СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, 9 състав в закрито съдебно заседание в състав:
при секретаря

като разгледа, докладваното от съдия Г. И. т.д. № 4612по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 , т. 1 от ГПК

Частният жалбоподател [фирма] обжалва разпореждане по гр.д. 3714/16 г. по описа на Софийски градски съд, І отделение, с което е върната исковата мумолба и прекратено производството по делото по гр.д. 3741/16 г. по иска на [фирма] срещу Народно събрание и Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.

Сочи, че в исковата си молба и в молбите уточнения е обосновал вредоносен резултат, който възниква от сложен фактически състав, който е причинил вредоносния резултат, без да може да се отграничи ясно и да се установи степента на допринасяне на увреждането на всеки един от тях. Сочи, че правното основание е чл. 4, пар. 3, ал. 2 от ДФЕС.

Въпросът относно това кой е юридическият факт, от който произтича солидарната отговорност според ищеца е въпрос на основателност. Счита, че солидарната отговорност е на ответниците по силата на закона, тъй като така е предвидено в чл. 53 от ЗЗД. В случая бил налице неделим резултат, при който всеки от ответниците е допринесъл за претърпените от ищеца имуществени вреди, т.е. налице била причинна връзка между неделимата вреда и деянията на двамата ответници. Това било така, тъй като приемането на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСПК от първия ответник не било в състояние само по себе си да увреди ищцовото дружество, но то било част от общия фактически състав, чийто резултат е вредата. Именно с прилагането на нормата, която противоречи на чл. 63 и чл. 65 от ДФЕС, което противоречие било установено от Европейската комисия от втория ответник е завършен фактическият състав на увреждането. Отговорността на двамата ответници била взаимно обусловена, тъй като действията на всеки един поотделно не били причинили вреда, но такава е настъпила в тяхната съвкупност.

Виждането на съда относно невъзможността да се извърши правна квалификация на исковете, било несъответно на изискването за допустимост на исковете. Ставало въпрос за особена деликтна отговорност. Позовава се на задължителна практика на ВКС съгласно определение 269 от 8.5.2015 г. по ч.гр.д. 1867/15 г. на ВКС, III отделение.

Счита, че отговорността е безвиновна. Сочи, че е внесена държавната такса.

Мотивите на съда, че е налице компетентност на Съда на Европейския съюз, били изцяло незаконосъобразни. Това бил мотив в ярко противоречие на чл. 2 от ГПК. Принципът на субсидиарност на сезиране на международните институции, включително и на съдилища (Съд на ЕС и ЕСПЧ) изисква от всяка държава членка да осигури национален , вътрешен ред за защита на правата интересите на гражданите и юридическите лица от всякакви посегателства срещу техните права. Решенията на С. били задължителни за всички лица и органи.

Моли да се отмени разпореждането на Софийски градски съд.

Софийски апелативен съд като взе предвид изложеното в частната касационна жалба намира следното:

С разпореждане от 06.07.2016 г. по гр.д. 3714/16 г., Софийски градски съд, I отделение, 8 състав е върната искова молба с вх. № 41 619/28.03.2016 г., по вх. рег. на СГС и е прекратено производството по делото по предявения иск на [фирма] срещу Народно събрание и Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.

Съдът е приел, че е оставил без движение исковата молба. Налице било неотстраняване нередовностите на исковата молба. Направените в уточнителната молба твърдения на ищеца, за „Неделим вредоносен резултат и за „Неразривна логическа и правна връзка, които водят до реализирането на сложния съставна обективната извъндоговорна отговорност на държавата никак не допринасяли за изясняване на фактите, на които се основава иска в контекста на разпоредбата на чл. 53 ЗЗД вр. чл. 121 от ГПК. Било неясно какъв е източникът на отговорност. Не били изпълнени и указанията за внасяне на дължимата държавна такса. Дадените от съда указания били възприети от ищеца, което било видно и от подадената уточнителна молба с вх. № 82 628/17.6.2016 г.

Не била внесена дължимата държавна такса.

Софийски градски съд не е споделил доводите, поради които ищецът съзнателно не бил изпълнил указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Изложени са още мотиви, че ищецът е разбирал указанията на съда, но не желаел да ги изпълнил. Решението по чл. 290 от ГПК според първоинстанционния съдия, на което ищецът се позовавал не било нормативен акт. Счел е, че ищецът разполагал с възможност да търси защита и компетентността на спора била пред Съда на Европейския съюз.

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът [фирма] е предявил срещу Народно събрание и Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, искове за сумата от 120 673,7 лв.

Ищецът е изложил обстоятелства, че е търговско дружество, било включено в списъка за масова приватизация на 17.01.1997 г. на частни собственици били прехвърлени 56 419 акции. Мажоритарен собственик бил [фирма]. Държавата си оставила собствеността върху 8 % от капитала. На 14.5.1998 г. бил сключен договор за продажба на акции от [фирма] с [фирма]. На 01.11.2006 г. в бр. 72 на Държавен вестник било обнародвано изменение и допълнение на ЗПСК и съгласно § 8 от преходните му и заключителни разпоредби, били заварени приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения на приватизиращите се дружества и законодателят оправомощил изпълнителния съвет на А. да предприеме „необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача. На 13.2.2007 г. ИС на А. взел решение, да впише законна ипотека. В решението било записано, че задълженията на [фирма] произтичат от дължимите и неизплатени равни годишни вноски падежи от 06.4.2000 г. до 06.04.2007 г. и начислени неустойки върху всяка една от тях.Така на 15.2.2007 г. била вписана законна ипотека върху недвижимите имот, собственост на [фирма], О..

На 8.12.2005 г. и на 10.6.2009 г. в полза на А. са издадени изпълнителни искове от Врачанския окръжен съд, с които длъжникът [фирма] е осъден да заплати сумите съответно на 29 17,54 лв и 30 196,35 лв, представляващи неизплатени и предсрочно изискуеми вноски по договор за продажба на акции, законната лихва върху главницата, дължимите неустойки и разноски. Те били издадени на основание влезли в сила решения по заведени дела срещу неизправното дружество [фирма] на 29.4.2004 г. и 29.09.2005 г. В тези производство не бил взел участие [фирма] , тъй като не било конституирано като заинтересована страна. В изпълнителните листа не фигурирал [фирма].

Сочи подробни съображения, че нормата на § 8 от ПЗР на ЗПСК е в противоречие с чл. 17 от Конституцията и чл. 158 от ТЗ.

Твърди, че е извършена публична продан на имуществото на дружеството ищец [фирма] на основание наложената ипотека за задълженията на [фирма]. Жалбата срещу действията на държавния съдия изпълнител не дала резултат. Било поискано продажбата на акции за удовлетворяване на дълга към АПСК, но не било удовлетворено желанието на ищеца. Извършена е публичната продан. Но АПСК бил отказал искането. НА 26.11.2010 г. съдебният изпълнител изготвил протокол за обявяване на купувач. Разпределението е извършено, влязло в сила и на [фирма] е върната сумата от 66 827,42 лв, след което изпълнителното дело било обявено за приключено. ЕК била изпратила мотивирано становище на българските власти е, че нормата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК въвежда специална привилегия на Държавата, нарушаваща интересите на инвеститорите от ЕС, не отговарял на изискванията за пропорционалност, била неподходяща за създаване на условия за прозрачна и икономически ефективна приватизация и равнопоставеност на инвеститорите. Подробно излага съображения за това, че нормата на § 8 от ПЗР на ЗППДОбП нарушава правото на Европейски съюз.

С разпореждане от 13.05.2016 г. Софийски градски съд е указал на ищеца до изтичане на 1 седмичен срок да уточни с кой факт свързва възникването на солидарна отговорност на ответниците. Какво е противоправното действие на ответниците, да уточни за административна или правораздавателна е дейност на ответниците става въпрос или за общ граждански деликт, извършен от служители, какво е естеството на вредите, както и да внесе държавна такса от 4 826,93 лв.

Съдът констатира, че държавна такса е внесена при завеждане на делото във Врачански окръжен съд по сметка на Врачански окръжен съд в размер на 4 826,94 лв. Същата е в точния размер от 4 % и указанията на съда не кореспондират с установеното по делото и не са законосъобразни. А освен това с молба от 17.06.2016 г. е представил доказателства за внесена държавна такса 25 лв по сметка на СГС. Следователно държавна такса по исковете е внесена.

По отношение на указанията за естеството на вредите, ищецът с молбата от 17.6.2016 г. е уточнил, че претендира имуществени вреди, които подробно е описал как са настъпили в исковата молба. Ищецът претендира заплащане на сумата 120 673,37 лв, стойността на получената вследствие на публична продан цена на недвижими имоти, собственост на ищеца [фирма], ипотекирани на основание § 8 от ПЗР на ЗПСК в полза на АПСПК на основание измененията в ЗПСК. Сумата е разпределена на кредитора АПСПК. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед уточнението с молба от 17.6.2016 г. , както и с оглед изложените обстоятелства в исковата молба, ще следва да се приеме, че исковата молба съдържа обстоятелства и искания , съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 4 и 5 от ГПК.

По отношение на противоправните действия и естеството на дейността, както в исковата молба, така и в молбата от 17.06.2016 г. ищецът подробно е изложил съображения, че в случая счита, че противоправните действия на органите се изразяват в извършване на законодателна и изпълнителна дейност в противоречие с правото на Европейския съюз. Подробно са изложени съображения за противоречието на параграф 8 от ПЗР на ЗПСК с една от основните свободи, произтичаща от правото на европейския съюз – свободно движение на капитали. Ищецът е изложил съображения, че няма дълг към Държавата и че за чуждо задължение, такова на [фирма] са ипотекирани негови имоти. Нормата на § 8 от ПЗР от ЗПСК е установено, че противоречи на чл. 63 ДФЕС . Това са изложените обстоятелства, които са ясни. Въпрос на защита, търсена от българския съд и правна квалификация на отношенията, която следва да се извърши от съда в хода по същество.

Ясно е и основанието, което е посочено като основание на солидарна отговорност към двамата ответници и за каква дейност се ангажира тяхната отговорност. Въпрос по съществото на спора е наличието на солидарна отговорност, ако съдът счете, че такава не може да се установи с оглед доказателствата по делото.

Изрично е признато и в практиката на Върховния касационен съд , че е допустимо разглеждането на исковете на физически и юридически лица на основание задължението на Държавата да предвиди всички общи и специални мерки за реализиране защита на правата на гражданите и юридическите лица, произтичащи от прякото приложение на правото на Европейския съюз. В този смисъл е цитираното от частния жалбоподател определение № 269 от 08.05.2015 г. по гр.д. 1867/15 г., ВКС ІІІ ГО. Следователно исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 т. 2 от ГПК и съдът не е следвало да връща същата.

Мотивите на Софийски градски съд относно подсъдността на спора на Съда на Европейския съюз са несъответни на разпоредбите на чл. 19 Д. и чл. 251,256 и свързаните с него от ДФЕС.

Държавите членки са учредили именно с Д. и ДФЕС специална компетентност на Съда на Европейския съюз. Това е изключителна компетентност, която не може да бъде променяна и разширявана. Тази компетентност не включва спорове за вреди на граждани, търговци и юридически лица към отделна държава членка от нарушението на правото на Европейския съюз. Поради това липсва друг правен ред за защита, за да може да се приеме недопустимост на иска. Съдът на Европейския съюз има изрична компетентност, извън която не представлява орган за защита. Съгласно чл. 19 от Д. Съдът на Европейския съюз се състои от Съд, Общ съд и специализирани съдилища. Като Общия съд правораздава съгласно компетентността по чл. 256 от Д. – по искове по чл. 263 (контрол върху законодателни актове, актове на Съвета, актове на Комисията и на ЕЦБ), както и изрично други актове, посочени в тази норма. Също така по искове за установяване нарушение чрез бездействие на институциите – ЕП, ЕС, Съвет, Комисия, ЕЦБ, по спорове между Съюза и служители, съгласно Правилника за длъжностните лица на Съюза, както и съгласно чл. 272 на основание арбитражна клауза, в договор, отнасящ се към публичното или частно право, сключен от Съюза или от негово име.

Съгласно чл. 267 Съдът е компетентен да тълкува ДФЕС, валидността и тълкуването на актове на институции, органи, служби и агенции на Съюза, както и по преюдициални запитвания. Съгласно чл. 268 от ДФЕС, С. е компетентен да разглежда спорове относно обезщетения за вреди, причинени от ЕС, извън договорната отговорност.

Така неизчерпателно посочените основания формират компетентността на Съда на Европейския съюз, като в случая на основание търсена отговорност на Държавата за нарушение правото на Европейския съюз, компетентността е на националния съд, също като съд по правото на Европейския съюз, дължащ приложение по силата на примата на правото на Европейския съюз в самостоятелния правен ред на Правото на ЕС в Р България. Налице е правногарантирана възможност за всички граждани и юридически лица да получат правна защита и съдействие на основание пряко приложение на Правото на Европейския съюз по реда, предвиден в ГПК пред съответния компетентен съд в Р България.

В практиката на Върховния касационен съд на Р България ясно е посочено директното приложение на правото на Европейския съюз по отношение нормата на § 8 от ПЗР на ЗПСПК в задължителното решение по чл. 290 от ГПК № 147 от 27.01.2016 г. по т.д. 3013/13 г., ВКС, ІІ ТО.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени разпореждането за връщане на исковата молба и да върне делото за продължаване на производството по него.

Съдът

ОТМЕНЯ разпореждане от 06.07.2016 г. по описа на Софийски градски съд по гр.д. 3714/16 г., СГС, І-8 състав , с което е върната исковата молба вх. № 41619/28.03.2016 г. по вх.рег. на СГС на [фирма] срещу Народно събрание и Агенция за приватизация и е прекратено производството по делото И

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на производството по него.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: