СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение – 4 състав
в открито заседание на 10.10.2011 г. в състав:

при участието на секретаря Д. И. и в присъствието на прокурора разгледа докладваното от съдията Л. в.гр.д. № 893 по описа на съда за 2003 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК /отм/.
С решение от 13.01.2003 г., постановено по гр.д. № 1105/1996 г., Софийски градски съд е уважил изцяло предявените от Ц. И. Б., Б. И. Б., И. Л. З., В. Л. З., П. Г. К., М. Г. К., А. Б. М. и Д. Б. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и присъдил обезщетения за ползването на недвижим имот, за периода от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г.
С посоченото решение съдът отхвърлил предявените от Ф. Б., К. Б., А. Б., А. Б., Д. Д., С. Д., М.-Л. Д., В.-М. Е., М. Л. Б., А. М. Б., Л. П. и В. П. срещу ответника искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на обезщетения за ползване на недвижим имот, за периода от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците, чиито искове са отхвърлени, както и от ответника в частта, в която е осъден да заплати обезщетения на останалите ищци.
В хода на въззивното производство е починала ищцата В. - М. Е. и по реда на чл. 120 от ГПК /отм./, съдът е конституирал като страни нейните наследници - ищците М. Л. Б. и А. - М. Б..
В хода на въззивното производство с определение от 03.01.2011г. като ищци са конституирани наследниците на А. Б. - Е. А. Б., Д. Р. Б., Н. М. Б. и А. И., както и наследниците на починалата

10

М. Л. Д. - Е. П., А. П., В. П. и В. П..
На основание чл. 119, ал. 2 от ГПК, въззивният съд с определение от 03.01.2011г. е прекратил производството по в.гр.д. № 893/2003 г. по описа на Софийски апелативен съд, по отношение на ищците: Ф. Б., К. Б., Е. А. Б., Д. Р. Б., Н. М. Б. и А. И., А. Б., Д. Д., С. Д., Е. П., А. П., В. П. и В. П., М. Л. Б., А. - М. Б., Л. П. и В. П..
С определение от 21.02.2011 г. е прекратено производството и по отношение на ищците: Ц. И. Б., Б. И. Б., В. Л. З. и И. Л. З..
Предметът на въззивното производство е очертан от въззивната жалба от ответника - [фирма], с която се атакува решението от 13.01.2003 г., постановено по гр.д. № 1105/1996 г. от Софийски градски съд в частта, в която е осъден да заплати на П. Г. К. сумата от 15 /петнадесет/ деноминирани лв.; на М. Г. К. сумата от 15 /петнадесет/ деноминирани лв.; на А. Б. М. сумата от по 14.28 /четиринадесет лв. 28 ст./ деноминирани лева и на Д. Б. Д. сумата от по 14.28 /четиринадесет лв. 28 ст./ деноминирани лева.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че акционерното дружество е приватизирано по реда на Глава осма от ЗППДОП /отм./, чрез приватизация с инвестиционни бонове. Дружеството е било обявено и е фигурирало в списъка на дружествата, чиято приватизация щяла да се извърши по този начин, обявен в ДВ, бр.1 от 1996 г. Ищците не са заявили своето вещно право пред компетентния орган в рамките на преклузивния срок по § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./., а приложеното по делото заявление до Министерството на промишлеността от 01.03.1996 г. не може да породи последиците на цитираната разпоредба, тъй като е подадено от лица, които не са легитимирани да извършват предвидените в ЗППДОП /отм./ действия и не е адресирано до компетентния орган по чл. 3 от същия закон, който в случая е бил Министерски съвет. По отношение на ищците е настъпил правопогасяващият ефект на разпоредбата на § 6, ал. 1, изр. 2 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и правото им на собственост върху процесните имоти е погасено, поради което и не им се дължи обезщетение за неоснователно ползване на имотите през исковия период. Моли въззивния съд да отмени решението в тази част и вместо това да отхвърли предявените искове. Претендира направените в двете инстанции деловодни разноски.
Ответниците по въззивната жалба П. Г. К., М. Г. К., А. Б. М. и Д. Б. Д. не вземат становище по жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество въззивната жалба е частично основателна.

Ищците П. Г. К. и М. Г. К. – двамата лично и като наследници на Х. Я. К., А. Б. М. и Д. Б. Д., като наследници на починалата в хода на процеса Л. Д. Д., са предявили против [фирма] искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са наследници на акционери в [фирма], [населено място] /бивша памучна предачница/, която е одържавена със Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия през 1947 г.
Акционерното дружество е било собственик на недвижим имот, както и на построените в него сгради, които след национализацията са включени в активите на създаденото с държавно имущество [фирма], което след това е променено в АД и след приватизацията ответника е негов правоприемник.
С писмена молба от 26.10.2000 г. е направено уточнение на исковата молба, че описания недвижим имот, представляващ парцел V, кв. 75, м. „К. с. – К.” с площ от 21681 кв.м., находящ се [населено място], [улица], а сега [улица], посочен в акт за държавна собственост № 2651 от 1952 г., ведно с построените в него производствени сгради с площ от 10092 кв.м. /изградена на два пъти - 6310 кв. м. и 3782 кв.м.; двуетажна масивна административна сграда за памук с площ от 159.75 кв.м.; едноетажен масивен склад за памук с площ 400.50 кв.м.; едноетажна масивна сграда за техническа работилница с площ от 448.40 кв.м.; двуетажна масивна сграда с площ от 247 кв.м., служеща за склад и канцеларски помещения; двуетажна масивна сграда с площ от 286 кв.м., служеща за складови и спомагателни помещения; двуетажна масивна сграда с площ от 568.70 кв.м., служеща за столова и културен дом; двуетажна масивна сграда, застроена на площ 200.20 кв.м., служеща за здравен дом.
Ищците поддържат, че с влизането в сила на ЗВСОНИ е възстановено правото на собственост върху национализирания имот, който от тази дата до датата на подаване на исковата молба в канцеларията на съда се владее и ползва от ответника, т.е. от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г. При одържавяването на търговското дружество е съставен нарочен проект за нарочен баланс и списък на акционерите, съгласно който Г. П. К. е притежавал 1400 броя акции с номинал от 1000 лв., а Д. П. М. е притежавал 1000 броя акции с номинал от 1000 лв. Съобразно броя на акциите всеки един от наследниците на Г. П. К. - П. Г. К., М. Г. К. и Х. Я. К. притежава по 0.667 % ид.ч. от собствеността, поради което всеки един от тях претендира обезщетение за посочения период, в размер на 15 деноминирани лева.
Съобразно броя на акциите всеки един от наследниците на Д. П. М. – Л. Д. Д., а след нейната смърт конституираните като ищци А. Б. М. и Д. Б. Д. претендират заплащането на обезщетение в размер на 28.56 деноминирани лева, за притежаваните 1.904 % ид.ч. от собствеността.

Ответникът оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят, като му се присъдят направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства се установява, че памучна предачница [фирма] е била одържавена през 1947 г., по силата на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.
В съставения на 23.12.1947 г. по силата на този закон Проект за нарочен баланс са отразени активите и пасивите на одържавеното акционерно дружество, чийто капитал е възлизал на 70 000 000 лв., разпределен в 70000 акции, всяка една с капитал от 1000 лв., притежавани от 22 брой акционери.
Съгласно списъка на акционерите Г. П. К. е притежавал 1400 броя акции, а Д. П. М. е притежавал 1000 броя акции.
Първият от тях е оставил за законни наследници П. Г. К., М. Г. К. и Х. Я. К., а втория е оставил за законен наследник Л. Д. Д., а след нейната смърт са конституирани като ищци нейните наследници А. Б. М. и Д. Б. Д..
По силата на посочения закон на 20.11.1952 г. е съставен Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 2651, в който са точно и подробно описани местонахождението на имота, неговата площ, а също така и построените в него сгради, с уточненията за тяхното предназначение и площ.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице П. К., извършил техническа експертиза и приложил към нея две скици. В първата са били отразени съществуващите постройки в кадастралния план от 1950 г., съвпадащи с приложените по делото нотариални актове и нарочния баланс. Във втората скица са отразени новите постройки и старите за кв. 70, 71 и 75, в. М. „К.”. Прилаганите по делото хронологично документи не са номерирани и към настоящия момент по делото се намира само скица № 2. По делото е прието и второ заключение на вещото лице П. К., съгласно което одържавения терен на [фирма] е бил с площ от 21681 кв.м., за който е бил отреден парцел V, кв. 75 за м. „К. с.” – К..След национализацията за нуждите на държавното предприятие терена е разширен, като към него е включен парцел IV, кв. 74 с площ около 30000 кв.м. От третото заключение на вещото лице К., приложено по делото с дата 19.12.2000 г. се установява, че има нов регулационен план, който поради обжалване не е влязъл в сила и съгласно който старите парцели IV и V са обединени в парцел I и попадат в кв. 74 и 76 в м. „К.”.
От приетото в първата инстанция заключение на вещото лице инж. В. Т., извършил техническа експертиза се установява, че от постройките, описани в Акта за завземане от 1952 г. съществуват и към настоящия момент в реални граници следните сгради: ПРЕДАЧНИЦА, представляваща едноетажна производствена сграда, изградена на два пъти, със застроена площ 10092 кв.м.; АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, представляваща двуетажна масивна сграда, пристроявана с новоизградена стълбищна клетка, модернизирана и ремонтирана, с луксозно изпълнени довършителни работи, със застроена площ 159.75 кв.м.; СКЛАД ЗА ПАМУК, представляващ едноетажна масивна сграда, с допълнително изливани пояси и подменена покривна конструкция, със застроена площ 400.50 кв.м.; ТЕХНИЧЕСКА РАБОТИЛНИЦА, представляваща едноетажна масивна сграда, със застроена площ 448.40 кв. м.; СКЛАД И КАНЦЕЛАРСКИ ПОМЕЩЕНИЯ, представляваща двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 247 кв.м.; СКЛАДОВЕ И СПОМАГАТЕЛНИ ПОМЕЩЕНИЯ, представляваща двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 286 кв.м.; СТОЛОВА И КУЛТУРЕН ДОМ, представляваща двуетажна масивна сграда, със застроена площ 568.70 кв.м. и ЗДРАВЕН ДОМ, представляващ двуетажна масивна сграда, със застроена площ 200.20 кв.м. Обезщетението за ползването на имота за периода от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г. възлиза на 70579.23 деноминирани лева.
В първата инстанция са приети първоначалното и допълнително заключение на вещото лице, извършило съдебно-счетоводната експертиза, съгласно която, съобразно припадащите се ид.ч. от правото на собственост върху реституирания недвижим имот, за периода от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г., П. К. и М. К. поотделно имат правото да получи обезщетение в размер на 705.79 деноминирани лв., а А. М. и Д. Д. имат правото да получат поотделно обезщетение в размер на 672.02 лв.
Едноличното акционерно дружество „България – 29” е било включено в списъка на търговските дружества, подлежащи на приватизация. Със заявление вх. № 94-00-58/01.03.1996 г. до Министерство на промишлеността, ищците са заявили своето вещно право на собственост върху процесния имот, на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./. Пред въззивната инстанция е представено като доказателство и заверено копие на посоченото заявление, което е адресирано до Министерски съвет, т.е. към Центъра за масова приватизация.
С оглед на тези документи не следва да се кредитира писмо с изх. № 210-06-139/26.02.2001 г., с което Центърът за масова приватизация е уведомил [фирма], че акции от дружеството са били предлагани в първата вълна на масовата приватизация и в изготвяните по този повод информационни карти не е била включена информация, касаеща реституционни претенции по § 6, ал. 1, изр.2 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, тъй като според наличните тогава данни в ЦМП нямало отправени и уважени претенции.
Въззивното производство е било спряно до приключване на производството по гр.д. № 15326/2002 г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав, образувано по искове с правно основание чл. 108 от ЗС, предявени от ищците по настоящото дело срещу [фирма] , в това число и ищците П. К. и М. К.. Ревандикационните искове са имали за предмет предаване на владението на същия недвижим имот, въз основа на който ищците претендират парично обезщетение в настоящото производство. По делото е приложено решението на СРС от 15.04.2004 г., с което ревандикационните искове са били отхвърлени. На приложения препис е отбелязано, че решението не е обжалвано от П. К. и от М. К., поради което по отношение на тях е влязло в сила на 22.06.2004 г.
А. М. и Д. Д. не са посочени в решението и следва да се приеме, че не са имали качеството на страни в това производство.
С протоколно определение от 18.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 429/2008 г.,по описа на Софийски градски съд е обезсилено решението на СРС от 15.04.2004г., постановено по гр.д. № 15326/2002 г. по отношение на Б. Б., Ц. Б., И. З. и В. З., поради отказ от иска. По посоченото въззивно дело, съдът одобрил съдебна спогодба между [фирма] от една страна и жалбоподателите италиански граждани от друга страна, касаеща възстановеното им вещно право на собственост върху идеални части от правото на собственост върху процесните имоти, като обезсилил и в тази част решението на СРС.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Основателността на предявените от ищците срещу ответника осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се обуславя освен от наличието на всички елементи на посочения в тази норма фактически състав /неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищците, поради което дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването/ и от наличието на доказани по безспорен и несъмнен начин обстоятелства, че:
- ищците са бивши акционери или наследници на акционери на памучна предачница [фирма], [населено място] към датата 23.12.1947 г., когато е одържавена собствеността със Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия;
- че е възстановена собствеността върху одържавените на дружеството имоти със Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/, публикуван в ДВ, бр. 15/21.02.1992 г., за което не е необходим допълнителен административен или съдебен акт, а е необходимо недвижимите имоти при влизането на закона в сила да се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации, на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени;
- че не следва по силата на чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ /когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 от същия закон/ бившите собственици или техните наследници да се обезщетяват по реда, определен в чл. 3, ал. 5 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСО/, ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г. Съгласно последната разпоредба, лицата или техните правоприемници, чиито имущества са били одържавени по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава II от Правилника за приложение на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 39 от 1948 г.; изм., бр. 181 от 1950 г.), намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс.
В разглеждания случай посочените предпоставки са налице само по отношение на ищците А. М. и Д. Д., поради което техните искове са основателни в пълния им предявен размер.
Неоснователни са исковете, предявени от П. К. и от М. К., тъй като с посоченото по - горе влязло в сила решение от 15.04.2004 г., постановено по гр.д. № 15326/2002 г. от Софийски районен съд, са били отхвърлени техните искове с правно основание чл. 108 от ЗС, имащи за предмет същия недвижим имот, на който са основава претенцията им за обезщетяване по настоящото дело.
Ето защо следва да се отмени решението от 13.01.2003 г., постановено по гр.д. № 1105/1996 г. от Софийски градски съд в частта, в която на основание чл. 59 от ЗЗД е осъдил [фирма] да заплати на П. Г. К. и М. Г. К. обезщетения за ползването на недвижим имот в размер на 15 /петнадесет/ деноминирани лева на всеки един от тях, за периода от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г. и вместо това да се отхвърлят като неоснователни предявените от тях искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, всеки един в размер на 15 лв.
Следва да се остави в сила обжалваното първоинстанционно решение в частта, в която на основание чл. 59 от ЗЗД, ответникът е осъден да заплати на А. Б. М. и на Д. Б. Д. обезщетение за ползването на техните идеални части от правото на собственост върху реституирания имот, за периода от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г., в размер на 14.28 /четиринадесет лв. и двадесет и осем ст./ деноминирани лева за всеки един от ищците.
С обжалваното решение от 13.01.2003 г. Софийски градски съд е осъдил ответника, на основание чл. 59 от ЗЗД да заплати на Ц. И. Б. сумата от 2352 /две хиляди триста и петдесет/ деноминирани лв.; на Б. И. Б. сумата от 2352 /две хиляди триста и петдесет/ деноминирани лв.; на В. Л. З. сумата от 1176 /хиляда сто седемдесет и шест/ деноминира лв. и И. Л. З. сумата от 1176 /хиляда сто седемдесет и шест/ деноминира лв., които суми представляват обезщетение за ползването на техните идеални части от правото на собственост върху реституирания имот, за периода от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г. Въззивният съд с определение от 21.02.2011 г. е прекратил производството по отношение на тези ищци, след като писмено са направили отказ от предявените искове, поради което решението в тази част следва да се обезсили.
С обжалваното решение от 13.01.2003 г. Софийски градски съд е отхвърлил предявените от ищците Ф. Б., К. Б., Е. А. Б., Д. Р. Б., Н. М. Б. и А. И., А. Б., Д. Д., С. Д., Е. П., А. П., В. П. и В. П., М. Л. Б., А. – М. Б., Л. П. и В. П. осъдителни искове. След направен от последните отказ от исковете, въззивният съд с определение от 03.01.2011 г. е прекратил производството по отношение на тях, поради което следва да се обезсили решението на първоинстанционния съд в тази част.

Доводите на ответника за неоснователността на предявените от А. Б. М. и на Д. Б. Д. осъдителни искове не се споделят от настоящия съдебен състав, за което е изложил съображения и не следва да се повтаря.
С оглед изхода на спора П. Г. К. и М. Г. К. следва да заплатят на ответника направените в двете съдебни инстанции деловодни разноски в размер на 72 лв., съразмерно с отхвърлените искове.
По тези съображения, Софийски апелативен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 13.01.2003 г., постановено по гр.д. № 1105/1996 г. от Софийски градски съд в частта, в която на основание чл. 59 от ЗЗД е осъдил [фирма] да заплати на П. Г. К. и М. Г. К. обезщетения за ползването на недвижим имот в размер на 15 /петнадесет/ деноминирани лева на всеки един от тях, за периода от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. К. и М. Г. К. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, с които поотделно са поискали присъждане на обезщетение за ползването на недвижим имот, в размер на 15 /петнадесет/ деноминирани лева, за периода от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г.

ОСТАВЯ в сила решението на първоинстанционния съд в частта, в която на основание чл. 59 от ЗЗД, ответникът е осъден да заплати на А. Б. М. и на Д. Б. Д. обезщетение за ползването на техните идеални части от правото на собственост върху реституирания имот, за периода от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г., в размер на 14.28 /четиринадесет лв. и двадесет и осем ст./ деноминирани лева за всеки един от ищците.

ОБЕЗСИЛВА решението от 13.01.2003 г., постановено по гр.д. № 1105/1996 г. от Софийски градски съд в частта, в която на основание чл. 59 от ЗЗД, ответникът - [фирма] е осъден да заплати на Ц. И. Б. сумата от 2352 /две хиляди триста и петдесет/ деноминирани лв.; на Б. И. Б. сумата от 2352 /две хиляди триста и петдесет/ деноминирани лв.; на В. Л. З. сумата от 1176 /хиляда сто седемдесет и шест/ деноминира лв. и И. Л. З. сумата от 1176 /хиляда сто седемдесет и шест/ деноминира лв., които суми представляват обезщетение за ползването на техните идеални части от правото на собственост върху реституиран имот, за периода от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г.

ОБЕЗСИЛВА решението от 13.01.2003 г., постановено по гр.д. № 1105/1996 г. от Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлил предявените от Ф. Б., К. Б., Е. А. Б., Д. Р. Б., Н. М. Б. и А. И., А. Б., Д. Д., С. Д., Е. П., А. П., В. П. и В. П., М. Л. Б., А. – М. Б., Л. П. и В. П. срещу [фирма] осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, с които са поискали присъждане на обезщетения за ползването на техните идеални части от правото на собственост върху реституиран имот, за периода от 24.02.1992 г. до 28.02.1996 г.

ОСЪЖДА П. Г. К. и М. Г. К. да заплатят на [фирма] направените в двете съдебни инстанции деловодни разноски в размер на 72 лв., съразмерно с отхвърлените искове.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като предявените искове са с цена под 5000 лв.


Председател:

Членове : 1.

2.