Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

при секретаря В. Колева.... и в присъствието на прокурора Трифонова, като разгледа докладваното от съдия М. в. н. о. х. дело № 554 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


С присъда № 33 от 19.02.2018 г. по НОХД № 4962/2016 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 23 състав е признал подсъдимата А. Б. Р. - [дата на раждане] в [населено място], българка, българска гражданка, с висше юридическо образование, разведена, неосъждана, съдия в РС - Видин, живуща в [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] ЗА ВИНОВНА в това, че в периода от 20.03.2009 г. до 27.04.2009 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - съдия в Районен съд - [населено място], нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт, като взела за разглеждане и решаване като съдия-докладчик искова молба с Вх. № 2802/2009 г. по описа на Районен съд - [населено място], която съгласно програмата за случаен избор е била разпределена на съдия-докладчик Д. Д. при РС - [населено място] и по която впоследствие е образувано гр.д. № 484/2009 г. по описа на РС - [населено място], с цел да набави облага за другиго - сумата от 1 000 /хиляда/ лева за К. Б. К. и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в увреждане на законосъобразното и нормалното протичане на съдопроизводството, сериозно накърняване на авторитета на съда и намаляване на доверието на обществото във функционирането на съдебната система, явяващо се престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК Я Е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 6 (шест) месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК Е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАЛ е подсъдимата А. Б. Р., с установена по делото самоличност, ЗА НЕВИНОВНА в това,
- да е нарушила служебните си задължения, визирани в т. 1 и т. 2 от Заповед № 98/19.06.2006 г. на Председателя на Районен съд - [населено място] и в т. 1, т. З, т. 4, т. 8 и т. 13 от „Правила за случайно разпределение на делата в Районен съд - [населено място]", утвърдени от Административния ръководител - Председател на РС- [населено място], в сила от 10.02.2009 г., както и да е извършила престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК с цел да набави за себе си облага - сумата от 1 000 /хиляда/ лева;
- в периода от неустановена дата през месец февруари 2009 г. до 27.04.2009 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - съдия в Районен съд [населено място]
1. да е поискала и приела дар от К. Б. К., който не й се следва - сумата от 1 000 /хиляда/ лева, за да извърши и загдето е извършила други престъпления във връзка със службата - такова по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК, за това, че за времето от 20.03.2009 г. до 27.04.2009 г. в [населено място] съзнателно се ползвала от неистински официален документ - протокол за избор на докладчик от 20.03.2009 г. на искова молба с Вх. № 2802/2009 г. по описа на Районен съд - [населено място], по която впоследствие е образувано гр.д. № 484/2009 г. по описа на РС - [населено място], когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, и такова по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че в периода от 20.03.2009 г. до 27.04.2009 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - съдия в Районен съд - [населено място], нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт, в т. 1 и т. 2 от Заповед № 98/19.06.2006 г. на Председателя на Районен съд - [населено място] и в т. 1, т. З, т. 4, т. 8 и т. 13 от „Правила за случайно разпределение на делата в Районен съд - [населено място] утвърдени от Административния ръководител - Председател на РС - [населено място], в сила от 10.02.2009 г., като взела за разглеждане и решаване като съдия-докладчик искова молба с Вх. № 2802/2009 г. по описа на Районен съд - [населено място], която съгласно програмата за случаен избор е била разпределена на съдия- докладчик Д. Д. при РС - [населено място] и по която впоследствие е образувано гр.д. № 484/2009 г. по описа на РС-гр.В., с цел да набави за себе си облага - сумата от 1 000 /хиляда/ лева и да набави облага за другиго - сумата от 1 000 /хиляда/ лева за К. Б. К. и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в увреждане на законосъобразното и нормалното протичане на съдопроизводството, сериозно накърняване на авторитета на съда и намаляване на доверието на обществото във функционирането на съдебната система, поради което и на основание чл. 304 от НПК Я Е ОПРАВДАЛ в посочените части на обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и изцяло по обвинението за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, б. „Б" вр. чл. 301, ал. З вр. ал. 1 НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата А. Б. Р., с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на В. сумата от 2 680.54 лв. (две хиляди шестстотин и осемдесет лева и 54 стотинки) - разноски по делото.

Срещу първоинстанционната присъда е постъпил протест и допълнение към него, в които се развиват доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Развиват се съображения, че е подценено значението на редица обстоятелства, които - при съвкупния им анализ и оценка - биха довели до различен извод. На първо място, не е коментирана декларацията, в която К. К. е обявил, че е водил гражданско дело и за него Р. му е поискала 1 000 лева, които той й е наброил. Факт е, че тя изхожда от К. К., но съдът е следвало да анализира вероятността свидетелят да си позволи да завери пред нотариус декларация с такова съдържание, ако изнесеното в нея е невярно. Сочи се, че използването на умозаключение като подход за достигане до определен правен извод не е чуждо на мотивите на съда. Например съдът е използвал умозаключение, за да достигне до извод, че интимните отношения между свидетеля К. и подс. Р. не кореспондират с подялба на парите.
На второ място прокурорът изтъква, че изразът „да не се бърка бизнесът със *****", ако беше обсъден не сам за себе си, а в съвкупност с останалите косвени доказателства /а именно посочената декларация, както и фактът, приет за доказан от съда, че св. А. К. е дал назаем на св. К. К. точно сума в размер на 1 000 лева и точно в навечерието на предаването на подкупа/ не би имал само остроумен характер, а би се явил един вид признание за това, че подс. Р. е взела подкупа. В тази връзка се изразява несъгласие с извода на съда, че житейски нелогично е К. К. да вземе цялата искана сума за подкупа назаем, при положение че е получил първата вноска от 400 лева. По делото не са събирани факти в тази насока и в този смисъл направеният от съда извод не е единствено възможния. Излагат се и съображения, че поначало за престъпленията подкуп е характерно, че се извършват в конспиративна обстановка, „на четири очи", без разгласяване на информацията за постигнатите договорки и предадените суми. В този смисъл е неоправдано от житейска гледна точка да се очаква, че св. К. - тогава в ситуация на интимни отношения с подс. Р. - ще обяви към момента на поискването и после към момента на предаването на подкупа какво се случва, за да бъдат подсигурени още доказателства.
Подчертава се, че показанията на К. К. са проверени във всички части, в които обективно е могло да бъдат проверени. Тази проверка категорично е доказала, че неговите показания са достоверни. Поради това може да се заключи, че въпреки влошените си отношения с подсъдимата, той добросъвестно е изпълнител задълженията си на свидетел. В подкрепа на това е и наблюдаваната устойчивост и последователност в поддържането на едни и същи заявени обстоятелства още от досъдебното производство, убедителността и искреността, които демонстрира по време на разпита си в съдебно заседание. Липсата на възможност за проверка на показанията му в частта относно поискването и предаването на подкупа според прокурора е напълно обяснима, поради което и не следва да се отхвърлят показанията му само в тази им част, защото отхвърлянето им не съответства на логиката на събитията.
Изтъква се също, че ако съдът не е бил заличил свидетелите Е. И. и П. П., включени в списъка за призоваване към обвинителния акт, би станало ясно, че свидетелските показания на И. Д. /отхвърлени от съда/ всъщност не са изолирани, а се подкрепят и от други доказателства и заслужават доверие, затова трябва да бъдат кредитирани. Цитираните свидетели И. и П. по време на разпита си в досъдебното производство са изнесли данни, от които може да се изведе по несъмнен начин, че подс. Р., действайки като съдия - докладчик по гр.д. № 917/08 г., е използвала служебното си положение в свой личен материален интерес. По-конкретно, те твърдят, че подс. Р. ясно е заявила желанието си вещото лице П. П. да представи заключение по гр.д. № 917/08 г., което да е в интерес на ищеца по делото /т.е. в ущърб на св. И. Д./. Чак тогава П. И. можела да си получи хонорара по делото. Ако тези свидетели бяха разпитани и посочените факти бяха установени в съдебната фаза на процеса, това би довело до противоположна оценка на показанията на св. Д. въобще, като биха се оборили по категоричен начин обясненията на подс. Р., че тя е жертва на компроматна война, инициирана от И. Д..
Пак в същата насока /а именно, че водещото в поведението на подс. Р. е било материалния интерес/ са намерените в дома й неистински протоколи за други дела, изготвени по същия начин като процесния протокол по гр.д. № 484/09 г.
Според прокурора съпоставката на всички гореизброени обстоятелства води до единствено възможния извод, че мотивът подс. Р. да нарушава служебните си задължения като съдия и да подменя протоколите за случаен избор не е благотворителен, а има имуществен характер. Всичко това би подкрепило тезата, че в конкретния случай на гр.д. № 484/09 г. подс. Р. е действала с цел да набави не само за К. К., но и за себе си материална облага.
С оглед изложеното по-горе се предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена в оправдателната част, като вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимата А. Б. Р. да бъде призната за виновна и по обвинението за подкуп, както и относно това да е имала за цел да набави за себе си облага от 1 000 лева по обвинението по чл. 282 НК, като й бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК.
По отношение на наложеното наказание за престъплението по чл.282 НК прокурорът счита, че определеното от съда наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от три години, е прекомерно леко. Отделно от това, имайки предвид характеристиките на конкретното престъпление и конкретния извършител, прокурорът излага съображения, че някои от обстоятелствата, приети от съда за смекчаващи, не биха могли да бъдат третирани като такива, съответно не би следвало да натежат в полза на определяне на наказание по реда на чл. 55 НК. Чистото съдебно минало е едно от тях. Сочи се, че обвинението срещу подсъдимата е повдигнато за нейно поведение в качеството й на магистрат. Стандарт е магистратите да са неосъждани, това не може да се приеме нито за изключително обстоятелство, нито добавянето му към останалите да обоснове „многобройност" по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК. По същия начин стои въпросът и с високия образователен ценз. Той е необходимо условие за заемане на длъжността „съдия". Без него подсъдимата не би могла да бъде назначена в органите на съдебна власт, съответно не би получила възможност да експлоатира неправомерно служебното си положение. На добрите й характеристични данни в служебно отношение могат успешно да бъдат противопоставени свидетелските показания на разпитаните деловодители Е. Г. и В. И., съдията Т. П., административния секретар В. К. и други, както и обективните резултати от проверката на делата на подс. Р.. Изтъква се, че като отегчаващо отговорността обстоятелство би могло да бъде добавено дългогодишният стаж на подс. Р. като съдия към момента на деянията, който допълнително повишава степента на нейната лична обществена опасност. Така според прокурора единственото обстоятелство, което може да бъде изтъкнато в полза на подсъдимата е продължителността на воденото наказателно производство. То обаче не води до автоматично прилагане на разпоредбата на чл. 55 НК. Сочи се, че в тази връзка следва да се отчете и поведението й в досъдебното производство, изразило се в опит активно да забави внасянето на делото в съда по време на предявяване на разследването.
Прави се искане атакуваната присъда да бъде изменена в осъдителната част, като бъде увеличен размера на наказанието лишаване от свобода и бъде определен в границите, предвидени в нормата на чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК, без да се прилага чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, както и на подсъдимата да бъде наложено наказание „лишаване от право да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система”, на основание чл. 37, ал. 1, т. 6 НК, в максималния предвиден размер, съобразно чл. 49, ал. 2 НК.
В доказателствен аспект се прави искане да бъдат допуснати до разпит свидетелите П. П. и Е. И..

Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и жалба и допълнение към жалбата от адв. М. Т., защитник на подс. А. Р.. Развива се доводи, че атакуваната присъда в осъдителната част е неправилна – незаконосъобразна и необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения. Изтъква се, че неправилно е приложен материалния закон. Деянието е несъставомерно и подсъдимата не годен субект на престъплението по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В заключение се моли атакуваната присъда да бъде отменена в осъдителната част и подс. Р. да бъде призната за невинна в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а останалата част присъдата да бъде потвърдена.

За обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за съпоставката на показанията на св. И. Д. с показанията на свидетелите П. И. и Е. И., които са разпитани на досъдебното производство, въззивният съд допусна до разпит посочените свидетели. По искане на защитата беше допуснат до разпит и св. М. Н.. Разпитите бяха извършени в публични съдебни заседания.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста на СГП, съдържащ искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част и за определяне на наказанието, при условията на чл. 54 НК, а не на чл. 55 НК, както е направил първоинстанционния съд. По отношение на наведените доводи от защитата в допълнението към въззивната жалба и събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателствени източници сочи, че е трайна практиката на ВКС в последните няколко години, по отношение на т.н. магистратски дела за това, че основните правни принципи, съдържат безусловно и правни задължения за адресатите, към които са отправени. В този смисъл се цитират Решение №183/2017 год. по дело 508/2017 год. на 2 НО; Решение № 309/2018 год. по дело №1156/2017 год. на I НО, както и решение №81/2018 год. по дело №1277/2017 год. на I НО. Изтъква, че безспорно инкриминираната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ поражда задължение за административните ръководители, да създадат организация за разпределение на делата в съответния орган на съдебна власт. Тази норма обаче поражда и безусловно задължение за редовите магистрати да не разглеждат и решават дела, които не са им били разпределени в съответствие с този установен ред. Още повече пък сами да си разпределят такива дела, както е направила в конкретния случай подсъдимата. Развиват се доводи, че по делото е установено, че именно в резултат на нейните действия, по подмяна на истинския протокол за случайно разпределение, същата неправомерно е разгледала и решила Гр.Д. №484/2009 год. на РС Видин, от което е имала интерес. По този начин, тя е нарушила основния принцип, залегнал в нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ, гарантиращ безпристрастно изпълнение на служебните задължения от магистратите. Изтъква, че именно поради общовалидното й значение, нормата на чл. 9, ал. 1 ЗСВ е включена систематично в Глава I от ЗСВ, озаглавена Общи положения. Излага и съображения, че подсъдимата Р. е годен субект на престъпление по чл. 282, ал. 2 НК, а именно заеманата от нея длъжност съдия в РС - Видин, я определя като лице, заемащо отговорно служебно положение. Както е отбелязано в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, като първоинстанционния съд е направил обоснован извод, че редовият магистрат следва да се прие
ме за лице, заемащо отговорно служебно положение и е цитирал относимата в тази връзка практика на ВКС. Прокурорът счита този извод за законосъобразен по следните съображения: На първо място в закона определение за понятието, „лица, заемащи отговорното служебно положение" се съдържа в разпоредбата на чл. 302, т.1 НК и на чл. 304а, НК и то в редакцията след изменението от бр.92/2002 год., когато в приложеното поле на квалифициращия признак са включени и съдия, съдебни заседатели, прокурор или следовател. Посочените категории лица, са приравнени на лица заемащи отговорно служебно положение и видно от мотивите към законопроекта от 2002 год., тази нова реакция е пряко насочена към противодействие на корупцията в съдебната власт и във връзка осъществяване на правосъдието. След като престъплението по чл. 282 НК се намира в същата Глава 8 от особената част на НК, както и подкупа по чл. 302, няма основание да се влага различно съдържание, при тълкуването на едно и също понятие, предвидено като квалифициращ признак на две различни престъпления. Освен това, определеният в Глава 9 от ЗСВ статут на редовите магистрати, завишените изисквания, на които същите следва да отговарят преди тяхното назначаване и по време на изпълнение на задълженията им, са продиктувани от основната функция, която изпълняват органите на С. власт, а именно да защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Тази конституционно определена функция, предопределя и високата степен на обществено доверие, което се възлага на представителите на органите на Съдебната власт и този извод не зависи от обстоятелството, дали се касае за редови магистрат, или за административен ръководител, на които се вменяват само задължения по администриране на дейността на този орган, но не и за оказване на въздействие спрямо редовите магистрати, за начина, по който същите са да изпълняват служебните си задължения.
Прокурорът намира за несериозно твърдението, че ако са причинени вредни последици, то това не е станало в резултат на действията на подсъдимата Р., а в резултат на чуждо поведение, а именно на това на свидетеля И. Д.. Подчертава, че инкриминираните с обвинителен акт значителни вредни последици, се изразяват в увреждане на законосъобразното и нормално протичане на съдопроизводството, сериозно нараняване авторитета на съда и намаляване на доверието на обществото, във функциониране на съдебната система. И този настъпил престъпен резултат, няма нищо общо с поведението на цитирания свидетел, нито на друго лице, а е резултат само и единствено на допуснато нарушение на служебните задължения от страна на самата подсъдима. Единствено в резултат на нейните действия, е нарушен принципът на случайно разпределение на делата, единствено в резултат на нейните действия, тя неправомерно е разгледала и решила гр.д. № 484/2009 год., вместо определения от електронната система съдия докладчик.
По отношение на показанията на свидетелите Е. И. и П. П., прокурорът изтъква, че св. П. П. пред съда е потвърдила, че е срещнала Е. И. случайно на улицата и той я попитал, дали е вещо лице по едно дело, което води съдия Р. цитат: „Ти май си вещо лице по едно дело, което се води от съдия Р.. Той каза, че му е много неудобно и неприятно, но ми каза, че тя има някакъв личен интерес". След прочитане на показанията й от досъдебното производство, свидетелката потвърждава, че свидетелят И. е казал, че съдията има личен интерес от това дело. Също така свидетелката е заявила, че не е близка със свидетеля Д.. Развива съображения, че от показанията на св. Е. И. се установяват две неща, първо, че той е потвърдил, че свидетелят Д. не го е търсил и не го е молил да свидетелства срещу подсъдимата съдия Р. и на второ място заявил е, че не си спомня подсъдимата Р., да е молила да се свързва със свидетелката П. П.. Сочи, че първоначално свидетелят не е отрекъл за наличието на такъв контакт, но е заявил, че не си спомня. Поради това, показанията му от досъдебното производство, са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 НПК и от тях именно се потвърждават показанията на свидетеля Д., отнасящи се до въздействието, което подсъдимата Р., макар и опосредено, се е опитала да окаже върху свидетелката П., в качеството й на вещо лице, по разглеждано от подсъдимата гражданско дело, а именно, по искане на подсъдимата, свидетелката да даде заключение по назначената експертиза по начина, по който ищецът „да спечели делото". Според прокурора следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля И., дадени на досъдебното производство, тъй като той пред съда не е отрекъл да е водел такъв разговор със свидетелката И. /П./, а е заявил, че не си спомня и второ, това негово изявление пред САС, противоречи на показанията на свидетелката И. /П./, дадени непосредствено пред въззивния съд, в които тя потвърждава, че е проведен такъв разговор. Изтъква, че при преценка на показанията на свидетеля И. пред въззивния съд, следва да се има предвид и изпитваното очевидно неудобство на свидетеля от подсъдимата, предвид на факта, че се познава с баща й и е ремонтирал колата си при него, като свидетелят на няколко пъти в показанията си е заявил "малък град сме". Счита, че показанията на тези двама свидетели, потвърждават показанията на свидетеля Д., отнасяйки се до въздействието, което подсъдимата е оказала върху свидетелката П.. Така това обстоятелство спомага да се очертае цялостно действията на подсъдимата, а именно, че тя е действала и по други дела водена именно от материален интерес и това поведение кореспондира с нейната реплика „да не се бърка бизнеса със *****".
По отношение на показанията на свидетеля Н., прокурорът счита, че с тези показания се прави единствено опит, да се дискредитират показанията на свидетеля Д.. В тази връзка се сочи, че инкриминираният период от време по делото, е от м. февруари 2009 год. до 27.04.2009 год. и обхваща действията на подсъдимата Р., свързани с неправомерното саморазпределяне и решаване на гр.д. №484/2009 год. на РС - Видин. Показанията на свидетеля Н. се отнасят за друг период от време след инкриминирания, тъй като свидетелят заявява, че първата му среща със свидетеля Д. е била едва през 2012 год., или три години по-късно, а страна по гр.д. № 484/2009 год. не е свидетелят Д., а свидетелят К.. Свидетелят Н. заявява, че не е сигурен с кого точно от двамата свидетели с фамилия К. се е срещал. Но единственото, което този човек му е казал, че е бил засегнат от подсъдимата. Първият сигнал, който свидетелят Д. е подал срещу подсъдимата, е подаден от него на 15.12.2009 год., отново повече от половин година, след довършване на престъплението, което е предмет на обвинителния акт. Този сигнал е бил до Председателя на ОС и е бил по повод на друго гражданско дело. Изтъква, че показателен е и фактът, че предизвиканата по повод на този сигнал проверка от Комисията по Професионална етика е установила допуснати от подсъдимата нарушения по общо 16 дела, които са констатирани съответни протоколи и съставени и са станали повод за образуване на дисциплинарно дело срещу нея. Сочи, че св. Д. е подал сигнал, убеден, че подсъдимата е била заинтересована от делото, защитавайки своите права и законни интереси.
В заключение прокурорът предлага депозирания протест да бъде уважен.
Защитникът на подсъдимата, адв. Т. развива съображения, че починът на държавното обвинение е да се зачитат показанията на досъдебното производство, да се игнорират тези, дадени на съдебна фаза, защото на досъдебното производство могат да бъдат манипулирани показания на различни свидетели така, както е угодно на държавното обвинение.
Защитата изтъква, че при разпитите си пред въззивния съд тези свидетели заявяват, че подсъдимата Р. не е оказвала влияние върху вещото лице П. П. и не е молила свидетелят И., да се интересува и да иска от него съдействие, за изготвяне на каквато и да било експертиза по делото на И. Д.. Развиват се доводи за предубеденост от страна на братята К. и св. Д. по отношение на подсъдимата, защото тя е отсъдила срещу дъщерите на св. Д. т.е. не е уважила гражданският иск, подаден от тях. В случая има няколко обвинения и едно от тези обвинения, е свързано именно с делото на св. Д..
Сочи, че прокуратурата твърди, че съдия Р. е подменила протокол и е решила дело № 484/2009 год., но не е посочила свидетел, който да очертае това изпълнително деяние „подменила". Няма нито един свидетел, който да твърди това обстоятелство. Изтъква, че това дело дори не е образувано, а е налице една преписка и подсъдимата с резолюция е написала на тази преписка: „да се уведоми частният тъжител, за да внесе д.т.". Резолюцията не е решаване на дело, не е образуване на дело, а е преписка. Няма нито един служител, който да е казал, че лично съдия Р. е взела преписката, че е подменила протокола и че е решила в своя облага, или чужда облага тази преписка. Всички свидетели свидетелстват за период, след твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. Подчертава, че и двете съдебни деловодителки, Е. Г. и В. И., свидетелстват за период след подадения сигнал м. 12.2010 год. и за действия на съдия Р., които са им направили впечатление в този период, а не за периода 20.03 - 27.04.2009 год. Няма нито един свидетел пряк очевидец за такива изпълнителни деяния, за каквито говори държавното обвинение.
Развива и доводи, очертани и в допълнението към въззивната жалба, за това, че деянието по чл. 282 НК е несъставомерно и то е несъставомерно, защото подсъдимата не е заемала отговорно служебно положение и от там следва, че няма качеството на субект на престъплението.
Защитата изразява несъгласие с твърдението на държавното обвинение, че чл. 9 ЗСВ е нарушен от подсъдимата, тъй като не е посочено конкретно нейно нарушение. Не са събрани доказателства, за каквото и да е извършено престъпление от нея по чл. 282 НК.
Намира за законосъобразна присъдата на първата инстанция в оправдателната част, като се позовава и на аргументите в жалбата срещу възраженията в протеста.
Защитата счита, че подсъдимата Р. поначало следва изцяло да бъде оправдана, но ако се приеме обратното, то разпоредбата на чл. 55 НК е правилно приложена с оглед на дългия период, който е изтекъл от извършване на престъплението.
Развива съображения, че да се накаже съдия, за да има отзвук и за да се изпълни превенцията и директивите на ЕС, е недопустимо, защото лицата трябва да бъдат съдени въз основа на събраните доказателства, а такива доказателства за виновно поведение няма. Сочи, че е цитирала практика във връзка с показанията на предубедени и заинтересовани свидетели и в тази връзка показанията на тримата свидетели, въз основа на които е било повдигнато това обвинение, са предубедени и заинтересовани, а именно К. и Д..
Моли да се вземат предвид и показанията на св. Д. пред първоинстанционния съд, че сам е организирал протестите, сам е подавал сигнали, защото е имал такова отношение към съдия Р. и е имал личен интерес съдия Р. да бъде извън съдебната система. В тези показания той твърди и че е водил свидетели при следователи, както има такива свидетелски показания на лица, които твърдят, че именно св. Д. ги е издирил и ги е завел НСлС. Именно това, би следвало да се обсъди от състава на САС.
В заключение се прави искане протестът да бъде оставен без уважение, присъдата в оправдателната част да бъде потвърдена, а в осъдителната част да бъде отменена и подсъдимата да бъде оправдана изцяло.
Подсъдимата Р. в лична защита поддържа изцяло заявеното от нейния защитник и не излага допълнителни съображения.
В последната си дума подсъдимата Р. моли да бъде оправдана.

Софийският апелативен съд като прецени изложените в жалбата и допълнението към нея доводи, а също и доводите залегнали в протеста, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.
За да постанови присъдата си Софийският градски съд е събрал многобройни доказателствени материали, а именно обясненията на подс. А. Р., дадени в хода на съдебното следствие и показанията на св. И. Д., дадени в хода на съдебното следствие, св. А. К., дадени в хода на съдебното следствие, св. К. К., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него в д.п. на 14.08.2015г. (л.л. 11-15 от т. 33 на д.п.) в частта относно воденото от него гражданско дело, постигнатите уговорки с подсъдимата и съответно предадената сума пари, приобщени на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т. 1 и т.2 от НПК, св. А. А., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него в д.п. на 01.12.2011г. (л.л. 130-133 от т. 1 на д.п.), приобщени на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, показанията на св. Т. А., дадени в хода на съдебното следствие, св. И. Д., дадени в хода на съдебното следствие, св. Е. Т., дадени в хода на съдебното следствие, св. В. М., дадени в хода на съдебното следствие, св. М. М., дадени в хода на съдебното следствие, св. Д. Д., дадени в хода на съдебното следствие, св. В. В., дадени в хода на съдебното следствие, св. П. П., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него в д.п. на 29.06.2012г. (л.81 от т. 1 на д.п.) в частта относно констатациите при извършената проверка, свързани с поведението на подсъдимата Р. в деловодството на РС Видин, приобщени на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, св. В. К. – А., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от нея в д.п. на 18.05.2012г. (л.82 от т. 1 на д.п.) в частта относно проведения разговор със съдия М. С., със служителя Е. Г. и относно извършената проверка в деловодството на РС - Видин за съответствие на входящите номера с номерата на делата, приобщени на осн. чл. 281, ал.5 и ал. 4, вр. ал.1, т.1 от НПК, св. Е. Г., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от нея в д.п. на 02.03.2012г. (л.46 от т. 1 на д.п.) в частта относно непосредствените й възприятия след започване на проверката на дейността на съдия Р., приобщени на осн. чл. 281, ал.4. вр. ал.1, т.1, пр. 2 от НПК, показанията на св. В. И., дадени в хода на съдебното следствие, св. А. Й., дадени в хода на съдебното следствие, св. Д. Ц., дадени в хода на съдебното следствие, св. М. С., дадени в хода на съдебното следствие, св. Т. П., дадени в хода на съдебното следствие, св. Д. С., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от нея в д.п. на 12.03.2012г. (л.л.32-42 от т. 1 на д.п.), приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т.1 от НПК, св.П. П., дадени в д.п. на 08.11.2012 г. на л.л. 65 - 68 от том 1 на д.п., приобщени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.3 от НПК, св. И. А., дадени в хода на съдебното следствие, св. Н. П., дадени на д.п. на 15.05.2012г. на л.л. 114 – 116 от т.1 на д.п., св.П. М., разпитана по делегация на 13.12.2017 г., приобщени на осн. чл. 281, ал.10 от НПК, заключение на компютърно – техническа експертиза (л.л. 4-10 от т.2 на д.п.), потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на комплексна (техническа и графическа) експертиза по протокол № 12/Д.-371 (л.л. 28-34 от т.2 на д.п.), потвърдена при разпита на експертите в с.з., заключение на комплексна (техническа и графическа) експертиза по протокол № 12/Д.-372 (л.л. 42-45 от т.2 на д.п.), потвърдена при разпита на експертите в с.з., заключение на комплексна (техническа и графическа) експертиза по протокол № 13/Д.-480 (л.л. 13-24 от т.28 на д.п.), потвърдена при разпита на експертите в с.з., заключение на техническа експертиза (л.л. 35-45 от т.28 на д.п.), потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на допълнителна техническа експертиза (л.л. 46-52 от т.28 на д.п.), потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на комплексна (техническа и графическа) експертиза по протокол № 15/Д.-196 (л.л. 92-95 от т.33 на д.п.), потвърдена при разпита на експертите в с.з., заключение на допълнителна техническа експертиза (л.л. 102 – 105 от т.33 на д.п.), потвърдена при разпита на експерта в с.з., писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване от 23.11.2011г. (л. 28 от т.1 на д.п.), 2 молби от Л. Г. – Ч. от 08. и 09.07.2010г. (л.л. 29-10 от т.1 на д.п.), писмо от 09.11.2012г. от председателя на РС Видин (л. 48 от т.2 на д.п.), справка от системен администратор при РС Видин (л. 49 от т.2 на д.п.), справки за пътувания на лица – български граждани (л. л.6- 29 и 47 – 53 от т.5 на д.п.), справка от МВР, ГД „ ГП“ (л. 31 от т.5 на д.п.), справка № 1376 от Н., отдел „Криминалистически“( л.55 от т.5 на д.п.), протокол за добров
олно предаване от 15.11.2011г. (л. 71 от т.5 на д.п.), писмо от РС Видин от 15.12.2011 (л. 76 от т.5 на д.п.), писмо от РС Видин от 03.07.2012г. (л. 78 от т.5 на д.п.), писмо от Камара на частните съдебни изпълнители от 05.12.2011г. с приложения (л.л. 80 – 82 от т.5 на д.п.), протокол за доброволно предаване от 04.12.2012г. (л. 5 от т.6 на д.п.), протоколи за обиск и изземване и 2 бр. претърсване и изземване от 10.12-2012г. и разпореждания а одобряването им (л.л. 29 – 39 от т.6 на д.п.) с приложени фотоалбуми със снимки (л. 2 -23 от т. 7 на д.п.), албум за оглед на в.д. от 17.11.2011г. (л.л. 1 – 2 от т.8 от д.п.), албум със снимки от документи (л.л. 4 – 15 от т.8 от д.п.), албум при претърсване и изземване от 26.02.2013г. (л.л. 16 – 20 от т.8 от д.п.), кадрова справка (л.л. 4 – 4 а от т.9 на д.п.), справка от Сметна палата на РБ с приложена декларации (л. 3- 25 от т.9 на д.п.), справка от Служба по вписванията (л. л.27 – 29 от т.9 на д.п.), протоколи от заседания на дисциплинарния състав на В. по д.д. № 4/2010г. (л.л. 32 – 41 от т. 11 на д.п.), копия от документи по гр.д.№ 1145/2009г. на РС Видин (т.13 от д.п.), копия от документи по гр.д.№ 728/2007г. на РС Видин (л.л. 1-25 от т.14 от д.п.), копия от документи по гр.д.№ 1608/2008 г. на РС Видин (л.л. 26-41 от т.14 от д.п.), копия от документи по гр.д.№ 1609/2008г. на РС Видин (л.л. 42-54 от т.14 от д.п.), копия от документи по гр.д.№ 1587/2008г. на РС Видин (л.л. 55-73 от т.14 от д.п.), копия от документи по гр.д.№ 615/2009г. на РС Видин (л.л. 74-109 от т.14 от д.п.), копия от документи по гр.д.№ 448/2008г. на РС Видин (л.л. 110 -157 от т.14 от д.п.), копия от документи по гр.д.№ 447/2008г. на РС Видин (л.л. 158 -172 от т.14 от д.п.), справки от БТК АД (л. 4 от т. 15 на д.п.) и от М. ЕАД (л.л 7 – 107 от т.15 на д.п.), писмо от РС Видин от 28.11.2011 г. (л. л. 3-4 от т.16 на д.п.), справка за отпуските на РС Видин (л.л. 5 – 22 от т.16 на д.п.), Правила за случайно разпределение на делата в РС Видин (л.л. 23- 25 от т. 16 на д.п.), заповед от 08.07.2009г. (л. 26 от т.16 на д.п.), извадки от входящ дневник на РС Видин (л.л. 28 – 45 от т.16 на д.п.), извадки от Азбучник на РС Видин (л.л.46 – 77 от т.16 на д.п.), справки и протоколи за избор на докладчик (л.л. 78 – 1 от т.16 на д.п.), справка за печатащите устройства, намиращи се в РС Видин през 2009 г. (л.л. 92 – 93 от т.16 на д.п.), графици за съдебни заседания и дежурства на съдиите в РС Видин през 2009г. (л.л. 94 – 122 от т.16 на д.п.), материали по преписка № 6244/2010г. на отдел „Инспекторат“ към В. (л.л. 6-130 от т. 19 на д.п.), вкл. покана за доброволно изпълнение (л.л131- 135 от т.19 на д.п.),
изпълнителен лист от 15.05.2010г. (л.136 от т.19 на д.п.), в-к „Н.“ бр.15 от 15-17.02.2010г. (л.л. 139 – 140 от т.19 на д.п.), в-к „Н.“ бр.16 от 18-21.02.2010г. (л. 179 от т.19 на д.п.) съобщение, молба от К.К. (л.л. 142-143 от т.19 на д.п.), декларация, нотариално заверена на 11.02.2010г. от К. К. (л.160 от т.19 на д.п.), заверени копия от дисциплинарно дело № 4/2010г. на В. (т.20 от д.п., вкл. Заповед № 7/11.01.2010г. на председателя на РС Видин –л. 178 и Заповед № 234/02.10.2009г. на председателя на РС Видин и т.21 от д.п.), справка от Централен депозитар АД (л.2 от т.23 на д.п.), справки от банки (л. 4- 74 от т. 23 на д.п.), оригинали на протоколи за избор на докладчик от 27.05.2008г., 25.09.2008г., 11.12.2008г., 23.03.2009г., 10.03.2010г., 16.03.2010г., 16.03.2010г., 15.05.2010г. и 17.05.2010г. (л.л. 3-10 от т. 24 на д.п.), копия от материали по гр. д. № 917/2008г. на РС Видин (л.л. 12 – 231 от т.24 на д.п.), писмо от РС Видин от 21.11.2012г. (л. 2 на т.25 от д.п.), копия от материали по гр.д.№ 484/2009г. на РС Видин (л.л.5-25 от т.25 на д.п.), копия от материали по гр.д.№ 618/2009г. на РС Видин (л.л.26-34 от т.25 на д.п.), копия от материали по гр.д.№ 1088/2009г. на РС Видин (л. л.35-53 от т.25 на д.п.), протокол за доброволно предаване от 12.12.2012г. от К.К. (л. 2 на т. 27 от д.п.), техническа справка № 28/17.12.2012г.с приложения (л. л. 3-44 на т.27 от д.п.), протоколи за претърсване и изземване и обиск и изземване от 26.02.2013г. и определения на СГС за разрешаването им (л.л. 63-70 от т. 28 на д.п.), протокол за доброволно предаване от 26.02.2013г. (л. 72 от т. 28 на д.п.), решение на В. по протокол 3 от заседание, проведено на 24.01.2013г. (л. 137 от т. 28 на д.п.), искови молби и копия от материали по гр.д. №№ 363/08г., 1359/08г., 189/08г., 191/08г., 191/08г., 1111/09г., 967/08г. и 1179/08г. по описа на РС Видин (л.л. 1-130 от т. 29 на д.п.), писмо от ОС Видин от 04.11.2013г. с приложения (л.л. 131 – 151 от т.29 на д.п.), писмо от РС Видин от 08.01.2013г. (л.л. 3-5 от т. 30 с приложения – л.л. 6- 35 от с.т.), протоколи за изземване на сравнителен почерков материал – подписи (л. 36 от т. 30 на д.п.), протокол за предаване на граждански дела от 06.02.2015г. (л.л. 9 -12 от т. 31 на д.п.), протоколи за вземане на сравнителен материал – почерк и подпис от 26.02.2015г. (л.л. 45 – 48 от т. 31 на д.п.), постановление на СГП от 22.01.2015г. за връщане на веществено доказателство (л. л. 87 – 88 от т. 31 на д.п.), договор за паричен заем от 23.04.2009г. (л.л. 19 – 20 от т. 33 на д.п.), протоколи за оглед на веществени доказателства от 07. и 10.09.2015г. с приложени фотоалбуми (л.л. 110 – 125 от т. 31 на д.п.), нотариална покана, разписка и к■
¯нстативен протокол (л.л. 7-9 от т. 34 на д.п.), писмо от нотариус А. А. и извадка от регистър (л. л. 12-113 от т. 34 на д.п.), писмо от нотариус Т. А. (л. 16 от т. 34 на д.п.), писмо от нотариус Н. А. (л. 19 от т.34 на д.п.), писмо от РС Видин от 10.08.2015г. с приложени материали по ч.гр.д. № 148/2010г. по описа на РС Видин (л.л.2-33 от т. 35 на д.п.), удостоверение за раждане на дете А. В. (л. 9 от т. 37 на д.п.), писмо от РС Видин от 05.04.2017г. (л. 247 от съд.дело), писмо от В. от 20.04.2017г. (л. л. 250 – 251 от съд.дело), единен формуляр за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административни ръководители (л.л. 401- 411 от съд.дело), Вътрешни правила за случайно разпределение на делата в РС Видин (л. л. 413 – 417 от съд. дело), правила за разпределение на дела в РС Видин (л.л. 418 – 419 от съд.дело, разпореждания за определяне на докладчик (л.л. 420 – 425 от съд.дело), послание декларация от 13.05.2011г. (л. 426 от съд. дело), становища и оплакване от А. Р. (л.л. 427 – 432 и 438 – 439 от съд.дело), молба от Л. Г. – Ч. до ЧСИ (л. 433 от съд.дело), споразумение от 09.07.2010г. (л. 434 от съд.дело), заповед № 358/21.11.2011г. на председателя на РС Видин (л.437 от съд.дело), протоколи за полицейско предупреждения от 03.12.2012г.,03.08.2010г. и 24.10.2012г. (л.л. 440, 441 и 443 от съд.дело), епикриза от Токуда болница С. (л.л. 445-446 от съд.дело), решение по внчхд № 45/2015г. на ОС Монтана (л.л. 447 – 450 от съд.дело), решение на РС Монтана по гр.д.№ 2095/2016г. (л.л. 451 – 453 от съд.дело), постановление на прокурор от ОП М. от 10.10.2014г. (л. л.454-455 от съд.дело), решение по гр.д.№ 190/2016г. на ОС Враца (л.л. 456 – 458 от съд.дело), решение по гр.д.№ 70658/2014г.на РС Монтана (л.л. 459 – 461 от съд.дело), протокол от 17.12.2009г. по гр.д.№917/2008г. на РС Враца (л.462 от съд.дело), жалба от И.Д. до ИВСС (л. 463 от съд.дело), свидетелства за съдимост (л. 112 от т.5 на д.п. и л. 56 от съд.дело); веществените доказателства по делото - гражданско дело № 1145/2009 г., гражданско дело № 217/2009 г., гражданско дело № 1088/2009 г.,гражданско дело № 1587/2008 г., гражданско дело/частно/№ 1179/2008 г., гражданско дело № 967/2008г., гражданско дело № 363/2008 г., гражданско дело № 1359/2008г., гражданско дело № 618/2009 г.,гражданско дело/частно/ № 76/2009г., гражданско дело № 484/2009г., гражданско дело/частно/ № 189/2008г., гражданско дело № 1474/2008г., гражданско дело/частно/№ 191/2008г., гражданско дело № 992/2008г., 2 бр. Азбучници
за 2008 г. и 2009 г., описни книги - за 2008 година - 4/четири/ части, за 2009 година -5/пет/ части, входящи дневници - за 2008 година - 4/четири/ части, за 2009 година-3/три/части, запечатан с лепенка на Национална следствена служба и подписи на експерт, поемни лица и следовател - прозрачен, найлонов плик, съдържащ документи, съгласно протокол за претърсване и изземване от 26.02.2013 г., найлонов, прозрачен плик, съдържащ: мобилен телефон марка „НОКИА” IMEI 355249034240832, без сим-карта — 1 бр., мобилен телефон марка „НОКИА” IMEI 352709045745742 и сим-карта № 89359032200004694628 ВИВАКОМ - 1 бр., бял, хартиен плик, запечатан със стикер на Национална следствена служба с подпис на вещо лице от 10.09.2015 г. и надпис: „Обекти 1 и 2 към експертиза /КТЕ/ по ДП 127/2011 г. по описа на Национална следствена служба”, прозрачен найлонов плик, запечатан със стикер на Национална следствена служба, с надпис: „Веществено доказателство обект № 1”, Прозрачен найлонов плик, запечатан със стикери на Национална следствена служба, с надпис: „Обявление за изготвено решение по гражданско дело № 729/2009 г. обект № 2”, прозрачен найлонов плик, запечатан със стикери на Национална следствена служба, с надпис: „Обект № 10”, съдържащ ксерокопие на лична карта на Е. В. П., прозрачен найлонов плик, запечатан със стикери на Национална следствена служба, с надпис: „Обект № 11”, съдържащ лист хартия с текст: „До Районен съд [населено място] колегия, Първи състав, гр.д.№ 664/2008 г.”, прозрачен найлонов плик, запечатан със стикери на Национална следствена служба, с надпис: „Обект № 12 - Споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК между Г. И. М. и Е. В. П.”, прозрачен найлонов плик, запечатан със стикери на Национална следствена служба, с надпис: „Обект № 13”, съдържащ два листа формат А4 захванати с телбод и надпис: „До Районен съд [населено място] - искова молба от Г. И. М.”, прозрачен найлонов плик, запечатан със стикер на Национална следствена служба, с надпис: „Обект № 14”, съдържащ флаш - памет с надпис:”ROCA”, с вид на автоматични химикалка, прозрачен найлонов плик, запечатан със стикери на Национална следствена служба, с надпис: „Обект № 2”, съдържащ два листа формат А4 с надпис: „До Районен съд [населено място] - искова молба от Д. Л. С.”, плик съдържащ: СД към писмо per. № 640/15.12.2011 г. на
PC-В., т.5, л.76 - 1 бр.,СД към компютърно-техническа експертиза - 1 бр., 4 бр. СД към КТЕ, СД към писмо peг. № 27800/27.12.2012 г. на БТК АД, СД към писмо peг. № 1697/28.01.2013 г. на М-тел.
Въз основа на анализа на посочените доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд е приел, че подс. Р. била назначена за съдия в РС – Видин с решение на В., на 15.10.1997 г., встъпила в длъжност и от 2003 г. разглеждала и решавала граждански дела, като към 2009 г. тя била председател на граждански състав при РС – Видин.
С чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) от Закона за съдебната власт – ЗСВ - (Обн. ДВ., бр. 59 от 22.08.1994 г., отменен с &1 от ПЗР ЗСВ - ДВ, бр. 64 от 07.08. 2007 г.) бил въведен принципът на случайния подбор при разпределянето на делата между съдии, прокурори и следователи. В изпълнение на изискването за случайно разпределение на делата, председателят на РС - Видин издал Заповед № 98/19.06.2006 г., съгласно която „считано от 20.06.2006 г. гражданските и наказателните дела да се разпределят на принципа на случайния избор посредством програмата, разработена от В.“, като „гражданските дела да се разпределят от председателя на PC-В., а наказателните от заместник-председателя. При отсъствие на единия, другият да разпределя и двата вида дела.“
С чл. 9, ал. 1 от Закон за съдебната власт (Обн. ДВ бр. 64 от 07.08.2007 г.) случайното разпределение на делата отново било възведено като основен принцип в дейността на органите на съдебната власт: „ Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им“.
В изпълнение на изискването на закона в РС-Видин бил инсталиран одобрения от В. програмен продукт за случаен подбор на делата LAW CHOICE на компютрите, ползвани от председателя и заместник – председателя на съда, като бил оборудван и вътрешен сървър и били издадени „Правила за случайно разпределение на делата в Районен съд [населено място]“, утвърдени от Административния ръководител - председател на РС- [населено място] св. Д. Д., в сила от 10.02.2009 г. Съгласно т. 1 от Правилата: „разпределението на делата в Районен съд [населено място] се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им “; т. 3 от Правилата гласяла:“„Принципът на случайния подбор при разпределението на делата гарантира прозрачност в работата на Районен съд [населено място], безпристрастността на съда и равенството на страните “; т. 4 от Правилата определяла, че „Техническата дейност по определяне на съдия докладчик се извършва от административния ръководител - председател или от заместника на административния ръководител - заместник председателя“, а според т. 8 от Правилата: „Определеният съдия-докладчик може да бъде заменен или съдия да бъде изключен от разпределението след конкретна преценка на обстоятелствата, установяващи предпоставки за това “.; т. 13 от Правилата постановявала, че „За разпределението се изготвят протоколи на хартиен носител, копие от които се прилага към съответните дела. Съответствието между номера на регистратурата, поставен върху входящите документи и номера в протокола за електронно разпределение се удостоверява с подпис на определения съдия-докладчик върху протокола за разпределение на делото на принципа на случайния подбор.“
По делото не са събрани доказателства, че така цитираните Заповед № 98/19.06.2006 г. и Правила за случайно разпределение на делата в Районен съд [населено място], в сила от 10.02.2009 г. са били връчени на работещите в РС-Видин съдии и съдебни служители, нито те да са оповестени по друг общодостъпен начин. Всички магистрати, работещи в РС-Видин обаче научили за промяната, тъй като по всяко дело и ежедневно се изготвяли и прилагали разпечатани протоколи от извършения случаен подбор чрез програмния продукт LAW CHOICE. Всеки от съдиите бил наясно, че определянето му като съдия – докладчик по конкретното дело се извършвал въз основа на протокол за случаен подбор, приложен по делото и че има правомощие да разглежда и решава единствено делата, по които е определен за докладчик.
Фактически разпределението на гражданските дела на принципа на случайния подбор в PC-В. се извършвало по следния начин: с постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, тя получавала входящ номер; след това се носела на председателя или заместник председателя на съда, който бил оправомощен да извършва случайното разпределение посредством програмния продукт LAW CHOICE и на чиито компютри била инсталирана програмата, т.е. разпределението на исковата молба (или съответния друг сезиращ съда документ) се извършвало по входящия номер от регистратурата; непосредствено след извършването на избора, протоколът от случайния избор се разпечатвал на лазерен принтер в кабинета на лицето, което извършвало избора - председателя или заместник председателя на съда; върху разпечатания протокол (в който били обективирани данни за дата и час на избора, номерът на конкретната операция, лицето, извършило избора, номерът на документа, който се разпределя и името на избрания съдия) разпределящият полагал подпис; подписаният протокол се прикачал към исковата молба; след това наборът от документи, вкл. и протоколът от случайния избор се докладвали на определения докладчик; по разпореждане на определения съдия - докладчик исковата молба се връщала в деловодството и едва тогава получавала номер на дело; след като делото получело номер, то се описвало в описната книга, в нея се посочвали номера на делото и името на определения съдия – докладчик. Разпределянето на преписките по входящи номера се извършвало на практика съобразно поредността на докладването им на лицето, извършващо разпределението, поради което било възможно да се получи така, че преписка с по-малък входящ номер да бъде разпределена с операция с по-голям номер.
При така описания процес по определяне на съдия – докладчик и тъй като обичайно веднъж на ден св. П. П. - зам. председател на PC – В. извършвал разпределението на гражданските дела, а при негово отсъствие това правел председателя на съда – св. Д. Д., съществувал времеви период, в който преписките се съхранявали в гражданските деловодства на съда (те били две) с протоколите от случайния избор, но преди да бъдат образувани граждански дела, заведени в описните книги на съда. Подс. Р., възползвайки се от времевия интервал между разпределянето на преписката и образуването на делото, влизала в деловодството на РС–Видин, в което работели деловодителите св. Е. Г. и св. В.И. и взимала оттам папки с преписки, които не били разпределени на нея. Тя била единственият съдия в съда, който процедирал по този начин, но деловодителите не възразявали на това нейно поведение поради магистратското качество на подс. Р.. По някои от взетите от нея преписки подс. Р. подменяла истинския протокол за избор на докладчик с друг такъв - неистински, според данните в който тя самата привидно е определена за докладчик по това дело. По–късно подс. Р. връщала преписката, въз основа на която впоследствие било образувано гражданско дело на неин доклад, което тя разглеждала и решавала.
През есента на 2008 г. св. К. К. се запознал с подс. Р., като постепенно между двамата се установили интимни отношения. В хода на техните отношения подс. Р. често споделяла със св. К. К., че може винаги да вземе и да реши дадено дело, без значение дали е било разпределено на нея. На неустановена дата през месец февруари 2009 г. в [населено място] св. К. К. в разговор с подс. Р. споменал, че отдавна (в началото на 90-те години на миналия век) бил предоставил в заем на св. Н. П. сумата от 400 - 600 германски марки, като и до този момент парите не му били върнати, но при консултация с адвокат последният му казал, че вземането е погасено по давност. Тогава подс. Р. му казала, че „може да уреди въпроса“, като му указала да претендира 1000 евро, включващи лихви за изминалия период. По указания на подс. Р., св. Н. П. бил поканен от св. К. К. с нотариална покана от 23.02.2009 г., връчена на с.д., да се яви на 09.03.2009 г. в 15.00ч. в нотариалната кантора на нотариус А. А. от [населено място], за да му заплати сумата от 1 000 евро, която преди това К. му е предоставил в заем. На посочените дата и час св. Н. П. не се явил пред нотариус А. А., поради което последният съставил констативен протокол за това обстоятелство. След това и отново по указания на подс. Р., св. К. К. подал исковата молба за вземането пред РС - Видин.
Исковата молба на св. К. К. против св. Н. П. с цена на иска 1 000 евро, представляващи предоставен от ищеца на ответника заем била заведена на 20.03.2009 г. в деловодството на РС-Видин с входящ номер 2802 от 2009 г. Също на 20.03.2009 г. бил извършен случайният избор на докладчик посредством програмата за случайно разпределение на делата LAW CHOICE, като докладчик по преписка вх. № 2802/2009г. бил определен съдия Д. Д.. След извършването на избора, бил разпечатан на хартиен носител протокол, удостоверяващ това обстоятелство, а именно - извършеният избор и определеният на случаен принцип съдия-докладчик по вх. № 2802/2009 г. по описа на РС - Видин. Протоколът за избор на докладчик носел освен дата, още и час, който час показвал момента, в който е направен изборът. Разпечатаният на хартиен носител протокол бил подписан от оторизираното за целта лице (в случая това бил св. П. П., заместник председател на PC- В.) и поставен най-отгоре на комплекта с документи по преписка с вх. № 2802/2009 г. На същата дата, веднага след разпределението, но преди вх. № 2802 да бъде докладван на определения съдия-докладчик, подс. А. Р. взела от деловодството папката с исковата молба на св. К. К., вътре в която най-отгоре се намирал истинският протокол за избор на докладчик и подменила протокола, като вместо оригиналният, съгласно който за докладчик бил определен съдия Д. Д., сложила цветно ксерокопие на протокол от 20.03.2009 г., според който привидно тя била определена за докладчик. За издател на протокола се сочел св. П. П.. Според архива на програмата LAW CHOICE операцията по избор на съдия Д. Д. била под пореден номер 513, а протоколът, който определял подс. Р. като съдия-докладчик по вх. № 2802 бил с пореден номер на избора 519. Последният отговарял на действително разпределено на нея гражданско дело по преписка вх. № 2706, а не на исковата молба с вх. № 2802. По този начин при евентуална проверка за съответствие, такова би било налично между номерата на избора и на входящия номер на преписката. От друга страна, деловодителите в РС-Видин, след като документите получели номер на дело, не следели за съответствие между входящия номер от регистратурата и входящия номер, посочен в протокола по избор на докладчик, респ. с
номера на делото. Именно поради тази причина, в използвания от подс. Р. неистински протокол бил записан друг входящ номер, на който отговаряло друго дело, което реално било разпределено на нея. Подмененият от подс. Р. по преписка с вх. № 2802/2009 г. протокол по избор на докладчик представлявал цветно копие от мастиленоструен принтер, който бил изготвен чрез система от компютър – скенер - мастиленоструен принтер и програма за обработка на изображения; за разлика от него, истинските протоколи за избор на докладчик в РС-Видин се отпечатвали на монохроматичен лазерен принтер. Подписът върху протокола за избор на докладчик по вх. № 2802, който определял подс. Р. като докладчик, бил копие на подписа на същото лице – св. П. П..
В този протокол от избор на докладчик по преписка вх. № 2802/2009 г. било образувано гр.д. № 484/2009г. по описа на РС-Видин, което подс. А. Р. разглеждала и решила като съдия-докладчик, независимо от факта, че не тя, а друг съдия, бил определен за съдия- докладчик, съобразно програмния продукт LAW CHOICE. Разглеждането на делото от страна на подс. Р. в качеството й на съдия-докладчик по гр.д. № 484/09 г. по опис на Районен съд - [населено място] продължило в периода от 20.03.2009 г., от която дата е протокола за избор на докладчик, който я определял като привиден докладчик по делото до 27.04.2009 г., когато подс. Р. в качеството си на съдия-докладчик по делото саморъчно - върху молба от ищеца К. К. за прекратяване на делото - постановила определение за прекратяване на производството на основание чл. 232 от ГПК.
В периода на висящност на делото, синът на ответника Н. П. - св. Е. Н., се свързал със св. К. К., като изявил желание да плати от името на баща си получения от последния заем, но разсрочено и на няколко вноски. Св. К. се съгласил, предвид което между него и св. Е. Н. бил сключен на 23.04.2009 г. договор за паричен заем, по силата който заемната сума в размер на 1000 евро следвало да бъде върната на заемодателя К. К. на пет вноски, всяка от които по 400 лева, както следва: първа вноска на 23.04.2009 г., втора най-късно до 25.05.2009 г., трета - до 25.06.2009 г., четвърта - до 25.07.2009 г. и пета вноска - до 25.08.2009 г. С подписването на договора и на същия ден - на 23.04.2009 г. св. Е. Н. предал на ръка първата вноска в размер на 400 лева, както било уговорено на св. К. К., както и допълнително сумата от 150 лв., за които св. К. заявил, че е необходима за прекратяване на делото. Предвид започналото изпълнение на договора за паричен заем, гр.д. № 484/09 г. по описа на PC - В. било прекратено по искане на св. К. от подс. Р. с определение от 27.04.2009 г. В съответствие с уговореното, св. Е. Н. изплатил цялото задължение баща си на св. К. К..
Освен по гр. д. № 484/09 г. по описа на PC-В., подс. Р. по описания по-горе начин – чрез подменяне на истинския протокол по случаен подбор на съдия – докладчик с неистински, в който тя фигурирала като такъв, разгледала и решила и следните граждански дела, подсъдни на РС-Видин: № 76/2009 г. (вместо съдия М. С.), № 618/2009 г.( вместо съдия Г. Й.), № 1088/2009 г. (вместо съдия Т. П.), № 217/2009 г. (вместо съдия В. К. ) и № 1145/2009 г. (по което в архива на програмата LAW CHOICE от дата 15.07.2009 г. не съществувал запис за разпределяни дела).
По повод гр. д. № 917/2008 г. по описа на РС-Видин, образувано по исковата молба на Д. П. Н. с фирма „Мълния – В. 89 - Д. Н.“ - [населено място] и с ответници Държавата, представлявана от Министъра на МРРБ, Министерство на земеделието и храните, Министъра на земеделието и фирма [фирма], представлявана от Н. И. Д. - дъщеря на св. И. Д., у последния възникнали съмнения относно безпристрастността на подс. Р., която разглеждала делото. След като подс. Р. отказала да се отведе от разглеждането му, св. Д. изразил в жалба от 15.12.2009 г. до председателя на ОС-Видин своите съмнения за извършени от подс. Р. нарушения и документни престъпления. Жалбата на св. Д. била изпратена на председателя на РС–Видин (св. Д. Д.) за проверка на изнесените в нея данни, който със заповед № 310/17.12.2009 г. възложил на Комисията за професионална етика в РС-Видин да извърши проверка на истинността на твърденията в жалбата. След извършена физическа проверка на образуваните през 2009 г. граждански дела с докладчик подс. Р., Комисията (в състав св. П. П., св. Т. П. и св. Д. Ц.) обективирала в констативен протокол от 22.12.2009 г. резултатите от нея и в който протокол били описани несъответствия по 6 бр. дела между данните в системата LAW CHOICE и приложените по делата протоколи за избор на докладчик; след постъпил сигнал от служители в канцелариите по граждански дела в РС-Видин, Комисията изготвила и допълнителен констативен протокол от 05.01.2010 г. и обобщен такъв от 06.01.2010 г., в който несъответствия били установени по 10 бр. дела. Комисията със становище до председателя на РС-Видин от 07.01.2010 г. приела, че подс. Р. е нарушила Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В РС-Видин била извършена проверка на всички граждански дела за периода от 2008 г. до 2009 г., като не били установени други случаи на неправомерно разпределени дела. По предложение на председателя на РС-Видин, във В. било образувано срещу подс. Р. дисциплинарно дело № 4/2010 г., което с определение от 21.06.2010 г. било спряно поради установени данни за наличие на престъпление. С решение на В. от 24.01.2013 г. подс. Р. била временно отстранена от заеманата от нея магистратска длъжност.
Междувременно, в края на 2009 г., отношенията между подс. Р. и св. К. К. се развалили. Преди това, на неустановена дата през 2009 г. двамата решили да развиват съвместен бизнес, като довършат на общи разноски вече построени търговски обекти от св. И. Д. и впоследствие поделят наема от отдаваните търговски площи. За тази цел подс. Р. предоставила на св.К. К. сума в размер на 12 000 евро, а същият издал на името на нейната майка запис на заповед от 10.04.2009 г. за посочената сума с падеж от 1 година.
След развалянето на близките отношения между подс. Р. и св. К. К., последният бил потърсен от св. И. Д. и двамата се срещнали. На св. Д. св. К. разказал (както преди това направил и пред своя брат), че е дал сума от 1 000 лева на подс. Р. във връзка с решаването на гр. д. № 484/09 г. по описа на PC-В., като по настояване на св. Д., св. К. К. в нотариално заверена пред св. Т. А. (нотариус с район на действие РС-Видин) декларация потвърдил това обстоятелство. Тази информация станала обществено достояние на жителите на [населено място], вкл. и чрез публикации в местния в-к „Н.“ (бр.15 от 18-21.02.2010 г. и бр.16 от 18-21.02.2010 г. статии със заглавия „Съдът бащиния ли е на А. Р.“ и „Дали съдебната система е станала бизнес за А. Р.“), а пред съдебната палата на РС-Видин било организирано събрание на недоволни граждани от факта, че подс. Р. продължава да правораздава в техния съдебния район.
По искане на Л. Г. – Ч. (майка на подс. Р.) бил издаден на 15.05.2010 г. от РС-Видин изпълнителен лист въз основа на записа на заповед от 10.04.2009 г. срещу св.К. К. за сумата от 12 000 евро и заведено изп. дело, което след издължаването на св. К. К. на дълга, било прекратено по искане на взискателя.
В хода на образуваното ДП № 127/2011 г. по описа на НСлС, при проведено процесуално – следствено действие по претърсване на 10.12.2012 г. на жилището, обитавано от подс. Р. в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, били открити и иззети протоколи за избор на докладчик, според които подс. Р. е определена за съдия-докладчик по граждански дела, част които протоколи представлявали цветни копия от мастиленоструен принтер, които са били изготвени чрез система от компютър-скенер-мастиленоструен принтер и програма за обработка на изображения и отпечатани с едно и също печатащо устройство като протоколите, използвани от подс. Р. по цитираните по-горе в изложението гражданските дела.
Според заключението на единичната техническа експертиза (л. л. 4-10 от т.2 на д.п.) информацията за разпределението на гр. дела с вх. №№ 528 от 21.01.2009 г., 1375 от 11.02.2009 г., 2802 от 20.03.2009 г., 4281 от 12.05.2009 г., 6141 от 07.07.2009 г. чрез софтуера LAW CHOICE е установена както следва: дело вх. № 528 от 20.01.2009 г. е разпределено на Т. П., дело вх. № 1375 от 11.02.2009 г. е разпределено на В. К., дело вх. № 2802 от 20.03.2009 г. е разпределено на Д. Д., дело вх. № 4281 от 12.05.2009 г. е разпределено на Г. Й., дело вх. № 6141 от 07.07.2009 г. е разпределено на Т. П.; програмата за случайно разпределение на делата LAW CHOICE, внедрена в РС-Видин записва данните в кодиран вид, за тяхната манипулация се изискват специализирани познания и не е установен нерегламентиран достъп до данните или програмата; в предоставените за изследване данни и файлове съществуват данни за отпечатване на протоколите – резултат от програмата LAW CHOICE, внедрена в РС-Видин, без да може да се установи конкретен принтер; не е констатирана информация за извършен нерегламентиран достъп при извършване на случайното разпределение или информация за добавяне, промяна или изтриване на компютърни данни; предвид, че записаната информация е в цифров вид и е ограничена – съдържа само служебните папки за работата на програмата, не може еднозначно да се установи липсата или наличието на добавяне, промяна или изтриване на компютърни данни.
Според заключението на комплексната (техническа и графическа) експертиза по протокол № 12/Д.-371 (л. л. 28-34 от т.2 на д.п.) протоколът за избор на докладчик с дата „20.01.2009“ час „15:46:45 :не е отпечатан по същата технология и с принтера, използван за отпечатване на протоколите за избор на докладчик по т.4.2 - 4.5; протоколът за избор на докладчик с дата „20.01.2009“ час „15:46:45: е отпечатан с лазерния принтер, с които са отпечатани представените като сравнителен материал протоколи за избор на докладчик с разпределящ „П. П.“ и не са установени признаци за извършени подправки; протоколите за избор на докладчик по т.4.2 - 4.5 (с дата „11.02.2009“ час „15:15:49“, дата „20.03.2009“ час „15:40:38“, дата „12.05.2009“ час „16:16:56“, дата „08.07.2009“ час „16:01:50“) не са оригинални документи, а цветни копия, изготвени чрез система от компютър - скенер – мастиленоструен принтер и програма за обработка на изображения, т.е. при отпечатването им не са използвани лазерните принтери, от които е представен сравнителен материал; подписите за разпределящ „П. П.“, изобразени в протоколите за избор на докладчик с дата „11.02.2009“ час „15:15:49“, дата „20.03.2009“ час „15:40:38“, дата „12.05.2009“ час „16:16:56“ са копия на подписи на П. П., подписът за разпределящ „Д. Д.“, изобразен в протокол за избор на докладчик с дата „08.07.2009“ час „16:01:50“ е копие на подпис на Д. Д..
Според заключението на комплексната (техническа и графическа) експертиза по протокол № 12/Д.-372 (л. л. 42-45 от т.2 на д.п.) протоколът за избор на докладчик дата „15.07.2009“ час „15:48:22“, разпределящ „П. П.“ не е оригинален документ, а цветно копие, изготвено чрез система от компютър - скенер – мастилноструен принтер и програма за обработка на изображения, т.е. при отпечатването му не е използван никой от лазерните принтери, от които е представен сравнителен материал; подписът за разпределящ „П. П.“, изобразени в протокол за избор на докладчик с дата „15.07.2009“ час „15:48:22“ е копие на подпис на П. П..
Според заключението на комплексната (техническа и графическа) експертиза по протокол № 13/Д.-480 (л. л. 13-24 от т.28 на д.п.), иззетите при претърсването на 10.12.2013г. на жилището на подс. Р. протоколи за избор на докладчик са: а) с дата „04.03.2008“ час „11:05:21“, дата „10.04.2007“ час „15:24:33“, дата „26.02.2008“ час „14:01:22“, дата „04.03.2008“ час „11:05:21“ и дата „04.07.2008“ час „13:46:56“ са отпечатани с едно и също печатащо устройство, но не може да се отговори дали то е използвано за отпечатване на представения за сравнение протокол за избор на докладчик; б) протоколите за избор на докладчик с дата „13.11.2008“ час „15:42:38“, дата „11.05.2009“ час „15:22:06“, дата „25.01.2008“ час „15:27:47“ – 2 бр., дата „10.07.2009“ час „15:23:27“, дата „25.09.2008“ час „14:59:50“, дата „12.11.2008“ час „15:28:58“, дата „13.11.2008“ час „15:42:38“ – 2бр., дата „25.09.2008“ час „14:09:50“ са отпечатани с лазерния принтер, с който са отпечатани протоколът за избор на докладчик с дата „21.01.2009“, изследван от протокол №12/Д.-371 и представените като сравнителен материал протоколи за избор на докладчик с разпределящ „П. П.“ в) протоколите за избор на докладчик с дата „04.03.2008“ час „11:05:21“, дата „04.07.2008“ час „13:46:56“, дата „13.11.2008“ час „15:42:38“, дата „11.05.2009“ час „15:22:06“, дата „04.03.2008“ час „11:05:21“ и дата „11.05.2009“ час „15:22:06“ не са оригинални документи, а цветни копия, изготвени чрез система от компютър - скенер – мастилноструен принтер и програма за обработка на изображения, т.е. при отпечатването им не са използвани лазерните принтери, от които е представен сравнителен материал; в) протоколът за избор на докладчик с дата „02.09.2011“ час „16:11:13“ разпределящ „П. П.“ представлява електрофотографско копие; г) в протоколите за избор на докладчик с дата „04.03.2008“ час „11:05:21“, дата „13.11.2008“ час „15:42:38“, дата „11.05.2009“ час „15:22:06“, дата „10.04.2007“ час „15:24:33“, дата „25.01.2008“ час „15:7:47“ -2бр., дата „26.02.2008“ час „14:01:22“, дата „04.03.2008“ час „11:05:21“, дата „04.07.2008“ час „13:46:56“, дата „10.07.2009“ час „15:23:27“, дата „25.09.2008“ час „14:59:50“, дата „12.11.2008“ час „15:28:58“, дата „13.11.2008“ час „15:42:38“ – 2 бр. и с дата „25.09.2008“ час „14:09:50“ не са установени подправки; д) в протоколите за избор на докладчик (цветни копия) с дата „13.11.2008“ час „15:42:38“, дата „11.05.2009“ час „15:22:06“ и дата „04.03.2008“ час „11:05:21“ е извършена преправка на елементи от текста чрез използване на система от компютър – скенер – мастилноструен принтер и програма, к
оято позволява редактиране на сканирани изображения; д) протоколите за избор на докладчик (цветни копия) – обекти по т.41, т.4.1.3, т.4.1.4, т.4.2.6, протоколите за избор на докладчик (цветни копия) с дати „ 11.02.2009“, „ 20.03.2009“, „ 12.05.2009“ и „ 08.07.2009“, изследвани с протокол №12/Д.-371 и протоколът за избор на докладчик (цветно копие) с дата „ 15.07.2009“, изследван с протокол №12/Д.-372, са отпечатани с едно и също печатащо устройство, различно от мултифункционалното устройство марка Епсон, мод. Офис ВХ300F; е) протоколите за избор на докладчик (цветни копия) обекти по т.4.7, 4.2.13 са отпечатани с едно и също печатащо устройство, различно от мултифункционалното устройство марка Епсон, мод. Офис ВХ300F и от посочените в предходната точка протоколи за избор на докладчик (цветни копия); е)подписите за разпределящ „П. П.“ в протоколи за избор на докладчик с дата „11.05.2009“ час „15:22:06“, с дата „15.01.2008“ час „15:27:47“ – 2бр., с дата „10.07.2008“ час „15:23:27“, с дата 25.09.2008“ час „14:59:50“, с дата „12.11.2008“ час „15:28:58“, с дата „13.11.2008“ час „15:42:38“ – 2 бр. и с дата „25.09.2008“ час „14:09:50“ са положени от П. П.; ж) подписите за разпределящ „П. П.“ в протоколи за избор на докладчик с дата „13.11.2008“ час „15:42:38“, с дата „11.05.2009“ час „15:22:06“, с дата „02.09.2011“ час „16:11:13“ са копия на подписи на П. П.; з)подписът за разпределящ „П. П.“ в протокол за избор на съдия докладчик с дата „13.11.2008“ час „15:42:38“ е негоден за идентифициране; и) подписите за разпределящ „В. В.“ в протоколите за избор на докладчик с дата „04.03.2008“ час „11:05:21“, с дата „10.04.2007“ час „15:24:33“, с дата „26.02.2008“ час „14:01:22“, с дата „04.03.2008“ час „11:05:21“ и с дата „04.07.2008“ час „13:46:56“ са положени от В. В.; й) подписите за разпределящ „В. В.“, изобразени в протоколите за избор на докладчик с дата „04.03.2008“ час „11:05:21“ (обект по т.4.1.1.), с дата „04.07.2008“ час „13:46:56“( обект по 4.1.3), с дата „04.03.2008“ час „11:05:21“ (обект по т.4.2.6.) са копия на подписи на В. В..
Според заключението на единичната техническа експертиза (л. л. 35-45 от т.28 на д.п.) програмата за случайно разпределение на делата LAW CHOICE, внедрена в РС-Видин записва техническите си дневници (архив) в кодиран вид и освен това тези файлова са невидими за обикновените потребители на системата, по който начин програмата е защитена от манипулации и за да бъде извършена манипулация на архива се изискват специализирани познания; липсва информация за извършен нерегламентиран достъп при извършване на случайното разпределение в техническите дневници на програмата и в самата програма; за достъп до генерираните еднократни протоколи липсва информация, тъй като тя се съхранява в потребителските папки на компютъра, на който е ползвана програмата; не е установена информация за добавяне, промяна или изтриване на компютърни данни
Според заключението на допълнителната единична техническа експертиза (л. л. 46-52 от т.28 на д.п.) архивът на програмата LAW CHOICE, внедрена в РС-Видин, показва, че протокол за избор на докладчик от 23.12.2008 час 15:46:42 по молба с рег. №934 е определен съдия А. Р.; протокол за избор на докладчик от 26.09.2008 час 15:46:42 по молба с рег. № 319 е определен съдия Р. С.; протокол за избор на докладчик от 27.05.2008 час 13:02:19 по молба с рег. №5015 е определен съдия М. С.; протокол за избор на докладчик от 25.09.2008 час 14:59:50 по молба с рег. № 316 е определен съдия А. Р.; протокол за избор на докладчик от 11.12.2008 час 17:30:02 по молба с рег. №857 е определен съдия Н. Н.; протокол за избор на докладчик от 23.03.2009 час 09:21:40 по молба с рег. №537 е определен съдия Г. Й.; протокол за избор на докладчик от 10.03.2010 час 16:46:06 по молба с рег. № 722 е определен съдия Р. С.; протокол за избор на докладчик от 16.03.2010 час 15:30:42 по молба с рег. № 756 е определен съдия В. В.; протокол за избор на докладчик от 15.05.2010 час 10:59:22 по молба с рег. №506 е определен съдия Н. Н.; протокол за избор на докладчик от 17.05.2010 час 16:11:19 по молба с рег.№512 е определен съдия М. С.; USB памет, камуфлирана в химикалка с надпис „Roca“ не съдържа относима към делото информация.
Според заключението на комплексната (техническа и графическа) експертиза по протокол № 15/Д.-196 (л. л. 92-95 от т.33 на д.п.) подписът за разпределящ „П. П.“ в протокол за избор на докладчик с дата „21.01.2009“ час „15:55:25“ е копие на подписа на П. П.; този протокол за избор на докладчик не е оригинален документ, а цветно копие, изготвено чрез система от компютър – скенер – мастилноструен принтер и програма за обработка на изображения, т.е. при отпечатването му не са използвани лазерните принтери, от които е предоставен сравнителен материал.
Според заключението на допълнителната техническа експертиза (л.л. 102- 1-5 от т.33 на д.п.) иззетите при обиска на подс. Р. на 13.12.2012 г. устройства представляват външна памет на компютър с USB интерфейс, съдържанието на които е възпроизведено в оптичен носител тип DVD-R, марка „Maxell“.
Възприетите от първата инстанция фактически положения относно авторството на деянието по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК и начина на извършването му са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е анализирал обясненията на подсъдимата, свидетелските показания, заключенията на приетите по делото експертизи и писмените доказателствени източници и подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на част от показанията на свидетелите и обясненията на подс. Р... Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
В хода на въззивното съдебно следствие бяха разпитани свидетелите П. П., Е. И. и М. Н.. Показанията им обаче не могат да доведат до промяна в правилно установената от първостепенния съд фактическа обстановка относно фактите, които са от пряко значение за предмета на доказване.
При извършения собствен анализ на доказателствените материали Софийският апелативен съд констатира следното.
С основание първостепенният съд при изграждането на изводите си по фактите не е взел предвид множество доказателствени източници, събрани на досъдебното производство, но неотносими към предмета на делото писмени доказателства (напр. копия от документи по гр.д. № 1474/2008г. на РС Видин (т. 12 от д.п.), както и в цялост данните, съдържащи се в 6 (шест) тома секретни материали, преимуществено съдържащи искания, разрешения и протоколи за изготвяне на веществени доказателствени средства от прилагане на специални разузнавателни средства – „подслушване“ и „наблюдение“, тъй като същите освен, че обхващат период от 22.11.2012 г. до 23.05.2013 г. (т.е. с голяма отдалеченост от инкриминирания) и не съдържат данни, имащи пряко или косвено отношение към предмета на доказване по настоящото наказателно производство.
По отношение на обстоятелствата, които са релевантни за правилния изход на делото, са налице съществени противоречия в събраните по делото доказателствени средства (преимуществено при гласните такива). С оглед на това и при спазване на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НК първоинстанционният съд е изложил прецизни съображения относно достоверността на събраните по делото и относими доказателствени материали.
Правилно първостепенният съд е приел, че от анализа на гласните и писмените доказателствени средства и способите за събирането им, еднопосочно и безпротиворечиво се установяват следните фактически положения:
- свързани с качеството на съдия в РС-Видин на подс. А. Р. през инкриминирания период;
- на неистинност на протоколите за избор на докладчик, въз основа на които са образувани гражданските дела, разгледани от съдебния състав, председателстван от подс. А. Р., а именно - протокол за избор на докладчик от 20.03.2009 г. на искова молба с вх. № 2802/2009 г. по описа на РС - Видин, по която впоследствие е образувано гр. д. № 484/2009 г. по описа на PC - В., протокол за избор на докладчик от 21.01.2009 г. на заявление по чл. 417 ГПК с вх. № 528/2009 г., по което впоследствие е образувано гр. д. № 76/2009г., протокол за избор на докладчик от 20.03.2009 г. на искова молба с вх. № 2802/2009 г., по която впоследствие е образувано гр. д. № 484/2009 г. по описа на РС - Видин, протокол за избор на докладчик от 12.05.2009 г. на искова молба с вх. № 4281/2009 г., по която впоследствие е образувано гр. д. № 618/2009 г. по описа на PC - В., протокол за избор на докладчик от 08.07.2009 г. на искова молба с вх. № 6141/2009 г., протокол за избор на докладчик от 11.02.2009 г. на искова молба с вх. № 1375/2009 г., по която впоследствие е образувано гр.д. № 217/2009 г. по описа на PC В., протокол за избор на докладчик от 15.07.2009 г. на искова молба с вх. № 6389/2009 г., по която впоследствие е образувано гр.д. № 1145/2009 г. по описа на РС Видин;
- на липсата на данни за манипулиране на продукта за разпределяне на дела, внедрен в РС - Видин през 2009 г. - LAW CHOICE, в който смисъл заключенията на техническите експертизи (л. л. 4-10 от т.2 на д. п. и л. л. 35-45 от т.28 на д. п.) се подкрепят от показанията на разпределящите съдии и свидетели Д. и В., на главния експерт и създател на продукта св. В. М., на системния администратор в РС - Видин св. М. М.; направеното в обясненията на подсъдимата и в пледоариите на защитата пред първата инстанция оспорване на този факт не води до противоречивост на събраната доказателствена съвкупност, която е еднопосочна – програмата LAW CHOICE записва данните в кодиран вид, за тяхната манипулация се изискват специализирани познания, не е установен нерегламентиран достъп до данните или програмата; не е установена информация за добавяне, промяна или изтриване на компютърни данни.
- на разглеждането на делата, по които подс. Р. е определена за докладчик въз основа на неистинските документи – протоколи за избор на докладчик, именно от нея; както и липсата на други установени случаи в РС - Видин на неправомерно разпределени дела;
- на организацията на работа в гражданското деловодството към 2009 г. в РС - Видин и начинът на разпределяне на делата, за които обстоятелства показанията на деловодителите св. В. И., св. Е. Г., св. А. Й. и св. П. П., на разпределящите съдии св. Д. и св. В. и редовия такъв - св. С. са еднопосочни и последователни при описанието на процеса по разпределяне на преписките, постъпващи в РС - Видин;
- на извършеното претърсване в дома на подс. Р., при което са установени и иззети неистински протоколи за избор на докладчик, отпечатани на същото копирно устройство, на което са били протоколите за избор на докладчик по гр. д. № 484/2009 г., гр.д. № 76/2009 г., гр. д. № 484/2009 г., гр. д. № 618/2009 г. гр. д. № 217/2009 г., гр. д. № 1145/2009 г. – в този смисъл констатациите в протокола за претърсване и изземване от 10.12.2012 г. не се оборват от друго събрано по делото доказателство (а самия протокол, обективиращ извършването им, е с предвиденото в чл. 129, ал.1 и ал. 2 от НПК съдържание, поради което се ползва с предвидената в чл. 131 от НПК доказателствена сила – за извършването на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства, от заключението на комплексната (техническа и графическа) експертиза по протокол № 13/Д.-480, според което част от протоколите за избор на докладчик, намерени в дома на подс. Р. и инкриминираните такива са отпечатани с едно и също печатащо устройство;
- действията по заплащане на дължимите суми от 12 000 евро от страна на св. К. на майката на подс. Р. и сумата от 2000 лв. – от св. Е. Н. на св. К., в който смисъл са обясненията на подс. Р., свидетелските показания на св. К., св. Н. и писмените доказателства - запис на заповед, договор за паричен заем, изпълнителен лист, искания за спиране и прекратяване на изп. дело;
- действията по издаване на Заповед № 98/19.06.2006 г. на председателя на РС - Видин и Правила за случайно разпределение на делата в Районен съд [населено място], утвърдени от председател на PC - В., в сила от 10.02.2009 г. на посочените в документите дати; в обясненията на подс. Р. е оспорено оповестяването на заповедта и правилата, като за този факт по делото не е налично противоречие – нито един от разпитаните магистрати или служители в РС-Видин не заяви, че е изрично запознат с тях, нито има писмени доказателства, удостоверяващи този факт, в който смисъл и представените от защитата Правила с дата и час „16.01.2015, 11:17“, показващи включването им в базата данни на РС - Видин не се оборва от каквото и да било друго обстоятелство.
- на необремененото съдебно минало на подс. Р., фактът на отличната й атестиране в служебно качество, обстоятелството че е майка на детето А. В., образуваното дисциплинарно дело № 4/2010 г. и временното й отстраняване от длъжност, в която насока са данните, съдържащи се в свидетелствата за съдимост, Единен формуляр за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административни ръководители, удостоверение за раждане № 535371 на Община - В., протокол от заседание на дисциплинарен състав при В. от 21.06.2010г., решение на В. от 24.01.2013 г.
Във връзка с останалите обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване се констатират съществени противоречия в обясненията на подс. Р. от една страна и в показанията на свидетелите на К. К., А. К., И. Д., В. И. и Е. Г., заключенията на комплексните експертизи и писмените доказателства.
За проверка на посочените доказателствени източници първостепенният съд е събрал и гласни доказателствени средства за контролни по отношение на предмета на делото обстоятелства с цел проверка на информационните носители. В тази насока бяха проведени и разпити от въззивната инстанция на свидетелите П. П., Е. И. и М. Н..
Несъмнено се установява, че към момента на производството пред първата инстанция, подс. Р. е била във влошени отношения със свидетелите И. Д., К. К. и А. К.. Очевидно е, че всеки един от цитираните свидетели има своите основания да твърди, че е налице неправомерно поведение от страна на подс. Р., както и тя да твърди, че те я набедяват.
При задълбочения анализ на доказателствените източници обаче се установява следното.
Констатират се противоречия във връзка с факта на съпътстващите разглеждането гр. д. № 917/2008 г. на РС - Видин извънпроцесуални взаимоотношения между подс. Р. и св. И. Д., по което съдия – докладчик и председател на съдебния състав е била подс. Р., а страна по делото – [фирма], управител и представител на което е била дъщерята на св. И. Д.. Св. И. Д. твърди, че по делото подс. Р. е имала личен интерес, който недвусмислено е заявила и въпреки това е разгледала и решила делото, докато подс. Р. твърди в обясненията си, че по това дело св. Д. й е оказал натиск да го реши в негова (на [фирма]) полза; този факт е контролен по отношение на настоящото дело, тъй като установяването му е свързано с фактическите основания за започването на наказателното производство спрямо подс. Р., тъй като несъмнено св. Д. е този който е инициирал образуването първоначално на вътрешното разследване в РС - Видин, преминало през дисциплинарно дело пред В. и накрая достигнало до наказателното преследване на подсъдимата Р..
При преценката на достоверността на двете групи доказателствени средства, които носят различна информация и с оглед на цялостната им убедителност, качествената характеристика на източника и подкрепеността им от други доказателства и доказателствени средства, първостепенният съд с основание не е дал вяра както на обясненията на подс. Р., така и на показанията на св. Д. в тяхната цялост. Както подсъдимата, така и св. Д. /макар и по различни причини/ са заинтересовани от изхода на делото. Поначало информацията в тези гласни доказателствени средства не е сериозно подкрепена от други доказателствени материали, а всяка една от изложените версии е еднакво житейски достоверна, последователна и хронологично подредена. В този смисъл и първоинстанционният съд правилно е подчертал, че е налице хипотезата „дума срещу дума“, като свидетелските показания не изхождат от лице без взаимоотношения с привлеченото към наказателна отговорност, за да се приемат за достоверни – напротив между св. Д. и подс. Р. е налице неприязън, обективирана многократно, вкл. и чрез съдебни дела и сигнали до различни институции, свързани с неправомерно (противоправно) поведение на другия. При това положение се очертава една единствена причина за влошаване на отношенията между подс. Р. и св. Д. и това е разглеждането на гр. д. № 917/2008 г. на РС – Видин, което подс. Р. е разгледала, а страна по него е била [фирма], управител и представител на което е била дъщерята на св. И. Д..
Констатира се и съществено противоречие между обясненията на подс. Р. и св. К. К. относно характера на техните взаимоотношения – така подсъдимата обяснява, че те са свързани единствено с развиваната от баща й дейност и са бил спорадични, докато св. К. К. твърди, че са имали интимен характер в продължителен период от време (може би от есента на 2008 г. до към края на 2009 г.). За посоченото обстоятелство въззивният съд се солидаризира с възприетото от първата инстанция, че достоверни са показанията на св. К. К.. Както вече беше отбелязано св. К. К. има лични причини за заинтересованост от изхода на делото /взаимоотношенията му с подсъдимата са прекратени с взаимни имуществени претенции, двамата са отправили един срещу друг обвинения за извършени посегателства, вкл. и престъпления/, но за посоченото обстоятелство показанията на св. К. К. се потвърждават и от други доказателствени източници, а именно показанията на св. И. Д. и св. А. К., възпроизвеждащи непосредствените си възприятия от тях, справките за пътувания на лице – български гражданин (л. л. 6 – 23 от т. 5 на д.п.), установяващи, че с автомобил марка „Хюндай Санта Фе“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост и управляван от св. К. К., двамата с подс. Р. многократно са посещавали Р. С. – на 12.12.2008г., на 16.01.2009г., на 06.02.2009г., на 25.04.2009г., на 13.07.2009г., на 09.10.2009г., като показанията на св. К. К., че в част от пътуванията заедно с тях е бил и св. И. Д. се подкрепят и от справката за задграничните му пътувания (л. л. 47 –53 от т.5 на д.п.) – на 12.12.2008г., на 25.04.2009г. и на 13.07.2009г., като първият път е преминал през ГКПП „Брегово“ с автомобила на св. К. К., а другите два пъти – като пешеходец. Така за посоченото обстоятелство обясненията на подс. Р. не следва да бъдат кредитирани, тъй като са изолирани и се опровергават от цитираните по-горе доказателства и доказателствени средства.
Другото съществено противоречие в показанията на свидетелите и обясненията на подс. Р. се отнася до гр.д. № 484/09 г. по описа на PC - В. и в частност постигнатите уговорки и действията на подс. Р. по поискване и приемане на сумата от 1 000 лв. във връзка с разглеждането и решаване му в полза на св. К. К. (обвинението по пункт І от обвинителния акт).
Св. К. К. в показанията си заявява, че подс. Р. е предприела активни действия по събиране на вземането му от св. Н. П. – указала му сумата, която да претендира, както и начина, по който да действа – чрез изпращане на нотариална покана и при липса на доброволно изпълнение – завеждане на дело. Подс. Р. категорично отрича тези факти. За обстоятелствата, свързани с разглеждането на гр. д. № 484/09 г. по описа на РС – Видин, с основание първостепенният съд е дал вяра на показанията на св. К. К.. Това е така, защото по делото е установено, че подсъдимата и св. К. К. са имали близки /интимни/ отношения в определен период от време /2008 г. - 2009 г./; вземането е било погасено по давност; К. К. е действал без помощта на лице с юридическа подготовка по делото и не на последно по значение място – от факта, че посредством използването на неистински протокол за избор на докладчик подс. Р. действително е „взела“ за разглеждане конкретното дело. В тази им част показанията на св. К. К. са логични, последователни и житейски достоверни, защото е разказал добросъвестно, че преди това се е консултирал с адвокат, който му е заявил, че вземането е погасено по давност и именно намесата на подс. Р. го е мотивирала да прибегне до действия по събиране на вземането си. Св. К. К. поначало не е имал какъвто и да било документ, удостоверяващ задължението на св. Н. П. към него. При това положение напълно достоверни и логични са показанията на посочения свидетел, че именно подсъдимата е „измислила” и реализирала начина, по който той да събере вземането си. С оглед на изложеното обясненията на подс. Р. не могат да бъдат кредитирани. Те се възприемат и от въззивната инстанция като нейна защитна теза.
От много важно значение за правилното решаване на конкретния казус е и вярното установяване на обстоятелството дали подс. Р. е поискала и приела от св. К. К. сумата от 1 000 лв. за помощта си при събиране на вземането му. За този факт отново гласните доказателствени средства са противоречиви, от една страна обясненията на подсъдимата, а от друга - показанията на свидетелите К. К., А. К. и И. Д.. Нужно е да се отбележи, че по отношение установяването на това обстоятелство показанията на св. А. К. (брат на св. К. К.) и на св. И. Д. са вторични и възпроизвеждат информация, станала им известна от самия К. К. и обективирана от него и в писмен вид (нотариално заверена декларация); данните в показанията на св. А. К., че подс. Р. му е заявила да не бърка ***** с бизнеса следва да бъдат преценени както с оглед заинтересуваността на свидетеля А. К. предвид близките му отношения с неговия брат, така и влошените такива с подс. Р. от една страна, а от друга – с информационното им съдържание, обективно разкриващо единствено проявено от подс. Р. фриволно поведение и начин на изразяване, които поначало не могат да доведат до еднозначен и категоричен извод, че тя е поискала от св. К. К. пари /нейния дял/.
Що се отнася до нотариално заверената декларация от св. К. К., то следва да се подчертае, че се касае единствено до заверка на подписа на свидетеля, но не и до съдържанието на декларацията. При това положение цитираната декларация не е от особено значение за изхода на делото, а следва да се има предвид наред с всички останали обективно установени фактически положения.
Информацията, че св. К. К. е взел от брат си св. А. К. сумата от 1 000лв., която да даде на подс. Р. се съдържа единствено в показанията на двамата свидетели и не е подкрепена от независим източник, което съпоставено с предубедеността на св. К. К. и св. А. К., близките им родствени отношения със следващото от това съмнение за възможно съгласуване на версиите, води до доказаност единствено на обстоятелството, че такъв заем е получен от св. К. К., но не и за неговото предназначение. Нелогични са и показанията на св. К. К., че той е поискал заем от брат си - св. А. К., за да предаде на подс. Р. сумата от 1000 лв. и то след като е получил първоначална вноска от около 500 лева. Изявленията му, че получените за погасяване на заема пари са му били нужни за други цели са вероятни, но не и сигурни. Важно е да се посочи, че показанията на св. К. К. в тяхната цялост са колебливи, отчасти вътрешнопротиворечиви, а и той изнася информация, която почива на негови предположения. Така на л. 201 – гърба от с.з. по НОХД № 4962/16 г. на СГС, НО, 23 състав на въпрос на подсъдимата, е заявил, че не са говорили за суми; на въпрос на прокурора е заявил, че е било ясно, че става дума за пари, „защото се работи за пари в света, а не за дъвки или бонбони”. На въпрос на подсъдимата към свидетеля „По какво съдите, че се работи за пари, нещо конкретно ли съм казала или съм искала?”, свидетелят отговаря „Подразбира се. Не е казала, но се подразбира.” От изложеното е видно, че и показанията на св. К. К. за посоченото по-горе обстоятелство са несигурни, уклончиви и неубедителни като източник на достоверна доказателствена информация. Както беше отбелязано този свидетел има лични причини, поради които е заинтересован от изхода на делото. Поради това и неговите показания, когато не са подкрепени с други сигурни и достоверни гласни или писмени доказателствени материали не се възприемат от въззивния съд като обективни и безпристрастни.
Така данните за поискан и приет подкуп в показанията на св. К. К. пряко се противопоставят на данните в обясненията на подс. Р.. Предвид посочената по-горе предубеденост на св. К. К., неубедителността на показанията му и липсата на други преки, подкрепящи версията му доказателства и не на последно място – липсата на житейска достоверност на изнесената от него версия на събитията както първостепенният, така и въззивният не намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подс. Р. е поискала и приела от св. К. сумата от 1 000 лв. с оглед съдействието й по събиране на вземането на св. К. К..
Променливите отношения между подсъдимата и св. К. К. от близки /интимни/ до неприязнени не водят до еднозначен извод, че използването на неистински документ за определянето й като докладчик по гр. д. № 484/09 г. по описа на PC – В. е именно с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 1 000 лв. Възможни са различни интерпретации на събраните в тази насока доказателствени източници, които поначало са несигурни и променливи. Възможно е действията на подсъдимата да са били поначало безкористни, възможно е да е действала под въздействието на чувствата си към св. К. К., свързани с близките им и интимни отношения, възможно е също така да е искала да покаже на св. К. К., че заради него е способна да предприеме действия, така че св. К. К. да получи вземането си заедно с лихвите. Изложените различни възможности, които дори не биха могли да се определят като изчерпателни, показват единствено, че събраните по делото доказателства по повод на обвинението по чл. 302, т. 1, б. „б” вр. чл. 301, ал. 3 вр. ал. 1 НК не са еднозначни, не могат да се интерпретират единствено по начин, който да сочи, че обвинението за извършеното от подс. Р. престъпление е несъмнено доказано. Възприемането на по-различен доказателствен подход при оценка на конкретната доказателствена съвкупност би довел до колеблив и в тази връзка неприемлив от правна гледна точка резултат, защото това би означавало, че единствено по сведения на лице, за което съществуват съмнения за предубеденост, частично подкрепени от данни изходящи от негов близък (брат, за когото също са налични такива данни), биха били достатъчни за обвиняването (и евентуалното осъждане) на лице, за което други доказателства за участието му в престъплението не са събрани. С оглед спазването на принципите на доказателственото право въззивният съд намира, че подходът на първата инстанция при оценката и анализа на доказателствените материали е правилен и законосъобразен.
Констатира се и друго съществено противоречие в доказателствените средства и то е във връзка с поведението на подс. Р. и възможността й за осигуряване на фактически достъп до преписки, вече разпределени на конкретен (различен от нея) съдия в РС-Видин, но преди да бъдат образувани граждански дела. Така в обясненията си подс. Р. отрича да е взимала „чужди“ дела, докато в показанията на двамата разпитани деловодителя в РС – Видин – св. В. И. и св. Е. Г. се съдържат противоположна информация. И двете свидетелки дават показания, от които се извлича информация за поведението на подс. Р., каквото не е имал друг магистрат от РС - Видин – подсъдимата е влизала в гражданското деловодство и е взимала от там дела и преписки, които не са били на неин доклад/разпределени на нея/ и които след определен времеви период е връщала отново в деловодството, като преди извършената вътрешна проверка в РС - Видин деловодителите не са следили за съответствието между входящия номер на документа с вписания в протокола за избор на докладчик. Липсват каквито и да било данни, които да сочат, че св. В. И. и св. Е. Г. са предубедени по някаква причина или пък заинтересовани от изхода на делото. Ето защо и показанията на посочените свидетелки въззивният съд възприема като обективни и достоверни. Те са еднопосочни и се базират на преките впечатления на свидетелките от поведението на подс. Р..
В обясненията си подс. Р. заявява, че поведението й е било обичайно като на останалите съдии, които също са искали „сламки“ (т.е. типизирани за определен вид дела документи) от деловодството, но и двете свидетелки са категорични, че при търсенето на „сламки“, нужният на съдията документ е бил ксерокопиран от тях в самото деловодство и в много редки случаи делото е изнасяно от деловодството, докато подс. Р. многократно и обичайно е изнасяла от деловодството дела, вкл. и преписки.
Подс. Р. и нейният защитник пред първата инстанция са развили съображения за това, че показанията на св. В. И. и св. Е. Г. не са обективни и достоверни, тъй като са заинтересовани поради това, че не изпълняват стриктно служебните си задължения. Във връзка с това оплакване първостепенният съд правилно е приел, че то не е основателно, защото деловодителите разказват за събития, случили се през 2009 г., в който смисъл сроковете за ангажиране на дисциплинарната им отговорност са отдавна изтекли (1 година от извършването на нарушението – чл. 194, ал.1 от КТ); фактът, че другите разпитани като свидетели по делото деловодители – А. Й. и П. П. – не заявяват подобно поведение на подс. Р. също не води до извод за недостоверност на показанията на св. В. И. и св. Е. Г., тъй като св. Й. и св. П. са работели в друго служебно помещение, не са и имали непосредствени впечатления от поведението на подс. Р., поради което показанията на деловодителите не противостоят едни на други. Предвид на изложеното и като взе предвид убедителността, логичността и последователността на показанията на св. В. И. и св. Е. Г., въззивният съд ги кредитира, а не даде вяра на обясненията на подсъдимата за посоченото обстоятелство.
Правилно първоинстанционният съд е установил и съществено противоречие относно факта на авторството на извършване на подмяната на протоколите за избор на докладчик по гр. д. № 484/09 г., № 76/2009 г., № 618/2009 г., № 1088/2009 г., № 217/2009 г. и № 1145/2009 г. – всички по описа на РС- Видин. Противоречието е между обясненията на подс. Р., в които тя отрича да е извършвала подмяна на истинските с неистински протоколи за избор на докладчик и комплексът от косвени доказателства, сочещи, че именно подс. Р. е сторила това, съдържащи се в експертните заключения, свидетелски показания и писмени и веществени доказателства.
Косвените доказателства за авторството на подс. Р. са следните:
- установената невъзможност за манипулиране на внедрената в РС-Видин система за случайно разпределение на дела;
- периодът от време между разпределянето на новообразуваните дела посредством програмата LAW CHOICE, докладването им на определените съдии – докладчици и вписването на образуваните дела в описните книги, през който преписките са се намирали в гражданското деловодство на РС - Видин;
- фактическата активност на подс. Р. с насоченост към достъп до преписки, намиращи се в гражданското деловодство на РС – Видин;
- сходността на случаите – по всички гр. дела протоколите за избор на докладчик са подменени с неистински „цветни копия“, по силата на които именно подс. Р. е разглеждала и решавала далата, въпреки че не тя е била определена за съдия – докладчик по установения ред;
. установената по гр. д. № 484/09 г. а РС - Видин нейна заинтересуваност от изхода на делото, по което страна е бил св. К. К., с който същата е била в интимни отношения;
- установените в дома на подс. Р. „цветни копия“ на протоколи за избор на докладчик, отпечатани на същото копирно устройство, на което са били отпечатани процесните протоколи за избор на докладчик;
- липсата на други неправомерно разгледани гр. дела в РС - Видин.
Така от събраните по делото многобройни косвени доказателства (положителни и отрицателни факти) се налага единственият възможен и несъмнен извод за участието на подс. Р. в подмяната на истинските протоколи за определяне на докладчик с неистински документи – „цветни копия“, с които се е легитимирала като оправомощена да разгледа гражданските дела и оборват обясненията й, в които тя отрича да е извършвала подмяната. Така наличието на мотив (доказан по отношение на едно от тях), възможност, съхранение на подобни (отпечатани с едно и също печатащо устройство) в дома й цветни копия, многобройността и сходността на начина на подмяната на протоколите и липсата на други подобни случаи в РС - Видин, водят до единствено възможния извод, че именно подс. Р. е лицето, което посредством подмяната на протоколите за избор на докладчик се е легитимирало като оправомощен съдия – докладчик по тях. Предвид на изложеното и с оглед на цялостната съвкупност от улики, се оборват обясненията на подс. Р., които въззивният съд определя като недостоверни и необективни, израз единствено на защитната позиция, поради което и не им дава вяра.
Описаните от първата инстанция косвени доказателства, които и въззивният съд възприема, съгласно константната практика на ВКС са от такова естество, че да послужат като основание за постановяване на осъдителна присъда, тъй като изключват друг възможен извод освен възприетия от съда, а именно, че подс. Р. по описания по-горе начин неправомерно е разгледала и решила гражданските спорове. Уликите са множество и въз основа на тях се извежда извод, който е единствено възможен. Всяко косвено доказателство е свързано с основния факт на делото и е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят категорични изводи относно основния факт. С оглед на изложеното въззивният съд, както и първостепенният намира за неоснователни доводите на защитата и на подс. Р. за недоказаност на обвинението в тази му част. Несъмнено е установено, че именно подс. Р. е извършила подмяната на протоколите за избор на докладчик по цитираните дела.
Що се отнася до показанията на свидетелите П. П. и Е. И., то въззивният съд кредитира показанията им дадени в хода на въззивното съдебно следствие, а не тези на досъдебното производство, по следните съображения.
На първо място е нужно да се отбележи, че както е известно поначало досъдебното производство е „скрито” за страните, т. е. в повечето случаи подсъдимият и/или негова защитник не участват при разпита на свидетелите и така са лишени от възможност да зададат своите въпроси, за да стигне до обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Такъв е и конкретния случай.
На второ място, депозираните от св. П. П. и св. Е. И. показания на досъдебното производство са противоречиви и не си кореспондират.
Така св. П. П. е заявила на досъдебното производство, че изрично е била потърсена от св. Е. И. по телефона, който и казал, че иска да се срещнат. Срещнали се в едно кафене и тогава той й казал, че „този контакт е по поръчка на съдия Р., във връзка с делото на Д. Н. срещу държавата”. Св. П. П. сочи, че по това дело св. Е. И. е знаел, че тя е назначена за вещо лице. Казал й, че „Р. има интерес към това дело и ако може експертизата да бъде в полза на ищеца”. Св. Е. И. не е казвал на св. П. П., че ако изготви заключението, „съгласно изискванията на Р., ще получа някаква облага. Предполагам, че дори да е имало нещо такова, той си го е спестил, защото ме познава много добре.”
Св. П. П. разказва също, че не е имала конфликти с подс. Р., че последната не е имала специално отношение към нея, както и че след този случай се явявала като вещо лице по дела, разглеждани от подс. Р..
Св. Е. И. обаче на досъдебното производство излага по-различни факти във връзка със срещата си със св. П. П..
Така този свидетел е заявил, че някъде през 2008 г. се срещнал със св. П. П. и в разговор помежду им тя му казала, че има да получава хонорари по дело, разглеждано от подс. Р.. Заявил е и следното „По-късно в разговор с А., аз й споменах това и тя тогава ми каза ”Първо тя да си оправи експертизата и след това ще получи хонорара.” Впоследствие свидетелят разказал на св. П. П. за разговора си с подс. Р.. След това в разпита си св. Е. И. е заявил, че ако отношенията му с подс. Р. били добри щял да се застъпи за хонорара на св. П. П.. Твърдял е също, че за известен период от време е имал интимни отношения с подс. Р., които по-късно се влошили.
Видно от показанията на цитирания свидетел на досъдебното производство, той никога не е сочил, че се е срещнал със св. П. П. по поръчение на подс. Р.. Възниква и въпросът защо да го прави след като сам твърди, че отношенията му с подсъдимата вече не са били много добри. Показанията на св. Е. И. са неубедителни и поради това, че той от една страна твърди, че отношенията му с подс. Р. се влошили, а от друга продължавал да провежда срещи с нея и да разискват различни въпроси, включително и такива във връзка с дела разглеждани от подсъдимата.
С оглед на изложеното напълно противоречиви са показанията на св. П. П. и св. Е. И. кой кого е потърсил, по какъв повод, бил е изпращан св. Е. И. при св. П. П. по поръчение на подс. Р. и с каква цел.
Предвид на изложените съображения въззивният съд намира за убедителни показанията на св. П. П. и св. Е. И., депозирани пред въззивния съд. И това е така защото от една страна разпитът беше проведен при спазване на принципите на НПК за публичност, устност, непосредственост и равенство на страните и при предоставена възможност на всички страни да зададат своите въпроси, за да се изяснят релевантните за делото факти. От друга страна се установява, че показанията на посочените двама свидетели в съдебната фаза на процеса, пред въззивния съд, са по-синхронизирани и еднопосочни, за разлика от тези, дадени от тях на досъдебното производство.
Така пред въззивния съд св. Е. И. е заявил, че познава бащата на подсъдимата, а също и нея от дете, защото имали къщи в една и съща махала. Ремонтирал е и колата си при баща й. И тези твърдения въззивната инстанция намира за достоверни, защото са във връзка с житейските събития за това, че бащата на подсъдимата, а и самата тя познават отдавна св. Е. И.. При това положение напълно нелогично и несериозно звучат показанията на св. Е. И., че се е запознал с подс. Р. през 2003 година. Нещо повече, почти всички свидетели по делото съобщават, че В. е малък град и хората се познават. Що се отнася до интимните отношения между подс. Р. и св. Е. И., то такива данни се съдържат единствено в показанията на св. Е. И., депозирани на досъдебното производство и които той пред въззивния съд категорично е отрекъл. Нужно е да се отбележи, че информацията за това обстоятелство поначало не е от особен интерес за съда, защото не е пряко свързан с предмета на доказване по делото. Следва да се отбележи и това, че св. Е. И. твърди, че не знае кой го е посочил като свидетел по настоящото производство, но от друга страна заявява, че за производството е уведомявал св. И. Д. /л. 86, с. з. пред въззивния съд/. Св. Е. И. категорично е изтъкнал пред въззивния съд, че подс. Р. не го е молила да ходи при св. П. И. П. и че не е имало разговор между него и подсъдимата, че „вещото лице П. И. ще получи хонорара, ако си оправи експертизата”. Цитираният свидетел сочи също, че не е прочел протокола от досъдебното производство, а го е подписал, защото му е бил даден да го подпише.
В показанията си пред въззивния съд св. П. П. заявява, че познава подс. Р., а също и свидетелите Е. И. и И. Д.. Разказва, че св. Е. И. не я е търсил и не й се е обаждал, а се срещнали случайно на улицата и той между другото я попитал дали е вещо лице по едно дело, което разглежда подс. Р., като й съобщил, че подсъдимата има някакъв личен интерес. Св. П. П. заявява също, че през периода, през който делото е било разглеждано, подс. Р. нито веднъж не си е позволявала да разговаря с нея по повод на поставените задачи на експертизата. Изтъква, че през времето, през което е била вещо лице, никога нито съдия, нито адвокат, нито заинтересовани страни са си позволявали да разговарят с нея, за да искат определен резултат. Подчертава, че св. Е. И. не й се е обаждал по телефона, за да разговарят за дело, разглеждано от подс. Р.. Тези й показания, действително са в известно противоречие със заявеното от нея на досъдебното производство. Но пък свидетелката пред въззивния съд не е отрекла, че е имала разговор със св. Е. И. по този въпрос. Уточнила е единствено им, че срещата им е била случайна, срещнали са се пред кафене, а не в кафене и въпросът за делото, разглеждано от подс. Р., е бил поставен от св. Е. И. в хода на общия им разговор, като не е казал, че разговаря с нея по поръчение на подсъдимата. Заявява, че не е в близки отношения със св. И. Д., а се познават като съграждани.
Що се отнася до св. М. Н., то той за пръв път е разпитан от въззивния съд. Заяви, че е журналист в Н. телевизия от 2003 г. и първоначално е познавал подс. Р. задочно. Разказа, че при посещение в [населено място] по служебен повод, различен от предмета на настоящото дело с него чрез Г. Г. се свързал св. И. Д., който искал да му подаде сигнал „за недобросъвестна или корумпирана жена – съдия”. Дококото свидетеля си спомня това се случило през 2012 г. и се срещнал със св. И. Д. в хотел „Р.”. При срещата св. И. Д. казал на св. М. Н., че има данни, че съдия „А. Р. подправя протоколи за разпределение на дела.” Свидетелят не си спомня добре, но смята, че тогава св. И. Д. му предоставил „някаква таблица с дела.” Св. И. Д. поискал от св. М. Н. да се даде гласност на случая, но до краен телевизионен продукт не се стигнало, тъй както св. М. Н. не разполагал с достатъчно убедителни материали. Св. М. Н. заявява, че може би година по-късно му се обадил Г. Г. и му казал, че се е уплашил, тъй като се говорело за отвличане на подс. Р. и той отишъл и й казал. Впоследствие св. М. Н. осъществил и втора среща със св. И. Д., при която присъствал и друг човек, може би К. К. или А. К.. Свидетелят обаче няма точен спомен кой от двамата братя К. е бил на срещата. Впоследствие св. И. Д. се обаждал няколко пъти на св. М. Н. във връзка със случая на подс. Р.. По-късно св. М. Н. се срещнал с подс. Р. в Н. телевизия, за да може и тя да изложи своята версия. В крайна сметка св. М. Н. не предприел никакви действия за излъчването на телевизионно предаване по повод поведението на подс. Р..
Така изнесената от св. М. Н. информация в неговия разпит според въззивния съд не е в подкрепа нито на обвинителната, нито на защитната теза. И това е така, защото на първо място, ясно е от самото начало, че между подсъдимата и св. И. Д. съществуват неприязнени отношения. Ясно е, че този свидетел смята, че подс. Р. е корумпиран съдия и цели да се разкрие нейното недобросъвестно поведение. На второ място е ясно, че подс. Р. е във влошени отношения със св. К. К. и св. А. К.. Именно по тази причина показанията на свидетелите И. Д., К. К. и А. К. са преценени от първостепенния съд с особено внимание. Такъв е и подходът на въззивния съд, поради което показанията на изброените свидетели са кредитирани единствено в онези части, в които категорично се подкрепят от други доказателствени източници.
Освен описаните по-горе, не се установяват други съществени противоречия в доказателствените средства относно включените в предмета на доказване по делото обстоятелства, като в обобщение съдът дава вяра на обясненията на подс. Р. (извън частите, посочени подробно по-горе в изложението, за които приема, че са недостоверни), показанията на разпитаните по делото свидетели относно фактите, включени в предмета на делото (с изключение на посочената по-горе част от изнесената от св. К. К. и св. И. Д. информация, за която приема, че не съответства на обективната действителност), експертите заключения – изцяло, писмените доказателствени средства и доказателства и веществените доказателства, които подкрепят гласните такива и способите за събиране и проверка на доказателства.

Въззивната инстанция изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд.
По пункт І от обвинителния акт, касаещ обвинението за извършено от подс. А. Р. престъпление по чл. 302, т. 1, б. „б“, вр. чл. 301, ал. 3 вр. ал. 1 НК въззивният съд, намира, че обвинението е не само недоказано, но и изобщо не се установява да е извършено престъплението „подкуп”.
Наличните по делото доказателства и доказателствени средства не могат да обосноват фактологията, описана в обстоятелствената част по пункт І на обвинителния акт по несъмнен начин. Не се установява наличието на изпълнителното деяние на престъплението подкуп от страна на подс. Р. – да е поискала и/или приела от св. К. К. неследващ й се дар – сумата от 1 000 (хиляда) лева, т.е. налице е обосновано съмнение по отношение главния факт по делото – наличието на престъпление и участието на подсъдимата във вмененото й деяние.
Показанията на св. К. К. в тази насока не са достатъчно убедителни и единствено въз основа на тях не може еднозначно да се заключи, че е осъществен състава на престъпление по основния състав на чл. 301, ал. 1 от НК. Първостепенният съд с основание е отчел качествената характеристика на показанията на св. К. К. - данните за предубеденост и тенденциозност - на източника на уличаващите подс. Р. обстоятелства и неподкрепеността на версията, изложена от св. К. К. в наказателното производство от други доказателства. Предвид на това и обвинението не може да бъде възприето като несъмнено доказано.
С оглед недоказаността на обективната страна на престъпния състав на престъплението по чл. 302, т. 1, б. „б“ вр. чл. 301, ал. 3 вр. ал. 1 НК с основание първоинстанционният съд е признал за невинна и е оправдал подс. Р. по посоченото обвинение. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Принципно присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно наличието на престъпление и неговите обективни и субективни признаци. Подсъдимият може да бъде признат за виновен единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 от НПК.
Несъставомерността на деянието от обективна страна не налага и обсъждане на субективната страна на деянието.
С оглед на изложеното правилно първостепенният съд на основание чл. 304 от НПК е оправдал изцяло подсъдимата А. Р. по повдигнато й по пункт І от обвинителния акт обвинение по чл. 302, т. 1, б. „б“ вр. чл. 301, ал. 3 вр. ал.1 НК и протестът на СГП в тази негова част е напълно неоснователен.
По пункт ІІ от обвинителния акт подс. А. Р. е предадена на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че в периода от 20.03.2009 г. до 27.04.2009 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - съдия в Районен съд - [населено място], нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 9, ал.1 от Закона за съдебната власт, в т. 1 и т. 2 от Заповед № 98/19.06.2006 г. на председателя на Районен съд - [населено място] и в т. 1, т. 3, т. 4, т. 8 и т. 13 от „Правила за случайно разпределение на делата в Районен съд [населено място]”, утвърдени от Административния ръководител - председател на PC - [населено място], в сила от 10.02.2009 г., като взела за разглеждане и решаване като съдия - докладчик искова молба с Вх. № 2802/2009 г. по описа на Районен съд - [населено място], която съгласно програмата за случаен избор е била разпределена на съдия -докладчик Д. Д. при PC - [населено място] и по която впоследствие е образувано гр. д. № 484/2009 г. по описа на PC - [населено място], с цел да набави за себе си облага - сумата от 1 000 /хиляда/ лева и да набави облага за другиго - сумата от 1 000 /хиляда/ лева за К. Б. К. и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в увреждане на законосъобразното и нормалното протичане на съдопроизводството, сериозно накърняване на авторитета на съда и намаляване на доверието на обществото във функционирането на съдебната система.
Както е отбелязал и първостепенният съд престъплението по чл. 282 от НК систематически се намира в глава VІІІ „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”, раздел ІІ „Престъпления по служба” от НК. Престъпленията по служба имат особен субект – лица, ангажирани в осъществяване на социалното управление, като обект на засягане при тях са обществените отношения, които гарантират нормалната дейност на държавния и обществен апарат във всички сфери на социалното управление, т.е. престъпленията по служба представляват посегателства върху общи вътрешнослужебни отношения.
Съставът на чл. 282 от НК е общо престъпление по служба в смисъл, че засяга присъщи на всички (законодателна, изпълнителна и съдебна) сфери на управлението вътрешнослужебни отношения и намира приложение единствено при липсата на друго конкретно престъпление от посочените в НК. Негов субект може да бъде единствено и само длъжностно лице. От общия характер на престъплението по чл. 282 от НК и полето на неговата приложимост произтича специфичната правна техника при описанието на диспозицията на наказателно правната норма, имаща бланкетен характер. Поради тази причина съставът на престъплението по служба, установено в чл. 282 от НК се допълва с норми от други закони и подзаконови актове. Като бланкетна наказателноправна норма, разпоредбата на чл. 282 от НК препраща към разпоредби от закони и подзаконови актове, които определят елементи от състава на престъплението. В тези нормативни актове следва да се търсят конкретните задължения и права, чието нарушаване, превишаване или неизпълнение би могло да доведе до възникване на основанието за наказателната отговорност от извършилия престъпление.
За да се осъществи състава на престъплението по този текст е нужно изпълнителното деяние на виновното длъжностно лице да се е изразило в нарушение или неизпълнение на служебните задължения или превишаване на властта или правата. Длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, когато е извършило дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата длъжност. Длъжностното лице не е изпълнило служебните си задължения, когато не е изпълнило правно задължение, т. е. когато е бездействало по служба. Длъжностното лице е превишило властта или правата си, когато е излязло извън рамките на своята компетентност и е осъществило чужди властнически правомощия или функции. Такава дефиниция на проявленията на изпълнителното деяние на престъплението се съдържа в задължителните указания на Постановление № 2 на Пленума на ВС за 1980 г.
За осъществяването на състава по ал. 1 на чл. 282 от НК от обективна страна е необходимо също така да съществува реалната възможност от настъпване на немаловажни вредни последици, както и пряка и непосредствена връзка между поведението на длъжностното лице и посочената опасност. Вредите могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер (т. 2 от Постановление № 2 на Пленума на ВС за 1980г.). От субективна страна съставът на общото длъжностно престъпление по чл. 282 от НК се характеризира с пряк умисъл и специална цел. Причиняване на вреда е налице, когато последват неблагоприятно изменение в имотното състояние на другиго или морални вреди.
Следва да бъде подчертано, че престъплението по чл. 282, ал.1 от НК е резултатно от вида на поставяне на опасност, т.е. неблагоприятното изменение на действителността се явява именно във формата на създадена реална опасност от отрицателно засягане на обществените отношения, обект на защита, без обаче те да бъдат пряко и действителен накърнени. Без значение за съставомерността на деянието е дали целта на дееца (да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда) се е осъществила или не. Когато целта за причиняване на вреди на другиго се е реализирала, е безспорно, че тези вреди могат да се отнасят както до предприятия и организации, така и за частни лица. Но законът изисква възможност за настъпване на вреди и тогава, когато целта на дееца е „да набави за себе си или за другиго облага”. Така се налага и извода, че деянието, независимо дали е постигната или не неговата цел, за да е престъпление по служба, трябва да създава опасност от възникване на немаловажни вредни последици в системата на социално управление. С оглед на изложеното вредните последици могат да се изразят преди всичко във внасяне смущения в правилното функциониране на системата за социално управление, в намаляване на нейната ефективност, в намаляване авторитета на властта, в намаляване доверието на гражданите към органите на управление и други.
В конкретния случай подс А. Р. е годен субект на основния състав на престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК, като длъжностното качество е основен съставомерен признак от обективна страна на криминализираното поведение. Подсъдимата през инкриминирания период (от 20.03.2009 г. до 27.04.2009 г. ) е заемала длъжността „съдия в РС - Видин”, което я определя като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК, като й е било възложено да изпълнява постоянно срещу заплата служба в държавно учреждение.
Както пред първата инстанция, така и пред въззивния съд се оспорва обстоятелството дали длъжността на подс. Р. към онзи момент отговаря на критериите, установени от съдебната практика, за да е налице квалифициращият признак по чл. 282, ал. 2, пр. 2 НК - деянието да е извършено от нея в качеството й на длъжностно лице, „заемащо отговорно служебно положение”. В т. 8 на ППВС № 8/1981г. е дадена дефиниция на това що е „отговорно служебно положение” във връзка с идентична квалификация при пасивния подкуп по чл. 302, т. 1 НК. Прието е, че „при определяне дали длъжностното лице заема отговорно служебно положение следва да се имат предвид характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната от него длъжност или работа, функциите и правомощията, с които е овластено, мястото, което заема в служебната йерархия и характерът на учреждението или обществената организация, в която работи”.
Действително подс. Р. не е заемала длъжност „административен ръководител” или „зам. административен ръководител”. Както беше посочено престъплението по служба е от категорията на общите длъжностни престъпления и е приложимо в случаите, когато не е осъществен друг състав на длъжностно престъпление, който да се явява специален по отношение на този общ състав. Длъжностното съдийско качество обаче разкрива специфика, тъй като съдията при изпълнение на функциите си е натоварен с властнически правомощия в съответния орган на съдебната власт, оторизиран да правораздава и те засягат самата същност на човешкия живот. Затова и осъществяването им е строго регламентирано в процесуалните и материалните закони, които съдията прилага и на които се подчинява, наред с гаранциите и принципите, на които се основават служебните задължения на съдията, съществена част, от които е и безпристрастността.
Нужно е да се отбележи, че в случая се визират длъжностни лица, които имат по-широк кръг права и задължения, заеманата от тях служба е на по-високо място в служебната йерархия, а дейността им има важно значение за държавния орган, предприятието или обществената организация. Дадено е и примерно изброяване на подобни длъжности.
Родовият и видовият обект на защита при престъпленията по служба и при подкупа са идентични. При това положение тълкуването на закона важи и при квалифициращото обстоятелство по чл. 282, ал. 2, пр. 2 НК. Действително за сходни случаи – магистрати, които не заемат длъжността председател или заместник председател на съответното звено в съдебната система – практиката на ВКС е противоречива. Така някои състави на върховната съдебна инстанция приемат, че с изменението на чл. 302, т. 1 от НК (бр. 92 от 2002 г.), с което е добавено към „лице, което заема отговорно служебно положение“ и „,включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател“, че „…Първоначалната редакция на цитираната разпоредба предвиждаше по-строга наказателна отговорност единствено за длъжностните лица, заемащи отговорно служебно положение, а доктрината и съдебната практика последователно приемаше, че редовите съдии, прокурори и следователи не попадат в тази категория. Впоследствие законодателят разшири приложното й поле, като изрично предвиди, че субекти на престъплението по чл. 302, т. 1 от НК са и съдии, съдебни заседатели, прокурори, следователи, полицейски органи и разследващи полицаи. Необходимост от подобно изменение не би съществувала, ако посочените категории длъжностни лица попадаха сред субектите на този квалифициран престъпен състав“ – така решение № 4 от 06.02.2017 г. по Н. Д. № 1250/2016 Г., Н. К., ІІІ Н.О. на ВКС; докато други съдебни състави считат, че „ …По-тежко квалифициращият признак е въведен по повод субекти, които са длъжностни лица от една от посочените категории - заемащи отговорно служебно положение, полицейски орган, или разследващ полицай.…“ – решение № 208 от 12.12.2016 г. по Н. Д. № 877/2016 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС ; решение № 224 от 01.07.2013 г. по Н. Д. № 479/2013 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС (делото на прокурора от П.), по което като „лице заемащо отговорно служебно положение“ е приет редови прокурор при Окръжна прокуратура П.; решение № 450 от 22.01.2013 г. ПО Н. Д. № 1578/2012 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС (делото съдия М.), по което като „лице заемащо отговорно служебно положение“ е приет редови съдия в ОС - Кюстендил.
Както първа инстанция, така и въззивният съд смята, че и редовия магистрат (съдия, прокурор, следовател) покрива критериите на „лице, заемащо отговорно служебно положение“, тъй като изискванията към длъжността, начинът на избиране магистратите и най – вече изпълняваните функции от особено значение за социалния ред във всяка държава са такива, че водят до единствено възможния правно издържан извод деянието на подсъдимата Р. да се квалифицира и по ал. 2 на чл. 282 НК. Не могат да се черпят изводи за противното от мястото на магистрата в йерархията на съдебната власт, тъй като конкретно в съдилищата липсва каквато и да било зависимост на редовия магистрат от ръководителя му, а решенията на всички магистрати по възложените им дела се взимат по вътрешно убеждение, основано на закона и данните по делото.
Така и според въззивната инстанция подс. Р. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК, което в конкретния случай е от категорията на т.нар. комисивни деяния, изразяващи се в активно поведение (действие), при наличие на задължение за пасивно поведение (бездействие). Очевидно е, че поради общия характер на престъплението и обсегът му на приложимост, конкретните служебни задължения на дееца се запълват с норми от други закони и подзаконови актове.
Видно от съдържанието на обвинителния акт прокурорът е посочил конкретно, изчерпателно и ясно като нарушения на задълженията на подсъдимата визираните в:
- чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт - „Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им“
- т. 1 и т. 2 от Заповед № 98/19.06.2006 г. на председателя на Районен съд - [населено място] - „считано от 20.06.2006 г. гражданските и наказателните дела да се разпределят на принципа на случайния избор посредством програмата, разработена от В.“, като „гражданските дела да се разпределят от председателя на PC-В., а наказателните от заместник-председателя. При отсъствие на единия, другият да разпределя и двата вида дела.“ и
- т. 1, т. 3, т. 4, т. 8 и т.1 3 от „Правила за случайно разпределение на делата в Районен съд [населено място]”, утвърдени от Административния ръководител - председател на PC- [населено място], в сила от 10.02.2009 г. - „разпределението на делата в Районен съд [населено място] се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им “; “„ Принципът на случайния подбор при разпределението на делата гарантира прозрачност в работата на Районен съд [населено място], безпристрастността на съда и равенството на страните “; „„Техническата дейност по определяне на съдия докладчик се извършва от административния ръководител- председател или от заместника на административния ръководител- заместник председателя “, „Определеният съдия - докладчик може да бъде заменен или съдия да бъде изключен от разпределението след конкретна преценка на обстоятелствата, установяващи предпоставки за това “; „За разпределението се изготвят протоколи на хартиен носител, копие от които се прилага към съответните дела. Съответствието между номера на регистратурата, поставен върху входящите документи и номера в протокола за електронно разпределение се удостоверява с подпис на определения съдия-докладчик върху протокола за разпределение на делото на принципа на случайния подбор “.
При така конкретно формулираното обвинение наказателната отговорност на подс. Р. обективно не може да се ангажира за други нарушения, различни от посочените, по отношение естеството и вида на действията, от които е следвало да се въздържи, а е извършила. Поначало знанието на тези обстоятелства е абсолютна предпоставка за реалното упражняване на правото на защита. Без тях инкриминираното деяние не е индивидуализирано по предвидения в НПК начин.
Поначало е ясно, че основно право на подсъдимия е да знае в какво се обвинява, за да се защитава пълноценно срещу обвинението и това право следва да бъде осигурено във всички фази и стадии на наказателното производство, поради което както постановлението за привличане в качеството на обвиняем, така и обвинителният акт, и присъдата следва да съдържат пълна и точна фактическа и юридическа формулировка на обвинението, като недвусмислено уточнят инкриминираното деяние. При наличието на ясно и конкретно дефинирани рамки на обвинението (и без надлежно изменение на същото по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, което в случая не е налице), съдът е длъжен да се ограничи само в тях, без недопустимо да ги надхвърля при произнасянето си. Както в доктрината,, така и в съдебната практика не се констатират различия по повод на това, че е недопустимо от гледна точка на реалната и ефективна защита на правата на подсъдимия за пръв път със съдебния акт да му се вменяват факти и обстоятелства от значение за правната квалификация на инкриминираното му деяние. Такова нарушение би било от категорията на особено съществените процесуални нарушения. Така с оглед на всичко изложено /в рамките на обвинението/ се налага изводът, че подс. Р. от обективна страна е осъществила състава на престъплението по чл. 282, ал. 2 вр. 1, пр. 2 от НК относно нарушението от нейна страна на чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт. При престъпление, осъществено чрез действие /т.нар. „комисивно”/, каквото е настоящото, в тежест на обвинението е да докаже, че деецът в служебното си качество е следвало да се въздържа от действия по служба /дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата длъжност/, но той я е извършил поради визираните в закона причини и като пряка последица от това е настъпил съставомерния противоправен резултат. В конкретния случай се инкриминира действие на подс. Р., което с оглед насочеността се състои в разглеждането и решаването на искова молба с вх. № 2802/2009 г. по описа на РС – Видин, която съгласно програмата за случаен избор е била разпределена на съдия - докладчик Д. Д. при PC - В. и по която впоследствие е образувано гр. д. № 484/2009 г. по описа на PC – В.. Конкретно, видно от прието от фактическа страна, по делото се установи
, че подс. Р. с помощта на „цветно копие“ на протокол за избор на докладчик е подменила истинския протокол за избор на докладчик, като по този начин гр. д. № 484/2009 г. по описа на PC – В. е разгледано и решено от нея, а не от определения съгласно регламента, визиран в чл. 9, ал.1 от ЗСВ принцип на случаен подбор съдия.
Следва извод, че единствено в резултат на действията на подс. Р. е нарушен принципа на случайния подбор при разпределението на делата и същата неправомерно е разгледала и решила гр.д. 484/2009 г. по описа на PC – В. вместо определения от електронната система съдия – докладчик. Защитата на подс. Р. както пред първата инстанция, така и пред въззивния съд излага съображения за това, че не е налице „разглеждане и решаване“ на делото, тъй като подсъдимата по него е изготвила единствено три разпореждания – указания за внасяне на държавна такса, за размяна на книжа и за прекратяването на делото. Правилно първоинстанционният съд е приел, че този довод не може да бъде споделен. И това така, защото всеки съдебен акт по делото, без значение дали е „по движение“ или „по същество“, без значение дали е обичаен или не при сходни факти, следва да изхожда от оправомощения съдия – докладчик, който съобразно вътрешното си убеждение следва да предприеме един или друг подход; освен това прекратяването на производството несъмнено представлява акт по съществото на делото, тъй като с постановяването му се преустановява висящността на спора и в този аспект е с важно правно значение (подлежащ на инстанционен контрол).
С факта на разглеждане на гр. д. 484/2009 г. по описа на PC – В. не от законно определения съдия – докладчик, а от подс. Р. са могли да настъпят, а в конкретния случай и действително са настъпили значителни вредни последици, свързани с увреждане на законосъобразното и нормалното протичане на съдопроизводството, сериозно накърняване на авторитета на съда и намаляване на доверието на обществото във функционирането на съдебната система, с което е осъществен квалифицирания състав на чл. 282, ал. 2, пр. 1 от НК. Както е известно, правосъдието е в основата на правилното функциониране на системата за социално управление, поради което магистратите следва да изпълняват служебните им задължения в интерес на обществото, честно, почтено, отговорно и безпристрастно, като всяко съмнение в законосъобразното протичане на конкретно съдебно производство води до широк обществен отзвук и дебат. В настоящия случай с подс. Р. обществеността на [населено място] е изразила негативното си отношение към несъответния на заеманата от нея длъжност начин на работа, вкл. и чрез митинг пред съдебната палата, а местната преса (в-к „Н.“) поне двукратно е публикувала отрицателни становища именно във връзка със станалия обществено достояние факт на „подмяна на протоколи“ по дела от нейна страна, които неизбежно води до намаляване на общественото доверие към съда и съдебната система като цяло.
Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на подс. Р. и настъпване на съставомерния резултат (на настъпилите значителни вредни последици). По принцип, за да бъде едно деяние престъпление, е необходимо съставомерните общественоопасни последици да са настъпили като негово следствие. Деянието е такава обективна предпоставка, без която престъпният резултат не би настъпил въобще. Щом причината за престъпния резултат е деянието, то лицето, което го е осъществило носи наказателна отговорност за настъпилите последици. Причинната връзка е обективен факт на действителността и, за да се разкрие наличието й, преди всичко следва да се установи чие поведение е причинило общественоопасните последици. Щом по делото е доказано, че поведението на подс. Р. през инкриминирания период е пряко и непосредствено свързано с нарушаване на служебните й задължения, то несъмнено е налице релевантна причинна връзка между действието й и посоченото по-горе увреждане на обществените отношения. В противен случай, ако не беше осъществено деянието на подсъдимата, до реално намаляване на общественото доверие (авторитета) на съда и съдебната система не би се стигнало въобще, тъй като би било предотвратено незаконосъобразното процедиране.
Подс. Р. е осъществила състава на престъпление и от субективна страна. Деянието подс. Р. е осъществила с пряк умисъл. Съдържанието на тази форма на вината се доказва чрез изясняване на характера и последователността на нейната деятелност. За съда няма съмнение, че подс. Р. е притежавала интелектуалния и волеви капацитет за коректно възприемане на всички елементи от действителността, свързани с предмета на настоящето наказателно дело, както и на собственото си поведение (именно в длъжностното си качество на съдия в РС - Видин), и ясно е осъзнавала значението на последното за накърняване на обществените отношения, гарантиращи правилното осъществяване на възложената й дейност на държавно управление. Съзнавала е и неправомерността на поведението си, като професионалните й знания, по-конкретно юридическото образование и профилът на професионалната й дейност предполагат ясно съзнание за незаконността на извършеното и в още по-голяма степен са убедителни, че подсъдимата Р. е съзнавала общественоопасния характер на извършеното и в същото време пряко е целяла настъпването на общественоопасните последици.
Налице е изискуемата от закона специална цел за осъществяване на престъплението от подс. Р. – в случая да набави за св. К. К. облага в резултат от нарушаването на служебните й задължения. Тази цел се извлича по еднозначен начин от характера на конкретното нарушение, касаещо разглеждането на дело с имуществен характер, ищец по което е бил интимния й приятел, въз основа на вземане, погасено по давност и без доказателства, удостоверяващи възникването му, като меродавни за намерението й чрез разглеждането на делото К. К. да получи имуществена облага са и обективно случилите се събития по изпълнение на паричното задължение.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящият въззивен състав приема за несъмнено, че обвинението по пункт ІІ от обвинителния акт е доказано и съответно подс. Р. следва а бъде призната за виновна по така повдигнатото й обвинение.
Първоинстанционният съд е признал подс. Р. за невиновна в това да е нарушила служебните си задължения, визирани в т. 1 и т. 2 от Заповед № 98/19.06.2006 г. на председателя на Районен съд - [населено място] и в т.1, т.3, т.4, т.8 и т.13 от „Правила за случайно разпределение на делата в Районен съд [населено място]”, утвърдени от Административния ръководител - председател на PC - [населено място], в сила от 10.02.2009 г., както и да е извършила престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК с цел да набави за себе си облага - сумата от 1 000 /хиляда/ лева, тъй като по отношение на първия факт (нарушаването на задълженията, произтичащи от заповедта и правилата, утвърдени от председателя на РС-Видин) по делото не са събрани доказателства, установяващи довеждането до знанието им на магистратите в РС - Видин и в частност на подс. Р., т.е. поради липса на субективна страна /интелектуалният момент на изискуемия от закона пряк умисъл/ на престъпния състав. По отношение на въведеното от прокурора твърдение, че подс. Р. е извършила престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК с цел да набави за себе си облага - сумата от 1 000 /хиляда/ лева, същото е иманентно свързано с обвинението по пункт І от обвинителния акт, което (както се посочи) е недоказано, респ. недоказана е и целта за лично облагодетелстване на подс. Р. от разглеждането на делото със сумата от 1 000 лв. Тези обстоятелства правят неоснователен протеста на СГП и в тази негова част.

По отношения на индивидуализацията на наказанието въззивният съд приема следното.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че наказанието на подс. Р. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които налагат приложението на посочената разпоредба.
За извършеното от подсъдимата Р. престъпление в разпоредбата на чл. 282, ал. 2 от НК са предвидени наказания „лишаване от свобода” от една до осем години и възможност за налагане на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6”.
При определяне на наказанието първостепенният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства необремененото съдебно минало на подсъдимата, добрите й характеристични данни в служебно отношение, високият й образователен ценз, наличието на непълнолетно дете и необоснованата (с оглед персоналния и материален капацитет на НСлС, съпоставен с фактическата и правна сложност на конкретното наказателно производство) продължителност на воденото срещу подсъдимата досъдебно производство. Държавното обвинение възразява, че чистото съдебно минало на подсъдимата не следва да бъде отчитано като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като за да бъдеш магистрат стандарт е да не си осъждан. Това е така, но подс. Р. не може да бъде поставена в по-неблагоприятно положение от всички останали български граждани, за които необремененото съдебно минало всякога се отчита като обстоятелство, което смекчава отговорността.
Като отегчаващо отговорността на подс. Р. обстоятелство първата инстанция е взела предвид високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, изразена в естеството на длъжността на дееца в структурата на държавната администрация и функциите на съда, иманентно свързани с властнически правомощия в сферата на социално управление от лицата, натоварени в служебното си качество, поради което съзнателното неизпълнение на служебните задължения с цел набавянето на облага от призваното да въздава справедливост длъжностно лице е изключително морално укоримо (изводимо от изискването за високи нравствени качества и възложена му отговорност), а оттам и със завишена степен на обществена опасност.
С оглед на изложеното и съпоставяйки относителната тежест и броят на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. Р. обстоятелства въззивният съд се солидаризира с извода на първата инстанция, че най-лекото, предвидено в разпоредбата на чл. 282, ал. 2 от НК наказание, се явява несъразмерно тежко, поради което с основание е наложено наказание под най – ниския предвиден за престъплението предел.
Първостепенният съд е взел предвид, че за постигане на целите по чл. 36 НК, наказанието следва прецизно и да съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. Отчетени и са и всички индивидуални особености на случая. Така първата инстанция е достигнала до правилен извод, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца ще съдейства оптимално както за поправянето на дееца, така и за постигане на останалите цели на наказанието и е съответно на престъплението (чл. 35, ал. 2 от НК).
С оглед размера на наложеното наказание и предвид чистото съдебно минало на подсъдимата са налице формалните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Като е взел предвид данните за личността на подс. Р. първоинстанционният съд правилно е приел, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е необходимо подсъдимата да изтърпи ефективно наказанието. Този извод се налага и от факта, че деянието да което подс. Р. е призната за виновна е извършено преди около десет години.
Поначало наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. Тези цели в настоящия случай с оглед личностовите качества на подсъдимата и всички други обстоятелства по делото, изложени по-горе, според въззивната инстанция могат да бъдат постигнати именно с налагане на подс. Р. на наказание от шест месеца лишаване от свобода. Посоченото наказание ще въздейства на подсъдимата предупредително, ще я възпира от извършването на други престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
За пълнота на изложението е нужно да се посочи, че принципно абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС 6/75 г., изм. ППВС 7/87, изрично е изтъкнато, че преценката дали престъплението е с голяма обществена опасност или не, се прави с оглед конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в колектива и обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация. (Макар цитираното постановление да обобщава съдебната практика по делата за престъпления, извършени от непълнолетни, дадените с него разяснения относно обществената опасност на конкретното престъпление са принципни).
При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. Освен това в разглеждания случай спрямо подс. Р. е постановена осъдителна присъда, като целите на генералната превенция в пълна степен се осъществяват със самия факт на признаването на подсъдимата за виновна и налагането на наказание по отношение на нея. Настоящият съдебен състав счита, че наличието на осъдителна присъда всякога допринася за възпитателното и предупредително въздействие върху другите членове на обществото.
Предвид на изложеното правилно на основание чл. 55, ал. 3 от НК първостепенният съд не е наложил кумулативно предвиденото наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, като е съобразил естеството на заемната от подс. Р. магистратска длъжност и разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, според която влизането в сила на присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за умишлено престъпление представлява безусловно основание за освобождаването й от длъжността съдия. Т.е. последица от наложеното й по - тежко наказание ще бъде и освобождаването й от длъжността съдия, която именно е несъвместима с характера на извършеното длъжностно престъпление, тъй като тя е злоупотребила с възложеното й високо доверие и като е подронила авторитета на съдебната система, е накърнила устоите на държавността.
В заключение след като обсъди възраженията в протеста, в жалбата и допълнението към нея, въззивната инстанция намери всички оплаквания за неоснователни.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Р. правилно е била осъдена да заплати по сметка на Висшия съдебен съвет направените по делото разноски в досъдебната (д.п. е водено от НСлС) и съдебна фаза в размер общо на 2 680.54 лв. (две хиляди шестстотин и осемдесет лева и 54 стотинки).

При цялостната служебна проверка на правилността на обжалваната присъда не бяха констатирани нарушения на материалния или процесуалния закон, които да водят до отменянето или изменянето на присъдата.
По изложените съображения и на основание чл. 338 вр чл. 334, т. 6 НПК Софийският апелативен съд, 6 състав

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33 от 19.02.2018 г. по НОХД № 4962/2016. на Софийския Градски съд, Наказателно отделение, 23 състав.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.


Председател: Членове: 1. 2.