СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, 5 състав в открито съдебно заседание на втори септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:


при секретаря Д. Аначкова с участието на прокурора от САП Т. сложи на разглеждане В.Н.Ч.Д. № 916 по описа за 2019 год., докладвано от съдия КАРАКАШЕВА и въз основа на закона и доказателствата по делото и на основание чл. 44 ал.12 от ЗЕЕЗА, съдът

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 590 от 28.06.2019г., постановено от СГС, НО,1състав по ЧНД № 5267/2018г., с което е отказано изпълнение на ЕЗА, издадена на 13.10.2014г. от делегиран съдия при Съд Б., Първо наказателно отделение, Република Румъния, във връзка с изпълнение на влязло в сила на 30.09.2014г. решение № 2731 на ВКС на Република Румъния, с което е потвърдена присъда № 737 от 26.10.2012г. на Трибунал Б., ІІНО, с цел предаване на българския гражданин П. З. Н.,с ЕГН [ЕГН] за изпълнение на наложеното му наказание „Лишаване от Свобода“ в размер на шест години за извършени престъпления по чл.9, ал.1, б.“б“ от Закон № 241/2005г. с прилагане на чл.13 и чл.41, ал.2 от НК на Република Румъния, а именно „укриване на данъци в продължаваща форма“,и с което е прието да се приведе в изпълнение от окръжния прокурор посоченото по-горе наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ години, наложено на българския гражданин П. З. Н., с ЕГН [ЕГН] с влязло в сила на 30.09.2014г. решение № 2731 на ВКС на Република Румъния, с което е потвърдена присъда № 737 от 26.10.2012г. на Трибунал Б., ІІНО, по силата на която българският гражданин П. З. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.9, ал.1, б.“б“ от Закон № 241/2005г. с прилагане на чл.13 и чл.41, ал.2 от НК на Република Румъния, а именно „укриване на данъци в продължаваща форма“.

На основание чл.44, ал.9 вр. ал.8 от ЗЕЕЗА взема мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до привеждане в изпълнение на наложеното с посочената по-горе присъда на П. З. Н. наказание от 6 години лишаване от свобода.
Решението не подлежи на обжалване и протест.

Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на Министъра на правосъдието , на ВКП и на СГП.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.

Производството е по реда на чл. 48 от ЗЕЕЗА.
С решение № 590 от 28.06.2019 год., постановено по нчд №5267/18 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 1 състав, е отказано изпълнението на Европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена на 13.10.2014г. от делегиран съдия при Съд Б., Първо наказателно отделение, Република Румъния, във връзка с изпълнение на влязло в сила на 30.09.2014г. решение № 2731 на Върховен касационен съд на Република Румъния, с което е потвърдена присъда №737 от 26.10.2012г. на Трибунал Б., Второ наказателно отделение, с цел предаване на българския гражданин П. З. Н., 50години, [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, осъден в Република Румъния, неосъждан в Република България, разведен, с висше образование, представляващ Международна агенция за превенция на престъпността и политики за сигурност в [населено място], Република Румъния, с постоянен адрес:гр.С., [улица] с настоящ адрес:гр.С., [улица], ет.*, ап.*, ЕГН [ЕГН], за изпълнение на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 години за извършени престъпления по чл.9, ал.1,б.“б“ от Закон №241/2005г. с прилагане на чл.13 и чл.41, ал.2 от Наказателния кодекс на Република Румъния, а именно „Укриване на данъци в продължаваща форма“.
Със същото решение е прието привеждане в изпълнение от окръжния прокурор на наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 6 години, наложено на българския гражданин П. З. Н. с установена и посочена по-горе самоличност с влязло в сила на 30.09.2014г. решение № 2731 на Върховен касационен съд на Република Румъния, с което е потвърдена присъда №737 от 26.10.2012г. на Трибунал Б., Второ наказателно отделение за извършени престъпления по чл.9, ал.1,б.“б“ от Закон №241/2005г. с прилагане на чл.13 и чл.41, ал.2 от Наказателния кодекс на Република Румъния, а именно „Укриване на данъци в продължаваща форма“.
Срещу постановеното решение е постъпила жалба от упълномощения защитник на исканото за предаване въз основа на ЕЗА лице П. З. Н. – адв. И. Л., с искане за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на решение, с което да бъде постановен отказ да се изпълни ЕЗА. В жалбата, която е бланкетна, е посочено, че подробни съображения във връзка с обжалването ще бъдат релевирани на съдебно заседание пред въззивния съд.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав защитата на българския гражданин, осъществена от адв.Л. поддържа жалбата.Развива довода за наличие на абсолютно основание за отказ от изпълнение на ЕЗА по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗЕЕЗА.Счита, че начина , по който е описано деянието, за което българския гражданин е признат за виновен и осъден от румънските съдебни власти формира извод за липса на двойна наказуемост на същото.В тази насока поддържа, че фактическите обстоятелства, изложени в ЕЗА установяват, че П. Н. е реализирал престъпната деятелност чрез бездействие /съзнателно неотразяване в счетоводството на дружеството на извършени търговски операции/, което бездействие не е извършено от него в длъжностно качество на управител на дружеството, нито пък на лице, което по закон има възложени действия, свързани с правилното отчитане на дейността на дружеството, в това число вярното отразяване в счетоводството на търговските операции, извършени от дружеството, и в тази връзка - с правилното отчитане на данъците.Съобразявайки задължителните постановки, залегнали в ТР № 4/2016г. по т.д. № 4/2015г. на ОСНК на ВКС, защитата поддържа, че деянието, за което българският гражданин Н. е признат за виновен и осъден не съставлява престъпление по българския НК, доколкото в ЕЗА не са изложени факти, формиращи извод, че П. Н. е годен субект на престъпление по българския наказателен закон, а освен това, изложените факти сочат на извършени от Н. действия по невярно отразяване на финансови операции на дружеството, а не на бездействие, както е посочено в ЕЗА.Доколкото престъплението, за което е издадена ЕЗА, чието изпълнение се иска, не фигурира в разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА, то съдът е задължен да изследва дали в конкретния случай е налице двойна наказуемост на деянието.Такава по мнение на защитата не е налице, поради което ЕЗА не следва да бъде изпълнявана, включително и чрез приемане на изпълнението на наложеното от компетентните румънски власти наказаие на територията на изпълняващата държава.
С тези съображения, иска от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение, в частта, в която е отказано предаване на българския гражданин на искащата държава, да отмени същото в частта, в която е прието за изпълнение наложеното на българския гражданин наказание от 6 години лишаване от свобода на територията на изпълняващата държава.
Наред с изложеното по-горе, защитата претендира отмяна на прилаганата по отношение на българския гражданин мярка за неотклонение „Задържане под стража“, доколкото същата е изпълнила възложената и от закона цел, обезпечаваща безпроблемното приключване на настоящото производство.Приемането и привеждане в изпълнение на наложеното с присъдата постановена от искащата държава наказание на територията на изпълняващата държава, следва да се реализира в отделно производство, в което следва да се обсъжда въпроса за това дали по отношение на българския гражданин следва да се вземе мярка за неотклонение.
В своя лична защита българския гражданин Н. заявява, че поддържа изложеното от защитата му и няма какво да допълни.
Реализирайки правото си на последна дума, исканото за предаване лице моли да не се изпълнява ЕЗА.Заявява, че не е имал собствена фирма в Република Румъния и не е задържан от румънските компетентни власти.
Представителят на САП взема становище за неоснователност на жалбата, като намира оплакванията на защитата за несъстоятелни. Счита, че съдът е сезиран с валидна ЕЗА и правилно и законосъобразно е постановил съдебния си акт в полза на българския гражданин, отчитайки връзката му с Република България.Пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на атакуваното решение.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, и при цялостната проверка на обжалваното решение, намира за установено следното:
Атакуваното решение на Софийски градски съд е постановено при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото в рамките на преценката на обстоятелствата, включени в предмета на доказване в това производство съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА. Въз основа и на собствена преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с Европейска заповед за арест, издадена от компетентните власти на Република Румъния, от делегиран съдия при съд Б.-Първо наказателно отделение, за предаване на българския гражданин П. З. Н. за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 6 години по присъда № 737 , постановена на 26.10.2012г. от Трибунал Б., Второ наказателно отделение, потвърдена с решение №2731 на Върховен касационен съд на Република Румъния, влязло в сила на 30.09.2014г.
Европейската заповед за задържане е издадена от компетентен орган в държава – членка на ЕС и е придружена с превод на български език.Според съдържанието на формуляра на заповедта, румънските власти изрично са отбелязали, че българския гражданин се иска за предаване за изтърпяване на наложеното му с влязла в сила присъда наказание лишаване от свобода за срок от 6 години.
По-нататък, първостепенният съд правилно и обосновано е преценил, че получената ЕЗА съдържа необходимите реквизити, визирани в чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА, включително достатъчна идентификация на исканото за предаване лице, както и описание на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, за което се иска предаване на лицето, степента на неговото участие и посочване на правната квалификация и наказуемост съобразно законодателството на издаващата държава. Подлежащият на изпълнение документ съдържа изискуемото се описание на фактите и правната квалификация на деянието. Не могат да бъдат възприети като основателни възраженията, отправени от защитника пред първостепенния съд за това, че издадената ЕЗА е невалидна предвид на това, че не съдържа изискуемото от чл. 37, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА описание на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, както и начина и личния принос на българския гражданин към престъпната деятелност. Законовото изискване е за предоставяне в синтезиран вид на информация, очертаваща фактически рамки на обвинението и в случая такава е налице. В ЕЗА се съдържа описание за време, място на извършване на деянието, както и на степента на участие на исканото за предаване лице.
В ЕЗА е отразено изрично, че се издава срещу „П. З. Н.", [дата на раждане] в [населено място] за изтърпяване на наложеното му наказание от 6 години лишаване от свобода за едно престъпление, в извършването на което е бил признат за виновен и осъден с влязлата в сила присъда, а именно:в качеството си на управител на SC „SERVOBALKAN COM“ SRL /ТД [фирма]/, в периода между декември 2003-юни 2004, в изпълнение на същата престъпна резолюция, с цел да избегне изпълнението на данъчните си задължения, съзнателно е пропуснал напълно да отразява в счетоводството на дружеството извършените търговски операции и реализираните приходи, като е причинил вреда на консолидирания държавен бюджет със сума в размер на 8.372.940леи /2.093.235 евро еквивалент/.
Посоченото деяние е било квалифицирано като укриване на данъци в продължаваща форма - престъпление по чл.9, ал.1, б.“б“ от Закон №241/2005г. с прилагане на чл.13 и чл.41, ал.2 от румънския наказателен закон.
В ЕЗА (I) е пояснено, че престъплението, дефинирано според законодателството на издаващата държава, е наказуемо с лишаване от свобода от 2 до 8 години и забрана на определени права. Отбелязано е също, че престъплението е от кръга на тези, за които се изисква двойна наказуемост (доколкото деянието не попада сред престъпните такива, изрично посочени в чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА).В последната насока, САС не споделя становището на СГС, че престъплението, за което е осъден българския гражданин Н. в искащата държава попада в хипотезата на чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА, поради което не е приложимо изискването за двойна наказуемост.Правилно е отразено обаче, че коментираното престъпление има аналог и в българския НК, като деянието, за което Н. е признат за виновен и осъден съставлява престъпление по смисъла на чл.255, ал.1, т.5 от НК.При това положение, спазено е изискването, визирано в чл.36, ал.2 от ЗЕЕЗА.
Именно тук е мястото да се коментира основния довод на защитата за липса на двойна наказуемост на деянието, в чието извършване българският гражданин е признат за виновен и осъден, който довод се определя като неоснователен от този състав на САС.
Няма спор, че ако престъплението, за което е издадена ЕЗА, чието изпълнение се иска не фигурира в каталога на чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА, какъвто е конкретния случай, основното условие за изпълнението на същата е двойната наказуемост, т.е. деянието, за което е направено искане едно лице да бъде предадено от една държава на друга, трябва да съставлява престъпление по наказателните закони на двете заинтересовани държави.При липса на такава двойна наказуемост въобще не може да се поставя въпросът за предаване на едно лице, т.е. това винаги е абсолютно основание за отказ от изпълнение на ЕЗА.
При извършване на преценката дали е налице двойна наказуемост на деянието, за което е издадена ЕЗА, от решаващо значение е дали е налице съвпадение в основните признаци на престъпните състави по законите на издаващата и изпълняващата държава, независимо от разликите в елементите на състава на престъплението/престъпленията/ или начина, по който то /те/ е /са/ описано /описани / в ЕЗА, съобразно законодателството на издаващата държава.Т.е., принципа, който следва да се прилага, е, че ако наказателният закон на изпълняващата държава бъде съотнесен към посоченото в ЕА деяние, то описаните признаци винаги биха осъществили състав на предвидено в националния наказателен закон на изпълняващата държава престъпление.При това, за да е налице двойна наказуемост на престъплението, не е необходимо да е налице еднаквост на наказателноправната квалификация по правото на издаващата и на изпълняващата държава /чл.5, ал.3 от ЗЕЕЗА/.Достатъчно е то да съставлява някакво /каквото и да е/ престъпление, без да е нужно да се търси еднаквост и дори сходство в наименованието на престъплението по законите на двете държави.С други думи казано, не е необходимо материалноправните норми на двете държави, описващи състав на престъпление, да си кореспондират, достатъчно е те да защитават някакъв обществен правен интерес.Конкретно, когато ЕЗА има за предмет данъчни престъпления, трябва да се извърши преценка и за това, дали е налице същото по вид престъпление по правото на изпълняващата държава, като проверката е сведена до това, дали деянието, определено като данъчно престъпление по правото на искащата държава, съставлява също такова и по правото на изпълняващата.На последно място, пак в аспекта на коментираната проблематика е нужно деянието, за което е издадена ЕЗА да е наказуемо по правото на издаващата държава, както към момента на извършване на същото, така и към момента на издаване на ЕЗА, докато, съобразно правото на изпълняващата държава е необходимо и достатъчно деянието да е наказуемо, т.е. да съставлява престъпление само към момента на решаване на въпроса за изпълнението на ЕЗА, дори и към момента на извършването му то да не би могло да осъществи никакъв състав на престъпление по закона на тази държава.
Горните принципни постановки, подробно изложени в „Европейска заповед за арест, издаделство Сиела, д-р П.П./ съотнесени към конкретния казус формират извод, че е налице двойна наказуемост на деянието, както правилно е приел първия съд и това е така по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че този състав на САС застъпва позицията, че от решаващо значение за проверка на двойната наказуемост е изложеното от фактическа страна в документите, съпътстващи ЕЗА, а именно:влязлата в сила присъда, постановена от компетентните власти на искащата държава, а не това, което е изложено в самата ЕЗА, доколкото, както се посочи и по-горе, изискването към последната е информацията да бъде посочена в синтезиран вид.
На следващо място, от изложените в коментираните документи фактически обстоятелства е видно, че в изпълняващата държава са били регистрирани търговски дружества ТД СЕРВОБАКАН КОМ“С. Б. с едноличен собственик и управител българският гражданин С. С. Б. и „РОМ У. Т. ЕНД ИНДВЕСТМЪНТС“С. Б. с управител –българският гражданин Д. Г. И..Изложени са факти, че посочените дружества са осъществявали търговски операции по-между си за периода от м.януари до м. юни 2004г., като генерираните приходи от въпросните операции не са били отразени в счетоводствата на двете дружества и не са били декларирани пред данъчните органи, вследствие на което е причинена щета на държавния бюджет на Република Румъния с еквивалент 2.899.311евро.Конкретно е посочено, че дружеството ТД СЕРВОБАКАН КОМ“С. Б. е внесло стока, която изтъргувало под формата на търговски добавки в големи размери на дружеството „РОМ У. Т. ЕНД ИНДВЕСТМЪНТС“С. Б., като сделките не са били отразени в счетоводството на двете дружества, приходите от тези сделки не са били декларирани от представителите на двете дружества, съответно дължимият от тези сделки данък печалба не е бил внесен в бюджета на румънската държава.По нататък, изложените факти сочат, че българският гражданин П. З. Н. е извършил необходимите формалности за основаване на ТД СЕРВОБАКАН КОМ“С. Б., като е набирал български граждани с несигурно финансово положение, които не владеят румънски език, които е ползвал с обещанието да ги назначи на работа в ТД, за да могат същите без да са наясно със значението на документите, които са подписали, да придобият на хартия качеството на съдружници /управители или по необходимост пълномощници на управителя/.Изложени са и факти,относно това, че след като по посоченият начин е регистрирал ТД, българският гражданин се е сдобил с данъчни формуляри /кочани с фактури, известия за доставка на стоки, квитанции/, както и с кръгъл печат на дружеството; открил е банкови сметки на последното, в които са внасяни генерираните от сделките продажби; осъществявал е фактическите действия свързани с реализирането на търговските операции на дружеството, предимно тези, свързани с внос на стоки, като лично е ходил до митническите пунктове и се е занимавал лично с митническите формалности, имащи отношение към извършения внос на стоки; склонявал е служителите на ТД, занимаващи се с митническото представителство и агентиране, да включат в митническата документация документи и данни за други лица, които биха представлявали дружеството на митницата, и които в действителност не са имали никакво отношение към този вид дейност; изисквал е от служители на дружеството да попълват фактури, квитанции и платежни нареждания, издавани от дружеството с дати, отговарящи на сделките, свързани с продажба на стоки, с постъпленията и плащанията, които е бил задвижил и координирал той лично, като им набавял непопълнени данъчни формуляри; съзнателно пропускал да предаде на лицето, което той назначил в дружеството в качеството на счетоводител на същото всички данъчни документи, касаещи продажбата на стоки, извършени от дружеството, като непосредствено го склонявал да не отразява в счетоводството на дружеството, всички реализирани приходи, а в този смисъл –и неплащане в държавния бюджет на съответните данъци.
Следва да се подчертае, че при преценка на въпроса за двойната наказуемост на престъплението, съдът на изпълняващата държава няма правомощието да изследва доказаността на фактите, описани в ЕЗА, респ. в съпътстващите същата документи /влязлата в сила присъда, постановена от компетентен съд на искащата държава/ и това е така, защото процедурата по изпълнение на ЕЗА е подчинена на принципа на взаимното доверие и взаимното признаване, но тя не е процедура по съществото на правния спор /предметът на доказване/ в издаващата държава –има ли извършено престъпление, както и дали е извършено от лицето, срещу което е издадена ЕЗА.Тези въпроси са от компетентността само на съда на издаващата държава, поради което и в производството по Глава Пета на ЗЕЕЗА не е допустимо да се прави възражение за приложение на принципа за невиновност, както и да се изискват доказателства от издаващия орган за описаните в ЕЗА обстоятелства.
Изложеното по-горе от фактическа страна, позволява и на настоящия съдебен състав да формира категоричния извод, че е налице двойна наказуемост на деянието, тъй като поведението на българския гражданин Н. се явява съставомерно и по НК на Република България, в частност на визираното в чл.255, ал.1, т.5 от НК, криминализиращо избягване на плащането на данъчни задължения в големи размери, реализирано от лице, което осъществява счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство.Що се отнася до въведения довод, основан на това, че П. З. Н. не може да бъде субект на наказателна отговорност по чл.255 от НК, то и той се преценява като неоснователен, като съображенията на САС в тази насока се основават именно на ТР №4/2016г. по т.д. №4/2015г. на ОСНК на ВКС, от което черпи права и защитата.Прочита на посоченото Решение според САС води до несъмнения извод, че П. З. е годен субект на престъплението, визирано в чл.255 от НК на Република България, тъй като според указаното в т.3 от същото „ Субект на престъплението по чл. 255, чл. 255а и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице – търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейности и функции на данъчно задълженото лице – търговец.“От решаващо значение при преценката дали поведението на едно лице е съставомерно по посочените текстове от НК на РБ в контекста на коментираната проблематика относно субекта на тези престъпления, е дали лицето фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице-търгавец, като „задълженията ,възложени от съответния данъчен закон“ касаят данъчно-задълженото лице-търговеца, а не лицето, което извършва фактическите действия, каквото разбиране споделя защитата.На последно място, пак във връзка с наведените защитни доводи, САС намира, че отразеното в ЕЗА, според което съставомерното поведение на българския гражданин се изразява в бездействие, а в съпътстващата документация е посочено, че същият е извършвал действия не правят ЕЗА негодна за изпълнение, доколкото от една страна –въззивният съд вече изрази мнение, че от решаващо значение са обстоятелствата, изложени във влязлата в сила присъда, постановена от искащата държава, а от друга-в последната са изложени факти, формиращи извод, че българският гражданин П. Н. е извършва фактически действия и бездействия, които се субсумират под престъпния състав на чл.255, ал.1, т.5 от НК.
По-нататък, получената ЕЗА е съпроводена с превод на български език, т.е. спазено е законовото изискване, визирано в чл.37, ал.3 от ЗЕЕЗА.
Отразено е също, че българският гражданин е участвал лично на съдебния процес, на който е постановено осъдителното решение.Последното е влязло в законна сила, потвърдено е било от ВКС на Република Румъния.Доказателствата по делото сочат, че подадената от българския гражданин молба за преразглеждане на влязлата в сила присъда не е била уважена.
Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на СГС, че получената за изпълнение ЕЗА за предаване на българския гражданин П. З. Н., отговаря на изискванията за съдържание съобразно Р. решение и ЗЕЕЗА, така че не са налице формални основания за отказ тя да бъде изпълнена.

Безспорен по делото е факта, че българският гражданин П. З. Н. е Председател на учредената в Република Румъния със седалище в Б. Асоциация Международна агенция за превенция на престъпността и политика за сигурност, като е упражнявал тази дейност от момента на основаването на Асоциацията, т.е. от 04.11.2009г.Видно е от приложения по делото превод от Учредителния акт на Асоциацията, че същата е основана с цел „насърчаване и подпомагане в многоаспектов план на всякакви инициативи и конкретни дейности с цел стимулиране и насърчаване на дейностите по превенция на престъпността, особено на организираната престъпност и за подсигуряване на оптимални условия за обществената сигурност“.Няма спор, като това е видно от приложените в т.І от първоинстанционното съдебно дело писмени доказателства, изготвени от структури на искащата държава, ангажирани с противодействие и борба с организираната престъпност с превод на български език , че Асоциацията и лично българския гражданин Н. са били тясно ангажирани в дейността по противодействие на организираната престъпност, като в тази връзка са организирали срещи, форуми и т.н., както на територията на Република Румъния, така и съвместни такива със структури от Югоизточна Европа, вкл. и Република България, както и Интерпол.Видно е също, че Асоциацията е съдействала на румънската държава при инициативи,свързани с борбата срещу организираната престъпност и корупцията, включително и чрез посочване на конкретни имена на румънски граждани.
Обосновано и правилно с оглед изложеното по-горе , усилията на първоинстанционния съд са били концентрирани върху преценката за съществуването на факултативното основание по чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА за отказ за изпълнение на ЕЗА, съгласно чиято норма съдът може да откаже предаване, когато исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Република България, или е български гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода, наложено от съда на издаващата държава.
В контекста на това, решаващия съд е обсъдил всички доказателства за гражданския статус на исканото за предаване лице. С оглед правната връзка на гражданството, СГС е отчел, че лицето, чието предаване се иска, има гарантирано право на личен и семеен живот на територията на България, което следва да бъде съблюдавано при преценка на пропороционалното му ограничение.
Изследвайки посочените по-горе обстоятелства, СГС обосновано е преценил като основателно алтернативното искане на защитника на П. Н., както и отправеното от представителя на държавното обвинение такова, българският гражданин да търпи наказанието си в български затвор, за да може да бъде посещаван от роднините си.Това му право кореспондира с правото му по чл. 8 ЕКПЧОС. Освен хуманитарните основания за изтърпяване на наказанието в близост до семейството, решаващия съд е отчел и целите на наказанието, доколкото основен принцип в пенитенциарното право е мястото на изпълнението на наказанието лишаване от свобода да е най-близко до местоживеенето на осъдения именно за да не се стигне до непропорционална на целите на наказанието намеса в правото на личен и семеен живот и да не се затрудни впоследствие правилната ресоциализация.Въззивният съд съобрази и данните за упражняваната от българския гражданин дейност на територията на искащата държава в качеството му на Председател на посочената по –горе Международна агенция за превенция на престъпността и политика за сигурност, като счете, че именно приложената от първия съд възможност по чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА в най-пълна степен ще удовлетвори притесненията на българския гражданин от това, че съдействието му на искащата държава в борбата и срещу престъпността, би могло да рефлектира негативно върху него при изтърпяването на наказанието на територията на Република Румъния.
САС счита, че привеждането в изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода по присъдата, постановена от Съда в [населено място], в България няма да изисква от българските власти повече ресурс от обичайно необходимия за привеждане в изпълнение на всяко друго наказание лишаване от свобода на български гражданин или постоянно пребиваващ чужденец.
На последно място САС съобрази и данните, според които спрямо българският гражданин има висящо производство за престъпление, извършено на територия на Република България, различно от това, за което е издадена ЕЗА, като счете, че прилагайки възможността, предвидена в чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, ще се позволи на българската държава своевременно да реализира действията по евентуалното ангажиране на наказателната отговорност на Н. за това деяние.
Изложените по-горе съображения мотивират САС изцяло да сподели решаващия извод на СГС за наличие на основанието по чл. 44, ал. 8 вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА за отказ от изпълнението на ЕЗА, като се приеме за привеждане в изпълнение от прокуратурата по местоживеене на лицето - СГП, наложеното наказание от 6 години лишаване от свобода на българския гражданин П. З. Н., наложено с влязло в сила на 30.09.2014г. решение № 2731 на Върховен касационен съд на Република Румъния, с което е потвърдена присъда №737 от 26.10.2012г. на Трибунал Б., Второ наказателно отделение.
Предвид изложените съображения, настоящият въззивен състав намира, че подадената от защитника на исканото лице жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
На последно място, САС счете за неоснователно отправеното защитно искане за отмяна на прилаганата по отношение на българския гражданин мярка за неотклонение „Задържане под стража“.Разпоредбата на чл.44, ал.9 от ЗЕЕЗА изисква от съда, постановил решението по екстрадиционното производство, служебно да се произнесе по мярката за неотклонение, която е в сила до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода.Като най-удачна такава, и доколкото първия съд не се е произнесъл по този въпрос, САС намери именно най-тежката по степен мярка за неотклонение „Задържане под стража“, тъй като именно тя е най-удачна в конкретния случай, доколкото става въпрос за привеждане в изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“.
Водим от изложените съображения въззивният съд постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.