Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
при секретаря Ива А., като разгледа докладваното от съдия Кр. Ф. гр.д. № 2765 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 22.02.2018 г., по гр.д. № 12943/15 г., СГС, І-6 с-в, отхвърля като неоснователни предявените от Д. Н. Д. срещу [фирма], искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 43 840 лв., представляваща договорна неустойка на основание чл. 30, ал. 1 вр. чл. 28 ОУ на ЧЕЗ за периода от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г. за виновно неизпълнение на договора, състоящо се във виновно прекъсване на електрозахранването, както и сумата от 18 000 лв. като обезщетение на неимуществени вреди за същия период, ведно със законната лихва от 11.10.2012 г. до окончателното изплащане.
С определение от 14.06.2018 г., СГС, І-6 с-в, е оставил без уважение молбата на Д. Н. Д., съдържаща се във въззивната жалба срещу решението, за неприсъждане на разноски в полза на насрещната страна.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба на 11.04.2018 г. от ищеца Д. Н. Д., уточнена с допълнение от 23.04.2018 г. Претендира се отмяна. Жалбоподателят сочи, че съдът е интерпретирал неправилно данните по делото. Пояснява, че в периода от 7.03.2012 г. до 1.05.2012 г. е бил изправна страна в отношенията с ответника, който от своя страна, считано от 11.06.2009 г., бил неизправен. Поддържа, че спирането на електрозахранването е станало в нарушение на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 и чл. 52 от ОУ. Сочи, че не му е била известна възможността да изпълни по реда на чл. 97 ЗЗД. Твърди, че ЧЕЗ неправомерно е усвоил суми за други цели (различни от изрично посочените от ищеца в банковите бордера за два банкови превода от 11.06.2009 г.), като не е уведомил за това ищеца. Отделно сочи, че след постановяване на решение по гр.д. № 45713/08 г. на СРС, ответното дружество в нарушение на облигационния договор, не е извършил надлежно отбелязване на конкретни вземания, като е променил статуса им от „съдебни“ в „задължения за неизплатена енергия“, каквито те не са. Подчертава, че преди да преустанови електрозахранването дружеството е следвало да провери депозирано от ищцовата страна писмо от 27.08.2012 г. и да даде отговор в 7-дневен срок, като едва след това е имало възможност за спиране на електроенергията. Моли да се отмени решението и да се уважат исковете.
Ответникът по жалбата ЧЕЗ [фирма] твърди, че тя е просрочена, респ. неоснователна. Изтъква се, че жалбоподателят умишлено поддържа състоянието, в което официално му е преустановено електроподаването, тъй като е намерил начин да се снабдява с ток без да го заплаща. Твърди, че спирането на електрозахранването е правомерно в съответствие с чл. 123, ал. 1 ЗЕ и чл. 42, ал. 1 от Наредба № 6 от 2014 г. Като твърди, че в случая жалбоподателя-ищец е неизправна страна и поради това няма право на обезщетение, претендира да се потвърди обжалваното решение, както и разноски.
Въззивната жалба е подадена срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК. Настоящият състав приема, че жалбата е депозирана в срок, тъй като в случая не следва да намери приложение нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК. За да се счита връчена надлежно призовката следва да се удостовери, че назначеният особен представител на жалбоподателя-ищец е отсъствал повече от един месец от адреса без да уведоми за това съда (чл. 41, ал. 1 ГПК). В случая съобщението до адв. А. Д. е върнато с отбелязване, че адвокатската кантора е с променен адрес, и новият не е известен, но няма отбелязване от длъжностното лице от къде са почерпени тези данни, от кога кантората е преместена (с оглед съобразяване на месечния срок) и пр. Ето защо доколкото не е налице надлежно връчване, то не следва да се приеме, че срокът за въззивно обжалване е започнал валидно да тече. Въззивният жалбоподател е узнал лично за решението на СГС на 23.03.2018 г., но съгласно чл. 39, ал. 2 ГПК за да е процесуално законосъобразно уведомяването следва да достигне до назначения особен представител. Тъй като няма данни това да е станало, следва да се приеме, че предвидения срок за депозиране на въззивната жалба е спазен.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:
Предявени e искове с правно основание чл. 92 и чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД.
Ищецът Д. Н. Д. поддържа, че от 28.08.2012 г. електрозахранване в неговото жилище в [населено място], [жк], [жилищен адрес] е прекъснато от страна на ответника [фирма]. Твърди, че в заповедно производство срещу него била претендирана сумата от 165, 58 лв., която той заплатил на 11.06.2009 г. в полза на дружеството, като посочил, че сумата съставлява плащане за м. януари, юни и юли 2007 г. Поддържа, че през 2012 г. отново в сметката му се появили за плащане посочените суми (с натрупани лихви), като рекламациите му пред дружеството не били приети. Твърди, че след 7.03.2012 г. енергийното дружество претендирало повторно вече платените суми, поради което било в нарушение и неизпълнение на облигационния договор. Поради казаното според ищеца дружеството не е имало и право да преустанови подаването на електричество за обекта. Ето защо претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 43 840 лв., представляваща договорна неустойка на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 28 от ОУ на ЧЕЗ за периода от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г. за виновно неизпълнение на договора, състоящо се във виновно прекъсване на електрозахранването, както и сумата от 18 000 лв. - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди (за претърпени болки, обиди, унижения, тревоги, възмущения и други негативни преживявания, причинени от прекъсването на електрозахранването и злоупотребата с монополно положение) за периода от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 11.10.2012 г. до окончателното изплащане.
Ответникът [фирма] оспорва исковете, като поддържа че е налице недопустимост, както и неоснователност. Твърди, че виновното поведение на ищеца е причина за преустановяването на доставката, като се позовава на неплатени задължения за периода от 14.02.2012 г. до 28.08.2012 г. на обща стойност 431, 40 лв. за електрическа енергия от реален отчет. Сочи, че именно ищецът е неизправна страна по договора и като такава няма право на неустойка. Твърди се, че с клаузата на чл. 30, ал. 1 от ОУ не е уговаряна неустойка за период, надхвърлящ 30/90 дни. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди като завишен.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Няма спор, че ищецът Д. Н. Д. е титуляр по партида/ИТН [ЕГН], адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] в качеството си на собственик на апартамент № 3, съобразно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 139, том ІІІ, рег. № 15, дело № 386/22.12.2005 г. Не се спори и в тази връзка е наличен и споразумителен протокол от 15.01.2012 г., подписан от двете страни по спора, че ищецът е признал свои задължения към дружеството за периода от 14.01.2011 г. до 15.11.2011 г. за консумирана и незаплатена електрическа енергия по договор за продажба № 300004823072 в размер на главница 645, 80 лв. и дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане. Ищецът е поел задължение да заплати дължимата главница на три вноски както следва: на шесто число, съответно през януари, февруари и март на 2012 г., като на 06.03.2012 г. ищецът се е съгласил да заплати и дължимите върху тази главница лихви за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане.
С влязло в сила решение от 13.04.2010 г., постановено по гр. д. № 45713/2008 г. по описа на СРС, 69 състав е отхвърлен искът с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] против ищеца за сумата от 146, 12 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2007 г. до 27.07.2007 г. и за сумата от 19, 46 лв. мораторна лихва за периода от 22.02.2007 г. до 27.07.2007 г., поради извършено плащане на тези суми в хода на производството. Установено е, че на 11.06.2009 г. ответникът Д. е заплатил сумите, като ги е превел по сметката на ЧЕЗ. С решението е прието за установено между страните, че потребителят дължи на дружеството сумата от 22, 79 лв. изтекла законна лихва върху вземането в размер на 146, 12 лв. за периода от подаване на заявлението на 23.05.2008 г. до окончателно изплащане на вземането на 11.06.2009 г. Със същото решение, изменено в частта за разноските с определение от 11.04.2011 г. потребителят е осъден да заплати на доставчика съдебни разноски в размер на 70 лв.
Приетата пред първата инстанция ССЕ е установила, че задълженията на стойност 410, 82 лв. и неустойки в размер на 12, 28 лв., по издадените 7 броя фактури за периода от 16.03.2012 г. до 23.08.2012 г. не са били заплатени (вкл. по настоящем). Вещото лице е установило, че с постъпилата сума от 165, 58 лв. (на 11.06.2009 г.) при дружеството са погасени съдебни такси, но след постановяване на съдебното решение по гр. д. № 45713/2008 г., СРС, 69 с-в, е извършено преразнасяне и са сторнирани съдебните такси, осчетоводени са фактурите, като погасяването им е извършено на 19.04.2013 г. Установява се, че практически към 28.08.2012 г. ищецът не е имал задължение към дружеството за сумата от 165, 58 лв., като към 19.04.2013 г. претенцията за плащане на ищеца е отпаднала, поради извършена счетоводна операция за пренасочване на плащането към друг дълг.
Разпитан като свидетел е Р. Л. Х., ищец по друго дело срещу ответника [фирма]. Свидетелят разказва, че през пролетта на 2012 г. бил с ищеца, когато на каса на „ЧЕЗ“ в „М.“ отказали да му приемат парите, поради наличие на някакви нерешени спорове. През м. август ищецът казал на свидетеля, че му спрели тока и след няколко дни Х. го посетил в дома му, където имало лаборатория с уреди за измерване, поялници и др., с които Д. работел. Ищецът бил изпаднал в стресово състояние и депресия, като че ли бил изхвърлен от обществото, бил отритнат и лишен от възможност да работи. Ищецът започнал да иска заеми от време на време. Според свидетеля, преди това Д. бил здрав, жизнен, спортен, но след това вдигнал кръвно, психиката му се сломила и той отключил исхемично заболяване на сърцето и диабет.
Св. Л. Б. Ш., сочи, че ищецът бил приятел на баща й, често си ходели на гости. Тя разбрала, че през лятото на 2012 г. му спрели електрозахранването. За това той всяка вечер бил в дома й, тъй като трябвало да работи, а за компютъра му трябвал ток. Той се чувствал дискомфортно, че е в чужд дом и че притеснява с поведението си семейството на свидетелката. Вече пет години той бил без ток и промяната в него била драстична, той бил друг човек. При него чувството за справедливост било много силно и било невъзможно да плати нещо, което не дължи и да спазва правила, които не са коректни. Ищецът търсел алтернативно разрешение на ситуацията, но то не била адекватна за 21 век. Трудно било за него да се изпере, не можел да си сготви, нямал хладилник. В цялата тази ситуация той отключил диабет, влизал в болница, вдигал кръвно, направил инсулт.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е отнапред установена отговорност за страна по договора, за в случай, че тя не изпълни или изпълни неточно задължението си. За да се дължи неустойка на първо място следва да се установи, че тя е уговорена в договора, сключен между страните, при ясно очертани хипотези, в които може да бъде приложена. Няма спор, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за продажба на електроенергия, като част от договора са и общите условия на [фирма]. В чл. 30, ал. 1 от последните, озаглавен „Отговорност на продавача при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача, е предвидено, че в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Соченият текст е бил предмет на анализ от ВКС, като последният е приел в решение № 37 от 28.02.2017 г. по гр. д. № 50235/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, че с клаузата по чл. 30 от общите условия е уредено задължението на електроснабдителя да плати неустойка на потребител, комуто не е възстановено електроподаването в продължение на повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя за прекъсване на електроснабдяването. Неустойката по чл. 30 от ОУ се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя (напр. причинени от трети лица, природни явления, техническа неизправност и др.), тъй като само в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде уведомен от потребителя. Когато електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако спирането е противоправно обезщетение за действително претърпените вреди се дължи на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление. В друго решение на ВКС - решение № 366 от 30.12.2015 г. по гр. д. № 2874/2015 г., Г. К., ІV Г. О., е прието също, че електроснабдителното предприятие отговоря за вредите на потребителя, в т.ч. неимуществените, от прекъсване на електроснабдяването в нарушение на сключения договор. В това решение е изтъкнато, че когато не са налице предпоставките за дължимост на неустойката, но доставчикът отговаря за вреди (напр. защото той е прекъснал неправомерно електроподаването, повредата по мрежата е в резултат на лоша поддръжка и др.), обезщетението се дължи на основание чл. 82 ЗЗД.
При съблюдаване на посоченото по-горе разрешение, настоящият състав възприема становището, че вложеният в общите условия (чл. 30, ал. 1) смисъл не обуславя ангажиране на отговорност на дружеството въз основа неустоечната клауза при всички случаи на спиране на електрозахранване. При тълкуване на точния смисъл на уговорката следва да се приеме, че страните са предвидили отнапред определена по размер отговорност за продавача на електричество само в хипотезите, когато въпреки подаден сигнал за преустановено захранване, доставчикът не може да отстрани причините за липсата на услугата. Уговорката в общите условия е насочена към гарантиране на правото на потребителя да има постоянна доставка на електрическа енергия, като дружеството следва да гарантира своевременно преодоляването на всякакви повреди или пречки за електроснабдяването. Когато обаче се касае до преустановяване на подаването на електроенергия по инициатива на самия доставчик (в настоящият казус, като санкция на твърдяно неправомерно поведение на потребител), в случай, че това негово поведение само по себе си е неправомерно, отговорността на дружеството следва да се ангажира по общия ред за установяване на вреди – чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД. Липсва осъществен фактически състав, към който да бъде приложена неустоечната клауза на чл. 30, ал. 1 от общите условия, тъй като не се касае до спиране на електричеството поради пречки, повреди, намеса на трети лица и пр. За ищецът остава открита възможността да претендира вреди по общия ред, като се позовава на неизпълнение на договорни клаузи, от което е претърпял вреди, в точно посочен вид, обем и размер. Всички тези елементи следва да бъдат надлежно доказани в друг процес, като не са налице основания да се ползва облекчения ред за неустоечна отговорност, при който ищецът не следва да доказва обема на вредите си. Така и в решение № 87 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 4164/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 106 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 4027/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др.

Следва да се посочи, че според настоящия състав не се касае до непрецизно предявен, съответно – неточно квалифициран иск (както например се приема в решение № 198 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 4241/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Доколкото ищецът е заявил в процеса отделна и самостоятелна искова претенция за обезвреда на неимуществени вреди по чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД, искът му по чл. 92 ЗЗД очевидно е насочен към получаване на обезщетение въз основа на твърдяна неустоечна клауза. Жалбоподателят е претендирал две самостоятелни престации, като се е позовал на различни правни основания. Именно така ги е възприел и съдът и ги е квалифицирал по надлежния ред.
С оглед изложените по-горе доводи, искът по чл. 92 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, поради липса на клауза за неустойка, която да бъде приложена към конкретните възникнали отношения.
Що се касае до иска по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди, настоящият състав намира, че предпоставките за същия са установени по делото. Събраните доказателства налагат извода, че действително ответното дружество е обективирало неправомерно поведение, като е преустановило подаването на електричество към имота на жалбоподателя (на 28.08.2012 г.). Няма спор, че потребителят е подал възражение и в същото време по съдебен път е оспорил дължимостта на претенцията на доставчика (образувано е гр.д. № 48154/2012 г., СРС). В такъв случай се установява, че санкцията „прекъсване на електрозахранването“ по чл. 123, ал.1 ЗЕ е била наложена от доставчика в нарушение на закона при оспорено от потребителя парично вземане, произхождащо от незаплатена електрическа енергия. Към датата на прекъсване на електрозахранването (28.08.2012 г.) дружество е претендирало като незаплатени суми и тези, чиято дължимост е отречена с влязлото в сила решение (гр. д. № 45713/2008 г., СРС). Следва да се държи сметка за това, че доставчикът е изменял размера на дължимите суми (извършвани са сторнирания със задна дата, видно от ССЕ), като така потребителят не е имал яснота относно претендираното вземане. Отделно от това дружеството е претендирало плащане на суми, които са включвали и съдебни такси и разноски по дела, съставляващи вземания, за които доставчикът няма право да прекъсва електрозахранването. Ето защо следва да се приеме за установено, че дружеството-доставчик не е имало право да преустанови доставката, респ. е следвало да го възстанови. (Такива са изводите на ВКС по иска за реално изпълнение чрез възстановяване на прекъснатото захранване между същите страни – решение № 303 от 29.01.2019 г. по гр.д. № 4081/17 г.).
От така установеното неправомерно поведение на дружеството, жалбодателят-ищец е претърпял неимуществени вреди в пряка причинна връзка, за чийто обем по делото са събрани гласни доказателства. С Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора - е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. В настоящият случай се установява, че за исковия период от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г. потребителят е бил лишен неправомерно от доставка на електрическа енергия. По правило обезвреда се дължи от момента на проявяване на неправомерното поведение на ответното дружество (28.08.2012 г.) до възстановяване на електрозахранването (което все още няма данни да е настъпило). В случая обаче, исковият период попада в тези граници, но е по-кратък и с оглед диспозитивното начало именно за него се дължи обезщетение. Обема и характера на търпените вреди се установява от гласните доказателства, които съдът намира за логични, последователни и житейски достоверни. От същите е видно, че потребителят е претърпял редица ежедневни затруднения и ограничения от битов характер, чувствал се е некомфортно, преживял е ситуацията с негативни психически ефекти. В същото време част от твърденията се оказват недоказани – напр. макар и затруднен, според показанията на свидетелката, Д. е продължил да работи в дома й. На следващо място – липсват твърдения, че в резултат на преустановяване на електроенергията здравният статус на ищеца е увреден, но дори и да се приеме, че такава вреда е твърдяна, то влошено здравословно състояние не се установява в хода на процеса с надлежни медицински документи или СМЕ.
Предвид изложените аргументи и като взе предвид принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД и обичайната практика по подобен вид дела (решение № 198 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 4241/2016 г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, решение № 108 от 10.06.2016 г. по гр. д. № 4838/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), съдът приема, че обезщетение на неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. за периода от три години би репарирало негативните преживявания на потребителя. Върху тази сума се дължи лихва от датата на исковата молба, тъй като не се касае до деликтно поведение от страна на доставчика, съответно не може да се приложи правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед мотивите изложени по-горе, решението на СГС следва да се отмени в частта, в която искът по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД е отхвърлен, в частта за сумата от 12 000 лв. и за законна лихва за периода от датата на исковата молба – 13.10.2015 г., до окончателното изплащане, като се потвърди в останалата отхвърлителна част (в това число и относно иска по чл. 92 ЗЗД).
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ответното дружество се следват разноски пред САС в размер на 100 лв. за юрисконсултска защита.
Разноските присъдени в полза на дружеството пред СГС обаче следва да бъдат редуцирани, като юрисконсултското възнаграждение бъде намалено от 300 лв. на 150 лв., а разноските за вещо лице от 200 лв. на 120 лв.
По отношение на постъпилата частна жалба срещу определение от 14.06.2018 г., съдът намира, че същата е неоснователна, като препраща към мотивите на атакуваното определение. В настоящото производство не могат да бъдат обсъждани въведените едва с частната жалба оплаквания за прекомерност, тъй като същите не са сторени в производството по чл. 248 ГПК.
Воден от горните мотиви съдът

ОТМЕНЯ решение 22.02.2018 г., по гр.д. № 12943/15 г., СГС, І-6 с-в, в частта, в която искът с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, предявен от Д. Н. Д. срещу [фирма] е отхвърлен за сумата от 12 000 лв. до 18 000 лв. и за законна лихва от 13.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която са присъден разноски над сумата от 270 лв. до сумата от 500 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД [фирма], ЕИК 17513382, да заплати на Д. Н. Д., ЕГН [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., за периода от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г., причинени от неправомерно спиране на електрозахранването на 28.08.2012 г. в ап. № 3, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]., ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2015 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. да заплати на [фирма] разноски пред САС в размерна 100 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Д. Н. Д. срещу определение от 14.06.2018 г., гр.д. № 12943/15 г., СГС, І-6 с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.