СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, 1-ви състав, в публично съдебно заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

при участието на секретаря И. А., като разгледа въззивно гражданско дело № 2119 по описа за 2017 година, докладвано от съдия К.РАЧЕВА, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по три въззивни жалби на страните в първоинстанционното производство срещу решение № 6383 от 01.08.2016 г. по гр.д.№ 5152/2014 г. на Софийски градски съд (СГС), I Гражданско отделение, 5 състав, с което ответниците Д. Д. и ПП „Атака“ са осъдени да заплатят солидарно на ищеца О. Д. на основание чл. 49 и чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4 000лв., (четири хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 26.02.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявления на ответника Д., възложени му от ответника ПП “Атака“, направени от трибуната на Народното събрание на Република България на 26.02.2014 г.

С въззивната жалба на ищеца е обжалвано решението в отхвърлителната му част до предявения с исковата молба размер на обезщетение от 100 000 лв., като се излагат доводи за неправилност на решението поради необсъждане на всички твърдяни неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне доброто име и авторитета на ищеца в професионалните среди, широко медийно оповестяване на неверните и обидни изявления на ответника Д., силно притеснение за отражението на случващото се с ищеца върху семейството му. Претендират се разноски за двете инстанции.

С въззивните жалби на ответниците е обжалвано решението в осъдителната му част. Жалбоподателят Д. чрез процесуалните си представители твърди, че искът по чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, тъй като липсва виновно противоправно поведение. Алтернативно се сочат доводи за липса на претърпени неимуществени вреди от ищеца. Във въззивната жалба на ПП „Атака” освен аргументите за липса на виновно противоправно поведение се излагат аргументи, че не е налице основание за ангажиране на отговорността на партията, тъй като тя не е възложител на първия ответник по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Претендират се разноски за двете инстанции.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Не е спорно по делото, че ответникът Д. в качеството си на народен представител, избран от листите на втория ответник ПП „Атака“, е направил изказване от трибуната на Народното събрание в заседание на 26.02.2014 г., в което ищецът О. Д. е споменат. Съдържанието на изказването не е спорно и се установява от приложената по делото стенограма (л. 93-104 от делото пред СГС). Спорно е дали с изказването си ответникът Д. е нанесъл виновно вреди на ищеца, които следва да обезщети, както и дали може да бъде ангажирана отговорността на ответника ПП „Атака“ в случай че е налице отговорност по чл. 45 от ЗЗД.

В исковата молба са въведени твърдения, че срещу личността на ищеца е проведена организирана кампания на съзнателно публично „омаскаряване“ чрез разпространение на обидни и/или клеветнически твърдения за негови изявления, действия или бездействия. Част от тази кампания е изричното изявление на ответника Д. от трибуната на НС в заседание от 26.02.2014 г., който като говорител на ПП „Атака“ е въвел твърдението, че ищецът е интервюиран от списание „Ф.“, позовал се е на съдържанието на интервюто, като е дал негативна оценка за нравствените и делови качества на ищеца; квалифицирал е личността му чрез съществително нарицателно „олигарх“, съответно лице, принадлежащо към фармацевтичната мафия; изнесъл е неверни факти относно съществуването и съдържанието на цитираното мнимо интервю; приписал му е изявления, създаващи образ на лице, което изповядва неомалтусиански и дори фашистки по съдържание възгледи.

Възраженията на ответника Д. са, че изнесената от него Д. информация за цитирано интервю е била публикувана и разпространена от Информационна агенция „П.“, като пресъздаването й не е противоправно поведение, защото той само цитирал информация, а не въвежда твърдения. Посочва се, че ответникът не е казал, че ищецът е част от фармацевтичната мафия, а думата „олигарх“ не е обидна.

По повод предявените искове първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът следва да докаже, че са налице основанията за отговорността по чл. 45 от ЗЗД, която е лична виновна отговорност за вреди, причинени от противоправно поведение. В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се предполага от закона. Ищецът следва да установи по делото конкретно поведение на ответника-физическо лице, противоправността на същото, претърпените вреди, но и обстоятелството, че поведението на ответника е решаващо за настъпване на вредите.

Правилно е прието от СГС, че отговорността по чл. 45 от ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че свободата на словото се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. В този смисъл е и основополагащата практика на КС по тълкуването на конституционните норми, уреждащи свободата на словото. (Р. № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г., Р. № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г.). Настоящият съд обаче не споделя изводите на първоинстанционния, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 45 от ЗЗД.

От значение по настоящото дело е доколко изказването на ответника Д. е реализиране на правото му по чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), съответно чл. 39 от КРБ и дали при упражняването му следва да бъде наложено ограничение, предвидено в закона, необходимо в едно демократично общество за защита на репутацията или правата на другите. За да се отговори на въпроса дали с поведението си Д. виновно и противоправно е причинил вреди на Д., е важно да се тръгне от качеството, в което е направено изказването. Както беше отбелязано вече, безспорно е, че същото е в рамките на функциите му на народен представител. В това си качество той има не само право, но и задължение да изразява мнения по важни за обществото теми. Тези мнения може и да не се възприемат благосклонно от всички.

Видно от стенограмата, на заседанието на НС на 26.02.2014 г. са били обсъждани изменения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Ответникът Д. е посочил, че се изказва „в качеството си на народен представител от партия „Атака“, „ние от „Атака” няма как да сме против тази мярка, тъй като тя е в интерес на българските граждани”, „ние от „Атака” настояваме всяко разрешение или отказ на дадена фирма да изнася медикаменти да бъде въвеждано в публичен регистър”, „ние от „Атака” ще следим внимателно за прозрачността на агенцията”, „според нас от „Атака” обаче господин П. едва ли е загрижен толкова за свободния пазар, „дали господин П. не цели защита на бизнеса на своя доверен човек с това вето? Според нас от „Атака” е точно така”. Когато името на ищеца е споменато за пръв път, последният е определен като мултимилионер, фармацевтичен бос и олигарх. Правилно СГС е приел, че думата „олигарх“ не е обидна, не съдържа в себе си и позоряща информация. “Олигарх“ означава член на олигархично управление, човек, който принадлежи към господстващото политическо и икономическо управление на страната.

Неправилно обаче е прието, че отговорността на ответниците следва да се ангажира за изявлението, че „ищецът е част от фармацевтичната мафия“. Изказването от трибуната съдържа призив „нека наистина здравето и интересът на българските граждани да бъдат водещи пред лобизма на фармацевтичната мафия в България“. Връзка с името на ищеца не би могла да се направи еднозначно. Независимо че са в няколко последователни изречения името на О. Д. и изразът „лобизма на фармацевтичната мафия в България“, а ищецът се е почувствал засегнат от изказването в цялост, при преценката дали са превишени пределите на свободата на словото, следва да намери приложение принципът на стеснително тълкуване на ограниченията по чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС.

На следващо място, настоящият съд не споделя приетото в обжалваното решение, че ответниците следва да носят отговорност за цитирането на несъществуващо интервю, дадено от ищеца. Твърдението в исковата молба е, че разпространението на обидни или клеветнически твърдения се състои в твърдението, че ищецът е интервюиран от списание „Ф.“, позоваване на съдържанието на интервюто, както и даването на негативна оценка за нравствените и делови качества на ищеца. Установена константна практика на ЕСПЧ и на ВКС е, че негативната оценка е мнение, което не подлежи на доказване. Изнасянето на неверни факти относно съществуването и съдържанието на интервюто не може да обуслови отговорността на ответниците по следните съображения.

По делото са приети извлечения от интернет сайт на информационна агенция „П.“ от 13.06.2014 г., съгласно което ищецът е опровергал пред ИА „П.“ изнесената информация, че е дал интервю пред Ф.“. Отбелязано е от редакцията, че интервюто със снимка на О. Д. се появило в интернет пространството, като след това се оказало, че това е измислен разговор на сайта „Б.“, който обаче бил разпространен навсякъде във Ф.“, редакцията на „П.“ се извинява за допусната неточност.Видно от показанията на свидетелката А., същата е помогнала на ответника да подготви изказването на 26.02.2014 г., като е търсила материали и информация и е открила в агенция „П.“ материал, публикуван още през 2013г. – интервю на О. Д. за Ф.“, прочела го и го дала на ответника Д., за да му послужи в изказването му-в това интервю се говорело за минималната работна заплата, за българите като работници, дали заслужават това, което получават като възнаграждение, че вного им било това, което им се плаща. В този момент нямало опровержение на статията в П., такова опровержение било направено няколко дни след изказването на ответника Д. в НС, а след това от ИА „П.“ сложили отметка на статията, че е материал от „Б.“, а преди това се сочело че е интервю от Ф.“. Свидетелката е посочила, че не е правена проверка в списание „Ф.“.

Като кредитира показанията на свидетелката като безпристрастни и последователни и в съответствие с останалите доказателства по делото: журналистически материал от предаването „Г. на е.“, съдебно-техническа експертиза, извлечения от сайта на ИА „П.“, настоящият съд споделя изводите на СГС, че в ИА „П.“ е имало публикувана статия със заглавие „О. Д. – българите получават прекалено високи заплати“, както и че ответникът не се е позовал на ИА „П.“, а на списание „Ф.“, без да е проверил достоверността на интервюто. САС обаче не споделя изводите, че това поведение на ответника Д. е противоправно. Като депутат той няма задължение да проверява информацията си от различни независими източници. Неговите функции се свеждат до участие в публичния дебат и предизвикване на интерес на обществото към важни теми, каквато без съмнение е регулацията на разпространението, вноса и износа на лекарствени продукти в хуманната медицина.

Безспорно е, че при изказванията си той следва да спазва определени рамки и да не излиза извън ограниченията на чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС и да не накърнява правата на другите, гарантирани и от КРБ. В конкретния случай тези рамки са по-широки, тъй като от една страна, личността, чието мнимо изказване е цитирано и е наречена „мултимилионер, фармацевтичен бос и олигарх“, е публична личност. Макар да не е политик, ищецът О. Д. е бил председател на УС на К. на индустриалците в България (К.) към момента на изказването, т.е. обществена личност и като такава е оправдано от гледна точка на необходимостта на демократичното общество да бъде обект на критика в по-голяма степен. В този смисъл е широко известната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), както и на българския КС (например в цитираните по-горе Р.). От друга страна, ответникът е направил изказването си в качеството си на народен представител. В своята практика ЕСПЧ е постановил, че свободата на изразяване е особено важна за избраните представители на народа. Депутатският имунитет позволява на народните представители да взимат участие в съдържателни дебати и да представляват своите избиратели по въпроси от обществено значение, без да е необходимо да ограничават изказванията си под заплахата от съдебни дела. (така J. v. A., решение от 27 February 2001.) В решението си по делото A. v. T. U. K. ЕСПЧ е стигнал по-далеч, като е подкрепил като необходим и пропорционален имунитета на народните представители за клеветнически изявления, направени по време на парламентарни дебати (решение от 17 декември 2002).

В светлината на тълкуването на правото на свободно изразяване на мнение, дадено от ЕСПЧ, КС, както и практиката на ВКС по дела за обида и клевета, Софийският апелативен съд в настоящия си състав счита, че изказването на ответника Д., направено в заседание на НС, не излиза извън пределите на гарантираното от ЕКЗПЧОС и КРБ право на изразяване, необходимо за развитие на обществения дебат.

При разглеждане на въззивната жалба на ПП „Атака” наред с изложеното по-горе по повод липсата на предпоставките за осъществяване на отговорността по чл. 45 от ЗЗД, а оттам и функционално обусловената отговорност по чл. 49 от ЗЗД, съдът намира следното по повод изричното възражение за липса на качеството възложител.

Учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на политическите партии е уредено в ЗПП. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 5 от ЗПП уставът на политическата партия съдържа правилата относно представителството на политическата партия. В чл.13, ал. 1 от Устава на ПП „Атака” е предвидено, че партията се представлява от председателя, а според ал. 2 председателят може да упълномощи трето лице да представлява партията за конкретно мероприятие или конкретен въпрос, като пълномощното трябва да бъде изрично и в писмена форма (Устав на политическа партия “Атака”, приет от УС на партията на 17.04.2005 г., неразделна част от решение за вписването на същата партия в регистъра на политическите партии при СГС (по ф.д. 7062/2005 г. – партида 318, том 10, рег.No Х, страница 110, изм. и доп. от Втория редовен Национален сбор от 06.09.2006 г. в [населено място] и от Четвъртия редовен Национален сбор от 21.12.2008 г.). Удостовереното от главния секретар на НС с писмо от 07.10.2015 г., прието от СГС в с.з. от 10.02.2016 г., че конституирането на парламентарните групи в 42-ро НС е уредено в глава четвърта от ПОДНС (ДВ, бр. 53/2013 г.), е неотносимо към правната връзка между двамата ответници, тъй като става дума за евентуалното участие на ответника Д. в парламентарната група, а не е политическата партия – ответник по делото.

Изказването на депутат не може да обуслови отговорност на партията, от която е включен в изборната листа. Позоваването на дадено физическо лице, че се изказва от името на юридическо лице, не е от естество да обоснове отговорността на юридическото лице, ако не се установи възлагане на работа по силата на гражданскоправна сделка или административен акт. Без значение е дали става дума за депутат и политическа партия или за друг вид субекти. Допълнителен аргумент е чл. 67 от КРБ, според който депутатът представлява избирателите си и народа. По силата на конституцията той е представител на народа, но не и на партията, от която е издигнат. От една страна, той не следва да е обвързан от задължителен мандат било от избирателите си, било от партията, а от друга, самият той не обвързва партията, тъй като не я представлява нито на законно, нито на договорно основание. Въз основа на изложеното, като се има предвид, че няма доказателства на ответника Д. да е възлагано представителство на партията, съдът счита, че няма основание за ангажиране на отговорността на ПП „Атака” като възложител по чл. 49 от ЗЗД.

Основателни са въззивните жалби на Д. Д. и на ПП „Атака” и решението на СГС в осъдителната му част следва да бъде отменено, като искът срещу двамата ответници бъде отхвърлен изцяло.

При този изход от спора следва да се присъдят разноски за първата инстанция и за настоящата инстанция съобразно уважената/отхвърлената част от жалбите спрямо обжалваемия интерес.

По разноските в първоинстанционно производство
Пред първата инстанция ответникът Д. е претендирал заплащане на депозит за СТЕ в размер на 225 лв.и адвокатски хонорар в размер на 4236 лв. с включен ДДС. Поради отхвърляне на иска срещу него следва да му бъдат присъдени разноски за първата инстанция в пълен размер. Пред първата инстанция ответникът ПП „Атака” е претендирал заплащане на депозит за СТЕ в размер на 225 лв.и адвокатски хонорар в размер на 4236 с включен ДДС. Поради отхвърляне на иска срещу него следва да му бъдат присъдени разноски за първата инстанция в пълен размер.
По разноските във въззивното производство
Жалбоподателят Д. е претендирал заплащане на ДТ в размер на 80 лв.и адвокатски хонорар в размер на 3530 лв. с включен ДДС. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя Д. е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което същият следва да бъде преценен с минималния размер съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и тъй като съвпада с минималния размер за материален интерес от 100 000 лв., не следва да бъде намаляван. На Д. Д. следва да бъдат присъдени претендираните разноски от 3610 лв. за въззивната инстанция.
Жалбоподателят ПП „Атака” е претендирал заплащане на ДТ в размер на 80 лв.и адвокатски хонорар в размер на 4236 лв. с включен ДДС. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя Д. е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което същият следва да бъде преценен с минималния размер съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определеният хонорар е в рамките на минималния размер с включен ДДС за материален интерес от 100 000 лв., но предвид факта, че действията, свързани с процесуалното представителство пред въззивната инстанция на ответника Д. съвпада с действията, свързани с процесуалното представителство на ПП „Атака“, доколкото отговорността на единия е функционално обусловена от отговорността на другия, хонорарът следва да бъде намален до 2118 лв. На ПП „Атака” следва да бъдат присъдени разноски от 4316 лв. за въззивната инстанция.
Предвид горното, съдът

РЕШИ :

Отменя решение № 6383 от 01.08.2016 г. по гр.д.№ 5152/2014 г. на Софийски градски съд (СГС), I Гражданско отделение, 5 състав в частта, ответниците Д. Д. и ПП „Атака“ са осъдени да заплатят солидарно на ищеца О. Д. на основание чл. 49 и чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4 000 лв., (четири хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 26.02.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявления на ответника Д., възложени му от ответника ПП “Атака“, направени от трибуната на Народното събрание на Република България на 26.02.2014 г. и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на О. И. Д., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 49 и чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 4 000лв., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявления на Д. Д. Д., възложени му от ПП “Атака“, направени от трибуната на Народното събрание на Република България на 26.02.2014 г.

ОСЪЖДА О. И. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Д. Д. разноски в размер на 4461 лв. за първата инстанция и в размер на 3610 лв. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА О. И. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на ПП “Атака“ ЕИК [ЕГН] разноски в размер на 4461 лв. за първата инстанция и в размер на 2198 лв. за въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :