Решение

10001
гр. София, 01/11/2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА


Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, I състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Снежана Душкова
Членове: Иван Стойчев
Карамфила Тодорова


при *** Диана Аначкова и с участието на прокурора Кръстева, изслуша докладваното от съдия К. Тодорова внохд № 1213/19 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава X. НПК.
Образувано е по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Видин и още пет жалби от повереници и особен представител на частни обвинители срещу присъда № 45 от 19.06.2018 г., на Окръжен съд Видин по нохд № 275/2016г. с която:

А. Подсъдимата И. Б. e призната невиновна за това, че:
1. За времето от 11.08.2008г. до 02.10.2008г. в [населено място], като длъжностно лице - *** на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ /М./ при Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и *** на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожаване /МКЕКНОМУ/ не изпълнила служебни задължения съгласно чл. 8, ал. 4 от Вътрешни правила за дейността и организацията на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ вр. чл. 12, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба /ППЗЕКНОМУ/ като от 11 август до 02 октомври 2008г. не запознала *** на МКЕКНОМУ П. Д. и членовете на тази с комисия от Министерство на икономиката и енергетиката /МИЕ/ - Я. К. и А. Я., с приложените към заявление вх. № 7 – 1235 от 11.08.2008г. подадено от подс. В. М. – *** на “Видекс“ АД, документи и липса на документи, не изпълнила и нарушила служебни задължения уредени в Раздел V 5, основни задължения от длъжностна характеристика, вр. чл. 32, ал.1, т. 1 от Закона за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение като на заседание на МКЕКНОМУ на 02.10.2008г. не уведомила членовете на комисията за липса на документи и за документи с недостатъци, и без да е изпълнено поставеното условие предложила на членовете на комисията да разрешат трансфер на противопехотни мини от „Видекс“ АД с цел да набави за дружеството облага - възможност да реализира договора си с „Акмон“ С.А за безопасна ликвидация и разснарядяване на мини на стойност 510 786, 378 евро и от това е могло да настъпят немаловажни последици - увреждане на нормалните функции на МКЕКНОМУ, невъзможност да се осъществи ефективен контрол от страна на държавата по отношение на дейностите по трансфер на боеприпаси и изпълнение на международните задължения на България произтичащи от Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфер на противопехотни мини и за тяхното унищожаване – поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по обвинението по чл. 282 ал. 1 НК.
2. За времето от 03.02.2010г. до 12.04.2010г. в [населено място], като същото длъжностно лице - нарушила и не изпълнила служебните си задължения съгласно чл. 43, ал.1 от Устройствен правилник на Министерството на икономиката и енергетиката вр. чл. 28, като на 12.02.2010 г. не упражнила контрол върху дейността на експерти от отдел „Международно контролирана търговия” при Дирекция М. по експертно и информационно подпомагане на МКЕКНОМУ, не изпълнила служебните си задължения, уредени в чл.8, ал.6 от Вътрешни правила за дейността и организацията на дирекция „Международно - контролирана търговия и сигурност” като от 03.02.2010г. до 12.02.2010г. не запознала *** на МКЕКНОМУ Т. Т. и членовете на МКЕКНОМУ от МИЕ - Е. А. и И. М. за приложените към заявление З 7-162/03.02.2010г. документи, вкл. такива с недостатъци и липсващи документи, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, уредени в Раздел V.5 от длъжностна характеристика вр. чл.32, ал.1,т.1 от Закона за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, като на заседание на МКЕКНОМУ на 12.04.2010г. не изпълнила служебните си задължения - не уведомила членовете на комисията за липса на документи и за документи с недостатъци, и нарушила служебните си задължения - без да са изпълнени поставените условия предложила на членовете на МКЕКНОМУ да разрешат трансфера на противопехотни мини, с цел да набави за „Видекс“ АД облага, изразяваща се във възможността да реализира изпълнението на договор сключен с АКМОН С.А. за безопасна ликвидация и разснарядяване на противопехотни мини на стойност 510 786,378 евро и от това е могло да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в увреждане на нормалните функции на МКЕКНОМУ и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение дейностите по трансфер на боеприпаси и изпълнение на международните задължения на РБългария, произтичащи от Конвенция за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване – поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по обвинението по чл. 282, ал.1 от НК.

Б. Подсъдимият Б. Д. В. е признат невиновен за това, че:
1. На 06.07.2009 г. в София, като длъжностно лице - *** на отдел „Контрол върху общоопасните средства” в Дирекция „Охранителна и пътна полиция” при Главна дирекция „Охранителна полиция“, нарушил служебните си задължения, уредени в чл. 5, ал.1 от ППЗКВВООБ, вр. с чл. 9, ал.1 от същия правилник, като издал Разрешение № 113/06.07.2009г. за производство на ВВООБ, с цел да набави за „ВИДЕКС“ АД облага – възможност да произвежда взривни вещества за граждански цели и да извършва дейност по утилизация на оръжия и боеприпаси и от това е могло да настъпят немаловажни вредни последици - създаване на недоверие в авторитета на МВР и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение дейностите по производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и средства за взривяване и по утилизация на оръжия и боеприпаси, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 282, ал.1 от НК.
2. За времето от 07.07.2011 г. до 23.07.2012г. в София, като същото длъжностно лице и *** на Междуведомствена комисия на основание чл.19, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и чл. 21, т. 11 от ЗМВР, в продължавано престъпление, не изпълнил и нарушил служебните си задължения, уредени в ЗОБВВПИ и в „Правила за реда и условията за работа на междуведомствена комисия, създадена на основание чл.19 от ЗОБВВПИ, както следва:
2.1. За времето от 07.07.2011г. до 06.10.2011г., в София, като длъжностно лице и *** на Междуведомствена комисия, не изпълнил служебните си задължения, уредени Раздел II „Ред и условия за работа на комисията”, т.10, от „Правила за реда и условията за работа на междуведомствена комисия, създадена на основание чл.19 от ЗОБВВПИ, вр. чл. 19, ал.1 от ЗОБВВПИ, и до 15 юли 2011 г. не уведомил представителя на Министерство на околната среда и водите в Междуведомствената комисия по чл. 19 от ЗОБВВПИ за запознаване и оценка на пълнотата и съответствието на заявление и документация подадени от „Видекс“ АД с вх. № В. - 1592/07.07.2011г., нарушил и не изпълнил служебните си задължения, регламентирани в Раздел II „Ред и условия за работа на комисията”, т. 14 от „Правила за реда и условията за работа на междуведомствена комисия, създадена на основание чл.19 от ЗОБВВПИ, чл. 19, ал. 5 от ЗОБВВПИ, във вр. с чл.17, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, като без да обобщи всички становища на членовете на междуведомствената комисия по чл.19 от ЗОБВВПИ, на 06.10.2011г. издал Разрешение № 153/06.10.2011г. за производство на взривни вещества, без да е постъпило становище на Министерство на околната среда и водите съгласно чл.17, ал.1,т.8 от ЗОБВВПИ, с цел да набави за „Видекс“ АД облага - възможност да произвежда взривни вещества за граждански цели, и от това е могло да настъпят немаловажни вредни последици - създаване на недоверие в авторитета на МВР и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение дейностите по производство на взривни вещества.
2.2. За времето от 18 юни 2012г. до 23 юли 2012г. в София, като същото длъжностно лице и *** на Междуведомствена комисия на основание чл.19, ал.1 от ЗОБВВПИ и чл. 21, т.11 ЗМВР не изпълнил служебните си задължения, уредени в „Правила за реда и условията за работа на междуведомствена комисия, създадена на основание, чл.19 от ЗОБВВПИ, Раздел II „Ред и условия за работа на комисията”, т.16, вр. с чл. 24, ал.3 от закона като в процедура по подадено от „Видекс“ АД заявление изх. №85/10.04.2012г.,
- до 18 юни 2012г. не уведомил писмено заявителя за непълнота относно изпълнението на изискванията за оценка за въздействието върху околната среда и не дал указания за отстраняване на непълнотата, в съответствие с изискванията на чл.17, ал.1,т.8 от ЗОБВВПИ,
- до 09 юли 2012г. не уведомил писмено заявителя за непълнота относно липса на инструкции за безопасна работа и не дал указания за отстраняване на непълнотата в съответствие с изискванията на чл.17, ал.1,т.6 от ЗОБВВПИ,
нарушил служебните си задължения, регламентирани в „Правила за реда и условията за работа на междуведомствена комисия, създадена на основание чл.19 от ЗОБВВПИ, т.19, вр. с чл.24, ал.3 от ЗОБВВПИ, вр. чл. 19, ал.4 от ЗОБВВПИ, като без да са отстранени непълнотите не изготвил предложение до ***а на ГД ОП за прекратяване на производството по издаване на решение на основание чл. 19, ал.4 от ЗОБВВПИ,
не изпълнил служебните си задължения в: „Правила за реда и условията за работа на междуведомствена комисия, създадена на основание чл.19 от ЗОБВВПИ, Раздел II, „Ред и условия за работа на комисията”, т.14 вр. с чл.24, ал. 4 от ЗОБВВПИ и нарушил служебните си задължения в „Правила за реда и условията за работа на междуведомствена комисия, създадена на основание чл.19 от ЗОБВВПИ, Раздел II, „Ред и условия за работа на комисията”, т.15 вр. с чл.24, ал. 4 от ЗОБВВПИ като без да обобщи всички становища на членовете на комисията по чл.19 от ЗОБВВПИ и при наличие на отрицателни становища и непълнота на изискуемата документация по чл.17 ал.1 т.6 и т.8, на 23.07.2012г. издал решение за допълване на Разрешение № 153/06.10.2011г., и разрешил дейности по утилизиране на противопехотни мини, с цел да набави за „Видекс“ АД облага - възможността да произвежда взривни вещества за граждански цели и да извършва дейност по утилизация на оръжия и боеприпаси и от това е могло да настъпят немаловажни вредни последици - създаване на недоверие в авторитета на МВР и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение дейностите по производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и средства за взривяване и по утилизация на оръжия и боеприпаси – поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 282, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.



В. Подсъдимият В. Е. М. е признат за невиновен за това, че:
1. На 01.10.2014 г., около 17,00 часа, в цех „С” на завод „М.”, собственост на „Видекс” АД, в землището на [населено място], общ. Ч., обл. В., вследствие на взрив причинил смъртта на повече от едно лице - 15 лица поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – като проектант, в [населено място], през май 2011г. изготвил част „Технологична” от инвестиционен технически проект на обект завод „М.”, подобект „Ремонт и възстановяване на цех С”, в нарушение на:
-Закон за здравословни и безопасни условия на труд – чл. 5 ал. 1, чл. 13 ал. 1,
-Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, Раздел II, Част технологична на техническия проект - чл. 116, чл. 117, чл. 118, чл. 119 ал.1 и ал.2,
не разработил конкретни технически и технологични проектни решения за разснарядяването на боеприпаси и не посочил важни за безопасността параметри и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл.123, ал.3, пр.2 и пр.3, вр. ал.1 от НК.
2. На 01.10.2014 г., по същото време, на същото място и при същите обстоятелства по пункт 1, причинил средни телесни повреди на повече от едно лице - на две лица - на А. М. и на Ж. С. А., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл.134, ал.3, пр.2, вр. ал.1, т.2 от НК.
3. За времето от 17.02.2010 г. до 23.03.2010 г. в [населено място], като длъжностно лице - *** на „Видекс“ АД, в продължавано престъпление, в кръга на службата си съставил официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, както следва:
3.1. На 17.02.2010г. в [населено място] съставил официален документ - писмо изх. № 96/17.02.2010г., заведено в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма с вх. № 346/23.02.2010г., в което удостоверил неверни обстоятелства - че „Видекс“ АД има възможност и готовност за утилизация на посочени количества противопехотни мини., с цел да бъде използван този документ пред ***а на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ при Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
3.2. На 23.03.2010г. в [населено място], съставил официален документ - писмо peг. № 166/23.03.2010г. до Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, в което удостоверил неверни обстоятелства - че авария в завод М. от 03.02.2010г. не препятства процеса по демилитаризация на мини и че в завода са създадени всички условия за приемане, съхранение и утилизация на изделията, предмет на договор 719/10.07.2008г. между дружеството и гръцкото Министерство на отбраната, с цел да бъде използван този документ пред Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение,
поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Г. Подсъдимата П. Р. И. е призната за невиновна за това, че:
1. На 01.10.2014г., около 17 часа в цех „С” на завод „М.”, собственост на „Видекс” АД, в землището на [населено място], общ. Ч., обл. В., вследствие на взрив, причинила смъртта на повече от едно лице - 15 лица, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - утилизация на боеприпаси, като в качеството си на инспектор „Здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност” в завод „М.” - фирма „Видекс” АД, нарушила:
Кодекса на труда - чл. 126, чл. 281 ал.1, ал. 5
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - чл. 15, ал. 1.
Наредба № РД-07-2 от 25 май 2011г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4 - 7, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – чл. 5 ал. 1, 2, 3, б. „а-з“
Наредба № 5 от 11 май 1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска – чл. 11, ал. 1, 2 и 3
Наредба №2 от 10 юли 2000г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси – чл. 13 вр. Приложение № 4,
Наредба № 3 от 27 юли 1998г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове (загл. изм. - дв, бр. 102 от 2009 г„ в сила от 01.01.2010 г.) - чл. 6 ал. 1 т. 3, чл. 7 т. 8 и 11, чл. 8
Правилник по безопасността на труда при взривните работи, в сила от 01.07.1997 г., утвърден със Заповед № 294 от 28.12.1996 г. на Министъра на труда и социалните грижи - чл. 27, чл. 69, чл. 72 ал.1, чл. 380, чл. 382, чл. 384, тъй като
На 01.10.2014 год. били допуснати да работят в цех „С” 11 лица назначени като машинни оператори по производство на експлозивни вещества без да имат правоспособност, изискваща се съгласно Дял първи, Глава първа, раздел II от ПБТВР
Не извършвала и провеждала ежедневен инструктаж на работниците или провеждала формален
допуснала разснарядяването на противопехотни мини в цех „С” да бъде извършвано без оценка на професионалните рискове съгласно изискванията на чл. 11 от Наредба № 5 от 11.05.1999 год. на МТСП и M3,
недостатъчно изисквала от персонала и недостатъчно сигнализирала ръководството за организация на работа без застрашаване безопасността и здравето допуснато било съвместно съхранение на взривни вещества допуснала съхранение в цеха на взривни вещества и противопехотни мини в количество по-голямо от денонощната потребност и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по обвинението за престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 и пр.3, вр.ал.1 от НК.
2. На 01.10.2014г., по същото време, на същото място и със същото деяние по пункт 1, причинила средни телесни повреди на повече от едно лице - на две лица - А. М. и Ж. А., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 134, ал. 3, пр.2, вр. ал. 1, т. 2 НК.
С протеста прокурорът повдига възражения за неправилност и необоснованост на присъдата. Изразява несъгласие с голяма част от фактическите изводи на съда, като противоречащи на доказателствата. Изразява частично несъгласие и с анализа на доказателствата, респективно с приложението на закона спрямо фактите, доколкото те не били установени правилно. Излага подробни съображения по всеки пункт от обвинението срещу всеки от подсъдимите. Прави искане присъдата да се отмени и подсъдимите се признаят за виновни по обвиненията.
Срещу присъдата е подадена жалба от адв. Н. Г., повереник на частните обвинители – Б. М., К. М., Е. М., Р. Р., К. Р. и А. Р.. Адв. Г. изразява несъгласие с цялата присъда, както е постановена срещу всички подсъдими. Счита я за неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Споделя доводите на прокурора, че съдът неправилно е установил фактите. Въвежда оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание. Обосновава, че доказателствата по делото налагат извод за виновност на подсъдимите. Моли присъдата да се отмени и подсъдимите се признаят за виновни по обвиненията.
Срещу присъдата е подадена жалба и от частния обвинител Д. Д., който релевира доводи за необоснованост. Счита мотивите на съда за негодни, тъй като в нарушение на чл. 308 ал. 2 НПК били забавени. Поради това моли за обезсилване на присъдата. Излага конкретни правни съображения за наличието на нарушения, основно на международни актове, довели до процесния резултат. Въвежда основание и за незаконосъобразност на присъдата, доколкото съдът не се произнесъл по негови аргументи. Развива подробни съображения по обвинението срещу всеки от подсъдимите. Излага съображения и срещу лица, които не са привличани към наказателна отговорност. Отправя алтернативни искания – присъдата да се отмени и вместо това подсъдимите да се признаят за виновни по повдигнатите обвинения или да се отмени и делото се върне на прокурора за допълнително разследване и разширяване на кръга от обвиняеми лица.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. А. К., повереник на частните обвинители – Д. Д., И. И., А. А., И. А., Б. Г. и П. П., с доводи за незаконосъобразност и неправилност. Моли за отмяната на присъдата и признаване на подсъдимите за виновни, така както са обвинени.
В жалбата се развиват съображения и за непълно разследване, което не позволило да се установят всички отговорни за процесния инцидент лица, за приложимата нормативна уредба относно възможността изобщо за трансфер и утилизиране на мини. Повереникът се позовава на международни актове уреждащи тези въпроси. Отделя място на поети ангажименти на България да унищожи противопехотните си мини. Релевира доводи за обща забрана за утилизация на мини и по смисъла на ЗОБВВПИ. Тази уредба обаче не била възприета и правилно анализирана от съда. Той е следвало да съобрази, че нормативната уредба не позволява трансфер и утилизация на мини изобщо и това е във връзка с нарушенията допуснати от подсъдимите, вкл. и подс. Б. В. и подс. И. Б.. Подлага на критика правния анализ на съда, който пропуснал да съобрази съществени за решаването на делото въпроси, като: липсата на капацитет на завода за утилизация на голямо количество мини и неспазването на задължителни правила, това, че разснарядяването на мините е следвало да става в бронекабина, неизпълнението на задължения по договора относно механизма на утилизация. Развива съображения за задълженията, които са имали българските държавни органи, за тяхното бездействие или подпомагане на дейността на „Видекс“ АД против законовите правила. Подробно анализира данните за виновно поведение на всички подсъдими. Счита, че мотивите на съда са незаконосъобразни и неправилни. Описва завода като място с такива нарушения на правилата за безопасност, че неминуемо предполагали настъпване на инцидент. Детайлно посочва допуснатите от отговорните лица нарушения.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и от адв. С. М., повереник на частните обвинители А. А. - М., И. И., М. А., А. М. И. и И. И. по аргументи за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост. Повереникът изразява цялостно несъгласие с мотивите на съда, според които никой от подсъдимите не е виновен. Счита, че е доказано точно обратното. Моли присъдата да се отмени и подсъдимите се признаят за виновни съобразно доказателствата.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и от особения представител на частния обвинител И. П. – П. Т. по аргументи идентични с тези в жалбата на адв. С. М.. Жалбоподателят прави искане да се отмени присъдата и всички подсъдими се признаят за виновни.
Срещу протеста и жалбите на частните обвинители е постъпило възражение от защитниците на подс. И. Б. - адв. З. С. и адв. Д. В.. С възражението се излагат аргументи срещу обвинителните твърдения за подсъдимата. Обосновава се, че тя е изпълнявала задълженията си, не е укривала информация и не е заблуждавала комисията. Това било и обективно невъзможно. Информацията по всяка преписка била открита и налична. Подсъдимата не била участвала в дискусии и не е давала мнения. Експертите от всяко ведомство се запознавали с всички документи във връзка с предстоящо заседание и всеки е изготвял своя оценка. Подсъдимата е имала отношение към изготвяне на становища само от страна на министерството чийто служител била. Комисията е вземала своите решения самостоятелно, а не под въздействие на подсъдимата.
Защитниците детайлно се спират и на практиката комисията да разрешава сделка под условие и правомощията на подсъдимата в този случай, вкл. сама да прецени дали то е изпълнено. Оборват обвинението и за некомплектованост на преписката на „Видекс“ АД по процесния внос на мини, за неупражняване на контрол върху експертите, вкл. и за целта да набави ца „Видекс“ АД облага и възможността от настъпване на немаловажни вредни последици. Внимание се отделя на това, че всички внесени мини по процесното разрешение от 2008г. били утилизирани успешно, а по разрешението от 2010г. внесени мини нямало, както и че разрешенията нямали никакво отношение към взрива от 2014г. Повдигат въпроса и за принципната степен на опасност на деянието, доколкото след 2012г. законодателят е преценил, че режимът на трансфер в рамките на Европейския съюз се променя от разрешителен в регистрационен. Развиват подробни аргументи срещу постъпилите жалби на частните обвинители, които, освен друго, излизали извън рамките на обвинението.
Срещу протеста и жалбите е постъпило възражение и от защитника на подс. В. М. – адв. В. В., с доводи за неоснователност на протеста и жалбите, които игнорирали или изопачавали закона и голяма част от доказателствата по делото, пренебрегвали основни принципи на наказателния процес и засягали въпроси извън предмета на доказване.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С. поддържа протеста. Изразява становище, че отговорни за инцидента на взрива са и мениджърът на цеха, *** производствена дейност и изпълнителният ***, които обаче са загинали. Можело да се обсъжда отговорност и на изготвилия технологичния процес за разснарядяване на мини. Пледира да се отмени присъдата и се постанови нова, с която подсъдимите да се признаят за виновни.
Повереникът на частните обвинители И. И., И. А., А. А., П. П., Б. Г. и И. П. - адв. К. моли да се уважат протеста и жалбите, поддържа, че подсъдимите са допуснали нарушения на редица нормативни актове свързани с режима на противопехотните мини, които забраняват тяхната утилизация. Релевира, че нарушенията на подс. Б. са, че не е съобщавала, че е налице забрана за утилизация на противопехотните мини, не са били изготвяни преписи от документите за всички участници в комисията, никой от членовете на комисията по време на заседанията не се бил запознавал с преписките на място. Затова и действията на *** като докладчик на можели да се определят като подвеждане на комисията. Налице били основания за признаване за виновни и на останалите подсъдими - подс. Б. В., В. М. и П. И., чийто нарушения, съгласно обвинението, били доказани.
Повереникът на частните обвинители А. М., И. И., М. А., А. И. - адв. С. М., поддържа доводите на прокурора. Пледира да се постанови осъдителна присъда спрямо всички подсъдими. Обосновава, че между действията на всеки от тях и настъпилия взрив е налице причинна връзка.
Повереникът на частните обвинители Б. М., К. М., Е. Р., К. Р., А. Р. и Т. Б., адв. Н. Г., поддържа жалбата. Счита присъдата за неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Поддържа съображенията от пледоарията пред окръжния съд. Моли за осъдителна присъда.
Частният обвинител Д. Д. релевира, че държавното обвинение било пропуснало да съобрази съществени обстоятелства с пряко отношение към инцидента. Аргументира, че съответното законодателство разрешавало само унищожаване на противопехотните мини. Терминът „утилизация“ не бил законово уреден. Развива съображения относно вината на подс. В. М. и подс. Б. В.. По отношение на подс. П. И. - не смята, че е извършила толкова тежко престъпление, тъй като била на пряко подчинение на ръководителя на „Видекс“ АД. Поддържа доводите за процесуални нарушения свързани със закъснялото изготвяне на мотивите на присъдата. Моли присъдата спрямо подс. М., подс. В. и Б. да се отмени, а за подс. И. - оставя на преценката на съда.
Останалите частни обвинители по делото - П. И., Т. П., П. П., И. П., В. Д., С. Ц., П. Ц. и повереникът им адв. П. С., Ж. А., С. Ц. и повереникът им адв. А. Д., Д. К. и М. К. и повереникът им адв. Б. Н., не се явяват в съдебно заседание и не вземат отношение по същество.
От тази група частни обвинители всички с изключение на Д. К. и М. К. са заявили още пред първата съдебна инстанция, че не желаят да участват като страна в процеса и да бъдат призовавани.
Защитникът на подс. В. М., адв. В. В., поддържа възражението срещу протеста и жалбите. Развива подробни съображения в подкрепа на правилността на оправдателния изход на делото за подс. М. сведени до недоказаност и несъставомерност на обвинението. Моли присъдата за подс. М. да се потвърди.
Подс. В. М. в лична защита се присъединява към доводите на защитника. Счита обвинението за напълно необосновано. Моли присъдата спрямо него да се потвърди.
Защитникът на подс. И. В., адв. Д. В., също поддържа възражението срещу протеста и жалбите. Излага подробни доводи срещу обвинението като несъставомерно и необосновано. Моли присъдата за подс. Б. да се потвърди.
Подс. И. Б. в лична защита подкрепя защитника си. Развива кратки съображения относно понятието „утилизация“. Отрича да има субективно отношение към „Видекс“АД. Моли присъдата спрямо нея да се потвърди.
Защитникът на подс. Б. С. и подс. П. И., адв. Б. Н., моли присъдата срещу тези подсъдими да се потвърди. Относно обвинението по чл. 282, ал.1 НК развива доводи, че се изисква нещо повече от формално нарушение, като в случая не са и извършвани нарушения. Акцентира на липса на връзка между обвинението срещу подс. С. и взрива. Пледира, че подсъдимите не са извършвали престъпление.
Подс. Б. С. в лична защита изразява съгласие със защитника си. Не се признава виновен. Моли присъдата спрямо него да се потвърди.
Подс. П. И. в лична защита се присъединява към защитника си. Заявява, че не е имала никакви правомощия. Счита, че е изпълнявала задълженията си добросъвестно.
Подс. В. М. в последна дума моли присъдата спрямо него да се потвърди.
Подс. И. Б. в последна дума моли за обективно и безпристрастно решение.
Подс. Б. В. в последна дума желае справедлива присъда.
Подс. П. И. в последна дума моли за справедлива присъда.
Софийски апелативен съд за пълно разкриване на обективната истина по делото допусна разпит на трима свидетели и събра писмени доказателства по въпроси касаещи обвинението срещу подс. Б. В. за издаване на Разрешение № 153/06.10.2011г. за производство на взривни вещества без да е постъпило становище на Министерство на околната среда и водите. Новите събрани доказателства доведоха до частична промяна на установените от първостепенния съд факти, която обаче не води до промяна на крайния постигнат резултат и не променя изводите по приложение на материалния закон.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, и след като служебно, съгласно чл. 314 НПК, подложи на цялостна проверка атакуваната присъда, прие следното:
Протестът и жалбите са неоснователни.
За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел надлежно, пълно и всестранно съдебно следствие, като е изяснил релевантните факти в пълния им обем, с изключение на малка част свързани с обвинението срещу подс. Б. В., както се отбеляза. Доказателственият анализ на съда е верен, с обосновани изводи, макар и относително незадълбочен, а така също и претрупан с ненужно цитиране на показанията на голямо множество свидетели, наместо тяхното обобщаване и обособяване. Слабости се наблюдават и по отношение структурното подреждане на мотивите на съда, така щото фактите по съответния пункт на обвинението да следват стройна и последователна логика, както и да са изчерпателно описани на съответното място. Това наложи съответната намеса на настоящата инстанция, така че фактологията по делото да бъде ясно и пълно представена, структурно тематично подредена, съответно и да се улесни нейното възприемане и разбиране.
Отделно от това, част от релевантните по обвиненията факти, макар доказани, са останали извън вниманието на първостепенния съд, не са били описани от него, което също обуслови съответната намеса на тази инстанция да ги включи и съобрази, тъй като са част от цялостната релевантна фактология. Те обаче не променят крайния изход на делото за всички подсъдими, напротив – със значение са да го обосноват на по – голямо основание, тъй като изясняват редица положения от обективната истина, пренебрегнати от първостепенния съд, и още повече от прокурора, служат за това да я представят в пълнота и да обосноват на отделно основание несъставомерността на обвинението и правилното приложение на закона. Поради това включването на тези допълнителни фактически положения се явява не само процесуално допустимо, но и необходимо. Правният анализ на първоинстанционния съд също като цяло е верен, макар относително повърхностен, пропускащ да обхване проблематиката в цялост, а и на места неверен, което също обуслови съответната намеса на настоящия съд.
Независимо от очертаните слабости на мотивите, те не са в такъв обем и с такъв характер, че да водят до невъзможност да се разбере волята на съда, нито с това тя става противоречива или неясна, поради което не водят до липса на мотиви.
Преди изложението по същество, следва да се отбележи, че обвинението срещу подс. И. Б. и подс. Б. В. няма никаква връзка, нито фактическа, нито правна, с обвинението срещу подс. В. М. и подс. П. И.. Обвинението срещу подс. И. Б. не е във връзка и с обвинението срещу подс. Б. В.. Основанието за обединението им в едно дело остава неясно, то и не е послужило за правилното му разглеждане, а съществено го е затруднило. Довело е и до някои процесуални неблагополучия свързани с конституирането и участието на акцесорните страни – частни обвинители. Те са могли да бъдат такива само по част от обвиненията – тези по чл. 123, ал. 3 НК и чл. 134, ал. 3 НК срещу подс. В. М. и подс. П. И.. Обединението на обвиненията срещу всички подсъдими в едно производство е обусловило и грешката на първия съд да не ограничи стриктно пределите на участие на акцесорните страни. Участието им е обхванало и обвиненията, за които по принцип такива страни са недопустими. Само поради оправдателния изход на делото това процесуално незаконосъобразно положение е изгубило правното си значение.
Също така следва се отбележи, че при съставяне на обвинението прокурорът е игнорирал значителна част от релевантните факти, за всички подсъдими без изключение, при което тезата му, що се отнася до фактическата й част, се явява едностранчиво построена, пренебрегваща установимата обективна истина в нейната пълнота. Това в по- голямата част е било поправено от окръжния съд, който не се е ограничил до частично представените от обвинението факти, и само такива, които служат за изграждането на обвинителната теза, а е търсил да установи пълната истина, поне съществената част от нея, макар и не докрай и не така прецизно и изчерпателно в детайлите, и именно при така изяснената от него истина е и приложил материалния закон.
Съответно към установените факти от окръжния съд и въззивната инстанция прие за установени и съобрази допълнителни правнозначими и прецизиращи цялостната фактология положения, така че да изясни обективна истина във всички необходими и относими детайли.
Въз основа на приетите от първоинстанционния и настоящия съд факти, установява се фактическа страна следното:

Относно дейността на „Видекс“АД и завод „М.“:

Завод „М.” се намирал в землището на [населено място], обл. В.. Функционирал като държавен военен завод от 1972г. През 2000г. станал частна собственост на „Видекс” АД. Основна икономическа дейност на дружеството била производство на взривни вещества за граждански цели и средства за взривяване. От 2008г. заводът започнал да разснарядява /утилизира/ противопехотни мини внос от Гърция.
В периода 2003г. – 04.10.2010г. *** на дружеството бил подс. В. М., а след това - Е. М.. Подс. В. М. продължил дейността си в дружеството като *** на Съвета на ***ите.
Завод „М.” се състоял от няколко подобекта:
Цех „С” - едноетажна постройка с площ 695, 54 кв.м., за производство на лят бустер и утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини. В този цех имало обособени два участъка - „Лят бустер” и „Утилизация”, свързани помежду си с топла връзка - Z образен тунел предназначен за енергогасител при взривно събитие. В цеха имало обособена и битова част.
Цех „Нонел“ – за производство на неелектрически системи за иницииране.
Цех „Производство на взривни вещества за граждански цели“ /ПВВГЦ/
В района на завода имало и 10 склада, в които се съхранявали взривни вещества, средства за взривяване и суровини. Имало и помощни звена –административна сграда, контролно – пропускателен пункт, лаборатория, гараж.

Отавска конвенция

Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване на О. /позната като „Отавска конвенция“/ е приета от Дипломатическата конференция за международна забрана на противопехотните мини в О. на 18.09.1997г. Открита е за подписване в О., К. от 03.12.1997г. до 04.12.1997г. България е ратифицирала Конвенцията на 04.09.1998г., Гърция – на 25.09.2003г.
По силата на чл. 1, пар. 2 от Конвенцията, всяка държава се задължавала да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини /П./в съответствие с нейните разпоредби.
Съгласно сведение от Министерство на външните работи, Дирекция „О. и сътрудничество за развитие“ /л. 34, т. 84 ДП/, към 14 април 2015г., държавите – страни по Конвенцията прилагали различни методи за унищожаване на П. – взривяване, демилитаризация с последващо използване на остатъчните продукти, химическо разграждане и други. Това зависело от технологичните и финансови възможности на отделните държави, от прилагани екологични и други стандарти, количествата и вида на П., предписания на производителите.
Към 14.04.2015г. страни по Отавската конвенция /ОК/ били 132 държави. Към тази дата Министерство на външните работи на РБългария не разполагало с обобщена информация относно използваните методи по държави, с такава информация не разполагало и З. за подпомагане на изпълнението на Отавската конвенция /Implementation Support U./. /писмо от МВнР, Дирекция „О. и сътрудничество за развитие“, до НСлСл, И.. № 19-00-103 от 14.04.2015г., л. 34, т. 84 ДП/
Съгласно чл. 3, пар. 2 от ОК трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е разрешен.
Съгласно чл. 4 от ОК - „Унищожаване на складирани противопехотни мини“, с изключение на разпоредбите в чл. 3, всяка държава страна се задължава да унищожи или да осигури унищожаването на всички складирани противопехотни мини, които притежава или владее или които са под нейна юрисдикция или контрол, колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от четири години след влизане в сила на тази конвенция за съответната държава страна.
От проучванията на МВнР по приложението на ОК в отделните страни се извежда тълкуването, поне в аспекта на международната практика, че „унищожаването“ по смисъла на конвенцията може да се провежда под различни форми и начини, не непременно свързани с пълно физическо унищожаване /чрез взривяване/. Държавите са свободни да изберат най-безопасен и ефективен метод в зависимост от собствените си възможности и вида на П..
Съгласно данни от Министерство на външните работи, например А. прилагала метод „демилитаризация чрез демонтиране и рециклиране“, А. – разснарядяване, Австралия – взривяване, Б. – потапяне на остатъци от експлозивния заряд във вряща вода за продължително време, както и взривяване.
Видно от декларацията на България от 2001г. за период януари – декември 2000 г. – българските противопехотни мини са унищожени в заводите „Д.“ Р. и „Терем“ К. чрез разснарядяване /discharge/ и рециклиране на остатъчните материали.

Относно договор между „Видекс“АД и гръцкото дружество „Акмон“ С.А. за демилитаризация на противопехотни мини:

Компанията „Х. Д. С.“ С.А. /Х./ била контролирана от гръцката държава корпорация, на която Министерство на отбраната на Република Гърция било възложило прехвърляне и унищожаване на противопехотни мини на гръцките сухопътни войски като част от задълженията на държавата съгласно Договора от О.. /декларация на л. 15, т. 36 ДП/
От своя страна „Х. Д. С.“ /Х./ с договор №[ЕГН] от 30.07.2008г. /л. 7, т. 36 ДП/ възложила на „Акмон“ С.А., също гръцко дружество, работата по демилитаризацията и безопасната диспозиция на мините при условия:
- Работа в съответствие със СТАНАГ – 4518 /технология със стопяване/ и в пълно съответствие със законодателството за опазване на околната среда и за безопасност, Директива 2000/ 76/ ЕО и И. – 14001:2000
- Изпълнителят декларирал, че унищожаването на мините щяло да се извърши в инсталациите на неговия подизпълнител „Видекс“ АД – завод М., [населено място], България. Унищожаването щяло да се извърши според поетите условия за типове мини - М2, М 16, М 14, ДМ 31
Договорът съдържал общо четири клаузи, означени с номерация 1,2,3 и 6. Липсвала номерация на клаузи 4 и 5. /л. 24, т. 71 ДП/. Клауза 1 – уреждала целта на договора, клауза 2 - „Доставка“, клауза 3 - „Други условия“ и клауза 6 - „Форсмажор“. /л. 20,т. 71 ДП/.
Във връзка с предстоящите изпълнения на задълженията по договора с Х. и преди него, на 10.07.2008г. „Акмон“ С.А. сключило договор № 719/10.07.2008г с „Видекс“ АД /л. 22, т. 36 ДП/ като подизпълнител за демилитаризация и безопасна ликвидация на мини на гръцките сухопътни войски в съответствие с договора между Х. и „Акмон“ С.А.
Според договора демилитаризацията следвало да се извършва в съответствие със СТАНАГ – 4518 и по метода „Технология със стопяване“. Изпълнителят /“Видекс“ АД/ декларирал, че унищожаването на мините, ще се извърши в неговите инсталации в завод „М.“, [населено място] според условията на договора.
Предвидените количества за унищожаването на всеки един от видовете мини били следните:
М2 - 214 535 бр.
ДМ31- 794 605 бр.
М16- 533 399 бр.
М14 – 5 620 бр.
На обща стойност 510 786, 378 евро.
Следвало да се изготвят протоколи за унищожаване на мините, капацитет на демилитаризация – 8 000 мини на ден и период - 197 дни.
Изпълнителят потвърждавал, че цялата процедура ще се осъществява в съответствие със СТАНАГ – 4518 и в пълно съгласие с условията за опазване на околната среда и безопасност, законодателство, Директива 2000 /76/ ЕО и И. – 14001 :2000. Потвърждавал, че съоръженията, където ще се извършва демилитаризацията, са подходящи и гарантирани за разнарядяване на мини.
При демилитаризацията щели да се прилагат системите за качество ISO 9001/2000 и системата за сигурност ОHSAS 18001:19999.
Договорът съдържал обяснителна клауза за термина „разснарядяване на мини“, а именно, че това е пълното и безопасно ликвидиране на мините, включително експлозива /взривното вещество/ и детонатора.
В т. 5 на клауза 3 се предвиждало задължение за изпълнителя да не продава или да дава безплатно мините. Празните кутии трябвало да бъдат върнати, при описване, на Х.. Върнатите заряди щели да бъдат покрити от Х..
Договорът съдържал, също както и този между „Х.“ и „Акмон“ С.А., общо четири клаузи, означени - 1,2,3 и 6. Липсвала номерация на клаузи 4 и 5. /л. 20,т. 71 ДП/. Клауза 1 – уреждала целта на договора, клауза 2 - „Доставка“, клауза 3 - „Други условия“ и клауза 6 - „Форсмажор“. /л. 20,т. 71 ДП/. Като цяло, условията на договора преповтаряли тези от договора между Х. и „Акмон“ С.А, вкл. и номерацията на клаузите.

Продължаване на договорните отношения между „Видекс“АД, „Акмон“ С.А. и „Х. Д. С.“ С.А. и през 2013г.

На 31.07.2013г. между „Видекс“АД, „Акмон“ С.А. и „Х. Д. С.“ С.А. бил сключен тристранен споразумителен протокол за потвърждаване на частичното прилагане на договор № 719/10.07.2008г. и продължаване изпълнението на договора № [ЕГН]/2008г. между Акмон“ С.А. и „Х. Д. С.“ С.А. и договор № 719/10.07.2008г. между „Видекс“АД, и „Акмон“ С.А. като безусловно се установявало, че към 31.07.2013г. „Акмон“ С.А. било предало на „Видекс“ АД до 31.08.2010г. общо 614 882 П.. Оставащите мини възлизали на 953 285 бр, които и щели да са предмет на продължаващото изпълнение. /л. 95, т. 36 ДП/

Относно стандартизационното споразумение „СТАНАГ -4518“:

Споразумението СТАНАГ 4518 /залегнало като стандарт на изпълнение в цитираните по-горе договори/ представлява некласифициран документ на Агенцията за стандартизация на НАТО от 08.10.2001г., насочен към страните-членки на НАТО и с предмет – „Безопасна диспозиция на боеприпаси, принципи и изисквания за проектиране и оценка на безопасността“. Съдържало стратегия както за производството, така и за диспозицията на боеприпаси след края на военна мисия.
Споразумението въвеждало термина „демилитаризация“ като дейност за премахване или неутрализиране по друг начин на военния потенциал на боеприпасите. Неутрализацията следвало да се извършва по безопасен, практичен и екологично отговорен начин. Демилитаризацията била необходимата стъпка за военни изделия преди предаването им в невоенна среда.
Въвеждало и термина „диспозиция“ като задачи и действия след края на жизнения цикъл /EOL/ по отношение на остатъчните материали от операциите по демилитаризация. Диспозицията включва процесите на преразпределение, предаване, даряване, продажба, изоставяне или унищожаване на военни боеприпаси.
Страните по това споразумение били призовани да преминат от диспозиционни процеси, които разчитат на унищожаване, към процеси с максимално извличане и оползотворяване на съставните материали.
Споразумението съдържало и най-общи указания за демилитаризацията и диспозицията на боеприпасите.
Посочвало като методи на третиране: изгаряне /детонация по открит способ/, инсинерация /високотемпературно изгаряне/, окисляване, биохимично или химично обеззаразяване, фотокаталитична неутрализация, биологично разграждане, химическо преобразуване, електрохимическа редукция, разграждане до солна стопилка, изгаряне в открит изкоп, детонация по закрит способ, и други методи, одобрени по отношение на екологичност и безопасност.
Остатъчните материали след третиране трябвало да бъдат извлечени, извадени, използвани повторно, рециклирани, продадени или третирани като отпадъци.
СТАНАГ 4518 се считал за приложен от дадена страна, когато тя издаде инструкции изискващи всички боеприпаси, разработвани или закупувани за нейните сили за в бъдеще да бъдат проектирани в съответствие със споразумението.
Споразумението СТАНАГ 4518, съгласно писмо от Министерство на отбраната, Институт по отбрана, /л. 13, т. 82 ДП/, към 07.04.2015г. не било ратифицирано от РБългария. Предназначението на СТАНАГ било да даде само основните принципи и изисквания за безопасното освобождаване на излишните боеприпаси. Не разглеждало в детайли отделни технологии, подходящи за демилитаризация на съответен тип или вид боеприпас. Използваната терминология в споразумението и съществуващата нормативна база на РБългария се различавали съществено.
Споразумението СТАНАГ съдържало и план за демилитаризация и безопасна диспозиция на противопехотни мини М2, ДМ31, М16 и М14. /л.73, т. 36 ДП/ с описание на устройството на мините и указания и за алтернативи за демилитаризация и диспозиция като: повърхностно окисляване във вода, раздробяване по криогенен способ - отличен потенциал за унищожаване на мини М16, технология с автоклавиране и стопяване - която именно технология следвало да се използва в настоящия случай.
Споразумението представяло кратка технология на този тип разснарядяване включващ разглобяване и поставяне на мината в автоклав с цел стопяване на взривното вещество.
Посочвали се първичните рискове при тези операции – опасност от експлозия по време на процеса на демилитаризация. Ето защо, повечето използвани в процеса инструменти трябвало да се управляват дистанционно от безопасно разстояние и от квалифициран персонал.
Поглъщането, абсорбцията и вдишването също представлявали различна категория рискове, които следвало да се имат предвид и да се вземат предпазни мерки чрез защитни маски.
Не трябвало да се използват електрически или електромагнитни генератори и кондензатори. Единственият инструмент с електрически ток можел да бъде специализираният струг, конструиран така, че да се счита безопасен за целите на демилитаризацията и диспозицията.
Освен това, напрегнати пружини и компресирани материали не трябвало да бъдат част от процеса на демилитаризация.
Сочело се, че този проект имал огромно екологично и икономическо значение като включвал пълно рециклиране на всички компоненти на боеприпасите. Рециклирали се и целият метал и скрап. Взривните компоненти се влагали в производството на взривове за граждански цели. В този процес не се причинявали замърсявания на околната среда. /л. 73, т. 36 ДП/
Като цяло, макар прокурорът да отделя специално място в обвинителния акт на това споразумение, на него не му е придадено правно значение и не е включено стриктно в обвинителните факти. То е представено само за онагледяване съдържанието на договорните отношения между „Акмон“ С.А. и „Видекс“ АД и като договорен стандарт на качество и безопасност на работата с мините в завод „М.“, не и на действителна технологична възможност, нито на нормативна задължителност. То не е било заложено в нормения режим на дейностите свързани с боеприпаси и взривни вещества на територията на България и военно-промишления й комплекс.
Споразумението само показва, че една от договорните страни – „Акмон“ С.А., находяща се в държава-член на НАТО, борави с тези стандарти, договорно наложени и на самата нея /от Х./, без да може обаче да ги наложи за изпълнение на отсрещната страна /подизпълнител/ „Видекс“АД. „Видекс“АД е прилагало собствен комплекс от разработени технологии, несвързани със „Станаг“ 4518, което остава на полето на пожелателното приложение. А в теоретичен план служи да покаже и че зад термина „демилитаризация“ на оръжия и боеприпаси, стоят и други дейности – не само физическото унищожаване.

По обвинението срещу подс. И. Б.:

Както вече се отбеляза, първостепенният съд и настоящата въззивна инстанция приемат за релевантни за предмета на делото множество нови и допълнителни факти, останали пренебрегнати от прокурора. Новите факти приети от първостепенния и този съд са свързани с естеството на водената кореспонденция между МИЕ/М. и различни ведомства и лица, прецизния текст на инкриминираните становища, в контекста на кореспонденцията, практиката на МК по издаване на разрешения, начина на процедиране и при други, подобни на процесния случаи, начина на протичане на заседанията и ролята на подс. Б. в тях като разкрити основно от свидетелски показания.

Относно Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката и енергетиката /МКЕКНОМУ, за краткост „МК“/:

В процесния период касаещ обвинението срещу подс. И. Б. – 2008 – 2010г., действал Законът за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба /ЗЕКОИТДУ, обн. ДВ. бр.11 от 2 февруари 2007г., отм. ДВ. бр.26 от 29 март 2011г./, според който - чл. 1, ал. 1 т. 1 се уреждали условията и редът за износ, внос, трансфер в Общността, наричан по-нататък „трансфер“, транспортиране и транзит на оръжия, брокерска дейност с оръжия и контролът на държавата върху тези дейности.
Трансферът на оръжия и боеприпаси, включително негодни и с цел унищожаване, обезвреждане или разснарядяване се извършвал съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба /обн. ДВ. бр.11 от 2 февруари 2007г., отм. ДВ. бр.26 от 29 март 2011г./,/ЗЕКОИТДУ/, въз основа на издаден лиценз от М. съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет и разрешение за всяка сделка, издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. /МКЕКНОМУ/ / а в редакцията на закона до ДВ бр. 82 от 2009г. т.е. до 16.10.2009г.- министъра на икономиката и енергетиката/
По смисъла на цитирания Закон - чл. 1, ал.1 и пар. 2, т. 6 от Допълнителните разпоредби, „трансфер в Общността“ или наричан за краткост „трансфер“ е прехвърляне на оръжия и/или изделия с двойна употреба или техническа помощ от и за територията на Република България, без да напускат митническата територия на Европейския съюз, съгласно чл. 2, параграф 12 от Регламент (ЕО) № 428/2009.
Съгласно чл.7, ал. 2 от ЗЕКОИТДУ, съставът на Междуведомствената комисия включвал представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма/ а до измененията на закона с ДВ бр. 82 от 2009г. т.е. до 16.10.2009г. - министъра на икономиката и енергетиката/, Министерството на външните работи, Министерството на отбраната и Държавна агенция „Национална сигурност“.
Съгласно чл. 30, ал. 7 от ЗЕКОИТДУ, Междуведомствената комисия вземала решение с мнозинство от две трети от всички членове на комисията в случаите, когато присъстват представители на всички министерства и ведомства, представени в комисията. Междуведомствената комисия вземала решение с консенсус в случаите, когато не присъстват представители на всички министерства и ведомства, представени в комисията.
Съгласно чл. 30, ал. 8 от ЗЕКОИТДУ разрешението се издавало за срок до една година и можело да бъде продължено само еднократно за срок до 6 месеца, който срок не можел да бъде по-дълъг от срока на лиценза или регистрацията.
Съгласно чл. 8, ал.1 от ЗЕКОИТДУ, при необходимост Междуведомствената комисия /МКЕКНОМУ/ за издаване на разрешения за всяка сделка /по износ, внос, трансфер/ можела да изисква становището на други държавни органи. Също така, по силата на чл. 8, ал. 2 от ЗЕКОИТДУ, при издаване на разрешение или удостоверение за регистрация, комисията можела да извършва проверки и да привлича експерти, които да дават становище по въпроси, за които се изискват специални знания.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЕКОИТДУ лицата, кандидатстващи за разрешение, представяли пред Междуведомствената комисия заявление по образец и документи, удостоверяващи:
1. страните по конкретната сделка и правото им да извършват съответните дейности;
2. вида и произхода на оръжията;
3. сделката или участието в изложение;
4. крайната употреба, крайния потребител;
5. условията на доставката.
Изискванията за вида и съдържанието на документите по ал. 1 се определяли с правилника за прилагане на закона – чл. 31, ал.2 от същия закон.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба / ДВ. бр.32 от 17 април 2007г., отм. ДВ. бр.57 от 26 юли 2011г/ заявителят на трансфер за територията на РБългария, следвало да представи следните документи:
1. попълнено заявление по образец - приложение № 5;
2. попълнен образец - приложение № 9, в 4 екземпляра;
3. копие и заверен превод на български език на документите, удостоверяващи правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;
4. копие и заверен превод на български език на документите, удостоверяващи произхода, придобиването и функционалното предназначение на оръжията;
5. копие и заверен превод на български език на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения (договор, проформа фактура, фактура), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния вносител и/или краен потребител (брокер, спедитор, превозвач и други);
6. писмена декларация по образец - приложение № 8, от вносителя и от крайния потребител, ако е различен от вносителя, че внесените оръжия няма да бъдат реекспортирани или прехвърлени на трети физически и/или юридически лица без разрешението на българските компетентни органи и ще бъдат използвани при спазване на действащото българско законодателство и с която вносителят и крайният потребител се задължават писмено да информират в срок 5 работни дни Междуведомствената комисия преди всяка последваща промяна на крайния потребител на оръжията на територията на Република България с изключение на случаите на продажби в търговската мрежа; всеки последващ краен потребител попълва приложение № 8;
7. копие на сертификат за крайния потребител по сделката, в случай че е издаван от органите по чл. 22, ал. 1;
8. документ за платена държавна такса.
Документът по чл. 12, ал. 2, т. 5 от Правилника за прилагане на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба - съответният договор или фактура удостоверяваща сделката, трябвало да включва реквизитите по чл. 5, ал. 3 от Правилника, а именно - страните по сделката, наименование на стоката, технически параметри, количество, условия на доставка, цена, срок за изпълнение, клауза за недопускане на реекспорт от купувача и/или крайния потребител без писменото съгласие на Междуведомствената комисия.
В практиката си МК не се обвързвала със строги форми на документите по въпроси, които следвало да имат предвид, като например - относно произхода на изделията. Той можел да бъде изведен и от самия договор - предмет на разрешение. По същия начин стоял и въпросът с техническите характеристики на изделията, каквито можели да не присъстват непременно в преписката, когато се касаело за известни изделия, каквито били например мините. /показания на св. Г./.
При необходимост Междуведомствената комисия можела да изиска:
1.проверка на представените документи, включително проверка по дипломатически път;
2. допълнителна информация, която има отношение към сделката.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗЕКОИТДУ Междуведомствената комисия можела да отложи вземането на решение по заявление за издаване на разрешение:
1. когато липсват някои от документите, предвидени в Правилника за прилагане на закона, или представените документи не съдържат изискваните данни;
2. при необходимост от извършване на проверка по чл. 31, ал. 4;
3. при необходимост от получаване на допълнителна информация, свързана със сделката или с транзитния превоз.
При така поставената законова рамка, действаща към целия инкриминиран период на обвинението срещу подс. Б., в практиката си Междуведомствената комисия /МК/ постановявала три вида решения: „Разрешава“, „Отлага“ и „Отказва“ съответната сделка.
В практиката си МК, макар това да не било законово уредено, въвела за удобство възможност за издаване и на разрешение „под условие“. Причините за това били от оперативно естество - при отсъствие на даден документ или становище, които МК намира за необходими, да може да ги изиска, като разрешава сделката при това условие, но без да се налага да се събира повторно. Изпълнението на условието се контролирало и преценявало от *** на МК. При изпълнението му той издавал технически съответното удостоверение за „разрешение“ за сделката с номер и дата - тези от протоколното решение на МК.
След 29.03.2011г., с влизането в сила на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделията и технологии с двойна употреба, обн. ДВ бр.26 от 29.03.2011г., отменящ Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, и съгласно чл. 12, ал. 2, в състава на Междуведомствената комисия бил включен и представител на МВР.
От 11.05.2009г. и до 29.03.2011г., когато въпросът бил вече нормативно уреден, за подпомагане на МК, без съответната нормативна уредба и без правомощия на член на Комисията и според решение на Междуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерски съвет относно дейности свързани с внос на стари боеприпаси с цел унищожаване, обезвреждане, разснарядяване на територията на РБългария, при разглеждане на заявления, за представител на МВР съгласно писмо на О „КОС“ – Д ОПП при ГД „ОП“ гл. инспектор В., изх. № ОВ – 7455 от 11.05.2009г., вх. № в МИЕ – 03-00-259/13.05.2009г., бил определен Б. В. – началник „КОС“ при Главна дирекция „Охранителна полиция“. /л. 57, т. 71 ДП/

Относно правилата и практиката за дейността и организацията на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ в администрацията на Министерството на икономиката и енергетиката:

Правила и практика от 12.03.2008г.:

Със заповед № РД-16-241 от 12.03.2008г. министърът на икономиката и енергетиката П. Д. утвърдил Вътрешни правила за дейността и организацията на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ в администрацията на Министерството на икономиката и енергетиката. /л. 42, т. 79 ДП/.
В структурата на Дирекция „М.“ се включвали три отдела: „Експортен контрол на оръжията“, „Експортен контрол на стоки и технологии с двойна употреба“ и „НАТО и икономически аспекти на сигурността“.
От значение за процесната дейност на МК била работата на отдел „Експортен контрол на оръжията“ /Е./ и на отдел „Експортен контрол на стоки и технологии с двойна употреба“ /ЕКСТДУ/
Съгласно чл. 3, т. 1 от Правилата, дирекцията подпомагала административно дейността на МК, освен, че извършвала и множество други координационни, експертни, информационно-обменни, представителни, аналитични и организационни дейности.
Съгласно чл. 7 от Правилата, наименуван „Документооборот“, служебната поща постъпвала в дирекцията и се регистрирала от технически сътрудник, който отразявал датата на постъпване и резолюцията. *** на дирекцията разпределял служебната поща на началниците на отдели и/или съответните служители със съответната резолюция. Изходящата поща се съгласувала със съответния началник на отдел и подписвала от ***а на дирекцията.
Съгласно чл. 8, ал. 4 от Правилата /която норма е и вменена на подс. Б. за нарушена/: „*** на МКЕКНОМУ, а в негово отсъствие заместник – *** на МКЕКНОМУ, запознават *** и членовете на МКЕКНОМУ от МИЕ с експертните становища, фактите и обстоятелствата, изложени в заявленията за разрешаване на сделките, както и с всички приложени документи, съпровождащи заявленията“.
Глава Втора на Правилата уреждала процедурите и правилата за изпълнение на функциите и дейностите на отдел „Експортен контрол на оръжията“ във функциите по административно подпомагане на дейността на МК.
Съгласно правилата, а и на практика, заявленията за издаване на разрешения за сделки с оръжия постъпвали чрез представители на фирмите заявители или по поща и се завеждали в регистратурата за класифицирана информация на МИЕ.
*** на дирекция „М.“ и/или *** на МК, т.е. подс. Б., възлагала чрез началника на отдел „Е.“ на експертите от отдела да бъде извършена проверка по отношение на окомплектовката и съдържанието на подадените заявления за издаване на разрешения за внос, износ, трансфер, транзит съгласно разпоредбите на ЗЕКОИТДУ и правилника за неговото прилагане.
Експертите от отдел „Е.“ изготвяли становища по извършения преглед, становищата се съгласували с началника на отдела и се представяли на ***а на Дирекцията „М.“ и/или на *** на МК. / показания на св. Г. л. 239, т. 6 нохд/.
*** на МК, а в негово отсъствие зам.-***, запознавали *** и членовете на МК от МИЕ с експертните становища, фактите и обстоятелствата, изложени в заявленията за разрешаване на сделките, както и с всички приложени документи.
И на практика подс. Б. запознавала съответните зам.- министри чрез изготвените становища с обстоятелствата по случая.
Пълният набор от заявления и съпроводителни документи към тях се предоставяли за преглед в сградата на МИЕ на упълномощени експерти от ведомствата, представени в МК за изготвяне на експертни становища по компетентност до членовете на МК извън структурата на МИЕ.
Всички заявления постъпили в регистратурата за класифицирана информация на МИЕ не по – късно от пет работни дни преди заседанието на МК се внасяли от *** за разглеждане от членовете по време на заседанието на МК.
Заместник-*** на МК съставял протокол от заседанията на комисията, в който се отразявали взетите решения, мотивите и правните основания за тях.
За сделките разрешени от МК се издавали разрешения за „внос“, „износ“, „трансфер“, „транзит“, „участие в изложения на оръжия“ и „брокерска сделка“ с тях, които се подписвали от *** на МК, а в негово отсъствие от зам.-***. /л. 50, т. 79 ДП/
Аналогични правомощия по отношение на административното подпомагане на МК за удостоверения за износ и трансфер на стоките и технологиите с двойна употреба имал отдел „Експортен контрол на стоки и технологии с двойна употреба“.
На практика подсъдимата Б., а в нейно отсъствие – св. Х. А., се запознавали с всяко едно заявление, документацията към него и изготвеното становище на съответния експерт от дирекцията. В случаи на налагащи се промени или допълнения на становището, такива се правили и се стигало до окончателно становище. Така изготвено, то се изготвяло в толкова екземпляра колкото били представителите на МИЕ в МК и за самото заседание им се предоставяло в съответната папка.

Правила от 23.04.2009г.:

Със Заповед № РД-16-412 от 23.04.2009. министърът на икономиката и енергетиката П. Д. утвърдил нови Вътрешни правила за дейността и организацията на дирекция „М.“. /л. 66, т. 79 ДП/ и отменил старите.
Съгласно новите правила в структурата на дирекцията влизали два отдела – „Международно контролирана търговия“ /МКТ/ и „НАТО и икономически аспекти на сигурността.
Отделът „МКТ“ вече подготвял издаването на разрешения за износ, внос, трансфер, транзит и административно подпомагал МК, и всички дейности, дотогава провеждани от двата предходни отдела. Редът и условията за работа с подадени заявления за сделки и други дейности от компетентност на Дирекция М. се запазили идентични с тези по предходните правила. /л. 67, т. 79 ДП/


Относно документооборота на становищата – класифицирана информация в МИЕ/М.:

За релевантния период 2008 – 2010г. при съставянето на становище от експерт в МИЕ/М. и поставяне на гриф за класифицирана информация, то се завеждало в деловодството „Класифицирана информация“ на МИЕ/М., поставял му се номер, след което се връчвало на съответния министър или друг член на МК - зам.-министър, за запознаване. Преди заседанието на МК становището не се намирало в деловодството „Класифицирана информация“, а в заседанието на МК, то постъпвало обратно в деловодството след приключване на заседанието. На всеки от членовете на МИЕ/М. в МК се предоставяло становище, като единственият екземпляр, в който било изготвено се размножавал в още два, за да се даде и на другите двама членове, т.е. освен на министъра и на съответните зам.-министри. Впоследствие допълнителните два екземпляра от становището се унищожавали в машина за нарязване, а единият оставал за съхранение. /показания на св. С. Г. – л. 238, т. 6 нохд/
Членовете на МИЕ/М. в МК имали възможност, ако програмата им позволява, да извикат *** и да се запознаят подробно още преди заседанието със заявленията и становищата и придружаващите документи. Най-често ресорният зам.-министър извиквал подс. Б. или заместникът й, за предварително запознаване. Имало случаи, в които членовете на МИЕ/М. в МК искали и само становищата на МИЕ/М. за предварително запознаване. /обяснения на подс. Б. на л.20-21 т. 11, нохд/

Относно състава на МКЕКНОМУ:

Със заповед № РД-16-507/21.05.2008г. на *** на МКЕКНОМУ и министър на икономиката и енергетиката П. Д. били утвърдени членовете на МКЕКНОМУ, а именно: А. Я. – МИЕ, Я. К. – МИЕ, П. С. – МО, /титуляр/, П. П. – МО, /заместник/, Р. Б. - МО, /титуляр/, М. К. –МВнР, /титуляр/, И. Д. –зам.-*** на Държавна агенция „Национална сигурност“ /Д./, /титуляр/, В. М. – Д., /заместник/, И. Б. – *** на МК, *** на Дирекция „М.“ в МИЕ, Х. А. – зам.-*** на МК и началник на отдел „Експортен контрол на стоките и технологиите с двойна употреба, Дирекция „МКСТ“ в МИЕ /л. 109,т . 79 ДП/

Относно длъжностния статут на подс. И. Б.:

Подс. И. Б. изпълнявала длъжността *** на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ /М./ в Министерство на икономиката и енергетиката от месец декември 2004г.
Съгласно цитираната вече Заповед № РД-16-507/21.05.2008г. на министъра на икономиката и енергетиката била и *** на МК.
Съгласно утвърдената и подписана от подсъдимата Б. на 05.08.2008г. длъжностна характеристика, тя, като *** на Дирекция „М.“ била подчинена на ресорния зам.-министър и на главния ***. Ръководела, организирала и координирала дейността на служителите в Дирекция „М.“ в разработването и провеждането на политика и дейността на министерството, свързани с неразпространението на оръжия за масово унищожаване и контрола на външно търговската дейност с оръжия и изделия с двойна употреба.
Съгласно раздел V, т. 5 от длъжностната характеристика подсъдимата Б. организирала подпомагането на дейността на МКЕКНОМУ, а съгласно т. 11 – разпределяла и поставяла задачи за изпълнение от структурите на дирекцията и контролирала изпълнението на задълженията на служителите. /л. 123, т. 80 ДП/
Със Заповед № РД-16-753/31.08.2009г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма - Т. Т., отново бил утвърден съставът на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение /МКЕКНОМУ със *** отново подс. И. Б..
На 02.12.2009г. подсъдимата Б. подписала следваща длъжностна характеристика с аналогични на първата правомощия. /л. 126, т. 80 ДП/

Относно практическото функциониране на МКЕКНОМУ и участието на *** подс. Б. в работата на комисията.

Съответно на правилата за работа на МК, право на глас при вземане на решения имали само *** и членовете й. Административната организация се ръководела от ***, респективно при негово отсъствие – от зам.-***. Те отговаряли за организиране на провеждането на заседанията и изпълнението на взетите решения, вкл. изпращане на писма, запознаване на МК с информация.
Цялата документация по преписките била предоставяна на членовете на МК и изпратените от тяхното ведомство експерти, както предварително, така и на самото заседание. Датите на заседанията се съгласували с *** на МК.
С. на МК /т.е. дирекцията оглавявана от подсъдимата Б./ имал задачата да изготви предварително проект от протокола от заседанието. Преди заседанието копие от този проект се давало на външните експерти от съответните ведомства.
За съответното заседание *** на МК донасял всички преписки с документи, които оставали на място /показания на св. В. М./. Всеки от членовете пожелал да се запознае с тях можел да го направи и на място.
Заседанието на МК се откривало от ***, като имало случаи в които той запознавал членовете на комисията с дневния ред. Д. ред по начало се водел от ***, който докладвал сделките. Членовете на МК разполагали предварително с него и били подготвени чрез становищата на свои експерти. *** на МК ги запознавал с постъпилата информация и документи по сделките. Заявленията се подреждали по съответните търговски режими - износ, внос, трансфер и др. Прочитали се отразените точки от протокола от заседанието, който бил предварително подготвен като параметри и информация свързани с конкретната сделка. Давала се думата на членовете на МК за обсъждане и предоставяне на информация от техните ведомства. Възможни били дискусии, поставяне на въпроси, възражения.
Подсъдимата Б. не информирала членовете на МК от другите министерства за становището на МИЕ/М. по съответната сделка. Това становище стояло в папките предоставени на членовете на МК представители на МИЕ/М.. Подсъдимата Б. също така и не изразявала собствено становище по заявленията.
Когато възникнела нужда от справка, винаги С. предоставял всички документи по сделката. Т.е. всички членове на МК, вкл. и представителите на МИЕ/М. имали възможност при желание да се консултират преди заседанието с подсъдимата Б. по всяко заявление и документацията към него.
След приключване на обсъждането се вземало решение по всяка точка от дневния ред и протоколът се подписвал.
Освен законово регламентираните видове решения: „Разрешава“, „Отлага“ и „Отказва“ сделката, МК вземала и решения, което не било регламентирано: „Разрешава под условие“. В този случай разрешението следвало да се счита дадено след изпълнение на определеното условие. Технически, като документ, удостоверението за разрешаване се издавало от *** с дата - тази на решението на комисията.
Тази практика не била въведена, а била заварена от подс. Б.. Практиката била вече въведена в неопределен момент преди началото на работата на Б. като *** на МК. /обяснения на подс. Б. на л. 22, т. 11 нохд/. Тук следва да се уточни, че разрешителният режим на сделките с оръжия е бил въведен и съответно Междуведомствената комисия е функционирала съгласно отменения Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжия и със стоки и технологии с възможна двойна употреба съгласно чл. 5, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от Закона. /в сила от 22.01.1996г. и отм. ДВ. бр.11 от 2 февруари 2007г./ отпреди началото на работата на подс. Б. в МК.
Обичайно такова разрешение „под условие“ се издавало при липса на някой документ, който можело да се представи по-късно, или при необходимост от становище. /показания на св. Я. К. и св. К. Н./. В такива случаи МК давала срок на заявителя да го представи. /показания на св. Я. К./. След постъпването им подс. Б. ги носела при зам.-министъра и пряк ръководител.
По начало след постъпване на съответния документ – условие на разрешението, експертът от МИЕ/М., на когото е била възложена съответната преписка преценявал дали условието е изпълнено, след което го докладвал на ***а на дирекцията М.. /показания на Н. Г. – л. 241,т. 6 ох/
За изпълнението на условието отговарял *** на МК – подсъдимата Б.. При преценка, че условието е изпълнено тя имала правото да издаде съответния титулен документ - „разрешение“ еднолично, на база решението на МК. /л. 49, т. 71 ДП/, с номера и датата на това решение.
По преценка, обикновено при колебания дали условието е изпълнено, а също и когато *** искал с въпросната допълнителна информация да бъде запознат всеки член на МК и така да прецени изпълнение на условието, той имал право и възможност да включи точката като дневния ред на следващото заседание на МК, независимо от вече взетото от решение за разрешение. /обяснения на подс. Б. л. 24, т. 11 нохд/
Във всички случаи всички документи били на разположение на членовете на МК и на определените от тях представители. Цялата информация също била налична и се предоставяла по време и на заседанието. По преценка на *** постъпилите документи /становища/ като изпълнение на условието на разрешението на комисията се вкарвали за обсъждане от комисията в нейно заседание. На заседанието *** докладвал становището като допълнително изискано условие. МК го обсъждала и вземала решение, което се вписвало в протокола, включително, ако имало и забележки към него. След това протоколът се предоставял за подпис от членовете на комисията.
Нямало обаче практика членовете на МК да изискат становище по всеки пункт от дневния ред от *** на МК.
След заседанието документите по сделките и протоколът се връщали обратно в дирекцията „М.“, където експерт поставял номер на разрешенията на сделките върху съответната страница от протокола. Номерът носел датата на съответното заседание на МК както са безусловните, така и за условните разрешения. Доколкото условните разрешения зависели от настъпване на условието, удостоверението за тях, макар да носело датата на заседанието на МК, се издавало физически по – късно. Съображенията на МК били да не се нарушава поредността на номерацията в протокола, както и да не се удължава необосновано срокът на валидност на разрешението. /обяснения на подс. Б. – л. 23, т. 11 нохд/
Когато МК била поставила условие, технически експерти от дирекцията „М.“ изготвяли и изпращали писма до различните ведомства и самите заявители касаещи поставеното условие.
След издаване на разрешението екземпляри от него се изпращали на Д. и Агенция „Митници“.
Следва да се отбележи специално и доколкото това е и част от обвинителната теза, че възможността МК да постави условие на разрешението далеч не се отнася до второстепенни или незначителни въпроси, като например това да се изискват оригинали на документи представени като копия.
Така например в заседание на МК от 02.10.2008г. по протокол № 380 в т. 1 , Протоколно решение № 1 И – разрешението за износ в полза на „Тетраком“ ООД е издадено под условие – „да се представи декларация за липса на ограничение за реекспорт“. /л. 82, т. 81 ДП/
В същия протокол т. 12, Протоколно решение № 12и , разрешен е износ в полза на „Инком 94“ ООД с условие – „да се представи документ от У. в потвърждение на вноса, сертификат за осъществена доставка до 1 месец от осъществяване на доставката“ / л. 93 , т. 81 ДП/
В същия протокол т.14, Протоколно решение № 14и, износ в полза на „Емко“ ООД, разрешението е под условие – „да се предостави документ потвърждаващ правото на Е. да извършва съответната дейност“ / л. 95, т. 81 ДП/
В същия протокол т. 17, Протоколно решение № 17и, износ в полза на „Динамит Нобел Балкан“ ЕООД разрешението е под условие – „да се предостави документа потвърждаващ външнотърговски отношения“ / л. 98 т. 81 ДП/

Относно отношенията между подсъдимата Б. и „Видекс“ АД чрез изпълнителния *** подс. В. М..

Не се установява подс. Б. да се е намирала в различни от служебните отношения с представители на дружеството „Видекс“ АД. Не са налице данни за скрити мотиви, цели или субективизъм в служебните й действия. Участието й в процедурите и по двете процесни заявления, подадени от „В.“ до МК за разрешение на трансфер има изцяло и само официален характер.

По деянията вменени на подсъдимата И. Б.:

Заявление с вх. № 7-1235/11.08.2008г. в МИЕ подадено от „Видекс“ АД
Във връзка с условията за изпълнение на поетите задължения по договор № 719 от 10.07.2008г. с „Акмон“ С.А. и за да могат да бъдат внесени съответните количества противопехотни мини /П./ от Гърция, „Видекс“ АД подало заявление до Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката и енергетиката /МКЕКНОМУ, за краткост „МК“/ с вх. № 7-1235/11.08.2008г. на МИЕ, за разрешение за трансфер на оръжия за територията на РБългария – противопехотни мини.
В заявлението била заявена крайната употреба – „влагане в собствено производство, след утилизация“. Посочвали се държавата, от която са придобити изделията – Гърция, износителят – „Х. Д. С.“ С.А. В графа „Производител“ се посочвало - САЩ, както и пояснението, че мините били предоставени на гръцката армия от американската армия и били с изтекъл срок на годност. Посочвали се позициите на предмета на трансфера – противопехотни мини – М2, ДМ 31, М16, М14. /л. 11, т. 71 ДП/
В т. 28 от раздел В на приложението се пояснявало, че мините щели бъдат използвани за производствени нужди на „Видекс“ АД, като в процеса на утилизация, взривните вещества съдържащи се в мините щели да бъдат преработвани и вложени в експлозиви за граждански цели, които дружеството произвеждало в завод „М.“, [населено място]. Металните отпадъци щели да бъдат продадени за скрап и дружеството поемало ангажимента мините да не бъдат препродавани или реекспортирани.
Към заявлението дружеството прилагало документи по опис от т. 1 – т. 9.
Сред тях били необходимите лицензии на дружеството за регистрация и износ и трансфер, за търговска дейност с оръжия, за транспортиране, за производство на ВВООБ.
Бил приложен и списък на инженерните и артилерийските боеприпаси за разснарядяване, договорът за утилизация на мини, декларации от „Акмон“ С.А. и „Х. Д. С.“ С.А. относно техните статут и дейност, информация относно технологичния процес на разснарядяване, декларации от гръцките дружества относно собствения им статут. Приложените документи на английски език били преведени на български.
П. документ „Технологичен процес за разснарядяване на мини“, изготвен от инж. И. П., бил с кратко съдържание и обхващал седем пункта с общи инструкции относно транспортиране на изделията, разопаковане на касите, подготовка на изделията за разснарядяване, разрязване на обвивката /корпуса/ на изделието, премахване на обвивката, опакова и маркировка, транспортиране до склад. /л. 7, т. 71 ДП/
С приложената декларация дружеството декларирало, че П. няма да бъдат реекспортирани без разрешение от българските компетентни органи, а при евентуална смяна на крайния потребител на територията на България, МК ще бъде уведомена в срок 5 работни дни преди това./ л. 15, т. 71 ДП/
С писмо изх. № 416/11.08.2008г. до МИЕ, Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, „Видекс“ АД уведомявало, че в процеса на разснарядяване на мините не се изгаряли части от тях в нито един от процесите на разснарядяване. /л. 8 т. 71 ДП/




Първоначално становище на експерти от МИЕ по заявлението вх. № 7-1235/11.08.2008г. в МИЕ за заседание на МК от 04.09.2008г.

По така подаденото заявление, на 04.09.2008г. А. А., Н. Г. и К. К. - експерти в отдел Е. в МИЕ, съгласувано с Х. А. – зам.-*** на МК, изготвили становище, че към заявлението на „Видекс“ АД били представени всички изискуеми документи и по – натам изписан буквално следният текст: „Считаме, че като условие за разрешаване на вноса да бъде изискано положително становище от служба КОС относно условията на съхранение и предстоящата утилизация на изделията“. /л. 36, т. 80 ДП/.
Становището било изложено в точка 57 от Протоколно решение № 5вт, в списък със становища и по други заявления, адресиран до П. Д. – министър на икономиката и енергетиката, А. Я. – зам.-министър и Я. К. – зам.-министър. Списъкът бил с поставен гриф „За служебно ползване“ от 04.09.2008г., класифициран по чл. 26 ЗЗКИ и поради това и бил изготвен в един екземпляр /л. 8, т. 80 ДП/. Грифът впоследствие - през 2011г., е премахнат.
На този етап от движението на преписката подс. Б. нямала отношение и не участвала, тъй като била в отпуск. Включила се по – късно, при получаване на въпросното становище от служба „КОС“.

Становища на други министерства и ведомства по заявлението вх. № 7-1235/11.08.2008г. в МИЕ за заседание на МК от 04.09.2008г. намиращи се по делото.

С писмо № 1551 от 04.09.2008г. зам.- министърът на МВнР М. К. уведомявал П. Д. като *** на МК във връзка със заседанието на 04.09.2008г., че МВнР няма бележки по компетентност по отношение на международни санкции и поети от РБ ангажименти, които да ограничават реализирането на трансфери на оръжие и стоки и технологии с двойна употреба описани в представените материали, по които страни освен множество изброени е и Гърция. /л. 12, т. 84 ДП/




Решение на МК с Протокол № 377/04.09.2008г. с разрешен внос на П. по заявление № 7-1235/11.08.2008г на „Видекс“АД .

По заявление № 7-1235/11.08.2008г на „Видекс“АД и становището на МИЕ по него, МК постановила с протокол № 377 от 04.09.2008г., точка 57, протоколно Решение № 5 ВТ, № 7699 за разрешение за трансфер на оръжия за територията на РБългария с получател „Видекс“АД с предмет противопехотни мини по опис – 4 позиции, количество – 1 568 159 бр., за утилизация, стойност на сделката 510 786, 38 евро.
Протокол № 377 също бил класифициран на основание чл. 26 ЗЗКИ с гриф „За служебно ползване“ и изготвен в един екземпляр./ л. 9, т. 71 ДП/. Грифът впоследствие – през 2011г. е премахнат.
Като произход на мините се посочвала държавата САЩ, изпращач – „Х. Д. С.“ С.А. Гърция и посредник по заявлението – „Акмон“ С.А. Гърция.
Разрешението било под условие, което гласяло буквално следното: „Условие за получаване на разрешението е предоставяне на положително становище от служба КОС на МВР за създадените условия за съхранение и технологията за утилизация“. /л. 64, т. 81 ДП/.
Решението било подписано от П. Д. – *** на МК, Х. А. – зам.-*** на МК, В. М. – Д., К. Н. – МО, П. С. – МО, М. К. - МВнР, Я. К. – МИЕ, А. Я. – МИЕ.

Уведомяване за условието на вноса по заявление № 7-1235/11.08.2008г на „Видекс“ АД и изискване на становище от ГД „ОП“ МВР

В изпълнение на решението на МК с писмо № Т-04-04-05 от 05.09.2008г., Х. А., зам.-*** на МК, адресирано до Б. В., началник сектор КОС, ГД „ОП“ МВР, след като пояснил, че МК е разрешила на „Видекс“ АД поискания трансфер под условие, а именно: „..МК разреши входящия трансфер с условието, че разрешението за входящия трансфер ще бъде издадено след получаването на становището на служба „КОС“ на МВР относно условията за транспортиране, съхранението и утилизацията в завод „М.“ [населено място] и съответствието им на изискванията на българското законодателство в тази област“, помолил за „компетентно становище във възможно най-кратък срок. /л. 421, т. 81 ДП/
С писмо изх. № 14-99/08.09.2008г., Х. А. уведомил „Видекс“ АД, че на заседание на 04.09.2008г. МК е разрешила трансфер по заявлението вх. № 7-1235/11.08.2008, като било необходимо още да бъдат проведени допълнителни консултации с компетентни органи. /л. 30, т. 71 ДП/

Становище с вх. № Т-04-04-05 от 30.09.2008г. в МИЕ на ГД „ОП“ МВР по заявлението № 7-1235/11.08.2008 на „Видекс“ АД и разрешен трансфер от МК с протокол № 377/04.09.2008г.

По поисканото становище от МИЕ и като условие на разрешения трансфер с протокол № 377/04.09.2008г., в МИЕ постъпило с вх. № Т-04-04-05 от 30.09.2008г. становище на ГД „ОП“ МВР, изготвено от инспектор КОС К. Г. и подписано от главен комисар Ж. Ж. – *** на Главна дирекция „ОП“. /л. 33, т. 71 ДП/.
Подсъдимата Б. разпоредила с резолюция от 01.10.2008г. на експерта Н. Г. становището да се внесе в дневния ред на заседанието на МК.
Със становището ГД „ОП“ МВР уведомявала МК, че „Видекс“ АД притежавало валидни разрешения за производство и съхранение на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси /ВВООБ/ в завод „М.“ [населено място]. Че съгласно действащата нормативна уредба термините „утилизация“ или „делаборация“ не съществували в нормативите документи, но дружествата, които произвеждали /снарядявали/ боеприпаси можели и да разснарядяват в рамките на производствения процес. Такъв бил и случаят с „Видекс“ АД, което към производствената си програма било приложило списък с инженерните артилерийски боеприпаси, които ще се разснарядяват в завода. Списъкът на изделията, технологиите, по които щели да се осъществяват тази дейност и мерките за безопасност при работата били изготвени от дружеството и утвърдени от ръководителя му.
Посочвало се още и че към настоящия момент в предприятията на територията на страната, които са получили разрешение за производство на ВВООБ, се разснарядявали боеприпаси, които били произвеждани от тях за нуждите на Българската армия и след определен период от време Министерството на отбраната ги било обявило за излишни.
Посочвало се, че процесът на разснарядяване бил трудоемък, рисков, и особено опасен. Въпреки утвърдените технологии и мерки за безопасност можело да се стигне до непредвидими последици на базата на редица фактори:
-Процесът се извършвал в предприятия, които не били преки производители на изделията
-делаборирали се изделия с изтекъл срок на годност, които десетилетия били съхранявани в складовете на МО и заводите производители
Имало вероятност с течение на времето и под влияние на различни фактори, взривните вещества и изделията да са станали силно чувствителни на външно въздействие.
Описвало се, че била създадена междуведомствена работна група за разработване на програма за утилизация на излишни бойни припаси на територията на България.
Очертавала се обща проблематика за този тип предприятия като тази какво приложение ще имат извлечените елементи от боеприпасите, в частност взривателите на боеприпасите, които подлежали единствено на унищожение. Отново като обща проблематика се показвало, че по – голямата част от предприятията не разполагали с площадки за унищожаване, изграждането им бил скъп и труден процес, а приемането им свързано с тежки екологични норми. Затова предприятията предпочитали дълго време да съхраняват боеприпасите в складовете си. Но това не било решение и било крайно необходимо да се приеме Национална програма за утилизация и унищожаване на бойните припаси на територията на РБългария.
Посочвало се, че съгласно ЗКВВООБ нямало законова пречка да бъдат внасяни боеприпаси в България с цел разснарядяване и унищожаване от армиите на Европа и трети страни.
Дружеството „Видекс“ АД през 2007г. било представило документация за разснарядяване на противотанкови /впоследствие се уточнява че са противопехотни/ мини ДМ 31, М2, М14, М16, без да уточнява чие производство били.
Описвал се напредъкът на България в изпълнение на задължението по разминиране на минните полета и унищожаване на запасите от противопехотни мини.
В заключение, със становището се предлагало следното:
а/ МК да прецени дали не се влиза в противоречие с Отавската конвенция за забрана използването, складирането, производството и трансфера на П. и за тяхното унищожаване.
б/ При разглеждане на заявления от фирми за внос на боеприпаси от трети срани и входящ трансфер от ЕС с цел тяхната утилизация и унищожение на територията на страната и имайки предвид, че в повечето случаи става въпрос за боеприпаси с изтекъл срок на годност, да се изисква компетентно становище от Министерството на околната среда и водите за спазени норми при технологичните процеси.
в/ Да се ускори процесът по приемане на Национална програма за утилизация и унищожаване на бойни припаси на територията на България.
г/ Да се предприеме законодателна инициатива за промяна на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с възможна двойна употреба с цел в МК да бъде включен представител на МВР.
Следва да се отбележи, че със същото това становище била засегната и дейността на друго дружество – „Максам България“ АД, от което също било подадено искане за внос на огромно количество боеприпаси натовски образец от Т., с цел утилизация, за който получило разрешение от МК с № 007515/27.06.2008г.
За това дружество се отбелязвало, че не било представило нито технологиите за разснарядяване на боеприпаси, нито мерките за безопасност за работа с тях. Това означавало, че боеприпасите ще бъдат внесени на територията на страната и складирани в складове за съхранение за неопределен период от време.
По отношение на технологията на производство и разснарядяване към този момент експертно се възприемало, като стъпващо и на нормативно положение – чл. 12, ал.2 от ППЗКВВОБ /и това е застъпено и в показанията на съставителя на становището св. К. Г., като и на св. П. Д./, че нейното изработване и въвеждане е задача и право на самото търговско дружество. Технологията се изработвала от съответния специалист в предприятието и се утвърждавала от неговия ръководител. Служба КОС – МВР нямала правомощия да се намесва в този процес, да дава указания и да го контролира. Възприемало се, че след като производителят е изработил съответната технология, колкото и да е опасен този процес, той е осъществим. Поради което и всеки производител притежаващ лиценз за производство на оръжия и боеприпаси би могъл и да ги разснарядява. /показания на св. К. Г., /л.. 391,т. 5 нохд, св. Х. Х., л. 280, т. 5 нохд/
Към момента на това становище и даденото разрешение от МК експертно се възприемало разбирането, че „утилизацията“ е процес аналогичен на производствения. /показания на св. Н. Ц., министър на отбраната към 2008-2009г., л. 278, т. 5 нохд/



Становище вх. № Т-04-02-312/30.08.2008г. МИЕ на МВнР, Дирекция „Политика за сигурност“.

По заявлението № 7-1235/11.08.2008 на „Видекс“ АД и разрешен трансфер от МК с протокол № 377/04.09.2008г. от подс. И. Б., като *** на Дирекция „М.“, изготвено от св. Н. Г. и съгласувано със св. Х. А., изх. № Т- 04-02-312 от 15.09.2008г. МИЕ, било поискано и становище от Министерство на външните работи по отношение съответствие на трансфера с Отавската конвенция. /л. 31, т. 71 ДП/
С вх. № Т- 04-02-312/30.09.2008г. МИЕ, постъпило становище от МВнР, Дирекция „Политика за сигурност“, че съгласно чл. 3, пар. 2 от Отавската конвенция трансферът на П. е разрешен. МВнР не намирало пречки от международноправно естество подобен трансфер да бъде осъществен.

Становище на МИЕ по становище вх. № Т-04-04-05 от 30.09.2008г. /МИЕ/ на ГД „ОП“ МВР като условие на вноса на „Видекс“ АД за заседанието на МК с протокол № 380/02.10.2008 г.

След постъпване на становището от МВР , ГД „ОП“, експертите от МИЕ – А. А. и св. Н. Г., съгласувано с подс. Б. и св. Х. А., съставили на 02.10.2008г. становище адресирано до св. П. Д. – министър на икономиката и енергетиката, св. А. Я. – зам. -министър, св. Я. К. – зам.-министър.
Становището се намирало в т. 57, протоколно Решение № 5 вт, от списък със становища и по други заявления. Списъкът бил класифициран по чл. 26 ЗЗКИ и изготвен в един екземпляр. Грифът впоследствие - през 2011г. е премахнат. /л. 8, т. 80 ДП/
Становището касаещо „Видекс“АД гласяло буквално следното: „Съгласно информацията от Главна дирекция „Охранителна полиция“, МВР относно условията за съхранение и технологията за утилизация, дружеството /„Видекс“ АД/ притежава валидни разрешения за производство и съхранение на ВВООБ в завод „М.“ [населено място], съгласно приложена производствена програма. От постъпилата информация не е изразено категорично становище относно технологичната възможност на фирмата да извърши разснарядяването на съответните изделия, предмет на трансфера, като евентуалното разрешаване от страна на МК се обвързва с текстовете на Отавската конвенция.“.
И това становище не правило изключение от общата практика да е предоставено към папките за представителите на МИЕ в заседанието на МК.
Експертите са дали становище в същия този пункт - т. 64 от протоколното решение – и за дейността на „Максам България“ АД. Отчитайки големите количества боеприпаси и информацията от МВР, както и че дружеството не било предоставило изискуемата информация, експертите считали, че МК следва да постави условие вносът, транспортирането и разснарядяването на боеприпасите да се осъществи по съгласуван с компетентните органи на МВР график. Предлагали информацията за взетото решение да бъде изпратена до МВР и Агенция „Митници“. /л. 6, т. 80 ДП/

Становище на МВнР за заседанието на МК от 02.10.2008г.

По делото се намира становище на МВнР за заседанието на 02.10.2008г., в което се сочи, че МВнР няма бележки по компетентност по отношение на международни санкции и поети от РБ ангажименти, които да ограничават реализирането на трансфери на оръжие и стоки и технологии с двойна употреба, описани в представените материали, като в посочените страни липсва Гърция.

Протокол № 380/02.10.2008г. от заседание на МК

Становището с вх. № Т-04-04-05 от 30.09.2008г. на ГД „ОП“ МВР по заявлението № 7-1235/11.08.2008 на „Видекс“ АД било внесено на заседанието на МК на 02.10.2008г., докладвано от подсъдимата, обсъдено и в една точка – 64, протоколно Решение № 3д, от Протокол № 380/02.10.2008г. комисията взела решение касаещо и „Видекс“ АД, и „Максам България“ АД като МК приела, че условието, по което е изискано становището от ГД „ОП“ МВР за „Видекс“ АД е изпълнено.
Протокол № 380/02.10.2008г. бил класифициран по чл. 26 ЗЗКИ и с гриф „За служебно ползване“ и съответно изготвен в един екземпляр. Грифът през 2011г. е премахнат. /л. 81 т. 81 ДП/
МК решила буквално следното:
1. „Разрешението на „Видекс“ АД да се издаде при условие дейностите да се осъществяват съгласувано по график със сектор КОС МВР.
2. Разрешенията на фирма „Максам“ да се издадат и допълнят при условие, че вносът, пренасочването и разснарядяването се осъществяват по график съгласуван с компетентните органи на МВР.
3. Агенция „Митници“ и МВР да бъдат информирани за решението на МК.“
На практика условието за разрешението, независимо че такова било вече издадено, както на „Видекс“ АД, така и на „Максам България“ АД били идентични - дейностите да се осъществяват съгласувано по график с МВР.
Протоколът бил подписан участниците в заседанието - от *** на МК - П. Д., *** - И. Б., Р. П. - МВнР, Я. К. -МИЕ, В. М. -Д., И. И. – МО и П. С. - МО. /л. 145, т. 81 ДП/
На „В.“ бил издаден титулният документ за разрешението на МК - Разрешение № 7699/04.09.2008г. със срок на действие една година – до 04.09.2009г. /л. 49, т. 71 ДП/
С писмо изх. № Т-91-00-171 от 06.10.2008г. подс. И. Б. уведомила ГД „ОП“ МВР относно издадените разрешения на „Видекс“ АД /№ 7699/04.09.2008г./ и „Максам България“ АД, а именно, че относно „Видекс“ АД то е при условие, че всички дейности – трансфер, транспортиране и разснарядяване ще бъдат осъществени по график, съгласуван с компетентните органи на МВР. Относно „Максам България“ АД писмото било леко изменено като смисъл, а именно - че вносът е разрешен при условие, че графикът и видът на дейностите бъде предварително разрешен /а не само съгласуван/ и съгласуван с компетентните органи на МВР. /л. 37, т. 71 ДП/
Със същото съдържание подс. Б. като *** на МК изпратила съответно уведомление до Дирекция „Митническо разследване и разузнаване“ към Агенция „Митници“ с изх. № Т-91-00-171/06.10.2008г. на МИЕ. /л. 37 гръб, т. 71 ДП/
Уведомително писмо – изх. № 14-101 от 06.10.2008г. със съдържание, че трансферът, транспортирането и разснарядяването се осъществява по график съгласуван с МВР, било изпратено и на „Видекс“ АД. /л. 38 , т. 71 ДП/

Удължаване срока на действие на разрешително №7699/04.09.2008г. издадено от МК

Със заявление № 7 - 1178/11.08.2009г. МИЕ, „В.“ поискало удължаване на срока на валидност на разрешително № 7699/04.09.2008г., доколкото разрешеният с него трансфер бил частично реализиран.
С протоколно решение т. 16 от протокол № 405/01.09.2009г от неприсъствено заседание на МК срокът на действие на разрешителното бил удължен до 20.10.2009г. /л. 94, т. 71 ДП/

Относно утилизацията на внесените П. по разрешение № 7699/04.09.2008г. на МК и неговото продължение.

До 10.03.2010г. в завод „М.“ били получени общо 614 882 бр. П., от тях утилизирани – 590 055 бр. и налични към 10.03.2010г. - 20 625 бр. /л. 176, т. 71 ДП/
Към 17.05.2010г. в завода нямало налични П., всички били утилизирани. /писмо на „Видекс“ АД , вх. № М. 04-02-371/15.05.2010г., л.168, т. 71 ДП/
За периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. „Видекс“ АД не е осъществявало внос на П. от Гърция. /писмо на л. 157, т. 71 ДП/

Заявление на „Видекс“ АД за трансфер на П. с вх. № 7 – 162/03.02.2010г. М.

И след удължаването с протокол № 405/01.09.2009г на МК на срока на валидност на разрешението за трансфер, предвиденият внос и утилизация на П. били частично реализирани. Това наложило ново искане за разрешение за трансфер на П..
Със заявление вх. № 7-162/03.02.2010г. на М. „Видекс“ АД, поискало от МК ново разрешение за трансфер за конкретно количество противопехотни мини М2, ДМ 31, М16 и М14, а именно: М2 – 189 908 бр., ДМ31 - 243 585 бр., М16 – 514 364 бр., М 14 – 5 420 бр., на обща стойност 316 394, 966 евро. /л. 120, т. 71 ДП/,
В заявлението се посочвало, че крайната употреба на П. е утилизация, държава на крайна употреба – България, държава на настоящо местонахождение на П. – Гърция, държава, от която са придобити изделията – САЩ.
Към заявлението били приложени: лиценз за износ, внос и трансфер на оръжия № Л-85-1-4 от 29.01.2010г. и копие от договора № 719/10.07.2008г. Посочвало се и че дружеството имало предходно издаденото разрешение № 007699/04.09.2008г.
Била приложена и декларация от изпълнителния *** В. М., съгласно чл. 9, ал. 1, т. 6, чл. 12, ал. 2, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, че крайният потребител е „Видекс“ АД, че внесените оръжия няма да бъдат реекспортирани и прехвърляни на трети физически лица или юридически лица без разрешението на българските компетентни органи и ще бъдат използвани при спазване на действащото законодателство и че се задължава в срок от 5 работни дни преди всяка последваща промяна на крайния потребител на територията на РБългария да информира МК. /декларация на л. 127, т. 71 ДП/

Авария в завод „М.“ на 03.02.2010г.

На 03.02.2010г. /деня на постъпване в М. на искането на „Видекс“ АД за разрешаване на нов трансфер на П./ в завод „М.“, [населено място], собственост на „Видекс“ АД, в резултат на производствена авария възникнал пожар в производствено помещение за взривни вещества, в резултат на който настъпили многократни взривявания.
При проведените огледи било установено, че са напълно разрушени цех „ПВВ“ за производство на прахообразни, грубодисперсни ВВ и цех „С“ за производство на лят бустер и утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини.
По случая било образувано досъдебно производство № 57/03.02.2010г. по описа на РУ МВР Б.. /приложено по делото/. По него от РП Б. в РС Белоградчик, бил внесен обвинителен акт срещу Л. С., *** на завод „М.“, за престъпление по чл. 134, ал.1, т. 1 НК вр. чл. 128, ал.1 НК за това, че като *** на завода поради немарливо изпълнение на занятие източник на повишена опасност - производство на взрив и взривни вещества, като нарушил задължения по чл. 275, ал.1 КТ, 277, ал.1 КТ и чл. 216 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване, причинил тежка телесна повреда на Е. И. Л.. По образуваното по обвинителния акт нохд № 113/2011г. на РС Белоградчик подс. С. бил оправдан с присъда № 100 от 17.05.2012г. Присъдата е потвърдена с Решение № 132/03.12.2012г. на Окръжен съд Видин, Наказателно отделение.
Съгласно приетата за установена от РС Белоградчик фактическа обстановка, след възникване на пожар – ел. мотор на машина – разбивен бункер в цех ПВВ, в същия цех последвал взрив, отломки попаднали в цех „С“ където имало противопехотни мини, които започнали да се взривяват и в продължение на два дни имало последващи, по – леки взривове от тях в района.
По настоящото се дело се установява, че след аварията „Видекс“ АД започнало да използва и оборудва неизползвано дотогава старо запустяло помещение, водещо се като „Старо смесително“, което щяло да се реконструира за цех за утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини.
Съгласно писмо от МВР , ГД „ОП“, рег. № ОВ – 4745/31.03.2010г. до МКЕКНОМУ, М. /л. 133, т. 114 – 2 ДП/ в складовата база на завода към 11.03.2010г. склад № 1 можели да се съхраняват П. с тротилов еквивалент не повече от 77 786 кг, склад № 3 – не повече от 84 774 кг.

Писмо изх. № 104/08.02.2010г. на „Видекс“ АД с уверение, че разполагат с условия за продължаване на утилизацията независимо от аварията.

С писмо изх. № 104/08.02.2010г. на „Видекс“ АД, адресирано до подс. Б., по повод на запитване от Министерство на външните работи на РБългария за хода на утилизацията в завод „М.“ поради изразена тревога от гръцкото МВнР от забавяне от българска страна на издаването на разрешенията за транспортиране на П., „Видекс“АД уверявало подс. Б. като *** на Дирекция „М.“ и *** на МК, че дружеството ще изпълни в срок поетите задължения към МО на Република Гърция по утилизацията на П., независимо от аварията в завод „М.“ [населено място]. Дружеството посочвало, че е осигурило допълнително помещение, където се намирали всички необходими съоръжения за продължаване на утилизацията. /л. 115, т. 71 ДП/
Писмото било съобразено по-натам от експертите на М., които са дали становище по заявлението за нов трансфер.

Писмо – искане за определяне на представител на МВР за участие в заседание по заявлението на „Видекс“ АД вх. № 7- 162 от 03.02.2010г. М.

Подс. Б. с писмо № 570/10.02.2010г., изготвено от А. А., съгласувано с Х. А., уведомила комисар М. Е., *** на Главна дирекция „ОП“ на МВР за заявлението № вх. № 7 – 162/03.02.2010г. М., на „Видекс“ АД, и това, че придружаващите документи се намират в МКЕКНОМУ и на разположение на експертите от ГД „ОП“ за преглед и изготвяне на становище. Поискала да се определи представител на МВР за участие в обсъждането на тази точка от дневния ред на заседанието на МК насрочено за 15.02.2010г. /писмо на л. 117, т. 71 ДП/

Становище на експерти от М. по заявление № 7 – 162/03.02.2010г. на „Видекс“ АД предназначено за заседанието на МК по протокол № 414/15.02.2010г.

По подаденото заявление № 7 – 162/03.02.2010г на „Видекс“ АД, на 12.02.2010г. от експертите отдел МКТ на М. – А. А. и Н. Г., съгласувано с подс. И. Б. и св. Х. А., било изготвено становище предназначено за заседанието на МК по протокол № 414/15.02.2010г. /л. 84 - 90, т. 80 ДП/.
Становището под пореден номер 63, било част от списък с множество други, предназначени за същото това заседание. Целият списък бил адресиран до св. Т. Т. – министър на икономиката, енергетиката и туризма и до заместник-министрите - Е. А. и И. М..
И този списък със становища подобно на предходните бил класифициран по чл. 26 ЗЗКИ като „служебна тайна“, и съответно изготвен в един екземпляр. /л. 52, т. 80 ДП/. Нивото на класифициране и съответно грифът впоследствие – през 2011г. са премахнати.
Според становището, по заявлението на „Видекс“ АД били представени всички изискуеми документи. Заявлението било за 4 вида противопехотни мини /остатъчни количества по разрешение № 7699/04.09.2009г. чиято валидност била изтекла на 20.10.2009г., които щели да бъдат демилитаризирани /утилизирани/. Съгласно решение на М. съвет относно дейности свързани с внос на стари боеприпаси с цел унищожаване, обезвреждане или разснарядяване на територията на Република България от заседание проведено на 24.02.2009г. била информирана Главна дирекция „Охранителна полиция“ към Министерство на вътрешните работи за запознаване с предоставената информация и участие в заседанието на комисията.
По искане на М. „Видекс“ АД било изпратило информация, че са осигурили допълнително помещение, в което били налични необходимите съоръжения, за да бъде продължен процесът на утилизация.
Експертите считали, че ако според компетентните органи на територията на завод „М.“ не би могъл в скоро време да продължи процесът на обезвреждане на мините, на „Видекс“ АД можело да се препоръча да се обърне за съдействие към някое от предприятията, които разполагат с технологични възможности за утилизация на такъв тип изделия.

Становища на експерти от други министерства и ведомства по заявление № 7 – 162/03.02.2010г на „Видекс“ АД за заседанието на МК по протокол № 414/15.02.2010г.

За заседанието на МК от 15.02.2010г. било изготвено и становище на МВнР от 15.02.20010г., в което за заявление 12 ВТ – утилизация на П., на фирма „Видекс“ АД било посочено, че в контекста на събитията в завод „М.“, министерството считало, че решение по сделката можело да се вземе единствено след представяне на становище по компетентност от служба „КОС“. /л. 10, т. 84 ДП/

Протокол № 414 от 15.02.2010г. на МК

На свое заседание на 15.02.2010г. МК с протоколно Решение т. 63, № 12 ВТ, по подаденото заявление № вх. № 7 – 162/03.02.2010г. на „Видекс“ АД издало разрешение под условие – „фирмата да предостави график за планирани доставки и информация за място на утилизация и съхранение след съгласуване с отдел КОС на МВР“ / л. 119, т. 71 ДП/
Формулирането на условието не е прецизно и не позволява еднозначен резултат. Позволява две тълкувания - „съгласуването с отдел КОС“ като проведено от страна на „Видекс“ АД и като отношения между дружеството и КОС и същото това съгласуване – но като отношения между МК и КОС за получаване на становище. По – нататъшният ход на действията на комисията показва заложен в условието именно втория смисъл, доколкото МК преди издаване на титула на разрешението е изисквала да има „положително становище“ от ГД „ОП“ МВР.
Решението било подписано от Т. Т. – *** на МК, подс. И. Б. – *** на МК, С. Н. – за Д., В. Р. – за МО, П. С. – за МО, М. Р. – за МВнР, Е. А. – за М., И. М. – за М..
Срокът на валидност на издаденото Разрешение с № 8885/15.02.2010г. бил до 15.02.2011г. /л. 125, т. 71 ДП/.
Протоколът № 414/15.02.2010г. също бил класифициран по чл. 26 ЗЗКИ, като „служебна тайна“ с гриф „За служебно ползване“, и съответно изготвен в един екземпляр. Впоследствие – през 2011г. нивото на класифициране и грифът са премахнати.

Уведомяване на „Видекс“ АД и кореспонденция относно условието на Разрешение с № 8885/15.02.2010г. по Протокол № 414 от 15.02.2010г. на МК

С писмо № 14-22 от 23.02.2010г., изготвено от А. А., съгласувано с Х. А., подс. Б. като *** на МК уведомила „Видекс“ АД, че на свое редовно заседание на 15.02.2010г. МК разрешила трансфер на оръжия по заявлението № 7-162/03.02.2010г., но след предоставяне на график на планираните доставки и информация за мястото на съхранение и утилизация на боеприпасите. Това станало след съгласуване с отдел „Контрол на общоопасните средства“ при Главна дирекция „Охранителна полиция“ на МВР като разрешението по заявлението щяло да бъде издадено след получаване на положително становище от службата. /писмо на л. 140, т. 71 ДП/
С писмо заведено в М. № 7- 346/23.02.2010г. „Видекс“ АД , чрез подс. В. М., предоставило на Дирекция М. чрез подс. Б., във връзка с допълнително изисканата от тях информация за издаване на разрешение за трансфер, годишен план – график за внос и утилизация на П. съгласно договор № 719/10.07.2008г. Декларирало, че в момента разполагат със свободни складови помещения за складирането на П., чийто капацитет само в завод „М.“ бил 200 000 бр. „Видекс“ АД декларирало своята „възможност и готовност“ за утилизация на количества П. посочени по месеци от март до декември 2010г. и предвиден месечен брой. /л. 141, т. 71 ДП/.
С писмо вх. № Т-26-В-31 от 26.03.2010г. М., изх. № 166/23.03.2010г. на „Видекс“ АД подс. В. М., като изп.-*** на „Видекс“ АД, уведомявал МК, в отговор на писмото на МК от 23.02.2010г. се повтаряло, че производствената авария в завода „М.“ от 03.02.2010г. по никакъв начин не би следвало да възпрепятства продължаването на процеса на демилитаризация на П. като били създадени всички условия за приемане, съхранение и утилизация и молили за издаване на разрешението за трансфер във възможно най-кратък срок. /л. 142, т. 71 ДП/.
С писмо изх. № Т-26-В-31 от 31.03.2010г., подсъдимата Б., уведомила „Видекс“ АД, чрез подс. В. М., в отговор на горното писмо /с изх. № 166/23.03.2010г.,/ че след проведено заседание на МК на 15.02.2010г. дружеството било информирано за разрешение на трансфер по заявление № 7-162/03.02.2010г., и че то ще бъде издадено след съгласуване с отдел КОС при ГД „ОП“ при МВР. Изразявало се готовност за съдействие за техническото оформяне на разрешението след получаване на положително становище относно настоящите възможности за транспортиране и съхранение. Препоръчвало се транспортирането и съхранението на изделията да се предприема при допълнителни засилени мерки за охрана. /л. 144, т. 71 ДП/

Становище на ГД „ОП“ МВР вх. № 24-00-46/07.04.2010г. М. – като условие на разрешението на МК с протокол № 414 от 15.02.2010г. № 12 ВТ

С писмо вх. № 24-00-46/07.04.2010г. М., *** на ГД „ОП“, комисар М. Е., във връзка със запитване на МВнР относно процеса по утилизация на гръцки П. от „Видекс“АД предоставил на МК информация гласяща буквално следното:
„..Процесът по утилизация на гръцките противопехотни мини се извършва в завод „М.“, собственост на „Видекс“ АД.
В района на завода освен основните производствени помещения е изградена и складова база, в която се съхраняват различни по вид взривни вещества /ВВ/, средства за взривяване /СВ/, и суровини необходими за производството им. Базата се състои от седем складови помещения.
На 03.02.2010г. около 18 часа в завод „М.“ в [населено място], общ. Ч. вследствие на производствена авария е възникнал пожар в производствено помещение за взривни вещества /ВВ/, вследствие на което в завода са настъпили многократни взривявания. Тогава районът на завода е отцепен и е взет под охрана от органите на МВР до приключването на вторичните взривявания. В последващите огледи на територията на завода се е установило, че са напълно разрушени цех „ПВВ“ за производство на прахообразни, грубодисперсни ВВ и цех „С“ за производство на лят бустер и утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини /гръцките П./.
По случая е образувано досъдебно производство № 57/03.02.2010г. по описа на РУ на МВР Б..
В момента собственикът на завода оборудва неизползвано досега старо запустяло помещение /водещо се някога като „Старо смесително“/, което ще бъде реконструирано за цех за утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини.
По линия на КОС от Главна дирекция „Охранителна полиция“ са разпоредени извършването на подробни проверки на цялостното състояние на производствените мощности и движението на гръцките противопехотни мини. В проверките сме ангажирали и други ведомства, като: ДНСК, ИА „Инспекция по труда“ и др., имащи компетенции по цялостната безопасна дейност при експлоатацията на завода.
В складовата база на завод „М.“ към 11.03.2010г. в склад № 1 могат да се поемат за съхранение противопехотни мини с тротилов еквивалент не повече от 77 786 кг, а в склад № 3 – не повече от 84 774 кг. тротилов еквивалент.
Съгласно указанията на ДНСК следва да бъде изяснен и установен статутът на предвидения за оборудване за нуждите на утилизацията на П. цех, тъй като разпоредбите на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, свързани с инвестиционно проектиране, разрешаването на строителство и въвеждането на строежите в експлоатация по отношение на съществуващите /заварени/ строежи се прилагат само в случаите, когато за такива строежи се извършват дейности, свързани с промяна предназначението на целия строеж или на отделни части от строежа, основни ремонти, реконструкции или основни обновявания, за което се изисква издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект по реда на ЗУТ.
Това е задължение на собственика на завода.
Предвид на гореизложеното от МВР В. на изпълнителния *** на АД „Видекс“ [населено място] е изпратено сигнално писмо с рег. № 7809/18.03.2020г. по описа на ОД на МВР – В. с указания за изпълнението на мерки на основание чл. 56 от ЗМВР, копие от което Ви предоставяме. Целта е предотвратяване и недопускане на подобни аварии. …“ / л. 148, т. 71 ДП/.
Копие от това писмо било приложено към писмото до МК.
Съгласно указанията цитирани в писмото /рег. № 7809 от 18.03.2010г. на л. 150, т. 71 ДП/ във връзка с предстоящото пускане на производствени мощности в завод „М.“ [населено място], и възникналата производствена експлозия с ВВ на 03.02.2010г., и с цел предотвратяване на подобни аварии и своевременното им ликвидиране, дружеството трябвало да осигури и изготви редица протоколи: за техническото състояние на строителните конструкции от оторизирани за целта институции, за техническото състояние на технологичното оборудване в отделните участъци и цехове от оторизирани лаборатории, за техническото състояние на противопожарните системи в новото смесително отделение, оборудване на обектите, които ще се пускат поетапно в експлоатация с необходимите противопожарни уреди и съоръжения, протоколи за състоянието на външното и вътрешно противопожарно водоснабдяване, протоколи за състоянието на обваловките около производствените и складови помещения, отстраняване на течовете от противопожарните водоеми на основната площадка и складовата база, както и други технологични мерки свързани с безопасността на производствения процес в завода. /л. 150, т. 71 ДП/

Становище на експерти от М. относно условието поставено с протокол на МК № 414/15.02.2010г. за заседание на МК от 12.04.2010г. Протокол № 418.

След постъпване на становището на ГД „ОП“ МВР вх. № 24-00-46/07.04.2010г. М. и във връзка с Решението на МК по протокол № 414/15.02.2010г., /издадено под условие/ на 09.04.2010г. експертите отдел МКТ на М. – Р. А., К. К., А. А. и Н. Г., съгласувано с подс. И. Б. и св. Х. А., изготвили становище касаещо заявлението за трансфер на „Видекс“ АД и предназначено за представителите на М. в заседанието на МК по протокол № 418/12.04.2010г., /л. 91, т. 80 ДП/.
Становището с пореден номер 63, № 3д, било част от списък с множество други предназначени за същото това заседание. Списъкът бил класифициран по чл. 26 ЗЗКИ като „служебна тайна“ с гриф „За служебно ползване“ и съответно изготвен в един екземпляр. Нивото на класифициране и грифът са премахнати през 2011г.
Целият списък бил адресиран до св. Т. Т. – министър на икономиката, енергетиката и туризма и до заместник-министрите - Е. А. и И. М. /л. 91, т. 80 ДП/
Становището касаело предоставяне на информация съгласно постъпилото писмо от Главна дирекция „Охранителна полиция“ към МВР с вх. № 24-00-46/07.04.2010г. във връзка с протоколно Решение 12 вт от заседанието на 15.02.2010г.
В него се излагало съдържанието на решението за разрешаване на трансфера, и това, че разрешението щяло да бъде предоставено на фирмата „при получаване на положително становище и одобрение от ГД „Охранителна полиция“ относно конкретните условия на съхранение и утилизиране.“ /л. 121, т. 80 ДП/
Така вписаното се отличавало от вписаното в самия протокол като условие за трансфера, а именно - „фирмата да предостави график за планирани доставки и информация за място на утилизация и съхранение след съгласуване с отдел КОС на МВР“ /л. 119, т. 71 ДП/
Становището на експертите от отдел МКТ - М. преповтаряло информацията от становището на ГД „ОП“ МВР относно пълното унищожаване на цеха за утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини, това че в складовата база можели да се съхраняват П. при определени количествени ограничения, описани в писмото на ГД „ОП“. Повтаряла се и информацията, че собственикът на завода оборудвал старо помещение, което да бъде реконструирано за цех за утилизация. Посочвало се, че ГД „ОП“ са ангажирали с проверки КОС, ДНСК, ИА „Инспекция по труда“ и други ведомства с компетенции по цялостната безопасна дейност при експлоатацията на завода, състоянието на производствените мощности и движението на гръцките П..
Експертите посочвали още, че от МВР В. било изпратено писмо до изпълнителния *** на „Видекс“ АД /с приложено копие/ с указания за изпълнение на редица мерки с цел предотвратяване и недопускане на подобни аварии, включващи: изготвяне на протоколи за техническото състояние на строителните конструкции, технологичното оборудване, противопожарните системи и съоръжения, вътрешно и външно противопожарно водоснабдяване, електрическите инсталации и др. МВР било изискало предоставянето на гореописаните документи преди пускането на отделните участъци и цехове.
Във връзка с така изложеното, експертите считали, че: „Би могло да се предостави разрешението за трансфер на фирмата, заедно с което да бъде информирана относно необходимостта от спазване на изискванията, ограниченията и указанията съгласно писмата на ГД „ОП“ на МВР и Областна дирекция на МВР“. /л. 121, т. 80 ДП/

Становища на експерти от други министерства и ведомства за заседанието на МК по протокол № 418/12.04.2010г.

За заседанието на 12.04.2010г. било изготвено становище на МВнР от същата дата. В него липсва информация за заявлението на „Видекс“ АД/ л. 18, т. 84 ДП/.

Протокол № 418/12.04.2010 г. от заседание на МК относно разрешение на нов трансфер по заявление № 7 – 162/03.02.2010г на „Видекс“ АД

На 12.04.2010г. било проведено заседание на МК с протокол № 418 от същата дата. /л. 145 т. 71/. Подсъдимата докладвала и становище на ГД „ОП“ МВР вх. № 24-00-46/07.04.2010г. М. – като условие на разрешението на МК и както обикновено всички документи по преписката се намирали на разположение на членовете на МК.
Под точка 63, № 3д, като предварителни съображения и във връзка с последвалото решение бил вписан буквално текстът: „Представяне на информация съгласно постъпило писмо от Главна дирекция „Охранителна полиция“ към Министерство на вътрешните работи с вх. № 24-00-46/07.04.2010г. във връзка с протоколно решение 12 вт от 15.02.2010г. по заявление за издаване на разрешение за трансфер на фирма „Видекс“ АД, [населено място]“.
МК решила да бъде предоставено разрешението на „Видекс“ АД „заедно с писмо относно необходимостта от спазване на изискванията, ограниченията и указанията съгласно писмата от ГД „ОП“ на МВР и Областна дирекция на МВР“, както и „Да бъде информирана ГД „ОП“ на МВР за издаването“. /л. 146, т. 71 ДП/
Решението било подписано от: Т. Т. – *** на МК, И. Б. – *** на МК, за Д. – С. Н., за МО – В. Р. и П. П., за МВнР – К. Д., за М. – Е. А. и И. М..
И този протокол, подобно на останалите от този вид, бил класифициран по чл. 26 ЗЗКИ като „служебна тайна“, съответно изготвен в един екземпляр, нивото на класифициране и грифът впоследствие – през 2011г. са премахнати.

Уведомяване на „Видекс“ АД относно условията на разрешението по Протокол № 418/12.04.2010 г. от заседание на МК.

С писмо № 14-55 от 15.04.2010г. подс. Б. уведомила „Видекс“ АД, че МК е разрешила на свое заседание на 12.04.2010г. и след становище от ГД „ОП“ към МВР по заявление с вх. № 7-162/03.02.2010г. на „Видекс“ АД трансфер, като информирала дружеството, че дейностите по разрешението трябва да са съгласувани и в съответствие с изискванията и ограниченията и указанията съгласно писмата на ГД „ОП“ на МВР, ОД МВР и другите компетентни органи. /писмо на л. 21, т. 70 ДП/
С писмо № Т-04-04-03, от 16.04.2010г., подс. И. Б., уведомила комисар М. Е., *** на Главна дирекция „Охранителна полиция“ при МВР, че на заседание на 12.04.2010г. и след получаване на становище от ГД „ОП“ към МВР, МК разрешила издаването на разрешение за трансфер на П. от Гърция и че МК изпратила писмо на „Видекс“ АД, че дейностите свързани с издаденото разрешение за трансфер трябва да са съгласувани и в съответствие с изискванията, ограниченията и указанията съгласно писмата на ГД „ОП“ на МВР, ОД МВР [населено място] и другите компетентни органи. /л. 22, т. 70 ДП/

Подновена утилизация на П. в завод „М.“ .

По случая с аварията в завода „М.“ било изготвено писмо - доклад от ОД МВР В. до ГД „Охранителна полиция“ отдел КОС, № 7873/12.03.2010г. /л. 176, т. 71 ДП/, което било изпратено на Междуведомствената комисия и постъпило с вх. № 24-00-85/03.06.2010г. /л. 175, т. 71 ДП/
Съгласно писмото в цех „Старо смесително“ на завод „М.“, цехът -приет с протокол образец 16 от 1972г. на 11.03.2010г. започнала утилизация на мини М2. Този обект обаче не се ползвал от години, стените били напукани и се рушели, което важало и за част от колоните и плочите.

Запитване от МВнР относно хода на издаване на разрешение на „Видекс“ АД и обстановка с П. след аварията

С писмо изх. № 04-01-66/10.03.2010г., МВнР, Дирекция „Политика за сигурност“, *** Е. П. по повод опасения от гръцка страна за забавяне на издаването на разрешение за внос и пренасяне на П., отправила запитване до подс. Б. за причините за това. /л. 155, т. 71 ДП/
По повод на запитването от страна на МВнР подс. Б. с писмо изх. № 04-02-371 от 12.05.2010г., изготвено от А.А., съгласувано с Х. А., поискала от „Видекс“ АД копие от доклад за щетите от производствената авария в завода „М.“ и информация за това дали има гръцки П., унищожени при експлозията и плановете за останалите в завода мини. /л. 162, т. 71 ДП/
В отговор „Видекс“ АД с писмо вх. № 04-02-371/15.05.2010г. М., предоставило на подс. Б. доклад за щетите в резултат на аварията, съставен на 11.02.2010г. от Л. С. - *** на завода до подс. В. М.. /л. 163, т. 71 ДП и л. 168, т. 71 ДП/.
Според писмото и доклада при аварията не били засегнати П. внос от Гърция, към момента на аварията намиращите се там 24 827 бр. мини били демилитаризирани след възстановяване на работата по утилизация. Към момента на изготвяне на писмото нямало гръцки П. на територията на завода.

По доказателствата по обвинението срещу подс. И. Б.:

За изясняване на фактите по обвинението срещу подс. Б. са събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показания на свидетели, документи, обяснения на подсъдимата Б. и отчасти – на подс. В. М..
Като цяло, за всички свидетели касаещи обвинението срещу подс. Б. е характерно, че описват преобладаващо принципни положения /с малки изключения/, практически механизъм и роля на участниците в този процес, включително и на *** на МК. При предявяване на конкретни документи – протоколи от заседания на МК или становища, свидетелите вземат отношение по тях под формата на умозаключения, съждения и логически принципни постановки за това как би следвало да са протекли събитията, така че да отговарят на конкретното съдържание на документа, но не и как в действителност и конкретно е станало това.
Почти без изключение в показанията липсва конкретика за действията на подс. Б. по отношение на съответния частен случай и липсва конкретика, която да опровергава познатия принципен, общ и типичен начин, по който е протичала работата на комисията.
Доколкото обясненията на подс. Б. се отнасят и към двете групи факти и са с различима конкретика, уместно е да бъдат коментирани преди анализа на отделните доказателствени източници.
Критичната оценка на тяхното съдържание, последователност и стройност на изложението, логика и свързаност, прецизна конкретика, при стриктното съпоставяне със съдържанието и смисъла на всички останали релевантни доказателства, както гласни, така и писмени, позволява на обясненията да се признае пълна доказателствена сила и достоверност независимо от теоретичната възможна заинтересованост на подсъдимата с оглед процесуалното й положение да представя фактите благоприятно за нея. Въззивният съд обаче не открива причина да поставя под съмнение обясненията на подсъдимата.
Обобщено и по най-съществените въпроси те се свеждат до това, че тя добросъвестно е докладвала на МК процесните становища, такива каквито са и е предоставяла всички документи от преписките за запознаване от членовете на МК, т.е. не са налице основания да се приеме, че работата й била тенденциозна и манипулативна.
Обясненията на подсъдимата Б. намират потвърждение и в принципен, и в конкретен план, в цялостния релевантен доказателствен материал. Поради това, съдът приема, че обясненията носят характер на доказателствено, не и защитно средство. Обективният им характер, изявен в отразяването на фактите от обективната действителност по верен начин, следва да бъде отбелязан.
Това следва да бъде отбелязано и за частта от обясненията на подс. В. М., която касае фактите от обвинението срещу подс. Б., а те са относно: дейността на дружеството, въпросите относно технологията на производство, настъпилата авария в завода през 2010г. и възможността въпреки нея утилизацията на П. да продължи.

По доказателствата относно инкриминираното деяние от 2008г.

От значение за установяване на фактите по този пункт на обвинението са съответните писмени доказателства, указани в описанието на фактите, за които се отнасят по-горе и приложени по делото и показанията на група свидетели разкриващи съвсем общи положения от начина на работа на МК – св. Н. Ц. /л. 278, т. 5 нохд/, св. С. Г. /л. 238, т. 6 нохд/, св. Е. А. /л. 315, т. 5 нохд/, св. Е. А. /л. 236, т. 6 нохд/ св. П. П. /л. 101, т. 7 нохд/, св. И. К. И. /л. 307, т. 6 нохд/, И. Г. И. /л. 50, т. 10 нохд/.
С пряко и конкретно отношение към фактите на обвинението и по двата пункта /събитията от 2008г. и тези от 2010г./ се явяват и обясненията на подсъдимата Б., каквито е дала пред състава на първоинстанционния съд /л. 18, т. 11 нохд/, както и частично - тези на подс. В. М..
С пряко отношение към инкриминираните заседания на МК от 2008г, и по протокол № 377/04.09.2008г., и по протокол № 380/02.10.2008г. са показанията на свидетелите: св. К. Г. /л. 391, т. 5 нохд/, св. Х. А. /л. 182, т. 6 нохд, прочетени от ДП - л. 45- 49 т. 19 ДП/, св. В. М. / л. 195, т. 6 нохд/, св. Н. Г. /л. 239, т. 6 нохд/, св. Н. Г. /л. 300, т. 6 нохд/, св. Ж. Ж. /л. 305, т. 6 нохд/, св. П. Д. / л. 331, т. 6, нохд, прочетени от ДП – л. 1-7 и л. 17 – 20, т. 20 ДП/, св. Я. К. /л. 338, т. 6 нохд и прочетените от л. 28/34, т. 20 ДП/, св. П. Д. П. /л. 340, т. 6 нохд/, св. М. К. /л. 362, т. 6 нохд/, св. А. Я. /л. 365, т. 6 нохд/, св. К. Н. /л. 368, т 6 нохд/, св. П. С. /л. 48, т. 7 нохд/, св. Р. П. /л. 150, т. 7 нохд/, св. К. К. / л.151, т. 7 нохд/.
С пряко отношение към заседанието на комисията по протокол № 380/02.10.2008 на МК, за подготовката на което и в което е участвала подс. Б., се явяват показанията на свидетелите: А.А., Н. Г., Кл. К., в качеството им на експерти по изготвяне на становища, св. Хр. А. като началник на отдел в МИЕ, с когото са съгласувани становищата, св. П. Д. – като *** на МК, св. В. М., св. П. С., св. Я. К. и св. Р. П. като членове на МК.
Не съществуват причини, поради които и настоящият съд да се съмнява в доказателствената сила на приложените писмени доказателства и в достоверността на показанията на свидетелите. Ето защо те се оценяват като правдоподобни.
Свидетелите излагат своите спомени добросъвестно и последователно и дотолкова, доколкото могат да възпроизведат събитията, в частност - конкретното поведение на подс. Б., при условие, че те се явяват поредност от продължителна, еднотипна и устойчива практика, в която специфики трудно биха могли да бъдат откроявани, а и към моментите на разпитите възпроизвежданите събития са били достатъчно отдалечени във времето.
Никой от свидетелите участници в процесното заседание по протокол № 380/02.10.2008г не разкрива такива конкретни реплики, изявления, твърдения, даване на оценки, мнения или предложения, които да говорят за това подсъдимата Б. да е предавала съдържанието на докладваното становище по различен начин от действителното, да го е обобщавала като „положително“, да е криела информация или да е предлагала конкретно решение.
Напротив – в показанията си св. В. М., член на МК като представител на Д., разкрива позитивния си спомен, показващ, че е бил запознат със съдържанието на процесното становище, а именно - че в становището си МВР нямало възражения да се извърши съхранение на противопехотни мини в завода, но имало притеснение по процеса на утилизация. МК приела, че след като „Видекс“ АД притежава технология за производство, може да има и технология за утилизиране, след като може да произвежда, може и да разснарядява. МК приела, че условието е изпълнено.
Следователно свидетелят, като член на МК като разкрива познания за съдържанието на становището, показва, че е бил е запознат с него, такова каквото е. /л. 197, т. 6 нохд/. Категорично в показанията си по-натам, след предявяване на самото становище /на л. 29 долу, т. 71 ДП / заявява, че с него били запознати всички членове на МК и въз основа на него именно се взело решението на заседанието на 02.10.2008г.
Освен това, свидетелят разкрива и смисъла, в който били приели становището на МВР по въпроса за утилизацията, а той е, че въпросът се разкрива като обща проблематика за държавата и законодателството, тъй като утилизацията била навлязла и се разраствала като практическа дейност.
Идентичен резултат се извежда и от показанията на св. Х. А., който заявява, че след постъпване на информацията от МВР /процесното становище с вх. № Т-04-04-05 от 30.09.2008г. в МИЕ на ГД „ОП“/ и независимо от потвърждението, че дружеството /“Видекс“ АД“/ имало валидни разрешения за производство и съхранение, се взело /и в такъв смисъл е и резолюцията на подсъдимата Б. върху становището/ решение да бъде внесено за разглеждане от МК. Това било и основанието становището да бъде разгледано от разширен състав експерти от МИЕ, но и да бъде разгледано от самата МК и се прецени изпълнението на условието, без да има нормативно изискване за това и независимо, че подсъдимата Б. е можела да реши въпроса еднолично.
МК е издала разрешение въз основа на информация от ГД „ОП“ относно възможностите за съхранение на противопехотни мини, при което свидетелят изразява сигурност, че всяка една информация по предстоящи въпроси или вече разглеждани такива е предоставяна на експертите от външните ведомства. /показания на Х. А. на л. 189, т. 6 нохд/
Този факт се извежда категорично и от показанията на св. Н. Г., експерт от Д., изготвил становище по разрешението на МК по заявление № 7-1235/11.08.2008 на „Видекс“ АД. За всяко заседание той се е запознавал с документите по дневния ред. Не е имало случай, в който да не е видял информация по преписката, като това се отнася включително и до изпълнението на условието по процесното разрешение, тъй като когато постъпвали документи по поставено условие – те били канени да се запознаят с него.
Това че експертите от отделните ведомства са се запознавали с преписките в сградата на МИЕ, се извежда и от показанията на св. Г., св. Г. и всички останали относими към този пункт на обвинението свидетели, посочени по – горе.
Този факт се извежда и от писмените доказателства – приложено становище на експерти от МВнР.
Св. Г. еднозначно заявява, че винаги е имал достъп до документите по преписките в МИЕ и не е имало случай, в който да не е видял информацията преди заседанието на МК. Това се отнасяло включително и до процесното условие – по заявление № 7-1235/11.08.2008г. на „Видекс“ АД. И този свидетел потвърждава, че подс. Б. е можела самостоятелно да прецени изпълнението на условието.
Що се отнася до тезата на обвинението за предоставяне на документ относно произхода на сделките – видно от показанията на св. Г., не се касае за строго формален източник на такава информация, като тя можела да бъде почерпена и от договора между страните.
По същия начин стоял и въпросът с техническите характеристики на изделията, каквито можели да не присъстват непременно в преписката, когато се касаело за известни изделия, каквито са например мините.
От свидетелските показания се установява още, че *** на МК докладвал заявленията с цел административното запознаване на членовете на МК - св. К. Н.. /л. 368, т. 6 нохд/
Изложените като установени факти не се опровергават, напротив потвърждават се, и от показанията на св. П. Д. дадени в съдебното производство /л. 331 т. 6 нохд/ и досъдебното производство, прочетени от съда по реда на чл. 281, ал. 4 НПК/ л. 17 – 20, л. 1 – 7, т. 20 ДП/.
Прочетените показания заслужават специално внимание, доколкото с тях свидетелят прави опит да прехвърли отговорност за взетото решение на МК с протокол № 380/02.10.2008г. на МК на подсъдимата Б.. По време на досъдебното производство на въпроси от страна на следовател съдържащи наведени недостатъци на конкретната преписка по заявлението № 7-1235/11.08.2008 на „Видекс“ АД по отношение на договора и представените технологии на разснарядяване, св. Д. си служи с предположения, допускания, вероятности и като цяло заема уклончива позиция, заявявайки, че никой не бил акцентирал на съответните въпроси и никой не ги бил разглеждал. И че, ако тогава му било станало известно всичко това, е щял да предложи да се изиска липсващата информация.
Това обаче в никакъв случай не предполага подвеждаща роля на подсъдимата Б. в заседанието по протокол № 380 от 02.10.2008г., и изобщо по комплектованост и качество на документацията придружаваща заявлението на „Видекс“АД, доколкото всеки член на МК е имал достъп до тях, експертите от всички ведомства участващи в МК са ги разглеждали, имало е съставени експертни становища на експерти от МИЕ.
Освен това мнението на разследващия орган, че дадено положение от преписката в МИЕ се явява недостатък, не може да се счита меродавно и предопределящо, че и експертите от МИЕ, респективно членовете на МК тогава, към момента на процесните събития, а и изобщо, е следвало също да ги намират за недостатък и е следвало непременно да ги дискутират и решават. Като цяло св. П. Д. в разпитите на досъдебното производство е следвало да отговаря на въпроси предполагащи излагане на мнение по факти, по въпроси считани от водещия разследването за проблемни, не и самите факти, вкл. да ревизира вече направени оценки и да обяснява, дори оправдава, свои действия.
Ето защо тези показания, още повече, че свидетелят се позовава на липса на спомени, на вероятности и като цяло прави умозаключения /като това, че, за да е взела МК такова решение, вероятно документацията и становището са били представени по съответния начин/, не опровергават така установените и описани факти. Още повече, че пред съда свидетелят настоява на това, че няма спомен от конкретното заседание, не би могъл да твърди, че *** на МК е направил въпросното изказване, прави заключение поради наличието на последващо становище от МИЕ относно становището на ГД „ОП“, че е влязло в нова папка за второто заседание по изпълнение на условието, така че цялата информация не само че не е била скрита, тя е била писмено включена в новото предложение за протоколно решение. С това свидетелят добросъвестно внася уточнения и допринася показанията му от досъдебното производство да бъдат интерпретирани именно в смисъла, в който са имали – без претенции за конкретност и точност, както и че са предимно съждения за, не и описания на интересуващите делото събития.
Що се отнася до показанията на свидетеля относно становището на ГД „ОП“ МВР и изобщо допустимостта на това свидетелят по начало да изразява мнение, е видно, че св. Д. пред съда изразява мнение точно обратното на това, което е изразил пред следователя, а именно – че процесното становище на МВР може да се интерпретира като положително, че МВР не е имало компетенции да контролира технологии, че МК по поставеното условие „положително становище от КОС“ е можела да не провежда второ заседание и че още преди поставянето на условието МК е можела да издаде разрешение, тъй като то отговаряло на всички документи и условието се явявало „презастраховане“. След издаването на разрешение от МК, трансферът се извършвал след „полицейско разрешение“. /л. 335 т. 6 нохд/.
С това на по – голямо основание от показанията и на този свидетел не може да се изведе, че подсъдимата Б. е променяла смисъла на представеното становище или пък криела информация и така манипулативно е въздействала върху мнението на членовете на МК.
В потвърждение на фактите касаещи протокол № 380/02.10.2008г. и добросъвестното изпълнение на задълженията на подсъдимата Б. като *** на МК са и показанията на св. Я. К., тогава зам.-министър на икономиката и енергетиката. /показания на л.338, т. 6 нохд/. Еднозначно свидетелят заявява, че по всяка молба за разрешение от МК се изготвяла кратка справка и на базата на натрупаната документация свиквали заседание. Подсъдимата Б. и св. Х. А. му докладвали преди всяко заседание. Това, което разглеждали с Б. - го давали на всеки член на МК предварително или преди да започне заседанието. Представителите на другите ведомства винаги разполагали със собствени становища. Заявленията и приложените към тях документи били на разположение на всички членове на МК. Становищата по заявленията със сигурност ги е виждал преди заседанията. Те се пращали и на министъра, и на зам. –министъра А. Я..
И този свидетел не може да си спомни точно дискусиите, още по-малко при това положение може да се допусне подсъдимата Б. да е представяла документацията по преписката, респективно становищата по нея в различно от действителното им съдържание.
Съвсем естествено за спецификата на въпросите, което в никакъв случай не предполага поведение на подсъдимата Б. от рода на икриминираното, свидетелят К. не си спомня конкретната комплектованост на документацията за заседанието от 02.10.2008г. Прави предположение, че ако документите не са били изрядни, е нямало да бъдат внесени от дирекцията в заседание, както и че сигурно се е бил запознал с тях преди заседанието и не помни да е имало нещо извънредно. /прочетени показания на л. 28/34, т. 20 ДП/
Все в смисъла на изложените показания за липса на конкретен спомен за точното съдържание на дискусиите в заседанието, като се излагат принципният ред на протичането му и дейността на подсъдимата Б. са и показанията на св. М. К. /л. 362 т. 6 нохд/, св. А. Я. /л. 365, т. 6 нохд/, св. К. Н. /л. 368, т. 6 нохд/.
Фактът на запознаване на членовете на МК с информацията за сделката се извежда и от показанията на св. А. Я., че „абсолютно“ за всяко заседание са разполагали със становище и няма как да участва в заседанието без такова.
Нееднозначни са доказателствата по въпроса на обвинителната теза и касателно този пункт на обвинението – правел ли е *** предложения за решенията, които МК да вземе.
В отрицателен смисъл са показанията на св. С. Н., според когото *** /респективно подс. Б./ на МК не е предлагал решенията, като нямал право да прави това. В отрицателен смисъл са и обясненията на подсъдимата. И в утвърдителен – показанията на св. П. Д.– че *** правел предложения за решенията на МК.
Следва да се започне с това, а и да се припомни, че показанията на св. П. Д. поначало не се отличават с ясен и сигурен спомен, с конкретика и прецизност на фактите, така че да е еднозначно сигурно какво точно се разбира под предлагане на „решение“. Както ще се види по-нататък при обсъждане на доказателствата и фактите относно работата на *** и комисията, но за събитията от 2010г., стилът на работа е такъв, че изключва предлагане на решение от страна на ***, тъй като самата комисия е била наясно с особеностите на всяка сделка и движението на документите по нея, както и всеки член е имал становище на собствените си експерти, ставали дискусии, възможни били възражения.
Практическото функциониране на комисията като цяло не се различава в зависимост от това дали става въпрос за 2008 или за 2010г.
Ето защо данните по делото говорят за нееднозначното разбиране и от страна на свидетелите /разпитани по въпроса/ дали подсъдимата е предлагала решенията. При съвкупния техен анализ следва изводът, че подсъдимата не е предлагала на МК решения в буквален смисъл, още по – малко по начин и такива, които да обвързват комисията.
Дори да се приеме, че подс. Б. е предлагала проект на решение и което, отново следва да се подчертае, не се установява, /или поне не в смисъла, който се налага от обвинението, граничещ с изземване на функции на комисията/, това не е имало по-голяма роля от тази на оперативно подпомагане на комисията. Отново ще се подчертае, че за заседанието на комисията всяко министерство и ведомство е изпращало свои експерти, които са се запознавали с документацията и са изготвяли становища. При това, всеки представител на министерство/ведомство е бил наясно с отделния казус и позицията на институцията, която представлява. Т.е. всеки член на комисията е действал при познаване на фактите на случая, по който гласува и при действителност на формирана воля по решението, което следва да се вземе.
Ето защо, дори ролята на подс. Б. като *** на комисията да се интерпретира като „предлагане на решение“ общо на цялата комисия, то не може да има друг освен чисто технически и оперативен /подпомагащ/ смисъл. Имайки такъв смисъл, проектът за решение би могъл да се предлага само след изчерпване на възможни дискусии и унифициране на всички становища на членовете на МК, така че да е налице необходимото съгласие. В противен случай обединение около предложения проект за решение е невъзможно. Това идва да покаже невъзможността МК да вземе решение без участието и съгласието на всички членове, което съгласие е информирано, и което показва същинския /подпомагащ/ характер на ролята на подс. Б. в този процес.
Неоснователно е възражението на прокурора, че доказателственият анализ на окръжния съд бил неверен, респективно обвинението било доказано, като за целта се позовава на показания на св. С..
Св. С. е бил представител на Министерство на отбраната в Междуведомствената комисия в периода 2008-2010г. Прочитът на показанията му обаче не разкрива твърдения за докладване от подс. Б. на процесното становище на ГД „ОП“ МВР от 2008г. като „положително“. Свидетелят не си го и спомня. Показанията на свидетеля като цяло има принципен характер, не съдържат ясен и точен спомен, позволяващ прецизна конкретика. Показанията не могат да се приемат като значими за конкретиката на случая, поне не в този смисъл, който им се придава от прокурора.
Дори заявеното от св. С., че за това дали има съответствие между разрешението на МК и становището като условие на разрешението, било меродавно становището на *** на МК, от което евентуално може да се извлича относимост към процесната проблематика, отново е с принципен и неконкретен характер. Поради това не може да служи за изводи за фактите на процесното становище.
Независимо от това, и св. С. не прави изключение от общата картина очертана от показанията на останалите визирани по-горе свидетели, тъй като и той заявява, че бил уведомяван две седмици по-рано за заседание на МК, с материалите се запознавал лично, със заповед определял човек, който се запознавал с протоколите и изготвял становище. *** за всяка една сделка и с всяко заявление ги запознавал отделно. Всички документи, които придружавали заявлението се докладвали. *** ги уведомявал дали се е получило отделно писмо или становище и после се вземало решение. Документите са били на заседанията и който искал можел да се запознае с тях.
Ето защо, като необосновано следва да се приеме съображението на протеста, че свидетелят заявявал, че *** е представил становището като „положително“.

По доказателствата относно инкриминираното деяние от 2010г.

От значение за установяване на фактите по този пункт на обвинението са, освен съответните писмени доказателства, още и показанията на тази група свидетели, /посочени и в пункта по обвинението за деянието от 2008г./ които представят общи постановки, принципни положения и механизъм на работа на МК, и в частност възможността на експертите и членовете на МК да се запознават и предварително, и в самото заседание с всички постъпили по преписката по отделната сделка документи. Към тях се отнасят и показанията на св. Р. А. - експерт по изготвяне на становище за заседанието на МК по протокол № 418/12.04.2010г. /л. 201, т. 6 нохд. /
Свидетели с пряко и тясно отношение към фактите касаещи обвинението за деянието от 2010г. са освен част от свидетелите по първия пункт на обвинението за деянието от 2008г. - св. Н. Г., св. Кл. К., св. Х. А., като експерти от М. и св. П. С. като член на МК, всички продължаващи дейността си и към 2010г., още и свидетелите с участие само в събитията от 2010г. – св. Т. Т. /л. 45, т. 10 нохд/, св. Е. А. /л. 93, т. 7 нохд/, св. И. М. /л. 30, т. 10 нохд/, св. С. Н. / л. 97, т. 7 нохд/, св. В. Р. /л.44, т. 7 нохд/, св. Ц. Ж. /л. 91, т. 10 нохд/, св. Н. Н. / л. 432, т. 5 нохд/.
Относими са и изготвените две почеркови експертизи - Протокол № 14/01.03.2016г. за съдебно – почеркова експертиза на копия на документи /л. 4, т. 146 ДП/, и Протокол № 16/18.03.2016г. изследвал оригиналите на тези документи. /л. 32, т. 146 ДП/
Показанията и на свидетелите на събитията през 2010г. не разкриват по-различен модел на работа на МК и *** й от този свързан със събитията от 2008г. като се наслагват към общата рамка, че всички участници в МК са били запознати с дневния ред на заседанието, че за подготовката на всяко заседание са участвали експерти от различните ведомства, изготвящи свои независими становища. Че представителите на ведомствата винаги можели да отидат и се запознаят с документите, че секретариатът на МК винаги предоставял документите по сделките и подпомагал комисията. *** докладвал всяка сделка и заявление, всички документи, които го придружавали, уведомявал и дали се е получило писмо или становище и после МК вземала решение. /показания на св. В. Р. и св. П. С./.
Освен това от показанията на св. В. Р., както и от тези на св. Т. се извежда и това докъде МК е била обвързана от становищата на експертите, а именно /и то е и напълно логично/, че становищата не били обвързващи, а насочващи. /л. 44 , т. 7 нохд, л. 49, т. 10 нохд//
И тази група показания не сочи и не съдържа особена конкретика за специфично поведение на подсъдимата като *** на МК в заседанията от 2010г. различно от обичайните принципни положения, още по-малко за това как точно са б или представени постъпилите допълнително становища.
От показанията на св. Е. А., а това отговаря и на логиката, се извежда и фактическото положение от практиката на МК, че когато се издавало разрешение под условие, то се вписвало в протокола от *** след като е било обсъдено от МК и в този вид протоколът се представял на членовете на МК за подпис.
В подкрепа на вече направения извод относно практиката на МК през 2008г., че *** не предлагал решенията, които МК да вземе, са показанията на св. С. Н. /представител в МК от Д./ - че *** Б. докладвала параметрите на сделката, но не предлагала решения, което и нямала право да прави, както и нямала право да изказва становища. В този смисъл са и показанията на св. И. Н. /л. 30, т. 10 нохд/
Показанията на този свидетел подкрепят останалите и за това, че експертите от другите ведомства, и в частност Д., също следят за пълнота на документацията, както и че при постъпването на нов документ, той се докладвал от ***, като за постъпването му преди това експертите от МК се обаждали на различните ведомствата. Специфично положение, което този свидетел разкрива е и, че когато в протокола имало вписване на условие, то значи, че преди това е било дискутирано. /в този смисъл са и показанията на св. Е. А./
В смисъла на това, че и допълнително постъпилите становища са били представяни за запознаване от членовете на МК и процесните становища не правят изключение, са също показанията на св. С. Н., че когато разрешението е дадено под условие и то се вкарва повторно на заседание, експертите от Д. се запознавали отново с цялата преписка и изготвяли становище и за това второ заседание и ако има новопостъпили документи, с тях се запознавали всички експерти. /л. 100, т. 7 нохд/.
Изводите за този общ начин на работа на МК не се разстройват от показанията на св. Т. Т., който описва процесните събития схематично, с вероятности, без конкретика, с логически умозаключения по повод на предявени му писмени доказателства, и с очевидно непрецизен спомен, вкл. и за това, че на заседанията, когато преди това имало поставено условие на разрешението, *** докладвал, че то било „изпълнено“. Тези твърдения не променят фактическите изводи съставени по-горе, че при наличие на постъпил нов документ като изпълнение на условието, той е бил оповестяван предварително, така че експертите и от другите ведомства да могат да се запознаят, както и докладван на МК, така че да се получи съответното обсъждане и вземане на конкретно решение. И този свидетел потвърждава, че *** не предлагал решенията, които МК да вземе, а докладвал обстоятелствата от работните документи. /л. 46, т. 10 нохд/, както и че когато МК имала въпроси, *** правел справка и отговарял, което пък го навеждало на мисълта, че цялата документация се намирала в залата.
В това отношение и доколкото са налице относителни противоречия със заявеното на досъдебното производство, въззивният съд приема за меродавни показанията на свидетеля Т. пред окръжния съд, с които внася прецизност. Става ясно, че *** на МК не правел предложение за решение в буквалния смисъл, а докладвал сделката, съобщавал дали има възражения или не, тогава се правели коментари, след което сделката можела да бъде разрешена, т.е. вземало се едно или друго решение. /л. 48- 49, т. 10 нохд/.
За отсъствието на решаващ и определящ характер на предложението на *** в какъвто и да е смисъл, са и показанията на св. Т. от досъдебното производство /л. 142, т. 20 ДП, прочетени по реда на чл. 281 НПК/, че дори да се приеме, че *** прави предложение за решение /условно казано/, то фактът, че срещу него са възможни възражения и дискусии, и предложението може и да не се приеме, говори, че става въпрос за чисто подпомагащи функции на ***, които не само не изключват, а напротив – предполагат комисията да е добре запозната с особеностите на конкретна преписка и именно поради това да са възможни обсъждания.
Не са налице никакви доказателства, които да говорят за следван различен от този модел и в случая на докладването на преписката, на документи и становища по процесното заявление на „Видекс“ АД за 2010г.
А това, че в частния случай становището от 2010г. е било докладвано, такова каквото е, говори най-вече поставянето на следващото, ново изискване за даване на разрешението, независимо че се счита вече дадено и независимо че изискването има повече отношение към изпълнението, не и към постановяването на решението, а именно: „…заедно с писмо относно необходимостта от спазване на изискванията, ограниченията и указанията съгласно писмата от ГД „ОП“ на МВР и Областна дирекция на МВР“, както и „Да бъде информирана ГД „ОП“ на МВР за издаването“. /л. 146, т. 71 ДП/.
Вписването на допълнителния императив за изпълнение на трансфера добре показва, че МК е била запозната с новите релевантни данни, имала е предвид конкретното им съдържание, поради което и ги е заложила като изискване при бъдещото изпълнение. И очевидно не е приемала становището на ГД „ОП“ като дефинитивно ясно и еднозначно, нито като просто „изпълнение“ на условието, нито като абсолютно „положително“, в какъвто смисъл обвинението твърди, че МК е била подведена, тъй като при обратното, издаването на разрешението би се свело до безусловния диспозитив „да се издаде“, не и до обвързване с допълнителни клаузи, предполагащи познаване и съобразяване със съдържанието на сведенията от ГД „ОП“.
В потвърждение на възможността експерти от други ведомства членове на МК свободно да се запознават и формират мнение по заявлението от 2010г. и съпътстващите документи, са приложените становища на експерти от МВнР и за двете заседания на МК от 2010г., което оборва тезата на обвинението, че членовете на МК не били запознати с реалното положение, такова каквото се съдържа по преписката, още по-малко със становището на ГД „ОП“. И това е при положение, че не се установява като практика предварителното депозиране пред МИЕ/М. на становищата на другите министерства. Тези становища са били предназначени за представителите на министерствата по време на заседанията.
С отношение към фактите на станалия през 2010г. взрив в завод „М.“ и това, че дружеството „В.“ започнало да разчиства почти веднага след инцидента, за да продължи утилизацията на П. в друго помещение - „Старо смесително“, са и показанията на св. Ц. Ж. – управител склад в завода, които са в съгласие с писмените доказателства по този въпрос и следва да се приемат за достоверни. За подновена утилизация в цех „Старо смесително“ са и показанията на св. Н. Н. – инспектор ЗБУТ във „Видекс“ АД.
Относими към доказателствения обем по фактите по втори пункт на обвинението срещу подс. Б., са и съдебно –почеркови експертизи дали подс. В. М. е подписал документи, представени през 2010г. пред МКЕКНОМУ, макар основното значение на тези експертизи да е за обвинението срещу подс. В. М..
Така съгласно съдебно-почеркова експертиза с предмет заверено копие на писмо заведено в М. № 7- 346/23.02.2010г. на „Видекс“ АД от подс. В. М., с годишен план – график за внос и утилизация на П. съгласно договор № 719/10.07.2008г. /л. 141, т. 71 ДП и л. 21, т 146 ДП/ както и на заверено копие на писмо на подс. В. М. като *** на „Видекс“ АД, изх. № 166/23.03.3010г., вх. № Т-26-В -31/26.03.2010г. на М., за това, че производствената авария в завод „М.“ по никакъв начин не би следвало да препятства продължаването на процеса по демилитаризация на мините /л. 22, т. 146 ДП/.
Заключението на Протокол № 14/01.03.2016 г. за извършената съдебно – почеркова експертиза / л. 4, т. 146 ДП/ е, че: подписът от името на подс. В. М. за „Видекс“ АД в писмо вх. № М. № 7- 346/23.02.2010г. и подписът в графа „С уважение“ в писмо , доц.-д-р инж. вх. № Т-26-В -31/26.03.2010г. на М., са копие на подписи положени от подс. В. М.. /л. 22, т. 146 ДП/
Със същото заключение е и почерковата експертиза Протокол № 16/18.03.2016г. изследвала оригиналите на тези документи. /л. 32, т. 146 ДП/
При така изложеното и като цяло доказателственият анализ на окръжния съд и интерпретацията на установените факти за нуждите на обосноваване и на правната страна на присъдата се определят като верни. Те не се променят от допълненията и новите съображения на настоящата инстанция служещи само за доизясняване и разширяване на тезата на съда.






От правна страна по обвинението срещу подс. И. Б.:

По обвинителните твърдения застъпени само в обстоятелствената част на обвинителния акт:

Преди анализа от правна страна на обвинението срещу подс. Б. и съответно на присъдата, този съд намери за уместно да уточни, че обвинителни твърдения, освен в диспозитива на обвинителния акт, се съдържат и в обстоятелствената му част. Макар да не попада в меродавното обвързващо и предопределящо диспозитива и на присъдата обвинение, съдът намери за нужно да вземе отношение към всички тях, тъй като са част от заявената общо укорима деятелност на подс. Б..
Също така следва да се отбележи, че обвинението и в двете си части, си служи с идентични концепции, макар поднесени към изискванията за изпълнение на различни технически параметри, касаещи конкретните трансфери. Това налага вземане на отношение към практически еднаквите по философията си и тезата си твърдения, независимо че касаят различни технически параметри.
При тези уточнения при установени факти, се налага правен извод в две насоки - за недоказаност на обвинението срещу подсъдимата Б. от една страна, а от друга – и неговата несъставомерност.
Съответно, по обвинението срещу подс. Б. оправдателната присъда е напълно правилна и следва да се потвърди.

Относно обвинението по пункта за събитията свързани със заявление № 7-1235/11.08.2008г. на „Видекс“ АД

От обективна страна - твърдение на държавното обвинение касаещо дейността на подсъдимата Б. в работата на МК от 2008г. е, че е предлагала решенията, които МК да вземе.
Твърдението е недоказано, и това вече се обсъди и обоснова при анализа на доказателствата, според които подсъдимата Б. не е имала и на практика такава функция.
Напълно недоказано е и, че подсъдимата Б. не е предоставяла на членовете на МК заявленията и приложените към тях документи. Точно обратното. Всички гласни доказателства разкриват пълна прозрачност и информираност на всички включени в дейността на МК лица с постъпващите заявления и документацията по тях. Следва да се отчете непременно и начинът на работа на членовете на МК, които, съвсем нормално, разчитат на предварителното запознаване от страна на своите експерти с документацията и обобщаването й, вкл. на проблематиката в техни становища. При това възможността всеки член на МК да се запознае и лично с всеки отделен документ съдържащ се в преписката не е била изобщо изключена. Практически функционирането на МК не е предполагало това непременно да става доколкото обичайно всеки административен орган разчита на експертна и техническа помощ и не би могъл да функционира в съответния обем и мащаб без такава. Въпрос на избор на съответния член на МК е тогава дали лично или чрез експерт ще получи нужната информация, но това няма отражение върху обема и качеството на изпълняваните от *** на МК функции и правомощия.
Фактът на предоставяне на всички документи и на всички условия за запознаване с тях, /което е категорично установено/ е достатъчен да се приеме, че подпомагащият орган, какъвто е ***, в случая е изпълнил задълженията си надлежно. Оттук нататък въпрос на отговорност за всеки член на административния орган, в това число и на МК, е до каква степен, количествено и качествено ще бъде запознат и подготвен за вземане на информирано и професионално отношение по въпросите предмет на обсъждане и какво участие ще има.
Несъстоятелно е твърдението на обвинението, че към заявлението вх. № 7 – 1235 от 11.08.2008г. на „Видекс“АД не били представени документи за произхода и функционалното предназначение на П.. В самото заявление е била посочена държавата на произход – САЩ, информацията за такива видове П. била исторически известна, освен това придобиването на П. от Гърция е видно и от приложения договор. Що се отнася до функционалното предназначение на П., то е изводимо от самото им наименование и най-вече от това, че се касае за тяхната утилизация, т.е. премахване на годността им да служат като боеприпаси. Т.е. на практика те не се трансферират по функционално предназначение и да служат като П., а за изваждане от употреба. Такова задължение са имали всички страни ратифицирали Отавската конвенция и този факт е бил добре известен и на МК. Ето защо, търсене на повече информация за предназначението на П. от тази, който е била показана с приложената документация по заявлението, не е и била необходима.
Несъстоятелно е и твърдението за липса на клаузи 4 и 5 в договора № 719/10.07.2008г. между „Акмон“ С.А. и „Видекс“ АД. Отсъствието на поредност на номерацията на клаузите в договора действително е налице, но това не се отразява на нужния обем информация, който договорът носи. Това отсъствие не говори и за конспиративност, той като е видно, че по същия начин изглеждат и клаузите в договора между „Акмон“ С.А и „Х. Д. С.“ С.А., чието съдържание договорът № 719/10.07.2008г. почти копира.
Отсъствието на клаузи 4 и 5 в договора не се установява да има някакво значение, информативно или правно. Като цяло и тук, с това твърдение, тезата на обвинението не е особено ясна. Напълно неясно е какво се цели с него, какви недостатъци на документацията точно се показват, какъв е техният смисъл, още по-малко пък показва има ли наистина неизпълнение на задълженията и какво от страна на административните органи, които са преглеждали документите. Налага се извод за позоваване от страна на обвинението на технически недостатък на документацията, който няма значение.
Съображенията на съда относно информацията за противопехотните мини важат и за обвинителното твърдение, че в договора между „Акмон“ С.А. и „Видекс“ АД не било конкретизирано, че мините са противопехотни и техническите им параметри. Информацията е общодостъпна, вкл. и според споразумението СТАНАГ – 4518, както бе описано по – горе.
Несъстоятелно е и твърдението, че в договора липсвала клауза за недопускане на реекспорт от купувача и/или крайния потребител без писменото съгласие на Междуведомствената комисия.
Видно от клауза 3, т. 5 от договора, макар да не е формулирана с термините на закона /цитирания Правилник/, присъства клауза със същото фактическо и правно действие както и тази предвидена в чл. 12, ал. 2, т. 5 вр. чл. 5, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗЕКОИДУ, а именно за недопускане на реекспорт от купувача и/или крайния потребител без писменото съгласие на Междуведомствената комисия и дори повече. След като изобщо не допуска по-нататъшно отчуждаване на мините, без значение възмездно или не, договорът категорично забранява и реекспорт, дори евентуален, когато следва да се иска специално разрешение на МК.
Освен това, дори и да липсва подобна клауза, тя не би се явила съществен недостатък, доколкото за тази цел е налице декларация от изпълнителя „Видекс“ АД по чл. 9, ал.1, т. 6, чл. 12, ал. 2, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
Несъстоятелна е тезата на обвинението относно запитването от св.Х. А. към служба КОС – МВР за „получаване на становище относно условията за транспортиране, съхранение и утилизация в завод „М.“ [населено място] и съответствието им на изискванията на българското законодателство в тази област“ и че в него не били отразени в цялост и точно условията на МК - да се получи „положително становище относно условията за съхранение и технологията за утилизация“.
На първо място – става въпрос за действия не на подсъдимата, а на св. Х. А. и неговата преценка как да формулира точно условието на МК, към които подсъдимата няма отношение.
На следващо място, установи се, че органите на МВР нямат компетенции по въпросите какви технологии точно използват съответните производители и не могат да вземат отношение към тях. В тази част условието на МК е било и безпредметно.
Освен това не се открива съществена практическа разлика между изискването за становище за „условията за утилизация“ и „технологията за утилизация“, като само първото – „условия за утилизация“ отговаря на компетенциите на МВР, доколкото следва да се прецени дали заводът може да провежда такава дейност, а освен това обхваща и всички евентуални въпроси по дейността, вкл. самата технология, за чието прилагане да има условия, т.е. формулировката на св. Х. А. е дори с по-широк обхват, а и с много по-голямо значение за дейността на комисията, която се интересува не толкова от спецификите не технологията, тъй като МК не е предвидена да има правомощия в тази област, колкото от общите условия за провеждането на тази дейност. Още повече се засилва практическата стойност на формулировката на св. А. и се разширява сферата на отговор от страна на КОС, доколкото е поискано становище и за това дали въпросните условия – „за транспортиране, съхранение и утилизация“ и отговарят на изискванията на българското законодателство в тази област.
Като цяло търсенето на някакви разлики в чистата формулировка на въпросите, по които да има становище от КОС - МВР и оттук – неправомерност на по-нататъшните преценки и действия на *** на МК има повече схоластичен характер. Точно тук не се открива никакъв практически смисъл, а доколкото го има той е по – голям именно при формулировката от страна на св. А..
Донякъде сам прокурорът насочва на липса на практически смисъл, вкл. и за обвинението, на условието „положително становище“ относно технологията на утилизация, доколкото в обвинителния акт е отразил, че: „…В действащия тогава ЗВВОБПИ не са били разписани правомощия на служба КОС - МВР за коригиране или утвърждаване на този технологичен ред. Контролът върху този процес е на ръководителя на търговското дружество.“
Не може да се открие нарушение и в това, че при формулиране на писмото св. А. не бил поискал „положително“ становище от КОС – МВР, а само „становище“. Дали становището е положително или не се преценява от този, който го е поискал.
Смисловата разлика в условието на МК и формулировката на св. Х. А. в писмото до КОС – МВР, не е очевидна, нито е съществена, за да налага особено внимание. Още по- малко предполага преднамереност при използването й.
Недоказана и несъстоятелна е тезата на държавното обвинение, че подсъдимата Б. умишлено криела информация от членовете на МК.
Нормативно било уредено, и практиката не се е отличавала от правилата, че експертите на различните ведомства се запознавали предварително с преписките на място в МИЕ и така са изготвяли становищата си. /в този смисъл са показанията на св. В. М., св. Н. Г./.
На следващо място, в самото заявление на дружеството са описани и приложените и представени за МК документи.
Движението на документооборота било уредено и нормативно, в приетите от МИЕ вътрешни правила, и това движение е явно, заведено в регистратурата на министерството. На вниманието на експертите от ведомствата са стоели не само формата и съдържанието на отделния документ, но и като цяло комплектоваността на преписката. /показания на св. В. М., св. Н. Г./.
Следващото обвинително твърдение е засегнало конкретно информацията за технологичния процес на разснарядяване, приложена към заявлението № 7- 1235/11.08.2008 на „Видекс“ АД и че членовете на МК не се били запознавали с този документ, както и с останалите документи.
Това твърдение е декларативно и недоказано, с оглед изложените вече съображения за това как е протичала подготовката на заседанието от страна на *** на МК и неговия екип и че са били осигурявани всички условия за запознаване на МК с всички приложени документи по заявленията. Въпрос на отговорно изпълнение на задълженията на всеки член на МК е как и доколкото ще бъде запознат с тях.
По никакъв начин само от съдържанието на исканото становище за „технологията за утилизация“ не може да се предполага, нито извежда със сигурност, че членовете на МК не са били запознати с приложените документи и поради това именно са и дублирали запитването.
Установено е, че наред със заявлението 7-1235/11.08.2008г. дружеството „Видекс“АД е представило и информация за технологичния процес на разснарядяване, изготвен от инж. И. П. /л. 7, т. 71 ДП/. Т.е. МК е разполагала със сведения за технологията на утилизация. Това, при условие, че МВР не е компетентно да взема отношение към технологията, отнема този смисъл на „положително становище“, ако такъв е влаган.
Формулировката на МК /„положително становище за технологията на утилизация“/ като цяло е твърде обща. Предполага субективна оценка и даване на мнение. Такова становище не може се използва за сигурен критерий относно качеството на технологията.
Значението на такова становище се извлича трудно, нееднозначно и при всички положения позволява различни интерпретации, каквито са и станали. Това обосновава несъстоятелността на обвинителната теза, тъй като тя стъпва на нееднозначни тълкувателни резултати.
Именно поради отсъствието на предпоставки „условието“ да се третира като изпълнено с оглед на едно ясно и недвусмислено съдържание, не може да се вмени на подсъдимата и на МК, че са го разбрали по един начин, а е следвало да го разбират по друг.
Ще се припомни, че становището очертава „Видекс“ АД като упражняващо правомерна дейност, със съответните разрешения. Посочва, че доколкото дружеството произвежда ВВ, може и да ги „утилизира“, че има утвърдени технологии, че процесът на утилизация е рисков. Становището представя принципната проблематика за всички предприятия от този тип и липсата на законова пречка за внасяне на боеприпаси с цел разснарядяване и унищожаване от армиите на Европа и трети страни. По съдържание и смисъл, становището е повече „положително“ отколкото „отрицателно“, при цялата условност на подобна квалификация.
Следващото обвинително твърдение по този пункт е, че членовете на Междуведомствената комисия реално не са се запознавали със съдържанието на становището вх. № Т-04-04-05 от 30.09.2008г. в МИЕ на ГД „ОП“ МВР, тъй като подсъдимата Б. устно ги е уведомила, че становището е положително.
Твърдението е недоказано.
Никой от свидетелите участници в съответното заседание не разкрива конкретика за реплики и изрази на подсъдимата, чрез които да представя становището в такъв смисъл. Напротив, доказателствата са, че членовете на МК са били запознати със становището, както и са им били създадени всички условия за запознаване.
След постъпването на становището лично подсъдимата го е разписала за внасяне отново на заседание на МК. Тя е пожелала то да се обсъди открито. Това предполага достъп до становището на всички експерти от ведомствата, съответно и на членовете на МК. Това опровергава твърдението на обвинението, че подсъдимата била формирала собствена преценка за становището като „положително“, която и оценка била представила на заседанието, така че МК да вземе съответното решение. Напротив, разпореждането становището да се внесе за обсъждане в заседанието показва, че подсъдимата не е формирала подобна лична оценка.
Следващата стъпка по запознаване със съдържанието на становището на ГД „ОП“ е и изготвянето въз основа на него на становище на експертите от МИЕ.
Това, заедно с внасянето на становището на ГД „ОП“ в заседание на комисията, показва, че подс. Б. е осигурила всички условия за откритост, информираност и дискусии на участниците в процеса. Оборено е обвинителното твърдение, че подс. Б. манипулирала МК и наложила личната си преценка, че становището е положително.
На по-голямо основание се проявява волята на подсъдимата да запознае МК със становището с оглед на това, че процедурата й е позволявала лично да направи преценка дали условието е изпълнено. Тя не е упражнила това си правомощие. Преценила е, че следва МК да вземе отношение. Неправдоподобно е при това положение тя да укрива съответната информация.
Несъстоятелна е и хипотетичната версия подсъдимата, като е могла лично да вземе решение, да не го е направила, а да е предпочела да прехвърли отговорността на МК и за целта да я е подвела в желаната посока – че условието е изпълнено.
Няма факти, които да издават такава конспиративност и манипулативност в действията на подсъдимата. Не се установява и да е имала предполагаемите за това отношения с „Видекс“ АД, които да я мотивират измамливо да постига цели в тяхна полза. Подобна версия не се доказва и не се установява като реалистична.
Следващ факт, който категорично оборва обвинителното твърдение за манипулиране на МК е, че новото й решение /вписано в протокол № 380/02.10.2008г./, е със специфично съдържание. То предполага, че членовете на МК са познавали съдържанието на становището, а не са го приели само като „положително“. А именно - комисията е издала разрешението в протокол № 380/02.10.2008г. отново с условието дейността на „Видекс“ АД да се осъществи съгласувано по график със сектор КОС - МВР. Тази клауза има пряко отношение към предходното изискване на становище за възможностите на завода за съхранение на П. и утилизация. То е следвало да обезпечи такъв режим на доставки, при който количествата внесени П. не биха прехвърлили капацитета на завода. Новопоставеното условие опровергава тезата, че становището е представено просто като „положително“. Ако е било така, МК не би поставила второ условие.
Тезата на обвинението е несъстоятелна освен с вече изложеното, още и поради това, че почива на несигурни и нееднозначни в крайния си резултат субективни преценки. Становището на ГД „ОП“ не би могло да се обвърже с еднозначна положителна или отрицателна оценка на дейността на „В.“, за да се твърди, че като го е представила като „положително“, а то не е, подсъдимата действително е подвела комисията. Макар тези доводи да се излагат само за аналитична пълнота, тъй като не е установено подс. Б. да е представяла становището по този начин.
С тази си теза обвинението не държи сметка и за друго - че *** на МК, независимо от начина, по който би поднесъл дадена информация, не може да измести правомощията на членовете на МК. Като такива те са задължени да познават преписките и отговорно да формират решенията си. Няма основания да се допуска, че и в процесния случай това не е било така.
Службата на подс. Б., нормативно и практически, не показва възможности за заместване и манипулиране волята на МК. Ще се припомни, че МК е колегиален орган, със стриктна подготовка на формиране и постановяване на колегиалните си решения и с множество участници в този процес. Тезата, че подсъдимата е заблудила и подвела всички тези участници остава декларативна.

Относно обвинението срещу подс. Б. по пункта за събитията от 2010г.

По този пункт обвинението твърди, че в писмото вх. № 24-00-46/07.04.2010г. М. на ***а на ГД „ОП“, комисар М. Е., във връзка със запитване на МВнР относно процеса по утилизация на гръцки П. било записано, че възможност за утилизация категорично няма, тъй като в момента се оборудвало старо запустяло помещение, което предстои в бъдеще да се реконструира в цех за утилизация на боеприпаси, в т.ч. и противопехотни мини, както и че според указанията на ДНСК трябвало да се издаде разрешение за строеж по реда на ЗУТ на помещението, което ще се реконструира в цех за утилизация.
Твърдението не отговаря на събраните доказателства.
В писмото на комисар М. Е. не се открива изявление, че заводът „М.“ не разполага с възможности за утилизация, а че в завода се оборудва помещение „Старо смесително“.
Липсва и твърдение, че трябва да се издаде разрешение от ДНСК за строеж по реда на ЗУТ. Редакцията на писмото е, че:“…съгласно указанията на ДНСК следва да бъде изяснен и установен статутът на предвидения за оборудване за нуждите на утилизацията на П. цех…“.
И по фактите касаещи това обвинение важат в пълна степен съображенията на съда касаещи фактите от 2008г. а именно – относно действия на подсъдимата, с които е създавала всички условия за запознаване с документацията по заявленията, вкл. и по процесното заявление вх. № 7 – 162/03.02.2010г., и изготвените по него и постъпили писма и становища в пълен обем, съответно - че всички ведомствени експерти и членове на МК са били запознати с тях.
Недоказано е обвинителното твърдение, че подсъдимата Б. не е запознавала членовете на МК „нито с приложените към заявленията документи, нито устно с действителното им съдържание“.
Недоказано е, и напротив – оборено от доказателствата по делото е твърдението на прокурора, че членовете на Междуведомствената комисия не са виждали писмото от МВР - ГДОП до М. с вх. № 24-00-46/07.04.2010г., а то било само докладвано от обв. Б..
Установените и тук факти за работа на комисията и на *** не се различават. Не се установява подсъдимата да е укривала информация. Всички доводи за достъпа до информацията за експертите от различните ведомства и респективно за членовете на МК касаеща 2008г. е меродавна и за тези от 2010г.
Съгласно показанията на св. И. Н. /л. 30, т. 10 нохд/ при постъпването на нов документ, той се докладвал от ***, като за постъпването му преди това експертите от МК се обаждали на останалите от различните ведомствата.
Несъстоятелно е и обвинението, че подсъдимата Б. не е информирала МК за експертните становища, изготвени за представителите на М.. Становищата са били адресирани само за представителите на М.. Няма условие да се предоставят и на другите членове на МК. А становищата са стигали до всички представители на М. в МК, поради това, че са били размножавани специално за заседанието./ в този смисъл са обясненията на подс. Б. и показанията на св. С. Г./.
Установява се още и от практиката, и от самите правила за работа на Дирекцията М., че становищата се докладвали от ***а на Дирекцията М. на съответния зам.-министър, съответно министър, и няма причини да се счита, че това не е станало и в конкретния случай.
Оборено е обвинителното твърдение, че становището на експертите от М., въпреки че е адресирано до министър и зам. –министри, и е официално издадено и заведено в регистратура, не е стигало до адресатите си. Писмените и гласни доказателства са в обратна посока.
Тук следва да се посочи общото и за двата пункта на обвинението срещу подс. Б., че специфика на показанията, на които обвинението стъпва, е, че свидетелите по правило нямат точен спомен конкретно за процесните събития и си служат с предположения. С предположения си обясняват и съответното решение, което МК е взела. Това е обяснимо при положение, че се касае за рутинни процеси и многобройност на случаите и невъзможност да се открои и запомни строго конкретният.
Твърдението на прокурора, че подс. Б. е докладвала неточно становището като „положително“ е оборено и от писмените доказателства. Протокол № 418/12.04.2010г. съдържа текст разкриващ, че становището от ГД „ОП“ е било подложено на обсъждане.
В точка 63, протоколно решение № 3д е вписано: „Представяне на информация съгласно постъпило писмо от Главна дирекция „Охранителна полиция“ към Министерство на вътрешните работи с вх. № 24-00-46/07.04.2010г. във връзка с протоколно решение 12 вт от 15.02.2010г. по заявление за издаване на разрешение за трансфер на фирма „Видекс“ АД, [населено място]“.
Следва да се обърне внимание на конструкцията на обвинението в тази част. Тя почива на логически умозаключения, че от „оценката на поведението на подсъдимата“ се извежда, че е представила писмото като „положително становище“. Недопустимо е доказването да си служи със съждения и умозаключения вместо с факти. А в случая съждение е, приетото от прокурора, че след като условието на разрешението било прието като изпълнено, значи е било представено като положително.
И друго писмено доказателство оборва обвинителната теза.
Това е протокол № 418/12.04.2010г. в който фигурира вписано ново условие на разрешението за трансфер. Този път то е свързано с неговото изпълнение. Условието е, че разрешението се предоставя „заедно с писмо относно необходимостта от спазване на изискванията, ограниченията и указанията съгласно писмата от ГД „ОП“ на МВР и Областна дирекция на МВР“, както и „Да бъде информирана ГД „ОП“ на МВР за издаването“. /л. 146, т. 71 ДП/
Текстът показва съобразяване от страна на МК на въпросите предмет на тяхното условие. Съответно са съобразили становището на ГД „ОП“. Съобразили са и придружаващото писмо с изисквания. МК е препратила именно към него, когато възлага на „Видекс“ АД задължението да спазва изискванията. МК е създала гаранция за спазване на условието като е информирала и ГД „ОП“ на МВР за издаването на разрешението.
Становището на ГД „ОП“ очевидно не е било прието като абсолютно „положително“, и очевидно неговото съдържание е било известно и съобразено, след като МК е вменила на дружеството нови задължения свързани именно с него.
В случай, че становището на ГД „ОП“, подобно на това от 2008г., е било представено от подс. Б. само като „изпълнение“ на условието или само като „положително“ и че членовете на МК действително не са били запознати нито с него, нито с придружаващото го писмо, подобно ново условие не би могло да бъде обяснено.
В тази връзка са показанията на св. Е. А., че когато в протокола имало вписване на условие, значи, че преди това е било дискутирано.
Освен това, присъдата не може да почива на субективни преценки с неясна, нееднозначна и несигурна интерпретация.
А такива са тези следващи от съдържанието на процесното становище. Стриктно погледнато, от писмото на ГД „ОП“ не може да се изведе невъзможност заводът „М.“ да утилизира и след аварията през 2010г., поради което няма пречки да бъде тълкувано и като „положително“.
Няма строги критерии и ориентири до каква степен едно становище може да се интерпретира като „положително“. И то при условие, че на пръв поглед и стриктно от самия текст не може да се извлече проблематика, която на всяка цена да възпира комисията от даване на разрешение. Още повече, когато тя е обвързала разрешението и с други допълнителни законови гаранции като: спазване на изискванията, ограниченията и указанията съгласно писмата от ГД „ОП“ на МВР и уведомяване на ГД „ОП“ на МВР за разрешението.
Уместно е да се отбележи, че последващите факти по утилизация на П. в завода показват, че намиращите се след аварията в завода мини са били утилизирани, т.е. заводът фактически е разполагал с капацитет и условия за това.

Общи съображения по обвиненията за процесните събития от 2008-2010г.:

В обобщение на установените факти и при така проведения доказателствен анализ и за двата процесни периода – 2008 и 2010г., изводът е за пълна необоснованост и несъставомерност на обвинението спрямо подс. Б..
Единственото правилно от правна страна твърдение на прокурора е, че подсъдимата Б. е годен субект на вмененото деяние, тъй като е „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „а“ от Допълнителната разпоредба на НК, като изпълняваща служба в държавно учреждение.
Правилно, както е отбелязал и окръжният съд, липсва каквато и да е връзка между дейността на подс. Б. и инцидента през 2014г. - взрива в завод „М.“. Такава не се и твърди от прокурора.
Липсват основания за пряк извод, че от службата на подсъдимата, независимо от начина на изпълнение, е имало опасност да настъпят или са настъпили общественоопасни последици. Обвинението се свежда да претендирани технически и без материално значение недостатъци от фактическия състав на процедурата.
Правилно също така първоинстанционният съд е преценил, че тезата на обвинението се свежда до това, че подсъдимата е заблуждавала, подвеждала, манипулирала МК, тъй като или е бездействала да я запознае с приложената информация, или да отбележи, че липсва необходима такава, или е преиначавала и поднасяла некоректно наличната. Както и че, ако всичко това не е било извършено, МК е следвало да вземе различно от взетото решение.
Правилно след анализ на спецификата на дейността на МК, на *** на МК, и след подробно изложение на доказателствата, окръжният съд е приел, че тезата е недоказана, а и несъстоятелна.
Обосновано и въз основа на конкретни доказателства окръжният съд е приел, че експертите реално са се запознавали със съответната документация, формирали са собствено, независимо мнение.
Вярно окръжният съд е обосновал, че практиката на даване на разрешение „под условие“ съвсем не е била единична и изключена. Не може да се счита, че дружеството „Видекс“ АД е имало привилегировано положение. Не може да се приеме и че видът на допълнителните документи, които МК е изисквало като условия на разрешенията са били изключение.
Декларативни са и обвинителните твърдения, че становищата на експертите от МИЕ/М. били представяни на участниците на МИЕ/М. в МК непосредствено преди и по време на самото заседание, и така реално били препятствани да проучат текста на становищата.
Произволно е и твърдението, че подс. Б. само „формално“ изпълнявала задължението да запознава съответните членове в МК от МИЕ/М. с експертните становища. Напротив, нищо не е препятствало представителите на МИЕ/М., които носят свои собствени задължения и отговорности, да се запознават със съответните експертни становища.
Не само това, но становищата са били и водещите при работата в МК, което е и естественото им предназначение. Без такова асистиране работата на административния орган не би могла да протича по нужния оперативен, отговорен и добросъвестен начин. Липсват конкретни основания, които да позволяват оценката, която обвинението прави, че този процес е протичал „формално“, т.е. решенията на МК е следвало да бъдат различни от постановените. Още по-малко може да се търси причината за тази претенция на обвинението в поведението и задълженията на *** Б..
Също така е доказателствено необосновано твърдението, че подс. Б. не е спазвала задължението си да запознава *** и членовете на МКЕКНОМУ от МИЕ с експертните становища, фактите и обстоятелствата, изложени в заявленията за разрешаване на сделките, както и с всички приложени документи, съпровождащи заявленията.
Недоказано е, че подсъдимата Б. не била посочвала в детайли обстоятелствата по заявленията на „Видекс“АД, че представяла устно и в сбита форма фактите по заявленията, и така е мотивирала членовете на Междуведомствената комисия да вземат положителни решения за издаване на разрешения за трансфер на противопехотни мини.
Представянето в устна и сбита форма не предполага непременно представяне в недостатъчен обем или превратно на съответната информация, поради което не може да служи като състоятелна обвинителна претенция, още повече че е и фактически недоказана.
Няма никакви конкретни основания, с оглед на вече проведения анализ и за довода, че подсъдимата е „мотивирала“ членовете на МК да вземат положителни решения.
Тази обвинителна претенция предполага, и то напълно произволно, изцяло привидно, мнимо участие на членовете на МК в заседанията, в които те като да са лишени от собствени познания и воля и оттук - да изпълняват само механични функции да подписват решения. И поради това - да могат да бъдат подведени от подсъдимата в целената от нея посока. И то при условие, че МК се състои от лица от различни министерства и ведомства. А те не разчитат само на експертния опит и становищата на МИЕ/М., с които подсъдимата единствено има връзка.
Твърдението за такова „мотивиране“ е несъстоятелно.
Несъстоятелни и необосновани са и твърденията на прокурора, че при заявленията на „В.“ е имало безспорни основания за отлагане вземането на решения и за отказ от издаване на разрешения, свързани с очевидна непълнота на документите.
Не се установява нито да е имало непълнота на документацията, нито очевидни основания за отказ или отлагане на решенията на МК до попълване с необходими документи. И при двата случая на заявленията подадени от „Видекс“ АД, разрешенията на МК са постановени условно, което на практика е и своеобразно отлагане на разрешението до изпълнение на условието. И в двата случая МК надлежно е преценявала изпълнението на условията при всички вече описани специфики.
Необосновано е твърдението, че подс. Б. като докладвала устно на съответните заседания и не предлагала отлагане вземането на решения, е представяла информацията като такава, съдържаща основания за разрешаване на трансфера.
Няма конкретни факти, върху които почива подобно твърдение. Не се установяват причини за отлагателни решения на МК. Не се установяват и правни основания за МК да взема такива решения. Още по-малко се установява възникнало задължение за подс. Б. да прави предложения за такива решения.
В разрез с установените факти е и обвинението, че членовете на МК са възприемали вписаните в протоколите за следващи заседания условия за изпълнени, докато те не били, а сделките са били включвани за разглеждане в дневния ред.
Подробно се обоснова и за двата процесни периода, че условията на разрешенията за трансфер реално са били на вниманието на членовете на МК, най-малкото за това, че са породили обвързване на изпълнението на сделките със следващи, нови задължения за дружеството „Видекс“ АД.
Необосновано е и обвинението, че на заседанията, становища, които реално не изпълнявали условията на комисията, са били докладвани формално от подс. Б. и това е мотивирало членовете да вземат решение, възприемайки ги като изпълнени условия.
Отново ще се посочи, че доказателствата по делото не подкрепят тезата за „формално“ изпълнение на задълженията на подсъдимата Б.. Още повече, че зад това определение не се открива и конкретен, защитим с факти смисъл.
Не се установява подс. Б. да е нарушавала служебните си задължения, още по-малко да го е правила умишлено и в полза на „Видекс“ АД. Без значение са доводите на обвинението, че подсъдимата била дългогодишен служител на МИЕ/М. и познавала добре правата и задълженията си. След като не се установява тя да е нарушавала службата си, не се установява и да го е правила неслучайно, поради това, че притежаването на нужните познания не предполага обратното.
Отсъствието на извънслужебни отношения на подсъдимата с „Видекс“ АД се онагледява с примерите на даване на аналогични разрешения и на други дружества под условие, аналогични по важност. Такъв е случаят на дружеството „Максам България“ АД. Според становище на ГД „ОП“ това дружество било подало искане за внос на огромно количество боеприпаси натовски образец от Т., с цел утилизация, за който получило разрешение от МК с № 007515/27.06.2008г., но не било представило нито технологиите за разснарядяване на боеприпаси, нито мерките за безопасност за работа с тях, което означавало, че боеприпасите щели да бъдат внесени на територията на страната и складирани в складове за съхранение за неопределен период от време. МК е издала разрешение за това дружество при условие, че вносът, пренасочването и разснарядяването ще се осъществяват по график, съгласуван с компетентните органи на МВР.
Този пример е неслучайно описан от въззивната инстанция, макар да не попада във фактите на обвинението, като показателен за това, че МК не е давала подобни разрешения по изключение за едно лице. Практиката не е изключение дори когато става въпрос за поставяне на условия насочени към изпълнението на разрешената сделка. Ето защо само естеството на „условието“ не разкрива особено, привилегировано третиране на „Видекс“АД.
Изложеният пример се явява допълнение към посочените и от първостепенния съд от Протокол № 380/02.10.2008г. №414/15.02.2010г. и № 418/12.04.2010г. за поставени условия за допълнителни документи и че изпълнението на тези условия не било разглеждано повторно от МК, а документите, които е трябвало да постъпят в изпълнение на условията по решенията били важни.
Поради това, оборен е съвсем общо заявеният довод на прокурора, че след разглеждане и на други разрешени трансфери /такива конкретно не се посочват, не се посочва и техния процент спрямо всички разрешени сделки/ се установявало, че МК обичайно разрешавала сделки „под условие”, когато били представяни незаверени копия от документи, а случаите с „Видекс“ АД не били такива и липсващите документи били свързани със съществени параметри на сделката.
Ще се припомни, че условията на разрешените трансфери на „Видекс“ АД не са касаели липсващи документи, а становища от органи на МВР. Освен това не е ставало въпрос за съществени параметри на сделката, а за нейната изпълнимост - технология и условия за съхранение на П..
Ирелевантен е доводът на прокурора, че практиката на разрешение на сделката „под условие” нямала нормативна опора. Тази практика не се е отразявала на правното действие на решенията на МК. Не се е отразявала и на гаранциите за добросъвестно и правилно приложение на закона. В процесните случаи, доколкото условията не са били преценявани еднолично от подсъдимата, а отново от МК, на практика са се явявали „отлагане“ на решението. От изпълнението на условието е зависело издаването на титула на разрешението.
Не се установява, както е отбелязал и окръжният съд, практиката да е била наложена от подс. Б.. Тя е била заварена от нея, макар това да няма отношение стриктно към предмета на делото. Все пак и този факт е показателен за липса на заинтересованост у подсъдимата, доколкото този тип решения са се издавали на общо основание наред с останалите и без да показват изключителност. Освен това няма данни за авторството на тази практика изобщо и като предхождаща постъпването на подс. Б. в МИЕ. От нея не следват негативни изводи за личността на подсъдимата.
Настоящата инстанция не намира за релевантни доводите на първия съд /в какъвто смисъл е и възражението на защитниците на подс. Б. срещу протеста и жалбите/, че понастоящем режимът на трансфера на продукти свързани с отбраната от държава-членка на ЕС за територията на РБългария е регистрационен. Вероятно смисълът на това съображение /доколкото окръжният съд не го е изяснил изрично/ е да покаже, че законът за регистрационния режим на сделките се явява по-благоприятният закон. При него цялата конструкция на обвинението за действия и бездействия като подчинени на изисквания за контрол на сделките би изгубила значението си.
Тълкуването на нормата на чл. 6, ал. 8 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба в сила от 30.06.2012 г., (изм. - ДВ, бр. 9 от 2014 г., в сила от 31.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) обаче не позволява извод, че разрешителният режим е отменен, а че само е изменен.
Когато се касае за придобиване от лица по чл. 5, т. 1 на цитирания Закон - физически и юридически лица, регистрирани по реда на Търговския закон, на продукти свързани с отбраната, законът изисква те да са посочени в генерално разрешение за трансфер, издадено и публикувано от държавата-членка по произход, след получаване на сертификат за получателя, издаден от М. съвет, и след деклариране на трансфера в Министерството на икономиката по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Според чл. 6, ал. 9 от Закона – доставчикът трябва да притежава издадено индивидуално или глобално разрешение за трансфер от държавата членка по произход, а получателят - удостоверение за регистрация за трансфер, издадено от М. съвет и регистриране на трансфера от министъра на икономиката или от оправомощени от него длъжностни лица по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Т.е. разрешителният режим поначало продължава да действа, но е пренесен върху съответните компетентни органи на държавата – членка по произход, а не тази по приемане на трансфера, за която остава уведомителният и регистрационен такъв.
Това показва, че интензитетът на държавен контрол върху сделките с такива продукти не е намален по смисъла и на сега действащия закон, но е придобил различно измерение продиктувано от нови разрешения в европейското законодателство, видно и от § 3 на ДР на Закона, че с него се въвеждат разпоредбите на Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (ОВ, L 146/1 от 10 юни 2009 г.).
В такъв смисъл е т. 16 от съображенията на транспонираната със закона Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността, а именно, че всеки трансфер на свързани с отбраната продукти вътре в Общността следва да подлежи на предварително разрешение чрез генерални, глобални или индивидуални лицензи за трансфер, предоставени или публикувани от държавата-членка, от чиято територия доставчикът желае да осъществи трансфер на свързани с отбраната продукти.
Директивата предвижда за държавите-членки възможност да освобождават трансферите на свързани с отбраната продукти от задължението за предварително разрешение в специфични случаи, изброени в директивата – обичайно, когато страни по сделката са правителствени организации или част от въоръжените сили и други подобни случаи, сред които не попадат процесните.
По отношение на жалбите от частните обвинители следва да се отбележи, че в частта касаеща обвинението срещу подс. Б., те са изцяло недопустими и респективно възраженията им, а и исканията им за осъждане - неподлежащи на разглеждане. Това е така, доколкото частните обвинители не могат да черпят никакви процесуални права от обвинението спрямо подс. Б., тъй като не се явяват пострадали от престъпленията, които са и вменени.
При това, всяка намеса на тези страни по други обвинения и по отношение на процесуалното и материалноправно положение на други подсъдими, извън персоналната рамка очертана от обвинението по чл. 123 НК, какъвто е настоящият случай, е без законово основание.
Тази особеност в процесуалното положение на частните обвинители е следвало да се укаже от първоинстанционния съд, така че да не допуска непозволено от процесуалния закон разширяване на правата им, вкл. и да не допуска утежняване на положението на подсъдимата Б., срещу която действат допълнителни страни на обвинението без право за това.
Поради оправдателния изход на делото за подсъдимата Б. това съществено процесуално нарушение остава без последици.
За пълнота все пак може да се посочи, че възраженията на частните обвинители и поверениците им в по-голямата част са и ирелевантни, тъй като стъпват на положения извън рамките на обвинението. Като тези на частния обвинител Д.: че договорът между „Видекс“ АД и „Акмон“ С.А. е за „унищожаване“ на П., а разрешението за трансфер – за „утилизация“, че разрешението за трансфер на оръжие № 7699/04.09.2009, е неверен документ, че подс. Б. трябвало да докладва, че според Отавската конвенция се допускало само „унищожаване“ не и „утилизация“ на противопехотни мини, че е нарушено европейско законодателство.
Ирелевантни са и доводите на жалбата на адв. К., доколкото обвинението срещу подс. Б. не включва теза за невъзможност за издаване на разрешения поради забрана за утилизация на П. въобще, за задължения контролните органи да изискват да се спазва технологията СТАНАГ 4518, за проверка неизпълнение на задължението по Условие 17 от Разрешително за експлоатация № 67/2007 на МОСВ, за задължението да се прецени, че „Видекс“ АД не може и не трябва да извършва дейност по утилизация, за това, че подс. Б. не уведомила членовете на М. съвет за нарушения на закона, които се извършвали при вземане на решенията, че не е поканила съответен експерт, изготвил становището лично да докладва пред Междуведомствената комисия, като представи становището си.

От правна страна по диспозитива на обвинителния акт срещу подс. И. Б.:

На подс. И. Б. е повдигнато обвинение в два пункта, и двете квалифицирани по чл. 282, ал. 1 НК при условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК. В теоретичен аспект, следователно, правните съображения и за двете обвинения са идентични.
Вмененият състав на чл. 282, ал. 1 НК предвижда наказателна отговорност за длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения с цел да набави за себе си или за другиго облага и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици.
Субектът на престъплението е специален - „длъжностно лице“. Такова по дефинитивната норма на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК е лице, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение.
Изискване на закона е длъжностното лице да заема служба в системата на държавните органи и обществени организации, доколкото престъплението по чл. 282 НК е насочено да защитава правилното функциониране на държавния и обществен апарат.
Безспорно подс. И. Б. притежава качеството, „длъжностно лице“ заемащо служба в държавен орган и отговаря на изискванията на цитираната норма.
Както вече се посочи, доказаността на обвинението се свежда само до този признак от вменения престъпен състав.
Оттам нататък, от обективна страна подсъдимата не е извършвала вменената й деятелност. Тя не е действала в разрез с правомощията си както са определени от специалните норми, и не е бездействала, когато службата й е налагала да действа. Изпълнявала е службата си надлежно и добросъвестно.
При положение че не се установява подсъдимата да е нарушавала службата си, безпредметно е да се обсъжда дали от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици.
Само за пълнота въззивната инстанция ще отбележи, че този признак от обективна страна на състава е дотолкова абстрактно релевиран, че на практика е неустановим в конкретика. Съответно – липсват изводими критерии, по които деянието /в случая, само като хипотетично/ да може да се разграничи от съответните административни или дисциплинарни нарушения. Още по-малко може да се отговори на въпроса дали възможността за настъпването на немаловажните вредни последици е реална, а не абстрактна /Решение № 29 от 02.11.1972г. по н.д. № 31/1972, ОСНК на ВС/
Като такива последици прокурорът заявява: увреждане на нормалните функции на МКЕКНОМУ и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение дейностите по трансфер на боеприпаси и изпълнение на международните задължения на РБългария, произтичащи от Конвенция за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване /Ратифицирана ДВ бр. 93/11.08.1998 г./.
От субективна страна, престъплението по чл. 282, ал.1 НК се извършва с форма на вина пряк умисъл и специална цел - да се набави за другиго облага.
Доколкото деянието от обективна страна не е извършено, също безпредметно е обсъждане дали е извършено умишлено и със специална цел. Субективната страна е възможна да се прояви само при проявена обективна страна на престъпния състав.
Само за пълнота този и окръжният съд излагат все пак доводи и за отсъствие на изискуемата специална цел у подсъдимата Б. - възможността да се реализира договорът № 719 от 10.07.2008г. между „Видекс“ АД и „Акмон“ С.А., изведено от липсата на съответни отношения с дружеството – заявител. А без специална цел, дори при лошо, неправомерно упражняване на службата, престъпление по чл. 282, ал. 1 НК не би било налице. /Решение № 480 от 05.07.1991г. по н.д. № 334/1991, II н.о. ВС/
И само за пълнота въззивната инстанция ще изрази несъгласието си с довода на окръжния съд, че специалната цел за облага касае само „противозаконна“ облага. Такава според установената съдебна практика е облага, която не се следва /Решение № 306 от 31.05.1974г. по н.д. № 237/1974, II н.о. ВС/. В състава на чл. 282, ал.1 НК, за разлика от състава на чл. 283 НК, обаче липсва такъв признак. С добавяне на изискването за противозаконност на преследваната облага окръжният съд в разрез със закона е стеснил диспозицията на престъпния състав.

По първия пункт на обвинението - касаещо заявление № 7- 1235/11.08.2008г. на „Видекс“АД:

Правният анализ на първостепенният съд е започнал с това, че по издадените разрешения на МК всички внесени мини били утилизирани и до взрива през 2014г. на територията на завод „М.“ не били останали никакви от тези, които касаят обвинението на подс. Б..
Стриктно погледнато, това обстоятелство няма връзка с обвинението, което не е обвързано с внесените по разрешенията мини. Обстоятелството е последващо и не се отразява на това как подсъдимата е изпълнявала службата си. Държавното обвинение и не твърди мините участващи във взрива през 2014г. да са тези от процесното разрешение на МК от 2010г., още по-малко тези от 2008г. Това е въпрос останал извън вниманието на прокурора и няма основание за интерпретирането му. Той е напълно безразличен за обвинението и за приложението на закона. В крайна сметка обвинението не е за това от деянията да са настъпили вредни последици, а за това, че са могли да настъпят такива. Но и рискът от последици според прокурора не е свързан с експлозията, още повече, че е и абстрактно заявен. Основанието за оправдаване на подсъдимата не може да стои в този аргумент на съда.
Настоящата инстанция се съгласява напълно със следващите доводи на окръжния съд - че подсъдимата обективно не е и можела с оглед организацията на работата на МК да заблуждава МК. Съображения в този смисъл и в допълнение към анализа на първостепенния съд, позоваващ се детайлно и конкретно на множество доказателства, този съд вече изложи.
Настоящата инстанция се съгласява и с изводите на първостепенния съд, че подс. Б. е изпълнявала задълженията си, респективно - не е доказано, че не ги е изпълнявала или че ги е изпълнявала недобросъвестно. Подробни аргументи към тези развити и от първостепенния съд вече бяха изложени.
Верни са доводите на окръжния съд и че от събраните доказателства не може да се направи извод, че подс. Б. е имала намерение да съдейства на фирмата за безпрепятственото одобрение на сделката от МК. Напротив – и в двата случая от 2008г. и 2010г, по инициатива на подс. Б. заявленията на „В.“ били разглеждани повторно.
При така изложените доводи и конкретно по вменените като нарушени правила съгласно диспозитива на обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата Б. не е нарушила вменените й специални норми.
Не е нарушила нормата на чл.8, ал.4 от Вътрешни правила за дейността и организацията на Дирекция „Международно - контролирана търговия и сигурност”, утвърдени със Заповед № РД-16-241/12.03.2008г.: „*** на МКЕКНОМУ, а в негово отсъствие заместник - *** на МКЕКНОМУ, запознават *** и членовете на МКЕКНОМУ от МИЕ с експертните становища, фактите и обстоятелствата, изложени в заявленията за разрешаване на сделките, както и с всички приложени документи, съпровождащи заявленията”
Подробно се обоснова недоказаност на това обвинение.
Подсъдимата не е нарушила и нормата на чл. 12, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба /ППЗЕКОИТДУ/ /Приет с ПМС № 72 от 3.04.2007 г., обн., ДВ, бр. 32 от 17.04.2007 г., изм. и доп., бр. 44 от 9.05.2008г. изискваща за получаване на разрешение за трансфер за територията на Република България заявителят да представи в Междуведомствената комисия следните документи:
1.копие и заверен превод на български език на документите, удостоверяващи произхода, придобиването и функционалното предназначение на оръжията;
2.копие и заверен превод на български език на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения (договор, проформа фактура, фактура), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния вносител и/или краен потребител (брокер, спедитор, превозвач и други);
вр. ал. 4 - „Документът по ал.1, т. 6 и ал. 2, т. 5 трябва да включва реквизитите по чл. 5, ал. 3”, вр. чл.5, ал.3 „Документът по ал. 1, т. 6 трябва да включва: страните по сделката, наименование на стоката, технически параметри, количество, условия на доставка, цена, срок за изпълнение, клауза за недопускане на реекспорт от купувача и/или крайния потребител без писменото съгласие на Междуведомствената комисия“
Освен че надлежната информация, към която препраща тази норма е била налице по процесното заявление, най-вече следва да се посочи, че адресатът, съответно субект на задължението по тази норма, не би могла да бъде подс. Б., а това е самият заявител.
Нормата няма връзка и е неотносима към действията на подсъдимата и не може да е основание за нейна отговорност. Нормата не съдържа задължения за административния орган. Тя е несъставомерна.
По това обвинение окръжният съд е отбелязал, че клаузата за реекспорт и не била изискуема за случая, тъй като тя била изискуема само за износ, не и внос. Посочил е, че изводът му не се опира на текста на чл. 12, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, но било известно, че „клаузата за реекспорт“ се изисква при износ, заложено в нормата на чл. 70, ал. 1 на ЗЕКОИТДУ. Разумът на това тълкуване стоял в това страната износител да има гаранции, че крайният потребител няма да реекспортира въоръжението без знанието й.
Макар точно този аргумент да няма особено отношение към основанията за оправдаване на подс. И., въззивната инстанция все пак ще отбележи, че той е неверен.
Действително съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗЕКОИТДУ предвижда се задължение износителите на оръжия или изделия с двойна употреба и лицата, извършващи трансфер с тях да включват във външнотърговския договор клауза и във фактурата по продажбата текст, задължаващи вносителя и/или крайния потребител да не прехвърля или реекспортира оръжията и/или изделията с двойна употреба на други физически или юридически лица без писменото съгласие на съответните компетентни органи. Симетрична на тази хипотеза е хипотезата, в която се касае за трансфер или внос за РБългария, и краен потребител - лице на територията на България. Тогава задължението за недопускане на реекспорт без знанието и разрешението на компетентните органи симетрично възниква за това лице краен потребител. На този разум отговаря нормата на чл. 12, ал. 2, т. 5 от ППЗЕКОИТДУ, недвусмислено уреждаща, че за целите на разрешението на трансфер за България заявителят трябва да представи договор – основание на търговските отношения, а съгласно чл. 12, ал. 4 от ППЗЕКОИТДУ договорът трябва да съдържа реквизитите по чл. 5, ал. 3 от ППЗЕКОИТДУ, сред които е и клаузата да недопускане на реекспорт. А нормата на чл. 12, ал. 2 от ППЗЕКОИТДУ урежда обема и съдържанието на необходимата документация към искането на разрешение за трансфер за територията на Република България, каквито са и процесните трансфери – от РГърция за РБългария.
Следователно законодателят цели да включи в разрешителния режим на сделките с оръжия и реекспорта по принцип, не само при износ, но и при други сделки, при които би възникнала промяна в крайния потребител, за който компетентните органи не знаят. Целта е да не се допуска промяна на крайната локация на оръжията, за която МК да не знае и да не е разрешила. А такава промяна е възможна не само при режима на износ. Тази интерпретация на закона следва и от систематичното тълкуване на цитираните норми от ППЗЕКОИТДУ- чл. 12, ал. 2, т. 5, чл. 12, ал. 4 и чл. 5, ал. 3, с нормата на чл. 12, ал. 2, т. 6 от ППЗЕКОИТДУ относно задължението на заявителя при трансфер на оръжия за България да подаде наред с другите документи и декларация за недопускане на реекспорт без разрешение на компетентните органи– чл. 12, ал. 2, т. 6.
Следователно изводът на първостепенния съд за неприложимост на чл. 12, ал. 2 т. 5 и чл. 12, ал. 4 от ППЗЕКОИТДУ в случая не може да бъде споделен и не може да служи за основание за оправдаване на подсъдимата. То не е и същинското такова основание, а същинските бяха вече посочени.
Тези съображения идентично се отнасят и до обвинението касаещо заявлението от 2010г. коментирано по – натам.
В продължение на това, че е установено, че подсъдимата е изпълнявала задълженията си да запознава членовете на МК от МИЕ с документацията по процесното заявление, но следва да се уточни – тези от следпроцедурната фаза, а именно – становището на ГД „ОП“ като „условие“ на трансфера и собственото на МИЕ становище, недоказано и оборено е и конкретно обвинението:
Че подсъдимата Б. от 11.08.2008 г. до 02.10.2008 г. не била запознала *** на МКЕКНОМУ П. Д. и членовете на МКЕКНОМУ от Министерство на икономиката и енергетиката /МИЕ/ - Я. К. и А. Я. с: приложените към заявление вх. №7-1235/11.08.2008г. документи, включително и с Договор №719/10.07.2008 г., сключен между „Видекс“ АД и „Акмон“ С.А., в който не са включени: технически параметри на противопехотните мини ДМ 31, M2, М16 и М14 и клауза за недопускане на реекспорт от купувача без писмено съгласие на Междуведомствената комисия;
-обстоятелството, че от заявителя не е представено копие и заверен превод на български език на документи, удостоверяващи произхода, придобиването и функционалното предназначение на противопехотните мини ДМ 31, M2, М16 и М14,
-адресирано до тях експертно становище peг. № РВ 206000-001-05/4- 105/02.10.2008г., в което е отразена констатация относно липса на „категорично становище относно технологичната възможност на фирмата да извърши разснарядяването на съответните изделия, предмет на трансфера”.
Следва да се припомни, че към момента на постъпване на заявлението на „Видекс“ АД в МИЕ, подсъдимата не е била на работа. С преписката се е занимавал св. Х. А., вкл. към момента на даване на разрешението от МК.
Респективно на това, всички вменени правомощия за преценка на комплектованост на документацията, на специфика на договорa, на документите и всички други въпроси, които експертно е следвало да бъдат преценявани към момента на постъпване на заявлението и след това на постановяване на решението за разрешаване на трансфера, не са били упражнени от подсъдимата. Тя се е включила в процедурата на етап - преценка на изпълнението на „условието“.
Въпросите стоящи като предмет на това обвинение, но от гледна точка на експертите от МИЕ, тъй като вменената норма на чл. 12, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба не визира тях, са били вече преценени на предходен етап от този, в който се е включила подс. Б., и нещо повече – довели са до позитивно решение на МК.
Отделно, що се касае до това дали подсъдимата е запознавала представителите на МИЕ в МК с процесното становище от ГД „ОП“, се установи обратното – че подсъдимата е изпълнила задълженията си да запознае МК с новата информация.
С всичките си действия, описани във фактическата и доказателствена част, подсъдимата не е нарушила, a е изпълнила вменените служебни задължения от Раздел V.5: „Основни задължения“ от Длъжностна характеристика на длъжността „*** на Дирекция Международно контролирана търговия и сигурност, а именно: Да организира подпомагането на дейността на МКЕКНОМУ.
Отделно от това, вменената норма на чл. 32, ал.1, т.1 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба /Обн. ДВ бр. 11 от 02.02.2007г.: „Междуведомствената комисия може да отложи вземането на решение по заявление за издаване на разрешение: когато липсват някои от документите, предвидени в правилника за прилагане на закона, или представените документи не съдържат изискваните данни“, е изцяло несъставомерна, тъй като не визира правомощия на *** на МК, а на самата Междуведомствена комисия и това е отразено и от първостепенния съд.
Тук прокурорът и окръжният съд неправилно са наименували закона като: „Закон за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, какъвто закон не е приеман. Действителното наименование е посоченото по-горе към нормата на чл. 32, ал.1, т. 1. Респективно и Правилника за прилагане на Закона в неговата абревиатура не е ППЗЕКНОМУ, като е посочил прокурорът, а и окръжният съд, а ППЗЕКОИТДУ. В обстоятелствената част на обвинителния акт и в мотивите на присъдата наименованието е вярно.
Респективно на доводите, вече изнесени, необосновано и оборено е и обвинението, че подсъдимата и на заседанието на МКЕКНОМУ на 02.10.2008г. не e изпълнила служебните си задължения - не уведомила членовете, че:
-към заявление вх. № 7-1235/11.08.2008г. не са приложени документите, предвидени в чл. 12, ал. 2, т. 4 от ППЗЕКОИТДУ - копие и заверен превод на български език на документи, удостоверяващи произхода, придобиването и функционалното предназначение на противопехотните мини ДМ 31, M2, Ml6 и Ml4;
-към заявление вх. №7-1235/11.08.2008г. бил приложен Договор №719/10.07.2008 г., сключен между „Видекс“ АД и „Акмон“ С.А., предвиден в чл.12, ал.2, т.5 от ППЗЕКОИТДУ - копие и заверен превод на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения, който не съдържа изискваните данни съобразно чл. 12, ал. 4 от ППЗЕКОИТДУ /включени реквизити по чл.5, ал.3 от ППЗЕКОИТДУ/, а именно: технически параметри на противопехотните мини ДМ 31, M2, Ml6 и М14 и клауза за недопускане на реекспорт от купувача без писмено съгласие на Междуведомствената комисия.
-в писмо вх. № Т-04-04-05/30.09.2008г. на ГД „Охранителна полиция” при МВР липсва становище относно технологията на утилизация в завод „М.” - [населено място], поставено от МКЕКНОМУ като условие с Протокол № 377/04.09.2008г.:’’Условие за получаване на разрешението е предоставяне на положително становище от служба КОС на МВР за създадените условия за съхранение и технологията на утилизация”, с което нарушила служебните си задължения - без да е изпълнено поставеното условие, предложила на членовете на МКЕКНОМУ да разрешат трансфера на противопехотни мини ДМ31, M2, М16 и М14 от В. АД, като те взели решение, отразено по Протокол № 380/02.10.2008 г. от заседание на МКЕКНОМУ „Разрешението на фирма В. АД да се даде при условие дейностите да се осъществяват съгласувано по график - сектор КОС, МВР”.
Настоящата инстанция се съгласява с доводите на първата, собствени съображения към които вече изложи, че от представените от „Видекс“ АД документи към заявлението могат да се изведат достатъчно техническите параметри, функционалното приложение на мините и техния произход, така че да може да се вземе обосновано, въз основа на необходимата информация, решение. Верен е и аргументът на окръжния съд, че решението на МК към което са имали отношение изложените въпроси, вече е било взето.
Подс. Б. не е извършила това престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. Липсата на специални отношения на подс. Б. с дружеството – титуляр на разрешението, каквито отношения евентуално може да я мотивират за действия в нарушение на службата, вече се обоснова. Начинът на изпълнение на службата, доколкото не съдържа нарушения, също не издава да е упражнявана в нечия полза.
Необосновано е твърдението на прокурора, че подсъдимата Б. е целяла дружеството „Видекс“ АД да набави облага като даде възможност да се изпълни договора № 719/10.07.2008г.
Напълно необосновано е и обвинителното твърдение, че от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – изразяващи се в увреждане на нормалните функции на МК и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение на дейностите по трансфер на боеприпаси и изпълнение на международните задължения на РБългария произтичащи от Отавската конвенция. След като липсват нарушения в дейността на подсъдимата, съответно и на МК като подпомаган административен орган, няма основания за обсъждане на въпроса дали нарушенията са довели до застрашаване с вредни последици. Още повече, че тезата на прокурора, че деянието на подс. Б. застрашава нормалното функциониране на комисията, стъпва на порочното допускане на липса на отговорности при изпълнение на службата на всеки от членовете й и на придаване на тази служба характер на фигуративна. Подобно разбиране не може да се приеме за състоятелно.
Доколкото второто твърдение - че е застрашена и възможността за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение на дейностите по трансфер на боеприпаси и изпълнение на международните задължения на РБългария по Отавската конвенция, е просто друг начин на изказване на първото /за функциониране на МК/, т.е. те по същество са едни и същи и с него прокурорът не заявява нищо различно от вече заявеното, и за това второ твърдение важат същите съображения като за първото.

От правна страна по втория пункт на обвинението – касаещо заявление № вх.№ 7- 162/03.02.2010 г.

Окръжният съд правилно е отразил, че това обвинение е аналогично на предходното що се отнася до вменените нарушения за бездействие на подсъдимата да запознае представителите на МК от М., че има непълнота на преписката по заявлението на „Видекс“ АД и че новото положение е вмененото на подс. Б. бездействие да упражни контрол върху експертите от М. по отношение преценката за комплектованост на преписката.
Правилно при така изложените факти и доказателствен анализ и според тясната формулировка от диспозитива на обвинителния акт, окръжният съд е приел, че подсъдимата Б. за времето от 03.02.2010г. до 12.04.2010г. не е нарушила, напротив - изпълнила е служебните си задължения съгласно чл. 43, ал.1 от У. правилник на МИЕ, че: „***ите на дирекции и ръководителите на основни административни звена, пряко подчинени на министъра, ръководят, организират, контролират, планират, координират, отчитат се и носят отговорност за дейността и за изпълнението на задачите на съответната дирекция и административно звено в съответствие с определените с правилника функции” във вр. с чл. 28 - „Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“: 1. осигурява и подпомага експертно, информационно и административно дейността на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма (МКЕКНОМУ).
Вменява се по-конкретно, че подсъдимата на 12.02.2010г. не упражнила контрол върху дейността на експерти от отдел „Международно контролирана търговия” при Дирекция М. по експертно и информационно подпомагане на МКЕКНОМУ на извършената преценка за комплектованост на заявление с вх.№ 7-162/03.02.2010 г., /подадено от В. М. - *** на „Видекс“ АД с искане са трансфер на противопехотни мини ДМ31, М12, М14 и М16/ с документите, изискуеми съгласно чл.12, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба /приет с ПМС № 72 от 03.04.2007 г./. и съгласувала експертно становище № РВ-206000-001-05/4-12/12.02.2010г. с отразена констатация, че са представени всички изискуеми документи, като към заявлението не са приложени документите, предвидени в чл. 12, ал. 2, т. 4 от ППЗЕКОИТДУ - копие и заверен превод на български език на документи, удостоверяващи произхода, придобиването и функционалното предназначение на противопехотните мини ДМ 31, M2, Ml6 и М14 и е представен Договор №719/10.07.2008 г., сключен между „Видекс“ АД и „Акмон“ С.А., предвиден в чл.12, ал.2, т.5 от ППЗЕКОИТДУ - копие и заверен превод на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения, който не съдържа изискваните данни съобразно чл. 12, ал. 4 от ППЗЕКОИТДУ /включени реквизити по чл.5, ал.3 от ППЗЕКОИТДУ, а именно: технически параметри на противопехотните мини ДМ 31, M2, М16 и М14 и клауза за недопускане на реекспорт от купувача без писмено съгласие на Междуведомствената комисия.
Доказано е по делото, че дейността на експертите винаги е била съгласувана и е била под контрола на подсъдимата, и че това е била и нейната оценка, включително и по комплектованост на преписката. Преценката за комплектованост е била обща на дирекцията, вкл. на експертите и ***а.
Изложиха се вече подробни факти относно начина на действие на дирекцията М. и това, че всяко становище на експертите е било съгласувано и не е изготвяно напълно независимо. Становището, вкл. това по комплектованост, винаги е получавало последващо одобрение от началника на отдела и ***а на дирекцията, и по този начин е било и контролирано. Още повече, че въпросът по комплектоваността е въпрос, който може и следва да се преценява от всеки един член на МК, не само тези от М.. Според Правилника за прилагане на ЗЕКОИДУ цялата документация се предоставя на МК за запознаване. Становището на експертите от М., вкл. и за пълнотата на преписката, се явява само едно от становищата на всички експерти. Крайното решение на МК е общо, не е обусловено от единичните експертни оценки. Също така и не следва да се преувеличава значението на становището, което е подпомагащо, не и предопределящо решението.
Още повече че, както вярно е приел окръжният съд, въпросът за пълнотата на преписката и в този случай е напълно идентичен на първия - по заявление № 7- 1235 от 2008г. По това заявление на МК вече са били представени изискуемите документи. И двете заявления – от 2008 и 2010г., се отнасят за един и съща сделка – договора с дружеството „Акмон“ С.А., трансферите са на П. по този договор. Разликата е, че с второто заявление се иска подновяване на периода на разрешението, което е срочно, а срокът по първото е бил изтекъл.
МК вече добре е познавала сделката между „Видекс“ АД и „Акмон“ С.А. И за този втория трансфер - от 2010г., „Видекс“ АД е предоставило нужните документи, описани във фактическата част по-горе. Изводите касаещи всички въпроси по съдържанието на документацията от 2008г. остават тъждествени и за тази от 2010г. От представената документация МК е можела да извлече нужната по смисъла на закона информация – относно произхода, придобиването и функционалното предназначение на противопехотните мини ДМ 31, M2, Ml6 и М14, технически параметри и клауза за недопускане на реекспорт от купувача без писмено съгласие на Междуведомствената комисия.
Подсъдимата не е нарушила и другите вменени норми - чл.8, ал.6 от Вътрешни правила за дейността и организацията на дирекция „Международно — контролирана търговия и сигурност”, утвърдени със Заповед № РД-16-412/23.04.2009г. на Министъра на икономиката и енергетиката: „*** на МКЕКНОМУ, а в негово отсъствие заместник -*** на МКЕКНОМУ, запознават *** и членовете на МКЕКНОМУ от МИЕ с експертните становища, фактите и обстоятелствата, изложени в заявленията за разрешаване сделките, както и с всички приложени документи, съпровождащи заявленията”.
Необосновано е обвинението, че подсъдимата Б. от 03.02.2010г. до 12.02.2010г. не била запознала *** на МКЕКНОМУ Т. Т. и членовете на МКЕКНОМУ от М. - Е. А. и И. М. с: приложените към заявление вх. № 7-162/03.02.2010 г. /подадено от В. М. - *** на „Видекс“ АД с искане за трансфер на П./ документи, включително и с договор №719/10.07.2008 г., сключен между „Видекс“ АД и „Акмон“ С.А., в който не са включени: технически параметри на противопехотните мини ДМ 31, M2, Ml6 и Ml4 и клауза за недопускане на реекспорт от купувача без писмено съгласие на Междуведомствената комисия; обстоятелството, че от заявителя не е представено копие и заверен превод на български език на документи, удостоверяващи произхода, придобиването и функционалното предназначение на противопехотните мини ДМ 31, M2, М16 и М14; адресирано до тях експертно становище peг. № РВ-206000-001-05/4- 12/12.02.2010г. с отразена констатация, че „ако според компетентните органи на територията на завод М. не би могъл в скоро време да продължи процеса на обезвреждане на мините, на „Видекс“ АД може да се препоръча да се обърне за съдействие към някое от предприятията, които разполагат с технологични възможности за утилизация на такъв тип изделия”, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, регламентирани: Раздел V. 5: Основни задължения от Длъжностна характеристика на длъжността „*** на Дирекция Международно контролирана търговия и сигурност”: „Организира подпомагането на дейността на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение”,
Окръжният съд подробно е обосновал със съображения, допълнени и от настоящата инстанция, че подсъдимата е изпълнила цитираните задължения, още повече, че не се установяват твърдените от прокурора недостатъци на преписката по заявлението.
И по това обвинение важат съображенията на съда за несъставомерност на вмененото правомощие по чл. 32, ал. 1, т.1 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
На това място ще се отбележи, че в диспозитива на обвинителния акт и присъдата на окръжния съд законът неправилно е посочен с името „Закон за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение“, какъвто закон не е приеман. Към момента на вмененото деяние е действал Законът за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, отменен с пар. 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба - ДВ, бр. 26 от 29 март 2011 г., в сила от 30.06.2012 г., за който закон прокурорът, а и съдът вярно са посочили че е обнародван в ДВ бр. 11 от 02.02.2007г. и на който принадлежи и текстът на цитираната норма на чл. 32, ал.1, т. 1, а именно: „Междуведомствената комисия може да отложи вземането на решение по заявление за издаване на разрешение: когато липсват някои от документите, предвидени в правилника за прилагане на закона, или/и представените документи не съдържат изискваните данни“, доколкото негов носител е МК, а не ***.
Ще се отбележи и че съответно на наименованието на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба и неговата абревиатура – ЗЕКОИТДУ е и Правилникът за прилагане на закона и абревиатурата – ППЗЕКОИТДУ, а не посочената в обвинителния акт и присъдата - ППЗЕКНОМУ.
Респективно - необосновано е и обвинението /което в общи линии представлява неколкократно повторение на една и съща теза, но отнесена към отделните етапи на цялата процедура/, че подсъдимата на заседание на МКЕКНОМУ на 12.04.2010г. не изпълнила служебните си задължения - не уведомила членовете, че: към заявление вх. № 7-162/03.02.2010г. не били приложени документите, предвидени в чл. 12, ал. 2, т. 4 от ППЗЕКОИТДУ - копие и заверен превод на български език на документи, удостоверяващи произхода, придобиването и функционалното предназначение на противопехотните мини ДМ 31, M2, М16 и Ml4; към заявление вх. № 7-162/03.02.2010г. е приложен Договор №719/10.07.2008 г., сключен между „Видекс“ АД и „Акмон“ С.А., предвиден в чл.12, ал.2,т.5 от ППЗЕКОИТДУ - копие и заверен превод на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения, който не съдържа изискваните данни съобразно чл. 12, ал.4 от ППЗЕКОИТДУ /включени реквизити по чл.5, ал.3 от ППЗЕКОИТДУ/, а именно: технически параметри на противопехотните мини ДМ 31, M2, М16 и М14 и клауза за недопускане на реекспорт от купувача без писмено съгласие на Междуведомствената комисия, както и съдържанието на писмо от ГД ОП с вх.№ 24-00-46/07.04.2010г. с отразени констатации, че в резултат от производствена авария на територията на завод М. - [населено място] бил напълно разрушен „цех „С” за производство на лят бустер и утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини /гръцките П./ и в складовата база на завода могат да се поемат за съхранение П. с ограничен тротилов еквивалент; и не са изпълнени условията, поставени в Протоколно решение № 12 вт по Протокол № 414/15.02.2010г. от заседание на МКЕКНОМУ с разрешение за трансфер: „фирмата да предостави график за планирани доставки и информация за място на утилизация и съхранение, след съгласуване с отдел КОС на МВР”.
Необосновано по подробно изложените вече аргументи е и обвинението, че подсъдимата Б. нарушила служебните си задължения - без да са изпълнени поставените условия, предложила на членовете на МКЕКНОМУ да разрешат трансфера на П., като те взели Протоколно решение № 3д по Протокол № 418/12.04.2010 г. с решение „Да бъде предоставено разрешението на фирма В. заедно с писмо относно необходимостта от спазване на изискванията, ограниченията и указанията, съгласно писмата на ГД ОП на МВР и Областна дирекция на МВР”.
Идентични за субективната страна на престъплението са и аргументите на съда от първия пункт на обвинението срещу подсъдимата, поради което няма необходимост да се повтарят.
Не се обосновава субективната цел подсъдимата да набави за „Видекс“ АД облага, изразяваща се във възможността да реализира изпълнението на договор №719/10.07.2008г. и от това да е могло да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в увреждане на нормалните функции на МКЕКНОМУ и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение дейностите по трансфер на боеприпаси и изпълнение на международните задължения на РБългария, произтичащи от Конвенция за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване.
При така изложеното, правилно първостепенният съд е признал подс. И. Б. изцяло невиновна по повдигнатите обвинения за престъпления по чл. 282, ал. 1 НК.

По обвинението срещу подс. Б. В.

От фактическа страна:

При установяването на фактите и спрямо подс. Б. В., важи в пълна степен отбелязаното за подс. И. Б.. И тук прокурорът е представил относимата фактология едностранчиво и селективно, игнорирайки съществени фактически положения. Окръжният съд, с оглед задълженията по чл. 13 НПК – за разкриване на обективната истина, е коригирал частично дефицита на релевантни факти, такива от значение да се установи пълната истина за дейността на подс. В.. Съобразил е с това да не утежнява материалноправното положение на подсъдимия с факти с обвинителен характер. Фактите отразени от окръжния съд бяха допълнени от настоящата инстанция в цялата детайлност на установимите по отношение на службата на подс. В. и спецификата на издаваните от него разрешения. За част от приетите от окръжния съд факти настоящата инстанция с оглед на проведеното допълнително съдебно следствие не се и съгласи , а прие различни изводи, отразени по – нататък.
Така, новите фактически положения приети от този съд се свеждат до: положения изведени от съществуващото законодателство за режима на взривните вещества и утилизацията на противопехотните мини, изложение и анализ на съществуващата законова рамка и начина, по който тя се е прилагала от съответните административни органи, както и описание на обективната обстановка към онзи момент именно поради начина, по който се е разбирал и прилагал законът. Положения относно системата на работа на представителите на МОСВ в комисията по заявления по чл. 13 ЗОБВВПИ и даване на становища и оценки по тях към 2011г.. Детайлно представяне на хронологията и на всички елементи от процедурата по издаване на разрешенията вменени на подс. В., включително съществуващи отпреди това други разрешения за дружеството „Видекс“ АД, специфика на работа на комисията чийто *** е бил подс. В., специфика и детайли на преписките по отделните разрешения. Тези положения се явяват нови и спрямо приетите от окръжния съд, който не е правил такова изложение.

Относно противопехотните мини М2, М14, М16 и ДМ 31 и техните модификации:

Мината е експлозивно устройство, произведено с цел да нанесе поражение, което се задейства контактно или безконтактно. Мините по начало се използват за поразяване на жива сила на противника, изваждане от строя на бойни и транспортни машини и за разрушаване на други цели.
Противопехотните мини са предназначени за поразяване на жива сила на противника. По конструктивни особености и начин на съхраняване се делят на: неокончателно снарядени - когато нямат вграден в себе си взривател и взривателните устройства не са поставени, а се съхраняват отделно и окончателно снарядени – когато имат вграден в себе си взривател или нямат вграден в себе си взривател, но се съхраняват с поставени взривателни устройства. /допълнителна техническа експертиза л.13, т. 139 ДП/
Противопехотните мини са забранени за употреба поради изключително опасния ефект, който имат за гражданското население след прекратяване на бойните действия, тъй като остават замаскирани в повърхностния слой на почвата и не могат да бъдат 100% обезвредени. /допълнителна техническа експертиза – л. 41, т. 146, въпрос 3/
Всяка една от противопехотните мини ДМ31, М2, М14 и М16 принадлежи към категорията изделия – боеприпас. От гледна точка на бойното им използване те се класифицират като инженерни боеприпаси. Използват се за изграждането на минирани зони на бойното поле на леснодостъпните направления и пътища с цел максимално затрудняване придвижването на противника и намаляване на скоростта на маневрирането му.
Тези мини представляват боеприпаси с експлозивно действие. /допълнителна техническа експертиза – л. 45, т. 146 ДП/
Мината М2 е противопехотна, скачаща с осколочно действие, приета е на въоръжение в армията на САЩ през 1943г. В хода на водените войни е била модифицирана. Мината е с множество модификации, но всички те са напълно аналогични по своето предназначение, устройство, тактико- технически характеристики, правила и принцип на действие.
Мината М14 е противопехотна, с фугасно действие. Приета е на въоръжение в армията на САЩ през 1962г.
Мината М16 е противопехотна скачаща осколъчна мина с кръгово поражение. Има неограничен срок за престой и готовност за работа. Въведена е на въоръжение в армията и корпуса на морската пехота на САЩ през 1965г. Има три модификации, които се различават една от друга конструктивно.
Мината ДМ 31 е противопехотна, осколъчна, скачаща. Тя е германска конструкция и през 60-те години на 20 ти – век е произвеждана в заводите в К. за нуждите на Б. /наименование за въоръжените сили на Ф./. Срокът за бойна работа на мината е неограничен. /техническа експертиза, заключение по въпрос № 1, л. 3, т. 26 ДП/
Мините ДМ 31, М2, М 14 и М16 не са разработвани и произвеждани в България, която и не разполага с конструктивна и технологична документация за тяхното производство. /допълнителна техническа експертиза л.13, т. 139 ДП/
В България не е имало технологични правила и стандарти за утилизиране на П. М2, М14, М16 и ДМ 31. Не е имало и специално разработена нормативна база по техническите въпроси на утилизацията освен най-общите изисквания на ЗКВВООБ. При утилизиране на боеприпаси, изискванията са свързани с гарантиране на безопасност за здравето и живота на хората, безопасност от материални щети и от екологични замърсявания. /техническа експертиза л. 54, т. 139 ДП/
Противопехотните мини ДМ31, М2, М14 и М16 са били снабдени с взривни вещества, които не са загубили способността си да детонират. /допълнителна техническа експертиза /л. 44, т. 146 ДП/
Мините не могат да бъдат класифицирани като негодни за употреба и опасни за употреба и/или съхранение само въз основа на критерия за изтекъл срок на годност. Срокът за годност е период от време, през който производителят гарантира и отговаря за ефективността и нормалното действие на даден боеприпас за бойното му използване при спазване на правилата за служебната му експлоатация /технически прегледи, транспортиране и съхранение. С изтичането на срока на годност само отпада отговорността на производителя за по-нататъшното използване на боеприпаса и отговорността за използването му преминава върху ползвателя на боеприпаса.
Изтичането на срока на годност не означава, че боеприпасът е негоден за употреба. Ползвателят определя годността на боеприпаса въз основа на резултати, получени при провеждане на изпитвания в лабораторни и полигонни условия. Въз основа на тези резултати, ползвателят взема решение дали да забрани използването им или да назначи нов срок на годност. Обявяването на даден боеприпас за негоден означава, че той е станал опасен за служебна експлоатация или не постига параметрите на поразяващото си действие. /допълнителна техническа експертиза – л. 41, т. 146 ДП, въпрос 4/
Всяка противопехотна мина, която не е в окончателно снаряден вид /т.е. е без монтиран взривател/ е безопасна за съхранение, транспортиране и служебна експлоатация при условията определени от инструкцията й за експлоатация.
Всяка противопехотна мина, която е в окончателно снаряден вид / т.е. с монтиран взривател/ но не са свалени предпазителните й елементи в съответствие с инструкцията й за експлоатация, е също безопасна до момента на поставянето й на бойното поле.
Всяка противопехотна мина в окончателно снаряден вид, поставена на бойното поле, със свалени предпазителни елементи е опасна, както за чужди, така и за свои бойци.
Всички дейности, които се извършват с мините ДМ31, М2, М14, М16 или върху тях, но не са регламентирани от инструкциите за безопасна експлоатация са опасни. /допълнителна техническа експертиза на л. 41, въпрос 3, том 146 ДП/

Относно длъжностния статут на подс Б. В.:

Обв. Б. В. бил служител на МВР от 1993год.
От 01.09.2006г. до 02.06.2009г. заемал длъжност началник на 03 сектор „Контрол над общоопасните средства“ в Охранителна полиция при Национална служба „Полиция“.
От 02.06.2009г. до 23.02.2010г. бил временно назначен на длъжност началник отдел „Контрол над общоопасните средства“ при Главна дирекция „Охранителна полиция“ МВР.
От 23.02.2010. до 01.04.2010. заемал длъжност началник на отдел „Контрол над общоопасните средства“ при ГД ОП- МВР.
От 01.04.2010г. до 01.07.2012г. заемал длъжност началник сектор „Контрол над общоопасните средства“ при Главна дирекция „Охранителна полиция“ - МВР, а от 01.07.2012г. до 11.03.2013г. - началник на отдел „Охранителна дейност, лицензи и разрешителен режим“ при ГД „ОП“ - МВР.
В правомощията на подсъдимия влизало издаването на разрешения за дейностите предмет на контрол по ЗКВВООБ /отм./ и по ЗОБВВПИ.
Факти по първия пункт на обвинението – престъпление по чл. 282, ал.1 НК - издаване на Разрешение № 113 от 06.07.2009г.

Доколкото фактите на обвинението в голямата си част съставляват твърдение за това как и защо подс. Б. В. е издал Разрешение № 113 от 06.07.2009г. и което нямал правомощие да издава, обосновано със спецификата на съществуващия към този момент законов режим, по неизбежност описанието на релевантните факти и от съда включва изложение и анализ на съществуващата законова рамка и начина, по който тя се е прилагала от съответните административни органи, както и описание на обективната обстановка към онзи момент именно поради начина, по който се е разбирал и прилагал законът.
Към 2009г. и до 17.09.2010г. действал Законът за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, /ЗКВВООБ, обн. ДВ. бр.133 от 11 ноември 1998г., отм. ДВ. бр.73 от 17 септември 2010г./, който съгласно чл. 1, ал. 1 уреждал контрола върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България, осъществявани от физически, юридически лица и търговци по смисъла на Търговския закон.
Законът не боравел с термина „утилизация“ /още и „разснарядяване“ и „делабориране“ - синонимни понятия, изведени от систематичното тълкуване на съответното законодателство, както ще се види по –долу/ при уреждане на дейностите с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, не предвиждал контрол върху такава дейност като определена чрез посочения терминологичен апарат, нито съответно съдържал негова дефиниция.
Дейностите, контролът, върху които законът уреждал били: производство, търговия и пренасяне, придобиване, съхраняване, носене и употреба, внос, износ и транзитен превоз, ремонтни дейности, бракуване и унищожаване на ВВООБ.
Не отговаря обаче на действителното положение приетото от първостепенния съд, че към 2009г. /времето на издаване на Разрешение № 113 от 06.07.2009г./ не съществувало определено законово понятие за „утилизация”, макар да е приел, че „утилизацията“ била законово регламентирана чрез наредба. Не може да бъдат споделен и доводът на прокурора, че терминът бил въведен единствено в Наредбата за условията и реда за осъществяване дейностите свързани с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси и контрола над тях в Министерство на отбраната, приета с ПМС № 217 от 02.09.2008г., но тя била приложима само в структурите на Министерство на отбраната.
Към този момент Правилникът за прилагане на ЗКВВООБ, за разлика от самия закон борави с термина „утилизация“ в нормата на чл. 30, ал. 2. В нея той предвижда правна възможност юридически лица – изпълнители, сключили договор с Министерството на отбраната на РБългария за извършване на „утилизация“ на боеприпаси съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на отбраната, приета с Постановление № 217 на Министерския съвет от 2008г. /ДВ, бр. 80 от 2008 г., отм. ДВ. бр.96 от 7 декември 2010г./ да могат да придобиват собствеността върху остатъчните взривни вещества.
Правилникът обаче не съдържа собствена дефинитивна норма за тази дейност.
Правилникът борави със синонима на понятието „утилизация“, а именно „разснарядяване“ в нормата на чл. 79, ал. 1, където предвижда такава възможност /за разснарядяване/ за негодни взривни вещества и средства за взривяване, боеприпаси и елементи от тях, когато тази дейност не е опасна, когато е икономически изгодна и технически възможна.
Самият закон - ЗКВВООБ, макар да не познава цитираните термини, и доколкото съгласно чл. 1, ал. 2 не се прилагал за Министерството на вътрешните работи и за въоръжените сили на Република България, давал възможност в пар. 6 от ПЗР, когато се касае за дейности свързани с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси и контролът над тях в МВР и във въоръжените сили на Република България, те да се извършват при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, т.е. МС разполагал с делегирани законотворчески правомощия по тази материя, каквито подзаконови нормативни актове съответно той е и приел. Именно в тях „утилизацията“ като понятие и дейност била съответно уредена.
Такъв акт за въоръжените сили бил Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на отбраната /приета с ПМС № 217 от 02.09.2008 г., обн. дв. бр.80 от 12 септември 2008г., отм. дв. бр. 96 от 7 декември 2010г./.
Наредбата съдържа дефинитивна норма що е „утилизация“ на боеприпаси в пар. 1, т. 2 от Допълнителни разпоредби и съгласно нея тя е процес на необратимо преобразуване чрез „разснарядяване“ на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните барути, взривни вещества /ВВ/, празна опаковка, черни и цветни метали от изпълнителя. Наредбата борави с термина и в нормата на чл. 2, т. 4, предвиждаща, че в Министерство на отбраната освен други дейности можело да се осъществяват още и „снемане от употреба, утилизация и унищожаване на излишни ВВООБ“.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба, взривните вещества и боеприпасите трябвало да се съхраняват в специално определени складове и бази, а производството, ремонтът и утилизацията им - в специализирани места (заводи, цехове, подривни площадки), отговарящи на всички изисквания за взривна и пожарна безопасност.
Наредбата съдържала и специален раздел посветен на утилизацията в глава V, раздел II наименувана „Утилизация и унищожаване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси“. Съгласно чл. 82, ал. 1 от Наредбата утилизацията и унищожаването на ВВООБ се извършвали съгласно Закона за обществените поръчки (ЗОП) и действащата нормативна уредба в обекти, отговарящи на изискванията за безопасност и охрана и на изискванията на действащото законодателство за опазване на околната среда.
Тези обекти, съгласно чл. 82, ал. 2 от Наредбата, можели да бъдат имоти - собственост на МО, но и имоти - собственост на други лица. Съгласно чл. 82, ал. 3 от Наредбата използваните технологии в обектите по ал. 1 трябвало да осигуряват редица изисквания - 1. комплексност на преработка на взривни вещества и боеприпаси /В./ и техните компоненти, 2. необратимост на процеса на разснарядяване, 3. обработка на всички елементи на В., 4. безопасност на процесите на утилизация и унищожаване, 5. икономическа ефективност, 6. ефективен и надежден мониторинг на опазването на околната среда.
Т.е. законовият режим позволявал утилизацията на оръжия и боеприпаси на въоръжение в Българската армия, и то от частноправни субекти – търговци, по договор с армията и в собствени обекти. В този смисъл и що се отнася до възможността за провеждане на утилизацията като дейност, цитираната Наредба предвижда извършването й от субекти, които не се намират в системата на МО. Следователно неточен е доводът на прокурора, че след като утилизацията е уредена като понятие само в тази наредба, /регламентираща поначало режима на въоръжението в Българската армия/, то и утилизацията била приложима само в системата на това министерство. Не се касае за дейност само в структурата на МО, а за дейност с предмет – само въоръжението на българската армия, която обаче може да се провежда от частноправни субекти и извън системата на МО.
Съгласно чл. 92 от Наредбата контролът върху тези дейности /по глава пета, раздел II/ се осъществявал от министъра на отбраната или от определено от него длъжностно лице. Конкретните мерки за контрол се уговаряли между министъра на отбраната и лицето, избрано за изпълнител на утилизацията.
ППЗКВВООБ пък при тълкуване на нормата на чл. 79, ал.1 per argumentum a contrario води до извод за позволеност на тази дейност и за случаите извън въоръжението в Българската армия и Министерството на вътрешните работи.
Подзаконов нормативен акт издаден на основание пар. 6 от ПЗР на ЗКВВООБ, за рамките този път на Министерството на вътрешните работи била Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на вътрешните работи /Приета с ПМС № 264 от 29.09.2004 г.,обн. ДВ. бр.89 от 12 октомври 2004г., отм. ДВ. бр.32 от 19 април 2011г./
И тази Наредба, както предходно цитираната, борави с термина „утилизация“ в нормата на чл. 52, където предвижда, че взривните вещества и боеприпасите се унищожават чрез взривяване, изгаряне или „делабориране“ (утилизация). Макар да трябва да се отбележи, че Наредбата не е последователна в използването на понятията, доколкото в правилото на чл. 49, ал. 3 предвижда, че когато взривните вещества и боеприпасите са негодни, подлежат на сдаване „за делабориране или унищожаване“. Използваният термин тук е не „утилизация“, а неговият синоним – „делабориране“, със значението на изваждане от практическо предназначение и функциониране. Т.е. тук, в тази норма, понятията „делабориране“ и „унищожаване“ са уредени като алтернативни, различни, съответно и са разграничени, очевидно по чисто техническите методи на премахване на съответния продукт, но следва да се посочи - при еднакъв краен резултат по лишаване на продукта от функция като такъв.
Т.е. по разума на тази Наредба, делаборирането /„утилизацията“/ съставлява вид унищожаване на взривните вещества и боеприпаси, като същинското материално значение и на двете понятия – и „унищожаване“, и „утилизация“ се свежда до един и същ краен резултат и той е отнемане на взривните вещества и боеприпаси на способността да служат функционално като такива, респективно - да поразяват жива сила, било чрез пълно физическо заличаване /унищожаване/, било чрез деструктуриране на продукта на основните му съставни части, вкл. с възможност за по – нататъшното им използване за граждански цели /„разснарядяване“, „утилизация“, „делабориране“/.
Съгласно чл. 2, т. 5 от тази Наредба, в Министерството на вътрешните работи се осъществяват „ремонтиране и бракуване на огнестрелни оръжия, унищожаване на ВВООБ“ /което обхваща и „разснарядяването“ по чл. 52/, а съгласно т. 6 – и контрол върху дейностите с ВВООБ.
Следователно на общо основание МВР бил органът, който контролирал унищожаването, респективно и „разснарядяването“ на ВВООБ като такова по принцип и извън случаите, когато такъв контрол се упражнявал от министъра на отбраната за утилизацията на В., собственост на Българската армия.
Законодателството към този момент боравело с термина „утилизация“ и в други актове, макар регламентиращи дейностите във въоръжените сили на България и Министерство на отбраната. Такъв акт бил Правилникът за осигуряване и управление на качеството на отбранителни продукти за Министерството на отбраната и българската армия /издаден от Министерството на отбраната, обн. ДВ. бр.101 от 16 ноември 2004г., отм. ДВ. бр.3 от 11 януари 2013г/., който в чл. 79 предвиждал, че снемането от употреба и „утилизацията“ са дейности, които се извършват през последната фаза от жизнения цикъл на отбранителния продукт. Нормата на чл. 85 от Правилника пък предвижда правомощия на Дирекция „Военна стандартизация, качество и кодификация“ да определя изискванията към системите за управление на качеството на търговските дружества, желаещи да изпълняват дейности по „утилизация“.
Доколкото пък, специално за въоръжението на МВР е предвидено, че „утилизацията“ е вид унищожаване, при систематично тълкуване на цитираната съответна наредба с уредените дейности и по ЗКВВООБ и на отделно основание може да се заключи, че утилизацията попада в регламентацията на дейността „унищожаване“ по смисъла на чл. 23 от ЗКВВООБ, а именно, че „бракуването и унищожаването на негодните взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона“.
Възможността за разснарядяване /„утилизация“/ на негодни взривни вещества и средства за взривяване, боеприпаси и елементи от тях, се извежда по тълкувателен път и от нормата на чл. 79, ал.1 от ППЗКВВООБ, че на бракуване и унищожаване подлежат негодни взривни вещества и средства за взривяване, боеприпаси и елементи от тях, чието разглобяване и разснарядяване е опасно, икономически неизгодно или технически невъзможно.
И тази норма разделя понятията „унищожаване“ и „разснарядявяне“ /„утилизация“/ като различни методи и с различно приложение. Трябва да се подчертае, че унищожаването не е уредено като безусловно, абсолютно и императивно приложение, а само когато разснарядяването на негодните взривни вещества /ВВ/ и боеприпаси /БП/ е опасно, икономически неизгодно или технически невъзможно. Т.е. нормата предполага „разснарядяването“ като възможна и позволена алтернатива, само когато е безопасна, респективно извършва се по безопасни методи и начин. Тя дори е първата преценка, която съответният субект следва да направи.
Нормата на чл. 81, ал. 1 от ППЗКВВООБ по-натам урежда методите на унищожаване на ВВ и БП и това са „взривяване“ и „изгаряне“. Тълкуването на нормата не води до извод за дерогиране на чл. 79, ал. 1 ППЗКВВООБ за преценка за възможност за разснарядяване на ВВ и БП /естествено само като дейност, извършвана по безопасен начин/. Нормата е продължение и детайлизация на дейността по „унищожаване“, когато е взето положително решение за нейното извършване. Правилата на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 от ППЗКВВООБ специфицират методите на унищожаване на взривните вещества и боеприпасите според функционална пригодност да детонират или не. Съдържат и неизчерпателен списък от видове ВВ и БП. Така нормата на чл. 81, ал. 2 от Правилника предвижда, че взривните вещества, които не са загубили способността си да детонират: снаряди; мини; челни части на реактивни гранати и взриватели; запалки; капсули електродетонатори; други средства за взривяване; ексудирали нитроестерни ВВ, се унищожават чрез взривяване. Нормата на чл. 81, ал. 3 от Правилника предвижда, че взривни вещества, загубили способност да детонират: барути, пиротехнически средства и състави и патрони за стрелково оръжие с калибър до 15 мм. , се унищожават чрез изгаряне.
По-натам, задължението за унищожаване, независимо от методите, като условно, не е поставено в зависимост от вида на продукта /мина, снаряд или др/, а от преценката дали неговото разснарядяването е опасно, икономически неизгодно или технически невъзможно. Едва при позитивно решение за „унищожаване“, /т.е. когато не е налице възможност за разснарядяване поради наличие на отрицателните материални предпоставки на чл. 79, ал.1, пр. 2 ППЗКВВООБ /Правилник/ - опасност, икономическа неизгодност и техническа невъзможност/ нормата на чл. 81, ал. 2 от ППЗКВВООБ вече въвежда правно значение на предмета - вида ВВ или БП, въвежда и класификация на видовете унищожаване именно по предмет - според възможността му да детонира или не, в зависимост от които се прилагат съответно или „взривяване“, или „изгаряне“.
Внимание следва да се обърне на това, че правилникът предвижда „унищожаване“ и на продукти, които са изгубили способността си да детонират, т.е. по презумпция се считат за безопасни. Т.е. критерий на закона за приложимост или не на унищожаването или друг метод /„утилизация“ „разснарядяване“/, не е непременно опасността на ВВ или БП, сама по себе си, доколкото се вижда, че и неопасни продукти подлежат на дефинитивно унищожаване. Опасността, от която законът се интересува е тази на начина, по който продуктът може да бъде изваден от употреба. Тази опасност е и меродавната при критериите по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ППЗКВВООБ. Т.е. единственото условие, на което ВВ и БП трябва да отговорят, за да подлежат на унищожаване е това по чл. 79, ал. 1, пр.2 от ППЗКВВООБ - а именно – такива ВВ и БП, чието разглобяване и разснарядяване е опасно, икономически неизгодно или технически невъзможно, без значение на вида ВВ или БП. Т.е. нормите на чл. 79 и 81 ППЗКВВООБ се намират в смислово и систематично единство, не и в противоречие, както погрешно е приела обвинителната теза.
Изводът е, че подзаконовата нормативна уредба към 2009г. предвиждала и уреждала дейността по „утилизация“ /„разснарядяване“, „делабориране“/ макар и фрагментарно, като позволена.
При така изложеното верен е изводът на първостепенния съд, че „утилизацията“ била законодателно уредена и преди 2010г., макар за подкрепа на този извод да е отделил съвсем малко място.
Тук следва да се отбележи и неточната и нестъпваща на закона терминологична употреба от страна на първостепенния съд, който е извел на база свидетелски показания, че понятието „разснарядяване” предвиждало два варианта - първият - „унищожаване”, а вторият - „разглобяване” с последващо използване на остатъчните материали. Систематичното тълкуване на нормите от цитираните по-горе нормативни актове не позволява такава интерпретация. В прецизен технически смисъл понятията „разснарядяване“ и „унищожаване“ са дори взаимноизключващи се и не могат да бъдат нито варианти, нито етапи един на друг. Преобладаващо съответният законов режим предвижда двата метода като алтернативи, и само в частния случай на чл. 52 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на вътрешните работи /Приета с ПМС № 264 от 29.09.2004 г., обн. ДВ. бр.89 от 12 октомври 2004г., отм. ДВ. бр.32 от 19 април 2011г./, тяхното съотношение е на видово – родова принадлежност.
При така съществуващата нормативна база позволяваща дейността по „утилизация“ за рамките на въоръжението на българските въоръжени сили, но не само, Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи - изрично и неизрично, а при специфичната законодателна техника описана по – горе в нормата на чл. 79, ал.1 ППЗКВВООБ – и за останалите субекти с дейност по ЗКВВООБ, когато се касаело за боеприпаси с произход чужди армии, редица военни заводи започнали и на практика, след съответните разрешения, да внасят и утилизират и такива боеприпаси.
Така, видно от писмо от *** на Д. до *** на М. съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС, вх. № 03-09–67 от 19.12.2008г. се посочвало, че /към този момент - 2008г./ в България вече се извършвала утилизация на армейски боеприпаси, освободени от Българската армия и внос от редица заводи. Посочвало се, че голяма част от складовите площи на площадките в заводите, макар отговарящи на нормативните изисквания за безопасност и съхранение на взривни вещества, били с изчерпан капацитет и на практика не можели да поемат големи количества боеприпаси. Въпреки това процесите по внос продължавали поради липса на нормативно основание за неговото ограничаване. Посочвало се, че освен „Видекс“ АД и други две дружества били сключили договори за внос и внесли боеприпаси и П. с цел утилизация, и че още от 2006г. се наблюдавала тенденцията България да се превърне в център за делаборация и унищожаване на боеприпаси освобождавани от армиите на Европа. /л. 7, т. 68 ДП/
Във връзка с изложената проблематика било и писмо на зам.-министъра на икономиката и енергетиката – Я. К., до *** на М. съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС, с вх. № 03.09-67 от 18.12.2008г. по повод решение на Съвета от заседание на 08.12.2008г. касаещо дейностите свързани с внос на стари боеприпаси с цел унищожаване, обезвреждане или разснарядяване на територията на РБългария, че тези дейности /в това число „утилизацията“/, „не били достатъчно подробно и ясно регламентирани в сега съществуващата нормативна база“, което създавало „определени трудности пред съответните компетентни органи при осъществяване на контрол върху тези дейности“. Поради което се предлагало изготвяне на изцяло нов закон, който да замени действащия ЗКВВООБ поради необходимостта от прилагане на редица актове на ЕС и в който да се включат „строги, ясни и конкретни изисквания и условия за осъществяване и контрол на тези дейности с цел свеждане практически до минимум на всички неблагоприятни въздействия или последствия от извършването им.“ /л. 13, т. 68 ДП/
МВР издавало разрешения за внос на боеприпаси с цел тяхното унищожаване, обезвреждане или разснарядяване на територията на РБългария на практика като продължение на разрешителния режим съгласно ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ за внос, износ и транзитен превоз на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Тези разрешения се издавали въз основа на вече издадено разрешение от Междуведомствената комисия по експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение /МКЕКНОМУ/ видно от писмо на зам.-министъра на вътрешните работи до *** на М. съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС, вх. № 03-09-67/08 от 05.02.2009г. / л. 22, т. 68 ДП/.
Същевременно с писмото се изразявали опасения от факта на съхраняване на големи количества излишни боеприпаси и значителното увеличаване на количеството внесени такива и увеличаване на вероятността от инциденти. Отбелязвало се, че българското законодателство не давало достатъчно основание за ограничаване на вноса на подобни оръжия, в това число и на негодни боеприпаси, с цел тяхното унищожаване, обезвреждане или разснарядяване, освен когато се касаело за целите по чл. 1, ал. 2 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, а именно - защита на националната сигурност, на икономическите и външнополитическите интереси на РБългария с решение на МС.
Следва да се заключи, че българското законодателство не предвиждало изрично изискване за субектите извършващи дейност по утилизация на ВВООБ, макар и законово предвидена, да получат специално разрешение като за дейност различна от общата производствена дейност. Оттук и МВР не разполагало със законови правомощия да издава изрично подобни разрешения /за утилизация/ и на практика не е издавало. Ще се отбележи, че не за всички дейности - предмет на изрично уреждане от ЗКВВООБ се предвиждал разрешителен режим за извършване. Дейностите, за които законът не изисквал разрешение за извършване били бракуването и унищожаването на ВВООБ.
Същевременно обаче, МВР бил органът натоварен с контрол върху дейностите с ВВООБ, и това е така и в случаите на тяхната утилизация.
При тази законова рамка и на практика, и в съгласие със закона утилизацията като вид дейност се разглеждала от МВР, като част от общия разрешителен режим на производствените предприятия от военнопромишления комплекс на страната, и като част именно от тази дейност подлежала на превантивен и текущ контрол. Макар и при съществени законодателни дефицити, доколкото МВР нямало правомощия да контролира използваните от търговеца технологии. Те се утвърждавали от ръководителя на предприятието.
Изложеното тълкуване и приложение на законовата рамка на утилизацията на оръжията и боеприпасите /взривните вещества са изключени/, намерило ясно и категорично потвърждение в последващото законодателство, където тази дейност била вече изрично обхваната в предмета на специалния Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, в сила от 17.09.2010г., действащ и понастоящем, в нормата на чл. 1, ал. 1, т. 8, съгласно който законът урежда условията и реда и за „утилизация на оръжия и боеприпаси“. Законът освен това и ясно разделя дейностите по „унищожаване“ и „утилизация“ като различни.
Философията на закона да уреди утилизацията като част от общата рамка на производствената дейност, която именно и подлежи на разрешителен режим, се извлича дефинитивно от нормата на чл. 13, ал. 3 вр. ал. 1 ЗОБВВПИ, още в редакцията на закона при приемането му /обн. ДВ. бр.73 от 17 септември 2010г./, съгласно която разрешението за производство по ал. 1 може да включва освен други дейности още и видоизменяне и „утилизация“ на оръжия и боеприпаси.
Утилизацията на боеприпаси получава в този закон и своето определение в нормата на чл. 151, ал. 2, което е почти пълно повторение на определението по пар. 1, т. 2 от Допълнителни разпоредби от цитираната Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на отбраната /приета с ПМС № 217 от 02.09.2008 г., обн. дв. бр.80 от 12 септември 2008г., отм. дв. бр. 96 от 7 декември 2010г./.
Съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗОБВВПИ утилизацията на боеприпаси е процес на необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните барути, взривни вещества, празна опаковка, черни и цветни метали.
И този закон не урежда унищожаването на боеприпаси като единствено разрешение, когато те следва да се извадят от употреба, а дава възможност първо за преценка дали разглобяването им е опасно или технически невъзможно и при положителен отговор, т.е. ако те технически не могат да се утилизират или утилизирането е опасно, следва и тяхното унищожаване – чл. 145, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ – „На бракуване и унищожаване задължително подлежат: 2. огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, чието разглобяване е опасно или технически невъзможно“.
Тълкуването на нормата на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗКВВООБ /отм/, че урежда само методите за унищожаване, но не и задължението за унищожаване /каквото разбиране споделя прокурорът/, се потвърждава и ясно закрепва и в новия законов режим на ЗОБВВПИ – в нормите на чл. 148, ал. 1, чл. 145, ал.1 т. 2 и чл. 151, ал. 3, и се открива, че това е волята на законодателя, доколкото отличително е уреден двойнствен режим за боеприпасите - с възможности за „унищожаване“ и за „утилизация“. Единственият критерий за преценка дали боеприпасите подлежат на единия или другия режим, е не техният вид, а въпросът за опасността или техническата невъзможност за тяхното разглобяване - чл. 145, ал.1, т. 2 от закона, възприемащ почти идентичен подход като този на чл. 79, ал.1 от ППЗКВВООБ /отм/.
Тук следва да се обърне внимание на един от съществените аргументи на окръжния съд за обосноваване правомерност на действията на подс. В.. За да обоснове, че подс. В. като издал Разрешение № 113/06.07.2009г. не е нарушил закона, първостепенният съд се е позовал на това, че липсвала законова забрана за тази дейност. Тези съображения не могат да се споделят. За процесния случай липсата на законова забрана не се приравнява на законово разрешение. Известният правен принцип, че е позволено всичко, което не е забранено, който окръжният съд е имал предвид, намира приложение единствено в отраслите на частното право, в сферата на свободните граждански отношения и оборот. За отраслите на публичното право обаче, характерни с правоотношения на неравнопоставеност, на власт и подчинение, какъвто отрасъл е и административното право, е важим точно обратният принцип – че е позволено това, което е изрично уредено като такова, т.е. забранено е всичко, което не е разрешено. Принципът защитава свободите на гражданското общество срещу държавната власт, която не може да е неограничена. Ето защо, всяка публична власт следва да е изрично нормативно уредена, вкл. нейните правомощия и предели на компетентност. В настоящия случай, подс. В., за да е могъл като орган на власт да разреши дейността по утилизация, следва да е имал законово уредено правомощие за това. Както вече се изложи, макар непълно уредено, законово правомощие от съществуващата нормативна база може да е бъде изведено.
На следващо място, неверен е и доводът на окръжния съд, че добросъвестното и правомерно изпълнение на службата на подсъдимия В. идва и от това, че въпросът – предмет на административния акт /утилизацията/, бил преминал административно през няколко нива и никое ниво не било отбелязало нередности. Единомислието по въпроса и на други лица, без значение от кое ниво на административната йерархия, дали своите становища или консултации, не е обстоятелство, което да изключва собствената на органа отговорност при нарушаване на закона, ако такова обективно е допуснато.
Практиката още през 2007г. български заводи да утилизират ВВООБ като разрешена дейност се извежда и от писмо на ***а на Главна дирекция „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция“, към Генерална дирекция „Полиция“ на МВР, рег. № Ут- 549 от 15.03.2007г., до ***ите на СДП и ОДП в страната, в което във връзка с инцидент – експлозия в завод в С. за унищожаване на стари боеприпаси, се посочвало, че спрямо съществуващите на територията на България предприятия, които извършват производство, ремонт и разснарядяване /утилизация/ на боеприпаси съгласно ЗКВВООБ и Правилника за неговото прилагане, следва да се приложат мерки като: проверки, връчване на напомнителни писма за стриктно спазване на утвърдените от ръководителите на предприятията технологии с ВВОО и правилата за безопасност и др. /писмо на л. 24, т. 86 ДП/.
Разбирането за утилизацията като позволена дейност, както и фактът на реалното й прилагане, се извеждат и от „Обобщена информация относно дейностите, свързани с внос на стари боеприпаси с цел унищожаване, обезвреждане или разснарядяване от 12.02.2009г., изготвена от *** на М. съвет по въпросите на В. и МГ на страната, че в „настоящото законодателство регулационните органи нямат правно основание да отказват подобни сделки“, освен по съображения от национална сигурност по чл. 4, ал.1, т. 1 и пар. 1 от ДП на ЗЕКОИТДУ, но трудно приложим в разглеждания случай.
Информацията поставяла и проблемите на утилизацията като опасна дейност, но същевременно и липсата на правна регламентация за утвърждаване на новите технологии за разснарядяване, свързани с боеприпаси от западни технологии, с каквито българските специалисти не били запознати. В България нямало създаден орган, който да оценява предлаганите технологии, риска от тяхното прилагане и въздействието върху околната среда. /л. 33, т. 68 ДП/
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ разрешенията за дейностите по него се издавали от Министерството на вътрешните работи за определен срок при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл. 5, ал.1, т. 1 ППЗКВВООБ разрешенията за производство на ВВООБ се издавали за срок от 3 години.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗКВВООБ, разрешения за производство на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси съгласно приложение № 4 се издавали на търговци по смисъла на Търговския закон от ***а на Главна дирекция „Охранителна полиция“ (ГДОП) или от упълномощено от него длъжностно лице след писмено становище на ***а на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или на областната дирекция на МВР (ОДМВР).
За целта и съгласно чл. 9, ал. 2 от ППЗКВВООБ търговците следвало да подадат искане по образец и придружаващи документи посочени в правилника - в 17 точки /в сила към процесния момент/, чрез началника на РУ по местонахождението на обекта.
Така съгласно т. 10 на чл. 9, ал. 2 ППЗКВВООБ – търговецът следвало да представи утвърден от производителя списък на видовете ВВООБ, които ще се произвеждат, като се посочват стандартизационните документи и технологиите за производството им, а съгласно т. 12 - разработени и утвърдени от производителите инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с ВВООБ;
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗКВВООБ произведените ВВООБ трябва да отговарят на стандартизационните документи, а съгласно ал. 2 – ВВООБ се произвеждат по утвърдени от управителния орган на търговците технологии, спазването на които е задължително.
МВР е издавало разрешения за утилизация на боеприпаси на „Видекс“ АД преди процесния период от 2009.
Така, още през 2006г., съгласно писмо на зам.-***а на Национална служба „Полиция“ по преписка вх. № 5209/22.03.2006г., за утилизация на бойни припаси в завод „М.“, сектор КОС – Н. ДНСП включил утилизацията на бойни припаси по приложен списък като част от производствения процес към производствената програма в Разрешение № 58/27.06.2003г. /писмо на л. 1, т. 100-3 ДП/
Подготовката на дейността по утилизация на гръцки противопехотни мини, за „Видекс“ АД започнала преди издаване на процесното разрешение № 113 от 06.07.2009г..
За „Видекс“ АД имало издадено Разрешение № 95 от 13.07.2006г. на началник Н., КОС, на вх. № Р – 8407 от 19.06.2006г, с което се разрешавало на „Видекс“АД, завод „М.“, [населено място], да произвежда ВВООБ. Разрешението било издадено за срок от три години – до 13.07.2009г. /л. 17, т. 71 ДП/
По преписка рег. № 18059/28.09.2007г. на ОДР В. на основание предоставена документация и съгласно писмо на зам. –***а на ГД „ППООРП“ комисар Т. И. от 29.10.2007г. до ***а на ОДП В., сектор КОС – О., ГД „ППООРП“ включил утилизацията на инженерните боеприпаси - мини ДМ 31, М2, М14 и М16 в списъка на видовете инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се разснарядяват /делаборират, утилизират/ в завод М., като част от производствения процес към производствената програма на дружеството №95/13.07.2006г. за производство на „Видекс“ АД. Разширяването на производствената програма било предшествано от проверка, въз основа на която било изготвено становище, с което се предлагало искането на „Видекс“ АД да бъде удовлетворено /писмо на л. 4, т. 127 ДП, справка на л. 12, т. 123-1 ДП/
Именно и това Разрешение № 95 от 13.07.2006г. било приложено към документацията подадена със заявление № 7-1235/11.08.2008г. на „Видекс“ АД пред Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение за разрешаване на трансфер на гръцките П. и който трансфер бил разрешен с Решение № 5 ВТ на МК, 007699, протокол № 377/04.09.2008г., макар и под условие за представяне на положително становище на служба КОС на МВР за създадените условия за съхранение и технологията за утилизация, коментирано при фактите касаещи обвинението срещу подс. И. Б. /л. 10, т. 71 ДП/
На 05.11.2008г. В. подало първото искане за разрешаване на внос и транспортиране на П. от ГКПП Кулата до завод М.. /справка на л. 99, т. 45 ДП/
На 21.04.2009г. „Видекс“ АД, подало ново искане с негов изх. № 25/13.04.2009г. и вх. № 3511/21.04.2009г. на РПУ Б., ОД „Полиция“ В., чрез началника на РПУ Б., и началника на ОДП В., до началника на ГДОП София за издаване на разрешение за производство на взривни вещества и средства за взривяване за граждански цели и утилизация на боеприпаси съгласно утвърдени списъци на „Видекс“ АД, завод „М.“, [населено място]. /л. 12, т. 123 -1 ДП/.
Към искането дружеството приложило документи, каквито се изисквали по закон. Били приложени два списъка: списък на видовете експлозиви за граждански цели, които ще се произвеждат в завод „М.“, [населено място] /от който обвинението не се интересува/ и „списък на инженерните и артилерийските боеприпаси, които ще се разснарядяват /утилизират, делаборират/ от „Видекс“АД в завод „М.“. В списъка наред с други боеприпаси били посочени и процесните П. – ДМ 31, М2, М 12, М 16. Що се касае до мините М12, се касаело за техническа грешка, с вярна спецификация - М14, доколкото мините които дружеството по договор щяло да утилизира били именно М14, а и приложена технология за утилизация била именно за този тип мини. /л. 7 и 9 , т. 45 ДП/
Били приложени и инструкции за безопасна работа при утилизация на мините съгласно изискването на чл.9, ал.2, т.12 от ППЗКВВОБ, разработени и утвърдени от производителя.
По подаденото искане било изготвено становище рег. № 10 435 от 27.05.2009г. от ОД МВР В., *** комисар О. А.. /л. 9, т. 123 – 1 ДП/ В него била описана производствената и складова база на завод „М.“ - с територия около 360 дка. Посочвало се, че заводът бил обособен за производство на взривни вещества и за тяхното съхранение през 1972г., че производството на взривни вещества и средства за взривяване се извършвало в три цеха, като заводът разполагал и със седем складови помещения. Според становището производствените и складови помещения отговаряли на изискванията на Наредба № 2 от 10.07.2000г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Водели се стриктно книгите обр. 9, също така отчетността по движението на ВВ от складовете до производствените помещения и обратно. Управителят на дружеството бил представил всички изискуеми документи по чл. 9, ал. 2 ППЗКВВООБ. Предлагало се на „Видекс“АД да се издаде разрешение за производство на взривни вещества, средства за взривяване и утилизация на боеприпаси в завод „М.“ , [населено място].
По искането било издадено Разрешение № 113 от 06.07.2009г., от подс. Б. В. - началник КОС ГДОП, с което се разрешавало на „Видекс“ АД производство на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси съгласно заверени списъци към разрешението на изделията на територията на завод „М.“ [населено място]. / л. 1 , т. 123- 1 ДП и на л. 6, т. 45 ДП /.
Разрешението важало за срок от три години - до 06.07.2012г.




По доказателствата за фактите за издаване на Разрешение № 113/06.07.2009г.

Описаните по това обвинение факти се извеждат от множество писмени доказателства, приложени по делото и описани при съответното фактическо изложение, от показанията на свидетелите: Н. Н. /л. 276, т. 5 нохд/, Н. Ц. /л. 278, т. 5 нохд, Х. И. Х. /л. 280, т. 5 нохд/, Е. К. А. /л. 315, т. 5 нохд/, К. Б. Г. /л. 391, т. 5 нохд/, Т. И. /л. 28, т. 10 нохд/, И. Д. / л. 347 т. 5 нохд/, обяснения на подс. Б. В. /л. 97, т. 11 нохд/, експертизи - експертно заключение от в.л. Г. Г. и Н. Д. /л. 3, т. 26 ДП/, допълнителна техническа експертиза /том 139 ДП/, Протокол № 16/18.03.2016г. за почеркова експертиза от в.л. А. Н. /л. 32, т. 146 ДП/, допълнителна експертиза от в.л. Г. Г. и Н. Д. /л. 41, т. 146 ДП/.
Доказателствената съвкупност е безпротиворечива като цяло, а в частност експертните заключения – и обосновани, поради което няма причина да не се кредитира.
Фактите по това обвинение се извеждат основно от писмени доказателства. Доколкото са събрани и свидетелски показания – те не осветляват особено въпроси, които да не са вече известни от писмените доказателства, тъй като в голямата си част съставляват експертни определения, мнения и оценки за това що е „утилизация“ и кога се извършва, интерпретации на законовия режим, макар и да съдържат чисто практически положения – за това как са действали административните органи и производителите на ВВООБ по въпроси от типа на процесните.
Така св. Х. Х. потвърждава, че утилизация на боеприпаси от българската армия се провеждала от редица български заводи, държавни и частни, след договори с Министерство на отбраната, като за това заводите трябвало да имат лицензи. Министерството имало за всеки вид боеприпас информация кога е влязъл във въоръжение, изготвена техническа спесификация за унищожаване или за утилизация, които се предоставяли на заводите. Св. Х. А. само допълва, че на практика служба КОС не е проверявала нито технологиите, нито и дали се спазват, тъй като това било отговорност на длъжностните лица по чл. 14 ППЗКВВООБ. /„Търговците, на които е издадено разрешение за производство на ВВООБ, определят писмено компетентни лица, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност при работа с ВВООБ, както и отчетността за движението им при производство“./ Св. К. Г. пояснява, че и на практика по тогава действащия закон утилизацията се възприемала като част от производствения процес. И този свидетел потвърждава, че сектор КОС на МВР нямал отношение по самата технология на производство на боеприпаси и за извършване на дейността, както и че не са разполагали с такива експерти. Самите търговци трябвало да разполагат със специалисти, които да могат да създадат технологията или да използват държавни стандарти. А служба КОС приемали инструкциите и технологиите за работа в предприятието като даденост. Нямали компетенции да се намесват в процеса на утилизация. След като производителят се бил подписал на технологията, изготвена от специалиста, това означавало, че колкото и да е опасен, този процес е осъществим. Преценката на производителя била съществената. В този смисъл /че служба „КОС“ не контролира технологията и че това са норми „ноу-хау“ на производителя/ са и показания на св. И. П. Д..
Т.е. и свидетелските показания убедително показват, че служба КОС МВР не е имала и на практика никакво отношение по въпросите на технологиите и оттук – по опасността на разснарядяването на боеприпаси, а тези въпроси са се намирали изцяло в сферата на компетентност и отговорност на производителя.
Обясненията на подс. В. не се различават от естеството на свидетелските показания като: оценка на нормативната база, описание на утилизацията като типов процес, експертно мнение, практика на служба КОС. В частта на фактите няма причина да не се приемат за достоверни.
Тук ще се отбележи, че изготвената по делото допълнителна техническа експертиза /том 139 ДП/ в т. 11 се занимава с въпроси от значение за преценяване нормата на чл. 79, ал. 1 ППЗКВВООБ за недопустимост на разснарядяването, когато е опасно и технически невъзможно.
Съгласно тази експертиза дейността по утилизация на посочените мини няма нищо общо с процесите на производство на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси /ВВООБ/. Тя е напълно самостоятелна дейност и изисква отделно технологично оборудване. Противопехотните мини М2, М14, М16 и ДМ31 били конструирани като неразглобяеми. При проектирането им не е било заложено изискването за ремонтопригодност и разглобяемост. Неразглобяемо съединение на два или повече детайла по технологична дефиниция е съединение, което не може да бъде разделено на съставните си части, без да бъде разрушен поне един от съединените детайли. Такива съединения са съединенията получени при нитоване, заваряване, запояване на съединения свързани помежду си чрез пластична деформация на един от детайлите. Всяко разрушение е свързано със значителни динамични усилия. Всяко динамично усилие е рисково за възбуждане на случаен пълен или непълен взрив. Противопехотните мини М2, М14, М16 и ДМ31 принадлежат към категорията боеприпаси, чието разглобяване е опасно.
Същевременно от техническа гледна точка, няма изделие, което да не може да бъде разделено на части. П. не принадлежат към категорията боеприпаси, чието разглобяване е технически невъзможно. И ако бъдат създадени условия, при които при случаен взрив няма да има човешки жертви, замърсявания на околната среда и материални щети върху обекти, тогава утилизацията е полезна. Отделен бил въпросът за икономическата изгодност.
Т.е. въпросът за полезността и безопасността на утилизацията не е с една страна, а е комплексен, на преценка подлежат множество аспекти – технически, икономически и социални. Такива въпроси в частта на това обвинение срещу подс. В. не са повдигани от прокурора.
Експертизата се е занимала и с въпросите на технологичните инструкции по безопасност представени от „Видекс“ АД през 2009г. и е стигнала до заключение, че са изготвени формално, с неясни количествени критерии за контролиране на процеса, че оборудването не е отговаряло на високите изисквания за безопасност, че нямало идея за автоматизиране и дигитален контрол на операциите, че нямало информация как е извършван технологичният контрол и какви са критериите за обективност, които констатации показват, че са съществували предпоставки за неконтролируеми технологични последствия. Отбелязва същевременно, че няма технологични правила и стандарти за утилизиране на противопехотните мини М2, М14, М16 А2 и ДМ 31.
С малко по-различен въпрос от изложените и такъв без пряка връзка с обвинението за разрешение за утилизация /за разснарядяване/, респективно и с нормата на чл. 79, ал. 1 ППЗКВВООБ се занимава допълнителната експертиза на л. 41 т. 146 ДП. Тя допринася за осветляването на това дали процесните мини са опасни за употреба и съхранение, т.е. за характеристиките им като тип изделие.
Обвинението срещу подс. В. по отношение на издаване на Разрешение № 113/06.07.2009г. не съдържа факти свързани с това доколко и дали разнарядяването на П. е опасно или технически възможно. Ето защо съдът на процесуално основание не може да се занимава с такива факти включително и с оглед на преценката по чл. 79, ал.1 ППЗКВВООБ за опасността и техническата неосъществимост на тези процеси. Освен това опасността на разснарядяването, вече се отбеляза, е комплексен въпрос, тъй като винаги е свързан и с въпросите на използваната технология като съобразена с тази опасност и създадена така, че да я предотвратява и неутрализира.
Няма основание да не се приеме заключение и на протокол № 16/18.03.2016г. за съдебно-почеркова експертиза, /л.32, т.146 ДП/, т. 8.5, че подписът в графа „началник“ в Разрешение № 113/06.07.2009г. за производство на взривни вещества, издадено на „Видекс“ АД с бланков № 075314 е копие на действително положен подпис от Б. Д. В..

От правна страна по обвинението по чл. 282, ал.1 НК - за издаване на Разрешение № 113 от 06.07.2009г. за утилизация на П. като неразрешена от закона дейност:

При така установеното от фактическа страна, от правна такава следва да се приеме, че обвинението срещу подс. Б. В. за това, че като началник на отдел „Контрол върху общоопасните средства в Дирекция „Охранителна и пътна полиция“ при Главна дирекция „Охранителна полиция“, на 06.07.2009г. издал Разрешение № 113 от 06.07.2009г. като нарушил служебни задължения, е изцяло несъставомерно, почиващо на грешно разбиране и приложение на закона от страна на прокурора, поради което и правилно първостепенният съд е признал подсъдимия за невиновен, макар и с относително общи аргументи.
И за този подсъдим важи отбелязаното по обвинението срещу подс. Б. за съществуващи и различаващи се едно от друго обвинителни твърдения и претенции освен в диспозитивната част на обвинителния акт, още и във фактическата. Независимо че процесуално обвързващото обвинение е само предявеното в диспозитива на прокурорския акт, между който и фактическата част следва да има единство, и че всичко извън това се явява ирелевантни съждения макар с потенциала да засилят укорителния тон на акта, настоящата инстанция намери за уместно за пълнота да вземе отношение и към тях, т.е. към всички доводи с обвинително естество.
На първо място подсъдимият В. не е нарушил закона в нормата на чл. 9, ал.2, т. 12 ППЗКВВООБ, изискваща за целта на издаване на разрешение за производство на ВВООБ търговецът да представи разработени и утвърдени от производителите инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с ВВООБ.
Тезата на прокурора /намираща се във фактическата част на акта/ е, че търговецът макар да е представил формално инструкции, реално не е представил, тъй като инструкциите били идентични и по същество не съдържали инструктивни правила за безопасност при осъществяване на дейността по утилизация, каквото било изискването на чл.9, ал.2, т.12 от ППЗКВВОБ.
Обвинението е несъставомерно, тъй като в правомощията на органите на МВР не стои контролът върху качеството на инструкциите. Такова задължение за МВР не се извежда от вменената норма на чл. 9, ал.1, т. 12 от ППЗКВВООБ, поради което и на практика МВР не е провеждало такава дейност. Изискване към тези инструкции е само да са утвърдени от производителя.
По аргумент от чл. 12, ал. 2 от ППЗКВВООБ, задължаващ производителя да спазва утвърдените от управителния му орган технологии и чл. 26 ППЗКВВООБ предвиждащ административно-наказателна отговорност за нарушаване разпоредбите на ЗКВВООБ и на ППЗКВВООБ, правомощие по контрол от страна на МВР би било спазването на технологиите, така като са утвърдени от управителния орган на търговеца – титуляр на разрешението.
Без значение се явяват наведените от прокурора аргументи свързани с качеството на инструкциите и почерпени от назначената за целта съдебно – техническа експертиза, която наистина открива в тях редица пропуски и недостатъци от професионално естество. В частност това, че съдържанието на инструкциите било идентично, че те се различавали само по заглавната си страница, че нямало раздел за безопасност относим към най - съществената и опасна част от процеса на утилизация, а именно: отделянето на взривното вещество от корпуса на мината.
Невярна е и тезата на прокурора, че дейностите, които ППЗКВВООБ позволявал изрично с боеприпасите, които не са загубили способността си да детонират, поради това, че са уредени в раздел II „Бракуване и унищожаване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси“ са само „бракуване“ и „унищожаване“. Посочените дейности съставляват част от всички регламентирани дейности, които могат да се извършват с ВВООБ, и е неточно да бъдат разглеждани изолирано, без връзка с останалите норми и при тяхното игнориране.
Несъставомерно е и обвинението почиващо на разбирането, че подс. В. нямал правомощие да издава разрешително за производство, когато се касае за утилизация на ВВООБ, а и защото утилизацията на В. не била предвидена изобщо като законова възможност, при което тя се явявала нерегламентирана. Съответно и издаденото разрешение не можело да бъде за срок от три години. А подсъдимият нямал правомощие да издава такова разрешение, тъй като мините подлежали единствено на унищожение по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от ППЗКВВООБ.
Тази теза, макар и трудно изводима, е застъпена в диспозитива на обвинителния акт.
Обвинението в тази теза стъпва на грешно разбиране и приложение на материалния закон, което го прави и несъставомерно.
В тази част мотивите на първостепенния съд съответно страдат от известна непрецизност, а и непълнота, доколкото съдът не е провел вярно разграничение между дейностите по „унищожение“ и „утилизация“, така както са били регламентирани в законодателството, а законосъобразността на процесното разрешение е извел от участието в процедурата на множество лица, всички те – споделящи едно положително мнение. Съдът не е провел и съвсем убедителен анализ на закона и оттам да изведе правомощията на длъжностното лице издало разрешението, а си е служил със свидетелски показания за това дали „разснарядяването“ е част от производството, и като такова – можело да бъде разрешено. А по този въпрос показанията съставляват само мнение, не възпроизвеждане на факти, когато само биха имали доказателствена стойност. Не съвсем правилно съдът е приел и че обвинението не било доказано, докато същинското съображение е, че то е несъставомерно. Това е така, доколкото обвинението лежи не толкова върху доказването на факти – дали подс. В. е или не е издавал разрешението, по което няма спор, а върху правната аргументация, че не е имал право да го прави. Това и наложи въззивната инстанция да допълни, и на места коригира, правните аргументи на първоинстанционния съд.
Въззивният съд вече има случай да изложи анализ на законодателството уреждащо материята на утилизацията и режима касаещ ВВООБ, поради което тук няма необходимост от повтарянето му.
Само ще се припомни най - същественото, а именно, че възможността за разснарядяване /„утилизация“/ на негодни взривни вещества и средства за взривяване, боеприпаси и елементи от тях, се извежда по тълкувателен път per argumentum a contrario от нормата на чл. 79, ал.1 от ППЗКВВООБ. Нормата постановява, че на бракуване и унищожаване подлежат негодни взривни вещества и средства за взривяване, боеприпаси и елементи от тях, чието разглобяване и разснарядяване е опасно, икономически неизгодно или технически невъзможно. Предложение второ на правилото въвежда хипотезите - отрицателната материална предпоставка за унищожаването на В., тъй като, за да се пристъпи към унищожаване, те следва да отсъстват. Унищожаването не е уредено като безусловно, абсолютно и императивно задължение за производителя, а само когато разснарядяването на В. е опасно, икономически неизгодно или технически невъзможно. Не опасността на В. сами за себе си, вкл. и това дали могат да детонират или не, е правнозначимата за приложението на единия или друг метод, а само опасността на тяхното разснарядяване.
Нормата на чл. 81, ал.1 ППЗКВВООБ по-натам не урежда унищожаването като хипотеза, а неговите методи, когато се прилага. Методите, а не унищожаването като такова, вече са поставени в зависимост от спецификата на подлежащите на унищожаване В., и от тази специфика зависи дали ще подлежат на унищожаване чрез „взривяване“ или чрез „изгаряне“. Наведеният от прокурора критерий – способност на ВВ да детонират или не, е критерий на метода на унищожаване, а не на самото унищожаване. Критерият за тази преценка стои единствено в цитираната норма на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ППЗКВВООБ. Нормите на чл. 81 и чл. 79 ППЗКВВООБ се намират в систематично единство, а не в противоречие и не се дерогират една друга.
Потвърждение именно на това тълкуване и приложение на закона, като вярно и отговарящо на волята на законодателя, макар самият закон да е непрецизен и труден за интерпретация поради описаните дефицити на специално уреждане, се намира в последващо приетия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /в сила от 17.09.2010г./. Той дефинитивно регламентира „утилизацията“ вкл. на боеприпасите, като изрично разрешена. Боеприпасите, според него, подлежат на унищожаване, само ако разглобяването им е опасно и технически невъзможно.
С оглед на вече изложеното, неверни са доводите на прокурора от фактическата част на обвинителния акт, че в процесния период ППЗКВВООБ не уреждал дейностите „делабориране“ и „утилизиране“, както и обобщението, че нямало изобщо такава нормативна регламентация, а се допускало единствено разглобяването и то само на огнестрелни оръжия, като предвидено от ППЗКВВОБ.
Като е издал процесното разрешение подс. В. не е нарушил закона, вкл. и вменената норма на чл. 5, ал.1, т. 1 ППЗКВВООБ, вр. чл. 7, ал. 1 ЗКВВООБ, касаеща действието на разрешението като ограничено във времето – за три години, доколкото срокът е законов уреден като част от режима на издаване на административния акт, предвиден именно като срочен. Срокът не може да се разглежда отделно от самото издаване на акта, доколкото е негова част. Възможно същинско нарушение на правилата за срока, би имало само ако разрешението е издадено за срок по–дълъг от предвидения.
Не е нарушена и вменената норма на чл. 9, ал. 1 ППЗКВВООБ за издаване на разрешения за производство на ВВОБ съгласно приложение № 4 на търговци по смисъла на Търговския закон от ***а на Главна дирекция „Охранителна полиция“ /ГДОП/ или от упълномощено от него длъжностно лице след писмено становище на ***а на СДВР или на областната дирекция на МВР /ОДМВР/, тъй като вече се мотивира, че утилизацията е законово позволена дейност, макар и бегло уредена, и нейното отнасяне към общото разрешение на търговеца да произвежда ВВОБ, независимо че изрично не е включена в специалния закон на ЗКВВООБ, не е нарушение, а дори е по-голяма гаранция за контрол и на тази дейност, тъй като законът, макар да я предвижда, не я застъпва изрично сред дейностите, за които се иска разрешение. Такова застъпване е проведено по – късно, през 2010г., с новия ЗОБВВПИ.
Не е нарушена и нормата на чл. 81, ал. 2 ППЗКВВООБ вр. чл. 5, ал.1, т. 1 ППЗКВВООБ.
Ще се припомни, че нормата на чл. 81, ал. 2 ППЗКВВООБ урежда, че „чрез взривяване се унищожават ВВ, които не са загубили способността си да детонират: снаряди, мини, челни части на реактивни гранати и взриватели, запалки, капсули елекродетонатори, други средства за взривяване, ексудирали нитроестерни ВВ“.
И по това обвинение подс. В. не е извършил нарушение, защото няма законов режим, който да предписва, че процесните мини подлежат само и единствено на унищожение и че като такива, те не могат да бъдат утилизирани, освен, че и утилизацията изобщо не е дейност, която може да бъде разрешена, тъй като не е производство. Подробни мотиви по тази теза вече бяха изложени.
Съдът не би могъл да разглежда въпроса дали като е издал разрешението за производство /в частност за утилизация/, подсъдимият не е нарушил специално нормата на 79, ал. 1 ППЗКВВООБ, позволяваща разснарядяване на В., само когато това не е опасно и е технически възможно. Такова обвинение срещу подсъдимия няма повдигнато нито от фактическа, нито от правна страна. Въпросът за опасността на разснарядяването, и то винаги с оглед на прилаганите технологии, като основание, което да не е позволявало подсъдимият В. да издаде разрешението би съставлявало и съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, предполага качествено различна защита от тази занимаваща се с принципния въпрос за допустимостта на утилизацията изобщо, и като такова изменение - процесуално недопустимо за съобразяване от съда.
За пълнота само ще се отбележи, че за да може да се търси отговорност на подс. В., че неправомерно е разрешил опасна дейност, вкл. и като технология, условието е той да е имал право и задължение да контролира въпросите по тази опасност. Респективно – да контролира качеството на технологията на утилизация и то съобразно определени стандарти. Такова правомощие обаче подсъдимият като длъжностно лице не е имал. Това е така, доколкото технологията на производство/утилизация законово е била уредена като въпрос не от преценката на подсъдимия като административен орган, а от преценката на самия търговец, чийто управителен орган я разработва и утвърждава. Поради този законодателен дефицит очевидно е и било възможно пропускането през административния режим касаещ ВВООБ и на рискови дейности при непроверени с оглед на дължими стандарти технологии за превенция на риска.
Сам прокурорът в обвинителния акт, макар и в частта на фактите на обвинението срещу подс. Б. е приел, че технологичният ред за утилизация на боеприпаси се утвърждавал от управителя на съответното търговско дружество, че в действащия тогава ЗВВОБПИ не са били разписани правомощия на служба КОС - МВР за коригиране или утвърждаване на този технологичен ред и че контролът върху този процес е на ръководителя на търговското дружество.
На подс. Б. В., в разгледания досега пункт, е повдигнато обвинение квалифицирано по чл. 282, ал. 1 НК В теоретичен аспект, това което се изложи по отношение обвинението и спрямо подс. Б. има същото място и тук, поради което не се налага повтарянето му.
Безспорно подс. Б. В. притежава качеството, „длъжностно лице“ изпълняващо служба в държавен орган. Само до този признак от субективна страна се свежда съставомерността на обвинението. От обективна страна не е налице нито един от вменените от прокурора признаци. Извършеното от подс. В. не е престъпление, тъй като законът е разрешавал извършваната дейност, в случая – издаденото процесно разрешение е на законово основание.
При положение, че подсъдимият В. не е нарушавал службата си – безпредметно е да се обсъжда дали от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици.
Само за пълнота въззивната инстанция ще отбележи, че този признак от обективна страна на състава е дотолкова абстрактно релевиран, че на практика е неустановим в конкретика. Съответно – липсват изводими критерии, по които деянието /в случая, само като хипотетично/ да може да се разграничи от съответните административни или дисциплинарни нарушения. Още по-малко може да се отговори на въпроса дали възможността за настъпването на немаловажните вредни последици е реална, а не абстрактна /Решение № 29 от 02.11.1972г. по н.д. № 31/1972, ОСНК на ВС/
Като такива последици прокурорът заявява: създаване на недоверие в авторитета на МВР и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение дейностите по производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и средства за взривяване и по утилизация на оръжия и боеприпаси. Твърденията, освен неоснователни, са и неверни, тъй като контрол върху дейността по утилизацията се е упражнявал в обем и степен, каквито са били предвидени и позволявали от закона.
Отношение към този признак, доколкото е идентичен за всички обвинения срещу подс. В., ще се вземе по- нататък.
При условие, че подсъдимият В., като длъжностно лице и по начало годен субект на вмененото престъпление по чл. 282, ал. 1 НК, не го е извършил от обективна страна, няма основание за анализ дали е налице субективната страна, т.е. извършил ли го е виновно и със съставомерната цел, доколкото те винаги предполагат отношение към обективно проявено общественоопасно деяние, каквото няма.
За пълнота следва да се отбележи, че по делото не се установява подсъдимият В. да се е намирал в особени отношения с дружеството „Видекс“ АД и негови представители, поради което евентуално и да го поставя в привилегировано положение. Включително като преследва цел да го облагодетелства – чрез възможността да произвежда взривни вещества за граждански цели и извършва дейност по утилизация. Това твърдение на прокурора е изцяло необосновано, дори и с оглед начина на упражняване на службата на подсъдимия, който не може да се определи като недобросъвестен. Напротив, отговаря на закона, а и с нищо не се е отличавал от общата практика същата дейност да се разрешава и на други търговци. Неясен остава при това критерият на прокурора да насочи обвинението към процесното разрешение, което дори не е било и първото издадено за дружеството „Видекс“ АД, нито пък е било и явно изолиран случай.
Следва да се отбележи, че твърдението на прокурора за облагата като възможност дружеството да произвежда ВВ за граждански цели се появява за първи път в диспозитива на обвинителния акт, без в тази връзка да се вменяват никакви факти от обективна страна, още по – малко може да се разбере защо такова производство да се явява незаконосъобразно. С оглед оправдателния изход на делото, този порок на обвинението остава без правно значение.
При така изложеното правилно окръжният съд е признал подс. Б. В. за невиновен по това обвинение – за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК.

От фактическа страна по втория пункт на обвинението срещу подс. Б. В. – за продължавано престъпление по чл. 282, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 НК с две деяния в периода от 07.07.2011г. – 23.07.2012г. /1. Издаване на Разрешение № 153/06.10.2011г. и 2. Издаване на Решение рег. № У-35449 от 23.07.2012г. от 23.07.2012г. за допълване на Разрешение № 153/06.10.2011г./:

Общи положения относно нормативната уредба:

Към процесния период по това обвинение 07.07.2011г. – 23.07.2012г., е действал, и все още действа, Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, обн. ДВ бр. 73 от 17.09.2010г. приложимата редакция на закона, считано от началото на периода – 07.07.2011г. тази обн. в ДВ бр. 43 от 7 юни 2011г. Законът е претърпял еднократно изменение в процесния период обн. ДВ, бр. 44 от 2012г., в сила от 01.07.2012г. Промените касаят единствено наименованието на органа, пред когото се подавало заявление за производство на взривни вещества, оръжия и боеприпаси, което се променя от „*** на ГДОП“ в „*** на ГДНП“.
И за този закон, подобно на отменения с неговия § 5 от ПЗР, Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, предмет на регламентация били въпросите на производството на оръжия, боеприпаси, взривни вещества, а още и на пиротехнически изделия. Както вече се посочи в предходните пунктове, законът изрично въвеждал сред дейностите предмет на уреждане и тази по утилизация на оръжия и боеприпаси – т. 8, от ал. 1 на чл. 1 от ЗОБВВПИ.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗОБВВПИ, производството на ОБВВПИ можело да се извършва само след получено разрешение за производство от ***а на ГДОП на МВР, а след измененията от 01.07.2012г. - от ***а на ГДНП МВР, или от оправомощено от него длъжностно лице.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗОБВВПИ разрешението за производство може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на ВВОБПИ, търговия, ремонтни дейности, преработване и утилизация на оръжия и боеприпаси и отдаване под наем на оръжия и боеприпаси за целите по чл. 6, ал. 3, т. 4.
Нормата на чл. 17, ал.1 от ЗОБВВПИ уреждала изискванията за получаване на разрешение за производство. Лицата по чл. 13, ал. 1 трябвало да подават до ***а на ГДОП/ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от документи изброени в 15 точки.
Специално и съгласно чл. 17, ал.1 т. 8 ЗОБВВПИ, към заявлението следвало да се представи: „оценка за въздействието върху околната среда при производството на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в предвидените в Закона за опазване на околната среда случаи“
Подадените заявления и документи съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗОБВВПИ се разглеждали от междуведомствена комисия /наричана в този пункт за краткост „комисията“/, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи. Тя следвало да оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършвала проверка на място на обектите за производство и съхранение.
Комисията се състояла от експерти - представители на осем институции: 1.Министерството на вътрешните работи, 2. Министерството на отбраната, 3.Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, 4. Министерството на околната среда и водите, 5. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, 6. Дирекцията за национален строителен контрол, 7. Държавна агенция „Национална сигурност“, 7. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и 8. Министерство на труда и социалната политика.
Условията и редът за работа на комисията се определяли с правила, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи.
Комисията съгласно нормата на чл. 19, ал. 3 ЗОБВВПИ при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на същия закон уведомява писмено заявителя, дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗОБВВПИ, ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 3, производството по издаване на разрешението се прекратява.
Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗОБВВПИ *** на ГДОП /а след 01.07.2012г. – ГДНП/ на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му въз основа на становище на комисията по ал. 1 в двумесечен срок от подаване на заявлението.

Относно дейността на Междуведомствената комисия по чл. 19, ал. 1 ЗОБВВПИ и участието на подс. Б. В. в нея.

Със Заповед I з- 99 от 17.05.2011г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 19, ал. 1 ЗОБВВПИ и чл. 21, т. 11 ЗМВР била учредена Междуведомствена комисия по чл. 19 от ЗОБВВПИ в състав:
1.*** – подс. Б. В. – началник сектор „КОС“ при ГД „ОП“ на МВР и членове:
2. К. Г. –инспектор в сектор КОС при ГД „ОП“ на МВР,
3. К. П. – експерт в Дирекция „Логистика“ на МО
4. П. Г. – служба „Военна полиция“ при МО
5. Р. Я. – главен експерт в Дирекция „Международно-контролирана търговия и сигурност“ на М.
6. Н. Г. – старши експерт – „Опасни химични вещества“ при Дирекция „Превантивна дейност“ на Министерство на околната среда и водите
7. А. К. – главен инспектор в отдел „Строителен контрол“ при Дирекция „Строителен и устройствен контрол“ на Дирекция за национален строителен контрол
8. С. А. – за експерт в Държавна агенция „Национална сигурност“
9. М. Й. – главен инспектор в Регионален „Надзор на пазара“ София към Главна дирекция „Надзор на пазара“ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
10. В. Д. – *** на Дирекция „Безопасност на труда и анализ на контролната дейност“ в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към Министерство на труда и социалната политика
11. В. К. – началник на отдел „Рискови производства и дейности“ при Дирекция“ Безопасност на труда и анализ на контролната дейност“ в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към Министерство на труда и социалната политика. /заповед на л. 4, т. 39 ДП/
Както е видно, две от институциите имали по двама представители за членове в комисията, доколкото са от различни служби и това са МО и МТСП.
Със Заповед Iз- 1331 от 25.05.2011г. на министъра на вътрешните работи били утвърдени „Правила за реда и условията за работа на Междуведомствена комисия, създадена на основание чл. 19 от ЗОБВВПИ. Контролът на изпълнението на правилата се възлагал на главния *** на МВР.

Относно системата на работа на представителите на МОСВ в Комисията по заявления по чл. 13 ЗОБВВПИ и даване на становища и оценки по тях към 2011г.

Що се отнася специално за представителите на МОСВ в комисията, съгласно писмо – отговор на МОСВ, изх. № 11-00-219/25.06.2020г. на въпроси на въззивния съд, се установява, че с писмо на МОСВ изх. № 04-04-380/18.11.2020г. били определени следните представители за участие в комисията – св. Н. Д. Г. /основен член/ и св. П. Я. К. /понастоящем Х./ /резервен член/.
Дирекцията, от която били определени тези членове била „Превантивна дейност“, с *** – св. Б. М. М..
През 2011г. при постъпване на заявления по чл. 13 ЗОБВВПИ *** на комисията уведомявал за това членовете й по служебен телефон. Заявленията и документацията по тях не са постъпвали официално в МОСВ. Определените от МОСВ представители в комисията са се запознавали с документацията на място в „КОС“ при ГД „Охранителна полиция“ – МВР, София. След изпращане на становището на МОСВ по официален ред, не е постъпвала обратно информация от страна на „КОС“ при ГД „Охранителна полиция“ – МВР София, дали на заявителя е издадено или не решение по ЗОБВВПИ, както и дали от заявителя е изискано да отстрани дадените му бележки /указания/ насоки, както и дали същият ги е изпълнил в случаите, когато са му давани такива. /писмо на л. 640, т. 2 внохд/.

Относно Правилата за реда и условията за работа на междуведомствена комисия /наричана за краткост „комисията“/ създадена на основание чл. 19 ЗОБВВПИ

Правилата били създадени с цитираната вече Заповед Iз- 1331 от 25.05.2011г. на министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 4 от тях, комисията се ръководела от ***, който свиква и *** ства нейните заседания и обобщавал становищата на отделните й членове.
Съгласно чл. 10, *** на комисията уведомявал членовете в срок до 7 работни дни от датата на постъпване на заявление и документация за издаване на разрешение за производство на БВВПИ.
Според чл. 11 – 14 членовете на комисията трябвало да се запознаят с документацията в срок до 14 работни дни от постъпване на заявлението на място в сектор КОС при ГД ОП на МВР. Тогава в срок до 21 работни дни от постъпване на заявлението трябвало да представят писмени мотивирани становища. След постъпване на всички становища *** ги обобщавал.
Съгласно чл. 15 - при постъпване на положителни становища – *** изготвял в срок до 3 работни дни мотивирано положително становище до ***а на ГДОП за издаване на разрешение за производство на ОБВВПИ.
Съгласно чл. 16 - при отрицателно становище от член на комисията – *** изготвял в срок до 3 работни дни писмено уведомление до заявителя, в което дава указания за отстраняване на непълнотите и/или несъответствията с изискванията за издаване на разрешение и му определя 30 дневен срок за отстраняването им.
Отрицателното становище на член на комисията трябвало да бъде мотивирано и с посочени указания за отстраняване на несъответствията и/или непълнотите с цел същите да бъдат използвани при изготвяне на писменото уведомление от ***.
Според чл. 17 – 18 след изтичане на срока за отстраняване на несъответствията или непълнотите - 30 дена, ако са постъпили нови документи – *** незабавно следвало да уведоми членовете на комисията, от чиято компетентност са документите, и в срок три работни дни тези членове трябвало да се запознаят с документите, а в срок 5 работни дни след запознаването – да представят становище на ***.
Съгласно чл. 19 – ако в дадения срок не са отстранени несъответствията или непълнотите от заявителя, *** изготвя в срок от 3 работи дни – след изтичане на 30 дневния срок предложение до ***а на ГДОП за прекратяване на производството по издаване на разрешението на основание чл. 19, ал. 4 ЗОБВВПИ.
Съгласно чл. 20 - в случай, че и второто становище на съответния експерт – по чл. 18 от правилата, е отрицателно, *** изготвя предложение в срок 3 работни дни за отказ да се издаде разрешение. /правила на л. 8 – 10 , т. 39 ДП/

Относно издаването на Разрешение № 153/06.10.2011г. за производство на взривни вещества за граждански цели без становище на Министерство на околната среда и водите и без оценка за въздействие върху околната среда:

На 07.07.2011г. „Видекс“ АД, чрез Р. П., подало до ***а на ГД ОП „КОС“ София, заявление – с изх. № 160/27.06.2011г. за дружеството и вх. № В. -1592/07.07.2011г. на ГД НП.
Със заявлението дружеството искало на основание чл. 17, ал. 1 ЗОБВВПИ да му бъде издадено разрешение за производство на експлозиви за граждански цели на територията на склад за взривни вещества – Ч. – [населено място], кв. С..
Посочвали се следните ВВ: 1. ГДА – БМ, 2. ГДА – ЛМ, 3. АНФО – Л и 4.ВИДЕКСИТ. /заявление на л. 29, т. 124 – 3 ДП/
По заявлението било изготвено становище от М. Й., от 20.07.2011г. изх. № 81-00-151, на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, в което посочвал, че е разгледана документацията за четирите ВВ и че тя съответствала на изискванията на чл. 17 от ЗОБВВПИ. /л. 29, т. 45 ДП/
На 21.07.2011г. дружеството „Видекс“ АД подало ново заявление – изх. № 194 от 21.07.2011г., към вх. № В. – 1592 от 07.07.2011, чрез представител Е. М., във връзка с предходно подадено заявление вх.№ В. – 1592/07.07.2011г., с което молело списъкът на ВВ за граждански цели, които ще бъдат произвеждани в цех за производство „Ч.“ кв. С., да се актуализира като се премахне ВВ – ВИДЕКСИТ. /заявление на л. 19, т. 124- 3 ДП/.
В изготвеното впоследствие становище на експертите от МВР – рег. № ОА – 7496 /2/ от 27.07.2011г., Кр. Г. и Ив. Д., адресирано до Б. В., като началник КОС при ГД ОП, и *** на комисията по чл. 19 ЗОБВВПИ, било отразено, че Б. В. – началник сектор КОС - ГДОП, главен инспектор в КОС - К. Г. и инспектор КОС - И. Д. на 21.07.2011г. по повод на заявлението на дружеството от 07.07.2011г. извършили проверка на място на обекта на дружеството в [населено място], землището на [населено място], район К..
В становището било отразено, че „Видекс“ АД вече разполага с разрешение № 77/25.08.2008г. за производство в обекта взривен склад „Ч.“ на взривни вещества – ГДА БМ и ГДА ЛМ, т.е. за две от заявените. Това разрешение било издадено по реда на отменения ЗКВВООБ и Правилника за прилагане на закона и било валидно до 25.08.2011г.
За заявените три ВВ, без ВИДЕКСИТ, експертите не установили пречки за производство, но такива установили за ВВ - ВИДЕКСИТ, тъй като преценили от гледна точка на инсталираните мощности, че към момента в този обект дружеството не разполага с инсталация за производство на това конкретно ВВ.
Били дадени указания това ВВ да отпадне от списъка на ВВ, които ще се произвеждат в обекта.
След направената корекция от управителя на дружеството веднага след указанията на експертите от МВР извършили проверката, за отпадане от списъка на ВВ на веществото ВИДЕКСИТ с писмо изх. № 194/21.07.2011г. като допълнение към преписката за издаване на разрешение за производство на ВВ, по – натам експертите изразили становище, че по така представените с промяната документи, ако отговаря на ЗУТ, в обект взривен склад Ч., в [населено място], район К., може да бъде издадено разрешение за производство на ВВ по списък както следва – 1. ГДА БМ, 2. ГДА ЛМ и 3. АНФО – Л /становище на л. 15, т. 45 ДП/
След описаната промяна в списъка на ВВ, и отпадането на ВВ ВИДЕКСИТ, от и за различните членове на Комисията по чл. 19 ЗОБВВПИ били представени положителни становища и от други членове на комисията. Общият им смисъл бил за липса на възражения за продължаване на процедурата по издаване на разрешение за производство, констатации, че документацията отговаряла на чл. 17 от ЗОБВВПИ, и се правело предложение да се издаде разрешение. Това били становищата на: 1. В. Д. – за „Главна инспекция по труда“ /л. 18, т. 45 ДП,/ 2. Р. Я. – за М. / л. 20, т. 45 ДП/, 3. А. К. – за ДНСК /л. 22, т. 45 ДП/, 4. К. П. – от МО /л. 23, т. 45 ДП/, 5. И. Д. – за Д. /л. 25, т. 45 ДП/, 6. П. Г. – за „Военна полиция“ МО /л. 27, т. 45 ДП/. Отделно от това било и становището /т.е. общо седем/ на К. Г. – за КОС при ГД „ОП“ на МВР.
По заявлението и документацията към него не било представено становище от член на комисията – представител на Министерство на околната среда и водите. Такъв не бил уведомяван от подс. Б. В..
Отделно по делото не се откриват данни да са представяни още и две други становища, такова за Д. - от С. А. и за ИА „Главна дирекция на труда“ към Министерство на труда и социалната политика – от В. К..
Към заявлението бил представен документ – „Оценка за въздействието върху околната среда при производство на взривни вещества във „Видекс“ АД - склад за взривни материали „Ч.“, изготвен през месец юли 2011г. от инж. Н. Н. /л.125, т. 124-3 ДП/, самата тя – служител на „Видекс“ АД , инспектор ЗБУТ. За обекта не била провеждана процедура по извършване на оценка за въздействие върху околната среда /О./ по Закона за опазване на околната среда.
Приложената към заявлението „оценка“ изготвена от инж. Н., представлявала описание на обекта „Ч.“ и съдържала общи, принципни постановки, че всички дейности с взривни вещества били пожаро- и взривоопасни и било необходимо да се спазват технологичните процеси и инструкциите за безопасна работа. Че за всички продукти имало информационни листи за безопасност с мерки за оказване на първа помощ, за аварийно изпускане, за съхранение и информация за околната среда, третиране на отпадъци. Оценката съдържала твърдения, че ръководството на дружеството осъзнавало опасността за възникване на голяма авария при производството на взривоопасни и вредни за околната среда продукти и провеждало целенасочена политика за предотвратяването им с оглед вкл. и на опазване на разположените в близост населени места и обекти, както и отговорно отношение към опазване на околната среда. За целта стриктно се спазвали законовите разпоредби на българското и европейско законодателство, свързано с безопасна експлоатация на оборудването, поддържали се безопасни условия на труд и опазване на околната среда. /л. 125, т. 142-3 ДП/
По същество оценката не съдържа никаква конкретика по въпросите на спецификата на производството и въздействието му върху околната среда и предотвратимост на евентуално вредно такова.
За обект „Ч.“ имало издадено Разрешително за експлоатация №73/20.09.2007г. по чл. 104, ал. 1 Закон за опазване на околната среда от министъра на околната среда и водите. /видно от становище на л. 13, т. 98 ДП/. Нормата на чл. 104 , ал. 1 ЗООС, действаща тогава, изисквала изграждането и експлоатацията на ново и експлоатацията на действащо предприятие и/или съоръжение, класифицирано като „предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал“ или като „предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал“ да се извършва след издаване на разрешително при условията и по реда на този раздел, което видно от ал. 3 е безсрочно.
В МОСВ няма налична информация, основният и/или резервният член на комисията от МОСВ през 2011г. да са били уведомени от *** на комисията по чл. 19 ЗОБВВПИ по заявление с вх. № В. – 1592/07.07.2011г. на ГД „Охранителна полиция“ – МВР със заявител „Видекс“ АД и да са се запознавали на място с документацията. В деловодната система на МОСВ не са регистрирани входяща преписка и изходящо становище от/към ГД „Охранителна полиция“ – МВР през 2011г. за заявител „Видекс“ АД. /писмо на л. 639 – 641, т. 2 внохд /
По отношение на факта дали подс. Б. В. е уведомявал МОСВ за постъпване на заявлението на „Видекс“ АД, респективно – за това, че следва да представи становище, приетите от въззивната инстанция факти са различни от тези на първата.
Първостепенният съд е възприел, въз основа единствено на обяснения на подс. В. и при липса на други доказателствени източници по този въпрос, че подсъдимият бил уведомил МОСВ, но становище така или иначе не постъпило, докато настоящата инстанция, както вече отрази, прие обратното - че подсъдимият не е уведомявал МОСВ.
Различието е обусловено от провеждането на допълнително съдебно следствие с разпит на трима свидетели, служители на МОСВ по това време и неразпитвани досега, именно във връзка с обстоятелството дали са били уведомени за заявлението и ако да – причината, поради която становище на МОСВ не е изготвено и представено, както и на приобщаване на писмено доказателство - писмо от МОСВ изх. № 11-00-219/25.06.2020г. до САС. Така бяха разпитани св. Б. М. М., П. Я. Х. и Н. Д. Г., анализ на които доказателства ще следва по – натам, в частта на доказателствата по установените факти.
Подс. В., по подаденото заявление с изх. № 160/27.06.2011г. за „Видекс“ АД и вх. № В. -1592/07.07.2011г. на ГД ИП, за производство на ВВ, изготвил становище рег. № ОА – 9501/06.10.2011г. до ***а на ГД „Охранителна полиция“ комисар М. Е..
В него посочил, че членовете на комисията по чл. 19 ЗОБВВПИ били уведомени в срока определен от Правилника за работа на комисията /точно наименование – „Правила за реда и условията за работа на междуведомствена комисия създадена на основание чл. 19 ЗОБВВПИ“/ и се запознали с приложените към заявлението документи. Съгласно чл. 12 от Правилника при *** на комисията били постъпили девет броя становища /при следващи се десет, отговарящо на броя на членовете на комисията/ изготвени от членовете на комисията след извършване на проверка на документацията и обектите визирани в заявлението. При извършен обстоен преглед на всички депозирани становища се констатирало, че за взривното вещество ВИДЕКСИТ дружеството не разполагало с инсталация за производство. С писмо до ГДОП изх. № 194/21.07.2011г. управителят на дружеството уведомил, че е извършил корекция на списъка с ВВ за производство в обект взривен склад „Ч.“ без взривното вещество ВИДЕКСИТ. Предвид това и направената оценка на пълнотата на представените становища и документите по заявлението на дружеството „Видекс“ АД съгласно изискванията на ЗОБВВПИ и Правилника за работа на комисията и в качеството на *** на комисията предложил да се издаде на „Видекс“ АД разрешение за производство на взривни вещества /ВВ/ в обект взривен склад „Ч.“ съгласно приложения списък на ВВ, а именно – ГДАБМ, ГДАЛМ и АНФО – Л. /становище на л. 2, т. 124- 3 ДП/
Подс. Б. В. като началник сектор КОС при ГД ОП издал Разрешение № 153/06.10.2011г. на КОС – ГДОП – 2011, на „Видекс“ АД за производство на взривни вещества /ВВ/ в обект взривен склад „Ч.“ в землището на [населено място], район „К.“ на ВВ – ГДАБМ, ВВ – ГДАЛМ и ВВ АНФО – Л. Разрешението било безсрочно. /л. 12, т. 45 ДП/

По доказателствата за фактите за издаване на Разрешение №153/06.10.2011г. за производство на ВВ за граждански цели без становище на Министерство на околната среда и водите:

Приетите за установени факти се извеждат от писмени доказателства – посочени съответно във фактическата част, от свидетелски показания на св. Н. Г. /л. 711, т. 2 внохд /, св. П. Х. /л. 712, т.2 , внохд /, св. Б. М. / л. 715,т. 2, внохд/, св. М. Й. / л. 134, т. 6 нохд/, св. П. Л. / л. 396, т. 5 нохд/, и обяснения на подс. В. /на л. 97, т. 11 нохд и допълнителни на л. 721, т. 2 внохд/, както и от почеркова експертиза Протокол № 16/18.03.2016г по въпроса подписвал ли е подс. В. процесното разрешение № 153/06.10.2011г. ./л.32, т. 146 ДП/,
Релевантните факти по това обвинение се извеждат основно от писмените доказателства, от показанията на св. Г., св. Х. и св. М., обяснения на подс. В. в кредитираната част /извън фактите относно уведомяването на представител на МОСВ/. Останалите свидетели потвърждават откъслечни факти – на изготвяне на становища за КОС /св. М. Й./, и че за обект „Ч.“ имало издадено разрешение за експлоатация /св. Л./.
По отразените различия за факта – уведомявал ли е подс. В. МОСВ за постъпване на заявлението на „Видекс“ АД с необходимост от становище на МОСВ, въззивната инстанция, за да приеме, че подсъдимият не е уведомявал, кредитира напълно представеното от МОСВ по делото писмено доказателство – отговор, че в деловодната система на министерството не е извеждано официално становище по процесното заявление на „В. АД, което следва да се разглежда в системата на работа на министерството за официално извеждане на становищата. /писмо на л. 640, т. 2 внохд, отговор по въпроси – 4,5 и 6/.
Информацията, която може да се почерпи от писмото е, освен че становище не е изготвяно, още и че МОСВ, не е било изобщо информирано за подаденото заявление, респективно за необходимостта да изготви становище, като логична последица именно от липсата на знание за такова заявление. Последният извод се налага и от оценката на писмото в системата на свидетелските показания на св. Н. Г., св. П. Х. и св. Б. М., че обективно няма случай, в който *** на комисията да е искал становище от МОСВ, но такова да не е било изготвено и представено, както и обясненията на самия подсъдим Б. В..
Съгласно показания на св. Н. Г. – тя не познавала подс. Б. В., няма спомен да е участвала изобщо в работата на комисията, само била определена като неин член, няма спомен да е получавала и телефонно обаждане, вкл. и от подс. В. като *** на комисията. Няма и никакъв спомен свързан с „Видекс“ АД.
Св. П. Х. също не е участвала в работата на комисията през 2011г. Потвърждава практиката на първоначално уведомяване на член на комисията по телефона за постъпило заявление и че изготвените от страна на МОСВ становища са били официално деловодно извеждани. Експертите не са отказвали участие в работата на комисията, винаги са ходили на място, запознавали са се с документацията и са извеждали официално становищата. Не са правили възражения, че губят работно време, че имат технически затруднения да отиват до сградата на МВР и нямали откази за явяване по преписка, в какъвто смисъл са обясненията на подс. В. /макар свидетелката да няма отношение към случай на „Видекс“ АД/.
Св. М. като *** на дирекцията заявява, че няма случай да са му докладвали заявление от „Видекс“ АД и подс. В. не му се е обаждал за постъпване на такова. Не е правил възражения, че експертите са затруднени да ходят до МВР да се запознават с документацията, за да подготвят становище.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите, доколкото те са последователни, безпристрастни и в съвкупност потвърждават липса на уведомяване за подаденото заявление.
В частност св. М. и опровергава да е имал каквито и да е отношения с експертите работещи в комисията и към тяхната работа. Обясненията на подсъдимия, че се е обадил на експерта от МОСВ за заявлението, че говорил с началника на съответната дирекция, който казал, че служителите губели много време да идват до сградата на министерството и имали претенции за транспорт, и изобщо - относно причините експертите от МОСВ да не ходят в МВР са опровергани и от св. Х., която отрича да са имали представеното от подс. В. поведение изобщо. Обясненията са и нелогични, доколкото няма изявени причини за подобен своеволен отказ от изпълнение на трудови задължения и за такава липса на трудова дисциплина от страна на служителите на МОСВ. Така твърдяното от подсъдимия бездействие на МОСВ е неубедително и недостоверно.
Обясненията на подс. В. в тази част, освен че противоречат на показанията на свидетелите, още са и вътрешно противоречиви.
В обяснения пред първоинстанционния съд подсъдимият заявява, че лично уведомил служителка от МОСВ определена като експерт и й казал, че трябва да дойде, но тя не дошла, а той не можел съответно да принуждава за обратното. В обяснения пред въззивния съд обаче заявява, че не той, а негов служител /***/ се грижела за уведомяването и че по всяка вероятност му е казала, че е уведомила МОСВ.
С това, на допълнително основание достоверността на обясненията се разстройва, поради което и съдът не прие в тази част те да отразяват вярно обективната действителност.
Още повече че, ако подсъдимият действително е настоявал и е държал на становище на МОСВ /на каквото обективно не е държал/ с изтичане на срока, в който е следвало да обобщи всички становища по заявлението, или непосредствено преди това, той е следвало отново, повторно, да уведоми МОСВ за липсата на тяхно становище, за което е логично да съществува и официална кореспонденция, каквато не съществува. Този факт много повече се свързва обективно с факта МОСВ да не е било уведомявано изобщо, отколкото с това да е било уведомявано, но съответният експерт от МОСВ да е бездействал.
Съдът отчете характера на обясненията на подсъдимия на средство на защита, освен на доказателствено средство. С оглед на това, че обясненията са в разрез с показанията на свидетелите от МОСВ по тези факти, а и по останалите изложени съображения, съдът прие, че в тази част на обясненията преобладава оправдателният характер и са недостоверни. В останалата част няма основания обясненията на подсъдимия да не се приемат за верни. Те се свеждат основно до безспорни положения като заеманите от него длъжности във времето, и общи, принципни въпроси като: практиката на МВР КОС по издаване на разрешения по дейности с ВВООБ, необходимостта от утилизация, оценки, като тази що е „производство“ на ВВООБ, и приложението на закона.
В заключение може да се допълни и че причината за липсата на становище на МОСВ няма особено значение, защото дори да се приеме, че е имало някакво укорително бездействие на МОСВ /каквото съдът не установява/, единствената правомерна последица е подсъдимият да не издаде съответното разрешение, тъй като фактическият състав за такова не е бил завършен. Не са били представени становища от всички членове на комисията, независимо от причината. Подсъдимият не е можел да издаде разрешение, независимо от причината становище от МОСВ да липсва. Очевидно сам подсъдимият, за да издаде така или иначе разрешението, не е изисквал и не е държал на становището. В противен случай е щял така да проведе процедурата, че такова да е налице.
От изготвената съдебно-почеркова експертиза Протокол № 16/18.03.2016г., изследвала заверено копие на Разрешение № 153/№06.07.2011г. за производство на ВВ, издадено на „Видекс“АД, се установява, че подписът в графа „Началник“ в разрешението е копие на действително положен от подс. Б. В. подпис. /л.32, т. 146 ДП/

По доказателствата за фактите за издаване на Разрешение №153/06.10.2011г. за производство на ВВ без О.:

Фактите по това обвинение се установяват от посочените вече доказателства относно обвинението за издаване на разрешението без становище от МОСВ - писмените доказателства, свързани с издаване на разрешението, преписката по процесното заявление за издаването му, посочени при описание на самите факти, от обяснения на подс. В. /на л. 97, т. 11 нохд и допълнителни на л. 721, т. 2 внохд/, показания на св. Н. Н. /л. 423, т. 5 нохд/, както и от обсъдената вече почеркова експертиза Протокол № 16/18.03.2016г. по въпроса подписвал ли е подс. В. процесното разрешение № 153/06.10.2011г. ./л.32, т. 146 ДП/.
Не са спорни, и са допълнително потвърдени от св. Н., фактите, че е изготвяла оценки за въздействие върху околната среда за „Видекс“ АД, каквато нейна оценка бе цитирана.
Обясненията на подсъдимия В. във връзка с обвинението за издаване на разрешение № 153/06.10.2011г. без оценка за въздействие върху околната среда /О./, стриктно погледнато, не са описание на факти, а защитни доводи, без доказателствена стойност, непротивопоставими на така или иначе констатираното отсъствие на „оценка“ различна от изготвената от служител на дружеството– инж. Н.. В частта на описанието на факти, отново не се отличават с особена доказателствена стойност доколкото са прекалено общи и без конкретика.

От правна страна по обвинението за първото деяние от продължаваното престъпление по чл. 282, ал. 1 вр. чл. 26 НК - издаване на Разрешение № 153/06.10.2011г. без становище на МОСВ и без О.:

Общи положения:

При така установените факти, настоящата инстанция, макар да не се съгласява с доводите на първата от правна страна, прие, че оправдателният резултат за подс. Б. В. е правилен, но на друго основание.
Подс. Б. В. не е извършил от обективна страна вмененото деяние по чл. 282, ал. 1 НК, тъй като не се обосновава да е нарушил и да не е изпълнил служебни задължения със съставомерен характер, от които да са могли да настъпят немаловажни вредни последици.
Подс. В. не е извършил престъплението и от субективна страна - не се установява да е имал за цел да облагодетелства дружеството „Видекс“ АД.
Въззивният съд, за разлика от първия, и що се отнася до нарушението да е липсвало становище от експерт от МОСВ, не приема, че подсъдимият изобщо не е нарушил процедурата по издаване на Разрешение № 153/06.10.2011г. изискваща становище от МОСВ. Напротив. Липсата на становище е категоричен факт, както и такъв факт е издаването въпреки това на процесния административен акт – Разрешението № 153/06.10.2011г
Въпреки че е налице нарушаване на процедурата по издаване на това разрешение, извършеното от подс. В. не съставлява престъпление.
Принципно, не всяко нарушение на службата от длъжностно лице съставлява престъпление, освен ако не притежава изискуемата степен на обществена опасност.
На следващо място – за да е налице престъпление по чл. 282, ал.1 НК и от субективна страна, следва да е установено, че подсъдимият в дейността си е имал за цел да облагодетелства някого, в случая - „Видекс“ АД.
Основанията на този съд за оправдаване на подс. В. са различни от тези на първостепенния съд, който е приел, че подсъдимият не е нарушил въобще службата си и няма пороци на административната процедура. Доводите му за това, а именно - че подсъдимият В. всеки път при ново заявление за разрешение изваждал досието на дружеството и проверявал спазвани ли са изискванията на действащия закон, доколкото обектът „Ч.“ функционирал още от 2003г. са несъстоятелни. Доводите на съда са и необосновани, тъй като без никаква конкретика е обобщил, че за обект „Ч.“ операторът бил представил всички документи.
От обективна страна при издаване на Разрешение № 153/06.10.2011г., действително подсъдимият Б. В. като началник сектор КОС при ГД ОП и *** на МК по чл. 19, ал. 1 ЗОБВВПИ, е допуснал нарушение на правилото по чл. 14 от Правилата за реда и условията на работа на Междуведомствената комисия, създадена на основание чл. 19 от ЗОБВВПИ, предвиждащо *** на комисията да издаде акта си след обобщаване на всички становища на членовете на комисията. Съответно и във връзка с нормата на чл. 14 от Правилата за реда и условията на работа на Междуведомствената комисия е нарушена и нормата на чл. 19, ал. 1 ЗОБВВПИ: изискваща при постъпване на заявленията и документацията по чл. 17, МК да оцени пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на място на обектите за производство и съхранение. Нормата е другата страна на задължението на *** по чл. 14 от Правилата за реда и условията на работа на Междуведомствената комисия да осигури становища от всички членове на МК, което и предполага всички членове на МК да се запознаят със съответната преписка.
Вмененото нарушение и на чл. 10 от същите правила, че *** уведомява членовете на комисията за постъпилото заявление като имащо за предмет несамостойно задължение, е такова без самостоятелно правно значение и се поглъща от нарушението, че липсва становище на експерта от МОСВ. Подс. В. е и обвинен за това, че до 15 юли 2011 г. не уведомил представител на МОСВ за запознаване с оценката на пълнотата и съответствието на постъпилото заявление и подадената документация от „Видекс“ АД.
Правилото на чл. 10 от цитираните Правилата е функционално свързано с това членовете на комисията да могат да изпълнят правомощията си да прегледат документацията и изготвят становища. Неизпълнението му винаги предполага и неизпълнение на правомощието да се издаде акт само след обобщаване на всички становища, което е и същинското задължение в материалноправен смисъл. Т.е. дори да е уведомил членовете на комисията – то би имало малко или никакво значение, ако становища от всички членове така или иначе не са постъпили. Нормата представя само алгоритъма от действия, по който се стига до изготвяне на становище от член на комисията, което е и същинското изискване за издаване на решението.
Нормата на чл. 14 от Правилата за реда и условията на работа на комисията се намира в субординационна връзка и с вменената законова норма, обуславящи един и същ правомерен резултат – този на издаване на разрешение само след становище на комисията /което означава становища от всичките й членове/, а именно – чл. 19, ал. 5 ЗОБВВПИ, че *** на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му въз основа на становище на комисията по ал. 1 /в двумесечен срок от подаване на заявлението/. Респективно и тази норма е нарушена, тъй като изисква разрешението да се издаде едва след становище на комисията, респективно – на всеки един от членовете на тази комисия със спецификата на указан срок на издаване на разрешението при изпълнение на всички условия за това.
В обобщение цитираните дотук норми, независимо от спецификата и различната формулировка, са обединени около едно същинско задължение на *** на МК и то е да издаде разрешение едва след становища /и то положителни, т.е. съдържащи съгласие за това/ на всички членове на МК.
Изготвянето на становище от всеки член на комисията пък е свързано и с правомощието, чието изпълнение се осигурява именно чрез уведомяване от страна на *** на комисията, при постъпване на заявлението и документацията по чл. 17 ЗОБВВПИ, комисията, респективно - всеки неин член, да оцени пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на място на обектите за производство и съхранение – чл. 19, ал. 1 ЗОБВВПИ. Материалният израз на това правомощие се явява становището, подлежащо на съобразяване от *** на комисията за нуждите на крайния акт. Т.е. нарушените норми на чл. 10 и чл. 14 от Правилата за работа на комисията и чл. 19, ал. 1 ЗОБВВПИ, се явяват вторични по отношение на нарушението на чл. 19, ал. 5 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение или отказ само въз основа на становище на комисията, което е и същинското задължение по процедурата.
С това че подс. В. при издаването на процесното разрешение не е имал становище от експерт от МОСВ, е допуснал действително, макар и формално, както ще се обоснове по-натам, нарушение на процедурата.
Следващото нарушение вменено на подсъдимия В. е на нормата на чл. 17, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, че за да получи разрешение за производство по чл. 13, ал. 1 ЗОБВВПИ заявителят следва да подаде до ***а на ОДОП заявление по образец придружено от „Оценка за въздействието върху околната среда при производството на взривни вещества, оръжия и боеприпаси и пиротехнически изделия, в предвидените в Закона за опазване на околната среда случаи.“
Подсъдимият се обвинява, че е нарушил нормата, тъй като е издал процесното разрешение без такава оценка. Обвинението в тази част е несъставомерно.
Стриктно погледнато обвинението за издаване на разрешението както без становище от О., така и оценка за въздействие върху околната среда е нарушение на законовата процедура при издаване на административния акт. Т.е. следваната от подсъдимия Б. В. процедура според обвинението е с пороци. Макар че, ще се покаже по – натам, че не е налице нарушение на изискването за О., и по процесуални и по материалноправни съображения.
Доколкото става въпрос за издаване на индивидуален административен акт /какъвто е разрешението № 153/06.10.2011г./, недостатъци в процедурата по издаването му в обичайния случай са уредени от закона като отстраними, съответно актът издаден при липса на такова отстраняване – унищожаем. Като унищожаем той е издаден не при такова абсолютно нарушение на закона и не при такова накърняване на установения ред на държавно управление, което да препятства изобщо издаването му, а с пороци подлежащи на заздравяване. Това би могло да стане включително и след издаване на административния акт, чрез отмяната му и връщане на преписката на административния орган за издаване на нов, след отстраняване на процесуалните недостатъци, за каквито става въпрос и тук.
Ето защо, поради така очертаните пороци на акта, той не води и до такъв материален резултат, който съществено да нарушава правовия ред. Порокът като отстраняем чрез изпълнението на пропуснатите действия, не предполага непременно дефинитивни пречки или други подобни обстоятелства, при които в никакъв случай заявеното производство на ВВ не би могло да бъде разрешено.

От правна страна по обвинението за издаване на Разрешение № 153/06.10.2011г. без становище на Министерство на околната среда и водите:

Що се отнася до липсата на становище на МОСВ - не всяко формално нарушение на процедурата, каквото все пак има, е съставомерно неизпълнение на служебни задължения и престъпление по смисъла на чл. 282, ал.1 НК.
Липсата на становище от МОСВ, дори като порок на процедурата, не притежава това правно значение, което да води до извод за такова тежко неизпълнение на служебно задължение, с такава степен на обществена опасност, че да е годно да служи като изпълнително деяние на престъпление по служба като най-опасното по рода си правонарушение, свързано с налагане и на най-тежките законови санкции. Голяма част от нарушенията от типа на процесните, каквито не са изключение за практиката на администрацията, обичайно са основание за и влекат дисциплинарна отговорност. За да е годно основание за наказателна отговорност, нарушението следва да е особено тежко, поставящо в риск съществени обществени блага, както и винаги да е извършено с изискуемото субективно отношение и специална цел за облагодетелстване.
Настоящият случай не е такъв. Становище по преписката на „Видекс“АД от страна на МОСВ изобщо не е изготвяно, при което неговото евентуалното съдържание е неизвестно. То би могло да открива непълноти и несъответствия на документацията към заявлението, но и обратното. Прокурорът обаче не е показал и липсват данни, че становището би констатирало непременно непълноти на преписката или други проблеми, поради което деянието да се отличава с особена обществена опасност. Не може да се твърди наличие на особена опасност в това, дори в случая на евентуално констатирани непълноти или несъответствия в документацията на дружеството. Това е така, доколкото тогава не би следвал непременен отказ от издаване на разрешение или дори прекратяване на процедурата и те да са единствено дължимите от подсъдимия резултати, а съгласно чл. 19 ал. 5 и ал. 4 от ЗОБВВПИ би следвало упражняване на правомощие на комисията по чл. 19, ал. 3 ЗОБВВПИ да уведоми писмено заявителя и да даде указания и 30-дневен срок за отстраняване на недостатъците.
Т.е. след като подсъдимият В. не е съобразил, че няма становище от МОСВ, но въпреки това е издал разрешението, единственият най-тежък предвидим резултат би бил, че подсъдимият няма да е дал възможност на дружеството да отстрани недостатъци и несъответствия, евентуално констатирани от страна на МОСВ, след което вече съвсем надлежно и от формална страна да издаде съответното разрешение. Макар хипотетично да стои и възможността дружеството да не може да изпълни изискванията и така да е налице основание да се откаже разрешението, поне за етапа, през който не могат да се изпълнят.
Обвинението не е навело никакви факти /и които биха обусловили действителна опасност на поведението на подс. В./, а и обективно такива не се установяват, че дружеството не би могло да функционира като производител на ВВОБ, тъй като обективно накърнява опазените със специалните норми – предмет на контрол в процедурата, обществени отношения, като: сигурността на населението, опазване на околната среда и други – все въпроси от сферата на компетентност на членовете на комисията по чл. 19 ЗОБВВПИ и по – специално, от компетентността на експерта от МОСВ.
Т.е. не са релевирани и не се установяват факти свързани с такива опасности на процесното разрешено производство, които само стриктно спазеният разрешителен режим би препятствал и обратното, такива, които биха се препятствали, само ако бе налице въпросното становище, така че да може да се разбере и неговото съществено правно, а и практическо значение за случая.
При отсъствие на такива констатации всяко твърдение за нарушаване на процедурата не може да напусне рамката на чисто формалните нарушения, на процедурата сама за себе си, съответно - на служебната дисциплина, със съответната ниска степен на обществена опасност на дисциплинарните простъпки.
На плоскостта на това, че не всяко служебно нарушение е основание за наказателна отговорност, а само онова, което обективно съществено застрашава или уврежда обществени блага и то в сферата, в която се упражнява службата, вменените от прокурора опасни последици на деянието на подс. В. - създаване на недоверие в авторитета на МВР и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата, не напускат полето на естествените негативни последици на всяко формално служебно нарушение и не се отличават с нищо повече от тях. Макар че формулиране на последиците като създаване на „недоверие в авторитета“ е доста неясна и абстрактна формула, не е еднозначно ясно какво точно стои зад нея – недоверие в методите на административния орган или накърняване на доброто му име или недоверие, че органът има нужната власт да упражнява функциите си.
По-натам, изискуемото застрашаване или увреждане на обществени отношения следва да е достатъчно конкретно определено и обосновано, а и поначало определямо и обосноваемо, т.е подлежащо на квалифициране и съизмерване. Отново ще се напомни, че опасността на нарушението следва да е такава, че да създава реални, а не абстрактни предпоставки за настъпване на немаловажни вредни последици. Прокурорът не заявява такива.
Твърдението за „недоверие в авторитета“ на държавния орган не се явява такова конкретно определение на опасни последици доколкото е абстрактно и неизмеримо, оттук – не може да се отмери нито дали действително е настъпило, нито в каква степен - малко или много такъв авторитет е бил накърнен. Освен това, подобно твърдение /с цялата условност на формулата/ може да се отнесе към дейността на всеки един орган на администрацията, без значение на сферата и деянието, което е недостатъчно да определи процесните последици като последица от релевантна конкретика на фактите.
Освен това авторитетът на органа би страдал еднакво и не непременно поради престъпна дейност, а и поради немарлива, груба и нехайна работа на неговите служители, т.е. пак при лошо изпълнение на службата, дори и повече, ако това е обичайният стил на работа.
Ето защо, в случая - не са налице обективни измерители за такъв род последици – действителни ли са и каква е тяхната степен. За да се определи съответната степен на опасност на деянието, следва да се отчитат други, измерими такива, причинени от естеството на неизпълнение на службата, и обичайно това са последици каквито в случай на доброто й изпълнение не биха настъпили, без значение дали са поставили в опасност или реално увредили съответния обект.
На следващо място и относно следващата заявена последица от деянието на подс. В. - невъзможността да се упражни превантивен контрол върху заявената дейност - за да може да се квалифицира като „немаловажна“ също следва да се свързва с обективни негативни последици и тяхната тежест. В случая, за да се отговори дали препятстването на такъв контрол се явява „немаловажна“ последица, тя следва да се свърже с естеството на този контрол и дали ако бе упражнен - фактическото положение би било различно. По делото липсват такива факти, поради което не може да се направи извод за нарушението като повече от формално. Липсват твърдения, а и установени факти, за това, че заявеното производство поначало не е отговаряло на изискванията на Закона за опазване на околната среда, каквото ресорно становище е липсвало, още повече, че това е трябвало и да бъде съзнавано от подсъдимия В.. Опасните последици не могат да се обвързват само с отсъствието на становище, доколкото то, както вече се отбеляза, е могло да бъде и положително. Дори и да не е положително, отново опасните последици не могат да се ограничат само до това, тъй като може да се касае за недостатъци или непълноти, отстраними от заявителя след съответните указания. Т.е. отново само отсъствието на становище, а дори и отрицателно становище, не би било достатъчно да покаже съответна степен на опасност на разрешението предвид особености на разрешеното производство. Доколкото не са установени факти, а и такива не са заявени от прокурора, които да показват действителна опасност на състоянието допуснато поради издаденото от подс. В. Разрешение № 153/06.10.2011г, не се обосновава и съставомерна степен на опасност на извършеното – такова, от което могат да последват немаловажни вредни последици.
По-натам, обичайно всяко служебно нарушение на контролен административен орган бива свързано със заявените от прокурора последици – лош авторитет и лош контрол. Само това не е достатъчно последиците да се приемат за съставомерни по чл. 282, ал.1 НК доколкото трябва да се обосноват и като „немаловажни“ в отличие от останалите, пак ще се отбележи, чисто формални такива. Обратно, придаване на всяко формално служебно нарушение, на всяка дисциплинарна простъпка значение и на престъпно деяние, какъвто е настоящият случай, би довело до в неоснователна самоцелна наказателна репресия и за случаи, които нямат значимо отражение върху обществения живот.
На следващо място – не се установява и изискуемото умишлено отношение на подсъдимия към елементите на фактическия състав на престъплението, в частност - че е съзнавал и целенасочено пропуснал факта, че становище от МОСВ не е налице. След като съдът не кредитира подсъдимият да е уведомявал изобщо МОСВ, приемайки, че това е защитно и невярно твърдение, по-натам - няма категорични доказателства, че пропускът на подсъдимия да констатира липса на становище от МОСВ, не се дължи на небрежност, на невнимателно и немарливо изпълнение на службата. Още повече поради това, че по всяко заявление е следвало да постъпят становища от немалко - общо десет членове на комисията, от осем институции, с две дублиращи се, при което пропуски – по небрежност и невнимание, не са невъзможни. И това допълнително говори за възможно заблуждение или недостатъчно грижлива проверка по въпроса постъпили ли са наистина становища от всички членове. Съобразил ли е подсъдимият и този факт, и то съзнателно, остава неустановено. Не се изключва пропускът да е и поради немарливост.
Не може да се изключи и възможността пропускът и да е съзнателен, но въпреки това – неглижиран, подценен поради отдаването на малко или никакво практическо значение на липсващия документ, т.е. отново да се касае за немарливо изпълнение на службата. Което не означава непременно привилегироване или желание за привилегироване на заявителя. Още повече, че своеобразно за потърпевш от подобно изпълнение на службата може да се приеме и самият заявител, който няма интерес от уязвим и застрашен от отмяна административен акт, но пък и за обратното /за поправяне на възможни грешки/ не му е дадена предвидената законова възможност. Небрежността при изпълнение на службата от подс. В. не може да бъде дефинитивно изключена.
Не се установява и заявената от прокурора специална цел на подсъдимия В. да набави облага за дружеството „Видекс“АД поради това, че като *** на комисията по чл.19 от ЗОБВВПИ е бил наясно със състава на комисията и лично е контактувал с отделните представители в нея.
Личното познанство с членовете на комисията не води до извод, че в пропуска да се уведоми някой от тях е налице специална цел. Да се приеме, че е налице такава връзка е пресилено. На практика прокурорът извежда субективното отношение на дееца от факта, че са допуснати нарушения на службата, а такава връзка не е еднозначна и непременно съществуваща. Не е аргумент и това, че подсъдимият е познавал добре служебните си задължения. Твърдението, че като ги е познавал добре и въпреки това ги е нарушил, то ги е нарушил неслучайно, а със специална цел, е също презумптивно.
По това обвинение окръжният съд е изложил редица аргументи, чиято неправилност следва да се отбележи, макар крайният резултат да не се променя.
Неверни са аргументите, че подс. В. бил оправомощен да издаде Разрешение № 153/ 06.10.2011г. и без становище от МОСВ доколкото не е имал правомощия върху бездействащите експерти от това министерство, че само от тяхното добро желание зависело дали ще изготвят становище, че естествено подсъдимият не би могъл да удовлетвори настояванията от това министерство за транспорт, че самият той щял да бъде санкциониран, ако не издаде разрешението в срок и така да понесе административна отговорност за бездействието на други лица.
На първо място, както вече се обоснова, не се доказва подсъдимият да се е намирал в подобни проблемни отношения с експертите от МОСВ, нито те да са отказвали да изпълняват служебните си задължения. И на второ място, дори да е имало отказ от изпълняване на служебни задължения от страна на МОСВ, това не е основание за пренебрегване и нарушаване на законовата процедура от страна на подсъдимия, а за други действия, чрез които да се осигури така или иначе изискуемата предпоставка на закона, и които са въпрос на преценка за целесъобразност и ефективност. Аргумент за това е, че за процесния фактически състав, законодателят не е въвел презумпция за мълчаливо съгласие при бездействие на консултативен административен орган. Несъстоятелен е и доводът, че при забавяне поради бездействие на МОСВ подсъдимият би носел административна отговорност. Изискването за издаване на разрешението в срок не е аргумент срещу процесуални нарушения. Освен това административна отговорност за чужди деяния не се следва.

От правна страна по обвинението за издаване на Разрешение № 153/06.10.2011г. без О.:

Освен че подсъдимият е издал разрешението без становище на член от комисията - представител на МОСВ, му се вменява, че го е издал и без изискуемата оценка за въздействие върху околната среда по чл. 17, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ. Това е така независимо от представената със заявлението на „Видекс“ АД оценка изготвена от св. Н.. Но, претендира се от обвинението, тази оценка нямала стойност, тъй като не била изготвена по изискуемия ред съгласно Закона за опазване на околната среда и „Наредбата по О.“, тъй като не съдържала необходимата информация и заключение за въздействието върху околната среда, а била по-скоро документ с информативен характер относно самото предприятие и дейността му и не удовлетворявала изискванията на чл. 17, ал.1, т. 8 от ЗОБВВПИ.
Тази критика, чрез препращане, обхваща, както ще се види по-натам, и двете оценки /О./ представени от „Видекс“ АД по заявления за производство на ВВОБ, предмет на обвинение – една от 2011г. и втора от 2012г.
По това обвинение неправилно окръжният съд е приел, че дружеството не се нуждаело на практика от О., тъй като имало издадено разрешение за експлоатация за процесния обект през 2007г., както и че обектът притежавал всички необходими документи по отношение изискванията на МОСВ, без по никакъв начин да ги посочва. Доводите на съда съдържат неприемливо неглижиране на смисъла вложен от законодателя в отделните фактически състави на производствата в ЗООС, пренебрегват стриктните законови повели с отдаване превес на целесъобразността. Те и не убеждават защо за дружеството „Видекс“ АД отпада изискването за О., доколкото не убеждават, че двете производства – това по издаване на разрешение за експлоатация по чл. 104 ЗООС и по О. са идентични. А те са очевидно неидентични. Макар изложените доводи като неправилни да се отхвърлят, крайният резултат, до който съдът е стигнал е верен.
Съгласно стриктната формула на закона на чл. 17, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ, заявителят, желаещ разрешение на производство на ВВОБ представя до ***а на ГДОП на МВР към заявлението и оценка за въздействието върху околната среда при производството на ВВОБПИ, но само „в предвидените в Закона за опазване на околната среда случаи.“
Нормата е с бланкетна диспозиция – препраща към съответните норми на Закона за опазване на околната среда, които уреждат хипотезите, в които оценка се изисква. Следователно сама по себе си нормата на чл. 17, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ не формулира годно задължение по смисъла на ЗООС. Задължението, което формулира е да се представи оценка, тогава, когато такава се предвижда съгласно ЗООС. Нормата на чл. 17, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ, като вменена и като елемент от обективна страна на състава на чл. 282, ал. 1 НК, от своя страна е непълна, докато не се посочи кое е съответното правило регламентиращо същинското задължение производството да бъде оценено за въздействие върху околната среда.
Сам прокурорът не се позовава на законова хипотеза за изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда, а на качествените недостатъци на приложената към заявлението такава, изготвена от инж. Н., като „общо-информативен“ документ, без изискуемото съдържание за въздействие върху околната среда. Прокурорът не релевира критерии за това какво трябва да е точно това съдържание, макар в случая и да не е толкова необходимо, тъй като документът очевидно е без съдържание. Въззивният съд и сам стига до извода, че той, независимо, че е наименуван „оценка“ няма качество на такава. Не съдържа никаква конкретика и е декларативен. Този документ остава и встрани от същинската проблематика.
Същинската е, че прокурорът не е релевирал факти и правна норма, по силата на които да се счита, че процесното производство на ВВ е следвало да получи оценка за въздействие върху околната среда. Обвинението не носи съдържание изискуемо за преценка на съставомерност на деянието. След като не е заявена в инкриминираните факти, сам съдът не може да преценява необходимостта от такава оценка. Евентуално самостойно, от самия съд, съответно допълване на фактите и закона, е абсолютно недопустимо, доколкото би било ново твърдение, непознато за подсъдимия и в разрез с правомощията на съда да проверява основателност на обвинението, не и да го формулира.
По същество непълнотата на обвинението, пред каквато съдът понастоящем е изправен, е процесуален порок, засягащ съществено правото на защита, което не може да се упражни надлежно. Това е предполагало първостепенният съд да констатира недостатъка още преди разглеждане на делото пред себе си и го върне за изправяне от прокурора. Поради оправдателния изход на делото изложеното изгубва значението си.
За пълнота все пак, за да се покаже, че и материалноправно не е налице хипотеза, в която заявителят е следвало да разполага с О. и за по-категорично обосноваване на извода за несъставомерност на вмененото деяние, ще се отбележи, че режимът на извършване на оценка на въздействието върху околната среда, уреден в Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, в редакция изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., но действаща към момента на процесните събития, предвижда в чл. 81, ал. 1, че О. се извършва на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда.
Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗООС - оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2. Що се отнася до съдържанието на тази оценка – съгласно чл. 81, ал.1, т. 5 ЗООС – тя следва да определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческото наследство и взаимодействието между тях.
О. се възлага от възложителя на предложението на колектив от експерти с ръководител – чл. 83 ЗООС.
Стриктното приложение на ЗООС за задължително или дискреционно извършване на О. естествено е поставено в зависимост от съответните факти, под които отделните фактически състави следва да се подведат, каквито факти в предявеното от прокурора обвинение няма, респективно – всяко по-нататъшно разсъждение за евентуална приложимост на закона би било с характер, малко или много, на спекулация.
Независимо от това, като относима, евентуално, според спецификата на фактите, към процесния случай би могла да се прецени нормата на чл. 92, т. 1 ЗООС /ред. ДВ. бр.42 от 3 юни 2011г./, че О. задължително се извършва на инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1.
Нормата е препращаща към приложение № 1 на ЗООС.
Доколкото в случая се касае за производство на взривни вещества, и доколкото претенцията на прокурора, макар и непочиваща на никакво законово основание, е че за обект „Ч.“ е следвало да има издадена О., която да се представи към заявлението, отношение, евентуално, би имала т. 10, б. „е“ от Приложение № 1 на ЗООС, а именно, че в съответните обекти попадат – „интегрирани химически инсталации за производство в промишлен мащаб на химични вещества, използващи процеси на химично превръщане, където отделните инсталации са функционално свързани и които са за производство на взривни вещества.“
Т.е. в случая, фактите, с които следва да разполага съдът са освен наличие на производство на взривни вещества, още и тези, че производството е „интегрирана химическа инсталация“, в „промишлен мащаб“, в което се използват процеси на „химично превръщане“ и където отделните инсталации са „функционално свързани“.
В обвинителните факти срещу подс. Б. В. не фигурират подобни твърдения.
Като относима пък за дискреционно приложение, т.е. по преценка за необходимост, съгласно чл. 93, ал.1, т. 3 ЗООС, О. се извършва и на всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 към закона, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда.
Съгласно чл. 93, ал. 2 ЗООС, необходимостта от извършване на О. и по ал. 1, т. 3 се преценява от министъра на околната среда и водите за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение.
Критериите за необходимост от извършване на О. са уредени в нормата на ал. 4 от чл. 93 ЗООС и са множество, обхващащи отделна сфери на възможно неблагоприятно въздействие на въпросната дейност, според нейното естество и разположеност в средата.
Самите условия и ред, по който се извършват О., съгласно чл. 101, ал.1 ЗООС, се определят с наредба на Министерския съвет - Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /обн. ДВ. бр.25 от 18 март 2003г., в редакция по ДВ. бр.3 от 11 януари 2011г./.
Т.е. и когато се касае за производство на ВВ, О. се преценява, а не се извършва задължително в хипотезата на разширение или изменение на инвестиционни предложения /съгласно приложение № 1 към ЗООС/, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда.
Следователно, нормата би имала евентуално приложение и в случая на обект „Ч.“, доколкото може да се касае било за разширение, било изменение /на продукцията/ в едно вече разрешено, и от гледна точка на ЗООС, производство /съгласно разрешението за експлоатация от 2007г./
Съгласно цитираната Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /чл. 2, ал. 1/ О. започва с уведомяване на компетентните органи и засегнатото население, следва преценяване на необходимостта от О., извършване на консултации, определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за О., оценяване качеството на доклада за О., организиране на обществено обсъждане на доклада за О., вземане на решение по О., осъществяване на контрол по изпълнението на условията от решението по О.. За да започне производството, съгласно чл. 4 от Наредбата, възложителят е длъжен да информира писмено компетентните органи - МОСВ/РИОСВ, за своето инвестиционно предложение.
Оттам нататък и съгласно чл. 5 от Наредбата, въз основа на уведомлението компетентният орган /оправомощено от него длъжностно лице/ определя дали инвестиционното предложение е включено в приложение № 1 или в приложение № 2 от (ЗООС), или е разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 или приложение № 2 ЗООС, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение. Едва тогава органът информира писмено възложителя за необходимите действия, които трябва да предприеме по реда на глава шеста от ЗООС, като в случаите, когато това е приложимо, се дават съответни указания.
Когато се касае за преценяване на необходимостта от извършване на О. за предложенията по чл. 93, ал. 1 ЗООС – т.е. О. след преценка, компетентният орган преценява необходимостта от извършване на оценката, като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда като за това преценява представена от възложителя информация, становища, констатации, провежда консултации, при необходимост прави проверки и на място. /чл. 7 и чл. 6 от цитираната Наредба/. Едва тогава органът се произнася с решение по необходимостта от извършване на О..
При необходимост от О. възложителят възлага изготвянето на доклад на колектив от независими експерти, който доклад се представя на компетентния орган за оценка, следвана от обществено обсъждане на доклада и вземане на решение по О..
Заключението от изложението на тази специална законова уредба е, че не във всички случаи и не при всички производства О. е необходима и се извършва.
Т.е. за да може прокурорът успешно да претендира, че за заявеното производство в обект „Ч.“ дружеството е следвало да представи и О., респективно, че подс. В. валидно е нарушил служебно задължение като е издал разрешение без такава оценка, той е следвало да релевира всички факти, поради които оценката е била задължителна и необходима, с всички вече описани специфики, вкл. особеност на производството, вкл., че не се касае за изменение или разширяване на вече разрешено производство, или ако се касае, то е разширение, което ще доведе до значително отрицателно изменение върху околната среда, както и че преценката за необходимост на О., при съответната дискреция на административния орган, би била положителна.
Още повече се поставя под въпрос изходът на евентуална преценка за необходимост от О., знаейки, че заявеното от „Видекс“ АД производство е за включване само на един вид ново взривно вещество - АНФО - Л, към вече други две – ГДА - БМ и ГДА - ЛМ, познати до този момент и произвеждани от дружеството, разрешени и от административните органи, макар с изтичащ тригодишен срок на разрешението – до 25.08.2011г.
Прокурорът не е представил факти за хипотезите нито за задължителна, нито за дискреционна О., респективно в такъв случай, единственият извод, който се налага е, че това обвинение е необосновано, необосноваемо и несъставомерно, и не може да доведе до ангажиране на отговорност. Макар прокурорът да е прав в това, че приложената оценка изготвена от инж. Н., не съставлява надлежна О. по смисъла на ЗООС и това бе илюстрирано при обосноваването изобщо на режима на О..
По отношение на липсата и на О. към заявлението на „Видекс“АД са меродавни, освен дотук отразените, още и изложените съображения свързани с тежестта на нарушението и субективното отношение на подсъдимия към него.
След като прокурорът не е обосновал дали производството на „Видекс“АД изобщо подлежи на оценка за въздействие върху околната среда, още по – малко подлежи на преценка доколко липсата на такава оценка се явява съществено нарушение на процедурата, съответно и на служебните задължения на подсъдимия, така че да се отличава с нужната степен на обществена опасност характерна за престъпното деяние, а не само за дисциплинарната простъпка.
Дори да бе представен от прокурора в пълнота законовият режим задължаващ заявителят да разполага и представи и О., и тогава отсъствието й само по себе си не би било достатъчно да обоснове престъпно деяние и нещо повече от дисциплинарно нарушение, тъй като липсват факти, които да обвързват отсъствието на О. със съществени, „немаловажни“ общественоопасни последици.
Както вече се отбеляза и по отношение на недостатъка с липсата на становището от МОСВ, съставомерните последици не следва да са общи и абстрактни, а конкретни, в контекста на процесното деяние и неговите последици. Заявените от прокурора риск от увреждане на авторитета на МВР и накърняване на възможността за административен контрол не са такива конкретни последици. И за това деяние са относими всички аргументи засягащи твърдените от прокурора последици и за първото, доколкото са типизирани и непоставени във връзка с конкретиката на деянието, без да е необходимо да се повтарят. Типът последици могат да се отнесат към всяко служебно нарушение, независимо от административния ресор и специфика на компетенциите, но не показват действителната степен на обществена опасност на деянието като нещо повече от формално нарушение.
Специално що се отнася до последицата за препятстван контрол, макар прокурорът да не е индивидуализирал какъв контрол, то очевидно и доколкото се заявява липса на дължима О., се има предвид да е възможността за контрол от страна на М. при извършване на О.. Тъй като прокурорът не е обосновал необходимост от и задължителност на О. за „Видекс“ АД в частния случай, нито по какво фактическото положение на дружеството се отличава от дължимото, дори при необходима О., не може да се прецени има ли значение изобщо и ако да - до каква степен, неупражняването на въпросния контрол. А такава преценка би могла да се направи, само ако би се знаело какви наложени с оглед О. задължения е имало дружеството и които поради липсата изобщо на О. не са изпълнени, както и до каква степен поради съответното бездействие на дружеството, допуснато от подс. В. като разрешаващ въпросното производство, околната среда е била застрашена или увредена.
Наложителността на такава преценка още повече се увеличава поради факта на заявения в крайна сметка само един нов вид взривно вещество за производство, различно от вече произвежданите и разрешени, а именно – АНФО – Л.
Естествено, изложените съображения биха имали значение само в хипотезата на необходимост от О., каквато както вече се аргументира, не е налице.
Следва да се отбележи, че двете нарушения – липса на становище от МОСВ и липса на оценка именно по приложение на ЗООС, за чието приложение отговаря МОСВ, са и тематично свързани, тъй като сред въпросите – предмет на преценка на представителя на МОСВ попадат именно тези по опазване на околната среда и въздействието на различни производства върху нея. Т.е. становището на МОСВ клони към това необходимо ли е да се изготвя и изготвена ли е нужната оценка за въздействие върху околната среда. Така или иначе все въпроси от една област и с едно предметно съдържание – това по опазване на околната среда.
Съвсем неправилно и необосновано обаче, на това място окръжният съд, без да държи сметка за дефицитите на обвинението, както се очертаха, е приел, че обектът „Ч.“ не се нуждаел от О. и това било преценено от подс. В. като обобщил постъпилите все пак становища. Това било така доколкото, освен вече цитираното Разрешение за експлоатация № 73/2007г.,/неправилно разглеждано от окръжния съд като разрешението № 67/2007г., което е за завод „М.“ а не за обект „Ч.“/, имало и издадено становище на ***а на РИОСВ – М. № 2729/2009, с което Регионалната инспекция уведомявала „Видекс” АД, че не се налага да се извършва О.. Съдът обаче е пропуснал да съобрази, че въпросното становище касае не обект „Ч.“, а завод „М.“. Поради това становището не би могло да има отношение към издаване на Разрешението за обект „Ч.“ № 153/06.10.2011г. вкл. и в аргументирането, че О. за този обект не се е следвала. А освен това въпросът дали обектът се нуждае или не от О. не дерогира факта, че становище така или иначе от МОСВ не е представяно. Ето защо, съответният извод на окръжния съд, че подс. В. като е имал тази информация и бил преценил, че не се налага повторно извършване на О., е налице пълнота на документацията, е грешен.
И тук са меродавни доводите, че прокурорът не е навел факти /и които биха обусловили действителна опасност на поведението на подс. В./, а и обективно такива не се установяват, че дружеството не би могло да функционира като производител на ВВОБ, тъй като обективно накърнява опазените със специалните норми – предмет на контрол в процедурата, обществени отношения, и в частност – тези по опазване на околната среда. При отсъствие на такива констатации, всяко твърдение за нарушаване на процедурата не може да напусне рамката на нарушение на процедурата сама за себе си, съответно - на служебната дисциплина със съответната степен на обществена опасност.
На следващо място - и за това деяние няма доказателства и не се установява изискуемото умишлено отношение на подсъдимия към елементите на фактическия състав на престъплението, в частност - че е съзнавал и целенасочено допуснал да не е налице О., при условие че липсва доказана обективна необходимост от такава. Доколкото не е налице деяние, няма основание за търсене на вида субективно отношение към него.

По фактите на второто деяние от вмененото продължавано престъпление по чл. 282, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 НК - издаване на Решение рег. № У-35449 от 23.07.2012г. за допълване на Разрешение №153/06.10.2011г.

„Видекс“ АД подало заявление изх. № 85/10.04.2012г. до ***а на ГДОП, София чрез ***а на ОДМВР — В., с приложени документи, вх. № на ГДОП - В.- 1348/27.04.2012г. за издаване на решение за допълнение на Разрешение № 153/06.10.2011г. за производството на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се разснарядяват по приложени списъци на видовете взривни вещества за граждански цели, които ще се произвеждат в завод „М.“ и на инженерните и артилерийските боеприпаси, които ще се разснарядяват. /заявление на л. 2 т. 128 ДП и л. 25, т. 98 ДП/
Заявлението и документите към него ведно със справка от ***а на ОДМВР В. - комисар М., били изпратени до ***а на ГД „ОП“, комисар М. Е., рег. № 9289/23.04.2012г. Със справката се давало положително становище, че завод „М.“ отговарял на изискванията за осъществяване на производство и съхранение на взривни вещества и средства за взривяване и бил предоставени необходимите документи съгласно чл. 24, ал.1 ЗОБВВПИ. / л. 8, т. 127 ДП/
В приложения списък на инженерните и артилерийските боеприпаси, които ще се разснарядяват били посочени и противопехотните мини ДМ 31, М2, М14 и М 16. /списък на л. 27, т. 98 ДП/.
Приложен бил списък на видовете взривни вещества за граждански цели, които ще се произвеждат в завод „М.“ /л. 54, т. 98 ДП/
Към документацията касаеща производството на взривни вещества били приложени „Инструкции за безопасна работа и унищожаване“ на посочените по списъка взривни вещества – Амонит -6, Амонит – 6 ЖВ, Скаленит, Метанит –КС, Балканит, и др, както и на лети междинни детонатори и средства за взривяване /инструкции на л. 58 – л. 125, т. 98 ДП/
За боеприпасите били приложени „Инструкции за безопасна работа при утилизацията“. Такива имало и за инженерните боеприпаси – противотанкова мина ТГМ -46, БА – III, ТМ – 62 М, съсредоточен заряд СЗ –За, СЗ -6, Кумулативен заряд КЗ-5, Удължен заряд –УЗ -2, М1А1, обектова мина – 1 ШМ и др. /л. 126, т. 98 ДП/.
Приложени били и инструкции за противопехотни мини ДМ – 31, М-2, М- 14, М-16.
Инструкциите били изготвени от инж. И. П., с дата 11.01.2012г., проверени от В. Ц. – ПРК, и утвърдени от инж. Е. М. като *** на дружеството /л. 176 – 191, т. 98 ДП/
Инструкциите за инженерните боеприпаси структурно съдържали осем точки: „Физични характеристики“, „Условия за употреба“, „Възможни рискове“, „Гарантирана годност“, „Условия за съхранение“,„Категория на превоза“, „Товарене, разтоварване и обработка“, и „Основни правила за унищожаване“.
Що се касае за инженерните боеприпаси, вкл. и за противопехотните мини, в инструкциите, независимо че били наименувани, че са за „утилизация“, се посочвало, че боеприпасите се унищожават чрез взривяване. Този метод се прилагал, когато мините или техните елементи са опасни за утилизация.
Следвало кратко описание на начина, по който се взривяват боеприпасите, вкл. мините – с междинни детонатори от годни взривни вещества, на площадка с осигурено укритие за персонал, на разстояние не по – малко от 1 000 м. от населени места, разчистена от горими материали. /инструкции на л. 176 – 195, т. 98 ДП/
Прегледът на съдържанието на инструкциите не показва част за „утилизация“ на боеприпасите.
Като цяло, за всички инженерни боеприпаси, инструкциите съдържали указания „за унищожаване“ чрез взривяване, а не „утилизация“, и то с еднотипна конструкция и съдържание.
Към документацията била приложена и „Оценка за въздействието върху околната среда при производство на взривни вещества във „Видекс“ АД [населено място], завод „М.“, [населено място] , общ. Ч., обл. В.“ , изготвена на 04.04.2012г. от инж. Н. Н., служител на дружеството – инспектор ЗБУТ“. /л. 392, т. 98 ДП и л. 420,т. 98 ДП /
По заявлението и документацията към него били изготвени становища от членовете на комисията по чл. 19 ЗОБВВПИ.
Положителни били становищата от Д. /л. 39, т. 45 ДП/, от М. - инж. Р. Я. /л. 42, т. 45 ДП/, от Дирекция „Строителен и устройствен контрол“ ДНСК - инж. А. К. – за / л. 43 т. 45 ДП/, служба „Военна полиция“ към Министерство на отбраната - П. Г. / л. 44, т. 45 ДП/, Главна дирекция „Надзор на пазара“ - М. Й. – за /л. 10, т. 98 ДП/.
Със забележки били три становища: 1. От сектор КОС – МВР, 2. От Министерство на околната среда и водите и 3. От Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Първото становище - становището от МВР било с рег. № ОА- 6520/2/21.06.2012г., изготвено от св. Е. А., /главен инспектор в сектор КОС – ГДОП/, адресирано до *** на КОМИСИЯТА по чл. 19 ЗОБВВПИ - подс. В. и отразявало три проблема:
1.Дружеството по заповед на изпълнителния *** имало само един служител за осъществяване контрол за спазване на правилата за безопасност при работа с ОБВВПИ, а съгласно чл. 14, ал.1, т. 5 ЗОБВВПИ трябвало да има няколко.
2.Дружеството не разполагало със звено за самоохрана. Охраната се осъществявала от служители на дружеството на основание лиценз за частна охранителна дейност.
3.Дружеството не било посочило технологиите за производство или за разснарядяване на взривните вещества, които ще се произвеждат и на инженерните и артилерийски боеприпаси, които ще се разснарядяват.
Заключението било, че документите не отговарят на изискванията на чл. 14, ал.1, т. 5, чл. 17, ал.1, т. 5 и т. 10 от ЗОБВВПИ и не можело да се издаде решение за допълване на разрешението за производство. /становище на л. 32, т. 45 ДП/
По така изготвеното становище подс. В. с писмо рег. № ОВ -6817/3/ от 22.06.2012г. дал указания на „Видекс“ АД, че във връзка с тяхно заявление вх. № В.-1348/27.04.2012г. и след оценка на пълнотата и съответствието на подадената документация за издаване на решение за допълнение на Разрешение № 153/06.10.2011г., се констатирало, че не отговарят на изискванията на чл. 14, ал. 1 т. 5 на чл. 17, ал.1, т. 5 и т. 10 от ЗОБВВПИ. На основание чл. 19, ал. 3 ЗОБВВПИ дружеството следвало в 30 дневен срок от съобщението да депозира в ГД ОП горепосочените документи - по чл. 17, ал.1, т. 5 ЗОБВВПИ, като се посочат технологиите за производство или такива за разснарядяване, от които да е видно, че са спазени изискванията за издаване на решение за допълнение. /писмо на л. 31, т. 45 ДП/
В изпълнение на указанията „Видекс“АД представило допълнително документи с вх. № ГО – 621/03.07.2012г. /л. 1, т. 99 ДП/
В писмото придружаващо допълнително внесената документация дружеството, чрез изпълнителния *** Е. М., посочвало, че представя заповеди на изп.-*** за определяне на служители по контрол за спазване на правилата за безопасност при работа с взривни вещества, общо трима – инж. В. Ц., М. К. и И. П..
Представяло и списък на взривните вещества, които щели да се произвеждат, заедно с технологични процеси за производство. Също и списък на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утилизират, заедно с технологични процеси за утилизация и лиценз за охранителна дейност. /л. 1, т . 99 ДП/
По-специално били представени: „Технологичен процес за производство на прахообразни и грубодисперсни амонити“ /л. 18, т. 99 ДП/, на междинен детонатор лят бустер ЛБ /л. 68, т. 99 ДП/, на неелектрически детонатори със закъснително действие „Видексдет“ / л. 108, т. 99 ДП/.
Представените технологични процеси за утилизация на боеприпасите били съставени от инж. И. П. с дата 11.01.2012г., съгласувани с В. Ц. и утвърдени от изп.-*** Е. М. с дата 11.01.2012г. Тези технологични процеси се различавали от представените преди това и които съдържали само описание за унищожаване на боеприпасите. Сега процесите били действително за утилизация на боеприпасите. /л. 132 и сл. т. 99 ДП/
По съдържание „Технологичните процеси“ за взривните вещества освен технология съдържали и правила за безопасност – при транспортиране, при товаро-разтоварни дейности, препращали към вътрешнозаводска инструкция за безопасна работа при товарене, разтоварване и транспортиране на взривни вещества, за съхранението на различните взривни вещества - тротил, амониева селитра, дървесно брашно и въглища, ограничения за входящ контрол /л. 18 и сл., том 99 ДП/
По съдържание „Технологичния процес“ за боеприпасите, без значение за кой конкретно тип боеприпас се отнасял, съдържал както части за безопасност на труда при работа с боеприпасите, по-точно тяхната утилизация, така и технологията на този процес. Документът бил от смесен тип – едновременно технологичен и такъв по безопасността.
Така например въпросните „Технологични процеси“, както са наименувани във формата, в който са представени втория път, след указанията от страна на подс. В., съдържали задължения за проверяване изправността на МПС, с които се превозват боеприпасите, за недопускане превоз с неизправни МПС, за проверка маркировката за съответствие на мините. В тях се описвала последователността при изпълнение на съответната операцията по утилизация и веднага след това и правилата за безопасност. Съдържали и конкретни забрани на опасни дейности. Съдържали и отделен раздел наименуван „Разопаковане на мините. Контрол за безопасност“. /технологичен процес на л. 187, т. 99 ДП/.
В заключение – задължението за представяне на инструкции по безопасност, но и технологии, било изпълнено от страна на дружеството като първоначално представили документи наименувани „Инструкции за безопасност“, а втория път – „Технологични процеси“. Разликата била, че във вторите документи - технологичните правила и тези за безопасност касаели вече стриктно процесите по утилизация, а не унищожаване на боеприпаси.
Отделен е въпросът за качеството на тези правила, тяхната конкретика и изчерпателност, по които елементи се е развила и сериозна експертна критика /в приложена експертиза/, каквато ще се посочи по-натам. Тук обаче експертното ниво и професионализмът на изготвените правила не са предмет на обсъждане и оценка.
След представянето на документацията от „Видекс“ АД, на 11.07.2012г. от св. Е. А. било изготвено второ становище - рег. № У- 32225/11.07.2012г., че документите отговаряли на изискванията на чл. 14, ал.1, т. 5, чл. 17, ал.1, т. 5 и т. 10 от ЗОБВВПИ и вече можело да бъде издадено Решение за допълнение на производството. /становище на л. 35, т. 45 ДП/
Второто становище очертаващо проблематика с документацията било от инж. В. К. – от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с изх. №0104-13753/03.07.2012г., вх. № в ГДНП – ГО – 635/03.07.2012г.
Становището отразявало един недостатък – дружеството било разработило и утвърдило инструкции за безопасна употреба и унищожаване на взривните вещества, а не инструкции за безопасна работа при процесите на производство на взривни вещества и с използваните машини и съоръжения. Били представени инструкции за безопасна работа при утилизация, но в тях се регламентирало унищожаване чрез взривяване, а не безопасност при процесите по утилизация.
Инж. К. посочвала, че след отстраняване на тези недостатъци нямала възражение процедурата по издаване на разрешение за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия да продължи. /становище на л. 37, т. 45 ДП/
Третото становище очертаващо проблематика било на св. С. Д. – държавен експерт в отдел „О. и ЕО“, Дирекция „Превантивна дейност“ на МОСВ и член на комисията по чл. 19 ЗОБВВПИ, изх. № 04-00-2051/12.06.2012г., в ГДОП вх.№ ВВ-5335/18.06.2012г.
Що се отнася до компетенциите на МОСВ по отношение на производството и изискванията на ЗООС по отношение на производството в завод „М.“, [населено място] - от министъра на околната среда и водите на основание чл. 106 вр. чл. 104 от Закона за опазване на околната среда било издадено Разрешително за експлоатация № 67/26.07.2007г. на завода, с оператор – „Видекс“ АД, представляван от В. М.. /л. 4, т. 99 ДП/
В становището на св. С. Д. било отразено, че за трите обекта на дружеството - „Ч.“ кв. С., завод „М.“ [населено място] и складова база „Л. дол“ [населено място] имало издадени разрешителни от министъра на околната среда и водите на основание чл. 104, ал. 1 ЗООС, съответно както следва: № 73/20.09.2007, № 67/26.07.2007 и № 68/31.07.2007г.
По-натам текстът гласял буквално следното: „При наличие на съществена промяна по смисъла на пар. 1, т. 53а от Допълнителните разпоредби на ЗООС операторът следва да предвиди необходимостта от подаване на заявление за преразглеждане на издаденото разрешително съгласно чл. 116б от същия закон.
Посочвало се още, че „липсва информация относно изпълнението на изискванията за оценка за въздействието върху околната среда при производството на ВВОБПИ в предвидените в ЗООС случаи – чл. 17, ал.1,т. 8 ЗОБВВПИ.
Предвид това експертът считал, че до отстраняването на констатираната непълнота по точката касаеща информация за изпълнение на изискванията за О. не следвало да се издава разрешение по чл. 17 ЗОБВВПИ. /становище на л. 41, т. 45 ДП/
След изпращане на това становище в МОСВ не е постъпвала обратна информация от МВР или от оператора – „Видекс“ АД в отговор на констатациите в становището и дадените насоки и не било получено копие от издаденото решение за допълнение на Разрешение № 153/06.10.2011г. /т. 2 от писмо на *** на дирекция „Превантивна дейност“ в МОСВ - М. Г., на л. 90, т. 89 ДП/
Във връзка с дейността на завода имало изготвено становище от 2009г. - с изх. № 2729/27.10.2009г. на РИОСВ – М. по инвестиционно предложение „Разкомплектоване на противопехотни мини с цел оползотворяване на съставните им елементи в съществуващ участък на завод „М.“ към „Видекс“ АД, [населено място], [община], област В.“. /писмо на л. 74, т. 89 ДП/
По-точно, във връзка с предвидената утилизация на противопехотни мини в завод „М.“ дружеството „Видекс“ АД още през 2009г. заявило такова инвестиционно намерение пред РИОСВ – М., с дата на изготвяне на уведомлението – 16.10.2009г., внесено в РИОСВ – М. с вх. № 3664/21.10.2009г. /уведомление на л. 79, т. 89 ДП/.
РИОСВ М. се уведомявала, че дружеството има инвестиционно предложение да извършва утилизация /разкомплектоване/ в завод „М.“ на противопехотни мини с цел оползотворяване на съставните елементи, на основание Разрешение № 113 от 06.07.2009г. на МВР. Осъществяването на инвестиционното намерение не било свързано с монтиране на нови съоръжения.
Уведомлението съдържало кратко описание на технологичните действия, които щели да се извършват при утилизацията на мините, като: превоз на мините от склада към работното помещение, разопаковане и отделяне на изхвърлящи заряд, разпробиване на торбичката на изхвърлящия заряд, срязване на корпуса на мината, отделяне на осколките от мината и др.
Посочвало се, че при извършване на утилизацията на мините не се извършвал процес на изгаряне – не се отделяли никакви емисии в атмосферата.
Относно отпадъците, които се очаквало да се генерират се посочвало, че при утилизацията се оползвотворявали всички съставни елементи - стоманените отпадъци щели да се предават на лицензирани фирми.
Дружеството молело да бъде информирано за необходимите действия, които трябва да предприеме, по реда на глава VI от Закона за опазване на околната среда /в редакцията на закона към този момент – ДВ бр.82 от 16 октомври 2009г, наименувана „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда“/.
При така подаденото уведомление било изготвено становище изх. №2729/27.10.2009г. на инж. Б. Ц., *** на РИОСВ М.. /л.75, т. 89 ДП/, /цитирано в писмо на ***а на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – М., св. Д. С., от 02.10.2015г. изх. № 2593, на л. 74, т. 89 ДП/.
След отрицателното становище от св. Д. подс. В. провел своя проверка и научил, че операторът „Видекс“ АД преди извършване на утилизация на противопехотните мини е запитал РИОСВ [населено място] относно необходимостта от РИОСВ и че на това запитване било отговорено, че няма такава необходимост.
Самото становище на РИОСВ М. обаче не е прилагано към документацията от дружеството „Видекс“АД /и така не е възприето и от св. С. Д./, нито е било впоследствие и нарочно изпращано от МОСВ на подсъдимия В.. Становището е било изготвено от РИОСВ М. и адресирано само до дружеството и завода „М.“. От „Видекс“ АД не е искано допълнително да представи документи във връзка с отразеното в становището на експерта св. С. Д..
Становището на РИОСВ М. не е било известно и на експерта от МОСВ С. Д., член на комисията по чл. 19 ЗОБВВПИ, и изготвила становище в процедурата по допълване на Разрешението № 153/06.10.2011г. То не е съобразявано от нея. Св. С. Д. не е извършвала проверка за процедури по О. с оператор – „Видекс“ АД в РИОСВ М..
Видно от становището, РИОСВ М. е отразила, че се касае за уведомление по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /О./ /обн. ДВ бр. 25/2003/, съобразено с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /обн. ДВ бр. 73/2007/.
Основанието на уведомлението - чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (загл. изм. - дв, бр. 3 от 2006 г., в редакция с ДВ бр.80 от 9 октомври 2009г./, е систематично разположено в глава втора – „Уведомяване. Преценяване на необходимостта от извършване на О.“ и предвижда задължение на възложителя да информира писмено компетентните органи - МОСВ/РИОСВ, за своето инвестиционно предложение по време на прединвестиционните проучвания.
Становището отразявало, че дейността на дружеството в завода ще се извършва без въвеждане на допълнителни технологии и изграждане на нови съоръжения, като при разкомплектоването на мините нямало да се извършва изгаряне водещо до отделяне на емисии в околната среда и ще се използват всички съставни елементи.
Допълнително, към фактите на становището, се изяснява и от писмо – отговор на главния *** на Министерство на околната среда и водите изх. № 11-00-142/17.11.2015г. до НСлСл., че след сравняване на технологичните процеси, описани в инструкции за безопасна работа за делаборация на изделия КЗ-5, СЗ-ЗА, СЗ-6 и делабориране на противопехотни мини /ПТМ – БА – III/ и нейните аналози, представени от „Видекс“ АД във връзка с издаденото разрешително за експлоатация по чл. 104, ал. 1 ЗООС - № 67/2007, с горецитираното инвестиционно намерение, се констатирало, че реализацията на извършваната дейност на площадката на завода не била свързана с въвеждането на допълнителни технологии и изграждане на нови съоръжения. /писмо на л. 22, т. 126 ДП/
При това положение РИОСВ М., на основание чл. 5, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, информирала дружеството „Видекс“ АД, че инвестиционното предложение е извън обхвата на Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и Приложение № 2 към чл. 93, ал.1, т. 1 и т. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и не подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, както и на преценяване на необходимостта от извършване на О..
А цитираната в становището норма на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда регулира правомощията на компетентния орган въз основа на уведомлението по чл. 4 да определи дали инвестиционното предложение е включено в приложение № 1 или в приложение № 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), или е разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 или приложение № 2 ЗООС, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение. Компетентният орган в срок 14 дни информира писмено възложителя за необходимите действия, които трябва да предприеме по реда на глава шеста от ЗООС, като в случаите, когато това е приложимо дава съответни указания.
По-натам, становището обосновавало, че реализацията на инвестиционното предложение не била свързана с промяна на предназначението и начина на трайно ползване на земята. Дейността не подлежала и на оценка за съвместимост съгласно разпоредбите на чл. 2, ал.1, т. 3 , б. „б“ от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. С дейността не се засягали и редки, защитени или уязвими растителни и животински видове, вековни или забележителни дървета, обявени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие или находищата на лечебни растения по Закона за лечебните растения.
Така, РИОСВ давала положително становище за реализацията на инвестиционното предложение „Разкомплектоване на противопехотни мини с цел оползотворяване на съставните им елементи в съществуващ участък в завод „М.“ към „Видекс“ АД , [населено място], [община], област В.“.
Становището било със забележка, че не отменяло задълженията на инвеститора за изпълнение на изискванията на ЗООС и другите специални закони и подзаконови нормативни актове и не можело да служи като основание за отпадане на отговорността съгласно действащата нормативна уредба. /становище на л. 75, т. 89 ДП/
Предметът на становището на РИОСВ М. показва, че се касае за взето отношение на компетентен административен орган именно по въпросите за необходимост от О. по заявено инвестиционно намерение по реда на ЗООС и то за утилизация на П. - дейност, каквато се заявява и в производството по ЗОБВВПИ през 2012г., касае един и същ обект – завод „М.“, една и съща дейност - предмет на делото - утилизация на П., и при това положение изтеклото време, тъй като становището на РИОСВ М. все пак е от 2009г., има малко или никакво значение.
Така е, защото в случая става въпрос в същинската си част за идентична дейност, заявена и през 2009г., и впоследствие – през 2012г., а именно – утилизация на противопехотни мини, и то специално интересуващите делото П., каквито са показаните в списъка приложени към Разрешението № 113/06.07.2009г., с оглед на които, се искали указанията на РИОСВ М., а именно - ДМ 31, М2, М14 / погрешно изписани като М12/ и М 16 /списък към уведомлението на л. 83, т. 89 ДП/.
Тук следва да се припомни, че още през 2006г., съгласно писмо на зам.-***а на Национална служба „Полиция“ – Ст. Г., по преписка вх. № 5209/22.03.2006г., утилизацията в завод „М.“, макар и само на артилерийски бойни припаси по приложен списък, била разрешена и включена от сектор КОС – Н. ДНСП като част от производствения процес към производствената програма в Разрешение № 58/27.06.2003г. издадено на „Видекс“АД за производство на взривни материали. /писмо на л. 1, т. 100-3 ДП/
П. списък бил за артилерийски бойни припаси, които ще бъдат утилизирани от „Видекс“АД в завод „М.“, [населено място]. /списък на л. 3, т. 100-3 ДП/
Също така за „Видекс“ АД вече било издавано Разрешение № 95 от 13.07.2006г. на началник Н., КОС, вх. № Р – 8407 от 19.06.2006г, с което се разрешавало на „Видекс“АД, завод „М.“, [населено място], да произвежда ВВООБ. Разрешението било издадено за срок от три години – до 13.07.2009г. и /л. 17, т. 71 ДП/
Това разрешение следователно изтичало на 13.07.2012г.
Същевременно по него, и видно от писмо на зам.-***а на ГД „ППООРП“ – Т. И. от 29.10.2007г. била включена и утилизацията на инженерните боеприпаси - мини ДМ 31, М2, М14 и М16 в списъка на видовете инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се разснарядяват /делаборират, утилизират/ в завод М., като част от производствения процес към производствената програма на дружеството №95/13.07.2006г. за производство на „Видекс“ АД. /писмо на л. 4, т. 127 ДП, справка на л. 12, т. 123-1 ДП/
Подс. В. не е уведомявал „Видекс“ АД специално във връзка със становищата на св. С. Д. и инж. В. К., съответно за констатираните от тях недостатъци на документацията. Не е уведомявал и самите експерти - автори на становищата за постъпилите допълнителните материали от дружеството, така че да могат да вземат отношение и представят второ становище, в какъвто смисъл са правилата за работа на комисията, и преценят дали удовлетворяват техните забележки и дали отпадат пречките пред издаването на исканото решение.
Подс. Б. В. като началник сектор КОС ГДНП, издал Решение peг.№ У-35449/23.07.2012г. за допълване на разрешение за производство на взривни вещества № 153/06.10.2011г. издадено на „Видекс“ АД от ГДОП – МВР на основание чл. 24, ал. 4 ЗОБВВПИ и заявление № В. 1348/27.04.2012 и ГО- 621/03.07.2012г.
С решението издаденото разрешение № 153/06.10.2011г. се допълвало с производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утилизират /„разснарядяват“, „делаборират“/ на територията на обект – завод М.“ [населено място], общ Ч. по приложен заверен списък. Решението било безсрочно. /л. 30, т . 45 ДП/.
Видно от заключението на съдебно-почеркова експертиза Протокол № 16/18.03.2016г. с изследван обект в заверено копие, подписът в графа „Началник сектор „КОС – ГДНП“ Комисар Б. В. в Решение относно допълване на разрешение за производство на взривни вещества №153/06.10.2011г., издадено на „Видекс“ АД от ГДОП – МВР с рег. № У- 35449/23.07.2012г. се явява копие на действително положен от Б. Д. В. подпис. /л. 32, т. 146 ДП/

По доказателствата за фактите по издаване на Решение рег. № У-35449 от 23.07.2012г.:

Изложените факти по това обвинение се установяват основно от относимите писмени доказателства посочени в самото фактически описание, като и от гласни доказателства – показания на св. Е. К. А. /л. 315, т. 5 нохд/, св. С. Ц. Д. /л. 418, т 5 нохд/, св. Д. С. С. /л. 421, т. 5 нохд/, св. Н. Н. / л. 423, т. 5 нохд/, св. П. М. Д. /л. 424, т. 5 нохд/, св. М. П. Й. /л. 134, т. 6 нохд/, св. А. С. К. /л. 88, т.10 нохд/, както и обяснения на подс. Б. В.. Относима и обоснована е и съдебно-почеркова експертиза Протокол № 16/18.03.2016г., както е техническата експертиза на която и обвинението се позовава, изготвена от в.л. Г. Г. и Н. Д. – в том 139 ДП.
По установяване на фактите по това обвинение, доколкото почиват предимно на писмени доказателства – съответните документи, не се открояват спорни положения, такива липсват и в свидетелските показания.
Към писмените доказателства, които въззивната инстанция съобрази по въпроса за заявеното инвестиционно намерение от „Видекс“АД през 2009г. за утилизация на мини пред РИОСВ - М., се преценява и писмо изх. № 11-00-142/17.11.2015 на Главния *** на Министерство на околната среда и водите до НСлСл. /писмо на л. 22, т. 126 ДП/
В него се потвърждава фактът, че през 2009г. „Видекс“АД е внесло в РИОСВ М. уведомление с вх. № 3664/21.10.2009г. за инвестиционно предложение по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /О./ относно „Разкомплектоване на противопехотни мини с цел оползотворяването на съставните им елементи в съществуващ участък на завод „М.“ към „Видекс“АД. Допълнително към това се установява от писмото и че след сравняване на технологичните процеси, описани в инструкции за безопасна работа за делаборация на изделия КЗ-5, СЗ-ЗА, СЗ-6 и делабориране на противопехотни мини /ПТМ – БА – III/ и нейните аналози, представени от „Видекс“ АД във връзка с издаденото разрешително за експлоатация по чл. 104, ал. 1 ЗООС - № 67/2007, с горецитираното инвестиционно намерение, реализацията на извършваната дейност на площадката на завода не била свързана с въвеждането на допълнителни технологии и изграждане на нови съоръжения.
Отличително за показанията на свидетелите по въпросите на това разрешение издадено от подс. В., е, че в по-голямата част съставляват мнение по представени пред тях въпроси, вземане на отношение към изготвени документи и становища, които не предопределят, нито заместват оценката на меродавния въпрос, който следва сам съдът да прецени и който е със значение на факт, а именно - този на издаването на документите и тяхното съдържание, доколкото именно те се приемат от прокурора като релевантни.
Такива са показанията на св. Е. А., вкл. и в частта на следваната от служба КОС практика, че дружествата имали задължение само да представят технологиите като депозират писмен документ, от който да е видно какви са те, и КОС не можел да ги контролира, тъй като нямали правомощие за това.
С качеството на мнение и тълкуване на закона, но и с елемент на описание на практиката на МОСВ, са и показанията на св. С. Д., изготвила становището от страна на МОСВ и поясняваща, че това, което дружеството „Видекс“ АД е следвало да представи е информация относно изпълнението на изискванията за оценка на въздействие върху околната среда при производството на ВВОПИ в случаите по чл. 17, ал.1,т. 8 ЗОБВВПИ. Става ясно от показанията, че е следвало да има документ от РИОСВ дали дейността на завода подлежи изобщо на процедура по О.. От показанията на свидетелката все пак се потвърждава и фактът, че не е проверявала друга документация освен представената по преписката. Не е проверявала и дали има документ, с който е правена О. в РИОСВ, не е запозната с Разрешителното №67/2007 на министъра на околната среда и водите и не е виждала документ свързан с това разрешително, с който е правена О..
Със същото естество са и показанията на св. Д. С. относно необходимостта за завода да се извършва О., св. П. Д., експерт от МОСВ, чийто показания не носят особена конкретика, както и показанията на разпитаните свидетели – членове на комисията, които са дали положителни становища за своя ресор – М. Й. и А. К..
Ето защо, не съществуват причини, които да водят до съмнение в достоверността на свидетелските показания, вкл. и обясненията на В. в тази съответна по обвинението част, и за отхвърлянето им като доказателствени източници. Доказателствената обоснованост на описаните факти, по своето качество и съответно – достоверност, не налага особено обсъждане.
Като цяло и обясненията на подс. В. отговарят на тази оценка, доколкото обобщено представят, че в дейността си се стремял да спазва закона и издавал разрешенията след като разполагал с надлежните становища. Както заводът „М.“, така и обектът „Ч.“ били стари, влезли в експлоатация още от 1999г. и от 2003 - 2004г. съответно и отговаряли на всички законови изисквания. Подсъдимият В. като цяло избягва да дава обяснения съдържащи строго конкретни факти, обясненията са с характер на защитна реч, вкл. и за процесните завод „М.“ и обект „Ч.“, тъй като се касаело за стари, работещи обекти, с всичките разрешения за това. Ето защо те имат ниско до почти липсващо доказателствено значение. Съответно и мотивите на окръжния съд, в тази съответна фактическа част, доколкото почти изцяло са възприели обясненията, също не носят нужното конкретно съдържание и годност да обосноват направените въз основа на тях правни изводи, поради което се и нуждаят от допълване, а на места и от поправяне.
Отношение следва да се вземе към един конкретен факт представен от подс. В. - че след постъпването на становището от св. С. Д. провел собствена проверка и установил, че за завод „М.“ имало становище от 2009г. на РИОСВ – М.. Становището било положително за извършване на заявената утилизация на П., без да се налага извършване на О..
Макар обясненията да не носят детайли за начина, по който е направена проверката – дали от съществуваща при подсъдимия предишна документация, дали от представена нова такава или чрез евентуални запитвания, при което не може да се изключи вероятността подсъдимият да е научил за становището и от материалите на досъдебното разследване, няма конкретни фактически основания, поради които обясненията да не се приемат за верни. Те са логични за възможностите на подсъдимия като административен орган и не са оборени от конкретни други факти, макар и недетайлни, без информация относно източника и начина на узнаване на становището, въззивната инстанция ги приема за правдиви. Още повече, че фактът на тази собствена проверка има малко до никакво значение, тъй като меродавно е това, че становище на РИОСВ М., така или иначе е имало и то е обективен факт. Също е релевантно това, че св. С. Д. не е била уведомявана за съществуването му, нито за по-нататъшните действия на подсъдимия като *** на комисията, вкл. и за издаденото разрешение, което също е факт. Съответно обективен факт е и този, че св. Д. е представила отрицателно становище и че липсва второ, евентуално положително. А за да има такова, се предполага свидетелката да е запозната с новите относими обстоятелства, тъй като именно тя, като експерт, следва да прецени основанието за промяна.
Узнаването на становището на РИОСВ М. и собствената преценка на значението му от страна на подсъдимия, не е от естество да заменят предвиденото от закона повторно мнение на ресорния експерт. Поради което и е лишено от правна релевантност. Този факт не се явява съществен, освен ако не е бил свързан със свеждането му до знанието на единственото лице компетентно да вземе отношение, а именно - съответния компетентен по материята член на комисията, доколкото, поне формално, именно това е изисквала процедурата.
Отношение също така следва да се вземе и към писменото доказателство – писмо от ***а на дирекция „Превантивна дейност“, на МОСВ, изх. № 11-00-125 от 09.10.2015г. в отговор на въпроси на водещия досъдебното разследването следовател. В писмото се посочва, че становището на МОСВ по заявлението на „Видекс“ АД за допълване на Разрешение № 153/06.10.2011г., а именно – с изх. № 04-00-2051/12.06.2012г. било изготвено от Н. С., държавен експерт в отдел „Опасни химични вещества“, дирекция „Превантивна дейност“ и съгласувано с г-жа П. Л., началник отдел „Опасни химични вещества“. /писмо на л. 90, т. 89 ДП/
В частта относно авторството на становището въззивният съд не кредитира писмото, доколкото то противоречи на първичните писмени доказателства по делото, в това число и на самото процесно становище, от което е видно, че е изготвено от св. С. Д.. Противоречи и на предходно писмо от МОСВ изх. № 04-04-58/26.06.2015г., че становището и то единствено, изготвено по единствено запитване от МВР за 2012г. касаещо процедурата по допълване на издадено разрешение на „Видекс“ АД по реда на ЗОБВВПИ /за производство на ВВ в склад „Ч.“ в землището на [населено място], район К./, с цел разрешаване на производство на взривни вещества и средства за взривяване в това число и утилизация на боеприпаси на територията на нов по смисъла на издаденото разрешение обект за този оператор, а именно - завод „М.“ , [населено място], е изготвено от С. Д.. /писмо на л. 38, т. 89 ДП/
В частта за това, че след изпращане на становището от МОСВ, нито от МВР, нито от оператора /„Видекс“АД/ е постъпвала обратна информация, се кредитира, доколкото това се потвърждава и от останалите доказателства, вкл. и от предходно писмо на МОСВ /изх. № 04-04-58/26.06.2015г., на л. 38, т. 89 ДП/. Макар че, следва да се отрази за прецизност, по отношение на датата считано от която се извършила проверката за издаването на това становище и въпросното първоначално писмо на МОСВ /изх. № 04-04-58/26.06.2015г./, да не е прецизно. В частност в него се посочва, че извършената проверка за обстоятелствата около издаването на становището обхващала периода от 25.09.2012г. до момента на изготвяне на писмото – 26.06.2015г.
Становището на св. С. Д. обаче е с изх. № 04-00-2051/12.06.2012г., от МОСВ и вх. в ГДОП вх.№ ВВ-5335/18.06.2012г., така че запитването от страна на МВР и респективно становището, предхождат визираната в отговора на МОСВ начална дата на справката – 25.09.2012г., която същевременно е датата на влизане в сила на измененията в чл. 17, ал.1 т. 8 ЗОБВВПИ по предложение на МОСВ по силата на която изменена разпоредба към изискуемите документи за издаване на разрешение за производство вече са добавени и копия от издадени разрешителни по чл. 104, ал.1 /аварийна безопасност/ и чл. 117 /комплексни разрешителни/ от ЗООС, когато е приложимо. /писмо на л. 38, т. 89 ДП/
С оглед на изготвеното становище на РИОСВ М. с изх. № 2729/27.10.2009г. на РИОСВ М. по инвестиционно предложение на „Видекс“АД, /л. 75, т. 89 ДП/, въззивната инстанция намери за необходимо да вземе отношение към писмо-отговор на ***а на РИОСВ М., изх. № 2593/02.10.2015г. до Национална следствена служба, че от 2008г. до момента на изготвяне на писмото /02.10.2015г./, не били провеждани процедури по реда на глава VI, раздел III от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ касаещи производствени дейности на територията на завод „М.“ и че дейността на завода не е била предмет на процедура по оценка на въздействието върху околната среда /О./, както и на преценяване на необходимостта от извършване на О..
Ще се припомни, че раздел III от глава VI на ЗООС, наименуван „Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения“, регламентира хипотезите на извършване на О. и вземане на решение за О. в зависимост от обектите – подлежащи на задължителна оценка или по дискреция на компетентния орган със съответното препращане към Приложения 1 и 2, в зависимост от хипотезите и подлежащите на оценка инвестиционни предложения.
Въззивната инстанция приема съдържанието на отговора критично. Приема, че частта, в която се твърди, че за „Видекс“АД, завод „М.“, не е провеждана процедура по преценяване на необходимостта от извършване на О. не отговаря на обективната действителност.
Отразените вече факти – подадено уведомление от „Видекс“ АД по реда на чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, ведно с приложените към него документи, както и изготвеното по този повод становище на ***а на РИОСВ М., изх. № 2729/27.10.2009г. показват точно обратното. Становището обективира протичане на процедура именно по глава Втора „Уведомяване. Преценяване на необходимостта от извършване на О.“, на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Тя е била инициирана надлежно с уведомление и е приключила с решение на въпроса дали инвестиционното предложение се нуждае от извършване на О., при отрицателен съответен отговор. Ще се припомни, че *** на РИОСВ е указал, че инвестиционното намерение на „В.“ не се обхваща от никоя хипотеза за извършване на О..
Изготвената почеркова експертиза, даваща отговор за подписа върху изследваното Разрешение рег. № У- 35449/23.07.2012г. като копие на действително положен от Б. Д. В. подпис, като обоснована и правилна също следва да се приеме.
Относно качеството на приложените впоследствие към заявлението изх. № 85/10.04.2012г. на „Видекс“АД, „технологични процеси“ за утилизация на мини ДМ 31, М2, М 14 и М 16 е изготвена допълнителна техническа експертиза от в.л. Г. Г. и Н. Д., цитирана и по обвинението за издаване на Разрешение № 113 от 06.07.2009г. при коментара на качеството на технологичните процеси представени тогава.
Експертизата съдържа обоснована критика на технологиите, които били с формален характер и без реална възможност на изпълнение.
В конкретика - те не съдържали чертежи и указания, каквото било основното изискване към всяка технологична инструкция - да се съпровожда от технологична карта на операцията, в която да се показва на чертеж операцията. Технологиите съдържали недопустими подходи /за нанасяне на мината на динамични удари/. Процедурата да се разбива мината при условие че капсул – детонаторът е в нея, била изключително опасна. Натрошаването на взривните вещества с дървен чук също била недопустимо. Машините, на които се разрязвали мините трябвало да бъдат блиндирани, така че да се осигури физическа защита на оператора при случаен взрив. Недопустимо било да се извършват механични операции за рязане на метала на универсални машини. Технологиите съдържали само качествени описания без конкретни количествени параметри, които да могат да бъдат обективно контролирани.
И по отношение на тези технологии изводите са, че са изготвени формално с неясни количествени критерии за контролиране на процеса, оборудването не отговаряло на високите изисквания за безопасност, реално работниците не са имали информация за режима на операциите, нямало идея за автоматизиране и дигитален контрол на операциите, нямало информация как е извършван технологичният контрол и какви са критериите за обективност, които констатации показват, че са съществували предпоставки за неконтролируеми технологични последствия. /експертиза в том 139 ДП, л. 31 – относно „трета група документи“/.

От правна страна по обвинението, че подс. Б. В. е издал разрешението рег. № У- 35449/23.07.2012г. без да има законово правомощие за това, защото утилизацията на противопехотни мини не е била разрешена:

При така установените факти и доказателствен анализ правилно окръжният съд е приел, че подс. Б. В. не е виновен по обвинението за неизпълнение и нарушаване на служебни задължения при издаването и на това разрешение.
На първо място, като най-базисна, съществена и отправна част от обвинителната теза, следва да се разгледа тази, че дейността, за която разрешението е било издадено изобщо не е можела да се извършва като законово позволена дейност.
И тук, и за това разрешение, прокурорът продължава и отстоява последователно виждането, че противопехотните мини са подлежали само и единствено на унищожаване, и в никакъв случай на утилизация. Следователно за обвинението е без значение, че новият ЗОБВВПИ изрично регламентира позволеността на утилизацията на боеприпаси, като и в този случай се приема, че с оглед на специфичния предмет – противопехотни мини, дори и по новия законов режим, независимо, че познава и признава „утилизацията“, те пак не подлежат на такава.
Стъпвайки на това разбиране, прокурорът е вменил, че подс. В. не е имал право да издава и това разрешение. За обосноваване на тезата си се е позовал на норми от специалния ЗОБВВПИ.
Следва да се отбележи, че по този въпрос като разгледан през призмата на законовата уредба на ЗОБВВПИ, въззивната инстанция не открива нарочни мотиви на окръжния съд. Той се е занимал само с едната страна на обвинителните претенции - по отрицателните становища на МОСВ и Г. и непълнота на документацията, не и дали утилизацията на П., и според новия ЗОБВВПИ, е позволена, респективно дали Разрешението рег. № У- 35449/23.07.2012г и на това основание е законосъобразно.
Независимо от това, доколкото окръжният съд, в друга, предходна част на мотивите – касаеща обвинението за издаване на Разрешение № 113/06.07.2009г е взел все пак отношение по въпросите на разрешеността на утилизацията изобщо, както преди, така и след 2010г., и макар точно такъв подход на съда да не е много желателен и сполучлив, все пак не е налице непреодолима липса на мотиви. Макар доста общи, съображенията могат да се разглеждат като изява на волята на съда и по този въпрос.
Анализирайки фактите, въззивният съд не се съгласява с обвинителната теза, че при издаване на разрешението подс. Б. В. е нарушил норми на закона –– чл. 5, ал.1, т. 4 , чл. 5, ал. 2, вр .чл. 1, ал. 1, т. 8 и чл. 148, ал. 2 ЗОБВВПИ и като ги е нарушил - е нарушил и не е изпълнил свои служебни задължения.
Както вече се отбеляза, ЗОБВВПИ, приет и обн. ДВ. бр.73 от 17 септември 2010г., урежда „утилизацията“ на оръжия и боеприпаси като позволена дейност съгласно чл. 1, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ. Тя се явява част от дейностите – предмет на законова регулация.
Съгласно чл. 13, ал. 3 вр. ал. 1 ЗОБВВПИ утилизация на оръжия и боеприпаси е под разрешителен, предварително–контролен режим, тъй като може да се извършва само след разрешение издадено за производство на оръжия и боеприпаси от ***а на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, което да включва и дейността по утилизация.
Доколкото обвинението касае стриктно дейността по утилизация на противопехотни мини - неотносими са нормите, на които прокурорът все пак се е позовал, регламентиращи режима на огнестрелните оръжия, както и на дейностите по придобиване, съхранение, носене и употреба освен на оръжия, и на боеприпаси, тъй като те не са предмет на обвинение.
Такава е нормата на чл. 5, ал. 1, ЗОБВВПИ относно забрана за придобиването, съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси от категория А, с изчерпателно посочен списък, като в т. 4 /на която норма прокурорът изрично се е позовал/ попадат и боеприпасите с бронебойно, експлозивно или запалително действие, както и куршуми и снаряди за тях.
Такава е и нормата на чл. 5, ал. 2 ЗОБВВПИ, доколкото тя касае режим на утилизацията на огнестрелни оръжия от определена категория - B, C и D, а предмет на обвинението е утилизация на противопехотни мини, не оръжия.
По-натам обаче прокурорът явно използва регламентацията от тези норми, и в частност - чл. 5, ал. 2 ЗОБВВПИ, за да обоснове, че доколкото касае единствено огнестрелните оръжия, т.е. това е нейният специфичен предмет, в който не попадали П., то и дейността, която регламентира по отношение на този предмет – „утилизацията“ е позволена само по отношение на този тясно специфичен предмет, т.е. само за огнестрелните оръжия. Подобно тълкуване на закона е превратно, неправилно и съдът не може да се съгласи с него.
Еднозначно ясно е, дори и само при граматическото тълкуване на закона, че той урежда дейността по утилизация освен на огнестрелни оръжия, още и на боеприпаси. Те са визирани дефинитивно в нормата на чл.1, ал. 1, т. 8 и чл. 13, ал. 3 от ЗОБВВПИ, а и на редица други места в закона. Целия раздел II на глава VII на ЗОБВВПИ регламентира бракуването, унищожаване на ВВБПИ и утилизацията на оръжия и боеприпаси.
Законът съдържа норма – дефиниция на това що е „утилизация“ на боеприпаси в чл. 151, ал. 2 ЗОБВВПИ, а именно - това е процес на необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните барути, взривни вещества, празна опаковка, черни и цветни метали.
За да се отговори дали законът позволява специално утилизацията на противопехотните мини, следва се определи в кой режим на регулиране като предмет попадат. По този въпрос законът не показва последователност при използването на терминологията, която не навсякъде се използва в изискуемия еднакъв смисъл. Това води до известни трудности в тълкуването и нееднозначни тълкувателни резултати, което следва да се преодолее чрез систематичен подход към разбиране смисъла на отделната норма във връзката й с други от целия закон, както и от други специални закони, така че да се стигне до разбиране на действителната воля на законодателя и действителния вложен смисъл.
Така още в нормата на чл. 1, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ законът указва, че регулира и утилизацията на оръжия и боеприпаси, без да специфицира какви. В нормата на чл. 11, ал. 2, т. 9, когато регламентира единния автоматизиран регистър за дейностите по този закон воден в МВР, указва че той съдържа, освен друга информация още и данни за оръжия и боеприпаси - обект на утилизация, като отново не се специфицира за какъв вид точно боеприпаси става въпрос. Що се касае до разрешението за производство съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗОБВВПИ - то може да включва и утилизация на оръжия и боеприпаси, като отново не се специфицира какви, нито се поставя друго ограничително условие.
В глава VII озаглавена „Ремонтни дейности, бракуване, унищожаване и утилизация“, раздел Раздел II „Бракуване и унищожаване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и утилизация на оръжия и боеприпаси“ нормата на чл. 145, ал. 1 ЗОБВВПИ урежда, че на бракуване и унищожаване задължително подлежат – т. 1 - негодни за употреба пиротехнически изделия и взривни вещества и т.2 - огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, чието разглобяване е опасно или технически невъзможно.
Тълкуването на нормата на чл. 145, ал. 1 ЗОБВВПИ води до извод, че когато става въпрос за огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, те невинаги и единствено подлежат на бракуване и унищожаване, а само когато тяхното разглобяване е опасно или технически невъзможно. В останалите случаи - когато оръжията и боеприпасите за тях не са опасни за разглобяване, унищожаването им може да стане по желание на собственика, т.е. той ще ги унищожи, ако и доколкото желае това.
Тълкувайки буквално нормите дотук, тълкувателят би могъл да остане с впечатление, че законодателят дава възможност да се унищожават единствено огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, било задължително - когато не могат да се разснарядяват/разглобяват/, било по желание на собственика – в останалите случаи. Липсва изрична уредба на въпроса какво се случва във възможни други хипотези – когато се касае за друг тип въоръжение – други оръжия и други боеприпаси. На какъв режим подлежат те, когато следва да се извадят от употреба и когато се налага да се прекрати функционалното им служене? Такива боеприпаси например биха могли да бъдат гранатите, ракетите, мините /какъвто е настоящият случай/, противотанкови или противопехотни и изобщо боеприпаси характерни за въоръжението в армиите /не за частна, лична и гражданска употреба/, и предназначени за поразяване на жива сила, техника, съоръжения и укрепления. Това че те са особен тип боеприпаси, който законодателят не визира в хипотезите на бракуване и унищожаване, дори и условното, според чл. 145, ал. 1 ЗОБВППИ, води ли до извод, че като невизирани от нормата, такива боеприпаси подлежат само на унищожаване, не и на утилизация?
Отговорът е отрицателен. Законът не налага подобно разрешение. Тълкуването на ЗОБВВПИ само според обхванатите в нормата на чл. 145, ал. 1 обекти - тип оръжия и боеприпаси, които подлежат на бракуване и унищожаване, и използване на тълкувателното правило per argumentum a contratrio /каквото вероятно споделя обвинението/, т.е. че за останалите видове въоръжение важи обратното - те са изключени от този режим, води до резултат ad absurdum, доколкото ще означава, че всички други оръжия и боеприпаси изобщо не биха могли да се бракуват и унищожават, тъй като законът е уредил това да се прави само по отношение на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях по чл. 145, ал. 1 ЗОБВВПИ.
Така се налага и изводът, че, поне в нормата на чл. 145, ал. 1 ЗОБВВПИ, законът не е с претенции да урежда изчерпателно материята на различните видове въоръжения и боеприпаси.
По-натам, систематичното тълкуване и приложимото правилото per argumentum a contrario, осветлява това, че когато не се касае за „негодни за употреба пиротехнически изделия и взривни вещества“ и „огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, чието разглобяване е опасно или технически невъзможно“, а именно – когато пиротехническите изделия и взривните вещества са годни, както и когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях са безопасни за разглобяване, но въпреки това собственикът им желае да ги бракува и унищожи, тогава това му право е уредено в чл. 145, ал. 4 ЗОБВВПИ и собственикът ги бракува и унищожава по предвидената за това процедура в чл. 146 – 150 ЗОБВВПИ.
Така или иначе и в двете хипотези става въпрос за един и същ тип обекти – оръжия, боеприпаси и взривни вещества с разликата, че в единия случай са технически и функционално негодни, а в другия – са годни, но въпреки това собственикът желае да ги унищожи.
Следователно тези норми не уреждат режима на бракуване или унищожаване на оръжия и боеприпаси изобщо, нито пък го урежда според типа въоръжение, а очевидно водещият критерий е техническа и функционална негодност и безопасност, пък макар и на точно този тип въоръжение и боеприпаси, които законът специално е визирал тук.
Доколкото законодателят при очертаване на приложното поле на диспозитивното /по желание/ бракуване и унищожаване по чл. 145, ал. 4 ЗОБВВПИ, препраща към предметния обхват на ал.1, но пък се вижда, че ал. 4 на чл. 145 от закона дава възможност на собственика да реши да бракува и унищожи всякакъв тип боеприпаси, не само тези за „огнестрелно оръжие“, /т.е. понятието е използвано не в един и същи вид на отделните места в закона/, се налага извод, че формулирането на предметния обхват на нормата на чл. 145, ал. 1 ЗОБВВПИ е стеснено в сравнение с това, което същият законодател е уредил в ал. 4 на чл. 145 ЗОБВВПИ. Освен ако наименованието „боеприпаси“ по чл. 145, ал. 4 ЗОБВВПИ като препращаща към ал. 1, не се тълкува в обхвата и вида на формулиране по ал. 1 на чл. 145, а именно - че и в единия, и в другия случай става въпрос за „боеприпаси за огнестрелно оръжие“, и е налице пълна правна и семантична симетрия.
Систематичното тълкуване на тази нормативна привръзка обаче с други норми от закона показва като действителна друга воля на законодателя, не тази на стесненото, стриктно предметно ограничаване на видовете боеприпаси за унищожаване само до тези на огнестрелно оръжие. Налице е основание да се приеме, че законът урежда под този режим да попадне по – широк кръг боеприпаси, в това число и мините.
Вижда се, че що се отнася до стриктните рамки на отделни хипотези – по чл. 145, ал. 1 и 4 ЗОБВВПИ, се касае за непоследователна и непрецизна законодателна техника и рамката на чл. 145, ал. 1 ЗОБВВПИ се оказва не толкова точна. Буквалното и изолирано тълкуване на нормата в тези случаи би довело до неправилно стесняване на приложното поле на закона в разрез с действителната законодателна воля, поради което и се налага буквалното тълкуване да се допълни и от други тълкувателни методи, така че да се осигури правилно нормативно приложение.
Когато говори за „боеприпаси за огнестрелни оръжия“ като предмет на регулацията по чл. 145, ал. 1 ЗОБВВПИ, законодателят показва, че няма предвид само тях и не е въвел такова ограничение.
Нормата на чл. 148, ал. 1 ЗОБВВПИ относно начините, техническите способи на унищожаване, когато такова се провежда, напуска тесния кръг на типовете оръжия, които подлежат евентуално на такова, /ако не на утилизация/, тъй като изоставя определението „огнестрелно“, съгласно чл. 145, ал.1 ЗОБВВПИ, и използва само понятието „оръжие“. Нормата урежда, че „взривни вещества, боеприпаси за оръжия и пиротехнически изделия се унищожават чрез взривяване или изгаряне.“.
По-натам, чл. 148, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ регламентира начините на унищожаване според това дали боеприпасите не са загубили способността си да детонират или са я загубили. Когато не са, а съгласно ал. 2 – това са „снаряди, мини, челни части на реактивни гранати и взриватели, запалки, капсули, електродетонатори и други средства за взривяване, ексудирали нитроестерни взривни вещества“, т.е. широк кръг от боеприпаси не само такива за „огнестрелни оръжия“ – се унищожават чрез взривяване. Ако са загубили, а това според ал. 3 са: „барути, пиротехнически средства и състави и боеприпаси за оръжие с калибър до 15 мм.“, те се унищожават чрез изгаряне.
Следователно, когато говори за „боеприпаси“ като предмет на режима за бракуване, унищожаване и евентуално – утилизация, а всички тези дейности тематично се обхващат в един раздел на закона, подчинен на идеята за преустановяване служенето по предназначение, законът ясно в нормата на чл. 148, ал. 2 ЗОБВВПИ показва, че има предвид най – различни видове боеприпаси, не само за „огнестрелни оръжия“, и това не е резултат нито на разширително тълкуване, нито на стеснително, а изцяло на тълкуване stricto sensu.
Резултатът от тълкуването на нормативната система на чл. 148, ал. 2 ЗОБВВПИ и чл. 145, ал. 1 и 4 ЗОБВВПИ е, че на унищожаване чрез взривяване ще подлежат мини, чието разглобяване е опасно или технически невъзможно, т.е. възможността за унищожаване на мините като боеприпас по принцип е условна.
Тук следва да се припомни тълкуването на идентично нормативно разрешение, но в отменения ППЗКВВООБ - чл. 81, ал. 1 /относно методите на унищожаване на взривни вещества и боеприпаси/ вр. чл. 79, ал. 1 от ППЗКВВООБ за /хипотезите на унищожаване на ВВ и Б/, което въззивната инстанция вече имаше случай да проведе. Така и тук, правилото на чл. 148 ЗОБВВПИ дава само способите за извършване на унищожаването, когато такова се провежда по силата на чл. 145 – било императивно, било по желание, но не и самата хипотеза /в това число условията и предпоставките/ на унищожаването на боеприпаси изобщо, какъвто грешен тълкувателен резултат, contra legem, обвинението налага.
Грешна е и обвинителната теза за конкуренция между нормата на чл. 13 от ЗОБВВПИ относно разрешителното за производство /вкл. и утилизация/ на ВВОБ, и тази на чл. 148 от ЗОБВВПИ – относно начините на унищожаване на ВВОБ, като между обща и специална норма, при което се прилагала специалната норма на чл. 148 ЗОБВВПИ, /мините подлежат на унищожаване чрез взривяване/, следователно – само това е дейността, която законът допуска и следователно разрешението за утилизиране на противопехотни мини на територията на завод „М.“, [населено място] било издадено в нарушение на чл. 13, ал. 3, вр. с чл. 5, ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ.
Невярно е, че отношението между нормите е на обща и специална, тъй като те уреждат различни въпроси, имат различен предмет,. Нормата на чл. 13 от закона урежда дейностите попадащи в административен разрешителен режим, а чл. 148 – способите на унищожаване на ВВОБ в зависимост от техните технически способности да детонират.
Дори да се допусне, че нормите имат някакво сходство по материя сведено до това, че и в двата случая се говори за „боеприпаси“ и това е единственият общ елемент, то и тогава не се откриват непримирими едно с друго нормативни решения. Възможността за утилизация на боеприпасите е в корелация с режима на бракуване и унищожаване, като не се припокриват, нито отричат, а логиката на това е продължена в недвусмислената норма на чл. 151 ЗОБВВПИ.
По-натам, при систематично тълкуване, нормите на чл. 145, чл. 148 и чл. 151 ЗОБВВПИ указват, че утилизацията идва като позволена нормативна последица, когато не са налице хипотезите на задължително и доброволно унищожаване на ВВОБ, а именно - когато разснарядяването на боеприпасите или разглобяването на оръжията са технически възможни и безопасни дейности.
Философията на закона да разглежда утилизацията на противопехотните мини като разрешена дейност, естествено като съпътствана от стриктни норми за безопасност при провеждането й, се разкрива еднозначно при последващото нормативно уреждане на въпроса чрез приемане на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване /ЗИККБКЗИСПТППМТУ/, обн. ДВ бр. 95/08.12.2015. Съгласно чл. 1 законът урежда условията и реда за извършване на дейностите, разрешени съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. /т.нар. Отавска конвенция/. С това законодателят не само не изоставя виждането, че противопехотните мини подлежат на утилизация, макар и въпрос, който не е намерил съвсем стройна нормативна уредба дотогава, но с цитирания закон пристъпва към изричната му и дефинитивна регламентация. По-различният подход към материята, който е следвал, е само този, че разглежда утилизацията не като самостоен вид дейност, а като вид „унищожаване“. А именно, според чл. 6 от ЗИККБКЗИСПТППМТУ касетъчните боеприпаси и противопехотните мини се унищожават чрез: 1. взривяване; 2. изгаряне; и 3. утилизация с необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните взривни вещества, празни опаковки и метали.
Не на последно място по значение и за това обвинение са относими съображенията касаещи обвинението за издаване на Разрешение № 113/2009г. /с идентичното твърдение, че утилизацията като дейност не е законово позволена/, а именно - че прокурорът, при условие, че утилизация се допуска, само когато това е технически възможно и безопасно, не е навел никакви обстоятелства дали утилизацията на противопехотните мини е именно такава. Следователно няма твърдения, които да обосновават, че в процесния случай, като се касае за дейност с предмет – технически невъзможна или опасна дейност, и то опасна поради това, че липсват надлежни правила за упражняването й, и като такава не разполага с нужните гаранции срещу опасни последици – не би могло да се приеме, че дейността е била забранена.
При така изложеното, обвинението, че подс. В. като е издал разрешението, го е издал без законово основание, в нарушение на чл. 5, ал.1 т. 4, чл. 5, ал. 2 чл. 1, ал. 1, т. 8 и чл. 148, ал. 2 ЗОБВВПИ и без правомощие за това е несъставомерно.

От правна страна по обвинението, че подс. В. е издал Решение рег. № У- 35449/23.07.2012г. без О.:

На следващо място, вменява се на подс. В., че е издал разрешението рег. № У- 35449/23.07.2012г, като е имал отрицателно становище на експерт от МОСВ и като не е уведомил „Видекс“ АД за отстраняване на недостатъците – за представяне на оценка за въздействието върху околната среда.
И в обстоятелствената и в диспозитивна част на обвинителния акт прокурорът застъпва тезата, че в конкретния случай подс. В. е следвало да изиска от „Видекс“ АД да представи решение по О. за заявената дейност.
Що се отнася до твърдението на прокурора, че приложената към заявлението на „Видекс“ АД „Оценка за въздействието върху околната среда при производство на взривни вещества във „Видекс“ АД, [населено място], завод „М.“ [населено място], изготвена от инж. Н., не отговаря на изискванията на закона – това е напълно вярно.
Съдът вече имаше повод да разгледа законовия режим на О. и стана ясно, че това е административно производство по държавен контрол на инвестиционни намерения с потенциала да въздействат върху околната среда, в което се преценява на първо място изобщо необходимостта от О. и на следващо, когато се налага такава, изготвянето й в съответствие със закона, а самата тя подлежи на контрол. Респективно в нито един момент от производството извършването на О. не е предвидено само и изцяло като частна експертна дейност. Поради това и въпросната оценка на инж. Н. е без правна стойност.
Подс. В., видно от диспозитива на обвинителния акт, се обвинява за това, че като е получил отрицателното становище на св. С. Д., не е дал указания за отстраняване на непълнотата на документацията в съответствие с изискванията на чл. 17, ал.1, т. 8 от ЗОБВВПИ: „За получаване на разрешение за производство лицата по чл. 13, ал. 1 подават до ***а на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи: 8. оценка за въздействието върху околната среда при производството на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в предвидените в Закона за опазване на околната среда случаи“.
Поради идентичното твърдение за липса на О., каквото е заявено и по отношение на Разрешението № 153/06.10.2011г., и тук са изцяло валидни всички съображения на въззивния съд свързани с въпроса дали и доколко заявителят има годно вменено задължение да представи О..
И тук, формулирано по този начин обвинението не съдържа годни твърдения за годно съществуващо задължение на „Видекс“ АД да провежда процедура и притежава О. и респективно – да представи такава, доколкото не запълва бланкетната диспозиция на нормата на чл. 17, ал. 1, т.8 от ЗОБВВПИ със специално правило.
Само накратко съдът ще припомни, че нормата на чл. 17, ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ е с бланкетна диспозиция – препраща към съответните норми на Закона за опазване на околната среда, които уреждат хипотезите, в които оценка се изисква. Но прокурорът не се позовава на законова хипотеза за изготвяне на оценка. Не е релевирал нито съответни факти, нито съответна правна норма, поради което и обвинението не носи съдържание изискуемо за преценка на съставомерност на деянието.
И към 2012г. режимът по ЗООС е на задължително или дискреционно извършване на О., в същата редакция на нормите на чл. 81 и 83 ЗООС, и са меродавни доводите за необходимостта от факти за преценяване на всяка от хипотезите. Също така и факти за особеностите на производството, които да позволят то да се отнесе към някое от приложенията № 1 или № 2 на ЗООС за извършване на О.. И в този пункт продължават да са относими доводите за множеството критерии по чл. 93, ал. 4 ЗООС, според които се преценява необходимост от извършване на О., и която норма е действаща в абсолютно същата редакция както при Разрешението № 153/06.10.2011г.
И в този случай е била действаща Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /обн. ДВ. бр.25 от 18 март 2003г./. Както вече съдът имаше възможност да изясни, съгласно Наредбата /чл. 2, ал. 1/ О. започва с уведомяване на компетентните органи и засегнатото население, следва преценяване на необходимостта от О., извършване на консултации, определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за О., оценяване качеството на доклада за О., организиране на обществено обсъждане на доклада за О., вземане на решение по О., осъществяване на контрол по изпълнението на условията от решението по О..
Т.е. и когато се касае за производство на боеприпаси, на първо място се преценява необходимостта от извършване на О..
Ще се припомни, че производството на боеприпаси в завод „М.“ е било вече надлежно разрешавано. През 2006г. утилизацията в завод „М.“ на артилерийски бойни припаси била разрешена и включена от сектор КОС – Н. ДНСП като част от производствения процес към производствената програма в Разрешение № 58/27.06.2003г. издадено на „Видекс“АД за производство на взривни материали. /писмо на л. 1, т. 100-3 ДП/, също така било издадено Разрешение № 95 от 13.07.2006г. на началник Н., КОС, вх. № Р – 8407 от 19.06.2006г, за производство на ВВООБ. /л. 17, т. 71 ДП/.
Следователно, заявената утилизация на противопехотни мини в завода не се явява изцяло ново производство, тепърва подлежащо на преценка за О., и който въпрос да не е бил разглеждан изобщо преди това. Както ще се види по-натам, установено е точно обратното - че за завода има изготвено становище за необходимост от О., отрицателно, за липса на такава необходимост, още от 2009г.
Заключението от изложеното е, че не във всички случаи и не при всички производства О. е необходима и се извършва. Прокурорът не е вменил на подсъдимия В. задължение да изисква О., при условие, че нито твърди, нито пък се установява такава да се е налагала изобщо.
Както ще се види по-натам и от съдържанието на изготвеното специално становище за необходимост от О. за завода, изготвено от РИОСВ М. от 2009г., инвестиционното намерение за утилизация на боеприпаси – процесните противопехотни мини, макар и преценявано към 2009г., не е налагало извършване на О..
Неоснователно е възражението на повереника на частните обвинители адв. К., освен че е и недопустимо като представено от ненадлежна по това обвинение страна, че РИОСВ М. не бил компетентен орган да издава доклад по О. и да преценява необходимостта от издаване или неиздаване на О..
На първо място, съдът с позоваването на факта, че подс. В. е ползвал становището на РИОСВ М. не изчерпва въпроса, тъй като дори и с това становище, законосъобразно е било процедурата да продължи чрез повторно уведомяване на експерта от МОСВ, така че строго погледнато дали становището на РИОСВ е надлежно, т.е. дали е издадено от компетентния за това орган или не, няма определящо значение и не в това се състоят същинските основания за прилагане на закона, така както е приложен от съда. На второ място - въпреки изложеното, фактът на съществуването на такова становище по необходимостта от О. за завода „М.“ не може да се пренебрегне, не само поради процедурата, която е налагало, но и поради материалното си естество. Становището е показвало на подс. В. положението със завода и оттук като информация, и то под официална форма, по въпросите , които е следвало да съобрази, се отразява съответно и на степента на опасност на пропуска, така или иначе допуснат в процедурата – да не е налице положително окончателно становище на експерта от МОСВ.
Освен това повереникът предполагаемо с това възражение релевира Приложение на № 1, т. 10, б. „Е“ от Закона за опазване на околната среда вр. чл. 93, ал. 2 от закона, вр. чл. 93, т. 3 и 4 , когато компетентен орган за даване на преценка за необходимостта от О. действително е министърът на околната среда и водите. Но следва да се съобрази, че обвинението не е специфицирало производството в завода по никакъв начин като отговарящо на някое от приложенията към ЗОСВ. Факти в обвинението, към които повереникът да подведе посоченият от него приложим закон няма. Не може оттук да се съставя никакъв обоснован извод за това кой наистина е компетентният по релевирания въпрос орган.
При така изложения анализ и обвинението, че подс. В. е издал разрешение рег. № У- 35449/23.07.2012г. без изискуемата О. се явява несъставомерно и правилно подсъдимият е бил оправдан по него.
Обвинението, от една страна е несъставомерно, както вече се аргументира, а от друга и не се обосновава в този си вид от доказателствата по делото.
Становището на св. С. Д. не носи претендираното съдържание за представяне непременно на решение за О.. Анализът му не води до подобен извод. Очертаният със становището проблем е, че:
При наличие на съществена промяна по смисъла на пар. 1, т. 53а от Допълнителните разпоредби на ЗООС операторът следва да предвиди необходимостта от подаване на заявление за преразглеждане на издаденото разрешително съгласно чл. 116б от същия закон.“ и че:
„Липсва информация относно изпълнението на изискванията за оценка за въздействието върху околната среда при производството на ВВОБПИ в предвидените в ЗООС случаи – чл. 17, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ.“.
С първата забележка - че операторът следва да предвиди необходимостта от подаване на заявление за преразглеждане на издаденото разрешително по чл. 116б ЗООС, на практика св. Д. не дава конкретно, нито пък императивно указание, нито указва на необходимост от представяне на допълнителен документ, а предоставя възможност за преценка на приложението на закона и неговата хипотеза на самия оператор.
На следващо място – указаната норма на чл. 116б от ЗООС в редакцията действаща към момента на издаване на становището, /изм. ДВ. бр.77 от 27 септември 2005г./, а и после, касае различен предмет от този за издаване на О., а именно- политиката за предотвратяване на големи аварии и за безопасност.
Обвинението обаче не предявява претенции към подс. В. за дължимо поведение във връзка с необходимостта от преценка на приложение на закона по въпросите на предотвратяване на големи аварии. В тази си част становището е извън предмета на делото. Следователно, по този пункт прокурорът повтаря идентично обвинението за законовите задължения на „Видекс“ АД от предходното искане за разрешение № 153/06.10.2011г.
Втората проблематика очертана от експерта не отговаря по никакъв начин на инкриминираната от прокурора. Прокурорът е приел, че становището изисква дружеството „Видекс“ АД да представи О., съобразно задължението по чл. 17, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ. Становището обаче не навежда на такова задължение, нито показва с категоричност, че дружеството отговаря на изискванията на закона за извършване на О.. То показва информационен дефицит за преценяване на предпоставките на закона дали дружеството следва да има изобщо О. или не.
Следователно подс. В. не е следвало да изисква „Видекс“ АД да представи такава О., тъй като не такова е било съдържанието на становището на св. Д.. Съответното обвинение е несъставомерно. То почива на погрешно възприето от обвинението съдържание и погрешна интерпретация на становището на св. Д.. Прецизно и в пълнота доводите за несъстоятелността на това обвинение, доколкото е свързано и с обвинението за „негативното“ становище като пречка за издаване на разрешението, ще бъдат развити по-долу.
Що се отнася до отговорите на окръжния съд по тази обвинителна претенция, макар да се намират в частта изнесена преди озаглавяването „правни изводи“, се наблюдава, че съдът си е служил едновременно с фактически, доказателствени и правни аргументи, при смесване на групите от релевантни факти и относимите към тях правни доводи. Като цяло се среща относителна неяснота при подвеждането на правните изводи към определени факти.
Независимо от трудностите при възприемането на аргументацията на първоинстанционния съд, става ясно, че основен довод по отношение обвинението за липса на документ за оценка за въздействието върху околната среда, е че подс. В. е знаел за разрешителното за завода издадено от министъра на ОСВ от 2007г.
Както се отрази във фактическата част, касае се за разрешително за експлоатация, което не може да се приравни към режима на проучване на необходимост от извършване на О. и самото извършване на О., и съответно нуждата от съобразяване на актуалното състояние на производството /към 2012г./ за тази преценка. Сам окръжният съд не посочва какви въпроси е проверявал административният орган издал разрешителното за експлоатация и дали те обхващат и тези съставляващи предмет на процедурата по О., та поради това да ги приравнява. Изводите на окръжния съд в тази част са непрецизни и общи.
На следващо място, окръжният съд е показал неразбиране на смисъла на становището, тъй като го е тълкувал като непременно изискващо извършване на О. /каквото според съда не се налагало, тъй като заводът имал разрешително за експлоатация от 2007г./, докато стриктният прочит показва, че изисква документ, който да показва относимост на производството протичащо в завода към изискванията на закона за О., т.е. дали за това производството изобщо се налага О. или не, а не че непременно се налага.
Изискваната със становището информация е по-широка и не съвпада стриктно с въпроса, който съдът е счел за решен, а именно - касае не хипотезата на задължителна О., а и на тази, при която се преценява дали О. изобщо да се извършва, тъй като само при това условие и експертът би знаел какво точно отношение да вземе към заявлението на оператора.

От правна страна по обвинението за издаване на разрешение № У-35449/23.07.2012г. при наличие на отрицателно становище от експерта от МОСВ:

Що се касае до указанието касаещо О., „отрицателното“ според обвинението становище на св. С. Д., като експерт и член на комисията по чл. 19 ЗОБВВПИ от страна на МОСВ, е, че в документацията на „Видекс“АД „липсва информация относно изпълнението на изискванията за оценка за въздействието върху околната среда при производството на ВВОБПИ в предвидените в ЗООС случаи – чл. 17, ал.1,т. 8 ЗОБВВПИ.“
Видно е, че становището, не изисква непременно извършена О., респективно - решение за такава, а предоставяне на „информация за изпълнение на изискванията“ за О., т.е. за предпоставките, не и за самата О.. Становището има специфично съдържание. То навежда на процедура по заявяване на инвестиционното намерение и преценка за дължимост на О. съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.
В този смисъл са показанията на автора на становището - св. Д., макар същите да не се меродавни за това какво е следвало да се направи по преписката. Тази преценка се извършва не според евентуално останали скрити съображения на автора, но единствено по стриктно изявеното съдържание.
По-натам, прокурорът отделя място в обстоятелствената част на обвинителния акт, като цитира показанията на св. Д., и на това какво действително е имала предвид и какъв действително бил смисълът на нейното становище, а именно – че трябва да има или решение по О., или решение за преценяване на необходимостта от извършване на О. или становище за липса на необходимост от провеждане на процедура по О..
Неясно е дали по силата на цитирането на показанията прокурорът вмества сред обвинителните твърдения и другия тип документи – относно преценката за необходимост от О.. Отговорът е по-скоро отрицателен, тъй като в диспозитива на обвинителния акт е посочено ясно, че единственото, което „Видекс“ АД е следвало да представи по силата на това становище и не е представило е извършена оценка за въздействие върху околната среда. Това обвинение вече се аргументира като несъставомерно.
Значението на съдържанието на становището по-натам е не толкова за това какво е трябвало да представи дружеството по силата на закона, за да е налице пълнота на преписката, а за преценката на характера на становището като „положително“ или „отрицателно“, доколкото прокурорът държи на това, че становището е отрицателно. На пръв поглед изглежда е такова, тъй като св. Д. е заявила, че не следва да се издава разрешение преди дружеството да представи информация относно преценката за приложението на закона за О..
Въззивният съд за пълнота ще вземе отношение и към необходимостта от представяне изобщо на документ за преценка необходимостта от О., дори когато такава не е задължителна, тъй като това е критерият, по който може да се прецени същинският смисъл на становището и се отговори дали то е „отрицателно“, но от гледна точка на законовите задължения на дружеството. Изводът е, че становището се явява отрицателно само от външна страна - доколкото поставя пречка пред издаването на разрешението докато не стане ясно в какъв административен режим точно се намира заявителят и до постъпването на нужната допълнителна информация, респективно – то е пречка пред развитието на фактическия състав на производството докато не се изпълни поставеното условие. По същество, от гледна точка на същинските изисквания на закона, становището не е отрицателно.
Видно от ЗОБВВПИ, той не поставя изрично изискване за друга информация извън самата О.. Задължението е за представяне на О., когато е налице предвиден такъв случай според специалния закон ЗООС – чл. 17, ал. 1,т. 8 ЗОБВВПИ.
Следователно, от гледна точка стриктно на закона, не е налице претендираната от прокурора непълнота на преписката, нито характер на становището на „отрицателно“, тъй като законът не изисква от оператора да дава друга информация, извън самата О., и то когато е налице съответната за такава оценка хипотеза.
Разбирано като указание за представяне на становище за необходимост от О., указанието е изява изцяло на дискреционната преценка на експерта св. Д., има целесъобразен характер, без стриктно законово задължение за такова, а като опора и условие да прецени дали дружеството не е в хипотеза на задължение за О., каквато, ако е така, трябва да е представена. Т.е. на решаване е поставен един предварителен от гледна точка на материалните изисквания на закона въпрос.
Именно от гледна точка на нуждата да се знае дали за производството в завода се дължи изобщо О. или не, наличието на такъв документ - становище се явява необходимо. В противен случай – отношението на експерта към задължението да се представи О. ще е неутрално – нито положително, нито отрицателно. Поради това отсъствието на такова „становище“, което да е ориентир за по-нататъшното отношение към същинския въпрос – да има или не О., няма пряко отношение към него, тъй като вземане на решение въпреки липсата на „становище“, не означава непременно, че ще бъде нарушено материалното изискване за О.. То ще се наруши само тогава, когато е налице хипотезата за извършване на О., а такава не е извършена.
Значението на така визирания от становището допълнителен документ има второстепенно и само указателно значение, за да знае експертът дали липсата на О. е действително недостатък на документацията и непълнота, която следва да се отстрани. Ето защо отсъствието на такова становище, или друг документ, се явява недостатък от гледна точка на формалната процедура. Неговото значение е косвено, ограничено само до възможността експертът да вземе категорично отношение към пълнотата на преписката, с оглед неяснотата дали действително е налице такава непълнота.
Същински отрицателно становище от гледна точка на предпоставките за издаване на разрешението като административен акт, и от гледна точка на изискването за пълнота на документацията, би имало, когато то визира непълнота от гледна точка на законовите изисквания, не други, указани да имат значение, когато се взема отношение към същинските законови условия.
Ще се повтори, че становището на св. Д. според съдържанието си не се преценява като стриктно негативно. То се явява предварително, междинно при неприключила процедура по вземане на същинско отношение към пълнотата на преписката. За да може експертът да отговори на същинския въпрос – трябва ли заявителят да представи и О., се е нуждаел от друга информация.
Тази друга информация по преценка на подс. В. е била налице, и това е становището от РИОСВ – М. изготвено през 2009г., което е и давало отговор на въпроса за необходимост от О., респективно – налице ли е задължение на дружеството по чл. 17, ал. 1 т. 8 ЗОБВППИ или не.
Действително, порок в упражняването на правомощията на подс. В. в този случай, е че не е завършил фактическия състав на процедурата св. Д. да изготви и представи окончателно становище по въпросите от нейната компетентност. Той е следвало да я уведоми, че документ с визираната в становището на св. Д. необходима информация е налице, едва след което св. Д. може да състави или становище по приложението на чл. 17, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ по същество, или ако прецени, че се нуждае от нова, допълнителна информация и процесното становище на РИОСВ М. не е удовлетворително - да изиска такава.
Като не е уведомил св. Д., а сам е решил въпроса, подс. В. е изместил експерта в тази преценка. Подс. В. не е имал право на това, тъй като, стриктно по правилата на работа на комисията, не е разполагал с подобна оперативна самостоятелност, нито със специална компетентност. Само експертът в съответната област може да прецени дали становището на РИОСВ М. удовлетворява преценката, че О. не следва да се извършва и тогава дружеството няма задължение по чл. 17, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ или обратно – налага О. да се извърши, което означава, че дружеството има задължението по чл. 17, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ.
Безспорно е, че подс. В. не е уведомявал „Видекс“ АД за „отрицателното“, условно казано, становище от МОСВ, нито пък е уведомявал св. С. Д. за движението по процедурата. Участието на експерта от МОСВ е сведено до представяне на единствено, условно отрицателно, предварително и неокончателно становище.
С това подс. В. е нарушил процедурата, която изисква недостатъците, така както са визирани от експерта - член на комисията, да бъдат указани на дружеството за отстраняване и да бъдат евентуално отстранени.
Това е така независимо, че подс. В. е разполагал с предишно становище – от 2009г. касаещо въпросите по О., издадено от РИОСВ М.. Дори и в този случай, експертът, който единствен може да вземе отношение към значението на документа и да отговори дали той променя по някакъв начин становището му е св. Д.. Подс. В. не разполага с компетенции по този въпрос. Не разполага и с оперативна самостоятелност сам да преценява и решава въпросите от сферата на специалните знания на другите членове на комисията. Няма самостоятелност да приеме, че няма нужда от тях и може да издаде крайния акт. Още повече че между становището на РИОСВ М. и заявлението на „Видекс“ АД, и съответно становището на св. С. Д., има времева разлика от три години. Напълно възможно е експертът поради това да приеме, че има нужда от ново, актуално становище, или пък такова да се налага по други причини, неизвестни за неспециалиста. Възможни са различни хипотези и нито една от тях не би могла да бъде изключена, тъй като съобразяване на становището от 2009г. от страна на св. Д. няма. Ето защо, неговото правно значение за конкретното административно производство, без да е санкционирано със съответното експертно мнение, остава нееднозначно.
Игнорирането от подс. В. на необходимостта от второ и положително - от гледна точка на възможността производството да продължи, становище на експерт от МОСВ е нарушение на процедурата.
Тук следва да се отбележи, че обвинение за това, че подс. В. не е уведомил св. Д. обратно за наличието на становище от РИОСВ М., доколкото то е относимо към нейната преценка по преписката, не се намира сред обвинителните факти. Прокурорът изобщо не е имал на вниманието си становището на РИОСВ М., не го е представил като факт, нито го е обсъждал. Макар че той е факт със съществено значение за приложимото право.
Ето защо анализът на дължимо поведение на подсъдимия В. в случая на налично такова становище на компетентен орган е изцяло в сферата на теоретичния анализ, тъй като прокурорът не е инкриминирал подобно задължение. Този анализ е представен за разбиране проблематиката на случая, но се оставя без значение за наказателноправното положение на подсъдимия.
При така конструираното обвинение, не може да се съобразява дали подс. В. е имал задължение да уведоми експерта за наличната информация касаеща О.. Също така не може да се съобразява и дали подс. В. е трябвало да уведомява дружеството „Видекс“ АД да представи допълнителна информация. Още повече, че съгласно обвинението е следвало да се представи извършена О. /без яснота дали такава изобщо се дължи/. При това обвинението за нарушението да не се уведоми дружеството изгубва правно значение. То е несъставомерно.
Следва да се отчете, че подсъдимият В., със становището от РИОСВ М., така или иначе е разполагал с необходимата информация и компетентно мнение.
Изложеното следва да се разглежда и в светлината на несъставомерноста на обвинението, че разрешението № У-35449/23.07.2012г е издадено в разрез със закона изискващ О..
В този случай, фактът, че становището на РИОСВ М. е от 2009г. няма съществено значение, тъй като в останалите условия на неговите съображения, няма промяна, а те са: идентично производство на П. и идентични условия и място на производство - завод „М.“.
Също така няма особено значение, че становището на РИОСВ М. не е имало предвид друго заявено производство наред с утилизацията на П. в завода, а именно – на взривни вещества за граждански цели, доколкото производството на взривни вещества е с голяма давност за завода, още поне от 2006г., и като такова то е било известно на административните органи, най-малкото и по силата на специално издаденото за завода разрешително за експлоатация № 67 от 2007г.
При така изложеното, нарушението за издаване от подс. В. на Разрешението № У-35449/23.07.2012г. без друга информация за необходимостта от О. и съответно без „положително“, второ, становище на св. Д. е несъставомерно. То е такова и поради това, че не се установява задължение за дружеството „Видекс“АД да извършва О.. Още по-малко деянието поставя в риск с настъпване на немаловажни вредни последици обществените отношения по правилно функциониране на държавния апарат.
Игнорира се от съда значението на бездействието на подс. В. да следва стриктно фактическия състав на производството като уведоми св. Д. за допълнителната информация и да изиска окончателно становище поради липса на съответно такова обвинение.

От правна страна по обвинението, че подс. В. издал Решение рег. № У-35449/23.07.2012г. без да уведоми „Видекс“АД за отстраняване на недостатъците на заявлението изх. № 85/10.04.2012г според отрицателно становище на МОСВ:

Това обвинение е функционално свързано с предходното и разделението им обслужва само систематизацията на изложението.
След като се твърди, че подс. В. е издал разрешението при наличие на „отрицателно“ становище на МОСВ, то нарушението, че не е уведомил дружеството за отстраняване на недостатъците, е вторично, без самостоятелно правно значение. С основно правно значение е това да е налице положително становище, за което уведомяването на заявителя е само условие. Дори и да е налице уведомяване, то няма да има значение, ако не е довело до второ, положително становище.
В. характер на нарушението се изявява и в това, че подсъдимият след като не е намерил за необходимо да се отстраняват недостатъци, с оглед становището от РИОСВ М., не е имал основание да дава такива указания.
Така, доколкото нарушението, че е издал разрешението при наличие на „отрицателно“ становище, е несъставомерно, то придава същия този характер и на нарушението да не се уведоми дружеството за отстраняване на недостатъци. Принципно, такъв вид нарушение се поглъща от нарушението на същинското задължение и се подчинява на неговата правна природа.
При отсъствие на същинско нарушение и след като не е имал и окончателно отрицателно становище, както и предвид несъставомерноста на обвинението, подс. В. не е виновен и за това да е имал фактическо и правно основание за прекратяване на производството.
Поради приемане на факти, различни от вменените - че не се установява дружеството „Видекс“ АД да е дължало О., че становището на св. Д. не притежава дадения му от обвинението смисъл, съответно и че предметът на дължимото указание към дружеството не е този посочен от обвинението, както и че подс. В. е разполагал със становище относно дължимостта на О. от РИОСВ М., несъставомерно е и обвинението, че подс. В. е следвало да направи предложение до ***а на ГД ОП, за прекратяване на производството съгласно т. 19 от Правила за реда и условията за работа на Междуведомствена комисия, създадена на основание чл.19 от ЗОБВВПИ, и на чл. 19, ал. 4 от ЗОБВВПИ, във вр. с чл.24, ал.3 от ЗОБВВПИ регламентиращи, че ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 3, производството по издаване на разрешението се прекратява.
Визираните от обвинението непълноти на преписката не се установяват във вида, в който са вменени и не могат да служат за основание за ангажиране на наказателна отговорност.
Дори и да бяха релевирани, в чисто хипотетичен план, точно тези нарушения на процедурата, които подс. В. е допуснал, а именно – да не уведоми св. Д. за допълнителната информация и да изчака окончателното й становище, то с оглед на това, че не се установяват факти изобщо за дължимост на О., именно към който въпрос е насочено становището, такова едно нарушение отново би било несъставомерно. То е лишено от степен на обществена опасност по-голяма от тази на формалното нарушение, от значение за евентуална дисциплинарна отговорност.

От правна страна по обвинението, че подс. В. издал Решение рег. № У- 35449/23.07.2012г. при отрицателно становище на експерта от Г.:

При така установеното от фактическа страна, правилно подс. В. е бил признат за невиновен и по това обвинение.
Действително, при запознаване с преписката на „Видекс“ АД по подаденото заявление, инж. В. К. от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е отбелязала проблем - че дружеството е представило „Инструкции за безопасна работа при утилизация“, които на практика били за употреба и унищожаване на взривните вещества, а не за безопасна работа при процесите на производство на взривни вещества и работа с използваните машини и съоръжения. Инструкциите били за безопасна работа при утилизация, но на практика в тях се регламентирало унищожаване чрез взривяване, а не процеси по утилизация. Затова и посочила, че след отстраняване на тези недостатъци, т.е. след като се представят инструкции за безопасност при процесите на утилизация, и за производство на взривни вещества, не би имала възражения процедурата по издаване на разрешението да продължи. /л. 37, т. 45 ДП/
Следва да се обърне внимание на една специфика на придружаващите и представени по-късно към заявлението на дружеството документи. А те са представени и в момент, към който становището на инж. К. вече е било изготвено и внесено в ГД НП. Становището на инж. К. е депозирано в ГД НП на 03.07.2012г., и на същата дата в ГД НП са депозирани и документите от „Видекс“ АД в изпълнение на указанията на подс. В. по повод отрицателното становище на експерта св. Е. А..
Първоначално към заявлението били приложени документи наименувани, що се отнася за взривните вещества: „Инструкции за безопасна работа и унищожаване“ на посочените по списъка взривни вещества – Амонит -6, Амонит – 6 ЖВ, Скаленит, Метанит –КС, Балканит, и др, както и на лети междинни детонатори и средства за взривяване /инструкции на л. 58 – л. 125, т. 98 ДП/
За боеприпасите били приложени „Инструкции за безопасна работа при утилизацията“. Такива имало и за инженерните боеприпаси – противотанкова мина ТГМ -46, БА – III, ТМ – 62 М, съсредоточен заряд СЗ –За, СЗ -6, Кумулативен заряд КЗ-5, Удължен заряд –УЗ -2, М1А1, обектова мина – 1 ШМ и др. /л. 126, т. 98 ДП/. Приложени били и инструкции за противопехотни мини ДМ – 31, М-2, М- 14, М-16.
При това положение експертът св. Е. А. като представител на МВР приел в становището си, че дружеството не било посочило технологиите за производство или за разснарядяване на взривните вещества, които ще се произвеждат и на инженерните и артилерийски боеприпаси, които ще се разснарядяват. Това бил и недостатъкът в документацията. Формално погледнато, основанието на становището било, както че документацията към заявлението носи наименование „Инструкции за безопасна работа“ /не „технологичен процес“/, така и, че била предназначена за унищожаване на боеприпасите, а не разснарядяване /утилизация/.
Същевременно, инструкциите за безопасна работа били разгледани от инж. К. като такива и номинално, и по съдържание свързани с въпросите по безопасност на труда като е взела отношение към тях.
След забележката от св. Е. А. и по указания от подс. В. за допълване на документацията, „Видекс“ АД представило вече документи - технологични процеси за производство на взривни вещества: „Технологичен процес за производство на прахообразни и грубодисперсни амонити“ /л. 18, т. 99 ДП/, на междинен детонатор лят бустер ЛБ /л. 68, т. 99 ДП/, на неелектрически детонатори със закъснително действие „Видексдет“ / л. 108, т. 99 ДП/. Представило и „технологични процеси“ за утилизация на боеприпаси.
Представените технологични процеси за утилизация на боеприпасите били съставени от инж. И. П., с дата 11.01.2012г., съгласувани с Ц., и утвърдени от изп.-*** Е. М. с дата 11.01.2012г. Тези технологични процеси се различавали от представените преди това и съдържащи само описание за унищожаване на боеприпасите. Сега процесите били действително за утилизация на боеприпасите. /л. 132 и сл. т. 99 ДП/
По съдържание „Технологичните процеси за производство“ на взривните вещества освен технология съдържали и правила за безопасност – при транспортиране, при товаро- разтоварни дейности, препращали към вътрешнозаводска инструкция за безопасна работа при товарене, разтоварване и транспортиране на взривни вещества, за съхранението на различните взривни вещества - тротил, на амониева селитра, дървесно брашно и въглища, ограничения за входящ контрол /л. 18 и сл., том 99 ДП/
По съдържание „Технологичният процес за утилизация“ на боеприпасите, без значение за кой конкретно тип боеприпас се отнасял, съдържал както части за безопасност на труда при работа с боеприпасите, по-точно тяхната утилизация, така и технологията на този процес. Документът бил от смесен тип – едновременно технологичен и по безопасността.
Така например, въпросните „Технологични процеси“, както са наименувани във формата, в който са представени втория път, след указанията от страна на подс. В., съдържали задължения за проверяване изправността на МПС, с които се превозват боеприпасите, за недопускане превоз с неизправни МПС, за проверка маркировката за съответствие на мините. В тях се описвала последователността при изпълнение на съответната операцията по утилизация, но веднага след това и правилата за безопасност. Съдържали и конкретни забрани на опасни дейности. Съдържали и отделен раздел наименуван „Разопаковане на мините. Контрол за безопасност“. /технологичен процес на л. 187, т. 99 ДП/.
Съответно при така представените документи, „Видекс“АД не е представяло документи специално наименувани „Инструкции за безопасност“, т.е номинално заявени като „инструкции“, за производството на взривни вещества или за утилизация на боеприпасите, каквато е била забележката на инж. К..
Прегледът на двата типа документи - „инструкции за безопасност“, и „технологичен процес“ обаче показва, че се касае за смесено съдържание, в което присъстват и правила относно техниката и начинът на работа, но и правила за безопасността на процесите. Структурно те са изградени по един и същ начин. Между инструкциите за безопасност и за технологичните правила, макар номинално различни, няма видима разлика в предметно отношение. Разликата в предметно отношение е, че вече заявените процеси, за които документите се отнасят втория път са: „производство“ на взривни вещества и „утилизация“ на боеприпаси.
Представените първоначално „Инструкции“ /за боеприпасите/ съдържали части за „Физични характеристики“, „Условия за употреба“, „Възможни рискове“, „Гарантирана годност“, „Условия за съхранение“, „Категория на превоза“, „Товарене, разтоварване и обработка“, и „Основни правила за унищожаване“.
Представените по – късно „Технологични процеси“ пък съдържали правила също за технологията на работа, но и за безопасност, както това бе илюстрирано вече във фактическата част.
Следователно новопредставените документи по предметно обхващане удовлетворявали както становището на експерта Е. А. – относно информация за технологиите на производство на взривни вещества и утилизация на боеприпаси, така и на експерта - инж. В. К. – относно инструкции за безопасност при производство на взривни вещества, а също за утилизация на боеприпаси, доколкото критичната й забележка е имала точно това предвид - не качеството, пълнотата и прецизността на инструкциите за безопасност, а това че са предвидени за „унищожаване“ и на взривни вещества и на боеприпаси, не и съответно „производство“ и „утилизация“.
При това положение – вярно е, че подс. В. не е уведомявал дружеството да представи специално документи, които да са и номинално посветени на безопасността на производствените операции. Но може да се приеме, че той е имал фактическо основание да пропусне подобно действие, тъй като на практика представените от „Видекс“ АД втори път документи, са съдържали такива указания.
Т.е. и от фактическа страна – обвинението за служебни нарушения изразени в липсата на инструкции за безопасност и съответно при това условие - непредприемане на действия от подс. В., не се доказва и не е обосновано във вида, в който се претендира.
Нещо повече, обвинението не е релевирало факти и относно границите и ефективността на контрола, който би следвало да бъде упражнен от експерта инж. К., за да се приемат дадени инструкции за съответни, такива, каквито биха се изисквали от специалния закон, така че да удовлетворят и нормата на чл. 17, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Докъде инж. К., като експерт от Г., е можела да вземе отношение в критиката на качеството на инструкциите по безопасност и да приеме, че те не са надлежни? Дали в представения си вид, „технологичните процеси“ дефинитивно не биха отговаряли на закона, поради това, че той предполага и предвижда нещо различно от показаното съдържание? Какво би следвало да е нужното съдържание обаче прокурорът не е указал по никакъв начин. Нещо повече – не само какво би следвало да е нужното съдържание следва да е указано от прокурора, но още и какво точно е можела да направи спрямо него експертът К.. По кои недостатъци би могла да има претенции за отстраняване? Съответно нито естеството, нито пределите на претендирания контрол са показани от прокурора. След като е неизвестно какво експертът от Г. може да извършва въобще, неясно е какъв и колко точно ефикасен контрол е бил пропуснат. И дали неговото значение е съществено наистина.
Такива факти нито се релевират, нито са установени.
Като не се релевират и установяват, съответно няма факти и за прогнозируемост на поведението на експерта К. с оглед на специалните й познания, регулирани правомощия и дължима преценка, дори ако бе имала възможност да прегледа и представените нови документи.
Прокурорът не е обосновал степента на преодоляване на контрола, тъй като няма яснота какъв точно би следвало да е той, по кои положения от документацията експертът би имал несъгласие. За какво точно съдържание биха били легитимните му претенции? Биха ли се счели настоящите „технологични процеси“ за изцяло негодни, или частично негодни, и по кои въпроси. Или обратното - биха удовлетворили изискванията на закона. И по тези въпроси са възможни единствено спекулации, доколкото липсват достатъчно предпоставки – факти, да се знае обема и границите на проверяваните от експерта въпроси. И оттук, да се знае степента на препятстване при такъв упражнен контрол и при тези обстоятелства, на разрешението за производство.
Със сигурност и доколкото тези фактически положения не са известни, не може да се твърди и че тежестта на нарушението е голяма, тъй като реално е бил препятстван ефективен контрол по определени въпроси.
Оттук, след като са неясни типът и обемът на избегнатия контрол, неясно е, или най-малкото не може да се заявява съществена тежест на нарушението, когато подс. В. се е ограничил с първото „отрицателно“ становище, очевидно счетено за преодоляно посредством представените „технологични процеси“, макар така проведената преценка да е извън тесния ресор на подсъдимия.
Формално, действително, за да се счита, че се придържа съвсем стриктно към процесуалните правила, подс. В., дори да е смятал, че новопредставените документи са такива, които удовлетворяват недостатъците в забележката на експерта от Г. – инж. К., /съвсем както предходния случай – със становището от РИОСВ – М. и експерта св. С. Д./, е следвало да уведоми инж. К., която единствено като автор на отрицателното становище, може да прецени дали има такава промяна, която да променя и становището от „отрицателно“ в „положително“.
Също както случая със становището от МОСВ и тук, подс. В. не е можел да изземва функции по материя на експерт от друга област и член на комисията. И като заявява това, дори и под формата на извод, не и на пряко обвинение, прокурорът не греши. Макар, при условие, че такова обвинение няма, тези изводи да са само с характер на теоретични разсъждения. При това положение, наличието на новите документи и тяхното предметно съдържание евентуално би могло да се отчита като фактор снижаващ тежестта и намаляващ значението на нарушението /да пренебрегне „отрицателното“ становище/ до степен на формално, дисциплинарно такова.
Срещу подс. В. няма обвинение за задължение да уведоми В. К. за съобразяване на представените допълнително „технологични процеси“, доколкото прокурорът изобщо не е имал на вниманието си въпроса за смесения характер на документите - веднъж „инструкции за безопасна работа“ и втори път – „технологични процеси“, а е счел, че дружеството „Видекс“АД изобщо и дефинитивно не е представило инструкции за безопасна работа при утилизация.
На следващо място, съдържанието на „технологичните процеси“ и на „инструкции за безопасна работа“, може да се разглеждат като фактическо основание за продължаване на производството по издаване на решението, доколкото сам експертът от Г. – В. К., своеобразно, или поне достатъчно двусмислено е заявила, че предоставя право на преценка с формулата, че след представяне на документите: „не възразява производството по издаване на решение да продължи.“
Т.е. независимо че подс. В. е следвало да разполага все пак с второ становище на експерта К., доколкото, чисто предметно, е разполагал с новопредставените „технологични процеси“, /третиращи и въпросите от професионалната сфера на инж. К. и то вече при утилизация/, допуснатото нарушение – пренебрегване на „отрицателно“ становище, без санкцията на самия автор и експерт, също придобива формален характер, лишен от съответната степен на опасност необходима да съставлява съставомерно нарушение по смисъла на чл. 282, ал. 1 НК.
Ето защо подс. В. не е нарушил изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ, каквото твърдение прокурорът прави в обстоятелствената част, макар точно в този вид да не е заявено в диспозитива, а именно: да издаде решението, само ако дружеството е представило „разработени и утвърдени от производителите инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия“.
На следващо място, на по – голямо основание следва на представените „технологични процеси“ да се придаде значение и на „инструкции за безопасна работа“, доколкото според чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗОБВВПИ има задължение не да представя, а да посочи съответните за ВВОБ „стандартизационните документи и технологиите за производството им“.
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ заявителят има задължение да представи разработени и утвърдени от производителите инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с ВВОБПИ, а именно в този вид са изглеждали и са били представени новите документи. Те са били разработени и утвърдени от производителя, съдържат правила за безопасност, макар и наименувани „Технологичен процес“.
Независимо че въззивният съд достига до същия правен резултат по това обвинение, налага се да вземе критично отношение към редица от съответните мотиви на първостепенния съд, доколкото ги намира за неправилни, и от които се разграничава.
Настоящата инстанция не се съгласява с доводите на окръжния съд, че „Видекс” АД разполагало с разработени и утвърдени от производителя инструкции за безопасност при осъществяване на дейностите по утилизация, което било доказано от свидетелски показания на работници в завода. Съдът се е отклонил от обосноваване на фактите стриктно според обвинението, които са не за това дали заводът е разполагал с такива инструкции изобщо и които са служили в производствения процес, а дали е разполагал с тях към момента на подаване на заявлението и ги е приложил към него, съгласно задължението на чл. 17, ал. 1, т. 6 ЗОБВВПИ. Само тогава подсъдимият В. може и следва да ги е преценил от гледна точка на пълнота на документацията, в рамките на правомощията му в производството.
На критика подлежат и констатациите на съда, че такива доказателства били налични за подс. В. и в папките, с които е разполагала служба КОС, в които е имало информация от предишни заявления, които фирма „Видекс” АД е депозирала пред комисията. Доколкото не съдържат никаква конкретика, те нямат характер и съдържание на фактически положения. Върху тях не могат да се градят изводи.
Грешни са аргументите на съда и че подс. В. е знаел, че нито една държавна институция не била компетентна да контролира качеството на инструкциите за безопасна работа и технологичния процес в едно производствено предприятие и че компетентен да изготви и да контролира производствения процес бил единствено търговецът, който произвежда. Скритият смисъл на твърдението е, че подсъдимият В. е свободен да издава решенията си без да е нужно участие на експертите членове на Комисията изобщо. Подобен извод граничи с правен нихилизъм и не може да бъде споделен.
На първо място окръжният съд не обосновава този си извод с никакви законови основания и е неясно на какви правни норми почива.
И на второ място, по никакъв начин, какъвто и да е видът на контрола върху инструкциите, по качество или не, този въпрос не може да се преценява от подсъдимия, още по-малко по целесъобразност.
Вярно е, че административен контрол върху качеството на технологиите на производство не се упражнява от страна на МВР – КОС. Законът не въвежда задължение, нито стандарти, по които МВР би могло да упражнява подобен контрол. Но ако това е законовият режим по въпросите от предмета на контрол на органите на МВР, не следва, че той е такъв и по останалите въпроси, тези извън ресора на компетентност на МВР. Подс. В. не би могъл да дерогира значението на участие в комисията на другите експерти. Това че инструкциите за безопасна работа се разработват и утвърждават от производителя не означава, че не следва и не могат да се преценяват от съответния за материята административно-контролен орган - в случая Г.. Ако обратното се приеме за вярно, се стига до обезсмисляне на работата на комисията като колективен орган. Също се стига и до извода, че процедурата е формалност, която може да се сведе до едноличната преценка на ***. Подобно разбиране е contra legem.
Несъстоятелни са съображенията на първостепенния съд и, че първо - подс. В. бил свободен да издаде решението и без становище, или при отрицателно становище, когато сам сметне, че то не налага да се прави нещо специално и второ - когато с това застрашава да изгуби много време. Опасенията за срочност на производството не могат да са аргумент срещу изпълнение на закона и за преценки, и в този случай, по целесъобразност. Фактическият състав на производството се урежда стриктно от закона. Законът не дава възможност за преценки, и за да се счита за спазен, изключва подобно тълкуване и приложение.
Несъстоятелни са доводите на окръжния съд и че подс. В. можел сам да преценява значението на нова информация по поставен от експерт – член на комисията проблем, и че нямало нужда да обсъжда този проблем, нито да го „докладва нагоре по административната вертикала“. Подобни доводи са в разрез със закона, в частност, с правилата за работа на комисията и законосъобразното упражняване на правомощията на подсъдимия като неин *** . Както се отрази по-горе, подобен разум минира и обезсмисля значението на участието в комисията на различни експерти. Обоснова се вече, че подс. В. не е имал правомощия за самостоятелна преценка и право да пренебрегва останалите членове на комисията в служебните им функции.
Ето защо и за разлика от първия съд, настоящият стигна до извод, че формално, нарушение в процедурата от страна на подсъдимия В. има. То обаче е различно от вмененото.
Това е така, доколкото се установи, че дружеството „Видекс“ АД е представило нова допълнително изискана документация, според становището на св. Е. А., която обаче е имала отношение и към това на инж. К.. Прокурорът не е съобразил този факт и не го е въвел в обвинението. Този факт обаче променя съдържанието на задължението на подс. В., което не е да не издава разрешение на този етап на процедурата, а да уведоми инж. К. за новата документация, която да бъде преценена от нея. И която единствено като експерт от съответната област може да вземе отношение и да стигне до положително окончателно становище, което да позволи на процедурата да продължи. Двусмислено формулираното „право“, което е дала инж. К. процедурата да продължи при представяне на визираните в нейното становище документи не санира бездействието на подс. В. да я уведоми и изиска дефинитивно и недвусмислено оправомощаващо издаване на разрешението окончателно становище. Каквото, така или иначе не е налице.
И тук, подобно на предходния пункт - относно становището на св. С. Д., поради това, че подс. В. няма вменено стриктно такова задължение, поради липса на съответно обвинение, приетото от фактическа страна от съда, установеното от него неизпълнение на ново и различно задължение се оставя без правни последици и се представя само за пълнота на правния анализ на проблематиката.
А иначе, във вида, в който е формулирано обвинението спрямо подс. В. – с невъзможността да издаде разрешението поради съответното отрицателно становище – то е несъставомерно.
Подобно на предходното обвинение, дори да се приеме, че е налице нарушение на подс. В. да не уведоми инж. К. за новите документи, с оглед изготвяне на окончателно становище, поради това, че разрешението е издадено при представени съответни документи, и при отсъствието на вменени релевантни факти по отношение на предмета и обема на контролни правомощия на инж. К., то би било с формален характер, непокриващ признаците на наказателния закон от обективна страна.

От правна страна по обвинението, че подс. В. не уведомил „Видекс“ АД за отстраняване на недостатъци на заявлението изх. № 85/10.04.2012г. съгласно „отрицателното становище“ на инж. К.:

И тук, подобно на нарушението свързано с липса на информация за О. според становището на св. С. Д., прокурорът заявява претенция, че подс. В. не е изпълнил служебно задължение задето не е уведомил дружеството „Видекс“ АД, този път - че липсват инструкции за безопасна работа за утилизация съгласно становището на инж. К., и каквото задължение имал съгласно Правилата за работа на Комисията – чл. 16.
И по това обвинение са меродавни същите съображения изложени за предходното /относно уведомяването и на експерта от МОСВ св. С. Д./ за естеството на нарушението като вторично и несамостоятелно, доколкото е само условие за отстраняване, и то евентуално, на същинското нарушение. А то е при издаването на разрешението от *** на комисията да няма отрицателно становище от неин член, респективно - то да е преодоляно, чрез второ, положително, след отстраняване на визирани недостатъци.
В. характер и на това нарушение е поради това, че дори да е изпълнено, остава без правно значение при отсъствие на положително становище, което би било и същинското нарушение в случай, че би се издало разрешение независимо от това. Подсъдимият, като е приел, че недостатъците са отстранени чрез представените „технологични процеси“, не е имал причина да дава указания. Той е имал задължение насочено към ресорния експерт.
В. характер на нарушението се изявява най-вече в това, че по-тежкото и същинско, материално нарушение - „отрицателното становище“, поглъща по-лекото, процедурно нарушение - неуведомяване на дружеството. Като цяло заявяването на това процедурно нарушение е безпредметно, тъй като от значение е не дали подсъдимият е уведомил дружеството, което може и да е направил, а дали отрицателното становище е променено в положително или не.
Доколкото нарушението, че подс. В. е издал разрешението при наличие на „отрицателно“ становище е несъставомерно, то такова е и значението на процедурното бездействие да не се уведомява дружеството.
При отсъствие на съставомерно неизпълнение на служебни задължения по изискуемия според чл. 282, ал.1 НК, при описаните по – горе специфики, вкл. процесуални, подс. В. не е виновен да е извършил вмененото престъпление и като не е предложил производството да се прекрати.
При издаването на крайния административен акт, действително подсъдимият В. е допуснал процесуални нарушения. Той е пренебрегнал значението на две отрицателни от гледна точка на процедурата становища, поради това че е упражнил право на самостоятелна преценка, че набелязаните в тях недостатъци са преодолени, каквото право по закон няма. Но такива нарушения, отново ще се подчертае, първо не са вменени, и второ не са и с естество на престъпни. Те, както в случая на становището на МОСВ, така и това на Г., водят само до административна незаконосъобразност на постановения краен акт - разрешението, поради пороци при издаването му, поначало отстраними чрез ново провеждане на процедурата.
В частност, що се отнася до обвинението касаещо отрицателното становище на инж. К., което се и разглежда тук - липсват наведени обстоятелства, които да показват дали така приетите от подс. В. „технологични процеси“ с правилата в тях и за безопасна работа, без инж. К. да ги е преценила и без формално да е променила „отрицателното“ си становище, съдържат опасност от причиняване на немаловажни вредни последици. Съдържащата се в технологиите евентуална погрешност, непрофесионалност или недостатъчност на гаранции за безопасно производство и на практика - липса на правила за безопасност, не би могла да се прецени, в това число не може да се прецени и до какви последици биха могли да доведат в този си вид и съдържание.
Не са налице релевирани обстоятелства на обективирана критика на тази документация и от гледна точка на съответния компетентен орган – Г.. Поради това не би могло дефинитивно да се твърди, че в този вид „технологичните процеси“ са били напълно или предимно негодни да служат като инструкции за безопасност, така че да се илюстрира и опасността на поведението и на подс. В. - като е заобиколил ролята на експертите от МОСВ и Г..
Съответно подс. В. не е нарушил службата в това, че не е изпълнил задължение да направи предложение до ***а на ГД ОП, за прекратяване на производството съгласно т. 19 от Правила за реда и условията за работа на междуведомствена комисия, създадена на основание чл.19 от ЗОБВВПИ, и на чл. 19, ал. 4 от ЗОБВВПИ, във вр. с чл.24, ал.3 от ЗОБВВПИ регламентиращи, че ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 3, производството по издаване на разрешението се прекратява.

Общи съображения от правна страна по обвинението по обстоятелствата по издаване на Решение рег. № У- 35449/23.07.2012г.

При така изложения анализ, правилно окръжният съд е признал подсъдимия В., макар с лаконични, а и частично правилни мотиви, за невиновен и по това обвинение, а именно:
– че като длъжностно лице, не изпълнил служебните си задължения, регламентирани в „Правила за реда и условията за работа на междуведомствена комисия, създадена на основание чл.19 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия,
т. 16: „При постъпване на отрицателно становище от член на комисията *** изготвя в срок до 3 работни дни писмено уведомление до заявителя, в което дава указания за отстраняване на непълнотите и/ или несъответствията с изискванията за издаване на разрешение и му определя 30-дневен срок за отстраняването им”,
във вр. с чл.24, ал. 3 от ЗОБВВПИ - „Оценяването на документацията и проверката на място се извършват по реда на чл.19 ал.1-4“,
във вр. с чл. 19, ал.3 от ЗОБВВПИ: „При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон комисията по ал. 1 уведомява писмено заявителя, дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече”,
като в тази процедурата, до 18 юни 2012г. не уведомил писмено заявителя за непълнота: „относно изпълнението на изискванията за оценка за въздействието върху околната среда при производството на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в предвидените в Закона за опазване на околната среда случаи”, съгласно становището на св. С. Д., за констатирана липса на документация и не дал указания за отстраняване на непълнотата в съответствие с изискванията на:
чл.17, ал.1,т.8 от ЗОБВВПИ – „За получаване на разрешение за производство лицата по чл. 13, ал. 1 подават до ***а на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи: оценка за въздействието върху околната среда при производството на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в предвидените в Закона за опазване на околната среда случаи;
и до 09 юли 2012г. не уведомил писмено заявителя за непълнота: „липса на разработени и утвърдени от производителя инструкции за безопасна работа при процесите на производство на взривни вещества и инструкции за безопасна работа с използваните машини и съоръжения”,
отразена в предоставеното му като *** на Междуведомствената комисия по чл.19 от ЗОБВВПИ становище с изх. №0104-13753/03.07.2012г. от член на Междуведомствената комисия по чл.19 от ЗВВОБПИ - експерт в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министерство на труда и социалната политика за констатирана липса на документация
и не дал указания за отстраняване на непълнотата в съответствие с изискванията на чл.17, ал.1,т.6 от ЗОБВВПИ: „За получаване на разрешение за производство лицата по чл. 13, ал. 1 подават до ***а на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи: т. 6 разработени и утвърдени от производителите инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
нарушил служебните си задължения, регламентирани в: „Правила за реда и условията за работа на междуведомствена комисия, създадена на основание чл.19 от ЗОБВВПИ
т.19: „В случай, че в 30-дневния срок не бъдат отстранени несъответствията и/или непълнотите от заявителя, *** изготвя в срок до три работни дни след изтичането на 30-дневния срок предложение до ***а на ГД ОП за прекратяване на производството по издаване на разрешението
на основание чл. 19, ал. 4 от ЗОБВВПИ”, във вр. с чл.24, ал.3 от ЗОБВВПИ: „Оценяването на документацията и проверката на място се извършват по реда на чл.19 ал.1- 4“, във вр. с чл. 19, ал.4 от ЗОБВВПИ: „Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 3, производството по издаване на разрешението се прекратява,
като без да са отстранени непълнотите, констатирани от експерт от МОСВ и на експерт от Г., не изготвил предложение до ***а на ГД ОП за прекратяване на производството – нарушение по чл. 19, ал.4 ЗОБВВПИ и
не изпълнил служебните си задължения, регламентирани в: „Правила за реда и условията за работа на междуведомствена комисия, създадена на основание чл.19 от ЗОБВВПИ,
т.14 „След постъпване на всички становища на членовете на комисията *** ги обобщава” във вр.
с чл.24, ал. 4 от ЗОБВВПИ „*** на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице в двумесечен срок от датата на подаване на документацията издава решение за допълване на издаденото разрешение за производство.”
и нарушил служебните си задължения, регламентирани в: „Правила за реда и условията за работа на комисията,
т.15: „При постъпване на положителни становища от членовете на комисията, *** изготвя в срок до 3 работни дни мотивирано положително становище до ***а на ГД ОП за издаване на разрешение за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия” във вр.
с чл. 24, ал. 4 от ЗОБВВПИ „*** на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице в двумесечен срок от датата на подаване на документацията издава решение за допълване на издаденото разрешение за производство.”
като без да обобщи всички становища на членовете на комисията по чл.19 от ЗОБВВПИ и при наличие на отрицателни становища и непълнота на изискуемата документация по чл.17 ал.1 т.6 и т.8,
и на 23.07.2012г. издал Решение за допълване на Разрешение № 153/06.10.2011г., с което разрешил дейности по утилизиране /разснарядяване, делабориране/ в завод М. - [населено място] на противопехотни мини ДМ 31, M2, М14 и Ml6.
От обективна страна се обоснова, че подс. В. не е извършил нарушения на службата - под формата да не изпълни служебни задължения или да наруши забрани, а вменените нарушения са несъставомерни.

От правна страна стриктно по вменените специални норми на подс. В. по пункта на обвинението за издаване на Решение рег. № У- 35449/23.07.2012г.:

Преди по-нататъшното изложение този съд намери за необходимо да отбележи, че формата на вмененото изпълнително деяние на подс. В. по този пункт е, че е бездействал да изпълни служебни задължения. В този смисъл следва да се разбират мотивите на съда, когато посочва, че подсъдимият е нарушил вменените норми, които доколкото представят задължение за действие, биват нарушени именно чрез бездействие.
При така изложеното подс. В. не е нарушил вменените му норми в: „Правила за реда и условията за работа на МС, създадена на основание чл.19 ЗОБВВПИ т. 16: „При постъпване на отрицателно становище от член на комисията *** изготвя в срок до 3 работни дни писмено уведомление до заявителя, в което дава указания за отстраняване на непълнотите и/ или несъответствията с изискванията за издаване на разрешение и му определя 30-дневен срок за отстраняването им”, във вр. с чл.24, ал.3 от ЗОБВВПИ /Бр.44 от 12.06.2012 г./: “Оценяването на документацията и проверката на място се извършват по реда на чл.19 ал.1-4“, във вр. с чл. 19, ал.3 от ЗОБВВПИ: „При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон комисията по ал. 1 уведомява писмено заявителя, дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече”.
С оглед на установените факти, и за становището на експерта от МОСВ, и за това на експерта от Г., не са били налице задължения за подс. В. за уведомяване на заявителя, а за уведомяване на експертите за повторно разглеждане на документацията. За подс. В. не е съществувало задължение от вида на вмененото.
Подс. В. не е нарушил и нормите на чл.17, ал.1,т.8 от ЗОБВВПИ: „За получаване на разрешение за производство лицата по чл. 13, ал. 1 подават до ***а на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи: оценка за въздействието върху околната среда при производството на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в предвидените в Закона за опазване на околната среда случаи; чл.17, ал.1,т.6 от ЗОБВВПИ: „За получаване на разрешение за производство лицата по чл. 13, ал. 1 подават до ***а на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи: т.6 разработени и утвърдени от производителите инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; „Правила за реда и условията за работа на МК, създадена на основание чл.19 от ЗОБВВПИ, Раздел II, „Ред и условия за работа на комисията”, / за краткост наричани „Правила“/ т.19: „В случай, че в 30-дневния срок не бъдат отстранени несъответствията и/или непълнотите от заявителя, *** изготвя в срок до три работни дни след изтичането на 30- дневния срок предложение до ***а на ГД ОП за прекратяване на производството по издаване на разрешението на основание чл. 19, ал.4 от ЗОБВВПИ”, във вр. с чл.24, ал.3 от ЗОБВВПИ: „Оценяването на документацията и проверката на място се извършват по реда на чл.19, ал.1- 4“, във вр. с чл. 19, ал.4 от ЗОБВВПИ: „Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 3, производството по издаване на разрешението се прекратява.
Анализът за това, че подсъдимият не е извършил вменените нарушения бе изложен по-горе. Само ще се допълни, че стриктно тълкувана вменената норма на чл.17, ал.1,т.8 от ЗОБВВПИ няма за адресат подс. В. като *** на МК, а урежда кръга от необходими документи, които заявителят следва да представи към заявлението си пред МК. Нормата урежда условията, на които трябва да отговаря заявлението като комплектованост. Тези условия са материалните предпоставки за издаване на разрешение, които заявителят следва да се съобрази. А административният орган съобразява нормата дотолкова, че да прецени какви документи следва да са налице, за да приеме, че преписката е пълна, така че да са налице основанията да прецени приложението на материалния закон. Но нормата не създава задължение на контролния орган за проверка на тези обстоятелства, а само указва на заявителя условията, които следва да са изпълнени.
Подс. В. не е нарушил нормата и на т. 19 от Правилата, доколкото задължението по нея е вторично на задължението да се уведоми заявителя, който да е бездействал в 30 дневен срок.
По същия аргумент изложен по-горе не е нарушил и несамостоятелната и препращаща норма на чл. 24, ал .3 ЗОБВВПИ.
При условие че не се установява подс. В., да е имал задължение да уведоми заявителя за нередности, то следващият стадий от фактическия състав на процедурата, а именно евентуално бездействие на заявителя на отстрани непълнотите, при липса на хипотеза на дадени указания, не може да настъпи и е без правно значение.
Съответно не е нарушена и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗОБВВПИ, която урежда първично задължението на т. 19 от Правилата, касае се до едно и също задължение за прекратяване на производството.
Както вече се анализира фактическият състав на процедурата, в която се е намирал подс. В. се е различавала от вменената. Съответно към нея не са относими вменените правила, подчинени на вменената фактология, която в този вид не се установява.
Подс. В. не е нарушил и Правилата, Раздел II, „Ред и условия за работа на комисията”, т.14 „След постъпване на всички становища на членовете на комисията *** ги обобщава” във вр. с чл.24, ал. 4 от ЗОБВВПИ „*** на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице в двумесечен срок от датата на подаване на документацията издава решение за допълване на издаденото разрешение за производство” и не е нарушил Правилата, Раздел II, „Ред и условия за работа на комисията”, т.15: „При постъпване на положителни становища от членовете на комисията, *** изготвя в срок до 3 работни дни мотивирано положително становище до ***а на ГД ОП за издаване на разрешение за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия” във вр. с чл.24, ал. 4 от ЗОБВВПИ „*** на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице в двумесечен срок от датата на подаване на документацията издава решение за допълване на издаденото разрешение за производство.”, чл.5, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ „боеприпаси с бронебойно, експлозивни или запалително действие, както и куршуми и снаряди за тях” и не представляват огнестрелни оръжия от категория В, С и Д, за които съгласно чл. 5 ал. 2 ЗОБВВПИ е разрешена дейността по „утилизация на оръжия и боеприпаси”, регламентирана в чл. 1, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като включените в списъка противопехотни мини ДМ31,М2,М14 и М16 не са загубили способността си да детонират и подлежат на унищожаване чрез взривяване, съгласно чл. 148, ал.2 от ЗОБВВПИ: „Чрез взривяване се унищожават взривни вещества, които не са загубили способността си да детонират - снаряди, мини, челни части на реактивни гранати и взриватели, запалки, капсули, електродетонатори и други средства за взривяване, ексудирали нитроестерни взривни вещества“, с цел да набави за В. АД облага, изразяваща се във възможността да произвежда взривни вещества за граждански цели и да извършва дейност по утилизация на оръжия и боеприпаси и от това е могло да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в създаване на недоверие в авторитета на МВР и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение дейностите по производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и средства за взривяване и по утилизация на оръжия и боеприпаси.
Подс. В. не е нарушил нормата на т. 14 от Правилата, тъй като не се е намирал в тази хипотеза. Той е разполагал със становища на експертите членове на МК и ги е обобщил.
Подс. В. не нарушил нормата на чл. 24, ал. 4 ЗОБВВПИ, която създава задължение за срочност на издаване на разрешението и визира съвсем различна хипотеза от тази, в която подсъдимият се е намирал.
Не е нарушил и нормата на т. 15 от Правилата, която отново създава задължение за срочност за изготвяне на положително становище за издаване на разрешение. Урежда и материалната предпоставка за това – да са налице положителни становища.
С оглед на установените факти, положителните становища, които така или иначе е следвало да бъдат налице, за да може подс. В. да издаде разрешението не са тези, към които обвинението навежда – чрез указания до заявителя.
Наред с това, разглеждано изобщо като материална предпоставка за издаване на разрешение, която така или иначе не е била налице, с оглед на всички изложени по – горе съображения, нарушението на тази предпоставка, не се обосновава като съставомерно нарушение, доколкото, и това също се обоснова по -горе, не притежава изискуемата степен на опасност и не поставя в риск от настъпване на немаловажни вредни последици обществените отношения предмет на охрана. Нарушението е несъставомерно.
Не нарушена и нормата на чл. 24, ал. 4 ЗОБВВПИ отново въвеждаща срок за издаване на разрешението.
Що се отнася до останалите норми – чл. 5, ал.1 т. 4 , чл. 5, ал. 2 чл. 1, ал.1, т. 8, чл. 148, ал. 2 от ЗОБВВПИ, всички са релевирани от прокурора с оглед тезата, че подс. В. не е следвало да разрешава утилизацията на гръцките П., поради това, че законово такава не е била допустима. Подробно се обоснова защо това не е така. Респективно не са налице и тези нарушения.
От обективна страна се обоснова, че подс. В. не е извършил нарушения на службата - под формата да не изпълни служебни задължения или да наруши забрани, а вменените нарушения са несъставомерни.
На следващо място, едва в диспозитива на обвинителния акт прокурорът релевира, че подсъдимият издал Решението като не обобщил всички становища на членове на комисията по чл. 19 ЗОБВВППИ. Но такива обстоятелства в обвинението не са наведени. Не се твърди, че член на комисията не е представил свое становище, но въпреки това подс. В. издал Решението. Ето защо това обвинение не подлежи и на обсъждане. Макар че независимо от това по-горе съдът все пак взе отношение, доколкото установените факти позволяват да се прецени приложимост на нормата изобщо. Ако прокурорът все пак е имал предвид непредставените втори, положителни становища като „липса на становища“, които подс. В. е следвало да обсъди, то първо този смисъл не е заявен еднозначно, и второ – съответното бездействие на подс. В. да следва процедурата с оглед получаване на положителни становища е подведена като нарушение под други специални норми, конкретно с оглед спецификата на вмененото бездействие, но не се е приравнила от прокурорът на липса на становища изобщо.
И по това обвинение са меродавни съображенията на съда за това доколко от деянието могат да възникнат немаловажни вредни последици, които бяха изложени по предходния пункт.
И тук прокурорът заявява, че последиците се изразяват в създаване на недоверие в авторитета на МВР и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение на дейностите по производство на ВВОБПИ.
При условие че подсъдимият В., като длъжностно лице и по начало годен субект на вмененото престъпление по чл. 282, ал. 1 НК, не го е извършил от обективна страна, тъй като не е извършил вменените нарушения и те са несъставомерни, няма основание за анализ дали е налице субективната страна, т.е. извършил ли го е виновно и със специалната цел за облага другиму, доколкото те винаги предполагат отношение към обективно проявено общественоопасно деяние, каквото няма.
Дори да се отчитат видоизменените, с оглед на приетите от съда факти, нарушения подсъдимият да не уведоми експертите за новата документация, то и тогава биха били валидни съображенията за отсъствие на обвинителни твърдения и факти, които биха обусловили действителна опасност на поведението на подс. В., а и обективно такива не се установяват.
Не се установява, че дружеството „Видекс“АД не би могло да функционира като производител на ВВОБ, поради това, че съществено, немаловажно рискува да накърни опазените със специалните норми обществени отношения - предмет на контрол в процедурата, като: сигурността на населението, опазване на околната среда, безопасността на труда – все въпроси от сферата на компетентност на членовете на комисията по чл. 19 ЗОБВВПИ.
И тук не са релевирани и не се установяват факти свързани с такива опасности на процесното производство, които само стриктно спазеният, без процедурни нарушения разрешителен режим, би препятствал и обратното. Т.е. такива, които биха се препятствали, само ако бе дадена възможност на двамата експерти и членове на комисията да разгледат повторно преписката с оглед на нужните „положителни“ становища от тях.
При отсъствие на такива констатации, всяко твърдение за нарушаване на процедурата не би могла да напусне рамката на чисто формалните нарушения, на процедурата сама за себе си, съответно - на служебната дисциплина, със съответната ниска степен на обществена опасност на дисциплинарните простъпки.
Ще се повторят мотивите на съда, че на плоскостта на това, че не всяко служебно нарушение е основание за наказателна отговорност, а само онова, което обективно съществено застрашава или уврежда обществени блага и то в сферата, в която се упражнява службата, вменените от прокурора опасни последици на деянието на подс. В. - създаване на недоверие в авторитета на МВР и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата, не напускат полето на естествените негативни последици на всяко формално служебно нарушение и не се отличават с нищо повече от тях.
Също така, формулирането на последиците и тук като създаване на „недоверие в авторитета“ на държавния орган е абстрактно, не е еднозначно ясно какво точно стои зад това – недоверие в методите на административния орган или накърняване на доброто му име или недоверие, че органът има нужната власт да упражнява функциите си. Оттук, не може да се отмери нито дали недоверието действително е настъпило, нито в каква степен - малко или много такъв авторитет е бил накърнен или рискува да бъде накърнен.
Хипотетично, отново с оглед на установените, но не и вменени нарушения, не се установява от начина, по който подс. В. е изпълнявал службата си, и който действително не е бил прецизен, какви точно обществени отношения са били поставени в опасност, т.е. по какъв начин разрешеното производство, и то именно поради така наличните правила за безопасност, но като спазени, и при тази оценка за необходимостта на О., би могло да нанесе вреди, такива, което, ако в случай на препятстване на производство в този му вид, не би било възможно, би било предотвратено.
Със същата степен тези съображения важат и в случай на установяване на вменените нарушения като съставомерни. Само формалните нарушения не са достатъчни да придадат престъпен характер на деянието, тъй като липсват обстоятелства, които да показват, че те са достатъчно опасни и създават риск от настъпване на немаловажни вредни последици.
И тук важат изложените аргументи за значението на превантивния контрол и обвинението, че подс. В. го е препятствал. За да може това поведение да се квалифицира като годно да доведе до „немаловажни“ вредни последици, също следва да се свърже с възможните обективни негативни последици и тяхната тежест.
За да се отговори дали препятстването на такъв контрол се явява „немаловажна“ последица, тя следва да се свърже с естеството на този контрол и изясняване на това дали ако бе упражнен - фактическото положение би било различно.
По делото не се установява положението да би било по – различно и в случай на реално упражнен повторен контрол от експертите. Още повече, че това е трябвало и да бъде съзнавано от подсъдимия В..
Доколкото не са установени факти, а и такива не са заявени от прокурора, които да показват действителна опасност на състоянието допуснато поради издаденото от подс. В. Решение № У- 35449/23.07.2012г., не би могло и да се обоснове и съставомерна степен на опасност на деянието, дори като хипотетично извършено точно по тези нарушения, които прокурорът вменява.
И по отношение на тези вменени нарушения – отсъстват и доказателства за изискуемото умишлено отношение на подсъдимия към тях, в частност - че е съзнавал и целенасочено пропуснал факта на две отрицателни становища, за да облагодетелства дружеството „Видекс“АД. И до които в крайна сметка се свеждат множеството обвинителни твърдения за: неуведомяване на заявителя, за отсъствие на документация, за необобщаване на становища, за липса на информация и на документация, за това, че становищата трябва да са само положителни, за това че производството е трябвало да бъде прекратено, вкл. и с дублиране на нормите на поведение в предметната им повеля, било от Правилата за работа на комисията, било самия закон - ЗОБВВПИ.
От субективна страна, също така, не е установено подсъдимият В. да се е отнасял към липсата на така или иначе положителни становища с цялата специфика изложена по-горе, умишлено. Липсват доказателства, че подсъдимият е искал и целял да игнорира и заобиколи повторния специален контрол, само за да може да облагодетелства дружеството.
За пълнота и тук, следва да се отбележи, че по делото не са събрани данни подсъдимият В. да се е намирал в особени отношения с дружеството „Видекс“ АД и негови представители, поради което евентуално и да го поставя в привилегировано положение.
При условие, че подс. В. не е извършвал вменените деяния като е нарушавал или не е изпълнявал задължения по служба, по този пункт на обвинението не е налице и признакът на закона по чл. 26, ал. 1 НК за наличие на продължавано престъпление.

Общи съображения от субективна страна на деянията по всички обвинения срещу подс. Б. В.:

Освен изложеното от субективна страна за всяко едно от деянията, за които подсъдимият В. е обвинен, следва да се вземе отношение специално към съображенията на прокурора, с които обосновава, че е налице вина при извършване на всяко деяние, независимо от механизма на изпълнение и предмета.
Така, прокурорът твърди, че специалната цел у подс. В. да облагодетелства „Видекс“ АД е налице, тъй като допуснатите нарушения от подсъдимия не били изолирани или случайни, и не били резултат на лоша организация или порочна практика. Очевидно прокурорът претендира това твърдение да се разглежда в светлината на всички обвинения срещу подсъдимия, за всички вменени му нарушения на службата, които вкупом да обяснят поведението му спрямо дружеството „Видекс“АД като неслучайно, а целящо привилегироването му за сметка на закона. Твърдението, че е налице неслучайна многобройност на нарушенията при издаване на разрешения в полза на „Видекс“АД е невярно и не може да служи за доказване на специално субективно отношение на подсъдимия.
Порочно е специалните цели на отделните престъпления и фактът на няколко отделни престъпления със специфичните нарушения на службата в тях, да се използват за взаимно доказване, доказване едни на други, освен ако обвинението не е за единно продължавано престъпление с множество еднородни деяния в него, респективно с множество нарушения, обхванати от едно и също субективно отношение, поради който факт, действително да се открива съмнителна систематичност в поведението на дееца. Случаят не е такъв.
Що се отнася до деянието по издаване на Разрешение № 113/06.07.2009г – установява се, че не са налице нарушения на службата.
Що се отнася до обвинението за продължавано престъпление по чл. 282, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК – с издаване на Разрешение № 153/06.10.2011г. и Решение рег. У - 35449/23.07.2012г. за допълване на Разрешение № 153/06.10.2011г.,/липса на становище от МОСВ, за първия случай, и две отрицателни становища – от МОСВ и Г., за втория случай,/ нарушенията са несъставомерни, формални, необосновани да могат да породят немаловажни вредни последици и оттук нито броят им, нито степента на нарушаване на службата и на опасност в тях са такива, че сами по себе си да говорят за наличие и на специална цел при допускането им. Още повече, че не се установява да не са допуснати небрежно.
А по отношение на възможността за утилизация изобщо и по твърдението на прокурора, че издавайки разрешения, в които бил попълнен текстът „за производство на ВВОБ” с препращане към производствената програма на дружеството, Б. В. бил наясно, че такава дейност /„утилизация“/ законът не регламентира – твърдението е невярно.
На първо място – обективно, законът е регламентирал, и продължава да регламентира, такава дейност, независимо колко съвършено, затова естествен резултат от това е и правоприлагащият орган да съзнава законовата регламентация, а не обратното.
На второ място, прокурорът е обосновал твърдението с факта на приложен доклад по делото на тема „Демилитаризация” или „Утилизация” - наложителна е промяна на понятието „утилизация” и нормативната уредба в България, имаща отношение към неговата същност”, съставен от Н. В. и подс. Б. В..
Докладът бил изнесен на „Кръгла маса по проблемите на боеприпасите” в рамките на Научна конференция с международно участие „Военни технологии и системи за осигуряване на отбраната”, проведена на 02 и 03 декември 2013г. и там било направено разграничение между понятията „унищожаване” и „утилизация” с отразен извод, че „следователно по презумпция те не са тъждествени”. И че противопехотните мини поради това подлежали само на „унищожаване“
Дори докладът /и то некоректно използван, тъй като не се цитира съдържание, а само заглавието/ да показва определена разлика между „утилизация“ и „унищожаване“ на боеприпаси, неясно е как прокурорът извежда от него, че утилизацията на П. се явява противоправна дейност. Съдът не намира обективни нито фактически, нито правни, основания за подобен извод. На следващо място - такова позоваване няма доказателствено значение, а значение единствено за подсилване на правната теза на прокурора, като за целта стъпва на авторитети. В този случай - за такъв е ползван самият подсъдим В., но без видима връзка между съображенията и заключението от тях.
Така или иначе – докладът няма нито доказателствено, нито правно- аргументационно значение. Цитирането му от прокурора се оценява като ирелевантно.

Общи процесуални съображения по доводите на частните обвинители и по двата пункта на обвинението срещу подс. Б. В.:

За жалбите на частните обвинители и поверениците и по обвинението срещу подс. Б. В. следва да се повтори вече казаното по отношение на подс. Б.. В тази част жалбите са изцяло недопустими и респективно възраженията им, а и исканията им за осъждане - неподлежащи на разглеждане. Частните обвинители не черпят никакви процесуални права от обвинението срещу подс. Б. В., и то във всичките му части, тъй като не се явяват пострадали от престъпленията, които са му вменени. Вменените на подсъдимия деяния нямат връзка с тези по чл. 123 НК респективно - чл. 134 НК, само от които частните обвинители се явяват пострадали и спрямо които могат да упражняват процесуална функция.
Участието на частните обвинители срещу подс. Б. В. още в първоинстанционното производство и без окръжният съд да го е ограничил до позволеното - т.е. само до основанията на чл. 123 и чл. 134 НК и срещу съответните подсъдими, вкл. и като условие за конституирането на тези страни само до пределите на обвинението, от което могат да черпят процесуални права, съставлява съществено процесуално нарушение. Съдът е позволил незаконосъобразно усилване на обвинението чрез подпомагането му от принципно недопустими за това акцесорни страни.
При оправдателния изход на делото за подсъдимия Б. В., нарушението обаче изгубва значението си и не води до процесуални последствия.
За пълнота може да се посочи, че възраженията на частните обвинители и поверениците им в по-голямата част са и ирелевантни, тъй като доводите им напускат рамките на обвинението.
Такива са доводите на частния обвинител Д. Д. за значението на Съвместно действие на 97/817/ДФППС от 28.11.1997г. относно противопехотните мини приет от Съвета, Дял II, чл. 4: “ За следване на целите … държавите-членки прилагат общ мораториум върху трансфера на всички противопехотни мини“, Национална програма на МС за “…предотвратяване на пряк или косвен трансфер на противопехотни мини“, Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 06.05.2009г., релевирани като общи съображения срещу подс. В. М., И. Б. и Б. В..
Такива са и доводите на повереника адв. К. с позоваване също на актове от европейското законодателство, тези посочени и от частния обвинител Д., каквито не са вменени, в задачата да се изведе обща забрана за извършване на дейности с ВВООБ, по – специално утилизация, вкл. и съгласно Конституцията на РБългария и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Но дори и тези актове, независимо че не са в обхвата на обвинението, не обосновават тезата, че е налице обща забрана за утилизация на противопехотни мини.
И повереникът адв. К. се позовава на Съвместното действие цитирано от частния обвинител Д..
Съвместното действие е правен инструмент за провеждане на обща политика на държавите-членки на ЕС в областта на външните отношения и сигурността. С него се поставят общи цели, средства и начини за постигането им, както и се урежда продължителността на действието за постигането им. Не е източник на конкретни права и задължения, вкл. правомощия на национални органи на власт, с директно приложение. Цитираното съвместно действие дава общи насоки от мерки за държавите за постигане на определени цели, вкл. тези на Отавската конвенция като за това се указва вкл. и налагане на мораториум върху трансфера и производството на П..
Никъде от този акт не се извежда забрана за утилизация на боеприпаси, в това число на П., както и на трансфер с цел унищожаване /или утилизация/ на мините. Идентично и Отавската конвенция не съдържа подобна забрана. Такава забрана не може да се изведе и от цитираната Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността. При това повереникът и не посочва конкретни разпоредби от изброените актове, които да показват основателност на доводите му.
Няма обвинение и за това, че трансферът на противопехотните мини бил изцяло нормативно забранен, на какъвто аргумент повереникът стъпва, за да изведе неправомерност на издадените разрешения, поради което неоснователни са възраженията, че окръжният съд не бил обсъдил първо тази принципна забрана.
Няма обвинение и за това, че органите, които са разрешавали утилизацията на П., в това число подс. В., е следвало да изискват това да става според уговореното в договора между „Видекс“ АД и „Акмон“ С.А. – в съответствие със СТАНАГ 4518 и по метода „Технология със стопяване“.
Доводите на адв. К. по обвинението срещу подс. Б. В. за издаване на Разрешение рег.№ У- 35449/23.07.2012г. при отрицателно становище на експерта от МОСВ, свързани с липсата на правно значение на становището издадено от РИОСВ М., тъй като такова трябвало да има от министъра на околната среда и водите, не променя изводите на съда за несъставомерност на деянието. Възражението се основава на вида на дейността свързана с взривни вещества, и че когато се касае за такава дейност, компетентен орган е министърът на околната среда и водите. Възражението не държи сметка, освен за положенията изложени в аргументите на съда по това обвинение, сведени най- общо до това, че подс. В. е следвало независимо от всичко да продължи процедурата за повторно становище на експерта от МОСВ, още и на това, че становището на РИОСВ М. не е с по-различен предмет от релевирания, тъй като касае утилизация на противопехотни мини, съдържащи взривни вещества. В това му съдържание е и било преценявано от подс. В. и само това има отношение към въпросите за съставомерността на деянието.
При така изложеното правилно първостепенният съд е оправдал подс. Б. В. изцяло по вмененото обвинение за престъпления по чл. 282, ал.1 от НК и по чл. 282, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

По обвинението срещу подс. В. М.

Преди изложението на фактите по обвинението срещу подс. В. М., отново следва да се отрази, по подобие на обвинението по предходните пунктове, че фактите приети и посочени като релевантни от прокурора съставляват малка част от всички установими факти свързани с предмета на обвинение. По задължението на съда да разкрие обективната истина в цялост, пълно и всестранно, както окръжният съд, така и този в допълнение, и в по – голяма степен, приемат за установени множество допълнителни обстоятелства от съществено значение за правилното приложение на закона и за обосноваване в крайна сметка на несъставомерността на обвинението и тук.
По отношение на обвинението по чл. 311 НК това са факти относно предисторията на издаването на документите, които обаче обясняват ситуацията, в която са издадени и смисъла на издаването им, контекста на обстоятелствата, при които са били издадени, тяхното стриктно съдържание, издадените във връзка с това множество други документи, както от дружеството „В.“, така и от административни органи, без които вменените документи не биха могли да се разберат напълно.
Що се отнася до обвинението по чл. 123 НК и 134 НК, допълнително съдът прие за релевантни множество факти относно състоянието на цех „С“ непосредствено след настъпилата авария през 2010г., предприемане на строителство непосредствено след аварията, стъпките на узаконяване на строителството и издаваната строителна документация, съдържанието на част „Технологична“ на инвестиционния проект и на доклада на консултанта Н., упражнявания върху строителството административен контрол, без които функцията и ролята на подс. М. за изграждането на строежа и имат ли те изобщо отношение към деянието също не биха могли да се разберат.
Този немалък обем от факти са останали извън вниманието на прокурора, а част от тях и на окръжния съд, но се явяват от голяма важност за изясняването и разбирането на цялата фактология.



По фактите по обвинението за документно престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК – чрез две писма:

а/ писмо изх. № 96/17.02.2010г. на „Видекс“АД, заведено в М. вх. № 7- 346/23.02.2010г. от подс. В. М. до Дирекция МКСТ на МИЕ.
б/ писмо изх. № 166/23.03.2010г. на „Видекс“ АД, заведено в М. вх. № Т-26-В-31 от 26.03.2010г.

По фактите предхождащи съставяне и използване на първия инкриминиран документ - писмо изх. № 96/17.02.2010г., „Видекс“ АД, вх. М. № 7- 346/23.02.2010г

Подс. В. М. бил *** на „Видекс“ АД от 11.02.2003г. до 28.09.2010 година, след което по решение на Съвета на ***ите на дружеството за такъв бил избран Е. В. М., считано от 04.10.2010г.
Ще се припомни, че във връзка със сключения между „Видекс“АД и „Акмон“ С.А. договор № 719 от 10.07.2008г. за утилизация на противопехотни мини на гръцките въоръжени сили, „Видекс“ АД било подало до Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката и енергетиката /МКЕКНОМУ/ или /МК/ заявление с вх. № 7-1235/11.08.2008г. в МИЕ, за разрешение за трансфер на мините.
По заявлението било издадено Решение, точка 57, протоколно Решение № 5 ВТ, № 7699, на МК, Протокол № 377/04.09.2008г., с което се разрешавал трансферът на заявеното количество П.. На „В.“ бил издаден титулният документ за разрешението на МКЕКНОМУ - Разрешение № 7699/04.09.2008г. със срок на действие една година – до 04.09.2009г.
С протоколно решение т. 16 от протокол № 405/01.09.2009г от неприсъствено заседание на МКЕКНОМУ срокът на действие на това разрешително бил удължен до 20.10.2009г.
И след удължаването с протокол № 405/01.09.2009г на МКЕКНОМУ /МК/ на срока на валидност на разрешението за трансфер, предвиденият трансфер и утилизация на П. били частично реализирани. Това наложило ново искане за разрешение за трансфер на П..
Така „Видекс“ АД подало заявление вх. № 7-162/ 03.02.2010г. до МК за разрешение за трансфер за конкретно количество гръцки противопехотни мини М2, ДМ 31, М16 и М14, а именно: М2 – 189 908 бр., ДМ31 - 243 585 бр., М16 – 514 364 бр., М 14 – 5 420 бр., на обща стойност 316 394, 966 евро.
На датата на която било подадено заявлението – 03.02.2010г. в завод „М.“ в резултат на производствена авария възникнал пожар в производствено помещение за взривни вещества, в резултат на който настъпили многократни взривявания. Били напълно разрушени цех „ПВВ“ за производство на прахообразни, грубодисперсни ВВ и цех „С“ за производство на лят бустер и утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини.
Тъй като цех „С“ където до този момент се провеждала утилизацията на П. бил унищожен, до възстановяването му, „Видекс“ АД решило да премести дейността. Дружеството започнало да използва и оборудва неизползваното дотогава старо запустяло помещение, водещо се „Старо смесително“, което щяло да се реконструира за цех за утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини.
Във връзка с аварията и за да увери, че тя не е пречка дейността по утилизация да продължи, като заводът разполага и с друг капацитет, с писмо изх. № 104/08.02.2010г. на „Видекс“ АД, подписано за дружеството от Р. П., адресирано до подс. Б., от „Видекс“ АД уверявали подс. Б. като *** на Дирекция „М.“ и *** на МК, че дружеството ще изпълни в срок поетите задължения към Министерство на отбраната на Република Гърция по утилизацията на П., независимо от аварията в завод „М.“ [населено място]. Информирали, че с оглед сериозността на подписания на „10.07.2009г.“ договор за утилизация, ръководството на „Видекс“АД било предвидило всички възможни рискове, произлизащи от високия рисков потенциал на завод „М.“ като завод за производство на взривни материали. В тази връзка уведомявали, че са подсигурили допълнително помещение, където били налични всички необходими съоръжения, за да продължи процесът по утилизация на гръцките П. безпрепятствено. /л. 115, т. 71 ДП/
Непосредствено след аварията, утилизацията на П. спряла за известно време – около две-три седмици, докато се разчисти и се подготвят условията за продължаването й в цех „Старо смесително“. Оцелялото оборудване от цех „С“ се прехвърлило в цех „Старо смесително“. Утилизацията там започнала през месец март 2010г. /показания на св. Ц. Ж. – л. 91, т. 10 нохд/ По-точно, утилизацията била подновена на 10.03.2010г. /съгласно писмо на „Видекс“АД – л. 18, т. 87 ДП и писмо на Областна дирекция на МВР В. до ГД ОП, КОС - л. 176 – 177 , т. 71 ДП/
По заявлението вх. № 7-162/03.02.2010г. било изготвено становище от 12.02.2010г. на експерти от Министерство на икономиката и енергетиката и туризма /М./ - А. А. и Н. Г., съгласувано с подс. И. Б. и св. Х. А., предназначено за заседанието на МК по протокол № 414/15.02.2010г., /л. 84 - 90, т. 80 ДП/.
В становището специално във връзка с аварията, било отразено, че по искане на М., „Видекс“ АД било изпратило информация, че са осигурили допълнително помещение, в което били налични необходимите съоръжения, за да бъде продължен процесът на утилизация.
Експертите считали, че ако според компетентните органи на територията на завод „М.“ не би могъл в скоро време да продължи процесът на обезвреждане на мините, на „Видекс“ АД можело да се препоръча да се обърне за съдействие към някое от предприятията, които разполагат с технологични възможности за утилизация на такъв тип изделия.
По заявлението на свое заседание на 15.02.2010г. МК с протоколно Решение т.63, № 12 ВТ, № 008885, издало разрешение на искания трансфер под условие – „Фирмата да предостави график за планирани доставки и информация за място на утилизация и съхранение след съгласуване с отдел КОС на МВР“ /л. 119, т. 71 ДП/

По фактите относно съставянето и използването на първия инкриминиран документ - писмо изх. № 96/17.02.2010г., „Видекс“ АД, вх. М. № 7- 346/23.02.2010г

След издаване на разрешението под условие „Видекс“АД, чрез изп.-*** подс В. М., изпратило две писма - изх. № 142/02.03.2010г. и № 152/10.03.2010г. до ***а на ГД ОП отдел КОС, София.
В първото писмо дружеството молило за положително становище за възможността да бъде продължен процесът по утилизация на гръцките П.. Информирало, че разполага със свободни складови помещения за складиране на П., чийто капацитет само в завод „М.“ бил 200 000 бр. /писмо изх. № 142/02.03.2010г на л. 15, т. 87 ДП/
С второто писмо дружеството продължавало молбата за положително становище като заявявало, че дневният капацитет на участък „Старо смесително“ на територията на завод „М.“ бил около 2 000 бр. П.. След възстановяване на щетите по другия участък за утилизация – дневният капацитет щял да достигне 5 000 бр. мини дневно. Прилагала се и справка за внесените и демилитаризирани количества мини към момента, както и протоколи за утилизираните количества. Декларирало се, че към момента в складовете на завод „М.“ се намирали 20 625 бр. П., които щели да бъдат утилизирани в рамките на предстоящите 10 дни. Дружеството още и декларирало, че на територията на завода имало свободен складов капацитет за съхранение на следните количества мини – склад № 1 – 100 000 бр., склад № 3 – 60 000 бр., склад № 4 – 100 000 бр. и склад № 6 - 50 000 бр., или общо складов капацитет на територията на завода – 310 000 бр. Разликата в тези количества и първоначално заявените се дължала на освобождаване на складово пространство вследствие на реализирана продукция. /писмо изх. № 152/10.03.2010г. – л. 18, т. 87 ДП/
Във връзка с подновяването на утилизацията в цех „Старо смесително“ и необходимостта да се знае дали тя може законосъобразно според строителните норми да се провежда в този цех, *** на ГД „Охранителна полиция“ комисар М. Е. отправил запитване до началника на ДНСК, София, изх. № ОВ – 3745/16.03.2010г. В него описал, че на 03.02.2010г. в завод „М.“ била настъпила авария, при която били напълно разрушени цех „ПВВ“ за производство на прахообразни, грубодисперсни ВВ и цех „С“ – за производство на лят бустер и утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини /гръцките мини/. Отбелязвал, че в момента – 15.03.2010г. /дата на изготвяне на писмото/ собственикът на завода оборудвал неизползвано досега старо запустяло помещение, водещо се някога „Старо смесително“, незасегнато от взрива, което щяло да бъде преустроено в цех за утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини. Отправял въпрос дали било необходимо цех „Старо смесително“ на основание чл. 8 ППЗКВВООБ, като строеж в завода, преустроен с предназначение за цех за утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини, отново да се разрешава, преустройва и въвежда в експлоатация при условията и по реда на ЗУТ /писмо на л. 7, т. 58 ДП/
В отговор на това запитване с писмо изх. № ВД – 807-02-280/24.03.2010г., зам.-началникът на ДНСК инж. Г. Д., отговорил, че била налице неяснота в запитването по отношение на правната и фактическа страна на случая, но принципно указвал, че ако се касае за „заварен строеж“ по смисъла на пар. 21 от ЗР на ЗУТ, за нуждите му за преоборудване в цех за утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини в производствената и складова база на завод „М.“, не се налагало извършване на строителни и монтажни работи, за които се изисква издаване на разрешение за строеж по общия ред на ЗУТ, за ползването на строежа /обекта/ по предназначение не се изисквало провеждане на нова процедура по въвеждането му в експлоатация по сега действащите разпоредби. /писмо на л. 9, т. 58 ДП/
По така поставеното от Междуведомствената комисия условие на трансфера, подс. В. М., като представител на „Видекс“АД, съставил писмо изх. № 96/17.02.2010г., представено на Дирекция „М.“, заведено в М. № 7- 346/23.02.2010г., адресирано до подс. И. Б., *** на Дирекция „Международно-контролирана търговия и сигурност“.
Писмото било с тема относно: „Изпълнение на договор за утилизация на противопехотни мини между „Видекс“ АД и гръцкото Министерство на отбраната“.
Текстът на писмото гласял буквално следното:
Уважаема г-жо Б.,
Във връзка с искана от Вас допълнителна информация, необходима за издаване на разрешение за трансфер на оръжие, представям на Вашето внимание следния годишен план – график за внос и утилизация на гръцки противопехотни мини, съгласно договор 719/10.07.2008гг. подписан между „Видекс“АД и гръцкото Министерство на отбраната.
В момента ние разполагаме със свободни складови помещения за складирането на противопехотни мини, чийто капацитет само в завод „М.“ е 200 000 бр.
Предвид горното „Видекс“ АД декларира своята възможност и готовност за утилизация на следните количества противопехотни мини…
Следвал посочен график на утилизацията на мини за цялата 2010г., а именно: март – май - по 50 000 бр. месечно, юни – 100 000 бр., юли – ноември – по 120 000 бр. месечно и декември – 103 277 бр.
Писмото завършвало с текста: „За всякакви допълнителни въпроси и уточнения сме на Ваше разположение“. /писмо на л. 141, т. 71 ДП и в оригинал – на л. 21 т. 146 ДП/
Писмото било подписано от подс. В. М., което се установява от съдебно-почеркова експертиза Протокол № 14/01.03.2016 г. на в.л. А. Н. /л. 4, т 146 ДП/




По фактите предхождащи съставяне и използване на втория инкриминиран документ - писмо изх. № 166/23.03.2010г. на „Видекс“ АД, вх. № Т-26-В-31 от 26.03.2010г. М..

С писмо на ***а на Областна дирекция на МВР В. - комисар М. М., изх. № 7873/18.03.2010г. до ГД „ОП“ отдел КОС, вх. № ВО – 5285/24.03.2010г., се уведомявало, че при проверки от инспектор КОС при ОД МВР В., съвместно с Д „Инспекция на труда“ - В., било установено, че на 08.03.2010г. подс. В. М. бил разпоредил на инж. И. П. - „мениджър утилизация“ да подготви необходимото оборудване, документи и в срок от 3-4 дена да започне утилизацията на мини М2.
На 11.03.2010г започнала утилизацията в бивше „Смесително“ под №33 от генералния план на завод „М.“, приет с обр. 16 през 1972г. В писмото било отразено още, че обектът не се ползвал от години по предназначение, стените били напукани и се рушели, същото важало и за една част от колоните и плочите. Предвид това на изпълнителния *** на „Видекс“АД било изпратено сигнално писмо с рег. № 7809/18.03.2010г. на основание чл. 56 ЗМВР с цел предотвратяване на производствени аварии. Била уведомена и РДНСК – В. с писмо рег. № 7453/15.03.2010г. за състоянието на обекта, а Д „Инспекция по труда“ - също щяла да изготви протокол за резултатите от проверка, който да бъде изпратен по служебен път.
Било още отразено, че до 10.03.2010 г. в предприятието били получени П. от Гърция: ДМ – 551 020 бр., М2 – 24 627 бр., М16 – 39 035 бр., М14 – 22 бр. общо 614 882 бр.
Утилизирани мини: ДМ 31 – 551 020 бр., М16 – 39 035 бр. , общо 590 055 бр.
Налични в складовата база: М2 – 20 425 бр. и М14 – 200 бр.
При проверката била установена и складовата наличност. Допълнително противопехотни мини можели да се съхраняват в склад № 1 с норматив 100 000 кг, като към 11.03.2010г. взривните вещества съхранявани в склада били с тротилов еквивалент не повече от 77 7865 кг. В склад № 3 с норматив 100 000 кг, като към 11.03.2010г. взривните вещества съхранявани в склада били с тротилов еквивалент – 15 226 кг. Можело да поеме за съхранение противопехотни мини с тротилов еквивалент не повече от 84 774 кг. /писмо на л. 176 – 177 , т. 71 ДП/
С писмо № 14-22 от 23.02.2010г. подс. Б., като *** на МКЕКНОМУ, до подс. В. М., като изп.-*** на „Видекс“АД, уведомила, че на свое редовно заседание на 15.02.2010г. комисията е разрешила трансфера по заявлението след предоставяне на график на планираните доставки и информация за мястото на съхранение и утилизация на боеприпасите.
Информирала още, че било проведено съгласуване с отдел КОС при ГД „ОП“ към МВР и разрешението по заявлението щяло да бъде издадено след получаване на положително становище от службата./ писмо на л. 140, т. 71 ДП/
По фактите по съставяне и използване на втория инкриминиран документ - писмо изх. № 166/23.03.2010г. на „Видекс“ АД, вх. № Т-26-В-31 от 26.03.2010г. М..

В отговор на писмото на подс. И. Б., като *** на МКЕКНОМУ от 23.02.2010г. /цитирано в предходния пункт/ подс. В. М., като *** на „Видекс“АД съставил писмо изх. № 166/23.03.2010г. на „Видекс“ АД, представено и заведено в М. с вх. № Т-26-В-31 от 26.03.2010г.
Писмото било с предмет „Относно: издаване на разрешение за трансфер на оръжие на „Видекс“АД“.
Буквалният му текст бил следният:
„С писмо от 23.02.2010г. бяхме информирани, че МКЕКНОМУ е разрешила издаването на разрешение за трансфер на оръжие по заявление на „Видекс“АД с вх. № 7-162/03.02.2010г. след представянето на график на планираните доставки на гръцки противопехотни мини, който незабавно бе предоставен от наша страна
Освен това, в писмото на МКЕКНОМУ с горецитирания номер е указано, че е проведено съгласуване с отдел „Контрол на общоопасните средства“ при Главна дирекция „Охранителна полиция“ към МВР, вследствие на което, разрешението по подаденото от нас заявление ще бъде издадено след получаване на положително становище от страна на отдел „КОС“ по повод на възможността утилизацията на гръцки противопехотни мини на територията на завод „М.“ [населено място] да бъде продължена.
В тази връзка, с цел получаване на положително становище от отдел „КОС“ при ГДОП, на последните, с писма с изх. № 142/02.03.2010г. и 152/10.03.2010г. бе предоставена детайлна информация от наша страна за получените и утилизирани изделия, свободни складови наличности за съхранение на боеприпаси, както и декларация за готовността ни да продължим процесната утилизация.
Производствената авария в завод „М.“ от 03.02.2010г. по никакъв начин не би следвало да възпрепятства продължаването на процеса по демилитаризация на горепосочените мини, имайки предвид факта, че на територията на завод „М.“ [населено място] са създадени всички условия за приемане, съхранение и утилизация на изделията, предмет на договор 719/10.07.2008г. подписан между „Видекс“ АД и гръцкото Министерство на отбраната. Възпрепятстването на продължаването на утилизационния процес води не само до неспазване на задълженията на „Видекс“ АД, в качеството си на страна по горепосочения договор, но и до негативно отношение към България от страна на другите държави членки на ЕС, особено от страна на Гърция.
Не на последно място, бих желал да обърна внимание на факта, че изпълнението на клаузите по горецитирания договор способства създаването на работни места в един икономически изостанал район, където степента на безработица е на изключително високо ниво.
Освен това, забавянето на процеса на утилизация препятства постъпването на свежи финансови средства в България, което по никакъв начин не кореспондира със стремежа на правителството ни за излизане от икономическата и финансова криза.
С настоящото писмо ръководството на „Видекс“АД за пореден път декларира, че в дружеството са създадени всички необходими условия за съхранение и утилизация на гръцки противопехотни мини.
С оглед сериозността на проблема и предвид горното, най-любезно моля за Вашето съдействие горепосоченото разрешение за трансфер на оръжие да бъде издадено във възможно най-кратък срок“. /писмо на л. 142, т. 71 ДП – копие, оригинал . на л. 22, т. 146 ДП/
Писмото било подписано от подс. В. М., което се установява от съдебно-почеркова експертиза Протокол № 14/01.03.2016г. на в.л. А. Н. /л. 4, т 146 ДП/

Кореспонденция следваща процесните писма:

С писмо изх. № Т-26-В-31 от 31.03.2010г., подсъдимата Б., уведомила „Видекс“ АД, чрез подс. В. М., в отговор на горното писмо /с изх. № 166/23.03.2010г./, че след проведено заседание на МК на 15.02.2010г. дружеството било информирано за разрешение на трансфер по заявление № 7-162/03.02.2010г., и че то ще бъде издадено след съгласуване с отдел КОС при ГД „ОП“ при МВР.
Заявявала, че оценяват предоставената от дружеството подробна информация относно доставените и утилизирани П. и складови наличности, както и предприетите действия по съхраняване и утилизация.
Изразявало се готовност за съдействие за техническото оформяне на разрешението след получаване на положително становище относно настоящите възможности за транспортиране и съхранение. Препоръчвало се транспортирането и съхранението на изделията да се предприема при допълнителни засилени мерки за охрана. /л. 144, т. 71 ДП/
С писмо вх. № 24-00-46/07.04.2010г. М., адресирано до МКЕКНОМУ, *** на ГД „ОП“ комисар М. Е., във връзка със запитване на МВнР относно процеса по утилизация на гръцки П. от „Видекс“АД предоставил на МК информация, че на 03.02.2010г. около 18 часа в завод „М.“ в [населено място], общ. Ч. вследствие на производствена авария бил възникнал пожар в производствено помещение за взривни вещества /ВВ/, вследствие на което в завода били настъпили многократни взривявания. Тогава районът на завода бил отцепен и бил взет под охрана от органите на МВР до приключването на вторичните взривявания. В последващите огледи на територията на завода се установило, че били напълно разрушени цех „ПВВ“ за производство на прахообразни, грубодисперсни ВВ и цех „С“ за производство на лят бустер и утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини /гръцките П./.
По случая било образувано досъдебно производство № 57/03.02.2010г. по описа на РУ на МВР Б..
В момента собственикът на завода оборудвал „неизползвано досега старо запустяло помещение“ /водещо се някога като „Старо смесително“/, което щяло бъде реконструирано за цех за утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини.
По линия на КОС от Главна дирекция „Охранителна полиция“ било разпоредено да се извършат подробни проверки на цялостното състояние на производствените мощности и движението на гръцките противопехотни мини. В проверките били ангажирани и други ведомства, като: ДНСК, ИА „Инспекция по труда“ и др., имащи компетенции по цялостната безопасна дейност при експлоатацията на завода.
В складовата база на завод „М.“ към 11.03.2010г. в склад № 1 можели да се поемат за съхранение противопехотни мини с тротилов еквивалент не повече от 77 786 кг, а в склад № 3 – не повече от 84 774 кг. тротилов еквивалент.
Съгласно указанията на ДНСК следвало да бъде изяснен и установен статутът на предвидения за оборудване за нуждите на утилизацията на П. цех, тъй като разпоредбите на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ свързани с инвестиционно проектиране, разрешаването на строителство и въвеждането на строежите в експлоатация по отношение на съществуващите /заварени/ строежи се прилагали само в случаите, когато за такива строежи се извършвали дейности, свързани с промяна предназначението на целия строеж или на отделни части от строежа, основни ремонти, реконструкции или основни обновявания, за което се изисквало издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект по реда на ЗУТ. Това било задължение на собственика на завода.
В писмото било отразено още, че предвид гореизложеното от МВР В. на изпълнителния *** на АД „Видекс“ [населено място] било изпратено сигнално писмо с рег. № 7809/18.03.2020г. по описа на ОД на МВР – В. с указания за изпълнението на мерки на основание чл. 56 от ЗМВР, копие от което предоставяли на МКЕНОМУ. Целта била предотвратяване и недопускане на подобни аварии. /л. 148, т. 71 ДП/.
На 12.04.2010г. било проведено заседание на МК с протокол № 418 от същата дата. /л. 145 т. 71/. МК решила да предостави разрешението на „Видекс“ АД „заедно с писмо относно необходимостта от спазване на изискванията, ограниченията и указанията съгласно писмата от ГД „ОП“ на МВР и Областна дирекция на МВР“, както и „Да бъде информирана ГД „ОП“ на МВР за издаването“. /л. 146, т. 71 ДП/
С писмо № 14-55- от 15.04.2010г. подс. Б. уведомила „Видекс“ АД, че МК е разрешила на свое заседание на 12.04.2010г. и след становище от ГД „ОП“ към МВР по заявление с вх. № 7-162/03.02.2010г. на „Видекс“ АД трансфер, като информирала дружеството, че дейностите по разрешението трябва да са съгласувани и в съответствие с изискванията и ограниченията и указанията съгласно писмата на ГД „ОП“ на МВР, ОД МВР и другите компетентни органи. /писмо на л. 21, т. 70 ДП/
С писмо № Т-04-04-03, от 16.04.2010г., подс. И. Б., уведомила комисар М. Е., *** на Главна дирекция „Охранителна полиция“ при МВР, че на заседание на 12.04.2010г. и след получаване на становище от ГД „ОП“ към МВР, МК разрешила издаването на разрешение за трансфер на П. от Гърция и че МК изпратила писмо на „Видекс“ АД, че дейностите свързани с издаденото разрешение за трансфер трябва да са съгласувани и в съответствие с изискванията, ограниченията и указанията съгласно писмата на ГД „ОП“ на МВР, ОД МВР [населено място] и другите компетентни органи. /л. 22, т. 70 ДП/
С писмо изх. № 04-01-66/10.03.2010г., МВнР, Дирекция „Политика за сигурност“, *** Е. П. по повод опасения от гръцка страна за забавяне на издаването на разрешение за внос и пренасяне на П., отправила запитване до подс. Б. за причините за това. /л.155, т. 71 ДП/
По повод на запитването от страна на МВнР подс. Б. с писмо изх. № 04-02-371 от 12.05.2010г., изготвено от А.А., съгласувано с Х. А., поискала от „Видекс“ АД копие от доклад за щетите от производствената авария в завода „М.“ и информация за това дали има гръцки П., унищожени при експлозията и плановете за останалите в завода мини. /л. 162, т. 71 ДП/
В отговор, „Видекс“ АД с писмо вх. № 04-02-371/15.05.2010г. М. предоставило на подс. Б. доклад за щетите в резултат на аварията, съставен на 11.02.2010г. от Л. С. - *** на завода до подс. В. М.. /л. 163, т. 71 ДП и л. 168, т. 71 ДП/.
Според писмото и доклада при аварията не били засегнати П. внос от Гърция. Към момента на аварията намиращите се там 24 827 бр. мини били демилитаризирани след възстановяване на работата по утилизация. Към момента на изготвяне на писмото - 15.05.2010г., нямало гръцки П. на територията на завода. /л. 163, т. 71 ДП и л. 168, т. 71 ДП/.
Фактът на продължена утилизация на мини в завода „М.“ и след аварията от 03.02.2010г., а и това, че след разрешението за трансфер от 15.02.2010г. на практика дружеството не било внасяло П. било отразено и в становище на зам.-***а на Главна дирекция „Охранителна полиция“, комисар А. Д., - ГД ОП МВР - ОВ -10623/04.08.2010г., до ***а на М. при М., вх. № - Е 24-00-12/09.08.2010г. относно „Процеса на утилизация на противопехотните мини извършван от фирма „Видекс“АД, [населено място].
То било изготвено във връзка с новина, че гръцки противопехотни мини били открити на кораб край бреговетe на Източна А.. Отразявало се и в него, че след аварията било започнало оборудване и реконструиране на неизползвано до момента помещение, в което да продължи процесът на утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини. Към момента на изготвяне на становището - 03.08.2010г. „Видекс“АД било извършило утилизация на всичките си налични П.. Междуведомствената комисия била издала второ разрешение за трансфер на П. от Гърция с № 008885/15.02.2010г, по което нямало извършен внос. /становище на л. 190, т. 71 ДП/

По доказателствата по обвинението касаещо писмо изх. № 96/17.02.2010г., „Видекс“АД, вх. М. № 7- 346/23.02.2010г и писмо изх. № 166/23.03.2010г. на „Видекс“ АД, вх. № Т-26-В-31 от 26.03.2010г. М.:

Изложените факти се доказват безпротиворечиво от събраната доказателствена съвкупност - писмени доказателства – описаните в обстоятелствената част документи, тези съдържащи се в том 9 нохд – аналитични оборотни ведомости за синтетична сметка, протоколи за утилизация, приемо- предавателни разписки от „Утилизация“ в склад завод М., справки за утилизирани мини за 2010 г. показващи че заводът, специално складът „Старо смесително“ е работел през 2010г. Свидетелски показания - на св. Ц. Ж./ л. 91, т. 10 нохд/, св. И. П. /прочетени от л. 41, т. 13 ДП, съгласно определение - л. 163 – 164 т. 10 нохд/, св. И. З. /л. 383, т. 4 нохд/, св. М. Е. П. – И. /л. 127, т. 5 нохд/, св. Н. Н. Н. /л. 423 т. 5 нохд/, св. И. Н. И. /л. 104 т. 4 нохд/, св. Г. В. А. /л. 360 т. 4 нохд/, св. Д. С. М. /л. 382, т. 4 нохд/, св. Е. Р. Б. /л. 109, т. 4 нохд/, св. В. А. А. /л. 169, т. 4 нохд/, св. Б. М. М. /л. 171,т. 4 нохд/, св. В. Ц. А. /л. 226, т. 4 нохд/, св. В. В. А. /л. 227, т. 4 нохд/ св. Г. В. А. /л. 360, т. 4 нохд/ св. Ц. М. А. /л. 361, т. 4 нохд/, св. В. П. М. /л. 412, т. 4 нохд/, св. Б. С. И. /л. 247, т. 5 нохд/, съдебно-почеркови експертизи - Протокол № 14/01.03.2016 г. на в.л. А. Н. /л. 4, т 146 ДП/ и Протокол № 16/18.03.2016г. на в.л. А. Н.. /л. 32,т. 146 ДП/
Доколкото релевантните факти относно кореспонденция между „Видекс“АД и М., МКЕКНОМУ се разкриват почти изцяло и основно от писмени доказателства, чиято материална доказателствена стойност е извън съмнение, анализът на доказването не поставя особени предизвикателства. Основните факти, които се установяват по този начин се изявяват в кореспонденцията между дружеството „В.“ и М., както и между М. и други ведомства, касаеща подаденото заявление за разрешаване на трансфер на П. и условията да се издаде, вкл. и да се считат поставените в него условия за изпълнени.
Фактът на производствената авария на 03.02.2010г. също не е спорен и е доказан от писмата в кореспонденцията между МТКС и други ведомства, в частност – МВР, а се съдържа и в свидетелските показания.
Свидетелските показания разкриват основно фактите свързани с производствените възможности и утилизацията на П. в завода след аварията от 03.02.2010г. Те са относими към предмета на доказване, тъй като по същество обвинителната теза е, че заводът след аварията не е разполагал изобщо с възможности да извършва утилизация и декларираното в писмата на подс. М. е невярно.
Гласните доказателства обаче еднопосочно, без противоречия помежду си, разкриват, че независимо от аварията утилизацията на П. е продължила, вече преместена в друго производствено помещение, а именно цех „Старо смесително“, като преместването, и респективно забавянето на дейността, отнело около две – три седмици. Утилизацията била подновена около месец март 2010г. В този смисъл са показанията на св. Ц. Ж. /управител на склад в завод „М.“/. За това, че след аварията и докато се възстановявал цех „С“ останалите количества П. се утилизирали в цех „Старо смесително“, като дори договорът с Гърция бил „замразен“ говори и св. И. П.. Св. И. З. /инспектор по безопасни условия на труд в завод „М.“/, също твърди, че след аварията през 2010г. утилизацията продължила в цех „Старо смесително“, с оборудване – машини ,стругове, маси, система за извличане на тротила чрез нагряване, и че цехът бил оборудван за 2-3 седмици. След аварията утилизирането продължило именно в този цех, до 2014г. когато се върнало обратно в цех „С“. Със същото съдържание са и показанията на св. М. П. /юрисконсулт на „Видекс“ АД/, и св. Н. Н. /инспектор ЗБУТ в завод „М.“/.
Свидетелските показания са последователни в изложението на този факт, не се отричат взаимно, напротив – напълно си кореспондират и се приемат за достоверни.
Те намират потвърждение и в писмените доказателства, че утилизацията на П. е продължила и след аварията, доколкото наличните количества и към датата на аварията – 03.02.2010г. П. - 24 827 броя, били изцяло утилизирани към месец май - 15.05.2010г. /писмо на л. 163, т. 71 ДП и л. 168, т. 71 ДП/.
И показанията на множество свидетели – работници в завода „М.“, потвърждават, че през 2010г. в цех „Старо смесително“ са се утилизирали мини и това са св. И. Н. И., св. Г. В. А., св. Д. С. М. св. Е. Р. Б., св. В. А. А., св. Б. М. М., св. В. Ц. А., св. В. В. А., св. Г. В. А., св. Ц. М. А., св. В. П. М., св. Б. С. И..
Съществено място сред тези показания са и на самия технолог изготвил технологичните инструкции за утилизация на мините в завода св. И. П. /който вече се спомена по –горе/. В показанията си той категорично заявява, че докато се възстановявал цехът /„С“/, останалите количества от П. от Гърция утилизирали в цех „Старо смесително“, като дори след взрива договорът за внос на гръцки П. бил замразен, а продължили утилизация на противотанкови мини ТМ - 62М. /прочетени показания на л. 163, т. 10 нохд, от л. 41, т. 13 ДП/
Не на последно място източник за факта, че утилизацията в завода е продължила и през 2010г. след аварията от 03.02.2010г. са и обясненията на подсъдимия В. М.. /л. 32, т. 11 нохд/. Съгласно обясненията, след аварията и докато траело проектирането, утвърждаването на проекти за строителство на цех „С“, утилизацията на противопехотните мини продължила в цех „Старо смесително“, което станало на 10.03.2010г., тогава започнала регулярната утилизация на П.. Обясненията на подсъдимия са в пълно съответствие с останалите доказателствени източници и се кредитират напълно.
Фактът, че в цех „Старо смесително“ се е извършвала утилизация и то с начало непосредствено или поне много скоро след аварията от 03.02.2010г. не се опровергава от посочените от прокурора в протеста свидетели - В. А., И. В., Т. А., В. М. и Б. И., чийто показания той и не интерпретира напълно вярно, поради което смисъл, какъвто им се придава – или че утилизацията е започнала много късно, или че такава изобщо не е имало, не може да бъде открит.
Показанията на тези свидетели като цяло са уклончиви, некатегорични за дейността или нейното протичане във времето, поради което и не са надеждният източник, на който прецизно да могат да се опрат фактическите изводи.
Такива са показанията на св. В. А., който бил прекъснал работа в завода за три месеца през 2010г., и който „мисли“, че работата по утилизация се подновила през месец октомври, след аварията и някъде месец април – в цех „Старо смесително“. Това че св. И. В. твърди, че не бил запознат в цех „Старо смесително“ да се провеждала утилизация пък, не означава, че такава дейност не е имало. За продължаващата утилизация са налице множество показания на свидетели с преки наблюдения, налице са и писмени доказателства за утилизираните количества мини в този период. И от показанията на св. Т. А. не могат да са правят изводи за времето на утилизация в цеха, доколкото заявява, че не е работила в него и не знае да е имало утилизация там. Последното изявление е със същия характер на вече обсъдените показания на св. В.. Показанията на св. В. М. относно началния момент на утилизацията, че започнала след разчистването на цех „С“, продължило два-три месеца след аварията, т.е. два – три месеца след аварията, са изолирани и също уклончиви, доколкото си служат с ориентира „два-три“ месеца. Доказателствената съвкупност в значителния й обем говори за друг момент за начало на подновената дейност - две-три седмици след аварията. Показанията на св. Младенов явно и не претендират за точност, тъй като използват за ориентир за началото на утилизацията в цех „Старо смесително“ - края на разчистването на цех „С“, като двата процеса не са били свързани. Това показва, че свидетелят си служи с по-общи постановки и логически предположения и така поставя фактите в схематизирани и груби рамки. Уклончиви и колебливи са и показанията на св. Б. И., който не си спомня кога е започнала утилизацията в цех „Старо смесително“, където „мислел“, че се утилизирало „два-три месеца“. Показанията на св. Л. С. също не са показателни за точните параметри на дейността, тъй като той е напуснал работа скоро след аварията - на 26.03.2010г. Затова показанията му, че през 2010г. не били утилизирани мини няма как да почиват на обективни наблюдения. А са и опровергани от останалите еднозначни и категорични за тези обстоятелства доказателствени източници, вече обсъдени по – горе.
Най-същественото, което следва да се отбележи – въпросът кога е било началото и кога краят на утилизацията в цех „Старо смесително“ е и ирелевантен. Такъв се явява дори въпросът дали изобщо в цех „Старо смесително“ се е извършвала утилизация /макар това да е несъмнено установено/. И двете категории факти нямат пряка правно-значима връзка със съдържанието на инкриминираните документи, такова каквото е заявено, а то е без защитима, респективно - опровергаема конкретика. Поради това са и негодни нито напълно да го опровергаят, нито напълно да го потвърдят.
Съдържанието на писмата е формулирано по начин да предполага възможности за всякакви други обстоятелства на протичане на дейността – при други условия, на друго място, по друг начин, в други помещения и дори други заводи, при предмет достатъчно неопределен, че да може да бъде оспорван.
Ето защо, тези факти се разглеждат от настоящата инстанция и като отклоняващи вниманието от меродавните доводи за единствено нужния за правото анализ на действителния характер на инкриминираните документи. Този характер само има значение за обвинителната теза и за проверката на нейната правилност.
Така, изложените доводи се подчиняват само на целта за пълнота и като отговор на възраженията на държавния обвинител. Така също и за да покажат все пак обективната действителност в завода след аварията, и че тя изобщо не е била далеч от заявените в писмата на подс. М. „готовност и възможност“ и „всички условия“ за продължаване на работата дори и в най-абстрактния им смисъл.
Изготвената съдебно-почеркова експертиза - Протокол № 14/01.03.2016 г. на в.л. А. Н. /л. 4, т 146 ДП/ с предмет – заверено копие на писмо, изх. № 96/17.02.2001г. на „Видекс“АД, е обоснована и правилна и няма причина да не се приеме като способ на доказване.
От нея се установява, че подписът за „Видекс“ АД от името на доц.д-р инж. В. М. в първото инкриминирано писмо - изх. № 96/17.02.2010г., заведено в М. с вх. № 346/23.02.2010г. относно изпълнение на договор за утилизация на противопехотни мини между „Видекс“ АД и гръцкото Министерство на отбраната се явява копие на подпис, положен от В. М..
Същата експертиза установява и че в последващо изпратеното от подс. В. М. второ инкриминирано писмо, все във връзка с утилизацията в завода след аварията от 03.02.2010г., а именно - изх. № 166/23.03.2010г. на „Видекс“ АД, вх. № Т-26-В-31 от 26.03.2010г. М., относно издаване на разрешение за трансфер на оръжие за „Видекс“ АД изследвано като заверено копие, подписът в графа: “С уважение, доц.д-р инж. В. М., изпълнителен ***“, се явява копие на подпис, положен от В. М..
И. първо писмо изх. № 96/17.02.2010г. на „Видекс“ АД и по- късното второ инкриминирано писмо – отговор изх. № 166/23.03.2010г. на „Видекс“АД, се намират в оригинали съответно на л. 21 и л. 22 от том 146 ДП.
Като оригинали те са били обекти на изследване в съдебно-почерковата експертиза Протокол № 16/18.03.2016г. на в.л. А. Н.. Експертизата стига до същото заключение като предходната, че автор на подписите в изследваните документи, този път в оригинал, е подс. В. М.. /л. 32,т. 146 ДП/

От правна страна по обвинението по чл. 311, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 НК касаещо инкриминираните документи – общи положения:

Съгласно чл. 311, ал. 1 НК длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал.1 ,т . 6 НК.
При така установените факти правилно подс. В. М. е признат за невиновен за престъпление по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
Деянието е изцяло несъставомерно.
Съображенията на въззивния съд да приеме това се различават от тези на първоинстанционния, който като основание за оправдаване е приел, че обвинението е недоказано. Като цяло окръжният съд не е изложил същинските за оправдаването на подсъдимия правни доводи. Не е навлязъл в анализ на правната природа на релевантните факти, на природата на документирането и дали то отговаря на признаците на вменения престъпен състав. Не е разгледал проблематиката в контекста на всички значими факти, поради което и тя не може да се схване в цялост и като същинско значение за правото. Аргументите не съда за оправдаване, освен че са поради недоказаност, носят предимно общо-житейско съдържание. Въпреки това, дори и с недостатъци, и само поради качеството си, мотивите не могат да се приравнят на липса на такива.
От обективна страна изпълнително деяние на престъплението е съставяне на официален документ. Подсъдимият безспорно е съставил двата инкриминирани документа, но те нямат качеството на официални. Обратното - че документите са официални е прието от първостепенния съд.
Съгласно нормата-дефиниция на чл. 93, т. 5 Допълнителна разпоредба на НК, „официален документ“ е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.
От така изложената норма се извежда, че подс. В. М. отговаря само частично на изискванията за качество на субекта, доколкото той се явява „длъжностно лице“ като *** на дружеството „В.“ и несъмнено според нормата –дефиниция на чл. 93, т. 1 б. „б“ НК изпълнява ръководна работа и работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество на юридическо лице.
Само длъжностното качество обаче не е достатъчно, за да се приеме съставомерност на деянието и не обхваща признаците, които субектът следва да има, за да е субект на престъплението. Не всякакви документи издавани от лицето, макар и длъжностно, представляват официални и само субективният критерий не е достатъчен за придаване на това съответно качество на документа като предмет на престъплението.
Не всяко длъжностно лице е субект на престъплението по чл. 311 НК, а само това длъжностно лице, което е компетентно поначало да издава удостоверителни документи от естество да служат за доказателства за отразените в тях факти. /проф. И. Н., „Документни престъпления“, В., 1996г., стр. 40, второ издание/. Т.е., за да е годен субект на деянието по чл. 311 НК подсъдимият не е достатъчно да е длъжностно лице изобщо, а длъжностно лице с нормативно уредена компетентност, служебни функции и задължения да удостоверява определени факти.
Ето защо, доводите на окръжния съд, че подсъдимият е длъжностно лице и издадените от него документи, каквито и да са, са официални, само защото като изпълнителен *** е длъжностно лице, са грешни.
За да е налице лъжливо документиране по смисъла на чл. 311 НК, длъжностното лице при съставяне на документа следва да действа в рамките на свои служебни действия, служебна компетентност да удостоверява точно такива факти или факти от кръга на визираните в документа. Субект на лъжливото документиране по чл. 311 НК е само това длъжностно лице, по отношение на което съществува особено задължение да документира истината в дадена категория документи. /проф. И. Н., „Документни престъпления“, В., 1996г., стр. 39, второ издание/.
За подсъдимия М. обаче няма правно уредено задължение да съставя документи удостоверяващи факти от кръга на визираните с обвинението. Освен че няма такова уредено правно задължение, за да действа като длъжностно лице с тази компетентност, липсват уредени и съответните ред и форма на такъв удостоверителен документ. Редът и формата се определят от съответните нормативни актове, каквото определяне в случая няма. Няма и правен режим изискващ удостоверяване на факти от кръга на инкриминираните по начина релевиран от обвинението. Документ от типа на процесните не е и нормативно определен да служи като доказателство за фактите удостоверени в него.
При това въззивният съд напълно се съгласява с възражението на защитника на подс. М., че процесните две писма, не са регламентирани като документи, които удостоверяват съдържащите се в тях факти и обстоятелства /а такива по същество и не са налице/, и който да се ползва от МКЕКНОМУ като доказателство за тези факти и обстоятелства.
Грешна е тезата на окръжния съд, освен че и не сочи конкретно законово основание, че такъв ред се уреждал в процедурата по издаване на разрешение за трансфер на мини.
Тази процедура изобщо няма за предмет уреждане на правомощия на подсъдимия, съответни на изискуемите по смисъла на чл. 311, ал. 1 НК. Не е такъв ред и предвидената възможност за Междуведомствената комисия по чл. 31, ал. 3, т. 2 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, в процедурата по произнасяне по заявление за разрешение на сделката, да изисква допълнителна информация, която има отношение към нея. Не е такава и процедурата по чл. 62, ал. 3 от Закона, също за изискване на допълнителна информация, която има отношение към сделката, в процедурата на отлагане на вземането на решение по заявлението.
В процесния случай – нито една от така уредените от закона две хипотези не е била налице, тъй като, когато подс. М. е съставил и представил процесните документи, разрешение вече е било издадено.
На практика, изискваната информация от дружеството изобщо не е била относно възможностите за утилизация и дали позволяват да се утилизира определено количество мини, та да се приеме, и то много условно, че направените с писмата декларации относно „готовността и възможността“ на дружеството да утилизира, както и че са налице „всички условия“ за това, би имала пряко или косвено правно значение.
Условието на трансфера е било да се предостави „график за планирани доставки и информация за място на утилизация и съхранение след съгласуване с отдел КОС на МВР“. Няма обвързване на условието на трансфера с конкретни възможности и място за утилизация. Поради което и на това основание не би могло да се приеме, че подсъдимият М. е имал законово уредена удостоверителна служебна функция по отношение на конкретното съдържание на писмата. Възможността различните административни органи за нуждите на своята дейност да изискват от частноправни субекти информация не представлява режимът, който законът предполага, в който се изявява и е налице официалната удостоверителна функция на длъжностното лице да издава документи, предназначени да служат като доказателства за тези обстоятелства.
Процедура по издаването на разрешението под условие /в какъвто смисъл е била практиката на комисията/ и в каквато процедура документите са били представени, не е законово уредена, респективно – няма ред за изискване и представяне на допълнителна информация. Освен че възможността за предоставяне на такава информация, дори и когато е законово регламентирана и не съставлява онази компетентност за документиране, в онези ред и форма, каквито законът изисква. Тя не е нормативно определена и изрично възложена като служебни правомощия на подс. М. в това му съответно длъжностно качество.
Така че и в този случай издадените от частноправните субекти – заявители справки, отговори и др. наименования на документи, продължават да са частни документи, независимо от процедурата, в която са представени, и които не могат да служат и нямат претенции да служат като доказателство за удостоверените в тях факти. Те не притежават официална удостоверителна сила. От официалните органи тогава ще зависи каква доказателствена стойност ще им придадат – такава, на която може да се вярва и е достатъчна или пък такава, която изисква допълнително удостоверяване по друг начин.
При това, разбирането на окръжния съд, че участието на подсъдимия в процедурите по Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, го правят компетентен да съставя удостоверителни документи по определени факти е пресилено и неправилно.
Независимо че документите са издадени от подсъдимия като изпълнителен *** и представляващ юридическо лице, те са с характер на частен документ. Представляват изявление на частноправен субект, писмо, в свободна форма и свободен текст, според независимото усмотрение на автора, без обвързаности с нормативно определени служебни задължения за удостоверяване на определен кръг факти, т.е. при липса на нормативни задължения за съдържание.
Следователно подсъдимият не се явява субект на деянието със съответните качества, които законът изисква - да действа в кръга на службата си да удостоверява такива факти, а на следващо място и не е налице съставомерният предмет на деянието, тъй като съставеният документ не е официален, а частен.
По принцип лъжливо документиране, каквото в случая и няма, и това ще бъде показано по-нататък, при частните документи е ненаказуемо.
На следващо място - процесните документи нямат качество и на удостоверителни, само когато могат да са предмет на деянието по чл. 311 НК, и поради което не могат да бъдат и лъжливи. Това е така, защото изявленията, внесени в тях не отразяват факти, само каквито могат да бъдат удостоверявани и само които подлежат на проверка за вярност.
Неправилно акцентът на окръжния съд, а и единствените му аргументи, са се свели до обосноваване как дружеството е имало всички условия да продължи утилизацията, независимо от аварията, защото цех „Старо смесително“ е позволявал това, и следователно – претенцията на прокурора, че не е могло, е необоснована. С това съдът е показал, че е възприел процесните документи като годни официални и удостоверителни и това е обусловило и по-нататъшното му насочване към проверка дали съдържанието им е вярно или не, съответно и към опровергаване на тезата, че е невярно. Както ще се покаже, предпоставки за такъв анализ не са заложени в обвинението.
Такова обосноваване ще се покаже, че е порочно и на друго основание.
Вярно окръжният съд е установил възможност дружеството „Видекс“АД да продължи утилизация в цех „Старо смесително“. Извън съмнение е и съществуването на този цех към момента на аварията, независимо как е бил отразен в техническата документация. Но пак, поради липсата на конкретна фактология в писмата на подс. М., /в частност тази за възможностите и готовността да се утилизират определени количества П. месечно/, именно относно условията за утилизация, проверка на верността, че заводът може да утилизира точно това определено количество мини всеки месец, се явява невъзможно. И което показва само частичната полезност на доводите на първата инстанция, тъй като дори и в не съвсем правилната посока /да оборват тезата, че заводът не може да продължи да работи/ поради особеностите на документите, те пак не могат да служат за същински отговор на обвинителната теза, която обвързва възможностите освен с това утилизацията да продължи изобщо, още и да продължи точно в този обем, който е представен в първото писмо – на определеното количество утилизирани мини месечно. В този смисъл несъстоятелно, а и извън полето на знания на съда, е било да се изчислява каква е била според тротиловия еквивалент и технико- тактическите характеристики на мините вместимостта на складовете на завода за брой П. – 250 092 нови мини. Още повече като се отчете, че те нямало да бъдат приети наведнъж, а по график и то при напълно хипотетичните допускания за вида мини, които ще се приемат.
Най-малкото, което препятства подобен технически анализ, е, че обвинението не е релевирало факти, според които могат да се изчисляват производствено-утилизационните възможности на завода. Прокурорът е заявил общите количества тротилов еквивалент на мини, които могат да се съхраняват в складове на завода и то съобразно писмо на КОС. На какви количества мини, които ще могат да се утилизират обаче отговаря това твърдение, та да може да се доказва или опровергава – остава неизвестно. А и твърдението на прокурора е, че възможност за утилизация не е съществувала изобщо, тъй като цех „С“ бил разрушен. Оттук – какви евентуално други възможности са съществували не са стояли на вниманието на обвинението и респективно – липсва предмет на обосноваване и опровергаване. Макар че следва да се отбележи старателността на окръжния съд да обоснове и по този начин и като реалистична прогнозата на дружеството да изпълни заявения график на утилизация.
Поначало удостоверителните документи материализират изявления, които отразяват съществуването на факти извън тях и извън субективния мир на автора. Факти са събития или състояния, които имат определена конкретика – отговарят на това да са се случили в обективния материален мир, на определено място, време и по определен начин, или да изразяват обективно материално състояние, което е външно за автора, може да бъде възприето, и съответно тези факти, обстоятелства и състояния, могат да се доказват и проверяват за вярност.
Процесните документи обаче не са удостоверителни, а съдържат изявления с произход вътрешния мир и умозрения на автора, с характер на субективна оценка и съждение, дори с елемент на обещание за бъдещи действия.
Твърди се от прокурора, че със съставянето и на двете посочените писма подс. М. умишлено потвърдил неверни обстоятелства относно възможностите за съхранение и утилизация на П. - предмет на Договор № 719/07.08.2008г., с цел МКЕКНОМУ да разреши трансфера на противопехотните мини.
Това обвинително твърдение е несъстоятелно и невярно, тъй като и двете писма следват издаването на разрешението за трансфер.
Ще се припомни, че „Видекс“ АД е подало заявление вх. № 7-162/03.02.2010г. до МК за разрешение за трансфер на гръцки противопехотни мини и по това заявление МКЕКНОМУ е разрешила трансфера с Протоколно решение т.63, № 12 ВТ, № 008885, на 15.02.2010г., макар и с условие – „Фирмата да предостави график за планирани доставки и информация за място на утилизация и съхранение след съгласуване с отдел КОС на МВР“ /л. 119, т. 71 ДП/
Процесните писма са от дати - 17.02.2010г. и 23.03.2010г. , и двете - следващи датата на издаване на разрешението - 15.02.2010г.
На следващо място, не писмата на подс. М. са послужили при оформяне на решението на МКЕКНОМУ за издаване на това Разрешение, а както бе посочено в обстоятелствената част – това е писмо изх. № 104/08.02.2010г. на „Видекс“ АД, подписано за дружеството от Р. П., адресирано до подс. Б..
Това именно писмо е и залегнало в становището на експертите от М. преди заседанието на МКЕКНОМУ от 15.02.2010г.
Ще се припомни, че с това писмо /на Р. П./ дружеството уверявало, че ще изпълни в срок поетите задължения към Министерство на отбраната на Република Гърция по утилизацията на П., независимо от аварията в завод „М.“ [населено място]. И че в тази връзка са подсигурили допълнително помещение, където били налични всички необходими съоръжения, за да продължи процесът по утилизация на гръцките П. безпрепятствено. /л. 115, т. 71 ДП/
Съставените от подс. М. две писма са следващи издаденото разрешение за трансфер и имат връзка само с неговото условие - „Фирмата да предостави график за планирани доставки и информация за място на утилизация и съхранение след съгласуване с отдел КОС на МВР“ /л. 119, т. 71 ДП/.
Те обаче, що се отнася до инкриминираното съдържание, не дават никаква информация в повече от вече представената с най-първото писмо, за което единствено би могло да има някаква претенция, че е служило за издаване на разрешението за трансфер. Макар че и тази претенция е несъстоятелна.
Освен това, писмата на подс. М., в частност второто – от 23.03.2010г., нямат самостоятелно значение. Истинският им характер и съдържание не могат да се разберат само от инкриминираните от прокурора извадки, откъснати от контекста. Само при познаване на целия контекст, и то специално при второто писмо, /като и двете писма са с едно предназначение, в един смисъл и една тематика/, от 23.03.2010г. се открива, че то няма претенции да предава цялата фактология по конкретните условия за работа, а препраща към изпратени на КОС писма с изх. № 142/02.03.2010г. и 152/10.03.2010г.
В тях именно била предоставена „детайлна информация“ от страна на дружеството „за получените и утилизирани изделия, свободни складови наличности за съхранение на боеприпаси, както и декларация за готовността им да продължат процесната утилизация.“
От действията на дружеството чрез подс. В. М. да предостави информация на КОС, действията на КОС от своя страна да ангажира компетентността и на други органи - ДНСК, все с оглед изясняване законовите условия за продължаване на утилизацията, налагат извода, че съответните планове, намеренията и предприети действия от „Видекс“АД са били напълно реалистични.
Ще се припомни, че според становището на експертите от М. предхождащо издаването на разрешението за трансфер, административният орган не се обвързва от никакво доказателствено значение на уверенията на дружеството, че са налице всички условия за утилизация, каквото доказателствено значение те и нямат. Това и на практика показва, че тези документи са лишени от характер на официални и удостоверителни, тъй като в становището се допуска възможността, ако според компетентните органи на територията на завод „М.“ не би могло в скоро време да продължи процесът на обезвреждане на мините, на „Видекс“ АД да се препоръча „да се обърне за съдействие към някое от предприятията, които разполагат с технологични възможности за утилизация на такъв тип изделия“.
С това се илюстрира, че само документите издадени от съответните компетентни административни органи биха имали значение на удостоверителни и служещи за издаване на решението и на МКЕКНОМУ, не и изявленията /с природа на общи декларации/ на самото дружество, оставащи по-скоро безразлични за правната му воля, или ако не съвсем безразлични, то такива, на които решението не би могло единствено да стъпва. И каквато именно е природата на официалните, удостоверителни документи - да обвързва с това, че удостовереното в него е вярно.
Това илюстрира и практическата несъстоятелност на тезата, че процесните документи, като съставени в същия смисъл на вече депозираното най-първо писмо на дружеството – от Р. П., от изх. № 104/08.02.2010г., са доказателства за отразените в тях факти и че са обвързвали административните органи, докато се вижда, че реално тези органи не са се обвързвали. Нито един орган не е показал, че възприема процесните документи като „официални“ и като „доказателства за удостоверените в тях „факти“, а са ги съпътствали с паралелни проверки и същински официални удостоверявания от страна на държавни органи.
Поради това именно и се допускало на дружеството, ако се установи, че е в невъзможност да продължи дейността, /и което демонстрира, че уверенията му в обратното са безразлични/, да се препоръча да потърси алтернативи – като се обърне за „съдействие към някое от предприятията, които разполагат с технологични възможности за утилизация на такъв тип изделия.“
Не на последно място и двете инкриминирани писма не носят характер на удостоверителен документ по смисъла на чл. 311 НК, доколкото по природа те са с характер не на специално удостоверяване на изявления, факти, обстоятелства, което да служи като доказателство за тях, а са оригинерно изявление – декларация, с определен адресат, съдържащ изявления, които сами подлежат на доказване, доколкото само са заявени, и се прави твърдение за тях. Това декларативно изявление не може да служи като доказателство само за себе си, освен ако не се подава по специален нормативен ред за деклариране на установени по закон обстоятелства Такова деклариране обаче в случая не е нормативно установено, освен че и декларацията не е относно факти и обстоятелства с конкретика подлежаща на проверка.

От правна страна по обвинението с предмет - писмо изх. № 96/17.02.2010г., „Видекс“АД, вх. М. № 7- 346/23.02.2010г:

При така установените факти подс. В. М. е обвинен, че като длъжностно лице - *** на „Видекс“ АД, в кръга на службата си, съставил официален документ - процесното писмо, в което удостоверил неверни обстоятелства: че „Видекс“ АД има възможност и готовност за утилизация на конкретни количества противопехотни мини посочени в писмото, каквато възможност към 17.02.2010г. не съществувала.
Според обвинението цел на съставянето на документа е да бъде използван пред *** на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ при Министерство на икономиката, енергетиката и туризма като доказателство за тези обстоятелства.
За да покаже, че с писмото подс. В. М. е излъгал, обвинението поставя контрапункт на заявеното в него, а именно - че дружеството не е имало такава възможност, тъй като в резултат от възникналата на 03.02.2010г. авария на територията на завод „М.“ в [населено място], бил напълно разрушен цех „С“ за производство на лят бустер и утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини.
Поначало, анализът на обвинението показва, че е формулирано по несъстоятелен начин, противоречащ вкл. на правилата на логиката. Това е така, доколкото обвинението поставя в противовес на заявеното в писмото, конкретния факт на пълното разрушаване на цех „С“. „Удостоверяването“ в писмото обаче има за предмет една абстракция, неподлежаща на обосноваване или опровергаване.
Писмото, като заявява „възможност и готовност“ дружеството да продължи работата си по утилизиране на определено количество мини месечно, не заявява никаква конкретика осветляваща тези „възможност и готовност“, именно която конкретика би следвало да интересува обвинението, така че да може да бъде оборена. В тази част писмото не е с характер на твърдение за факти.
Обвинението, в задачата да опровергае заявеното в писмото, си служи с действително конкретния факт на разрушения цех „С“ – факт, напълно годен да бъде потвърден или обратното, изобщо, да бъде годен предмет на доказване за вярност или невярност.
Подс. М. обаче никъде в писмото не твърди, че цех „С“ не е разрушен. Следователно, като не е заявил такъв конкретен факт, на него конкретният факт на разрушения цех „С“, независимо от задачата да покаже, че заводът не може да работи, е непротивопоставим. Писмото няма явно конкретно съдържание, което да се удостоверява като вярно или не, включително чрез довода за разрушения цех. Възможно е писмото да има скрито конкретно съдържание останало единствено във вътрешния субективен мир на автора, и което съдържание и стои зад заявените „възможност и готовност“. Така заявени те се явяват крайната оценка и обобщение на конкретни технически факти, позволяващи според подсъдимия утилизацията в завода да продължи, но факти останали познати само на автора, без външен израз.
Ето защо изявлението за „възможност и готовност“ на дружеството да продължи работа е абстракция. Не и факт - предмет на удостоверяване, било то вярно или не.
Писмото не разкрива никакви технически условия за утилизацията на количеството мини, още по-малко те да са конкретни, за да може годно да се опровергава – че такива технически условия не съществуват, и че следователно – като ги няма тези условия, заводът нито има възможност, нито е готов да продължи да работи.
Това какви точно технически ресурси има завод „М.“ и как смята да ги използва и ангажира – не се заявява в писмото. В това отношение съдържанието му е умозрително. Заявява се само количеството мини, които ще се утилизират /и за което заводът имал възможност и готовност/, но тъй като в тези „възможност и готовност“, и което се претендира от обвинението да е невярно, не се съдържа конкретика, тя няма и характер на подлежащ на удостоверяване факт.
Заявените „възможност и готовност“ още са с характер на субективна оценка, съждение, нагласа и увереност на автора, с оглед на които и желае да увери адресата в тях, в случая – в отсъствие на проблематика, която да пречи на работата на завода.
Писмото съдържа и елемент на обещание, че заводът, като готов да утилизира, ще утилизира определено количество мини всеки месец.
С писмото на подс. М. не е заявен факт, на чиято вярност може да противостои този на разрушаването на цех „С“. Илюстрация на това е противостоящият факт по преместване и продължаване на утилизацията в друг цех - „Старо смесително“.
Като цяло документът не съдържа факти, които да служат за вземане на обосновано и мотивирано решение, още по- малко документът служи като доказателство за такива факти.

От правна страна по обвинението с предмет писмо изх. № 166/23.03.2010г. на „Видекс“ АД, вх. № Т-26-В-31 от 26.03.2010г. М.:

На следващо място по втория инкриминиран документ - подс. В. М. се обвинява, че на 23.03.2010г. в [населено място], като същото длъжностно лице, също в кръга на службата си, съставил официален документ - писмо peг. № 166/23.03.2010г. до МКЕКНОМУ относно: „Издаване на разрешение за трансфер на оръжие на „ВИДЕКС“ АД“, в което удостоверил неверни обстоятелства - че производствената авария в завод М. от 03.02.2010г. не възпрепятства продължаването на процеса по демилитаризация на горепосочените мини и че „на територията на завод М. - [населено място] са създадени всички условия за приемане, съхранение и утилизация на изделията, предмет на договор 719/10.07.2008 г., подписан между „Видекс“ АД и гръцкото Министерство на отбраната”, каквито условия към 23.03.2010г. не са съществували, тъй като в резултат от възникналата на 03.02.2010г. авария на територията на завод М. в [населено място], собственост на „Видекс” АД е бил напълно разрушен цех „С“ за производство на лят бустер и утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини, с цел да бъде използван този документ пред МКЕКНОМУ като доказателство за тия обстоятелства.
Преди да се проведе анализ на правната природа и на този документ, трябва да се обърне внимание на неточното му цитиране от страна на обвинението. Ще се открие, че прокурорът е променил точната езикова форма, в която документът е бил съставен, като го е перифразирал. С това е пренебрегнал значението на прецизната и оригинална езикова форма и едновременно с това е променил и смисъла, който тя носи.
Тук ще се отбележи, че и окръжният съд, по подобие на прокурора, е представил текста на процесния документ по същия неправилен и неточен начин. Нещо повече, във фактическата част съдът направо е квалифицирал действието на подс. М., който „удостоверил“, че „производствената авария в завод М. от 03.02.2010г. не възпрепятства продължаването на процеса по демилитаризация на горепосочените мини“ и че „на територията на завод М. - [населено място] са създадени всички условия за приемане, съхранение и утилизация.
Така, прокурорът твърди, че в писмото подс. М. бил заявил, че аварията „не препятства“ продължаването на процеса. Точната езикова формула на писмото обаче е друга – подс. М. е заявил, че аварията в завода „по никакъв начин не би следвало да възпрепятства продължаването на процеса по демилитаризация на горепосочените мини“, имайки предвид факта, че на територията на завод „М.“ [населено място] са създадени всички условия за приемане, съхранение и утилизация на изделията, предмет на договор 719/10.07.2008г.
Между изразите „не препятства“ и „не би следвало да препятства“ съществува съществена разлика, доколкото първият издава увереност в определено фактическо положение, а вторият, като условно наклонение, показва предположение на автора, че ако е налице дадено условие – „всички условия за приемане, съхранение и утилизация на изделията“, то действието - „продължаване на процеса по демилитаризация на горепосочените мини“, ще се извърши.
И този документ не се различава по характер от първия, тъй като отново не се явява удостоверителен. В него не са отразени факти със значение да придават на документа свидетелстващ и доказателствен за тях характер и чиято истинност би могла да се провери.
И това писмо не разкрива технически и конкретни условия за приемане, съхранение и утилизация на изделията, а се свежда до абстракцията и обобщението, че са налице „всички“ условия. Ето защо и тук няма годен предмет за проверка за истинност. Изразът „всички условия“ не е такъв.
Това какви точно технически ресурси има завод „М.“, и как смята да ги използва и ангажира – не се заявява в писмото. В това отношение съдържанието му е умозрително.
Изявленията в документа не отразяват факти, а субективна оценка, извод, довод, че аварията в завода не препятства продължаване на утилизацията. Нещо повече, в частта: „не би следвало да препятства“, представлява и предположение, което на по -голямо основание не подлежи на удостоверяване и проверка за вярност. В този смисъл е Решение № 311/27.04.1989г. н.д. № 100/89, ВС, „Когато в официалния документ, съставен от длъжностното лице в кръга на службата му, се съдържат предположения за съществуването или несъществуването на факти или обстоятелства с правно значение, деянието е несъставомерно по чл. 311 НК.“
И по-нататъшното инкриминирано съдържание – че били създадени „всички условия за приемане, съхранение и утилизация на изделията, предмет на договор 719/10.07.2008г. не носи конкретика, а е субективно обобщение, оценка и съждение. Изразът „създадени всички условия“ е достатъчно умозрителен, оценъчен и общ, за да не може да е предмет на удостоверяване.
Като цяло и този документ е с общо съдържание и смисъл, декларативно и без конкретика изявление на автора, в него не са отразени факти, които да служат за вземане на каквото да е обосновано и мотивирано решение, още по- малко документът служи като доказателство за такива факти.
Релевираните пък в обстоятелствената част на обвинението доводи за капацитета на завода да съхранява определено количество взривни вещества, към 11 март 2010 г., а именно - в склад № 1, противопехотни мини с тротилов еквивалент не повече от 77 786 кг., а в склад № 3 - не повече от 84 774 кг. тротилов еквивалент, се явяват ирелевантни, доколкото поначало като не са заявени конкретни факти, заявените от прокурора не служат като средство на проверка.
На следващо място, дори да се приеме за релевантен, така представеният от прокурора капацитет на завода не убеждава в обратното на писмото, тъй като не става категорично сигурно, че и при това положение, заводът не би могъл да утилизира обещаните количества мини.
След като подс. В. М. не е извършвал вменените деяния, които са несъставомерни, той не ги е извършвал и като елементи на продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал.1 НК.
При така изложеното, правилно окръжният съд е признал подс. В. М. за невиновен по обвинението по чл. 311, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, независимо от различните съображения за това.

Относно възраженията на частните обвинители и повереници по обвинението срещу подс. В. М. по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 НК:

И по това обвинение възраженията на частните обвинители и поверениците им не подлежат на обсъждане по идентичните съображения, касаещи обвиненията срещу подс. И. Б. и подс. Б. В.. Частните обвинители не могат да черпят право на участие в производството от обвинение за престъпление, от което не са и не могат да бъдат пострадали, каквото е престъплението по чл. 311, ал. 1 НК. Участието на акцесорни страни по това обвинение е порочно. С оглед оправдателния изход за подс. В. М. порокът изгубва правното си значение.
За пълнота само ще се отбележи, че необосновано е възражението аналогично на обвинителния факт, че заводът „М.“ след аварията през 2010г. не разполагал с капацитет за производство. Срещу подс. М. няма такова обвинение, поради което е ирелевантен доводът на адв. К., че е следвало да са изясни дали в цех „Старо смесително“ е имало условия, отговарящи на изискванията на закона, за утилизация на мини. А и това дали условията в този цех отговарят на условията за утилизация съгласно закона е съвсем отделен въпрос, който изобщо не е стоял на вниманието на държавното обвинение, още повече, че то не е съобразявало изобщо факта на пренасяне на утилизацията на П. в това помещение.

От фактическа страна по обвинението срещу двамата подсъдими – подс. В. М. и подс. П. И. по чл. 123, ал. 3, пр. 2 и 3 вр. ал. 1 НК и по чл.134, ал.3, пр.2 вр. ал.1, т.2 от НК:

По фактите касаещи стриктно подс. В. М. - изготвяне на част „Технологична“ на инвестиционен проект: Строеж завод „М.“, подобекти: „Ремонт и възстановяване на цех „Нонел“, ремонт и възстановяване на цех „С“:

Относно правоспособността на подс. В. М. като проектант:

Подс. В. М. е с висше образование, завършил Московския институт за стомани и сплави, специалност инженер – металург „Ч. метали“. /диплома от 31.05.1986г. на л. 185, т. 150 ДП и анкетна карта – л. 186, т. 150 ДП/
Завършил е и Университета за национално и световно стопанство, София, степен на диплома – магистър. /автобиография на л.187, т. 150 ДП/.
Притежава научно звание „доцент“ по научна специалност 02.08.2015 „Техника и технология на взривните работи“ по свидетелство за научно звание № 25293 от 0-5.01.2008г. на Висшата атестационна комисия 07, Протокол № 6 от 30.10.2008г., /л. 195, т. 150 ДП/
Професор е по техника и технология на взривните работи в Минно – геоложкия институт „Св. Иван Р.“ София съгласно свидетелство № МГУ – II – 020 от 30.10.2013г. /л. 196, т. 150 ДП/
Член е на К. на инженерите в инвестиционното проектиране /К./ в България от 17.01.2005г. /заявление и заключение на л. 183, т. 150 ДП/
Съгласно заявлението по Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/ за членство в К., обр. 1 към чл. 9, ал.1 и 2 ЗКАИИП секциите в К. са:
1. Конструкции на сгради и съоръжения,
2. Водно строителство,
3. Транспортно строителство и транспортни съоръжения,
4. Електротехника и автоматика,
5. Отоплителна, вентилационна, климатична и хладилна техника, топло и газоснабдяване,
6. Минно дело и геология,
7. Геодезия, приложна геодезия, ландшафт
8. Технологии.
Подс. В. М. е лицензиран проектант по минни и взривни работи. Притежава удостоверение за пълна проектантска правоспособност рег. № 08422 с Протокол № 03/2005 на КРС при К. /Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Професионална секция „Минно дело, геология и екология /К. – МКДЕ/ по части: „Минна – специални взривни работи“ /удостоверение в папка „Съдържание на инвестиционния проект, част „Технологична“ , том 62 ДП, л. 197, т. 150 ДП/
Удостоверението е издадено въз основа на подадено заявление от подс. В. М. за придобиване на пълна проектантска правоспособност /ППП/ до Областната дирекция на К. на инженерите в инвестиционното проектиране /К./, Областна колегия „София – град“ № 08422/3142/17.01.2005г. кв. 2162., образец № 3 към чл. 12, ал. 4 на Закона за КАИИП.
Заключението и решението по така подаденото заявление на Областното ръководство на К. „София-град“ на основание чл. 6, т. 3, чл. 12, ал. 1 ЗКАИИП било да предложи на УС на К. да издаде на кандидата за ППП удостоверение за ППП по вписаната в дипломата му специалност. /заявление и решение на л. 174, т. 150 ДП/

По фактите на възстановяване и строителство на цех „С“ след аварията от 03.02.2010г.

Както вече бе посочено, на 03.02.2010г. в завод „М.“, [населено място], в резултат на производствена авария възникнал пожар и настъпили многократни взривявания. Напълно били разрушени цех „ПВВ“ за производство на прахообразни, грубодисперсни ВВ и цех „С“ за производство на лят бустер и утилизация на боеприпаси, противотанкови и противопехотни мини.
„Видекс“ АД, като собственик на завода, започнало изграждане наново на разрушените обекти през месец юни 2010г., но без необходимите за това строителни книжа - официално одобрени проекти и разрешение за строеж.
Последното било констатирано при проверка от органи на ДНСК една година по-късно - на 01.06.2011г. За проверката били съставени констативен акт № 31/01.06.2011г. и констативен акт № 35/27.06.2011г.
Проверяващите органи установили, че строители – изпълнители на строително-монтажните работи по възстановяване на цеха били: „Металстрой инженеринг“ ООД и „ВиК строй“ ЕООД. На проверяващите обаче не били представени договори за строителство. Данните за него били почерпени от протоколите за установяване на завършването и заплащането на видовете строително-монтажни работи с представени на проверката документи, оформени на 20.09.2010г. и 15.10.2010г. За упражнен строителен надзор нямало данни. Нямало одобрен проект и разрешение за строеж. /констативен акт № 31/ 01.06.2011г. на л. 16, т. 58 ДП/
Органите на ДНСК с констативния акт № 31/01.06.2011г. установили, че строежът представлявал цялостна реконструкция на участък „Утилизация“ в цех „С“, на завод „М.“, която била извършена във връзка с пораженията на участъка, включително на конструкцията, в резултат на възникнал взрив на територията на завода през месец февруари 2010г. Били изпълнени нова метална конструкция – метални колони, ферми, столици, покривно покритие, външни ограждащи стени от термопанели, нови ВиК и „Електро“ инсталации. Установили, че по данни на И. И. – *** на завода, строителството започнало през м. юни 2010г. и до момента на проверката не било приключило и се извършвали довършителни работи.
С констативния акт № 35/27.06.2011г. за съответствие на строежа с предвижданията на ПУП било установено, че проверяваният строеж съответства на предвижданията на ПУП – план – регулация /писмо на л. 55, т. 58 ДП, констативен протокол от 17.06.2011г. – л. 59, т. 58 ДП, констативен акт № 35 от 27.06.2011г. – л. 60, т. 58 ДП/.
На „Видекс“ АД бил съставен акт за административно нарушение № ВД – 20/ 29.06.2011г. който повтарял констатациите от констативен акт № 31/01.06.2011г. като правил заключение, че строежът все още не бил завършен. Приело се, че дружеството е извършило нарушение на чл. 148, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, а именно че „строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон“ /л. 13, т. 58 ДП, констативен акт № 31 от 01.06.2011г. на ДНСК, сектор В., РДНСК Северозападен район - л. 16, т. 58 ДП/
Било издадено и наказателно постановление № ВД-20-ДНСК/21.10.2011г, с наложена имуществена санкция от 5 000 лв., която била заплатена. /писмо на л.2, т. 58 ДП и наказателно постановление на л. 45, т. 58 ДП /
По случая било образувано и административно производство по чл. 224, ал. 7 ЗУТ - за спиране на строителството и забрана достъпа до строежа и по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строеж „Реконструкция на участък „Утилизация“ в цех „С“ на завод „М.“.
Била издадена Заповед № ДК-09-ВД-2/17.06.2011г. за спиране на строителството на строежа и забрана на достъпа до него. /л. 64, т. 58 ДП/
В хода на производството по чл. 225, ал. 1 ЗУТ и по образуваната преписка № ВД – 356-01-482/06.07.2011г. на РДНСК Северозападен район, „Видекс“ АД подало възражение изх. № 172/05.07.2011г. вх. № в РДНСК Северозападен район В. – ВД – 356-01-482/06.07.2011г., че ремонтните действия на цех „С“ са започнали в условията на аварийна ситуация, с цел да се предотвратят по-големи щети на сградата и унищожаване на разположените в нея машини и производствено оборудване, както и за запазване живота и здравето на работниците и служителите. Уточнявало се, че възстановителните дейности били извършени въз основа на конструктивното становище на инж. А. А., притежаващ пълна проектантска правоспособност от Камара на инженерите в инвестиционното проектиране с рег. № 00345, водени от загриженост за запазване на частите от сградата, незасегната от аварията. Едновременно с това били предприети и действия по изготвянето на необходимите строителни книжа и разрешения. Дружеството декларирало, че към момента - 05.07.2011г., строителни дейности не се извършвали, а се изчаквало получаването на необходимите документи, за да се завърши ремонтът на участъка „Утилизация“ в цех „С“. / писмо на л. 73, т. 58 ДП/.
Прилагало се конструктивното становище на проектанта – инж. А. А., част „Конструктивна“, за подобект „Авариен ремонт и възстановяване на цех „С“ , на завод „М.“, фаза „Технически проект“, от месец юни 2010г. Същият този проектант впоследствие участвал като проектант и в изготвянето на част „Конструктивна“ на същинския инвестиционен проект /от месец октомври 2011г./ - предмет на доклада на консултанта „НСН – Инженеринг“ ЕООД по оценка за съответствие.
Съгласно становището на инж. А. от 2010г., обемът от строително-монтажни работи, които трябвало да се извършват включвал: подмяна на силно напукани стоманобетонови ригели, на силно напукани стоманобетонови колони, укрепване на слабо напукани стоманобетонови колони, нов покрив, колонки върху метални ригели, столици – съществуващи и нови, покривни панели, нови окачени фасади, нова метална конструкция, елементи – колони върху закладни части, греди, столици и покривни панели. /л. 74, т. 58 ДП, заповед на л. 47, т. 58 ДП/.
Ще се види обаче по-натам, че предприемането на действията по изготвяне и одобрение на строителни книжа не е станало веднага след започване на възстановителните работи, а сравнително късно. Възстановителните дейности са започнали през месец юни 2010г., докато договорът за оценка на инвестиционния проект със съответния консултант и строителен надзор бил сключен през месец март 2011г., т.е след около осем месеца.
До премахване на строежа, така както бил изготвен без строителни книжа, не се стигнало, тъй като административният орган – РДНСК, сектор В., отчел обстоятелството, че премахването на реконструкцията на участък „Утилизация“ в цех „С“ /само на незаконните конструктивни елементи/ би могло да доведе до унищожаване на участъка и увреждане на цялата сграда /цех „С“/, с което ще бъде нарушен принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК . /писмо на л. 23, т. 58 ДП/. Поради това и издал Заповед № ДК -02-СЗР- 210/07.07.2011г. по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за прекратяване на това производство. /заповед на л. 47, т. 58 ДП/
Строителен надзор и оценяване на съответствието на инвестиционния проект от екип на консултанта „НСН – Инженеринг“ ЕООД

С отношение към въпросите по изготвяне на инвестиционния проект и издаденото разрешение за строеж е за цех „С“ е провеждането на съвещание /оперативка/ на ръководните служители на „В.“ на 07.03.2011г., /л. 130, т. 8 нохд/. Оперативката се провела с участието на изпълнителния *** - Е. М., В. Б. – технически ***, С. С. – гл. счетоводител и М. П. – юрисконсулт.
На оперативката техническият *** инж. Б. изтъкнал, че липсвала техническа документация на цех „С“, по която да се извърши неговото възстановяване. Това изисквало разработването на инвестиционен проект с цел възстановяване на строителните книжа на цеха. Представил и техническо задание за проектиране.
Изпълнителният *** Е. М. разпоредил да се възложи проектирането съгласно изготвеното техническо задание за проектиране „Ремонт и възстановяване на цех „С“, в което се предвижда производство на междинни детонатори тип „Лят бустер“ и делаборация и утилизация на противопехотни мини ДМ31. Утилизацията на всички останали видове мини да продължи да се изпълнява в цех „Старо смесително“.
На 09.03.2011г. изпълнителният *** на „Видекс“АД Е. М. за нуждите на изготвяне на инвестиционния проект от проектантите съставил „Техническо задание за проектиране“, с което от страна на възложителя се задавал предметът на разработка и се очертавали границите на задачите на проектантите за подобект: „Ремонт и възстановяване на цех „С“.
Заданието съдържало част озаглавена „Съществуващо положение“. В него било отразено, че сградата на цех „С“ била съществуваща, но повредена от технологична авария в друг цех на завода и че тя се състояла от три части – „Производство на междинни детонатори от типа „Лят бустер“, „Делаборация и утилизация на противопехотни мини ДМ 31“ и „Битова част“.
Пункт III на заданието озаглавено „Предмет на разработката“, част „Архитектурна“ указвал, че проектът следвало да се разработи чрез заснемане на съществуващото положение и протокол за техническото състояние на строителната конструкция на цех „С“ от март 2010г., в част „Технологична“ указвал, че проектът за ремонт и възстановяване на цех „С“ следвал да се разработи като не се предвижда промяна на предназначението на сградата, а именно: производство на междинни детонатори тип „Лят бустер“ и делаборация и утилизация на противопехотни мини ДМ 31, съгласно утвърдени технологични инструкции от възложителя – „Видекс“АД. /задание на л. 36, т. 8 нохд/
„Видекс“АД, като „възложител“ и „собственик“ на строежа сключило договор от 17.03.2011г. за проектиране и строителен надзор, с „изпълнителя“ и „строителен надзор“ - „НСН – Инженеринг“ ЕООД, притежаващ лиценз № ЛК- 000249/17.11.2004г. от Министерство на регионалното развитие и благоустройството да извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор, със срок на валидност до 17.11.2014г.
Договорът бил с предмет: изпълнителят да се запознае с представените документи и проекти и изготви доклад за оценка и съответствие на проекта „Технически проект“ /инвестиционен проект/, на строежа: завод „М.“ с подобекти „Ремонт и възстановяване на цех „Нонел“, ремонт и възстановяване на цех „С“ със съществените изисквания към строежите, с нормативната база – ЗУТ и наредбите към него, да се запознае с представените строителни книжа и да следи за изпълнението на строежа /договор в том 59 ДП/
Участник като проектант в изготвянето на инвестиционния проект и изготвил част „Технологична“ бил подс. В. М.. Проектът бил проверен и одобрен от съответния специалист от страна на консултанта „НСН – Инженеринг“ ЕООД – св. П. Г. /С./, съгласуван със Звено „Пожарна безопасност и спасяване“ при ОД МВР – В., както и одобрен от главния архитект на [община].
„НСН Инженеринг“ ЕООД изготвило доклад за оценката - за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти от екип от правоспособни физически лица от различни специалности. Частта „Технологична“ на инвестиционния проект била изготвена през месец май 2011г. от подс. В. М., съгласувана през месец юли 2011г. с посочено удостоверение за пълна проектантска правоспособност, рег. № 08422, К. /МГДЕ/. ППП на специалист по част „Технологична“ била инж. П. С.. /том 59 ДП/.
Съгласно доклада, цех „С“, като място на утилизация на П., била съществуваща сграда, ниско застрояване, изградена и използвана за производство на лети междинни детонатори и делаборация на боеприпаси. Ц. обхващал три отделни корпуса, разделени помежду си чрез пожарозащитни прегради. С инвестиционния проект се предвиждало възстановяване на цех „С“, разрушен в резултат на производствена авария. Предвидените строителни и монтажни работи включвали цялостно конструктивно укрепване, подмяна на покривната конструкция, третиране на стени, подове и тавани със съответните материали, подмяна на дограма и осъвременяване на инженерните условия за подобряване на безопасността и на условията на труд. В цеха били обособени три основни производствени участъка, характеризирани в част „Технологична“ на инвестиционния проект. С предвидените строителни и монтажни работи не се променяли разположението, конфигурацията и размерите на строежа, характерът и начинът на застрояване, нито показателите за застрояване.
Съгласно част „Архитектурна“ на проекта /т. 59/, проектът представлявал ремонт и възстановяване на цех „С“ на завод М.. Проектът бил разработен на основа на подробно архитектурно заснемане на място и технологично задание от възложителя. Ремонтът и възстановяването се налагали вследствие на протекло събитие в близост до обекта - пожар и взрив на съседен обект. Фазата била „технически проект и възстановяване на строителни книжа по чл. 145, ал. 5 ЗУТ“.
Съгласно част „Технологична“ на проекта, изработена от подс. М. като проектант, цех „С“ бил съществуваща сграда, към момента на проекта работел, но не бил заснеман и поради това нямало технически проект за него. Обектът бил предназначен за производство на лети междинни детонатори и делаборация /утилизация/ на боеприпаси. Ц. бил съществуваща сграда, ремонтирана и реконструирана, в него имало участък за лети междинни детонатори /бустери/. Проектът в тази част съдържал и кратък технологичен режим за производството на лети междинни детонатори. Съдържал и списък на технологичното оборудване на обект – „Участък за утилизация на бойни припаси - мини ДМ 31 – универсални стругове, бормашини, цехови маси, вани за извличане на взривни вещества, нагревател масло, компресор, подемник и шмиргел. Съдържал и кратък технологичен режим за утилизация на бойните припаси.
Още и съдържал скица, също съгласувана и одобрена през месец юли 2011г. от посочените органи - съответния специалист от консултанта „НСН – Инженеринг“ ЕООД, Звено „Пожарна безопасност и спасяване“ при ОД МВР – В., и главния архитект на [община]. Скицата показвала разположението в цеха на отделните помещения и тяхното технологично, производствено, административно и санитарно предназначение, като: помещение за „Приемане на суровини“, складове за взривни вещества, помещения за пресяване на взривните вещества, за опаковане, етикетиране, заточване на инструменти, парогенератор, сифон към участък „Утилизация“, зали за утилизация, бронекабината, зала за смилане на взривните вещества, отделните санитарни и административни части.
Тук следва да се акцентира, че част „Технологична“ на проекта е разработена въз основа на заданието за утилизиране на мини ДМ31. Тези мини са били утилизирани в завод „М.“ до месец август 2014г., откогато нататък е започнала утилизация на мини М16 в модификация М16 А2. Тази модификация мини е била и утилизирана към 01.10.2014г. – датата на експлозия в завода.
Поначало процесът на разснарядяване на различните видове мини е конкретен за всеки вид мина, зависи единствено и само от тяхната конструкция и не зависи от класификацията им по предназначение. /техническа експертиза на в.л. Г. Г. и в.л. Н. Д., л.59, том 139 на ДП/.
Частта „Технологична“ на доклада на „НСН – Инженеринг“ ЕООД за оценка на съответствието на инвестиционния проект с нормативната база, отразявала проекта на подс. М., че обектът – цех „С“ бил предназначен за лети междинни детонатори и за делаборация /утилизация/ на боеприпаси. Съдържал два технологични режима: „Технологичен режим за производство на междинни детонатори“ - съкратена извадка от технологичния процес ТП 02 за производство на междинни детонатори ЛБ 450 гр. и „Кратък технологичен режим за утилизация на бойни припаси“
В проекта подс. В. М. показвал технологичния режим на производство на междинни детонатори като алгоритъма от действия като се започне от влагането на суровини, премине през качествения им контрол при получаване, подреждане върху маси на материалите, оглед за дефекти, почистване на инструменти до монтиране, приготвяне на смеси до окончателното оформяне на бустери.
В краткия технологичен режим за утилизация на боеприпасите се описвал, действително накратко, технологичният процес - приемането на боеприпаси, проверката дали сред тях има опасни, които трябвало да се отделят и предадат на склад, демонтиране на капачка на тръбичка за изхвърлящ заряд, разпробиване на тръбичката, срязване на външен корпус, отделяне на елементите на бойния припас, извличане на взривното вещество.
Предвиждало се в цеха за утилизация да работят по 22 работника, на две смени, при 250 работни дни в годината.
Представяли се накратко и мероприятията по охрана на труда и противопожарна безопасност – да има табелки с норматива на взривните вещества, машините да са заземени, да са технически изправни, да се работи винаги с лични предпазни средства, върху масите за работа да се намират само необходимите инструменти за работа, да не се използват помощни инструменти за притискане или изваждане на бустерите.
В доклада, заключението на оценката на консултанта било, че с инвестиционния проект не се засягат и не се предвиждат да се изграждат нови съоръжения с повишена опасност, подлежащи на отделно съгласуване и надзор по Закона за техническите изисквания към продуктите. За осигуряване на безопасността били спазени изискванията на Наредба № 2 от 2000 за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, на Наредба № 7 от 1998г. за системите за физическа защита на строежите и Наредба Iз – 1971 от 2009г. за строително- техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Освен това комплектоваността по части на инвестиционния проект отговаряла на изискванията на Наредба № 4/2001 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти за фаза „Технически проект“. Всички части на инвестиционния проект били взаимно съгласувани.
Проектантите по всички части на инвестиционния проект притежавали пълна проектантска правоспособност по смисъла на Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/, и съгласно чл. 230, ал.1 ЗУТ.
Съгласно доклада, въз основа на извършената комплексна проверка на всички части на инвестиционния проект /Архитектура, Конструктивна, Технологична, Електро, ВК, П., О ВиК и ЕЕ, Пожарна безопасност/ „НСН – Инженеринг“ ЕООД направило следната оценка – Инвестиционният проект, фаза „Технически проект“ за обект – завод „М.“ , подобекти – „Ремонт и възстановяване на цех „С“ и Ремонт на цех „Нонел“ съответства на съществените изисквания към строежите, определени в действащите нормативни актове и технически спецификации.
Участник в изготвянето на доклада за част „Технологична“ и проверяващ тази част за съответствие със законовите изисквания, била инж. П. Г. /С./.
Въз основа на направената комплексна оценка на инвестиционния проект „НСН – Инженеринг“ ЕООД предлагало на главния архитект на [община] на основание чл. 142, ал.1, чл. 143, ал.1, чл. 144, ал. 1 и 3 и чл. 145, ал. 1 ЗУТ да одобри инвестиционния проект и въз основа на одобрения проект за издаде разрешение за строеж.

Издаване на разрешение за строеж и за ползване на строежа завод „М.“, подобекти: „Ремонт и възстановяване на цех „Нонел“, ремонт и възстановяване на цех „С“

При така направеното предложение от консултанта, главният архитект на [община] в съответствие със съгласуваните и одобрени при условията на чл. 142, ал. 2, ал. 6, чл. 143, ал. 1, чл. 144, ал. 1 ЗУТ и на основание чл. 145, ал. 1 ЗУТ от главния архитект инвестиционни проекти, на 28.07.2001г., издал Разрешение за строеж № 07/29.07.2011г. за строеж „Завод „М.“, с подобект: ремонт и възстановяване на цех „С“, фаза – „Технически проект“, части: Архитектура, Конструктивна, Технологична, Електро, ВК, П., О ВиК и ЕЕ, Доклад за ЕЕ, Пожарна безопасност. /л. 20, т. 58 ДП/
След довършване на строително-монтажните работи по цех „С“ и „Нонел“ от консултанта по инвестиционния проект и строителен надзор „НСН – Инженеринг“ ЕООД на основание чл. 168, ал. 2 и 6, чл. 177 , ал. 1 от Закона за устройство на територията / ЗУТ/ бил изготвен окончателен доклад за установяване на годността за ползване на строеж - изх. № 35/17.10.2011г. / л. 18, т. 8 нохд/.
Докладът бил изготвен във връзка със събиране на съответните квалифицирани лица от дружеството – консултант и от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, със задача да проверят законосъобразното изпълнение на строежа и готовността му за въвеждане в експлоатация.
Специално що се касае до част „Технологична“ докладът повтарял констатациите от доклада за оценка на инвестиционния проект за съответствие с нормативните изисквания.
Правили се констатации, че строежът е изпълнен в съответствие със съгласуваните и одобрени части на инвестиционния проект и издаденото Разрешение за строеж № 07/298.07.2011г. от главния архитект на [община], че съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ не са настъпили, че имало несъществени отклонения – отразени в екзекутивни чертежи съгласно изискванията на чл. 175 ЗУТ, и че така изпълнен строежът можел да понесе натоварванията съгласно действащата нормативна уредба. /частта от доклада на л. 28, т. 8 нохд/
Въз основа на направените констатации, „НСН – Инженеринг“ ЕООД предлагало на началника на ДНСК на основание чл. 222, ал.1, т. 8, чл. 177, ал. 1, 2 и 3 ЗУТ, чл. 2 от Наредба № 2/2003 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, да назначи държавна приемателна комисия и след подписване на акт обр. 16 да издаде разрешение за ползване на строеж. обект: „Завод „М.“, подобекти: Ремонт и възстановяване на цех „С“.
След довършване на строителните дейности, в РДНСК Северозападен район на 28.10.2011г. постъпило искане на „Видекс“ АД за назначаване на държавна приемателна комисия /Д./. Представен бил окончателен доклад на „НСН – Инженеринг“ ЕООД София, упражняващо строителен надзор от 17.10.2011г. - преписка № ДК – 06-516/2011г.
Със заповед № ДК-08-СЗР-90/01.11.2011г. била назначена Д., която приключила работа с протокол обр. 16- от 21.11.2011г. за установяване на годността на строежа.
Държавната приемателна комисия приела обекта с протокол за установяване на годността за ползване на строежа Приложение № 16, към чл. 7, ал. 3, т. 16.
В протокола за установяване на годността за ползване на строежа, комисията в част „Технологична“ отразила, че строежът бил изпълнен в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж № 07 от 20.07.2011 и № 08 от 29.07.2011г. на главния архитект на [община], протокол и обр. 2 от 15.09.2011г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.
От началника на РДНСК – Северозападен район при ДНСК било издадено Разрешение за ползване № ДК-07-СЗР-88/21.11.2011г. за строеж Завод „М.“ с подобекти „Ремонт и възстановяване на цех „Нонел“, ремонт и възстановяване на цех „С“ /писмо на л.2, т. 58 ДП и заповед на л. 77, т. 58 ДП, Разрешение за ползване № ДК – 07- СЗР 88/21.11.2011г. и писмо на л. 53-54, т. 58 ДП/

Експертна критика на част „Технологична“ на инвестиционния проект: „Ремонт и възстановяване на цех „Нонел“, ремонт и възстановяване на цех „С“

Приетата по делото комплексна взривотехническа експертиза /л. 202, т. 148 ДП/ от колектив от седем вещи лица от Б. - акад. С. В., проф. С. П., доц. А. К., доц. В.а Н., инж. М. Х., инж. Г. Я. и инж. Е. К., след критичен анализ на част „Технологична“ на инвестиционния проект на строежа на завод „М.“, подобекти цех „Нонел“ и „С“ през 2011г., изготвена от подс. В. М., открива редица недостатъци.
Такива, съответно възприети и от държавното обвинение, са, че в инвестиционния технически проект не били разработени конкретни технологични проектни решения и важни за безопасността и специфични за разснарядяването на боеприпаси параметри, като:
-Данните за конкретните видове, типове, модификации и количества боеприпаси, които се предвижда да бъдат разснарядявани в участъка /доколкото универсална технология не съществува/.
-Избраното технологично оборудване с обосновка за избора. Бил приложен списък на оборудване, необходимо за разснарядяване единствено на мини ДМ 31, макар видът и типът на разснарядяваните боеприпаси да не са уточнени нито в наименованието на проекта, нито другаде в текстовете му.
-Описание на производствения процес по технологични операции, както и конкретни по-важни технологични параметри за всеки вид, тип и модификация боеприпас.
-Разположение на работните места в помещенията по операции и брой на работниците на всяко от тях.
-Технологични изчисления и количествени сметки, в това число на необходимите за нормално и безопасно протичане на производствения процес технологично обосновани максимално допустими количества (нормативи) за съхраняване на ВВ на работните места и в местата за технологичния им престой в цеха по видове и количества.
-Другите безопасни и здравословни условия на труд, които ще бъдат постигнати с проекта.
-Машинно-технологични и други схеми, чертежи и графични приложения, свързани с разснарядяването на боеприпаси в подобекта.
Броят на работниците, заложен в инвестиционния проект бил 22 човека за целия цех „С“, като било предвидено да се работи на две смени. Липсвало диференциране по операции и работни места, което и позволявало да се правят промени спрямо проекта.
Това пък дало възможност на ръководството на завода „М.“ да променя смените, като се работело на три смени – първа, втора и нощна.
В техническата документация не били предвидени и допълнителни мерки за безопасност при такова увеличаване броя на работниците и излизане извън рамките на заложените в проекта 22 души работници.
Критиката на експертизата почива на неизвестни критерии, включително и нормативни. Тя е и необоснована. Поради това съдът прие, че отразява собствено професионално становище на експертите, което не означава непременно, че част „Технологична“ на инвестиционния проект не е със съдържанието изискуемо по закон и достатъчно, че да е годно да бъде одобрено и да позволи по-нататъшно продължаване на процедурата до надлежно издаване на разрешение за строеж.
Необосновано е посочването, че инвестиционният проект не бил съпътстван от задание на възложителя. Напротив, изпълнителният *** Е. М. е възложил на инвестиционния проект такова задание.
Според експертите подс. В. М. също така и не притежавал съответна правоспособност, тъй като издаденото удостоверение рег. № 08422 от К. на инженерите в инвестиционното проектиране, Професионална секция „Минно дело, геология и екология /К. – МКДЕ/ не давало право на изработване на проекти по част технологии, правоспособност за което се издавала от друга професионална секция на К. – секция „Технологии“.
Също така според експертите, с визираните слабости на проекта, проектантът не е бил спазил чл. 5 ЗЗББУТ и е създал предпоставки за неспазване на чл. 13 при експлоатацията на обекта. С тези изводи, които са и изцяло правни, съдът не може и не следва да се обвързва и мотиви за това ще бъдат изложени в съответната част на решението по – нататък.
Ще се отбележи за прецизност, а и за пълнота, че на приетото от тази експертиза, в критичната й част, с която този съд не се и съгласява, противостои друга експертиза - комплексната ситуативно реконструктивна експертиза /т. 23 ДП/, според която заводът „М.“ заедно с всички защитни съоръжения бил проектиран и изпълнен съгласно всички известни правила и норми за безопасност при работа с взривове.

По доказателствата касаещи стриктно обвинението срещу подс. В. М. по чл. 123, ал. 3, пр. 2 и 3 вр. ал. 1 НК и чл.134, ал.3, пр.2 вр. ал.1, т.2 от НК:

Обвинението срещу подс. М. съдържа като основно твърдение за деяние намиращо се в причинна връзка с резултата – взрив и причинена смърт на петнадесет лица, както и средни телесни повреди на други две, това свързано с изготвянето на част „Технологична“ на инвестиционния проект за строежа на цех „С“ – мястото, където били утилизирани противопехотните мини.
Стриктно относимите по тези въпроси доказателства са: писмените доказателства, цитирани вече в обстоятелствената част, техническа експертиза на в.л. И. М. /том 27 ДП/, комплексна взривотехническа експертиза /л. 202, т. 148 ДП/, показания на св. П. М. Г. /л. 187, т. 8 нохд/ и обяснения на подс. В. М. /л. 32, т. 11 нохд/.
Фактът, че подс. М. е съставил част „Технологична“ на проекта се доказва без съмнение от писмените доказателства по делото - визирани в съответната фактическа част изложена по-горе. Той е признат и от подс. М.. По същия несъмнен начин е доказан и фактът на придобита от подс. М. проектантска правоспособност.
Що се отнася до протокола от проведена оперативка от 07.03.2011г., няма основания за отхвърляне на доказателствената стойност на този документ относно фактите на проведеното съвещание и въпросите дискутирани на него. Документът не се поставя под съмнение още и поради това, че е свързан с изготвено задание за проектиране от Е. М., а самото то е залегнало и в изготвянето на част „Технологична“ на проекта, което като факти е безспорно.
Протоколът от оперативката обаче не може да служи за извод за това в каква точно процедура по смисъла на ЗУТ се е намирал цех „С“, но пък ясно става от него, че за цеха е липсвала техническа документация. Липсата на такава документация е логична при условие, че изграждането на цеха е станало след аварията и без строителни книжа и разрешения. Естествено е в такъв случай проектирането да се извърши както при заснемане на вече изградената сграда, така и според заданието. Оценката на ръководството на завода, в лицето на техническия ***, че се „възстановяват строителни книжа“ не се явява обвързваща, независимо, че такова възстановяване предполага задължително „заснемане“ на сградата, но заснемане е характерно и за узаконяване на строителство, когато се касае за построена вече сграда.
От значение е отразеното в протокола, че ръководството е предвидило в цех „С“ да се утилизират само мини ДМ 31, а останалите видове да се утилизират в цех „Старо смесително“. С предмет П. ДМ 31 е било и заданието за проектиране, а и самата част „Технологична“ на инвестиционния проект.
Що се отнася до възражението от протеста на прокурора срещу кредитирането от съда на протокол от оперативка от 07.03.2011г. и доколкото въззивният съд не придава значение на протокола в частта на оценката на процедурата, в която се е намирал заводът като „възстановяване на строителни книжа“, без значение е дали и доколко окръжният съд е взел под внимание писменото доказателство в тази част.
Що се отнася до частта от протокола, в която се съдържат данни за даденото задание на проекта част „Технологична“ да съобрази утилизацията на мини ДМ 31, необосновано е възражението на протеста срещу кредитирането на протокола в тази част. Като цяло – няма основания за неприемането на този документ като писмено доказателство. Той не е поставен под обосновано съмнение, независимо че не е бил намерен при първоначалните следствени действия и заданието го е нямало сред документите предадени от община „Ч.“, както и че подс. В. М. много добре знаел, че в завода се утилизират и други мини – М16, М14 и М2, тъй като за тях бил подписаният договор с „Акмон“ С.А., в какъвто смисъл са доводите на протеста.
На това съдът следва да отговори, че освен този протокол, по делото се намира и самото задание. Без такова задание част „Технологична“ на проекта принципно не би могла да бъде изготвена. Освен това, дали част „Технологична“ е била съставена за утилизация не само на мини ДМ31, а и други, далеч не са явява същественият довод за несъставомерността на обвинението, а такъв е, че част „Технологична“ изобщо не се обосновава да съдържа недостатъците, които се вменяват. Част „Технологична“ на проекта и няма връзка с причините за настъпилия взрив. Значението й е само за изграждане на строителството, не и за организацията на производството след него, дори да се приеме, че и останалите видове мини са били на вниманието на проектанта. Тук следва да се припомнят обясненията на подс. М., които се приемат за достоверни, че дружеството е смятало след аварията да продължи утилизацията на мините извън типа ДМ31 в стария цех – „Старо смесително“, а мините ДМ 31 – в цех „С“. Това и логично обяснява защо предметът на разработката на част „Технологична“ на проекта е била сведена само до мини ДМ 31, а не всички.
Това че строителството на цех „С“ е започнало като незаконно и без разрешение за строеж, каквото е следващото възражение на прокурора, не променя изводите. Този факт не се отразява на съдържанието и значението на част „Технологична“.
По въпросите свързани с изграждането на строежа, по законността му, по съответствие на технологията по проекта с технологията на експлоатация, по съответствие с изискванията за безопасност при утилизацията на мини е изготвена и техническа експертиза на в.л. И. М.. /том 27 ДП/ Значението й за изясняване на релевантните факти не е голямо, поради това, че е сведено предимно до изброяване на отделни строителни книжа и технически специфики на строежа, без същинска аналитична част.
При това тази инстанция дава различна оценка на експертизата от дадената й от окръжния съд, тъй като не открива правнозначими отговори в нея, такива, които да не се съдържат вече в останалите доказателствени източници. Не открива такъв отговор и в заключението на експертизата, че Разрешителното № 67/2007 г. било издадено на основание чл. 145, ал. 5 ЗУТ за възстановяване на разрешителни книжа. Процесните събития с изготвянето на част „Технологична“ на проекта обаче не касаят разрешително от 2007г. Такова основание освен това цитираното разрешително не съдържа.
Същинско доказателствено значение по тези факти има комплексната взриво-техническа експертиза /л. 202, т. 148 ДП/ от колектив от седем вещи лица от Б.. Експертизата е съставена от експерти с признат научен авторитет и следва да се приеме като част от доказателствения материал по тези въпроси. От тази експертиза се извеждат слабостите на част „Технологична“ на проекта, както бяха описани в обстоятелствената част. По тези въпроси обаче съдът приема критично експертизата. Приема я като израз не на нормативна обусловеност и задължителност на представените претенции към проекта, а като израз на субективно експертно мнение, което ще се развие подробно по-натам.
Съдът не се обвързва и със съставените от експертизата правни изводи – за нарушения при изготвянето на част „Технологична“ на проекта, за нарушените правни норми, както и с извода за липса на съответна проектантска правоспособност на подс. М. и дали тази, която е притежавал, му е позволявала законно да състави част „Технологична“. На този въпрос съдът следва да даде отговор сам.
В това отношение въззивната инстанция се разграничава от съответните доводи на първата, която е показала съобразяване с това, че експертите в публично съдебно заседание не поддържат и оттеглят отговорите по въпрос 16, т. 7 от експертизата - тези касаещи подс. В. М., а именно: че не бил разработил проектни решения за технология за разснарядяване на боеприпаси, с което не бил спазил чл. 5, ал. 1 ЗЗБУТ , вр. глава 17, раздел 2 на Наредба № 4 от 21.05.2001г. на МРРБ и не е притежавал правоспособност за изработване на проекти по част „Технологична“ и е използвал пълна проектантска правоспособност по част „Минна – специални взривни работи“ и персонален печат извън компетенциите , които са му били присъдени. За да стигнат до този краен извод, експертите са уточнили, че с оглед фактите, че в завода „М.“ към датата на експлозията - 01.01.2014г. се утилизирали мини М16, а не мини ДМ 31 /заложени в инвестиционния проект/, нямало връзка между краткия технологичен процес за утилизация на мини ДМ31 и взрива.
Окръжният съд, поради това, че експертите сами са се отказали от отговора си, се е съгласил с тази нова позиция и с това да не кредитира експертизата в тази част. Вярното съображение, което е следвало да има обаче е, че поначало такъв отговор, не може да ангажира съда, тъй като е изцяло правен. Съдът сам е следвало да аргументира защо обвинението като преповтарящо тази част на експертизата е необосновано и неоснователно, не и да изчерпва отговора с това, че самата експертиза е необоснована.
От значение за изясняване на фактите свързани с проекта част „Технологична“ са и показанията на св. П. М. Г. /л. 187, т. 8 нохд/. Показанията й до голяма степен имат професионално съдържание относно процедурата по изготвяне на инвестиционния проект и неговата оценка и няма основания да не се кредитират. Те корелират и с останалите писмени доказателствени източници. Свидетелят е специалистът от консултантското дружество „НСН – Инженеринг“ ЕООД осъществявала контрол върху частта „Технологична“ и разясняваща в показанията си завареното състояние на строежа и предназначението на част „Технологична“ на проекта само за нуждите на строителството. Допълнително от показанията й става ясно, че от частта „Технологична“ зависи работата и на останалите проектанти, тъй като им се задава какви вредности ще има в работното помещение, каква вентилация трябва да се изгради, как да се захранят машините с електричество, къде да има вода и канализация. С характер на експертно мнение и следователно не непременно обвързващо съда, но все пак можещо да служи за ориентир при изводите, е заявеното от свидетеля, че преминаването от утилизация на мини ДМ 31 към утилизация на други мини – „ДМ16“ или „ДМ12“ /вероятно грешка при наименованието на мините, тъй като видовете процесни мини са „М12“ и „М16“/, доколкото не е свързано с промяна на технологичното оборудване - не изисква нов технологичен проект. Касаело се за същата по вид дейност без промяна на предназначението на строежа.
По фактите на технологичната част на проекта отношение имат и обясненията на подс. М. /л. 32, т. 11 нохд/, които настоящата инстанция кредитира.
Строго погледнато обясненията съставляват разясняване на процеса на изготвяне на инвестиционния проект, защо се е налагало изготвянето му, че не се касаело за промяна на предназначението на сградата, че се касаело за възстановителни строителни книжа, защото обектът вече е съществувал. Обясненията, освен твърдения за факти в една част, в друга - са теза по съществото на обвинението, тъй като подс. М. възразява и обосновава, че не става въпрос за съставяне на технологии за производство /утилизация/, както и че проектът, в това число и част „Технологична“, бил съставен напълно законно и надлежно, доколкото бил съгласуван и одобрен от редица административни органи, от лицензирания консултант, и още повече, че въз основа на него били издадени административни актове - разрешение за строеж, протокол за приемане на обекта обр. 16 на държавна приемателна комисия и разрешение за ползване на обекта. И в този процес били участвали не един и двама сложили своите подписи, което, ако е имало проблем, нямало как да стане. Тази част съдът отчита при съставяне на правните си изводи.
Обясненията на подс. М. и отговарят на установеното от други доказателствени източници – съответните официални административни преписки по проверка на обекта и разрешаване на строежа, от които се вижда, че действително възстановяването на сградата на цеха е започнало още през м. юни 2010г.
Следователно, към момента на изготвяне на част „Технологична“ на техническия проект – месец май 2011г. строителството се е намирало в напреднал етап, показано и в проверката на 01.06.2011г. с констатациите за почти приключил строеж, и за оставащи само довършителни работи. Т.е. обектът действително към момента на изготвяне на инвестиционния проект е съществувал, макар и без строителни книжа, и не е бил „заснеман“. Няма основания да се отхвърлят обясненията и в частта, че цех „С“ бил възстановен без изменение в сравнение с това, което бил преди аварията и че в него не било променяно нищо. Приема се за достоверно и това, че дружеството „Видекс“АД имало план в цех „С“ да утилизира само мини ДМ 31, а останалите видове – да продължат да се утилизират в цех „Старо смесително“. Предназначението на цех „С“ да служи за утилизиране на мини ДМ 31 се открива и в самия технически /инвестиционен/ проект.

По обвинението срещу подс. П. И.:

По фактите на присъдата стриктно по обвинението срещу подс. П. И. по чл. 123, ал. 3, пр.2 и пр.3 вр. ал.1 НК и чл. 134, ал. 3, пр.2 вр. ал.1 т. 2 НК:

По релевантните факти касаещи обвинението спрямо подс. И. първостепенният съд е провел надлежно разследване, изяснил е детайлно значимите факти, правилно ги е установил, с малки изключения, които нямат собствено правно значение, и вярно ги е изложил в своите мотиви. Изпълнил е това с отличителна детайлност.
В отговор на главната особеност на обвинението, което е като цяло за неизпълнение изцяло от страна на подс. И. на задълженията, които е имала, окръжният съд, като е описал множество фактически положения, е приел точно обратното - че подс. И. е изпълнявала добросъвестно задълженията си. Включително тези по инструктажите, за които е отговаряла - начален, извънреден и периодичен, че е снабдявала работниците със средства за защита, работно облекло, ръкавици, предпазни маски. При нарушения на трудовото законодателство подс. И. сигнализирала съответните длъжностни лица в завода или направо е изпращала сигнали до компетентните органи. Имала е ангажимент и е подготвяла списъци, събирала е документи на работници, комплектовала ги е и ги е предавала на *** на завода. Той след това е организирал курсове и получаване на документи за правоспособност на новопостъпилите работници. Тези си изводи окръжният съд е подкрепил с цитиране на показанията на множество свидетели.
Така приетото от окръжния съд е вярно, доколкото от доказателствата по делото се установяват такива примери в практиката на подс. И., което обаче не означава, че не могат да съществуват и не са съществували и примери обратни на установените.
Конфликтът заложен в характера на установимите релевантни фактически положения е предопределен от особеност на обвинителната теза, като изградена на общи, неопределени и лишени от конкретика фактически заявявания - като тези, че подсъдимата И. не е инструктирала, не е сигнализирала и не е изисквала изобщо.
Настоящата инстанция относително се съгласява с приетите от първостепенния съд факти. Определението „относително“ се налага поради особености на обвинението корелиращи и на особености на мотивите на съда в съответната фактическа част, при която те неизбежно придобиват съдържание, за което не може да се заяви, че съставляват пълната обективна действителност, нито че не съставляват. Т.е. приетото от окръжният съд се явява относително вярно. От една страна - то безспорно е вярно, като изводимо от доказателствата, но поради общия си и абстрактен характер, а и като цяло поради наличие на доказателства, обратни на първите, не означава, че изчерпват цялата истина, а че са само част от нея. Не означава, че извън приетите факти, и по-скоро изводи, поради неопределеността им, няма и други, с обратно на установеното съдържание – т.е. че както е имало случаи на позитивните приети от съда фактически положения, така и е имало случаи или най-малкото – такива не могат да се изключат дефинитивно, с противоположно значение.
Относителният характер на установената истина е поради това, че се гради на примери, които я обосновават, но пак ще се отбележи – не означава, че не съществуват и обратни на тези примери. Относителният характер на приетото за обективна истина ще присъства устойчиво винаги, когато се касае за обобщавания и генерализирани изводи, каквито се явяват и обвинителните твърдения, и неизбежно и приетите от съда фактически положения.
Независимо от всичко, доколкото обвинението има общ и абстрактен характер - че подс. И. не е изпълнявала задълженията си изобщо, също толкова общото приемане от окръжния съд, че е вярно точно обратното, се явява все пак правилна дейност по установяване и приемане на значимите за решаване на делото факти, с тези условности които бяха отбелязани.
Като цяло фактите приети от окръжния съд отговарят на установимото от свидетелските показания. Що се отнася специално само до инструктажите, този съд ще внесе уточнение, че не според всички свидетели водените от подсъдимата начални инструктажи протичали качествено, добросъвестно и с нужното внимание. Тези положения също ще се разяснят по-натам.
Независимо от всичко, следва да се отбележи старанието на първостепенния съд да изясни максимално и съответно и да опише в мотивите на присъдата установимото и установеното за дейността на подс. И.. При все че прокурорът не е описал релевантни за това обвинение факти, при което и окръжният съд по неизбежност е проявил независима дискреция в преценката какво и колко има значение за проверка основателността на обвинението.
По принцип обвинителната дейност на прокурора и съответно решаващата дейност на съда не би следвало да протичат съвсем по този начин. Той би бил немислим при стриктно придържане към процесуалните правила на пълно, изчерпателно и ясно формулирано обвинение и стриктни отговори на съда по него. Това обяснява и непълното съответствие, що се отнася до частта на фактическите твърдения, между обвинението, точно поради фактологическия му дефицит, и присъдата. С оглед на оправдателния й характер, както и с оглед на защитния характер на приетите факти /благоприятни за положението на подсъдимата/, тези особености на обвинението и на присъдата не се явяват съществени нарушения на процесуалните правила.
Стремежът на съда да разкрие и обоснове, въпреки недостатъците на обвинението, обективната действителност и да приложи закона към нея, макар в тази си дейност да се е ръководел повече от собствените си преценки, а не от рамките на обвинението, каквито то и няма, е довела до това да се изясни все пак възможно пълно и добросъвестно нужното да се знае по делото и което не е довело до накърняване правото на защита на подсъдимата И., а точно обратното.
Нужните за по- голямо разбиране на тази проблематика детайли съдът ще обсъди по-натам.
В продължение на изложеното, доколкото окръжният съд се е стремял да опише максимално установимото за дейността на подс. И., той е описал и факти несвързани стриктно с характера на вменените нарушения, но това не се явява особен недостатък.
Следва също така да се отбележи, че според установимото от доказателствата, респективно и на характера на обвинението, всички фактически твърдения касаещи изпълнението на длъжността на подсъдимата имат общ, генерализиран, типизиран и поради това неконкретен характер. Това е така, доколкото отделни индивидуални факти определими по време, място и предмет, нито са възведени от прокурора, нито са установими и установени. Като цяло начинът на упражняване на професията и изпълнението на длъжността на подс. И. в завода са заявени като една обща и типична картина. Именно тази особеност на установимостта на релевантните факти води до това твърденията свързани с цялостно или частично неизпълнение на длъжността на подсъдимата и да не могат да се докажат категорично, дори по дефиниция, доколкото на общото от страна на прокурора заявяване стои, и то изведено от доказателствата, но също толкова общо, точно обратното.
Този анализ се излага само като една страна от проблематиката на това обвинение, което по начало според и тази инстанция е несъставомерно, по съображения изложени по-нататък.

Относно длъжностните лица в завод „М.“ и правомощията им по безопасност на производствената дейност

Към месец октомври 2014г. *** на завод „М.“, бил В. П. Ц.. „Началник цех „С“ бил И. М. И.. „Началник цех утилизация“ бил М. С. Ч.. /списък на персонала на л. 84, т. 40 ДП/.
Със заповед № 1948/12.02.2014г. на изпълнителния *** на „Видекс“АД - Е. М., и на основание чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД -07-02/25.05.2011г. за определяне на изискванията на лицата по чл. 14, ал.1, т. 4 – 7, чл. 36, ал.1 и чл. 134, ал. 3 ЗОБВВПИ били определени лицата: В. П. Ц., М. С. Ч., И. М. И., М. Г. З. – мениджър цех „С“, зам. -ръководител производство „Неелектрическа система и ЛБ“ и В. Г. Г. – мениджър ПВВГЦ зам.- ръководител производство „Прахообразни взривни вещества“ в завода.
Със заповеди на Е. М. като изпълнителен ***, И. И., М. Ч. и М. З. били определени да осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в завода. Заповедите били съответно: № 1949/12.02.2014г., № 1950/12.02.2014 и № 1951/12.02.2014г.
Със заповед № 1952/12.02.2014г. на изп.-*** Е. М. на основание чл. 8, ал. 1 Наредба РД – 07-02/25.05.2011г. за определяне на изискванията на лицата по чл. 14, ал.1, т. 4 – 7, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 ЗОБВВПИ били определени служителите и работещите, които да водят отчетността на движението на производствените изделия в завода: В. Ц., М. Ч., И. И., М. З., В. Г. и Ц. Ж..
В. Ц. първоначално заемал длъжност „*** производствена дейност“ в завод „М.“, назначен с трудов договор № 244 от 29.12.2010г.
В неговите задължения, съгласно длъжностна характеристика утвърдена на 29.12.2010г. и подписана от В. Ц., попадали множество задължения, по-значимите от които са:
-да контролира и следи за точното спазване на отделните технологични карти за всеки един от произвежданите продукти,
-да контролира безопасността на труда при извършване на производствената дейност,
-да контролира допускането до експлоатация на производствените машини и съоръжения, експлоатирането на технически изправни машини и съоръжения, отстраняването на повреди и неизправности на машини и съоръжения,
-контролира работата с производствените машини и съоръжения да се извършва от квалифицирани и правоспособни лица,
-издава указания и инструкции от компетенциите на длъжността,
-предлага за назначаване, преназначаване и освобождаване от длъжност на служителите от производствения отдел, предлага за награждаване и за налагане на дисциплинарни наказания,
-уведомява своевременно и съгласува действията си с изпълнителния *** на дружеството и изпълнява всички конкретно възложени задачи от същия.
*** производствена дейност също така носел отговорност за контрола върху ползваните материали, суровини и енергия, контрола върху техническото обслужване и осигуряване на производствената дейност.
*** производствена дейност бил пряко подчинен на изпълнителния ***. /длъжностна характеристика за *** производствена дейност – л. 50, т. 40 ДП от 29.12.2010г./
С допълнително споразумение към трудов договор от 08.11.2012г., В. Ц. бил преназначен от длъжност „*** производствена дейност“ на длъжност „***“ на завод „М.“. /трудов договор на л. 58, т. 40 ДП/
Съгласно длъжностна характеристика *** назначавал и освобождавал персонала в предприятието, осигурявал безопасни и здравословни условия на труд. Отговарял за техническата и противопожарна безопасност в предприятието, както и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Организирал безопасността на труда при извършване на производствената дейност. Осъществявал системно ръководство и контрол за прилагане на безопасни методи на работа и създава благоприятни условия на труд на работните места. Отговарял за своевременното снабдяване на работниците с общо и специално работно облекло и с лични предпазни средства съгласно действащите нормативни актове, като не допускал изпълнението на дейностите без спазване на изискванията за безопасна работа и без предписаните лични предпазни средства. Контролирал правилното и редовно провеждане на встъпителните и периодичните инструктажи и обучението по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана. Изпълнявал предписанията на органите по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана.
Провеждал организацията и управлението на производството. Контролирал допускането до експлоатация на производствени машини и съоръжения, осигурявал експлоатирането на технически изправни машини и съоръжения, осигурявал работата с производствените машини и съоръжения да се извършва само от квалифицирани и правоспособни лица. Осигурявал суровини и материали и контролирал тяхното използване в производствения процес. Осигурявал нормалното функциониране на предприятието от гледна точка на действащите в България нормативни актове и стопанския интерес на предприятието. Издавал указания и инструкции. Решавал всички ръководни въпроси по дейността на предприятието.
Отговорностите му били за цялостния процес на работа свързан с производствената и търговска дейност на предприятието, за безопасността при експлоатация на производствените мощности, по безопасност на труда – да спазва утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни условия на труд и правилата за противопожарна безопасност. За опазване на здравето и работоспособността на другите. Отговарял за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на всички работници и служители на предприятието. За неспазване на трудовата и изпълнителска дисциплина на работещите в предприятието. Имал и съответните права - да назначава работници и служители, да налага дисциплинарни наказания, да осигурява безопасни и здравословни условия на труд. /длъжностна характеристика на л. 53, т. 40 ДП/
С трудов договор от 29.11.2013г. на длъжност „мениджър утилизация“ /организатор производство/ в завода бил назначен М. С. Ч.. / трудов договор на л. 61, т. 40 ДП/.
Длъжността отговаряла за потребностите от управление, организиране, планиране, ръководене и контролиране на цех „Утилизация“, завод „М.“.
Мениджърът следял за техническата и противопожарната безопасност в цеха, както и за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
Организирал безопасността на труда при извършване на производствената дейност в цеха.
Осигурявал системно ръководство и контрол за прилагане на безопасни методи на работа и създавал благоприятни условия на труд на работните места.
Също като *** отговарял за своевременното снабдяване на работниците с общо и специално работно облекло и с лични предпазни средства съгласно действащите нормативни актове, като не допускал изпълнението на дейностите без спазване на изискванията за безопасна работа и без предписаните лични предпазни средства.
Като *** и той контролирал правилното и редовно провеждане на встъпителните и периодичните инструктажи и обучението по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана. Изпълнявал предписанията на органите по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана. осигурявал работата с производствените машини и съоръжения да се извършва само от квалифицирани и правоспособни лица.
Контролирал дейността на цеха и давал сметка на изпълнителния *** за състоянието му и за резултатите от дейността. Осигурявал нормалното функциониране на цеха от гледна точка на действащите нормативни актове. Разработвал вътрешни актове, планове, стратегии, издавал указания и инструкции. Решавал всички ръководни въпроси по дейността на цеха. Уведомявал своевременно и съгласувал действията си с изпълнителния *** на дружеството.
Отговарял за цялостния процес на работа свързан с производствената дейност на цеха, за контрола върху техническото обслужване и осигуряване на производствената безопасност, за опазване на здравето и безопасността на другите, за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на всички работници и служители на предприятието, за неспазване на трудовата и изпълнителска дисциплина на работещите в предприятието. /длъжностна характеристика на л. 62, т. 40 ДП/
Към процесната дата – 01.10.2014г. /датата на експлозията в завод „М.“/ длъжностното лице в завода „М.“, цех „С“ отговарящо и разпореждащо на практика какви количества мини, взривни вещества и боеприпаси постъпват в цех „С“, какви остават и се съхраняват там и докога, кога и колко да се изнасят, бил М. Ч. като мениджър „Утилизация“.
Тези му функции почивали и на задълженията съгласно разработена в завода „Инструкция за безопасност при работа с бойни припаси, взривни вещества и барути“, изготвена на 20.03.2006 год. (Т. № 43 стр. 231...237 от ДП).
Тези специфични задължения и отговорности правилно са били отбелязани и коментирани от първостепенния съд, доколкото имат отношение към очертаване на конкретните ръководни решения взети в навечерието на експлозията, както и лицата, които са ги взели, и които решения се оказват от значение за характера и обема на настъпилите последици по-късно.
В цитираната „Инструкция“, чл. 25 и чл. 26, са регламентирани и конкретизирани задълженията на назначения ръководител по утилизацията и редът на извършваните дейности по утилизацията.
Съгласно чл. 25, строго се забранявало да се извършва каквато и да е работа с бойни припаси и взривни вещества, без да има специално ръководство по тези работи и без постоянно наблюдение.
Началникът, който възлага работа с бойни припаси и взривни вещества бил длъжен да вземе под внимание опасността при предстоящата работа, квалификацията и опита на изпълнителите и да назначи съответствен ръководител.
За ръководител се назначавал специалист, който добре познавал технологичния процес за работа с бойни припаси и взривни вещества при утилизация.
Съгласно чл. 26 от Инструкцията, преди започване на работа по утилизация, назначеният ръководител бил длъжен: Да провежда ежедневен подробен инструктаж на работниците за начина на изпълнение на операциите и за предпазните мерки. Инструктажът се регистрирал с подписите на работника и ръководителя в „Дневник за ежедневен инструктаж”. Ръководителят бил длъжен неотлъчно да се намира в работното помещение, като осъществява постоянен контрол върху спазването на технологичната дисциплина и мерките за безопасност. Бил длъжен лично да проверява изправността на оборудването, приспособленията и защитните устройства, да води отчет на бойните припаси, взривоопасните средства и материали и да не допуска натрупване на такива на работните места повече от указаните в техническата документация. След приключване на работата бил длъжен да провери почистването на машините, приспособленията и работните места.
Според инструкцията, за работа по утилизацията на бойни припаси следвало да се назначават постоянни, най-опитни работници, които са обучени и издържали изпит по специален технически минимум.
В раздел IV „Изисквания към работните места, оборудването и инструментите“, съгласно чл. 32 – забранявало се да се задръстват проходите и изходите на работните помещения и хранилищата.
Съгласно раздел V, чл. 54 при работа с бойни припаси и взривни вещества се забранявало т. 5 – да се запълват работните помещения с бойни припаси и взривни вещества над установените норми за едносменна работа.“
Що се отнася до длъжността на М. З., установява се, че тя работила в завода от 29.11.2013г. като мениджър на цех „С“ и цех „Нонел“. Като мениджър ръководела производствения процес, снабдяването със суровини, изнасянето на готова продукция от склада, отговаряла за ежедневния инструктаж, за контрола за спазването на технологичния процес и безопасността на труда. Тези й правомощия касаели само участъка „Лят бустер“ на цех „С“, не участък „Утилизация“, към който нямала никакво отношение. Участъкът „Утилизация“ се ръководел изцяло от М. Ч.. М. Ч. също като „мениджър на цех „С“, имал симетрични на нейните отговорности, но за участък „Утилизация“.

Относно длъжностното качество и функции на подс. П. И.:

Подс. П. Р. И. от 28.09.2012г изпълнявала длъжност „Инспектор здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна охрана” /инспектор ЗБУТ/ в завод „М.”, вкл. и към датата 28.10.2014г. /когато в завод „М.“ настъпва взрив/, назначена с трудов договор № 24/28.09.2012г.
Съгласно подписаната от подс. П. И. на 01.10.2012г. длъжностна характеристика, тя като инспектор ЗБУТ, била на пряко подчинение на зам.-*** на завода. /длъжностна характеристика на л. 246, т. 11 нохд/. Подчинените й длъжности била: монтьори, огняри, шофьори. Било посочено, че се намира във функционални връзки с *** и зам.-***, ръководители цех ППВ, „С“, и „Нонел“, специалисти – МК, началник О., сменен майстор, НЦ. /л. 257, т. 149 ДП, приложения/
Основните й задължения били:
-да провежда инструктажи по безопасност на труда на работниците и служителите,
-да отговаря за изправността на противопожарните съоръжения,
-да организира и участва в провеждането на обучение и инструктиране по безопасност на труда,
-да контролира спазването на нормите и изискванията на безопасност на труда
-да участва при разработването на инструкции за безопасна работа с машини и съоръжения
-да отговаря за инструктажа на персонала за безопасна работа, да отговаря за обучението на персонала.

Относно видовете инструктаж и провеждането им в завод „М.“:

Съгласно издадена от инж. В. П. Ц. - *** на завод „М.“, Заповед № 45 от 22.02.2013г. относно „Провеждането на инструктажи и обучение по безопасност и здраве при работа и противопожарна охрана във „Видекс“АД, [населено място], завод „М.“ на основание Наредба № РД-07-02/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда и Наредба Iз – 237 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, се уреждали конкретно за завода видовете инструктажи и лицата, които ще бъдат инструктирани.
Инструктажите се категоризирали в пет вида – „начален“, „на работното място“, „периодичен“, „ежедневен“ и „извънреден“.
Началният инструктаж се провеждал на новопостъпили работници и служители, преди работа. Той бил задължение на подс. П. И., а в нейно отсъствие - на св. И. З.. /изпълняващ длъжност „организатор ремонт и поддръжка“/
Начален инструктаж се провеждал и на лица, които посещавали завода /външни лица/, и бил задължение на дежурния охранител.
Инструктажът на работното място, който бил практическо запознаване на работещия с конкретните изисквания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, се провеждал от прекия ръководител.
Този инструктаж се допълвал от обучение по правилата за здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна охрана за срок от 5- 10 дни. Работещите следвало да се допускат до работа след полагане на изпит за безопасните методи на работа пред комисия.
Това обучение се провеждало също от прекия ръководител.
Периодичният инструктаж се провеждал на три месеца, а на отсъстващите работници и служители в деня на издаването им на работа.
Периодичният инструктаж на работещите административна дейност се провеждал от подс. П. И., на работещите производствена дейност – от прекия ръководител, на работещите по обслужване и поддръжка на машини и съоръжения и автотранспорт – от отговорника РМЦ.
Ежедневният инструктаж се провеждал на работниците – оператори на машина за производство на експлозиви за граждански цели. Този инструктаж се провеждал от преките ръководители на работа – началници смяна.
И. инструктаж се провеждал след трудова злополука, при установена професионална болест, след пожар, авария, природно бедствие, при констатиране на груби нарушения на нормите и изискванията по безопасност, по предписание на контролен орган, при промяна на технологичния процес, въвеждането на нови машини, промяна на работното място и организацията на работа, при отсъствие на работника повече от 45 дена, по преценка на работодателя или прекия ръководител и в други случаи. Този вид инструктаж се провеждал от подс. П. И.. /заповед на л. 44, т. 4 нохд/
Следователно, подс. П. И. имала задължение за провеждането на три типа инструктаж – начален /и то само на новопостъпващи работници и служители/, периодичен - на работещите в администрацията на завода и извънреден.
Инструктажът на работното място, ежедневният инструктаж, периодичният инструктаж на работниците в производството, обучението по правилата за здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна охрана се провеждали от прекия ръководител /началник смяна/.
Подсъдимата изпълнявала задълженията си да провежда инструктажи, както начални /встъпителни/, така и периодични, и извънредни. Макар сред общите впечатления на работниците по отношение на инструктажите провеждани от подс. И. да имало и такива със забележки спрямо качеството им. Такива впечатления обаче се явяват по-скоро изолирани. Работниците, които ги споделят са: св. А. М. и св. Ж. А., с твърдения, че инструктажите не били подробни, а по-скоро формални.
Останалата част от работниците и свидетели визирани в доказателствената част по-долу /т.е. всички свидетели без св. А. М. и Ж. А./, нямали забележки, подс. И. ги инструктирала и първоначално, и периодично, и дори разяснявала много обстойно работата. За това, че инструктажите били дори обстойни са показанията на св. К. П., св. Т. Д., св. Е. Б..
Що се отнася до обучението на работниците - практиката също била разнообразна. Част от работниците не били минавали курс на обучение, а научавали от другите работници какво да правят. Такива били св. Ж. А., св. Ц. Г., св. К. П., св. Б. Б., св. Ф. А. и св. М. П. /макар да заявява, че е минал общо обучение, то било формално, не е обучаван за утилизация на мини/. Св. К. Р., съпруга на Р. Р., също разкрива, че съпругът й бил казал, че не е ходил на курс, а как да работи му показвали старите работници. /л. 13, т. 4 нохд /. В този смисъл са и показанията на майката на Р. Р. – св. Р. Р. / л. 14, т. 4 нохд/
Друга част работници били обучавани, било чрез курс, било от началник цех, и това били св. Т. Д., св. Р. П., св. М. Й., св Р. Г., св. Б. В., св. В. В., св. П. П., св. В. Н., св. Б. Б., св. Ж. Ж., св. Б. И., св. Ц. А., св. Т. И., св. Р. Г., св. И. И., св. К. И., /макар да не е минавал обучителен курс, бил обучаван от прекия ръководител/.
Що се отнася до инструктажите при постъпване на нов вид изделия мини /т.е. извънреден инструктаж/ – те се провеждали от началник цех и пряк ръководител /в този смисъл са показанията на св. Ж. Б., св. Б. И., св. А. А./.
Що се отнася до ежедневния инструктаж, както се посочи, той според визираната заповед, не е бил задължение на подс. И.. Бил е задължение на началник цех или началник смяна като преки ръководители. При това, не е нужно да се описват факти за провеждането на тези инструктажи, но доколкото все пак са вменени, следва да се посочи, че практиката в завода за провеждането им също била разнопосочна. В по-голямата част, провеждането на инструктажи било реално, в по-малка – формално, само с подписване в тетрадките. За формални инструктажи говорят св. Ж. А., св. В. В., св. Р. Г. и св. Г. Г..
За реални ежедневни инструктажи говорят св. Т. Д., св. Р. П., св. Ц. Г., св. К. П., св. В. А., св. М. Й., св. Р. Г., св. Р. П., св. П. П., св. Ж. Б., св. В. А., св. В.а А., св. И. В., св. Ф. А., св. Ц. Ц., св. Б. Б., св. Ж. Ж., св. Г. А., св. Б. И., св. Ц. А., св. Т. И., св. М. П., св. Ц. Ж., св. А. А., св. Е. Б..
В процеса на работа на подсъдимата И. в завода били провеждани периодични проверки от страна на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция на труда“, [населено място], отдел В., натъкващи се на различни нарушения, допуснати от работодателя. През 2013г. били извършени осем такива проверки – 26.02., 04.03, 25.07., 12.09., 02.10., 17.10., 23.10., 02.12., а през 2014 г. – до 02.10.2014г., вкл. четири – 21.03., 16.04., 08.08., 02.10. /писмо на ИА „Г.“ от 20.10.2014г. на л. 5, т. 41 ДП/

Относно оценката на професионалните рискове:

Оценката на риска е дейност, която следва да е проведена за всяко производство и работно място, обхванати от разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. А това са всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението. Представлява изследване на всички страни на производствената дейност, така че да се установят възможните опасности /“идентификация на опасност“/ от нараняване, развиване на професионално заболяване и настъпване на рискови ситуации, изобщо – вероятността за настъпване на вреда при конкретните условия на излагане и тежестта на вредата, както и преценяване на мерките срещу тях.
В процесния случай и що се касае до дейността в завод „М.“ оценката на професионалните рискове следва да дава информация за нивата на риска, застрашаващ работниците на конкретни работни места съобразно утвърдена конкретна технология, което позволява да се предприемат адекватни мерки за осигуряване на взривна безопасност и ЗБУТ./експертиза л. 213, т. 148 ДП/
Правната уредба на оценката на риска се съдържа в Закона за здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ, бр. 124 от 23.12.1997г./ и в Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (ДВ, бр. 47 от 21.05.1999 г.).
Оценяването на риска се извършва от работодателя съгласно чл. 4, ал. 1 от цитираната Наредба.
Съгласно чл. 4, ал. 2, пр.1 от Наредбата, при оценяването на риска участват служби по трудова медицина, органите по безопасност и здраве и другите специалисти от предприятията.
За производството в завода „М.“ на 18.04.2006г. от инж. В. Ц. била изготвена оценка на риска от голяма авария. В документа били описани основните технологични процеси в предприятието, като се акцентирало върху опасните дейности в двата производствени цеха.
Планът за действие при бедствия и аварии бил утвърден от изпълнителния *** на „Видекс“АД.
Оценката на риска като изготвена през 2006г. не била актуализирана след договора № 719/10.07.2008г между „Видекс“ АД и „Акмон“ С.А. за утилизация на гръцки противопехотни мини.
Била изготвена и карта за оценка на риска от май 2010г. за работно място: „Машинен оператор утилизация на боеприпаси – разснарядител“, 33 заети лица. Били накратко описани хронологията на технологичния процес, работно оборудване, работното помещение, елементи на мината – противопехотна скачаща мина ДМ 31, характер на дейност.
Картата на оценка на риска била разработена само за противопехотни мини ДМ 31.

Назначени в завода работници като „машинен оператор производство на експлозивни вещества“:

На 01.10.2014г. като втора смяна в цех „С“ са работели 12 работници назначени като „машинен оператор-производство експлозивни вещества“.
Трудовите договори с тези работници са сключени между дружеството „Видекс“ АД представлявано от изпълнителния *** – Е. М., чрез П. Г. И. и чрез В. Ц., заемащи към съответния момент длъжността *** на завод „М.“. /приложения в том. 149 ДП на л. 92, 100, 114, 122, 128,134, 141, 150, 156, 167,180/
Държавното обвинение твърди, че от тези 12 работници, 7 не притежавали правоспособност изисквана съгласно Дял първи, Глава първа, Раздел II от Правилата за безопасност на труда и ВР.
Това били работниците:
1. П. К. И. /експертиза л. 265,т. 148 ДП/
2.П. И. П. /експертиза л. 266,т. 148 ДП/
3. Ц. Б. М. /експертиза л. 267,т. 148 ДП/
4. Х. К. Б. /експертиза л. 268,т. 148 ДП/
5.Р. А. Р. /експертиза л. 270,т. 148 ДП/
6.М. П. А. /експертиза л. 273,т. 148 ДП/
7. К. Д. Г./експертиза л. 277,т. 148 ДП/

На това място следва се отбележи, че държавното обвинение е вменило, че на 01.10.2014г. като втора смяна, били допуснати до работа освен работниците по т. 1-7, още и други четирима – 1. св. М. В. М., 2. св. М. М. Т., 3. св. Ц. Д. Г. и 4. св. И. Г. В., които също били неправоспособни.
Установява се обаче, че тези свидетели не са били на работа като втора смяна в цеха, именно когато е възникнала експлозията и когато са загинали всички намиращи се там работници – 12 /без ръководния персонал/, освен посочените като неправоспособни по горе от т.1-7, още и следните работници: 1.М. Д. И. /неправоспособен съгласно експертиза на л. 264, т. 148 ДП/ 2. П. С. П. /неправоспособен съгласно експертиза на л. 264, т. 148 ДП/, 3. В. Е. Г. /правоспособна като „лаборант по взривни вещества“ съгласно експертиза на л. 274, т. 148 ДП/, 4. И. П. Г. /правоспособен като „лаборант по взривни вещества“ съгласно експертиза на л. 275, т. 148 ДП/. 5. Е. И. И. /правоспособен като „лаборант по взривни вещества“ съгласно експертиза л. 269, т. 148 ДП/.
За тези четирима свидетели - св. М. В. М., св. М. М. Т., св. Ц. Д. Г. и св. И. Г. В., въпросът дали са били неправоспособни не е бил предмет на изследване, нито е дадено такова заключение от колективната седемчленна експертиза в том 148 ДП, при въпрос 14 – „Каква правоспособност имат работниците в цех „С“ за работа с взривни материали.“
Установява се, че сред загиналите и респективно - допуснати до работа като втора смяна работници са били лицата М. Д. И. и П. С. П., които обаче прокурорът не е включил в списъка на работниците втора смяна на 01.10.2014г., и за които не заявява нищо свързано с тяхната правоспособност, макар, съгласно седморната експертиза в том 148 ДП, съответно – л. 264 - за И. и на л. 271 – за П., те да са били неправоспособни по смисъла на глава първа, раздел 2, от ПБТВР – 97, по чл. 5, ал. 3, т. 4 от Наредба № РД-07-2/25.05.2011г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4-7, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 ЗОБВВПТИ.
Като цяло прокурорът не описва факти за назначаването на работниците на съответната длъжност, от кого, кога, въз основа на какъв договор, какви са спецификите на трудовата функция според длъжностна характеристика на длъжността „машинен оператор производство на експлозивни вещества“, какви трудови задачи реално са изпълнявали, в частност на процесната дата 01.10.2014г., на която се твърди, че са били допуснати до работа, за да може да се прецени приложението на закона за съответната правоспособност.
Тогава, за да може да се прецени дали длъжността, която са заемали тези работници и фактическата им трудова функция са изисквали специална правоспособност, като отправна точка и критерий остава да служи единствено наименованието на длъжността /до което прокурорът е и свел своите претенции/, без да се знае нищо за нейното съдържание и за реалните задължения на този работник. Само наименованието на длъжността обаче /освен ако не се касае за регулирана професия/ е недостатъчно за преценка на въпроса на какви условия следва да отговаря работникът за заемането й. Несъстоятелно е да се очаква, че само наименованието може да даде и нужната представа за реалните обем и естество на възложените и изпълнявани трудови функции. А в обвинителния акт те не са описани в никакъв, дори минимален обем, за да може еднозначно и категорично да се отговори изисквали ли са тези функции, съответно - тази длъжност, правоспособност, каквато прокурорът претендира, и която съгласно експертизата в том 148 е уредена в Наредба № РД-07-2/25.05.2011 чл. 5, ал. 3, т. 4, за длъжности „пряко свързани с управлението на работното оборудване в производство на взривни вещества, пиротехнически изделия и боеприпаси“. Ще се отбележи обаче, че прокурорът не релевира конкретни законови основания за правоспособността, каквато работниците е следвало да притежават. Посочва само, че тя се следва от Дял първи, Глава първа, Раздел II от Правилата за безопасност на труда и ВР, което не дава особена яснота по въпроса на нормативната регламентация.
На следващо място, не се установяват обстоятелства относно конкретните трудови функции изпълнявани от така назначените работници. Съставлявали ли са конкретните задачи, които са изпълнявали работниците втора смяна на процесната дата 01.10.2014г. „управление на работното оборудване“, е въпрос, на който не може да се даде отговор, доколкото за него няма факти за дейностите, които реално тези работници са извършвали Критерият за преценката за изискуемата правоспособност е съдържателен, не само номинален /само според наименованието на длъжността/, а предпоставки за прилагането му според твърденията на прокурора не са налице. Още повече, че и формулата на обвинението е такава, че предполага знание за конкретните дейности извършвани от работниците, тъй като подсъдимата И. се обвинява, че на конкретна дата /01.10.2014г/ допуснала до работа, т.е. - да изпълняват съответни дейности, лица без правоспособност. Какви са тези дейности и изисквали ли са правоспособност остава неизвестно.
Тази фактическа непълнота като недостатък на обвинението поначало свързан с накърнено право на защита, под формата на правото да се знаят фактите на обвинението в нужния за защитата обем, се явява без никакво правно значение поради оправдателния изход на делото.

Инициативи на подс. П. И. за отстраняване на нарушения:

Подс. П. И. като инспектор ЗБУТ е проявявала активност включително и във връзка с проверки от страна на контролните органи. С писмо изх. № 223/01.08.2013г. тя е поискала от ръководството на завод „М.“ да се закупят лични предпазни средства за работниците – противопрахови маски, ръкавици и антифони. / писмо на л. 271, т. 11 нохд/
Изготвила докладна записка до *** на завода, с изх. № 23/28.08.2014г. с молба за разпореждане за отстраняване на отпадните продукти от цех „С“ –„Утилизация“, като цехът се почиства ежесменно и измива веднъж седмично. Всички взривни вещества и готова продукция в края на смяната или в началото на следващия работен ден мениджърите на цеха да предават на склад. Уведомявала, че списъците за провеждане на курса за правоспособност били изготвени. /докладна на л. 272, т. 11 нохд/
Изготвила докладна записка изх. № 13 от 13.03.2014г. до *** на завода във връзка с проверка на Г., като уведомявала за липса на документи в личните досиета на работниците относно нареждане за провеждане на инструктаж и протоколи за проверка на знанията. Обръщала внимание, че е изготвила нарежданията за обучение, но не й били предоставени необходимите имена, въпреки неколкократните искания. /докладна записка на л. 273, т. 11 нохд/
Имало е случаи, в които подс. И. при констатиране на нарушения подавала различни сигнали в Инспекция по труда В. - за полагане на извънреден труд в завода, за неправилно съхраняване на взривни вещества. /показания на св. П. – л. 388, т. 4 нохд/.
Имало случаи, в които подс. И. изпращала сигнали до Инспекция по труда В. за системно нарушаване на работното време, до РУ „Полиция“ или КОС, до РИОСВ-М. за неправилно съхранение на счупени палета с мини, до Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“-В.. /обяснения на подс. И. - л. 59, 70, т. 4 нохд, л. 103 т. 11 нохд/
Подсъдимата И. посещавала цех „С“ един-два пъти в седмицата и ако имала забележки, ги казвала на мениджъра цех - М. Ч. /показания на св. А. А. – л. 95, т. 10 нохд, прочетени от л. 118, т. 8 ДП/
Подс. И. е раздавала работно облекло, ръкавици, маски. /св. Т. И. – л. 96, т. 6 нохд, св. Р. Г., прочетени показания – л. 101,т. 6 нохд от л. 96, т. 7 ДП//
В заключение от изяснените факти следва да се приеме, че подс. П. И. не е бездействала напълно, както твърди обвинението. Тя е изпълнявала задълженията си, онагледено чрез установените и описани по – горе примери. Макар да не могат да се изключат възможности за случаи, в които подс. И. и да не е изпълнявала или да не е изпълнявала своевременно свои задължения. Това е така, доколкото е невъзможно да се обхванат всички примери от практиката на подс. И. и да се прецени как точно е изпълнявала задълженията си спрямо тях. Основание за такова допускане е установеното по делото, отново от показанията на множеството свидетели работници и техните близки, че практиката по утилизация в завода не е била от най-сигурните, модерни, обезопасени и като цяло е имало множество съпътстващи проблеми.
Данни за това се съдържат в показанията на св. А. Ц. А. – М. - че инструктажите от подс. П. И. не били подробни и работниците по-скоро се подписвали отколкото да са им правели инструктажи, че работно облекло им давали само веднъж годишно, че си перели маските за еднократна употреба, че около цеха „С“ имало струпани сандъци с мини, които не били утилизирани, а извънредните инструктажи провеждани от подс. И. траели пет минути. /л. 6, т. 4 нохд/. В показанията на св. Ж. С. А. – че гледали от колегите какво да правят, че не е имало специално обучение, че подс. И. провеждала формални инструктажи като им казвала: „Вие си знаете, подпишете се“, /л. 14, т. 4 нохд/. В показанията на св. Б. М., баба на загиналия във взрива на 01.10.2014г. Х. Б. и майка на загиналия Ц. М., че непосредствено преди това и двамата негодували, тъй като нямали понятие как се работи с мини /л. 9, т. 4 нохд/. В показанията на св. К. М. – баща на Х. Б. и брат на Ц. М., че инструментите, с които работели „не стрували“, че старите работници им казвали какво да правят, че не са минавали курс на обучение./л. 11, т. 4 нохд/. В показанията на св. К. Р., съпруга на загиналия Р. Р., че не е бил на обучителен курс, че другите работници му показвали какво да прави, че работел с домашно облекло. / л. 13, т. 4 нохд/. В показанията на св. И. А., дъщеря на загиналата във взрива М. А., че тя си осигурявала работното облекло /л.56, т. 4 нохд/. В показанията на св. П. И. П., работник в завода, напуснал през лятото на 2014г. - че старите работници го обучавали и не е минавал курс /л.57, т. 4 нохд/. В показанията на св. И. Н. И., работник - че работели с примитивни инструменти, които сами си правили от „неръждавейка“ и от ламарини, че машините били стари и развалени, а „бройките“, които искали от тях – непосилни. /л. 104,т. 4 нохд, прочетени показания от л.1, т. 7 ДП/. В показанията на св. Ж. Д. К., работник, че си носел метален чук от къщи, тъй като чуковете не достигали /л. 223, т. 4 нохд/. В показанията на св. Щ. Н. Я., работник, че имало случаи, в които произведената продукция не се извозвала редовно, цехът се запълвал и се пречело на работата /л. 317, т. 4 нохд, прочетени показания от л. 9, т. 12 ДП/. В показанията на св. С. С. Ц., полицейски инспектор при КОС МВР В., че при внезапна проверка на завода през 2014г., установила неправилно съхранение на мини, които били в парната централа, а не в нарочен склад, за което и съставила акт /л. 63, т. 4 нохд/.
Показанията на св. Ц. се потвърждават от писмено доказателство – писмо от ОДМВР В., рег. № 23321 от 11.09.2014 г. изготвено от св. Ц., относно внезапна проверка на завод „М.“, при която били констатирани нарушения - в помещение „Парна централа“, което не било склад, не било оборудвана със С. и видеонаблюдение, било масивна сграда с множество счупени прозорци и не отговаряло на изискванията за физическа защита, се съхранявали 47 палети с П. – М16, или общо 11 280 бр. мини. А съгласно издадените разрешения, „Парна централа“ не била място за съхранение на взривни вещества и това било нарушение на ЗОБВВПИ. В складовите помещения палетите били подредени по начин, който затруднявал установяване на наличността, нямало проходи, които да осигурят оптималните безопасни разстояния между фигурите, правилното съвместно съхраняване и правилно проветряване. Тогава и било разпоредено на *** на завода – В. Ц., мините незабавно да се пренесат в складовите помещения. /писмо на л. 67, т. 45 ДП/.
Всичко това се излага за илюстрация на нееднозначната практика в завода. От примерите за нередности в дейността на завода обаче, като най – общи, не се извежда по никакъв начин ролята на подс. И. в тях. Остава неизвестно пораждали ли са задължения стриктно за нея като длъжностно лице, имало ли е основания за нейна намеса, под каква форма, какви са й били правомощията, имало ли е основания за нейна отговорност. Изложените фактически положения остават без значение за положението на подс. И.. Още повече, че по никакъв начин не присъстват в обвинителните обстоятелства, с което на по-голямо основание показват несъстоятелността на обвинението да вменява на подсъдимата бездействие без никаква фактическа обоснованост.

По доказателствата касаещи стриктно обвинението срещу подс. П. И.:

Доказателственият материал и по този пункт на обвинението се преценява от съда като достоверен, без причини за поставянето му под съмнение.
Фактите приети от окръжния съд като позитивни в това да покажат изпълнение на службата на подс. И., се ценят напълно като правнозначими. Те се установяват равностойно по значение и от писмените, и от гласните доказателства. От писмените доказателства - множеството документи, посочени в обстоятелствената част. От свидетелски показания - на св. А. А. – М. /л. 6, т. 4 нохд/, св. К. Р. /л. 13, т. 4 нохд / св. Ж. А. /л. 14, т. 4 нохд/, св. Р. Р. / л. 14, т. 4 нохд/, св. Т. Д. /л. 66, т. 4 нохд/, св. Е. Б./ л. 109, т. 4 нохд/, св. Р. П. /л. 114, т. 4 нохд/, Ц. Г. /л.164, т. 4 нохд, вкл. прочетени от л. 51, л. 68, т. 8 ДП, л. 55, т. 8 ДП/, К. П. /л. 166, т. 4 нохд, вкл. прочетени показания л. 71, т. 8 ДП, л. 76, т. 8 ДП/, В. А. /л. 169, т. 4 нохд/, М. Й. /л. 171, т. 4 нохд/, Р. Г. /л. 173, т. 4 нохд/, Б. В. /л. 188, т. 4 нохд, вкл. прочетени показания – л. 4 и 8 т. 9 ДП/, В. В. /л. 190, т. 4 нохд, вкл. прочетени показания – л. 14, т. 9 ДП/, П. К. П. / л. 68, т. 4 нохд/, И. И. /л. 193, т. 4 нохд/, К. И. /л. 195, т. 4 нохд, вкл. прочетени показания – л. 65 и 66 т. 9 ДП/, Р. П. /л. 197, т. 4 нохд, вкл. прочетени л. 85, т. 9 ДП/, П. П. /л. 215, т. 4 нохд/, Ж. Б. /л. 217, т. 4 нохд, вкл. прочетени показания – л. 99, 104 и 105, т. 9 ДП/, В. А. /л. 220, т. 4 нохд/, В.а А. /л. 226, т. 4 нохд/, Б. Б. /л.285, т. 4 нохд, вкл. прочетени – л. 198, т. 9 ДП, л. 194 и 195 т. 9 ДП/, К. А. / л. 292, т. 4 нохд/, И. В. /л. 293,т. 4 нохд, вкл. прочетени – л. 89, т. 10 ДП/, В. Н. /л. 295, т. 4 нохд, допълнителен разпит – л. 96, т. 11 нохд, вкл. прочетени – л. 14- 18, т. 11 ДП/, Ф. А. /л. 298, т. 4 нохд, вкл. прочетени показания – л. 23 и 24, т. 11 ДП, л. 96, т. 11 нохд/, Ц. Ц. /л. 315, т. 4 нохд, л. 97, т. 11 нохд/, Б. Б. /л. 316, т. 4 нохд, л. 97, т. 11 нохд/, Ж. Ж. /л. 319, т. 4 нохд/, Д. Г. /л. 355, т. 4 нохд/, А. А. /л. 356, т. 4 нохд/, С. А. /л. 357, т. 4 нохд, прочетени показания – л. 70, т. 12 ДП, л. 69, т. 12 ДП/, Г. А. /л. 360, т. 1 нохд/, Ц. А. /л.361, т. 4 нохд/, И. З. /л. 383, т. 4 нохд/, Р. П. /л. 388, т. 4 нохд/, Б. И. /л. 247, т. 5 нохд, прочетени показания – л. 209, 217, 231, 232, т. 7 ДП/, Ц. А. /л. 252, т. 5 нохд/, Т. И. /л. 96, т. 6 нохд/, Р. Г. /л. 100, т. 6 нохд, прочетени - л. 96 -100, т. 7 ДП/, М. П. /л. 101, т. 6 нохд, прочетени -л. 1 и 5, т. 8 ДП/, Ц. Ж. /л. 91, т. 10 нохд/, прочетени показания поради това, че са починали А. А. /л. 95, т.10 нохд и л. 118, т. 8 ДП/, Г. Г. /л. 95, т.10 нохд, л. 43, т. 9 ДП/, от обясненията на подс. И.. /л. 59, 70, т. 4 нохд, л. 103 т. 11 нохд/
Окръжният съд е приел достоверност на гласните доказателства, вкл. и обясненията на подс. И., доколкото изцяло се позовава на тях, с която оценка настоящата инстанция се съгласява. Няма данни за субективност при изложението на фактите, както от страна на свидетелите, така и от страна на подс. И., независимо от положението й на подсъдима. Фактите, така както се заявяват в свидетелските показания, служещи основно за изясняване на въпроса по провеждането на инструктажи, на осигуряване на работно облекло, провеждане на обучения и начина по който подс. И. изпълнявала контролните си правомощия като посещавала цеха и разговаряла с неговия мениджър, за изпращането на сигнали, са последователни и взаимно-потвърждаващи се, доколкото става въпрос за множество разпитани свидетели.
Обясненията на подс. И. за това, че като цяло е изпълнявала задълженията си, се подкрепят и от разпитаните свидетели - работниците в завода по отношение провеждането на инструктажи и проверките на място в цеха, св. П. и писмени доказателства – що се отнася до изпращането на сигнали.
Писмените доказателства установяват фактите на трудовото правоотношение на подсъдимата с „Видекс“ АД, както и на служебните й задължения. Свидетелските показания в така посочената многобройна група са в една посока – че подс. И. е изпълнявала задълженията си да провежда инструктажи.
Провеждането на инструктажи се потвърждава и от показанията на св. Р. П. - старши инспектор в „Инспекция по труда“ В.. Свидетелката е проверявала книги за инструктаж и не си спомня да е установявала нарушения в кръга на служебните задължения лично на подсъдимата. Напротив – подсъдимата подавала сигнали до инспекцията за извънреден труд и за неправилно съхранявани взривни вещества./показания на св. П. на л. 388, т. 4 нохд/.
За това, че не е констатирал нарушения във връзка с инструктажите са и показанията на св. П. К. П. – главен инспектор от „Инспекция по труда“ В.. /л. 68, т. 4 нохд/.



Общи за обвинението срещу подс. В. М. и подс. П. И. факти:

Съхранявани в завода взривни вещества непосредствено преди взрива в завод „М.“ на 01.10.2014г.:

В периода непосредствено преди 01.10.2014г. в завод „М.“, цех „С“ работниците утилизирали П. модификации М16 А2. /показания на св. Г. Г. прочетени на л. 163, т. 10 нохд от л. 43 т. 9 ДП/
На 30.09.2014г. в завод „М.“ - [населено място] пристигнали шест камиона с противопехотни мини, които били тръгнали предния ден - 29.09.2014г, натоварени от Гърция за България. Три от автомобилите били с водачи български граждани, а други три - с водачи гръцки граждани. На 30.09.2014г. първо били разтоварени автомобилите с водачи българските граждани, а водачите гръцки граждани останали да чакат и преспят на портала. П. от техните камиони били разтоварени на следващия ден - 01.10.2014г., до около 16 ч., в складови помещения на територията на завода /показания на св. К., св. Р., св. Х., св. П. прочетени съответно от л. 103, 107, 114, 122, т. 12 ДП/.
По разпореждане на началника цех „Утилизация“ - М. Ч. и на ***а на завода – В. Ц., два от камионите разтоварвани на 30.09.2014г. били разтоварени в складове, но третият – отпред, а впоследствие и в самия цех.
Така установените факти отговарят на твърденията на обвинителния акт, че първата смяна работници на 01.10.2014г. вкарвали директно мините отвън в производственото помещение, а впоследствие всички мини от третия камион били вкарани в свободните участъци на цех „С“.
Към 01.10.2014г. в цех „С“, участък „Утилизация“ на завода се намирали Хексоген пресовки М16 – 1 769,500 кг, тетрил пресовки /мини/ - 11,100 кг., Т. вторичен – 2 958,700 кг., Капсул възП.ител М16 – 64 463 бр., капсул детонатор М16 – 108 544 бр., изхвърлящ заряд /черенен, димен барут/ М16 – 278, 660 кг, изхвърлящ заряд /черенен, димен барут ДМ 31/ - 238 527 бр., капсул възП.ител ДМ 31 – 1407 бр., Т. пресовка /ТМ 62, 0,170 кг/ - 19 312 бр., мини М16 корпус – 16 840 бр. Мини М16 – 6 986 бр.
В участък „Утилизация“ към момента на експлозията е имало мини М16 от модификацията М16 А2, запалки /взриватели/ М 605 за тях, капсул – детонатори и взривни вещества – хексоген, тротил и димен барут, разснарядени от различни видове мини.
Т. е бил разснаряден от П. М16 А2, както и от утилизирани по-рано противотанкови мини ТМ 62. Значително количество от него се намирало в прохода /тунела/ между двата участъка на цех „С“.
Прокурорът не е релевирал в обвинението времето на съхраняване в цеха на тротил от разснарядяването на противотанкови мини ТМ 62. Само е обобщил, че той е от утилизирано „по-рано“ противотанкови мини ТМ 62. При това положение нито първостепенният съд, нито този могат тепърва да приемат конкретен срок, след като такъв не е включен в рамките на обвинението. Същевременно такъв срок се явява съществен, който би имал значение за обема на задълженията, респективно – на бездействието да се изпълняват от съответното длъжностно лице, в чиято тежест са били. В случая, тези задължения са вменени на подс. П. И..
Ето защо, отразяването в седморната техническа експертиза, че съгласно складовата книга в цеха е имало тротил останал още от разснарядяването до средата на месец април 2014г. противотанкови мини ТМ 62, когато за последен път е било изнасяно на склад, както и че според констативен протокол № 2/2014 от 10.09.2014г. /л. 91, т. 58 ДП/ проверяващите били установили, че от участък „Утилизация“ не са били изнесени на склад 5 250 кг. смлян тротил, не може да се съобразява от съда, доколкото би съставлявало качествено нов фактически елемент непредявен като обвинение по съответния ред. Тези факти не се вземат под внимание и не се отразяват на материалноправното положение на подс. П. И..
В цеха се съхранявал и хексоген, във вид на пресовани междинни детонатори /таблетки/ от мини М16А2, съхранявани в цеха от началото на утилизацията на тази модификация мини.
Прокурорът отново не е конкретизирал началния момент на утилизацията на тази модификация мини, но доколкото все пак е посочил, че срокът на съхраняване на това ВВ в цеха съвпада с въпросния начален момент на утилизацията на мини М16 А2, следва да се приеме, че фактът е установим. Следователно съдът може да съобрази приетото в седморната експертиза, че този момент е 08.08.2014г., както и това, че от складовата книга на завода се виждало, че хексоген на таблетки, димен барут и капсул детонатори не са били извозвани от цеха и не са съхранявани разделно от началото на разснарядяването на мини М 16 А2 – от 08.08.2014г.
В цеха се съхранявали димен барут във вид на изхвърлящи заряди от мини тип М16 и закъснителни от П. от тип ДМ 31.
В участък „Лят бустер“ на цех „С“ се намирали: Пентитрол – 21 бр., Т. /ДМ 31/ млян – 16 кг, лят бустер 0,450 кг. - 1246 бр.
Към 01.10.2014г. документално в складовете на завод „М.“, [населено място] е имало 190 614 мини - 31 336 бр. M2, 158 993 бр. M 16 и 285 бр. М 14, като в цеха за утилизация са се намирали 6 986 бр. М 16 или общо в складовете и цеха е имало 197 600 бр. мини
Видно от изложеното, съвместно са се съхранявали взривни вещества (такива от група D /барут, T., R./) и средства за взривяване (такива от групи В /КД/).
В „Инструкция за безопасност при работа с бойни припаси взривни вещества и барути“, утвърдена от инж. В. М., на 20.03.2006г., чл.54, т. 5 се забранявало при работа с бойни припаси и взривни вещества да се запълват работните помещения с бойни припаси и взривни вещества над установените норми за едносменна работа. /л. 231, т. 43 ДП и експертиза в том 148 ДП/
Към 01.10.2014г. в цех „С“ са се намирали 8 620 кг. /с Т. екв. от 10 476/ различни видове взривни вещества, които са надвишавали 19 пъти посоченото изискване в т. 5 на чл. 54. /л. 231, т. 43 ДП и експертиза в том 148 ДП/
Съгласно „Технологичен процес „Утилизация на противопехотни мини М16“ 329520.52000.00001, утвърден на 11.01.2012г. от изп.-*** инж. Е. М., т. 5 не се допускало наличие на повече бойни припаси от необходимите за едносменен режим на работа в помещението за темпериране.
Намиращите се в цех „С“ боеприпаси - противопехотни мини М 16, към 01.10.2014г. надвишавали между 12 и 15 пъти допустимите по инструкции или технологии количества. /л.. 91, т. 45 ДП и експертиза в том 148 ДП/
По договор № 719/10.07.2008г. между „Видекс“АД и „Акмон“ С.А. капацитетът на демилитаризация следвало да бъде 8 000 мини на ден. При работа на три смени този капацитет се свеждал до 2 667 броя на смяна – т.е. превишението на намиращите се в цех „С“ към 01.10.2014г. боеприпаси – П. М16, е 2,6 пъти /в обвинителния акт и в мотивите на окръжния съд погрешно е посочено 2,9 пъти/ над договорните изисквания. /експертиза на л. 166/343 т. 148 ДП/
Ще се припомни, че към процесния период и след назначаване на М. Ч. за „мениджър утилизация“, т.е. от 29.11.2013г. нататък, и с категоричност към 01.10.2014г. /датата на експлозията в завода/ той е отговарял и на практика разпореждал какви количества мини, взривни вещества и боеприпаси да постъпват в цех „С“, какви да остават и се съхраняват там, кога и колко да се изнасят.
Съгласно справка ГД ОП МВР, № 11937р – 6122 от 07.10.2014г. на 01.10.2014г. дружеството „В. АД е депозирало заявление в 05 РУП СДВР за издаване на разрешение за транспортиране на взривни вещества за гражданска употреба и 800 000 П. от завод „М.“ до складовата база на дружеството в обект „Ч.“ , [населено място]. След инцидента /взрива/ в завода, на 02.10.2014г. заявлението било иззето с протокол за доброволно предаване от органите на разследване. /справка на л. 99, л. 102, абз. последен, т. 45 ДП/.

Практика на утилизация на противопехотни мини в завод „М.“:

Стриктно според обвинителните факти и при процесуалното ограничение да не се напуска тяхната рамка, като особености на работата по утилизация и в частност технологичните нередности в дейността в цех „С“, така както са възведени в обвинителния акт и като почиващи основно на положения от техническата седморна експертиза, се установява, че поначало на работниците била поставена норма да утилизират 1200 мини на смяна. Нормата била завишена и неизпълнима. Обичайно се утилизирали от 800 до 900 мини на смяна. /комплексна ситуативно-реконструктивна експертиза л. 38, т. 23 ДП/
Били разглобявани противопехотни мини M2, М14, M16 и ДМ31, които съгласно конструктивните им описания били неразглобяем вид.
Същевременно обаче по този въпрос е налице заключение на техническата експертиза на в.л. Г. и в.л. Д., и което се приема от този съд, че противопехотните мини не принадлежат към категорията боеприпаси, чието разглобяване да е технически невъзможно, но то е опасно.
По мините работниците нанасяли динамични удари, което, съгласно техническата седморна експертиза /т. 148 ДП/, било абсолютно недопустимо и противоречало на изискванията за безопасност при работа с боеприпаси.
В технологичните инструкции не било описано какво се прави с капсул-детонатора, след като се отдели, както и къде се предава.
Допускало се работниците да режат метални части от мините на универсални машини. Машините, на които е следвало да се извършват подобни операции обаче трябвало да бъдат блиндирани, така че да се осигури фактическа защита за оператора от случаен взрив и да не се допусне разпространение на поразяващите фактори върху други боеприпаси.
За работа във взривоопасна среда машините трябвало да са във взривозащитно изпълнение „Ех“.
Външната обвивка на мините била от стоманена ламарина и за да бъде срязана е трябвало да бъде ползван стоманен нож, тъй като съчетанието на два черни метала давало възможност за изсичането на искри, което било абсолютно недопустимо.
В технологичните инструкции липсвали указания за оборотите на струга, от които зависели скоростта на рязане, дълбочината на подаване и широчината на ножа, а от тези три фактора зависела степента на загряване при рязането, като това загряване можело да бъде източник на запалване на изхвърлящия заряд, а оттам и на сработване на пирозакъснителите с последващо задействане на капсул-детонаторите и взривяване на мината.
Ц. не бил оборудван със специализирани машини, при които операторът да е защитен от евентуален инцидент (възпламеняване или взрив).
По-точно, цехът разполагал с една бронекабина, но тя не се използвала, защото работата с нея била много бавна. С нея можело да се утилизират до 300 мини на смяна, а нормата изисквала много повече – 1 200 /показания на св. К. И. П., л. 166, т. 4 нохд/
Установява се също така, /и тези факти са от съществено значение за разкриване на обективната истина, останали извън вниманието на прокурора, но са без обвинителен характер, поради което допустими в съображенията на съда/, че разпределението в цеха „Утилизация“ на задачите за работа се извършвало от мениджъра на цеха – М. Ч., който също така и провеждал ежедневните и извънредните инструктажи - тези при смяна на модификацията на мините. В този процес, инспекторът ЗБУТ – подс. П. И., идвала в седмицата един - два пъти, и ако е имала забележки – ги казвала на М. Ч.. /показания на св. А. А. /прочетени от л. 118, т. 8 ДП, показания на св. Т. М. Д. /л. 66, т. 4 нохд/. Освен М. Ч. разпределение на задачи в цеха „С“ се извършвало и от ***а на завода – В. Ц. /показания на св. Г. В. Г. прочетени от на л. 163 т. 10 нохд, от л. 43, т. 9 ДП/.
Що се отнася до това дали работниците имали работно облекло, наличието на такова се потвърждава от св Т. Д.. /л. 66, т. 4 нохд/.

Процесуални съображения по установяванията от първостепенния съд на факти свързани с практиката на утилизация:

При сравнение между фактите изложени в предходния пункт и тези приети от първостепенния съд касаещи практиката по утилизация на противопехотни мини, ще се забележи значителния превес на фактите на присъдата срещу по-схематичното и без особени подробности фактическо изложение в обвинителния акт и респективно – и в настоящото решение.
Но така описаното тук се явява и максималната рамка, в която съдът може да разположи установеното от фактическа страна, доколкото това е и рамката, до която прокурорът е свел фактите на обвинението като неблагоприятни или най-малкото - нееднозначни по значението си за подсъдимите и респективно – съдът може да съобразява само и единствено тях.
Следователно доколкото първоинстанционният съд е приел доста повече и по-подробни факти от тези, най-вече от опасната практика на разснарядяване на П., те не биха могли да се зачитат, понеже като факти с нееднозначно за подсъдимите значение, усложняват процесуалното им положение, а същевременно – не са били на вниманието на прокурора и не са били включени в предявеното обвинение. Стриктно погледнато, те са и без значение за предмета на обвинението. С тях първоинстанционният съд не е можел да си служи. Още повече и поради избрания от съда подход да преразказва показанията на всички свидетели работници, при което крайният резултат е разхвърляно множество от разнообразни технически параметри и положения, в това число ненужни и повтарящи се подробности, според това как са били запомнени и пресъздадени от множеството разпитани по тези факти лица. А доколкото окръжният съд си е служил с подобни факти, тук и за нуждите на настоящото решение – те се игнорират.
Такива са всички различни от описаните в изложението на обвинителния акт практики и технологични специфики при утилизацията на противопехотните мини, като: фактите за поредността от действия на работниците от постъпване на мините в цеха до поставянето им на работните маси, различните операции за изваждане на детонатора в детайли, каквито не са застъпени в обвинението, още по-малко - за спецификите на тези операции при отделните мини, за това как точно се извличали взривните вещества от мините, къде са изпращани след това, какво било разстоянието между сандъците с мини до масите, където се утилизират, разстояние до машините и съоръженията.
От значение все пак за разбиране на обстановката и работната среда в завода са фактите с неутрален за обвинението характер и с по-скоро защитен такъв за подсъдимите, и които са възприети от първостепенния и от този съд като изведени от доказателствения материал, а именно: че задължение на началника цеха - мениджър „Утилизация“ било да следи за количествата съхранявани в цеха взривни вещества и за своевременното им изнасяне /в този смисъл са показанията на св. Б., св. Б. И., св. Ц. А., св. Е. Б., св. К. А./, че на 30.09.2014г. в чувал с тротил бил намерен детонатор, че в последно време преди 01.10.2014г. работниците били притискани и работели в състояние на постоянно напрежение, че поставените норми на утилизация били непостижими, че мините се доставяли нерегулярно и такава била и ситуацията на 30.09.2014г., когато пристигнали и били разтоварени наведнъж три камиона и особено това, че освен тези три камиона били пристигнали и други три, разтоварени на 01.10.2014г. в складовете, че служителите, които отговаряли за доставките на мини не ги преценявали и не ги координирали с *** В. Ц., че ръководството на цеха и завода в лицето на М. Ч. и В. Ц. са наредили вкарването на голямо количество мини в самия цех, че В. Ц. поради повреда на мотокара е наредил сваляне на мините от палетите в цеха на ръка, и една част била свалена по този начин, като и двамата – В. Ц. и М. Ч. знаели, че на 01.10.2014г. ще дойде изпълнителният *** Е. М. със задача да ускори процеса на утилизация. Когато дошъл Е. М. засичал с часовник времето на работниците, през което работели с мината, карал стругарите да режат смолата в резбата на взривателя с нож на струга. Това изнервяло работниците и създавало голямо напрежение.
От изложените факти се извежда, че в навечерието на 30.09.2014г. срещу 01.10.2014г. ситуацията в завода, що се отнася до голямото количество доставени наведнъж и струпани противопехотни мини, била извънредна.

Взрив в цех „С“ на завод „М.“ на 01.10.2014г.

На 01.10.2014 година, около 17 часа, при втората работна смяна, докато в цех „С“ се намирали работниците от тази смяна и ръководителите: Е. М., В. Ц. и М. Ч., по време на производствения процес по утилизация на противопехотните мини, възникнал взрив в обема на цеха.
Взривили са се съхраняващите се в цеха взривни вещества, средства за взривяване и боеприпаси.
Първоначалният център на взрива бил в зала за утилизация на Цех „С” като през Z-образния тунел се прехвърлил в участък „Лят бустер“.
Тротиловият еквивалент на общото количество на намиращите се в цеха за „Утилизация” и „Лят бустер” взривни вещества е изчислен на не по-малко от 15 500 кг. По – точно съгласно комплексна взриво-техническа експертиза /том 148 ДП/ тротиловият еквивалент на намиращите се в цеха „С“ взривни вещества, средства за взривяване и боеприпаси е изчислен на 15 582 кг. Но доколкото прокурорът е посочил количеството „не по-малко от 15 500 кг“, т.е. 15 500кг. е и максимумът, който прокурорът е релевирал, именно него, отново по процесуални причини, съдът и съобразява като факт.
Налягането за това количество тротилов еквивалент възлизало на 15,96.106 кРа, а на разстояние 20 м. - 75,5.103 кРа. При експлозията в епицентъра на взрива и на 20 метра от него се е развила температура около 2 800°С. Тези стойности са несъвместими със съществуването на човека и са довели до мигновен летален изход за всички намиращи се в цех „С“.
Според взривните ями в цеха са възникнали девет взрива, с продължителност на детонацията на зарядите до 4,0 мс и до 0,6 мс., т.е. от започването на детонационния процес до неговото завършване са изминали не повече от 7 – 9 мс.
Образувани били девет взривни ями, чийто размери отговаряли на вида и количествата взривни материали и боеприпаси, намиращи се в различните помещения на цех „С . /експертиза, л. 253, т. 148 ДП/
При експлозията значителна част от намиращите се в цеха мини, елементи и взривни вещества се взривила, а част била изхвърлена от взривната вълна /експертиза на л. 171, 343 т. 148 ДП/
Вследствие на взрива сградата на цех „С“ била съборена до основи. Части от конструкцията и материали използвани за строежа били раздробени и разпръснати в близост до района на взривните ями, като единствено била „запазена“ бронекабината.
Взривили се П. М16А2, П. от модификация М16 А1, тротил и хексоген - бризантни взривни вещества, разснарядени от различни видове и типове мини, нитропента в състава на лети бустери за граждански нужди, капсул-детонатори от П. М16А2, димен барут от изхвърлящи заряди и закъснители от П., взриватели М 605 от П. тип М16.
Взривът на взривните вещества, средствата за взривяване и боеприпасите намиращи се в цех „С“ са предизвикали голяма концентрация на енергия и силна детонационна вълна /скорост на детонация от 2000 до 8000 м. и отделяне на съответното количество топлина/ като са произтекли характерни и типични разрушения в радиуса на разпространение по местността. /експертиза , л. 252,, т. 148 ДП/
Взривът бил толкова мощен, че след него на мястото на цеха останала равна площадка.
От взрива загинали намиращите се в цеха лица: 1.М. Д. И., 2.П. К. И., 3.П. И. П., 4.К. Д. Г., 5.Ц. Б. М., 6. Х. К. Б., 7.Е. И. И., 8.Р. А. Р., 9.П. С. П., 10.М. П. А., 11.В. Е. Г., 12.И. П. Г., 13.В. П. Ц., 14.М. С. Ч. и 15. Е. В. М..
Всички те получили травматични увреждания: пълно разкъсване на телата, масивни разкъсвания на наличните меки тъкани, многофрагментни раздробяващи счупвания и обгаряне на наличните кости, вбиване в тъканите на строителни материали и метални осколки, обгаряне, опушване, почерняне на тъканите, характерни отлепвания на кожа и подкожие.
Травматичните увреждания били резултат от наслагващо се взривно /бризантно/ въздействие с резултатна много голяма кинетична енергия и въздействие на взривна вълна и пламъков ефект на въздействие върху телата на пострадалите, което сочи, че същите са се намирали в непосредствена близост до взрива.
Комбинацията от бризантното и пламъково въздействие съпоставени с вбитите строителни материали в меките тъкани сочат, че пострадалите са били в помещения, в които са възникнали взривове. Изразените разкъсвания на тъканите на частите от човешките тела и обгаряния по повърхността им насочват за наслагващи се първоначално бризантен експлозивен ефект с последващ термичен - пламъков ефект.
Установяването на трупни останки с данни за въздействали предимно механични фактори /установени в епицентъра при огледа на местопроизшествието/, без или с минимално въздействие на термични такива, насочва за разположение към момента на взривовете, при което съответните пострадали - П. С. П. и К. Д. Г., са били затрупани от срутващи се строителни материали от конструктивните елементи на сградата, в която са се намирали и минимално въздействие на термичните фактори на взрива върху съответните трупни останки.
От падащи предмети вследствие експлозията пострадали и две работнички, намиращи се в района на контролно-пропускателния пункт на завода - А. Ц. А. – М. и Ж. С. А., получили средни телесни повреди.
А. Ц. А. – М. получила открито счупване на дясната лъчева кост и на дясната лакътна кост, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за повече от един месец.
Ж. С. А. получила разкъсно- контузна рана на лявата мишница, травматичен деколман, конквасация /размачкване на левия триглав мускул/, довело до трайно затруднение на левия горен крайник за повече от един месец.
От взрива били унищожени освен боеприпаси, още и сграден фонд и намиращи се в близост автомобили. Стойността на унищожените взривни вещества, боеприпаси, унищожената продукция и материали, както и сграден фонд и моторни превозни средства към 01.10.2014г. в завод „М.“ била в размер на 517 528.00 лв.

Експертни хипотези и заключения относно причината за възникване на взрива:

От фактическа страна, както е приел и първостепенният съд, по никакъв начин не е установена и е обективно неустановима, конкретната причина за предизвикване на взрива в цех „С“ на завод „М.“.
Нещо повече, самият прокурор не предявява конкретен факт, не само теоретично обяснение, като причина за възникналата експлозия, не посочва кой и с какви действия или бездействия я е причинил, за да се отговори дали тези действия или бездействия представляват нарушение, какво и дали дейността на подс. П. И., /а и на подс. В. М., чието обвинение бе вече обсъдено/, стои в причинна връзка с въпросното действие или бездействие.
В протеста се възразява срещу извода на окръжния съд, че не бил изследван въпросът за това кой, кога и по какъв начин е причинил взрива в цех „С“ на завод М. и че вярно е обратното, тъй като такъв отговор се давал в комплексната взриво-техническа експертиза.
Възражението е неоснователно, тъй като в нито една от назначените експертизи отговор по изброените въпроси не се дава и не може да се даде, независимо че експертизите са изследвали задълбочено всички известни факти свързани с взрива. А отговор не се дава поради това, че обективно липсват факти, от които такъв може да се изведе. Оттук и ако експлозията е била причинена от действията на конкретно лице, не би могло да се каже, при какви евентуално нарушения на технологичната дисциплина е станало това, ако е имало изобщо такива.
Всички присъствали по време на интересуващия делото производствен процес са загинали. Това предпоставя и липсата на източници за фактите предшестващи и причинили инцидента. Дали това е технологична нередност, грешка в операцията от отделен работник, случаен инцидент – изпускане, блъскане, удар, прехвърчане на искра при прекомерно сближаване на различни боеприпаси или взривни вещества. По тези въпроси са възможни единствено хипотези, което и прави подобни спекулации, като допускания без достатъчно знания за фактите, безполезни за наказателното производство. Принципът за разкриване на обективната истина съгласно чл. 13 НПК категорично изключва възможността съдът да си служи с предположения.
Тези изводи се основават на хипотезите в изготвените по делото технически експертизи:
Съгласно техническата експертиза на в.л. Г. и Д. /т. 26 ДП/, по своите взривни свойства летите бустери могат да окажат решаващо влияние, както за иницииране на взривния процес, така и за надеждно предаване и усилване на „детонационната верига“ в общия процес на протеклия инцидент в завод „М.“.
Съгласно допълнителната техническа експертиза от същите вещи лица обаче „технологичната инструкция“, въпреки своите недостатъци, не може да бъде причина за възникване на инцидент. Това е така, доколкото работниците на практика не са спазвали инструкцията - те не са изчаквали пълното разтапяне на тротила, а още при размекването му са започвали да го изчукват, което било недопустимо.
И комплексната ситуативно-реконструктивна експертиза /том 23 ДП/ е с теоретичен и вероятностен характер на причините за взрива.
Тя дава отговор, че се касае за синхронизиран взривен процес с епицентър в т. 6 при вероятност 95-98%. Това е точка разположена близо до югоизточната стена на сградата, отстояща на равни разстояния от кратери номера 2,3,4 и 5. В тази зона се осъществявала най-критичната част от технологичния процес на утилизация – изваждане на пластмасовата капачка, впоследствие на черния барут, детонатора и накрая – пресовката хексоген, която е разположена над него. В близост до това технологично място е имало складиран пресовки с хексоген, тетрил, черен барут /това са агенти с висока степен на реактивност/ при неуточнени количества. Взривовете от кратери 2 и 3 детонират взрива от кратер 1, същевременно експлозия 3 взривява бункера входът на който е последващо засипан с взривен материал подаден от вълната на експлозията 2. По-натам експертизата описва точните стъпки и последователност на експлозии и унищожаване на сградата. Експертите изчисляват на основа противовзривния капацитет на бункера и височината на заснетата взривна гъба и еквивалента Т. с грешка от порядъка на +-25%, че се равнява поне на 5 000 кг., т.е. в цеха е имало над 9 тона взривни материали.
Експертизата не може да отговори на въпроса дали във взривния процес са били обхванати и противопехотните мини и колко от тях. Те са били складирани в сандъци - транспортна форма, и в тях мините са били отделно от капсул-детонаторите. Имало е 5 680 мини/ всяка мина съдържа 590 гр. Т. и 11 гр. хексоген, което се равнява на 3 351 200 гр. тротил и 62 489 грама хексоген/. На мястото на инцидента са открити много неразрушени мини и капсулдетонатори /самостоятелно или в стереопорни кутии/. Разминирани били 2180 декара за 39 дни, като били намерени само 10 невзривени противопехотни мини. Останалите мини били на територията на заводския комплекс. В обособената от тези експерти зона на иницииране на взривния процес, в цеха за утилизация е имало натрупване на неопределено количество пресовки с хексоген, тетрил и черенен барут. На другите места /с изключение на това в мините/ е имало натрупване предимно на тротил /критична маса на детонация 50 грама/. Пресованият и прахообразен тротил е добре чувствителен към детонации.
За хексогена критичната маса за детонация е 0.05 грама с ХМТД. Тетрилът има повишена чуствителност към удар: взрив при падане на товар от 2 кг и височина 40 см. Те са се намирали в близост и с мястото където се е извършвал процесът на същинската утилизация. Температурата на взрив при тези агенти се колебае между 190 - 230 до 3100° С, при скорост на детонацията от 7500 до 8500м/с.
Ще се припомни, че съгласно тази експертиза, заводът заедно с всички защитни съоръжения бил проектиран и изпълнен съгласно всички известни правила и норми за безопасност при работа с взривове. Реално всички защитни съоръжения са изпълнили своята роля и предназначение по време на инцидента, т.е. грешката не е била в това. Грешката е в това, че по време на възникване на взрива, в завода се е намирал огромен взривен потенциал. При проектиране на взривоопасни производства и дейности всяко едно съоръжение и сграда се оразмеряват спрямо утроения максимален капацитет на съответното производство. В случая, съдейки по последствията, натрупаният в завода експлозив е надвишавал многократно заявените мощности, което заедно с събитието на взрива е довело до конкретните последици.
Съгласно комплексна седморна взриво-техническа експертиза /том 148 ДП/, взривът е процес на сложно физико-химично превръщане съпроводено с отделяне на голямо количество газообразни продукти и топлина за много кратко време от порядъка на мили секунди. Причината е мощен първоначален детонационен импулс.
В помещенията на цеха са били складирани различни по вид и количества взривни вещества. Някои от тях като черенен димен барут и капсул детонатори са значително чувствителни и възприемчиви към първоначален огнен импулс. Те следва да бъдат поставени в отделна опаковка и отделени от основните количества тротил и хексоген. При утилизацията на боеприпаси от този тип най-опасните дейности са свързани с обезвреждане /обезопасяване/ на иницииращите елементи, а именно- капсул- детонаторите.
Детонация е процесът, който се разпространява по веществото с постоянна и максимално възможна за дадени условия, измервана обикновено с хиляди метра в секунда. Процесът на детонация е пряко свързан с началния импулс. За начален импулс може да се използват различни видове енергия - механичен удар, триене, пробождане, топлинно нажежаване, пламък, електрическо нажежаване, искра. За начален импулс може да се използва и енергията на друго взривно вещество. Отделните взривни вещества са повече или по-малко чувствителни към едни или други форми на началния импулс. В някои са по – чувствителни към механични въздействия, а други – към топлинните. Наличие на процес на горене преди взрива е възможен, но малко вероятен, тъй като е необходимо повече време на минаване от горене към детонация.
При това експертизата дава заключение най-общо за принципната физико-химична причина за възникване на взрива - достатъчно мощен детонационен импулс, без да говори повече от това за конкретиката на фактите, довели до такъв импулс.
Не говорят за такива факти и следващите изводи на експертизата – че началото на процеса било свързано с предаване на детонацията между намиращите се в цеха количества взривни вещества и че посоката на ударната вълна има направление запад – изток и нейните форма и движение се дефинирали от типа на сградата и нейното обваловане.
Експертизата отговаря, че доказването на възможността за умишлено използване на взривно устройство е сложен казус, който не бива да се изключва. Но не са открити данни в подкрепа на умишленото използване на такова взривното устройство.
Съгласно експертизата, взривяването на обекта е причинено от първоначален детонационен импулс, който може да бъде предизвикан по различни начини. В цех е имало нерегламентирано количество различни по вид взривни материали, като данните от делото за целенасочено съкращаване на времето на извършване на отделни операции, извършване на операции извън технологичните инструкции като отклонения могат да бъдат причина за предизвикване на взрив.
Експертизата същевременно дава заключение, че самопроизволното взривяване е малко вероятно. То може да се получи при неспазване на изискванията за безопасност при съхранение, транспортиране и манипулации на взривните вещества.
Експертизата отговаря, че от предоставения снимков материал на местопроизшествието на мястото на унищожения цех „С” и в района около него са намерени елементи от мини M2, като такива съгласно данните от книгите за движение на ВВООБ — цех „Утилизация” не е трябвало да се намират на територията на цеха.
Всички следи и разрушения са характерни за бризантното и фугасното действие на взривните вещества, боеприпасите и средства за взривяване, намиращи се в цех „С“ при взрива на 01.10.2014 год. В района нямало нетипични следи и разрушения.
С хипотетично значение са и експерименталните изпитания, при които в контролирани условия експертизата е проверила минималните разстояния, при които може да се инициира и предаде взрив от един към друг обект /ВВ/, и на които окръжният съд е отделил сериозно място в мотивите си.
Така или иначе, и тези изпитания не съдържат отговор за конкретната причина на експлозията, а допускат различни хипотези, вкл., когато казват при какви предпоставки какъв резултат следва. Доколкото по делото не е установен конкретният механизъм и причина за възникване на експлозията, провеждането на експерименти, поначало насочени към това да потвърдят или опровергаят установено и заявено отпреди това обстоятелство, се явява безпредметно и запазва характера си на вероятностно общотеоретично изследване. След като еднозначна яснота за фактическата предпоставка няма, ползата от изпитанията е само теоретична.
Този извод не се променя поради приетото от окръжния съд, че резултатите от изпитанията сочели, че в рамките на работния процес в цех „С” такъв /детонационен/ импулс не би могъл да бъде създаден. Това е така, доколкото за това допускане съдът не си е служил със знание за конкретната, а със знание за принципната обстановка в цеха – тази, че в рамките на работния процес не се налагало и не са били приближавани пресовани взривни вещества и капсул-детонатори на толкова малки разстояния, каквито са посочени в изследването от изпитанията, и на които от капсул-детонаторите към взривните вещества не се предава детонация. Ето защо, съответният извод на окръжния съд е презумптивен.
Възможна версия са и съображенията на окръжния съд, че мините, които са били в дървени сандъци не са били взривени от случайно изпусната мина, тъй като било видно, че на разстояние от 85 сантиметра взривена мина при директен удар в сандъците не може да взриви мините, които се намират в тях, може само да ги разпръсне без да предизвика детонация.
Единствените еднозначно установени факти имащи отношение към мощността на взрива и респективно неговата поразяваща сила и последици са тези по количествата взривни вещества и боеприпаси намиращи се на това място, на които отговаря изчисленият тротилов еквивалент. Количеството боеприпаси и взривни вещества са съпътстващ факт, свързан и явяващ се част от причината довела до интензивността на резултата, следователно – има пряко отношение към него.
Доколкото няма установени факти за причината на взрива, а само за причината на неговата мощност, то й единствено установимата причинно- следствена връзка между нечие деяние и последиците от експлозията може да се търси само на плоскостта на допускането на това място да се съхраняват надвишаващи допустимите количества боеприпаси и взривни вещества.

Значение на количествата съхранявани взривни вещества и на разделното им съхраняване с оглед на безопасността:

Съгласно комплексната седморна взриво-техническа експертиза съхраняваните на работните места и в производствените помещения видове и количества взривни вещества не бива да надвишават минималните такива, необходими за нормалното и безопасно протичане на технологичните процеси. Най-често те се определят съобразно капацитета на производствената единица - участък, цех за една работна смяна. Едно от безопасните условия за съхраняване и работа с взривни вещества е съхраняване на минимални видове и количества такива ВВ. Превишаването на количества необходими минимално за нормалното протичане на технологичните процеси, увеличава допустимите разумни рискове.
Също така честа и оправдана практика е взривните суровини да се подвозват към цеховете и работните места, а продукцията да се извозва оттам нееднократно за смяна, въпреки че количествата са под максимално допустимите, посочени в проектната и технологичната документация.
Следващо условие за безопасност е разделното съхраняване на взривните вещества и изделия. То позволява да се ограничи разпространението на възникнали локални запалвания и експлозии и да се минимализират евентуалните поражения.
Така например – взривили се единични изделия от иницииращи взривни вещества нанасят неголеми поражения, но ако се съхраняват съвместно с бризантни взривни вещества са в състояние да възбудят детонация в последните, която от своя страна може да нанесе значителни поражения.
Барутите пък, чиято основна форма на взривно превръщане е горенето, поради метателното си действие изхвърлят при възпламеняването си нажежени и горящи фрагменти от околни предмети – опаковки, корпуси на изделия и др., които създават вторични огнища на горене и детонация сред съседно разположени взривни вещества и боеприпаси.
Следващо условие за безопасност е осигуряване на безопасни разстояния между отделните складирани взривни вещества /заряди от взривни вещества/. Това е важно условие за непредаване между съседни заряди на горене или детонация и на минимизирането на пораженията от възникнала въздушна ударна вълна върху околните обекти.
Естествено при определяне на минималните безопасни разстояния се отчитат видовете и количествата на ВВ, преградните и защитните съоръжения. Спазването на тези отстояния е качествен показател за безопасност, следва да е отразен в документацията за безопасност и спазването да се контролира системно. От гледна точка на безопасността и броят на работниците също следва да е минимален.
Значителните количества взривни вещества /ВВ/ и елементи от противопехотни мини /П./ – хексоген, димен барут / ДБ/ и капсул детонатори /КД/ биха могли да изиграят роля на междинен детонатор, който е усилил иницииращия импулс от възникнал първоначален локален взрив към складираните в непосредствена близост ВВ и П..
Следва да се отбележи, че даже при превишени нормативи за съхраняване на взривни вещества в хранилищата на специализираната складова база, съхраняването там е значително по-безопасно отколкото в цеховете, където вероятността от възникване на запалване или експлозия е много по-голяма вследствие на оказваните по време на производствения процес технологични или случайни въздействия върху взривните вещества.
При огледа на местопроизшествието на цеха след взрива, се установява, че основната част от взривните вещества съсредоточени на няколко места в цеха включително и в тунела, свързващ двата участъка, е детонирала.
Нанесените от експлозията в цеха поражения показват, че наличните към момента там взривни вещества значително са превишавали безопасните количества по отношение на непредаване на детонацията по влияние, както вече бе конкретно описано по-горе. Не са били осигурени безопасни минимални разстояния по отношение на непредаването на детонацията по влияние между заряди от ВВ. Разстоянията между повечето разположени в цеха и на работните маси П. и ВВ са били недостатъчни, за да предотвратят предаване на детонацията между тях.
Значението на количествата взривни вещества в цех „С“ е отчетено дефинитивно и в комплексната ситуативно-реконструктивна експертиза, а именно, че в случая, съдейки по последствията, натрупаният в завода експлозив е надвишавал многократно заявените мощности, което, заедно със събитието на взрива, е довело до конкретните последици.

По доказателствата относно фактите за настъпилия взрив и причините за него:

Изложените факти като касаещи общо и подс. В. М. и подс. П. И., се установяват от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – документи, относимите от които са цитирани в съответната фактическа част, показания на свидетели – работници и служители в завода, лица извършвали проверки в завода по спазване на правила за безопасност и чийто показания първостепенният съд е изложил добросъвестно и коректно, макар и при ненужно цитиране на много от тях, наместо обобщен анализ и изводи, поради което няма необходимост от повтарянето им и в решението на въззивния съд. Само ще се отбележи, че поначало няма съществени противоречия в доказателствените източници. Основната част от тях се свежда до това какви точно са били условията на труд в завода, как точно се е работело, какви операции са извършвали работниците, каква е била практиката на доставяне и съхраняване на мини, доколко, как и от кого са били инструктирани и обучавани, преди процесната дата колко и какви мини са били доставени, как са били приети и къде са оставени на съхранение, кой и по какви въпроси на практика е отговарял, как се е изявявало ръководството на различните длъжностни лица с ръководни, управленски и контролни функции. По този начин е изведена и цялостната картина на функциониране на завода. С оглед на последователността и еднопосочността на показанията по тези въпроси и отсъствието на причини за пристрастност или заинтересованост у съответните свидетели, няма и основание от специален доказателствен анализ, по-голям от този да се покаже връзката между съответния доказателствен източник и изведените от него факти.
В посочената група показания са тези на:
Водачите на товарните автомобили транспортирали количествата П. непосредствено преди експлозията на 01.10.2014г. - св. К. Н. К. /прочетени от на л. 95, т. 10 нохд, от л. 103, т. 2 ДП, шофьор на товарен автомобил относно натоварването непосредствено преди процесната дата на мини и пристигането на шест такива автомобили в завода/, св. Р. К. Р./ прочетени на л. 163, т. 10 нохд от л. 107, т. 12 ДП – по същите факти/, св. А. Х. /прочетени на л. 163,т. 10 нохд, от л. 114 т. 12 ДП – шофьор на товарен автомобил, даващ показания по същите факти/, св. Т. П. /прочетени на л. 163, т. 10 нохд от л. 122, т. 12 ДП шофьор на товарен автомобил по същите факти/, св. Н. В. Д. /л. 33, т. 10 нохд/
Работниците в цех „С“ пряко извършващи дейност по утилизация: св. А. В. А. /прочетени на л. 95, т. 10 нохд, от л. 118, т. 8 ДП относно разпределението на работа в цеха „Утилизация“ и провеждане на инструктажите от М. Ч., посещения на подс. П. И. в цеха/, св. Г. В. Г. /прочетени на л. 163, т. 10 нохд от л. 43, т. 9 ДП относно това, че М. Ч. и В. Ц. казвали какво да се работи и относно провеждането на инструктажи/ св. А. Ц. А. – М. /л. 6, т. 4 нохд/, св. Ж. С. А. /л. 14, т. 4 нохд/, св. П. И. П. /л.57, т. 4 нохд/, св. Т. М. Д. /л. 66, т. 4 нохд/, св. И. Н. И. /л. 104, т. 4 нохд прочетени показания от л. 1, т. 7 ДП/, св. Е. Р. Б. /л. 109, т. 4 нохд/, св. Н. Ц. Г. / л. 111, т. 4 нохд/, св. Р. М. П. /л. 114 т. 4 нохд/ св. М. М. Т. /л. 115, т. 4 нохд/, св. Ц. Б. И. /л. 117, т. 4 нохд/, св. Ц. Д. Г. / л.164, т. 4 нохд /, св. К. И. П. /л. 166, т. 4 нохд, прочетени показания – л. 71 т. 8 ДП , л. 76 т. 8 ДП/, св. В. А. А. /л.169, т. 4 нохд/, св. М. С. Й. /л. 171, т. 4 нохд/, св. Б. М. /л. 171, т. 4 нохд/, св. Р. Ц. Г. /л. 173, т. 4 нохд/, св. Б. И. В. /л. 188, т. 4 нохд, прочетени показания – л. 4 и 8 т. 9 ДП/, св. В. И. В. /л. 190, т. 4 нохд/, св. И. И. И. /л. 193, т. 4 нохд/, св. К. И. И. /л. 195, т .4 нохд, прочетени показания – л. 65 и 66, т. 9 ДП/ , св. Р. Л. П. /л. 197, т. 4 нохд/, св. П. И. П. /л. 215, т. 4 нохд/, св. Ж. И. Б. /л. 217, т. 4 нохд, прочетени показания – л. 99, 104 и 105 т. 9 ДП/, св. В. Р. А. /л. 220, т. 4 нохд/, св. В. Л. Р. /л. 22, т. 4 нохд, прочетени показания - л. 134 и 136, т. 9 ДП/, св. Ж. Д. К. /л. 223, т. 4 нохд/, св. В. Ц. А. /л. 226, т. 4 нохд/, св. В. В. А. /л. 227, т. 4 нохд/, св. Б. А. Б. /л. 285, т. 4 нохд, прочетени показания – л. 194 и 195, т. 9 ДП/, св. М. Т. Б. /л. 287, т. 4 нохд, прочетени показания – л. 10, т. 10 ДП/, св. Ц. В. А. /л. 289, т. 4 нохд, прочетени показания – л. 5, т. 10 ДП/, св. К. П. А. /л. 292, т. 4 нохд/, св. И. Г. В. /л. 293, т. 4 нохд, прочетени показания - л. 89, т. 10 ДП/, св. В. И. Н. /л. 295, т. 4 нохд, прочетени показания – л. 14- 18, т. 11 ДП/, св. Ф. К. А. /л. 298, т. 4 нохд, прочетени показания – л. 23 и 24, т. 11 ДП, допълнителен разпит на л. 96, т. 11 нохд, / св. Ц. Г. Ц. /л. 315, т. 4 нохд, л.97, т. 11 нохд/, св. Б. В. Б. /л. 316, т. 4 нохд, л. 97, т. 11 нохд/, св. Щ. Н. Я. /л. 317, т. 4 нохд, прочетени показания - л.11, т. 12 ДП/, св. Ж. Г. Ж. /л. 319, т. 4 нохд/, св. Г. М. Г. /л. 321, т. 4 нохд/, св. Р. И. М. /л. 322, т. 4 нохд/, св. Д. М. Г. /л. 355, т. 4 нохд/, св. А. В. А. /л. 356, т. 4 нохд/, св. С. М. А. /л. 357, т. 4 нохд, прочетени показания - л. 70, т. 12 ДП, л. 69, т. 12 ДП/, св. Г. В. А. /л. 360, т. 4 нохд/, св. Ц. М. А. /л. 361, т. 4 нохд/, св. Ц. П. Ц. /л. 362, т. 4 нохд/, св. М. Г. М. /л. 362, т. 4 нохд/, св. Б. П. М. /л. 363, т. 4 нохд/, св. Л. Р. Ф. /л.363, т. 4 нохд/, св. В. П. М. /л. 412, т. 4 нохд/, св. Б. С. И. /л. 247, т. 5 нохд, прочетени показания – л. 209, 217, 231, 232, т. 7 ДП/ св. Ц. Г. А. /л. 252, т. 5 нохд/, св. Т. М. И. /л. 96, т. 6 нохд/, св. М. В. М. /л. 100, т. 6 нохд, прочетени показания: л. 101, т. 6 нохд/ , св. Р. М. Г. /л 100, т. 6 ох, прочетени л. 96 -100 т. 7 ДП/, св. М. Р. П. /л. 101, т. 6 нохд, прочетени от л. 1 и 5 т. 8 ДП/, св. А. А. /л. 95, т. 10 нохд, прочетени показания от л. 118, т. 8 ДП/, св. Г. В. Г. / л. 163, т. 10 нохд , прочетени от л. 43, т. 9 ДП/
Ще се подчертае значението на показанията на св. Т. Д. относно факта, че мениджърът на участъка „Утилизация“ М. Ч. провеждал инструктаж всяка седмица, а също и когато идвали нови мини /т.е. извънреден инструктаж/, както и че работниците имали работно облекло. Подс. П. И. също идвала и инструктирала всяка седмица. Това кореспондира на показанията на св. А. А., че подс. П. И. идвала в седмицата един - два пъти и ако е имала забележки, ги казвала на М. Ч.. /показания прочетени на л. 95, т. 10 нохд от л. 118, т. 8 ДП/.
Охранители: св. А. Б. Ж. /л. 409, т. 4 нохд/ св. Ж. Б. Ж. / л. 75 т. 5 нохд/
Други служители на завода: св. И. И. З. /л. 383, т. 4 нохд/, св. И. В. Л. /л. 385, т. 4 нохд/, св. И. П. /инженер – технолог, прочетени от л. 163, т. 10 нохд от л. 41, т. 13 ДП - изготвил технологиите за утилизация в завода/, св. И. М. И. /л. 406, т. 4 нохд – мениджър в цех „Неелектрически системи“/ св. Р. Ц. Г. – А. /л. 409, т. 4 нохд - началник складова база „Л. дол“ / св. Т. Б. А. /411, т. 4 нохд – касиер/, св. Г. Г. М. /л. 73, т. 5 нохд, инженер-проектант във „Видекс“ АД,/ св. Н. А. З. /л. 125, т. 5 нохд - ръководител взривни работи и отговорник складова база „Ч.“/ св. М. Е. П. – И. /л. 127, т. 5 нохд - юрисконсулт във „Видекс“ АД/, св. М. Г. З. /л. 101, т. 6 нохд, прочетени показания на л. 194, т. 13 ДП - мениджър на цех „С“ и цех „Нонел“ отговаряща за участък „Лят бустер“/, св. Р. Г. З. /л. 103, т. 7 нохд - търговски *** на „Видекс“ АД от 1995 до 2007 г. /, св. Ц. Л. Ж. / л. 91, т. 10 нохд/
Близки на загиналите лица: св. Б. К. М. /прочетени л. 95, т. 10 нохд от л. 75, т. 14 ДП/, св. Р. С. П. /прочетени от л. 95, т. 10 нохд от л. 127, т. 15 ДП/, св. К. Б. Ч. /прочетени л. 95, т. 10 нохд от л.127, т. 15 ДП/, св. П. А. И. /л. 341, т. 3 нохд/, св. Т. А. П. /л. 341, т. 3 нохд/, св. П. П. П. /л. 342, т. 3 нохд/, св. И. П. П. /л. 342, т. 3 нохд/, св. В. К. Д. /л.342, т. 3 нохд/, св. А. Т. А. /л. 342, т. 3 нохд/, св. Д. Д. /л. 59, т. 4 нохд/, св. С. С. Ц. /л. 343, т. 3 нохд – съпруга на *** на завода В. Ц./, св. Д. С. М. /л. 382, т. 4 нохд/, св. Ж. Г. П. /л. 97, т. 5 нохд/, св. П. П. П. /л. 98, т. 5 нохд/, св. Г. П. П. /л. 98, т. 5 нохд/, св. Т. Й. Ч. /л. 123, т. 5 нохд/, св. К. М. Ч. /л. 124, т. 5 нохд/, св. С. М. Ч. /л. 125, т. 5 нохд/, св. В. И. И. /л. 158, т. 5 нохд/, св. Л. П. Г. /л. 159, т. 5 нохд/, св. А. В. Н. /л. 159, т. 5 нохд/, св. В.а Д. /прочетени показания л. 254 т. 5 нохд - л. 19 т. 14 ДП./ св. Л. Н. П. / л. 101, т. 6 нохд, прочетени показания от л. 109, т. 14 ДП/ св. П. В. Ц. /л. 347, т. 3 нохд/, св. М. Л. А. /л. 8, т. 4 нохд/, св. Б. М. /л. 9, т. 4 нохд/, св. К. Б. М. /л. 11, т. 4 нохд/, св. Е. Р. М. /л., 11, т. 4 нохд/, св. К. Р. /л. 13, т. 4 нохд/, св. А. Р. /л. 13, т. 4 нохд /, св. Р. Р. /л. 14, т. 4 нохд /, св. Д. П. К. /л. 54, т. 4 нохд/, св. М. П. К. /л.55, т. 4 нохд/, св. И. К. И. /л. 56, т. 4 нохд/, св. И. А. /л. 56, т. 4 нохд/, А. Г. А. / л. 282, т. 5 нохд/ св. Т. Т. Н. /л. 99, т. 6 нохд/ св. К. П. Ц. /л. 101,т. 6 нохд , прочетени показания от л. 203, т. 15 ДП/, св. П. Т. Ц. /л. 101, т. 6 нохд, прочетени показания от л. л. 225, т. 15 ДП/, св. Е. Х. П. /л. 128, т. 6 нохд/, Б. К. М. /л. 95, т. 10 нохд, прочетени л. 75, т. 14 ДП/, св. Р. П. / л. 95, т. 10 нохд, прочетени от л. 56, т. 15 ДП/, св. К. Б. Ч. / л. 95, т. 10 нохд , прочетени от л. 127 т. 15 ДП/
Следва да се подчертае значението на показанията на св. С. Ц., които като добросъвестни се кредитират напълно, относно споделеното й от съпруга й – *** на завода В. Ц., и което вече се отрази във фактическата част, че в деня преди взрива, в завода са пристигнали много мини, поради което той бил притеснен, че количествата мини не идвали постепенно, за да могат да се обработват, че имало само един мотокар, който бил и повреден, че В. Ц. бил възмутен от преценката за доставката на тези количества, които въпроси не били координирани с него, че не зависело от него какво количество ще дойде и смятал, че работниците са много натоварени.
Свидетели - длъжностни лица участници в проверки на завода: св. С. С. Ц. /л.63, т. 4 нохд- инспектор КОС/, св. А. А. /л. 67, т. 4 нохд - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“/ св. П. К. П. /л. 68, т. 4 нохд - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ В../,св. А. Т. В. /л. 387, т.4 нохд – „Инспекция по труда“ В./, св. Р. Н. П. /л. 388, т. 4 нохд – „Инспекция по труда“ В../, св. С. В. Б. /л. 131, т. 5 нохд, инспектор КОС/, св. П. З. П. /л. 156, т. 5 нохд - Районна служба „Пожарна безопасност“ в Б./, св. И. П. Д. /л. 347, т. 5 нохд – инспектор КОС/, св. Х. Б. М. / л. 128, т. 6 нохд – инспектор КОС/, св. М. М. /л. 149, т. 7 нохд – инспектор КОС/.
Други свидетели: св. Ж. С. З. /л. 76, т. 5 нохд/ св. С. Й. С. /л. 131, т. 5 нохд/, св. И. И. З. /л. 283, т. 5 нохд/, св. Т. Г. А. /л. 284, т. 5 нохд/, св. П. Н. П. /л. 101, т. 6 нохд, прочетени показания - л. 158, т. 15 ДП/, св. Б. Н. Г. /л. 124, т. 6 нохд/ , св.Г. Р. Р. /л. 125, т. 6 нохд/, св. Л. Х. Л. /л. 126, т. 6 нохд/,св. Б. В. Г. /л. 128, т. 6 нохд/ св. В. Д. П. /л. 163, т. 10 нохд, прочетени показания от л. 31, т. 17 ДП/
От последната група показанията на св. С. С. са съдържателни за изясняване на последиците от експлозията в завода, доколкото свидетелят като оператор на безпилотен летателен апарат „Дрон“, установил, че на мястото на цех „С“ след взрива се намирала равна площадка.
По отделните факти, и извън тези, които вече бяха обосновани с конкретни доказателствени източници, така както са релевирани в обвинението събраните доказателства са:
За това, че мините се утилизирали посредством удари по тях с чук са показанията на св. Р. М. П. /л. 114, т. 4 нохд - ползвали чукове за обезвреждане на мините, да не правят искри/, св. Е. Р. Б. / л. 109, т. 4 нохд/, св. В. И. В. /л. 190, т. 4 нохд/, Ж. Д. К. /л. 223, т. 4 нохд/, св. С. М. А. / л. 357, т. 4 нохд/, св. Л. П. Г. /л. 159, т. 5 нохд/.
За това, че мините се режели на стругове са показанията на св. Т. М. И. /л. 96, т. 6 нохд/, св. И. Н. И. /л.104, т. 4 нохд/, св. М. М. Т. /л. 115, т. 4 нохд/, св. К. И. П. /л. 166, т. 4 нохд/, св. Б. И. В. /л. 188, т. 4 нохд/, св. С. М. А. /л. 357, т. 4 нохд, почетени показания от л. 70, т. 12 ДП и л. 69, т. 12 ДП/, св. Т. М. И. /л. 96, т. 6 нохд/, св. Р. М. Г. /прочетени л. 100, т. 6 нохд, л. 96 -100 т. 7 ДП/, св. М. Р. П. /л. 101, т. 6 нохд/, св. Г. В. Г. / прочетени на л. 95, т.10 нохд от л. 43, т. 9 ДП/
Тук въззивният съд намери за необходимо да отбележи, че вмененото от прокурора в обвинителния акт положение: че в завода не е имало контрол и ред за влизане и излизане в и от цеха и неговите два участъка „Утилизация“ и „Лят бустер“ по никакъв начин не присъства сред фактите, които е вменил конкретно на подс. В. М. и П. И. и свързаните с тях задължения, които са имали, а не са изпълнили, поради което то се явява ирелевантно и няма основания да бъде съобразявано от съда.
Твърдението няма отношение към вменените нито на подс. М. /относно качеството на инвестиционния проект част „Технологична“/, нито на подс. И. /относно инструктажи, оценка на професионален риск, оборудване, съвместно съхраняване на ВВ в големи количества и допускане до работа на неправоспособни работници/ нарушения.
На следващо място, не е ясно какво изобщо прокурорът е имал предвид при това твърдение и какви факти биха могли да стоят зад него. Така заявено то е с изцяло декларативен характер. Обяснението за присъствието му в обвинителния акт вероятно е цитиране от прокурора на съответната част от седморната техническа експертиза без видима релевантна връзка.
По-натам, прокурорът прави твърдение почиващо изцяло на комплексната седморна техническа експертиза, че нивото на технологичното осигуряване в завода било „занаятчийско“, а не професионално.
Единственият факт, който се открива да е свързан от прокурора с това обвинение е отсъствието на обезопасени, блиндирани стругове и взривозащитно изпълнение „Ех“. Оттам нататък зад определението „занаятчийско“ не стоят конкретни фактически положения, поради което то също е с абстрактен и неподлежащ на доказване характер.

Относно функциите на мениджъра „Утилизация“ М. Ч.:

Въззивният съд намира за особено важно да се изяснят максимално конкретните правомощия и практическите функции на длъжността на мениджъра на участък „Утилизация“ М. Ч., доколкото това позволява да се отграничат правомощията и практическите възможности за упражняването им и за ръководство и контрол от страна на подс. П. И..
За това, че М. Ч. като мениджър „Утилизация“ е отговарял и на практика е разпореждал и разпределял работата и количествата взривни вещества в цеха „С“ – „Утилизация“, това какви количества мини, взривни вещества и боеприпаси да постъпват, какви да остават и се съхраняват там и докога, кога и колко да се изнасят са показанията на св. Е. Р. Б. - че началникът цех определял къде да се съхраняват веществата, св. К. И. П. – че М. Ч. отговарял за изваждането на разснарядените елементи и ВВ от мините, за книгата за ежедневен инструктаж, св. И. И. И. – че М. Ч. отговарял за количествата ВВ в цеха и той нареждал какво да се изнесе, че от работна гледна точка работниците са искали да се изнесат ВВ - хексоген и черен барут, но никой нямал право да прави това без нареждане на М. Ч., св. В. И. Н. - че Ч. и М. им разпореждали, че на 1 октомври Ч. и М. им наредили целия Т. с мини да разтоварят в цеха, св. Ц. Г. Ц. - че Ч. им давал задачите, св. С. М. А. - задачите в цеха ги давал М. Ч., св. И. М. И. - че за дейностите в „Утилизацията“ отговаряли: В. Ц. и М. Ч., че имало 3-4 книги за движението на взривните материали и ги попълвал М. Ч., св. Б. С. И. - че докато на работа бил И. П., стриктно се спазвали нормите за количество съхранение на ВВ, но после това се занемарило, че *** В. Ц. и М. Ч. отговаряли за материалите, св. А. А. – че разпределението на работа се извършвало от М. Ч., св. Г. В. Г. – че Ч. и Ц. казвали какво да се работи.
На следващо място окръжният съд съвсем коректно и добросъвестно е описал и приетите от него експертизи като важен способ на доказване, макар, според настоящата инстанция, отново ненужно да е цитирал почти цялото им съдържание, при условие, че само част от него е относима според конкретно вменените факти. Ето защо и за експертизите ще се посочи, че се явяват важен източник за установяване на редица фактически положения, за които се изисква специално знание – и това са особеностите на намиращите се в завода взривни вещества, противопехотни мини, спецификата на съхраняване поради техния вид и количества, възможните рискове при работа, установените количества мини и ВВ и техният тротилов еквивалент, намиращи се в завода непосредствено преди експлозията, какви са причините /но с условието, че се касае само за научния аспект/, за възникналата експлозия, както и какви са факторите довели до нейния поразяващ обем и сила, причинените на загиналите лица телесни повреди свързани с настъпване на смъртта, причинените средни телесни повреди, идентификация на жертвите посредством Д. анализ, химически експертизи на останки от взрива с установяване на различните вещества по тях.
Въззивният съд, обаче, подчертава, че не се обвързва с правните изводи направени в седморната техническа експертиза и това са изводите за допуснати нарушения на специални норми, включително и това от кого са допуснати.
Трябва да се уточни, че експертизата е показала правни знания, доколкото от органите на досъдебното разследване й е бил зададен и нарочен такъв въпрос, а именно: „Има ли данни за показани незнания или немарливо изпълнение на занятие или друга правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност? Ако има данни за допуснати нарушения, какви точно биха могли да бъдат те? Кой нормативен акт е нарушен и от кого? В причинно-следствена връзка ли са те с настъпилия инцидент?”
Поначало на тези въпроси само държавното обвинение, на онзи етап, е следвало да търси и даде отговор. Така или иначе, доколкото е формулиран такъв предмет на изследване, дадените от специалистите отговори биха могли да служат на държавното обвинение за ориентир при съставяне на тезата му, без правна задължителност.
Правните изводи са израз на правни знания, с каквито съдът е длъжен да разполага и в това не може да бъде заместван, вкл. и от експерти – специалисти в съответна тясна област на науката и практиката., независимо че така съставените правни изводи на експертите са послужили почти дословно за изграждане на обвинителната теза. Това се разкрива както в обвинението срещу подс. В. М., така в това срещу подс. П. И.. В приложението на правото съдът може да бъде подпомаган само ако се касае за изясняване на факти, които се подвеждат под термини и понятия с научен и тясно специализиран характер, и които не биха могли да се разберат от лице без познания в съответната област на науката.
Само ще се обърне внимание, че що се отнася до нормите вменени на подс. П. И. и спецификата на неизпълнените от нея задължения, т.е. на бездействието й, в съответната част, седморната техническа експертиза е свързала неизпълнението на тези задължения не с фигурата на подсъдимата като инспектор ЗБУТ, а с фигурите на мениджъра „утилизация“ - М. Ч., *** на завода – В. Ц., дори изпълнителния *** – Е. М., като отговорни за това лица.
Очевидно в тази част прокурорът механично е заместил тези длъжности, най-вече длъжността мениджър „утилизация“, с длъжността на подсъдимата инспектор ЗБУТ, при което се е стигнало до това да не съобрази, че длъжността поначало не разполага с компетентности предполагащи обема от нарушения посочени в експертизата, освен като допуснати изобщо, още и като допуснати от конкретни лица.
Това се отнася до вменените на подс. И. нарушения, че не е провеждала ежедневен инструктаж, които в експертизата са посочени като допуснати от мениджъра утилизация.
Идентично е положението и със задължението за недопускане до работа на работници без подходящи средства за лична защита и работно облекло, задължението за недопускане на работници без професионален опит, подготовка и правоспособност, задължението да не се съхраняват без технологична необходимост значителни количества П., ВВ и елементи от тях и на несъвместими такива.
В експертизата и *** на завода е посочен като лицето отговорно за множество нарушения, преимуществено свързани с неупражнен контрол, но не само, а именно: че не е организирал безопасността на труда и не е контролирал прилагането на безопасни методи на работа, не е контролирал спазването на технологичните инструкции и мерките за безопасност, не е осъществявал контрол за провеждането на инструктажи по ЗБУТ и допускането до работа, утвърдил е длъжностни характеристики без конкретни изисквания за образователно и квалификационно равнище, професия, специалност и трудов стаж, допускал е до работа неинструктирани лица и без подготовка и квалификация допуснал е разснарядяване на боеприпаси без оценка на рисковете, допускал е съхраняване без технологична необходимост на ВВ, П. и елементи от тях и на несъвместими такива.
Според експертизата отговорност носи и самият изпълнителен ***, който не е извършил оценка на професионалните рискове, не е ограничил рисковете посредством защитни съоръжения и средства, доставка на необходимите инструменти, използване на изправни подемно-транспортни средства, организация на безопасното съхраняване на ВВ. Не е давал ежедневни инструкции на работниците Не е осигурил контрол за допускане до работа на лица, които не са подходящо обучени и без правоспособност, неинструктирани и неекипирани с работни дрехи и лични предпазни средства.
Относими към предмета на доказване са следните експертизи правилно приети и оценени от окръжния съд: СМЕ на трупни останки /л. 233 – 275, т. 7 нохд /, протокол за извършена Д. експертиза № 14 / Д. – 322 – л. 85 - л. 105 т. 22/, СМЕ по писмени данни /л. 155, т. 22 ДП/, комплексна ситуативно – реконструктивна техническа експертиза /т. 23 ДП/, химическа експертиза - протокол № 44/07.08.2015г. на обекти – бустери, оребрени парчета от жълто вещество /л. 3, т. 25 ДП/, химическа експертиза /л. 3, т. 25 ДП/, химическа експертиза № 145/ФЗХ – 418/л. 16, т. 25 ДП/, химическа експертиза № 15/ФЗХ – 132 от 17.04.2015 г /л. 24, т. 25 ДП/, химическа експертиза Протокол № 71 /л. 31, т. 25 ДП/, техническа експертиза № 61 от 09.12.2014г на в.л. Г. Г. и Н. Д. /л. 1, т. 26 ДП/, експертно заключение от в.л. Г. Г. и Н. Д./ л. 68, т. 26 ДП/, пожаротехническа експертиза /л. 42, т. 27 ДП/, допълнителна техническа експертиза на в.л. Г. П. Г. и Н. С. Д. /т.139 ДП/, допълнителна техническа експертиза от в.л. Г. П. Г. и Н. С. Д. /л. 41, т. 141 ДП/, комплексна взривотехническа експертиза от в.л. С. В., С. П., А. К., В.а Н., М. Х., Г. Я. и Е. К. /том 148 ДП/
Извън стриктния предмет на делото остават: протокол за извършена съдебно компютърно-техническа експертиза № 2014/К. – 126 на иззет компютър „Л.“, /л. 4, т. 24 ДП/, техническа експертиза № 14/ИЕУ – 107 /л. 15, т. 24 ДП/, с предмет на изследване – периода 15.10.2014 г.- 22.10.2014г. и контролера на системата за контрол на достъп, техническа компютърна експертиза /л. 15-18, т. 24 ДП/, компютърно – техническа експертиза № 2014/К.- 123 /л. 24, т. 24 ДП/ с обект компютър Ай Би Ем, сериен № 5586Н1С, компютърно – техническа експертиза № 2014/КСММ – 134 /л. 39, т. 24 ДП/, компютърно – техническа експертиза № 2014/К. – 143 от 02.12.2014г /л. 63, т. 24 ДП/, компютърна експертиза /л. 80, т. 24 ДП/, комплексна тройна съдебно – медицинска експертиза за здравословното състояние на св. И. П. /л. 162, т. 10 нохд и л.162, т. 22 ДП/

Общи положения от правна страна по обвинението по чл. 123, ал.3, пр.2 и пр.3, вр. ал.1 от НК и по чл.134, ал.3, пр.2, вр. ал.1, т.2 от НК и срещу двамата подсъдими В. М. и П. И.:

Правните доводи на първостепенния съд по това обвинение са верни. Те са сведени до представяне на основните изисквания на закона за съставомерност на деянието, а именно – да са нарушени специални норми, регулиращи правилното провеждане на правно регламентираната дейност източник на повишена опасност, и между тези нарушения и вредоносния резултат да има пряка причинно-следствена връзка.
Съставът на чл. 123, ал. 3, пр.2 и пр.3 и пр. 3, вр. ал.1 НК предвижда наказателна отговорност за този, който причини смърт на повече от едно лице поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и случаят е особено тежък.
Съставът на чл.134, ал.3, пр.2, вр. ал.1, т.2 от НК предвижда наказателна отговорност за този, който причини средна телесна повреда на повече от едно лице поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Т.е. и двата състава предвиждат наказателна отговорност за престъпления, извършени при професионална непредпазливост /Постановление № 6 от 07.10.1969г., Пленум на ВС/
От обективна страна те са идентични – бланкетни, предполагат упражняване на дейност, която е правно регламентирана, източник е на повишена опасност, т.е. е рискова, диспозицията им се запълва от конкретни правила за провеждане на дейността, причиняването на вредните последици се дължи на немарливо изпълнение на тази дейност при нарушаване на правилата, които я уреждат.
По отношение на правилата определящи дължимото поведение и запълващи диспозицията на тези състави, няма да е налице престъпление, ако не се установи, че правилата са нарушени и че това нарушение е в причинно – следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. /Постановление № 2 от 27.09.1979г. по н.д. № 4/1979, Пленум на ВС/.
Установено е в съдебната практика, че под „правно регламентирано занятие или дейност“ се разбират такива, за упражняването на които се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред“, и че „източник на повишена опасност представляват само такива занятия или дейности, при които и най – малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица“/ Постановление № 6 от 07.10.1969г., Пленум на ВС/
Субекти на тези престъпления са лицата, които упражняват правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, както пряко заети с нея, така и когато я ръководят, организират или контролират. В този смисъл е и Решение № 1138/10.11.1970г. по н.д. № 998/1970, III н.о.ВС –„Правно регламентираното занятие или дейност, представляващо източник на повишена опасност, може да обхваща както действия на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен характер.“/



От правна страна по обвинението срещу подс. В. М. по чл. 123, ал.3, пр.2 и пр.3, вр. ал.1 от НК и по чл.134, ал.3, пр.2, вр. ал.1, т.2 от НК.

Обвинението срещу подс. В. М. и за престъплението по чл. чл. 123, ал.3, пр.2 и пр.3, вр. ал.1 от НК и за това по чл.134, ал.3, пр.2, вр. ал.1, т.2 от НК има за основание едни и същи факти, идентични по вменените на подсъдимия нарушения при изработването на част „Технологична“ на инвестиционния проект за цех „С“, поради което и следва да бъдат разгледани общо.
Правилно окръжният съд е приел, че подс. М. не е виновен по това обвинение.
От признаците на вменения състав от обективна страна е налице само един - извършване от подс. М. на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, доколкото е насочена към създаване /проектиране / за строителството на условия за работа с взривни вещества.
Не е налице нито един от останалите признаци на закона, за да има извършено престъпление.
Подс. В. М. не е нарушил норми на специални закони, уреждащи изготвянето на част „Технологична“ на инвестиционния проект, от една страна, а от друга – изготвянето на част „Технологична“ на проекта не се намира и в никаква причинно – следствена връзка с резултата – експлозия в завода и загиналите 15 лица и причинени средни телесни повреди на други две.
Основанията на първостепенния съд да признае подс. М. за невиновен по обвинението са, че то е недоказано. В действителност анализът на аргументите на съда разкрива, че е приел обвинението за несъставомерно, тъй като не става въпрос за оборени фактически твърдения, а за изцяло различна и противоположна на правната интерпретация проведена от прокурора на, така или иначе, установените факти.
За да обоснове този изход, окръжният съд е развил следните аргументи: че се касае за ремонт на вече съществуваща, но повредена сграда, че няма промяна на предназначението на сградата /за „утилизация“ на мини/, че няма поставени на проектанта задачи, каквито прокурорът вменява, че проектантът съобразявал дадени му от възложителя технологии, а не ги съставял сам, че не е имало уреден административен контрол върху технологиите, а те са изцяло вътрешнофирмено решение, че проектът има значение само за строителството – да се издаде разрешение за строеж, че няма нищо общо с производствения процес по разснарядяване, нещо повече – че технологичната инструкция, въпреки констатираните недостатъци, не може да бъде причина за възникване на инцидент /съгласно техническата експертиза на в.л. Г. Г. и Н. Д./, че проектантът е имал задача да изпълни заданието на възложителя, който вече бил определил вида и модификацията на боеприпаса, който ще се разснарядява, както и производствения процес по технологични операции, че проектът е обект на многостепенен контрол и одобрение, че проектантът не определя или ограничава броя на работещите в отделните помещения, нито разположението на работните места, че няма отношение към експлоатацията на сградата или към производствения процес след построяването й.
Изложените доводи са верни.
В допълнение към тях въззивният съд намери за необходимо да отбележи, че инвестиционното проектиране в строителството поначало е етап от подготовката за извършване на строителство на обект според инвестиционните намерения на собственика – възложител и предназначен за издаването на нужните за това книжа, в частност – разрешение за строеж. Поради това и инвестиционният проект подлежи на оценка за съответствие с предвидените норми, на предварително съгласуване и одобрение от предвидените за това субекти – надзорник и компетентни административни органи. Изпълнението на строителството подлежи и на текущ и последващ контрол и разрешаване за експлоатация, при което отново се съобразяват надлежните технически норми и норми за безопасност.
Целта на инвестиционния проект е да даде предварителни идеи, представи и разчети на застрояването. Изготвянето му е многоетапно и многостепенно, обхваща множество стъпки. Съгласно чл. 5, ал.1 пр. 2 от Наредба № 4 от 21 май 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти /в сила и в редакция от 05.06.2001г/ инвестиционното проектиране се извършва в съответствие с изискванията на заданието за проектиране или договора за проектиране в случаите, когато не е изработено задание.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗУТ и чл. 2 от цитираната наредба инвестиционните проекти могат да се възлагат и изработват в следните фази на проектиране: 1. идеен проект; 2. технически проект; 3. работен проект (работни чертежи и детайли).
В този процес участват различни субекти – инвеститор /собственик/, проектант, надзорник, изпълнител.
Основният приложим закон уреждащ материята е Законът за устройство на територията, в сила от 31.03.2001г., който в нормата на чл. 137, ал. 3, систематично разположена в глава осма „Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“, раздел I „Инвестиционно проучване и проектиране“, предвижда, че строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.
И. инвестиционен проект подлежи на съгласуване от главния архитект на общината /чл. 141, ал. 1 ЗУТ/ както и служи за издаване на разрешение за строеж – чл. 142, ал. 1 ЗУТ. А съгласно чл. 142, ал. 4 ЗУТ (в действаща процесния момент редакция изм. ДВ, бр. 65 от 2003 г.) - всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им със съществените изисквания към строежите.
Дефиницията на понятието „инвестиционен проект“ се намира в Наредба № 4 от 21 май 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, в сила от 05.06.2001г. , издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, /за краткост - наредбата/ пар. 3 от Допълнителни разпоредби, съгласно който „инвестиционен проект“ е проект, който е предназначен за строителство на обекти.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредбата, обхватът на инвестиционните проекти в зависимост от вида, предназначението, големината и местоположението на проектираните обекти и изискванията към проектните решения може да включва и проектна част „Технологична“. Съгласно глава 17, чл. 112 – 113 от Наредбата, част „Технологична“ на идейния проект се изработва за обектите, при които технологията е определяща при тяхната експлоатация. Част „Технологична“ на идейния проект съдържа чертежи, обяснителна записка и технологични задания по подобекти към другите части на проекта.
Съгласно чл. 116 от Наредбата, част „Технологична“ на техническия проект определя конкретно избраните технологични решения. Съгласно чл. 117, част „Технологична“ на техническия проект се представя в чертежи, които съдържат: 1. технологични планове и схеми на предлаганите решения; 2. разрези и аксонометрични схеми към технологичните планове.
Нормата на чл. 118 от Наредбата урежда, че част „Технологична“ на техническия проект се придружава от обяснителна записка, в която се описват: 1. приетата технология по отношение на нейните технико-икономически показатели (производителност, специфични разходи на енергия, степен на механизация и др.); 2. всяко технологично решение с характеристика на технологичния процес, режим на работа и компановъчните решения с обосновка на необходимите площи и обеми; 3. избраното технологично оборудване с обосновка; 4. вътрешноцеховият и вътрешнозаводският транспорт; 5. осигуряването на технологията с тръбопроводи за сгъстен въздух, вакуум, технологичен въздух, пещни газове и др.; 6. степента на специализация на производството; 7. степента на механизация на технологичните процеси; 8. организацията на механо-ремонтните работи, складовото стопанство и лабораторния контрол; 9. необходимата работна сила, осигуряването на производството със суровини, горива и др., характеристиката на разходите на суровини и спомагателни материали, електрическа енергия, технологични горива, въздух, пара, вода, отделянето на отпадъчни води, топлинният баланс на производството, товарооборотът и други показатели, характеризиращи технологичното решение; 10. постигнатите здравословни и безопасни условия на труд, санитарно-битовото обслужване и пожарната безопасност.
Следователно, и както е отбелязал окръжният съд, инвестиционният проект има значение само за изграждане на строителството, най-вече в случаите на производствени предприятия и промишлени обекти, за които технологията на производството е определяща, респективно - на условията в изгражданите сгради и помещения, така че да отговарят на задачите на възложителя за протичане на конкретното производство, с всичките специфики, но заедно с това и да отговарят на законовите норми за такова строителство.
Изискванията към част „Технологична“ на проекта нямат отношение към самото производство, респективно към организацията му, вкл. и неговата безопасност, а са подчинени и съобразени с конкретната специфика на производството и технологиите, така както са предвидени от инвеститора да се прилагат в него и респективно възложени от него при проектирането. Техническият проект следва да осигури такова изграждане на строителството, че да отговаря на представените от възложителя технологии на производство, съответно на идейния проект и изобщо на неговото задание, така че технологиите да могат да се прилагат нормално и безпрепятствено. Част „Технологична“ е част от общия проект като подчинен на специалните законови разпоредби за строителството на такива обекти.
Неоснователно е възражението на протеста, че проектът част „Технологична“ нямала значение само за строителството и че имала връзка с технологията за разснарядяване на мините.
Именно цитираната от прокурора норма на чл. 112 от Наредба № 4/21.05.2001г на МРРБ, че: част „Технологична“ на идейния проект се изработва за обектите при които технологията е определяща при тяхната експлоатация потвърждава извода, че проектът и неговата част „Технологична“ са насочени към изграждането на строителството на такива обекти. Нормата не съдържа елементи, от които може да се изведе основателност на възражението, че е ориентирана и към дейности извън строителството или след неговото завършване. По същия начин стои въпросът и с технологиите. Проектът не е актът, който ги създава, а само се съобразява с тях. Нормите на чл. 113 и чл. 114 от Наредбата, на които прокурорът също се позовава, не променят извода. И тук задължението за проектанта да се съобразява с различни вариантни решения и технологични процеси е дотолкова доколкото има значение за проектиране на строителството.
Неоснователно е позоваването от прокурора на комплексната взриво- техническа експертиза, тъй като експертизата не може да дава правни отговори.
Ето защо прав е първоинстанционният съд в съображенията, че проектантът на част „Технологична“ на инвестиционния проект за нуждите на съставяне на своята част от проекта, изцяло се съобразява със зададените параметри на производството, респективно - с представените технологични инструкции, но не ги създава сам. Съответно проектантът и неговата част на проекта не биха могли да имат отношение към конкретната организация на производство, така както би се провеждала от собственика, по-натам, след изграждане на обекта.
Наред с това, инвестиционният проект, както вече се отбеляза, е предмет на стриктен контрол, на съгласуване и одобрение от редица органи по реда на чл. 143 - 146 ЗУТ, като гаранция, че отговаря на всички изисквания на закона и не съдържа непълноти или грешки.
По-натам, за да вмени на подс. М. деяние, което е причинило взрива и последиците от него, прокурорът е подложил на критика и е изтъкнал недостатъците на инвестиционния проект, част „Технологична“ изработена от подсъдимия. Следователно, трябва да се разбира, според прокурорската теза, че недостатъците на технологичната част на проекта стоят в основата на експлозията на 01.10.2014г. Критиката на прокурора на практика повтаря критиката съдържаща се в седморната техническа експертиза.
Независимо че прокурорът изобличава част „Технологична“ като съдържаща непълноти, той не е описал конкретното съдържание на проекта, който подлага на критика. Самата критика не почива и на конкретни положения в закона, които да показват нейната основателност, за да убеждава, че проектът действително е с недостатъците, които се претендират. Прокурорът е подложил проекта на обща, ненормативна /без опора в закона/ и несъдържаща правни доводи критика, каквато е и критиката отправена от седморната техническа експертиза споделяща различни професионални виждания по същите въпроси. Анализът на експертизата е с експертно-професионален, не и стриктно нормативен характер.
Ето защо, претенцията на държавното обвинение, че част „Технологична“ на проекта по съдържанието си била с редица недостатъци е необоснована. Тя не визира конкретния предмет с нищо повече от наименованието му. Стъпва изцяло на общия, без съпоставяне със съдържанието на проекта, анализ на седморната техническа експертиза.
При това условие, още повече въпроси възникват за това действително ли инвестиционният проект част „Технологична“ е съдържал толкова недостатъци, след като е бил подложен и е минал проверката на всички надлежни контролни органи.
Тогава когато, въпреки одобрението на проекта като законосъобразен на всички стадии в съответното административно производство и презумптивната му валидност да служи надлежно за издаване на строително разрешение, прокурорът има претенция, че проектът все пак не отговаря на редица специални технически изисквания - той е следвало да посочи конкретно в кои свои части и на кои конкретно изисквания на закона не отговаря и защо. Респективно и защо всички надлежни контролни органи, когато са одобрили проекта, са действали в нарушение на службата си, понеже той в този си вид не е следвало да бъде одобряван и не може да е основание за издаване на разрешение за строеж.
Тепърва съдът не е в положение да търси и разкрива такава конкретика. Тя е стояла изцяло и само в правомощието на прокурора.
Независимо от това, за пълнота на мотивите, и доколкото съдът, също за пълнота представи съдържанието на част „Технологична“ на проекта, и според установените факти свързани с него, споделя се приетото от първоинстанционния съд, че подс. В. М. не е нарушил вменените му специални норми за съставяне на проекта.
Подс. М. не е нарушил нормата на чл. 5, ал. 1 от Закон за здравословните и безопасни условия на труд, съгласно който „ Всеки, който проектира строителни обекти и дейности, производства, конструкции, технологии и работно оборудване, е длъжен да съобрази проекта с всички правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.”.
На първо място, нормата е обща, бланкетна - няма годно съдържание вменяващо конкретни задължения. Тя не може да представи проверяемо дължимо поведение.
На следващо място - доколкото инвестиционният проект е бил административно съгласуван и одобрен надлежно, това подсъдимият да е съобразил своята част „Технологична“ с всички правила и стандарти за безопасни и здравословни условия на труд е било подложено на съответния контрол, проверено и прието, че отговаря на тях. В обобщение, може да се изведе, че на практика обвинителната теза почива на противопоставянето на две групи експертни мнения – тази на контролните административни органи и тази на експертизата по делото, без да убеждава, че мнението на експертизата е меродавно и вярно.
На следващо място, подс. М. не е нарушил нормата и на чл. 13, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, изискващ „вещества, суровини и материали, които притежават свойства, създаващи риск за здравето, да се използват само по технологии, които ефективно предпазват работещите от заболявания и злополуки.”
И тази норма, по подобие на чл. 5, ал. 1 ЗУТ е обща и бланкетна - няма годно съдържание вменяващо конкретни задължения и не може да представи проверяемо дължимо поведение.
Освен това подсъдимият М., като проектант, не е имал отношение към конкретното разработване на технологиите за производство /утилизация/, за да преценява какви суровини, материали и други подобни следва да се използват за тях.
Подс. М. не е нарушил и нормата на чл. 116 от Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, че част „Технологична“ на техническия проект определя конкретно избраните технологични решения.
Ще се припомни описаното във фактическата част по-горе, че проектът част „Технологична“ е съдържал списък на технологичното оборудване на обекта – „Участък за утилизация на бойни припаси - мини ДМ 31, като: универсални стругове, бормашини, цехови маси, вани за извличане на взривни вещества, нагревател масло, компресор, подемник и шмиргел и кратък технологичен режим за утилизация на бойните припаси. Съдържал е и описание на технологичния процес, макар неподробно.
Прокурорът не релевира конкретна и по-детайлна количествена обоснованост на изискването към подсъдимия – какво повече проектът е следвало да съдържа и най-вече защо, на какво правно основание, въз основа на кое нормативно задължение. Така представено, то е неоснователно. Още повече, че прокурорът изобщо и не е описал конкретното съдържание на част „Технологична“, за да обоснове индивидуално претенциите си.
Подс. М. не е нарушил и нормата на чл. 117 от Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти изискваща част „Технологична“ на техническия проект да съдържа чертежи за технологични планове и схеми на предлаганите решения, разрези и аксонометрични схеми към технологичните планове.
Проектът съдържа чертежи на технологичните планове - ще се припомни, че той съдържал скица, също съгласувана и одобрена през месец юли 2011г. от посочените органи - съответния специалист от консултанта „НСН – Инженеринг“ ЕООД, Звено „Пожарна безопасност и спасяване“ при ОД МВР – В., и главния архитект на [община]. Скицата показвала разположението в цеха на отделните помещения и тяхното технологично, производствено, административно и санитарно предназначение.
Не е нарушена и нормата на чл. 118 от Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти - „Част технологична на техническия проект се придружава от обяснителна записка, в която се описват: приетата технология по отношение на нейните технико-икономически показатели (производителност, специфични разходи на енергия, степен на механизация и др.); всяко технологично решение с характеристика на технологичния процес, режим на работа и компановъчните решения с обосновка на необходимите площи и обеми; избраното технологично оборудване с обосновка; вътрешноцеховият и вътрешнозаводският транспорт; осигуряването на технологията с тръбопроводи за сгъстен въздух, вакуум, технологичен въздух, пещни газове и др.; степента на специализация на производството; степента на механизация на технологичните процеси; организацията на механо-ремонтните работи, складовото стопанство и лабораторният контрол; необходимата работна сила, осигуряването на производството със суровини, горива и др., характеристиката на разходите на суровини и спомагателни материали, електрическа енергия, технологични горива, въздух, пара, вода, отделянето на отпадъчни води, топлинният баланс на производството, товарооборотът и други показатели, характеризиращи технологичното решение; постигнатите здравословни и безопасни условия на труд, санитарно-битовото обслужване и пожарната безопасност. ”.
Анализът на нормата отново разкрива общия й характер, относимостта й към най-различни производства, примерност на отделните производствени положения и технологични особености, които да бъдат показани в проекта, доколкото има за предмет конкретното съответно производство.
Няма основания да се приеме, че конкретното производство не е било съобразено в достатъчна степен от подс. М., вкл. и с оглед критериите на чл. 118 от Наредбата и така, че проектът в пълна степен да отговаря на изискванията на заданието, за да позволи нормално протичане на производствения процес.
Освен това в случая, проектът част „Технологична“ показва технологичния режим на утилизация, макар и кратко представен, като: приемане на боеприпаси, проверката дали сред тях има опасни, които трябвало да се отделят и предадат на склад, демонтиране на капачка на тръбичка за изхвърлящ заряд, разпробиване на тръбичката, срязване на външен корпус, отделяне на елементите на бойния припас, извличане на взривното вещество. Предвиждало се в цеха за утилизация да работят по 22 работника, на две смени, при 250 работни дни в годината.
Проектът в тази част представя накратко и мероприятията по охрана на труда и противопожарна безопасност – да има табелки с норматива на взривните вещества, машините да са заземени, да са технически изправни, да се работи винаги с лични предпазни средства, върху масите за работа да се намират само необходимите инструменти за работа, да не се използват помощни инструменти за притискане или изваждане на бустерите.
Освен това, нормата на чл. 118 от Наредбата, урежда типовете изисквания, на които проектът да отговаря, а не индивидуалната конкретика. Последната се преценява от съответния инвестиционен надзор и административно-контролните органи, одобряващи проекта в зависимост от специфичните количествено – качествени изисквания на производството.
При това положение остава неизвестно какво точно прокурорът е имал предвид при формулиране на обвинителната теза, която като цяло е сведена само до твърдението за неспазен закон, без съпоставими с това фактически положения като отговарящи на изискванията на закона. А съпоставимите пък показват достатъчно съдържание на част „Технологична“ като част от проекта, какъвто е нужен за провеждане на строителството. Тази част е служела в достатъчна степен на изготвянето и на останалите части на проекта, след като целият е бил основание за разрешаване на строителството в този вид.
Следва да се припомни, че част „Технологична“ на инвестиционния проект е с коренно различна природа и предназначение от съответните технологични инструкции и инструкции за безопасност насочени към самото производство, докато част „Технологична“ на проекта е насочена към изграждането на строителството като материални условия и база за това съответно производство. Няма основание да се приеме, че строителството на цех „С“ след аварията от 2010г. не е било изградено по този дължим начин.
На следващо място, вменената норма на чл. 118 от Наредбата не урежда нито количествени, нито технически характеристики, които да са индивидуални за конкретния тип производство, следователно не може да служи за потвърждаване на обосноваността и на заключението на седморната техническа експертиза в тази част – за дефекти на проекта, респективно - и на самото обвинение. Самото обвинение не си служи с конкретен фактически състав, който да може да бъде подведен под диспозицията на конкретна техническа норма.
Няма индивидуални факти по делото, които да дават основание да се приеме, че подс. М. е нарушил изискванията и на чл. 119, ал. 1 от Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, а именно: „Изчисленията на част технологична на техническия проект“ включват технологичните изчисления; количествена сметка за СМР на част технологична; спецификация на технологичното оборудване, и ал. 2 - когато се изисква със заданието за проектиране (договора за проектиране), към изчисленията на част технологична на техническия проект се прилага стойностна сметка за СМР. ”
Както се изложи по-горе, подс. М. е обосновал конкретното оборудване в цеха. Прокурорът не е показал дължимост от подс. М. да представя и количествена сметка за СМР на част технологична; нито стойностни сметки, каквито се представят, ако собственикът е задал специално и такава задача. Освен това, въпросът на какви количествени и стойностни сметки биха отговаряли строително –монтажните работи няма никакво отношение към спецификата на производството, нито начина, по – който е изграден обектът, нито поведението на съответните работници и служители в този процес, съответно не би могло да стои в никаква причинна обусловеност с настъпилия взрив.
Наред с това подс. М. е съобразил технологията на утилизация и я е отразил в проекта. С това не е нарушил задължение да разработва в инвестиционния проект конкретни технически и технологични проектни решения за разснарядяването на боеприпаси.
Неоснователна е претенцията на прокурора, че подсъдимият е следвало да разработи най-рисковия етап от утилизацията на противопехотните мини и да посочи важни за безопасността при извършването му параметри, данни за конкретните видове, типове, модификации и количества боеприпаси, които се предвижда да бъдат разснарядявани в участъка (доколкото универсална технология не съществува).
Такива конкретни видове боеприпаси са посочени в проекта от една страна, а от друга - за така вменените задължения и точно в този им конкретен вид, липсва законово основание, на което да почиват. Освен това, не се сочи в това вменяване какво точно в част „Технологична“ на проекта подсъдимият М. е следвало да отрази като съобразено с етапите на утилизация, което той да не е съобразил. Това е така, доколкото част „Технологична“ на проекта не замества самите технологии на утилизация, каквито вече са били разработени към този момент, и не е задължение на проектанта да ги създава и разработва, а само да ги отчита при изготвяне на проекта.
Освен това експлозията в завода е възникнала при утилизация на противопехотни мини модификация М16 А2, а не ДМ 31, каквито са били заложени в проекта, и следователно прокурорът не може да има претенции към проектанта за технологични решения съобразени с друг продукт - мината - М16 А2, предмет на утилизация преди и към момента на експлозията, който тип мина изобщо не е бил зададен от възложителя при възлагане на инвестиционния проект и независимо от всички недостатъци, които разкрива в проекта, именно като проект разработен за друг вид мини.
Тогава, при условие че прокурорът държи на това, че всеки тип мина ще изисква нова част „Технологична“ на проекта, на което той явно държи, не би могъл да има обвинителна претенция с предмет начина, по който е разработен настоящият проект, като разработен за различен от процесния тип мина. Такъв проект ще бъде изцяло неотносим за целите на обвинението. Съответно и проектантът не може да е субект на задължение каквото не му е зададено според проекта.
Ето защо, ирелевантни се явяват твърденията на прокурора, че подс. М. не бил разработил в проекта и избраното технологично оборудване с обосновка за избора, тъй като бил приложен списък на оборудване, необходимо за разснарядяване единствено на мини DM31. Типовете П. ДМ 31 са били предмет на заданието на възложителя, именно поради което и проектантът е изготвил проекта в този вид. Т.е. обвинителната претенция е неоснователна, освен поради всичко изложено дотук, още и поради това, че има за съдържание проект разработен за друг тип противопохетни мини, а не тези, които обвинението има на вниманието си. Същевременно липсват твърдения, че част „Технологична“, независимо че е разработена за П. ДМ 31, е приложима и за други типове П., така че недостатъците й, така както са заявени да имат отношение и към утилизацията на този друг тип, без да е необходимо да се изготвя нова част „Технологична“, съответно – ново строителство.
Критиката съдържаща се в седморната техническа експертиза, дословно приета и от обвинението, е необоснована тъй като не отговаря на качествата на проекта, не почива на конкретни норми, които да налагат изискуемото с експертизата съдържание на проекта, а освен това и не би могла да има отношение към него като свързан не с утилизация на мини М16 А2 и с възникналия по време на тази утилизация инцидент.
Не само че не се обосновават такива недостатъци на частта „Технологична“ на проекта, каквито прокурорът вменява, но и дейността по изготвяне на тази част на проекта не се намира в никаква причинно - следствена връзка с експлозията.
За да е налице такава, обвинението следва да покаже, и респективно да се установи, че протичащият в завода производствен процес /утилизация/ е протичал както количествено, така и ситуативно и технически – качествено изцяло според производствените инструкции за технология и безопасност от една страна, и от друга – изцяло според разработената част „Технологична“ на проекта и че експлозията е настъпила именно поради конкретни проектни недостатъци – опасни пространствено-технически решения или пък - отсъствието на такива. Но ако част „Технологична“ е има такива недостатъци, то следва, че или не трябва да се е съобразила с представената технология, или самата технология да нарушава норми за безопасност, като и в двата случая – биха били нарушени по необходимост и законови норми за безопасност при изграждане на такива строежи.
Ще се припомни, че част „Технологична“ на проекта не може да замести съответните технологии и норми на безопасност, които всеки в това производство следва да спазва, а само създава материалните, пространствено – конструктивните предпоставки за тяхното разположение и протичане. Следователно, за да се припише на технологичната проектна част причината за взрива, следва на първо място, както се отрази – да са спазени всички технологични инструкции и инструкции за безопасност, и едва тогава – да може да се търси причината на взрива в други решения - евентуално в тези, според които е изградено строителството. Или пък, дори и да не са спазени съответните норми за безопасност докрай, то да се установи, че причината за взрива се намира, освен в неспазването на тези норми, още и в начина, по който е било изградено строителството.
Нито прокурорът заявява, нито фактически се установява, че работниците намиращи се в цех „С“ на експлозията са спазвали всички норми за безопасност, вкл. и по отношение на количествата взривни вещества на място. Не се установява, поради това, и начинът на построяване на цеха според част „Технологична“ на инвестиционния проект да има принос към експлозията, освен че прокурорът и не показва как точно би могъл да има. Нито прокурорът разкрива, нито се установява обективно, такъв механизъм на причиняване и протичане на експлозията в завода, към който някакви недостатъци на част „Технологична“ на проекта да имат отношение, както и че взривът е възникнал, поради който и да е от конкретно вменените недостатъци.
В частност – няма връзка между претендираната от прокурора липса /макар че такава липса и няма/ на описание на видовете, типовете и модификациите и количествата боеприпаси в проекта, които ще се разснарядяват, от една страна и взрива, от друга. Нито прокурорът разкрива, нито фактически се установява такава причинна обусловеност.
Не се открива пряка зависимост между взрива и следващата претендирана липса /също явяваща се необосновано твърдение/ - на описание на технологичните операции и параметри за всеки вид, тип и модификация боеприпас.
Не се открива пряка връзка между възникване на взрива и липсата на описание от проектанта на разположението на работните места в помещенията по операции и брой на работниците на всяко от тях. Още повече, че такова разположение е въпрос на съответните норми на безопасност в инструкциите за безопасност и технологии, а няма данни проектът да не е съобразен с тях. Освен това, няма данни взривът да е причинен поради някакво разположение на работните места в помещенията като единствено възможно именно поради особености на част „Технологична“ на проекта, дори ако то се намира в противоречие с норми на безопасност, а няма данни да се намира в такова противоречие.
Конкретното разположение на работните места в непосредствения производствен процес е решение пряко на ръководството на завода и е в зависимост от приетите конкретни технологични процеси, респективно от производствените норми за безопасност. Строителството изпълнено вкл. и според част „Технологична“ на проекта дава само пространствените и технически условия, в които конкретният производствен процес да се разположи и протича, но не отговаря за неговите конкретни количествено- пространствени и качествени особености.
Не се открива пряка връзка между взрива и претендираната липса на описание на технологични изчисления и количествени сметки, количества /нормативи/ за съхраняване на взривни вещества на работните места и в местата за престой. Такива нормативи се указват в технологичните инструкции и инструкциите за безопасност, именно с които работниците и съответните отговорни длъжностни лица следва да се съобразяват. Проектът само създава условия за пределното количество такива вещества които да се намират на работно място и на мястото за съхранение. Няма данни, че проектът не е съобразен с тези нормативи. Освен това, отново няма пряка връзка между подобни претендирани нарушения от страна на проектанта, тъй като дори да е предвидил по-голямо, или пък по-малко място, или отстояния за поставяне на пределните количества взривни вещества, то това отново не би могло да има връзка с решението на конкретно заетите с производството лица да поставят в цеха количества несъобразени с нормите за безопасност.
По същия начин и по същите изложени съображения не се открива пряка причинно-следствена връзка и между претендираната липса на описание в проекта на другите безопасни и здравословни условия на труд, каквито и не са индивидуализирани, и на схеми, чертежи и графични приложения, свързани с разснарядяването на боеприпаси.
Не би могло да се вменява на подс. М. и това, че не е предвидил допълнителни мерки за безопасност при увеличение на броя на работниците и излизане извън рамките на заложените в проекта 22 души работници. Такава поставена задача в „Техническото задание за проектиране“ от 09.03.2011г. от изпълнителния *** Е. М. липсва. Няма посочена връзка и с конкретна норма поставяща подобно задължение за проектанта. Отново прокурорът не разкрива как взривът има връзка с това, че проектантът не е предвидил допълнителни условия на безопасност при наличие на повече работници. Не се установява взривът да е причинен, или да е причинен в такъв мащаб, поради това, че в цеха са се намирали повече от 22 работници, според която възможност проектантът е следвало да предвиди допълнителни мерки за сигурност. Нито се посочва от прокурора, нито се установява по механизъм взривът да се дължи на това, че в цеха са се намирали повече от 22 работници. Още повече, че и обективно е установено, съгласно броя на загиналите лица - 15, че в цеха са се намирали дори по-малко от визираните за вмененото задължение /без нормативна основа/ 22 работници. А освен това, дали в цеха ще се намират 22 работници, за какъвто брой е и заданието, или повече, отново не е въпрос зависещ от работата на проектанта, а от съответното задание на възложителя на проекта.
Няма причинна обусловеност между твърдението на прокурора, че липсата на диференциране по операции и работни места в проекта, именно е позволявало да се правят промени в него, и че това е дало възможност на ръководството да промени и смените в завод „ М.“ - [населено място], където са работили на три смени – първа, втора и нощна. Това е така доколкото ръководството на завода може да прави всякакви промени в начина на протичане на производствения процес, по свое усмотрение, към които решения, начинът на изграждане на строителството няма отношение. Отново между така заявеното, освен че е необосновано, и настъпването на взрива липсва пряка причинно-следствена връзка.
В заключение, не се обосновава, че начинът, по който е извършено строителството на цех „С“ именно поради особеностите на част „Технологична“ на инвестиционния проект, е причинил или е допринесъл за експлозията. Прокурорът не е показал видима връзка между тези две фактически положения, нито окръжният съд, съответно и този съд, намират такава. Към инцидента техническите параметри на строителството нямат отношение, а имат отношение единствено действията на лицата заети в производството и отговорни за това как протича.
Ето защо, настоящата инстанция напълно се съгласява с изводите на първоинстанционния съд, че част „Технологична“ на инвестиционния проект няма значение за конкретния производствен процес и конкретното експлоатиране на сградата.
Тук въззивният съд се опира, както се е опрял и окръжният съд, на заключението на комплексната ситуативна експертиза, според която завод „М.“ е изграден изцяло според предвидените технически нормативи за безопасност. Както и да е бил изграден заводът, респективно - както и да е била разработена част „Технологична“ на проекта, при тези количества взривни вещества, които са се намирали в цеха, не съществуват никакви строително-технически норми, които да могат да предотвратят или ограничат експлозията.
При това положение, приетите срещу проекта на подс. М. постановки на седморната техническа експертиза, а и на обвинението, остават на полето на теоретичната самоцелна критика без да стъпва на индивидуални особености на процесната материя, нито да съобразява спецификата на инцидента и конкретните обуславящи го фактори.
Още повече че, пак ще се акцентира, обвинението не разкрива и никакво конкретно проявление на претендираните недостатъци на проекта в същинската производствена дейност, които освен това трябва да са не недостатъци изобщо, а недостатъци обусловили конкретно възникналата опасност.
При така изложеното, твърденията на прокурора по-натам, че: в проекта липсва описание на производствения процес по технологични операции, както и конкретни по-важни технологични параметри за всеки вид, тип и модификация боеприпас, на разположението на работните места в помещенията по операции и брой на работниците на всяко от тях, на технологични изчисления и количествени сметки, в т. ч. на необходимите за нормално и безопасно протичане на производствения процес технологично обосновани максимално допустими количества (нормативи) за съхраняване на взривни вещества на работните места и в местата за технологичния им престой в цеха по видове и количества, другите безопасни и здравословни условия на труд, които ще бъдат постигнати с проекта, машинно-технологични и други схеми, чертежи и графични приложения, свързани с разснарядяването на боеприпаси в подобекта са изцяло неоснователни.
Въззивната инстанция обаче не се съгласява с доводите на първоинстанционния съд, че при възстановяването и ремонта на цех „С“ се касаело за възстановяване на изгубени строителни книжа по смисъла на чл. 145, ал. 5 ЗУТ. С това съдът е възприел довод на защитата, насочен да покаже, че част „Технологична“ на проекта само е повторила вече съществуващи решения, а не е съставила изцяло нови. Д. има връзка с това, че предназначението на цеха е останало същото, нищо в него не се променяло. С това логично се навежда и на по-малкото или липсващото правно значение на проекта, който не е нов и автономен, а само повтарящ друг.
Съгласно чл. 145, ал. 5 ЗУТ, в редакцията към момента на изготвяне на инвестиционния проект, (доп. ДВ, бр. 65 от 2003 г.): „Когато одобрените инвестиционни проекти, по които е изпълнен строежът, са изгубени, те се възстановяват от собственика с инвестиционен проект - заснемане на извършения строеж и представени документи по чл. 144, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 и ал. 2 и че проектът-заснемане се одобрява от органа, компетентен да одобри инвестиционния проект за строежа, след представяне на разрешението за строеж или на други документи от издадените строителни книжа.“ Т.е. хипотезата е законен строеж, за който е имало одобрен инвестиционен проект и всички надлежни строителни книжа, този строеж е вече изграден, за него е издадено и разрешение за строеж, но за който строеж инвестиционният проект е бил изгубен. Тогава изобщо не би се касаело и за изготвяне на нов проект. Възстановяването на одобрения се осъществява чрез заснемане на сградата.
От фактите по делото се установява, че не се касае за изгубен инвестиционен проект, а за нов такъв след разрушаване на цех „С“ с взрива през 2010г. и почти пълното му, незаконно ново изграждане, по което са предстояли само довършителни работи.
Без значение е, в тази връзка, приетото в протокола от оперативка на служители на „Видекс“ АД на 07.03.2011г., че липсвала техническа документация на цех „С“, по която да се извърши възстановяване – напукана греда и колона и това изисквало разработване на инвестиционен проект с цел „възстановяване“ на строителните книжа на цеха.
Разрушаването на цех „С“ е било в обем изискващ пълно възстановяване и изграждане на обекта и това е изисквало разрешение за строеж. Без значение е, че предназначението на обекта се запазвало и нищо в него не се променяло. Същественият факт налагащ новото строителство е, че старото е било разрушено.
Строително-ремонтните работи са започнали след взрива през 2010г., макар и без разрешение от компетентните органи и към момента на намесата на компетентните органи са били почти приключили. Нещо повече, цехът, като изграден без строителни книжа /без разрешение за строеж/, е подлежал на разрушаване съгласно специалните норми, както се описа във фактическата част, но което не е станало единствено поради решението на административния орган да запази строежа поради липса на пропорционалност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК – когато с премахването могат да се причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Установява се, че за целта на издаване на строителни книжа за това възстановяване, възложителят „Видекс“ АД е сключил нарочен договор на 17.03.2011г. за проектиране и строителен надзор, с „изпълнителя“ и провеждащия „строителен надзор“ - „НСН – Инженеринг“ ЕООД. Така възложеният проект се явява и единственият след взривяването и унищожаването на цеха. Този проект е нов, не е предхождан от друг след взрива. Доколкото се касае за заснемане на обекта, нещо което е отразено в част „Архитектурна“ и част „Технологична“ на проекта, то е естествено при условие, че става въпрос отново за почти извършено строителство. Проектът е следвало да бъде съобразен с него. Не се касае за заснемане с оглед възстановяване на „инвестиционен проект“ на законно извършен строеж, тъй като сградата е била разрушена с взрива от 2010г. и е следвало да се изгради наново. По този нов проект е издадено и ново разрешение за строеж, каквото в случай, че се касае само за изгубен проект и неговото заснемане при вече издадено разрешение за строеж – не би се и изисквало. И най-малкото, такова разрешение за строеж, в случай че се касае действително за хипотезата на чл. 145, ал. 5 ЗУТ, следва да е отнесено по време още преди първоначалното въвеждане в експлоатация на завода, и при всички случаи преди взрива от 2010г., но случаят не е такъв.
Към хипотезата на чл. 145, ал. 5 ЗУТ издаденото разрешение за експлоатация № 67/26.07.2007г. на завода „М.“, от министъра на околната среда и водите, на което се позовава окръжният съд, и техническата експертиза на в.л. М., която цитира, и което е на основание чл. 106 вр. чл. 104 от Закона за опазване на околната среда, и което е и преди взрива от 2010г. след който цехът бил наново изграден, няма никакво отношение.
А и по никакъв начин, каквото и да е виждане за частната хипотеза в която е изготвен процесният инвестиционен проект не отменя факта, че неговата част „Технологична“ е изготвена от подс. М., както и че и тази част, както и целият проект, следва да отговарят на законовите изисквания, без значение дали проектът е новоизготвен или е инвестиционен проект - заснемане на извършен строеж.
Тези доводи на въззивния съд се излагат единствено за пълнота на мотивите, тъй като не променят изложената аргументация за липса на престъпление.
Неоснователно, необосновано, а и ирелевантно е твърдението на прокурора, също поставено в причинна връзка с инцидента на експлозията, че подс. М. не разполагал със съответната проектантска правоспособност за изготвяне на част „Технологична“ на проекта.
Окръжният съд не се е занимал с тази обвинителна претенция повече от това да покаже изоставянето й от страна на експертизата /която между впрочем отстъпва от цялото си съответно заключение/. Макар поради изложеното дотук твърдението почти да изгубва смисъл, все пак и на него ще се отдели място в анализа.
На първо място – така заявена, обвинителната претенция е негодна да ангажира отговорност, тъй като е декларативна и неподлежаща на доказване. Тя не може нито да се потвърди, нито да се опровергае. Това е така, доколкото поначало обвинението за извършване на дейност без правоспособност е бланкетно. За да може да вмени конкретни изисквания към субекта, то следва да е запълнено със съдържанието на съответните специални норми уреждащи нужната правоспособност. Т.е. прокурорът в случая е следвало да покаже въз основа на кои точно норми подс. М. е бил длъжен да има съответната правоспособност за изготвяне на част „Технологична“ на проекта, така че да се прецени дали е имал или не такава. Следва да посочи също въз основа на кои конкретни норми и защо притежаваната от подс. М. правоспособност, каквато той безспорно е имал, и тя бе описана по – горе, не е нужната правоспособност за случая, и така тя не се отнася към процесната част „Технологична“.
Прокурорът не е заявил никаква такава специфика на обвинението, при което оставя място за най-различни догадки и предположения защо подс. М. би могъл и да няма изискуемата правоспособност.
И тук прокурорът безкритично е възприел твърденията на седморната техническа експертиза, независимо че не е била компетентна по тези въпроси, тъй като са правни. Прокурорът, следвайки стриктно експертизата, не е придал на претенцията си нужното фактическо и правно съдържание. В този вид тя се явява негодна да формулира обвинение. Такова обвинение не може да се противопостави на факта, че подс. М. е имал съответното инженерно образование, висока професионална квалификация в съответната област на взривните вещества, научна кариера, а наред с другото, което е и най-важно, формално е разполагал с удостоверение за пълна проектантска правоспособност дадена му от К. на инженерите в инвестиционното проектиране от професионалната секция „Минно дело, геология и екология” независимо че е по част „Минна - специални взривни работи”.
Съдът използва определението „формално“, за да акцентира на това, че се касае за административно разрешение за извършване на дейност, освен че за нея подсъдимият е разполагал и с нужните научни и практически знания и опит.
На следващо място, наред с претенцията за липса на съответната правоспособност, която само така заявена е недостатъчна за целите на обвинението, прокурорът следва да е представил и факти, и такива да са установени, че процесната експлозия се е дължала именно на липсата на правоспособност на подс. М.. И то правоспособност разбирана не като административен лиценз за упражняване на дейност, когато в случай че няма такъв, ще се касае за административно нарушение, а правоспособност разбирана като придобити, усвоени, проверени и признати по съответния ред професионални знания, умения, качества и квалификация. Това е така, доколкото в пряка причинна връзка с даден вредоносен резултат, когато се касае за липса на знания и умения, т.е. за невежество, е резултатът да е именно поради проявено невежество, поради липса на знания и умения, а не липса на административно разрешение за извършване на дадена дейност в техническия смисъл, макар и то също да е предпоставено от изискване за знания и квалификации.
За нуждите на тези изводи съдът се позова на утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 324, ал. 1 НК, също боравещ с понятието и признака „без правоспособност“, когато се упражнява професия или занаят. Нормата е типична бланкетна, също изискваща обвинението да е съпроводено с позоваване на специални норми, според които се изисква съответна правоспособност.
Съдът по-специално съобрази Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС, че чл. 324, ал. 1 НК стеснява приложното поле на това престъпление само досежно лицата непритежаващи правоспособност, като под това понятие се разбира определена „подготовка“ на дадено лице, призната по установения от закона ред и начин за упражняване на професия. Под понятието „съответна правоспособност“….трябва да се разбира признатата по съответния ред подготовка за правилно упражняване на определена професия или занаят от едно физическо лице. Административното разрешение, което в известни случаи се дава за упражняване на занаята, не създава правоспособност. Последната се придобива чрез получаване на специални знания за съответната професия или занаят и веднъж придобита по установения от закона ред, тя не зависи от наличността или отсъствието на разрешение на административен орган. Упражняването на занятие от неправоспособно лице без разрешение също представлява нарушение на установения обществен ред, но то не е престъпление по смисъла на чл. 324, ал. 1 НК, а следва да се санкционира по административен ред.“
А за това, че се касае за чисто административен лиценз са и съответните норми от специалния ЗУТ, Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/, /обн. ДВ. бр.20 от 4 март 2003г/ и Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в К. /приета от Общото събрание на К. на 01.05.2004г/, а именно - чл. 229, ал. 1 от ЗУТ, че физически лица могат да извършват проучвателни, проектантски, контролни, строителни и надзорни дейности, ако притежават техническа правоспособност съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен. Съгласно чл. 1, ал.1 от цитираната Наредба № 2 - всички лица с професионална квалификация „инженер“ и с придобита специалност от направленията, утвърдени в „Класификатора на областите с висше образование и професионалните направления“ (ДВ, бр. 64/2002 г.) в областта „Технически науки“ могат да упражняват професията „инженер-проектант“ след вписването им в съответния регистър на К. на инженерите в инвестиционното проектиране (К.).
Ограничена проектантска правоспособност придобива лице, вписано в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в К., което има диплома от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер“ или „инженер“ с образователно-квалификационна степен „магистър“, диплома от акредитирано висше училище с квалификация „инженер“ с образователно-квалификационна степен „ бакалавър“ и има не по-малко от 4 години стаж по специалността (чл. 7, ал. 1 и 2 ЗКАИИП).
Пълна проектантска правоспособност се дава на проектантите с ограничена проектантска правоспособност, ако не са осъждани с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер (освен ако са реабилитирани) и имат съответен, посочен в наредбата за отделните случаи, стаж по специалността.
Нормите за предоставяне на ограничена или пълна проектантска правоспособност предполагат вече придобити и признати по съответния ред знания и образователна степен, съответно и професионален опит, не и самите те да регулират тяхното създаване, проверка или признаване. Касае се за регистрационен административен режим - на вписване в съответния регистър на К. на инженерите в инвестиционното проектиране като условие за упражняване на професията „инженер – проектант“. /Чл. 1 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите регистрирани в К. на инженерите в инвестиционното проектиране, приета от Общото събрание на К./.
Не се установява подс. М. да не е притежавал нужните знания, придобита специалност по съответното направление, квалификация, опит и умения за упражняване на професията „инженер- проектант“ в изискуемия материален, не формален за нуждите на вписването в регистъра смисъл.
Както вече се обоснова, технологичната част на инвестиционния проект, сама по себе си, не се намира в никаква причинно-следствена връзка с настъпилата на 01.10.2014г. експлозия в завод „М.“. Изобщо не се обоснова подс. М. да не е имал изискуемите знания, квалификации и правоспособност да извършва проектантска дейност. И не се установява подс. М. като е нямал признати по съответния ред знания и правоспособност /а е вярно обратното/, те да са се проявили в съответния изготвен от него проект част „Технологична“ и така са причинили и експлозията.
Очевидно и прокурорът не е разглеждал заявената липса на правоспособност като важен елемент от обвинението, доколкото не му е и придал съответното правно значение. Субект на деянието по чл. 123, ал. 1 НК е само правоспособно за упражняването на съответната дейност лице. Това е и безспорно установено положение, почиващо на систематичното тълкуване на ал. 1 и ал. 2 на чл. 123 НК и доколкото в нормата на чл. 123, ал. 2 НК липсата на правоспособност е квалифициращ признак обуславящ по-тежко наказание. /А. С., Наказателно право, Особена част, „Престъпления против правата на човека“, второ издание, изд. С., стр.90/. Такова обвинение обаче не е повдигнато спрямо подс. М.. С това обвинението спрямо подс. М. става и вътрешно непоследователно, тъй като съвместява две конфликтни правни постановки.
Развитите съображения на съда са въпреки посочената процесуална негодност на претенцията на прокурора за липса на проектантска правоспособност у подс. М., както и че с оглед на оправдателния изход на делото, този недостатък на обвинението е без правно значение.
При така изложеното правилно окръжният съд е признал подс. В. М. за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 123, ал.3, пр. 2 и 3 вр. ал.1 от НК.
Вмененото на подсъдимия М. деяние чл. 123, ал.3 предл. 2 и 3 вр. ал.1 от НК е несъставомерно. То е такова по основния състав на чл. 123, ал. 1 НК - че подсъдимият е причинил смъртта на другиго поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност. Следователно е несъставомерно и по квалифицирания състав по чл. 123, ал. 3, пр. 2 и 3 вр. ал. 1 НК, че е подсъдимият е причинил смърт на повече от едно лице - на 15 лица, и случаят е особено тежък.
Също така, при отсъствие на обективна страна на вменения престъпен състав, поради това че подс. М. не е извършил деянието, няма основание за обсъждане на субективната страна – дали деянието е извършено виновно.

От правна страна по обвинението срещу подс. В. М. за престъпление по чл. 134, ал.3, пр.2, вр. ал.1, т.2 от НК:

Това обвинение е идентично на обвинението по чл. 123, ал. 3, пр. 2 и 3 вр. ал. 1 НК що се отнася до обстоятелства на причиняването – време, място, инкриминирано поведение и нарушени правила. Разликата между двете обвинения е единствено в причинения резултат - в единия случай смърт, а в другия – телесна повреда, без промяна на заявените причини довели до тях. Ето защо всички изложени съображения относно обвинението по чл. 123, ал. 3, вр.ал. 1 НК запазват изцяло тъждествеността си и се отнасят в целия си обем и във всичките си части респективно и към това обвинение. Няма основание за повтарянето им.
Правилно окръжният съд е признал подс. В. М. за невиновен и по обвинението за престъпление по чл. 134, ал.3, пр. 2, вр. ал.1, т.2 от НК
Вмененото на подсъдимия М. деяние чл. 134, ал.3, пр. 2 вр. ал.1 от НК е несъставомерно. То е такова по основния състав на чл. 134, ал. 1, т. 2 НК, че подсъдимият е причинил другиму средна телесна повреда поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност.
Следователно е несъставомерно и по квалифицирания състав по чл. 134, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 НК, че е подсъдимият е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на две лица.
Също така, при отсъствие на обективна страна на вменения престъпен състав, поради това, че подс. М. не е извършил деянието, няма основание за обсъждане на субективната страна – дали деянието е извършено виновно.

По възраженията на частните обвинители и поверениците по обвинението срещу подс. В. М. по чл. 123, ал. 3, пр. 2 и 3 вр. ал. 1 НК и по 134, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 НК

Що се отнася до обвинението по чл. 123, ал. 3, пр. 2 и 3 вр. ал. 1 НК и по 134, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 НК жалбите на частните обвинители са допустими за разглеждане. По това обвинение частните обвинители са законосъобразно конституирани. Те са надлежни страни, тъй като претендират да са пострадали от деянията, самите те годни да нанесат вреди.
Жалбите обаче са неоснователни.
Неоснователни са доводите на частния обвинител Д. Д., който се позовава на невменени задължения на подс. В. М.:
-Че е трябвало да уведоми министъра на околната среда и водите съгласно Условие 17 в Разрешителното за експлоатация № 67/2007 на МОСВ, за преразглеждането му и актуализирането на документите при съществени промени в количествата и на опасните вещества, промяна в изискванията на за експлоатационната безопасност на предприятието или съоръженията в него налагащи използването на други техники.
-Че е бил длъжен да изработи технология за завод „М.“ идентична с тази от Националната програма за изпълнение на Отавската конвенция.
-Че подс. М. умишлено заблудил Министерския съвет и МКЕКНОМУ тъй като приетите от него мини били за унищожаване, а не за утилизация. Освен че не е вменено, последното не е и вярно, тъй като МКЕКНОМУ е била добре запозната, че се касае за утилизация на П..
Неоснователно е възражението и че окръжният съд приел, че изготвянето на инвестиционният проект нямало нищо общо с това какви мини е трябвало да се утилизират в цех „С“. Напротив от мотивите на съда става ясно, че е приел, че част „Технологична“ на инвестиционния проект е предназначена за разработване не условията в цеха за утилизация на П. ДМ 31. Ирелевантен е въпросът, като вече се отбеляза, дали цех „С“ е съществувал и дали е съществувал в този вид към 1972г., за който въпрос повереникът е настоявал да се назначи експертиза, която да изследва документ образец акт 16 от 1972г. за това дали в него е добавен и то на принтер като част от сградния фонд съществуващ през 1972г. въпросният цех „С“. Съдът не се съгласява с аргумента на повереника, че се „оказало“, че окръжният съд е придал огромно значение на този факт. Истината е, че този факт няма значение. Фактът на съществуването на сградата преди аварията от 2010г. е безспорен. Все в тази връзка съдът изложи своите мотиви относно спецификата на строителството след аварията и защо не се касае за „възстановяване на строителни книжа“. По този факт съдът се съгласява с повереника адв. К.. Но независимо от това, за каквато и процедура да става въпрос в случая – дали изграждане на ново строителство или заснемане, фактът на изготвената част „Технологична“ от подс. М. и задълженията да отговаря на нормите на закона, не се променя. Подробен анализ на този въпрос въззивният съд вече изложи.
Неоснователно, ирелевантно, а и без фактическа обоснованост е възражението на повереника адв. К. че „всички общински и държавни органи на местно и държавно ниво „се били включили да подпомагат „В.“, в тяхната „както се изразява в мотивите към обжалваната присъда изцяло „законна“ и присъща дейност“.

От правна страна по обвинението срещу подс. П. И. - по чл.123, ал.3, пр.2 и пр.3, вр. ал.1 от НК и по чл.134, ал.3, пр.2, вр. ал.1, т.2 от НК

И обвинението срещу подс. П. И., по подобие на обвинението срещу подс. В. М., и за престъплението по чл. 123, ал.3, пр.2 и пр.3, вр. ал.1 от НК и по чл.134, ал.3, пр.2, вр. ал.1, т.2 от НК има за основание едни и същи факти, идентични по инкриминираните нарушения, поради което и следва да бъдат разгледани общо.
Правилно окръжният съд е приел, че подс. И. не е виновна по това обвинение.
От признаците на вменения състав от обективна страна е налице само един - извършване от подс. И. на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, доколкото тя, като „инспектор безопасност на труда и здраве“, е следвало да организира /чрез инструктажи/ и контролира производствената дейност с предмет взривни вещества /вкл. утилизацията на П./ в завод „М.“ като подчинена на нормите за безопасност.
Не е налице нито един от останалите признаци на закона, за да има извършено престъпление. Основанията на въззивния съд да приеме това са смесени. На първо място - обвинението срещу подс. П. И. не предполага изобщо съставомерност. И на следващо място - подс. П. И. не е бездействала, така както й се вменява, да изпълнява длъжността си, макар и в общ план. Макар това да е доводът с по-малко значение.

Дефицит на фактически твърдения по обвиненията срещу подс. И.:

За нуждата на съставянето на правни изводи по обвинението срещу подс. И. следва да се отбележи, че прокурорът не е изложил съответна фактическа обстановка, за да може съдът да прецени действително претенцията за бездействие на подсъдимата да изпълнява свои задължения.
В частта касаеща правоспособността на допуснати до работа като втора смяна работници – липсата на съответни факти бе отразена по- горе.
Липсата на факти обаче не се изчерпва само с тази част на обвинението срещу подс. П. И., а го е обхванала изцяло.
Обвинителните претенции към подс. И. са, че:
1.Не е извършвала и провеждала ежедневен инструктаж по безопасност на труда работниците в цех „С” в завод „М.“, а когато е извършвала такъв, същият е бил формален само с подпис на работниците в книгите за инструктаж
2. Допуснала е разснарядяването на П. в цех „С” да бъде извършвано без оценка на професионалните рискове, съгласно изискванията на чл. 11 от Наредба № 5 от 11.05.1999 год. на МТСП и M3, направена за цех „С”, по работни места и за конкретните видове, типове и модификации боеприпаси, в това число за мини М16 А2, разновидност на основния вид мина M l6
3. Недостатъчно е изисквала от персонала и недостатъчно е сигнализирала ръководството за създаване и поддържане на такава организация на работа, при която работниците в цех „С” да могат да извършват възложената им работа с взривни вещества без да е застрашена тяхната безопасност и здраве, в това число - за въвеждането на съоръжения за колективна защита и редовно осигуряване на средства за лична защита и безопасни инструменти при наличие на риск, който не може да бъде предотвратен.
4. Допуснала е съвместно съхранение на взривни вещества /такива от група D /барут, T., R./ и средства за взривяване /такива от групи В, КД/
5. Допуснала съхранение на взривни вещества /противопехотни мини, бустери, хексоген, взриватели и барут/ в работните помещения на цех „С“ на завод М. и съхраняване на работните места в цех „С“ на завода на взривни вещества и противопехотни мини в количество по-голямо от денонощната потребност за обекта.
6. На 01.10.2014г. допуснала като втора смяна лицата: 1.П. К. И., 2.Ц. Б. М., 3.П. И. П., 4.Х. К. Б., 5.Р. А. Р., 6.М. П. А., 7.К. Д. Г., 8.М. В. М., 9.М. М. Т. и 10.Ц. Д. Г. и 11. И. Г. В., назначени като „машинен оператор, производство на експлозивни вещества, без да имат правоспособност съгласно Дял I, Глава I, Раздел II от ПБТВР.
Така заявеното прокурорът е квалифицирал като неизпълнение или нарушение от страна на подс. И. на редица норми от специални закони.
Цялостно обвинението срещу подс. И., подобно на това срещу подс. В. М., е стъпило на заключенията от седморна комплексна взривотехническа експертиза /том 148 ДП/ за проблеми, слабости и рискове в дейността на завод „М.“.
За разлика от експертите, които не са субекти на обвинителна функция и нямат задължения за съответно формулиране на твърденията, задълженията на прокурора, когато изгражда обвинителната си теза, не му позволяват да остава на полето на общите заявления, общата проблематика, общо констатирани недостатъци и общо набелязани нередности, с каквито се характеризира въпросната експертиза, но точно това е станало на практика.
Крайният извод е, че липсва установима връзка между така очертаната от обвинението обща проблематика в завода и настъпилата експлозия.
Във фактическата част на обвинението срещу подс. И. прокурорът не е представил факти в повече от това какво длъжностно качество е имала и обобщението, че когато провеждала ежедневни инструктажи по безопасност на труда, макар обичайно да не провеждала такива, ги провеждала формално. Конкретика за формално провежданите инструктажи също липсва.
Оттам нататък прокурорът е изброил най-различни задължения на подсъдимата, свързани с: оценка на професионалния риск, със съхранявани количества взривни вещества, с неправоспособност на работници, с това, че трябвало да изисква и сигнализира и с твърдението, че по тях тя е бездействала. Не са представени факти и не се установяват такива, за начина, по който това е ставало, по който подсъдимата е изпълнявала длъжността си, за практическото провеждане на функциите й, за отношенията й с други лица – ръководители на завода или работници.
Наред с това, претенцията на прокурора, че подсъдимата И. като длъжностно лице – инспектор ЗБУТ, не е изпълнявала своите задължения, е представено също общо, като начин на изпълняване /неизпълнение/ на службата по принцип. В такъв случай, липсата на индивидуална конкретика не предоставя възможност за годна обосноваваща, опровергаваща и изобщо надлежна доказателствена дейност.
Прокурорът не навежда никакъв индивидуализиран и определен факт на допуснато нарушение от подс. И. по време, място и начин на извършване, което да се явява и причина за експлозията. На нея, по недопустим начин й се вменява типично и обичайно неизпълнение, неизпълнение по принцип на задълженията, каквито се претендира да е имала, с изключение на това, че на процесната дата 01.10.2014г. е допуснала до работа работниците от втора смяна. Макар че и тук определеността е относителна, доколкото не се твърди, как точно е станало това. Имала ли е подс. И. права и задължения да следи кои лица и в какво състояние се явяват на работа, имала ли е правомощия да не ги допуска? Ако е така, как е можела обективно да го изпълни, при условие че в завода се работи денонощно, на три смени. Такива факти не се установяват.
С това прокурорът релевира твърдения за обща лоша трудова дисциплина по принцип, не и конкретен факт, който да стои в причинно-следствена връзка с резултата.
Това, от гледна точка на правото на защита на подсъдимата, която трябва най-малкото да знае какви точно са обвинителните факти срещу нея и срещу какво се защитава, /която задача при абстрактно заявено обвинение е неизпълнима/, съставлява съществено процесуално нарушение свързано с това подобно обвинение да не може да се разглежда надлежно.
С оглед на оправдателния изход на делото обаче, освен другото и поради несъставомерност на обвинението, при който изход правото на защита на подсъдимата е реализирано в максимална степен, процесуалните нарушения изгубват правно значение и не пораждат последици.
Независимо от това, в изпълнение на задачата да се установят и покажат релевантни факти, тези с отношение към естеството на вменените нарушения – основно на бездействия, и първостепенният съд, и настоящата въззивна инстанция извеждат установимите по делото положения свързани все пак с дейността на подсъдимата, нещо, което прокурорът изобщо не е направил, само за да се покаже как са изглеждали фактите в действителност и какво е тяхното отношение към обвинителните твърдения, дори заявени по твърде общия начин на обвинението. Спазва се при това процесуалната забрана тези обстоятелства да не се явяват съществено изменение на обвинението, което е почти без фактология в тази част, поради което спазването на тази забрана на практика се свежда до това да не се приемат за значими факти, които утежняват материалноправното положение на подсъдимата. Съдът е препятстван да напуска рамките и да разширява или видоизменя обвинителните факти, но не е препятстван да установява факти противни на тях или неутрални, в изпълнение на задачата за разкриване на обективната истина по чл. 13 НПК.
Такива установени факти са: видовете инструктаж в завода, типовете длъжностни лица, които са имали задължения по провеждането им, начина на провеждане на дължимите от подс. И. инструктажи, типовете други длъжностни лица с контролни и ръководни функции по отношение на безопасността на условията на труд, лицата, които са били задължени и които фактически са се занимавали с движението на взривните вещества и средства за взривяване в цех „С“, кръга лица компетентни за назначаването и допускането до работа и на съответно правоспособните за това и подготвени лица, свързаните с обема на задължения по длъжностна характеристика на подсъдимата И., това в чии правомощия, а и фактически от кого са се изпълнявали вменените на подсъдимата все пак задължения, фактите на различни инициативи и сигнали от подсъдимата с цел подобряване на работата в завода и привеждането й според законовите изисквания за безопасност.
Тези факти са обективната истина за действителното положение, роля, функции и отговорности на подсъдимата в завода и следва да се съобразят при проверка на обосноваността на обвинението. Това е така независимо от спецификата на формулирането с относителна яснота само относно предмета и естеството на задълженията, които подсъдимата е имала и които прокурорът заявява, че изобщо не е изпълнявала и то по принцип без едно- това по допускане на работниците до работа на 01.10.2014г. Тогава всеки факт свързан с естеството на задълженията на подсъдимата и начина по който ги е изпълнявала, се оказва релевантен, доколкото и обвинителната теза е такава - за пълно бездействие. И макар формулирана по този начин поначало да не обосновава съставомерност на деянието.
Също така, обвинението предпоставя, доколкото вменява на подс. И. отговорност, че е допуснала редица положения – да работят работници без правоспособност, да се съхраняват съвместно взривни вещества и средства за взривяване в количества над допустимите и другите задължения, които е имала, че тя е ръководела, отговаряла и контролирала съответните процеси в производствената дейност на завода. Макар отново да не се представят факти за това как реално е изпълнявала и би могла да изпълнява това.
Същевременно по делото се установява, че подс. И. нито е имала съответната формална компетентност за осигуряване на всички аспекти на безопасност на труда в завода по длъжностна характеристика и такива и не са й били възлагани, нито пък ги изпълнявала и на практика.

Липса на установима причинно-следствена връзка между вменените на подсъдимата П. И. нарушения и настъпилата експлозия на 01.10.2014г. в завод „М.“:

Голяма част от вменените на подс. И. нарушения, с изключение на тези по съвместното съхранение на взривни вещества и средства за взривяване, поради това, че са абстрактни и че конкретната причина за експлозията не е установена, не се намират и в причинно – следствена връзка с настъпилия резултат и поради това са несъставомерни.
Единственият конкретен и доказан факт относно настъпилата експлозия, е че обемът й се е дължал на обема на намиращите се на място детонатори и взривни вещества, които са превишавали значително допустимите норми. Касае се за количествено измерение имащо връзка не с факта на настъпване на експлозията, а на количествените й параметри – нейната сила.
Следователно, каквото и да е твърдение свързано с това как се е изпълнявал даден производствен процес, в неговото качествено проявление, включително и за това, че подсъдимата не инструктирала ежедневно или инструктирала формално, че утилизацията се провеждала без оценка на професионален риск, че подсъдимата не изисквала и сигнализирала достатъчно, и дейността се извършвала от неправоспособни работници, е ирелевантно и не би могло да се установи да се намира в причинно – следствена връзка с експлозията, чиято причина, пак ще се повтори, остава неизвестна.
Така, доколкото не е установено, че експлозията се дължи например на незнание, на грешка или неспазване от работник на технологията на дейността, не би могло да се установява и на какво се дължат това незнание, грешка или неспазване на технология – дали на това, че работникът е необучен, неинструктиран или неправоспособен, или на това, че, макар надлежно обучен, правоспособен и инструктиран, е бил небрежен и съзнателно не е спазвал правилата на дейността.
Нещо повече, дори да е спазвал правилата на дейността – съответната технология, доколкото отново не е установена причината за експлозията, отново не може да се твърди дали именно слабостите на предвидената технология, като допускаща опасни операции например е довела до взрива. Неизвестна остава и в този случай ролята на подсъдимата. Тези разсъждения на съда остават изцяло с теоретичен характер, доколкото няма обвинение свързано със съставянето на технологията на утилизация като нелишена от рискове и предпоставяща и довела до инциденти. Те се излагат само за илюстрация на множеството възможни причини и обусловености, изцяло в абстрактен план.
Какъвто и да е анализ тогава на вменените нарушения, ако такива действително има, и техния адресат, извън липсата на причинно-следствена връзка, е безпредметен, а доколкото се провежда е само за яснота на принципните постановки по тези въпроси.
Т.е. всички така изложени съображения на съда остават изцяло на полето на хипотезите и предположенията. Но в тази част и самото обвинение е такова, поради което и не предпоставя друг характер на анализа.
Неустановимо е, поради което и прокурорът не заявява съответни факти, дали приносът за взрива се дължи на виновно поведение на работник, на кой работник, или на длъжностно лице и на кое длъжностно лице, допуснало този работник да изпълни дейността по съответния начин, че да причини експлозията. Остава неизвестно дали се касае за изключително виновно поведение на дадено лице – работник, за изключително виновно поведение на длъжностно лице – служител допуснало дейността на работника, без последният да има вина, или пък за съпричиняване и от двамата на крайния резултат.
В това число не е изключена вероятността и от настъпило случайно събитие – такова, което не се дължи на съзнателен човешки фактор, на проявена самонадеяност, на невнимание, а например на неволно изпускане на предмет, неволно удряне, блъскане, залитане. Поради изначалното непознаване на необходимите факти, са възможни всякакви спекулации.
При това положение – дали даден работник е бил обучен или не, дали е бил инструктиран или не, дали е бил правоспособен или не, се явява абсолютно ирелевантно. Всичко това не може да се постави в строга причинна обусловеност с взрива, тъй като, пак ще се повтори, неустановено е на какво точно се е дължал. Ето защо и твърденията за връзка между установената практика на утилизация и всички претендирани слабости в нея, от всякакъв качествен характер, както субектен – що се отнася до подготовката на работниците, така и материален - що се отнася до условията на труд, оборудване, особености на технологията, остават с характер на предположение да се намират във връзка се експлозията, не и несъмнено доказана обусловеност.
Нещо повече, за обусловеността на експлозията от дадена причина, не е достатъчно да се знае типологията на проблематиката в завода, а е нужно да се знае точната конкретна причина, независимо че би могла да е от кръга на тази проблематика, нещо което обаче обвинението не съдържа. Ето защо, излишно е дори да се описват опасните практики в завода, след като те не се намират в никаква връзка с конкретната причина за експлозията, а не се намират в такава връзка поради това, че причината остава неизвестна.
Всичко това се излага единствено за илюстриране на въпроса, че при изначална неустановеност на причината на взрива, всякакви твърдения за това, че той се дължи на недопустими практики, на липса на обучение или други подобни и свързаните с това твърдения за лицата, които са виновни, са с характер на хипотези и оттук не могат да имат съставомерно значение. Още повече, че дори не всякакви общи слабости и нередности в производствената дейност имат значение, а единствено конкретните такива, ако те изобщо са причината.

Относно инструктажите:

Генерализацията на вменени задължения и нарушения е засегнала на първо място тази вменена на подс. И. дейност. Прокурорът твърди, че подс. И. не е провеждала, а когато е провеждала, ежедневните инструктажи били формални, само с подпис в книгата за инструктажи.
Конкретика на фактите, поради които прокурорът твърди това, както и защо приема съставомерно бездействие на подсъдимата, липсва.
Прокурорът не посочва кого специално подсъдимата не е инструктирала, както и не твърди, че точно това неинструктирано лице, още по-малко, че именно поради това, че е неинструктирано е направило или не нещо, и така е причинило взрива.
Както се установи, подсъдимата не е имала задължения като длъжностно лице да провежда ежедневен инструктаж. Той е бил задължение на прекия ръководител на дейността в съответния цех.
За настоящата инстанция това е другата част, освен по-горе изложената, от меродавните съображения срещу обвинението относно инструктажите. Те са били правилно отразени и от окръжния съд, преценяващ и причината за това - че не е имало как подс. И. да провежда ежедневни инструктажи, тъй като в завода се работело на три смени, денонощно, поради което и ръководството възложило тези инструктажи на преките ръководители смяна. Оттам нататък ирелевантно е как точно са провеждани ежедневните инструктажи, тъй като те не са били задължение на подс. И., на който факт все пак окръжният съд се е спрял, като е приел, че такива инструктажи били провеждани.
Правилно окръжният съд е приел, че подс. И., като не се явява субект на вмененото нарушение, следва да бъде оправдана по това обвинение, макар неправилно да е преценил основанието за това, което не е недоказаност, а несъставомерност. Макар като причини за оправдаване на подсъдимата И. да се очертават още и изложените по-горе засегнали обвинението.

Относно допускането на провеждане на утилизация без оценка на професионален риск:

Липсва конкретика и в обвинението, че подс. И. е допуснала разснарядяването на противопехотни мини в цех „С“ без оценка на професионалните рискове. Вменява се на подсъдимата, че е допуснала разснарядяването на противопехотните мини в цех „С” да бъде извършвано без оценка на професионалните рискове, съгласно изискванията на чл. 11 от Наредба № 5 от 11.05.1999 год. на МТСП и M3, направена за цех „С”, по работни места и за конкретните видове, типове и модификации боеприпаси, в т.ч. за мини М 16 А2.
Подс. И. според длъжностна характеристика, и още повече - по закон, не е субект отговорен за изготвянето на оценка на професионалните рискове. С този съответен извод на окръжния съд тази инстанция напълно се съгласява. Първоинстанционният съд вярно е приел, че съгласно чл. 4 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. на МТСП и M3, подсъдимата не е длъжностно лице, което има задължение да изготвя оценка на риска, а такова задължение имал работодателят. При доразвиване на съображенията си съдът се е позовал и на нормата на чл. 7 от цитираната наредба, че работодателят утвърждава и изпълнява програма за оценяването на риска. Обосновано съдът е приел и че подс. П. И. не била задължена да извършва оценка на риска нито по длъжностна характеристика, нито по трудов договор, нито по друг начин.
И след като субект на задължението е работодателят, а не подс. И., по – натам, доколкото става въпрос за нарушение под формата на допустителство - прокурорът не е и показал имала ли е подс. И. правомощия, и какви, спрямо работодателя си, спрямо когото се намира и в подчинено положение, и какво е било дължимото поведение спрямо него, така че да се изготви такава оценка. Нещо повече – прокурорът не е обосновал и не се установяват релевантни факти, че такава оценка се е дължала изобщо.
На следващо място - обвинението е необосновано и защото не разкрива дали подс. И. като подчинена на работодателя има правомощия и как е следвало да се упражнят, така че да не допуска производство без изготвена оценка на професионалните рискове, съответно - да се противопостави и да спира решения на съответните лица от завода, вкл. решения да се провежда утилизация, независимо дали има или не оценка на професионалния риск. Прокурорът не описва, и не се установяват, реални правомощия на подсъдимата да забранява, спира и да не позволява да се провежда дейност при тези условия, нито показва спрямо кои конкретни длъжностни лица може да направи това.
След като за подсъдимата не са представени и не са установени факти за правомощията, по силата на които може да спира или да не допуска въпросната дейност, съответните й вменени задължения остават без съдържание.
На следващо място - не се посочва и не се установява връзка между липсата на оценка на професионалните рискове и конкретната причина за взрива. Още по – малко се установява, а и не се заявява от обвинението, какви са съответните възможни професионални рискове и какво е тяхното значение за конкретната организация на производството, дължало ли се е нещо в повече, така че именно липсата на такава оценка да е довела до инцидента на 01.10.2014г. и как, в противен случай, оценката на професионалните рискове, дори да е била съставена, би предотвратила, сама по себе си, настъпването на експлозията.
Несъстоятелно е твърдението, че експлозията се дължи на липсата на оценка на професионалните рискове, без да се посочи точно неоцененият риск, намиращ се във връзка с експлозията и точно мерките, които въз основа на тази оценка е следвало да се вземат, а не са били взети. Така поднесено твърдението е напълно абстрактно, негодно да покаже съставомерна връзка с последиците.
В заключение и като обобщение следва да се подчертае, че по принцип не всякакви нарушения, каквито могат и да са налице в дадена дейност, имат правно значение за конкретния вредоносен резултат, а само тези, които първо: са стриктно индивидуализирани в своето настъпване – по време, място и предмет и второ: се намират в недвусмислена и безспорна причинна обусловеност с настъпилите последици. Въпросът е не в търсенето изобщо и на всякакви допуснати слабости и нарушения на трудовото законодателство, каквато тенденция е доминирала в обвинението, а само такива с изискуемата качествена характеристика и съставомерна връзка. Такива прокурорът не посочва.

Относно недостатъчното изискване и сигнализиране:

Съвсем абстрактно е и следващото заявено обвинение – че подс. И. не изисквала „достатъчно“ от „персонала“ и „недостатъчно“ сигнализирала „ръководството“ за създаване и поддържане на такава организация на работа, при която работниците в цех „С“ да могат да извършват възложената им работа с взривни вещества и без да е застрашена тяхната безопасност и здраве, в това число – за въвеждането на съоръжения за колективна защита и редовно осигуряване на средства за лична защита и безопасни инструменти при наличие на риск, който не може да бъде предотвратен.
Формулировката на обвинението, що се отнася до бездействието на подс. И. да изисква „достатъчно“, предполага относително действие, в което тя все пак е изисквала, но пък то се определя от обвинението като качествено, или дори количествено недостатъчно. Това остава неизвестно, тъй като сам прокурорът не казва какво стои зад определението „достатъчно“.
Прокурорът не е представил конкретни факти, в които да се вижда, че подс. И. е изисквала нещо от някого, нито е описал задълженията й по количествено и качествено изпълнение на това да изисква – от кого и какво, за да може да се прецени доколко достатъчно е правила това.
Самият критерий „достатъчно“ е неопределен, не съдържа абсолютни стойности на твърдение докъде въпросното поведение е обществено-приемливо и откъде започва да не е, не посочва колко от дължимото е достатъчно, за да се прецени дали подс. И. е имала поведение, което не го достига, и поради това е и неустановимо.
Още по-неустановимо става с това, че прокурорът и не е посочил какво точно е следвало подсъдимата И. да изисква от персонала, а заявил само че, каквото и да е било това изискване, то е било „недостатъчно“. Т.е. няма и минимална яснота относно предмета на това задължение, още по-малко може да се говори за установяване на количественото му изпълнение.
Следващото абстрактно заявяване на обвинението е, че подс. И. не изисквала достатъчно от „персонала“. Какъв е този персонал, от какви лица се състои, имал ли е този персонал отношение към процеса на утилизация, така че да се знае, според прокурора към кого точно подс. И. е следвало да се обръща и изисква – остава неустановимо и несъставомерно.
Със същия абстрактен и неопределен характер е и обвинението, че подсъдимата не сигнализирала „достатъчно“ ръководството за създаване и поддържане на такава организация на работа, при която работниците в цех „С“ да могат да извършват възложената им работа с взривни вещества и без да е застрашена тяхната безопасност и здраве, в това число – за въвеждането на съоръжения за колективна защита и редовно осигуряване на средства за лична защита и безопасни инструменти при наличие на риск, който не може да бъде предотвратен.
И за това обвинение важат в пълна степен съображенията за несъстоятелностите свързани с претенцията за „недостатъчност“, съответно и „достатъчност“. В подобно обвинение липсват минимално определени критерии и гаранции за охраняемост на правата на обвиненото лице поради наличието на елемент на произволност, неустановимост и недоказуемост на обвинителната претенция. Тя поначало не може да стъпва на абстрактност, каквато се съдържа в понятието „достатъчност“.
На следващо място, в задължението вменено на подсъдимата И. липсва и конкретика за съдържанието на сигналите, които е следвало да изготвя до ръководството. Те отново са с общ и неопределен характер - за безопасни условия за извършване на работата, за въвеждането на съоръжения за колективна защита и редовно осигуряване на средства за лична защита и безопасни инструменти при наличие на риск, който не може да бъде предотвратен.
Конкретни факти, които да са налагали изготвяне на такива сигнали от подсъдимата, не са и вменени, респективно и не могат да се установяват.
На следващо място, така вмененото неизпълнение на задължение, освен като пределно абстрактно, не се намира в никаква причинно– следствена връзка с взрива на 01.10.2014г.
Поначало сигнализирането за определени нередности в дадена дейност е насочено към желаното им преустановяване или пък към тяхната превенция, към недопускането да настъпят. При това положение, представените задължения на подсъдимата са насочени като хронология към нарушение, което вече е настъпило или към нарушение, което застрашава и предстои, към наличен риск, който застрашава определени блага.
Тогава, за да има съставомерно значение подобна дейност на подсъдимата, следва да се знае кое е това конкретно отминало и допуснато вече нарушение, за което подсъдимата обаче не е сигнализирала ръководството, стои ли това нарушение в генезиса на възникналата експлозия на 01.10.2014г., така че да се отговори, че именно това, че подс. И. не е сигнализирала е довело и до настъпване на експлозията.
Що се отнася до сигнализирането като превенция на бъдещи нарушения, също следва прокурорът да е посочил и да е установено кое конкретно е това потенциално бъдещо нарушение, несигнализирането за което именно е довело до възникване на експлозията на 01.10.2014г. Такова не се посочва и не се установява.
Не на последно място, за целта да може да се разгледа годно обвинението за изпълнение на това задължение, следва да има яснота, каквато няма, и за лицето, към което подсъдимата е следвало да отправя сигналите си, както и че това лице е разполагало с правомощия да разреши съответния проблем, за който подсъдимата сигнализира и то не всякакъв, а такъв, който да е причинил експлозията на 01.10.2014г. Следователно, за да е съставомерно едно такова обвинение прокурорът следва да обоснове, че сигнализирането би имало практически, свързан с конкретната причина на настъпилата експлозия смисъл, а не всякакъв. Нито един факт от така описаните дължими за нуждите на подобно обвинение прокурорът не заявява, респективно и такъв не се установява. Обвинението е изцяло несъставомерно.
Като цяло, недопустимо е обвинението да експлоатира като причина за настъпването на даден вредоносен резултат общи процеси, типични дейности, типични нередности, слабости или грешки, какъвто е настоящият случай. Причината, на която обвинението стъпва в твърдението, че е довела до даден резултат, не може да е друга освен строго индивидуално и конкретно определена, не причина по принцип и поради типичност. Само такава причина и подлежи на доказване. Това, поради неговата важност, бе отбелязано от настоящия съд неведнъж.
При все изложеното, и доколкото факти за това са установени, вярно окръжният съд е приел, че подсъдимата е изпълнявала и този тип задължения. Други съображения съдът не е развивал. Макар несъвсем кореспондиращо с въпроса за изпълнение на задълженията е разглеждал задължението за „изискване“ от работниците като изпълнено и чрез провеждането на първоначален и извънреден инструктаж. Двете дейности „изискване“ и „инструктиране“ не са идентични. Освен това, не става ясно и в конкретика дали при провеждането на инструктаж подс. И. е изисквала нещо от работниците и какво.
Също така и не съвсем точно окръжният съд е приел, че подс. И. като изпълнявала и задълженията да „сигнализира“ ги е изпълнявала в пълен обем. Подобен извод не може да претендира за вярност, доколкото съдът остава несезиран с твърдения колко точно случаи на задължения за сигнализиране са влизали в пълния обем задължения и дали действително и как точно, с оглед обвинението за „достатъчно“, подс. И. ги е изпълнявала. Такива факти не са и установявани.
Коректният извод е, че подс. И. е изпълнявала задължения от кръга на вменените й, но дали това е било в пълен обем, т.е. дали във всяка конкретна хипотеза на съответния фактически състав, не би могло да се отговори. По същия начин не може да се отговори и дали това е било „достатъчно“ или „недостатъчно“ изпълнение. Това е така, доколкото се касае за умозрителни, оценъчни категории, а не стриктни факти. Отделен е въпросът относно количествената и качествена дължимост, в съвсем конкретен план, при всяка конкретна хипотеза на констатирано нарушение и изпълнението на сигналната или изискваща функция, но такива прокурорът не вменява. Проблематиката бе вече изложена по-горе, в частта на описанието на дейността на подс. И. изобщо.
Принципно верни, макар и според тази инстанция несъщински основания за оправдаване, са и по-нататъшните доводи на съда по обвинението – че що се отнася до съоръженията за колективна защита изграждането им не е било от компетентност на подс. И., а на *** на завода.
Също и осигуряването на личните средства за защита било от компетентност на ръководството на завода, а подсъдимата ги раздавала на работниците когато такива били осигурени. Нямала задължение да ги закупува с лични средства.
Идентични са съображенията и за осигуряване на безопасни инструменти, което също не било задължение на подсъдимата, а на мениджъра цех.
Безспорно задължение на работодателя е да осигури всички тези средства за защита и инструменти за безопасна работа. Но според обвинението се изисква изпълнение на „сигнална“ функция, а не пряка изпълнителска, както съдът е разбрал проблематиката. Претендира се, че подсъдимата недостатъчно е сигнализирала ръководството по тези проблеми.
С това същинското основание за оправдаване се явява негодността на обвинението да служи за установимост на претенциите му. За тази цел то следва да посочи конкретен случай, в който подсъдимата не е изпълнила това задължение, когато то е възникнало, а такова няма. Претенцията, че изпълнението му като цяло било недостатъчно, отново като умозрителна категория остава извън годните параметри, с които съдът да провери обосноваността й. Продължава да стои и въпросът за липса на причинно -следствена връзка с резултата. Тази проблематиката вече бе изложена.

Относно допускането на съвместно съхраняване и съхраняване в превишаващи нормите количества взривни вещества:

И това обвинение е без нужната конкретика и фактология. То е заявено абстрактно и генерализирано, неподчинено и необвързано от факти. С това е и несъставомерно.
Заявява се от прокурора, че подсъдимата И. е допуснала съвместно съхранение на взривни вещества и средства за взривяване в количество по-голямо от денонощната потребност за обекта. По-точно - подсъдимата в нарушение на правилата за безопасност на труда допуснала съхранение на взривни вещества – противопехотни мини, бустери, тротил, хексоген, взриватели и барут, в работните помещения на цех „С“ на завод „М.“, и съхраняване на работни места в цех „С“ на завод „М.“ на взривни вещества и противопехотни мини в количество по-голямо от денонощната потребност за обекта.
С това прокурорът заявява, че подсъдимата И. е бездействала да установи и да забрани постъпването или да нареди отстраняването на превишаващите нормите количества вещества.
За разлика от останалите вменени на подс. И. нарушения, обвинението за допускане на съхраняване на прекомерни количества взривни вещества по принцип би могло да стои в причинно-следствена връзка с експлозията на 01.10.2014, в частност с нейния обем, по причини вече обосновани, че колкото по-голямо е количеството взривни вещества, а съответно и намиращи се заедно с това и средства за взривяване, толкова по-голяма е силата на взрива. Силата на взрива пък се намира в непосредствена връзка с размера на последиците, като ги обусловя. Следователно, този факт е особено значим, и неговото значение за настъпилата експлозия и причинените вреди не може да се пренебрегне.
Установено е, че обемът на взрива се дължи на намиращите се в цеха „С“ разнообразни групи вещества, като смесването на такива от двете групи – взривни вещества и средства за взривяване води до усилване на детонацията и поразяващата сила на взрива.
По принцип при обвинение за бездействие, дължимо за обвинението от фактическа страна е да покаже в кой момент и под каква форма точно обвиняемото лице е могло и е било длъжно да действа. Доколкото се използва формулата „допуснала“, обвинението е и за това, че пряко отговорно за постъпващите и налични количества взривни вещества в цеха е трето лице, спрямо което подс. И. има контролни правомощия, но не ги е упражнила.
Нищо от необходимото по принцип за такъв тип обвинение прокурорът не е заявил и респективно - дължимите и съставомерни елементи са неустановяеми в обвинението срещу подс. И..
Не се заявява от прокурора и остава неустановено как точно и при изпълнение на какви правомощия подсъдимата И. е следвало да не допуска съхраняването на количествата взривни вещества и средства за взривяване над нужните за денонощието. И понеже се касае за конкретно обвинение за причиняване на взрива, съответните задължения следва да са тези, които се отнасят до количествата смесени вещества участващи и допринесли за взрива.
Обвинението не сочи подс. И. като лицето, което е решавало и нареждало какви вещества и в какви количества ще се съхраняват в цеха. Реално тя и не е била това лице. Видовете и количествата вещества съхранявани, вкарвани и изкарвани от цеха са се определяли от неговия мениджър – М. Ч., от ръководителите смяна, а в процесния случай, с разтоварването на мини и от товарния автомобил направо в цеха – и от *** – В. Ц., и двамата - загинали.
Не се заявява от прокурора и кое е длъжностно лице пряко организиращо и ръководещо постъпването и съхраняването на количествата взривни вещества в цеха, спрямо което подс. И. е имала контролни правомощия и като е бездействала да го контролира е допуснала съхранението на превишаващи нормите взривни вещества.
Установено е по делото, че такива лица, организиращи работата в цеха, съответно и количествата ВВ в него, се явяват ръководителите смяна в цеха и неговият мениджър.
Не се заявяват и респективно не се установяват конкретни задължения на подсъдимата, чрез които да проверява наличностите в цеха и тяхната периодичност. Още по-малко се заявява и в конкретния случай – в кой момент и чрез какви действия подсъдимата е могла и е трябвало да знае за превишаващите количества взривни вещества, но не всякакви, а именно тези количества, които са довели до експлозията на 01.10.2014г.
Не се заявява и неясен остава като цяло моментът, за който се отнася вмененото задължение на подсъдимата да не допуска или предотврати постъпването и съхранението на превишаващите количества взривни вещества и средства за взривяване, но тя е бездействала. Вмененото й нарушение, че „допуснала“, т.е. е „бездействала“, не е обвързано с конкретно време на дължимо действие, само при неизпълнението на което ще следва и виновното бездействие, нито пък е показан видът и формата на това дължимо действие.
Това е така доколкото, в частния случай, след евентуалното установяване на големите количества взривни вещества, следва технологично време, в което подсъдимата да направи необходимото и за тяхното отстраняване. А също и доколкото подс. И. не е била лице задължено и оправомощено денонощно да контролира постъпването на взривните вещества и средства за взривяване и да разпорежда тяхното разпределение, така че да не се получават натрупвания. Такива оперативни задължения и права са имали длъжностните лица - ръководители на смяна в цеха и неговия мениджър.
Неясно остава тогава какво точно се вменява на подсъдимата - какво точно е било дължимото от нея действие, което тя не е извършила и още повече - кога е следвало да го извърши, но не го е извършила.
Не се установява и да е имала конкретни задължения да нарежда, в случаи на превишаващи нормите количества взривни вещества, тяхното изваждане от цеха.
На следващо място – не се заявява от прокурора и не се установява кое е количеството взривни вещества и средства за взривяване отговарящо на денонощната потребност на обекта, и към кой момент и какви са били превишаващите количества, така че да се прецени могла ли е подсъдимата да предотврати или отстрани такова натрупване.
Поради необходимостта от наличие на съставомерна причинно-следствена връзка и на това нарушение с резултата, не се заявява и не се установява, какви са превишаващите количества взривни вещества, които са се съхранявали в цеха и които са имали отношение към взрива и за които подсъдимата е могла и е трябвало да знае и отстрани и не по-малко значим е и крайният момент на изпълнение на това задължение. Това е така, доколкото надвишаващите нормите количества взривни вещества са се натрупвали в период от време, а в деня преди експлозията е постъпило и ново голямо количество противопехотни мини. Не се заявява обаче и не е установено дали количествата взривни вещества заварени към 30.09.2014г., единствено за които реалистично може да се очаква, че е трябвало и можело да бъдат своевременно отстранени от подсъдимата И., са имали решаващ принос за взрива, имали ли е това количество изобщо някакво значение за взрива и неговата сила, на фона на новопостъпилите с разтоварването в цеха на 30.09.2014г. на един камион мини, и така съответното нарушение, че те не са отстранени своевременно да се намира и в причинно – следствена връзка с експлозията. Макар за такива количества прокурорът да не вменява изрични задължения, още по – малко показва необходимите за тях факти.
Илюстрация на необходимостта да има яснота по въпроса за какъв период се отнася вмененото бездействие на подсъдимата и за това в какъв момент и какви са били превишаващите количества, е че големи количества противопехотни мини, участващи в процесната експлозия, са постъпили в завода и респективно – внесени в цех „С“ на 30.09.2014г., непосредствено преди експлозията от 01.10.2014г. Това е станало при извънредни обстоятелства на постъпили наведнъж голямо количество противопехотни мини, разтоварени от шест товарни камиона /Т./, един от които разтоварен в цех „С“ по нареждане на мениджъра на цеха – М. Ч. и *** на завода - В. Ц.. Двамата са и лицата управлявали извънредната ситуация и вземащи решенията, които е налагала.
Ще се припомни, че сериозен проблем в дейността на завода е била липсата на синхронизация между работата на цех „С“ и капацитета му на утилизация, от една страна, и вноса и постъпленията на противопехотните мини от друга. При това се и получавали ситуации на прекомерно натрупване на противопехотни мини.
Самите лица натоварени с ръководството на утилизацията – мениджърът на цеха „С“ и *** на завода, са били добре запознати с нормите на допустимост на количествата в цеха и с всички правила за безопасност, но и поставяни в ситуации на извънредност, в които да не могат практически да организират работата така, че тези норми да могат да бъдат спазвани, каквато е била и конкретната обстановка на 30.09./01.10.2014г.
При това настоящата инстанция споделя доводите на първия съд, че решението да се разтовари един от товарните камиони в цех „С” сочело, че *** на завод – В. Ц. е бил принуден от независещи от него обстоятелства, да взема и да подкрепя нестандартни и неприлагани друг път решения за поемане на извънредни товари.
Прокурорът не описва факти за това кой е организирал и ръководел постъпването на извънредното количество мини на 30.09.2014г., имал ли е заводът капацитет да приеме такова количество по безопасен начин – в съответните складове, имало ли е обективни причини за това част от мините да се разтоварят в цеха, имало ли е обективна възможност мините да се разтоварят и се намират на безопасно място, а не в цеха, така че да се знае и изобщо, ако не е трябвало мините да се намират в цеха, а то не е трябвало, съществувала ли е обективна възможност за безопасно съхранение на друго за целта място. Съществували ли са т.е. други решения, които подс. И. е могла и е трябвало да наложи.
При тези обстоятелства, неясно е, според тезата на прокурора, как подсъдимата И. би могла да предотврати или отстрани струпването на тези П. в цеха. Това би следвало да стане чрез забрана или отмяна на съответните решения на ръководството на цеха и завода, или нареждане обратното на тях, що се отнася до частния случай на разтоварване на мините на 30.09.2014г.
Но от една страна – подсъдимата не се е намирала, а и не се твърди да се намира в супериорно положение спрямо мениджъра на цеха и *** на завода, за да може да нареди различно от тяхно нареждане или да отмени издадени нареждания. А от друга – не може да се иска активност от подсъдимата на всяка цена, без да се отчита как и защо точно се е наложило да се вземат точно тези управленски решения и било ли е и практически изпълнимо за нея да не ги допусне.
Не се твърдят от обвинението и неясни остават дължимите и възможни други практически и правомерни решения за струпаните на 30.09.2014г. в завода количества мини, така че за обратното да се търси отговорност било на преките ръководители на цеха и завода, било на подс. И..
Прокурорът не заявява такива решения, нито такива биха могли да се установяват от съда. С това претенцията за дължимо действие от страна на подсъдимата е напълно лишена от конкретно съдържание. Тя е абстрактна, самоцелна за обвинението и в крайна сметка - несъставомерна.
Еднозначно е установено, че на 30.09.2014г. са постъпили свръх количества противопехотни мини, за които ръководството на завода е следвало да търси спешни оперативни решения, без, вероятно, обективна възможност за други, поради което, отново ще се повтори, изцяло неустановено е подсъдимата и теоретично, и практически да е била длъжна и да е можела да извърши нещо, с което да не допусне това фактическо положение.
И то при положение, отново ще се акцентира, че не се установява подс. И. да е имала изобщо правомощия от кръга на релевираните, вкл. по отношение на трети лица – било тези, които са взели решение и организирали вноса и постъпването в завода на такова количество мини и с това са причинили струпването им на 30.09.2014г., било ръководителите на цеха и завода. Това е освен другото и поради факта, че формулировката в длъжностната характеристика на подс. И. да контролира спазването на нормите на безопасност е твърде обща и не позволява да се установи еднозначно компетентност по този специфичен въпрос, при условие, че за него отговарят други лица - ръководители смяна и мениджър цех.
Не на последно място това обвинение е несъставомерно и защото не почива на законов състав, под който да попадат тези претенции на прокурора и който аргумент ще бъде разработен по-нататък, в частта на вменените на подсъдимата специални норми.
След така изложените съображения на настоящия съд като споделяните от него същинските основания за признаването на подс. И. за невиновна по обвинението, следва се отбележи, че съображенията на окръжния съд, макар верни сами за себе си, и то частично, съставляват едностранчив и относително повърхностен анализ, оставащ встрани от действителните основания за оправдателния изход.
Основен, а и единствен, аргумент за окръжния съд да отхвърли основателността на това обвинение е, че подс. И. не е отговорното лице за съхраняването на взривни вещества в цеха. Такива лица според доказателствата бил мениджърът цех. Съдът е аргументирал също така, че нито инспекторът по здравословни и безопасни условия на труд, нито началникът на складовете, нито дори *** на завода са имали право да се намесват в работата му.
Що се отнася до това, че не подс. И. е била лицето пряко разпореждащо и ръководещо съхранението и движението на взривните вещества в цех „С“, а това бил мениджърът на цеха, това е така.
Що се отнася до това, че дори *** на завода не е можел да се намесва в работата на мениджъра - това едва ли е така, тъй като *** е разполагал с най-широки правомощия по управление на процесите в завода, съгласно длъжностна характеристика, мениджърът цех се е намирал в субординационно положение спрямо него, поради което *** определено е могъл да се намесва в неговата работа, да я коригира и контролира. Макар че не в това се състои същността на въпроса, на който следва да се отговори, когато се отговоря дали подсъдимата е извършила вмененото й нарушение.
Съдът е пропуснал да съобрази достатъчно естеството на обвинението с неговата формула, че подс. И. „допуснала“ съвместно съхраняване в големи количества взривни вещества и средства за взривяване. Формулата „допуска“ не предполага съответното длъжностно лице да е пряко натовареното с дейността, която допуска. Предполага да е странично на тази дейност лице, именно поради което и я „допуска“ а не „извършва“. Пряко занимаващо се с дейността е друго лице. Тогава лицето, което „допуска“ по правило бездейства да изпълни задълженията си, обичайно контролни, в отношенията с пряко заетите лица, така че да не се стига до закононарушения. Контролът може да е в трите известни форми – предварителен, текущ или последващ.
Окръжният съд е представил донякъде естеството на отношенията, в които такъв контрол би могъл да се развие, и вярното разбиране, че инструментариум на длъжностното лице в такива случаи е правното въздействие, било пряко чрез нареждане, било косвено - чрез сигнализиране на други органи. Така и тук, съдът правилно е релевирал факта на подадена от подс. И. докладна до *** на завода, че в края на всяка смяна или най-късно на следващата сутрин следвало да се изнасят отработените количества взривни вещества.
Тезата на обвинението, без да е достатъчно ясна и пълна, и само поради така използваната формула, предполага именно такава конструкция на съставомерните факти.
Оттам нататък обаче, обвинението не представя и не се установява нищо, което да говори, че подсъдимата, и в това положение, е следвало да изпълни задължения, чрез които да не допусне недопустимо от законова гледна точка фактическо положение, но не го е направила. Аргументите на тази проблематика бяха вече достатъчно развити.

Относно допускане до работа на 01.10.2014г. на неправоспособни работници:

Що се отнася до обвинението за недопускане на 01.10.2014г. до работа втора смяна в цеха на неправоспособни работници: от една страна обвинението е несъставомерно, той като подс. И. не е била отговорното за това лице, което ще бъде развито и по-натам, а от друга – прокурорът не е посочил дали именно това неправоспособно лице или лица, от намиращите се в цеха работници е извършило или не нещо, че това, което е извършило или не, се дължи на неговата неправоспособност – че не е имало съответната подготовка и знания, и че това, което е извършило, или не, именно е и причинило взрива. Само тогава, а не изобщо, може да се търси причина между поведението на служителя, допуснал такъв работник и резултата.
Нито прокурорът посочва такива факти, нито обективно такива са установени, поначало те са и неустановими.
Ще се припомни, че не се установяват факти свързани със съдържанието на длъжностна характеристика и с естеството на изпълняваните от тези работници трудови функции, така че да се установи дали са изисквали съответната правоспособност, освен че пряка причинно-следствена връзка между този факти и настъпилата експлозия и не е налице.
Не подсъдимата като длъжностно лице, а работодателят, който подписва трудовите договори с такива лица, съответно ги й назначава на длъжност, преценява дали отговарят на условията за заемането й, вкл. и това дали имат правоспособност. Т.е. въпросът с правоспособността на такива работници е предварителен и вече решен от работодателя въпрос още преди включването им в реалния производствен процес. А подсъдимата И. не е лице, което да контролира, ревизира и променя преценката на работодателя за назначаване и допускане до работа на такива лица.
При така изложеното частично верни са доводите на окръжният съд, който несъвсем точно е преценил, че част от проблема за допускане на работници, които не са правоспособни, се явява и контролно- пропусквателният режим и оттук – че подс. И. не е имала и техническата възможност да контролира влизането на лица на територията на завод, докато тезата на обвинението очевидно е недопускане на работници поради това, че не отговарят на нормативните изисквания за заемане на съответната длъжност и изпълняване на функциите произтичащи от нея. Пак ще се повтори, че доколкото елемент от обективната страна на това обвинение е, че работниците не са имали правоспособност, но въпреки това са били назначени, то това е било въпрос от преценка от назначаващия ги работодател. Веднъж назначени от него, те очевидно са и допуснати до изпълнение на трудовите функции произтичащи от назначаването.
Изцяло верни са обаче следващите доводи на първостепенния съд – че в процеса на самата работа задачите възлагани на работниците и тяхното разпределение между работниците ставало от мениджъра на цеха, т.е. той бил лицето, наясно с това дали съответният работник е правоспособен или не за определена дейност. Относително верен е следващият довод на съда – че мениджърът на цеха, като това било отразено в длъжностната му характеристика, бил длъжностното лице, което да преценява дали да допусне или не даден работник. Това е така, доколкото въпросът с допускането до работа с оглед правоспособността на работника, като условие изобщо за заемане на длъжността, е бил решен от работодателя чрез назначаването и не е въпрос на технически ежедневен контрол стоящ в правомощията на прекия ръководител производство. Такъв въпрос би бил например физическото състояние на работника и преценката дали то му позволява нормално изпълнение на трудовите задачи. Въпросът с правоспособността не е такъв въпрос.
Въпросът с отсъствието на правомощие на подс. И. при назначаване на работниците, било правоспособни или не, и влиянието върху процеса на вземане на съответното решение от работодателя, вярно е преценен от окръжния съд и вярно е приет като основание за нейното оправдаване. Макар да не се явява единственото основание и това бе вече обосновано.
Необосновано и декларативно е възражението в протеста, че между неправоспособността на работниците и взрива съществувала причинно- следствена връзка и това беше подробно мотивирано от този съд по-горе. Необосновано е и възражението, че подс. П. И. допуснала на 01.10.2014г. тези работници, което също бе мотивирано. Прокурорът декларативно твърди, че задължението за допускане до работа било на инспектора ЗБТУ. Никъде в обстоятелствата на обвинителния акт, нито пък в протеста, не се посочват основания за тези задължения със субект именно подс. И.. Верен е доводът, че принципно субект на деянието може да бъде както прекият извършител на трудовата дейност, така и неговият ръководител, началник цех, *** на завод, но при всички случаи за тяхната отговорност е необходимо да се посочи по силата на каква норма или вътрешно правило са имали такива задължения, трябвало ли е и могли ли са да ги изпълнят, както и дали те се намират в причина връзка с резултата. Именно това не се обосновава нито от обвинителния акт, нито от протеста.

В обобщение за формулираните към подс. П. И. обвинителни претенции:

На фона на абстрактно заявеното и несъставомерно за подс. И. обвинение установените общи нередности и проблеми в производствения процес в завод „М.“, каквито все пак се установяват, остават на полето на общата укоримост. Те е следвало да привлекат вниманието на съответните специални административни органи по контрол на законосъобразността на дейността. И ако се установи в конкретика нарушаване на специалното законодателство – по безопасност на труда, опазване на околната среда, регулация на дейностите с боеприпаси и взривни вещества, отговорните за това субекти ще подлежат и на санкции, вкл. с възможността за преустановяване на дейността, като потенциално опасна и като превенция на бъдещи нежелани инциденти и вредни последици.
Връзка между тази общо неудовлетворителна от гледна точка на специалното законодателство дейност в завода и взрива настъпил на 01.10.2014г. не се установява, а остава в сферата на предположенията и то само относно типа на възможната причина. Поради съществуването на опасни практики в завода, стои допускането, че причината се корени в тях, че тя много вероятно е съответното отделно и конкретно проявление на тези практики. Това е и логично, тъй като колкото по-рискова е една дейност, толкова по-голяма е вероятността от нежелани инциденти при осъществяването й.
Без да се знае обаче тази конкретна причина, твърденията за лоши и опасни практики в завода като цяло остават ирелевантни, колкото и да са неприемливи от морална и законова гледна точка.

Стриктно по вменените на подс. П. И. нарушени специални норми, в допълнение към вече изложените съображения по същество на обвинението:

Напълно верни са съображенията на първостепенния съд, че подс. И. не е нарушила вменените и й специални норми, както и че те не се намират в причинно – следствена връзка с настъпилия резултат. Следва само да се коригира изводът на съда, че обвинението е недоказано, докато истинското основание е, че то е несъставомерно, и то изначално.
Тук следва да се отбележи, че макар първоинстанционният съд да е заявил, че по всички вменени нарушения подс. И. е невиновна, част от специално вменените норми са убягнали от вниманието и анализа му, дори като косвено застъпени. По тях въззивният съд следва да вземе съответното отношение.
Такива се явяват нормите от: Правилник по безопасността на труда при взривните работи, /наричан Правилник за краткост/ в сила от 01.07.1997 г.,утвърден със Заповед № 294 от 28.12.1996 г. на Министъра на труда и социалните грижи, а именно:
Нормата на чл. 27: „Забранява се взривните материали да се хвърлят, влачат, преобръщат, удрят и трият. При работа с тях се осигурява максимална безопасност на труда“,
Нормата на чл. 69 от Правилника, че: „Взривните материали се съхраняват в складове за взривни материали, обслужвани от специалисти с придобита правоспособност съгласно приложение № 1“.
Нормата на чл. 382 от Правилника, че лицата, които ръководят и управляват трудовите процеси, са длъжни да: определят и провеждат стратегията по въпросите на безопасността на труда и противопожарната охрана при дейностите с взривни материали;
Нормата на чл. 384 от Правилника – „Ръководителите на взривни работи са длъжни да организират и осигуряват: точното спазване от подчинения им персонал на изискванията за съхраняване, отчитане, изразходване, пренасяне и употреба на взривни материали; допускането до работа с взривни материали само на лица, които имат право на това, контрола за своевременното отчитане от взривниците за изразходваните взривни материали и връщането на остатъка от тях в складовете, спазването на проекта и паспорта за пробивно-взривни работи, работните места с инструкции по безопасността на труда, предупредителни знаци и сигнали, изпълнението на предписанията на контролните органи по безопасност на труда.
Анализ на това, че подсъдимата не е нарушила тези норми е изложен по-натам.
Подс. И. не е нарушила нормата на чл. 15, ал. 1 Наредба № РД-07-2 (И.. - ДВ, бр. 25 от 2010 г.) от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във връзка, че ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи.
Обвинението релевира тази норма доколкото вменява на подсъдимата, че не е извършвала ежедневен инструктаж. Установява, че провеждането на този тип инструктаж обаче не се е намирало в кръга задължения на подсъдимата.
Подсъдимата не е нарушила нормата на чл. 126 от Кодекса на труда (И.. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) – „при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество“, тъй като поначало тази норма не създава конкретно задължение, а има принципен характер.
Подсъдимата не е нарушила и нормата на чл. 281, ал.(1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001г., в сила от 31.03.2001 г.) „Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 „Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа“.
Нормата е безадресна, въвежда основно начало, не визира пряко субект на задължението от една страна, а от друга и не се намира в причинно- следствена връзка с вменения резултат по изложени вече съображения.
Подсъдимата не е нарушила нормата на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 (И.. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал.4, изм. - ДВ, бр.25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001г.) Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени е наредба на министъра на труда и социалната политика.
Подсъдимата не се явява адресат на нормата. Такъв е работодателят.
Подсъдимата не е нарушила и вменените й норми от Наредба № РД-07-2 от 25 май 2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4 - 7, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия:
Чл. 5, ал. 1, За длъжности, пряко свързани с управлението на работното оборудване, се назначават квалифицирани лица, които имат: средно образование; професия с минимум втора степен на професионална квалификация по професии от област на образование „Техника“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от Закона за професионалното образование и обучение; познания за: а)организацията на производството, взаимоотношенията, отговорностите и задълженията на участващите в него; разчитане на конструкторска и технологична документация, използване на справочна литература и стандарти; общо устройство, принцип на работа и техническо обслужване на машините, системите и механизмите за производство на ВВПИОБ, включително пускане в действие, контрол, настройване и изключване на машини и устройства; въвеждане в експлоатация, използване, съхраняване и извеждане от експлоатация на работното оборудване; работа с измервателни уреди и съоръжения за контрол; маркировка, свойства и приложение на материалите в съответното производство; създаване на рационална организация на работното място; осигуряване на безопасност и здраве при работа; правоспособност съгласно глава първа, раздел II от Правилника за безопасността на труда при взривните работи, утвърден със Заповед № 294 на министъра на труда и социалните грижи от 28 декември 1996 г. (ДВ, бр. 3 от 1997 г.); за професионални компетенции, придобити в резултат на обучение или трудов стаж в съответствие с изискванията на конкретното производство.
Подсъдимата не е адресат на тези задължения. Такъв е работодателят, който съгласно чл. 5, ал.1 от Наредбата назначава съответните квалифицирани длъжностни лица.
Нормата, като свързана с въпроса за притежавани знания и умения на назначаваните работници не се и намира в причинно- следствена връзка с резултата и подробни аргументи за това въззивната инстанция вече изложи.
Не се намират в такава връзка и всички изброени в нормата видове познания и умения, които трябва да имат длъжностните лица, доколкото няма данни за това точно такива умения и знания, или по – скоро тяхната липса, да са причината за експлозията.
Подсъдимата не е нарушила вменените й норми от Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска:
Чл. 11, ал. 1 - Оценката на риска се преразглежда, когато: настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска - въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.; след настъпили промени в нормативната уредба;
оценката е направена на основата на данни и информация, станали невалидни или неподходящи;
има условия оценката да бъде подобрена;
прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни;
резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане.
Преразглеждане на оценката се извършва: по преценка на работодателя; по предписание на контролните органи. Периодичността на оценяване на риска се определя от работодателя в зависимост от установения риск и в съответствие с изискванията на нормативните актове.
Подсъдимата не се явява адресат на нормата. Нормата посочва като задължен субект - работодателят, при това със специфично изискване като елемент от фактическия състав – да има и предписание на контролните органи.
Нормата е и несъставомерна, тъй като претенцията на обвинението е, че производството /утилизацията/ в завода се е извършвало без оценка на професионалните рискове, а вменената норма има специфичен и различен от обвинението фактически състав – когато са настъпили обстоятелства налагащи преразглеждане на оценката, т.е. необходимостта от промени във вече изготвена оценка, каквито следва да се правят при настъпването на определени обстоятелства.
Обвинението не е заявило факти за промяна в обстоятелствата, които да налагат промяна в оценката на рисковете. Ще се припомни, че обвинението и изобщо не релевира факти свързани с този въпрос. Само заявява претенция, че оценка на професионалните рискове в завода липсва. Нищо от фактическия състав на това вменено задължение прокурорът не е представил. В това число и да е имало предписание на съответен контролен орган.
Що се отнася изобщо до въпроса за оценката на професионалния риск, като тип обстоятелство, което да стои в причинно – следствена връзка с резултата, нарушението на нормата, дори различна по фактическия си състав, не би могла и да се намира в причинно- следствена връзка с резултата.
Подсъдимата И. не е нарушила вменените норми и от Наредба № 2 от 10 юли 2000г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси /обн. ДВ бр. 58 от 18.07.2000г. , отм. ДВ бр. 11 от 31.01.2017г./
Ще се обърне внимание на първо място, че предметът на уреждане на този нормативен акт е дейност по проектиране на строежи за производство на ВВООБ.
Съгласно чл. 1 от Наредбата – с нея се определят техническите правила и норми при проектиране на нови, както и при реконструкции и преустройство на съществуващи строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Длъжността на подсъдимата няма никакво отношение към проектирането на строежи, към която дейност е насочена Наредбата и за която въвежда съответните изисквания. Дейността на подсъдимата не попада в предметния обхват на тази наредба. Съответно и подсъдимата не е и субект на задълженията в нея.
Несъставомерни са следователно всички вменени норми, а именно:
Чл. 13. Допустимото съвместяване при съхраняване на ВВ и боеприпаси е съгласно приложение № 4.
Приложение № 4 към чл. 13 Допустимо съвместяване при съхраняване на различни групи ВВ и боеприпаси
Забележки: Пакети, съдържащи изделия от група за съвместимост В и вещества и изделия от група D, могат да се съхраняват в едно и също помещение при условие, че са в отделни контейнери (отделения), одобрени от компетентните органи, така че да не представляват опасност за предаване на детонация от изделията от група В до изделията от група D.
Когато изделия от група за съвместимост N се съхраняват с вещества и изделия от група за съвместимост С, D или F, изделията от група за съвместимост N се третират така, като че имат характеристики от група за съвместимост D. Пакети, съдържащи вещества и изделия от група за съвместимост L, могат да се съхраняват в едно и също помещение заедно с пакети, съдържащи същия тип вещества или изделия от същата група за съвместимост. X - разрешава се съвместно съхраняване.
При това положение, обвинението срещу подсъдимата, че е допуснала съвместно съхранение на взривни вещества и средства за взривяване, като задължения за това субект, е лишено от нормативна основа, от основания за правна задължителност.
Подсъдимата не е нарушила и вменените норми от Наредба № 3 от 27 юли 1998г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове /загл. И.. ДВ бр. 102/2009, в сила от 01.01.2010г./ , а именно:
Чл. 6. (1) Основните функции на органите за безопасност и здраве при работа са: контрол от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията на законодателството и за изпълнението на задълженията на работниците и служителите.
Нормата е обща, не създава конкретни права и задължения и не може да служи като основание на определена правна дължимост.
Подсъдимата И. не е нарушила и нормата на чл. 7 на същата Наредба - При изпълнението на основните функции органите за безопасност и здраве при работа: 8. изискват от съответните длъжностни лица създаване на организация на работата, при която работниците и служителите да могат да извършват възложената им работа, без да е застрашена тяхната безопасност и здраве; 11. изискват въвеждането на съоръжения за колективна защита и осигуряване на подходящи средства за индивидуална защита в случаите, когато е налице риск, който не може да бъде предотвратен.
Нормата е бланкетна по отношение на адресатите, към които органите за безопасност и здраве следва да отправят изисквания свързани с безопасните условия на труд. Кои са тези конкретни длъжностни лица, от които подс. И. е следвало да изисква а и какво точно е следвало да изисква, остава неизвестно.
И не на последно място – не е установена причинна връзка между нарушението на това задължение, представено дори по типизирания начин на обвинението, и настъпилия резултат, по съображения вече изложени.
Не е доказан в частност първият елемент от вмененото на подс. И. нарушение – неизпълнение на задължението да изисква въвеждането на съоръжения за колективна защита и осигуряване на подходящи средства за индивидуална защита в случаите, когато е налице риск, който не може да бъде предотвратен.
Не е установено подсъдимата да не е изпълнявала това задължение принципно. Прокурорът и не заявява какви са тези колективни и индивидуални средства за защита, които подсъдимата е следвало да изисква, а не го е направила. Задължението е представено общо, такова по принцип.
Що се отнася до наличието на индивидуалните и колективни средства за защита – независимо от тяхната неопределеност, не е и установено към момента на настъпването на експлозията на 01.10.2014г., а именно по време на втората смяна на работа в цеха, работниците да не са разполагали с такива средства. Такива факти не се и релевират от обвинението, за да може да се търси и причинна връзка между тях и пораженията от експлозията, респективно - да се търси дали последиците от експлозията за отделните пострадали не биха били по-малки или биха били никакви, в случай, че пострадалите разполагаха с такива средства за защита. А само в такъв случай изпълнението на това задължение би имало съставомерно значение.
Факти за липса на такива средства за втората работна смяна на 01.10.2014г. не са установени. Ето защо в тази част обвинението е бланкетно, незапълнено с изискуемото фактическо съдържание, неустановено и несъставомерно. Така вмененото задължение не се и намира в причинно – следствена връзка с настъпилия резултат, доколкото той е настъпил безразлично от наличието на колективни и индивидуални средства за защита, няма данни, че такива средства за защита биха имали значението да променят настъпилите последици.
На това място следва да се използва аргументът на комплексната ситуативно-реконструктивна техническа експертиза /т. 23 ДП/, че при изграждането на завода са спазени съответните строителни норми за безопасност, при които всяко съоръжение и сграда се оразмеряват спрямо утроения максимален капацитет на съответното производство, но натрупаният в завода експлозив е надвишавал многократно заявените мощности.
Изводът за настоящия съд при това положение е, че няма норми на строителство и на изграждане на съоръжения и укрепления, които да могат да се противопоставят на силата на конкретната експлозия, такава каквато е била.
Ще се припомнят фигуративните показания на свидетеля на последиците от експлозията - св. С. С., че след нея на мястото на цеха имало само „равна площадка“. Още по-малко тогава за каквито и да са индивидуални или колективни средства за защита, при цялата абстрактност на твърдението, може да се предположи обосновано да имат каквото да е неутрализиращо последиците действие. Такова не е представено и от прокурора и не е доказано.
Подс. И. не е нарушила и нормата на чл. 8 от Наредбата - Органите за безопасност и здраве при работа: осъществяват контрол за спазване изискванията на нормативните актове и изпълнението на задълженията в тази област от работниците и служителите; в случаи на констатирани нарушения предписват мерки на съответните длъжностни лица за отстраняване на нарушенията.
Не се установяват конкретни факти намиращи се в причинна връзка с взрива, при които подс. И. да не е контролирала спазването на нормативни актове и изпълнението на задълженията в тази област на работниците и служителите.
Не се установява нарушение в конкретна причинна връзка с експлозията, по което подс. И. да не е взела отношение като е предписала мерки на съответните длъжностни лица за отстраняването му.
От вменените норми от Правилник по безопасността на труда при взривните работи, в сила от 01.07.1997 г.,утвърден със Заповед № 294 от 28.12.1996 г. на Министъра на труда и социалните грижи, подсъдимата И. не е нарушила нормата на чл. 27, а именно – „забранява се взривните материали да се хвърлят, влачат, преобръщат, удрят и трият. При работа с тях се осигурява максимална безопасност на труда“.
Нормата е адресирана към лицата, които се занимават пряко с взривни материали. На тези лица са забранени изброените дейности, които са рискови, потенциално съдържат опасност да доведат до взривяване на такива материали. Подсъдимата И. не е такова лице, поради което не би могла да я наруши. Нормата е и съвсем декларативно заявена, тъй като нищо от фактическия състав на нарушението и не е установено като случило се и като намиращо се в причинно-следствена връзка с резултата.
Подсъдимата не е нарушила и нормата на чл. 69 от същия Правилник, че „взривните материали се съхраняват в складове за взривни материали, обслужвани от специалисти с придобита правоспособност съгласно приложение № 1“.
Подсъдимата не е носител на задължението по това правило. Нормата е безсубектна, при тълкуване се извежда имплицитна насоченост към лицата пряко заети с управлението и организацията на дейността на дружеството и носещи правомощия да определят как и къде ще се съхраняват такива материали.
Освен това, на подсъдимата не са вменени факти свързани с това, че взривните вещества се съхраняват в складове, които се обслужват от специалисти с правоспособност. Вменената норма е несъставомерна.
Нормата урежда изискванията към складовете като тип помещения, в които взривните вещества ще се съхраняват. Тя няма пряка връзка и не урежда процесните факти, доколкото в тях не се касае за това, че веществата не са съхранявани в складове, които отговарят на законовите условия за такива, а именно - да са обслужвани от специалисти с придобита правоспособност съгласно Приложение №1, а за това, че са се намирали в количества превишаващи нормите за денонощието в помещение извън складовите.
Подсъдимата не е нарушила и нормата на чл. 72, ал. 1 от същия Правилник - (1) Съхраняването на взривните материали, доставени до работните места, се допуска в количество не по-голямо от денонощната потребност за обекта“.
Нормата създава задължение, чието нарушение е годно да се намира в пряка причинно – следствена връзка с експлозията, в частност нейната сила и обем.
Подсъдимата не е нарушила нормата, доколкото не се установява да е имала правомощията и обективните възможности да не допусне разтоварване на противопехотните мини на 30.09.2014г. в цех „С“ на завод „М., станало по оперативно нареждане на мениджъра на цеха „С“ – М. Ч. и на ***а на завода – В. Ц..
Към вече подробно изложените по-горе съображения по това нарушение ще се допълни, че поначало въпросът по допускането на количества отговарящи на денонощната необходимост за производствения процес се намира в оперативната дискреция на прекия ръководител на този процес за момента – ръководител смяна или мениджър цех. Въпросът е динамичен, от ситуационен и оперативен порядък.
За да стане достояние на органа за безопасност и здраве при работата, като орган по контрол на нормите за безопасност, евентуално нарушение, а случая – допускане на превишаване на допустимите количества взривни вещества от преките ръководители на производствения процес, принципно е необходимо минимално технологично време, през което органът да може да констатира нарушението и да изготви съответните предписания за отстраняване. Т.е. органът по безопасност и здраве следва да разполага с нормални обективни условия за изпълнимост на такива свои задължения. Такива условия следва да се намират включително и в случаите, когато органът не прекратява вече настъпило състояние, а предотвратява възможно бъдещо такова.
Не се установяват факти, в които подс. И. да е разполагала с обективни възможности както да предотврати, така и да отстрани допуснато нарушение по разтоварване в склада на голямото количество П.. И то ако безусловно се приеме, че това количество е такова, че при всички положения надвишава нормата за денонощието, тъй като прокурорът не провежда стриктно разграничение за периодите на съхраняването на различните количества взривни вещества в цеха, щото да се отграничат спрямо тях задълженията на подс. И. и условията за изпълнението им.
Формулирането на обвинението препятства възможността да се отграничават правомощия на подсъдимата спрямо различните количества взривни вещества съхранявани в цеха, доколкото, както се отбеляза по – горе – неясно е към кой момент точно нормите са били превишени, и могла ли е и как е следвало подсъдимата да процедира спрямо съответната фактическа обстановка.
Единствената конкретна фактология свързана с действия по поставянето в цеха на големи количества взривни вещества – противопехотните мини, е тази от предния на експлозията ден – 30.09.2014г., и именно спрямо тази фактология правомощията на подсъдимата и респективно възможностите за тяхното изпълнение могат да се разглеждат и преценяват.
На следващо място – към отсъствието на условия в конкретната фактическа обстановка на намиращите се П. по разпореждане на ръководство на цеха и завода, подсъдимата да може да упражни правомощията, следва да се добави и краткият срок, в който на практика са се развили събитията - мините са се намирали в цеха от разтоварването им на 30.09.2014г. до 01.10.2014г. – 17ч, когато е настъпила експлозията. При това положение - липсват основания да се приеме, че подс. И., дори да е можела по принцип и от гледна точка на материалните си правомощия и власт да нареди изваждане на мините от цеха, обратно на заповедта на неговия мениджър и *** на завода, поради бързината на протичанe на събитията, е разполагала с минималните времеви, а и други обективни условия за това.
На следващо място, сами мениджърът цех и *** на завода като пряко контролиращи и отговорни за безопасността лица, са разбирали и съзнавали недопустимостта на подобно фактическо положение, независимо от неговата извънредност, и това че продължаването му не е било търпимо по никакви критерии за безопасност и е следвало да се преустанови възможно най-бързо. Дружеството е и било предприело съответните мерки по преустановяване на нежеланото положение. Това обяснява и постъпилото на 01.10.2014г. в 05 РУ СДВР искане от „Видекс“ АД за разрешаване преместването на взривни вещества и противопехотни мини от завод „М.“ в друго складово помещение – в склад обект „Ч.“. Явно мерки за преустановяване на това положение са предприети, макар и оказали се безпредметни, доколкото междувременно на 01.10.2014г. към 17ч. е настъпила експлозията.
Следователно, и на друго основание, подсъдимата И. не е можела а и не е имало и фактическо и правно основание да упражни правата си, тъй като не е имало предмет, спрямо който да го направи. Самото ръководство на дружеството в същия момент, в който е настъпила извънредната ситуация, е предприело мерки по преустановяването й. А как и поради чии действия се е стигнало до тази ситуация е отделен въпрос, факти за който не са релевирани и не биха могли да бъдат обсъждани.
Подсъдимата не е нарушила нормата на чл. 380 от Правилника - „Работодателите и лицата, които ръководят и управляват трудовия процес както и непосредствените ръководители на производствените и спомагателни звена и всички работещи, които извършват дейности с взривни материали, са длъжни да спазват изискванията на този правилник“, тъй като нормата е бланкетна, сама по себе си не урежда конкретни задължения.
Подсъдимата не е нарушила нормата на чл. 382 от Правилника, че „Лицата, които ръководят и управляват трудовите процеси, са длъжни да: определят и провеждат стратегията по въпросите на безопасността на труда и противопожарната охрана при дейностите с взривни материали;
одобряват инструкциите и други вътрешни актове, свързани с различни дейности при работа с взривни материали; осигуряват цялостното и навременното изпълнение на мерките по безопасността на труда при работа с взривни материали и правилното използване на предназначените за тази цел средства и съоръжения;
осигуряват въоръжената охрана на складовете за взривни материали и спазването на реда за съхраняването, приемането, отпускането и отчитането на взривните материали;
осигуряват охраната на взривните материали и спазването на реда при разтоварването и пренасянето им до складовете и до работните места;
организират правилното отчитане, разследване и анализ на производствените злополуки и аварии с взривни материали и разработването на мерки за недопускането им;
изпълняват предписанията на контролните органи (държавни и ведомствени) по безопасността на труда и противопожарната охрана при работа с взривни материали; уведомяват незабавно Р. и органите на МВР при трудови злополуки при работи с взривни материали и произшествия с тях ;
организират снабдяването на лични предпазни средства, специално работно облекло и необходимите спомагателни приспособления за работещите с взривни материали“.
Подсъдимата не е адресат на нормата, не е задължен неин субект доколкото не е лице, което управлява и ръководи трудов процес. Тя само контролира спазването на нормите за безопасност в този процес. Освен това нормата е обща, и за вменяване на конкретни задължения следва да се обвърже и с конкретни факти, по които съответното лице има конкретните задължения, които е следвало да изпълни. Нормата служи за общ ориентир за типа задължения на лицата в отделните сфери на риск и безопасност, но няма нужното конкретно съдържание, под което да може да се подведат вменените факти, още повече, че такива и няма. Още по-малко нормата, като достатъчно абстрактна, е годна да се търси причинна връзка между нейно нарушение и настъпилия резултат.
Подсъдимата И. не е нарушила и нормата на чл. 384 от Правилника – „Ръководителите на взривни работи са длъжни да организират и осигуряват: точното спазване, от подчинения им персонал, на изискванията за съхраняване, отчитане, изразходване, пренасяне и употреба на взривни материали; допускането до работа с взривни материали само на лица, които имат право на това; контрола за своевременното отчитане от взривниците за изразходваните взривни материали и връщането на остатъка от тях в складовете; спазването на проекта и паспорта за пробивно-взривни работи; работните места с инструкции по безопасността на труда, предупредителни знаци и сигнали; изпълнението на предписанията на контролните органи по безопасност на труда;“
Субект на това задължение са друга категория служители - ръководители на взривни работи, каквато подс. И. не е. Нормата показва и принципната неоснователност на претенцията към подс. И. да отговоря за кръга задължения визирани в нормата, макар че точно такива са й вменени, доколкото отговорните за това лица принципно са други – пряко ръководещи дейността с взривните материали, а именно - ръководителите взривни работи, в случая - началник смяна, началник цех.
При така изложеното правилно първостепенният съд е признал подс. П. И. за невиновна по обвинението за престъпление по чл. 123, ал.3 предл. 2 и 3 вр. ал.1 от НК.
Вмененото на подсъдимата И. деяние чл. 123, ал.3 предл. 2 и 3 вр. ал.1 от НК е несъставомерно. То е такова по основния състав на чл. 123, ал. 1 НК, че подсъдимата е причинила поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност смърт другиму. Следователно е несъставомерно и по квалифицирания състав по чл. 123, ал. 3, пр. 2 и 3 вр. ал. 1 НК, че е причинена смърт на повече от едно лице и случаят е особено тежък.
При отсъствие на обективна стана на вменения престъпен състав, няма основание за обсъждане на субективната страна – дали деянието е извършено виновно.

По обвинението срещу подс. П. И. за престъпление по чл. 134, ал.3, пр.2 вр.ал.1, т.2 НК:

Това обвинение е идентично на обвинението по чл. 123, ал. 3 вр. ал. 1 НК що се отнася до обстоятелства на причиняването – време, място, инкриминирано поведение и нарушени правила. Разликата между двете обвинения е единствено в причинения резултат – в случая телесни повреди на две лица – А. Ц. А. – М. и Ж. С. А.. Ето защо всички изложени мотиви относно обвинението по чл. 123, ал. 3, вр. ал. 1 НК запазват изцяло тъждествеността си и се отнасят в целия си обем и във всичките си части респективно и към това обвинение. Не е налице основание за повтарянето им. Не се е налагало и окръжният съд да повтаря /технически копира/, своите съображения от частта касаеща обвинението по чл. 123, ал.3, пр.2 и 3 вр. ал. 1 НК в частта касаеща обвинението по чл. 134, ал. 3, пр.2 вр. ал. 1, т. 2 НК. По този начин не е допринесъл с нищо за мотивите си, а ненужно ги е обременил.
При така изложеното, правилно първостепенният съд е признал подс. П. И. за невиновна по обвинението за престъпление по чл. 134, ал. 3, пр.2 вр. ал. 1, т. 2 НК
Вмененото на подсъдимата И. деяние по чл. 134, ал. 3, пр.2 вр. ал. 1, т. 2 НК е несъставомерно. То е такова по основния състав на чл. 134, ал.1, т. 2 НК, че подсъдимата е причинила другиму, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност, средна телесна повреда. Следователно е несъставомерно и по квалифицирания състав по чл. 134, ал. 3, пр.2 вр. ал. 1, т. 2 НК, че подсъдимата е причинила средна телесна повреда на повече от едно лице – на две лица.
При отсъствие на обективна стана на вменения престъпен състав, няма основание за обсъждане на субективната страна – дали деянието е извършено виновно.
Макар да не е задължение на съда, тъй като протестът на прокурора в тази част не се явява стриктно възражение срещу присъдата, ще се отбележи за пълнота, че той е изразил съгласие с мотивите на окръжния съд в частта на причинените средни телесни повреди на А. А. и Ж. А.. Прокурорът мотивира съгласието с факта, че пострадалите А. и А. били правоспособни работници. Това прекъсвало причинно-следствената връзка между нарушението на подс. П. И. и причинените им телесни повреди. В твърдението не се открива правна логика. Неясно е как това, че пострадалите са правоспособни работници води до прекъсване на причинно-следствената връзка между резултата и нарушението на подс. И.. Вмененото нарушение на подс. П. И. е, че е допуснала до работа неправоспособни други лица, не пострадалите. Това дали пострадалите са правоспособни или не няма отношение към обстоятелствата на взрива и причините, които прокурорът въвежда за настъпването му.
От изложеното обаче съдът черпи само благоприятни положения за подс. И., независимо от алогичността на съображенията, тъй като прокурорът така или иначе отстъпва от част на доводите на протеста. Макар това и да няма значение с оглед на изцяло оправдателната присъда.

По възраженията на частните жалби на поверениците и частните обвинители по обвинението срещу подс. П. И.:

Частните жалби като цяло не съдържат конкретни оплаквания срещу присъдата в частта касаеща обвинението срещу подс. П. И..
Повереникът адв. К. само релевира довод, че подс. И. показвала пълна незаинтересованост към нарушаването на правилата за безопасност, които се били превърнали в практика в завода и че не е имало какъвто и да съществен контрол, а само създаващ впечатлението за такъв върху дейността по разснарядяването на мини от всички компетентни органи.
Д. показва негативна оценка и възмущение на повереника от дейността на подс. И. като инспектор ЗБУТ, както и изобщо на контролните органи, но не съдържа конкретни правни съображения срещу присъдата. На такава лишена от конкретика и правни доводи аргументация съдът не може да отговори.
Със същия характер са и възраженията, че подс. И. била длъжна да се грижи за всички инструктажи на работниците, за осигуряване на пособия за безопасна дейност и недопускането на каквито и да било предпоставки за опасности за здравето и живота на работниците.
Лишено от основание е и оплакването на повереника, че окръжният съд не бил изложил мотиви относно задълженията на подс. И. по чл. 24 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
На първо място – съдът не е дължал отговор на въпроса какви били задълженията на подс. И. по този закон, при условие, че сам прокурорът не е показал какви са били тези задължения и доколкото не е релевирал никакви съответни факти.
На следващо място – прокурорът не е привлякъл подс. И. към отговорност по релевирания от повереника закон. Той се явява извън предмета на обвинението.
Без значение е доводът на повереника и че повечето от задълженията на подс. И. не били уредени в длъжностната й характеристика, а в Наредба на министъра на труда и социалната политика. Във връзка с този в довод по-напред в жалбата се цитира чл. 24 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и основанието на ал. 2 за издаване на Наредба на министъра на труда и социалната политика относно функциите и задачите на длъжностните лица за изпълнението на дейности свързани със защита от професионални рискове и превенция на тези рискове.
Възражението отново напуска стриктния предмет на разглеждане на делото. Още повече, че и тук важи съображението, че прокурорът не е представил други конкретни факти от служебното положение на подс.И. освен че заема съответната длъжност и съдържанието на длъжностната й характеристика. Съдът не може да напуска рамките на обвинението и да вменява на подсъдимата задължения повече отколкото прокурорът е направил.
Неоснователно е и възражението срещу мотивите, с които съдът приел, че подсъдимата няма задължения по натрупването на огромното количество П. и подробна аргументация по тези въпроси бе вече изложена. Възражението но повереника съдържа и предположения, че подс. И. е знаела още от предния ден за количеството мини в П. и не направила нищо, за да не бъдат работниците в помещението. Конкретни факти в подкрепа на това предположение няма.

Общи положения по основанията за оправдаване за всички подсъдими:

При така изложеното, всички подсъдими са правилно признати за невиновни, тъй като не са извършили престъпление. Тяхната деятелност не се подвежда под признаците не само на вменените престъпни състави, но и на каквито да е други, не съдържат и признаци на административно нарушение, по смисъла на чл. 301, ал.1, т. 2 НПК и чл. 301, ал. 4 НПК.




Общи положения от жалбите на частните обвинители и повереници:

Като цяло жалбите на частните обвинители и повереници срещу всички подсъдими, са бланкетни, такива остават и след запознаване на тези страни с мотивите на съда, не съдържат стриктно конкретни съображения срещу присъдата с изключение на жалбите на повереника адв. К. и частния обвинител Д. Д. и то относително, доколкото и те съдържат неправни и общо заявени съображения, или ако са правни – те са извън обвинението.
Частният обвинител Д. релевира оплакване, че мотивите на присъдата били изготвени със забавяне, след срока от шестдесет дни, а именно – били изготвени за 360 дни. Поради това иска обезсилване на присъдата и връщане на делото.
Искането е неоснователно.
Срокът на изготвяне на мотивите на присъдата съгласно чл. 308, ал. 2 НПК - шестдесет дни от обявяване на присъдата по дела, които представляват фактическа и правна сложност, е инструктивен, служи единствено за спазване на процесуална дисциплина. Неспазването му, независимо по какви причини, не води до процесуален порок. Наред с това дисциплиниращите инструктивни срокове не следва да се разглеждат самоцелно, а винаги като свързани с конкретното дело и спецификата му. Настоящото дело се отличава с изключителна фактическа и правна сложност, с няколко подсъдими, множество обвинения, включително и всяко едно от тях разделено на няколко пункта, множество вменени специални норми, обемна фактология и изключително голям обем несистематизирани, а и неотносими доказателствени материали, които правят задачата на съда да ги подреди, структурира, отнесе към всяко обвинение и анализира, включително да отговори на доводите на страните, нелека. Още по-нелека става поради подхода на обвинението да не изчерпи и систематизира всички правнозначими факти, нито да систематизира материалите по делото хронологично, субектно и тематично по отделните обвиняеми лица и обвинения. Отчитайки всичко това, оценката за срочност на работата на съда следва да почива на реалистични, а не формалистични, свръхизискващи и неизпълними критерии. Според реалистичните критерии изготвянето на мотивите следва да се извърши в разумен срок, който е срок подчинен на спецификата на стоящата пред съда задача.
Неоснователни са и възраженията на частния обвинител Д. свързани с приложимост на нормативни актове, каквито не са вменени от прокурора и не подлежат на разглеждане от съда. Те вече бяха споменати по-горе, но доколкото съставляват оплакване срещу присъдата като цяло, без значение на обвиненията, ще се обсъдят и тук.
Актовете, на които частният обвинител се позовава са: Конвенцията за забрана на използването, складирането производството и трансфера на противопехотните мини и за тяхното унищожаване, позната като „Отавска конвенция“, Национална програма за изпълнение на Отавската конвенция, Протокол № 40 от заседание на ВС от 16.09.1999г. относно предотвратяването на пряк или косвен трансфер на П., Съвместно действие 97/817/ОВППС от 28.11.1997г. относно П., за общ мораториум върху трансфера на всички П., съгласно чл. 4 от акта, Директива № 2209/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 06.05.2009г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността.
Недопустими за разглеждане са доводите, с които частният обвинител Д. обосновава вина и на други, непривлечени към отговорност лица и по извън заявените от прокурора обвинителни факти като този на Протокол № 405/01.09.2009г. на МКЕКНОМУ, поради което и нищо от тези доводи не би могло да се използва за утежняване наказателноправното положение на подсъдимите.
По аналогични съображения недопустими за разглеждане са и доводите на повереника адв. К., с които представя, че и други нормативни актове били нарушени в случаите на обвиненията срещу подсъдимите, което бе вече коментирано от съда. Повереникът също се позовава на цитираното Съвместно действие, Директива, Отавска конвенция.
Ирелевантни като извадени извън обстоятелствата на обвинителния акт, а и като цяло с неясен адресат са и следващите заявени от адв. К. нарушения, че:
-ръководството на завода е знаело за доставката на шест товарни камиона /тира/ с мини и че това е означавало, че няма къде да бъдат складирани
-е нарушено споразумението СТАНАГ, относно използването на бронекабината,
-че е нарушен договорът с „Акмон“ С.А. относно спазването на договора за спазване на споразумението СТАНАГ
-че българските държавни органи е следвало да изискват утилизацията да се извърши по договорения между страните начин
Такива обвинения не са повдигани.
Като цяло съображенията на повереника имат за основа обща проблематика, подведена към законодателството, така както повереникът го интерпретира, без връзка обаче с конкретните обвинения.
Ирелевантни като лишени от конкретика, а и извън структурата на обвинението са доводите на повереника адв. К. и за това, че „нямало орган, бил той държавен или общински“, който да не бил извършил нарушение на нормативните правила, във връзка с издаване на разрешение за производство на ВВ, за трансфер, за снабдяване с липсващи строителни книжа за сградите на завода и най- вече – цех „С“, в който се извършвала утилизацията на П. по договора с гръцката държава.
Със същия характер е и възражението, че напълно липсвал контрол върху дейността на дружеството и завода в периода от сключването на договора с „Акмон“ С.А. до взрива от 2014 и че държавните и общински органи не изпълнявали своите задължения, а са прикривали и подпомагали липсата на правна регламентация и на изначална липса на възможности на „Видекс“АД да изпълни договора с гръцката страна по начина и условията посочени в него, както и нечовешките и изцяло неотговарящи на изискванията за безопасност на труда условия в завода.
При цялостната проверка за правилност и законосъобразност на присъдата съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от съда. Не са налице и основания за изменение на присъдата. Като постановена изцяло съобразно закона, тя следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 338 НПК Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 – ви състав
РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 45 от 19.06.2018 г., на Окръжен съд Видин постановена по нохд № 275/2016г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Върховен касационен съд на РБългария в 15 дневен срок от съобщение до страните.
Председател:

Членове: 1.

2.