СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 6 състав, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
при участието на секретаря В. КОЛЕВА и прокурора Г. С., разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ в.н.о.х.дело №321 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 14.11.2018г. по НОХД №2065/2016г. по описа на СГС, НО, 3 състав съдът е признал подсъдимия Г. Х. К. за невиновен за това, че на 19.09.2006г. около 18,15 часа в [населено място], на [улица], като управител на [фирма] - собственик на сграда, обявена за паметник на културата, в [населено място] на [улица] (по нотариален акт за покупка на недвижим имот №63, том L., дело 18505/21.06.2004г., във владение от 05.08.2006г.) при условията на независимо съпричиняване с Н. Я. С., П. Й. П. и М. А. И. е причинил смъртта на повече от едно лице - П. М. Х. и Д. Д. Ч. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - като възложител по договор за ремонт от 15.08.2006г. на същата сграда, сключен с Н. Я. С. - управител на дружество [фирма], като е възложил на същото дружество „вътрешни демонтажи - сваляне на мазилки по стени и тавани, събаряне на тухлени стени, демонтаж на ламперии по стени, демонтаж на дограми, демонтаж на балатум и дюшеме, демонтаж на тръбна разводка ОВ и В и К, демонтаж на ел. инсталация и др.“ на обект „Търговски обект и партерно пространство и жилищна сграда“, намираща се в [населено място], район „Т.“, [улица], с което е нарушил нормативните разпоредби на чл.20, ал.1, ал.2 и ал.4 и чл.21 от Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ), чл.147, ал.2 вр. ал.1, т.11 от ЗУТ, чл.148, ал.1 ал.2 и ал.4 от ЗУТ, чл.151, т.3 вр. чл.169, ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.6 вр. чл.179 от ЗУТ, чл.2, ал.1, т.4, т.5 и т.7, чл.4, т.2, б.А ,б.Б, б.В и б.Г, чл.5, ал.1, т.1 и т.2, ал.2, ал.3, т.1, б.А и б.Б, т.2, б.А и б.Б, чл.6, чл.7, т.1, б.А и б.Б, т.2 и т.3, чл.8, чл.14, т.1, т.2 и т.3, чл.15, ал.1 до ал.6 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, с което е допуснал възлагане на посочените в договора строително-ремонтни работи на работниците И. А. И., О. Г. Ю., Г. Д. Б. и Н. Д. М., които са разрушили стени, от което да е последвало срутване на сградата, строителни елементи от която са причинили тежки черепно-мозъчни травми на П. М. Х. и Д. Д. Ч., от които е настъпила тяхната
смърт, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1, пр.2 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П. Й. П. за невиновен за това, че на 19.09.2006г. около 18,15 часа в [населено място], [улица], като изпълнител по договор от 25.08.2006г., сключен с Н. Я. С. - управител на дружество [фирма] - възложител, с който на П. Й. П. е възложено да наблюдава, контролира и докладва за извършване на строително-ремонтни работи - „вътрешни демонтажи - сваляне на мазилки по стени и тавани, събаряне на тухлени стени, демонтаж на ламперии по стени, демонтаж на дограми, демонтаж на балатум и дюшеме, демонтаж на тръбна разводка ОВ и В и К, демонтаж на ел.инсталация и др.“ на „Търговски обект и партерно пространство и жилищна сграда“, намираща се в [населено място], район „Т.“, [улица], обект на Договор между [фирма] и [фирма] за обект „Търговски обект в партерно пространство и жилищна сграда“, намиращ се в [населено място], район Т., [улица] - сграда, обявена за паметник на културата, при условията на независимо съпричиняване с Г. Х. К., Н. Я. С. и М. А. И. е причинил смъртта на повече от едно лице - П. М. Х. и Д. Д. Ч., като поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при изпълнение на строително-ремонтни работи, да е нарушил нормативните разпоредби на чл.20, ал.4 от ЗПКМ, чл.21 от ЗПКМ, чл.147, ал.2 ЗУТ, чл.148, ал.1, ал.2, ал.4 от ЗУТ, чл.151, т.3 вр. чл.163, ал.1 и ал.2 ЗУТ, чл.169, ал.1 от ЗУТ и чл.2, ал.1, т.4, т.5 и т.7, чл.7, т.1, б.А и б.Б, т.2 и т.3, чл.8, чл.26, чл.37, ал.1 до ал.3 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, с което да е допуснал възлагане на посочените в договора строително- ремонтни работи на работниците: И. А. И., О. Г. Ю., Г. Д. Б. и Н. Д. М., които да са разрушили стени, от което да е последвало срутване на сградата, строителни елементи от която са причинили тежки черепно-мозъчни травми на П. М. Х. и Д. Д. Ч., от които е настъпила тяхната смърт, поради което и на основание чл.304 от НПК го е опр
авдал изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1, пр.2 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Н. Я. С. за невиновен за това, че на 19.09.2006г. около 18,15 часа в [населено място] на [улица], като управител на дружество [фирма] при условията на независимо съпричиняване с Г. Х. К., П. Й. П. и М. А. И. е причинил смъртта на повече от едно лице - П. М. Х. и Д. Д. Ч., като поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - като изпълнител по договор от 15.08.2006г., сключен с управителя на [фирма] Г. Х. К. за ремонт на сграда, обявена за паметник на културата в [населено място], [улица], е приел да извърши ремонт на същата сграда - „Вътрешни демонтажи - сваляне на мазилки по стени и тавани, събаряне на тухлени стени, демонтаж на ламперии по стени, демонтаж на дограми, демонтаж на балатум и дюшеме, демонтаж на тръбна разводка ОВ и В и К, демонтаж на ел.инсталация и др.” на обект „Търговски обект и партерно пространство и жилищна сграда“, намираща се в [населено място], район „Т.“, [улица], с което да е нарушил нормативните разпоредби на чл.20, ал.4 и чл.21 от Закона за паметниците на културата и музеите, чл.147, ал.2, чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4, чл.151 вр. чл.163, ал.1 и ал.2, чл.169, ал.1 от ЗУТ, чл.2, ал.1, т.4, т.4, т.5 и т.7, чл.4, чл.5, ал.1, т.1 и т.2, ал.2, ал.3, т.1, б.А и б.Б, т.2, б.А и б.Б, чл.6, чл.7, т.1, б.А и б.Б, т.2 и т.3, чл.8, чл.14, т.1, т.2 и т.3 и чл.15, ал.1 до ал.6 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, с което да е допуснал възлагане на посочените в договора строително- ремонтни работи на работниците И. А. И., О. Г. Ю., Г. Д. Б. и Н. Д. М., които да са разрушили стени, от което да е последвало срутване на сградата, строителни елементи от която са причинили тежки черепно-мозъчни травми на П. М. Х. и Д. Д. Ч., от които е настъпила тяхната смърт, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1, пр.2 НК.

С присъдата съдът е признал и подсъдимия М. А. И. за невиновен за това, че на 19.09.2006г. около 18,15 часа в [населено място] на [улица], като собственик и управител на [фирма] при условията на независимо съпричиняване с Г. Х. К., П. Й. П. ЕГН и Н. Я. С., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на повече от едно лице- П. М. Х. и Д. Д. Ч., като изпълнител по договор от 29.08.2006г., сключен с Н. Я. С. - управител на [фирма], като приел да извърши сваляне на мазилки по стени и тавани, демонтаж на леки преградни стени, демонтаж на окачени тавани, метални витрини, подови настилки, демонтаж на ел.инсталации и др. на обект „Търговски обект в партерно пространство и жилищна сграда“ в [населено място], район „Т.“ [улица], с което е нарушил нормативните разпоредби на чл.20, ал.4 и чл.21 от ЗПКМ, чл.147, ал.2 от ЗУТ, чл.148, ал.1, ал.2, ал.4, чл.151, чл.163, ал.1 и ал.2, чл.169, ал.1 от ЗУТ и чл.8; чл.16, т.1, б.А и б.В, т.2 и т.6, чл.17, ал.1, т.2, ал.2, т.2 и ал.3; чл.30, ал.1 до ал.3, чл.31, ал.1, чл.37, ал.1 до ал.3, чл.38, ал.1 до ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, с което да е възложил посочените в договора строително-ремонтни работи на работниците И. А. И., О. Г. Ю., Г. Д. Б. и Н. Д. М., които да са разрушили стени, от което да е последвало срутване на сградата, строителни елементи от която са причинили тежки черепно-мозъчни травми на П. М. Х. и Д. Д. Ч., от които е настъпила тяхната смърт, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1, пр.2 НК.

Съдът е отхвърлил изцяло предявения от А. Й. Ч. солидарно срещу подсъдимите Г. Х. К., Н. Я. С., М. А. И. и П. Й. П. граждански иск за сума в размер на 200 000 лв. като неоснователен.
Съдът е отхвърлил изцяло предявения от Д. Е. Д., действаща със съгласието на своя баща Е. Ж. Д., солидарно срещу подсъдимите Г. Х. К., Н. Я. С., М. А. И. и П. Й. П. граждански иск за сума в размер на 200 000 лв. като неоснователен.
Съдът е отхвърлил изцяло предявения от С. С. Г. солидарно срещу подсъдимите Г. Х. К., Н. Я. С., М. А. И. и П. Й. П. граждански иск за сума в размер на 150 000 лв. като неоснователен.
Съдът е отхвърлил изцяло предявения от М. Х. Х. солидарно срещу подсъдимите Г. Х. К., Н. Я. С., М. А. И. и П. Й. П. граждански иск за сума в размер на 200 000 лв. като неоснователен.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор от СГП, както и допълнение към протеста. С протеста и неговото допълнение се иска осъждането на подсъдимите по внесените в съда обвинения. В допълнението на протеста се прави разбор на мотивите на съда, изразява се несъгласие с интерпретацията на доказателствата и се излагат доводи в подкрепа на обвинителната теза. Оспорва се изцяло правния анализ на инкриминираните по делото разпоредби и тяхното значение за отговорността на подсъдимите. В протеста и неговото допълнение не се иска събиране на доказателства от въззивната инстанция.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила и жалба от частния обвинител и граждански ищец М. Х. Х. чрез служебния повереник - адв.Б. Х.. С жалбата и нейното допълнение се иска отмяна на присъдата на първата инстанция, осъждане на подсъдимите по внесените обвинения и уважаване на предявения граждански иск. Излагат се доводи за наличието на престъпления, извършени от четиримата подсъдими, като се оспорват доказателствения анализ и правните заключения на първоинстанционния съд. В жалбата и нейното допълнение не се иска събиране на доказателства от въззивната инстанция.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила и жалба от частните обвинители и граждански ищци А. Й. Ч. и Д. Е. Д. чрез упълномощения повереник - адв.М. П., както и допълнение към тази жалба. Иска се отмяна на присъдата на първата инстанция, осъждане на подсъдимите по внесените обвинения и уважаване на предявените граждански искове. Оспорва се доказателствения анализ на градския съд и се излагат доводи срещу назначената и приета в съдебната фаза на процеса тройна техническа експертиза. Иска се назначаване на нова съдебно-техническа експертиза за отстраняване на противоречията в приетите от съда експертизи.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила и жалба от частния обвинител и граждански ищец С. С. Г. чрез упълномощения повереник - адв.Е. М.. В жалбата се иска отмяна на присъдата и осъждането на подсъдимите по внесеното срещу тях обвинение. В жалбата не се иска събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 22.04.2019г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и на свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на нови доказателства. С определението е дадена възможност да бъдат уточнени и мотивирани исканията за допускане на нова съдебно-техническа експертиза с формулиране на евентуални задачи за тази експертиза.
Пред въззивния съд всички страни сочат, че нямат искания за събиране на доказателства, като адв.М. П. - повереник на частните обвинители и граждански ищци А. Й. Ч. и Д. Е. Д. се отказва изрично от искането си за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

До даване ход на делото пред въззивния съд са постъпили възражения от адв.А. М.-С. в качеството на защитник на подсъдимия Н. Я. С. срещу протеста на СГП и неговото допълнение, срещу жалбата на адв.М. П. и нейното допълнение и срещу жалбата на адв.Б. Х. и нейното допълнение. В тези възражения се оспорват доводите, изложени от прокуратурата и от поверениците на частните обвинители и граждански ищци, прави се анализ на доказателствата по делото, подкрепят се изводите на първата инстанция и се иска отхвърлянето на протеста и жалбите срещу присъдата на Софийски градски съд.

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста и иска осъждането на подсъдимите по внесените в съда обвинения, както и уважаване на предявените граждански искове. Прави анализ на конструкцията на падналата сграда, за да обоснове твърдение за това, че извършваните в сградата дейности са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Позовава се на заключенията на двете тройни съдебно-технически експертизи, изготвени на досъдебното производство, като иска да не се отчитат изводите на назначената от съда тройна съдебно-техническа експертиза, като твърди, че те не са съобразени с конкретните конструктивни особености на сградата. Иска да се даде вяра на показанията на св.Н. А., дадени на досъдебното производство пред съдия от СГС, като сочи причините, които са довели до промяна на тези показания пред съдебния състав от първата инстанция. Обосновава възможността подсъдимите да са субекти на наказателна отговорност за извършени престъпления по чл.123 НК, като оспорва изводите на първата инстанция за липса на причинна връзка между инкриминираните на подсъдимите конкретни нарушения и престъпния резултат.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци А. Й. Ч. и Д. Е. Д. - адв.М. П. пледира за осъждане на подсъдимите и уважаване на предявените граждански искове. Оспорва извършения от първоинстанционния съд доказателствен анализ и твърди, че доказателствата са тълкувани превратно. Сочи, че назначената от съда тройна съдебно-техническа експертиза тълкува шесторната съдебно-техническа експертиза от досъдебното производство и обосновава твърдение, че сградата не е била в аварийно състояние, преди да падне.
Частните обвинители и граждански ищци А. Й. Ч. и Д. Е. Д. не се явяват пред въззивния съд, редовно призовани. Не вземат становище по същество.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец С. Г. С. - адв.Е. М. иска отмяна на присъдата на първата инстанция, осъждане на подсъдимите и уважаване на предявения граждански иск. Сочи, че мотивите на първата инстанция са неубедителни и неточни, доколкото СГС се е доверил на техническа експертиза, която не отговаря на обективната действителност, като са налице доказателства за вината на подсъдимите, които обаче са неправилно анализирани от първата инстанция.
Частният обвинител и граждански ищец С. Г. С. не се явява пред въззивния съд, редовно призована, като не взема становище по същество.
Служебният повереник на частния обвинител и граждански ищец М. Х. Х. - адв.Б. Х. пледира за отмяна на присъдата на първата инстанция, осъждане на подсъдимите и уважаване на предявения граждански иск. Набляга на обстоятелството, че сградата е била паметник на културата, което е било известно на подсъдимите, не е била в аварийно състояние, за което се позовава на сключената застраховка на сградата, като падането се дължи на премахването на мазилката на първия и на втория етаж на сградата, което е компрометирало здравината на сградата, довело до нейното падане.
Частният обвинител и граждански ищец М. Х. Х. не се явява пред въззивния съд, редовно призован, като не взема становище по същество.
Защитникът на подсъдимия Г. Х. К. - адв.И. Л. иска потвърждаване на присъдата на първата инстанция. Излага подробни доводи в подкрепа на мотивите на градския съдия. Изхожда от основополагащия принцип, че никой не може да бъде осъден за нещо, за което не е предаден на съд, като сочи, че обвинението не включва твърдения за дейностите, на които се позовават прокурора и поверениците на частните обвинители. Анализира обстоятелствата в светилната на състава на чл.123 НК и сочи липсата на всички съставомерни елементи по този текст. Набляга на доказаното обстоятелство, че в сградата не са премахвани тухлени стени или колони, за да посочи, че причина за падането на южната фасадна стена са изключително лошото състояние на сградата, дължащо се на конструктивни недостатъци, засягане на елементите на конструкцията и най-вече липсата на четвърта (калканна) стена на сградата. Твърди, че подсъдимият К. не може да бъде субект по вмененото му обвинение и е положил всички необходими грижи за сградата. Адв.Л. излага съображения за невъзможност да се даде вяра на показанията на св.Н. А., които се опровергават от показанията на останалите свидетели по делото, както и от заключенията на изготвените на досъдебното производство и пред съда съдебно-технически експертизи.
Подсъдимият Г. Х. К. е солидарен с доводите на своята защита и в последната си дума моли за потвърждаване на присъдата на първата инстанция.
Защитникът на подсъдимите Н. Я. С. и П. Й. П. - адв.К. С. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда на СГС. Отхвърля доводите, изложени в протеста, жалбите и техните допълнения. Твърди, че падането на сградата е заложено при нейното построяване поради сериозните конструктивни дефекти. Оспорва доводите срещу назначената и приета от съда тройна съдебно-техническа експертиза, като изтъква, че тя отговаря подробно, изчерпателно и пълно на поставените от съда и страните въпроси. Излага конкретни аргументи за невъзможността подсъдимите С. и П. да носят наказателна отговорност по внесените срещу тях обвинения.
Защитникът на подсъдимия Н. Я. С. - адв.А. М.-С. иска потвърждаване на присъдата на първата инстанция. Набляга на това, че в обвинителния акт се инкриминира дейност, която не се доказва по делото и сочи, че твърдяните от прокуратурата и частното обвинение дейности са извън предмета на доказване по делото. Посочва, че падналата сграда е имала конструктивни и технически дефекти, които подробно и научно обосновано са посочени от последната тройна съдебно-техническа експертиза, назначена от съда.
Подсъдимият Н. Я. С. е съгласен с доводите на своите защитници и в последната си дума моли за потвърждаване на присъдата на първата инстанция.
Подсъдимият П. Й. П. е съгласен с доводите на своя защитник и в последната си дума моли за потвърждаване на присъдата на първата инстанция.
Служебният защитник на подсъдимия М. А. И. - адв.Д. Д. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда на първата инстанция. Излага доводи за липса на извършени от подсъдимия И. нарушения на правни норми, като се обосновава с обстоятелството, че по отношение на извършваните в сградата дейности не намират приложение правилата на ЗУТ, ЗЗБУТ и съответните наредби, инкриминирани от прокуратурата. Също набляга на обстоятелството, че сградата е била със сериозни конструктивни недостатъци и без поддръжка, което е довело до нейното изключително лошо състояние и падането на стената.
Подсъдимият М. А. И. не се явява пред въззивния съд. Производството спрямо този подсъдим се провежда изцяло задочно (още от досъдебното производство и пред първата инстанция).

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста и неговото допълнение‚ в жалбите и техните допълнения, в направените писмени възражения, както и становищата, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменяването на първоинстанционния акт.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като фактите са приети от съда след подробен анализ на събраните доказателства, а материалният закон е приложен правилно.
За да приеме фактическата обстановка по делото Софийски градски съд е провел пълно и задълбочено съдебно следствие, като е събрал всички относими доказателства и е приобщил достъпните доказателствени средства, включително много, допуснати за пръв път в съдебното следствие служебно от съда. Първата инстанция е подложила на съпоставяне и преценка в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК събрания доказателствен материал и е достигнал до фактическа обстановка, която като цяло се споделя от въззивния съд, доколкото отговаря на изискванията на чл.13 НПК. При направения собствен доказателствен анализ въззивният съд не намери основания да приеме различна фактическа обстановка, като настоящият съдебен състав счете, че следва да бъдат извършени някои корекции на установените факти, без по никакъв начин това да се отразява на основните фактически положения, приети от първата инстанция, а е нужно единствено за по-голяма яснота и подреденост на изложението.

Фактите са следните:

Подсъдимият Г. Х. К. е [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, живее в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.**, ЕГН [ЕГН].
Подсъдимият П. Й. П. е [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, живее в [населено място], [улица], ет.*, ап.*, ЕГН [ЕГН].
Подсъдимият Н. Я. С. е [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, живее в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН].
Подсъдимият М. А. И. е [дата на раждане] в [населено място], ЕГН **********, без адрес в Република България, без постоянна работа в Република България, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, регистриран като [фирма].

А. История на сградата с административен адрес [населено място], [улица] до 05.08.2006г.
Сградата, с административен адрес [населено място], [улица], била построена през 1914г. По проект представлявала „Жилищно - търговска сграда“. Към момента на построяването си била масивна пететажна постройка с междуетажни подови конструкции от типа „пруски свод“ на метални 2Т греди.
Самата сграда била разположена в предимно жилищна среда, на оживена градска улица в центъра на [населено място]. От изток била долепена на калкан до висока, пететажна жилищна сграда, от запад - на едноетажната постройка на магазин „Б.“ и от север, на калкан с двуетажна постройка във вътрешния двор на имота. Откъм [улица]пред сградата била разположена улична високостеблена растителност. От източната страна сградата нямала собствена (четвърта) стена, а се използвала калканната стена на съседната сграда с административен адрес [населено място], [улица]
Фасадната повърхност на сградата откъм [улица]била оформена в стил „Романтичен ренесанс” по подобие на долепената до нея сграда на [улица], която била изградена малко преди нея.
По време на бомбардировките над [населено място] през Втората световна война в периода 1943г.-1944г. покривът на сградата и мансардният (5-ти) етаж били разрушени, като впоследствие етажът не бил възстановен, а на мястото на скатния покрив била изградена нова покривна конструкция, покрита с битумна замазка, плоска, с незначителен наклон за оттичане на водата, което водело до множество течове. През 1990г. била поставена допълнителна временна метална (ламаринена) конструкция, която просъществувала до настъпилия инцидент през 2006г. Така сградата останала 4-етажна.
През 1948г. сградата била национализирана въз основа на решение на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, когато бил одържавен имот, находящ се на [улица], представляващ дворно място - имот пл. №15, с площ от 170 кв.м. и къща на четири етажа, застроена на площ от 150 кв.м. от Акционерно дружество „Б.”-в ликвидация. За одържавения имот бил съставен Акт за държавна собственост №276/19.04.1949г. като имот на [фирма] и д-р Б. Я. К.. С допълнително решение №3099/13.01.1950г. бил определен окончателният размер на обезщетението за имота с облигации в полза на [фирма].
През 1978г. сградата на [улица] била обявена за паметник на културата от местно значение, което било сторено с публикация в ДВ, бр.40/1978г.
По този повод за сградата била съставена и информационна карта, изготвена от Националния институт за паметниците на културата (НИПК) с рег. №С-504-452 през месец ноември 1988г. В Информационната карта при съставянето й била допусната грешка при представянето на конструктивната схема на сградата, чрез планови схеми №24287/29 и №24287/62, където и в несъответствие с проекта от 1914г. и изпълнението на сградата е представено, че е изградена и източна калканна стена към сградата на [улица], каквато нямало.
При заснемането на сградата през 1988г. от НИПК била регистрирана двуетажна пристройка към магазина в двора на имота със заключение за „нарушена автентичност на прилежащото дворно пространство, без характерни структурни елементи, допринасящи за пълноценното експониране на обекта”.
С молба №ДИ 5291/28.07.1992г. до ТОА „С.”, Я. К. и И. Б. К., като наследници на Б. Я. К., направили искане за отписване от актовите книги за държавни недвижими имоти за сграда на три етажа и магазини в партера, заедно с дворното място на [улица]. Към молбата били приложени легализирани преводи на дело за наследство №1503/1992г. относно починалата Д. К. и №1504/1992г. относно д-р Б. К., и двете от Съда в Тел А., И. (заместващи удостоверенията за наследници). По справка от ТОА „С.”, имотът бил държавна собственост, съществувал до размерите, в които е одържавен и било посочено, че върху имота тежи ипотечно задължение, останало в тежест на „С.”. Предложили отписването му от актовите книги. Във връзка с образуваната в Столична голяма община преписка №ДИ 513-8124/1993г., изпратена по компетентност от ТОА „С.”, от пълномощника Т. Ц. било поискано с писмо да представи документи, отнасящи се до бившето [фирма]. Към преписката не били постъпили документи за дружеството и в резултат на това, поради липса на списък на акционерите и възможност да се установи какъв дял от акциите притежават наследодателите на заявителите, била постановена Заповед №РД 57-96/25.01.1994г. на Кмета на Столична голяма община (СГО), с която се отказвало отписване на имота от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти, поради липса на заявление от наследниците на всички бивши акционери.
За магазина в партера на сградата на [улица] бил съставен Акт за общинска собственост (АОС) №227/20.10.1998г., като в него било отбелязано, че обектът е включен в капитала на [фирма] с Протокол №43/1991г. на Временния изпълнителен комитет на ОбНС „С.”. За жилищните етажи в сградата - втори, трети и четвърти (т.е. първи, втори и трети надпартерни) бил съставен АОС №329/17.12.1998г., с отметка в него, че с Решение №46 по Протокол №56/29.03.1999г. на Столичен общински съвет, имотът по акта е отписан от баланса на [фирма] и е предаден за управление на район „С.”.
С молба за отписване от актовите книги вх. №94-М-435/04.09.2000г., И. Б. К. приложил копие от съдебно решение от 19.04.2000г. по гр. дело №4256/1999г. по описа на СГС, II - Г отделение, с което било признато за установено по отношение на СО-Район „С.”, че И. и Я. Б. К. са признати за собственици на 195/300 идеални части от имота на [улица] - четириетажна масивна сграда, с общо пространство от 170 кв.м., от които застроени 150 кв.м., а останалите - в дворно място зад самото здание. Въз основа на представеното решение, влязло в сила на 12.06.2000г., била издадена Заповед №РД 57-88/21.02.2001г. на Кмета на СО, с която се отменяла издадената през 1994г. заповед за отказ и се нареждало да се отпишат от актовите книги за общински недвижими имоти на район „С.” АОС №329/1998г. 195/300 идеални части от втори, трети и четвърти етаж от сградата и от мястото. Не се отписвали идеалните части от партерния етаж на същата сграда, тъй като, магазинът не бил общинска собственост, а бил собственост на [фирма].
Членовете на фамилия К., чрез своя пълномощник– св.В. Ц., обжалвали пред областния управител на С. заповедта на Кмета на СО от 2001г., според която партерният етаж на сградата не се отписва от актовите книги на общински недвижими имоти, тъй като е собственост на [фирма], като претендирали, че са собственици на цялата сграда. На 20.02.2002г. с писмо №94-М-435/00г. цялата реституционна преписка ДИ 513-8124/1993г. била изпратена по компетентност на Областния управител на Област С..
Пълномощникът на членовете на фамилия К. - св.В. Ц. получил от тяхно име владението на първи и втори жилищни етажи от сградата през 2003г. До 2004г. жилищните етажи над партера на сградата на [улица] се отдавали под наем на граждани от СО-Район „С.”, но след получаване на владението от наследниците на фамилия К., наемателите се изнесли от сградата. В сградата останала да живее св.С. П., която отказвала да напусне жилищните помещения, които обитавала на трети жилищен етаж (по-подробно по-долу).
Със заповед №РД-15-009/14.01.2004г. Областният управител Р. В. отменил изцяло АОС №329/1998г. като съставен неправилно с мотива, че за имота има съставен Акт за държавна собственост (АДС), който е титул за собственост на държавата и поради това не може да е общински такъв. Едновременно с това и със заповед №РД-57-001/14.01.2004г. Областният управител Р. В. отписал от актовите книги за държавни недвижими имоти целия имот на [улица] - четириетажна сграда и дворното място, в полза на наследниците на Д. и Б. К. - бивши акционери в бившето [фирма].
Св.Е. Б. била изпълнителен директор на [фирма] (правоприемник на „С.”), в чиито активи от самото създаване на дружеството през 1989г. били включени магазините в партерния етаж на сградата и жилищните етажи на същата. През 1999г. от капитала на [фирма] били извадени жилищните етажи, които станали собственост на СО-Район „С.”, а в капитала на [фирма] останали магазините в партера. През 1997 - 1998г. магазинните помещения били отдадени на [фирма] (по-късно [фирма]), представител на фирмата за обувки „Б.” за Република България. До този момент в магазинните помещения бил Ц. за нови стоки и мода (ЦНСМ). Още преди 1970г. били обединени магазинните части на двете сгради - на [улица] на [улица], като било създадено общо магазинно помещение за нуждите на ЦНСМ. За целта бил направен отвор с размер на две врати в носещата калканна стена на партера на сградата на [улица], явяваща се източна стена за сградата на [улица]. След наемането на магазинните помещения наемателят [фирма] извършил смяна на подовата настилка, бил сложен окачен таван, климатизация, било боядисано.
Св.В. Ч. бил пълномощник на собствениците на сградата на [улица]. След реституирането на собствеността през последното десетилетие на XX век собствениците на тази сграда предприели действия по нейния ремонт. Тези действия се извършвали от св.Ч.. Бил одобрен за проект от СО и от Националния институт за паметници на културата (НИПК - сега НИНКН). Св.Ч. имал преки наблюдения и впечатления по този повод и от състоянието на сградата на [улица], която изглеждала безстопанствена и по стените при дъжд текла вода. В резултат на това избивали влажни петна и в сградата на [улица] по стените на стълбището.
В сградата на [улица] входът за магазина на „Б.” бил откъм [улица]. Входът за жилищните етажи бил отделен и също бил откъм [улица]. В жилищните етажи от стълбището, което било покрито с мозайка, следвал „Г - образен“ коридор, който преминавал през средата на сградата и бил успоредно разположен на [улица]. В частта от сградата откъм [улица].е. откъм южната част, имало три отделни, по-големи стаи, като последните стаи откъм [улица]имали и самостоятелни балкони на всеки един от жилищните етажи. Стаите били с дървени врати, а всяка стая имала и по един двукрилен прозорец към [улица]. От лявата страна на коридора (откъм северната част, гледаща към вътрешния двор и към магазин „Б.”) били разположени 4 по-малки помещения - първото (най-близкото до стълбището) било предназначено за кухня, следващото до него било баня с тоалетна и в края на коридора имало още две помещения, предназначени за стаи. На различните етажи наемателите използвали едната от тези две стаи било като кухня, било като стая. По протежение на цялата северна стена имало разположен балкон с изглед към магазин „Б.”. Всяко помещение имало дървена врата и двукрил прозорец. Самите помещения били отделени едно от друго с преградни стени, перпендикулярни на [улица], които били тънки - по 8 см, изпълнени от двустранно нанесена варопясъчна мазилка върху дървена скара. На мястото на разрушения пети етаж (мансарда), който не бил възстановен след 1944г., под покрива от ламаринена конструкция, имало ниско таванско помещение, използвано от живущите в сградата. Разпределението на помещенията и на трите жилищни етажа било еднотипно.
На последния етаж като наематели живеели св.Г. П. и св.С. П. с дъщерите си от 1992г. до 2005г. Тогава свидетелите П. се разделили (по-късно се развели), като св.П. заминала в чужбина при дъщеря си, а през месец февруари 2006г. св.П. бил отстранен от сградата със съдебно решение по дело, заведено от новия собственик на сградата [фирма], представлявано от подсъдимия К.. След напускането на св.П. на третия етаж останал багаж на св.П..
При настаняването си през 1992г. св.П. констатирал, че има проблем с влагата, като през годините се появявали течове по покрива на сградата. На покрива имало вентилационна шахта, като в стаята на последния етаж, която се опирала до тази вентилационна шахта, имало влага и мухъл. Преди изграждането на временната ламаринена конструкция на покрива, през покрива постоянно течала вода, поради липса на наклон за оттичането й, като и след поставянето на тази конструкция течовете по стените продължили, но вече от водосточните тръби, в които се оттичала водата. През зимата възниквали проблеми от замръзването на снега, което ставало причина за запушване и на 4-те водосточни тръби и водата при топенето на снега влизала в сградата
Свидетелката С. П. силно се притеснявала за състоянието на сградата и нейното поддържане и за това, че има опасност тя да бъде увредена като паметник на културата от местно значение. По тази причина тя многократно подавала жалби до СО-Район „С.” и до НИПК.
На първия надпартерен жилищен етаж на сградата в периода от 1959г. до 2003г. живеели свидетелите Р. и С. Т.. Във времето след 1990г. св.Т. установил, че в обитаваната от него стая към [улица], съседна на сградата на [улица] стената се отворила фуга от 3 - 4 см., като по този начин между южната фасадна стена на сградата към [улица]и калканната стена на сградата на [улица] се образувал отвор и между двете сгради нямало връзка. Св.Т. запълнил тази фуга със стъклена вата и лепнал отгоре тапет.
През годините, в които св.Т. обитавал сградата, периодично се проявявали течове от покрива на сградата, канализацията била стара и често тръбите пробивали или сълзели, което предизвиквало влага и дори наводнения. Св.Т. установил, че корозията разрушава металните конструкции в сградата, като нееднократно подавал сигнали до СО за състоянието на сградата, вкл. за това, че има опасност балконите да паднат на улицата. От Столична община на няколко пъти били изпращани комисии за проверка които констатирали течовете, но не били предприети никакви действия по ремонт и възстановяване на сградата или поне на канализацията.
През 2003г. св.С. П. подала поредна жалба до НИПК с вх. №9777/23.07.2003г., в която твърдяла, че в сградата всички стълбищни врати и прозорци са разбити, мазилката на сградата е обект на силови удари, поради което е напукана и пада. Твърдяла, че е нарушена покривната конструкция и водоскоците, които са поставени върху зида непрекъснато се пробиват, въпреки подмяната им. Посочила още, че между сградите на [улица] на [улица], по общата стена, са се появили големи пукнатини. В жалбата си св.П. твърдяла, че част от тези проблеми са в резултат на посегателство на определени лица върху сградата, като дори смятала, че сградата е обект на терористична и разрушителна дейност.
По повод тази жалба представители на НИПК извършили оглед на място, като не успели да направят проверка в сутерена, тъй като имало метална решетка, която св.В. Ц. продължавал да държи заключена, за да предпазва сградата от набези.
След извършения оглед от НИПК изпратили писмо изх. №9777/03.09.2003г. до Кмета на СО-Район „С.” и до ДНСК, с копие до св.П., в което било посочено какво точно е установено по време на огледа:
- таванската плоча, източната и частично северната стена на последния етаж се е отделила от таванската конструкция;
- мазилката по тавана е изпадала;
- наблюдава се корозия на металните носещи греди в таванската плоча и пропадане на пълнежа между тях;
- стените в приземния етаж са мокри до пода и покрити с мухъл, мазилката е изпадала, изпаднала е и част от фаянсовата облицовка в санитарния възел;
- не е реализирано правилно отводняване на покрива на съседния магазин „Б.” и атмосферните води се изливат безпрепятствено върху северната фасада на сградата, поради което металните конструктивни елементи са кородирали, мазилката е изпадала, тухлите се рушат;
- балконите са с изпаднал бетонов пълнеж, а носещите стоманени греди са кородирали;
- измазаната фуга между сградите на [улица] [улица] се е разтворила по цялата височина на сградите до терена Всъщност отварянето на фугата сочи, че още през 2003г. е било започнало отлепване на южната стена на сградата (откъм [улица]) от калканната стена на сградата на [улица] видим процеп между двете сгради..
Заключението на специалистите при НИПК било, че общото конструктивно състояние на сградата е относително добро, но НИПК изисква да се предприемат спешни мерки за отстраняване на течовете, довели до описаното състояние на сградата - паметник на културата; да се отстранят незаконно монтираните метални решетки, за да се осигури достъп до сутерена, както и да се извърши цялостен оглед и да се изготви конструктивна експертиза за състоянието на сградата, като се прецени необходимостта от конструктивно укрепване. Посочено било, че конструктивната експертиза следва да се представи в НИПК. Указанията за това били дадени на СО-Район „С.” и ДНСК. От името на института писмото било подписано от св.М., а в огледа на сградата участие взел св.Л. М. (починал) - инженер конструктор, работещ в НИПК към този момент.
Това писмо било връчено и на пълномощника на сем.К. - св.В. Ц. на 25.09.2003г., за което той лично се подписал на екземпляр от него.
На база писмото на НИПК от ДНСК-С. с писмо изх.№2680-05-711/30.09.2003г. дали указания на кмета на СО-Район „С.” да назначи по реда на чл.195 от ЗУТ комисия от специалисти за извършване на оглед в сградата с цел установяване състоянието й. Кметът на СО-Район „С.” дал указания с писмо изх.№АГ-92-303/15.10.2003г. на наследниците на фамилия К. да отстранят незаконно монтираните решетки пред прохода до мазетата, за да се осигури достъп до сутерена на сградата с цел извършване на проверка за състоянието на сградата.
Със заповед №РД-09-294/14.11.2003г. на Кмета на СО-Район „С.” била сформирана комисия по реда на чл.195 от ЗУТ за установяване състоянието на сградата. В състава на комисията влизали св.А. С., св.М. Н. като представители на СО-Район „С.”, други представители на СО-Район „С.” - С. В., А. Ж., Л. Ч., М. С., Ц. С., представител на Министерство на културата, на НИПК, на СХЕИ, на ГЗ към СО, представител на СДВР-СПАБ, както и представител на УАСГ - И. М. (по-късно назначен на досъдебното производство като вещо лице по настоящето дело - вж. по-долу). От страна на НИПК в комисията взела участие Л. Р..
Комисията извършила оглед на сградата на [улица] на 03.12.2003г. в присъствието на св.Е. Б. като представител на [фирма], на св.В. Ц. като пълномощник на собствениците, наследници на Д. и Б. К., както и в присъствието на жалбоподателката - св.С. П..
При този оглед комисията отново не получила достъп и не установила състоянието на сутерена, тъй като входът за мазетата бил преграден с метална решетка, която така и не била махната въпреки многобройните указания за това през годините.
Комисията изготвила протокол №АГ-92-350/03.12.2003г., в който отразила състоянието на сградата към този момент. Съгласно този протокол по време на огледа били установени:
- повреди на част от покривното покритие;
- пукнатини по тавани и стени в помещения в източната калканна част на сградата;
- частично обрушване на мазилката и следи от стари течове.
На база направените констатации комисията излязла с решение, според което сградата следва да се поправи, заздрави и хигиенизира, като собствениците й в най-кратък срок и при подходящи метеорологични условия следва да отстранят течовете по покрива и да извършат необходимия ремонт, с указание строителните и ремонтни работи да се извършват при спазване на действащата нормативна уредба и след съгласуване с НИПК. По време на самия оглед членовете на комисията не разполагали с проектната документация (архитектурен и конструктивен проект) на сградата и не се били запознали с тях. Към момента на извършване на огледа не били установени конструктивни изменения в сградата и не били взети решения във връзка с конструктивното състояние на сградата.
Въз основа на протокола на комисията и със заповед №РД-09-320 от 09.12.2003г. Кметът на СО-Район „С.” наредил сградата на [улица] да се поправи, заздрави и хигиенизира, а собствениците й в най-кратък срок при подходящи метеорологични условия да отстранят течовете от покрива и да извършат необходимия ремонт.
Както заповедта на Кмета, така и протокола на Комисията, извършила огледа на сградата били връчени на св.В. Ц. лично на 16.12.2003г. в качеството му на пълномощник на фамилия К., и на св.Е. Б. в качеството й на представляваща [фирма]. Нито фамилия К., нито [фирма] не предприели действия по изпълнение на тази заповед поради продължаващия спор между тях относно собствеността на сградата, а св.В. Ц. ограничил достъпа до жилищните етажи на сградата, като поставил нова външна метална врата на входа към жилищните помещения.
Св.В. Ц. все пак уведомил своите упълномощители за заповедта на Кмета на СО-Район „С.”. К. предоставили парична сума за извършване на ремонт, но освен проблемите относно собствеността, пречка за това се явявала и св.С. П., която продължавала да отказва да напусне обитаваните от нея жилищни помещения на третия жилищен етаж.
След издаването на заповедта на Областния управител на С. от 14.01.2004г. за отписване на целия имот от актовите книги за държавна собственост в полза на наследниците на Д. и Б. К., [фирма] атакували тази заповед в съда, а след това завели и дело срещу фамилия К. с предмет установяване собствеността на партерния етаж, където се помещавали магазинните помещения, стопанисвани от търговското дружество.
Поради многобройните дела за собственост, както и с оглед невъзможността да влязат във владение на цялата сграда, фамилия К. взели решение да я продадат, вместо да я ремонтират. Продажбата била подготвена от св.В. Ц.. Св.Ц. влязъл в разговори с подсъдимия Г. К. в качеството му на управител на дружеството [фирма], което поискало да закупи сградата. След проведени преговори в края на 2003г.-началото на 2004г. било постигнато съгласие за закупуване на сградата от [фирма].
Дружество [фирма] е регистрирано в търговския регистър по ф.д. №3551/1990г. на СГС, ФО с предмет на дейност производствена дейност в областта на леката промишленост, преработвателна промишленост, хранително-вкусовата промишленост, машиностроене с цел търговска реализация, вътрешен и международен туризъм, външна и вътрешна търговия, инженеринг, лизингова дейност, маркетинг и реклама, представителство (без процесуално) на местни и чуждестранни лица, консултантска дейност. Съдружници и управители на дружеството заедно и поотделно били подсъдимият Г. Х. К. и съпругата му М. Х. К..
Преди сключване на сделката подсъдимият К. посетил сградата и я огледал, но така и не получил достъп до сутерена и мазетата, както и до партерния етаж, където продължавал да се помещава магазин „Б.”.
По време на водените преговори по закупуването на сградата, св.В. Ц. не уведомил подсъдимия К. за дадените предписания от кмета на СО-Район „С.”, за извършения оглед на сградата през месец декември 2003г., за констатациите на комисията по време на този оглед, като не му предал и документите, които бил получил по този повод. Предал му само архитектурния проект на сградата. На подсъдимия К. посочените документи не били връчени и след закупуването на сградата нито от СО-Район „С.”, нито от [фирма].
Сделката във връзка с продажбата на сградата била реализирана през м.юни 2004г., като с нотариален акт №116, том II, рег.№5668, дело №285 от 21.06.2004г., И. К. и Л. К., чрез пълномощника си И. Б. К., продали на [фирма] с управител Г. К. четириетажната масивна сграда на [улица], заедно с 170/503 идеални части от имот №15, представляващ част от УПИ XX, кв.398, м.„Ц..
След реализиране на сделката дружество [фирма] завело иск за собственост срещу [фирма] във връзка със собствеността на сградата, като това дело било спряно до решаването на делото между [фирма] и фамилия К. във връзка със спора за собственост на сградата помежду им. Подсъдимият К. като управител на [фирма] изпратил покана за освобождаване и доброволно предаване сградата от [фирма] на [фирма], която не била изпълнена, поради висящия между тях спор за собственост в съда.
След закупуването на сградата през лятото на 2004г. подсъдимият К. се свързал със св.И. Д. - архитект по професия. Св.Д. притежавала собствена фирма, занимаваща се с проектиране, дизайн и интериор и била специалист по сгради - паметници на културата. Подсъдимият К. поискал да възложи на св.Д. работа по повод изготвяне на проект за преустройство, реконструкция и модернизация на сградата. Той бил наясно, че сградата е паметник на културата и заявил, че иска да запази и съхрани същата, да не я променя, като и св.Д. изрично го уведомила, че той има такова задължение. За предприемането на каквито и да е било дейности в сградата според св.Д. било необходимо да се направи първо заснемане на сградата, като практиката налагала помещенията, които ще се заснемат, да бъдат изпразнени от вещи, за да може да се измери големината (квадратурата) на помещенията и на сградата като цяло, да се установи какво представляват отделните помещения и самата сграда; да се изчертае и формата на помещенията като се направят съответните хоризонтални и вертикални разрези, за да се покаже дебелината на стените и на подовете, да се отбележи къде има греди, да се отрази има ли кривини по стените. Установената практика била заснемането по възможност да се извърши от геодезист с използване на съответни геодезични инструменти при заснемането.
Св.Д. обяснила на подсъдимия К., че едва след извършване на заснемането и на база архитектурните и конструктивни проекти на сградата могло да се пристъпи към изготвянето на инвестиционен проект, за което трябвало да бъде преценено от съответните специалисти - архитект и инженер-конструктор кои елементи са носещи и кои не, кое е колона, кое греда и на база на това да предложат и идеен проект. Преди да бъде извършена тази подготвителна дейност нямало как да се подпише и договор за проектиране, тъй като не било ясно каква квадратура ще бъде заснета, респ. какъв ще е обема на работата, която ще следва да бъде извършена. Тези неясноти довели до устна договорка между в.Д. и подсъдимия К. за започване на дейност по заснемане на сградата на [улица], без да бъде подписан писмен договор.
По искане на подсъдимия К. за оказване на съдействие, св.И. Д. посетила през 2004г. сградата на [улица] заедно със свой колега, но не могла да влезе в сутерена, партерния етаж и на третия жилищен етаж, поради продължаващите спорове за собственост с [фирма] и със св.П., която отказала достъп до третия жилищен етаж, който продължавала да обитава. При разговорите със св.Д., подсъдимият К. й предоставил архивната документация, с която разполагал на сградата - архитектурните планове, но не и инженерните планове. Подсъдимият К. не представил на св.Д. разрешение за строеж, нито съгласувателно становище от НИПК, тъй като и за да получи такива той трябвало първо да представи съответен проект, а за изготвянето му първо било необходимо да се извърши заснемане на сградата.
Св.И. Д. се обърнала към св.И. К. И. - инженер-геодезист за извършване на архитектурното заснемане на сградата Св.И. ангажирал за тази дейност и свой колега - Г. Х. (починал преди съдебното производство). Х. посетил сградата в края на 2004г. и успял да извърши заснемане само на първи и втори жилищен етаж, тъй като не му бил осигурен достъп до останалите части от сградата. Х. изготвил съответната документация във връзка с извършеното от него заснемане на двата жилищни етажа, която предал на св.И. И., но работата по заснемането на сградата не могла да бъде довършена, доколкото към този момент поради продължаващите спорове за собственост [фирма] все още не било влязло във владение на сградата.
След продажбата на сградата св.П. продължила да подава различни жалби до СО-Район „С.” във връзка със състоянието на сградата и необходимостта от извършване на ремонт на покрива и на електрическата инсталация на сградата. Свидетелката сигнализирала и за проблема с мазетата на сградата, за които твърдяла, че се пълнят с вода, но няма достъп до тях, поради незаконно поставената метална решетка. Свидетелката искала да се подменят и подновят и водосточните тръби, като настоявала, че с тази дейност следва да се заеме общината като собственик на сградата, тъй като считала, че извършената реституция в полза на наследниците на Б. К. е съдебна грешка.
През лятото на 2005г. св.С. П. подала две молби - вх. №АГ-94-С-53/25.07.2005г. и с вх. №АГ-94-С-53/18.08.2005г., като във втората настоявала да й бъде разрешено да закупи жилището на третия етаж и покрива над него, за да може със собствени средства да предприеме ремонт на течащия покрив. И на двете молби получила отговор, че доколкото Столична община не е собственик на сградата, общинската администрация не може да предприеме никакви действия и грижата за сградата е в тежест на собствениците на сградата.
През 2005г. подсъдимият К. в качеството си на управител на [фирма] подал срещу св.Г. П. и св.С. П. искова молба по реда на чл.108 от ЗС с искане двамата да бъдат осъдени да освободят и предадат владението в полза на дружеството на трети жилищен етаж на сградата на [улица], който обитавали и който отказвали да напуснат. Въз основа на исковата молба било образувано гр. дело №4853/2005г. на СРС, 36 състав, като междувременно и в първото съдебно заседание по делото, искът срещу св.П. бил оттеглен, тъй като тя отсъствала от Република България - била заминала за в края на 2005г. при дъщеря си в Ч., САЩ. На 23.01.2006г. подсъдимият К. подал срещу св.П. и молба за оказване на съдействие до СРП. Предявеният иск бил уважен в началото на 2006г. и св.Г. П. напуснал окончателно сградата.
На 21.07.2006г. пълномощникът на фамилия К. - св.В. Ц. успял да получи от СРС изпълнителен лист за въвод във владение за сградата на [улица], независимо от това, че никой от фамилия К. нямал собственост във сградата и цялата сграда била собственост на трето лице - [фирма], а тази собственост била оспорвана от [фирма]. Определението на съда било по гр. дело №15299/2006г. по описа на СРС, 62 състав (т.28, л.69 от ДП).

Б. Дейности във и по повод на сградата с административен адрес [населено място], [улица] периода 05.08.2006г.-18.09.2006г.
Въводът във владение на несобствениците К. се състоял на 05.08.2006г. по отношение на магазина на партерния етаж и на 10.08.2006г. по отношение на жилищната част от сградата, като въводът бил реализиран от частен съдебен изпълнител №***. По време на извършване на въвода във владение се стигнало до спорове и пререкания, което наложило намеса на полиция и прокуратура, но въпреки съпротивата на наемателите и на св.Б., въводът бил довършен.
Още в дните на съответните въводи във владение св.В. Ц. предал владението на сградата на М. К. като управител на [фирма] (т.25, л.26-л.27 ДП).
На 05.08.2006г. (деня на въвода) св.Е. Б. сключила от името на [фирма] договор за наблюдение и контрол при изнасяне на вещи, извършването на монтажни и демонтажни работи пред магазина на [улица] дружество [фирма] за периода от 20.00 часа на 05.08.2006г. до 08.00 часа на 17.08.2006г. След сключването на договора на същия ден служители на [фирма] започнали да осъществяват наблюдение и контрол на извършваните дейности. Наблюдението се осъществявало 24 часа в денонощието на две смени, включващи по двама охранители на смяна от 12 часа от служебен автомобил на фирмата. Всеки един от дните, през които било осъществявано наблюдението, служителите на фирмата, сред които била и св.М. Т., водели бележки за това колко работници пристигат, с какви автомобили са, какви дейности извършват в магазина и какво се изнася оттам, като в края на периода бил изготвен и обобщен отчет за тази дейност от св.М. Т. (т.4, л.17-л.20 от ДП).
Още през месец юли 2006г. (преди да бъде извършен въвода във владение в сградата, за което подсъдимия К. бил уведомен от св.В. Ц.), подсъдимият К. се обърнал за съдействие към св.П. С. К., когото помолил да му препоръча фирма, която да осъществява охрана на сградата.
Св.П. К. - бивш служител на Националната служба за охрана при Президента на Република България - свързал подсъдимия К. с [фирма]-СОД, с което подсъдимият К. сключил договор за охрана на сградата, която започнала да се осъществява от деня на въвода във владение на сградата - 05.08.2006г. При самия въвод подсъдимият Г. К. и св.П. К. също присъствали. След въвода св.К. с подсъдимия К. влезли и огледали сградата.
Св.К. оказал съдействие на подсъдимия К. по организиране на охраната на сградата, като дал насоки за тази дейност с опита си на офицер от НСО. Поел ангажимент да наблюдава и организира дейността по охрана, като наредил на охранителите при проблеми да не занимават подсъдимия К., а да се обръщат към него.
Охраната от страна на [фирма]-СОД се осъществявала от четирима човека, които се редували в началото на 12 часа, а след това на 24 часа - това са св.П. П., св.И. М., св.Д. Д. и Н. Г.. Ръководител за обекта бил св.Д.. Помещението, което охранителите ползвали за служебно помещение било на партерния етаж в близост до магазина за обувки на Б. - антрето към магазина, което било свързано с врата към самия магазин. Охранителите имали поставена задача да охраняват имуществото останало в магазина, както и да не допускат външни лица да влизат в жилищната сграда, освен тези, които посочвали подсъдимият К. и св.К., когото охранителите възприемали като ръководител на обекта. Охранителите видели подсъдимия К. само веднъж за целия период на охраняване на сградата (св.Д.) - в началото на месец август 2006г., когато започнала охраната на сградата - подсъдимият К. бил дошъл, за да огледа сградата и да даде напътствия какво и как да се почисти в нея.
Ключ от входа към жилищните етажи охранителите нямали, тъй като основната им дейност била свързана с охраната на магазина.
Магазинът бил опразнен от наемателите в периода от 05.08.2006г. до 12.08.2006г., като били изнесени всички вещи, бил изкъртен теракотеният под на магазина и замазката под него, като бил извозен с товарен камион марка ГАЗ с ДК [рег.номер на МПС] , който пристигнал на обекта на 11.06.2006г. в 16.00 часа и след като бил натоварен с отпадъците от разбития теракотен плот, напуснал обекта в 17.25 часа. Демонтирани били стъклата на витрините, като отворите били покрити с гипсокартон, свален бил и окаченият таван, рекламните пана, стелажните плотове и т.н.
В изготвения от св.М. Т. отчет, обобщаващ записките на нейните колеги от [фирма] било отбелязано в кой ден какви вещи били изнасяни от магазина, колко човека са го посетили и с какви автомобили са били. В ден, в който св.Т. била лично на смяна - на 12.08.2006г. около 08.35 часа на обекта пристигнал микробус „Форд”, бял на цвят с ДК [рег.номер на МПС] с четирима работника, като св.Т. разговаряла с един от тях и разбрала, че същите работят за [фирма], като отразила в отчета си и имената им- това били св.Н. М., Г. Б. (починал), подсъдимия М. И. и И. И. (брат на подсъдимия М. И. - отказал да свидетелства по делото). Работниците предприели действия по сваляне на рекламния надпис на магазина, при което св.Т. се обадила на св.Б.. Последната пристигнала на място към 15.00 часа и заварила на място работниците, които от своя страна позвънили на св.П. К., който също пристигнал на място и се представил пред св.Б. и св.Т. като бивш служител на НСО и като ръководител на обекта.
След проведен разговор между св.К. и св.Б. рекламните надписи на магазин „Б.” били свалени, а по-късно през деня св.К. отново се появил на обекта и развел св.Т. и колегата й М. по етажите на сградата, разказвайки им историята на сградата и показвайки им помещенията, в които имало много стари мебели към този момент, но нямало следи от разрушаване. Св.К. изразил становището си, че сградата била стабилно строителство, след което заключил същата и си тръгнал.
През следващите дни - на 14.08.2006г. и на 15.08.2006г. св.К. посещавал сградата, което било отбелязано в обобщения отчет, изготвен от св.Т..
След 12.08.2006г. магазинът „Б.” бил окончателно изпразнен от вещи и повече нищо не било изнасяно оттам, съгласно отбелязваното в обобщения отчет, изготвен от св.Т..
Първоначално охранителите от фирма [фирма]-СОД също имали задача да записват в тетрадка лицата, които влизат в сградата, но след това им било казано, че достъп до там ще имат само работниците, поради което не се налагало повече да отбелязват в тетрадка посетителите в сградата.
През месец август 2006г., след въвода във владение, М. К. се свързала отново със св.И. Д. и поискала да се довърши започналото през 2004г. заснемане на сградата, за да може след това да бъде изготвен и идеен проект. Св.Д. се свързала отново със св.И. И.. Той приел да провери дали сградата е изчистена за заснемане и да ангажира с тази дейност свой колега, тъй като неговият колега Г. Х., който бил извършил частичното заснемане през 2004г., вече бил в напреднала възраст и в доста тежко здравословно състояние.
Сградата на [улица] била застрахована от дружество [фирма] с договор от 22.08.2006г., в който било отбелязано, че имуществото е в добро състояние.
Подсъдимият К., който знаел, че за заснемането сградата трябва да е изпразнена от боклуци, се свързал с подсъдимия Н. С., който бил управител на дружество [фирма]. Дружеството имало за предмет на дейност ръководство на инвестиционни проекти, консултантска дейност, инвеститорски контрол, проектиране, внос, износ, реекспорт, производство и търговия с промишлени и селскостопански стоки от растителен и животински произход, метали (без благородни метали и скъпоценни камъни), стоки за бита, посредничество, представителство, агентство, финансови и икономически консултации, организация на финансиране на проекти и извършване на всякаква друга дейност в страната и чужбина незабранена със закон. Подсъдимият К. искал да възложи на дружеството инвеститорския контрол във връзка с предстоящите инвеститорски и ремонти дейности в сградата, а за начало почистването й от боклуци.
Към този момент [фирма], управлявано и представлявано от подсъдимия С., не разполагало със строителни работници, тъй като това не била пряката му дейност. Ето защо подсъдимият С. препоръчал на подсъдимия К. за тази дейност подсъдимия М. И. и неговата фирма - [фирма], която [фирма] било ползвало за почистване на предходен обект и когото подсъдимият С. познавал добре.
Подсъдимият К. не познавал подсъдимия М. И., поради което настоял и договорът с него за почистване на сградата да бъде сключен от [фирма], като дружеството поело ангажимента да осъществи инвеститорски контрол и по отношение на количеството и цената на демонтажната и почистваща дейност, която трябвало да бъде извършена в обекта от подсъдимия М. И. и неговите работници, като дружество [фирма] трябвало да оформя и разплащанията към [фирма] от страна на възложителя [фирма].
В разговора с подсъдимия К. подсъдимият С. разбрал, че сградата е паметник на културата, но не разбрал, а и не се поинтересувал относно подробности във връзка с нейната архитектура и конструкция, съответно подсъдимият К. не му предоставил, а и той не поискал никаква документация във връзка със сградата.
Подготвянето на договорите и огледа на сградата на [улица] подсъдимият С. възложил на свой служител - св.И. К..
Св.К. отишъл до обекта преди изготвянето и подписването на договора, но поради липса на достъп до него не успял да се запознае на място със сградата.
При подготвянето на договора с [фирма] св.К. използвал бланка на типов договор, която бил използвал и преди във връзка с друг подобен обект, като заменил в него страните, добавил в предмета на договора изрично инвеститорски контрол и направил корекции в раздел „цени и начин на плащане“. Запознал със съдържанието му подсъдимия С. и го предложил на подсъдимия К. за подпис. От името на дружество [фирма] договорът бил подписан от св.К. със запетайка, тъй като по това време подсъдимият С. бил извън С., а от страна на [фирма], договорът бил подписан от подсъдимия К..
Договорът бил с дата 15.08.2006г. и бил наименуван „договор за ремонт“ (т.5, л.1-л.3 ДП). По силата на чл.1 от Договора „В. възлага, а изпълнителят приема да извърши ремонт - сваляне на мазилки по стени и тавани, събаряне на тухлени стени, демонтаж на ламперии по стени, демонтаж дограми, демонтаж на балатум и дюшеме, демонтаж на тръбна разводка ОВ и ВиК, демонтаж на ел.инсталации и др. на обект „Търговски обект в партерно пространство и жилищна сграда“, намираща се в [населено място], район Т., [улица]…..”.
Съгласно т.2 от Договора „В. възлага, а изпълнителят приема да извърши инвеститорски контрол върху изпълнението на посочените видове работи”.
Съгласно т.3 от Договора „В. може да възложи допълнително други видове работи, неупоменати в т.1, а именно: външни и покривни демонтажи: сваляне на керемиди от покрива; демонтаж покривна конструкция; демонтаж метален парапет; демонтаж усилен воалит; разбиване стоманобетонни конструкции, демонтаж улуци и др., които ще бъдат предмет на допълнителен анекс към настоящия договор.”
Към договора имало приложение - ценоразпис за основни видове дейности, които касаели, дейностите предмет на договора. Същият бил подписан преди св.К. да види на място обекта, поради което в него имало упоменати много неща като дейности, които дружество [фирма] се ангажирало да организира и контролира. Цялата дейност подлежала на доказване след нейното извършване и ако отделните позиции не бъдели изпълнени, не се заплащали. Ето защо и заложените цени в договора били ориентировъчни и подлежали на установяване, като и съгласно т.6 от договора, плащането на извършените строителни и ремонтни работи (СМР) следвало да става на всяко първо и петнадесето число на текущия месец по представен акт О..19 за действително извършени количества работи, справка за инвеститорския контрол и сметка 22.
След сключването на договора с [фирма], св.К. посетил сградата на [улица], като установил, че тя е в окаяно състояние: разхвърляни боклуци, изпочупени мебели, изгнило дюшеме, разбити врати, изкъртени каси.
След като се запознал с обекта и уточнил нещата с подсъдимия С., св.К. подписал от името на дружество [фирма] (отново със запетайка, вместо подсъдимия С.) договор за ремонт с [фирма] с посочена в него дата 29.08.2006г. Подсъдимият С. бил запознат предварително от св.К. със съдържанието на договора. В този договор св.К. прецизирал предмета на дейност на договора относно видовете работи, които трябвало да изпълни фирмата на подсъдимия М. И., което станало след като св.К. се запознал на място със сградата. В договора (т.5, л.4-л.6 от ДП) - т.1 изрично било посочено, че „В. възлага, а изпълнителят приема да извърши ремонт - сваляне на мазилки по стени и тавани, демонтаж на леки преградни стени, демонтаж на окачени тавани, метални витрини, подови настилки, демонтаж на ел.инсталация и др. на обект „Търговски обект в партерно пространство и жилищна сграда“, намираща се в [населено място], район Т., [улица]…..”.
Съгласно т.2 от Договора „В. може да възложи допълнително и други видове работи, неупоменати в т.1, които се считат предмет на този договор и се заплащат отделно по взаимно споразумение”.
И в този договор било отбелязано, че плащането ще става на база на двустранно подписан месечен акт О..19 за реално изпълнените работи.
Св.К. завел подсъдимия М. И. на обекта - жилищната част от сградата, направили заедно оглед и св.К. му разяснил задълженията, а именно - почистване на битови отпадъци, почистване на подкожушена мазилка, компрометирани каси и врати, демонтиране на изгнило дюшеме. Св.К. изрично посочил пред подсъдимия И., че махането на компрометираните елементи от сградата - дюшеме, мазилка, врати и каси влиза в графа „битови отпадъци“, които трябва да бъдат премахнати, но не следва да се премахва външната дограма. В договора било посочено и махането на преградни стени, които били компрометирани. В договора с подсъдимия М. И. не била включена задача за събаряне на тухлени стени.
При огледа на сградата с подсъдимия М. И., св.И. К. установил, че е необходимо да бъде отстранено дюшемето, което било изгнило в по-голямата си част в резултат на влагата и течовете. Двамата установили, че мазилката била силно подкожушена и зеленясала на места, особено в зоната на калкана със сградата на [улица], което било пак в следствие влагата и течовете. Имало много изгнили и разкъртени врати и каси, които св.К. посочил на подсъдимия М. И. да бъдат свалени. Св.К. счел, че всички тези елементи поради това, че са компрометирани, не изпълняват своята функция и ще следва да бъдат отстранени като боклук. При възлагането на задачата св.К. оставил на подсъдимия М. И. преценката как и по какъв начин (с каква техника) да бъдат осъществени задачите по договора.
Към момента на сключване на договора бригадата на [фирма] се състояла от самия М. И., от жената, с която той живеел на семейни начала - О. Ю. (починала), от Г. Б. (починал), от св.Н. М. и от брата на подсъдимия М. И. - И. А. И..
Съгласно своята регистрация в търговския регистър [фирма] развивал дейност в строителството на сгради и строителни съоръжения.
Поради необходимостта от наблюдение и контрол върху работата на бригадата на подсъдимия М. И., от [фирма] сключили договор с подсъдимия П. Й. П. - Консултантски договор с дата 25.08.2006г., който отново бил подписан от св.К. със запетайка вместо подсъдимия С.. Самият договор изготвил на ръка лично подсъдимият П. (т.20, л.50-л.52 ДП). Предмет на договора бил подсъдимият П. „Да наблюдава, контролира и докладва за извършване на работите, обект на договор между [фирма] и [фирма] за обект „Търговски обект в партерно пространство и жилищна сграда“, намираща се в [населено място], район Т., ул.„А., да дава оценка и становища за обема, количеството и качеството на извършените работи от [фирма]. Съгласно този договор подсъдимият П. следвало да докладва минимум два пъти в месеца и окончателно в писмен вид всяко актуване и към крайната дата на приключване на работите. Договорът бил оформен от подсъдимия П., който използвал друг свой стар такъв като бланка.
Конкретните задачи, които подсъдимият П. трябвало да изпълнява, му били предадени от св.И. К., когато след подписването на договора, на 07.09.2006г. подсъдимият П. заедно със св.К. посетили сградата на [улица], където св.К. го запознал със задълженията на подсъдимия М. И..
Подсъдимият П. Й. П. по образование бил инженер-конструктор и преценил, че нито една от възложените на подсъдимия М. И. дейности и задачи не засяга по какъвто и да е било начин конструкцията на сградата.
Когато на 07.09.2006г. подсъдимият П. отишъл за пръв път на обекта, работниците на подсъдимия М. И. вече били започнали своята дейност в сградата. Основната дейност била вътре в самата сграда по етажите над магазинното помещение. Работело се само през деня до около 16.30 часа - 17.00 часа. Подсъдимият М. И. имал ключ от жилищната част на сградата и той осигурявал достъпа на работниците до нея.
След сключването на договорите работниците на [фирма] започнали да изнасят от сградата битови отпадъци - мебели и всякакви други вещи, изоставени по апартаментите. Изровили кабелите на ел.инсталацията, спрели водата в сградата. Единствено в помещението при охраната останали налични течаща вода и електрическо захранване.
Работниците започнали да махат дюшемето в стаите, по етажите, където било изгнило, като започнали от първи и втория етаж. Сваляли и мазилката по стените, основно където била подкожушена. Събаряли плочки от стените в санитарните помещения и кухните, премахвали врати, заедно с касите, където били разкъртени и изгнили. Компрометираните елементи като изгнило дюшеме и подкожушена мазилка били най-вече в северната част на сградата, в стаите, които граничели с магазин „Б.”, където били и основно течовете в сградата. Било свалено дюшемето на първи и втори жилищен етажи основно в северната част на сградата, а мазилката - напълно от всички стени на първи и втори жилищен етаж до тухла, включително и от калканната стена на сградата на [улица], а на трети жилищен етаж мазилката била отстранена частично, включително и тази от стената на съседната сграда на [улица].
Работниците използвали основно механични инструменти - чукове, тесли, длета, шила, кози крак и лостове. В помещението при охраната държали и електрически машини - флекс и къртач „Хилти”, като за свалянето на мазилката на местата, където тя не била подкожушена, използвали къртача „Хилти” с накрайник. Ток взимали чрез опъване на кабел от помещението долу в магазина до етажите нагоре.
Работниците премахнали врати заедно с касите на една баня и на една кухня, както и вътрешните врати заедно с касите на стаите, граничещи с калканната къща на [улица] - на трите етажа. Били махнати и някои други врати с каси от вътрешната средна стена, успоредна на южната и северни такива. Били махнати и вратите с касите на всички етажи на самите етажни площадки. По фасадните на северна и южна стени не била премахвана никаква външна дограма - нито врати, нито прозорци. При самото махане на изпочупени и изкъртени врати и каси, работниците работели с чук, тесла и длето, като не винаги махали вратите заедно с касите, а само когато самите каси не били здрави. При махането на вратите не се налагало и не махали клепетата (дървени трупчета, вградени в стените, към които били захванати вратите).
Под дюшемето имало дървени греди - скара (черно дюшеме), за които дюшемето било заковано, като тези греди били свободни и не били захванати за пода и стените, поради което и на местата, където работниците махали дюшемето, изхвърлили и тези греди под него. На места работниците започнали да махат и сгурията, която била под дървената скара и била влажна, като отстранили около 5-6 кв.м., но подсъдимият П., който наблюдавал дейността, заявил, че това не е нужно и работниците преустановили тази дейност.
На подсъдимия П. му направило впечатление, че в крайната северна стая на последния етаж била паднала мазилката от тавана и там се виждали оголени метални профили, които били на тавана и били корозирали. По тях нищо не било правено, като от самия таван не били махани каквито и да е било други елементи. В останалата част на сградата таваните били наред.
Настилката в коридора била стабилна мозайка, по която също нищо не било правено.
На последния етаж работниците установили, че има изграден допълнително голям дървен портал и оформена с дървени рамки преградна стена, запълнена с лек материал - сгур с хоросан, като на мястото на портала било махнато остъклението и порталът бил затворен с шперплат, като по този начин голямото помещение било разделено на две по-малки. Работниците оставили тази дървена преграда, тъй като подсъдимият П. счел, че не е необходимо тя да се маха. Подсъдимият забранил да се махат каквито и да е било стени, включително и преградните такива.
Подсъдимият П. идвал на обекта поне по два пъти на ден - сутрин при започване на работа и вечер при приключване, а понякога и по обедно време, като същевременно ежедневно - най-често вечер, в редки случай на другата сутрин - запознавал устно по телефона св.К. с извършеното на обекта за съответния ден. Подсъдимият П. не контактувал пряко с подсъдимия С., който бил уведомяван за изпълнението на договора от страна на св.К.. Подсъдимият П. не контактувал и с подсъдимия К. за времето, през което работел на обекта.
По време на работата в сградата, никой не поставил някакви указателни табели извън сградата, респ. предпазни мрежи или парапети отвън. Не бил обезопасяван и района около сградата, нито бил отклоняван потока от превозни средства и хора около сградата по време на извършваните дейности в нея. Никой от подсъдимите не смятал, че това е необходимо, тъй като не били извършвани никакви дейности по фасадата на сградата, нито били махани дограми по фасадата, за да предприемат такива мерки.
Боклукът, който се изнасял от сградата, включително свалените дюшеме, мазилка от стени и вътрешна дограма, работниците на подсъдимия И. товарели на камиона, собственост на М. И. - „ГАЗ” с ДК [рег.номер на МПС] , който стоял обикновено паркиран на улицата - отпред пред сградата. Когато работниците изнасяли боклуци от сградата и ги товарели на камиона, подсъдимият М. И. слагал по една червена лента, която да ограничи пътеката от входа на сградата до камиона, за да може безпрепятствено да натоварят боклуците.
Боклуците били извозвани на сметище в кв.В.. Част от дървения материал, който били свалили - дюшеме, дървена скара и врати, работниците откарали по молба на Г. Б. (починал) в двора на неговата къща, находяща се на [улица] кв.***. Друга част от дървения материал, който свалили от жилищните етажи в сградата, работниците откарали в двора на къщата на св.Д. Д. - пак по негова молба, за да го използва за огрев, на адрес [населено място], [улица]. Това станало на 18.09.2006г.

В края на пролетта на 2006г. св.С. П. се завърнала от Ч.. Св.П. вече бил напуснал жилището на [улица]. Бракът между св.Г. П. и св.С. П. бил прекратен със съдебно решение от 31.05.2006г. на СРС, по силата на което семейното жилище в сградата на [улица], било предоставено за ползване на св.П.. Тя не могла да се върне да живее там, тъй като в сграда вече били спрени ток, вода, интернет, голяма част от вещите й били изнесени, други изпочупени и на практика жилището било необитаемо. Успяла да се влезе малко преди въвода във владение от 05.08.2006г. и да постави катинар на вратата на жилището на третия етаж.
След като подсъдимият К. получил владението на сградата, св.П. отново се опитала да влезе в нея и да си вземе от третия жилищен етаж, където била живяла някои останали вещи, но й се наложило да потърси съдействие от органите на полицията, тъй като не я допуснали вътре. При посещението в сградата в началото на месец септември 2006г. св.П. видяла, че в сградата вече се работи - основно на първи и втори жилищен етаж и се махат врати, дюшеме и каси, а работниците изнасяли и други дървени елементи, които св.П. не разпознала.
На 11.09.2006г. св.С. П. отново се опитала да влезе в сградата, но пак не била допусната от охраната, а и на входа на сградата към жилищните етажи била поставена вече метална врата, която била заключена. Тогава св.П. подала сигнал до 01 РУ-СДВР, представяйки се за собственик. Поискала съдействие за влизане в сградата. На подадения от нея сигнал били изпратени на място служители на 01 РУ-СДВР, между които и св.В. Г., които заварили св.П. пред сградата.
Св.П. обяснила на полицейските служители, че е живяла в един от апартаментите в къщата, но поради поставената метална врата на входа вече не може да се прибере. Полицейските служители не установили адресна регистрация на П. на адреса, но въпреки това поискали от охранителите на дружество [фирма]-СОД да ги допуснат вътре в сградата и заедно със св.П. се качили до третия жилищен етаж на сградата. В сградата имало работници, но полицаите не установили вътре да се върши нещо, въпреки, че през цялото св.П. настоявала, че ремонтът е незаконен. Навътре към стаите полицейските служители не влезли, а се предвижвали само по стълбището, като им направило впечатление, че са махнати вратите с касите на всички стълбищни етажи. Св.Г. не видял никъде да има разрушени и паднали стени, съборени тухли, вар или други строителни материали. Такива не видяла и св.П., като не видяла там, докъдето могла да види, от стените да е махана мазилка. Успяла да види, доколкото могла, тъй като не влизала навътре по стаите, че на места били махнати врати от стаите. След качването до третия етаж, полицейските служители нямало с какво повече да съдействат на св.П. и напуснали сградата заедно с нея.

В. Денят 19.09.2006г.:
На 19.09.2006г. на смяна през деня като охрана към [фирма]-СОД бил Н. Г.. Този ден почти през цялото време валяло дъжд.
Сутринта подсъдимият П. посетил сградата и в разговор с подсъдимия М. И. разбрал, че този ден работниците му ще пълнят в чували събраните боклуци, свалените каси, врати, дюшеме и мазилка от стени, тъй като основно били приключили вече с тези дейности и трябвало да извозят и последните отпадъци до сметището. Камионът, който ползвали, отново бил паркиран на улицата пред сградата. Подсъдимият И. поставил и оградителна лента в бяло и червено, ограждаща част от тротоара в района на входната врата на сградата към жилищните помещения до задната част на камиона.
През деня около 11.00 часа св.С. П. минала покрай сградата на [улица] видяла, че каросерията на камиона е пълна с дървен материал, но не видяла в сградата да се работи. След това отишла до сградата на НИПК и около 16.00 часа, след продължително чакане, успяла да подаде до НИПК жалба вх. №2702/19.09.2006г. (оригинал - т.1, л.85 ДП), в която настоявала за съдействие, тъй като сградата, която е паметник на културата, по нейни твърдения, била „обект на безжалостно разрушение от някакви съмнителни собственици“. В жалбата свидетелката вписала: „Разкъртени са всички стени, подове и тавани до тухла, свалени са носещи рамки на врати и прозорци, а вероятно вече и самите тухли. Всички инсталации са унищожени, а от разкъртването се е отлепила част от мазилката и красивите орнаменти от лицевата част на сградата. Входната врата е подменена, а оригиналната я няма, вместо да бъде реставрирана”.
В жалбата св.П. поискала от НИПК да спрат разрушаването на сградата и да изискат от разрушителите да възстановят вътрешната архитектура на сградата в автентичен вид. Като постскриптум допълнила, че „Работещите на обекта казаха, че имат одобрен проект от община „С.”, от където отрекоха (горното) това”.
Около 15.30-16.00 часа подсъдимият П. отново посетил обекта. Служителят от охраната на обекта му казал, че работниците са заминали с камиона да изхвърлят отпадъци на сметището. По това време валял дъжд и подсъдимият П. изчакал връщането на подсъдимия И. и работниците му в сградата. Същите скоро след това пристигнали, като били мокри. Подсъдимият И. паркирал камиона пред входа на сградата и отново поставил оградителната бяло-червена лента, която закачил отзад на каросерията на камиона. Самата каросерия била празна. Този ден и по молба на подсъдимия И. работниците приключили по-рано работа и си тръгнали около 16.30 часа, а подсъдимият П. останал още малко в сградата.
Същия ден, св.И. И. решил да посети сградата заедно със свой приятел и колега - св.Д. Н., за да огледат и да преценят дали сградата е почистена от вещи и мебели и дали може да се извърши геодезичното й заснемане в другите части, които до този момент не били заснети - трети жилищен етаж, мазе и магазин (т.е. партерния етаж).
Двамата пристигнали на [улица] след 16.00 часа. Били допуснати от охранителя на [фирма]-СОД. По това време подсъдимият П. все още бил в сградата и се представил на св.И. и св.Н. като технически ръководител на обекта. След като св.И. и св.Н. се качили нагоре по стълбите, подсъдимият П. изчакал още малко и си тръгнал.
Свидетелите И. и Н. се качили до последния етаж, без да влизат на първия и на втория жилищни етажи, а посетили единствено последния - трети жилищен етаж, партера и мазето. Магазинът (партерният етаж) бил празен. На третия жилищен етаж също нямало вещи - помещенията били изчистени, като на св.И. и на св.Н. не направило впечатление на тези етажи нещо да е бутано, махано или разрушавано. На първи и втори жилищен етаж двамата не влезнали, но докато се качвали по стълбите, видели на една от площадките между етажите строителна количка, пълна с остатък от мазилка. Видели, че на един от етажите дюшемето било свалено. Мазето било пълно с боклуци, като там нищо не било пипано. Двамата останали в сградата около 15-20 минути, след което си тръгнали.
След като всички напуснали сградата тя останала заключена и единствено охранителя от [фирма]-СОД, който бил на смяна този ден - Н. Г. останал вътре в помещението, ползвано от охранителите на партерния етаж до магазина. Той следвало да бъде сменен от колегата си - св.Д. по-късно същата вечер.
Продължавало да вали дъжд, като камионът, използван от подсъдимия М. И. и бригадата му, останал паркиран пред сградата с празна каросерия. Каросерията била без платнище - от отворен тип, с дървени канати отстрана.
Около 18.15 часа на 19.09.2006г. транспортният трафик по [улица]бил силно натоварен и имало задръстване.
По това време пострадалите Д. Д. Ч. и П. М. Х. пътували с лек автомобил „Пежо”, модел 306 с ДК [рег.номер на МПС] с посока от кръстовището на [улица]с [улица]към кръстовището с [улица](Съдебна палата). Автомобилът бил спрял на пътното платно пред сградата на [улица], като изчаквал колоната от автомобили, за да продължи пътя си. Пред тях в колата си била св.Б. К. Х.. Колоната се преместила напред и св.Х. успяла да напредне няколко метра, като на мястото на нейния автомобил спрял в изчакване автомобилът на пострадалите Ч. и Х..
В този момент започнало внезапно рухване на челната южна фасадна стена на сградата по посока на [улица]. Стената в горната източна част откъм калкана с [улица], където не била прихваната към нищо и реално била свободна, се завъртяла по посока на [улица]от горе на долу, което довело и до разкъсване на подовата конструкция. При падането на стената парчета от тухли, хоросан, бетон от балтоните и стъкло затрупали автомобила, в който пътували двете пострадали.
На двете момичета били причинени черепно мозъчни травми с тотално деформиране на лицевия и мозъчния череп и при двете, което довело до размачкване на мозъчния им паренхим - състояние, несъвместимо с живота. Двете пострадали момичета починали на място.
Материалът, който паднал от сградата при срутването на челната фасадна стена откъм [улица]затрупал и каросерията на товарния камион, който продължавал да бъде паркиран пред сградата. В каросерията му впоследствие по време на извършения оглед били открити тухли, отломки от мазилка, отломки от черчевета, парчета ламарини, кабели, 1 бр. стоманена греда, части от улук.
В близост имало и други хора превозни средства и част от сградата паднала и върху други автомобили, но нямало други жертви и ранени.
На място веднага пристигнал екип на Бърза помощ, полицейски служители, пожарникари. Районът бил ограден и отцепен. Пожарникарите от служба „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението”, сред които били свидетелите Н. С., И. Ц. И., Н. Н., Г. Г., Р. Г., А. П. и П. В., взели участие в изваждането на двете пострадали момичета от автомобила, като за това се наложило да бъде срязана горната му част. След това пожарникарите продължили да разчистват отломките от падналата сграда от тротоара на ръце, тъй като се предполагало, че може да има и други затрупани под тях хора. По време на разчистването под отломките не били намерени никакви инструменти и машини.
В близост до сградата сред отломките стърчали метални железа - решетка (парапет) и тъй като те пречели и трудно се вадили, служители от ПАБЗН срязали с бензинов флекс металните декоративни парапети.
На място пристигнали и хора от БЧК-Планинска спасителна служба заедно с кучета, за да търсят дали под отломките няма и други хора. След разчистването на тухлите бил осигурен достъп до вратата на сградата и било установено, че във вътрешността имало паднали метални Г-образни греди, които били огънати, но били цели. Същевременно установено било, че под отломките няма други жертви, както и че охранителят, който бил на смяна по това време - Н. Г., е успял да излезе от сградата преди тя да падне Поради това търсенето на други жертви било преустановено.
Около 22.00 часа спасителните работи били преустановени, а районът останал отцепен от полицията.
Същия ден за времето от 20.35 часа до 22:15 ч. бил извършен и външен оглед на местопроизшествието, по време на който било установено, че товарният автомобил ГАЗ-53 с ДК [рег.номер на МПС] е спрян от дясната страна на пътното платно в посока на движението към [улица]на около 22,20 м. от левия ъгъл на сградата (с лице към сградата). Видно от протокола за оглед, след инцидента лицевата страна на сградата до първия етаж и вътрешните преградни стени са изцяло разрушени над магазините. Запазена е само западната външна вертикална стена на сградата и част от вътрешната вертикална стена в северния край на около 1,5 м. навътре от външната западна стена. Разрушени са всички подови конструкции, както и покривната такава. Запазена е фасадата на партерния етаж откъм [улица], като фронтално се вижда входната врата - метална, тип „Арка”, а от дясно на врата се вижда помещение с две липсващи витрини. Вътре в самото помещение се виждали безразборно натрупани дървени материали и метални греди, тухли и други строителни материали. По време на огледа не взели участие специалисти-експерти, които да огледат отломките.
По това време св.С. П. бил председател на Управителния Съвет на дружество [фирма], което се занимавало със строителство. Св.П. бил повикан от тогавашния Министър на вътрешните работи - Р. П., от А. Г. - министър на регионалното развитие и благоустройството и от Е. Е. - Министър на държавната политика при бедствия и аварии, които поискали съдействие от него във връзка с разчистването на отломките от сградата.
Св.П. първоначално отказал, след като огледал сградата отдалече и преценил, че няма гаранция, че в мазето или под руините няма затрупани хора. Искал освен това гаранция, че електрическата и ВиК инсталациите са изключени. Поискал и решение на Общинския съвет, че сградата е аварийна и в нея може да се влезе, тъй като същата била частна собственост. Св.П. се притеснявал, че при разчистването може да пострадат и съседни имоти, поради което отказал служителите на [фирма] да работят в тъмното.

Г. Разчистване на остатъците на сградата с административен адрес [населено място], [улица] други последвали действия:
По искането на св.П. на следващия ден официално дейността по разчистването била възложена на изпълнителния директор на [фирма] – П. К., което станало със заповед №РД-09-899/20.09.2006г. на Зам.-кмета на Столична [община], изпълняващ длъжността К. на СО по Заповед №РД-15-6250 за заместване. Със заповедта (т.4, л.24-л.25 от ДП) било наредено „да бъдат премахнати освидетелстваната северна и западна фасадни стени, вкл. останки от конструкцията на сградата, опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, предвид пълната невъзможност да се поправят или заздравят, както и да се разчисти терена и прилежащите публични площи от строителни отпадъци”. Със заповедта било допуснато и предварителното й изпълнение на основание чл.195, ал.5, изр.2 от ЗУТ. С посочената заповед се ограничавал и достъпа до сградата, като било забранено движението на превозни средства и по [улица]. Като мотив за издаването на заповедта, била посочена констатация на „Комисия за установяване състоянието на частично съборена сграда, находяща се на [улица], Район С.”, назначена със заповед №РД 09-01-399/19.09.2006г. на Кмета на СО.
Разчистването на останките от сградата започнало на следващия ден-20.09.2006г., без разрешение на прокурор и без да се заснеме какво е състоянието на строителните материали преди тяхното разчистване, без извършване на оглед в присъствието на специалисти.
От страна на [фирма] организирали механизация - докарали автокулокран, багер, оксижени, камиони, повикал група от 10 човека, сред които били св.Б. и св.Г. Г., които в продължение на няколко дена разчиствали остатъците от сградата, като доразрушили и съборили стените, които не били засегнати по време аварията с помощта на кран и багер и които било преценено, че са опасни. В разчистването на сградата се включили отново и пожарникари. Стените, които не били засегнати били съборени с кран, а след това пожарникарите вързали сградата по средата за стълбите с въже и я дръпнали, при което тя паднала изцяло. След като сградата била съборена, на място дошли оксиженисти, които нарязали металните греди с оксижени, за да могат да бъдат натоварени в камионите и извозени до двора на НСлС, където били съхранени останките от сградата. Никъде под отломките не били открити машини и инструменти.
На 20.09.2006г. бил извършен и оглед на товарния автомобил ГАЗ-53, както и оглед в двора на къщата на Г. Б. в кв.***, на [улица], както и в двора на къщата на св.Д. Д. в [населено място], [улица], където предишните дни бил стоварен част от дървения материал, извозен от сградата. В нито един от дворовете не били намерени тухли и метални части. Такива били намерени само в каросерията на товарния автомобил, а именно: метален Н-образен профил, парче ламарина, двойносгъната, парче улук, метална шина, огъната Г-образно и парче алуминиев проводник с черна пластмасова изолация.
На 20.09.2006г. със заповед №ДК-23-154 на началник Сектор „Строителен контрол” при Столична РДНСК била назначена комисия в състав: председател св.Ю. Б., зам.председател - Т. Т. и членове: св.Й. Р., Й. М. и св.В. В. със задача да проучи, документира и да извърши техническо обследване на възникналата авария на падналата сграда. Комисията се събрала още на 20.09.2006г. и извършила оглед на сградата, направили снимки, изискали всички документи, касаещи сградата от СО-Район „С.”, от НИПК, от ДАГ, включително конструктивния проект на същата, като огледали и материалите, най-вече металните греди от подовата конструкция, като извършили и техническо обследване на обекта, в която връзка бил съставен и констативен протокол. Комисията на база на извършения оглед и проверените документи дала заключение относно причините за аварията, като приела, че те са:
- липсата на калканна стена, дублираща тази на сградата на [улица], което според комисията води ди неблагоприятно общо конструктивно поведение на сградата, изразяващо се в недостатъчна добра устойчивост на носещите зидове, успоредни на [улица]; липса на достатъчна пространствена коравина на конструкцията;
- полуразрушен покрив и широко отворената фуга между двете сгради, което е водело до течове, стигащи чак до партера и мокрещи основни конструктивни елементи;
- голяма част от основните конструктивни елементи на подовата конструкция (стоманените греди) са с висока степен на корозия, преди всичко в краищата им или там, където са се опирали на носещите зидове. В някои от стоманените подови греди корозията е била толкова силна, че същите напълно липсват, а стеблата са прозиращи и с дебелина около 1 мм. Установената силна корозия в краищата на гредите предполага такава и на тухлите в зоните на стъпването им;
- безстопанствеността и липата на всякаква поддръжка на сградата през дългия период на нейната експлоатация, което е довело до изчерпване на носещата способност и устойчивостта на отделни нейни конструктивни елементи и връзки.
Комисията заключила, че състоянието на сградата непосредствено преди инцидента би могло да се квалифицира като аварийно.

Д. Свидетелят Н. А. и действията му след 20.09.2006г.
Към месец септември 2006г. св.С. С. и св.Н. А. работели в дружество [фирма]. Дружеството се занимавало със строителна дейност. Управител на дружеството бил св.И. К., а св.И. Г. изпълнявал длъжността мениджър строителство в него. Дружеството изпълнявало строителни дейности на обекти, находящи се на [улица], на [улица]и на [улица], като технически ръководител на обекта на [улица]бил св.Ц. Ц.. Дружество [фирма] нямало възложени дейности по сградата на [улица].
Св.И. Г. и св.Ц. Ц. се познавали лично с подсъдимия К., с когото имали бизнес отношения, в частност на обекта на [улица], изграждан като хотел, като на този обект [фирма] било инвеститор.
Св.С. работел като майстор поддръжка, общ работник и пазач едновременно, като през 2006г. бил на обекта на [фирма], находящ се на [улица]. На този обект по трудов договор към месец септември 2006г. работел и св.Н. А., също като общ работник.
Няколко дни след инцидента със сградата на [улица] от офиса на [фирма] неустановено по делото лице се обадило на св.И. Г. и му съобщило, че от [фирма] са поискали съдействие от [фирма] да бъдат изпратени работници на мястото на инцидента, за да монтират врата на ламарината, която ограждала мястото на срутената сграда, за да бъде предотвратен достъпа на хора до нея. Тогава св.И. Г. закарал св.Н. А. и св.С. С. до падналата сграда на [улица], за да извършат тази услуга. Двамата отишли, като взели със себе си ръчна количка, електрожен и кабели и останали на място за около час, докато монтират вратата, без да влизат навътре зад ограждението, след което си тръгнали.
Св.С. С. не бил посещавал сградата на [улица] нито преди, нито след това, като и по никакъв повод от дружество [фирма] не били изпращали работници, да извършват каквито и да е било дейности на сградата на [улица] преди рухването й.
Св.Н. А. се познавал със св.С. П.. Последният работел като охрана пред магазин за сувенири, находящ в близост до сградата на [улица] за няколко месеца, като към началото на м.септември 2006г. вече не бил на този обект. Докато работел като охрана там, св.Ст.П. не бил виждал св.Н. А. на обекта на [улица]. След инцидента със сградата на [улица], двамата - св.С. П. и св.Н. А. работели за известно време заедно на друг строителен обект - на [улица]. Докато работели заедно, св.А. заявил пред св.С. П., че е работил в сградата на [улица], като в деня на падането й бил в нея и подкопавал колоните на сградата, тъй като някой искал да я събори. Св.А. дори казал на св.С. П., че иска да го почерпи, тъй като в деня на падане на сградата лично той и другите работници рязали носещите релси на сградата с флексове, които би следвало да са затрупани под руините на сградата. Св.А. заявил на св.П., че малко преди да падне сградата той бил отишъл да купи кафе и това го спасило, като не знаел къде в този момент били другите работници. Пред св.С. П. св.А. казал, че се страхува да дава показания, тъй като бил заплашван, знаел имена и хора, но не смеел да говори, като обяснил на св.С. П., че ако майките му платят, ще свидетелства, въпреки, че било много опасно.
Св.С. П. бил близък приятел на С. Ч. - братовчед на покойния съпруг на св.А. Ч. - майка на загиналата Д. Ч.. С. Ч. живеел във Франция, като през 2007г. се завърнал за кратко в България. Тогава св.С. П. се срещнал с него и му казал, че може да му помогне с информация за случая с двете пострадали момичета по време на инцидента със сградата на [улица]. По този повод С. П. се срещнал със св.А. Ч. и след като св.Н. А. се съгласил да говори с нея, той й дал неговите координати.
Св.А. Ч. се свързала с майката на починалата П. Х. - св.С. С. Съгласно справките от НБД „Население“ в том 14, л.71-л.73 от ДП точните имена на свидетелката са С. Г. С., а не С. С. Г., както е посочено в жалбата и както е вписано лицето в списъка за призоваване. и двете се срещнали със св.Н. А. в градинката пред Н. театър „И. В.” през лятото на 2007г. На тази среща св.А. заявил пред двете, че в деня на срутването на сградата той и още четирима негови колеги - всичките работници към дружество [фирма] с ръководител И. Г. са работили в сградата, когато към обяд на обекта се появил собственикът на сградата - подсъдимият К. и настоял да отрежат подпорните колони на сградата, да рушат бетон, да свалят мазилката от калканната стена на сградата и да режат метални греди. По твърдения на св.А. бригадир на работниците бил св.С. С. - „***”, който се противопоставил на тези указания, дадени от подсъдимия К., но последният настоял да се изпълни възложеното. Пред двете майки на пострадалите момичета св.А. заявил още, че работниците изпълнили зададените им задачи, като някъде след обяд започнало да се чува скърцане на стени и пукот от сградата, при което по нареждане на „***” работниците напуснали бързо сградата, където оставили в бързината дрехите и инструментите си. Предложил им да ги свърже и с „***”, но изказал опасения, че той едва ли ще иска да говори за този случай.
Двете свидетелки имали още една среща със св.А., по време на която последният ги завел до офиса на дружество [фирма], както и до още един обект на [улица], за който заявил, че също е собственост на дружество [фирма], като обещал на свидетелките да им покаже трудовия си договор с дружество [фирма], който така и не могъл да намери, но ги уверил, че ще намери други свои колеги, работили на сградата на [улица], които евентуално да се съгласят да говорят пред тях. Св.Ч. провела със св.А. още една среща, по време на която той се съгласил тя да заснеме с видеокамера разговора им, като й предал и бял лист хартия, на който собственоръчно написал същото, което разказал отново пред нея, като се подписал отдолу за верността му.
Св.Ч. и св.Г. продължили да чакат св.А. да ги свърже с „***” и да поддържат контакт със св.А., който в един момент им обяснил, че „***” му е отказал да дойде на среща със св.Ч., както и че го е предупредил да престане да се занимава с тази работа, да не би някоя кола да го бутне „случайно” на улицата или да му се случи нещо друго лошо. Казал още, че е бил заплашван на два пъти от трима-четирима мъже, които го завели в кафене „Л.” на [улица]и го предупредили да не се занимава повече с това, както и да предупреди св.Ч. и св.Г. за същото.
След тази среща св.Ч. продължила да поддържа контакт със св.А., като по време на един от разговорите им, той й казал, че е разбрал името на човека, който го заплашвал - П. К., който бил охрана на подсъдимия К., като заявил, че много се е уплашил и съжалявал, че изобщо е решил да се занимава с това. Оттам насетне св.Ч. не могла да се свърже повече със св.А., поради което отишла при наблюдаващия прокурор по делото, което било образувано във връзка със смъртта на двете момичета и разказала за срещите си със св.А..
На база на подадената от св.Ч. информация Н. А. бил извикан и разпитан като свидетел на 22.10.2007г. от Ч. А. - тогава наблюдаващ прокурор по делото.
След разпита му св.А. споделил пред св.Ч., че е разказал всичко пред прокурора - Ч. А., който бил скъсал показанията му и ги хвърлил в коша.
Тогава двете свидетелки решили да дадат публичност на записа, който св.Ч. била направила с видеокамера на св.А.. Двете се свързали с национални медии и предоставила записа, който бил излъчен по „Нова телевизия” на 29.10.2007г.
След тези медийни публикации, св.Н. А. бил разпитан още веднъж по досъдебното производство - този път по реда на чл.223 от НПК пред съдия от СГС на 18.12.2007г., като междувременно св.Ч. предоставила по делото направения от нея запис на изявленията на св.А., както и саморъчните му обяснения.

Е. История и състоянието на конструкцията на сградата на [улица]и причините за падането на южната фасадна стена според приетите по делото съдебно-технически експертизи Настоящият съд, също като първата инстанция, по причини, които ще бъдат изложени при доказателствения анализ, възприема изцяло заключенията на назначената на досъдебното производство шесторна съдебно техническа експертиза и на назначената от първата инстанция тройна съдебна-техническа експертиза. За т.нар. „повторна” и т. нар. „допълнителна” съдебно-технически експертизи, изработени на досъдебното производство ще бъдат изложени по-нататък подробни съображения.:
Сградата на [улица] била изградена през 1914г. За нея бил одобрен проект на 24.03.1914г. и строителен билет №92/24.03.1914г., според който в сградата били предвидени две носещи стоманени колони в приземния етаж и два носещи тухлени зидове в жилищните етажи. Проектът още тогава бил променен, като бил одобрен нов такъв на 28.06.1914г. и бил издаден строителен билет №415/28.06.1914г. Сградата била построена по новия проект, по който в приземния етаж била предвидена една стоманена колона и един вътрешен носещ тухлен зид.
Конструкцията на сградата била от носещи тухлени стени и подови конструкции от т.н. „модифициран пруски свод”, който се състои от стоманени греди, стъпили върху тухлените зидове, и от бетонна плоча с дебелина 8-10 см по долния фланш на гредите.
Над бетоновата плоча бил изпълнен пласт от сгурия с дебелина 6-8 см. за топлоизолация.
Над металните греди била изпълнена дъсчена настилка (дюшеме с дебелина 3-4 см).
Основите на сградата били от каменна зидария.
Това била традиционната конструктивна система за по-представителни сгради, строени през този период. По нея били изградени множество сгради в центъра на С. и в по-големите градове на България. При добро проектиране и изпълнение, тази конструктивна система била доста сигурна при понасянето, както на вертикални, така и на хоризонтални (сеизмични) товари.
В случая при сградата на [улица] това не било така. Тя била проектирана и изпълнена с три основни външни носещи тухлени стени. Четвъртата източна калканна тухлена стена откъм сградата на [улица], която трябвало да осигурява пространствената работа на носещата конструкция на сградата като кутия, не била предвидена в проекта и не била изпълнена. Това било изключително неблагоприятно за схемата, укрепването и работата на южната фасадна стена (по [улица]) и на северната фасадна стена (откъм вътрешния двор) на сградата. Все пак северната фасадна стена била с допълнително хоризонтално укрепване - изпълнено допълнително усилване в сутерена и междинна подова стоманобетонна плоча в северната част на партера; металните греди на балконите били закотвени в западната калканна стена на сградата на [улица] в стените на стълбищната клетка на падналата сграда, а от север била подпряна от едноетажна пристройка. Освен това северната стена била по-къса, заради стълбището.
При самото изпълнение на конструкцията на сградата на [улица] били допуснати съществени и недопустими (според експертите от шесторната съдебно-техническа експертиза от досъдебното производство и тройната съдебно-техническа експертиза от съдебното производство) пропуски, а именно:
- пропуснати били връзки между профили от съседни полета, които трябвало да осигурят хоризонталната непрекъснатост на подовите конструкции;
- пакетът от четири стоманени греди над партера при крайната колона К (съобразно чертежите на експертизите, приети по делото) бил без задължителната болтова връзка през стеблата.
Проектираната и изпълнена конструкция на сградата на [улица] била следната:
На всички нива - сутерен, партер и жилищни етажи, вертикалните натоварвания се носели от три ограждащи тухлени стени. Липсва калканна стена от изток.
В сутерена била изпълнена зидана колона със значителни размери някъде около средата на сутерена. Върху нея на ниво партер била предвидена и изпълнена една стоманена (чугунена) колона с дебелина по проект 2,5 см, която след това била обзидана от страни. Стоманената колона била само на партерния етаж - до първия етаж, като нагоре нямало други подобни подпори.
В партера, от двете страни на тази стоманена колона - от изток и запад имало изградени две зидани колони (като западната била вътрешна), върху които колони стъпвали металните профили на партерния етаж - 4 успоредни стоманени профили 2Т греди с височина 30 см всяка, като от партерния етаж нагоре върху тези стоманени греди се издигал вътрешен, носещ тухлен зид (стена) с дебелина 30 см. в посока изток - запад. Тази стена била успоредна на северната и южната фасадни стени и била самоносеща се - носила себе си по всички етажи нагоре, но не стигала до долу - т.е. тази стена била носеща за горните етажи и пренасяла товарите, които стъпвали върху колонките над партерното ниво. По проект тази стена следвало да бъде изпълнена и на ниво партер, но реално такава стена там липсвала - всичко било пробито. Стената по етажите била с отвори за врати.
По южната фасадна стена на ниво над партерен етаж, над отворите за входната врата и витрините е предвидена греда от 4 бр. стоманени, успоредно разположени 2Т профила с височина 28 см и дължина 11,10 м. - по цялата южна фасада на сградата. По самата фасадна стена към А., на ниво партер били предвидени и изпълнени две тухлени колони в средата между витрините. На ниво партер в частта на южната фасадна стена била предвидена и изпълнена една колона откъм калкана на сградата на [улица]. Имало и още една колона, която била пак откъм калкана на съседната сграда на [улица], но в частта на северната фасадна стена.
На практика в партерния етаж имало изпълнени общо 6 колони, три от които били прилепени към калканната стена на съседната сграда (в частта на северната, средната и южните носещи тухлени стени) без конструктивна връзка с нея. Нагоре по етажите тези три зидани колони нямали характер на колони, а били част от самите стени - южната, северната и средната. В последствие (неустановено кога) средната тухлена колона към съседната сграда била усилена със стоманобетонен кожух с приблизителна дебелина от 25 см, като това била единствената стоманобетонна конструкция в сградата.
Върху тези три колони стъпват 1 бр. 2Т стоманен профил с височина 18 см и 1 бр. 2Т стоманен профил с височина 14 см. Успоредно на тях в посока юг-север са разположени 12 бр. 2Т стоманени профили (греди) през приблизително еднакво разстояние по цялата дължина на сградата с височина 20 см, 18 см и 14 см. В долния фланш на гредите е изпълнена бетонова плоча с 8 см дебелина, над която е насипана сгурия. Върху горния фланш на гредите е оформена скара от дървени бичмета, напречни на стоманените греди, върху които е изпълнено дървено дюшеме.
Хоризонталните дискове са несъвършени и имат редуцирана коравина, връзката с вертикалните елементи е основно точкова в зоната на стоманените греди и се формира от триенето (сцеплението) между стоманените греди и тухлената зидария.
Горните етажи на сградата - жилищните етажи, са с аналогична конструкция, с някои разлики - по северната фасада отворите са по-малки и предвидените греди са 4 бр. от 2Т стоманени профили с височина 10 см. По средната стена с дебелина 30 см на нивото на етажите са предвидени пояси от 2 бр. 2Т стоманени профили с височина 18 см и дължина 11,40 м по цялата дължина на стената. Към калкана на съседната сграда (т.е. откъм изток) в посока юг-север е изпълнен 2Т стоманен профил с височина 18 см и дължина 6,25 м., който стига до средната колона, респ. стена. От средата на сградата към северната фасада е изпълнена друга греда от 2Т стоманен профил с височина 14 см и дължина 4,40 м.
Едновременно с това и на тези етажа има и една частична вътрешна тухлена стена, перпендикулярна на [улица]с дебелина от 30 см, която е на около 1,5 м от западната стена в посока изток, както и стените, ограждащи стълбището. Именно тези стени - около стълбището, както и въпросната тухлена стена, перпендикулярна на [улица], наред със северната фасадна стена, западната стена и частично фасадната стена на партерния етаж към [улица]остават неразрушени в резултат на инцидента.
Още при проектирането и изпълнението на южната фасадна стена - тази откъм [улица]в нея били заложени редица неудачни конструктивни решения, както следва:
- тя била укрепена напречно само с една носеща стена в западния си край, а междинно с две къси вътрешни преградни стени с отвори;
- стената била с променлива (намаляваща по височина) дебелина при равна външна повърхност, при което натоварванията й от собствено тегло и от подовите конструкции предизвикват огъване извън равнината й и тенденция на завъртане към [улица];
- завъртане на стената в същата посока предизвиквали и самостоятелните балкони, конзолно издадени към [улица], които били с голяма дебелина на плочите (равна на височината на стоманените профили) и с голямо постоянно натоварване;
- тази стена била с високи отвори за витрини, прозорци и врати към балкони на всички нива, които силно намалявали коравината й, а щурцовете на отворите били стоманени профили със слабо взаимодействие с тухлените простенки;
- не съществували тухлени привръзки между двете сгради - тази на [улица] другата на [улица], както по стените на двете фасади, така и при вътрешните страни;
- към калкана на съседната сграда (от изток) на ниво над партерен етаж - т.е. на ниво първи, втори и трети жилищен етаж, в посока от юг към средата на сградата бил предвиден по проект и изпълнен 2Т стоманен профил с височина 18 см и дължина 6,25 м, а от средата на сградата към северната фасада била изпълнена греда от 2Т стоманен профил с височина 14 см и дължина 4,40 м - т.е. става въпрос не за един цял, а за два отделни профила, при това с различна височина, което води и до различно сцепление.
При това положение и при тази конструкция на сградата общата устойчивост на южната фасадна калканна стена извън нейната равнина се осигурява единствено от западната калканна стена и стоманените греди на междуетажните конструкции, които обаче не са закотвени в зидовете и се разчита на несъвършената връзка на триене (сцепление) между гредите и зидарията.
При тази конструктивна схема на сградата подпирането на фасадите откъм западния калкан е многократно по-кораво в сравнение с подпирането им от източната й страна, където липсва калканна стена и единствената връзка е чрез стоманената греда, напречна на южната фасадна стена.
Носещата средна стена с дебелина 30 см, успоредна на южната и северната такива, не достига до основите на сградата, което предполага повишена чувствителност към динамични въздействия и създава възможности за нарушаване на сцеплението между зидариите и стоманените подови греди.
Западната крайна греда на балконите по южната фасада не е по продължение на гредите от подовата конструкция на сградата на съответния етаж, а между тях, което може да създаде проблеми при вертикални деформации.
Характерно за този период от време при строежа на сгради е намаляването на дебелината на носещите стени във височина - на всеки етаж става все по-тънка (отстъпва с по 15 см) при запазване на външната равнина на фасадата към улицата, което предизвиква известен огъващ момент извън равнината на фасадната стена - т.е. навън към [улица]. Това се получава, тъй като на всеки следващ етаж гредите се подпират не в оста, а се измества централната равнина навън - тя не е постоянна, а става начупена, състои се от няколко равнини, което на всяко следващо етажно ниво довежда до появата на допълнителен ексцентрицитет, в следствие на което в тази стена се появява огъване перпендикулярно на равнината на стената, което от своя страна води до преместване и деформации в стената навън към [улица].
С оглед на всички тези конструктивни недостатъци експертите от двете съдебно-технически експертизи приемат, че възможността за авария и то именно на южната фасадна стена е била заложена още при проектирането и строителството на сградата през 1914г.
Същевременно експертите от шесторната съдебно-техническа експертиза сочат, че непосредствено преди възникналия инцидент през м.септември 2006г. общото състояние на конструкцията на сградата може да се определи според тях като занемарено от дълго време, а на някои нейни част - като лошо и дори предаварийно, а тези от тройната съдебно-техническа експертиза, назначена от съда сочат като аварийно. Този извод може да се направи и от наличните документи от предходни години свързани с жалби на наематели, протоколи за оглед на сградата, протоколи за констатиране състоянието на сградата и заповеди за предприемане на мерки за поправка и поддържане на сградата.
Експертите сочат, че към момента на случая и то от един доста по-ранен етап, сградата е била под влияние на процеси, които са водели до влошаване на техническото й състояние и нейната носеща конструкция. Сред най-значимите проблеми на сградата са били отворили се широки фуги между сградата и съседната сграда на [улица] резултат на повреди на част от покривната конструкция на сградата, както и на лошото състояние на системата за отвеждане на дъждовните води; появилите се пукнати по стени и подови конструкции, компрометирана мазилка и трайно овлажнена зидария, особено в зоната на калкана (довела до появата дори на растителност, видно от снимките, направени преди падането на сградата), занемареното състояние на балконите, силно ерозирали, което е довело до интензивна корозия на стоманените им греди.
За това състояние на сградата влияние оказват освен конструктивните й недостатъци, още и възрастта на сградата към деня на инцидента - 92 години. За настъпилия инцидент от значение са били протичалите процеси на корозия на метала (стоманените 2Т профили), карбонизацията на разтворите на зидариите, естественото изветряване на разтвора и зидарийните тела, ерозия на зидарията, процесите на гниене на дървените части - всички те естествени процеси на стареене на сградата. В началото на съществуването на сградата посочените недостатъци не биха могли да доведат до настъпването на авария, но с течение на годините, с настъпване на процесите на остаряване, и при посочените по-горе условия на експлоатация на сградата, тези конструктивни недостатъци се отразяват на общата устойчивост и стабилност на сградата. Корозията на основните носещи стоманени греди е била незначителна и не е била основната причина за настъпилата авария. Въпреки това обаче установеното експлоатиране на сградата през годините и отворилата се фуга между сградата на [улица] съседната сграда на [улица], появилите се пукнатини по стените и подовите конструкции, компрометираната мазилка и трайно овлажнената зидария особено в зоната на калкана, са довели до нарушаване на връзката между двата профила от една страна (тези, които били изпълнени на ниво първи, втори и трети етаж в посока от юг към средата на сградата и от средата на сградата на север към калкана на съседната сграда) и самата зидария (тухлата) от друга страна, в средата - на средния носещ зид, там където двата профила се съединяват. Причината за това е, че в случая са налице два, а не един профил, при това с различно сцепление, поради различната им височина, което води и до намаляване на сцеплението точно в тази част. Ето защо и дори в началото южната фасадна стена да се е държала в средната стена чрез стоманените профили, то с нарушаване на сцеплението в тази част, се е нарушила и връзката на южната фасадна стена със средната такава, посредством тези профили. При това положение профилът, започващ от фасадната стена и завършващ на средната стена, в частта откъм страната на калкана, който е задържал до този момент южната фасадна стена, вече не е могъл да изпълнява тази функция пълноце
нно, поради „ликвидиране”, „компрометиране” на връзката „профил-зид”, още повече, че този профил е навлизал в съседната калканна стена много малко, което в един момент е довело и до изместване на ъгъла, респ. в един момент се оказва, че южната фасадна стена към [улица]вече не е свързана по никакъв начин със самата сграда в тази част.
Към момента на падане на южната фасадна стена на сградата на [улица] това влошено състояние на сградата не е било установено с документ, като в нито един от наличните по делото документи, включително в даваните предписания за поправяне, хигиенизиране и заздравяване на сградата, както и в протоколите съставяни по повод констатации за нейното състояние няма данни за такова състояние на сградата, респ. нито един документ не подсказва, че сградата е била в лошо техническо състояние, както и че конструкцията й е била в положение, което може да доведе до авария. Няма документи, които да насочват и да подсказват на необходимостта от извършване на конструктивно обследване на сградата, тъй като и за да бъде установено това състояние на сградата не е достатъчен само един оглед на същата, респ. лошото физическо състояние на сградата не сочи непременно на нейни конструктивни недостатъци и на това, че тя е била в предаварийно, дори аварийно състояние. Без конструктивно обследване на сградата това състояние не е могло да бъде установено. За да достигнат експертите до извода за аварийното състояние на сградата, без да са извършвали конструктивно обследване на същата, поради липсата на самата сграда, сочат, че са анализирали всички документи по делото свързани със състоянието и експлоатацията на сградата през годините, показанията на свидетелите по тези въпроси, проучването на проектите на сградата, установили са конкретните недостатъци в конструкцията на сградата, като са направили и комплексен анализ на конкретно настъпилите и установени по делото факти. Дори и специалист, инженер-конструктор, само на база външен оглед на сградата не би могъл да направи достоверен извод за нейното състояние.
По отношение на извършваните в сградата дейности непосредствено преди падането на южната фасадна стена, техният характер, както и отношението им към настъпилия инцидент обективно установено е следното:
- на база обективни данни (фотоматериали от аварията и оглед на веществените доказателства - останките от сградата) може да се заключи, че в сградата са били започнати дейности по отстраняване на подовите настилки, масово сваляне на мазилките по тухлените стени и отстраняването на вътрешните дограми и ел.инсталациите;
- няма обективни данни на база, на които да се установи да са премахвани вътрешни преградни зидове;
- няма обективни данни за разрушаване преди настъпване на аварията изцяло на вертикалните тухлени части (простенките) между отворите за врати по вътрешния, носещ тухлен зид с дебелина 30 см. Даже напротив - на част от снимките, направени след инцидента, се виждат остатъци от този среден носещ зид откъм долната му част, с височина от около 0,5 до 1,0 м, които са паднали след аварията на долния - партерен етаж, но са останали неразрушени. Според експертите това означава, че дори и да е имало някакво нарушаване на части от зида преди аварията, то това не е било в долната му част. Дори тази стена да е била нарушена в горната част над отворите за вратите, това не би довело до нищо съществено с оглед конструкцията на сградата, тъй като товарът реално се поема и подовата конструкция се крепи от двете стоманени греди - т.е. от стоманения пояс, изграден от два 2Т профили високи 18 см, които вървят от единия край на стената в посока запад-изток по дължина на цялата стена.
При изследването вещите лица заключават, че ако са били разрушени изцяло всички тухлени стени между вратите на средната носеща стена, то това ще доведе до падане на подовата конструкция на горния етаж на сградата, тъй като ако бъдат премахнати подпорите - стената между вратите, посоченият метален пояс - стоманените греди - няма на какво да се крепи и при това положение вероятността да падне самата подова конструкция и то веднага, е голяма. В този случай срутването би настъпило веднага и то би било навътре в самата сграда, а не навън, както е станало в конкретния случай, като би затрупало под руините човекът, който е разрушил тези части от стената. В този случай южната фасадна стена не би паднала, или би паднала навътре, но не и навън.
Вещите лица по съдебно-техническите експертизи са единодушни, че за прясно срязаните греди, които са били струпани след аварията в двора на НСлС, не може по експертен път да се установи дали са срязани преди или след аварията при разчистването на сградата, както и че гредите с висока степен на корозия са с форма и размери, които пасват на откритите елементи от фасадите и балконите, където са били основните течове, установени още пред 2003г. от НИПК. Вещите лица обясняват, че ако металните греди са били рязани преди аварията, то в този случай и ако предварително не е било направено някакво укрепване или подпиране, подовата конструкция ще падне и то веднага, и би затрупала лицата, които са срязали тези 2Т профили.
Едновременно с това са твърди в убеждението си, че махането на мазилката на стените, на дюшемето и на вратите със или без касите без да се нарушават и засягат носещи стени и елементи от сградата и при липса на дефектите, които е имала процесната сграда - т.е. ако тя е била издържана конструктивно според строително-инженерните правила, не би могло да допринесе за падането на южната фасадна стена, тъй като мазилките на стените, дюшемето и вътрешната дограма нямат съществено значение и отношение към конструкцията и стабилността на сградата. Те не съставляват конструктивни елементи на сградата, като същото важи по отношение на клепето, брюстунга и щурца, поради което махането, на който и да е от тези елементи не води до отслабване на здравината на конструктивните елементи на сградата и тяхната носимоспособност, както и не би довело до реална и непосредствена опасност от падане на южната фасадна стена.
Към момента на падане на сградата мазилката по стените в сградата е била свалена напълно на първи и втори етаж, включително и от калканната стена на [улица]. Частично е била отстранена мазилката от трети етаж, включително и тази от калканната стена на сградата на [улица]. Не е била свалена мазилката на партерния етаж на сградата. Според експертите на база снимковия материал касаещ третия етаж, където мазилката е била свалена само частично се установява, че в най-лошо състояние тя е била в североизточната част на сградата - т.е. в източната част на северната фасадна стена, както и по калканната стена на сградата на [улица] северната й част. Точно там където са били течовете, което е довело до разрушаване или отлепяне на мазилката от стените в тези части. В останалата част от третия етаж - западната част на северната фасадна стена, предната (южна) част на калканната стена на сградата на [улица], както и по западната калканна стена, мазилката е в много добро състояние. Това дава основание на вещите лица да заключат, че в по-голямата част от сградата мазилката е била здрава и в много добро състояние, поради което и в тези части свалянето й на ръка - с използване на шпакли или други ръчни инструменти, е било трудно.
Премахването на мазилката изцяло на първи и втори жилищен етаж, включително и от калканната стена е довело според вещите лица до напълно прекъсване на връзката на фасадната стена и на крайната колона К от стена №11 (от фиг.1 от шесторната СТЕ) с калканната стена на съседната сграда. Била премахната и мазилката, която частично навлизала във фугата между южната фасадна стена и калканната стена на [улица], която според експертите оказвала макар и незначително задържащо действие на стремежа на стената да се отклони навън. На практика до този момент връзката на сградата на [улица] калканната стена на съседната сграда била само чрез прилепването на стените на сградата на [улица] към стената на съседната сграда, чрез мазилката. Премахването на мазилката довело до напълно отделяне на фасадната стена от калканната стена на съседната сграда, което било започнало отнапред, включително и чрез компрометиране на връзката стоманена греда - зид в центъра при средната носеща стена.
Според експертите, ако се докаже използването на инструменти с ударно вибрационно действие при отстраняване на мазилката, това води до създаване на трептения в самите греди и частично в носещите зидове, като тези трептения се пренасят посредством връзката греда - стена, в следствие на което тази връзка, която и без това не е била много добра, предвид времето на строене на сградата, отслабва още. Подчертават, че и преди това в сградата е имало вибрации, поради което не може да се каже, че това е причината за настъпилата авария, доколкото мазилката няма носещи функции.
По отношение на дюшемето експертите обясняват, че то по принцип няма никаква връзка с подовата конструкция, тъй като тя е изградена само от профилите и връзката между отделните профили е бетона, който към този период е бил неармиран и много често, за да бъде задържан този бетон навремето са се слагали т.н. чимбери - тънки метални ленти, широки около 3-4 см и дебели около 1-1,5 мм, чиято цел е била да поддържат само собственото тегло на бетона. Целта на същия е била да изравни тавана и да носи себе си, за да не стърчат профилите надолу под подовата конструкция. Това именно представлява т.н. „модифициран пруски свод”, който е бил изпълнен и в сградата на [улица]. Дъските на дюшемето, които са били с дебелина около 3-4-5 см са били заковани върху бичмета с дебелина 6/6 см или 8/8 см, поставяни вертикално на профилите, за да може върху тях да се заковат дъските на дюшемето. Между самите профили и бичметата, подовата конструкция е била запълнена със сгурия, която е имала шумоизолационен характер.
Конструктивните елементи в сградата са самите стоманобетонни греди (профили), както и тухлената масивна зидария, а всички други части от подовата конструкция имат за цел да се постигне равна подова конструкция, върху която да се поставят мебели и да може да се ходи, но нямат никаква конструктивна роля за устойчивостта и стабилността на сградата. По делото е установено, че в голямата си част дюшемето е било изгнило, така че то не би могло да оказва каквато и да е било стабилизационна роля и да влияе на устойчивостта на сградата, вкл. на устойчивостта на южната фасадна стена. Не се установява в сградата да е бил изпълнен и дървен гредоред.
По отношение на вътрешната дограма - врати и каси, вещите лица също считат, че дори да са махани ведно с клепетата, за които са били закрепени вратите и с дървените щурцове над тях, то в най-лошия случай това ще доведе до падане на няколко тухли над щурца особено при щурцове с дължина от около 1,00-1,20-1,30 м., каквито са били щурцовете в конкретния случай. Сочат, че това са дървени греди, поставяни над вратите и дори някой да е изваждал „вандалски” - без да се съобразява с техническите изисквания за това вратите с касите и ако по този начин е нарушил и целостта на стената над самите врати, то това ще е в долния край на участъка над вратата, докато нагоре остава още около 1,5 м. зид. Дори и е бил разрушен целия зид над вратата, това не би се отразило на стабилността на подовата конструкция, тъй като при махането на вратите и на щурцовете над вратите, дори изцяло и на зидовете над отворите за вратите, много трудно би се преместил стоманения пояс, върху който стъпва подовата конструкция. Вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза, назначена от съда обясняват, че при такива малки щурцове, махането им няма да доведе до дисбаланс. С още по-голяма сила това важи за клепетата, за които са закрепени вратите. Подчертават, че единствените метални щурцове са тези по южната фасадна стена към [улица], които са доста големи, изградени от метални профили и няма как те да са били махани, тъй като това би означавало да се излезе на улицата, а няма данни фасадата преди падането й да е била нарушена, респ. партерният етаж на фасадата не е паднала, което сочи, че в тази част металните щурцове не са изрязвани.
Брюстунгите нямат никаква роля за носимоспособността на конструкцията на която й да е било сграда, за нейната стабилност и устойчивост, поради което ако бъде изрязан брюстунг ще се получи т.н. „френски прозорец”, тъй като брюстунгът представлява подпрозоречната част от стената, но това няма да се отрази на устойчивостта на сградата.
Заключението на съдебно-техническата експертиза, назначена от съда е категорично, че ако сградата е била конструирана и изпълнена според инженерно-строителните правила, за да може да бъде устойчива и да има носимоспособност и ако е имала и четвърта стена, нито една от дейностите, които са установени да са извършени в сградата - включително и дори ако при махане на мазилката от стените е била използвана вибрационна техника или ако вътрешната дограма е махана „вандалски” - не според техническите изисквания, тези дейности не са предпоставка за падането на южната фасадна стена. Каквато и да е било дейност, която не е свързана с разрушаване на конструктивни елементи от сградата не би могла да повлияе на носимоспособността на сградата, като всяка една от посочените и установени като извършвани дейности в сградата нямат такъв характер по принцип - т.е. извършените в сградата дейности не водят до засягане на конструктивни елементи от сградата.
В конкретния случай обаче с оглед възрастта на сградата, с оглед нейните конструктивни недостатъци, както и предвид състоянието й в резултат на дългите години експлоатация без поддръжка и ремонт, дейностите, които са установени да се извършени в сградата са довели до неблагоприятна промяна на баланса на вертикалните сили и на тенденцията на завъртане на фасадната стена чрез облекчаване (отстраняване) на натоварвания от подови конструкции - т.е. до намаляване стабилитета на южната фасадна стена, поради разхлабване на връзките й с перпендикулярните й стени под №1 и №2, както и до още по-голямо дебалансиране на центъра й на тежестта.
Налице е критично натрупване на разрушения, на повреди - множество малки сами по себе си повреди и фактори, които комплексно - взети заедно, когато започнат да действат в случаен момент могат да доведат до това, че дори и най-малкото въздействие, което в обичайна ситуация и по принцип не би било опасно за сградата, може да доведе до повреда, до авария, до рухване на сградата. Това важи особено в случай като този, при който сградата е с конструктивни дефекти, стара, неподдържана и в лошо състояние. Вещите лица сочат, че всяка една от тези дейности по махане на мазилка по стени, отстраняване на дограми и подови настилки, може, но само и при наличието на други предпоставки да стимулира, подпомага падането на фасадната стена, но не може да бъде самостоятелна и основна причина за това.
Предвид това и според експертите причините за падане на южната фасадна стена (тъй като реално тя се е срутила) са комплексни и се основават на генетично заложените конструктивни недостатъци на сградата и на проявили се в процеса на експлоатацията и ремонта съчетания от неблагоприятни повреди и обстоятелства:
- липсата на външна стена към съседната сграда на [улица], която да осигури необходимата коравина и пространствена устойчивост на сградата;
- силно редуциран стабилитет на самата челна (южна) фасадна стена към [улица], поради едностранното намаляване (навън) на дебелината й по височина, а също така допълнително намален от тежките конзолни плочи, наличието на високи отвори за прозорци и балконски врати и относително слабо взаимодействие между стоманените щурцове над тях и тухлените простенки;
- Висока деформативност на подовите конструкции от стоманен гредоред (ориентирани по направление на липсващата външна стена), както и липсата на достатъчно надеждна връзка между тях и носещите тухлени стени;
- продължителната експлоатация без нужното поддържане, довела някои (макар и второстепенни) елементи и части до занемарено физическо състояние и висока степен на износване, а други до лошо и дори предаварийно състояние;
- липса на конкретни данни от периодични или други изследвания за състоянието и за извършени въз основа на тях конструктивни укрепвания на сградата;
- извършваните в сградата непосредствено преди настъпване на аварията дейности - отстраняване на мазилка, настилки, дограми и инсталации, пряко допринесли за допълнително намаляване на стабилитета на челната (южна) фасадна стена, поради разхлабване на връзките й с преградните, перпендикулярни стени на [улица]под №1 и №2 и за още по-голямо дестабилизиране на центъра й на тежестта.
Единствената корава връзка на южната фасадна стена е била в западния край - със западната калканна стена, която връзка е и най-здравата в цялата сграда, поради което и там стената е останала неразрушена. Експертите сочат, че една стена се държи по вертикала, а единствената връзка на южната фасадна стена по хоризонтала в случая е била с металните профили от подовата конструкция, които се явяват хоризонталните носещи елементи в сградата. Именно поради това в случая не е паднала сградата като цяло, а само южната фасадна стена, която е стъпила върху предната фасадна стена на партерния етаж, която е останала неразрушена след аварията. Падналата южна фасадна стена се е държала единствено и само от западната стена, поради липса на източна калканна стена и липса на връзка и сцепление между южната фасадна стена и калканната стена на съседната сграда на [улица]. По хоризонтала падналата южна фасадна стена се е държала само от профилите от подовата конструкция, върху които е била стъпила, но поради компрометиране на връзката профил - зид в центъра - по средната носеща стена откъм страната на съседната калканна сграда на [улица], и най-вече, поради това, че над партерния етаж профилът не е един, а са два отделни с различна дебелина и оттук с различно сцепление, то в един момент е станало отслабване на фасадната стена и профилът, който е задържал до този момент южната фасадна стена вече не е изпълнявал тази функция. Така в един момент южната фасадна стена вече не е била свързана от изток със сградата по никакъв начин - нито със съседната сграда, нито с централната част от сградата и постепенно е започнала да се завърта под действието на процесите и на собственото си тегло и балконите навън към улицата и към единствената точка, която я държи - западния ъгъл. Поради това реално южната фасадна стена се е завъртяла в частта, в която не е била захваната - в източната такава от горе на долу и навън към улицата. Според експертите самият начин на конструиране на сградата дава възможност стената да се завърти точно, както е станало в случая, като считат, че настъпилата авария е естествено следствие на конструкцията, по която е била проектирана сградата.
След като е почнало отлепянето и завъртането на южната фасадна стена в горния източен край в посока навън и надолу и южната фасадна стена е тръгнала да пада, се е стигнало до разкъсване на връзките й с южната подова конструкция зад нея, при което подовата конструкция пада вътре в самата сграда. Само една малка част от южната фасадна стена, заедно с балконите, е паднала върху [улица]. При този процес най-голямото струпване на материали е била в централната част на етажната подова конструкция на партера, тъй като там се е измъкнала подовата конструкция - процес довел до разрушаване на южна подова конструкция - до разкъсване на връзките между тази част от подовата конструкция и южната фасадна стена, както и на тези между нея и преградните стени. Отделно от това южната част на подовата конструкция над партера се е разрушила и в резултат на огромната маса строителни отпадъци, които са се срутили върху тази част от подовата конструкция.
Както експертите от шесторната съдебно-техническа експертиза, така и тези от тройната съдебно-техническа експертиза, назначена от съда сочат, че причините за падането на южната фасадна стена са комплексни и отделните причини, сами по себе си, без наличието едновременно на останалите, не биха могли да доведат до този резултат. Експертите подчертават, че е непредвидимо какво и кога би се случило, ако не се бе стигнало до падане на южната фасадна стена точно в 18.15 часа на 19.09.2006г. Дори и да не са се извършвали дейностите, които са били предприети в сградата, при наличието на другите причини пак е могло да се стигне до авария, без обаче да може да се каже каква и без да е сигурно, че това ще е падане на стена, тъй като авариите могат да са от различно естество. В обобщение вещите лица сочат, че падането на южната фасадна стена към [улица]би могло да се случи и без наличието на конкретен фактор и причина като друсане, минаване на автомобили или някакви други такива, който да провокира този процес, тъй като между тази стена и стената на съседната сграда на [улица] имало само съприкосновение, но не и сцепление и поради това и не е ясно в кой точно момент стената може да тръгне да се завърта. С оглед на това заключават, че южната фасадна стена е могла и да се самосрути, което според тях е станало в случая, тъй като не е ясен и установен конкретния фактор, провокирал започването на този процес.
Експертите по тройната съдебно-техническа експертиза, назначена от съда обясняват, че преди настъпване на самата авария би могло да се появят известен комплекс от признаци сочещи на предстояща авария, но тяхното идентифициране, оценка и анализ могат да се извършат само след обстойно обследване от екип от опитни и квалифицирани специалисти, след комплексно прилагане на набор от инструментални, експериментални и аналитични методи. Убедени са, че с оглед на конкретно предприетите дейности в сградата не е било необходимо изготвянето на конструктивна експертиза, на инвестиционен проект, не е било необходимо получаването на разрешение за строеж, не е било необходимо и укрепването на сградата по предварително изготвен проект, нито получаването на становище от инженер-конструктор, но е било необходимо собственикът на сградата да уведоми за тези дейности НИПК и да съгласува с тях същите с оглед опазване на сградата като паметник на културата от местно значение, а в случая единствено южната фасадна стена (срутилата се) е била регистрирана като културна ценност, но не и елементите от вътрешността на сградата.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства и доказателствени средства:

А. Гласни:
1. Обясненията на подсъдимите П. Й. П. и Н. Я. С..
2. Показанията на свидетелите С. Г. С. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), А. Й. Ч. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), Е. Ж. Д., С. С. П., У. А. М.-Д., Й. В. Р., А. Л. С., Ю. Й. Б., В. И. В., М. Т. Н., Г. Д. С., В. Б. Ц., Н. Т. А. (показания, дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, л.1, т.1 НПК и по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, както и при проведената очна ставка със св.П. С. К. - частично), А. Д. Б., И. Ц. И. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, и т.2 НПК), Н. Н. С. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), Н. И. Н., Г. Т. Г. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК), Р. Й. Г. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 2 НПК), А. И. П. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК), П. Т. В. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК), С. П. П. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК - частично), И. К. И., Г. Й. Г., Р. И. Т., И. И. Д. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), Е. К. Б. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), И. М. М. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК), Д. Х. Д. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК), П. В. П. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), Б. К. Х., И. П. Н. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), А. Т. И. (д
адени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), И. К. Б. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК), В. К. Ц., П. С. К. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), В. Ш. Г. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), В. Г. Г., М. И. Т. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), С. И. Т. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), Г. С. П. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), В. Е. Г. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), И. Г. К., Н. Д. М. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), В. Р. Ч. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), С. А. С., С. Д. П. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), Ц. Д. Ц., Д. Б. Н. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), И. И. Г. и И. Б. К..

Б. Заключенията на приетите по делото съдебно-техническа техническа експертиза (т.13, л.1-л.90 от досъдебното производство), съдебномедицинска експертиза (т.37, л.26-л.29 от досъдебното производство) и съдебно-техническа експертиза (т.3, л.172-л.195 от съдебното производство).

В. Писмените доказателства и доказателствени средства, посочени по-долу:
- от том 1 на досъдебното производство - протокол за оглед (препис) - л.3-л.4, протокол за оглед (оригинал) - л.7-л.8, фотоалбум - л.124-л.127, протокол за оглед на труп (оригинал) - л.9-л.12, протокол за оглед на труп (препис) - л.13-л.15, справка от 20.09.2006г. - л.16, протокол за оглед (камион „ГАЗ 63” с ДК [рег.номер на МПС] ) - л.17-л.20, фотоалбум - л.117-л.120, протокол за оглед (къща кв.***, [улица]) - л.21-л.23, протокол за оглед (поляна кв.С., [улица]) - л.24-л.26, фотоалбум (за двата огледа) - л.121-л.123, протокол за оглед (лек автомобил „Пежо” с ДК [рег.номер на МПС] ) - л.27-л.30, решение от 31.05.2006г. на СРС, БК, 80 състав (за развод на св.П. и св.П.) - л.42-л.44, Нотариален акт №116, том II, рег. №5668, дело №285/2004г. от 21.06.2004г. - л.45-л.48, писмо №94-С-224/20.07.2006г. на СО - л.49, регистрационен картон на ПК №452 (копие) - л.50-л.53, писмо №14034/20.09.2006г. на СДВР-01РПУ с докладна записка за съдействие от 05.08.2006г. - л.55-л.59, разписка (за 5 бр. СД със записи от камерите на банка „Б.”) - л.64, регистрационен картон на ПК №452 (оригинал) - л.71-л.75 с преписка (приложена след огледите), молба №2702/19.09.2006г. до НИПК (от С. П. - оригинал) с приложения - л.85-л.88, писмо вх. №9777/19.12.2003г. (на НИПК) на СО-Район „С. - л.89 (оригинал), Заповед №РД-09-320/09.12.2003г. на СО-Район „С.” - л.90 (оригинал), протокол №АГ-92-350/03.12.2003г. на СО-Район „С.” - л.91 (оригинал), други документи в оригинал от НИПК преди 2003г. - л.92-л.113, констативен протокол от 20.09.2006г. („Електроразпределение И.”) - л.76, протокол за оглед („мазе „Л.” №1) - л.77-л.80 и л.81-л.84, писмо №94-М-435/00/20.09.2006г. на СО - л.114-л.115, писмо №1014/25.09.2006г. на [фирма]-СОД - л.116 (списък охранители);
- от том 3 на досъдебното производство - писмо №РД-02-00-160/29.02.2012г. на [фирма] - л.2, писмо №Я-1768/07.03.2012г. на СУ ПБЗН - л.7-л.8, документи от св.С. П. - л.91-л.92;
- от том 4 на досъдебното производство - писмо №С6-950-02-973/20.09.2006г. на СРДНСК - л.1, констативен протокол от 20.09.2006г. на СРДНСК - л.2-л.3, Заповед №ДК-23-153/20.09.2006г. на СРДНСК - л.5, Заповед №ДК-23-154/20.09.2006г. на СРДНСК - л.7-л.8, писмо №398/27.04.2006г. на [фирма] - л.13, договор №371/05.08.2006г. между [фирма] и [фирма] - л.14-л.15, списък на охранителите - л.16, отчет за посещенията - л.17-л.20, Заповед №РД-09-899/20.09.2006г. на Кмета на СО (и.д. Ц. Ц.) - л.24-л.25, писмо №С6-950-03-030/28.09.2006г. на СРДНСК - л.36, констативен протокол от 25.09.2006г. на СРДНСК - л.39-л.40 и л.43-л.44, Заповед №ДК-23-156/28.09.2006г. на СРДНСК - л.47, фотоалбум от огледа на трупове - л.51-л.53, протокол за оглед на веществени доказателства (личните вещи на жертвите) - л.58-л.60, л.61-л.63 и л.64-л.66, фотоалбум - л.103-л.106, писмо №6600-2169/10.10.2006г. на СО (списък на участвалите в разчистването) - л.71-л.74, протокол за доброволно предаване (от св.И. К. И. - планове от 2004г.) - л.75, протокол за оглед от 03.10.2006г. (кв.***, [улица]) - л.76-л.79, протокол за оглед от 03.10.2006г. (кв.С., [улица]) - л.80-л.82, Заповед №РД-09-320/09.12.2003г. на СО-Район „С.” - л.83, Протокол №АГ-92-350/03.12.2003г. на СО-Район „С.” - л.84-л.85, консултантски договор от 25.08.2006г. между [фирма] и инж.П. Й. П. - л.86-л.88 (копие), диплома за висше образование на инж.П. Й. П. - л.89, документи за строежа на [улица] (копия) - л.90-л.98, протокол за оглед от 21.09.2006г. (на лек автомобил „Мерцедес” с ДК [рег.номер на МПС] ) - л.100-л.102, фотоалбум - л.107-л.110;
- от том 5 на досъдебното производство - договор за ремонт от 15.08.2006г. между [фирма] и [фирма] - л.1-л.3 и договор за ремонт от 29.08.2006г. между [фирма] и [фирма] - л.4-л.6;
- от том 6 на досъдебното производство документи по ремонта на [улица] - общо 159 л.;
- от том 7 на досъдебното производство - застрахователно досие на сградата на [улица] ЗД [фирма] - общо 34 л.;
- от том 8 на досъдебното производство - писмо №425/06.02.2008г. на Нова телевизия” ЕАД с дискове - л.1, л.3-л.4, диск от БНТ - л.2, препис от саморъчни „свидетелски” показания на Н. А. - л.5, протокол за доброволно предаване - л.8 (на видеокасета и на оригиналните ръкописни „самопризнания”), протокол за доброволно предаване - л.31, протокол за доброволно предаване - л.35-л.37;
- от том 9 на досъдебното производство - регистрации на търговски обекти в сградата на [улица] - общо 25 л.;
- от том 10 на досъдебното производство - настанителни преписки за сградата на [улица] - общо 90 л.;
- от том 11 на досъдебното производство - скици на реконструкцията на сувенирна палата „С.” (1988г.) - 8 бр.;
- от том 12 на досъдебното производство - преписка по жалби на св.С. П. - общо 86 л. (вкл. Заповед №РД-15-009/14.01.2004г. на Областния управител Р. В. за отмяна на Акт за частна общинска собственост на сградата - л.6, Заповед №РД-57-00/14.01.2004г. на Областния управител Р. В. за отписване на сградата като държавна собственост - л.6а-л.7, Протокол №АГ-02-350/03.12.2003г. за оглед на сградата от комисия на СО-Район „С.” - л.23, писмо №9777/03.09.2003г. на НИПК (за оглед през 2003г.) - л.75-л.76, заповеди на СО-Район „С.” - л.21-л.22 и документи по споровете за собственост на сградата);
- от том 14 на досъдебното производство - протокол за доброволно предаване с адрес на М. Х. Х. - л.13-л.14, справка НБД „Население” за П. М. Х. - л.71-л.73, справка НБД „Население” за Д. Д. Ч. -л.74-л.76, определение САС (по чл.243 НПК - съдии М. М., В. Р. и А. Т.) - л.79-л.80, определение СГС (по чл.243 НПК - съдия Н. Младенов) - л.106;
- от том 16 на досъдебното производство - общо 747 л. папки с документация, предадени от Столична община - папка 1 - работен проект клуб-ресторант [улица] л.; папка 2- технически проект клуб-ресторант [улица] - 13 л.; папка 3 - преустройство на магазин в бутик - [улица] - 101 л.; папка 4 - преустройство на магазин в магазин за облекло - [улица] - 87 л.; папка 5 - преустройство на магазин в бутик „Х. Б.” - [улица] - 83 л.; папка 6 - инвестиционен проект клуб-ресторант [улица] - 54 л.; папка 7 - проект строеж [улица] - 77 л.; папка 8 - проект строеж [улица] - 51 л.; папка 9 - технически проект преустройство на магазин в магазин за облекло - [улица] л.; папка 10 - технически проект преустройство на магазин в магазин за облекло - [улица] л.; папка 11 - въвеждане в експлоатация на магазин за промишлени стоки и бутик на [улица] - 90 л.; папка 12 - работен проект на В и К - [улица] - 21 л.; папка 13 - работен проект клуб-ресторант [улица] - 11 л.; папка 14 - ремонт на покрива на [улица] л.; папка 15 - укрепване на етажния стоманен гредоред над сутерена на [улица] - 115 л.; папка 16 - молба №ИК-94-С-05/09.09.2004г. на св.С. П. - 7 л.; папка 17 - актове за собственост на [улица] - 15 л.;
- от том 19 на досъдебното производство - констативен протокол от 20.09.2006г. - л.11-л.12, заповед №ДК-23-154/20.09.2006г. - л.13-л.14, протокол за доброволно предаване със скици - л.53-л.55;
- от том 20 на досъдебното производство - протокол за доброволно предаване - л.49, консултантски договор от 25.08.2006г. между [фирма] и инж.П. Й. П. (оригинал) - л.50-л.52, диплома за висше образование на П. Й. П. - л.53, протокол за доброволно предаване (договорите от том 5) - л.73;
- от том 22 на досъдебното производство - писмо №030/27.03.2008г. на [фирма] - л.49, списък на работници на [фирма] - л.50-л.72;
- от том 23 на досъдебното производство - експертно становище от 2003г. с приложения (за [улица]) - л.1-л.8, списък на охранители от [фирма] - л.9, отчет за наблюдение (от 05.08.2006т. до 15.08.2006г.) - л.10-л.13, протокол-опис от 19.04.1948г. - л.14-л.16, проекти за [улица].17-л.41;
- от том 24 на досъдебното производство - оригинални архитектурни планове от 1914г. - 5 бр.;
- от том 25 на досъдебното производство - документи по опис - представени от адв.И. Л. от името на Г. К. (придобиването на имота от [фирма], въвод във владението, договори за охрана) - общо 41 л.;
- от том 26 на досъдебното производство - писмо №СО-950-03-229/17.10.2006г. на СРДНСК - л.12, Протокол от13.10.2006г. на Техническа експертна комисия - л.13-л.23;
- от том 27 на досъдебното производство - документи за реконструкцията на сградата на [улица] - общо 58 л.
- от том 28 на досъдебното производство - документи от [фирма] под опис - общо 140 л.;
- от том 29 на досъдебното производство - документи от ДАГ за реконструкцията на сградата на [улица] - общо 60 л. в две папки;
- от том 30 на досъдебното производство - документи от СО за магазин за обувки „Б.” - общо 47 л.;
- от том 31 на досъдебното производство - документи за собствеността на сградата на [улица] - общо 98 л.;
- от том 32 на досъдебното производство - кореспонденция по повод разчистване и укрепване на останките на сградата - л.1-16 и л.23-л.34, допълнителен оглед на местопроизшествието от 20.09.2006г. - л.17-л.19;
- от том 33 на досъдебното производство - снимки - л.2- л.3;
- от том 34 на досъдебното производство - фотоалбум от оглед на 20.09.2006г. на мазе на [улица].1-л.7, фотоалбум от оглед на 03.10.2006г. в кв.С. - л.8-л.12, фотоалбум от оглед на 03.10.2006г. в кв.Г. Б. - л.13-л.18, фотоалбум от оглед на 20.09.2006г. на [улица].19-л.25, снимки, представени от В. С. К. - фотограф-любител - л.26-л.30;
- от том 35 на досъдебното производство - справки за съдимост - л.6, л.8, л.12, л.13, писмо №1100-19/06.04.2012г. на НИНКН - л.15, писмо №10229/31.10.2000г. на НИПК - л.16, писмо №9777/03.09.2003г. на НИПК - л.17-л.18, писмо №РА-92-00-161/21.03.2012г. на Н. - л.21, писмо №94-М-71/08.12.2006г. на СО-ДКС - л.22, писмо №АГ-1100-4/21.03.2012г. на СО-Район „С.“ - л.24, писмо №7488/1/13.01.2012г. на ЗД [фирма] с договор от 25.08.2005г. - л.25-л.27, определение от 25.07.2011г. на САС (по чл.243 НПК - съдии С. Д., М. Ц. и Х. М.) - л.30-л.34, протокол за доброволно предаване от 15.02.2012г. - л.45 и л.48, чертеж на фасадата на [улица].46, планове за етажно разпределение на 1 и 2 етаж на [улица].49, протокол за доброволно предаване от 28.09.2006г. - л.47;
- от том 36 на досъдебното производство - определение от 13.05.2011г. на СГС (по чл.243 НПК - съдия Г. У.) - л.14-л.17, определение от 25.07.2011г. на САС (по чл.243 НПК - съдии С. Д., М. Ц. и Х. М.) - л.18-л.22, справки за съдимост - л.31, л.42, удостоверение за наследници - л.49;
- от том 37 на досъдебното производство - трудов договор и длъжностна характеристика на И. Г. К. - л.23-л.24, писмо №1305/12.11.2013г. на [фирма]-СОД - л.33-л.34, справка за [фирма] - л.39-л.41, справка за [фирма] - л.43-л.44;
- от том 39 на досъдебното производство - определение СГС (по чл.369 НПК) - л.84-л.87, определение СГС (по чл.243 НПК - съдия А. А.) - л.90-л.101 ДП, определение САС (по чл.243 НПК - съдии П. Ш., М. П. и М. Ш.) - л.102-л.108, писмо №0401-1024/29.12.2015г. на НИНКН - л.212-л.213;
- от том 40 на досъдебното производство - справки за съдимост - л.48, л.50, л.51, л.53, определение СГС (за срок по чл.369, ал.1 НПК) - л.73;
- от том 1 на съдебното производство - справка за съдимост на подсъдимия К. - л.74, справка за съдимост на подсъдимия П. - л.75, справка за съдимост на подсъдимия С. - л.82, справка за съдимост на подсъдимия И. - л.83, писмо №4303/16.06.2016г. на НСлС - л.157, описи на веществени доказателства, съхранявани в НСлС - л.158-л.166, писмо №1449/29.11.2016г. на Агенция по вписванията със справки - л.326-л.335;
- от том 2 на съдебното производство - писмо №235/28.03.2017г. на БАН-НИГГГ - л.89, писмо №148/30.05.2017г. на СО-Район „С.” с препис-извлечение от акт за смърт на Л. М. - л.219-л.220, писмо №117/26.05.2017г. на СО-Район „О. купел” с препис-извлечение от акт за смърт на Г. Д. Б. - л.224-л.225, препис от акт за смърт с превод за О. Г. Ю. - л.276-л.277, писмо №245/12.06.2017г. на СО-Район "В." с препис-извлечение от акт за смърт на С. Х. М. - л.367-л.368, писмо №015/16.06.2017г. на [фирма] с документи за Н. Т. А. - л.370-л.376, писмо №1029-40-7257/22.08.2017г. на НОИ (за [фирма]) - л.410, писмо №1100-92/10.08.2017г. на МК-НИНКН със Заповед №Р-324-А/01.09.2003г. - л.442-л.444, писмо №4287/20.09.2017г. на Столична община - л.456, писмо №11/23.001/10.10.2017г. на Областен управител на Област С. със Заповед №РД-57-001/14.01.204г. на Областния управител на Област С. - л.460;
- от том 3 на съдебното производство - писмо №14029/13.08.2018г. на ЗД [фирма] - л.217, писмо №184/21.09.2018г. на СО-Район „С.” - л.239, писмо №14029/20.09.2018г. на ЗД [фирма] - л.241, молба на Р. Р. с документи за Л. Р. - л.251-л.255, писмо №1100-133/04.10.2018г. на МК-НИНКН - л.259-л.260 и л.283-л.284.

Посоченият доказателствен обем е бил подробно и задълбочено обсъден от първата инстанция в мотивите към присъдата, като на стр.64-стр.122 са изложени основанията, поради които първата инстанция е стигнала до фактическата обстановка, обосновала първоинстанционната присъда.
Въззивният съд приема изводите на първата инстанция по фактите за правилни и обосновани, като не счита, че трябва да преповтаря разсъжденията на първата инстанция, които споделя. С оглед на твърденията в протеста и жалбите за евентуално превратно обсъждане на доказателствата по делото, трябва да се посочи, че първата инстанция е подходила добросъвестно към обемния доказателствен материал, правилно е посочила наличните противоречия в него и е изпълнила пунктуално задълженията си по чл.305, ал.3, изр.2 НПК да изложи съображенията да приеме за достоверни едни или други доказателствени източници, респ. подробно е мотивирала своите заключения да не кредитира определени свидетелски показания (особено тези на св.Н. А.), както и е изпълнила изключително съвестно задълженията си по чл.154, ал.2 НПК да мотивира своите несъгласия със заключението на вещите лица по т. нар. „допълнителна” съдебно-техническа експертиза, назначена на досъдебното производство.
Въззивният съд е напълно солидарен с крайните изводи на първата инстанция по фактите, макар и някои стилистични похвати и използвани изрази да не се споделят от настоящия съдебен състав, доколкото излизат от рамките на добрия и коректен тон. Стилът на един съдебен акт никога не може да бъде основание за неговата отмяна, освен ако не издава явна предубеденост. В работата на първата инстанция като цяло и в мотивите на градския съдия липсват каквито и да било индиции за някаква предубеденост към един или друг изход от делото, като въззивният съд отново трябва да посочи, че работата на първата инстанция е задълбочена, съответства на основните принципи на наказателния процес и най-вече на изискванията на чл.13 НПК и чл.14 НПК.
Отправените в мотивите на първата инстанция упреци към дейността на органите на досъдебното производство, към повдигнатите обвинения и към цялостната доказателствената дейност на фазата на досъдебното производство, намират своята опора в развитието на делото, доколкото органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия да не бъде установена обективната истина по делото, като дълги години не са извършвали никакви процесуално-следствени действия или пък извършените такива се отличават с непрецизност, повърхност и непълнота.
Това е наложило първоинстанционният съд да допусне за пръв път в съдебното следствие - повече от десет години след смъртта на пострадалите П. Х. и Д. Ч. - нови свидетели, да назначи нова експертиза, да събира нови писмени доказателства и да се опита да разкрие обективната истина по делото - нещо, което е било изключително трудно с оглед изтеклия период от време, липсата и смъртта на ключови свидетели, липсата на спомен за конкретни подробности, за които свидетели не са били разпитвани на досъдебното производство и пр.
Първата инстанция е използвала всички възможни процесуални способи, за да установи фактите по делото, вкл. е извършила оглед на видеозаписи, които по неясни причини са останали неизползвани на досъдебното производство и които опровергават напълно възприетите от органите на досъдебното производство заключения по т. нар. „допълнителна” съдебно-техническа експертиза, доколкото се установява, че към момента на срутването на южната фасадна стена на сградата на [улица], товарният отсек на паркирания камион ГАЗ-53 с ДК [рег.номер на МПС] е бил напълно празен и намерените при огледа в него строителни материали и железа са отломки от падналата сграда.
Всичко посочено мотивира настоящия съдебен състав да прецени, че липсват процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда и при изготвянето на мотивите на първата инстанция и отправените към тази дейност и тези мотиви упреци в протеста, неговото допълнение, жалбите и техните допълнения, са неоснователни и не напират опора в данните по делото.
Въззивният съд намира, че трябва да посочи и своите съображения, за да сподели фактическата обстановка, възприета от първата инстанция и за направените леки корекции в някои факти, приети от настоящия съдебен състав.

Най-напред трябва да се посочи, че детайлното установяване на фактите по станалото е станало невъзможно поради напълно прибързано, необосновано и противозаконно разчистване на мястото на произшествието, възложено от държавни органи на [фирма] без разрешение на прокуратурата.
За настоящия съдебен състав е напълно неясно какво е наложило прибързаното премахване на следите от евентуалното престъпление, започнало в ранните часове на 20.09.2006г. без разрешение на наблюдаващия прокурор по вече образувано наказателно производство, какво е наложило това разчистване да бъде извършвано, без да бъде документирано по съответния процесуален ред, преди да бъдат извършени надлежните огледи на местопроизшествието. Самото разчистване е извършено без заснемане на обстановката и без участието на съответните специалисти, които биха могли да допринесат за изясняване на станалото и установяване на техническите подробности за възникналия инцидент, в резултат на който са намерили смъртта си две невинни млади момичета, оказали се под останките на рухналата южна фасадна стена на сградата на [улица].
Отговорност за това заличаване на следите от евентуалното престъпление и за невъзможността да бъде установен по категоричен начин точния механизъм на срутването на сградата, което предопределя и невъзможността да бъде ангажирана наказателна отговорност на евентуалните извършители на престъпно деяние, ако такова е имало, следва да носят лицата, разпоредили отстраняването на останките от срутената сграда. Независимо от дадените нееднократно указания в тази насока от състави на СГС и САС при отмяна на двете прекратявания - в определенията от 13.05.2011г. на СГС по НЧД №535/2011г., от 25.07.2011г. на САС по ВНЧД №П-745, от 18.05.2015г. на СГС по НЧД №486/2015г. и от 30.06.2015г. на САС по ВНЧД №501/2015г., прокуратурата не е положила никакви усилия да изясни причините за това заличаване на следите от евентуално престъпление, които биха могли да бъдат показателни за наличието или липса на престъпно деяние въобще във връзка със срутването на сградата или във връзка с извършване на престъпление против правосъдието.
Още вещите лица по първата съдебно-техническа експертиза, назначена на досъдебното производство непосредствено след образуването на досъдебното производство, са констатирали и обосновали липсата на необходимост от прибързаното разчистване на останките на срутилата се сграда, като и от снимковия материал и видеозаписите по делото е ясно, че при надлежно обезопасяване е имало начини да бъдат извършени необходимите процесуално-следствени действия без опасност за живота и здравето на хората.
Неясно остава и защо самото разчистване не е документирано по съответния ред и не е описано какво е намерено при това разчистване.
Тези пороци в началото на разследването на практика са предопределили невъзможността да бъдат постановени осъдителни присъди по делото, доколкото всички изводи за причините на срутването, дори направени чрез пълни компютърни симулации (в шесторната съдебно-техническа експертиза) и при използване на всички достъпни документи и свидетелски показания (в допълнителната тройна съдебно-техническа експертиза, назначена от съда) по необходимост са вероятностни и не биха могли да обосноват осъдителна присъда по настоящето дело.
Във връзка с изложените в протеста, неговото допълнение, в жалбите на частните обвинители и граждански ищци и в техните допълнения доводи, въззивният съд намира за необходимо да вземе становище по няколко основни въпроса - значението и достоверността на свидетелските показания на свидетеля Н. А., значението и достоверността на свидетелските показания на свидетелката С. П. и относно т. нар. „допълнителна” съдебно-техническа експертиза, доколкото това са основите на обвинителната теза.
Въззивният съд, също като първата инстанция, счита, че показанията на св.Н. А. трябва да бъдат подложени на много внимателен анализ, доколкото именно негови твърдения, направени извънпроцесуално по време на досъдебното производство, са послужили за промяна на насоката на разследване, за медийния шум по случая и са в основата на отмяната на двете прекратявания на досъдебното производство в процедура по чл.243 НПК.
Също като първата инстанция, настоящият съдебен състав намира, че този свидетел не следва да бъде възприеман като достоверен източник на факти, свързани с предмета на доказване и всъщност неговата връзка с падналата сграда на [улица] последваща - след нейното срутване, когато по поръка на ръководството на [фирма] е бил закаран от св.И. Г. заедно със св.С. С. до мястото на падналата сграда за поставяне на метална врата на ламаринената ограда около останките на къщата.
Показанията на този свидетел за участие в някакво събаряне на елементи преди падането на сградата са нелогични, непоследователни и невъзможни (според заключението на последната съдебно-техническа експертиза ако са били извършвани такива дейности св.А. не би могъл да свидетелства, доколкото би бил затрупан под останките на сградата).
Трябва да се посочи, че този свидетел е дал няколко взаимоизключващи се версии за това, какво е възприел, като за всяка версия по-късно е давал обяснение за нейната невярност - обещаване и даване на пари от близки на загиналите, заплахи от св.К., желание за отмъщение (след освобождаването му от [фирма]) и т.н.
Впечатляващо е как дори в цитирания многократно в протеста и жалбите и пред съда от страните по обвинението разпит по реда на чл.223 НПК пред съдия от СГС, този свидетел е дал две изключващи се версии за станалото, като втората версия, която обслужва обвинителната теза, е дадена след възпроизвеждане на видеозаписа, направен от св.Ч., когато св.А. се е „подсетил” какво всъщност е казал пред тази свидетелка.
Въззивният съд намира за необходимо да подчертае, че единственият разпит на св.Н. А., който е извършен при спазване на изискванията за състезателност на процеса по чл.12 НПК и при който е дадена възможност на провлечените към наказателна отговорност лица да задават въпроси на този свидетел (респ. който би могъл да обоснове осъдителна присъда срещу тези лица) е разпитът пред първоинстанционния съд в съдебното заседание на 12.04.2017г., когато св.А. е посочил, че на досъдебното производство е излъгал.
Разпитът пред съдия на 18.12.2007г. е проведен в отсъствието на обвиняеми или техни представители. Такива по делото към оня момент не са били конституирани. Това прави възможно този разпит да бъде приобщен по реда на чл.281 ,ал.1 НПК, както е сторила първата инстанция, но не прави разпитът състезателен и пълноценен. Напротив - този разпит не отговаря на критериите по чл.6, §3, б. „d” от ЕКПЧ и този разпит не би могъл да обоснове самостоятелно наказателна отговорност на привлечените към такава отговорност подсъдими К., П., С. и И. (вж. изобилната практика на ЕСПЧ - по-скорошна P.S. v. G. - решение от 20.12.2001г., Hulki Gunes v. T. - решение от 19.06.2003г., Al-Khawaia and Tahery v. the U. K. - решение от 20.01.2009г. и др.). Единствено висока степен на убедителност на този разпит, непротиворечивост, липса на промяна на показанията на св.А., невъзможност той да бъде разпитан от съда - такива фактори биха могли да доведат до осъдителна присъда (за подробности вж. Д. и М. с/у България - решение от 07.06.2018г.). В конкретния случай не са налице такива обстоятелства, поради което първата инстанция напълно основателно е счела, че не може да използва дадените на досъдебното производство пред съдия показания (и то в тяхната втора част) на св.Н. А. като източник на факти, свързани с предмета на доказване.
Трябва да се посочи, че и при проведените многобройни очни ставки на досъдебното производство, както и в очната ставка пред съда (със св.К.) св.А. е продължил да заема непоследователна и неясна позиция за това, какво точно е възприел, кога го е възприел, къде и с кого е бил, какво е правил и пр.
Съвсем различни твърдения св.А. е направил и пред св.С. П., пред когото за пръв път е споменал, че е бил в сградата на [улица] преди нейното срутване.
Показанията на св.А. напълно правилно са съпоставени и оценени и с оглед на показанията на свидетелите С., Ц., Г., К.. Първата инстанция е изложила достатъчно подробни и основателни мотиви да приеме, че показанията на тези свидетели, които опровергават показанията на св.А. от досъдебното производство, са последователни, пълни и верни. Отчетени са евентуалната заинтересованост на свидетелите (особено на св.С.) от укриване на истината, като въззивният съд също приема, че последователността на показанията на тези свидетели, тяхната взаимна връзка и допълване, съвпадането на техните твърдения с установените по експертен път невъзможност да е станало това, което св.А. е посочил пред съдия по време на досъдебното производство - всичко води до извод, че свидетелите казват истината за това, което са възприели и в което са участвали лично.
Допълнително следва да се посочи, че последните лица, които са били в сградата преди нейното падане - св.И. И. и св.Д. Н. са видели само една количка с мазилка и махнато дюшеме. В същото време в камиона, който е бил пред сградата, не е било натоварено нищо. При описаната от св.А. дейност няма начин остатъците от тази дейност да не са били забелязани от двамата непредубедени свидетели, още повече те са били там по време, за което св.А. твърди, че са продължавали действията по разбиване на колони, рязане на релси и пр.
Твърденията на св.А. пред съдия на досъдебното производство са в разрез и с поведението на подсъдимия П. П., който спокойно е бил в сградата и е изчаквал края на работния ден, посрещнал е свидетелите И. и Н., разговарял е с тях, като се е представил за технически ръководител на обекта, изчакал е те да се качат по етажите, докато според св.А. в сградата са били разбити колони (каквито в сградата няма) и са рязани релси (с уточнението от експертите, че това е невъзможно).
Самите показания на св.А. за неговата дейност в сградата на [улица] преди нейното падане, дадени пред съдия, са наложили те да бъдат интерпретирани по един фриволен начин от експертите по т. нар. „повторна” и „допълнителна” съдебно-техническа експертизи, доколкото в жилищните етажи на сградата няма никакви бетонни или стоманени колони, които да е трябвало да бъдат разбивани, няма дървени колони, които да имат носещ характер (а и дървото не се разбива с канго и „Хилти”), поради което тези експерти са направили интерпретация за това, че са разбивани тухлени стени, за каквото разбиване св.А. никога не е говорил, а и самият свидетел е работил като общ работник в строителството, което предполага, че може да направи разлика между керамично изделие (тухла) и циментов разтвор (бетон).
Даденото от св.А. описание на състоянието на жилищните етажи не съвпада с действителното положение, установено чрез документи и чрез свидетелските показания на лицата, които дълги години са обитавали тези жилище (св.Т., св.Т., св.П. и св.П.), както и по заключенията на съдебно-техническите експертизи по делото.
Изводът на въззивния съд от изложеното и от преценка на всички показания на св.А., дадени по делото, е че този свидетел не е бил в сградата на [улица] преди нейното рухване и изложените пред съдия на досъдебното производство твърдения не са се случили.
Този извод на съда не се променя от показанията на св.Ч., св.С. и св.П., които възпроизвеждат твърдения на св.А., направени пред тях извънпроцесуално. Показанията на тези свидетели са добросъвестни и верни, но производни - те не са очевидци на случилото се, а препредават нещо, което св.А. е намерил за необходимо да каже на тези свидетели. Причините, поради които св.А. е лъгал пред посочените свидетели може да са най-различни и въззивният съд не намира за необходимо да влиза в различни предположения и спекулации относно основанията за поведението на св.А.. Важното е, че тези свидетели вярно предават неверните твърдения на св.Н. А. и техните показания не могат да променят обективната невярност на казаното от св.А..
Въззивният съд намира, че трябва да посочи и това, че единственият друг свидетел, който прави твърдения за някакви по-големи разрушения в сградата на [улица] св.С. П.. Показанията на тази свидетелка са очевидно предубедени и силно повлияни от омразата й към [фирма] и лично към семейство К. - Г. и М., които тя обвинява за енергийно облъчване, тероризъм и пр., тъй като са я лишили от жилището, което е обитавала близо 15 години и към което тя е имала претенции за закупуване. Въззивният съд няма да преповтаря доводите на първата инстанция, свързани с неадекватността на показанията и на поведението на тази свидетелка, но трябва да посочи, че твърдения на хората, които я познават - св.П. и св.Т., както и самото съдържание и лексика на част от показанията й, не могат да не доведат до съмнения в тяхната пълнота и достоверност.
При преценка на причините за падането на сградата, въззивният съд, също като първата инстанция, възприема обяснението, дадено от заключенията на шесторната съдебно-техническа експертиза, изготвена на досъдебното производство, допълнено от тройната съдебно-техническа експертиза, назначена и изслушана в съдебната фаза на процеса.
Втората посочена експертиза, назначена от съда, е отговорила пълно и изчерпателно на всички поставени въпроси, обяснила е неясни моменти, възникнали в хода на съдебното следствие след разпит на свидетелите и на вещите лице по предходните експертизи, като първата инстанция напълно правилно е провела и втори разпит на експертите, за да изясни евентуални противоречия между техните изводи и тези, направени от шесторната съдебно-техническа експертиза (съдебно заседание на 05.10.2018г. - т.3, л.264-л.269 от съдебното производство).
Двете експертизи се допълват взаимно, като първата експертиза е направила своите заключения на база на събраните към 2007г. доказателства и компютърни модели на вероятните причини за падането на сградата, а назначената от съда експертиза е работила с всички достъпни и възможни за събиране по делото доказателства, след прецизно и пълно проведено съдебно следствие през 2018г. Неоснователни са възраженията към тази експертиза, отправени от страните по обвинението (прокурор, повереници и частни обвинители), доколкото вещите лица напълно закономерно не са приели за достоверни твърденията на св.А., които и този съд приема за неверни (вж. по-горе), а и пред съда при своите разпити са обяснили адекватно и подробно различията си със заключението на т. нар. „допълнителна” тройна съдебно-техническа експертиза, назначена на досъдебното производство.
Самите вещи лица по първата – шесторна съдебно-техническа експертиза, назначена на досъдебното производство, при своя разпит пред съда са дали становище, идентично с това на по-късно назначената от съда експертиза – т.3, л.34 от съдебното производство – „При тези твърдения, че не са бутани стени и рязани метални греди, а само подкожушени мазилки и гнило дюшеме са махани, причината за падането на сградата твърдим, че ако само това е извършено в сградата, не могат да доведат до падането й“.
Липсата на противоречия в двете експертизи и тяхното взаимно допълване, обстоятелството, че тези експертизи по възможно най-пълен начин, с оглед на посочените по-горе затруднения в доказването, разриват обективната действителност от научна гледна точка, мотивираха настоящия състав да приеме, че не се налага назначаване на нова – допълнителна експертиза и немотивираните искания в тази насока в протеста, допълнението му, жалбите и техните допълнения, са неоснователни.
Исканията всъщност се мотивират с противоречието между тези две експертизи от една страна и т. нар-. „допълнителна“ съдебно-техническа експертиза, назначена на досъдебното производство от друга. Тази „допълнителна“ съдебно-техническа експертиза обаче не може да бъде съобразявана по делото.
Първата инстанция пространно е изложила своите съображения, за да приеме за необосновано заключението на т. нар. „допълнителна” тройна съдебно-техническа експертиза. Въззивният съд ще бъде по-кратък - заключението на тази експертиза не отговаря на изискванията на чл.152 НПК, изготвено е от предубедени вещи лица и е необосновано, като възникват напълно основателни съмнения в неговата правилност.
На досъдебното производство т. нар. „допълнителна” тройна съдебно-техническа експертиза е назначена с Постановление от 22.04.2013г., след като в съответствие със закона прокуратурата е отвела вещото лице доц. д-р И. В. М., участвало в изготвянето на т. нар. „повторна” съдебно-техническа експертиза. Това вещо лице със своите изявления пред медиите във времето преди назначаването му за експерт по делото е взело становища, несъвместими с качеството вещо лице и с изискваната безпристрастност при изготвяне на експертно заключение.
Трябва да се посочи, че самото вещо лице М. не е могло да бъде експерт не само поради липсата на лична безпристрастност, а и поради несъвместимост по чл.148, ал.1, т.2 НПК, доколкото той е бил свидетел по делото, тъй като е участвал в извършената през есента на 2003г. проверка от Комисията, назначена със заповед РД-09-294/14.11.2003г. на Кмета на СО-Район „С.” заедно със св.А. С. и св.М. Н. и е възприел факти и обстоятелства, имащи значение за предмета на доказване в наказателното производство като свидетел.
В съвместната колективна работа с това вещо лице са взели участие и вещите лица инж.Р. Г. У. и инж.Л. Б. Й., които са се подписали под заключението, изготвено съвместно с вещото лице М..
След назначаването на нова, този път наречена „допълнителна”, съдебно-техническа експертиза, в нея не е следвало да участват като вещи лица посочените инж.Р. Г. У. и инж.Л. Б. Й., доколкото вече са били обвързани със заключението на една пристрастна експертиза.
Самият начин на изготвяне на т. нар. „допълнителна” съдебно-техническа експертиза не съответства на закона - на новоназначеното вещо лице д-р инж.Г. С. С. от вещото лице инж.Л. Б. Й. е представено писменото заключение на „повторната” експертиза, върху което новото вещо лице с червено е написал своите забележки, които са обсъдени и е допълнил новата експертиза с две изречения на стр.13 от тази т. нар. „допълнителна” съдебно-техническа експертиза. Това обяснява как експертизата е назначена на 22.04.2013г, а е изготвена през месец април 2013г. (т.е. в рамките на максимум 8 дни).
Първата инстанция не е права че т.нар. „повторна” и т. нар. „допълнителна” съдебно-техническа експертиза са напълно идентични. Действително тези експертизи са напълно идентични като словоред, шрифт, допуснати технически, граматически, пунктуационни и правописни грешки, но все пак има разлики, които са следните:
- експертизата е наречена „допълнителна”, а не „повторна”;
- сменено е името на едно от вещите лица (вместо М. - С.)
- сменена е датата на постановлението за назначаване на експертизата;
- сменена е датата на изготвяне на експертизата (на последната страница),
- направени са и две изключително „важни” допълнения на 13 страница - уточнено е, че „цялостното премахване на вътрешната мазилка на калканната стена на сградата на [улица] нарушило връзката на южната фасада съседната сграда” и е уточнена ролята на дървеното дюшеме за укрепване на подовите конструкции. Освен че първото твърдение е невярно - от снимковия материал се вижда, че мазилката на третия жилищен етаж и в партера не е била премахната, второто твърдение също е обективно невярно, доколкото дървеното дюшеме по никакъв начин не е било захванато за подовите конструкции и не имало укрепваща роля, а само е преразпределяло вертикалните тежести в сградата при наличие на мебели и други товари.
Тези „съществени” допълнения по никакъв начин не правят т. нар. „допълнителна” съдебно-техническа експертиза нова експертиза, изготвена в съответствие с изискванията на чл.152 НПК, доколкото тя не е резултат от дейността на трите вещи лица, посочени като нейни автори, а е резултат от дейността на трите вещи лица, изготвили т. нар. „повторна” съдебно-техническа експертиза”.
Тази липса на експертно заключение е проличала и при разпита на вещите лица пред съда, в който вещите лица са дали противоречиви, объркани и дори житейски смешни отговори, като са се позовали на очевидно сгрешения „картон” на сградата от НИПК (в този картон са отразени четири стени на сградата, дървен, а не метален гредоред и пр.), на показанията на св.А. пред съдия на досъдебното производство (за тяхната невярност - по-горе) и на св.П., които показания освен това са интерпретирали по начин, който подменя самата им същност с цел да напаснат към предварително формираните „експертни” изводи. Вещото лице Й. още в началото на своето изложение е признал, че няма нова експертиза.
Поради това въззивният съд намира, че заключението на т. нар. „допълнителна” съдебно-техническа експертиза, макар и да е прието от първата инстанция, не може да послужи като годен способ за доказване по смисъла на чл.136, ал.1 НПК и следва изцяло да бъде изключено от източниците, на които се обосновава решаването на делото по същество.
Въззивният съд намира, че не е необходимо да мотивира защо съдържанието на един договор не е определящо за случилото се в действителност (по отношение на договора между [фирма] и [фирма] от 15.08.2006г.), доколкото един договор може да бъде изпълнен лошо, може да не бъде изпълнен и пр. Важно е какво действително се е станало - няма премахване на стени - нито тухлени, нито други. Правното значение на договорите е подробно разработено от теорията и практиката и е напомнено в мотивите на първата инстанция. Новото позоваване пред въззивния съд на това, че в договорите били включени определени дейности, без да се сочат доказателства за действителното извършване на такива дейност и при липсата на такива доказателства по делото, не може да доведе до някакви други изводи. Позоваването не държи сметка за разликата между желаното и действителното, а доколкото наказателното право се интересува от извършеното деяние (чрез действие или бездействие), а не от исканото, но неосъществено в действителността поведение, наличието на определени клаузи в договорите може да доведе до възникване на договорна отговорност за тяхното неизпълнение, но не и до наказателна отговорност в конкретния случай.
Въззивният съд счита за неоснователни и позоваванията в протеста и в жалбите на сключения застрахователен договор от 22.08.2006г. и посочването в него, че състоянието на сградата е добро. Няма никакви сведения и доказателства да е бил извършен оглед на сградата от специалист на застрахователя (такова нещо не се и твърди), а не договорът да е бил сключен формално. Самият договор е сключен от застрахователен посредник, а от вниманието на прокуратурата и частното обвинение е убягнал и факта, че това всъщност е вторият договор за застраховане на сградата. Първият е бил сключен отново между [фирма] и ЗД [фирма] на 22.08.2005г. (т.7, л.25-л.28 от ДП) от същия застрахователен посредник ( [фирма]) за същата застрахователна сума, със същата премия и пр., като отново договорът е бил в полза на трето лице - кредитор на [фирма] - [фирма].
Поради това всички твърдения и доводи във връзка със застрахователния договор не могат да бъдат съобразени от съда, тъй като този договор не доказва нищо относно фактическото състояние на сградата на [улица] нито към 22.08.2005г., нито към 22.08.2006г.
Пред съда се прави позоваване на показанията на св.Н. М. за наличието на хипотетични трети лица, които били работили след бригадата на подсъдимия М. И., за което той бил разбрал от други лица. Първата инстанция е дала подробен и задълбочен прочит на тези показания, но въззивният съд е длъжен да подчертае, че в наказателния процес като източник на фактически положения могат да служат единствено лични възприятия на определен свидетел, а не „чувал съм”, „разбрах”, „една жена ми каза” и др. подобни възпроизвеждания. В наказателния процес слуховете, догадките и предположенията не могат да заместят фактите.
Св.М. е разпитан два пъти от съда, като и двата пъти той възпроизвежда лични свои действия, които са свързани единствено с къртене на мазилка, премахване на дюшеме и къртене на врати и каси, без клепетата и щурцовете. Твърденията на този свидетел, че след 18.00 часа на обекта работели трети лица, се опровергават от всички разпитани охранители на обекта - св.И. М., св.Д. Д. и св.П. П., които са категорични, че след 17.30-18.00 часа на обекта не се е работело, а и са категорични, че ключ от вратата, която е осигурявала достъп до жилищните етажи са имали само охранителите и подсъдимия М. И., като подсъдимият И. е допускал своите работници, а охранителите не са допускали работници.
Останалата част от доказателствения анализ на първата инстанция не следва да се преповтаря, той не се оспорва от страните, спрямо него няма забележки и от настоящия състав (с уговорката за използваните на места изразни средства), като доказателствените източници са обсъдени в съответствие с тяхното действително значение.
Първата инстанция е положила необходимите усилия да открие всички свидетели, които са имали отношение към падналата сграда преди и след срутването на южната фасадна стена, провела е добросъвестен и пълен разпит на тези свидетели, а някои от тях са разпитани по два пъти, провела е очна ставка, приобщила е необходимите писмени доказателства и доказателствени средства и е извела фактически изводи, които съответстват на събраните доказателства.

Всички посочени съображения мотивираха настоящия въззивен съдебен състав да приеме описаната по-горе фактическа обстановка, която като цяло съвпада с приетата от първата инстанция и именно въз основа на тези факти да направи изводите за приложимото право.

При така установената фактическа обстановка и направен доказателствен анализ, въззивният съд намира, че подсъдимите Г. Х. К., П. Й. П., Н. Я. С. и М. А. И. напълно правилно и законосъобразно са били признати за невиновни и оправдани по внесените срещу тях с обвинителния акт обвинения за извършени престъпления по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1, пр.2 НК.
С обвинителния си акт прокуратурата е инкриминирала на всеки един от подсъдимите различни нарушения на нормативни правила, в резултат на които в условията на независимо съпричиняване помежду си са причинили смъртта на П. М. Х. и Д. Д. Ч., настъпила на 19.09.2006г. като резултат от възлагане с договор на строително-ремонтни работи на работниците И. А. И., О. Г. Ю., Г. Д. Б. и Н. Д. М., които да разрушили стени, от което е последвало срутване на сградата, строителни елементи от която са причинили тежки черепно-мозъчни травми на П. М. Х. и Д. Д. Ч., от които е настъпила тяхната смърт.
По делото не се установява посочените четирима работници (или други лица) да са разрушавали стени, не се установява сградата да се е срутила вследствие на разрушаването на стени и не се установява да има договор, с който на тези работници да е възложено разрушаването на стени (напротив - в договора между [фирма] и [фирма] липсва такава дейност). Не се установява и устно възлагане на такава дейност от подсъдимите (или от трети лица).
Липсата на всички посочени от прокуратурата като съставомерни елементи обстоятелства и на причинна връзка между несъществуващите обстоятелства, твърдяни от прокуратурата, и смъртта на пострадалите, обуславя единствено възможния изход от делото при така повдигнатото обвинение - оправдаването на четиримата подсъдими.
Този резултат е пряко следствие от повдигнатото обвинение, от липсата на изменение на обвинението както в обстоятелствената му част, така и по отношение на правната квалификация, твърдяна от прокуратурата.
Изначално в обвинителния акт са посочени обстоятелства, за които и на досъдебното производство не е имало доказателства, като в резултат на проведеното съдебно следствие не са събрани доказателства за твърдяните от прокуратурата факти, поставени от обвинението в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат. По делото се установява фактическа обстановка, различна от застъпваната от прокуратурата, поради което първата инстанция е достигнала до единствено възможния изход от делото - оправдателната присъда.
Първата инстанция пространно е изследвала изложените в обвинителния акт твърдения и ги е съпоставила с установените факти, за да заключи, че обвинението не е доказано. Въззивният съд намира, че не е необходимо да възпроизвежда доводите на първоинстанционния съд в тази насока. Достатъчно е да се посочи, че установената причина за срутването на южната фасадна стена по никакъв начин не може да се вмени в отговорност на четиримата подсъдими, които не са извършили или допуснали действия, които да са свързани с падането на южната фасадна стена на сградата на [улица], като липсата на такава връзка е установена от експертните заключения, приети по делото и кредитирани от настоящия съдебен състав. Извършваните в сградата дейности не са били от естеството да предизвикат нарушения в конструкцията на сградата и да доведат до срутването на стената, убила двете жертви. Налице са много възможности, които да са предизвикали това срутване, като част от тях могат да бъдат непряко свързани с премахването на мазилката на първи и втори жилищни етажи, но това е една от възможните хипотези за срутването на южната фасадна стена, като липсва сигурно установена пряка и непосредствена причинност между дейностите в сградата, осъществявани от бригадата на подсъдимия М. И. въз основа на възлагане от подсъдимите Г. К. и Н. С. и под контрола на подсъдимия П. П.. Липсата на непосредствена пряка и непрекъсната причинна връзка между осъществяваните в сградата дейности и срутването на южната фасадна стена, обуславя невъзможността подсъдимите да бъдат осъдени по внесените срещу тях обвинения.
По тези съображения оправдателната присъда на първата инстанция е законосъобразна и правилна и трябва да се потвърди.
Въззивният съд не е съгласен с извода на първата инстанция, че подсъдимият Г. К. не може да бъде субект на престъпление по чл.123, ал.1 НК, а би могъл да бъде субект на престъплението по чл.123, ал.2 НК. Този извод почива на неправилна интерпретация на закона и на положенията, установени в ППВС №2/1979г.
В т.2 от ППВС №2/1979г. изрично е посочено, че субект на престъплението по чл.123, ал.1 НК може да бъде и лице, което има нормативно задължение във връзка с организацията, контрола или ръководството на дейност, която представлява източник на повишена опасност и е правно регламентирана.
Очевидно е, че дейността, свързана със строителство е такава дейност - това подробно е мотивирано в първоинстанционния акт.
Законът не създава ограничения за лицата, които изпълняват функции по организация, контрол или ръководство на такава дейност в зависимост от предмета на дейност на ръководения от тях субект на правото. В случая е без значение какъв е бил предметът на дейност на [фирма], а това дали това дружество и неговия управител - подсъдимия К. са имали възложени нормативни задължения във връзка с осъществявана от дружеството дейност, представляваща източник на повишена опасност. Отговорът на този въпрос е положителен - [фирма] е придобила сградата на [улица] в тази сграда са започнали дейности, които са нормативно регулирани от ЗУТ, ЗЗБУТ, ЗПКМ и Наредба №2/22.03.2004г., които дейности представляват източник на повишена опасност и които са възложени от подсъдимия Г. Х. К. на трети лица (на подсъдимия С. и чрез него на подсъдимите П. и И.). По отношение на лицата, които изпълняват функции на организация, ръководство и контрол законът не изисква те да имат специална правоспособност, доколкото за осъществяването на състава по чл.123, ал.1 НК е достатъчно лицата, спрямо които се упражняват тези функции да имат такава правоспособност. Нито НК, нито ППВС №2/1979г. предвиждат в тези случаи лицата, които осъществяват ръководни, контролни и организационни функции да носят наказателна отговорност по квалифицирания състав на чл.123, ал.2 НК, доколкото това би довело до абсурда тези лица да носят по-тежка наказателна отговорност от преките извършители на престъпното деяние, които имат такава правоспособност. Не това е логиката на закона и не това произтича от трудовете на проф.И. Н. и проф. А. С., цитирани в определението на САС по ВНЧД №501/2015г., на което се позовава и първата инстанция в своите мотиви.
В труда на проф.Н. (стр.369-стр.370 от Наказателно право, Особена част, том 1, С. 1956г.) действително се сочи, че е необходимо субектът на престъплението да има признато по административен ред право да упражнява съответното занятие, но в този труд въобще не става дума за лицата, посочени в ППВС №2/1970г. като възможни субекти на престъплението по чл.123, ал.1 НК поради техните организационни, ръководни и контролни функции. Това задължително тълкуване на закона е в резултат от развитието на правото след издаването на учебника на проф.Н. през 1956г. и той не би могъл да го съобрази и отрази в своя учебник от 1956г. А в монографията на проф.С. Престъпления против правата на човека (С., 1997г., стр.69) липсват каквито и да било съждения по въпроса, извън възпроизвеждането на разрешението, дадено от ППВС №2/1979г.
Цитираната от първата инстанция съдебна практика по никакъв начин не изключва от обхвата на разпоредбата на чл.123, ал.1 НК лицата, които имат задължения по специални закони да упражняват ръководни, организационни и контролни функции върху лица, които упражняват правомерно занятие или дейност, правно регламентирани и източник на повишена опасност, които функции са възникнали по реда на Търговския закон и устройствените документи на съответния субект на правото.
Идентични съображения въззивният съд намира, че са относими и към положението на подсъдимия Н. Я. С., който също би могъл да бъде субект на наказателна отговорност по чл.123, ал.1 НК в конкретния случай, както е посочила и първата инстанция.
Поради това настоящият съд е категоричен, че всички подсъдими, вкл. подсъдимият Г. Х. К. могат да бъдат субекти на престъпление по чл.123, ал.1 НК и да носят наказателна отговорност по този текст, ако са налице съответните елементи от състава на престъплението.
Това разбиране не означава, че подсъдимите са извършили вменените им престъпления. Както се посочи не е доказано извършването на инкриминираната с обвинителния акт дейност, липсва причинна връзка между действително осъществената в сградата на [улица] дейност и настъпилия противоправен резултат - смъртта на П. Х. и Д. Ч. и оправдателната присъда на първата инстанция следва да се потвърди.
Първата инстанция изключително подробно е мотивирала своето становище за наличие или липса на нарушения по инкриминираните с обвинението норми на ЗУТ, ЗПКМ, Наредба №2/22.03.2004г. вр. ЗЗБУТ, извършени от подсъдимите. Настоящият съдебен състав намира, че при липсата на деятелност, която да е в причинна връзка с настъпилия резултат и при липсата на възможност да се оцени каква е конкретната причина, предизвикала срутването на южната фасадна стена, независимо от положените в тази насока усилия на съда, трябва да се сподели становището на първата инстанция в тази насока, без то да се възпроизвежда.
Единствено е необходимо отново изрично да се подчертае, че извършваните дейности не са предполагали предприемането на мерки, различни от осъществените от подсъдимите, а извършените нарушения от подсъдимия К. на чл.20, ал.1, ал.2 и ал.4 ЗПКМ и чл.21 ЗПКМ не могат да бъдат свързани пряко или косвено с настъпилата смърт на пострадалите П. Х. и Д. Ч. вследствие на срутването на южната фасадна стена на сградата на [улица]. В обвинението не е мотивирано по какъв начин изпълнението на задълженията по посочените текстове би предотвратило настъпването на резултата и не е обяснено поради какви причини нарушението на тези текстове е свързано с резултата. Посочването на текстове от закони не може да запълни бланкетния състав на чл.123, ал.1 НК, ако конкретните текстове не са свързани с поведение или задължение за поведение, свързано с противоправния резултат, изискван от чл.123, ал.1 НК - настъпване на смърт в резултат на незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Липсата на обективна страна на престъпление (по чл.122 НК или чл.123 НК) поради липсата на инкриминираните дейности, осъществени, възложени или контролирани от подсъдимите К., С., П. и И., както и липсата на причинна връзка между действително извършваните дейности и настъпилото падане на южната фасадна стена на сградата на [улица] не налага обсъждане на това дали има или няма нарушения на инкриминираните нормативни разпоредби за всеки един от подсъдимите, както и да се изследва наличието на субективна страна (непредпазливост под формата на небрежност или самонадеяност) в действията на подсъдимите, доколкото вината е субективно отношение към елементите от обективния състав на престъплението, а когато такъв обективен състав липсва, не може да се обсъжда наличие на вина в наказателноправен аспект.
Биха могли да се обсъждат евентуални административни нарушения в действията на подсъдимите, но доколкото за тези нарушения давността отдавна е изтекла (най-късно през 2011г.), а и доколкото към момента на извършване на тези административни нарушения е действала друга уредба за тяхното наказване, различна от установената в чл.337, ал.2, т.4 НПК в сегашната му редакция, въззивният съд намери, че не следва да се занимава с въпроса дали има нарушени от подсъдимите нормативни правила, за които се предвижда административнонаказателна отговорност.

При оправдаването на подсъдимите Г. Х. К., Н. Я. С., П. Й. П. и М. А. И. поради липса на извършено от тях престъпно деяние, правилно първата инстанция е отхвърлила като неоснователни предявените срещу тях граждански искове както следва:
- от А. Й. Ч. солидарно срещу подсъдимите Г. Х. К., Н. Я. С., М. А. И. и П. Й. П. граждански иск за сума в размер на 200 000 лв.;
- от Д. Е. Д., действаща със съгласието на своя баща Е. Ж. Д., солидарно срещу подсъдимите Г. Х. К., Н. Я. С., М. А. И. и П. Й. П. граждански иск за сума в размер на 200 000 лв.;
- от С. Г. С. солидарно срещу подсъдимите Г. Х. К., Н. Я. С., М. А. И. и П. Й. П. граждански иск за сума в размер на 150 000 лв. и
- от М. Х. Х. солидарно срещу подсъдимите Г. Х. К., Н. Я. С., М. А. И. и П. Й. П. граждански иск за сума в размер на 200 000 лв.
Подсъдимите не са извършили деликт по отношение на нито един от гражданските ищци, като липсват основните елементи на състава на чл.45 ЗЗД - деяние, вина и причинна връзка между поведение на подсъдимите и настъпилия резултат - смъртта на П. М. Х. и Д. Д. Ч.. Това води до неоснователност на отправените срещу подсъдимите претенции и присъдата на първата инстанция е правилна и в нейната гражданска част.

Съдът се е произнесъл по наличните по делото веществени доказателства в съответствие с изискванията на НПК, като присъдата следва да бъде потвърдена и в тази нейна част.
С оглед на изхода на делото и оправдаването на четиримата подсъдими по внесените срещу тях обвинения, първата инстанция законосъобразно и в съответствие с чл.190, ал.1 НПК е приела, че направените разноски по делото остават за сметка на държавата.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания, които да налагат нейната отмяна или изменение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 14.11.2018г.‚ постановена по НОХД №2065/2016г. по описа на Софийски градски съд, НО, 3 състав.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.