Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

при секретаря И. МИЛКОВА и с участието на прокурор АРАБАДЖИЕВ, разгледа ВНОХД № 895 по описа за 2017 г., докладвано от съдия А. Ж., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С присъда от 16.05.2017 г. по НОХД № 3533/2013 г. Софийски градски съд, НО, 22 наказателен състав е признал подсъдимия П. М. М. за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице – Главен касиер на [фирма], в [населено място], на [улица] /в офис на банката/, за времето от 16.09.2008 г. до 11.05.2010 г. при условията на продължавано престъпление, присвоил чужди пари-собственост на [фирма] в следните валути 2 100 000/два милиона и сто хиляди/ български лева, 9 250 000/девет милиона и двеста и петдесет хиляди/ евро с левова равностойност 18 091 427,50/осемнадесет милиона деветдесет и една хиляди четиристотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ и 650 000/шестстотин и петдесет хиляди/ щатски долара с левова равностойност 1 010 002,50 /един милион десет хиляди и два лева и петдесет стотинки/ или общо пари в различни валути с обща левова равностойност в размер на 21 201 430 /двадесет и един милиона двеста и една хиляди и четиристотин и тридесет лева/, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери,представляващо особено тежък случай, както следва :
1.В качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1 от НК– Главен касиер на [фирма], в [населено място], на [улица] /в офис на банката/ на неустановена дата в периода от 16.09.2008г. до 29.04.2009 г. присвоил чужди пари – собственост на банката в размер на 450 000 /четиристотин и петдесет хиляди/ щатски долара, 4 100 000/четири милиона и сто хиляди/ евро и 2 100 000 / два милиона и сто хиляди/ лева, връчени в това му качество да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
2. В качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1 от НК– Главен касиер на [фирма], в [населено място], на [улица] на неустановена дата в периода от 29.04.2009 г.до 06.11.2009г. присвоил чужди пари – собственост на банката, в размер на 200 000 /двеста хиляди/ щатски долара, 1 700 000 /един милион и седемстотин хиляди/ евро , връчени в това му качество да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
3. В качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1 от НК – Главен касиер на [фирма], в [населено място], на [улица], на неустановена дата в периода от 06.11.2009 г.до 11.05.2010 г. присвоил чужди пари – собственост на банката, в размер на 3 450 000 /три милиона и четиристотин и петдесет хиляди/ евро, връчени в това му качество да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

За така извършеното престъпление по чл.203, ал.1, вр.с чл. 201, вр.с чл.26,ал.1, вр.чл.54 от НК съдът е осъдил П. М. на 15 години „Лишаване от свобода“, както и му е наложил наказанието „Конфискация“ на Ѕ от имуществото му, както и наказание „Лишаване от права“ по чл.37,ал.1,т.6 и 7 от НК - да заема отчетническа и материално-отговорна длъжност в държавни и общински фирми, както и да извършва дейности на материална отговорност или отчетничество при същите работодатели за срок от 3 години.

Със същата присъда, СГС е признал за виновен подсъдимия М. в това , че в [населено място], в офис на [фирма], на [улица] при условията на продължавано престъпление, за времето от 29.04.2009 г. до 11.11.2009 г. с осъществяването на 14 последователни деяния, съзнателно се е ползвал от неистински частни документи –приемо-предавателни протоколи – описи с номера съответно № 873589/29.04.2009 г.,№ 873591/06.11.2009 г. и № 873592/11.11.2009 г., на които бил придаден вид, че са подписани от служители на [фирма] и Актове на [фирма], на които бил придаден вид че са подписани от служителите на банката – Я. и Л., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като на основание извършеното престъпление по чл.316, вр.чл.309, ал .1,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.54 от НК му е наложил наказание 1 година и 8 месеца „Лишаване от свобода“.

На основание чл.23,ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание от така наложените, а именно най-тежкото от тях - „Лишаване от свобода“ в размер на 15 години, което да изтърпява при начален „Строг“ режим на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“А“ от ЗИНЗС. На основание чл.23,ал.2 и 3 от НК съдът е присъединил към така определеното общо наказание наказанията „Лишаване от права“ по чл.37,ал.1,т.6 и 7 от НК – подсъдимият М. да заема материалноотговорни и отчетнически длъжности в държавни и общински фирми, както и материално отговорни и отчетнически дейности при същите работодатели, а също така и наказанието „Конфискация“ на половината от имуществото му.

Съдът се е произнесъл по предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство гражданския иск на гражданския ищец Акционерно дружество „А.“ със седалище в [населено място], действащо в Република България чрез [фирма], като на основание чл.45 от ЗЗД осъдил подс. М. да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца в размер на 21 201 430 /двадесет и един милиона двеста и едно хиляди четиристотин и тридесет / лева ведно със законната лихва считано от 11.05.2010 г. до окончателното погасяване на задължението.
Съдът е осъдил подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 4 процента.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от адвокат Г. В. – защитник на подсъдимия П. М.. В жалбата се посочва, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което се моли да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова присъда, като подс. М. да бъде оправдан. Депозирано е писмено допълнение към жалбата, в което се излагат последователно и подробно множество оплаквания на защитника и се излагат всички правни и логически доводи обосноваващи защитната позиция.
Подчертава че само еднократно подсъдимият е бил забелязан да излиза от Главна каса през изход, който не се контролира- през гаража на сградата, но тогава не е било установено да е извършил нерегламентирано изнасяне на вещи. Впоследствие М. неотклонно напускал сградата през изхода както и останалите служители на банката, като било организирано непрекъснато видеонаблюдение. Цитират се показанията на св. С. в тази насока.
Заявява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият е имал възможност да изнесе суми не през централния вход, но и от касата директно в гаража. Твърди се че присъдата се явява необоснована в частта й за „начина на извършване на престъплението", подлежащ на доказване от обективна страна. Съдът не допуснал следствен експеримент за проверка на твърдението на обвинението за изнасяне на твърдените парични суми в „чанта за лаптоп". Сочи се, че установяването на това обстоятелство представлява главен факт от предмета на доказване и недопускането му възпрепятства разкриването на обективната истина. Защитата твърди, че описаните парични суми не биха могли да се изнесат в обикновена чанта.
Обсъжда се и обстоятелството, че не само подсъдимият е имал ключ до главната каса, но и е съществувал резервен такъв, неизвестно при кого. Обръща се внимание и на липсата на доказателства за това подсъдимият да е използвал потребителски код за да потвърди счетоводните операции, съответно - че такъв код е бил предоставен на М. едва след като е бил отстранен от помещението на Главна каса.
Твърди се във въззивната жалба, че по силата на длъжностното си качество подс. М. физически не пребивавал в помещението на Главна каса, като съдът неправилно бил приел противното. Към датата на проверката, когато се твърдяло да има установени липси, а именно 11.05.2010 г., М. реално работел на първия етаж на банката, а не в самото помещение на Главна каса.
Защитникът заявява в жалбата, че не може да се направи обоснован извод за авторството на деянията поради това, че единствено деецът е имал достъп до предмета на присвояването. Поддържа се становище, че по делото не е изяснен кръгът от лица, които са имали достъп до помещението на касата.

По отношение на присъдата в частта относно обвинението за използване на неистински частни документи адв. В. насочва към експертните заключения на СИЕ и СГЕ, като се основава на липсата на категорични данни за възникване на липсата в „А. Б.” и извода, че на инкриминираните документи не е положен подпис от подсъдимия М..

Във въззивната жалба се отделя внимание на показанията на св. З., от които се извеждза друга версия за причините за липсата на инкриминираните суми. Св. П. споделил на този свидетел за свой бизнес план за покупка на ценни книжа на стойност 50 млн. лв. и го запитал от къде може да се намери такъв ресурс. На този въпрос св. З. отговорил, че част от парите ги има като касова наличност. Свидетелят уведомил П., че част от сумата, която му е наредена да осигури, може да бъде усвоена именно от Главна каса. Скоро след проведения разговор при проверката на 11.05.2010 г. са констатирани липсите.
Въз основа на това заявява, че прокуратурата не е провела обективно, всестранно и пълно разследване, не е направила дори опит да провери други възможни версии, свързани с лицата П. и Ц., а се е задоволила единствено да се насочи към подсъдимия М.. Органите на досъдебното производство не изпълнили правомощията си по чл. 107, ал. 3, пр. 2 НПК, а именно да събират доказателства и в подкрепа на защитната теза, поради което и непълнотата на доказателствения материал не е преодоляна, а съдебният акт на СГС се основавал на предположения.
Отделно оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение се формулира по отношение на реда за провеждане на разпит на св.П.- твърди се, че защитата е била лишена от възможността да участва пълноценно в разпита и да задава въпроси на свидетеля, с което неизменно било нарушено и правото на защита на подсъдимия. Иска се, въззивният съдебен състав да не кредитира тези показания и да ги изключи от доказателствената съвкупност като нередовно дадени.
В обобщение се сочи, че не е налице единна верига от косвени доказателства, която с абсолютна степен на сигурност да води до виновност на подсъдимия. Простият факт, че същият не е имал изключителен достъп до помещението на Главна каса, считано от 10.02.2010 г., а е изместен на първия етаж, внасял основателно съмнение в обвинителната теза.
Наред с изтъкнатите съществени процесуални нарушения във въззивната жалба на защитника адв. В. са наведени и редица оплаквания за нарушение на материалния закон с присъдата, като неправилно е определена правната квалификация в частта й, очертаваща законния състав на престъплението. Твърди се, че поради недоказаност на точния размер на липсите не са налице доказателства деянието да е в „особено големи размери", тъй като обвинението се базира на липси, които не са и не могат да бъдат установени по категоричен начин, предвид неравняването на Главна каса в един относително дълъг период от време от ноември 2009 г. до май 2010 г., фактът, че счетоводните системи на Главна каса и касата в офис „В. Л." не са отделени и функционират заедно, както и че липсата на субординация и ясна йерархична структура на работещите представлява безусловна пречка да се установи каква следва да бъде касовата наличност.
Твърди се, че не е налице втората кумулативна предпоставка за да е налице „особено тежък случай" по възприетата от съда правна квалификация на деянието като такова по чл. 203, ал.1 вр.с.чл.201 от НК. подчертава се, че подсъдимият М. е с чисто съдебно минало и изцяло с положителни характеристични данни

На отделно основание, във въззивната жалба се излага и оплакване, че определеното наказание е явно несправедливо. Първостепенният съд не отчел в достатъчна степен чистото съдебно минало на подсъдимия, фактът, че е семеен, с дете, трудовата му заетост, изцяло положителните му характеристични данни.

Неправилно първоинстанционният съд бил приел, по отношение правото на подсъдимия делото му да бъде гледано в „разумен срок", регламентиран в чл. 22, ал. 1 НПК и чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧОС, като начален момент- съдебната фаза на процеса. Възразява се, че този срок тече от постановлението за привличане на обвиняем, което в случая било връчено на г-н М. на 31.10.2011 г., от която дата към днешен момент са изтекли около 5 г. и 6 м., който период не би могъл да бъде квалифициран като нормален въпреки сложността на делото.
Защитникът адв. В. се основава на константната практика на ВКС, в насока, че нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок, следва да се третира като изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК.
Алтернативно, защитникът моли, ако второстепенният съдебен състав не оправдае подсъдимия, да му наложи наказание "лишаване от свобода" в размер под предвидения минимум, да приложи института на условното осъждане съгласно чл. 66 от НК.

Формулирано е искане до САС да приеме, че обвинението не е доказано по безсъмнен начин, да отмени постановената присъда и постанови нова, с която да оправдае подсъдимия. Наред с това се иска да бъде съобразено, че правната квалификация на деянието е неправилна, поради което да приложи чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК.

Отправени са искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция – назначаване на тричленна съдебно-графологическа експертиза, която да отговори на конкретно формулирани въпроси относно автора на положени подписи в инкриминираните документи, конкретно посочени в жалбата, както и искане за назначаване на СГЕ, която да отговори на въпроса дали ръкописните текстове в касовата книга са написани от подсъдимия или от друго лице.
С определение от 18.12.2017 г. въззивният съд допусна извършване на съдебно-графологическа експертиза, със задача да се установи дали ръкописните текстове в касовата книга, установяващи касовите наличности през инкриминирания период са изпълнени от подсъдимия М..

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия адвокат В. поддържа жалбата, на основанията, които подробно е изложил в допълнението към нея. Счита, че постановената присъда е неправилна и следва да бъде отменена.
Резервният защитник на подс.М. – адв.Н. заявява, че споделя напълно изнесеното от адв. В. в съдебно заседание, както и доводите в жалбата и допълнението към нея. Моли апелативния съд да отмени присъдата на СГС и постанови нова, с която да оправдае подсъдимия М.. Алтернативно, пледира наказанието наложено на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 66 НК.

Прокурорът от С. поддържа, че въззивният съд следва да остави без уважение жалбите на защитниците на подсъдимия против присъдата на СГС по НОХД № 3533/13 г., НО - 22 състав и да потвърди тази присъда, тъй като същата е обоснована. Правните изводи на първия съд се основавали на надлежно събрани и проверени от съда доказателства, а определените наказания съответстват на степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Повереникът на гражданския ищец Акционерно дружество „А.“ адв. Л. на свой ред също пледира да се остави без уважение жалбата, като извършва критичен анализ на оплакванията, изнесени в нея. Не взема становище по наказанието, тъй като оплакването в жалбата в тази насока е извън правния интерес на гражданския ищец. В мотивите на първоинстанционната присъда били изложени пълноценно доводите на съда за поверяването на паричните средства на подсъдимия, действията, които той е извършвал, реалният му достъп до тях и констатация за липси в един момент, когато няма данни друго лице да се е разпореждало със средствата.
Счита, че и останалите оплаквания и доводи в жалбата почиват на базата на превратно обсъждане на доказателствата, с позоваване на не дотам стриктни, съобразно вътрешните правила, действия и на други длъжностни лица от банката. Адв. Л. поддържа, че действията на други длъжностни лица, които не са били в съответствие с правилата на банката, не изключват и не оправдават установеното противоправно поведение от страна на подсъдимия.
Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда в наказателната и в гражданско-осъдителната част.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам служебно провери правилността на присъдата, намери следното:

Първоинстанционният съд, в мотивите на присъдата си правилно е установил и възпроизвел фактическата обстановка, поради което и Софийски апелативен съд в настоящия състав възприема фактическите констатации в тази присъда, като на свой ред счита за установени и доказани следните факти, относими към предмета на делото:
1. Подсъдимият П. М. М. е [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], български гражданин, с висше образование, семеен, неосъждан. На 03.01.1997 г. М. постъпил на длъжността „преброител- куриер“ в [фирма] , /бивша Й. и Н. Банка Г.-клон С./. От 2008 г. М. бил назначен на длъжността „Главен касиер“. Работното място на подсъдимия /“Главната каса“/ се намирало първоначално в офис на площад Народно събрание, но от 15.09.2008г. било установено на [улица]. Съобразно приложената длъжностна характеристика /подписана от подсъдимия/, на главния касиер са били вменени задължения да организира, ръководи и осъществява текущ контрол върху касовата дейност в банковия клон, а така също и върху дейността на банковия трезор. Той носил пълна имуществена отговорност за липсите в лева и валута, както и имал задължение да съхранява всички поверени му ценности. В отговорност на подсъдимия било вменено администрирането на касовите наличности, както и съхранението на ключа от Главна каса. Освен всичко горепосочено, той следвало да спазва вътрешния правилник на банката, както и всички други вътрешни правила и писмени вътрешни инструкции. Тези му служебни ангажименти го поставяли в категорията на лица, на които е възложено да изпълняват със заплата постоянно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество.
Технологията на работа на Главна каса, намираща се зад паричния салон, след преместването на същата в офис „В. Л.“ изисквала спазването на т.нар. принцип на „четирите очи“, според който управителят на офиса /в случая- св.В. В./ имал персонален код, предоставен от банката. Главният касиер, от своя страна /подс. М./ разполагал с ключа за Главна каса. Всяка сутрин двамата следвало заедно да отварят касата, като първо М. слагал ключа, а В. въвеждала кода, чрез развъртане на ротационен механизъм. Тази процедура се спазвала само при първото отваряне на касата, като веднъж отворена, през деня касата се отключвала само с ключ и не се налагало да присъства втори човек с код. От друга страна, влизането в помещението на Главната каса се осъществявало сутрин около 08,30 ч. когато заедно с подс. П. М. влизали и свидетелите А. Я. /помощник-главен касиер/ и Х. Л. /преброител-касиер/. В тази процедура следвало да се влезе през специална противоударна врата, оборудвана със сигнално-охранителна система, кодът за която знаел само подсъдимия М./, която се отваряла с карта за достъп и ключ. Карта имали всички, но с ключ разполагал само подсъдимият. Изискването било заедно да отворят сутрин и заедно да затварят в края на работния ден. Въпреки това имало случаи, когато в нарушение на утвърдените вътрешни правила подсъдимият М. оставал последен, след като другите двама служители са си отишли. В такива случаи само подсъдимият имал възможността да отключи и заключи помещението, тъй като разполагал единствено с всички средства за това. През периода, за който на подсъдимия М. е вменено осъществяването на продължаваната престъпна дейност помещението на Главна каса не било оборудвано с охранителни камери. Такива били монтирани в периметъра извън банката, включително и на прилежащия гараж, в който паркирал автомобила си и подсъдимият М.. От помещението на Главна каса към служебния гараж имало директен изход, като подсъдимият разполагал с карта за достъп и за този изход. По този начин той имал възможност да излиза от банковия клон, без да е обект на физически контрол от охраната на банката по повод забраната банкови служители да излизат от работното си място с обемисти и едри пакети. Охранителят св. Н. Т. забелязал на камерите подсъдимия да напуска често банката през гаража, за което докладвал на ръководството на банката. След този случай на подсъдимия било забранено да ползва гаража за изход от Главна каса и вече излизал през официалния изход на банката, където имало възможност да бъде извършван контрол на носените от него вещи.
Подсъдимият М., след преместването си в офис „В. Л.“, възползвайки се от доверието, което му било гласувано да заеме длъжността „Главен касиер“, знаейки редица обстоятелства около високата касова наличност след преместването си в новия офис, за липсата на монтирани камери в помещението на главна каса, както и редица други слабости в дейността на този банков клон, решил да се възползва от това и да присвоява служебни пари от Главната каса на [фирма]. Подсъдимият се възползвал от моментите, когато оставал сам в помещението на Главна каса и започнал да присвоява значителни суми, които изнасял системно физически извън банката, ползвайки слабостите на охранителната система, включително и чрез изхода от гаража, в които случаи можел да ползва паркиран автомобил за изнасяне на по-големи парични средства. Подсъдимият съобразявал конкретната касова наличност, както и моментите , в които оставал сам, като разчитал поради това да остане незабелязана дейността му в осъществяване на престъпното намерение. Самото физическо изнасяне на сумата от касата имал възможност да извършва през деня, когато бил сам или в края на работния ден. Освен това, след като касата бивала веднъж отворена през деня, било възможно отключването на същата само с ключа, който подс. М. притежавал.
По описания начин, на неустановена дата през периода от 16.09.2008 г. до 29.04.2009 г. подсъдимият М. присвоил парични суми в размер на 450 000 щатски долара 4 100 000 евро и 2 100 000 лева.
На 29.04.2009 г. била извършена внезапна проверка от св. О. Х., но не била установена липсата в Главна каса.
Обстоятелството, че липсите не били своевременно установени, мотивирало подсъдимия да предприеме ново присвояване по сходен механизъм, през време, в което оставал сам в помещението на Главна каса , като на неустановена дата в периода от 29.04.2009 г. до 06.11.2009 г. присвоил пари на търговската банка в размер на 200 000 щ.долара и 1 700 000 евро.
Накрая, на неустановени дати, в периода от 06.11.2009 г. до 11.05.2010 г. подсъдимият присвоил и физически изнесъл по сходен начин 3 450 000 евро.
Така, сумарно за горните периоди подсъдимият присвоил общата сума от 21 201 430 лв.която представлява общата левова равностойност на всички горепосочени присвоявания.

2. За да не може да се установят /за да се прикрият/ липсите подсъдимият М. ползвал неистински частни документи, удостоверяващи, че липсващата касова наличност е изпратена с т.нар.“ценни пратки“, които принципно били част от ежедневната му дейност. По такъв начин били регистрирани в касовата книга недействителни касови баланси, за да има съответствие със счетоводните такива, съответно – липсите били документално оправдани. Подсъдимият ползвал описаните в присъдата на СГС Приемо-предавателни Протоколи, на които бил придаден вид, че са подписани от служители на [фирма], като така удостоверявал, че тези парични суми са били изпратени по служителите на охранителната фирма, което не отговаряло на действителното положение. От друга страна, подс. М. ползвал и Актове на [фирма], на които бил придаден вид ,че са подписаните от свидетелите Я. и Л., като тези неистински документи слагал заедно с истинските такива. По този начин документално била снижавана документално наличността в касата, за да е налице съответствие със счетоводната наличност. За първи път подсъдимият внесъл сред редовната счетоводна документация такива неистински документи на датата на първата внезапна проверка - 24.09.2009 година, когато ползвал Приемо-предавателен протокол – Опис с даден № 873589 от същата дата, който привидно бил подписан от служител на „Г4 С. с. Б.“, както и Актове с поредни номера 790, 791 и 792, на които бил даден вид, че са подписани от сиведетелите Я. и Л.. На следващия ден – 30,04.2009 г. подсъдимият довнесъл в банковата документация още три Акта, привидно издадени от Я. и Л., с поредни номера №№ 873764, 873765 и 873766 от 30.04.2009 г. На 6.11.2009 г., след като през втория инкриминиран период вече бил присвоил парични средства, посочени по валута и размер по-горе - 200 000 щатски долара и 1 700 000 евро, подсъдимият М. внесъл сред истинските документи в банковата счетоводна документация и следните документи: Приемо-предавателен протокол – Опис с даден № 873591, както и два Акта на банката, с поредни номера 2023 и 2025 от същата дата. Пет дни по-късно, на 11.11.2009 г. подсъдимият се ползвал от следните документи, поставени сред истинските такива в деловодството на банката: актове / 3 броя/ на банката с номера 2056, 2057 и 2058 от 11.11.2009 г. и Приемо-предавателен протокол – Опис с № 873592 от същата дата.

Към 11.05.2010 г. на служители на банката направило впечатление наличието на няколко Актове на банката и Приемо-предавателни Протокола за „ценни пратки“ , които имали поредни номера, които в действителност не били издадени в рамките на последователни дни. Последното било невъзможно,тъй като ежедневно били пращани такива пратки и разликата в номерата следвало да бъде по-голяма.Това било докладвано на ръководството и бил възложен внезапен одит/проверка/ на Главна каса, реализирана на 11.05.2010 г.
На тази дата подсъдимият бил на касата и започнало физическо броене на наличностите в присъствието на служители на банката под ръководството на св.Х.. В един момент до свидетеля се приближил подс. М. и показал лист с написани цифри, които представлявали точния размер на липсите в различни видове валута. Тогава Х. помолил подсъдимия да го придружи го кабинета на св. П., където пред последния, М. признал за присвояването, като заявил че е предал сумата „за да помогне“ на свой приятел /св.П. Ц./, който бил поел ангажимент да я възстанови. Свидетелят П. Ц. бил бивш служител на Й. банка, а след това и на [фирма], като се намирал в приятелски отношения с подсъдимия М.. Ц. също така познавал и предишни управители на клона на банката. Имал познанство и с лица от сферата на строителството и посредничеството при сделки с недвижими имоти, един от които бил св. Н. М.. Занимавал се с търговска дейност предимно в сферата на строителството и търговията с МПС.
Ръководството на клона на банката потърсило обяснение от св. Ц., но той отрекъл да е получавал пари от подс. М..
Подс. М., макар и отстранен, „продължил работа“ в банката, като трудовото му правоотношение било прекратено едва на 01.07.2010 г., на основание чл.330,ал.2,т.6 от Кодекса на труда. През времето, докато бил отстранен подс. М. бил „на разположение“ на отдел „Човешки ресурси“.
Самото ръководство на банката /П., Х., З./ последователно напуснали пределите на Република България, без да проявят повече активност и действия, насочени към възстановяване на причинените с престъплението значителни щети на банката.
Първостепенният съд в мотивите си е отделил място да обсъди установените факто относно бездействието, проявено от ръководството на търговското банка, да направи усилия за откриване на механизма на присвояването или да сезира прокуратурата за това престъпление. Установил е, че по делото няма документирани други действия от процесуален характер за установяване на изчезналите пари - напр.спрямо други негови бизнес - партньори или спрямо самия св. П. Ц..

Софийски градски съд извършва подробен опис в атакуваната присъда, на всички доказателства и доказателствени средства, събрани в ДП и в при разглеждането на делото в съда /лист 1124- л.125, абзац първи от папка № 4 на делото, стр.14-15 от мотивите /, които кредитира и в съвкупното разглеждане и обсъждане на които е формирал решаващите си изводи. Софийският апелативен съд намира, че не е необходимо да възпроизвежда същото изписване на доказателствени материали във въззивното решение. Нужно е да се отбележи, че всички тези доказателства и доказателствени средства са били пълноценно съобразени и преценени от първостепенния съд, за да се изгради, като резултат, вътрешното убеждение на съда. Първоинстанционният съдебен състав старателно е отграничил кои гласни доказателствени средства допринасят за изясняване на фактическата обстановка, съответно- кои от тях не разкриват факти от съществено значение в обхвата на предмета на доказване. В мотивите на присъдата е отделено достатъчно внимание и пълноценно са обсъдени въпросите, свързани с доказателствената стойност на свидетелските показания на всеки отделен свидетел.
Софийският апелативен съд, в настоящия въззивен състав, извърши собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на досъдебното производство и приетите такива в съдебната фаза пред първата инстанция, а също така съобрази и обсъди събраните доказателства в хода на проведеното въззивно съдебно следствие /в частност – заключението на назначената и възприета съдебно-графологическа експертиза/. Съвкупната преценка на доказателствената маса формира решаващия извод на въззивния съд, че по отношение авторството на деянията, за които с присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 203, ал.1 във вр. с чл.201 НК и по чл. 316 вр. с чл.309, ал.1 чл.26 ал.1 от НК, както и по отношение хронологията на действията на извършителя и механизма на извършване на деянието, относимите факти правилно са установени и преценени от първоинстанционния съд. Този извод се подкрепя преди всичко от показанията на свидетелите М. И., Х. Л., А. Я., В. В., Р. Х., К. С., Н. Т., П. Ц., С. П., О. З. и О. Х., дадени пред съда в първата инстанция и прочетените такива от ДП /за последните трима свидетели – получени по реда на съдебна поръчка от съдебните власти съответно на Р Франция, Р Гърция и Швейцария/.
В показанията си пред съда св. М. И. излага значими за предмета на доказване свои преки и лични възприятия, свързани с участието и в извършения през 2009 година вътрешен одит, както и в разпоредената внезапна проверка на касовата наличност през 2010 година. Св. И. непосредствено е възприела направеното от подсъдимия М. признание, че именно и лично той е присвоил паричните средства в констатираните значителни размери, направено пред одиторите на банката.
Свид. Х. Л. от своя страна дава показания относно проявеното от подсъдимия силно притеснение по време на извършване на внезапната проверка, разкрива обстоятелства, при които се е запознала с писмен документ, привидно подписан от нея, което тя заявява, че не е правила, както и дава сведения, че подс. М. е въвеждал лично шифър при осъществяване достъпа си до Главна каса - относимо към механизма на присвояването.
Показанията на свидетеля А. Я. също допринасят съществено за изясняване на релевантните факти и подкрепят обвинителната теза. Този служител е лицето, привидно подписало използваните от подсъдимия Актове на банката, като Я. отрича да е сторил това. Неговите твърдения, че след първоначалното отваряне на касата от двама души в началото на работния ден, касата е била отваряна само с ключа, притежаван от подсъдимия, без да е било необходимо въвеждане на код кореспондират с останалите доказателствени източници, поради което първостепенният съд мотивирано ги е кредитирал в тази част.
В същата насока са изнесените показания на свид. В. В., която разкрива пред съда, че заедно с подсъдимия е участвала при ежедневното отваряне на главната каса, чрез въвеждане от нейна страна на шифър. Св. В. установява и обстоятелство, което има отношение към механизма на присвояването в друг аспект- че е констатирала неправомерно влизане в счетоводната система на банката с нейното потребителско име.
В качеството си на служител във фирмата за сигурност, извършвала инкасо услугата на [фирма], а именно „Г. 4 С. С.“, свидетелят Р. Х. свидетелства за това, че му бил представян неистински документ за инкасо на парични суми, както и документи, привидно отразяващи предаването на необичайни по размер суми, над лимита от 30 000 евро. Този свидетел поддържа,че не е било възможно във взаимоотношенията между банката и инкасо фирмата да са били издавани Приемо-предавателни протоколи за предаване на значителни /седемцифрени/ суми, каквито подс.М. е ползвал.
Показанията на свидетелите К. С. и Н. Т. следва да бъдат кредитирани и са ценни за разкриване на обективната истина, доколкото спомагат за разкриване на способа, по който подсъдимият е съумявал да изнесе присвоените движими вещи-парични суми. Свидетелят С. свидетелства за инсталираната в банката и околобанковия периметър охранителна и наблюдателна системи, както и липсата на наблюдателни камери в помещението на главната каса в инкриминирания период. Свидетелят Т. е възприел лично как подс. М. напуска банката през изхода на гаража, съответно с личния си автомобил, без да е извършвана физическа проверка на носения от него багаж и е съобщил на ръководството за това.
В тази насока, възраженията на защитника на подс.М., заявени във въззивната жалба и свързани с твърдяната от него физическа невъзможност от подсъдимия да бъдат изнесени инкриминираните парични суми въззивният съд намира за неоснователни. Показанията на свидетели дадени в насока, че „не са виждали“ М. да изнася парични суми не могат да се ползват като сериозен аргумент в подкрепа на такава теза. Както бе изложено по-горе, визуалният контрол осъществяван чрез видеокамери и физическа охрана на изходите на банката е бил занижен. Дефинитивно, за да не бъде разкрито, присвояването чрез физическо отнемане на движими вещи не е било наблюдавано от друго лице, за което подсъдимият е положил усилия, възползвайки се от информираността си относно достъпа на физически лица, наблюдавания периметър с технически средства и др. По делото не са събрани доказателства да е била извършвана проверка на носения багаж от служителите на банката при излизането им от сградата, напротив – установено е именно обратното.

Според настоящия въззивен състав, свидетелските показания на свидетелите С. П., О. Х. и О. З. следва да се кредитират и съответно да се ценят основно в частта им, свързана с участието им /за св. П. – присъствие/ в разпоредената внезапна проверка на счетоводството и съответствието с касовата наличност на [фирма] и констатациите от нея, както и относно извършеното в тяхно присъствие лично признание на подсъдимия М., че е отнел липсващите парични средства. Нещо повече – подсъдимият в тяхно присъствие носел лист, изписан с цифри, изразяващи действителните стойности на касовата наличност. Първоинстанционият съд е отделил значително място в мотивите си да обсъди собственото укоримо бездействие на всеки от тези свидетели да сезират органите на разследването или сами да положат усилия за връщането на средствата, като САС намира, че не следва да извърши собствено такова обсъждане, доколкото то изцяло попада извън субективните предели на внесеното и поддържано обвинение, нито може да рефлектира върху личната отговорност на подсъдимия.

Софийският апелативен съд подложи на внимателен анализ показанията на св. П. Ц., с оглед на обективираното в свидетелските показания изявление на подс. М., че е отнел собствените на банката парични средства в инкриминираните размери, именно с цел да ги предостави на Ц., но с очакване последният да ги върне „в кратки срокове“. От своя страна, св.Ц. отрича в показанията си да е получавал средства от подсъдимия.
Действително, правната доктрина и съдебната практика приемат, че не е налице, от обективна и субективна страна, длъжностно присвояване, когато длъжностното лице, на което е поверено имущество да го пази или управлява, предава част от това имущество на трето лице, с намерение /очакване/ даденото да се върне от получателя. В най-чести случаи става въпрос за т. нар. „самокредитиране“, при което следва да се обсъди осъществен ли е състав на престъпление по служба. Същото се отнася и до хипотезите, в които самият извършител на престъпното разпореждане, към момента на осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението е имал намерение да върне или възстанови вещите или другите ценности.
Въззивният съд счита, че в конкретния случай, въз основа на събраните по делото доказателства, при съвкупната преценка на показанията на свидетелите П., Х., З., М. И. и П. Ц., както и обясненията на самия подсъдим, не може да се изведе и защити тезата за изява на „самокредитиране“ в действията на подсъдимия М.. Следва да се приеме, че тази теза, която последният е заявил пред проверяващите го представители на ръководството на банката като извънсъдебно самопризнание, се явява защитна на извършителя, за да оправдае присвояването. От една страна, самото сочено като „кредитирано“ от подсъдимия лице Ц., отрича да е получавал парични суми представляващи част или цялата стойност на отнетото имущество. От друга страна, самият подсъдим в обясненията си пред съда изоставя тази защитна теза, вместо което избира да внесе алтернативна версия за друг възможен механизъм на престъпно отнемане, от страна на трето лице-неизвестен извършител, разполагало с резервен ключ. По делото не са събрани доказателства, които да внесат основателно съмнение в такава насока. В показанията си свидетелят П. внезапно си спомня, че е възприел, че подс. М. е отнел паричните средства, с цел да ги предостави като кредит на своя приятел св. Ц.. Софийският градски съд обосновано не кредитира с доверие показанията на този свидетел, като отчита тяхната колебливост и непоследователност, проявената избирателна амнезия за обстоятелства, неблагоприятни за самия него, свързващи го с присвояването или липсата на упражнен контрол. Ето защо, не могат да се кредитират и привидно конкретните му показания относно предназначението на присвоените парични суми. Същото се отнася и за доказателствената стойност на показанията на св. З., който също лично е възприел самопризнанието на М., че е взел парични средства от главната каса и ги е предал на св.Ц.. Възприетото от свидетелите П. и Ц. изявление на подсъдимия, че очаква връщане на отнетите средства от страна на св.Ц. е било декларативно по своя характер, а показанията на тези двама свидетели служат като доказателствен източник за установяване само на признанието на извършителя, но не и за наличието на действително очакване на подсъдимия да получи или намерение на Ц. да връща нещо /нито дали последният действително е получил пари/.
На това място САС следва да отговори на оплакванията и възраженията на защитата на подсъдимия, наведени във въззивната жалба и свързани с процесуалния способ, по който са приобщени свидетелските показания на свидетеля П.. Съдът счита, че оплакването е неоснователно. Свидетелят е разпитан по реда на международната правна помощ, от компетентен съдебен орган на Република Франция и в съответната форма, като за извършването на такъв разпит страните по делото са били известени, доколкото провеждането на разпит е било постановено от съда и произнасянето му в тази насока се намира в кориците на делото. За съда не съществува задължение да осигурява присъствие на подсъдимия и защитата му в процедурата по делегирания разпит пред съдебните власти на друга държава. Наред с това, както бе изложено по-горе, показанията на св.П. следва да се ценят изолирано, в частта им, свързана с направеното от подсъдимия в присъствие на този свидетел признание, че е отнел паричните средства. Доколкото и за това обстоятелство са налице и други доказателствени източници, въззивният съд приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при приобщаването на показанията на св.П., което да е рефлектирало чрез реално накърняване правото на защита на подсъдимото лице, нито чрез опорочаване на начина, по който се е формирало вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав.

Първоинстанционният съдебен състав в достатъчна степен подробно е обсъдил показанията на свидетелите М. Я., С. А., М. Ш., С. П., Б. Г., И. М., М. М., Ц. Д., У. К., И. С., А. А., П. С. и С. А., като е отчел приноса на всеки един от тях за изясняване на фактическата обстановка. Въззивният съд следва да се съгласи с извършената от СГС оценка на доказателствената стойност на тези показания, като се присъединява към становището на първата инстанция /изразено от градския съд поотделно спрямо всеки от тях/, в обобщен извод, че тези показания следва да бъдат кредитирани като добросъвестно отдадени, но не допринасят съществено за разкриване на обективната истина и в частност за механизма на извършване на престъплението, за степента на участие и субективното отношение на подсъдимия към извършените деяния. Всеки от тези свидетели изразява личните си впечатления от работната обстановка в търговската банка, привичната дейност, която е осъществявал, момента на узнаване за установените липси на парични средства в касовата наличност. Възприятията на всеки един от тях са правдиви, но не съдържат спомен за конкретните обстоятелства, очертани във фактическите рамки на обвинението срещу подс. М.. Ето защо, правилно първият съд е изпълнил задължението си, в хода на доказателствената си дейност да обсъди поотделно и в съвкупност показанията на тези свидетели, но в мотивите не се стъпил на тях, за да изгради крайните си решаващи изводи.

Обясненията на подсъдимия М., дадени пред първата инстанция, разгледани в качеството им на доказателствено средство в наказателния процес, не допринасят съществено за разкриване на обективната истина. Извършеният от първоинстанционния съдебен състав анализ на тези обяснения е подробен и пълноценен. Всички изявления на М. обслужват защитната стратегия, която същият е избрал, като не внасят нови или съществени факти, полезни за установяване на фактическата обстановка. Правилно и обосновано, СГС е приел, че ако хипотетично се допусне, че друго неустановено лице е взело парите, то не е имало никаква причина подсъдимият да ползва инкриминираните неистински частни документи за да прикрива нечие престъпно отнемане, но и няма как да е знаел за какви суми и периоди от време се налага това, в случай, че е било налице осъществена предполаганата от М. „кражба“.

Размерът на присвоеното имущество е пълноценно установен, като тази насока следва да се цени приетото от съда заключение на съдебно-икономическа експертиза, което почива на Доклада, изготвен след извършения през 2010 година вътрешен одит. Вещите лица по тази експертиза не се предоверяват необосновано на констатациите на банковия одит, а извършват в заключението си собствена проверка и анализ на счетоводните данни, поради което и всички отдадени в това заключение отговори следва да се възприемат като достоверни и компетентни.
В хода на допуснатото въззивно съдебно следствие САС допусна извършване на съдебно-графологическа експертиза, със задача да установи дали отразяванията на наличности в касовата книга на банката в инкриминирания период са извършени ръкописно от подсъдимото лице. Видно от приетото заключение на СГЕ, ръкописните текстове в документа, озаглавен „касово равнение“, датирани от 10, 11, 12 и 13.05.2010 година са били изпълнени от подсъдимия М.. Така констатираното обстоятелство има косвено значение за предмета на доказване, като въз основа на него може да се формира извод за проявено активно поведение от страна на М., свързано с въздействие върху записванията, отразяващи касовата наличност през последния инкриминиран период, съответно- за наличие на формиран умисъл у дееца.

В обобщение, след така извършения анализ на доказателствата и след дължимата проверка на доказателствената дейност, осъществена от първата инстанция, въззивният съд намира, че всички относими към предмета и обхвата на обвинението факти са подробно и пълноценно изяснени и изложени от първия съд в мотивите на присъдата, като настоящият въззивен състав, след събиране на нови доказателства и след извършване на собствен прочит на доказателствената съвкупност установява наличие на пълно съвпадение относно значимите и относимите към фактическите рамки на обвинението обстоятелства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА :
По обвинението по чл. 203, ал.1, вр.с чл. 201, вр.с чл.26,ал.1 от НК:
Изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на определена обществена организация, предприятие и др., изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ /в случая парични суми/, в свой личен интерес или в интерес на другиго; във всяко противозаконно действие вещта да бъде отклонена от патримониума на организацията, от името на която владее имуществото. За да е налице длъжностно присвояване, деецът превръща държането на имуществото от името и за сметка на лицето или организацията собственик, посочени в чл. 93, т. 1, б. "б" НК, във владение за себе си, като отнема възможността на собственика да се ползва от имуществото и сам извлича облаги за себе си, а чрез фактически или правни действия може да се разпорежда и в полза на друго физическо или юридическо лице без да има право за това /в този см. Решение № 469/2005 г. На ВКС- ІІ н.о./. За да се подведе поведението на подсъдимото длъжностно лице под състава на чл.201 от НК /респ. и по квалифицираните състави какъвто е настоящият случай/ в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва подробно да е описано естеството на разпоредителните действия и те да са индивидуализирани по време, място, начин на извършване.
Разпореждането може да бъде осъществено с фактически или с правни действия, всяко от които представлява противозаконно разпореждане с чуждите пари, вещи или други ценности. Конкретните действия, в които се е изразило осъществяването на изпълнителното деяние „присвояване”, трябва да са инкриминирани и те подлежат на доказване в производството. От субективна страна длъжностното присвояване е типично умишлено престъпление и може да се извърши само при пряк умисъл.
Въззивният съд установява, че от обективна страна са налице всички елементи от престъпния състав на присвояването, които подсъдимият с деянието си е осъществил. Безспорно, в качеството си на Главен касиер и съобразно задълженията и отговорностите му, вменени му по силата на трудовото правоотношение и описани във връчената му и подписана длъжностна характеристика, подс.М. е притежавал качеството на длъжностно лице, по дефиницията на чл. 93, т.1, б.“б“ от НК. Дефинитивно, длъжността му „Главен касиер“ е свързана с пазене на повереното му чуждо имущество – пари, в Главната каса, за която подсъдимият е отговарял в инкриминирания период.
От обективна страна, подсъдимият, в качеството на Главен касиер е присвоил, парични средства в особено големи размери, чрез установяване на фактическа власт върху тях и физическото им изнасяне от касата на търговската банка. В конкретния случай, САС установява, че престъпният резултат е формулиран стойностно, т.е. установен е размерът на присвоеното имущество. Както правилно е преценил първостепенният съд, разграничителният признак „особено големи размери“, съобразно величината на минималната работна заплата за страната към инкриминирания период е бил налице за суми, надвишаващи размера от 33 600 лева, а в конкретния случай, в условията на продължавано престъпление деецът е присвоил парични суми в общ размер от 21 201 430 -двадесет и един милиона двеста и една хиляди четиристотин и тридесет лева. Собствеността на средствата е установена – на търговската банка [фирма], т.е. безспорно подсъдимият с деянията си е присвоил чуждо движимо имущество.
Налице е и квалифициращия признак „особено тежък случай“, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. От защитата се оспорва извода на съда за установена висока степен на обществена опасност на самия деец, като се изтъкват неговите добри характеристични данни. Софийският апелативен съд убедено счита, че с оглед на установените обстоятелства относно механизма на извършване на престъпното отнемане, продължителността на инкриминираната дейност и стойността на отнетото имущество, която твърде значително надхвърля критериите за особено големи размери, то личността на подсъдимия следва да се оценява твърде критично. Злоупотребявайки с оказаното му доверие и възложената му огромна имуществена отговорност, М. е проявил изключителна дързост при отнемането на поверените му за пазене парични средства, което е сторил многократно, поемал последователно значителен риск, с отделни престъпни деяния, през дълъг времеви период. В никакъв случай не може да се сподели тезата за инцидентен характер на престъпната проява, напротив – касае се за обмислено и организирано продължавано престъпление, което очевидно е изисквало целенасочени съзнателни усилия от страна на извършителя. Ето защо, чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на присвояването, семейната му ангажираност и данните за трудовата му ангажираност не са достатъчни да вземат превес при личностната оценка и да обосноват извод за занижена степен на обществена опасност на дееца. Установената фактическа обстановка визира престъпно поведение с изключителен по своите мащаби характер и изява. Налице е съвпадение, в конкретния случай, с хипотезата, визирана в цитираното от първостепения съд Решение № 3/15.06.2009г. по н.д. № 571/2008 г.на ВКС – 3 н.о., като въззивният съд намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да се дефинира престъплението, извършено от подсъдимия П. М. като „особено тежък случай“, по см.на чл.93 т.8 от НК.

От субективна страна, въззивният съд счита за безспорно доказано, въз основа на обсъдените по-горе доказателства и доказателствени средства, че подсъдимият М. пряко е целял постигането на неразрешения резултат от присвояването, като е извършил съзнателно всички действия,за да премине движимото имущество- собственост на търговската банка, в негова фактическа власт. В условията на пряк умисъл, подсъдимият е създал организация и намерил способ да присвои особено значителните по размер парични суми в български лева и чуждестранна валута, като е направил необходимото да остане незабелязан при изнасянето им от главната каса, както и същевременно, да осуети разкриването на престъплението, като чрез използване на неистински документи да приведе банковата счетоводна и отчетна документация в привидно съответствие, привидно обосновавайки липсата на отнетите средства.

В дейността си по индивидуализация на наказанията, които следва да се изтърпят от подсъдимия П. М., за извършеното престъпление по чл. 203 ал.1, вр.с чл.201, вр.с чл.26 от НК, Софийски градски съд правилно е приложил материалния закон. За това престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 до 20 години, както и кумулативно – конфискация на част или цялото имущество на виновния и лишаване от права по чл. 37 ал.1, т. 6 и т.7 от НК. Първоинстанционният съд пълноценно е съобразил всички относими към наказателната отговорност на лицето обстоятелства, за да мотивира съдебния си акт в тази част. Отчетен е особено значителния размер на присвоеното имущество, както и тежките последици, настъпили в имуществената и правно-организационната сфера на ощетеното юридическо лице. Същевременно, съобразени са данните за чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му заетост и семейното му положение и ангажимент, както и факта на извършено от М. извънсъдебно признание за стореното (което според първия съд сочи на начало на процес у лицето за преосмисляне). Налице е баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, което закономерно е мотивирало съда да определи размера на наказанието „лишаване от свобода“ в средната му стойност от 15 години. Със същия балансиран подход, който въззивната инстанция приветства, първият съдебен състав е определил размера на наказанието „конфискация“, като е постановил отнемане на една втора от имуществото на подсъдимия. За да се произнесе в тази насока, съдът е отчел, от една страна, необходимостта да се обезпечи възстановяването на щетите на ощетеното юридическо лице, които стойностно надвишават имуществото на виновния. От друга страна, съдът се е аргументирал за снижаване на имуществената санкция с довода, че не е доказано лично подсъдимият да се е облагодетелствал с цялата присвоена сума. САС счита, че следва да се съобрази предимствено приетия вече извод за наличие на баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, обосновал определяне на наказанието „лишаване от свобода“ в средна стойност, за да се мотивира същото отношение и при определяне на наказанието с имуществен характер. Ето защо, като краен резултат произнасянето на първостепенния съдебен състав по размера на наказанието „конфискация“ е правилно и следва да бъде подкрепено от въззивната инстанция.
Законосъобразно и изцяло кореспондиращо с обекта на престъпно посегателство, респ.с характеристиките на заеманата от дееца длъжност в инкриминирания период е и налагането на наказанието „лишаване от право да заема отчетническа и материално-отговорна длъжност в държавния или обществения сектор, както и да упражнява професия или дейност на материална отговорност за срок от 3 години.

Софийският апелативен съд, в настоящия съдебен състав, намира, че срокът на провеждане на наказателното производство срещу подс. М. не се явява неразумно или необосновано продължителен, както поддържа защитата, за да обоснове снижаване на наказателната отговорност. Действително, за да се извърши такава преценка е необходимо да се съобрази цялата продължителност на воденото наказателно производство, считано от привличането на дееца под отговорност. Следва да се отбележи, че и след съобразяване на тази обща продължителност, не може да се неглижира констатацията, че делото е с фактическа и правна сложност. В хода на ДП и в съдебна фаза са извършвани процесуални действия за събиране на доказателства в значителен обем, включително и по реда на международното съдействие по наказателни дела, от страна на съдебни органи на други държави. За разкриване на обективната истина е ползван целият процесуален инструментариум от доказателствени способи. Следва да се отчете и продължителния период от време в съдебната фаза пред въззивната инстанция, изминал в усилия на съда да призове, респ.да издирва подсъдимото лице М., който след постановяване на присъдата в първата инстанция се е отклонил от определената мярка за процесуална принуда и се е поставил в неизвестност. Ето защо, при съвкупната преценка на всички посочени обстоятелства, въззивният съд следва да се солидаризира със становището на първостепенния съд, изразено в насока, че не е налице основание да се съобрази общата продължителност на наказателното производство като смекчаващо отговорността обстоятелство от обективен характер, за да се снижи размерът на наказанието.

По обвинението за извършено престъпление по чл. 316, вр.с чл. 309, ал.1, вр.с чл. 26 от НК:
САС приема, че приетата за установена фактическа обстановка и в частност - описаните действия на подсъдимия М., свързани с внасянето в банковата отчетна документация на неистински документи, обуславя от правна страна извод за осъществяване от дееца на всички обективни и субективни съставомерни елементи на чл. 316 от НК, във връзка с чл.309, ал.1 от НК. Инкриминираните приемо-предавателни протоколи, както и Актове на банката, на които е бил придаден вид, че са подписани от други лица съставляват неистински документи, доколкото е установено по експертен способ, че не са били подписани от визираните в тях като издатели лица. Въз основа на приетото заключение на назначената съдебно-графологическа експертиза се установява, че книжата не са били подписани от подс. М., съответно- не може да му се вмени отговорност за съставянето им и обвинението се свежда до тяхното използване. След като съпостави фактите относно периода на извършване на всяко от присвоителните действия, с датите на които подсъдимият е използвал инкриминираните документи, въззивният съд намира, че не са налице основания да се промени възприетото от първата инстанция становище, че протоколите и актовете, описани в 14 пункта в обвинителния акт са били използвани за прикриване на извършените престъпни деяния по чл. 203, вр.2 чл.201 от НК, а не за улесняване на присвоителните действия, поради което М. следва да отговаря отделно за това престъпление. Това е така, защото безспорно описаните в неистинските документи суми кореспондират с липсите и отразяват /обосновават/ касовата наличност хронологично след присвояването, а не обратното – да предхождат и оправдават бъдещо намаляване на наличните средства в Главна каса.
За престъплението по чл. 316, вр.с чл.309 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години. Съгласно чл. 80, ал.1, т.4 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, а съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. С 14 отделни деяния подсъдимият е осъществил състава на чл. 316, вр.с чл.309, ал.1 от НК през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, т.е. в условията на продължавано престъпление. Вменената на подсъдимия престъпна активност е проявена, според обвинението, в периода от 29.04.2011 г. до 11.11.2009 година. Считано от последната посочена дата и към датата на постановяване на проверяваната присъда на Софийски градски съд, както и към момента на произнасяне на въззивната инстанция, абсолютният давностен срок, визиран в чл. 81, ал.3 от НК, който за престъплението по чл. 316 от НК е 7 години и 6 месеца е изтекъл.
Това обстоятелство, установено от настоящата инстанция, несъмнено обуславя извод, че присъдата на СГС в частта, с която подсъдимият П. М. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 316, вр.с.чл.309, ал.1 вр.с чл.26 от НК е неправилна поради противоречие с материалния закон. Налице е основание за отмяна на присъдата в тази част и прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия по конкретното обвинение, поради погасяване на наказателната отговорност с изтичане на предвидената в закона давност.
С оглед на този изход от делото, САС не следва да извършва обсъждане на възраженията и доводите на страните, заявени във въззивната жалба и допълнението към нея, касаещи отговорността на подсъдимото лице за престъплението по чл. 316, вр.с чл.309, ал.1 от НК.

Описаният правен резултат съответно предпоставя и налага отмяна на присъдата в частта, с която на основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание между наложените наказания „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 203, вр.с чл.201, вр.с чл.26 от НК в размер на 15 години, и „лишаване от свобода“ по подлежащата на отмяна присъда относно престъплението по чл. 316, вр.с чл.309, ал.1, вр.с чл.26 от НК.

Проверяваната присъда на Софийски градски съд се явява правилна и обоснована и в частта, с която първият съд се е произнесъл по предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск. Гражданският ищец претендира осъждане на подсъдимия да заплати съставомерните вреди, в пълен размер – в тяхната равностойност от 21 201 430 лева. Възникването в тежест на подсъдимия на гражданската отговорност за вреди, причинени от престъплението се обуславя от произнасянето на съда, с което същият е признат за виновен в престъплението по чл. 203, ал.1, вр.с чл. 201 от НК, тъй като вредите, изразяващи се в намаляване на имуществото на юридическото лице-търговска банка са причинени именно от присвояването. В този смисъл, произнасянето по гражданския иск е предпоставено от осъждането на подс.М. по повдигнатото обвинение в тази му част. Съответно, извършеното ново произнасяне на въззивната инстанция относно отговорността на подсъдимия за престъпление по чл. 316, вр.с чл.309, ал.1 от НК не рефлектира в друг резултат относно гражданската му отговорност. В присъдата е извършено пълноценно обсъждане и установено наличието на всички елементи на непозволеното увреждане. Безспорно, деянията, осъществени от подсъдимия, изразяващи се в присвояване на чуждите /на гражданския ищец/ парични средства съставляват увреждащи действия, които са противоправни, като е налице пряка и непосредствена причинна връзка между всяко от присвоителните действия и вредоносния резултат. аргументирано, първият съд е приел, че искът е доказан както по основание, така и по размер, доколкото възраженията на защитата на подсъдимия за наличие на данни за частично обезщетяване на ощетеното юридическо лице по силата на застрахователно правоотношение остават недоказани в хода на процеса. Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, с оглед на този изход на делото.
Ето защо, съдебният акт на СГС в гражданскоправната му част, като правилен и обоснован, следва да се потвърди.

В обобщение, след извършената цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, постановена от Софийски градски съд, САС намира, че е налице основание, по чл. 334, т.4, вр.с чл. 24, ал.1, т.3 от НПК за отмяна на присъдата в частта, с която подс. П. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1, вр.с чл.26 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода, и производството, образувано и водено против подсъдимия по това обвинение следва да бъде прекратено, с прилагане правилата относно давността. Присъдата следва да се отмени и в частта, с която на основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание между наказанията „лишаване от свобода“, наложени за извършване на престъпленията по двата пункта на повдигнатото обвинение.
В останалата част, като законосъобразна и пълноценно обоснована, присъдата на Софийски градски съд в тази част следва да бъде потвърдена.

В съответствие с нормата на чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият следва да заплати разноските направени по наказателното производство. От първостепенния съд не е извършено произнасяне в тази насока с присъдата и с отделно определение по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, поради което в настоящото производство въззивният съд не извършва въззивна проверка. Следва, обаче, подсъдимият да понесе разноските, извършени във въззивното производство, в размер на 300 лева, съставляващи възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-почеркова експертиза. Така извършената експертиза има отношение към обвинението, по което подс. М. е признат за виновен и осъден с присъдата, която в тази част САС намира, че следва да бъде потвърдена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 334 т.4 вр.с чл.24, ал.1, т.3 НК и на основание чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОТМЕНЯ Присъда от 16.05.2017 г. на Софийски градски съд, НО, 22 наказателен състав, постановена по НОХД № 3533/2013 г. по описа на същия съд, в частта, с която подсъдимият П. М. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1, във вр.с чл.26 от НК, като ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 24, ал.1, т.3 от НПК наказателното производство, водено против П. М. М. в тази част, поради изтичане на предвидената давност за наказателно преследване.
ОТМЕНЯ Присъдата в частта, с която на основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание от наказанията „лишаване от свобода“, наложени за престъпленията по чл. 203, ал.1, вр.с чл.201 от НК и по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1, във вр.с чл.26 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

ОСЪЖДА подсъдимия П. М. М., ЕГН [ЕГН] да заплати в полза на Апелативен съд С. сумата в размер на 300 лева – извършени разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от датата на уведомяване на страните за изготвянето му.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.