СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 9 състав в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година в състав:
при участието на секретаря М. И.,като разгледа докладваното от съдия Ц. т.д.№757 по описа за 2015г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №1103/14.07.14г.,постановено по т.д.№6066/13г. СГС ТО VІ 7 с-в е отхвърлил предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.76 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМГО - за установяне факта на нарушението - използването на търговска марка в дейността на ответника [фирма] без съгласието на притежателя и за осъждане на ответника да преустанови ползването на знаците „S. A.” и „S. A.” в своята дейност чрез предлагане на стоки и услуги с тези знаци, като неоснователни. С определение от 06.11.14г. СГС е оставил без разглеждане подадената от [фирма] молба за допълване на решението с присъждане на направените от него разноски в производството.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът,който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на същото.В жалбата твърди,че съдът е установил в цялост фактологията по случая,но е интерпретирал по погрешен начин събраните по делото доказателства,достигайки до погрешни правни изводи. Излага доводи за доказаност наличието на сходство между марката и използвания от ответника знак и услугите,предлагани от ответника с тези,за които е регистрирана марката. Твърди,че не може да се приеме,че в случая ответникът е използвал фирменото си наименование с оглед прилагането на чл.14 т.1 от ЗМГО,тъй като ползваният от него знак е изписван без абревиатурата Е.,с която е вписано ответното дружество. По тези съображения въззивникът е поискал САС да отмени атакуваното решение и да уважи предявените от него искове , като му присъди съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата [фирма] я е оспорил в съдебно заседание с искане решението на СГС да бъде потвърдено.
Същият е подал срещу определението от 06.11.14г. частна жалба,с която е оспорил мотива на съда,че липсата на представен списък с разноските е препятствие за разглеждането на молбата му.Моли да бъде отменено определението,като съдът се произнесе по същество и допълни решението с присъждане на дължимите разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса,имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Частната жалба срещу определението на СГС също отговаря на посочените критерии за допустимост.
Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните,намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът [фирма] е предявил срещу [фирма] искове с правно основание чл. 76 ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗМГО. В исковата си молба твърди, че е притежател на защитена търговска марка „С. А.” (S- A.), регистрирана под № 68266/20.07.2005 г. за стоки и услуги от клас 35 и на търговска марка „С. А.” (S- A.), с per. № 82843/15.12.2012 г. за стоки и услуги от класове 2, 3, 4 и 37, със срок на защита до 27.09.2021 г.Твърди се, че в края на 2012г. ищецът разбрал от свои клиенти, че в [населено място] ответното дружество [фирма] извършва дейност по диагностика, ремонт и цялостно сервизно обслужване на автомобили, производство, дистрибуторство и търговия с резервни части, оборудване и аксесоари за автомобили,като рекламира дейността си , използвайки знака „S- A.”, поставяйки го като рекламен надпис на фасадата на автосервиза си. Със същия знак ответното дружество се рекламирало и в интернет пространството,както и на своя собствена фейсбук страница. Твърди се,че и предлаганите от ответника услуги са сходни на услугите,за които е регистрирана марката. След предупреждение от страна на ищеца и съставен на ответника от Патентното ведомство акт за установено административно нарушение по ЗМГО същият променил наименованието на рекламата на автосервиза от „S- A.” на „S- A.”. Ищецът счита,че новият рекламен надпис на автосервизите на ответника „S- A." също нарушава правата му върху марките, доколкото същият във висока степен е сходен с тях и създава възможност за объркване и въвеждане в заблуждение на клиентите относно произхода на стоките и услугите. Твърди,че не е давал разрешение за използване на знаците „S- A." - сходен и „S- A." - идентичен на регистрираната марка. Поради това е поискал от съда да постанови решение, с което да установи факта на нарушението , да осъди ответника да преустанови същото и да постанови за сметка на ответника разгласяването на диспозитива на решението във в.”Труд” и в.”Стандарт”. Претендира разноски.
Ответникът [фирма] в писмен отговор ,поддържан и в съдебно заседание е оспорил исковата молба. Счита предявените искове за неоснователни, тъй като не използва чужда търговска марка,а собственото си фирмено наименование,което е вписано по надлежния ред в Търговския регистър. Твърди, че не създава у клиентите си никакво заблуждение, че работи с марка „С. А.” и ,че дружеството развива различна дейност от тази на дружеството ищец. В клас 37 марката е регистрирана през 20121г.,т.е. след регистрацията на дружеството ответник под наименование [фирма] в ТР. Твърди, че ищецът не упражнява търговска дейност в сферата на посочения клас 37. По тези съображения ответникът е поискал да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове.
За да отхвърли исковете ,първоинстанционният съд е приел,че ищецът е притежател на правото върху търговските марки,посочени в исковата молба; че твърденията за осъществени факти по използването от ответника в търговската му дейност на знаци, идентичен,а впоследствие сходен на регистрираните марки, изложени в същата, са доказани от събраните по делото доказателства. Въпреки това съдът е формирал като краен извод за неоснователност на исковете,мотивирайки се от правна страна с това,че при осъществяването на търговската си дейност под посочените знаци ответникът е използвал фирменото си наименование на български и на латиница,което е абсолютно и неограничено негово право,което може да бъде упражнявано до момента,в който по съдебен път не се установи,че търговецът е бил недобросъвестен при заявяването за вписване на наименованието му.Съдът е направил извод,че не се създава вероятност от объркване на потребителите чии услуги се ползват и поради тези съображения е отказал да признае с решението си факта на нарушението на търговската марка на ищеца и да постанови преустановяването му.
Софийски апелативен съд по реда на чл.269 от ГПК намира така постановеното от СГС решение е валидно и допустимо.
По същество от фактическа страна се установява следното:
Не се спори,а видно от издаденото удостоверение от А. ответното дружество е учредено и вписано в ТР на 17.02.2011г. като еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „С. А.”, изписвана на латиница „S- A.”.В предмета й на дейност се включва „електронна диагностика,ремонт и цялостно сервизно обслужване на автомобили, производство,дистрибуторство и търговия с резервни части…”. Безспорно е,че ответното дружество от създаването си до завеждането на делото и след това се занимава изключително с авторемонтни услуги и автопочистване.
Безспорно е между страните,а това се установява от събраните в производството пред първата инстанция писмени доказателства,че ищецът е притежател на комбинирана търговска марка „С. А.” (S- A.), регистрирана под № 68266/20.07.2005 г. за стоки и услуги от клас 35 по МКСУ /реклама,търговска администрация/ със срок на закрила 08.12.2013 г.,както и на комбинирана търговска марка „С. А.” (S- A.) с per. № 82843/15.12.2012 г. за стоки и услуги от класове 2, 3, 4 и 37 /в последния – строителство,ремонт,монтажни услуги/ със срок на закрила 27.09.2021 г. Не се спори,а и се установява по делото от писмени доказателства и свидетелски показания,че в периода след регистрацията на марките ответникът е използвал знак „С. А.” (S- A.),който е поставял като надпис върху сградата,в която извършвал сервизни услуги за автомобили,както и със същия знак рекламирал дейността си в интернет сайт и на страницата си във фейсбук до юли 2013г.След съставен от ПВ акт за установено административно нарушение по ЗМГО този знак бил променен на „С. А.” (S- А.).
В производството пред първата инстанция е допусната,назначена и изслушана съдебно-маркова експертиза,чиито основно и допълнително заключения не са оспорени от страните и са приети от съда.От същите се установява, че е налице сходство във висока степен между регистрираните от ищеца комбинирани марки „С. А." (S- A.) с рег.№ 52110/20.07.2005год. за клас 35 и рег.№ 82843/15.12.2012год. за стоки и услуги в класове 2,3,4 и 37 на МКСУ от една страна и използвания от ответника знак „С. А." (S- A.) от друга. Това сходство е визуално, фонетично и смислово,поради което съществува опасност потребителите да вярват, че стоите и услугите са на едно и също или на икономически свързани лица.Според допълнителното заключение е налице и сходство във висока степен между предлаганите от ответника услуги и тези,от клас 37 по МКСУ,за които е регистрирана марката на ищеца,като в последните се включват поддръжка и почистване на автомобили.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани други доказателства, изменящи така установената фактическа обстановка.
При тези данни САС намира от правна страна предявените искове за основателни.
За да се приеме,че е налице нарушение на изключителното право на ищеца върху търговските марки,съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 от ЗМГО, по делото е необходимо и достатъчно да е установено,че през исковия период ответникът е осъществявал използване на знак по смисъла на някоя от хипотезите,предвидени в чл.13 от ЗМГО или чл.73 ал.2 от ЗМГО,което използване е осъществено без съгласието на маркопритежателя.
В случая се твърди нарушение по смисъла на чл.13 ал.2 т.2. и т.4 от ЗМГО – предоставяне на услуги и поставянето на знака като реклама на дейността на ответника. От събраните в производството пред първата инстанция писмени доказателства се установява,че ответникът е поставил като обозначение върху сградата,в която е извършвал авторемонтни услуги словен знак S- A.,а впоследствие сменен на S- A.,който знак в първоначалния си вид е бил идентичен на регистрираните от ищеца търговски марки /в словната им част/,а впоследствие – сходен на същите. По същия начин знакът е бил използван и на сайта на ответното дружество и на страницата му във фейсбук. Действително този знак представлява част от фирменото наименование на търговеца-ответник,с което същият е регистриран в Търговския регистър. Начинът,по който знакът е изписан обаче съвпада отчасти /разликата е само в една дума/ с търговските марки и не обозначава фирмата му /която следва да се изписва заедно с правно-организационната й форма/,какъвто е смисълът на ограничението на чл.14 т.1 от ЗМГО. Поради това доводът на въззивника,че притежава правото да ползва фирменото си наименование по начин , съвпадащ с търговската марка,е неоснователно.
От събраните по делото доказателства се установява също и,че е налице сходство между услугите,които е предоставял ответникът и част от тези,за които са регистрирани търговските марки на ищеца /в клас 37 по МКСУ/. Това сходство между марките и използвания от ответника знак от една страна и сходството между предлаганите от същия услуги и услугите,за които е регистрирана марката обосновават извод за наличие на предпоставките на чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО при безспорна липса на съгласие за използването от страна на маркопритежателя. Без значение с оглед действието на защитата на марката е дали ищцовото дружество е предоставяло такива услуги в дейността си,поради което позоваването на ответника на обратното не би могло да обоснове липса на нарушение. При иск по чл.76 ал.1 т.1 от ЗМГО ищецът няма задължение да доказва,че марката му през периода преди регистрацията е била наложена на пазара именно с посочените услуги.Законодателят не въвежда подобно изискване, посочвайки „услугите на марката”,а не „услугите , предоставяни в дейността на маркопритежателя”. Поради това и възможността за объркване следва да се преценява дотолкова,доколкото услугите,предлагани от нарушителя на правото и обозначавани със знак,сходен или идентичен на регистрираната търговска марка са идентични или сходни на услугите от класовете,за които е регистрирана марката.
Предвид изложеното се налага правния извод,че е налице нарушение,осъществявано от ответника, на правата на ищеца върху визираните по-горе търговски марки,което с настоящото решение следва да бъде признато за установено. С оглед това ответникът следва да бъде осъден да преустанови това нарушение и да бъде задължен да разгласи за сметка на ответника диспозитива на решението в два всекидневника - в.”Труд” и в.”Стандарт”.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, решението на СГС следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго в горния смисъл.
С оглед изхода на спора на въззивника се следват сторените пред двете инстанции разноски в размер на 930 лв. За производството пред СГС и 290 лв. за производството пред САС.
Тъй като с настоящото се отменя решението на първата инстанция и се уважават предявените искове,разноски на ответника не се следват,поради което частната жалба срещу определението на съда,с което е оставена без разглеждане молбата на ответника за допълване на решението с присъждане на разноски /макар и допустима,съобразно формалните критерии/ следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея – прекратено.
Водим от горното,Софийски апелативен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1103/14.07.14г.,постановено по т.д.№6066/13г. По описа на СГС ТО VІ 7 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН по предявения от [фирма] с ЕИК[ЕИК] [населено място] срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК] [населено място] иск с правно основание чл.76 ал.1 т.1 от ЗМГО факта на извършено от [фирма] нарушение по използването на комбинирани търговски марки „S- A.” с рег.№ 68266/20.07.2005 г. за стоки и услуги от клас 35 по МКСУ и с per. № 82843/15.12.2012 г. за стоки и услуги от класове 2, 3, 4 и 37 без съгласието на притежателя им [фирма] чрез предоставяне на услуги под знака „S- A.” и поставянето на този знак като реклама на дейността на [фирма].
ОСЪЖДА на основание чл.76 ал.1 т.2 от ЗМГО [фирма] с ЕИК[ЕИК] [населено място] [улица] да преустанови ползването на знака „S- A.” в своята търговска дейност.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.76 ал.2 т.3 от ЗМГО [фирма] с ЕИК[ЕИК] [населено място] да разгласи за своя сметка диспозитива на решението в два всекидневника - в.”Труд” и в.”Стандарт”.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място] жк М. бл.56 вх.1 ет.8 ап.36 разноски за производството пред СГС в размер на 930 лв. и за производството пред САС 290 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] срещу определение от 06.11.14г. на СГС,с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за допълване на решението с присъждане на направените от него разноски в производството пред СГС и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по нея.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните при наличие на основания за допустимост на касационно обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.