СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, девети състав в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

при участието на секретаря ТЕОДОРА СТАВРЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ж. т. д. № 3300 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. В. К. и Ж. Г. М. чрез процесуалния им представител адвокат Б., срещу решение № 633 от 4. 04. 2019 г. по т. д. № 1795/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав. С него са отхвърлени предявените от Б. В. К. и Ж. Г. М. искове по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /1999 г., отм., ДВ бр. 98/2019 г./ за солидарно осъждане на [фирма], на чието място в производството с определение на въззивния съд е конституиран правоприемникът му [фирма], и [фирма], на чието място в производството е конституирано [фирма], да заплатят на всеки един от ищците сумите от по 54 718 лв., представляващи обезщетение за вреди от нарушение на правата на ищците като съпритежатели на комбинирана марка „М. М.“ с рег. № ***** за клас 16 от МКСУ, извършени в периода 1. 05. 2012 г. – 31. 12. 2014 г. чрез поставяне на марката върху броевете на вестник „М. М.“ и в публикации на електронна страница на [фирма]. Със същото решение са отхвърлени и предявените от Б. В. К. и Ж. Г. М. срещу [фирма], на чието място е конституирано [фирма], искове по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./ за заплащане на всеки един от ищците на сумите от по 285 лв., представляващи обезщетение за вредите от нарушение на правата на ищците като съпритежатели на комбинирана марка „М. М.“ с рег. № ***** за клас 16 от МКСУ, извършено чрез поставяне на марката в годишник на българския футбол „Футболна България 2013/2014 г.“. Въззивните жалбоподатели поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърдят, че съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателите, ищци, не е преценил правилно установените по делото факти и е постановил незаконосъобразно решение. Излагат, че ответникът [фирма], чийто правоприемник е конституиран в производството, в процесния период се е обозначавал в издателското каре на вестник „М. М.“, ползвайки марката на ищците без тяхно разрешение и съгласие и без да им заплаща каквото и да било възнаграждение за ползването на марката. С решение по т. д. № 304/2011 г. на ВКС, II т. о. този ответник бил осъден да заплати на ищците обезщетение за вредите от нарушение на марката, осъществено чрез поставяне на знака върху екземпляри на вестника „М. М.“ за периода от 25. 05. 2008 г. до 29. 09. 2008 г. и предлагането за продажба на тези екземпляри. По това дело като привлечено трето лице участвал и първоначалният ответник [фирма]. Първоинстанционният съд неправилно тълкувал цитираното съдебно решение, като заключил, че отговорността на [фирма] е ангажирана в качеството на издател на вестника. По този начин пренебрегнал задължителността на влязлото в сила съдебно решение, установяващо, че поставянето на наименованието на едноличното акционерно дружество в карето на вестника, в който се използва марката, е неправомерно. Съдът не преценил и значението за спора на влязлото в сила решение по т. д. № 575/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което посоченото дружество било осъдено да заплати на ищците, въззивници обезщетение за времето от 30. 09. 2008 г. до 30. 09. 2010 г. за неправомерно ползване на марката. Въпреки така установеното нарушение на марката дружеството продължило да го извършва, като същото ставало с активното съдействие на издателя на вестника – ответника [фирма], чийто правоприемник бил конституиран в процеса. Това съдействие се изразявало в допускането непрекъснато акционерното дружество да поставя фирменото си наименование във всеки брой на вестника в издателско-редакционното каре, в лентата, в която след наименованието на холдинга е поставена сигнатурата I., която трябва да удостоверява издателя, въпреки че същата не е за права на холдинга. Жалбоподателят изтъква, че по цитираните дела и в настоящия процес се иска ангажиране на отговорността на [фирма] за неправомерното поставяне на наименованието на холдинга в карето на вестника, в който се използва марката. Солидарната отговорност за това нарушение на втория ответник [фирма], на чието място в производството било конституирано [фирма], се пораждала, защото този ответник, именно само той като издател на вестника, не се противопоставял на нарушението на първия ответник и дори активно му съдействал. Твърди се, че [фирма] винаги е бил издател на вестника – и в исковите периоди по предходните дела и в исковия период по настоящото дело. Неправилно съдът приел, че като съпритежател на марката вторият ответник можел без съгласие на ищците, съпритежатели на търговската марка, да отстъпва правата й на трети лица. В решението не били правилно преценени и доводите на ищците, че е без значение дали [фирма] е издател или не е издател на вестника. Обстоятелството, че капиталът на издателя / [фирма]/ е собственост на холдинга, не давало право на последния да поставя наименованието си в издателство-редакционното каре на вестника, издаван с тази марка. Като съпритежател на марката едноличното дружество с ограничена отговорност можело да ползва марката, но не и да съдейства за ползването й от друг правен субект, без съгласието на останалите съсобственици. Оспорват се и изводите на съда, че не е налице неправомерно ползване на марката чрез поставянето й в сайта на ответния холдинг. Според жалбоподателите неясни били и мотивите съда за липсата на отговорност на първия ответник за неправомерното използване на търговската марка в годишника „Футболна България 2013/2014“, на който този ответник бил издател. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените осъдителни искове, като се претендира присъждане на разноски.
Ответниците по въззивната жалба [фирма] и [фирма] оспорват жалбата, като изразяват становище за неоснователността й. Поддържат, че доводите на въззивниците не съответстват на данните за ангажиране на отговорността на първоначалния ответник [фирма] като издател на вестника „***“ съобразно влезлите в сила съдебни решения по посочените предходни дела на въззивниците и това дружество. Първоинстанционният съд обърнал внимание, че в настоящото производство били изложени различни твърдения. Последните били, че издател на вестника в процесния период 1. 05. 2012 г. – 31. 12. 2014 г. е ответникът [фирма], като исковете били предявени за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците за това, че първото дружество продължава да поставя наименованието си в редакционно-издателското каре на вестника със съдействието на второто дружество, което издава вестника. С оглед тези обстоятелства съдът правилно приел, че доказателствените и правните изводи в цитираните съдебни решения не са част от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията и не са задължителни за съда и страните по настоящото дело. Въззиваемите поддържат, че в настоящия спор било установено, че при регистрирането на международния стандартен сериен номер – I. на вестника „М. М.“ пред органа по чл. 9, т. 1 ЗЗДПДПОРДМУ като издател на вестника бил вписан именно [фирма]. По делото било установено, че всички разходи във връзка с издаването, отпечатването и разпространението на вестника били извършени от това дружество, в чийто патримониум постъпили и приходите от продажбата му. Правото на същото дружество да използва процесната марка му било гарантирано от чл. 16, ал. 2 ЗМГО /отм./. Правилен бил и изводът в обжалваното решение, че на същото правно основание за това дружество не съществувало ограничение за използване на марката чрез отстъпването на правата по използването й на трети лица. Съдът обсъдил и разликите във фактическата обстановка по настоящото дело и по предходните такива, за да заключи, че посочването на наименованието на холдинга в редакционно-издателското каре на вестника „само по себе си“ не може да се квалифицира като използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, защото действията по издаване на вестника не са извършени от този ответник, нито за негова сметка, нито от негово име и същият не е получил преки икономически ползи от издаването му, включително от посочването на наименованието му в това каре. Относно използването на процесната марка чрез поставянето й в съдържанието на публикации на електронната страница на холдинга решението на СГС било мотивирано и основано на анализ на доказателствата, като във въззивната жалба не се съдържали конкретни доводи за неговата неправилност. Правилни били и изводите на съда, че ответникът [фирма], като съпритежател на марката, не следвало да носи отговорност за поставянето й в годишник на българския футбол „Футболна България 2013/2014 г.“. Ответниците по въззивната жалба правят искане за присъждане на разноски.
Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима.
Предявени са искове по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./. С влязло в сила /определението не е обжалвано от страните по делото, на които е надлежно съобщено/ определение от 31. 07. 2018 г. по т. д. № 1795/2017 г. на Софийски градски съд производството по делото е прекратено в частта по исковете на Б. К. и Ж. М. срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за вреди от нарушение на правата на ищците върху комбинирана марка „М. М.“ с рег. № ***** за клас 16 от МКСУ чрез издаване на годишник „Футболна България 2013/2014“.
В исковата молба се твърди, че ищците са съпритежатели на марка с peг. № ***** на Патентно ведомство „М. М.” за стоки „вестник” от клас 16 на Международната класификация на стоките и услугите, като всеки от тях притежава по 1/4 от правото. [фирма] също е съпритежател на марката. В издателско-рекламното каре на вестник „М. М.“, във всеки от който била поставяна посочената марка, се обозначавало фирменото наименование на това дружеството, първоначален ответник - [фирма]. С влезли в сила решения по т. д. № 304/2011 г. на ВКС и по т. д. № 4421/2015 г. на САС била ангажирана отговорността на този ответник по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./ за вреди от нарушение на марката на ищците, съответно за периода 25. 05. 2008 г. – 29. 09. 2008 г. - по първото решение и за периода 30. 09. 2008 г. – 30. 09. 2010 г. - по второто. Въпреки това дружеството продължило да извършва нарушението, като това ставало без противопоставяне и с активното съдействие на издателя на вестника – втория ответник [фирма], на чието място в производството е конституирано дружеството [фирма]. Този ответник допускал непрекъснато първия ответник да поставя фирменото си наименование във всеки брой на вестника в издателско-редакционното каре, в лентата, в която след наименованието била поставяна сигнатурата I.. Твърди се, че нарушението се осъществявало в периода 1. 05. 2012 г. – 31. 12. 2014 г. В същия период, първоначалният ответник [фирма], ползвайки марката без съгласието на ищците, я поставял в публикации на своя сайт и в годишника на българския футбол – „Футболна България – 2013/2014 г.“.
Ответниците оспорват исковете, като поддържат възражения, че първоначалният ответник [фирма] не е издател на посочения вестник в процесния период, а вторият ответник е съпритежател на марката и има право да я използва без съгласието на ищците.
По делото се установява следното от фактическа страна.
Безспорно е и се установява от удостоверение на Патентното ведомство на РБ от 13. 04. 2017 г., че на 16. 07. 1997 г. във ведомството е регистрирана национална марка с рег. № ***** „М. М.” - комбинирана за стоки от клас 16 по МКСУ „вестник”, като съпритежатели на марката са ищците по делото Б. К. и Ж. М., както и [фирма] и А. О. Л. и марката е със срок на закрила до 23. 06. 2027 г.
С нотариална покана, връчена при отказ на ответното акционерно дружество на 31. 07. 2008 г. съгласно нотариалното удостоверяване от 4. 08. 2008 г. на нотариус Г., [фирма] е уведомена от ищците, че те са част от съсобственици на марка рег. № ***** „М. М.”, която адресатът използва при издаване и разпространяване на вестник без тяхното съгласие, като не им заплаща възнаграждение, и същият е поканен да преустанови нарушението.
С влязло в сила решение № 111 от 05. 09. 2012 г. по т. д. № 304/2011 г. по описа на ВКС, II ТО, след отмяна на обжалваното въззивно решение, касационната инстанция е осъдила ответника [фирма] да заплати на ищците К. и М., на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./, на всеки един от тях по 9 023 лв., обезщетение за вреди от нарушение на комбинирана марка „М. М.” с peг. № ***** за клас 16 от МКСУ, осъществено чрез поставяне на знака върху 2 062 404 екземпляра от вестник „М. М.” за периода от 25. 05. 2008 г. до 29. 09. 2008 г. и предлагането им с този знак за продажба, ведно със законната лихва върху сумите от 15. 07. 2009 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД по 1020, 25 лв. обезщетение за забава върху 9 023 лв. за времето от 30. 09. 2008 г. до 15. 07. 2009 г. Съгласно мотивите на посоченото решение за исковия период като издател на вестника съзнателно е посочено дружеството, чиято отговорност за нарушение на правата на ищците е ангажирана.
С влязло в сила / решението не е допуснато до касационно обжалване с определение № 14 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 1512/2016 г. на ВКС, I т. о./, след отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд е осъдил [фирма] да заплати на К. и М. на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./ на всеки един от тях по 42 000 лв., представляващи обезщетения за вреди от нарушение на комбинирана марка „М. М.” с рег. № ***** за клас 16 от МКСУ, осъществено чрез поставяне на знака върху съответните броеве и екземпляри на вестник „М. М.” /общо 17 825 000 екземпляри/ за времето от 30. 09. 2008 г. до 30. 09. 2010 г. и предлагането им с този знак за продажба, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 30. 09. 2013 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на всеки един от ищците по 12 000 лв., представляващи обезщетения за забавено изпълнение на главните задължения за времето от 30. 09. 2010 г. до 30. 09. 2013 г. В решението въз основа на преценка на редакционно-издателското каре е прието, че като издател на вестника за исковия период е посочено дружеството ответник.
По делото липсва спор и се установява от представените копия на броеве на вестник „М. М.” и от съдебно-марковата експертиза, че за периода 1. 05. 2012 г. – 31. 12. 2014 г. са издадени 945 бр. на в. „М. М.“, като във всички от тях е използвана процесната марка. Съгласно същата експертиза и видно от представените по делото части от броеве на вестника на първа страница на вестника в левия горен ъгъл и в редакционно-издателското каре е поставена процесната марка. В представените по делото части от броеве, с изключение на този от 31. 12. 2014 г., в редакционно-издателското каре, в най-дясната му част, е отразено фирменото наименование на [фирма], както и имената на управителя и директора, съответно И. К. и В. З.. В най-долната част на издателското каре, в защрихована хоризонтално разположена част са посочени електронна поща, адрес на редакцията: **** С., [улица] А, И. „Р.”. В същата защрихована част, съответно в най-долната дясна част на карето е отразена съществената част от фирменото наименование на ответника „***“, член на W. A. of Newspapers I. 0861-9891. В редакционно-издателското каре на представената част от броя на вестника от 31. 12. 2014 г., за разлика от останалите включени в доказателствения материал по делото, над наименованието [фирма] е отразено „издател”.
Съгласно нотариално заверена на 15. 08. 2013 г. разпечатка от електронната страницата на ответника – акционерно дружество с адрес http://********** от същата дата страницата съдържа реклама на вестник „М. М.”, с изображение на знак, идентичен на процесната комбинирана марка. На страницата са отразени данни относно вестника-всекидневник – присъствие на медийния пазар от 17 години, тираж, съдържание. Видно от разпечатка с нотариална заверка на съдържанието от същата дата от електронна страница на холдинга с адрес http://*** на същата след информация, че с над 220 000 броя вестници дневно холдингът обхваща основния процент от активното население на страната, са поставени знаци, между които и такъв идентичен на процесната комбинирана марка. Представена е и разпечатка с нотариална заверка на съдържанието от 15. 08. 2013 г. от електронна страницата http:// *** на същия ответник от посочената дата, в която се съдържа информация относно холдинга [фирма], част от която е отразяването, че същият е водещ холдинг във вестникарския и медийния бизнес в България, в чийто състав влизат три ежедневника, един от които е „М. М.” с тираж от 25 000 бр., като при значими събития последният достига до 50 000 бр.
Процесната марка „М. М.“ е използвана и в годишник на българския футбол „Футболна България 2013/2014“, като е поставена на първата страница на изданието /представеното копие и заключение на марковата експертиза/. В редакционно-издателското каре на годишника е посочено, че същият се издава от **********, член на W. A. of Newspapers.
Съобразно удостоверение от Национална библиотека „Св. Св. К. и М.“ в качеството й на Българска национална агенция за I., за изданието „***“ с издател [фирма] е присъден I. 0061-9891. Изяснено е, че се касае до международен стандартен номер за продължаващи издания, който има за цел да осигури идентификация на изданията и да улесни международното сътрудничество при търсенето и използването им. Присъждането на номера се извършва при попълване на регистрационен формуляр, като издателят е задължен да представя броевете на продължаващото издание. По делото липсва спор, че за исковия период при регистрирането на международния стандартен номер за процесния вестник „***“ пред агенцията, като издател е бил вписан [фирма]. Установява се от представената разпечатка от онлайн каталог на Регионална библиотека В., че при справка за намерени заглавия „***“ се изписва посоченият номер за ежедневник с издател [фирма].
От заключението на съдебносчетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство и неоспорено от страните, се установява, че за исковия период 1. 05. 2012 г. – 31. 12. 2014 г. от [фирма] са осчетоводявани разходи за отпечатване на вестника „М. М.“, отчитани са разходи към търговец за разпространението му, както и разходи за закупуване на вестникарска хартия. Разходите са фактурирани от съконтрахентите на първоначалния ответник с получател последния. [фирма] е сключил трудови договори с лица, посочени в издателско-редакционното каре на вестника, изплащал е възнаграждения на редакционния екип на „***“ и е отчитал приходи от издаването на вестника.
Съгласно заключението съдебно-марковата експертиза лицензионното възнаграждение, което ищците би следвало да получат за исковия период, ако беше сключен лицензионен договор, изчислено по метода на лицензионните такси, е по 55 003 лв. за всеки от съпритежателите-ищци.
При горните факти съдът прие следното от правна страна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По основателността на предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./, като съобрази въззивните доводи, настоящият състав изтъква следното.
Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО /отм./, приложим за настоящия случай с оглед твърдяния период на нарушения на марката, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Съгласно дефинитивната норма на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм./ използване на марката в търговската дейност представлява поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки /т. 1/, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак /т. 2/ и използването на знака в търговски книжа и в реклами /т. 4/. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм./ на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм./,без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката – чл. 73, ал. 1 ЗМГО, което е предпоставка за пораждане на правото на притежателя й на обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./.
С решение № 111 от 5. 09. 2012 г. на ВКС по т. д. № 304/2011 г., ІІ т. о., постановено по чл. 290 ГПК по предходен спор на ищците и ответника с предходно наименование [фирма], е дадено разрешението, че пасивно легитимиран по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./ е лицето, от чието име и с негово съгласие се издава вестникът, но не и лицето, което финансира неговото издаване и разпространение. Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице, различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото вестника лице е неговият издател. За третите лица издател на един вестник е лицето, от чието име и с чието съгласие се издава, т. е. лицето, което е посочено във вестника като негов издател. Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители и е извършило към тях дължимите плащания. В съдебното решение е разяснено, че правото върху марка може да е притежание на две или повече физически, юридически или в комбинация лица съгласно чл. 16, ал. 1 ЗМГО /отм./. Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗМГО /отм./ урежда правото на всеки съпритежател на марка да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма. Посочената правна норма не дава възможност на един от съпритежателите да предоставя на трети лица правото на ползване върху марката без съгласието на останалите притежатели, ако не е уговорено писмено друго. По тези съображения е прието, че предлагането на вестника с марката без съгласието на част от нейните притежатели на пазара от името на лицето, посочено като негов издател, когато друго не е уговорено писмено между съпритежателите на марката, представлява използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм/.
В случая не съществува спор и се установява, че ищците Б. К. и Ж. М., заедно с втория ответник с наименование към момента на подаване на исковата молба [фирма] и А. О. Л., са съпритежатели на процесната комбинирана марка с рег. № ***** „М. М.”, регистрирана за стоки от клас 16 по МКСУ „вестник”, и съответно имат право да забранят на трети лица без тяхното съгласие ползването й в търговската дейност по смисъла на горевизираните разпоредби. Настоящият състав споделя и разбирането, че в случай на съпритежание на марката, съпритежател на същата не би могъл да предоставя на трети лица правото на ползване върху марката без съгласието на останалите притежатели, освен при друга изрична писмена уговорка.
Досежно фактите на поставянето на процесната марка върху всички броеве и екземпляри от вестника „М. М.“ за исковия период от 1. 05. 2012 г. до 31. 12. 2014 г. не съществува спор и те се установяват съобразно изложеното от фактическа страна. Налице е използване на марката по смисъла чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО /отм./, но същото е осъществено от ответника [фирма], който има право да ползва марката като нейн съпритежател без съгласието на останалите съпритежатели и без да се отчита за това при липсата на твърдения и данни за противна уговорка на съпритежателите. В. ищците не твърдят, че това лице, посочено в исковата молба като издател на вестника, няма право да ползва марката.
Не би могло обаче да се приеме, че в същия период ответникът [фирма], понастоящем с наименование [фирма], е осъществило ползване на знака по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМГО /отм./, като е издавало и разпространявало вестника, без съгласието на притежателите на марката, тъй като дружеството не е лицето, от чието име и с чието съгласие се е издавал вестникът, съответно лицето, посочено като негов издател. Този извод е следствие от твърденията на ищеца и установените факти по делото.
На първо място, ищецът не твърди, че холдингът е издател на вестника. Исковете по настоящото дело са предявени за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците за нарушения на марката, на която ищците са съпритежатели, като твърденията на ищците са, че за процесният период цитираният вестник е бил с издател [фирма] и в същия период [фирма], с активното съдействие на първото дружество, е продължила да поставя наименованието си в редакционно-издателското каре. Тези признания изключват възможността за ангажиране отговорността по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./ на холдинга, тъй като, както бе изяснено, пасивно легитимирано по този иск е лицето, от чието име и с негово съгласие се издава вестникът, тоест лицето посочено като негов издател. С оглед въззивните доводи следва да се изтъкне, че настоящият състав споделя констатациите на СГС в първоинстанционното решение, че отговорността на [фирма] по предходните дела с ищците е ангажирана на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./ именно с оглед качеството й на лице, от чието име и с чието съгласие е издаван процесния вестник, като по т. д. № 304/2011 г. на ВКС изводът е направен с оглед отразеното в рекламно-издателското каре, че вестникът се издава от посоченото дружество, а по т. д. № 4421/2015 г. на САС поради посочването му в това каре, заедно с [фирма], но преди международния стандартен номер на периодичното издание – I., в самостоятелно поле. Що се отнася до силата на пресъдено нещо на решенията по предходните дела, то от същата са обвързани само ищците и ответника [фирма], като следва да се изтъкне, че няма данни другият ответник да е бил главна или подпомагаща страна по тези дела. В предмета на силата на пресъдено нещо по предходните спорове се включва извършването на нарушенията на правата на ищците от ответника, акционерно дружество за исковите периоди по тези дела, осъществени чрез поставянето на знака върху екземплярите от процесния вестник, за чийто издател е посочено това дружество, за тези периоди и предлагането им с този знак за продажба. Ето защо в настоящия исков процес ищците следва да проведат пълно и главно доказване на твърдяните в исковата молба нарушения на марката им от ответниците.
На второ място, по настоящото дело се установяват и факти, които не позволяват извод, след преценка на съдържанието на редакционно-издателското каре на вестника през процесния период, включващо в отделни полета наименованието и на двамата ответници, да се приеме, че като издател на вестника е посочено [фирма]. Както бе установено, през този период в посоченото каре съществената част от наименованието на ответното акционерно дружество фигурира в защриховано поле след електронен адрес, адрес и телефони на редакцията и пред поставен I. на изданието, без да се съдържа указание за връзката на това лице с издаването, редактирането, рекламата, печата и разпространението на вестника. Установява се обаче, че посоченият уникален за заглавието и вида на изданието I., използван за идентифицирането му, е присъден въз основа на регистрационен формуляр на издателя [фирма], като при библиографска справка досежно периодичното издание – вестник, ежедневник последният се идентифицира с посочения номер и издател [фирма]. Накрая трябва да се изтъкне, че посочване на наименованието на [фирма] в редакционно-издателското каре на вестника, само по себе си, не е от естество да обоснове извод за използване на марката „М. М.“ съобразно дефинираното в чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм./, тъй като по делото се твърди, че издател на вестника е [фирма], установява се, че съдържанието на същия се оформя от служители на това дружество и в същото /включително в посоченото каре, в което фигурира наименованието на издателя/ липсва каквото и да било указание за връзката на холдинга с издаването на всекидневника.
По всички изложени съображения следва да се приеме, че първата твърдяна проявна форма на използване на марката за исковия период чрез поставяне на знака в екземплярите на вестник „М. М.“ и предлагането им за продажба не се установява по делото.
Налице е обаче използване на марката, на която ищците са съпритежатели, от [фирма] по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО /отм./, тъй като по делото се установява, че на електронната страница на този холдинг съобразно вида й от 15. 08. 2013 г. в две публикации с рекламно съдържание досежно издаваните от холдинга вестници, съответно конкретно вестник „М. М.“ е включена като графична част процесната марка. Отразеното в публикациите налага пряко заключение за реклама на холдинга като издател на визираните периодични издания, между които и вестник „М. М.“, съответно за използване на марката в търговската дейност на дружеството. Без значение за този извод е дали дружеството, в чиито рекламни публикации се използва знакът действително финансира издаването на печатните издания и дали пряко реализира приходи от тяхната продажба. Заключението не би могло да бъде променено и от безспорните обстоятелства, че акционерното дружество е било едноличен собственик на капитала на [фирма], отразило счетоводно приходите от продажбата на посочения всекидневник. В случая знакът е използван в реклама на холдинга, съдържаща недвусмислено указание за третите лица за предмета на издателската му дейност. От свързаността на ответниците не би могло да бъде изведено и право на акционерното дружество да ползва марката, тъй като същото не е съпритежател на марката и липсва съгласие на съпритежателите ползването на същата да бъде преотстъпвано от съпритежател. Съобразно съдържанието на рекламите и останалите факти по делото вторият ответник не би могъл да бъде свързан с установеното ползване на марката, поради което солидарната му отговорност за нарушението на [фирма] не може да бъде ангажирана.
По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да се ангажира отговорността на ответника [фирма] на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./ за причинените вреди на ищците от нарушение на марката, на която са съпритежатели, осъществено чрез използване на знака в реклами на електронната страница на дружеството на 15. 08. 2013 г. Липсват доказателства нарушението да е извършвано за целия исков период, каквито са твърденията на ищците. Поради доказаната еднократност на нарушенията обезщетението за причинените вреди на ищците от неправомерното използване на марката, на която са съпритежатели, не е съизмеримо с лицензионното възнаграждение, което биха получили при сключен лицензионен договор с нарушителя за исковия период. С оглед доказване на исковете по основание, но при липсата на достатъчно данни за техния размер, обезщетенията следва да бъдат определени по размер съгласно чл. 76 б, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм./. Цитираната норма предвижда, че в тази хипотеза ищецът може да иска като обезщетение сумата от 500 до 100 000 лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 на същия закон. Съгласно това препращане обезщетението следва да бъде определено от съда при съобразяване с всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, реализирани от нарушителя, както и при съблюдаване на принципа за справедливост, като обезщетението въздейства възпиращо и предупредително за нарушителя и за останалите членове на обществото. При съобразяване на горевизираното, като отчете, че по делото се установява само еднократност на нарушенията, както и липсата на данни осъществилият нарушението да е реализирал конкретни приходи вследствие на неправомерното използване на марката, съдът намира, че необходими и достатъчни за обезщетяване на вредите на ищците от нарушенията са сумите от по 500 лв.
По изложените съображение ответникът [фирма] следва да бъде осъден на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 вр. чл. 76 б вр. чл. 76 а ЗМГО /отм./ да заплати на всеки един от ищците сумата от 500 лв.
Независимо от установеното използване на процесната марка в изданието на годишник „Футболна България 2013/2014“ отговорността на ответника по исковете за заплащане на обезщетение за това ползване [фирма], понастоящем с наименование [фирма], не би могла да бъде ангажирана, тъй като по делото се установява, че годишникът е издаден от името на [фирма]. Липсват и данни за конкретни действия, извършени от [фирма] във връзка с издаването на годишника. Следва отново да бъде изтъкнато обстоятелството, че производството по исковете за това нарушение срещу [фирма] са прекратени с влязло в сила определение на първоинстанционния съд.
При частичното несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния в атакуваното решение последното следва да бъде отменено в частта по исковете за заплащане на обезщетение за нарушения на правата на ищците чрез използване на процесната марка в реклами на ответника [фирма], на чието място в производството е конституиран [фирма], като исковете се уважат в посочени размери по съображенията, изложени в настоящото решение. В останалите му части решението следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайните изводи на въззивния и на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед резултата по делото [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на ищците общата сума от 139, 90 лв., включваща 92, 72 лв. разноски за първоинстанционното производство и 47, 18 лв. разноски за първоинстанционното производство.
На въззиваемите не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, независимо от изхода му, тъй като липсват доказателства такива да са извършени.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд

ОТМЕНЯ решение № 633 от 4. 04. 2019 г. по т. д. № 1795/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав в частите, с които са отхвърлени предявените от Б. В. К. и Ж. Г. М. срещу [фирма], на чието място в производството е конституирано [фирма], и [фирма], на чието място в производството е конституирано [фирма], искове по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./ за заплащане обезщетения за вреди от нарушения на правата на ищците като съпритежатели на комбинирана марка „М. М.“ с рег. № ***** за клас 16 от МКСУ в частта за нарушения, извършени чрез поставяне на марката в реклама - публикации на електронна страница на [фирма] от 15. 08. 2013 г. до сумите от по 500 лв. за всеки от ищците, и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Б. В. К. с ЕГН [ЕГН] и Ж. Г. М. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./ на всеки един от ищците по 500 лв. /петстотин лева/, представляващи обезщетения за вреди от нарушения на комбинирана марка „М. М.” с рег. № ***** за клас 16 от МКСУ, осъществено чрез използване на знака в реклами – публикации на електронната страница на [фирма], на която ответникът [фирма] е правоприемник, на 15. 08. 2013 г., заедно със законната лихва върху сумите, считано от 16. 05. 2017 г. до окончателното им изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на двамата общо сумата от 139, 90 лв. разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: