективните предели на решението по иска по чл. 694 ТЗ по отношение на неучастващите в исковия процес кредитори в производството по несъстоятелност /чл. 694, ал. 8 ТЗ/. По тези съображения въззивният съд излага мотивите си по основателността на предявените искове.

Спорните права се извеждат от споразумение от 1. 09. 2014 г. и споразумение от 17. 11. 2014 г., с които страните са уредили отношенията си по повод вземания, прехвърлени на [фирма] с визирани в споразуменията договори за цесия. Съобразно направените от първоначалния ищец уточнения и установените по делото факти се касае до цедирани на същия вземания към длъжника в несъстоятелност с източник договори за заем и вземания към длъжника за цената по договори за цесия.

С оглед съдържанието на процесните споразумения следва да се приеме, че същите имат правната характеристика на договор за извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. ЗЗД, тъй като с тях страните по съществуващи правоотношения са установили задълженията на [фирма] към [фирма] и чрез взаимни отстъпки са прекратили съществуващите между тях спорове.

По споразумението от 1. 09. 2014 г. страните са се съгласили, съответно длъжникът е признал съществуването на задълженията му към [фирма] за заплащане общо на сумата от 39 974 971, 95 лв., включваща главница в размер на 37 987 213, 20 лв. и лихва в размер на 1 987 758, 75 лв., начислена до 30. 06. 2014 г. Кредиторът – първоначалния ищец се е съгласил паричното задължение да бъде изпълнено в 10-годишен срок при уговорени условия за дължимите вноски и падежа им. Постигнато е съгласие по спогодбата за заплащане на лихва върху дължимото. В споразумението е налице неустоечно съглашение с предмет заплащането на неустойка за забава. Същото обективира и съгласието на страните за условията, при които задълженията по спогодбата стават предсрочно изискуеми. Налице е и съвпадаща воля за задължаването на длъжника да учреди обезпечения на задълженията в полза на кредитора.

В споразумението от 17. 11. 2014 г. е намерило израз съгласието на страните досежно съществуващото задължение на ответника в общ размер от 62 254 547, 80 лв. към първоначалния ищец по делото, легитимиран да получи изпълнение на основание визирания договор за цесия. Установени са вземанията на [фирма] към длъжника за общата сума от 62 254 547, 80 лв., включваща главница в размер на 53 594 565, 09 лв. и лихва в размер на 8 659 982, 71 лв., начислена до 31. 10. 2014 г. Кредиторът се е съгласил паричното задължение да бъде изпълнено в 10-годишен срок съобразно погасителен план, обективиращ постигнатото съгласие досежно дължимите вноски и падежа им, както и да заплаща лихва върху дължимото. В споразумението е налице неустоечно съглашение с предмет заплащането на неустойка при забава. Съществуват и клаузи за предсрочна изискуемост на вземанията по спогодбата. Страните са се договорили длъжникът да учреди обезпечения в полза на кредитора.

Тъй като спорните права се извеждат от договори за спогодба като държи сметка за същността на тази сделка и характеристиките й въззивният съд намира, че в настоящия исков процес основателността на претенциите зависи единствено от валидността на споразуменията и от изпълнението на уговорките по тях. Договорът за спогодба е самостоятелен, неформален, възмезден и консенсуален договор за решаване на спор. Спогодбата по правило има правоустановяващо, регулиращо и преобразяващо действия. С оглед целта на спогодбата да се внесе определеност и яснота в отношенията на спорещите, като се сложи край на спора, страните по нея се съгласяват правното положение между тях да е такова, каквото е прогласеното с нея. В случая с подписването на споразуменията страните са се задължили да зачитат посоченото в тях досежно предходните им материални правоотношения – по договори за заем и договори за цесия, съответно досежно задълженията на [фирма]. Договорите за спогодба на първоначалния ищец и ответника с оглед уговорките на страните имат визираните по-горе материалноправни последици на тази сделка. Ето защо, наред със страните, съдът е длъжен да се съобрази със съдържанието само на спогодбите и да зачете материалноправния им ефект.

С подписването на спогодбата е изключена възможността да се оспорва предхождащото я правно положение, освен ако е оборена нейната валидност. Процесните спогодби валидно обвързват страните по тях. Съгласно чл. 366 ЗЗД спогодбата върху непозволен договор е нищожна. Не може да бъде предмет на договора за спогодба непозволен договор, тоест този, който е нищожен на основанията по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – като противоречащ на закона, заобикалящ закона, накърняващ добрите нрави и договор върху неоткрито наследство. В настоящия случай липсва основание за приложение на чл. 366 ЗЗД. Възражения и доводи на страните за пороци по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на договорите за заем и договорите за цесия, предхождащи спогодбите, с които се свързват спорните права, не са правени по делото. Що се отнася до допустимата служебна проверка на съда за действителност на сделките, то тя се изчерпва с преценка въз основа на факти, чието осъществяване следва пряко от съдържанието на договора и обективираните в него волеизявления. Установеното от фактическа страна съдържание на договорите за заем и на договорите за цесия не може да обоснове заключение за съществуването на пороци по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД на тези сделки. Нищожните на основанията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД договори /договори, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписаната от закона форма , основание, както и привидните договори/ могат да са предмет на спогодба, тъй като порокът при тях не е свързан със съществуваща забрана за сключването им - чл. 366 ЗЗД визира непозволените договори. Порок във волята при договарянето би могъл да бъде отстранен при спор чрез взаимни отстъпки и сключване на договор за спогодба. В случая, както бе посочено, споразуменията на страните с обвързваща ги сила установяват материалноправните им отношения, в частност задълженията на длъжника – ответник по делото и за тях не съществува възможност за оспорване на предхождащото спогодбата правно положение.

Независимо от изложеното и с оглед посоченото от фактическа страна съдът изтъква само за пълнота на изложението, че по делото са установени и предхождащите договорите за спогодба правоотношения на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор – счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя.

Досежно правоотношенията на страните, съществували преди сключването на споразумението от 1. 09. 2014 г., съдът приема следното. По делото е осъществено доказване на даването на сумата от 20 000 000 евро по договора от 9. 12. 2013 г., сключен между [фирма] и ответника [фирма] – [населено място] като заемател, и на получаването й от ответника със задължаването да я върне съобразно уговорките по сделката /в срок от една година/. Съобразно установените със заключението на счетоводната експертиза факти в случая е извършен вътрешнобанков превод от сметката на заемодателя по тази на заемателя в [фирма] и са налице данни за заверяване на сметката на последния със сумата по договора. При данните за конкретните уговорки на страните по визирания договор за заем и преминаването на заемната сума в патримониума на заемателя, без значение за пораждане и съществуването на задълженията по сделката е счетоводното й отразяване от страните по нея и декларирането й в годишния финансов отчет от същите. По делото е доказано и изпълнението на последните административноправни задължения от страните по договора за заем с оглед осчетоводяването на заема от страните по сделката и декларирането на договора в ГФО на страните за 2013 г. При отчитане частичното погасяване на задължението на заемателя за връщане на заетата сума се установява, че на основание договори за цесия от 18. 08. 2014 г. съществуващите към цитираната дата вземания на [фирма] по договора за заем са били прехвърлени в съответно посочени от фактическа страна части на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], които от своя страна с представени и обсъдени договори за цесия съответно от 22. 08. 2014 г., 21. 08. 2014 г., 22. 08. 2014 г. и 21. 08. 2014 г. са прехвърлили придобитото на [фирма], а последното – на първоначалния ищец [фирма] /договор за продажба на вземане от 28. 08. 2014 г./. Договорите за цесия са породили действие за длъжника при установените факти за уведомяване за прехвърлянето на вземанията от страна на съответния стар кредитор /чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД/. Установено е осчетоводяване на цесиите при страните по тези договори за прехвърляне на вземания и отразяване в счетоводството на длъжника на промяната в кредиторите с оглед цедирането на вземанията.

Вземанията, предмет на правоустановяващото действие на спогодбата от 17. 11. 2014 г., са за дължимото от заемателя – ответното дружество по договор за заем от 14. 12. 2012 г. и за цената по договори за цесия. Установените факти са за съществуващи правоотношения по такива договори между страните по визирания договор за спогодба, предхождащи сключването му на 17. 11. 2014 г. За [фирма] се е породило задължение за връщане на сумата от 14 500 000 евро в срок до 14. 12. 2017 г. на [фирма] по договор за заем от 14. 12. 2012 г. Доказано е получаването на заемната сума от заемателя с оглед данните за заверяване на банковата му сметка с нея въз основа на вътрешнобанков превод от сметката на [фирма] в [фирма]. По делото е установено осчетоводяването на заема при страните по сделката. При отчитане частичното погасяване на задължението на заемателя за връщане на заетата сума се установява, че на основание договор за цесия съществуващите към датата 12. 11. 2014 г. вземания на [фирма] – за 30 751 756, 56 лв., включващи 25 921 014, 29 лв. главница и 4 830 742, 26 лв. възнаградителна лихва са преминали към [фирма], което дружество ги е цедирало на [фирма] /договор от 13. 11. 2014 г./, а последното от своя страна – на [фирма] /договор за цесия от 14. 11. 2014 г./. Договорите за цесия са породили действие за длъжника при установените факти за уведомяване за прехвърлянето на вземанията от страна на съответния стар кредитор /чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД/. Установено е осчетоводяване на цесиите при страните по тези договори за прехвърляне на вземания и отразяване в счетоводството на длъжника на промяната в кредиторите с оглед цедирането на вземанията, както и декларирането от последния на заема в балансите му към края на календарните 2012 – 2016 г. Останалите вземания към длъжника по спогодбата от 17. 11. 2014 г. са за цената по договори за цесия, сключени между длъжника [фирма] и: [фирма] – договор от 3. 11. 2014 г.; [фирма] – два договор от 13. 11. 2014 г.; [фирма] – два договора от 3. 11. 2014 г.; [фирма] – договор от 3. 11. 2014 г. Не се установява задълженията за заплащане на цената по договорите за цесия да са били погасени от ответника. Цедентите по визираните договори са прехвърлили на ответника вземанията си по: договор за заем от 9. 04. 2011 г., сключен между [фирма] и [фирма]; договор за заем от 17. 01. 2013 г., сключен между [фирма] и [фирма]; договор за заем от 17. 01. 2013 г., сключен между [фирма] и [фирма]; договор за заем от 21. 03. 2014 г., сключен между [фирма] и [фирма]; договор за заем от 23. 04. 2012 г., сключен между [фирма] и [фирма] и договор за заем от 27. 12. 2011 г., сключен между [фирма] и [фирма]. От фактическа страна е установено превеждането на сумите по договорите за заем от сметките на заемодателите по сметките на заемателите и заверяването на последните с тях. Въз основа на представените и обсъдени договори за цесия вземанията към ответника са преминали към [фирма], което от своя страна с договор от 14. 11. 2014 г. ги е продало на [фирма]. Досежно всеки един от посочените от фактическа страна договори за цесия по делото е доказано уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземанията от стария кредитор. Налице са и данни за осчетоводяване на промяната на кредиторите от страна на ответното дружество.

По споразумението от 1. 09. 2014 г.

Всичко изложено и липсата на възражения и данни за заплащане на дължимите по споразумението от 1. 09. 2014 г. вноски с падеж 30. 09. 2014 г. и 31. 10. 2014 г. налага извод, че по силата на уговорката по т. 7 от спогодбата задълженията на ответника по този договор са станали предсрочно изискуеми от 1. 11. 2014 г. /доказано е и обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника-ответник по делото от страна на дружеството с цитираното наименование/. Не е налице изпълнение на изискуемите задължения по спогодбата, тъй като ответникът не твърди и доказва такова, което е основа за заключение, че на основание споразумение от 1. 09. 2014 г. и представения договор за цесия в настоящото производство за правоприемника на [фирма] ищецът, въззивник [фирма] /в несъстоятелност/ съществуват вземанията, както следва: за 37 987 213, 20 лв. главница, за 1 987 758, 75 лв. – договорна лихва към 30. 06. 2014 г. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са се породили и акцесорното вземане за сумата 5 094 971, 66 лв. /изчислението е направено с електронен калкулатор calculator.bg/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 37 987 213, 20 лв. за времето от 1. 11. 2014 г. – датата, на която задълженията по спогодбата са станали предсрочно изискуеми, до 25. 02. 2016 г. – датата на откриване на производството по несъстоятелност и такова за законната лихва върху главницата, считано от последната дата до окончателното й изплащане. Съществуването на горните вземанията на ищеца като обезпечени с договорна ипотека върху недвижими имоти по нотариален акт № 199/2014 г. на нотариус В. М. и особен залог по договор за особен залог от 27. 10. 2014 г., вписан на цитираната дата в Централния регистър на особените залози, следва да бъде признато по предявените искове по чл. 694 ТЗ. Искът за обезщетение по чл. 86 ЗЗД за сумата над 5 094 971 лв. до 5 369 121 лв. – пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.

По споразумението от 17. 11. 2014 г.

Като съобрази липсата на възражения и данни за изпълнение на задължението на ответното дружество да учреди обезпечения по споразумението от 17. 11. 2014 г. в полза на кредитора [фирма] и уговорките на страните по т. 9 вр. т. 7 от спогодбата за последиците от това неизпълнение, съответстващи на чл. 71 ЗЗД, съдът приема за настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по споразумението на датата 11. 12. 2014 г. Ето защо и предвид липсата на изпълнение на изискуемите парични задължения по спогодбата от ответника /последният не твърди и в противоречие с тежестта за доказване не установява такова/ на основание споразумението от 17. 11. 2014 г. и договора за цесия, представен в настоящия процес, следва да се приеме, че [фирма]/в несъстоятелност/ е легитимирана като кредитор на длъжника в несъстоятелност и за същата съществуват следните вземания с източник договора за спогодба: 53 594 565, 09 лв. главница, 8 659 982, 71 лв. – договорна лихва към 30. 06. 2014 г. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са се породили и акцесорното вземане за сумата от 6 591 000, 07 лв. /изчислението е направено с електронен калкулатор calculator.bg/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 53 594 565, 09 лв. за времето от 11. 12. 2014 г. до 25. 02. 2016 г. – датата на откриване на производството по несъстоятелност, и такова за законната лихва върху главницата, считано от последната дата до окончателното й изплащане. Съществуването на горните вземанията на ищеца следва да бъде признато по предявените искове по чл. 694 ТЗ. Искът за обезщетение по чл. 86 ЗЗД за сумата над 6 591 000, 07 лв. до 6 591 614, 95 лв. – пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.

Несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези в обжалваното решение налага то да бъде отменено освен в частите, с които исковете за заплащане на обезщетение за забава върху главните вземания са отхвърлени до сумата от 274 149, 34 лв. за обезщетението по споразумението от 1. 09. 2014 г. и до сумата от 614, 88 за обезщетението по споразумението от 17. 11. 2014 г. и вместо него да бъде постановено друго за установяване съществуването на спорните права съобразно изложеното.

Ответното дружество – длъжник в несъстоятелност следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 1 708 732, 37 лв.

Воден от горното, съдът

ОТМЕНЯ решение № 12 от 23. 02. 2017 г. по т. д. № 57/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, в частите, с които са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] /в несъстоятелност/ искове по чл. 694 ТЗ за установяване съществуването на задълженията на [фирма] към [фирма] както следва: за заплащане на сумата 37 987 213, 20 лв., представляваща дължима главница по споразумение от 1. 09. 2014 г.; за заплащане на сумата 1 987 758, 75 лв., дължима договорна лихва към 30. 06. 2014 г. по споразумение от 1. 09. 2014 г.; за заплащане на обезщетение за забава за заплащане на главницата от 37 987 213, 20 лв. по споразумение от 1. 09. 2014 г. за времето от 1. 11. 2014 г. до 25. 02. 2016 г. до сумата 5 094 971, 66 лв. и за заплащане на законната лихва върху главницата от 37 987 213, 20 лв. от 25. 02. 2016 г. до окончателното изплащане на това задължение; за заплащане на сумата 53 594 565, 09 лв., представляваща дължима главница по споразумение от 17. 11. 2014 г.; за заплащане на сумата 8 659 982, 71 лв., представляваща дължима договорна лихва към 17. 11. 2014 г. по споразумението от 17. 11. 2014 г.; за заплащане на обезщетение за забава за заплащане на главницата от 53 594 565, 09 лв. по споразумение от 17. 11. 2014 г. за времето от 11. 12. 2014 г. до 25. 02. 2016 г. до сумата 6 591 000, 07 лв. и за заплащане на законната лихва върху главницата от 53 594 565, 09 лв. от 25. 02. 2016 г. до окончателното изплащане на това задължение, както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 1 022 295, 20 лв. и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по чл. 694 ТЗ на [фирма] /в несъстоятелност/ ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица] срещу [фирма] /в несъстоятелност/ ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица] съществуването на задълженията на [фирма] /в несъстоятелност/ към [фирма] / в несъстоятелност/ за заплащане на: сумата 37 987 213, 20 лв., представляваща дължима главница по споразумение от 1. 09. 2014 г.; сумата 1 987 758, 75 лв., дължима договорна лихва към 30. 06. 2014 г. по споразумение от 1. 09. 2014 г.; сумата 5 094 971, 66 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 37 987 213, 20 лв. по споразумение от 1. 09. 2014 г. за времето от 1. 11. 2014 г. до 25. 02. 2016 г., и законната лихва върху главницата от 37 987 213, 20 лв. за времето от 25. 02. 2016 г. до окончателното изплащане на това задължение, като всички посочени дотук вземания са обезпечени с договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена с нотариален акт № 199 т. I рег. № 10594 д. № 172/2014 г. на нотариус В. М., и особен залог по договор от 27. 10. 2014 г., вписан в Централния регистър за особените залози под № 2014102701098; сумата 53 594 565, 09 лв., представляваща дължима главница по споразумение от 17. 11. 2014 г.; сумата 8 659 982, 71 лв., представляваща дължима договорна лихва към 17. 11. 2014 г. по споразумение от 17. 11. 2014 г.; сумата 6 591 000, 07 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 53 594 565, 09 лв. по споразумение от 17. 11. 2014 г. за времето от 11. 12. 2014 г. до 25. 02. 2016 г., и законната лихва върху главницата от 53 594 565, 09 лв. за времето от 25. 02. 2016 г. до окончателното изплащане на това задължение.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му отхвърлителни части.

Решението е постановено при участието на синдика на длъжника в несъстоятелност Б. М. на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.

ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/ да заплати по сметката на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 1 708 732, 37 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: